43
Рапорт №685 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция за проведен разговор с Хилми паша по въпроса за спорните
Битоля, 27 август 1904 г.
Господин Агенте,
В един от последните си разговори с Хилми паша повдигнах въпроса за отстъпване на гърците черквата в с. Брусник, макар болшинството от селените да са екзархисти. В ответ на това, Главния инспектор ми каза, че решението, взето относително черквите в селата, които се отказват от Патриаршията или обратно, било решение принципиално и твърде целесъобразно. За да се избегнат излишни главоболия, той намерил за най-справедливо да се придържа у statu-quo-to, т. е. ако черквата се е строила, когато цялото село е било под Партриаршията, тя трябва да се счита гръцка и тогава, когато само един гъркоманин е останал в селото. Възползуван от този негов аргумент, срещу който е излишно да се бори човек, аз му спомних случая с черквата в с. Карбуница (Кичевско). Както Ви е известно, в туй село преди няколко месеца сърбите успеха да подкупят и отцепят няколко семейства и мимо прогласеното statu-quo сполучиха да се черкуват с българите, съставляющи голямото мнозинство в селото.
Това решение, взето в Цариград е било съобщено на тукашните власти от Министерството на изповедания[та] с тескере от 18 март 1320 г., четено в тукашния идаре мезлиши на 20 април същата година. „Аз не знаях този случай, ми каза Хилми паша, но веднага ще направа нуждната справка и ще върна черквата на българите, ако действително работата е тъй, както са Ви я разправили".
Два дена след това аз пак се срещнах с него. Сега той ми каза, че разгледал делото за Карбуница и намерил, че българите имали право. „Малко трудно ще бъде може би, да се отмени решението на Министерството, но аз ще пиша в Цариград да изясня въпроса и ще се употребят всички старания да се запрети на сърбите да се черкуват в същата черква, защото туй е непреведливо. Това е станало преди моето идвание тук, за туй и не знаях нищо. Сега обаче аз заповядах ни един подобен случай да се не решава от валиите, защото искам сам да се занимавам с тези въпроси", бяха последните думи на пашата. До колко той е искрен и в дадения случая – Бог знае. На всякой случай не би било зле Св. Екзархия да има туй в предвид и да проследи работата по-нататък в Цариград, ако намира за възможно.
Приемете, Господине Агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески Търговски Агент (подп.) А. Тошев
Вярно
За секретар: А. Паница
Печат: Българско Търговско Агенство в Битоля
ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 2051, л. 138 – 139.
Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. История на Българите 1878 – 1944 в документи. т.І.1878 – 1912. Част втора, С., 1996, с. 178.
44
Поверителен рапорт БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Начович за разпространен слух за смъртта на Д. Груев след сражение със сръбска чета и за пленяването му от сърбоманския войвода Мицко
Битоля, 9 октомври 1904 г.
Поверително
Господине агенте,
Напоследък се пръснаха слухове, които намериха отзив дори и в чуждата преса, че Дамян Груев бил убит във време на една среща със сръбските чети в Поречието (Кичевско). За щастие туй не е вярно. В Поречието, при с. Слатино, падна убит от сърбите не Груев, а войводата Гюрчин. От тогава има вече близо три седмици. Се през същото време приблизително, в едно сражение против сръбския тамошен войвода Мицко е взел участие и Дамян Груев заедно с българската чета на Сугарева. В туй сражение Груев е бил леко ранен в бедрото и заедно със Сугарева паднал в ръцете на Мицко. Това обстоятелство именно даде повод на слухът за неговото убиване. Вчера се получиха сведения, според които Груев и Сугарев биле освободени и се намирали уж пак в Поречието. На какви начала е станало обаче туй тяхно освобождение - до сега не можах още добре да се науча. Според последните известия, що имам, много войска е изпратена вече в Поречието.
Приемете, Господине Агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.*
Княжески търговски агент: А. Тошев
Вярно, за секретар: А. Т. Джебаров
(Печат: „Българско търговско агентство в Битоля")
ЦДА, ф. 176 и, оп. 1, а.е. 2017, л. 29. Препис. Машинопис.
*Има следната резолюция: „Н.В.” и „Прочетох.Р.П.”
Публ. в : Даме Груев. Живот и дело. т. 2. С.,2006,с. 680 - 681.
45
Донесение № 823 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за убити българи от с. Брайчино, Преспанско
Битоля, 12 октомври 1904 г.
Господине Министре,
В допълнение на рапорта си от 21 Септемврий под № 750, имам чест да донеса до знанието Ви, че напоследък в Брайчино (Преспа) били убити именуемите Найдо Христов и Цветан Танчев, а съселянинът им Георги Колев бил ранен. Тия убийства са извършени от четата на неотдавна убития от една българска чета разбойник Люман. Както винаги властта бездействува.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2048, л. 90.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 48.
46
Донесение № 8 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за доведени българи в Битолския затвор от с. Лък, Преспанско
Битоля, 4 януари 1905 г.
Господине Министре,
В допълнение на рапорта си от 24 Декемврий под № 1000, чест имам да донеса до знанието Ви, че вследствие на сражението в с. Лък (Преспа) властите са арестували в същото село и докараха в тукашния затвор следующите селяни: Наум Ристев, Найдо Петков, Спиро Фотев, Търпо Новачев и Вангел Стоянов. Те се обвиняват в укриване на българска чета, която бе унищожена от войската на 19 миналий месец.
Приемете, Господине Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а. е. 2336, л. 144.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 49.
47
Рапорт № 11 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за извършени обиски в села от Битолско, Прилепско и Леринско
Битоля, 6 януари 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че през изтеклите коледни празници властите направиха почти едновременно обиск в голяма част от селата на Битолско, Прилепско и Леринско. Поради горните смутове от другите кази нямам още сведения. С особена грижа са претърсени селата около Битоля, като Кръстофор, Логовради, Поешево, Оптичари и Кукуречени. Целта на обиска е диренето на български чети. За щастие никаква такава не е намерена. При обиска органите на властта са се държали сравнително добре. Трима души селяни само са бити в село Оптичари и неколцина други от Демирхисарско, които случайно се намирали в хана на село Кукуречени, когато тук е бил правен обиск. Всичко туй показва, че турската власт с прилагането на новите разпоредби на Хилми паша иска да внуши и по-голям страх на християнското, особено на българското население.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 145.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 49.
48
Поверителен рапорт №55 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за убити селяни от с. Полчища, Прилепско от турски войници
Битоля, 22 януари 1905 г.
Господине Министре,
Поради трудните съобщения през сегашния сезон едва вчера дойдоха хора от Мориховско, които ни съобщиха, че на 28 Декемврий м.г. селяни от село Полчища (същата каза), бидейки на лов в планината, били убити от едно войсково отделение.
Валията изпрати специално лице да направи анкета, а близките на убитите се оплакаха с прошение до цивилните агенти. Вероятно, както винаги, анкетата ще установи, че селяните не са били ловци, а четници.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 146.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.50.
49
Поверителен рапорт № 76 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за извършени арести от страна на турската власт над българи от Демирхисарско и Преспанско
Битоля, 24 януари 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви явя, че на 13 текущий Януарий е бил доведен под стража в Битоля учителят на село Бабино, Демирхисарско, Иван Дълов, родом от Охрид. Причините за арестуването му са неизвестни. Същия ден са били хвърлени в затвор и мухтаринът и аазите на село Герман, Преспанска нахия: Георги Наумов, Трайко Христов, Фоте Стоянов и Наум Белев, както и учителят на Буковик, същата нахия, Александър Ходжов и селският първенец Наум Батов.
Причина за арестуването на тези лица е станалото сражение при село Лък на 19 миналий Декемврий между аскера и една българска чета, без обаче да има и най-малкото доказателство, че изброените по- горе арестувани са взели каквото и да е участие в това сражение.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 76.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.50.
50
Списък на села от Битолския вилает, преминали към Българската Екзархия, изпратен лично до княз Фердинанд БТА в Битоля
Agence Commerciale Monastir le……….189
De 24 януари 1905
Bulgarie
Annexe 1
ГОСПОДАРЮ,
Осмелявам се да представя на Ваше Царско Височество тук приложен един списък на българските села от Битолския виляет, които в течение на миналата 1904 година, заедно със свещениците си, са се отказали от Гръцката Патриаршия и са минали под духовното ведомство на Св. Екзархия. Както ще види Ваше Царско Височество, от казания списък, числото на тези села възлиза на 106, от които 27 са в Пелагонийската Епархия, 39 в Костурската Епархия, 23 в Леринската Епархия и 17 в Охридската Епархия. Една част от жителите на 16 от горните села е била от по-рано Екзархийска. Както е показано в списъка на някои от селата училищата или църквите са затворени, а на други свещениците са възпряни от длъжност.
Считам за излишно, Ваше Царско Височество, да изтъквам тук значението, което има преминаването на изброените села под ведомството на Св. Екзархия. Ще прибавя само, че туй значение става още по-голямо, като се вземат предвид трудните условия, в които е поставен българския елемент в Македония, невероятните спънки, които му се правят от страна на турската власт и най-после разните пропаганди, които подкрепени от турците, със своето злато неуморно действуват между населението.
Съм, ГОСПОДАРЮ, на Ваше Царско Височество най-покорен служител и верен поданик
Княжески Търговски агент: А.Тошев
СПИСЪК
на българските села в Битолския вилает, които в течение на миналата 1904 година са се отказали от гръцката патриаршия и са преминали под духовното ведомство на Св. Екзархия
І. Пелагонийска епархия Битолска кааза
1. Далбеговци Цялото село заедно със
свещеника си се отказало
от Патриаршията
2. Горно Агларци „
3.Долно Агларци „
4.Ращани „
5.Боранци „
6.Сливница „
7.Гърдилово „
8. Сърбци „
9.Балдоенци „
10.Враневци „
11.Ношпал „
12.Гъба – Лахци „
13.Лисолай „
14.Гор. Чаирлия „
15.Суходол „
16.Паралово „
17.Грумази „
18.Добромири „ Училището на селото
е затворено
19.Новаци „ „
20.Оптичари „ „
21.Търн „ Църквата на селото е
затворена
22. Добрушево „ Част от селото е от
по-рано Екзархийско
23.Горно Егри „ „
Прилепска кааза
1. Пчанища Цялото село заедно със
свещеника се е отказало
от Патриаршията
2. Крушевица „
3. Маково „
4.Рапеш „
ІІ. Костурска Епархия
1. Старичани „
2.Ощима „
3. Руля „
4. Лувради „
5.Лудово „
6.Любишево „
7.Бойна „
8.Езерец „
9.Жужелци „
10.Статица „
11.Габреш „
12.Чурилово „
13.Маняк „
14.Въмбел „
15.Върбник „
16.Нестиме „
17.Бяла църква „
18.Жиковища „
19. Личища „
20.Видолища „
21.Дол. Куманичево „
22.Поздивища „ Част от селото е от
по-рано Екзархийско
23.Черновища „ „
24.Кономлади „ „
25.Брезница „ „
26.Жупанища „ „
27.Апоскеп „ „
28.Черешница „ Училището на селото
е затворено
29.Олища „ „
30.Осничани „ „
31.Бъмбоки „ „
32.Граче „ „
33.Долени „ „
34.Добролища „ „
35.Кондороби „ „
36.Могила „ „
37.Радигоже „ „
38.Тиквени „ „
39.Чука „ „
ІІІ. Леринска Епархия
1. Бач „ „
2.Хасано село „ „
3.Сетина „ „
4.Добровени „ „
5.Горничево „ „
6.Секулево „ „
7.Сович „ „
8.Лясковец „ „
9.Попадия „ „
10.Горни и Долни
Каленик „ „
11.Търсье „ „
12.Горно Котори „ „
13.Лаген „ „
14.Крапещино „ „
15.Арменско „ Част от селото е от по-рано
Екзархийско. Свещеника е
възпрепятстван от длъжност
16.Вощарани „ Част от селото е от по-рано
Екзархийско. Църквата е
затворена
17.Баница „ Част от селото е от по-рано
Екзархийско
18.Крушоради „ „
19.Неред „ „
20.Цереово „ „
21.Песошница „ „
22.Кладороби „ „
23.Айтос „ „
ІV. Охридска Епархия, Преспанска нахия
1.Дупени „
2.Ръмби „
3.Опаа „
4.Нивици „
5.Ахил „
6.Пъпли „
7.Дряново „
8.Търнаа „
9.Церье „
10.Герман „ Училището на селото е
затворено
11.Медово „ „
12.Щърково „ „
13.Оровник „ „
14.Лък „ „
15.Граждани „ „
16.Оряхово „ „
17.Рудари „ Свещеника е възпрян от
длъжност
за Секретар:
Михайлов
Публ. в: Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. С.,2005, с.216 – 220.
51
Рапорт № 90 до Министър-председател и Министър на външните работи и на изповеданията ген. Рачо Петров, относно оплакване на селяни от Ресенско за тежкото положение, в което се намират
Битоля,27 януари 1905 г.
Господине Министре,
Представители от 15 села из Ресенската кааза от няколко дена са дошли в Битоля да се оплакват на властта от крайната мизерия, в която са изпаднали. Аз намерих за добре да им внуша идеята да се оплачат писмено и на консулите, за която цел им се приготви едно прошение на френски. В същото време ги посъветвах да подадат една телеграма до Н.И. Величество Султана, за която цел ги снабдих с нужните средства. Препис от тая телеграма при настоящето. След туй посетих консулите на Великите сили, на които дадох някои допълнителни сведения за поменатите села, като ги помолих да съобщят за всичко на своите посолства, което те ме увериха, че ще направят. Разказах им при това обстоятелство въпроса с милионния заем, впоследствие на което те се убедиха, че всичката вина и отговорност в случая пада върху турската власт като прибавиха, че ще донесат за туй на своите посолства. Приемете...
Княжески търговски агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 152.
Публ. в: Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007, с. 18. и
Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.51.
52
Донесение № 115 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за затворени училища в леринско от турската власт
Битоля, 28 януари 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви явя, че през първите дни на тази седмица са били изпъдени от властите учителите на селата Лясковец и Кучковени, Леринско, а училищата на същите села са били затворени и запечатани. Църквата на с. Арменско, Леринско, е била също затворена от властите.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2307, л. 112.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.51.
53
Поверителен рапорт № 118 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров относно тежкото положение, в което се намират българите в Дебър
Битоля, 28 януари 1905 г.
Господине Министре,
За да ви илюстрирам тежкото положение на българите в Дебър, чест имам да Ви съобщя следното:
От два месеца насам Яков Кузманов, търговец в Дебър, не може да излезе от къщи и да отвори дюкяна си, защото арнаутинът Шукри бей Иляс Пашов, който преди 4-5 години уби в града един султански адютант, заплашва да го убие, ако не му даде 30 лири. Я. Кузманов е бил принуден да моли Шукри бей чрез посредничеството на Сефедин Пустиня - член на Цариградския меджлис, да намали малко исканата сума.
На 10 т.м. Тасе Търпев, дете от второ отделение, отивайки в училището, бил нападнат сред чаршията от няколко турчета и ранен опасно в гърдите с нож. Нападателите не са заловени.
На 17 т.м. две 15-16-годишни момчета, братя Русе и Рафе Петкови, се връщали на коне от воденица в Дебър. Край града двамата братя били нападнати от шестима арнаути. Момчетата почнали да бягат. Няколко залпа от арнаутите свалили ранен Рафе, а коня му убили. Русе сполучил да избяга. Арнаутите отвели Рафе в село Вичища, 10-12 км от града, в къщата на разбойника Мустафаджик. Майката на Рафе с други две жени отишли да молят разбойника да пусне момчето, но той отговорил, че ще стори това само ако Дебърският мютесарифин направи постъпки в Цариград, за да бъде амнистиран, иначе щял да насече момчето на късове и щял да го прати в един чувал на мютесарифина. В този смисъл той писал и писмо до мютесарифина и го изпратил на жените.
Същият разбойник запретил на воденичарите българи в околността на Дебър да мелят брашно на българите.
На 13 т.м. Павел Млекарски от Дебър бил на гости на един свой роднина в село Кърчища. На връщане бил заловен от разбойници арнаути и откаран у един роднина на известния разбойник, от гдето не се е завърнал до село.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а. е. 2336, л. 155.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.52.
54
Рапорт № 154 на БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров относно незавидното положение на българското население в нахия Дебърца
Битоля, 7 февруари 1905 г.
Господине Министре,
От един месец насам българите в Дебърца, Охридско, са предмет на постоянни гонения както от страна на властите, тъй също и от башибозука. Селяните не можат да излезат вън от селата си, за да отидат на пазар или по работа, защото рискуват да бъдат убити от башибозуците, които кръстосват въоръжени денонощно пътищата.
На 25 миналия Януарий бил повикан в мюдюрлука именуемият Иван Танев от село Слатино и арестуван, за дето през 1903 г. бил четник. Но тъй като той показал издадена от битолския валия илми-хабер за амнистирането му, то мюдюринът мотивирал арестуването му с това, че амнистирането му трябвало да стане пред местните власти, а не в Битоля. И Танев бил изпратен вързан в Охридския затвор, а по-после докаран в Битоля, където се намира до сега.
На 27 миналия Януарий, когато той бил още в Охридския затвор, брат му Мицко отишъл да му занесе дрехи и постеля. На следващия ден Мицко, връщайки се в селото си, бил убит от турци - навярно от Турския комитет в Охридско, който според сведенията ми напоследък развива голяма деятелност. За всичко туй своевременно уведомих консулите.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 157.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.53.
55
Донесение № 161 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров относно оказан натиск над кмета на с. Крушейца от власта да премине селото към лонното на Вселенската патриаршия
Битоля,17 февруари 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви явя, че през последните дни на миналий месец Януарий кметът на Крушейца, Прилепско, е бил повикан в с. Дуйне от мюдюрина на Мориховска нахия и увещаван да възвърне селото под ведомството на Патриаршията.
Мюдюринът е запретил на свещеника от с. Пещани да свещенодейства в Крушейца по причините, изложени в рапорта ми от 31 Януарий № 130.
Приемете...
Княжески Търговски агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2307, л. 113
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.53.
56
Поверителен рапорт № 222 от БТА в Битоля до княжеския дипломатически агент в Турция Гр. Д. Начевич, относно държаните в Битолския затвор без вина селяни от с. Брод
Битоля, 19 февруари 1905 г.
Господине Агенте,
През месец Септемврий м.г. би убит в село Брод, Битолска каза, един гръкомански свещеник. Вследствие на това убийство властите арестуваха на времето около 100 невинни селяни от околните села, които докараха в тукашния затвор. От арестуваните постепенно са били освобождавани до днес по няколко души. По същата афера обаче сега се намират още в затвора следните 17 души, които през петмесечното си арестуване още не са били разпитвани от следствените власти и навярно ще бъдат тоже освободени, но след като им се съсипе здравето: Дело Талев, Насе Талев, Коте Атанасов, Димо Петров, Наум Колев от село Врач; Ристе Петрев, Петре Ристев и Толе Тодорчев от село Добрушево; Ристе Петров, Коте Петров, Нечо Ристев и Димо Недялков от село Брод; Траян от село Рибарци; Лазар от село Паралово; Ристе и Цветко от село Враневци и Стоян от село Новаци.
За ограбването на тия невинни хора аз направих постъпки пред консулите и валията, а същевременно помолих и г-н Шопов в Солун да подействува в същия смисъл пред цивилните агенти и Хилми паша.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 159.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.54
57
Донесение № 170 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович относно създадената афера в Леринско във връзка с убийството на трима турци от гръкоманите
. Битоля, 21 февруари 1905 г.
Господине Агенте,
Чест имам да Ви явя, че на 5-тий того, вечерта, на пътя между селата Неред и Крапешино, Леринско, били нападнати от непознати лица трима турци - известни злодеи от село Махала, тоже Леринско, които с грабителска цел отивали към село Неред. Единият от тях бил убит, другият сполучил да избяга, а третият бил ранен в ръката. По повод на това убийство местната власт създаде цяла афера. Всички околни българи, а именно: от Неред 10 души, от Крапешино - 12 души, от Лаген - 8 души, от Горно Котори - 7, и от Долно Котори - 2.
Арестуванията стават особено по показанията на живущите в Лерин гръкомани, шпиони от село Неред: Яни и Никола Попови, поп Стойче и Васил.
Между арестуваните са изтезавани и бити особено: Димитър Попов от Долно Котори и Стефо поп Милков от Горно Котори. В Лерин не смее българин селянин да влезе, защото веднага рискува да бъде арестуван по диктовка на казаните шпиони - органи на Леринския гръцки владика.
Случката предизвика голямо негодувание между населението на Леринска каза и ако там не беше дебелият сняг, повечето от селяните щяха да избягат в гората, предпочитайки да измрат там, отколкото да лежат в затвора.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 158,
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.54 – 55.
58
Донесение № 271 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович за станал бой в Битолския затвор и за пострадали българи в него
Битоля, 3 март 1905 г.
Господине Агенте,
На 1 того през нощта арестуваните гърци и турци се нахвърлиха на арестуваните българи в тукашния затвор и на едни от тях нанесли побой и други във време на спречкването били леко ранени. Тук приложен Ви изпращам списъка на едните и на другите. Препис от същия предадох и на тукашните консули. Нужните постъпки направих пред валията. Както се вижда, българите не трябва да имат мир дори и в затворите.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, оп.1, а.е. 2336, л. 161.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.55.
59
Поверителен рапорт № 273 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров относно засилените мерки на бдителност в Битоля
Битоля, 3 март 1905 г.
Господине Министре,
По повод случките, станали напоследък в града и вилаета, властите удвоиха своята бдителност, а особено по отношение на българите. Вседе по селата сноват малки и големи войскови отделения. Обиските станаха най-обикновено нещо. Не се минава ден да не станат такива в по няколко села. Същото е и в градовете. Само в един ден на 1 того в Битоля обискираха 22 къщи. За забелязване обаче, че всички преследвания, дори и най-щателните, са безрезултатни. Редом с туй известни мерки са взети и за обезпечаване уж тишината и обществената безопасност в града. По разпоредба на полицията всички питиепродавници и дюкяни трябва да бъдат затворени най-късно в шест и половина часа подир обяд. Патрулите в града, които и без туй бяха тъй много, сега са почти утроени. Направени са, колко за лице, няколко обиска и на гърци. Духовете въобще са много възбудени и властта не отговаря за никого. Валията съветва нашия владика да не излиза временно из Митрополията. Опасявам се да не станат нови безредици, а може би и покушения.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, оп.1, а.е. 2336, л. 163.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.55 – 56.
60
Поверителен рапорт № 290 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров, относно опит за кражба на пари от безлихвен заем за възстановяване на с. Българска Блаца, Костурско
Битоля, 5 март 1905 г.
Господине Министре,
На 25 Февруарий свещеникът, кметът Христо и двама аази от село Българска Блаца, Костурско, връщайки се от града за в селото си, били посрещнати близо до село Тихолища от 6 души непознати хора, които гръмнали от засада върху кмета и го убили. Двамата аази и свещеникът сполучили да избягат.
В това време двама поляци - българи от село Блаца, слизали въоръжени при местопроизшествието, уж за да причакат съселяните си, защото знаели, че ще носят пари от безлихвения заем, взети от председателя на общината в Костур. Те се приближили при убития, разтърсили го и взели парите, които намерили в него около 360 лири турски. След това заедно с останалите живи двама ази и свещеника тръгнали към село Тихолища, за да известят за убийството. По пътя свещеникът и азите питали поляците, дали са намерили парите в убития, но последните отговорили отрицателно. Свещеникът предложил на аазите да ги претърсят, на което поляците се възпротивили и така вечерта се върнали в селото. Известен за случая, войводата Никола Андреев пристигнал на 2-й Март с четата си в Блаца, повикал двамата поляци и им предложил да дадат парите на мухтарина, за да ги раздаде той на бедните. Отначало те с клетва отказвали да са намерили парите, обаче пред настояването на войводата те признали, че ги взели. След това те предали парите на свещеника и аазите за раздаване на селяните. По-точни сведения по тази случка, които вярвам да получа наскоро, ще Ви съобщя допълнително.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 164.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.56.
61
Донесение № 362 от БТА в Битоля до министърът на Вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Димитър Петков относно убийството на българи от Костурско от турски разбойници
Битоля, 19 март 1905 г.
Господине Министре,
На 14 т.м. учителят на Българска Блаца Дамянов с няколко селяни от селото и от село Шестеово се връщали от Костур, гдето били ходили на пазар. На пътя до местността Големи чифлик, един час вън от Костур, били посрещнати от трима турци, които като са казали, че били колджии, отвели учителя и двамата селяни от Шестово, за да ги претърсели да не носят контрабанда, но вместо това ги убили с калъчките си. Подробности от тази случка, които, надявам се да получа скоро, ще имам грижата да Ви съобщя допълнително.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 165.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.57.
62
Донесение № 365 от БТА в Битоля до министърът на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за извършено убийство над българин в Битоля
Битоля, 19 март 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви явя, че на 15 того сутринта е бил намерен убит в града с брадва именуемият Тане - българин от село Могила, Битолско. Той бил слуга у турчина Али Ага Дебрали и е бил убит в леглото в къщата на своя господар. По повод на това убийство, извършено в центъра на града, досега не са последвали никакви арестувания. За тая случка своевременно уведомих консулите на Великите сили.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 166.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.57.
63
Поверително донесение № 380 от БТА в Битоля до министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за извършена обсада от войска и башибозук над с. Облаково, Битолско
Битоля 21 март 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви явя, че на 12 срещу 13 того вечерта едно отделение войска, под командата на един юзбашия, придружен от прочутия разбойник Шевкия с 12-13 души башибозук, обсади селото Облаково, Битолско. По заповед на юзбашията всички мъже били повикани и затворени в къщата на селянина Геле Трайков, където стояли около 12 часа. В това време войниците и башибозукът, без да бъдат придружавани от никого, нахлували в селските къщи, за да търсят уж комити, като не оставили нито сандъците даже непретърсени. Много жени има обезчестени, но не смеят да се изложат и да кажат това, що ги е сполетяло. Жената на селския учител Ан. Яйчаров, сплашена от необузданата войска, е родила безвременно. След заминаването на войската се оказа, че много неща липсват от обискираните къщи, ограбени от потерята.
За да не замине потерята празна от селото, взела та докарала в Битоля 10 души селяни, които след 5-часово държане в затвора бидоха освободени. Между тях бил и учителят Ан. Яйчаров, комуто властите запретили да учителства.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 167.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.58.
64
Поверителен рапорт № 389 от БТА в Битоля до министъра на външните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за арести в Леринско на българи
Битоля, 24 март 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 11 текущий Март леринските власти вземали от къщите им именуемите Мане Траянов и Тане Ванев от село Долно Котори и като ги водили в Лерин, спрели ги в турското село Махала, набили ги добре, опасали им по един колан с патрони, а на по-малкия Ване наврели на рамото му една пушка, система „Гра", и ги закарали в Лерин като комити.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 169.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.58.
65
Донесение № 391 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за направени обиски в Битолско от турската войска
Битоля, 24 март 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че на 22-й т.м. вечерта около 60 души аскер навлязъл в село Горно Оризари и събрал на едно място всички мъже от селото, след което войниците тръгнали да обискират къщите. Именуемият Филип Тасев се оплакал на чаушина за тоя произвол и помолил щото при обиските да присъстват и домовладетелите на къщите, но вместо отговор чаушинът му нанесъл побой с едно дърво.
Същият Ф. Тасев се оплакал и на полицейския, който придружавал аскера, но и той му казал да мълчи, защото иначе ще бъде бит още повече.
При обиска на къщата нищо не било намерено. Същата вечер са били направени обиски от аскера и в селата Могила, Кукуречени и Ращани. Тези обиски са направени вследствие на донесенията на гръкоманите от село Кърклино.
Приемете... Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 170.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.59.
66
Поверителен рапорт № 393 от БТА в Битоля до Министъра на Вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи за извършен произвол от турската армия и башибозук в с. Кукуречани
Битоля, 24 март 1905 г.
Господине Министре,
Преди няколко дена едно отделение аскер, придружен от башибозук начело с разбойниците Шефкия и Шакир Юсуф, е направило обиск из къщите на село Кукуречене, Битолско. При всичко, че при обиските не било намерено нищо компрометиращо, аскерът е арестувал и докарал в Битоля именуемите Ангел Йосифов и Павле Ристев от същото село и 16-годишния момък Георги Богоев от село Драгожани. Първият бил арестуван, защото брат му бил избягал, вторият - защото гореспоменатите Шефкия и Шакир казали, че не бил от Кукуречени, а чужденец, третият - защото бил от друго село.
Ето по какъв начин властите пълнят затворите с нещастни българи.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 168.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.59.
67
Донесение № 395 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за произвол на турската власт в с. Ращани, Битолско
Битоля, 25 март 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че на 23 т.м. едно отделение аскер навлязло в село Ращани и събрало на едно място всички мъже от селото. Един турчин на име Раиф, доведен от Битоля, прегледал селяните да види, дали между тях не се намира някой чужденец. Той показал за такива именуемите Димко Косиев, Георги Димев, Веле Димев и Тасе Лазаров. Първите двама се били завърнали преди 6 месеца от Румъния, а другите били мирни селяни. Всички обаче са били докарани в Битоля и хвърлени в затвора.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 171.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.60.
68
Поверително донесение № 397 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков за нападение на албански разбойници на мирни български селяни от Демирхисарско
Битоля, 25 март 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 21 текущий Март Силян Матеев и Фидан Здравев от село Бабино, Стале Бялев и Васил Илиев от село Доленци, Демир-хисарска нахия, като се връщали от Битоля, гдето били дошли на пазар, близо до Бабино, около 5 1/2 часа вечерта били нападнати от 7 души разбойници турци, въоръжени с пушки „Гра". Разбойниците ги заловили, вързали им ръцете и краката, взели им кесиите, разсекли чувалите с жито и ги изсипали на земята, яхнали конете им и си заминали. Силян Матеев имал три коня, единият негов и двата на съселяните му Яне Силянски и Коле Николов. Фидан Здравев карал два коня, единият негов, а другият на съселянина му Спиро Иовов. Стале Бялев и Васил Илиев имали по един свой кон. Значи взели им всичко 7 коня, заедно с купените им от пазара неща, като памук, цървули, чехли и др. Освен житото, което изсипали на земята, на Силян Матеев вземали 60 гроша, едно ново кепе, 10 аршина шаек и един аршин чоха. На Фидан Здравев - кесията, четири лири турски и кепето. На Стале Бялев - 50 гроша, 3 оки памук, ½ ока къделки и предено за чорапи, сапун, ориз, свещи, едно кепе и един кат дрехи, които му били дадени от съселянина му Веле Иванов в Битоля, за да ги носи дома му. На Васил Илиев - кесията с 1/2 лира турски, 3 оки памук и един ямурлук.
Вързаните по такъв начин селяни едва след 2 часа смогли да се освободят и около 9 часа вечерта пристигнали и обадили на аскера, който седи на кулата „Ябел". Аскерът обаче не само не взел никакви мерки да разследва разбойниците, но изпсувал селяните и ги изпъдил, като им казал, че това е направено от комитите. На другия ден сутринта селяните отишли и обадили на мюдюрина в село Прибилци. Според сведенията тия са били арнаути.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 172.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.60 - 61.
69
Донесение № 399 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д . Петков заизвършени обиски в с. Могила от турската власт и башибозук
Битоля, 25 март 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че на 22 и 23 текущий Март е обискирано от войската селото Могила, Битолско. Войската се придружавала от известните башибозушки разбойници Шефкия и Али. След претърсването на селото, като не намерили нищо, мюлязимът повикал селяните Ристе Трайчев и Петре Илиев и ги набил добре с дърво, за да му кажели уж къде са комитите. При обиска са отваряли и разтърсвали сандъците на жените.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 173.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.61.
70
Поверително донесение № 433 от БТА до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи Д. Петков относно извършения обиск в с. Златари, Преспанско
Битоля, 29 март 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че на 21 т.м. едно отделение аскер направило обиск в село Златари, Ресенско. Още при зори аскерът заградил селото и преди да влезе вътре, почнал да стреля, при все че не е имало никаква следа от нещо. При обиска на къщите не е било намерено нищо компрометиращо, при все туй, под предлог, че били намерени вън от селото един патрондаш и една шапка, аскерът арестувал и докарал в Битоля петима селяни. От последните трима са вече освободени, а другите двама - братята Ристе и Евтим Шаневи, са още под арест.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 174.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.61.
71
Поверително донесение № 445 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията Д. Петков за извършен обиск в с. Неред, Леринско
Битоля, 30 март 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 13 текущий Март, едно отделение войска, начело с един колагаш (офицер) и придружен от голямо число башибозуци от село Махала, заобиколили българското село Неред, Леринско, и навлезли в него, за да го обискират. Селяните, мъже и жени, изплашени се събрали по няколко в една къща. Турците почнали обиколката си сами, като влизали от къща в къща, чупили сандъци и събирали, каквото им попадне. Знаят се и следните кражби:
1. На Коста Спасов - тефтерите от дюкяна му, парите му, едно палто, няколко чифта чорапи, вълна и разна покъщнина. Сам Коста е арестуван в тукашния затвор.
2. На Филе Георгиев - ограбени 19 сенета (записи), масло, сирене и дрехи.
3. На Митре Динев - разкопана къщата му, вземени инструментите му за работа, ограбен един сандък с дрехи. Жена му бита, а той самият в тукашния затвор.
4. На Христо Минев - жените бити, ограбени му чорапи, престилки, качета със сирене, масло, пиперки и сандъците счупени и ограбени дрехите.
5. На Митре Димов - ограбени недоплетените чорапи, престилки, качета със сирене, масло, пиперки и къщата изкопана.
6. На Иван Стоянов - ограбени 40 оки вълна, чорапи, престилки, един часовник, качета със сирене, пиперки, хлябът им вземен и жените бити.
7. На свещеник Димитър - счупени сандъците и ограбени дрехите, чорапи, качета със сирене и пиперки.
8. От заплашвания и побой Яна Минчева родила преждевременно.
А в заключение на всичко това учителката на селото е била силом заставена да даде едно удостоверение, че нямало никаква пакост сторена в селото.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 175.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.62
72
Донесение № 446 от БТА в Битоля до Министъра на мътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията Д. Петков за бити селяни от с. Сович, Леринско и за постъпките, които е направил пред консулите в Битоля.
