Шак / Селце, Шаг, Калкан / дн. Κομνηνάδες

из картата Австро-Унгарския генерален щаб за местоположението на с. Шак

Селото е разположено на 30 км западно от Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания пл. Алевица.

По време на преброяването от 2001 г.  административно е представено в тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

На юг селото граничи с Ревани и Тръстика, на запад с Пончара и Брачан дн. в Р. Албания, на север с Ново село, на североизток с Кърчишча, а на изток с Горно и Долно Папратско.

Първите сведения за него се съдържат в османски данъчен регистър от 1530 г. , когато е посочено под името Селце, административно спадащо към нахия /кааза/ Аштин, според който землището на селото е включено в зиамет(и) и тимар(и) на спахии. Селото се състои от 10 пълни християнски домакинства, 4-ма неженени мъже и 3 вдовици. Приходът от селото към държавната хазна е 1274 акчета.

панорамна снимка на днешното с. Шак

В османски пълен поименен данъчен регистър от 1568/1569 г. се среща с.Селце и попълващият регистъра е отбелязал с друго име Шаг, която административно спада към нахия /кааза/ Хрупишча. Според този документ в селото живеят 15 мюсюлмански и 12 християнски пълни домакинства и 16 неженени мъже, от които 4-ма са мюсюлмани. Признаването на 2 християнски бащинии от страна на султана, говори за съществуването на селото отпреди попадането на Костурско, в частност на Хрупишко в пределите на Османската империя. Но, т.нар. чифлици или половин чифлици на Синан и Хъзър, също могат да се приемат за бивши християнски бащинии. Предположението за това мнение дава факта, че имота на Синан е наследен от дъщеря му, а този на Хъзър от жителите на селото.

Малката такса за внос на вино в селото, по всяка вероятност е за лична консумация от населението, а не за съществуването на хан в него. Възможно е част от мюсюлманското население да има юрушки корени. Срещането на имената Гин и Гьон, говори за албанско присъствие, сред част от населението, но не може да се твърди със сигурност, че всички негови жители са с албански корени по време на изготвянето на този документ. Също така срещането на името Айдън сред християнското население, ни навежда на мисълта, че е възможно да са преселени българи от Мала Азия, тъй като е срещано име сред старите малоазийски българи. Интерес представлява и въпросът, как за по-малко от 40 г. от чисто християнско селище се превръща в селище, в което преобладаващата част от жителите, започват да изповядват исляма. Главите на четири пълни домакинства, са посочени като приели исляма.

Липсата на лице, или наследник на такова, което да обслужва християнските обичаи, също буди въпроси. Единственото възможно обяснение за момента е, че голяма част от жителите на селото, са доведени (дошли) на това място от други места.  Защото няма друго логично обяснеие на факта, че населението за 40-тина години нараства повече от два пъти.

За всички статистики споменаващи село Шак, то си е чисто албанско и мюсюлманско село в Костурската кааза в последната четвърт на XIX в.

спомен от старите къщи на селото

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Калкан живеят 300 турци и в него има страноприемници и са изградени резервоари за вода.

В карта на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е изписано като Шак.

В статистиката си Ростковски срещу с. Шак е посочил, че се състои от 109 къщи, в които живеят 525 албанци-мохамедани (тоски).

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Шак има 550 жители арнаути мохамедани. Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като турско с 600 жители.

По време на потушаването на Илинденското въстание части от мюсюлманското мъжко население взема участие в башибозушките чети под водителството на Сефедин ага от Св. Неделя и Асан ага от Ошени при разграбването и опожаряването на Косинец. Преди това на 10 май 1903 г. вземат участие и в разграбването на Смърдеш.

селската черква  в селото

В доклада си от 1907 г. по „Македонският въпрос” А. Тошев до министъра на Външните работи – Димитър Станчов, разглеждайки пътищата за проникването на андартските чети в Македония пише: „Всички албански села северно от нахията Нестрам, както селата Биглища, Желево и Писодер служеха като опорни точки на гръцките чети /т.е. първият – западният/…Първият, сиреч западният, се затвори след минаване към българска страна на Албанските села: Видово, Ревани, Горно-Папратско и Четирок. Непрекъснатата линия образувана от тия села е подкрепена на юг тоже от албанските села Гърлени и Желин-Град /Зеленград/, а от север от селата Божи-Град и Шак.” За момента не разполагаме със сведения за участие на жители на селото в редовете на ВМОРО. Също така жителите му да са използвани от костурския владика, за убийство на изявени екзархийски българи от съседните нему села.

По време на Балканската война, селото не е споменато да е посещавано и населението да е обезоръжавано от обединената Костурска чета на войводите В. Чекаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов.

спомен от старите къщи (в дъното зад парзалката)

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в село Калкан живеят 632 човека, като съотношението между мъжете и жените е 357/275.

През 1918 г  селото е посочено като самостоятелна община.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 690 човека, като съотношението между мъже и жени е 355/335.

През 20-те години мюсюлманското население на Шак се изселва и на негово място са заселени гърцки бежанци.

Според Пелагидис от селото са изселени 95 мюсюлмански семейства, с общо население 683 човека, а на тяхно място са заселени 69 бежански  Понтийски  семейства.