Битоля, 30 март 1905 г.
Господине Министре,
Тук приложен имам чест да Ви приложа в препис бележката, що дадох вчера на консулите по случай битите от войската селяни в село Сович, Леринска каза, на 25 того. По повод на това консулите направиха нужните постъпки пред валията, след като с очите си видяха едното от битите, който бе доведен от село. Причина за тези побоища било диренето на някакво оръжие. И действително единият от битите, именуем Тане Талев, си предал пушката, подир което го били. Сега той е в затвора.
За забелязване е, че предводителят на войниците бил всеизвестният тук разбойник Муто, който бе амнистиран миналата година. Между впрочем, валията намерва това твърде естествено в разговора си по този случай с английския консул К. Грегър.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 176.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.63.
73
Поверителен рапорт №447 он БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията Димитър Петков, относно трагедията разиграла се в с. Загоричани на 24 срещу 25 март 1905 г.
Битоля, 30 март 1905 г.
Господине Министре,
С прискърбие ида да Ви съобщя, че напоследък гърците извършиха едно ново престъпление, което по своите размери и по ужас надминава всички досегашни техни подвизи. На 24- того вечерта по тъмно една многобройна чета от около 200 – 300 души от далеч заградила от всички страни българското село Загоричани, Костурска кааза, което от 25 години е Екзархийско. Понеже четата си давала сигнал с тръби, то селяните помислили, че е аскер. Когато се разсъмнало и селяните излезли на улиците да отидат на църква, четата почнала да стреля от всички страни върху селото. След това тя навлязла вътре и се нахвърлила върху беззащитните селяни. Почнало се поголовно
клане. Всички селяни, заварени по улиците и край църквата избити. Гърците са влизали от къща в къща и убивали где кого заварят. Те хвърлили къщи с динамитни патрони, а някой пък запалвали с газ. Числото на убитите излиза на 60, между които има жени и деца. Ранени са 7 души; 10 къщи и 28 колиби били изгорени. Гръцката чета е злодействувала в селото на продължение на няколко часа. Сигурно всички селяни са щели да бъдат избити, ако не се бил притекъл от близкото село Куманичево турският поручик Назир бей заедно с 40 войника, които случайно са минавали край горното село. Според твърденията на консулите, базирани върху думите на селяните, спасението на селото се дължи изключително на подпоручика. При неговото появяване четата се разбягала. След обяд е пристигнала и малобройна войска откъм Клисура и Костур. Имало е малка престрелка между войската и четата, но казват, че и от двете страни нямат ни убити, ни ранени. Гърците са стреляли с пушки Манлихер, Маузер, Гра, Мартина и още една друга гръцка система, която още не е определена. Патрони от тези пушки са били намерени. Четата си е служила също и с динамитни патрони и бомби. Тя е била предвождана от трима гръцки капитани, които са били с униформите си и с които е имало и около 15 души гръцки войници. Останалите четници са били от костурските гръцки села, от самия гр. Костур и от гр. Кожани.
Всички тия ужаси са констатирани от руския и австрийския консули, както и от италиянските офицери Албера, Гастолди и Манера, които след връчването на нотисата ми, препис, от която изпратих с рапорт от 27-того, под № 422, решиха и заминаха на местопроизшествието. Те са просто ужасени от това, що са видели и констатирали. Неописуемо е зрелището, което им се представило при влизането в селото. В улицата край църквата – навсякъде лежали трупове, обезобразени жестоко. Имало 5 – годишни деца с отворени кореми, жени, убити с изсечени ръце. На някои черепите били разбити и мозъкът потекъл, на други – очите извадени, ръцете и краката съсечени и пр.
Единият селските свещеници 60 – годишен старец, тоже убит, покрит цял с рани. Едно цяло семейство избито с бомби, които са били хвърлени в къщата през комина и през две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и двете деца са ужасно обезобразени от бомбите. Най – малкото дете на 5 години е искало да избяга през вратата, но е било разпрано с бойнет в гърдите.
Руският консул господин Кал плачеше, когато ми разказваше туй, що видял. Австрийският консул господин Прохазка едвам си сдържаше сълзите. Те заявяват, че подобни ужаси не са виждали да правят и турците по време на въстанието. Консулите прибавят, че при влизането им в селото миризмата от разлагащите се вече трупове, писъците и риданията на останалите живи можели да покъртят душата и на най – жестокосърдечния.
След нападението на Загоричани такава голяма паника обхванало населението на околните села, че то всичкото се разбягало. Консулите разказват, че когато стигнали в близкото до Загоричани село Бобища, не намерили вътре жива душа. Какво е положението на населението може да се види и от туй, че когато консулите тръгнали да се връщат, събраните от околните села селяни с плач и молби са задържали конете им и не са ги пускали да си заминат.
След туй се поражда въпросът, как е било възможно да се извърши това клане? Че властите са съдействували, следните обстоятелства го доказват напълно:
1.Образуването на една чета от 300 души и нейното движение до Загоричани не е било възможно да не бъде забелязано от властта, особено сега, когато всички пътища и по всички села кръстосва аскер, който всякога намира и най – малочислената българска чета или отделни български четници.
2.Някалка дена преди нападението е пристигнала войска в Загоричани, която е свирела с тръби. При пристигането селяните казали на офицера, че ги е било страх да не идат гръцки чети, но той им отговорил да се не боят, когато чуят тръби, защото тогава иде аскер. При това четата, когато е заградила селото вечерта, си е служела тоже с тръба. А това сигурно не е съвпадение.
3.На 1-вий този месец селяни от Зелениче отишли при италиянския в Лерин офицер и му дали едно заявление, с което искали да бъдат защитени от гръкоманите от костурските села Белкамени и Елеово, които възнамерявали да ги нападнат и избият. По тази работа Гастолди направил на времето постъпки пред каймакамина. На 17 т.м. Гастолди е бил отново уведомен, че Зелениче се заплашва от гръцки чети. Той съобщил за това посред нощ на каймакамина, обаче последният и в този случай не взел никакви мерки . Гастолди му явил също, че един от шефовете на гръцката чета е някой си Девтерос Миханикос, грък инженер в Леринската кааза на държавна служба, но каймакаминът пак нищо не направил. След тези постъпки Гастолди предполага, че решението да се нападне Зелениче е било отменено и е било взето решение да се нападне Загоричани.
4.Няколко дена на ред преди нападението аскерът е правил обиск в Загоричани, тъй че селяните са били вече изплашени и ако някой от тях е имал оръжие, го е бил скрил.
Според мнението на консулите леринският и костурският каймаками са замесени в престъплението. Последният от тях е бил в Загоричани, но щом узнал, че консулите ще дойдат, побързал да си отиде.
С още по – голяма положителност обаче може да се каже, че истинските виновници в случая са фактическите каймаками в Лерин и Костур – гръцките там владици.
Консулите говорят с ентусиазъм за италианския в Костур офицер Манера, който първи се явил на местопроизшествието, както и за придружаващите ги полковник Албера и поручик Гастолди. По – обстоятелствени сведения по тоя случай ще Ви дам допълнително.
Засега Ви изпращам препис от заявлението и бележките, дадени на консулите от самото население в Загоричани.
Приемете...
Княжески търговски агент: А. Тошев
Заявление от населението на село Загоричани до руския консул
Господине Руский консул,
На 25 март т.г. в тъмни зори една гръцка разбойническа банда от около 200 души нападна селото ни от всички страни. Най – напред чухме да свири войнишка тръба и след това почнаха да гърмят с маузерови пушки. Населението, мислейки че е заградено от войска, не мръднало от мястото си и замръзна от силния гърмеж на хвърлените в разни места динамитни бомби и от куршумите, които като град се сипеха над покривите на замръзналите и от никъде непокровителствани селяни. С тази си голяма сила разбойниците не дадоха време на нещастните селяни да се окопитят и като навлязоха в селото на малки банди от 4 до 8 души и О, Боже!!!
Перото е безсилно да опише ужасните злодейства на тези звероподобни човеци, въоръжени от глава до пети. Те извършиха ужаси, нечувани досега във светсеката история на човечеството. Започнаха да чупят врати, да влизат в къщите и да убиват и обират всичко, каквото се изпречваше пред кръвожадните им очи. Безразборно убиваха и мъчеха и жени, и деца, и домашни животни. В тези критически часове голям бе плачът и олелията по цялото село. Безпомощното население, обзето от панически страх, тичаше по улицата и обезумяло търсеше прибежище да се скрие от куршума и ножа на тези безподобни поклонници на вандализма. Всякой, който попадне в немилостивите им ръце, бе трагически убит. Нито молбите, нито прегръщанията, нито целувките на плачущите жени, нито сълзите и писъците на малките невинни деца, нито паричните възнаграждения, които разбойниците приемаха на драго сърце – нищо не бе в състояние да смекчи и омилостиви каменните сърца на тези варвари.
Първото им искане бе „Пари”; второ – обискираха всички под ред, а най-после – смърт, насилствена смърт, ужасна смърт безчовечна, смърт мъченическа!!!
Ний всички бяхме станали жертва на гръцката злоба и гръцкия фанатизъм, водител на който е костурският гръцки митрополит, ако не притича на време едно отделение войска. При появата на това малко отделение войска разбойниците се разпръснаха и ний останалите се спасихме от явна смърт. Намерението на тези платени убийци е било да унищожат цялото село, но провидението ни спаси!!! При малкото време, през което разбойниците вилнееха в селото ни, се извършиха злодения, размерите, на които ясно личат в привключените таблици.
След всичко гореказано ясно виждате какъв е нашият живот – живот страдалчески, живот непоносим, живот в постоянна тревога. Ний цялото население, апелираме към човеколюбива хуманна Европа, апелираме към цивилизацията, която вярваме не може да търпи подобни варварски сцени – достояние на средните векове, апелираме към европейското обществено мнение, апелираме и към цялата природа и към всичко, което покровителствува потъпкани народи, и високо заявяваме, че искаме и ний човешки живот и човешки права или смърт!!! Искаме наказание на виновниците и осигуряване на човешкия живот и човешките права.
Село Загоричени,28 март 1905 г. От всичкото население
УБИТИТЕ МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА В ЗАГОРИЧАНИ ОТ ГРЪЦКАТА ЧЕТА
НА 25 МАРТ 1905 Г.
Име
|
Възраст
|
Членове в
|
Занятие
|
семейството
| |||
1. Георги Кандзов
|
70
|
4
|
говедар
|
2. Кузо Костадинов
|
70
|
6
|
воденичар
|
3. Дине Бушев
|
26
|
7
|
земеделец
|
4. Христо Темов
|
65
|
5
|
млекар
|
5. Гильо Коровешов
|
45
|
5
|
млекар
|
6. Гиро Модев
|
20
|
2
|
зидар
|
7. Дине Цуцилев
|
38
|
7
|
учител
|
8. Пандовица Михалкова
|
25
|
5
| |
9. Свещеник Стефан
|
69
|
5
|
свещеник
|
10. Андон Течитиков
|
45
|
7
|
млекар
|
11. Петър Мацурев
|
59
|
4
|
дървар
|
12. Сидо Вулев
|
55
|
5
|
шивач
|
13. Васил Чичев
|
55
|
3
|
дървар
|
14. Василица Чичева
|
50
|
3
|
негова съпруга
|
15. Ноле Манчев
|
68
|
11
|
дървар
|
16. Ноле Дуков
|
90
|
12
|
земеделец
|
17. Кале Дуков
|
38
|
12
|
воденичар
|
18. Коста Шефев
|
48
|
3
|
дървар
|
19. Наум Морсов
|
70
|
8
|
касап
|
20. Ване Киров
|
71
|
1
|
шивач
|
21. Стоян Костадинов
|
52
|
13
|
земеделец
|
22. Янчо Трифонов
|
54
|
3
|
дървар
|
23. Янчо Дзифираки
|
23
|
7
|
земеделец
|
24. В ангел Гацев
|
85
|
4
|
земеделец
|
25. Филип Тончев
|
50
|
5
|
млекар
|
26. Стоян Тончев
|
20
|
5
|
негов син
|
27. Петър Шпатов
|
20
|
6
|
хлебар
|
28. Веле К.
|
37
|
1
|
шивач
|
29. Никола Константинов
|
80
|
15
|
земеделец
|
30. Кале Константинов
|
20
|
3
|
млекар
|
31. Джагота Тагаров
|
54
|
6
|
шивач
|
32. Яко Аврамов
|
75
|
8
|
търговец от Костур
|
33. Яни Кандзов
|
70
|
7
|
селски кмет
|
34. Султана Кандзова
|
15
|
негова дъщеря
| |
35. Киряк Сапунаров
|
45
|
3
|
воденичар
|
36. Таси Рапов
|
62
|
4
|
млекар
|
37. Мите Лазов
|
48
|
5
|
млекар
|
38. Никола Благенов
|
75
|
11
|
бакалин
|
39. Георги Благенов
|
20
|
негов син
| |
40. Марко Вангелов
|
20
|
11
|
зидар
|
41. Зиси Димов
|
80
|
4
|
овчар
|
42. Манол Зисов
|
14
|
ученик
| |
43. Яни Каравешов
|
57
|
3
|
зидар
|
44. Таси Каравешов
|
50
|
2
|
млекар
|
45. Кузо Самарджия
|
50
|
самарджия
| |
46. Ангелина
|
35
|
негова жена
| |
47. Гина
|
17
|
негова дъщеря
| |
48. Катерина
|
10
|
негова дъщеря
| |
49. Олга
|
5
|
негова дъщеря
| |
50. Мите Скриеров
|
75
|
2
|
шивач
|
51. Мите Погончев
|
70
|
7
|
хлебар
|
52. Мите Филчев
|
58
|
3
|
дърводелец
|
53. Христо Маразов
|
70
|
1
|
дървар
|
54. Христо Кандзов
|
60
|
3
|
земеделец
|
55. Мишо Йотев
|
70
|
2
|
просяк
|
56. Наки Мацурев
|
45
|
5
|
зидар
|
57. Кузо Дрендов
|
79
|
6
|
воденичар
|
58. Мите Кондев
|
45
|
4
|
млекар
|
59. Мите Костадинов
|
4
|
зидар
| |
60. Кузо Панов
|
35
|
4
|
дърводелец
|
РАНЕНИ:
| |||
1. Петър Типоев
|
49
|
4
|
воденичар
|
2. Христо Султански
|
52
|
4
|
дървар
|
3. Мите Гацев
|
45
|
земеделец
| |
4. Яневица Кандзова
|
56
|
4
| |
5. Сирма Рапова
|
47
|
3
| |
6. Христовица Маразова
|
53
|
сама
| |
7. Аргир Кара Димов
|
9
|
ученик
|
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2179, л. 5-10.
Публ. в: Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007, с. 18 - 23.;
Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.63-68.
74
Донесение № 452 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията за тежкото положение на селяните от с. Свети Тодор, Битолско
Битоля, 31 март 1905 г.
Господине Министре,
Селяните от Св. Тодор, Битолско, се оплакват, че турците от село Търгеловще са сечели от една година насам дърва в гората им. Те минавали през селото, правели разни безобразия и закачали жените им. Селяните не можели да си вършат и полската работа. Досега те са подали пет заявления до валията, но всички са останали без резултат. Напротив, турците станали още по-ожесточени. Вътре гората имало едно манастирче, около което били насадени овощни дървета. Турците и тях изсекли. Турците си пускали добитъка из нивите им, без да могат селяните да ги възпрат.
По съвета на агентството днес ходиха да се оплакват на консулите.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 178.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.69.
75
Рапорт № 454 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията Д. Петков относно продължаващите обиски в Битолско
Битоля, 31 март 1905 г.
Господине Министре,
Войсковите отделения, които непрестанно се движат из вилаета, продължават да правят обиски във всички села, край които минават. Тези отделения се придружават обикновено от башибозук и обиските им служат за претекст да вършат разни золуми.
На 28 т.м. аскерът и башибозукът заградили и обискирали селото Ехла, Ресенско, без обаче да намери нещо компрометиращо. При влизането си в селото аскерът е повалил с един залп селянина Тале Христов - кюмюрджия, който отивал в близката гора да прегледа фурната и да събере кюмюра.
По съвета на агентството пристигналите от Ехла селяни се оплакаха днес на консулите и приготвиха едно Заявление до цивилните агенти в Солун.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 179.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.69.
76
Донесение № 528 от БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията Д. Петков за изпратена анкетна комисия в с. Загоричани по заповед от Цариград
Битоля, 13 април 1905 г.
Господине Министре,
Чест ми е да Ви уведомя, че днес през Лерин заминаха за Загоричани моавининът на тукашния валия Стефанаки бей Кръстевич и шефът на жандармерията. Научих се, че били изпратени по заповед от Цариград да направят и те от своя страна една анкета по повод случката в поменатото село. Вероятно туй е резултат от постъпките, направени от посолствата в Цариград по повод на същата случка. Интересно е да се види доколко турците ще успеят да опровергаят един факт, тъй на време и на самото място констатиран от консулите и от италианските офицери.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2179, л. 45.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.71.
77
Донесение № 528 от БТА в Битоля до Министър – председател и Министър на външните работи Р.Петров, относно безпричинното арестуване на българин в Битоля и за неправомерното му държане в Битолския затвор
Битоля, 13 април 1905 г.
Господине Министре,
Именуемият Георги Янкулев от село Слоещица, Демирхисарско, дошъл в Битоля на 23 Март, за да търси работа. Той се установил за няколко дена у сестра си в махалата Бяла Демна. На 5-й с.м. полицията го арестувала и той до днес стои в затвора, без да знае защо. През време на въстанието е бил четник, но отпосле е бил амнистиран.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 183.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.71.
78
Донесение № 530 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи Р. Петров, относно получена бележка от консулите на Великите сили в Битоля за положението в местния затвор
Битоля, 13 април 1905 г.
Господине Министре,
Приложена при настоящето, чест имам да Ви изпратя препис от бележката, която днес връчих на тукашните консули на Великите сили, както и на шефа на италианските офицери - полковник Албера. Същевременно помолих руският и австрийският консули да посетят битите в самия затвор, за да се уверят с очите си още веднъж за золумите, вършени от властта над мирното население. За резултата ще имам грижата да Ви уведомя.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 184.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.72.
79
Поверителен рапорт № 540 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно безобразия от страна на войската в Леринско
Битоля, 14 април 1905 г.
Господине Министре,
Считам за длъжност да Ви съобщя, че на 4 текущий Априлий през нощта едно отделение войска, командвано от кол агаси Муса ага и двама мюлезими, заобиколило селото Бух, Леринско. По полунощ войниците почнали да стрелят в залп вън от селото, от което селяните били силно изплашени. Призори войската навлиза в селото и по заповед на коменданта събира всичките селяни мъже на едно място, заобикаля ги с пълни пушки и пред тоя кол агаси им заповядал да разстрелят всичките, ако в селото им се намери нещо при обиколката.
След това войниците тръгват сами да обикалят къщите из цялото село. При обиколката си ограбили каквото намерили. Много жени, особено млади невести и моми, били събличани голи под предлог да ги обискират. В това особено се е отличил жандармът Абдул Рахман, който явно заплашвал селяните, че гърците ще дойдат да ги избият като кучета.
На 6-й пак същото отделение войска е направила по подобен начин обиколка на селото Арменско и понеже намерила една обикновена пушка в една воденица, закарали и арестували в Лерин Наум Алексов и син му Лазар и Лазар Христов.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 187-188.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.72.
80
Донесение № 542 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров за арести в Охридско
Битоля, 14 април 1905 г.
Господине Министре,
Вследствие станалото на 28 мин. февруари сражение в село Вехчани, Охридско, между аскера и двама четника, които бидоха убити, напоследък са арестувани за ятаклък и докарани в Битоля именуемите Ставри Андонов от Охрид и Владимир Н. Куирунов от село Октиси, които са имали задружно дюкян в село Вехчани. По същата причина са арестувани и Андрея Кръстанов и Гларевица Лешова, тоже от Вехчани.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 189.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.73.
81
Донесение № 568 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, за връчен нотис на консулите в Битоля и за освободени затворници
Битоля, 16 април 1905 г.
Господине Министре,
Тук приложено Ви изпращам в препис нотисата, която днес връчих на консулите, чест имам да Ви съобщя, че освобождението на въпросните затворници последва вследствие постъпките, които за последен път направих пред Хилми паша през последното си ходене в Солун.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 190.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.73.
82
Донесение №583 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и изповеданията Р. Петров, относно извършено престъпление над българин в Корчанско
Битоля, 19 април 1905 г.
Господине Министре,
Калайджиите Стефо Николов, родом от Крушево, работили занаята си в село Бабани, Биглишка нахия, Корчанска каза. На 25 миналий Март вечерта, няколко души турци счупили вратата на къщата им, влезли вътре, заловили горните работници и след много големи изтезания вземали им парите: 6 лири турски и 20 бели меджидиета, както и 50 оки бакър. В горния кат на същата къща живеел сам хазяинът, който не се явил даже на виковете и плачовете на нападнатите. На другия ден пострадалите се оплакали писмено на Биглишкия мюдюрин, на Корчанския мютесарифин и телеграфически до валията. Властите от Корча повикали хазяина на къщата и двама души други турци и още същия ден ги освободили.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 186.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.73 - 74.
83
Поверителен рапорт № 584 до Министър – председателя и Министър на Външните работи и изповеданията Р. Петров, относно извършени обиски в Леринско по време на Великденските празници
Битоля, 21 април 1905 г.
Господине Министре,
Днес се съобщи, че на 17 того едно отделение войска е влязла в селото Неред, Леринско, и заобиколило в черквата селяните, които през това време присъствали на службата за Възкресение Христово. После всички на излизане били обискирани, без да бъде намерено нищо у когото и да е.
На 18-й сутринта същото отделение войници ходили в село Лаген и до вечерта пак се върнали. Веднага подир тях в селото дошли и други войници под водителството на известния кол агаса Чакал. В това време двамата мирни селяни от същото село, Георги Лазов и Наум Георгиев, слизали от гората, гдето били ходили да си търсят конете, и войниците по заповед на гореказания кол агаса Чакал ги убили на место.
На 19-й войниците събрали всичките селяни в сред селото, гдето същият кол агаса чрез разни заплашвания е принуждавал селяните да свидетелстват, че убитите били комити.
Нека забележа, че по всички слухове, които фактите като че ли идат да потвърдят, това село, състоящо се от около 420 къщи с около 3500 души население, половината от които са екзархисти от 15 и повече години, а останалата половина - от миналата година, е турено на око да бъде разсипано. Напоследък най-чести обиски стават в него, през всеки два-три дена се посещава от войска, която извършва обиски като изложения по-горе и като оня, за който имах чест да Ви съобщя с рапорта си от 30 миналий Март под № 445.
Преди Великденските празници гърците в Леринско открито са говорили, че през празниците това село ще бъде изгорено и жителите избити. Това обаче не могло да стане - четата, предназначена да извърши тоя подвиг, бе заловена в село Бел камен, за което имах чест да Ви доложа с рапорта си от 16 того под № 572.
Най-големите пакостници в това село били четиримата заклети врагове на българщината, бивши жители на същото село, Яни Зисов, Никола Попов, поп Стойче и Васил Зисов. Те избягали от селото, след като последното се обърнало изцяло към Екзархията, и сега се занимават с шпионство и предават съселяните си. При последния обиск на селото там бил заедно с войниците и В. Зисов, преоблечен с войнишки дрехи, за да ръководи обиските.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 192.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.74 - 75.
84
Донесение № 604 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на външните работи и изповеданията Р. Петров относно несправедливи арести и неоснователно задържане в затвора на българи от Костурско
Битоля, 21 април 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 26 миналий Март в казалийския град Лепчища са арестували Илия Георгиев от Жужелци, Костурско, по повод изгарянето на Гръцкия манастир в село Зиковица. Знайно е обаче, че Илия през това време е бил в село Хрупища, което се свидетелства от Данко Димитров и от Яни Андонов от село Хрупища. Заедно с Илия, без никакво основание, а само по просто подозрение е арестуван и Ташо Димитров от село Мънгиня (Осничани), Костурско. И двамата са докарани на 8 текущий Априлий тук и [ги] държат и до днес в затвора, без да бъдат разпитвани даже.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 194.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.75.
85
Донесение № 631 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно извършено убийство на българин в Леринско
Битоля, 28 април 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 20-й текущий Априлий жителят на село Екши Су Коле Шишков, като си работил на лозето в местността на турското село Спанци, е убит от турчина Безход, жител на същото село, който скоро е освободен от затвора. Убиецът не е заловен.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 195.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.75.
86
Донесение № 633 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно за извършено убийство на българи в с. Кучковени, Леринско
Битоля, 29 април 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да съобщя, че на 20 текущий Априлий вечерта са били одушени в къщата им Атанас Тулев и жена му от село Кучковени, Леринско. Предполага се, че убийците са турци от съседното село Въртолом, защото десет дена напред Атанас имаше дело в Битолския съд против двамата турци от казаното село. Не са вземани никакви мерки за издирването и улавянето на убийците.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 196.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.76.
87
Донесение № 674 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно неправомерно арестуване на българин в гр. Битоля
Битоля, 3 май 1905 г.
Господине Министре,
На 21 Априлий вечерта пощенският раздавач предал едно писмо на овчаря Михаил Петков, кмет (мухтарин) на махалата Горни Баир, Битоля. Още неотворил писмото, един полицейски агент заловил Михаил и го арестувал. След два часа направили обиск в къщата му, където не намерили нищо компроментирующе освен един револвер, три патрона и една кама. Михаил е затворен в долапа и никому не е позволено да се съобщава с него.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 197.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.76.
88
Донесение № 675 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно опит за задържане на селски пъдар от турски стражари в Битолско
Битоля, 23 май 1905 г.
Господине Министре,
На 27-й Априлий четирима конни стражари, които придружавали Елбасанската поща, пуснали конете си на паша в ливадите на село Гявото, Битолско. Селският пъдар Симон Лазаров замолил стражарите да изведат конете си от ливадите. Разсърдени от това, стражарите го обезоръжили, набили го и вързан го подкарали към Битоля. Благодарение на намиращата се там войска, която видяла всичко и се застъпила за пъдаря, последният бил оставен на свобода. Сведенията по тоя инцидент се установиха от Тане Мишев от село Крушье и от Стоян Василев от Гявото, които случайно минавали от там.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 198.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.76 - 77.
89
Поверителен рапорт № 715 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно направените от него постъпки пред консулите на Великите сили за изчезнали българи в Костурско
Битоля, 13 май 1905 г.
Господине Министре,
С приложената нотиса от 1 Май т.г. съобщих на консулите за случката, предмед на същата нотиса. Повечето от наивност, отколкото от зломислие австрийският консул г. Прохаска още същия час отишъл при валията за обяснение, като му показал и нотиса. Тогава последният изпрати, та дадох и нему една от същите бележки. Същевременно той телеграфира в Костур и Селфидже да иска сведения за тая важна случка. Три деня обаче след това той опроверга тоя слух, като казал на консулите, че бил умишлено разпространен. Лично мен каза, че тая случка е вероятно смесена с оная в село Конско, за която своевременно Ви донесох. При все туй у мен остана съмнението, че трябва да има нещо в тая работа. Ето защо аз изпратих от тук едно специално лице да направи проверка още веднъж, за да видим сега има ли действително изчезнали хора от селата, споменати в нотисата. В същото време помолих италианския офицер в Костур г. Манера да направи и той от своя страна нужните разследвания. По повод на това оня ден полковник Албера ми съобщи поверително, че капитан Манера успял да установи изчезването на 12 души селяни от селата: Псора, Желин, Изгибе и Брешчани, тъкмо тия села, които аз споменавам в своята нотиса. Същото ми потвърди и английският майор Бонан, началник на жандармерийската школа в Солун. Напоследък той направил една обиколка между прочем и в Костурско, дето посетил заедно с италианския офицер поменатите села и е констатирал същото. По негово мнение случката трябва да е вярна, но прикрита от властта, толкоз повече, че е станала между Кожани и Сятища, т.е. в един чисто гръцко-турски край. Тогава аз помолих италианския консул и той ми обеща да направи нужните от своя страна постъпки, щото капитан Манера да може да отиде на самото място, макар и да не е в негов район. След случката в Конско и тая напоследък с удавените 13 души между Катерина и Караферия в Солунския вилает, изчезването на селяните от гореспоменатите села става още по-вероятно. На всеки случай, без да се прави шум от тази работа, аз ще се постарая да я проследя до край. За тая цел оня ден изпратих още двама души да направят потребните издирвания на самото място. За сега обаче трябва да се пази мълчание, да не би с туй да накараме турската власт да заличи и последните дири на туй престъпление, ако то се окаже истинско.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 199.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.77 - 78.
90
Донесение № 775 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович за извършен обиск в с. Ябланица, Дебърско в резултат на доносничество от сърбомански свещеник
Битоля, 14 май 1905 г.
Господине Агенте,
По доносничество на сръбския свещеник в село Ябланица, Дебърско, Марко Ставрев, мюлязиминът Хасан ефенди с войска и башибозук произвел обиск в дома на българския свещеник и в домовете на осем други българи в това село. В дома на свещеника били намерени само няколко писма и написани със съвсем некомпрометиращо съдържание, които мюлязиминът задигнал със себе си. Когато си тръгва обаче, свещеникът го замолил да му позволи да сложи подписа си върху всички намерени в дома му книжа, нещо, което мюлезиминът не му позволил. Няколко дни след това между намерените книжа били турени два броя от бюлетина, който излиза в Битоля, с компрометиращо съдържание. По тоя начин невинният свещеник е бил арестуван на 22-й м. Април в Дебър, от дето го докараха тук.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 204.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.78.
91
Поверителен рапорт № 803 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно връчена нота до дипломатическите представители на Великите сили в Битоля по повод на убийство на българи в Битолско
Битоля, 17 май 1905 г.
Господине Министре,
Приложено при настоящия ми рапорт чест имам да Ви изпратя нотисата по убийството на Недялко Трайков от Радово и на Доне Дипитков от Любетино, която снощи връчих на г.г. консулите на европейските сили тук.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 205.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.78.
92
Поверителен рапорт № 900 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно разпознаване на част от нападателите при клането в с. Загоричани
Битоля,31 май 1905 г.
Господине Министре,
Чест имам да Ви съобщя, че на 26 того четири жени от с. Загоричани, а именно: Мария П. Христова, Ангелина Иванова, Мария Николова и Яна Мишева дошли в Битоля да видят роднината си Петър Погончев, затворник, който бил заболял. В двора на затвора се разхождали няколко от гръцките паликарета, които бидоха заловени на 16 Априлий т.г. в с. Бел Камен. Жените познали тия паликарета, които били съучастници в клането, което стана в селото им Загоричани и на другия ден те подали заявления до валията, в което му съобщили, че познали в затвора убийците на роднините си, като искали разрешение да посочат тия убийци на властта. На 29 того властите разпоредили да се преоблекат въпросните паликарета и ги извадили на двора, размесени с тълпа други затворници, цигани, евреи, българи и др. Макар затворниците да се мъчили с викове, смехове и пр. да заблудят жените, те пак познали и посочили убийците.
Десет дни по-рано 16 жени из Загоричани били викани в Костур и в тамошния затвор познали други 7 души от съучастниците в онова зверско клане. Ще следя какво ще направи властта против посочените убийци и своевременно ще Ви уведомя.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) Тошев
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.80.
93
Рапорт от секретаря на Битолското търговско агентство Ракаров, до Андрей Тошев, относно обиколката му в Костурско и за състоянието на с. Загоричани след нападението от андартите на 25 март 1905 г., както и по други въпроси
Битоля, 5 юни 1905 г.
Господине агенте,
Известно Ви е, че на 2 априлий т.г. аз заминах за Загоричани, а оттам за други села из Костурската кааза, където трябваше да се раздадат помощи за пострадалото население както през 1903 г. от турците, така и през март т.г. от гърците...
Като става нужда да говоря за лошия живот, който прекарва всеки българин в тукашния вилает това го правя, не защото не Ви е известно, но защото длъжността ми е в случая да ги повторя.
Костурският край независимо от крайното бедствено състояние, в което разорението през 1903 г. го остави преди 6 дни бе изтърпял ново нещастие. Независимо от всичко това, той сега се намираше в истинска анархия от големите и многочислени гръцки чети, които навред го кръстосваха, и властта като имаше всичко това в предвид, имаше пълно основание да не допуща едно българско официално лице да го посети. Разрешението на този въпрос е в смисъл благоприятен за нас разрешение, което изненада всички, не може да се дължи на нещо друго, освен на личното разположение, което тукашния валия има към Вас. Това последното се потвърждава и от многобройните затруднения, които навсякъде ми се правеха от органите на властта по тяхна лична инициатива. Освен дето бях всякога ескортиран от 20 – 25 души войници с един офицер, не толкова за моя безопасност, колкото да ме наблюдават – работата дойде да посетя друго село, дето вследствие на Вашето въздействие тука, разрешаваше ми се да посетя само едно село. Пристигнех ли в това село, веднага подир мене пристига нарочно изпратен офицер да ме придружи за връщане, което трябвало веднага да стане и пр. Всичките тези спънки доказват най – нагледно колко голям е бил интересът на властта да не разрешава тази командировка.
В това пътуване аз минах или пък престоях в селата: Сурович, Сотир, Ново село, Рудник, Мокрени, Клисура, Бобища, Загоричани, Олище, Бомбоки, Чурилово, Горенци, Маврово, гр. Костур, с. Орман, Сливени, Дъмбени и Косинец. Цялата тази местност, през която се минава или досяга моят маршрут, по – нататък от Загоричани, по характера си се дели:
1.Пополе кол със селата: Загоричани, Горенци, Чурилово, Куманичево, Олища, Черешница, Кондороби, Бобища и Бомбоки;
2.Костенария – на горе от реката Голеш ( приток на Бистрица) до паралелния с нея рид, обема селата: Езерец, Лувради, Долени, Жужелци, Старичани, Осничани;
3.Несрам кол , обема селата: Несрам, Желегоже, Галища, Тиквени, Четирок и въобще всички села в тази околност между реките Голеш и Бистрица;
4. Горна Кореща – по полите на планината Вич, между реките Девол и Желюва;
5. Долна Кореща – западните склонове на планината Вич и по горното течение на реките Желюва и Бапчорска.
Преди да мина на етнографическото, политическото и икономическото положение на тези места от Костурската кааза, аз ще помена за пътя до Загоричани и за това последното.
Като се почне от с. Сурович до с. Бобища, някои от селата са населени с турци, а други смесени и като такива не са взели участие в движението през 1903 г. и затова са запазени, изключение прави само с. Мокрени, което е до някъде опожарено. Преди въстанието с. Загоричани е брояло 560 къщи; всички каменни, двуетажни и триетажни. Понеже мъжете странствали по целия Балкански полуостров, то това е оказало известно влияние върху културния живот на загоричанци. Тук са се зародили даже някакви по – възвишени духовни нужди. Селото е имало свой музикален хор от десет души – признак на материално благосъстояние. Опожарено през 1903 г., то сега представлява една покъртителна гледка. От големите каменни къщи са останали само почернели, полусъборени стени: никакво дърво, никаква зеленина. Единственото оцеляло здание е селската църква, която покрива около 800 – 900 кв.м земя. Латералите на женското отделение, които са снабдени с олтари, днес служат за училища. Съзидана на най – високото място в селото, тя като че ли е оставена нарочно със своята големина и хубост да напомня за предишното благосъстояние на това село.
След въстанието, понеже някой семейства са се лишили от главните си членове и останалите са разпилени по роднините си, а други се изселили, то числото на семействата е намаляло с осемдесет. Останалите 480 семейства, които се завърнали в крайна нищета, са се пристроили при някогашните си големи хигиенични здания. Тук в някой ъгъл на зданието са издигнати от камъни и кал още две ниски стени, които правят една колиба, отгоре покрита със слама. На голата земя, без постелка и завивки е била прекарана зимата на 1903 – 1904 г. Появилите се след тази зима болести в селото са отнесли много жертви, особено от децата. Преди миналото лято селото си е построило около 25 слаби къщици. При това населението е почнало да се пообличва благодарение на примерното трудолюбие на жените и на тези от мъжете, които са заминали в странство и във вътрешността на държавата по печалба. В такова състояние е било селото към 25 март т.г., когато биде нападнато повторно и още по – ужасно опустошено от андартите.
Тук считам не за излишно да дам някой подробности по това последното нападение. Те най – добре характеризират жестокостта на нападателите и ръководящите цели на гръцките чети в Македония. Андартите са смятали, че помощта е раздадена в Загоричани, затова във всяка къща, щом влезели, първите им крясъци били: „Пари, кучета! Дайте лирите, които ви дадоха!” И за да дирят пари или под предлог, че дирят такива , те са прибягвали до най – срамните посегателства върху жените и момите. Почти навсякъде тези последните са събличани съвършено голи, за да се уверят, че не крият пари някъде под дрехите си. Там, където им са попадали само 5 – 10 пари, и тях са прибирали с жадност. Макара с конци, парчета от сапун, стари парцали, всичко се е задигало. От пояса на децата се развързвали стари негодни ножчета, купени някога по за 20 пари. Във всички къщи са прибирали от жените и децата поясите от кръста, кърпите от главите, обеците, герданите, сребърни и медни пръстени и най – сетне обущата от краката. В къщата на Яна Шпатова са изпили лекарството за очи вместо ракия. Жестокостите и обирите, понеже са вършени от цялата банда едновременно, те в основата си, макар и да са еднакви в начина на изпълнението са разнообразни и някой от тях заслужават да бъдат упоменати.
Яни Кандзов, кмет, когато го извадили от къщата навън, жена му и дъщеря му 15 – годишно момиче, почнали да плачат и молят за милост. Тогава един от андартите с два куршума ранил тежко жената, а друг нападнал с нож момичето. След няколко удара в дясното рамо с нож в гръдния кош, когато момичето паднало издъхващо, осем – десет куршума били изпратени в долната част на трупа и. След това бил убит и бащата с куршум в гърдите. От врата му откачили кесията с парите и часовника. Къщата има изглед на пуста. Не оставили даже старото развалено павурче с ракия. От трите вола в обора – двата били убити, а третия тежко ранен.
Христо Кандзов, брат на предшесвуващия. Заклан пред вратата на къщата. Двата му вола убити, кобилата жребна разпрана; Васил Гацев и син му Мито Гацев. Първият бил повален на земята жив и след това с камъни му смазали главата съвършено. Вторият бил свален с четири щикови удара и като го помислили за мъртъв, хвърлили една плоча върху главата му и заминали. От този удар тежко раненият има смазан нос, избити зъби и въобще неузнаваемо лице. Покривът на къщата е продупчен от бомби. Воловете убити. След пълното ограбване къщата била запалена, но жената на Мито Гацев успяла навреме да спре пожара; Филип Гьончев и син му Стоян Гьончев. Преди един ден се завърнали от Цариград, където били по търговия и донесли около 2000 франка. Всичките пари и вещи от къщи задигнали. Синът и бащата извадени на улицата и убити. Обезобразили им лицата с няколко излишни удара и седнали до самите трупове да си разделят парите и вещите; Никола Блаченов и син му Георги. В къщи, след като задигнали всичко, не оставили и захарта, и газенчето, направено от мастилено стъкло. Когато извадили вещите от един сандък, незабелязано за никого от домашните, поставили една бомба, затворили сандъка и си излезли. След малко бомбата експлоадирала, разпръснала сандъка, издънила и запалила част от дюшамето. Гвоздеите, с които била напълнена, разкъсали всичко в къщи. За щастие цялото 12 – членно семейство по това време било на улицата, където излязло след отведените баща и син,изплашено за тяхната съдба. Последните били застреляни на 20 крачки от къщата. Черепът на бащата счупили с викове „епископа ни плаща за това”. Тук се разбира костурският гръцки владика Каравангелис; Зиси Димов, 80 – годишен, прост овчар. Когато се потропало на външната врата, старецът се изплашил и останал в къщи заедно с 14 – годишното си момче Манол. Бабата отишла да отвори. Първият андарт, който влязъл, сграбил я с вик: „Пу тис ехис тес парадес?” („Де ти са парите”). Претърсил дрехите и навсякъде, измъкнал от пръста и един стар сребърен пръстен и след това влезал в къщи. Старецът и момчето стоели прави, изплашени. Андартът изгърмял с пушката си върху стареца. Куршумът ударил в корема, пробил гръбначния стълб и се забил в стената. Там до стената бил поставен сандък с бедна покъщина. Този сандък му привлякъл вниманието и той се спуснал към него, отворил го и го преровил, но като не намерил нищо ценно, андартът започнал да тършува из дрехите на умиращия старец. Разядосан още повече, че и тук не намерил нищо той изгърмял върху момчето. Куршумът пронизал гръдния му кош, пробил капака на сандъка и се забил в стената. Тогава той почнал да претърсва бабата. На ръцете и имало още два медни пръстена, купени преди много години по 5 – 10 пари. Андартът ги измъкнал, прегледал ги на светлината на вратата дали са златни, прибрал ги в джоба си и излязъл; Ангелина Буцева. Крайно бедна вдовица. Живее в колиба без прозорец. Претърсили навсякъде за пари. Всичкото си брашно две – три оки тя държала в едно гърне. Като мислели, че тя крие парите си там, андартите ровили из него с ръце, после го изсипали и разпръснали по земята, да се уверят, че действително няма пари. След това я изнасилели, отвързали от ръката един наниз от синци и си отишли; Наки Мацурев, сляп с двете очи. Без да подозира нещо, дали му цигара да пуши и го извели за ръка от къщата навън, заклали го с нож и след това му смазали главата с камъни; В къщата на Хр. Султанчев, като не намерили нищо за вземане, задигали пелените на детето.
В къщата на Петър Шпатов били отведени младежите: Тасе Райков, Иван Колкотронов, Коле Костадинов, Мито Лазов. Първият бил убит вън в двора с четири куршума. Вторият убит вън на двора, а останалите въведени вкъщи и там убити пред децата. Преди да бъдат убити, те били най – зверски измъчени. На Мито Лазов с нож разсекли устата, а на Колкотронов извадили и двете очи…
Кузо Самарджиев. Бил заобиколен в къщата си и понеже не им отворил, почнала се една непрекъсната стрелба против стените и вратите. Най – после пробили слабия зид и оттам хвърлили няколко бомби, напълнени с гвоздеи. От експлозията са разкъсани мъжът, жената и двете момичета на 14 и 10 години. Най – малкото момиченце на 4 години останало здраво и понеже след експлозията на бомбата врата се изкъртила, то, като намерило изхода свободен, изскочило на двора, но тука било посрещнато от андартите, които с бойнет му разпрали корема.
Това са само няколко случаи от жестокостите и алчността, които андартите са проявили тоя ден… Вън от селото са били изведени 16 мъже, повечето от 60 години нагоре, и са избити с щикови удари и с камъни. Останалите измежду тях трима живи, тежко ранени, разправят, че след като се оттеглили от селото разбойниците давали сметка на войводата, кой колко човека е убил. Като слушали този доклад пленените си помислили, че не е останал ни един жив човек в селото.
Тези жестокости са подействали на бедното население, че през време на моето стоене там, независимо от ранените, много жени и деца лежаха болни до смърт вследствие на изплашването. За довършване на бедствието това населеие трябваше да бъде повторно и окончателно оголено. Здравите дрехи са събличани от гърба, както на възрастните, така и на децата. Всички по здрави постели и завивки са прибирани, а за старите са накладвали огън и са ги хвърляли в него да изгорят. В същите огньове хвърляли и зърнената храна и брашното, гдето такива са били намирани. Почти всичкият работен добитък, който бил останал на селяните, е бил избит. Всичките седем коня, които тогава селото е имало са били отведени да отнесат тези скромни за разбойниците користи, които сега са били всичкото богатство на някогашното село Загоричани.
Селата Дъмбени и Косинец, с по 250 къщи, тоже опожарени през 1903 г., с тази само разлика, че тука и църкви не са останали. Все същата тъга обхваща човека, когато влезе в тях, както и в Загиричани. Тукашното население, сравнително по – бедно, не е можело и толкова да се устрои, колкото в Загоричани. Отвън както из улиците, тези села имат изглед на съвсем запустяли, понеже нищо не се вижда освен тук там почернели, оголени комини и полусъборени стени. Животът тук се води из самите развалини. В Дъмбени само една къща е останала неизгоряла и една е новонаправена, неизмазана и те служат за жилище на войниците, които най – малко веднъж в седмицата идват тук да правят обиски. Същата картина ни представляват и другите опожарени села от този край.
Както се вижда с привършването на 1903 г., не са се привършили страданията на тази страна. По своята отдалеченост от сърцето на българщината и по своята близост до гърците – тези последните, като са разчитали, че ще намерят тук една добра основа на техните стремежи, положили са най – големи усилия за погърчване на този край, но без резултат. В последно време за реализирането на своята политика тук, глупава по своите цели, мръсна в средствата, гърците намериха като най – силен и най – подходящ съюзник, турското правителство. Това го виждаме в цяла Македония, обаче най – ревностни са се показали органите в Костурско. Тази ревност е дошла до такава степен на увличане, че трябвало да бъдат подканяни от където трябва към умереност.
По време на пребиваването ми в Костур там пристигна корчанския мютесарифин, командантът на гръцката погранична линия Хюсни паша, главният инспектор на всички погранични линии Хилми паша и очакваше се от Одрин Хакъ бей – юрисконсулт при Високата порта и придворен човек…
Друго обстоятелство, което иде да потвърди съюза между гърци и турската власт, е обстоятелството, че на последната е било много добре известно какво се готви или поне че се готви нещо за Загоричани. Както е известно нападението стана на 25 март т.г., а на 23 с.м. се разнесъл слух в Костур, че с. Загоричани е нападнато от една гръцка чета и почти цялото изклано. Но понеже този ден се намирали из града някои от тези, за които се говорило, че са убити, то от това се уверили в неверността на слуха. На 24 обаче, още сутринта много от гражданите заедно с жени и деца са излезли на високия скалист край на града да гледат как ще гори Загоричани и понеже тая скала командвува над града, то събралата се там голяма тълпа не можела да остане скрита за никого. Обаче турската власт, която има толкова гъста шпионска мрежа, че най – затаените и тънки планове не могат да преминат през нея, в този случай не е разбрала нищо от това, което се е говорило из целия град.За допълнение на картината оставало е само каймакаминът да се яви с бинокъл сред тълпата, която очаквала приятното зрелище.
Вследствие заявлението на много жени от Загоричани, че клисурският доктор Аргиропулос в навечерието на клането е предупреждавал много от тях да се откажат
от българизма, защото иначе ще бъдат изклани, и че следователно той бил в течение на гръцкия заговор, турците за да маскират приятелството си към разбойниците,
напоследък арестуваха доктора, но затворът му беше всякога свободен за посетителите гърци. Между последните, най – чести посетители на д-р Аргиропулос са били: д-р Менелаос, банкеринът Чакали, д-р Константин и д-р Карабина, всички известни като най – големи злосторници на българите. И в Костурско, както и в града за никого не е тайна, че те са съучастници в заговора на разбойниците. (Забележка: През май т. г. д-р Карабина се самообеси, понеже в чифлика му се намериха от властта 74 пушки, предназначени за гръцките чети.)
Вцелия този край гърците са най – силни в град Костур. Преди 25 март т.г. тук са били готови 60 семейства български да се откажат от Патриаршията и те щяха да съставят ядрото, около което щяха да се лепят нови единици, но произшествието на тази дата ги сплашило и те отложили намерението си за друго по – благоприятно време. С някои от тях аз имах случай да говоря и да се уверя в това. Гърците разбират накъде клонят техните симпатии и като нямат още сериозни причини да упражнят над тях онова варварство, на което те показаха вече, че са способни, задоволяват се само с това, че всички свои грехове пред властта стоварват върху тях. През нощта срещу еврейската пасха т.г. хаврата била осквернена от неизвестни лица. Евреите се оплакали пред гръцкия владика. Последният им казал, че това е работа на българите: „Кои? Тук нали няма българи!” – му възразили евреите. „Има – казал той – има 250 къщи: Верговци, Петраковци и др., но са скрити българи”. Той ги посъветвал даже да се оплачат пред властта за това.
Българското население в Костурския край има подавляюще болшинство. В един разговор с тамкашний каймакамин той призна, че в града населението било турско и гръцко, но че селското население в околността било само българско. Както навсякъде, тъй и тук местността е наложила характера си върху поминъка и нравите на населението. Населението от Пополе по – рано са били овчари ила са странствували из Одринско, Цариград и Гърция, гдето са били пак като млекари. Обаче след въстанието за тях, както и за всички българи, Цариград е затворен, а
гърците, за да не паднат по – долу от турците, избраха друго средство да затворят границата си за трудолюбивите българи. Тези започнаха тази пролет поголовно да изтребват всички български работници в Гърция и Тесалия, които имат смелостта да не отричат народността си, и същевременно наредиха постове, като например в с. Конско, Кожанско, по пътищата от Македония за Гърция, където да обират и избиват всички българи, които минават от там. Вследствие на това населението на тези села, както и на всичко Костурско, което по близост дирише някаква прехрана в Гърция, днес бездействува или забягва в България и Румъния. Населението на Горна и Долна Кореща се поминава със земеделие, и слабо лозарство, а това на Костенарията – с воденичарство. Тези последните странствуват най – вече из България: Пловдивско, Шуменско, Провадийско и в Турция в Кавала и Скеча, където се занимават тоже с воденичарство. Жителите на Горна и Долна Кореща с изключение на селата Кономлати и Статица, които по всичко подхождат на тия от Пополе, както и тези от Костенарията, са най – надежният български елемент в Македония. Нещастията вместо да ги убият, още повече са ги възвеличили и в една бъдеща борба те ще се хвърлят в нея, с още по – голяма смелост, защото няма вече какво да рискуват. Омразата срещу съединеният враг си е спечелила еднакво право с правото за живот и един недостатъчно обяснен съвет за мируване може да изложи човека на неприятност между хората и по нравствената си чистота.
Жените тук оспорват на мъжете първенството и по революционна деятелност. По – голяма част от младите жени и моми ходят постоянно въоръжени с револвери или поне с ножове. През време на моето пребиваване там аз на два пъти се отдалечавах скришом по на 4 – 5 км далеч от селото, но на два пъти забелязах, че близо около мен се навъртат 3 – 4 жени, които събират съчки за горене или пък зеленина за храна, и никога не се възвръщаха преди мен. В навечерието на тръгването ми, каза ми се от селяните, че те са ме следили за моя охрана. Положението на Косинец е също такова. Тук, въпреки сиромашията ревността към делото дохожда до там, че младежите отказват да заминат за Америка и където и да е било другаде, за да се намерят у дома си, когато ще има нужда от тяхното мъжество.
Както в цялата страна, така и в този край 1903 г. заедно с големите нещастия им донесла някаква свобода. Освен войската, която отива да прави обиски, и то денем, никакъв друг турчин или арнаутин от въстанието до днес не е стъпвал по тези села.
В Шестеово, Апоскеп, които са толкова близо до Костур, както в почти всички български села там, досега не е събиран данъкът за 1904 г. Таксилдарите, като не смеят да отидат по селата, канят селяните да дойдат в града и да си платят данъка, обаче никой до днес не се явил да стори това. Някои турски и арнаутски села, както например Сливени, които по – преди са били гнезда на най – големите злосторници в околността, днес макар и въоръжени до зъби, не смеят да закачат някой българин… Нещо повече: някои от турските бегове от страх да не бъдат разорени, както действително са разорени много други като тях, не само помагат материално на българските чети, но по всеки начин се стараят да засвидетелствуват някакви симпатии към българското революционно дело. Например чифликът на с. Маняк, на юг от Костур – Зулфикяр бег, освен дето е дал големи парични помощи на комитета, освен дето е отворил хамбарите си за Жупанища, което избягало тогава в неговия чифлик, но напоследък сам е подбутнал своите селяни да се откажат от Патриаршията и открито зел този техен акт под свое покровителство.
Училищата и Църквата, двата най – високи фактора за поддържане на народния дух в единство, са съвсем занемарени.Причината да западне училищното дело трябва да се дири нетолкова в пакосничеството на турци и гърци, колкото в самите нас. Гърците, които в Гърция нямат на много места и колиби за училища ,тук в Костур, както навсякъде в Македония, имат най – величествените здания за училища. Редом с тях свенливо сгушени стоят българските училища, стари, мрачни, тесни и полусъборени здания. Независимо от това, че чужденецът вижда физиономията на града в по – хубавите постройки, не е трудно да се разбере какви противополжни чувства се зараждат в детинската душа от едното и другото здание. Първото става извор на национална гордост и съзнание за народна мощ, а второто – на неувереност в своите сили и незачитане своето. В много от селата, които имат училища, както Апоскеп, Сетома, Чурилово, Горенци и др. училищата са затворени.
Затворено е училището в Костур, което служеше като класно училище за цялата кааза. В повечето от разорените села пък училища няма, защото и къщи още няма. Независимо от това, понеже на учителя тук се заплаща по – малко и от селски пъдар, то за тази длъжност с крайно редки изключения са настанени хора ограничени, неподготвениза своите длъжности в училището, неразбиращи своето високо призвание между народа. Така например учителите в Загоричани поп Стефанов и Вулев, на които сравнително по – добре се плащат от всички други селски училища, след получаване на помощта, която им се раздаде на 4 априлий т.г., първи са избягали в София, като оставили семейства и цяло село. Непреследвани от никого те са избягали от страх да не ги нападнат андартите втори път. По техния пример за късо време от селото са избягали още 86 души мъже. Тези учители като остават селските деца без училище, в България ще минат като мъченици и навярно ще вземат мястото на някои много по – достойни от тях. Голяма услуга ще се направи на населението тук, ако на тях и тем подобни не се дават никакви длъжности в Княжеството.
В черковно отношение макар упадъкът да не е тъй чувствителен както училищния, все пак това не се дължи на свещениците. Животът на българина тук и вярата му в Бога взаимно се крепят. Църковното дело тук дължи само на горещата вяра, в която нещастният влага всички надежди и упования. Много малко са тези свещеници, които са показали готовност да споделят съдбата на паството си. Примерите са
много:
Поп Златко от с. Бобища, бивши енорийски свещеник в с. Горенци, освен
заплатата си получавал такава и от Екзархията. През време на въстанието увещавал енориятите си да признаят Патриаршията и понеже те не се съгласили, той избягал в Костур. Явил се при тогавашния председател на общината поп Григорий, взел с измама от него две лири, а след това отишъл в грацката Митрополия, дал писмено обещание, че се връща в лоното на „Св.Църква”, получил паспорт за Гърция, а оттам заминал за България и се настанил в някое варненско село.
Поп Константин Трайков от с. Жупанища. През въстанието избягал във Варна и от там му дали за енория с. Злокучани. С амнистията бил заставен да се върне тука. Обаче, като се побоял това лято да има пак въстание, рано през пролетта забягнал пак във Варненско, Злокучани. Напразно били молбите и увещанията на жупанчани, сега те стоят без свещеник.
Поп Димитър от Шестеово, без да бъде преследван от някого, за да огради личната си безопасност, тази година през март с редовен паспорт е заминал за Варна, където по всяка вероятност ще е получил вече нова енория, а село Шестово стои без свещеник. И много други. Въобще, както почти всичката македонска интелигенция, така и свещеници и учители, като знаят, че в България ще намерят прием, те тук са всякога нащрек; подушат ли във въздуха и най – слаби признаци от буря, оставят народа на съдбата му и бягат.
Главата на черковната община в Костур, човек ограничен, не само безполезен, но и вреден на българското дело. За да се отърве от работа, той често пъти изпраща хората в повереното Ви агенство. По този начин бедните хора губят цели седмици време и последната си пара, за да дойдат в агентството и да научат, че това е работа само на председателя на общината. Тождествен случай имаше скоро с жителката от с. Брезница – Тренда Георгиева, на която мъжът и учител се поминал. Тя се явила на председателя да го пита има ли право на пенсия и как трябва да постъпи в случая. Понеже при него са списъците със заплатите на учителите, той трябваше да си зададе труда за 5 – 10 минути да види правени ли са на покойния удръжки и на каква сума и след това да даде на жената нужното упътване. Вместо това той казал, че това не е негова работа – нека дойде в Битоля и без стеснение я заставил да направи 250 км път до и обратно Битоля.
В борбата срещу гърците същото престъпно нехайство. Изплашен да го не убият, той се е затворил в зданието на общината и почти никъде не излиза. Обаче, както имах сам случай да се убедя, опасността вътре в града не е толкова голяма, особено за него, понеже всякога е придружен от добре въоръжен гавазин. Все в следствие на този страх той категорически отказа да дойде в Биглища, където трябваше да се извикат околните български села за раздаването на помощта. Под предлог на опасност , макар навсякъде да ни екскортираха по 20 – 25 души войници, той остана в Костур да посреща великденските празници, а на бедното население отложи раздаването на помоща след тях, и то като ги привика в града. По този начин някои от селяните трябваше да направят до 80 километра за идване и връщане; при това без да се вземе в съображение опасността, на която те се излагат.
Още един случай на недомисленост и безгрижност към делото. Единствената в Костур къща, която още преди 20 години се е обявила за българска екзархийска, това е къщата на Екатерина Дамянова. Понеже трудно може да преживява едно семейство, изложено само сред цял град от враждебни елементи, то е било субсидирано, като му се е плащало 12 лири годишно за зданието, което служило като български ученически пансион. Преди година мъжът умрял и остава жена си със седем деца. През всяко време турци и гърци се надпреварват кой повече зло да направи на това семейство. Първите от тях по време на въстанието са заели служещото за пансион здание и са гонаправили на казарма. Едва преди няколко месеца е освободено полуразсипано. Гръкоманите, между които са най – ревностни нейните роднини, един през други и правят повече зло. Стъклата на прозорците безнаказано се трошат с камъни от улицата; двете и по – големи момичета са наранявани с нож, а през моето пребиваване там едното от тях беше бито до смърт и се спаси съвсем случайно. За да не праща децата си в гръцко училище в Костур, тя харчи последни средства и ги праща в българските села в околността. Нейната къща е отворена всякога за всички жени и мъже от българските села.
Като не помогнали заплашванията, напоследък гърците употребяват порационални средства, за да се отърват от единственото прибежище на българите, те и предложили годишно наем за къщата 40 наполеона. Тя отхвърлила предложението им. Тогава председателят на общината им дошъл на помощ. За да направи някакви икономии, общинският съвет, състоящ се от селяни, на които е простено да не разбират от тези работи, под негово председателство взел решение, да се спре плащането на наем за зданието на Екатерина Дамянова, понеже училището в града е затворено. Това става преди изтичането на учебната година. И сега, за награда на своето постоянство , като сама сред един град от гръкомани, дето не и дават никаква работа, тя или ще трябва да бяга, или да стане гръкоманка, или пък, ако продължава да упорства, тогава ще трябва да умре от глад [като] назидание за тези български къщи, които са готови да се отцепят от Патриаршията.
Друго едно обстоятелство, по което председателят, а може би и Св. Екзархия нищо не е направено, е това че повечето от селата са лишени, от черковно славянски книги въпреки многократните им заявления.
На привършване за неизлишно считам да добавя, че според мен една ревизия върху деятелността и паричната част в черковните общини не ще остане без добри сетнини. В този случай ще трябва да се обърне сериозно внимание тоже върху произволно създадения в общините километраж за разни командировки. За раздаване милионния заем 3 % от сумите се дават в разпореждане на председателити или владиците. От тези суми те трябва да покриват разходите си. Даже ако не се вземе под внимание обстоятелството, че селяните се викат в общината или само в две села, все пак действителните разходи, правени на широка ръка, далеч и много далеч не стигат нито четвъртина от тези 3 %. Много уместно ще бъде, ако се провери дали част от тези суми си покриват истинските разходи, или обратно, с разни разходи се покриват сумите.
Приемете...
Секретар на Княжеското търговско агентство в Битоля:
(п) Ракаров
ЦДА, ф.176,оп.1,а.е.2307, л. 77 – 84.
Публ. в: Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007, с.24-33.;
Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.80 - 91.
94
Поверителен рапорт № 951 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно извършено убийство на българин в Леринско от турци
Битоля, 7 юни 1905 г.
Господине Министре,
На 5-й того българинът Петър Христов Стойничев от село Неволяни, Леринско, като отивал в полето на работа, минал край една нива, дето работили 8 души турци. Един от тия последните именуемият Джелал Абдуллов тръгнал подир Петра, застигнал го на едно тясно място на пътя и се опитал да го прободе с ножа си. Като не сполучил, турчинът стрелял срещу Петра с револвера си, но пак не сполучил. Възнегодуваният Петър тогава извадил револвера си и с два изстрела убил турчина на мястото. Подгонен от останалите турци, Петър избягал в планината. Още веднага властта арестувала брата и бащата Петрови, но след 24 часа ги освободила. Турците в селото били много възбудени и се заканвали да изтребят целия род на смелия гяур. Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 213.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.91 – 92.
95
Донесение № 974 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно убийство на българи в Охрид от турци и за протест на Охридските търговци от бездействието на властта
Битоля, 9 юни 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че на 4 того един турчин от Охрид, облечен като иляве, излязъл вън от града въоръжен с пушката си и като срещнал българина Климе Хаджиовски, застрелял го. Същият турчин срещнал по-нататък друг българин - Евтим Топенчаров, върху когото също така стрелял и го ранил в ръката, след което избягал. Убитият и раненият са били на работа в лозята си.
Тукашният австрийски консул г-н Прохаска, който тоя ден пристигнал в Охрид, видял убития и ранения. За да протестират против това, дето властта не успява да запази поне живота на мирните граждани, търговците на Охрид от неделя, 5-тий того, не са отваряли магазините си. Освен това те са подали прошение както до властите, така и до италианските офицери.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 214.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.92.
96
Донесение № 976 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно отвличане на българи от Демирхисарско от турски разбойници за откуп
Битоля, 9 юни 1905 г.
Господине Министре,
На 2-й вечерта, около 8 часа, пет души разбойници турци заловили овчарите от село Баздерник, Демирхисарско: Иван Мицев, Кузман Настев, Стефан Фиданов и Насте Ристев, отвели ги в гората и след един час пуснали Насте Ристев със заповед да съобщи на родителите и роднините на останалите да им проводят 20 лири турски откуп, ако не искат да бъдат тия избити. Родителите събрали 15 лири турски и с голяма молба задоволили разбойниците с тая сума. Следващата вечер същите разбойници заловили едно момче от село Железнец, от родителите на което взели 10 лири турски откуп.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 215.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.92 - 93.
97
Поверителен рапорт № 996 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно изпълнението на съглашението между българското и турското правителство и за възстановяване на опожарените села в резултат на потушаване на Илинденското въстание в Битолският вилает
Битоля, 11 юни 1905 г.
Господине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че сведенията, които ми се искат, с предписанието Ви от № 387 от 2 того, съм представил в рапорта си с № 670 от 29 Август 1904 г. и в изложението ми по прилагането на реформите, писано на френски, което имах чест да Ви изпратя в първите дни на миналий месец Май.
Бежанци от Битолския вилает няма. Има обаче опожарени села, подробен списък на които има в първия от горе поменатите ми рапорти. С помощите, за които е дума в отбелязаните пасажи на тия мои рапорти, не е възстановена нито една къща, защото, освен дето даваните суми, 10-20 лева на къща, бяха съвсем недостатъчни, но башибозуците най-често ограбваха от бедните селяни и тая оскъдна помощ. В селата Бух, Раково, Леринско, Загоричани и Черешница, Костурско, има наистина няколко жилища възстановени, но това възстановяване е станало с иждивяването на самите стопани на тия жилища, които са от по-заможните селяни в тия места. Изобщо по изпълнението на параграф 4-ти от съглашението турската власт не е сторила нищо сериозно.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2062, л. 1.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.93.
98
Донесение № 1006 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи и Изповеданията Р. Петров, относно убийството на българския председател на черковната община в с. Емборе, Кайлярско
Битоля, 13 юни 1905 г.
Господине Министре,
На 10-й того вечерта, като е седял на прозореца си в къщи, е бил убит с револвер председателят на Българската община в Емборе, отец Иринор. Подробни сведения по това убийство още не са получени. Щом се получат такива, ще имам грижата да Ви ги съобщя допълнително.
Приемете...
Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 186, on. 1, а.е. 2336, л. 216.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.93.
99
Донесение № 1297 от БТА в Битоля до Министър – председателя и Министър на Външните работи Р. Петров, относно пристигането на гръцкия генерален консул в Солун в Битоля и за срещата му с Хилми паша
Битоля,10 юли 1905 г.
Госпнодине Министре,
Имам чест да Ви съобщя, че тия дни дойде тук гръцкият генерален консул в Солун господин Коромилас. По моите сведения на всяка почти гара господин Коромилис е бил причакван от видните дейци на гръцката пропаганда. Говори се, че е дошъл да измоли от главния инспектор Хилми паша снизхождение за заловените и затворени престъпници по аферата „Загоричани – Бел камен”, делото на които завчера бе отложено. В същност обаче аз вярвам, че възползван от пребиваването на главния инспектор тук, той е дошъл да даде наставление на гръцките комитети.
Приемете...
Княжески Търговски агент: (п) А. Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2179, л. 55.
Публ. в : Райчевски, Ст. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.124.
100
Доклад на Андрей Тошев до Министъра на Вътрешните работи и
Изповеданията Димитър Станчов по Македонския въпрос
До Господина д-р Д. Станчова
министър на външните
работи
и на изповеданията.
В София. София,
28 ноември 1907 г.
Строго — поверително*
Господине
министре,
Отраден е фактът, че от някое
време насам, както в странство, тъй и у нас особено, македонският проблем
започва да занимава все повече и повече умовете. Преса, държавници,
интелигенция не пропущат случая да си не кажат думата по този тъй щекотлив
въпрос за Европа и тъй съдбоносен за Балканите и частно за нас - Българите.
Всичко туй показва, че интересът към Македония от ден на ден расте, редом със
съзнанието, че трябва неуморно да се действува, за да се ускори процесът, от
който се очаква толкоз желаното подобрение участта на населението в тая
нещастна страна.
За съжаление обаче голяма част от
хората у нас, като говорят, а най-вече, като пишат
по работите в Македония, принасят
съмнителна, за да не кажа лоша услуга на националната ни кауза. Това печално
обстоятелство се дължи не на липса на
патриотизъм, а най-често на невежество и на отсъствие на
Съзнанието, че по такива важни въпроси много повече би се постигнало с
целесъобразни дела, отколкото с
глупавата нужда да се говори и пише по тях безразборно. Жалка роль в туй
отношение играят особено някои вестници у нас. С една компетентност, в която
само те не се съмняват, тия вестници разискват всичко, що се отнася до
Македония, с оная легкост - присъща на невежите и на несъзнателните услужливци
на българските врагове. Вследствие на туй, в средата на нашата интелигенция
мненията върху Македония са колкото мъгляви, толкоз и различни и превратни. Тъй
се обясняват и разните течения по македонския въпрос, който не служат освен да
се парализират взаимно, да изтощават безцелно енергията на своите водители и да
спъват, в края на краищата, развитието на едно национално дело, в чието име са
се
образували все божем от патриотически побуждения. Оставам
на страна големите изгоди, които съюзените ни врагове извличат от всички тия
наши неразбранщини, тъй грозни често пъти по своите проявления и тъй гибелни по
своите последствия.
Ето защо е нужно да се внесе в македонския проблем оная
светлина, която ще ни даде възможност да го разгледаме не само от всички
страни, но и да вникнем във всички
негови дипли, гдето наред с нашите слабости, се крият може би и нови средства
за борба, що биха могли да се използуват евентуално. А туй ясно представление
по този проблем най-добре можем си състави, като разгледаме последователно ония
фактори, които в силата на обстоятелствата са повикани днес да работят за или против благоприятното
разрешение на македонския въпрос.
А тия фактори са:
1- о. Екзархия,
2- о. Организация,
3- о. Княжеските търговски агентства - респективно
княжеското правителство,
4- о. Инородните пропаганди и респективните им революционни
организации,
5- о. Европейска реформена акция и
6- о. Турска власт.
*добавено с молив на ръка от автора
Тъй като деятелността на първите три фактора е продиктувана
от еднакви патриотически мотиви и крайната цел, която преследват е една и съща,
заслужава да се спрем по-специално върху тях, да ги разгледаме по един съвсем
обективен начин и откровено да посочим на техните недъзи. Само тъй те ще могат
се постави на оная висота, отдето биха могли да погледнат на работите по от
широко и да развият оная планомерна и разумна деятелност по отношение на
гонимата цел, като същевременно избегнат всички поводи за разногласие, от които
тъй много страдаме днес.
І.Екзархия*
От край време между Екзархия и
Организация съществуват недоразумения, които неведнъж са се израждали в
нежелателни конфликти. Без съмнение това се длъжи преди всичко на
обстоятелството, че Екзархията, като официална власт, или по-добре като легален
фактор, не може да действува освен с легални средства, главно чрез училището и
църквата, докато Организацията, като тайна революционна власт,
борави естествено с чисто
революционни средства и похвати. Докато първата се стреми към крайната цел по
чисто еволюционен път, втората, наопаки, действува революционно и иска чрез
катастрофи да ускори постигането на същата цел. По този начин, благодарение на
своята привързаност, Организацията се озова на една доста
отдалечена точка, отгдето мъчно може да се върне вече, като
същевремено стана причина да спъне културната деятелност на Екзархията. Оттук,
и липсата на хармония между тия два
фактора, макар по своите пътища те да имат доста допирни точки. А като право
последствие от тая липса на хармония се явяват ония нескончаеми и нежелателни
конфликти, които тъй много пречат за правилното развитие на националното ни
дело въобще.
За съжаление, тия конфликти са
вземали често пъти такъв остър характер, щото са се израждали не само в
насилствено прогонване някои от органите на Екзархията, но понякога дори и в
заплашване със смърт и убийства. Като примери могат се посочи преследванията и
заплашванията със смърт: свещеник Г. Шуманов, архиерейски
наместник в Куманово, свещеник Н. Шкутов, едно по друго
общински председател в Лерин, Костур и Енидже - Вардар, йеромонах Неофит -
председател на общината в Солун, архимандрит Антим - председател на общината в
Кукуш, Архиерейският наместник в Радовиш, главният учител в Кочани и пр. и пр.;
биенето на учители и главни учители, като Н. Арнаудов в Солун, А. Мацанов в
Скопие, Н. Зарзев в Куманово, Стефанов - главен учител в Битолските основни
училища и др.; стрелянето и нараняването на свещеник Н. Шкутов в Костур;
убиването на свещеник М. Мартинов в Тетово,
свещеник Илия от с. Попължени (Ле ринско), свещеник Стефан в с. Сливница
(Преспанско) и пр.
От щателното обаче изследване на
повечето от тия случаи, човек дохожда до убеждението, че най-често те са
резултат на заблуждение и клевети, а понякога и на зла воля от едната или от
другата страна. Отделни членове на Организацията, по-често учители, недоволни,
било от заплата, било от началство, било от други съображения, опълчват се
против Екзархията или нейните представители, без разбор на средствата си за
борба и без оглед на гибелните последствия от това. Същото може да се каже и за
мнозина войводи. Оръдия най-често на амбиционирани и
* В ръкописния вариант на полето
отстрани на листа е отбелязано: „По диктовката на Г-на А. Тошева."
заинтересовани личности, те
предявяват искания, които Екзархията естествено не
може да удовлетвори, било защото ги намира крайно невежествени
и несправедливи, било защото не иска да и се месят в работите по един тъй
брутален начин, било, най-после от повелителна предпазливост. А това
вмешателство в Екзархийските работи се признава и от самите ръководители на
Организацията. Следният дословен пасаж от рапорта на Скопското революционно
околийско управление, отправен на 2 октомври т. г. до Управлението на Скопския
революционен окръг, който рапорт случайно ми попадна на ръка, най-добре доказва
горното:
„Подир въстанието настана едно разочорование в редовете на
Организацията.
Амбициозни хора пожелаха да използуват това разколебание за
свои лични цели, без да щадат нищо народно, свято и идеално. Този сорт хора
играеха двуличната роль да държат в напрегнатост и органите на Организацията и -
на Екзархията, като създаваха искуствени причини за раздор и недоразумения, за
да завземат едно диктаторско положение в района. Тези лица, бидейки сами
причина за раздорите и разцепленията, не се срамуваха да играят същевременно и
ролята на помирители."
Грешки обаче, волни или неволни, са правени и от страна на
известни eкзархийски органи. По каприз, или по неумение някои от тях
са предприемали преследвания и наказания на учители - членове на Организацията,
като по тоя начин са си навличали омразата на последната.
По този въпрос ще имаме случай да говорим на друго място.
Уморена вероятно от тия и други тем подобни инциденти.
Екзархията счела за целесъобразно да действува по – енергично спрямо всички
ония елементи, чието поведение тя счита несъвместимо с учителското им звание и
вредно за националното ни дело. Впрочем, не подлежи на съмнение, че
вмешателството на комитетите или на някои техни органи в работите на Екзархията
може да се отрази гибелно и върху самата Екзархия, особено при наличността на
толкоз врагове, които биха се възползували от първия случай, за да посегнат
дори на нейното съществувание. Ръководима именно от горните съображения и
убедена, че пречистването на учителството от крайните елементи е едно от
главните средства за избягване нежелателни сътресения от една страна и че, от
друга - тъй би могло да се обезпечи успехът на черковно-училищното ни дело в
Македония, Екзархията решила, в началото на настоящата учебна година, да
отстрани неколцина от най-компрометираннте, според сведенията й, учители и учителки.
Вследствие на туй са били уволнени около 15 души, именно: Христо Шалдев, Тодор
поп Антов, Димитър Галев, Тодор Чарваров, Михаил Иванов, Бано Кушев, Евтим
Миладинов и Г-ца Масларова, всички от Скопските училища;
Иван Караджов, Лазар Читкушев, и Атанас Михайлов — от
Сереските училища;
П. Васков, Симеонов, Андреев, Зашев и Б. Илиев — от
Одринските училища;
Жеков — от Мустафа паша.
Димитър Кюркчиев и Михаил Копаков от Солунската мъжка
гимназия.
Всъщност не всички тия учители са уволнени като членове на Организацията.
Част от тях са отстранени по некадърност, или не добро поведение. По
съображения обаче, чисто практически, те сами се причисляват към първата
категория.
Доколкото ми е известно, уволнени като членове на
Организацията са само първите пет души от Скопие, Караджов от Сер и неколцина
от Одринските, които не ми са познати.
Не много време след туй Екзархията разпрати две
окръжни; от 31 юли и 7 август т. г., дето между другото, като излага мотивите,
които са го продиктували, натоварва органите си да предупредят учителите, че всички ония от
тях, които се занимават с комитетски работи, ще бъдат уволнявани.
Организацията, възбудена вече от уволняванието на
горепоменатите учители, съзря в това окръжно една мярка, насочена лично против
нея. По повод на това, от своя страна и тя отправила до Екзархията един вид
ултиматум, с дата 1 септември т. г., като осъжда мероприятията на последната,
предупреждава я, че счита тия мероприятия като средства за борба против
революционната идея. По тоя начин изникна един нов и твърде нежелателен
конфликт между тия два фактора
Като непосредствено последствие от този конфликт, се появи
едно значително усилване на и без това съществующия вече антагонизъм, между
респективните органи на Организация и Екзархия. По голямата част от
представителите на Екзархията разбраха въпросното окръжно в буквалната смисъл
на думата, като същевременно се показаха готови да се възползуват от него
против всички ония учители, които, право или криво, те смятаха неотговарящи на
назначението си. От своя страна хората на Организацията, благодарение на
присъщата им мнителност, предадоха на това окръжно много по-голямо значение,
отколкото му придават може би самите негови автори.
Така или иначе, конфликтът между Екзархията и между
Организацията не закъсня да избухне. И понеже след уволнението на учителите в
Скопие, почвата тук бе сравнително най-благоприятна, затуй и първите проявления
на конфликта се забелязаха в тоя край.
Както и трябваше да се очаква, първи поведоха борба против
местната Митрополия ония от уволнените учители, които считат себе си жертва на
новата Екзархийска политика. Местният войвода Дервишев, солидарен с тях,
отправил заплашителни писма от 27 август т. г. и 4 септември т. г., на Негово
Високопреосвещенство митрополит Синесий, както и до г-да Тилков, Герасимов.
Ченгелев - първите двама секретари на Митрополията, третият вилаетски
инспектор. Тия заплашвания са имали за цел да заставят въпросните чиновници да
напуснат длъжностите си, тъй като в противен случай те рискуват с живота си.
Всичко това
станало към края на август и началото на месец септември т. г. Оскърбен от
политиката на комитета, митрополит Синесий си подава оставка на 28 август с. г.
на Негово Блаженство. В същото време секретарят при Скопската митрополия
заминава за Цариград да докладва устно за настаналите недоразумения. В
отсъствието на тоя последния, комитетът писмено заплашил и членовете на
Епархиалния съвет, с цел да ги застави да не посещават Митрополията. Впрочем
Членовете на същия съвет ме увериха, че те и без това били решени да прекъснат
сношения с Митрополията, от която се чувствали недоволни по причини, изложени
по-долу. Но тъй като работите в Скопие започнали все повече и повече да се
заплитат, то към средата на септември, по инициативата на неколцина от първите
граждани било свикано събрание, на което присъствували членовете на Епархиалния
съвет и на училищното настоятелство, а именно: Тома Тополов, Михаил Кратовалиев, х. Герасим, х. Яковчев, Панко
Здравев, Арсо Генов, Никола Трайков, Янчо Талев, Божин Рибаров, Петър Арсев,
свещениците: Лазар Органджиев, Георги Тодоров, Евтим Икономов и неколцина от
първите граждани. Целта на това събрание била да обсъди мерките, които трябвало
да се вземат за изглаждане недоразуменията и за избиране една четиричленна
комисия, която да преговаря с Митрополията. В тая комисия били избрани видните
граждани: Китинчев (Член на идаре меджлиси), Трайче х. Божков, Д. Кратовалиев и
местния аптeкар Арсо Генов. Въпросната комисия се срещнала с
митрополита на 6 септември н. г., постарала се да го поуспокои, увещавала го да
не настоява на оставката си и, като главно средство за изглаждане на
недоразуменията, го помолила да се застъпи за назначаванието уволнените
учители: Черваров, Поп Антов, Галев и Хасан Ефенди. Последният бил дългогодишен
учител по турски език и напоследък уволнен от Екзархията по неспособност.
Гражданите обаче настоятелно искат неговото връщане в училището - като човек с
известно влияние cред турските власти и във връзки с
някои от силните местни бегове. Струва ми се, че от това някои от гражданите
правят голям въпрос, едно защото са се амбиционирали, и второ, защото искат да
устоят на ангажмента, който предполагам са дали на Хасан-Ефенди да го
възстановат в длъжността му. * На всичко туй Владиката се съгласил.
След завръщането на секретаря Тилков от Цариград, горната комисия повторно се
явява в Митрополията да види резултата от своите постъпки. Сега обаче тя била
приета твърде хладно. Владиката й съобщил, че исканията й не могат да бъдат
удовлетворени. На въпроса защо? Той отговорил лаконически, с турските думи: „параи
верен дюдюн чалар". Този неуместен отговор
още повече оскърбил членовете на комисията и убил у тях всяка охота за
по-нататъшни
преговори с Митрополията. Същевременно комисарите предават тоя отговор на
избиравшите ги. Възмутени, последните присъединили към гореспоменатата комисия
още двама члена и решили писмено да се поиска от Екзархията изпращанието в
Скопие специално доверено лице, с което да се обсъди създаденото положение по
черковно - училищните работи и да се спрат на мерките за изравнение на
конфликта. В противен случай те били решени да действуват на своя глава, мимо
Митрополията, т.е. мимо Екзархията.
До
пристигането на въпросното лице, събранието решило щото Епархиалният съвет,
училищното настоятелство и стопанска комисия да престанат да функционират. Това
решение е било съобщено на Митрополията на 28 септември т. г. По този начин
глухият антагонизъм, отколе съществующ между граждане и митрополия, добил един
твърде суров израз. Митрополията, и без туй слабо посещавана, днес е съвсем
осамотена. Негово Високопреосвещенство митрополит Синесий призна пред мене, че
няма нито един човек между гражданите, на когото би могъл да се опре. Според
него всички били безхарактерни хора, на които не можело да
се вярва. Хората на комитета били изродени, развратни. От тях той нямал мира и
дошъл до отчаяние. Затова си дал оставката и щял да настои за приемането й. Не
можал той да допустне да му се месят в черковно - училищните работи. Още
по-малко можал да търпи да му се искат пари, макар, по моите сведения, той да е
давал по-рано такива на Организацията. За всичко това с нервен тон той обвинява
княжеското правителство. Ако последното не поддържало Организацията, тя нищо не
могла да направи и работите щели да тръгнат в правия път. Особено министър
Генадиев бил в постоянни общения с хората на комитета и в мощната негова
подкрепа, те черпели насърдчение. Такива
бяха вкратце мислите, които Дядо Синесий изказа при първата среща, що имах с
него.
Същия горе-долу език държат и
другите наши владици, а с тях и мнозина архиерейски наместници, директори на
училища, митрополийски секретари и пр. Покрай другото Негово
Високопреосвещенство митрополит Авксентий настоятелно поддържа, че докато
Българското Правителство не се въоръжало против Организацията и не влязло в
споразумение с Турция, работите ни в Македония щели да вървят от зле на по-зле.
Между впрочем, засега Дядо Авксентий лади** с хората
*По този повод в дневника си
екзарх Йосиф І е написал следното: „14/9, пет. От Синесий писмо, че съветниците
му, старите ветерани по черковната борба, черковно – училищните настоятелства,
които бяха обещали, че ще държат митрополията в действията и съгласно окръжното
ми против учителите революционери, събрали се на събор с тях да ги убедят, че
поведението им спрямо митрополията не е добро, но те останали непреклонн и
съветниците дошли до компромис,
отстъпили и молили митрополита да остави трима от ланшните учители...”. /виж: Български екзарх Йосиф І,
Дневник,с.648./
** общува
на същата тая Организация, от страх да се не създаде против
него някакво неприязнено течение в Битоля, дето се тъкми да остане на мястото
на починалия Пелагонийски митрополит Григорий. Като архипастир той се ползува с
името на недеятелен, ако и сравнително способен човек, скъперник, самохвал и
обладающ някои от качествата на Дяда Синесий касателно женския пол.
Изобщо трябва да се признае, че откъм владици, архиерийски
наместници и председатели на общини, със слаби изключения, ние стоим зле в
Македония. Повечето от тях са хора апатични, неподвижни и мислят преди всичко
за личното си спокойствие. С нашите агентства са почти винаги и всъде в таен,
ако не явен, антагонизъм. Мнозина от тях отиват дотам, щото отказват на
агентите ни всяко улеснение, главно по събирание сведения било по черковно - училищните
ни работи, било по други обществени или икономически въпроси, по които биха
могли да събират най-точни данни благодарение на представителите си вседе из
вътрешността на страната.
Като пример в туй отношение ще си позволя да приведа тук
един пасаж от писмото на мелнишкия председател , носящ дата 14 май 1906 г. под
№ 102 до управляющия нашето Търговско агентство в Сер, който се обърнал към
първия с молба да му достави известни сведения: ,, ...Бързам с настоящето си да
Ви съобщя, че поверената ми община не може да влиза в преписка с агентства и им
дава сведения по църковно – учебното дело в каазата си; за това учтиво Ви моля
да отнесете въпроса за исканите Ви сведения до Св. Екзархия."
Но в случая има един отговор,
когато най-често запитванията на нашите агентства се удостояват с мълчалив
отказ.
Няколко срещи имах в Скопие и със
секретаря на Митрополията господин Тилков, както и с инспектора на българските
училища във вилаета господин Ченгелев. Първият е интелигентен момък, с твърде
буен темперамент. Остър в говора си и сприхав по характер, той изглежда малко
пригоден за условията, при които е повикан да работи. До 3-ти януари т. г. е
бил лектор по турски език в Софийския университет. Ще ми се да вярвам, че това
обстоятелство обяснява донейде, тонът на неговия говор, по адреса на
българското правителство, което той обвинява, подобно на своя шеф, като причина
за печалното положение на черковно-училищните ни работи в Македония. По
неговото мнение, всичко зависело от София. Ако оттам
престанели да поддържат Организацията , тя нямало да
смее да заплашва представителите на
Екзархията. Уволнените учители представителите на Екзархията в страната.
Уволнените учители от Македония намирали ласкав прием в България. На
най-компрометираните от тях се давали охотно добри служби у нас. Който направел
известно престъпление в Македония, в Княжеството бил повишаван. За пример
привежда случая с Викентий Поп Анастасов, който, след като внесъл неопиесуем
разврат в Скопското педагогическо училище и станал причина да се хвърлят в
затвора няколко невини българи, заминал за България като уволнен и тук от
волнонаемен бил назначен за първостепенен учител. Той вярва, че опозицията
против Митрополита в Скопие била изкуствена. Тя се явявала като плод на
заплашване от страна на комитета. Пари не трябвало да се събират от
Организацията. Такива трябвало да дава българското правителство. В един
разговор той казал на едного от първоначалните учители - градски ръководител,
че нямало защо Организацията да събира пари от населението, тъй като
българското правителство било отпуснало нужните суми и оръжие за Скопския
революционен
окръг. Същият господин Тилков е на
мнение да не се правят никакви отстъпки на уволнените учители, чието
отстранение от училището било заслужено. Когато последните били уволнени, той
казал на известния местен албанец Уста Рамо: „Уволнихме лошите хора, ще ли
имате сега доверие у нас?" Ако туй е вярно, Господин Тилков заслужава
сериозно порицание, защото по този начин уволнените учители се посочват на Турските
власти от самите екзархийски чиновници като опасни революционери.
С гражданите същият господин се държал грубо и надменно. За
да покаже своето презрение към Китинчева (виден скопски гражданин), той казал
един ден в Митрополията: „Китинчев може само обущата ми да изтрие." Това е
било казано в присъствието на находящия се по него време в Скопие господин
Паскалев секретар на българската община в Солун.
Изобщо, по моето мнение, господин Тилков, колкото и
способен и интелигентен да е, най-малко може да бъде на мястото си в Скопие. Аз
поне останах под впечатлението, че той е една от главните причини за
съществующите раздори, толкоз повече, че от всичко изглежда да упражнява голямо
влияние върху Дядо Синесия.
Господин Ченгелев, инспектор на българските училища във вилаета,
прави впечатление на умен и гъвкав човек. При все това и той, вероятно покрай
г. Тилков, се е поставил зле спрямо гражданите и Организацията. Членовете на
последнята той счита като опасни разсадници на социализъм и интернационализъм.
Ето защо, на подобни хора не трябвало по никой начин да се позволява да се
мешат в работите на Екзархията. Със своята непредпазливост и чрез вредните
идеи, които всявали между учащата се младеж особено, те можали да причинят
неизмерими пакости на националното ни черковно-училищно дело. Иначе господин
Ченгелев не е против една порядъчна организация. Напротив, на такава той би не
само съчувствувал. но би и помагал. Впрочем аз съм слушал, че в качеството си
на директор на солунската мъжка гимназия миналата учебна година, господин
Ченгелев е не само симпатизирал на Организацията, но е допускал много от
заседанията на Комитета да стават в зданието на гимназията. Чудно е само как
тъй бързо господин Ченгелев измени своето мнение за тая съща Организация. Това
по мое мнение, трябва да се отдаде на влиянието на г-н Тилков, а може би и
отчасти на вярата, че Организацията не е вече тъй силна като по-рано и че
следователно не може и да бъде тъй страшна за ония, които й се противопоставят
днес. И, струва ми се, че тъкмо това последно обстоятелство обяснява в голяма
степен днешното неприязнено настроение на много хора в страната спрямо
Организацията, на която до скоро те гледаха с друго око само от боязън може би.
Не в качеството си на чиновник, а като „частно лице",
господин Ченгелев казва, че според него учителите, мимо запрещението на
Екзархията, можели да боравят в Комитетските работи, но само много предпазливо.
Това нямало да повреди просветителното ни дело в Македония. Уволнението на
горепоменатите учители го изненадало. Той намира тая мярка много крайна. По
неговото мнение тия учители можали да бъдат само преместени. Това щяло да е
достаточно. Назначаванието им сега обаче отново, и то особено в Скопската
епархия, г-н Ченгелев намира за неуместно. Подобна мярка на Екзархията щяла да се
вземе за слабост и щяло да насърчи крайните елементи. Мисли, че би било
по-целесъобразно някои от тия учители да се назначат вън от Скопската епархия.
Изобщо от многобройните срещи и разговори, които имах с
мнозина от учителите и гражданите, останах под впечатлението, че на уволнението
на някои особено от учителите се гледа като на крайна мярка. Преобладающето
мнение е, че някои от тях можаха да се преместят само, а на други да се
направят на първо време сериозни предупреждения, че ако продължават да се занимават
открито с комитетски работи, ще бъдат уволнени.
Мнението си по този въпрос нашият Търговски агент господин
Недков резюмира в следните две точки:
1. Да се допустне третиранието на въпроса между Екзархията
и гражданите за едно по пряко участие на последните чрез Епархиалния съвет в
черковно - учплищните рабогн.
2. Повръщане учителските места на уволнените учители в
други епархии от ония, гдето са били. Желателно е това да стане по заявление от
просителите до Екзархията. По този начин престижа на последната ще бъде
запазен.
Господин Недков тоже счита, че уволнението на учителите
можало да се замени на времето с просто преместване.
След всичко това аз втори и трети път се срещнах с Дядо
Синесия. Сега той ми се показа по-спокоен и по-отстъпчив и в края на разговора
ми съобщи, че писал в Цариград, с ходатайство, учителите: Черваров. Поп Антов и
Галев да се назначат, но вън от неговата епархия При всичко, че Господа Тилкоз и Ченгелев, според него били
необходими за Скопие, в краен случай, той се би съгласил да се лиши и от тях,
ако туй било необходимо за уталожване на духовете. Мимоходом ще отбележа, че
вторият секретар на митрополията г. Герасимов, поверително ми каза, какво Дядо
Синесий всъщност не бил особено доволен от Тилкова и Ченгелева и ако в случая той
се застъпвал за тях, това правел повече от амбиция и под влиянието на г.
Тилкова. Същият Герасимов обрисува в много неприятни краски поменатите свои
двама другари и иска да ме увери, че с тяхното отстранение, работите в Скопие
веднага биха се оправили.
След като бях говорил вече с неколцина от гражданите по
местните разправии, аз поисках да устроя със съгласието на Дядо Синесия една
среща между по-първите от тях и Митрополита в самата Митрополия. Целта ми бе,
да се опитам по този начин, да се дойде до известно споразумение между двете
страни, та да се избегне нуждата да се отнася работата вън от Скопие, с което
тя рискува да се усложни още повече. На моя позив обаче се отзоваха само
двамина от поканените, а именно: епархиалните съветници Тома Тополов и Тодор
Дрангов. Всъщност те дойдоха в митрополията само да ми заявят, че гражданите
отказват да се съберат в митрополитското здание и че ме молят да им дам среща в
едно от училищата. Естествено тая постъпка на гражданите дойде да подчертае
тяхната неприязън към митрополията. Тогава се опитах да се съберем в
агентството, но те отказаха и на туй, под предлог, че се бояли от турските
власти. В последствие някои от тях ми казаха, че не приели да дойдат в
агентството, на което гледали горе-долу със същото око както и на Митрополията.
На срещата, която се състоя най-сетне в едно от училищните
здания и на която присъствуваха членовете на епархиалния съвет, с изключение на
свещениците, ония на училищното настоятелство и неколцина граждани, имах случая
да изслушам ред оплаквания по адрес на Митрополията и отчасти на агентството.
Против владиката въстават най-вече за туй, че бездействувал, че не предприемал
никакви обиколки, че държал епархиалния съвет далеч от всякакви черковно - училищни
въпроси, че го занимавал само с бракоразводни дела и че се занимавал с работи,
несъвместими нито с положението, което заема като архипастир, нито със санът
му. Това силно скандализирало гражданите, толкоз повече, че похожденията на
Владиката били достояние не само на целия град, но и на околностите. Към
гражданите, и към своите пасоми въобще, той бил много хладен и често пъти
невидим. Хората, които отивали в Митрополията, обикновено се връщали
разочаровани, било защото нямало кой да ги изслуша, било защото са се натъквали
на грубите посрещания на митрополитските чиновници, а особено на секретаря
Тилков, от когото положително никой не е доволен. Мимо всичко туй гражданите
без ропот биха приели всичко що им иде от страна на владиката и биха много
съжалявали, ако той би напуснал един ден Скопие, знаейки колко трудно би било
да се замести с друг. При това те добавят, че вън от любовните си
попълзновения, той не би изпадал в други грешки, ако да не се намираше под
влияние на хора като Тилкова. Признават му и добри качества и казват, че когато
искал, можел да върши полезни работи, толкоз повече, че не му липсвала нужната
смелост в отношенията му към турските власти.
Най-накрая събралите се граждани изказаха в следните пет
пункта своите искания:
1. Да се дадат на епархиалния съвет ония права, които му се
предвиждат от Екзархийския Устав. Ако не друго, то мнението им поне да се иска
по известни черковно-училищни въпроси в града и епархията.
2. Митрополийските врата никога да не бъдат затворени за
всички ония външни лица, от града или епархията, които идат с оплаквания или
заявления по частни или обществени работи.
3. Отстранението на секретаря Тилков и на инспектора
Ченгелев като хора, на които главно се дължели съществующите днес раздори в
Скопие.Чрез влиянието, което упражнявали над Дядо Синесия, те станали причина
за още по-голямото отдалечение на Митрополията от гражданите.
4. Отново да се назначат учителите Черваров, Поп Антов,
Галев и Хасан Ефенди. С изключение на последния, предпочтително би било да се
назначат другите вън от епархията.
5. Да се внуши, отдето трябва, на Негово
Високопреосвещенство, да отстрани от Митрополията семейството [на] Шендов или в
краен случай, да внесе по-голяма дискретност в похожденията си.
Хората на Организацията, с които, така също, имах твърде
чести срещи, първоначално ми заявиха, че ще упорствуват в борбата си против
Екзархията дотогаз, докато последната не отстъпи по всички линии. Те считат, че
уволнението на учителите в Скопие и другаде, е реален израз на новия курс на
Екзархийската политика, която според тяхното убеждение имала за крайна цел
окончателното разнебитване на Организацията. Екзархийското окръжно било
продиктувано тъкмо от тая затаена мисъл. С това си окръжно, Екзархията искала
да насърдчи своите органи в борбата им против революционните дейци. Последните
обаче щели да си изпълнят дълга, като осуетят тия попълзновения на Екзархията.
Ако станело нужда, те със съжаление щели да прибегнат до крайни средства, само
и само да не позволят да се покруси престижа на Организацията и да се
парализират в своята деятелност най-добрите нейни членове. Те вярват в своя
успех, толкоз повече, че населението щяло да бъде на тяхна страна. Добавят при
това, че ако Екзархията не направи нуждните отстъпки, те стоварват от себе си
всякаква отговорност за неминуемите и печални последствия, ако упоритостта на
първата отиде до крайност.
Против местния митрополит и неговите чиновници те
говорят с голямо озлобление. В една много по-остра форма приповтарят всички
обвинения, изказани от гражданите, за които бе реч по-горе. Настоятелно искат
обезначаванието на въпросното Екзархийско Окръжно, възстановляване уволнените
учители на техните длъжности, без да се дават каквито и да е заявления и
безусловното отстранение от скопската епархия на Тилкова, Герасимова и
Ченгелева. Естествено аз направих всичко от своя страна да им посоча голямото
заблуждение, в което са изпаднали и нежелателните последствия, които биха могли
да произлезат от техните безразсъдни постъпки, както за националното ни
просветително дело, така и за самата Организация. В многобройни срещи се
постарах да им обясня, че целта на Екзархията далеч не е да се опълчва против
комитета и че нейното окръжно е продиктувано от чисто практически съображения.
Казах им, че ако Екзархията се е принудила да прибегне към отстранението на неколцина
учители, то това тя е направила сигурно проникната от убеждението, че с тая
мярка внася подобрение в черковно - училищното дело и косвено - в самата
Организация. С уволнението на въпросните учители, тя не е мислила да нанася
удар на Организацията, нито пък мисли да прави подобно нещо. Научена от
горчивия опит, че ония учители-революционери, които не умеят да ограничат в
рамките на благоразумието своята революционна деятелност, покрай учителската си
професия, принасят повече пакост на делото въобще, тя се е видяла принудена да
не допуска занапред в училищата подобни елементи. Приведох им за пример много
случаи, между прочем, ония с д-р Данов - бивш Директор на Скопското
педагогическо училище, учителя при същото училище Викентий х. Анастасов, който
стана причина да пострадат толкоз хора в Скопие, печалния случай с главния
учител Никола Зарзев в Куманово и пр. Внуших им, че българското правителство ще
държи строга сметка за всички изтъпления, които известни хора на Организацията
си биха позволили спрямо органите на Екзархията, като подчертах, че такива
хора, ще бъдат държани отговорни, ако се решат на известни крайности. Добавих,
че с такава необмислена акция се би направила неизмерима пакост на самата
Организация, която и без това има нужда от реабилитиране. След всички тия и тем
подобни увещания и съвети, комитетските хора, с които говорих, значително
измениха първоначалния си тон и най-накрая редуцираха своите искания до
минимум. Тия свои искания те резюмираха в следните три точки:
1- во. Назначението без заявление на Черваров и Поп Антов в
Скопие, а Галев - дето и да е в Македония.
2- ро. Преместването вън от епархията на тримата
Митрополитски чиновници: Тилков, Герасимов и Ченгелев.
3- о. Позволение на учителите, мимо Екзархийското окръжно,
да се занимават с организационни работи, дотолкоз. доколкото туй няма да пречи
на професионалните им занятия.
Ако тия им условия бъдат приети, те се задължават да
въздействуват и обуздаят всички крайни елементи и да улеснят сами задачата на
Екзархията. В противен случай, те свалят от себе си всякоя отговорност и
заявяват, че ще бъдат безсилни да спрат прилагането в изпълнение заплашванията
писмено отправени, както се каза по-горе, до митрополита и неговите чиновници.
Изобщо моето впечатление е, че цялата тая работа би се
свършила без шум, ако се внесеше от двете страни малко повече добра воля и се
направеха известни взаимни отстъпки. Вярвам, че с повече такт, в краен случай
всичко би се свършило благополучно, даже само с назначението на Черваров в
Скопие, тъй като останалите негови другари имат вече места в Княжеството и
надали биха искренно мислили да се върнат, дори ако им се предложи това от
Екзархията. Лично мене Черваров направи добро впечатление. Той е млад,
интелигентен момък и би могъл да се използува като добра съединителна черта
между Митрополия и Организация. Ако днес той е тъй озлобен, това се дължи на
обстоятелството, че се счита за твърде онеправдан от Екзархията, особено като е
бил уволнен без всяко предупреждение. При това той е родом от Скопие, учил се е
на Запад на бащини средства и сега му е особено тежко, като се вижда отново в
тяжест на родителите си.
Трябва да се отбележи, че в този конфликт, гражданите в
Скопие са на страната на Организацията. Но аз вярвам, че това е по-малко
резултат на симпатиите, които тия граждани питаят към ръководящите революционни
кръгове тук, а повече от омраза към Митрополията, както и от солидарност на
взаимни местни интереси.
В това се състои изобщо конфликта
между Митрополията, от една страна, и граждани и Организацията - от друга.
Всъщност самото естество на този конфликт показва, че и в трите тия фактори,
здравият разум е отстъпил место на страстите и на личните амбиции.
С казаното дотук се изчерпва всичко по конфликта в Скопие.
Макар всички учители - революционери в другите градове на
Македония да са солидарни с уволнените свои другари, никъде другаде, освен в
Скопие, недоразумения като изникналите в този град, не са станали засега. Това
трябва да се отдаде на обстоятелството, че в другите македонски градове, освен
в Сер, дето са уволнени учителите Атанас Михайлов, Лазар Читкушев и Иван
Караджов. не станаха уволнявания на замесени в Организацията учители. Туй се
дължи еднакво и на по-големия такт ка някой от местните Екзархийски органи.
Това би могло да се каже специално за Солун, гдето сегашният инспектор Г-н
Тенчев е достатъчна гаранция за избягване конфликти от този род.
В Битоля за щастие не станаха особени недоразумения, макар
тамошната Организация да има зъб на неколцина от днешните учители, които не
искат съвсем да се подчиняват на волята й. Един само от тия учители, именно
Лазар Цунев, получил в началото на текущата учебна година заплашително писмо от
местната революционна организация, с което му се препоръчвало да напусне
Битоля, ако не иска да бъде пребит. Княжеският търговски агент г-н Добрев, в
желанието си да предотврати по-големи усложнения, счел за уместно да се застъпи
пред Организацията в полза на г-н Цунева, като същевременно се постарал да
отклони хората на Организацията от този им път. По повод на това, вместо
последните да послушат г-н Добрева, както той е предполагал, отправили и до
него едно доста остро писмо, като му съобщават, че въпросът не е толкова до
личността на г-на Цунева, колкото, за да се отговори на разпорежданията на
Екзархията, изложени в споменатото вече по-горе окръжно, с което Организацията
счита, че й се обявява борба. В същото писмо се казва още, че тя -
Организацията, приема „хвърлената й ръкавица” и че бъдащето щяло да покаже кой
ще излезе победител; че не бил само Цунев. който щял да бъде поканен да напусне
Битоля, а имало и други като него, на които редът идел по-после. Най-накрай г-н
Добрев се умолява да се не меси в тая борба между Екзархия и Организация, ако
не желае да се намери съвършено изолиран. Резултатът на всичко това беше преместванието
на господин Цунева от Битоля в Цариград.
Въпросното писмо до г-на Добрева, от друга страна,
съставлява едно добро опровержение на твърденията на известни екзархийски
представители, че княжеските агентства държели страната на комитета.
За раздорите в Одрин не говоря, защото не ми са известни,
нямайки случай да изуча причините им на място.
След онова, което се каза дотук, за свой дълг считам да
изложа своето мнение по създадените отношения между Екзархия и Организация, а
така също и мерките, които би трябвало да се вземат за предотвратявание на
нежелателни и по-крупни инциденти в бъдеще между тия два фактора.
Преди всичко по въпроса за уволняването от Екзархията на
всички ония учители, които тя счита за вредни, не може да има две мнения. Това
е безусловно нейно право, в което никой не може и не бива да се меси. В дадения
случай обаче, т. е. с уволнението на някой от горе поменатите учители, е
направена една тактическа грешка. От онова, което можах да разбера на самото
място, дойдох до убеждение, че тая мярка е била крайна по отношение особено на
споменатите вече 6 - 7 души. Струва ми се, че едно просто преместване щеше да
бъде достатъчно в случая. Трябва да се забележи така също, че известното
окръжно на Екзархията се появи след горните уволнения, макар че то трябваше да
ги предшествува. Независимо от това, с тая си постъпка Екзархията неволно даде
на турските власти да разберат, че уволнените са опасни хора и че тя косвено
някак признава участието на учителите в Комитетските работи, което съставлява
тоже една нетактичност. При туй, както се спомена и по-горе, г-н Тилков, след
уволнение на Скопските учители, бе попитал местния албанец и полицейско ухо
Уста Рамо: „Уволнихме лошите хора, ще ли имате сега доверие у нас?", на
което му било отговорено: „Уволнихте учителите, за да работите вие.”
Според мене най-добре би било да се предложи на ония от
уволнените учители, които биха желали да се върнат в Македония, да дадат
заявление на респективните Екзархийски власти да бъдат отново назначени вън от
местата, гдето ги е заварило уволнението им. В краен случай за Черварова би
могло да се направи изключение, като се назначи пак в родния си град.
2- о. Друга една причина за честите недоразумения между
учителството и Екзархията е липсата на строго определена норма при назначението
и повишението на учителите. Жалко е, че в туй отношение владее доста голяма
неразбория. При нямание строго определен ценз, не е рядкост да срещнеш учители
- другари по випуск и поставени при същите условия, да получават разни заплати.
В други случаи пък, учители с непълно висше образование са по-добре
възнаградени от ония, които имат пълно такова образование. Ето няколко примера
от скопските училища: А. Арсов, с пет семестъра получава 84 лири; Матов - с три
семестъра, получава същата заплата; Иван Бананов, с четири семестъра, е ІІІ-ст.
и получава 122 1/2 лири; Йордан Анастасов и Д. Алексиев, и двамата с непълно
гимназиално образование, но с пълно висше, получават: първият - 98 лири,
вторият — 72 лири; П. Попов, с непълно средно образование, свършил по музика,
получава тоже 72 лири, Г-ца М. Кирова, с пет семестъра, получава 90 лири,
когато Г-ца Карамихайлова, с четири семестъра, получава 96 лири; Черваров, с
шест семестъра, по Педагогия и Философия, е получавал около 60 лири.
Христо Батанджиев, със средно образование и 20-годишна
служба, сега в Солун, получава 96 лири, а другарите му по випуск и със същото
образование - Иван Благоев и Бано Кушев - получават по 145 1/2 лири.
Учителите Д. Галев (уволнен), Г. Саманджиев в Солун и К.
Николов в Одрин, свършили и тримата педагогическа препарандия, се считат с
висше образование и са вече степенувани, макар да имат много по-малко
учителска практика от мнозина свои другари и пр.
Не ще съмнение, че всички тия нередности са постоянен
източник на ежби и роптания, които лесно се биха отстранили със съблюдаванието
на известен ценз.
3- о. Желателно е да се вземат мерки за подобрение участта
и на първоначалния учител, а особено на селския, който е истински лост за
народното повдигание. Преди всичко бие на очи грамадната разлика в заплатите на
селските и градските учители. Много от първите получават от 4 -18 лири, а в
редки случаи от 20 - 24 лири годишно - заплата далеч недостатъчна да
удовлетвори най-необходимите нужди на учителя. Поставени в такова мизерно положение,
гонени от власти и онеправдани във всяко отношение, тия нещастници често
дохождат до отчаяние и дерайлират от положението си като учители, за да поемат
гората или да заминат за Америка.
Слабо, сравнително, е възнаграждението и на ония
първоначални учители със завършено гимназиално или педагогическо образование,
които се плащат от Екзархията. Докато на първо време те получават 36 лири,
свършившите университет имат 98 лири. След двегодишна практика и двамата
добиват трета степен, но първият получава едно увеличение на заплатата си само
2 лири, когато на втория заплатата се увеличава с 24 1/2 лири, значи за същия
период от време, последният получава едно материално възнаграждение, 10 пъти
по-голямо от онова на първия. Това, разбира се. съставлява такава голяма
разлика, щото с право би могло да се сметне за аномалия. При тези условия и при
днешната скъпотия на живота в Македония, увеличението заплатите на
първоначалния учител е належащо.
4-о. Хората, стоящи начело на черковно - училищните ни
работи, да се подбират старателно, не само между ония, които обладават нуждната
компетентност по образователното дело, но и измежду добрите познавачи на
Македония във всяко отношение. Ако на туй се обърне по-голямо внимание и при
назначаване на вилаетските инспектори, директорите, председателите на общините,
главните учители и пр. се попадне на добри хора, работите ни в Македония,
безспорно, би тръгнали по-добре. Всъде при училищата и гимназиите у нас има
некомпрометирани македонци - учители, които безнаказано биха могли да се върнат
дома си, гдето ще бъдат по-полезни, нежели тук. Желателно е такивато да се
поканят да изпълнят този свой патриотически дълг. В самата страна, вън от това
има още доста учителски сили, които, поставени при добри условия от своето
началство и умело упътвани, гдето се следва, могат да принесат голяма полза. От
опит се знае, че конфликти между екзархийските представители и Организацията не
са изникнували само там, гдето главният учител или някой от градските учители,
като е милеял за черковно - училищното дело и се е ползвал с доверието на
екзархийския представител, бил е същевременно разсъдлив и осторожен член на
Организацията; такивато главни или прости учители винаги са умеели да
балансират официалната с тайна работа и всичко е вървяло сравнително добре без
особени сътресения. Като примери за такива разумни работници биха могли да се
посочат главните учители: А. Неофитов в Скопско, Димитър Михайлов в Лерин, Кочани
и Дойран, Никола Хърлев в Гевгевлий, учителите: Г. Варналиев, Теню Тенчев и пр.
пр. Ето защо аз мисля, че би било много целесъобразно във всеки вилаетски и
казалийски център да има поне по един или двама свестни и опитни длъжностни
лица, които, ползвайки се от доверието на началството си, да вземат и едно не
дотам активно участие в работите на Организацията. По този начин те ще могат да
упражняват известно благотворно влияние върху последната, ще служат като
съединителна черта между тайната и явната власт и ще бъдат в положение да
поддържат известна хармония в действията на официалните и тайни органи, винаги
когато нуждата продиктува това и когато в своята деятелност тия органи
неминуемо ще дохождат в контакт. Ще ми се каже, може би, че това е невъзможно;
че тази двояка деятелност е несъвместима. Аз, обаче, не мога да споделя този
възглед. Вярвам наопаки, че ако се успее -
което не допущам - да се издигне една китайска стена между революционери
и учители и попове, когато, с други думи, се постигне известно сектантство, за
което някои ратуват, тъкмо тогава би се дошло до още по-печални резултати.
Напротив, постигането на желателната хармония между тия два
института - Екзархия и Организация - могла би да стане само по начин, посочен
по-горе. Както се каза вече. в страната и сега още има много учители, особено
между по-старите, които благодарение на разумната си работа, са останали и до
днес не компрометирани.
Тия хора именно могат се използува в случая и колкото
по-скоро, толкоз по-добре. Изпълнението на подобен план трябва да се възложи
главно на вилаетските инспектори, стига самите те да бъдат добре подбрани и да
разбират както трябва своето назначение. Бидейки в постоянен и непосредствен
контакт с учителството, те най-удобно ще могат посочи учителите годни за тая
деликатна мисия. Но нека допуснем на минута, че тая двойственост в деятелността
на учителите е неосъществима днес. В такъв случай се поражда въпросът: в
положение ли би била Екзархията да елиминира революционния елемент от средата
на учителското съсловие? По моему не! Най-многото, което Екзархията би могла да
направи в туй отношение, е да пречисти отчасти само класните училища от някои
по-прононсирани комитаджии. С туй обаче нищо няма да се постигне. Уволнените
учители вечно ще заплашват със смърт ония, които смятат за причина на тяхното
отстранение. Организацията ще бъде в постоянна борба с Екзархийските органи и
следователно инцидентите ще продължават да съществуват и да спъват развитието
на просветителното ни дело. По-умерените и по-хитрите между класните учители ще
клонят ту насам, ту нататък без да бъдат някъде, а малодушните, заплашени от
Организацията, чисто и просто ще дезертират. При туй трябва да се признае, че
не са класните учители главният фактор в страната. Далеч от населението, те
нямат почти нищо общо с него, вследствие на което не са в състояние да му
влияят. Най-често даже те са мразени от туй население, що гледа на тях като на
един вид търтеи, които само си получават заплатите, без да вършат някоя особена
работа.
Друг е въпросът с основния и особено селския учител. Той
винаги е между самото население, споделя неговите тегла и неволи, крепи неговия
дух и чрез своята по-висока култура упражнява голямо влияние върху масата. С
други думи той е истинският фактор в страната. В състояние ли ще бъде
Екзархията да отстрани всички ония основни учители - членове на Организацията?
Не, без съмнение. Не, по простата причина, че 90 % от селските особено учители
са революционери. А те съставляват огромния процент от всички наши учители в
Македония, не по-малко от 2000 души на брой. Пък и да се реши да ги отстрани,
тя нито има с кого да ги замести, нито пък и да успее да ги замести - може да
вярва, че новите, които ще додат вместо тях, няма да бъдат революционери като
предшествениците си. Но преди всичко това е невъзможно да се направи. В
Цариград ние имаме Семинария, отдето ежегодно излизат десятки младежи кандидати
божем за духовници, свещеници и пр. Като изключим един нищожен процент от тия
младежи, които отиват по назначението си, всички други обръщат гръб на расо и
калимявка и се връщат в Македония като отявлени революционери. Един от тия
революционери бе обесен напоследък в Сер по случката в Горно Броди. Споменах
мимоходом този факт, за да изтъкна, че ако в Цариград в самата Семинария, която
е под постоянния и непосредствен надзор на Екзархията, вее революционен дух и
се възпитават бъдащи комитаджии, мимо програми и неуморни упътвания и съвети,
как така Екзархийските органи ще успеят да изкоренят революционерите из средата
на учителското съсловие в затънтените краища на Македония? Ето защо намирам на
необходимостта, вместо да се прибягва до крути мерки, да се усвои горният план,
уверен, че само тъй могат се постигна по-благоприятни резултати, за черковно -
училищните ни работи. Съобразителните и опитни главни и други учители чрез
своето влияние над неустепенените и по-крайни елементи ще могат да принесат
несравнено по-голяма полза, отколкото каквито и да било други мероприятия. Те
ще бъдат в голяма степен улеснени в задачата си от обстоятелството, че самата
Организация в действителност никога не е мислила да бъде против Екзархията. В
един от рапортите, от 5 - ий октомврий т. г. на Околийското революционно
скопско управление до управлението на Скопския революционен окръг, за който
рапорт стана дума и по-горе, е казано дословно: „Най-светлите желания на
Организацията са да види да стоят на висотата на положението си черковно -
училищните работи, откъдето тя иска да черпи мощ и сила. Статутът на
Организацията не изключва от основните си принципи поддържанието на черквата и
училището.
От друга страна, често сме имали случая да слушаме, и
то от екзархийски чиновници, че Организацията ударила назад, защото не останали
в редовете й интелигентни сили. Това е така. Отде обаче тая Организация би
могла да почерпи нужния контингент интелигентни сили, ако не из учителското
съсловие? При съществующите днес социални условия в Македония, този пак остава
единствения източник, отгдето биха могли да се влеят струи на ободрение
и на прераждание в редовете на разнебитената Организация.
5-о. Редом с горните мероприятия повече от време е мисля да
се предприемат известни реформи по нашето просветително дело в Македония.
Горчивият опит ни доказа, че съществующите до днес наредби и програми дават
резултати, неотговарящи на целта, която се преследва. Младежите, които свършват
в тамошните средни учебни заведения, като неподготвени за деятелност, съгласно
местните условия, принуждават се или да напущат страната и да преминават в
България, или по неволя стават основни учители, без любов към работата, която
им се възлага, като неподготвени специално за тази работа в гимназията, или пък
се израждат в социалисти, интернационалисти или разюздани комитаджии. За да
може да се подготви нуждната интелигенция, която да развие известна деятелност
в страната, съгласно местните нужди и условия, необходимо е самите програми да
се видоизменят и да се нагодят към тия условия. С изключение на една гимназия,
например Солунската, всички останали средни учебни заведения, би било
желателно, мисля, да имат особена програма и на всеки случай не еднаква с оная
в свободното Княжество. По този начин, като не ще могат да се настаняват в
България, свършившите тия учебни заведения - тъй като няма да отговарят на
условията, предвидени в нашия закон за Просвещението тук - ще бъдат принудени
да остават в Македония, загдето ще са специално подготвени. Класическата
гимназия в Битоля, да се закрие като такава, и да се подведе под общия
знаменател. Вместо латински и старогръцки езици и много други още предмети,
които нямат днес реално приложение в живота, особено за Македония, да се
заменят със счетоводство, турски и френски езици. На тия три предмета, особено
на турския език, трябва да се обърне най-сериозно внимание и да им се даде
широк простор в учебните програми. Свършившите нашите средни учебни заведения в
страната трябва перфектно да владеят турски. Само тъй ще можем подготви
младежи, способни да заемат известни длъжности в разните клонове на местното
управление. В един разговор Хилми паша ми каза, че имал нужда сега от 60 души
драгомани, за казалийските и др. центрове и че всичко на всичко се явили само
един-двама души българи, добре знаещи турски език и отговарящи, следователно,
на условието да бъдат назначени такива. При това, ако ние разполагахме с
подобни хора, можахме да ги прокараме тук-таме и на други служби във вилаетите.
Така щяхме да обезоръжим турските управници, които винаги се оправдават с туй,
че мимо добрата си воля не можели да назначат българи, тъй като не знаели
официалния език. Доброто познаване на споменатите предмети ще отвори вратата на
българските младежи и в разните частни и други кантори, загдето днес те не са с
ония чисто теоретически и сухи познания що приобретяват в днешните гимназии.
Клонът на Отоманската Банка в Битоля, миналото лято се бил отнесъл с просба до
дирекцията на Битолската гимназия, да му препоръча няколко младежи, знаещи
достатъчно френски и турски език, обаче такива не са се оказали, по простата
причина, че на изучаванието на тия езици се гледа през пръсти в нашите
гимназии. В туй отношение могат се взе за пример инородните учебни заведения в
страната, дето френски и турски се изучават сравнително доста добре. Мимоходом
ще спомена, че турският език най-сериозно трябва да бъде застъпен и в Софийския университет.
6-о. Колкото е възможно повече младежи трябва да се стараем
да настаним й в турските училища, особено в новооткритото в Солун напоследък
юридическо училище, в Хукука (Главния факултет) в Цариград, в медицинското и
акушерското училища и пр. През текущата 1906 - 1907 г, Сърбия са успели да
настанят в Хукука 10 души стипендианти, румъните - 15, а гърците - 20 души вън
от други още 30 - 40 души, настанени в същото училище като своекошни. А ние,
доколкото зная, не успяхме да прекараме там през изтеклата година нито един
младеж. На туй Светата Екзархия трябва да обърне голямо внимание, а княжеското
правителство трябва да я улесни, като й отпусне специални и по-големи суми за
тая цел.
7-о. Светата Екзархия не трябва да престава да иска
по-скорошното сформирование при нея на Синод и на Смесен съвет, толкоз повече,
че туй нейно искане почива на дадените й чрез Фермана от 1870 год. права и
привилегии и следователно е толкоз легално, колкото и законно. Независимо от
туй с подобно настояване Св. Екзархия не повдига нов въпрос, а иска
възобновлението на съществующите до освободителната война Синод и Смесен съвет.
В това отношение княжеското правителство естествено ще трябва да й укаже
най-мощна подкрепа.
Вън от всяко съмнение е, че този въпрос е от грамадно
значение за нас. Без своевременното негово уреждане ние рискуваме в даден
момент да останем без екзарх в Цариград.
II. Организация
Тежките условия на живота в Македония създадоха преди 10
-15 години българските комитети. Начело със своите идеални патриоти тия
комитети дълги години под ред приготовляваха и организираха населението, което,
най-после, с въстанието през 1903 година протестира против несносния режим и
накара Европа, да се заинтересува за неговата участ. Дали туй въстание стана
навреме, или беше непреждевременно - това историята ще разреши. Сега обаче се
явява въпросът, дали след неудачното въстание през поменатата година
революционната Организация трябва да съществува. Мнението по този въпрос е
двояко. Според едни ролята на тая Организация е вече изиграна, тъй като Европа се ангажира с прокарването на
реформи и прогласи, че неизменно ще запази statuquo-то в Македония. Същите тия хора базират своето мнение на
обстоятелството, че не е вече Организацията, която ще запази македонското
население от погибел, а мирният културен живот, осигурен със закрилата на
Европа.
Според мнението на противната страна, революционната
Организация е необходима като фактор, повикан да играе и за в бъдеще важна роля
при разрешението на македонския въпрос. Според мене това последно мнение е
много по-основателно и трябвало би да се възприеме по начало от цялата наша
интелигенция, с условие обаче щото тая Организация занапред да се видеоизмени,
съгласно новите условия, настанали след нещастната 1903 год. На какви начала
трябва да почива за в бъдеще тая Организация, за да отговори на своето
назначение - ще видим по-долу. Тук ще кажа, че самото нейно съществувание е
предизвикано от реалните условия, в които се намира християнското население в
Турция, Докато тия условия остават неизменени, комитетите ще съществуват и
всеки опит за премахванието им ще се разбива в съпротивленията на народ и
интелигенция - съпротивление, което може да се изрази в нежелателни форми.
Освен това и да би било възможно парализирането на всякоя революционна
организация, пак не би трябвало, да се мисли подобно нещо. по следните причини:
1-о. Комитетите еднаж унищожени и четите разтурени,
турското правителство и ония от силите, които го поддържат, ще заявят на
Европа, че редът и спокойствието са въдворени в страната, реформите въведени и
че Европейският контрол трябва да се премахне като безпредметен. Това би
значело възвръщане към старото положение, за което никой не може да твърди, че
представлява благоприятна почва за преуспяването на българската народна кауза.
И наистина, систематичното преследване и изтребление на българския елемент
датува по-рано от появата на комитетите в Македонския и Одринския вилает. Тая
тактика се диктува на Турция от нейните жизнени интереси. Тя вижда, че
българският елемент е най-многобройният и най-деятелният в нейните европейски
владения и че България е най-могъщият фактор на Балканския полуостров. Тя знае,
че племенните религиозни връзки, еднаквостта на езика и интересите създават
силно и непреодолимо влечение за пресъединение към България н оттук вади
логичното заключение, че българите са за нея най-опасният елемент. По тая
причина тя се старае да усили враждебните нам елементи - гърци и сърби - за
наша сметка, та да развие по тоя начин едно изкуствено равновесие на
рационалностите в своите владения, като направи да се неутрализират взаимно
противоположните им стремежи. Европейският контрол веднаж премахнат, ръцете на
Турция се развързват и тя ще подкачи с нова енергия да прилага на практика
своята теория за поддържане равновесие във владенията си. Илюзия би било да се
мисли, че Турция чака да се разтурят само комитетите и да изчезнат българските
чети. за да излее всичкото си благоволение върху нашия народ.
2- о. Комитетите са нуждни, за да се поддържа постоянна
анархия в страната, и следователно да се демонстрира неспособността на турското
правителство да въдвори ред и спокойствие в Държавата и да осигури живота,
имота и честта на християнското население; те са видимото изражение на
незадоволството на населението от турския режим и на неговия въоръжен протест.
Комитетите ще докажат на Европа, че населението чувствува всичката неправда и
всичкия позор на един ненормален режим, който съставлява анахронизъм за Европа
от XX век.
Известно е, че дипломацията рядко, за да не кажем никога,
се въодушевлява от хуманитарни чувства и че за нея интересите и хладните сметки
стоят на пръв план. Постоянната административна анархия в страната е опасен
елемент за европейския мир. Нуждата да се запази този мир е именно дето кара
дипломацията да се интересува за участта на християнското население в Турция и
да предприема „реформи". Като заплашват постоянно мира на Балканите, а
следователно и европейския мир, комитетите държат европейската дипломация
нащрек и стимулират нейния интерес за съдбата на християнското население в
Турция.
3- о. Комитетите са нуждни, за да поддържат у населението
жива идеята за свобода и да бранят това население от тиранията, упражнявана
върху му от всевъзможни турски изедници и разбойници, както и от гръцки и
сръбски чети, чрез чийто терор респективните им правителства се силят да
изменят етнографическия колорит на Македония.
Поддържането на комитетите е още необходимо и за туй, че
чрез тяхното съществувание най-добре ще може да се поддържа и оная интимна
връзка, която трябва постоянно да свързва българите от двете страни на Рила. По
този начин в Македония постоянно ще се окриляват надеждите за едно по-честито
бъдеще, а в свободното княжество македонската идея не ще рискува да заглъхне.
Сега се поражда въпросът: каква трябва да бъде новата
тактика на Организацията при днешните условия?
По-рано, за да революционира страната, тая организация
трябваше да си служи с всички средства. Тя се бе поставила за цел да приготви
масата за общо възстание, вярвайки, че предизвиканата по този начин намеса на
Европа, ще докара автономията на Македония. Величието на целта и огромните
пречки, които срещаше Организацията по своя път, допускаха известна
безразборност в средствата и я оправдаваха в голяма степен. Така трябва да се
обяснят динамитните атентати в Солун, които имаха такива печални последици за
страната: така се обясняват и други някои действия на Организацията, които не
се удобряват безусловно от много собствени нейни членове. В бързината, с която
дейетвуваше, ней не оставяше време да обмисля всички последствия, от всяка своя
акция, та ставаха неволни грешки, против които негодува чувството на
справедливост и хуманност. Към тия грешки трябва да се отнесат много убийства, извършени в името на
Организацията, без да е била доказана виновността на жертвите или даже нуждата
да се извършат подобни убийства. За да се изнамерят средства за поддържането й,
прибягваше се до пленяване и до насилствени мерки за събиране пари от
населението. Това последното трябваше не само да се излага на преследване и
унищожение от страна на властта за съчувствието и поддържката, оказана от него
на четите, но да страда и от прекалените изисквания на самите чети. Така се
създаде онова тежко положение, под гнета на което населението пъшка от юдини насам.
Това положение обаче можеше да се счита неизбежно, само докато съществуваше
увереността, че то е временно и че е само упътване към нещо по-добро. Но сега,
когато за всички е вече ясно, че освобождението на страната от гнета на турския
режим е работа longue есhеаnсе трябва, по мое мнение, да се направят следните изменения
в Организацията, съгласно новите условия, в които влиза страната, поради
въвежданието на Европейския контрол - условия, които изискват от нас дълго търпение и
способност за дълговременни усилия.
Всякакви динамитни атентати трябва да се изхвърлят от
програмата на Организацията. Те енервират обществената съвест в Европа и я
карат да гледа на революционното движение като на израз на отчаянието на
няколко екзалтирани глави, а не като естествен и необходим проект на
населението против чудовищния турски режим. Освен това трябва да се избягва
всичко, което накърнява интересите на европейците, чиято симпатия е за нас
безусловно необходима.
2-о. Четнишкият институт, който е необходим за
Организацията, трябва да се измени съгласно опита и новите и действителни
условия на живота. Поддържанието на големи чети е не само една непосилна тягоет
за районите, дето те действуват, но и рисковано за самата Организации. Една
многобройна чета мъчно може да се движи и лесно може да бъде открита, при което
загубата е двойна: 1) човешки жертви и 2) загуби на оръжие и материал. Освен
това моралното впечатление от подобна катастрофа е винаги убийствено за духът
на населеаието. Вместо големи чети, предпочтително е да циркулират в районите
малки чети от по 5 - 7 души, които, колчем нуждата го изисква, могат да
се съединят в по-големи за изпълнението на някоя по-крупна мисия. В районите,
гдето населението се заплашва от сръбски или гръцки чети, броят на нашите
трябва да е по-голям и те трябва да бъдат по-добре въоръжени от неприятелските
и снабдени с повече материали. В другите райони обаче числото на четите трябва
да се намаля до необходимия минимум, колкото за поддържане кадрите на
Организацията и революционната пропаганда. Населението в тия райони ще има да
поддържа по-малко чети и ще бъде изложено на по-малко преследвание от страна на
властите. В същото време да се вземат мерки, щото с постепенното намаление
числото на четите изобщо, да се премине неусетно към милиционната система. Щом
се успее във всяко село - да се раздаде нуждното оръжие на по 10 - 20 души
добре обучени и надеждни селени, четите сами по себе си ще останат безполезни.
На това Организацията трябва да обърне най-голямо внимание, толкоз повече, че
тая промяна в системата се налага както от здравия разум, тъй и от добре
разбираните интереси на самите комитети. В такъв случай революционното дело в
страната ще добие по-симпатичен облик.. Общественото мнение в Европа ще може да
констатира, че революционното движение не е дело на четите, що минават от
Княжеството - както сега почти всички твърдят, а - дело на самото население,
което, без да бъде заставено от когото и да било, вдига врат против турския
режим и се самоотбранява, когато неволята го застави.
При това сформированието и преминаванието на чети от
княжеството трябва безусловно да се преустанови. Това поставя българското
правителство в твърде неудобно положение, толкоз повече, че нивга не може да
остане тайна. Независимо от това, рекрутираните по този начин четници отиват в
един непознат за тях край, излагат се следователно на по-големи преследвания от
страна на властите, а покрай туй стават причина да се гледа на революционното
дело не като на местно движение, а като на работа, подклаждана и подкрепена от
България.
Ето защо е за предпочитане необходимите четници в страната
да бъдат рекрутирани от местни хора, както и техните шефове. За ръководители,
от Княжеството биха могли да бъдат изпратени отделно опитни и способни лица.
Настанени в разните градове и паланки кати дребни търговци, занаятчии, бръснари
и пр. и подкрепени материално отгдето трябва, те ще могат при днешните условия
да принесат несравнено по-голяма полза, отколкото мнозина войводи, които шумно
и по бял ден минават границата. Подобни лица, сгига да са добре подбрани, ще
могат да развият една твърде целесъобразна деятелност като легални
ръководители. Независимо от туй и да попаднат един ден някои от тях в ръцете на
властите, бедата все ще бъде по-малка, тъй като нито българското правителство
се излага, нито Екзархия[та] се компрометира.
3-о. Предвид на това, че населението е икономически
съсипано (впрочем неговото материално благосъстояние никога не е било цветущо),
пари не бива да се събират повече от него. Четите безусловно трябва да
престанат да упражняват над населението сегашните насилия за пари. С парични
средства, оръжие и пу. те трябва да се снабдяват от задграничното
представителство. Така населението ще се отърве от един тежък и непоносим за
него товар и ще се избегнат многобройните афери, предизвикани от насилственото
събиране суми. Примери от подобни афери ще бъдат посочени по-долу. Освен това,
тая мярка може само да увеличи симпатията на нещастното население и ще го
накара да вижда в четите само защитници и избавители от един грозен режим.
4- о. Да престане Организацията да се занимава с
разглеждане и разрешаване на крупни съдебни дела, по които определените за тая
работа нейни членове не обладават нужната компетентност. Има много примери,
дето сложни процеси, които изискват дълго изучване, и то от лица с широки
юридически знания, са се решавали в няколко минути от организационните
съдилища, без да се взема във внимание, че по този начин се съсипват цели
семейства. Още по-малко трябва да се занимават организационните съдилища е
бракоразводни дела. Това е осъдително във всяко отношение, толкоз повече, че по
този начин най-често се всява голям разврат между населението. Между тем една
от задачите на една добра организация е да морализира населението.
5- о. Вместо да пречи на екзархийските органи,
организацията трябва да ги улеснява всячески в тяхната деятелност, имайки
предвид, че гонимата цел е една и съща, макар средствата да се различават.
6- о. Големи улеснения от всякакъв род комитетите трябва да
указват и на нашите търговски агентства. За ползата от това не може да има две
мнения. Със съжаление обаче съм длъжен да отбележа, че и досега някои от нашите
агентства са досущ изолирани от хората на Организацията, като при това им се
правят всевъзможни шикании и затруднения. Има случаи, дето на селените се
запрещава, под страх на наказание, да не дават на нашите агенти никакви
сведения, считайки последните вражески настроени против Организацията. Когато
през лятото на 1906 година управляющият серското търговско агентство г. д-р
Кожухаров бе командировал по служебни работи някои от чиновниците при
агентството в Неврокоп, Разлога и Драмско, по заповед от хората на
Организацията, тези чиновници са били държани почти гладни, били са охулени и
заплашени, че ако се не върнат отгдето са дошли, ще бъдат избити. 7- о. Бойкотите на гърци и сърби да се преустановят като
вредни за българското население особено в ония центрове, дето болшинството е
гръцко, като напр. Сер, Костур, Мелник и пр. В такива места, благодарение на
бойкота, българите - селени, като не могат да продават произведенията си, дават
възможност на гърци и турци да се обогатяват на тяхна сметка. Като икономическо
средство за борба, въпросните бойкоти биха имали донякъде смисъл само в ония
пунктове, гдето гърци и сърби са меншество и няма отгде лесно да си набавят
необходимите произведения, работни ръце за своите чифлици и пр.
8- о. Трябва да се избягват по възможност крутите мерки и
да се уважава правото за самоопределение, което трябва да притежава всеки
свободен човек. Участието в Организацията трябва да бъде свободно, а не
принудително. Така самата Организация ще се очисти от всички ония, които са
станали нейни членове от страх, а не по убеждение и затова по-трудно могат да
устоят на мъченията, на които се подлагат арестуваните от властта. Като се
отърси окончателно от всички изродени патриоти, които днес изобилно пълнят
нейните редове, тя ще стане школа за възпитание твърди и енергични характери и
за подготвяне смели и неустрашими борци за свободата. Освен това, като има за
цел да даде политическа свобода на угнетеното население. Организацията трябва
да респектира моралната свобода на всеки негов член. Инак тя отива против
собствения си принцип.
9-о. Много от аферите (за да не кажа повечето) произлизат
от прекаления формализъм и канцеларщина, които карат - войводите и легалните
дейци да държат архива и разни списъци, мъкнати в чанти, или пазени в складове.
С това по-долу ще видим какво мощно оръжие се дава на турската власт, да се
бори против Организацията, като изпраща в затворите, на заточение или на
бесилката най-добрите нейни членове. Ако се премахне този глупав и прекален
формализъм и ако има по-голямо благоразумие у ръководителите, ще се избегнат
много и много безполезни и най-често невинни жертви. Поставена само на такива
начала. Организацията ще бъде в очите на населението - и на общественото мнение
в Европа - носителка на идеята за свобода и бодър страж на правата и интересите
на беззащитната рая.
За да може прочее Организацията да отговори на своето
назначение: повдигането и освобождението на българския елемент в Македония -
необходимо е, преди всичко, сама тя да се освободи от всички ония елементи,
които, в силата на обстоятелствата, се изродиха във формени бандити и без оглед
на средствата, действуват за своя сметка и в очебиющ ущърб на самото
революционно дело.
Не подлежи на съмнение, че от три години насам, такива
патриоти, способствуваха за изтреблението на българското население толкоз, ако
не и повече, колкото турци, гърци и сърби заедно. След като видните и идеални
борци и шефове на движението: Гоце Делчев, Дамян Груев, Янков. Давидов, Узунов,
Лука Иванов и др. геройски сложиха кости в Македония, а други като: Сарафов,
Матов, Пера Тошев, Гарванов и пр. напуснаха страната, ръководенето на делото
изпадна на много места в неопитни ръце и естествено удари назад. Ръководенето
на четите се повери на хора, неподготвени за тая работа и неспособни в много
случаи да различат кое може да бъде полезно и кое вредно за народа, с чието
освобождение са се нагърбили. Управлението на селските и градски комитети така
също, на много места попадна в нечисти ръце, които от патриотизма си създадоха
занаят за поминък, а от грубата комитетска сила си осигуриха оръдие за
удовлетворение всевъзможни зверски и разбойнически инстинкти.
Няколко факти, които следват и които са дело именно на тия
изродени, покварени и самозвани родолюбци, най-добре илюстрират грозотата на
положението, което създадоха в страната със своите безразсъдни и престъпни
деяния:
1-во. Войводи-момчетии изпратиха миналата година трима
терористи да хвърлят всред града Драма няколко бомби, за да всеят терор между
гръцкото население. Терористите загинаха, като убиха само един грък, един
турчин и нараниха един евреин. А българите спечелиха от тая безумна постъпка
това. че с един замах се съсипа спечеленото от 30 години насам за народното
дело в този край. Колкото българи имаше в Драма, бяха арестувани. Едни от тях
се осъдиха, други измряха в затвора, а освободените бяха прокудени от града.
Редом с туй се осуети и възможността да се признае съществуването на българска
община в града, което властите бяха разположени да позволят.
2- ро. След този атентат в Драма, същите тия войводи
нападнаха нощно време с. Волак (Драмско) и изгориха къщата на единствения
гъркоманин в това село. Четата избяга, без да сполучи да убие гъркоманина.
Арестуваха се 10 души от най-събудените българи и се осъдиха по на 5-годишен
затвор. Това бе печалбата от изгарянето на една гъркоманска колиба.
3- о. След с. Волак биде нападнато с. Клепушна (Зъхненско),
дето имаше само 7 гъркомански къщи. Всички тия къщи бяха изгорени. Убиха се 5
души гъркомани, между които две деца по на 2—3 години. Властта арестува 26 души
българи, които по една проста случайност бидоха оправдани, след като лежаха в
затвора 5 - 6 месеца. Подир тая случка в селото се яви и заседна гръцка чета,
която нанесе силни удари на българите в тоя край.
4- о. Същата българска чета на 18-ий юлий т. г. извърши
своя безсрамен подвиг спрямо английския офицер полковник Елиота. По тая случка
бидоха арестувани 17 души българи и осъдени от 3 - 12 години.
5- о. На 14-ий юний т. г. една българска чета в гората
близо до село Праведник (Тиквешко) нападна 4-ма души турци дървари от гр.
Кавадарци, без да успее да убие някого. Властите използуваха случая хвърлиха
вината върху селяните от селата Ресово и Праведник и осъдиха 2-ма души по на 5
години затвор.
6- о. На 30-ий юлий т. г. биде убит от една чета
70-годишният гъркоманин Доне Секов от село Куклиш, като се връщал от
Струмица. Гъркоманите използуваха
случката и приписаха убийството на най-събудените българи от селата Моноспитово,
Съчево, Муртино и Робово (Струмишко). Затворите бяха препълнени с невинни
българи, които скоро се оправдаха, след като се съсипаха обаче материално.
7- о. Преди девет месеца Воденският комитет, за да всее
терор между българите екзархисти, които под натиска на андартите нямали
достатъчно кураж да противостоят, а временно припознали Патриаршията, уби 9
души невинни българи в село Кронцелево. Роднините на убитите, възмутени от тая
постъпка на комитета, предадоха комитетската архива, която се пазеше в селото
им. Властта залови 526 шифровани писма, след дешифрирането на които, немедленно
се обискираха жилищата на всички ония българи, чийто имена се споменуваха в
тях, и се намериха в разни села още 200 други писма. Арестуваха се 60 души
българи, които се предадоха на съд, а задочно следствие се заведе против повече
от 100 души други българи, които преди откриването на архивата бяха заминали за
Америка. Властта ги чака да се върнат, за да ги арестува. От заловените 26 души
бидоха осъдени. Един от тях — Христо Костидоров от Воден - преди три месеца, от
отчаяние, самичък се отрови в затвора.
8- о. Миналата година близо до Гюмендже биде издадена от
самите българи една чета от 4-ма души, между които се намираше и Трайко -
секретарят на войводата Апостол. Четата биде унищожена и цялата Апостолова архива
попадна в ръцете на властта. Веднага се обискираха къщите на ония селяни, чиито
имена личаха в Апостоловите книжа, вследствие на което се откриха със стотини
други шифровани писма. В с. Тумба например, в къщата на Стойко Хасърджи, покрай
„Съдебната Архива на селския комитет,
намери се и една бомба. По тая афера се арестуваха 80 души българи, от които 65
души бидоха осъдени. Интересна беше съдебната архива на с. Тумба. Всичките
зулуми на няколко души селяни изедници бяха писменно изложени в особни съдебни
решения, които безгрижно се пазеха в Стойковата къща. Един селянин, загдето си
позволил да скърши един клон от някой си чужд орех, бил осъден от съдебната
селска комисия да плати две меджидии глоба. Друг един, загдето ударил плесница
на сина си, защото дал повече кърма на воловете, бил осъден да плати 15 гроша
глоба. Трети селянин бил осъден да плати 80 гроша, задето не дал мулето си на
селския ръководител, който искал да отиде в едно ближно село. Фактите в
прословутите „илями" бяха потвърдени в съда с показанията на пострадалите
селяни.
9- о. На 30-ий март т. г. близо до село Богданци
(Гевгелийско). биде убит войводата Зафо. заедно с 4 четници. Върху убития
войвода се намериха 102 писма. Арестуваха се повече от 50 души българи, от
които само 30 души бидоха предадени на съд. Учителят Михаил поп Кочов биде
осъден на вечен затвор, учителката София Кирова - на три години и едни от
селяните се осъдиха на по три, а друго по на 7 години.
10- о. Във време на сражението, което миналата година стана
между войводата Таско и войската в село Сакавче (Серско), попаднаха в ръцете на
властта 65 шифровани писма. Хилми Паша, за да оправдае преследванията против
българите, напечата тези писма в особени брошурки с оригиналните текстове и
преводите им и ги раздаде на всички консули. В тези писма се говореше само за
убийства и опожарявания. Арестувани бяха 34 души българи от Серско. Трима
Серски учители бидоха осъдени по на 10 години и един селянин — на 4 години.
11- о. Миналата година биде убит Тиквешкият войвода Иван
Бойскалийски, върху когото се намери цялата му кореспонденция, с имената на
тиквешките учители и учителки. Жилищата на тези последните внезапно бяха
претърсени, вследствие на което се заловиха много шифровани писма. Повече от 20
души българи попаднаха в затвора по тая афера. Трима учители и учителката
Евтимия Божкова бидоха осъдени на вечен затвор.
12- о. Тиквешкият комитет поискал от гражданите в Кавадарцп
200 лири за пушки. Гражданите отказали, като възразили, че те и миналата година
[дали] пари, но никакви пушки не видели. За да се всее терор, уби се всред
чаршията българинът Атанас Чеков. Създаде се ужасна афера. Арестуваха се сума
хора, начело с убиеца Тефо Ташов, който издаде всички тайни решения на
комитета. Убиецът се осъди на смърт, други на вечен затвор, а трети - по на
10-15 години.
13- о. Комитетът в Солун поискал три лири от учителя Кочо
Мацанов, който не рачил да ги даде, защото не го приемали за член в
Организацията. Най-сетне той броил трите лири и бил приет в комитета, но почнал
да критикува злоупотребленията. Между Мацанов и Комитета се завела борба, която
се протакала цяла година. В това време бяха попаднали в ръцете на полицията
някои комитетски писма. По съмнение Мацанов биде претърсен. Намери се в
жилището му един дневник от 180 страници, в който подробно се описваха всичките
действия на комитета. Арестуваха се 28 души българи, между които 13 души
учители от двете гимназии. Едни бидоха осъдени, други умряха в затвора, а трети
се освободиха, след като лежаха в затвора 9 месеца. Заради три лири комитета
изгуби по тая афера освен хората си, повече от 2000 лири. Само труда на 13 души
учители, които изгубиха една учебна година, костуваше 1300 лири. А загубата на
учителя П. Раков, който умря в Родос, с нищо не може да се откупи.
14- о. През месец октомври м. г. комитетът в с. Крушово
(Демир-Хисарско) осъдил на смърт войводата Стоян Димитров, наречен
„Инджето" (сега потурчен Мехмед Садък), задето е бил провинен в разврат.
Инджето се предаде на властта в Демир Хисар, издаде всички местни комитетски хора
и откри складовете на оръжието. В едно подземие, близо до с. Герман, властта
намери 300 бомби, една адска машина, която костувала на комитета 4000 лева,
няколко сандъка с патрони и динамит и около 50 пушки. Повече от 100 души селяни
напуснаха огнищата си и избягаха. Около 40 души се осъдиха на най-тежки
наказания.
15- о. На 24-и май т. г. комитетът в с. Петрово
(Демир-Хисарско) заповядал на селянина Мито Кукулев да даде дъщеря си Стоянка
на селския пъдарин Анго Янев. Мито Кукулев, който не можел да удовлетвори желанието
на комитета, защото дъщеря му не искала да вземе за мъж селския пъдарин, бил
осъден да плати 1/2 лира глоба. Той поискал срок, но комитетът не му дал такъв,
а му нанесъл всред село силен побой. Юзбашията, който квартирувал в селото,
разбрал работата и арестувал 8 души селяни: Лако Янев, Мито Николов, Стоян
Петров, Георги Стойчев, Захо Христов, Стоян Милев, Иван Лаков и Стоила Тасов.
Впоследствие, по указанията на арестуваните селяни, били открити гробовете на
Стоян Котев и Коле Давидов, които преди година били убити като предатели и
заровени в една нива. Двама от арестуваните селяни се осъдиха по на 15 години,
а шестимата - по на 4 години.
16- о. Вследствие постоянните взаимни ежби и крамоли в село
Горно Броди (Серско). комитетските хора се разделили на две партии, които
почнали взаимно да се изтребляват. Първата партия, начело на която стоели: Иван
Жилев и учителят Димитр Трендафилов, убила селяните: Христо Стоименов, Георги
Христов и Михаил поп Христов, а начело на втората партия е бил Георги Кятипов,
който след убиването на зетя му, принудил се да грабне оръжието и да образува
своя чета срещу неприятелите си. На 19-и май т. г. Георги Кятипов е бил
издебнат и нападнат от противниците си в къщата на поп Атанаса в Горно Броди,
но сполучил да избяга заедно с четата си. След това той се убедил, че рано или
късно ще бъде убит, затова влязъл в тайни преговори с властта, на която се
обещал да разкрие много работи и да принесе големи услуги на държавата, ако му
се издействува Царско помилване. На
4-и юни т. г. излязло Султанско ираде, с което Кятипов е
бил помилван. Той веднага се предал заедно с четника си Андон Андонов, издал
всичките комитетски хора и открил складовете на оръжието и взривните вещества.
Арестувани са били 32 души българи и били открити две подземия за скривала на
оръжие: едното вън от селото, в местността „Лясково", а другото в къщата
на Султана Стоянова в с. Горно Броди. Понеже в подземията нищо не е било
намерено, претърсени са били къщите на посочените от Кятипова селени. В двора
на Христо Георгиев бил намерен един сандък с 25 бомби, които били прибрани.
Лагъмджиите: Христо Георгиев и Иван Мечков заявили, че по заповед на Иван Жилев
и Димитър Трендафилов изкопали подземията за скриване на оръжия. Жените Султана
Стоянова и Елена Костадинова свидетелствували. че Жнлев и Трендафилов са
накарали лагъмджиите да изкопаят избата в тяхната къща. Свидетелите Никола Янев и Атанас Маринов заявили, че шефове на
комитетскмте работи в Горно Броди са Трендафилов и Жилев. Тоя последният
признава да е изкопал избата в къщата на Султана Стоянова, но не за да скрива
бомби, а за да постави вино. Според новия закон за взривните вещества
Трендафилов и Жилев бидоха осъдени на смърт и на 15-и октомври т. г. обесени в
Сер. а лагъмджиите - по на десет години и няколко души селени - по на 3-5
години затвор.
18- о. В Мелничката кааза враждата между централисти и
върховисти е достигнала дотам, че няма село без изгорена къща и няма къща без
убит човек. Освен стотини хора, които са осъдени от съдилищата, със стотини
други са избити от четите. Имало е случай, дето българи от едно село се
здружават с войската и нападат нощно време на българи от друго село,
както е случаят със с. Любовна (Мелнишко). дето край мъжете загинаха толкоз
невинни жени и деца.
19- о. с. Баровища (Ениджейско) има 80 къщи, всички
Екзархийски. Защото има наоколо обширни пасбища, населението се занимава главно
със скотовъдство. От невежествените Баровчани Организацията е създала злодеи с
най-кръвожадни инстинкти. Селянинът Митре Лазаров, който до преди 5 години е
бил беден селски говедар, с помощта на комитета натрупал богатство и станал
селски кмет и чорбаджия. Като такъв той захванал да дава под наем богатата
селска паша (яйла) и да прибира парите (около 150 лири) за себе си. В това бил
поддържан от войводата Лазар, а гонен от войводата Апостол. Оттук произлезла и
взаимната крамола между двамата войводи. Селото се разделило на две партии и
злобата се усилила най-после дотолкова, че двете партии започнали взаимно да се
унищожават. В продължение на три години 45 души селяни станали жертва на тия
взаимни ежби между двете партии. Само от 26-и май до 1-и юли т. г., в
разстояние на 35 дена, са убити 7 души селяни. На 27-и юни т. г., кметът,
заедно със селските поляци, задигнал 104 овни от стадото на влаха Щерйо Дума,
кехая в с. Черна Река - закарал ги в с. Баровица. в черковния двор, дето цяла
седмица били клани и месото продавано на селените по 6 металика (30 стотинки)
оката. След това една особна комисия тръгнала из село да събира парите от
раздаденото месо за комитетската каса.
Всичко това ежедневно подклаждало взаимната омраза между
двете партии в селото, докато работата достигнала дотам, че на 12-и юли т. г.,
между селяните се подкачило сражение всред село, което траяло от 8 - 12
часа по турски през денят. Убити нямало, но били ранени Трайко Сламаров и
сестра му Лима. Войската, квартируваща в с. Черна река, дошла, но до нейното
пристигане селяните скрили пушките си и почнали един други да се обвиняват пред
офицерина. От партията на кмета били арестувани заедно с него 13 души. От
другарите на кмета 8 души сполучили да избягат заедно с пушките си и не се
предали на властта. Понеже в тоя случай в съда не е имало никакви свидетели, а
само обвинения на подсъдими, съдът не е можал да ги осъди и ги освободил. Обаче
злоупотребленията на кмета Митре Мазарков и на селянина Коста Гацов се доказали
и те били осъдени по на 10 години.
20- о. Войводата Бакалов в Серско е извършил много убийства
над невинни българи. На 3-и април т. г. убил селския първенец Димитр Илиев от
с. Игуменец, а на 6-и същий априли бил убит свещеникът от същото село Георги
Николов. Последният се провинил пред войводата Бакалов, защото отказал да му
даде исканите три лири. Смъртната присъда на свещеника била написана от
Бакалова и четника Ангел от с. Добро-Лък бил изпратен да му я прочете в дома му
пред цялото му семейство; след това свещеникът Георги Николов бил изведен на
двора и сам Бакалов го убил пред очите на жената и децата му.
На 20-и същия априли
Бакалов със същия четник Ангел се самопредали на властите и последните
му поверили едно войсково отделение, с което Бакалов е тръгнал от село на село
да изтезава населението, сега вече под закрилата на властите. Много хора, които
не са му симпатизирали, когато е бил войвода, били зле биени. Гоце Яков от село
Шуменец цели месеци не могъл да се върне дома си и в селото си, защото Бакалов
обявил на семейството му, че ще го убие. В последните си походи, с подкрепата
на войсковото отделение, Бакалов от мнозина събирал паричен откуп. Не оставил
даже на мира вдовицата на убития от него свещеник Георги Николов от Игуменец, а
и от нея искал трите лири, за които биде
убит съпругът й.
Напоследък има слухове, че Бакалов избягал от надзора на
властите, събрал бившите си 8 души другари непредали се четници и отново се
обявил за войвода-върховист.
21- во. На 18-и октомври 1906 год. бившият четник от
Апостоловата чета - Трайко Паровски, придружен от неколцина свои другари,
влязъл в с. Оризари (Енидже-Вардарско), запалил къщатата на Митре Янчев и убил
дъщеря му Велика и двоица дюлгери: Христо и Мице от Кукуш, които случайно се
намерили в Оризари. Това нападение е пак по повод на борбата между върховисти и
централисти. Всички убити са българи-екзархисти.
22- ро. Една депутация, която се явила при Княжеския
търговски агент в Солун господин Шопов, му съобщила, че в Мелнишко и
Горноджумайско нямало село, в което българските чети да не са убили по 10—15
души, защото не им давали пари и ги съветвали да не правят безчиния. Избиваните
били преимуществено старци. Вследствие на това селяните от тия каази съобщили
на българските чети, че не ги желаят вече: същото заявили и на турските власти,
от които поискали и покровителство. Властите им дали разрешение да имат по
няколко души въоръжени хора във всякое село, за да се бранят, като изпратили и
войници да ги пазят. В този съюз влезли селата: Мечкул, Клисе-Махалеси, Ощава,
Влахи, Врабче, Млюска, Лиляново, Стожер, Лески, Цалим Вакъв, Баджово, Любовка и Св. Врач.
Българското население в каазите: Мелнишка, Горноджумайска,
Петричка, Разложка и Неврокопска е силно, та няма нужда от чети, които само го
излагат.
Реакция против българските чети се забелязва тук-там и във
Велес, Щип и Солун.
Първенците в Кавадарци и Тиквешко съобщили на районните
чети, че ги не искат и не желаят да дават пари. Като отговор на това комитетът
решил да се убие кавадарският първенец Атанас Чейков, член в Идарие Меджлиси и
българската община, който давал тия съвети. На 4-и март т. г. той бил нападнат
и убит всред чаршията. Убиецът Стефо Жирка бил заловен и признал, че го убил по
заповед на Комитета, защото проповядвал да се не събират пари. Същата участ
щяла да постигне и други като него.
В началото на текущата година турските бегове в града
Кавадарци, за да се отърват от българските чети, решили да въведат в Тиквешко и
Кавадарско сръбски чети откъм Прилепско и Гръцки - откъм Воденско и Мориховско. Българите, уплашени
от следствията на такава постъпка, предложили следните условия: българите да се
задължат да не пускат и поддържат никакви български чети, а турците да не
поддържат никакви турски чети, нито да пропущат сръбски и гръцки чети; с други
думи, задължавали се да се пазят взаимно. Районният войвода Добри Захариев
обаче не останал доволен от това съглашение и когато българите от Кавадарци му
го съобщили и го помолили да напусне каазата им, той решил да се избият всички
българи, които влезли в това споразумение с турците.
23- о. Селото Къс-Пикеси (Серско) се състои само от 23 къщи
бедни чифлигари. През декември м. г. платили за пушки 30 лири. Пушки не
получили, но на 2-и март т. г. войводата Костадин Янчев дошъл в селото им и ги
заставил в три-четири дни срок да му съберат още 80 лири.
24- о. Българите-патриаршисти от село Долня-Камила (Серско)
през октомври 1906 година броили 52 лири за пушки, които не получили. През
февруари т. г. комитетът им поискал още 70 лири. Уплашени. 7 семейства избягали
в гр. Серес, гдето заживели като чисти гърци.
25- о. Селяните от селата Дряново и Мъклен (Серско) и без
това разорени от гърците на съседното село Тумба, през октомври м. г. броили —
първото 70 лири, второто 100 лири за пушки. Последните не получили, но през
март т. г. изново били обложени с крупни суми, все за същата цел.
26- о. Селяните на село Сенгелово (Демир-Хисарско) били
заставени да внесат в касата на комитета събраните 250 лири турски за десятъка
на фасула, арпаджика и пр., а същевременно да повдигнат процес против
откупщикът на десятъка Ахмед Паша. че уж повторно им искал тоя десятък.
Процесът бил изгубен разбира се и селяните платили не само двоен десятък, но и
всичките съдебни разноски.
27- о. На Петър Николов от с. Рупел (Демир-Хисарско) бил
разхвърлян по пет гроша на глава върху 500 овци що имал и му бил даден срок три
дни да внесе парите. Той не можал обаче да заплати, затова бил убит. Аферата се
разкрила и били арестувани 12 души селени и свещеникът. А за това пък бил убит
и братът на Петра — Георги.
28- о. Учителката в с. Баракли-Джумая. Олга. била глобена с
1/4 лира, защото не направила по Гьоргьовден визита на учителя Георги. П.
Иванов (комитетски ръководител), който искал да я оплете в любовни връзки, а тя
не се поддавала.
29- о. Свещеникът в с. Цървища (Демир-Хисарско) бил глобен
с 5 лири, защото венчал едни младоженци мимо волята на местния ръководител.
30- о. В с. Чучулигово (Серско), един момък бил глобен с 5
лири, защото дал подарък на годеницата си. Такива подаръци били забранени.
31- о. Жената на Петр Хаджи Димков от с. Горно-Броди (Серско),
като била в Сер по работа, пренощувала в къщата на една своя роднина —
гъркоманка. За туй Петр бил осъден да плати 3 лири глоба. Той не можал да ги
внесе в определения тридневен срок, затова му заловили двете биволици, които стрували
16 лири и ги заклали.
32- о. В с. Грачен (Захнешко) комитетският ръководител
Христо Вергов заставлявал селяните да му работат като негови роби: орали му
нивите, ходели на воденица, носили му дърва и пр. Недоволен обаче от всичко това,
макар и женен, той заставял селените да му водят жени и моми, за да блудствува.
Възмутени от всичко това. селените се оплакали на по-високото комитетстко
началство, но като видели че и там не са вземени под внимание оплакванията им,
предали ръководителя на властите и обявили селото за патриаршистко.
33- о. В с. Гюреджик (Драмско), комитетът насила искал да
ожени една мома, годена вече, за селския куриер, но защото тя не се съгласила,
съблекли я гола пред цялото ръководително събрание и я били до посиняване. На
свещеника било забранено да я венчава.
34- о. На 21-ви март т. г. в с. Мъклен (Серско) слязъл
Драмския районен войвода Доктора и със сила искал да годи и ожени дъщерята на
селския първенец Иван Димков - Къдра, за един свой човек - Илия Янев, макар че Къдра била вече годена за Никола Андреев,
който, вследствие турските преследвания, временно бил избягал в България.
Войводата, като видял, че заплашванията му не помагат, наложил на бащата тежка
парична глоба, която ако не бъде платена, щял да избие всичкия род. Иван
Димков, до това време стар комитетски работник И бивш ръководител и черковен
епитроп, се отчаял, отива в съседното гръцко село Давища (Серско) и предава
четата на тамошния военен пост. Четата обаче успяла да избяга а Иван се изселил
в Сер, дето, не е чудно да стане гъркоманин и предател. По тая афера има вече
заловени 6 души макленци, които са и арестувани в Сер.
От малкото факти, изложени дотук, се вижда, че всички почти
изстъпления, убийства, събиране [на] пари по насилствен начин от населението,
глоби и всевъзможни други престъпления, са извършвани и продължават да се
извършват преимуществено от четите на самостоятелните войводи, като Сандански,
Чернопеев, Даев, Бакалов и пр. и пр.
Подобни престъпни дела за съжаление се вършат в много
центрове И по заповед на легалните хора на Организацията. На туй безусловно
трябва да се тури край, защото нищо не охладява и озлобява населението повече
от тия безрасъдства и своеволия.
За да се види с какви сили разполага засега нашата
революционна организация в Македония, в общи черти ще отбележа всички български
чети в страната, техния състав и районите, в които се движат. Това е нужно да
се направи, за да се изтъкне и разликата между българските чети, от една
страна, и сръбските и гръцки - от друга, за които ще се говори по-нататък.
От точка гледна революционна, цяла Македония е разделена на
5 окръга: Битолски, Солунски, Струмишки, Серски и Скопски, а всеки окръг от
своя страна се подразделя на райони или околии.
Във всеки революционен окръг има по едно революционно
окръжно тяло, в което влизат и неколцина нелегални окръжни войводи. Под
заповедите на окръжното тяло се намират всички околийски или районни войводи и
техните помощници или подвойводи. Засега окръжно тяло няма само в Солунския
революционен окръг.
А. Битолски революционен окръг
Ще започна от този окръг, дето броят на нашите чети е
сравнително по-голям. В Битолското окръжно революционно тяло влизат окръжните
войводи:
Петр Ацев, от Прилеп,
Павел Христов от Битоля и
Милан Матов от Струга.
И тримата са бивши учители и доста интелигентни хора. В
този край едни от нашите чети действуват на юг против нашествието на гръцките
банди, а други - на север против сръбските.
Костурски район
Като е думата за четите ни в южните покрайнини на вилаета,
за отбелязване е тяхното задружно действие от някое време насам с власи и
албанци. Това е едно важно обстоятелство, което заслужава да се подчертае. То
показва, че идеята за една съвместна акция между българи и албанци особено, е
не само желателна, но и осъществима. Подобно съгласие между българи и албанци
отчасти е постигнато и в Скопската Църногория. По моему това течение трябва да
се насърчи и подпомогне. Ако нашата Организация започне да работи
систематически в тая посока, тя ще може последователно да вербува на своя
страна не само албански чети, но голяма част и от по-просветените албанци
служащи в разните клонове на управлението, най-вече във войската. А това би било
от голяма полза без съмнение предвид на бъдащи перспективи.
Програмата на албанците и власите била исказана в някои
писма, изпратени до неколцина албански бегове. В тези писма се поддържало, че
Македония принадлежала на албанци, българи и власи. Турци и гърци трябвало да
се прогонят.
Съюзеното действие между българи, власи и албанци, за което
е дума, датува нещо от три месеца. Каазите Корча и Старово дават албанци й
власи, а Костур, особено нахията Кономлади и нахията Наколец от Долня - Преспа,
дават българите - всички местни хора. Между последните имало само един българин
— Тодор Дочев от Стара Загора.
Албанци и власи съставляват отделно тяло с една и съща
организация под водителството на Байрам Бей - бивши ходжа в турската гимназия в
Битоля. Оттук той избягал преди 2 1/2 години през Албания в Италия, но преди
няколко месеца се завърнал скритом и почнал да образува чети. Това
обстоятелство ме кара да вярвам, че Байрам Бей е италиански емисар.
Благодарение на албанската акция гръцката пропаганда в
Корчанската кааза значително отслабна напоследък. В същото време албанците
направиха щото всички техни и влашки села да гледат с добро око на българите и
да дават убежище на нашите чети. По-рано тия села симпатизираха на гърците.
Първите свои жертви албанците и власите дадоха в с. Гърлени
(Костурско), кога участвуваха в четата на Кършакова около преди три месеца. В
туй сражение загинаха двама власи и един албанец. А пък първият дебют на
албанците съвместно с българите бе при нападението на селото Негован (Леринско).
От своя страна българите си остават със своята стара
организация, имат си отделен шеф, но работят в съгласие с другите. В техните
четици са постъпили известно число албанци и куцовласи с цел да бъбъдат
обучени. Въпросните власи и албанци последователно се сменят, за да се даде
възможност на повече техни хора да се запознаят с работата.
Районният войвода на всички български чети в Костурската
кааза е
Христо Цветков, 28-годишен,
от с. Кономлади. Той замести Митре Влашето, известния дългогодишен добър войвода,
убит миналата зима в с. Жупанища.
Цветков, като всеки районен войвода, се движи обикновено с
двама-трима души. В случай на нужда обаче събира всички свои помощници с
техните четници, а понякога ги усилва и с милиция.
Негов помощник е Кузе Поп Динов, 30-годишен, от с.
Българска Блаца, дето по-рано е бил учител. Движи се из планината от четири
години насам и му е предоставено да наблюдава преимуществено южния склон на Вич
планина. Той е интелигентен, но буен човек. Населението не го обича много,
понеже бил голям женкар, каквито са впрочем повечето от днешните войводи.
Трети помощник е Пандо Чулков, 29-годишен от с.
Горенци, бивш учител в родното си село. Движи се в околностите с малка чета.
Освен горните войводи в Костурско боравят и следните още
такива:
Тодор Дочев от Стара
Загора, с 13 души се движи из Кореща;
Търпо от село Четерок,
с 5 души обикаля из Костенарията.
Изобщо всички наши четници, образующи постоянния кадър в
Костурско, не превишават броят 30. Този брой обаче ежедневно се увеличава с
македонци, които преминават из България. Независимо от това, в случай на нужда,
числото на българските четници може да се увеличи с, няколкостотин души от
местната милиция.
Центърът, т. е. щабът на българските четнишки сили, е
нахията Кономлади.
Албанците и власите четници са на брой от 150-200 души.
Техният център е нахията Биглища, отгдето често нахлуват в Костурската кааза и
нощуват в албанските села на север от нахията Несрам.
Лерински район
В този район Организацията е по-слаба, отколкото в
Костурско. От някое време насам обаче в редовете й се забелязва известно
подобрение. Съществующите по-рано разногласия между местните войводи сега са
отстранени. В самия град Лерин понастоящем се създава местен революционен
комитет, който ще има за задача да покровителствува българите и да изтреби
някои, от най-отявлените тамошни български врагове. Наред с двамата гръцки
шпиони и водители на местната гръцка Организация баща и син Сапунджи, може да
бъде убит и гръцкият владика Антимос. Преди 5 месеца [и] нещо - този
владика чрез своя секретар уби всред Лерин
българския свещеник Илия.
В Леринско се движат четири чети. Районен войвода е Золе
Стойчев, 30-годишен, родом от с. Баница. Известен е по своето юначество.
Има със себе си 6 души. Негови помощници са подвойводите:
Насе Катин, 35-годишен,
от село Блатца. С 8 души обикаля в Буф-Кол;
Петре Христов Неволенчето, от с. Неволени. С 8 души обикаля Нерецкия центр;
Кръсте Леондов, от с.
Неокази. Движи се с 8 души в Сетинско и Попадийско.
Значи постоянният кадър на четниците в Лерииския район не
надминава 30 души. Изобщо войводите в този район минават за добри.
Битолски
район
Тук се движат тоже четири чети.
Димко Сарванов, 30-годишен,
от с. Могила (Битолско) е районен войвода. Придружава се обикновено от 6-7
души. Под неговото наблюдение е и Малко Морихово. Помощници му са подвойводите:
Христо Атанасов, 30-годишен
от Одринско. Наблюдава половината от Битолското поле зад река Църна. Движи се с
8 души;
Иван Димов Пашата, 29-годишен,
обикаля другата половина на Битолското поле отсам Църна и Гявато - Кол, между
Битоля и Ресен. Движи се с 6 души;
Алексо Стефанов, 30-годишен.
от с. Радово (Демир Хисарско). С 13 души се движи из Демир Хисарско
(Битолско).
Постоянният кадър в Битолския район е около 30—34 души.
Тукашните войводи изобщо не струват.
Прилепски район
Тане Николов, 26-годишен.
от Одринско е районен войвода. Заедно с Петр Ацев, 32-годишен, от
Прилеп, обикалят част от Прилепско с 25 души четници. Помощниците му:
Пею Арнаудов, 30-годишен.
от с. Оряховец (Велешко) и
Иван Смичков, 25-годишен,
от Прилеп, обикалят Мориховско с 20 души четници.
Значи постоянен кадър тук е около 45 души. Когато стане
нужда, тия две чети се разпределят на няколко четици или пък се усилват от
местната милиция. Първите двама войводи минават за добри.
Крушовски район
Тук засега има само една чета от 20 души под началството на
районния войвода.
Блаже Кръстев, 35-годишен,
от Крушевско и помощникът му Георги Свекянчето, от с. Света (Демир
Хисарско).
Кичевски район
В този район има двама районни войводи: Кръсте Алексов, 34-годишен
от Дебър и Павле Наумов, 24-годишен от Велес.
Първият с 8 души обикаля част от Кичевско и
Дебърско, а вторият - останалата част от Кичевско. Техни помощници са:
Наум Илиев, от Битоля,
Ефто от с. Юдово
(Кичевско) и
Дончо Тодоров, 30-годишен,
бивш старши унтерофицер, родом от Стара Загора.
Тримата имат около четиридесет души четници.
Всичко значи в Кичевския район четници има около 40-45
души,
Лани тук войводствувал и някой си Бойко Петков, бивш
фелдфебел, родом из България. Впоследствие обаче той напуснал или бил заставен
да напусне Кичевско — не зная. Преди да замине за България, той нападнал и
обрал един български керван от Лазарополи (Дебърско). Задигнал 48 лири т., за
което никому сметка не дал. За негов самозван следовател и съдия се явил Гиче
Ошафков, който от 1 1/2 година живее в София. Изтеклата година същият
събрал от Дебърчани в София и Лом 2000 л. за формиране чети, която сума пропил
в София и Княжево.
В района Долни дрим
— Кол (Дебърско) се движи с девет души войводата Ташко Наумов, 32-юдишен, от Битоля. Добър.
Охридски район
Тук има двама районни войводи:
Лазар, който със седем
души обикаля Охридската Малисия, отгдето е родом и
Петр Чаулев, 26-годишен,
от Охрид, тоже със седем души. Той е бивш учител в Охрид, интелигентен е и
добър войвода. Негов помощник е
Деян Димитров, от село
Слатино, Охридско. Така също добър. Движи се около Охридското езеро и част от
полето до планината Галичица. Придружава се от 6 души.
Всичко в този район има около 20 души четници като
постоянен кадър.
Стружки район
Районен войвода тук е Марко Жона, 45-годишен, от
Дрим—Кол (Дебърско). Има седем души. Не струва.
Преспански район
Петр Христов Германчего, 30-годишен, от с. Герман (Преспанско) е местният районен войвода. Той е
храбър и с 12 души се движи преимуществено в нахията Наколец. В четата му има
неколцина албанци. Помощникът му Дякона се върти около Ресен.
Излиза, че в 10-тех района на Битолския револ. окръг,
върлуват около 25 български чети с постоянен кадър 258 души. С много малко
изключения всички войводи и четници са местни хора.
Б.
Солунски революционен окръг
Подобно на Битолския така и този революционен окръг е
подразделен на няколко революционни райони или околии. Както се каза по-горе,
засега тук окръжно тяло няма назначено
Тодор Оряховчанов, 28-годишен.
от село Орахов-Дол (Велешко) е окръжен войвода за целия окръг. Нему е възложено
ревизирането на всички чети.
Солунски район
Кимо Георгиев, 40-годишен,
от с. Негован (Солунско) е районен войвода. Той е много добър и с 5 души се
движи из Солунско.
Кукушки район
Гоце Междуречки. 26-годишен,
от с. Междуреч (Кукушко), тоже районен войвода; с трима души обикаля из
Кукушко.
Воденски район
Стоян Иванов, 28-годишен,
из България, е районен войвода за цяло Воденско. Той е брат на убития в същия район
Лука Иванов. Като помощници - подвойводи има:
Иван Манафа, 26-годишен
от с. Месимер, с 6 души;
Хаджията, 30-годишен
от същото село, с 6 души;
Колиман, 30-годишен,
от Воден, тоже с 6 души;
Христо Атанасов Чичито, 27-годишен,
с 7 души.
Първите двама подвойводи са почти самостоятелни и
действуват на своя глава.
Значи във Воденския район действува една чета от около 25
души, разделена на четири отделения.
Тиквешки район
Добри Даскалов, 28-годишен,
от Кавадарци, е районен войвода, а негови помощници са:
Васил Пачеджиев, 24-годишен,
от Банско, с 8 души и
Дончо Лазаров,
28-годишен, от Кавадарци, тоже с 5-8 души.
Енидже — Вардарски район
В този район действува четата на известния районен войвода Апостол
Петков, 40-годишен, родом от Гевгелийските села. В Еиидже-Вардарско Апостол борави от седем
години насам. Неговата чета, състояща се в обикновено време само от около
тридесет человека е най-силната в целия Солунски санджак. Подразделена е на
няколко четици. командовани от отделни началници под заповедите на Апостол.
Мнозина селени от Енидже-Вардарско, Лагадинеко и Солунско участвуват при нужда
в четата. Между четниците има и неколцина власи. Отделенията на четата боравят
главно в Енидже-Вардарската кааза, но минават сегис-тогиз в някои местности из
Караферийско, Лагадинеко и Солунско.
В останалите райони на този окръг няма чети, с изключение
на разбойническата банда на Лазо войвода, бивш върховист от Гевгелийско, гдето
сега обикаля.
В целия Солунски революционен окръг се движат всичко около
девет чети с не повече от 80 души четници постоянен кадър. Тук организацията
въобще е по-слаба, отколкото в Битолско.
В.
Струмишки революционен окръг
Може да се каже, че в този окръг пълен господар на
положението е окръжният войвода Христо Чернопеев. Той е 40-годишен,
родом е от Плевенско (България), бивш фелдфебел. Славата му е достатъчно
известна, та няма защо да се спираме повече на неговата личност. Той е съвсем
независим и не признава никакво началство, никаква организация. Негови
помощници са районните войводи:
1. Петр Китанов, 28-годишен
от село Лешко, (Джумайско). С пет души борави в Малешевски или Пехчевски район;
2. Мануш Георгиев, 26-годишен
от село Ново-Село, (Струмишко).. С десет души обикаля Петричкия район.
В същия революционен окръг, а именно в Радовишкия район,
действува с десет души и Стамен Георгиев, 28-годишен. Той е единственият
от тукашните войводи; който се подчинява на Представителството.
С Чернопеева е и Джемо - Войвода от
Струмишко.
В Струмишкия окръг борави и Гушир, 30-годишен от
Пиянечко. Той е бивш върховист. Сега е враг на Чернопеева, комуто е убил двама
войводи вече Андрея Докурчов и Герасимов.
Всичко в Струмишкия Окръг има следователно четири чети с
около тридесет души, които не само, че не действуват задружно, но се
самоизтребяват.
Г. Серски революционен окръг
Като в Битолския революционен окръг, тук има тоже трима
окръжни войводи, които образуват окръжното революционно тяло и обикалят целия
район:
Яни Сандански, 36-годишен
от с. Влахи;
Чудомир Кантарджиев, 28-годишен
от Сливен и
Александър Буйнов, 28-годишен,
от България. Бивш актьор.
Сандански, подобно на Чернопеева, е напълно самостоятелен и
несе подчинява на Организацията. Мимо големите пакости, които е направил на
самото българско население, той не е без влияние върху последното, благодарение
на тиранията, що упражнява върху му. Иначе не може да се обясни неговото
безпрепятствено скитане из този край от седем години насам. Впрочем и за него
няма какво да се говори много, защото делата му отдавна са му създали печална
слава.. През месец ноември 1906 година, в навечерието, когато щял да заминава
за България, в три дена той е заклал деветнадесет души селени, които смятал за
свои врагове. Това е единичен пример от многобройните негови геройства.
Мелнишки район
Макар Сандански да е окръжен войвода, със своите тридесет
души четници той се навърта най-вече в този район, гдето е бич за населението.
Демирхисарски район
Стою Хаджиев, 26-годишен от село Голешево
(Демир-Хисарско) е тукашният районен войвода. Придружава се от 6-10 души
четници.
Серски район
Христо Атанасов Таската, 26-годишен, бивш
учител от село Враня (Мелнишко). Районен войвода с 28 души четници. Болшинството
от тия четници са бивши войници избягали из България. Те са разпределени на три
групи и са предадени на следните временни подвойводи:
Костадин Янчев, от селото
Нова-Махала, (Серско). Действува край родното си село из патриаршистките села
южно от Сер до езерото Тахино;
Димитър Илиев Терзийски от село
Долно-Фращани (Серско). Действува северно от Сер, по планинските села около
селото Фращани;
Димитър от село Горно-Броди. Действува из
Горно-Бродската нахия.
Войводата Таската придружава ту една. ту друга от тия групи
из цялата Серска кааза. От тия войводи се оплакват особено чифлигарите
патриаршисти из полето, понеже ги облагали с непосилни парични налози.
Драмски район
Тук районен войвода е Даев, 28-годишен, от Балчик.
През изтеклото лято се е движил с около 16-22 души четници.
Негови помощници - подвойводи са:
Паница, от Оряхово, Чавдаров, от Стара Загора и Димитър
Запрянов от Хасково.
Всички почти хора на Даева са социалисти и рушители на
народните обичаи и вярвания. При все туй сега те са против Сандански, както и
сам Даев и повече симпатизират на Представителството.
Неврокопски район
Тук районен войвода е Петър Милев, 28-годишен, от Радомир. Обикаля с
десет души. Натрапен е от Сандански на Неврокопчани. Негови помощници са: Икономов,
28-годишен. от село Ловча, (Неврокоиска кааза) с 4-5 души четници и
Арнаудов, 38-годишен
от същото село. Последният се движи с милиция.
Разложки район
Районен войвода е Георги Скрижовски, 29-годишен от
село Скрижево (Зъхненско) с 6 души четници.
До 15-и август т. г. в Петричката кааза не е боравила
никаква чета. Говори се обаче, че от тази дата насам, известният Бакалов, за
когото е дума по-горе, отново започнал стария си занаят и с 8 души свои другари
обикалял Петричката кааза и всячески измъчвал тамошното българско население.
Той е бивш върховист.
Всичко следователно в Серски окръг има около 10 чети с
близо 100—110 души четници.
С изключение на Даева. в Драмско, който клони уж към
представителството, всички останали окръжни и районни войводи, както и техните
помощници, са предани на Сандански. Повечето от тях са социалисти и родом из
България.
Д. Скопски революционен окръг
В окръжното революционно тяло на този окръг влизат:
Ефрем Чучков, 36-годишен,
родом от Щип. Той е бивш учител и най-старият работник в Организацията.
Тодор Александров, 26-годишен,
тоже от Щип и така също бивши учител.
Скопски революционен район
В този район районен войвода е:
Васил Дервишев, 32-годишен
от Скопските села. Движи се с една чета от 18 души, подразделени на 4
отделения.
Щипски
район
Тук боравят двама души вайводи:
Стоян Мишев, 26-годишен
от Щип с трима души четници и
Иван Бърлю, 35-годишен,
от с. Балван (Щипско). Прочут по своето юначество; движи се тоже с няколко
души четници.
Кочански район
Симеон Георгиев, 36-годишен
от с. Саса (Осоговия, Кочанско). Обикаля района си с 8 души и
Щерю Камакеюв, 28-годишен. влах от с. Ливада (Гевгелийско). Обикаля с 13
души.
Кратовски район
Юрдан Спасов, 32-годишен от Щипско. Обикаля с 15
души.
Кумановски район
Войвода Кръстю Кумановски, 26-годишен, родом от Кумановско. Четата му се състои от 8 души.
Велешки район
Няма районен войвода. Засега се наблюдава само от Велко
войвода, когото придружават
5-6 души четници.
Св. Николски район (Овче-Поле)
Милан Гюрлуков, 24-годишен, бивши
учител от Щипско. Движи се из района с 4 души четници.
Всичко в Скопския революционен окръг се набират 9 чети с
около 75—80 души четници.
А всичко в петтях революционни окръга, на които е разделена
Македония, действуват около 57 чети, с близо 558 четника. Тия чети обаче не
съставляват нещо постоянно по отношение броя на своите хора и войводи, тъй като
едни от тях падат убити, други - намерят ли се в безисходно положение - се
самоубиват, трети попадат в турски ръце или се предават доброволно, за да
станат шпиони, а има и такива, които се израждат във формени разбойници, или
пък се потурчват като Инджето. Ала както се каза по-горе, тия чети и четници
съставляват все пак нещо като постоянен кадър на боевите сили на Организацията.
В случай на нужда, особено там гдето организационните елементи мимо царящата
днес поквара в техните редове са
уцелели сплотени и дето милиционната система си е пробила вече малко много път,
тия чети бързо се развиват, така че около всякоя една от тях могат да се
групират по няколкостотин души селени.
По-долу ще видим какви сили от този род ни противопоставят
сръбската и гръцката пропаганди. Мимоходом тук ще забележа, че ако ние
съзнаваме, нуждата от Организацията и четнишкия институт, трябва да вземем
бързо мерки за тяхното подобрение и усилване във всякое отношение. За да сторим
обаче това, българското правителство трябва час по скоро да тури ръка на
Организацията, като подведе всичките й
водители под еднакъв знаменател. Това повелително се налага от върховните и
добре разбирани интереси на нашата национална кауза. И момента за постигането
на това е най-удобен сега, когато самата Организация е достатъчно разнебитена,
за да може да се противопостави на подобна акция от страна на българското
правителство. Имайки предвид въжделенията на България, грамадните материални и
морални жертви, които е правила и прави тя, както и жизнените интереси на
българизма въобще, наша длъжност е смело да погледнем в очите на злото и веднъж
завинаги да разрешим този важен въпрос, който съставлява истинска аномалия.
Защото българското правителство не може н не трябва да търпи войводите от Пирин
да направляват македонската, а следователно и политиката на България.
Взета в български ръце и дисциплинирана както подобава.
Организацията може да се превърне в мощен фактор, който, когато му доде
времето, би принесъл неоценими заслуги за постижение на гонимата цел.
ІІІ.Търговски
агентства
Задачата на нашите търговски агенти в Македония е една от
най-тежките. Повикани да работят при днешните условия, те трябва да притежават
всички качества на префинени и вещи дипломати. Наред с широките знания трябва
да обладават оная житейска опитност, без която мъчно биха могли да изпълняват
успешно своята мисия. По положението си те не трябва да се смятат като висши
само чиновници на Българското княжество. От тях се иска нещо повече. Те са
обществени деятели в пълна смисъл на думата. Те са лицата, които в едно и също
време трябва да се застъпват за интересите на местното население - мимо
трудните и анормални условия, в които са поставени - да го съветват, упътват и
подпомагат, да го ободряват и насърчават и непрестанно да поддържат у него
надеждата за едно по-светло бъдеще. Те трябва да бъдат в постоянен контакт с
това население, а особено със селското. За тая цел трябва да предприемат чести
обиколки из своите сирконскрипции, или пък да делегират подведомствените си
чиновници. По тоя начин населението ще се свикне да гледа на тях като на свои
естествени покровители и убедено, че те искрено желаят неговото добро, лесно ще
се поддава на тяхното влияние. Несъстоятелно би било възражението, че
пътуването на агентите из вътрешността е свързано с непреодолими мъчнотии. От
опит се знае, че в Турция, мимо големите спънки, които ни се правят, с такт и
умение много може да се постигне. Много работи, които на първо време се
зловидят на турската власт, впоследствие стават нещо обикновено и не се обръща
вече на тях внимание. Тъй се обяснява, че това, което в един вилает е невъзможно,
в други е възможно и в реда на нещата.
Колкото се касае до ползата от въпросните обиколки, мисля,
че по това не може да има две мнения - толкоз тая полза е очевидна. Наред с
горните добри страни, те дават възможност на агента или чиновника да изучава
положението на самото място и да изглажда много от недоразуменията, които не са
рядкост между хората из разните среди. От голяма важност са така също и
анкетите, които нашите агенти биха могли да правят заедно с някои от местните
консули, винаги, когато се касае за някое по-крупно събитие: нападение на
български села от гърци, сръбски или турски чети, изстъпления на българи,
опожарявания, убийства и др. Зная. че в туй отношение те винаги ще срещат
препятствия от Турска страна, но както казах по-горе, с такт и умелост много
права могат да се извоюват в Царството на Султана.
От друга страна агентствата, по положението, което заемат,
са не само пригодни, но и длъжни да изпълняват ролята на звено между
Организация и Екзархия. Истина е, че тая роля е много деликатна и трудна, но
тъкмо за туй тям тя трябва да се предостави. Каквото и да се говори, не подлежи
на съмнение, че един агент винаги може да упражнява известно влияние върху
хората на Организацията, без обаче да се ангажира в каквито и да е
организационни работи. Тук именно той трябва да прояви най-голяма ловкост,
защото иначе в тая си роля той рискува да компрометира не само себе си, но и
нашето представителство в Турция. Успее ли обаче да се постави на такава нога
спрямо Организацията и Екзархията, той ще бъде в състояние да влияе винаги там.
дето вярва, че туй се налага от интереса на делото; ще способствува за
отстранение съществующите конфликти, за избягване бъдещи такива и за внасянето
въобще на изискуемата се хармония между поменатите фактори. В същото време от
него се иска да бъде спрямо Турските власти не само коректен, но с гъвкавите си
похвати да спечели тяхното благоволение, което тоже широко може да използува.
Това последно обстоятелство е толкоз по-важно, че функциите на нашите търговски
агенти в Македония и отношенията им към местните власти, са нито ясно
определени, нито лесно определяеми, по причини всекиму известни. С други думи,
те трябва майсторски да умеят да лавират между Организация, Екзархия и турска
власт, защото само тъй ще могат изпълни възложената им мисия.
При това трябва да отбележа, че от разговорите, които имах
напоследък с тези наши агенти, додох до убеждението, че не всички гледат
еднакво на днешното положение в Македония. По най-важните въпроси техните
схващания са противоположни. От тук произлиза и различието - в техните похвати.
Така например мнението им по отношение на Организацията, четничеството,
деятелността на екзархийските представители, статуквото, функциите на самите
агентства и прочее, не винаги се схождат, а понякога са и противоположни.
Естествено, от тази липса на еднаквост в идеите и похватите, произтича една
дисхармония, която зле се отразява на добре разбираните наши интереси. Дълг ми
е обаче да прибавя, че тази тъй нежелателна дисхармония лесно се би отстранила
чрез даването необходимите директиви, досежно задачата, която имат тези агенти
и план на действие за постигането на тая задача.
Големи подобрения трябва да се внесат и в персонала на
агентствата. Особено внимание трябва да се обръща при подбора на секретари. За
такива желателно е да се избират хора напълно остепенени и любящи работата, за
която се пращат в Македония. В тяхното лице агентите трябва да имат не само
способни помощници, но и добри съветници, а в случай на нужда - достойни
заместници. Желателно е освен туй всеки секретар да стои поне година и половина
на един и същ пост, а не да прекарва само по няколко месеца, както бе със
случая в Битоля, гдето в продължение на две години се промениха четирма
души секретари.
Военното министерство от своя страна добре бе сторило, ако
при изпращането офицери в Македония, предпочиташе ония, които покрай француски
език владеят и оня на местните европейски жандармерииски офицери. Това е от
голяма важност за работата, за която се изпращат нашите военни. В противен случай
те ще принасят съмнителна полза, тъй като няма да могат да бъдат в общение с
хората, отгдето биха най-добре събирали необходимите им сведения. При това
нужно е при назначаването на въпросните наши офицери да се внимава да не бъдат
в нищо компрометирани пред турските власти. Сегашният наш офицер в Скопие -
Капитан Иван Пожарлиев - преди години беше с чета в Македония. Това е голяма
нетактичност. Редом с туй, в споразумение с Министерството на външните работи,
трябва да се уреди еднаж завинаги и въпроса за първенство между секретарите при
агентствата и аташираните при тези агентства офицери. Този въпрос, макар
маловажен на пръв поглед, е причина на чести недоразумения между тия чиновници,
а туй естествено се отразява зле на работата.
Чиновниците, предвидени по щата на агентствата, желателно е
да бъдат винаги на местата си. Иначе, интересът на службата страда твърде
много. Досега, по разни съображения, за това обстоятелство не се е държала
строга сметка, от която резултатът винаги е бил разбира се не добър. Така
например в Битолското агентство по щата освен агента се предвижда: секретар,
чиновник, драгоманин и архивар. Между тем, през настоящата година агентът
отсъствува тъкмо шест месеца по служба в Цариград, тъй че в агентството са
останали само един нов секретар, незапознат с работите, един чиновник и един
временен драгоманин. Архивар през цялата година не е имало назначен. Знае се
при туй, че Битолското агентство е едно от най-претрупаните с работа. При този
малък персонал, мимо голямото и похвално усърдие на поменатите чиновници,
работите на туй агентство са значително куцали, което е било забелязано и от
някои от местните консули. От друга страна, в Солунското агентство е имало пет
души чиновници без агента и без военния секретар, макар работата там да не е
по-голяма от оная на Битолското. Длъжен съм да добавя още, че от справката,
която може да се направи в досиетата на нашите агентства, се вижда каква голяма
част от работното време е било употребявано в излишни преписки със
счетоводството. И струва ми се, че причините на това зло се коренят в липсата
на система в самото счетоводство, гдето иначе чиновниците, начело със своя шеф,
са образцови по своето трудолюбие, Желателно би било последното да се реформира
по начин, щото много от работите му да се опростотворят, и да бъде, въобще,
по-експедитивно. Тъй се биха избегнали излишни преписки, които сега са в ущърб
на по-сериозната работа в агентствата. Като пример ще си позволя да прибавя
само следните няколко случая. Както Ви е известно, в Сер се купиха от Държавата
три къщи и две дворни места на сума 64,654 лв 15 ст. Агентството е искало да се
разреши въпросът за построяването на агентствено помещение на мястото на една
от купените стари къщи, за която вече три години под ред се плаща данък и други
връхнини около 500 лв годишно. За тази цел щял да ходи и архитект от София. По
този въпрос агентството е писало редица рапорти, а именно: №964, от 17-и
декември 1905 г., № 200 от 22-и февруари 1906 г., № 319 от 11-и април 1906 г., № 925 от 29-и
ноември 1906 г., № 982 от 15-и XII 1906 г., № 42 от 28/1 1907, № 256 от 13/ІV
1907, № 264, от 15 същи и №420 от 28/ІV 1907 година, значи всичко девет
рапорти, на които отговор не се получил.
С няколко рапорта под ред, същото агентство е молило да му
се отговори: трябва ли чиновниците при агентството да плащат наем, задето
живеят в къщите, купени от министерството. Отначало било заповядано да се
събере наема, но впоследствие министерството освободило от това задължение
чиновника Чолчев и секретаря на общината г-н Тилков, поради което сегашният
чиновник Хр. Караминчев искал тоже да бъде освободен от наем. На всички тези
запитвания отговор не е последвал.
Счетоводителят господин Кочев, като ходил през месед май т.
г. в Сер, поръчал да се строи здание на празното място в махалата Каменица за
нуждите на училището, като сн послужат със сумите останали от безлихвения заем.
Агентството построило едно здание и сега продължава да строи друго подобно,
съгласно устното разпореждане на господин счетоводителя. За всичко туй било
донесено с рапорти: № 350 от 24-и май 1907 год., № 364 от 28-и същи, № 383 от
7-и юни и № 508 от 3-и август с просба да се оформи направеното, обаче отговор
не последвал. Управляющият агентството господин Кожухаров се обръщал и с лични
служебни писма към господин Кочева, говорил му и устно като бил в София, но и
тези му постъпки останали без резултат. Естествено, всичко това твърде много
заплита правилния вървеж на работите и сметките в агентството.
На същото агентство, през 1906 год. били предвидени по щата
1000 лева за мебили, но не внесени под предлог, че нямало кредит. За през 1907
год. му били отпуснати само 250 лева за мебили. макар че нуждата от такива личи
щом встъпиш в агентственото помещение.
За през 1906 година за същото агентство са били определени
1000 лева за непредвидени разходи, но и тая сума не е била отпусната, по нямане
на кредит. За удовлетворение обаче на своите нужди агентството било принудено
да похарчи 1203,94 лева, изпратило документите в министерството при писмо № 285
от 26-и априлий т. г., но пари до 26-и октомври т. г. не беше получило.
В Солун трябва да се уреди окончателно въпросът с купеното
здание на името Бакер. Желателно е о време дз се направи потребното, защото ако
един ден Бакер нечаянно умре, зданието може да се изплъзне из наши ръце, тъй
като наследниците на Бакер могат да заявят претенции върху имота. Най-добре е
той да мине на българско име. По този въпрос в министерството има нужната
преписка, от дето може да се види какво трябва да се направи.
Агентственото помещение в Скопие е неудобно. То трябва или
да се промени, или пък да се наеме сменното (?) с него здание за канцелария и
за жилище на някои от чиновниците при агентството.
Повече от полезно и навремено е почитаемото министерство да
предвиди нуждните кредити за покупка на места и постройка на здания в страната,
служащи било за агентствени помещения, било за митрополии. По този въпрос се е
писало доста, та няма защо да се спирам повече на него. Мимоходом само ще
забележа тук, че в туй отношение ние стоим по-назад даже и от румъните. И това
не е без значение, особено в Македония.
Предвид на голямата скъпогия,
която е настанала всъде в Македония, почитаемото министерство ще направи акт на
висока справедливост, ако увеличи с нещо заплатите на чиновниците и служащите
при търговските ни агентства. Жалванията на гавазите трябвало би да се
изравнят, като се даде на всички по 90 лева месечно.
Канцеларските и другите веществени разходи, тоже трябва да
се увеличат. Горивото днес е станало в цялата страна с 30-40 % по-скъпо нежели
по-рано. вследствие на туй, че селените пе смеят да се отдалечават много от
селата си, а още по-малко да отиват в гората за дърва.
Друга важна причина за увеличаване размера на канцелярските
е и постоянното развитие на работата в нашите агентства.
Както Ви е известно, никъде другаде не се чувствува така
много нуждата за раздаване помощи на бедни, отколкото в Македония. През
последната година обаче нашите агентства не са били в състояние да удовлетворят
тая въпиюща нужда, тъй като не са разполагали с кредити, необходими за тая цел
или пък са разполагали с нищожни суми. Така например на Битолското агентство са
били отпуснати само 100 лева и то изключително за помагане на бедни български
поданици. Вследствие на туй не е мъчно да си представим неловкото
положение, в което твърде често се поставят нашите агенти, когато вдовици и
сетни сироти се явят в агентството и напразно протягат ръка за милостиня.
Не по-малко са нуждни и специални суми за секретната служба
на агентствата. Ако в другите държави подкупът играе такава важна роля за
постигане известни цели, в Турция той съставлява една система от която за
жалост никой не може да се откаже без ущърб на своята задача.
Инициативата за откриване клонове от нашия Търговски музей
в Солун, Скопие. Битоля е повече от похвална, а ползата от такива - несъмнена.
Чрез тях ще можем да представим пред македонския търговски свят ония наши
произведения, които могат да намерят добър пазар в оная страна. Същевременно,
пак чрез тях, и тамкашните търговци ще могат винаги и навреме да се уведомяват
за нуждите, които ние бихме имали тук. в Княжеството, от известни македонски
произведения. С други думи. въпросните музеи ще служат като един вид посредници
за обмяната на всички ония стоки и разни произведения, които биха могли да се
изнасят от Княжеството за Македония и обратно. За да може обаче това дело да се
постави на здрава почва, най-целесъобразно би било мисля Министерството на
търговията и земеделието да изпрати самия директор на музея тук или други някой
компетентен човек, който да проучи условията на самото място, та след туй да
реши, къде и на какви начала да се открият нуждните музеи, а така също да се
изберат хората, на които трябва да се повери тяхното управление и пр.
Управлението на музея в Скопие по-добре би било да се
отнеме от г-н Едуард Доброволски - драгоманин в тамкашното френско консулство.
Това би трябвало да се направи не защото господин Доброволски не внушава в
случая нужното доверие, но защото при наличността на толкова българи търговци
неговата кандидатура се явява някак обидна за първите. Това ясно личи от тука
приложеното заявление от 24-и август т. г.. носеща печатите на седем от
скопските еснафии погрешно адресирано до господина министра-председателя,
вместо до Вас.
От още по-голяма важност е откриването [на] кредитни
учреждения в Македония. За тая цел най-добре би било, ако е възможно, нашата
народна банка да открие свои клонове в Солун, Скопие и Битоля, или само в
Солун, на първо време. Ако, по една или по друга причина, засега тая комбинация
се окаже неосъществима, би могъл да се обсъди въпросът дали не ще е възможно с
нейното реализиране да се натовари някоя от ония частни софийски банки, които
боравят с български капитали. В случай пък, че и това се укаже невъзможно,
тогава, струва ми се, най-целесъобразно би било да се прибегне към следното
средство: да се избере някой известен по своята почтеност и състояние българин,
но чужди поданик, който в съдружие с неколцина тоже почтени и добре познати
Солунски българи търговци, да образуват едно командитно дружество, или пък една
дружествена банкерска кантора Капиталите, с които ще има да борави въпросното
дружество, които на първо време могат да не превишават сумата половин милион
франка, биха могли да се авансират от Българската народна банка, под
солидарното задължение на членовете на това дружество. Това може да стане във
форма на текуща сметка, гарантирана както с кредитоспособността и почтенността
на съдружниците, така и със залог на портфейла. Казаната сума от половин милион
лева, Банката може да авансира с 6 % лихва, а дружеството да се
задължи при раздаването на парите да не превишава нормата от 10 % . Другото
важно задължение, което трябва да приеме това дружество, е да не раздава пари
освен на българи. Правителството от своя страна може да назначи тайно един свой
чиновник, който в качеството на деловодител или управител на дружеството, ще
има за задача да ръководи и контролира дружествените операции. Същият чиновник,
освен заплатата може да бъде заинтересован и с част от бенефисите на
дружеството. Вербуването в тая работа на един българин, чужд поданик, има тая
добра страна, че поставя дружеството под протекцията на оная велика сила, чийто
поданик ще бъде това лице. А такова лице, както и солидни търговци българи,
отговарящи на всички условия на горната комбинация, има в Солун. Например
добре познатият във финансовия и търговски свят г-н Хаджи Мишев е руски поданик и в това си качество може да бъде твърде
подходящ за целта. Като негови съдружници могат да бъдат видните солунски
търговци - банкери бр. Кондови, Шевкулови, Златареви и пр. От разговорите,
които имах напоследък с някои от тия господа, извлякох впечатлението, че те на
драга воля се биха завзели с подобна работа. Ако това се реализира, ползата за
нашите търговци и занаятчии в Македония е вън от всяко съмнение. Ако сега, мимо
всички мъчнотии, които им се правят от местните инородни банки и кредитни
учреждения и при липсата на достатъчни и евтини кредити, те все пак успешно
вървят напред, колко повече те биха се засилили, ако им се направяха горните
улеснения. От това би произлязло несъмнена полза и за българското
културно-економическо повдигане в страната въобще. Улеснявани материално,
тамошните българи търговци, наред със своевременното посрещане на своите
търговски нужди, ще могат при удобни случаи, да закупуват и известни недвижими
имоти, които често пъти се продават на много износни условия и минават в ръцете
на гърци, сърби и румъни, подпомагани, от техните кредитни учреждения. А
снабдяването на българите с недвижими имоти, особено в Солун, има туй значение,
че постепенно ще създаде от тях един местен фактор, ще увеличи техния кредит,
ще им обезпечи по-големи граждански права и ще послужи като примамка за
увеличението на българщината в тоя важен пункт.
Ако на времето, когато в Македония условията за българското
население бяха сравнително доста благоприятни, се бяхме завзели с
осъществлението на комбинации като горната, при наличността на търговските
способности, що обладават македонците, комбинирани с техния спекулативен дух,
днес българите в Македония щяха да притежават несъмнено повече и най-добрите
земи и недвижими имоти в страната.
Мимоходом ще отбележа, че въпросът за откриване банкови
учреждения в Турция, по принцип е разрешен, в силата на чл. 16 от търговския
договор с тая държава.
За неизлишно считам да прибавя, че с току-що изказаното
мнение относително откриването кредитни учреждения, далеч не смятам въпроса за
изчерпан. Целта ми бе само да подчертая навременността и належащата нужда от
такива, като същевременно си позволявам да изкажа един обективен възглед. Сам
по себе си въпросът е така важен, щото може да бъде удачно разрешен само от
сведущи и компетентни лица.
За да свърша с този отдел, ще си позволя пътьом да
подчертая грешката, която се направи на времето със закриването на търговското
ни агентство в Деде-Агач, както и нуждата от неговото откриване наново днес.
Това би трябвало да се иска от Турция при пръв удобен случай, тъй като
Деде-Агач е важен пункт за нас не само в търговско, но и във военно отношение.
Доста е да се припомни, че оттука най-добре може да се наблюдава дислокацията
на турските войски и пренасяние на военни материали по линията Солун-Цариград.
IV. Инородни пропаганди и респективните им революционни организации
Усилената деятелност от някоя година насам на сръбската,
гръцка и румънски пропаганди в Македония, се дължи толкоз на нашите успехи в
тая страна, колкото и на желанието на респективните им правителства в днешните
размирни времена да си обезпечат известни сполуки при разрешението на
македонския проблем. И понеже тям е известно, че реформената акция е най-малко
от естество да им гарантира ония успехи, за които мечтаят, те систематически
работят против прилагането на каквито и да би било реформи, макар че последните
и без това едва ли имат шанс да се приложат някога. По този начин те услужват
Турции, която в замяна на туй им предоставя широко поле за работа на сметка на
българския елемент, толкоз повече, че те се явяват същевременно и най-добри
съюзници на Империята за изтреблението на българщината.
Наистина, правителствата на Сърбия и Гърция не пропущат
случай да заявят, че искренно поддържат Силите в тяхната миротворна македонска
политика, обаче всъщност, чрез своите пропаганди, те вършат тъкмо обратното.
Напоследък бившият министър на външните работи в Атина, господин Драгумис, понастоящем
интелектуален шеф на гръцката революционна организация, изказа публично своята
радост, загдето гръцките андарти успели да компрометират реформеното дело в
Македония. Същите гласове против реформите чуваме и в цялата почти преса в
Гърция и Сърбия. Тия две държавици са против автономията на Македония, убедени,
че тая автономия неминуемо ще бъде последвана от съединение с България. Ето
защо те са или за статуквото, или пък за дележа на Македония.
В следните редове аз ще се спра отделно на всяка от тия пропаганди,
като същевременно посоча и на средствата, с които разполагат за постигане на
своите цели:
А. Сръбска пропаганда
На всички е известно, че няма педя земя в Македония, за
която да не претендират сърбите в силата на някакви си историко-географически
права. Тези свои притежания те базират главно на кратковременното свое
господаруване в Македония във време на Милутина (1282 - 1320) й Душана
(1327-1355), като забравят, че даже тогаз, когато душановите войски бяха
нахлули в Албания, Епир и Тесалия. Охридската патриаршия продължаваше да се
нарича българска и с нищожни изключения запази старите свои граници. Ала няма
защо да се спираме много на тия техни претенции, продиктувани от злоба, страх и
безграничен шовинизъм.
Излишно е да се споменават и имената на стари и нови
автори, които в своите трудове научно доказват, че от дълги векове насам
македонското население в своето болшинство е било българско. По този въпрос и у
нас напоследък се създаде известна литература. Пътем ще спомена само. че
повечето от по-старите сръбски историци и писатели не отричат това. Така
например Ипекските патриарси Арсений Черноевич и Василий Бракич в своите
записки признават, че епархиите им в северна Македония са земи населени от
българи. Сръбският историк Иван Раич от своя страна твърди, че със сърби била
населена само земята до Шар и до Македония. А пък сърбина Михаил Костантинович,
който живял през XV век, в своите записки нарича Македония българска земя и
българско царство. Същото можем каза и за сърбина Хаджич, който преди 47
години нещо пишеше, че българска Морава, Шар Планина и Призрен съставлявали
граница между българи и сърби. Така впрочем мислеха до скоро и хора като
Гарашанин, Данчич, Попович, Веркович и други сръбски политици, писатели и
историци. Освобождението обаче на България всели известна боязън в средата на
сръбските патриоти. Ето защо последните започнаха да говорят за свои
сънародници в Македония и да изявяват претенции върху тази страна. Тия техни
претенции впоследствие се увеличиха още повече, особено след поражението при Сливница. От тази
дата започва собствено трескавата деятелност на сръбските патриоти, някои от
който, подобно на Среткович, почнаха да откриват „прави сърби" дори в
Търново и Панагюрище... Тихо, но без
отдих, те работиха в продължение на ред години, докато най-после дочакаха да
видят делото си увенчано с успех. Защото трябва да признаем, че от нищо те
достигнаха много нещо. Възползвани особено от неудачното въстание през 1903
година, от нашите самооболщения за сметка на Македония, от готовността ни да се
побратимяваме и улеснени от Турската власт те подчертаха своите претенции в
Македония, като намериха не само съмишленици, но и сънародници в места дето
никога не е ставало дума за сърби. В тая посока сръбските патриоти бяха широко
подпомогнати материално от белградското правителство, наред със Св. Сава, Коло
Српских Сестра и Коло Српских Братя.
В самата Сърбия в услуга на комитета са всички почти
полицейски и административни чиновници. Надлъж по линията Белград—Ниш— Солун и
Цариброд—Ниш комитетът има специални свои агенти, натоварени да следят
Македонците, които пътуват за България, Европа или обратно за Македония. Един
от главните тия агенти е Атанас Средович от Ново-Пазарския санджак, бивш наш
четник в Кумановско. Задачата на тия агенти е да увещават пътующите македонци
да се декларират сърби и да избиват ония от тях, които мислят за най-жилави и
сдедователно опасни за тяхната сръбска пропаганда в Македония. По тоя начин
досега са убити около 20 души македонци из сръбските участъци. Подир туй, чрез
хората си във вътрешността Комитета пристъпва, към обръщането селата на
избитите към сърбизма. Така бе случаят например със Стойчо Станойков от с.
Подържикон (Паланечко), След като му ограбиха 800 наполеона, сърбите го убиха в
Белград, убиха подир това брат му Ивана и заграбиха овцете на баща му в селото.
Същевременно предадоха на властта 20 души селени като български комити и
най-накрая заставиха селото да падне в техни ръце.
Но сръбският комитет употребява и други перфидни средства в
борбата си против българите. Тъй например той изпраща предани нему хора из
Македония да се записват в български чети с цел да убият войводите им или да
предадат самите чети. Два такива случаи на предателство има в Паланечко.
Убийството на българския войвода Пешо Паша в Кичевско е дело тоже на подобно
сръбско коварство. Същата примка те искаха да скроят и на нашия войвода Тане
Николов в Прилепско, само че той излезе по-хитър от нещастния си Кичевски
другар, угади навреме сръбските кроежи и обеси четника, който бе пратен да го
убива. Не говоря тук за всевъзможните турски чиновници из Македония, които тоже
са в услуга на сръбския комитет. Множество чауши, юзбашии, каймаками и пр.
получават редовно плати от този комитет и работят усърдно в полза на сърбизма.
Свои агенти сръбският комитет има и в Княжеството. През
това лето например между трите хиляди близо тухлари на работа около София,
имало е и сръбски учители-емисари. Те агитирали между македонците работници от
неотказалите се още села във Велешко и Кратовско, успели да оплетат в мрежите
си някои от тях и с 60 лева месечна заплата ги изпратили в Македония да
агитират в полза на сърбизма. Такъв бе случаят например с Пано от с. Крайница,
който оттук през Белград отпътува за родното си село, без обаче да успее да го
отцепи от Екзархията.
Благодарение на тяхната чудна Организационна система, в
която край родолюбието си вложиха и своя
шовинизъм, сърбите успяха в сравнително кратко време да проникнат всъде
почти в Македония и с всички простени и непростени средства да създадат там
свое племе. Ала най-големи успехи постигнаха в северната половина на Битолския
вилает и в северната й североизточна на Скопския. Тук те действуват много
планомерно и със строго определена цел. Турция, в желанието си да поотдалечи
местното българско население от онова в свободното Княжество надлъж по своята
североизточаа 6ългарска граница, подаде ръка на сърбите и улесни тяхната
пропаганда в този край. По този начин образуваният клин ще има за резултат нарушението на контакта между свободни и несвободни българи от двете
страни на границата. Тази мярка, продиктувана от чисто политически съображения,
бе уговорена от двете Правителства миналата година, когато Мюнир паша с тайна
мисия ходи в Белград. В замяна на туй улеснение, доколкото ми е известно.
Сърбия се е задължила да бъде неутрална в случай на война между България
и Турция.
В Скопския вилает най-усилена деятелност сръбската
пропаганда развива днес в Паланечко, Кумановско и Велешко. От две и половина години
в Паланечко сме изгубили 24 села. Във Велешко от две години — 17. В Кумановско
за същото време сме изгубили други 9 села. В Тетовско и Гостиварско цели села
няма още изгубени, обаче има разцепление между селените. Вследствие на това тук
сме изгубили няколко училища,
а пък в известно число черкви са дадени Мюнавебета. В тия два пункта сръбската
пропаганда не е могла да постигне същите успехи засега, понеже там има компактно арнаутско
население. На туй се длъжи и погрома им
в Гилянско. Независимо от това, тук те действуват неотдавна.
Арнаутиге в Прешевско са неприязнено настроени против сърбите, та биха могли
следователно да се
използуват от наша страна.
В Битолския вилает успехите им са така също значителни
особено в северната половина на Прилепската кааза, в Поречието, в Кичевско и в
голяма част от Дебърско.
Мълком преминавам техните незначителни успехи в някои от останалите части на Битолския вилает, като например в
Охридско. Стружко, Ресен и Битоля.
Усилията им в Солунския вилает не дадоха очакваните
резултати и следователно не са насърчителни
за пропагандата. Сравнително добре стоят в Солун.
Пропагандата им разполага
със следните чети:
Скопска Черногория
1.Никола Янкович
и
2.Ангелко
Славкович и двамата от Сърбия. Действуват с 10
души, разделени на две групи.
Велешко
1.Иван Мартулчанец от Велешко,
с 10 души, действува в местността Азот (Велешко).
2.Душан от
с. Ораов-Дол (Велешко).
тоже с 10 души.
Паланечко
1.Георги Скопиянчето от Скопие, най-доверено лице на
сръбския комитет. С 10 души върлува в планината Козяк.
2.Спас Гарда от с. Петърлица (Паланечко). войвода на
милицията от сърбоманските села. Важен агитатор. Сега в немилост пред сръбския
комитет.
Кумановско
Главен войвода е Йово Капитан и Денко Гении. Тук
действува и способният войвода Поп Дичо.
Кочанско
Действуват турско-сърбомански чети. Главният сръбски учител
в Кочани, в съгласие с местния каймакамин, ръководи движението.
Скопско
Капитан Петко от
Старо-Нагоричано (Кумановско).
Поречие, Кичевско и Азот
1. Григор от Небрегово, с 30 души борави из
Поречието, Азот и Прилепско.
2. Стефан, с 10 души борави в Азот.
3. Иван Долгачот, с 15 души - тоже в Азот. Родом е
от с. Кошино (Прилепско). Независимо от тези войводи тук боравят още две чети,
от които едната е под предводителството на някой си Йосиф.
4. Павле от с. Бач (Албания), със 7-8 души обикаля
по границата между Кичевско и Дебърско.
Засега в Кичевско почти не се слуша нищо за сръбски чети.
Нашите безнаказано върлуват по тези места и не преди много подпалиха
сърбоманското село Козичено в Рабетин - Кол (Кичевско), изгориха 15 къщи и
заклаха няколко души. Това е едно доказателство за отсъствието на сръбски чети
или най-малко за бездействието им по тия места.
Не е тъй обаче със сръбските чети в Прилепско; тук те се
подвизават главно между Прилеп и Велес. Изглежда, че центра на дейността от
Кичевско и Предела между Кичевско и Дебърско, се е пренесъл между Прилепско и
Велешко.
Прилепско
Тук действуват понастоящем четири чети:
1. Оная на Коце от с. Дряновец (Прилепско) с 5 души.
2. Иван Бабунски, тоже от Прилепско с 15 души.
3. Иван Долгачот, с 15 души. Същият се прехвърля
понякога и в Поречието.
4. Бошко войвода от с. Вир (Поречко), с 10 души.
Вторият и третият от тия войводи действуват по-специално
във Велешко, а другите двама в Прилепско. Те често пъти се съединяват на
задружна работа. В случай на нужда могат да съберат голямо число милиция,
защото разполагат с много, големи и за жалост повечето убедени вече сърбомански
села.
В Поречието от някое време насам работи и Цени Марков, който
преди три месеца и повече беше в Тетовско и Гостиварско.
Значи всичко в Македония сръбският комитет разполага с
около 16 чети. броящи близо 160-170 души четници. Не трябва обаче да се
забравя, че тия чети и четници не са постоянни в своя брой, но съставляват само
нещо като постоянен кадър. Повечето от четниците им се вербуват в Сърбия и
мнозина от тях са войници, отлъчени от полковете си. Обикновено инструкторите
на тия чети са офицери от сръбската действующа армия, изпратени в Македония от
самото Белградско правителство.
Б. Гръцка пропаганда
Тая пропаганда е най-старата в Македония. Тя датира главно
от 1767 година, т. е. подир закриването на Охридската патриаршия поради
гръцките интриги. След тая година чувството на патриотизъм и духовно
самосъзнание у българина не само бе заглъхнало, но се беше почти затрило от
всевъзможните угнетения от страна на гръцкото духовенство. Възползувано от
това, последното, всемогъщо през оная епоха, деятелно и успешно работеше за
еленизнрането на българския елемент. И действително тия негови усилия не
оставаха безрезултатни. Допреди няколко само десетки години грамадното
болшинство от българския народ не само охотно говореше, но и чувствуваше по
гръцки. По-сетне обаче националното съзнание в средата на българския народ
започна постепенно да си пробива път. Едновременно с туй неусетно се усили и
стремлението у по-събудените българи да еманципират своя народ от духовното
робство на Фенер с възобновлението старата национална черква. Това се започна през
втората половина на XVIII век с пробуждането на националния дух, благодарение
на апостолската книжовна деятелност на приснопамятния Паисий Хилендарский.
Пробуденото по този начин национално съзнание, в скоро време се изрази в
борбата за черковни правдини. Някои общини, като Скопската и Самоковската, през
1831 година издигнаха глас срещу злоупотребленията на гръцките владици. Така се
подкачи борбата по тъй наречения „черковен въпрос“, която през 1856 година
сложи вече сформировани български искания за черковно самоуправление.
В тая си борба българите почерпиха сили не само в зрялото
вече съзнание у народа, но и в Хати хумаюна от 16-и февруари 1856 година, който
държавен акт край друго предвиждаше „retour aux droits historiques de chaque communaute
religieuse".
B
същата борба българите съзнателно бяха подпомогнати и от Портата, чиито
интереси изискваха омаломощаването на Патриаршията чрез създаването българска
самостоятелна църква. Неограничените права, които Патриаршията беше си
извоювала в течение на вековете и просторът на нейната юрисдикция над толкова
милиони християни в Империята, бяха почнали да стават опасни за целостта на
последната. Ето защо на 1870 година 28-и февруари Портата тури край на тая
борба с издаванието [на] Фермана, с който се учреди самостоятелна Българска
екзархия.
За да вземе Султанът туй решение, твърде много
способствуваха на времето и внушенията на западната дипломация, особено
френската, за изтръгванието България из орбитата на руското влияние. Същата цел
гонеше и унията, която се препоръчваше от Запад през 1860 година.
Естествено, Патриаршията не остана доволна от решението
дадено от Султанския ферман на въпроса, който по същество е повече политически,
отколкото духовен и който нанасяше съкрушителен удар на интересите на елинизма.
Вместо обаче да се отчае, Патриаршията усили пропагандата си и започна с още
по-голямо остървение да атакува българщината по всички линии. В озлоблението си
тя прогласи, през 1872 година Схизмата, което от религиозна гледна точка
съставлява едно беззаконие, но от национално становище ни принесе голяма
услуга, тъй като стана обединително средство за българската народност.
Настаналите обаче впоследствие политически събития през
1877 - 1878 година, осуетиха голяма част от плановете на Патриаршията, но не я
отчаяха. Тя съсредоточи борбата си в Македония и Одринския Вилает, които
области оставаха под пряката власт на султана. Тя не преставаше да спъва
развитието на Екзархията, да усилва своята пропаганда в тия области и да работи
неуморно за елинизирането на тамошния български елемент. Кратковременна пауза в
нейната деятелност настъпи само във време на гръцко-турската война през 1897
година. Веднага след туй обаче, стресната от политическите успехи на
Княжеството и от явно проявения стремеж на македонските българи за подобрение
на участта си, тя се възползува от въстанието през 1903 година и съюзена с
атинското правителство прибягна до чисто революционни похвати. Нейните владици,
редом с гръцките консули, застанаха начело на гръцката революционна
организация. Днес тяхната деятелност се свежда в събиране пари, организиране,
въоръжаване и изпращане в Македония чети, под предводителството на офицери от
действующата гръцка армия. Подпомагани от турските власти, по причини изказани
по-горе, тия чети удивиха света със своята жестокост, като помрачиха печалната
слава и на най-прочутите албански главорези. Без да говоря за стотините българи
- жертва на кръвожадните им инстинкти, мимоходом ще отбележа, че за времето от
1904-1906 година те изклаха, избиха или изгориха живи 71 жени, от които 43 в
Битолско и 28 в Солунско и 24 деца, повечето промушени с байонети.
Само в гр. Сер гръцкият комитет е извършил през последните
2 1/2 години 16 покушения върху българи, като по този начин успя да пропъди
всички други из града, дето днес за днес остават само двоица бакали и толкоз
обущари, покрай няколкото български семейства, докарани из околните села и
нашите ученици със своите учители. И за забелязване е, че въпреки тия свои
подвизи, гръцките чети продължават да се рекрутират и въоръжават всред Атина от
видни гръцки държавници, на пук на периодическите представления на европейската
дипломация пред гръцкото правителство.
Наистина, засега броят на тия чети не е значителен, обаче
от всичко изглежда, че той скоро ще се увеличи, тъй като гръцкият комитет е
решил изпращанието нови подкрепления в Македония. Най-вече гръцките чети
боравят в Костурско, Леринско, Битолско и Мориховско (в Битолския вилает); в
Енидже-Вардарска, Солунска, Воденска, Кара-Ферийска, Касандрийска и Струмишка
каази в Солунския санджак и на повечето места в Серски и Драмски санджаци.
Б и т о л с к и вилает
Костурска кааза
До преди месец нещо тук имаше три гръцки чети. Първата от
тях, състояща се от 12 човека, има щаба си в с. Ляхово; втората, под
началството на Зака, състояща от 16
отправени за Мориховско, а другата половина за Леринско. В
случай на нужда в Костурско минават чети и от Леринско.
В Костурската кааза всичко има около 1400 войници и около
100 души жандарми. Това са силите, с които турските власти разполагат против
четите въобще, а така също и за защита на населението.
Леринска кааза
В Леринско върлуват две гръцки чети, едната от около 20
души под началството на Вардас.
Свърталището на тая чета е влашкото патриаршиско село Бел-Камен Тук тя борави
от 6-7 месеца насам. Към същата преди два месеца нещо са се присъединили други
20 души четници минали от Гърция. Вероятно те са предназначени за Мориховско.
Втората чета скита из Буф-Кол. Състои се от 15 души под
водителството на Павле от с. Раково.
В каазата гърците са най-добре организирани сравнително в
Лерин, Бел-Камен, а от части в Кладороби. Крапешино и Нахията Невеска, особено
в с. Негован.
Преминаванието на гръцките чети от Костурско в Леринско е
почти безпрепятствено. За да се осуети туй прeминаване,
трябва да се охраняват четирите пътища, що пресичат Нередска планина през
селата Бабчор, Турия, Търсие и Писодер. Понастоящем последното село е добре
защитено от настанените в него войници и от жандармерийския каракол в планината
Бигла. Пътят през Турия може да се наблюдава от с. Кономлади.
В Леринската кааза има всичко до 350 души войници, освен
ония по линията и около 83 души стражари.
Битолска кааза
Тук като постоянен кадър доскоро гърците имаха две чети, от
които едната от 10
души се движи преимуществено между селата Буково и Оряхово,
а втората, под командата на стария капитан Гуда,
обикаля Гявето-Кол и селата до Лисолай.
Мориховско
В този край действува войводата Врондас с една две четици.
Засега той пасува в очаквание[на] подкрепление.
Изобщо два са пътищата — един от запад, друг от изток, -
които водят гърците от юг към север. Те се простират по билото и се сливат в
Писодер, като по тоя начин затварят всеки изход от Костурската кааза. Доскоро
Гърците бяха пълни господари на тия пътища, като намираха убежище и храна в
околиите планински села.
Западният път започва от нахията Борботско, дето гръцките
чети се ширяха най-свободно, качва се нагоре до Биглища, свива оттам излеко на
изток през билото на Горбец планина и слиза в Писодер. Всички албански села
северно от нахията
Несрам, както и селата Биглища, Желево и Писодер, служеха
като опорни точки на гръцките чети.
Вторият, т. е. източният път, почва от каазата Населич,
дето всички чети живеят
свободно, минава през Богатско, качва се на север по
билото, което в Клисура свива излечко на запад, та по върховете на планината
Вич продължава до Писодер. Като точка опорна и довоство по този път на гръцките
чети служаха селата: Богацко, Ложница, Влахо-Клисура, Ляхово, Прекопана и
Писодер. Сега тези два пътя са почти затворени за гърците. Първият, сиреч
западният, се затвори след минаване към българска страна на Албанските села:
Видово, Ревани, Горно-Папратско и Четерок. Непрекъснатата линия образувана от
тия села е подкрепена на юг тоже от албанските села: Гърлени и Зеленград, а от
север от селата Божи-Град и Шак.
Вторият път, т. е. източният, може отново да бъде отворен
за гръцките чети, тъй като сега е пазен от 50 души войници в Богатско и 30 в с.
Белица.
Открият ли се отново тия два пътища за гърците, техните
банди безпрепятствено ще могат да нахлуят по на север, тъй като въпросните
пътища имат своето естествено продължение от Писодер нагоре, а именно - единият
към Перистер, другият към Морихово. Казано с други думи, тия два важни
планински друма се пресичат при току-що поменатото село и образуват нещо като
кръста на св. Андрея.
В целия Битолски вилает има около 9-10 чети с приблизително
170-180 четници - постоянен кадър.
Солунски вилает
Както се каза и по-горе, в този вилает гръцките чети
действуват най-вече в каазите: Енидже-Вардарска, Солунска, Воденска,
Кара-Ферийска, Касандрийска и Струмишка. Каазите Кукушка, Дойранска и Тиквешка
са чисти в туй отношение. Само в чифлика на гръцкия богаташ Хариси, близо до
станцията Килиндир минават и понякога се спират на почивка някои чети.
Гръцките чети, що действуват в Енидже-Вардарската кааза, се
образуват и попълват с хора главно от гръцките села на Урумлука. Главни
свърталища на тия чети се намират в Енидже-Вардарското езеро и в селата Петрово
и Алтаклисе (Апостол). Когато стане нужда да се извърши някое по-мъчно и
по-опасно нападение, тия чети действуват задружно с четите, които имат
свърталищата си в селата: Зорбатово, Юнчий и Коняри - Солунска кааза.
Четите, които обикалят из Воденската кааза, се формират и
снабдяват с хора и припаси в Негуш (Карафернйско) и в гъркоманското село Пот
(Воденско), което
винаги е оказвало широко гостоприемство на гръцките
андарти. Други две села: Владово и Месимер тоже могат да бъдат отбелязани като
центрове, дето гръцките чети намират добра подкрепа и радушен прием.
В Солунската кааза гръцките чети имат щабовете си в
Лъгадина (Лангаза) и в селата: Балджа и Киреч-Кьой. Тия чети са извършили от
две години насам множество убийства, опожарявания и пр. в селата: Трите
Хана, Ново Село, Илиджиево, Даудъбал, Долно-Кофалово.
Градебор, Горно-Кофалово и Араплий.
Четите, що върлуват в Солунско и Лагадинско, обикновено
имат по десетина четника, но когато има да се извърши някакъв подвиг, те се
уголемяват със селени гъркомани из с. Балджа, Киреч-Кьой и из Солунските
градини. По такъв начин числото на хората в някои от четите достига до 80 и
даже 100 души. Същото може да се каже и за четите във Воденско. В някои от тях
вземат участие и наемници-
албанци. По-многобройни и с по-постоянен състав са гръцките
чети в Енидже-Вардарско. Имало е случаи, когато в езерото са се събирали до 150
души андарти, освен разпръснатите такива из някои от околните села.
Една гръцка чета от година и половина насам действува и в
Св. Гора, командувана от бившия разбойник Георги
Ягли. Тая чета има за прибежище монастиря Ватопед и Изфигменос.
Точното число на гръцките чети в целия Солунски санджак не
може да се установи с положителност. Знае се само, че те не са по-малко от ония
в Битолско.
Серски санджак
Най-много гръцки чети в тоя санджак вилнеят в Петричко,
Мелнишко и Горно-Джумайско. Както и другаде из Македония, гдето ги има, така и
тук, те се направляват и поддържат от
местните гръцки-владици и консули и действуват под охраната на Турските власти.
Петричка кааза
От четири години насам гръцката община ръководи тук и
гръцкото местно движение. Добър помощник тя намира в лицето на един от
тамошните учители, офицер от действующата гръцка армия, изпратен от Атина за
фактически ръководител на гръцкия комитет в този край. Рекрутираните четници са
отчасти местни турци из града Петрич, из околните турски села и от българи
патриаршисти из едничкото тук гъркоманско село Старчово. Срещу доброто
възнаграждение, което получават, тия ратници за гръцката идея, са длъжни да
убиват посочените им българи първенци и да всяват терор между българското население,
след което безнаказано се връщат по домовете си като мирни и невинни Султанови
поданици. Петричката долина, дето е царството на тия платени разбойници, няма
никаква почти българска организация. Местните наши патриоти отдавна са
разцепени на два лагера — централисти и върховисти — и се занимават със
самоизтребление и с деморализиране [на] селените. Вследствие на туй българското
население е изложено на ужасни патила и терзания. Около 26 села от тая кааза са
силно вече разколебани и клонят към Патриаршията; шест от тях още през месец
август настоятелно са искали да минат към Патриаршията, но били спрени в силата
на черковното статукво.
Мелнишка кааза
И тук гръцкият комитет си служи преимуществено с платени
турски разбойници в борбата си против българщината. В самия град Мелник в
услуга на тоя комитет са 8 души турци, наети уж за пъдари на градските лозя.
Това е факт, констатиран и от френските офицери. От ножа на тия пъдари и
мнозина техни сподвижници, са загинали досега мнозина българи. Убийството,
извършено на 21-и юли т. г. на местния свещеник Ташо, е тоже тяхно дело.
Подобно на серските, така и мелнишките гърци не се спират пред нищо. за да не
допуснат българин да се засели в града, да отвори дюген и пр.
Серска кааза
В тая кааза гръцкият комитет е
най-силен в самия град Сер. Затуй и животът на шепата българи тук е почти
невъзможен. Местните гърци наопаки се радват на най-голяма свобода и
безнаказаност. За тях все едно, че турската власт не съществува. Тъй се
обяснява дето, че нито едно от досега извършените многобройни покушения от
гърци против българи е било открито. При все туй за никого не е тайна, че
всички гръцки разбойници след всяко извършено престъпление се укриват било в
митрополията, било в гръцкото консулство, дето намират постоянно убежище и
настоящи андарти. Френските офицери, особено полковник Веран, с възмущение ми
разправяха за гръцките коварни подвизи в това „кале на елинизма", дето
гръцкият консул е бил винаги истински ръководител на местния техен комитет. Туй
обаче не пречи на този консул да ме уверява, че той от сърце съжелявал за това,
що ставало в града и околностите и че не пропущал случай да упражни нуждното
въздействие над местните гърци, в смисъл да живеят добре с българите. Между
тем, същия ден, когато този консул ме уверяваше в миролюбивите си настроения,
до самата врата на консулството падна убит един от най-добрите видни българи —
кметът на близкото село Дутли. И както винаги убиецът грък се скри в
Консулството. Такива са впрочем и останалите гръцки консули в страната, с които
се срещах и говорих неведнъж.
Един от най-здравите пунктове на
гръцката организация в Серската. кааза, е паланката Баракли-Джумая. Тук живее
постоянно гръцка чета, която обикаля същевременно околните гъркомански села:
Ерни Кьой, дето само циганите християни са гъркомани, Бараклия, Камарето,
Кумли, Латарово, Радово и Кюприя (Демир Хисарско), Просеник, Мелникич,
Каваклия, Хомондос и Елшен (Серско). Постоянният състав на тая чета е малък, но
както винаги тя се увеличава в случай на нужда с вербуването [на] паликарета от
Сер, власи от Баракли Джумая и гъркомани из патриаршистките села.
Гореказаните села на времето
попадаха под нашата Организация и доброволно укриваха българските чети.
По-сетне, поради гоненията между централисти и върховисти и големите данъчни
облози, те постепенно истинаха, докато най-сетне съвсем се отметнаха и минаха
на гръцка страна.
На юг от Сер. дори до езерото
Тахино, в гъркоманските села чифлици, на брой около 22, гръцки чети не могат да
проникнат, при все, че за тая цел правеха много опити и извършиха десятки
убийства. Тия села още през 1904 година бяха организирани от българите, та и до
днес си остават непоколебими в своята вяра и народност.
Друга една гръцка чета действува
източно от Сер по чисто гръцките села: Вдовища, Сарамусакли и пр. Намира
подслон у власите гъркомани в с. Карликьой. В същото почти положение се намират
гръцките чети в Драмско и Зъхна.
Изобщо похватите на гръцките чети,
дето и да се намират те, са едни и същи: неистовства, изнасилване, грабежи,
изсичане царевиците, тютюна и лозята на българите, опожаряване, динамитни
атентати, убийства, предшествувани от зверски мъчения, промушване на малки
деца, непраздни жени и др.
В. Румънска
пропаганда
Румъните почнаха да работят в
Македония по-късно от сърбите. Главният тласък измежду местните дейци, колкото
мога да си припомня, се даде от Апостол Маргарити, който, увреден в нещо от
Патриаршията, се хвърли в обятията на Румъния и стана ревностен техен агитатор.
Първа негова грижа бе откривание румънски училища тук-таме в Битолско,
разпространение румънския език и пропагандиране между куцовласите да се
черкуват в българските черкви по нямание още румънски. Постепенно някои села, с
по-компактно куцовлашко налеление, започнаха да се отказват от Патриаршията.
Отначало българската църква, а така също и българското общество, се отнасяше
съчувствено към първите опити на аромъните да се отцепят от Фенер. Това
съдействие произтичаше и от съзнанието, че с туй се обезсилва Патриаршията,
като й се отнема един от най-важните й стълбове. Впоследствие обаче развитието
на работите дойде да отвори очите на българите, че всяко преобретеиие на
румънската пропаганда ще бъде за сметка на нашите интереси. И наистина, когато румънската пропаганда
стъпи по-здраво на краката си, тя не само поиска да се отърси от всякакви
връзки с българската черква, но даже започна да й успорява известни нейни права
по отношение на църкви или общински имоти. Затуй и Екзархията започна с
предпазливост да се отнася към попълзновенията на пропагандата. Между тем
последната от ден на ден правеше нови успехи. Нейната задача се записва в
държавната политика на Румъния, като й се осигурява и огромен бюджет за
гонимите цели. За да има тези успехи се дължи, първо на подкрепата на турското
Правителство, което намираше сметка в туркофилската политика на румънското
правителство, и второ - на подкрепата на
Тройния съюз. Турция даде
доброволно своята подкрепа, защото тя знае, че ако румъните в Македония нивга
не могат да бъдат фактор против
нея, са добро оръдие за усилване враждата между християнските народности в
страната. Ето защо с Ирадето от 1905
година Портата призна съществуванието на румъните като отделна
община и правото им сами да управляват училищните и общински работи.
Веднъж дарени с тези права, по внушения от Букурещ от чисто
политически съображения, румъните не само че не престанаха да имат връзки с
нашата черква, но и почнаха вече да изявяват претенции върху известни български
общински имоти, като черкви или училища под предлог, че те съставляват
болшинство в мястото или махалата, дето се намира имотът. Такъв е например
случаят с една от българските църкви в Охрид. Подобен е случаят и в Горни
Порой, дето. след като превзеха от гърците с наше съдействие една от местните
църкви, отцепиха се и убиха видния тамошен българин Иван Клифов, защото им
пречел на домогванията. Още по-далеч те отидоха в Горна Джумая. Тук те съставиха
отделна община, напечатаха си отделни вули, кръщелни свидетелства и пр., като
заявиха същевременно на нашия Неврокопски владика, че занапред се отцепват от
неговото духовно ведомство. Не ще и съмнение, че с развитието и усилванието на
румънската националистическа идея в Македония, тези работи в още по-голям
размер ще се повторят всъде, дето особено куцовлашкото население е по-гъсто.
Ето защо според мен, длъжност е на княжеското правителство да изучи всестранно
въпроса за румънската акция в Македония и да определи политиката си спрямо нея.
Това се налага толкоз повече за туй, че всъщност крайната цел на тая акция визира не шепата
погърчени куцовласи в Македония, които нивга няма да станат убедени румъни а
една евентуална компенсация за сметка на България.
На друго място в настоящия доклад бе дума за
задружното действие на куцовласите в някои краища на Корчанско и Костурско с
нашите чети. Тук ще прибавя, че тази съвместна акция бе предшествувана от
известни споразумения между нашата организация и някои румънски кръгове - споразумение, което, доколкото ми е известно,
не бе чуждо на букурещкото правителство. Още във времето на консервативния
кабинет на Румъния се опитаха да съставят свой революционен комитет в Македония,
който да действува дружно с нашия. Гаки Трифунов и Таки Ляпов в София бяха
агентите на тоя комитет. Със знанието и съгласието на Представителството, те
организираха две чети, които изпратиха в Македония с условие, че ще действуват
под знанието на нашата Организация. Въоръжението и пр. на четите стана на
румънски средства. Едната от тия чети, състояща се от десет души, се сформирува в София през 1906 година и под
войводството на Георги Касапчето замина за Корчанско. Другата от 10 души сформирувана тоже в
София, замнна през 1907 година под войводството на Александър Кошка да
организира власите в Епир, особено в Пинд. В съшото време обаче,
насърчени от успехите си в Македония, тамошните румънски училищни инспектори
почнаха да настояват за образуванието на самостоятелен революционен румънски
комитет, който да действува независимо от нашата Организация. Последната обаче
енергически се противопостави на туй, настоявайки всички румънски чети да бъдат
безусловно ней подчинени, съгласно постигнатото по-рано съглашение.
Вследствие на това появиха се разногласия, които се изразиха най-остро в Горна
Джумая, дето власите се отцепиха най-сетне окончателно от нашите, като заявиха
това и на респективния български митрополит, както видяхме по-горе. Все по
същите причини сериозни спречквания станаха и между власите от с. Ливада
(Гевгелийско) и българския войвода Апостол. Това обаче революционно настроение
на румъните значително отслабна с падането, на консервативния кабинет и с
поемание властта от либералите. Днешното букурещко правителство, чрез новите си
училищни инспектори в Македония, се обяви против всякаква революционна
организация, надявайки се с туркофилската си политика и културна борба да
постигне нещо много повече за куцовласите в страната, т. е. за националната си
кауза.
Доколкото е права тая негова сметка - бъдащето ще покаже.
Това, което е положително днес, то е, че веднага след тия мерки на много места
в Македония куцовласите, след като се убедиха, че не могат да имят свой
собствен комитет, започнаха отново да се обрьщат за помощ към нашата Организация.
Те изпратиха през миналия месец август две депутации от с. Ливада в Букурещ, за
да изложат нуждите си и да обяснят необходимостта от съществуванието на
ромънски чети под знамето на българската Организация. Какво е станало
по-нататък - не ми е напълно известно, но ако се съди от съвместната акция на
куцовласи и българи в Костурско и Корчанско. трябва да се предполага, че
постъпките на въпросната депутация в Букурещ не са останали съвсем без
резултат.
Г. Турски чети
В последно време турските власти почнаха пак да използуват
турско-албанските разбойнишки главатари и техните банди, които след въстанието
през 1903 година бяха
почти престанали да върлуват, от страха на въстанишките чети.
Освен това под покровителството така също на властите и с
тяхно знание, образуваха се турски комитети, които поддържат чети с прякото
назначение да преследват и изтребляват само българи.
Такива случаи има:
В Поройската нахия
Тамошното население от няколко месеца е разплакано от
върлуванието на три турски банди:
Първата, под главатарството на Шериф Чауш от с. Арсланли (Кукушко),
която разбойничествува в Поройско и Кукушко непрекъснато от години насам.
Втората е под командата на Ибрахим Молла Чауш, от с. Чаир-Махале (Серско). По-напред той е бил
наемник на гръцкия комитет и е действувал като андарт. За едно убийство,
извършено от него по гръцки подбуждения в с. Кеседжи-Чифлик (Демир-Хисарско),
той е бил заловен, съден в Сер и осъден на 15 години през месец февруари т. г..
обаче след няколко дни избягал от затвора и станал главатар на бандата, за
която е реч.
Трета една чета върлува също в Поройско, но името на нейния
войвода не ми е известно.
Всички тия банди преследват българите, като същевременно им
налагат и събират безпрепятствено големи парични откупи. Така например от с.
Тудорак са събрани 30 лири, от с. Старошово — 5 лири, от с.
Дели-Хасан-Махале - 6 лири и пр. пр. Селените дават тия пари и не смеят да се
оплачат.
В продължение на двата последни месеци, тия разбойнишки
банди са извършили 8 убийства на българи.
Възползовано от такова положение и облягайки се на
властите, турското население из тоя край така също не престава да угнетява
съседите си българи. Селенните българи в с. Св. Петка (Демир Хисарско) са 45
семейства при турски 140. Съседните села Палмеш (Демир-Хисарско), Горно и Долно
Горбасово (Дойранско) са чисто турски; първото има 250 къщи, второто - 300 и
третото - 200. Всички тия употребяват всевъзможни усилия да
пропъдят българите из първото село (Св. Петка). Най-напред започнаха да им
ограбват добитъка и ги заставиха да изпродадат всичките си овци, кози и говеда.
Тогава захванаха да им ограбват и повреждат сеитбите; повечето от снопето им
това лято бяха откраднати от нивите. Напоследък убиха и двама души селени и се
заканват, че ще ги изколат всички, ако не се изселат. В добавък на туй и
турската разбойнишка банда е изпратила известие на трима души от тия селени, да
и внесат 60 лири, ако не искат да бъдат избити със семействата си.
Мелнишко
Тук свърталището на турската разбойнишка банда е чифликът
на Али Бея, наричан „Новия чифлик", който отстои на 6-7 километра от
Мари-Костенските бани, край село Марикостеново (Демир Хисарско). В тоя чифлик
има всичко 12 български семейства, които обработват чифлишките земи, а беят
поддържа повече от 20 души въоръжени албанци - до един разбойници. Рядко те са
събрани заедно в чифлика, а обикновено се разпръсват по няколко души из
Мелнишко за плячка и убийства. Има много убийства, извършвани от тях, в които
са били уличавани от останалите живи свидетели, обаче никога властите не са
давали внимание на тия показния и няма случай да бъде наказан някой от тия
разбойници. Престъпните действия на тая банда са били констатирани още
преди година и от френските жандармерийски офицери, които са правили и постъпки
против тях пред властите, обаче всичко е останало без последствие.
Охридско
В Охридско, гдето през последните години бе сравнително
по-спокойно, през текущата година е образуван със знанието и покровителството
на властите турски комитет, в който влизат най- влиятелните турци от Охрид -
граждански и военни лица. Тоя комитет има също за цел изтреблението на
българщината. Той поддържа една въоръжена чета. на която водител е известният
разбойник Емин Ага от с. Песочани.
Тая чета през последните месеци е извършила няколко
убийства, обири, опожарявания и е довела селското население до степен да не
смее да отиде до града по работа и да не може да излезе свободно да обработва
земята си.
Като клон от тоя комитет може да се счита съставеният в
Ресенско
В който така също взимат участие най-видните и заможни
турци. Съставената там чета обикаля преимуществено из Преспанско и върлува по
друмищата и из Перистера. Изколването на 9-те души българи от с. Любойно и Брайчино през миналата есен е
дело на тая банда.
Както изглежда, турските управници, доволни от добитите
резултати чрез тия разбойнишки банди, са намислили да разпространят техните
действия всъде из Македония. Така се обяснява появата в последно време на
турски разбойнишки чети, еднакви по тип, организация и преследвани цели в
Костурско и Кочанско, дето са отбелязани вече и няколко техни престъпления.
Забележка: краят на доклада ще бъде публикуван в следващото продължение.
Забележка: краят на доклада ще бъде публикуван в следващото продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар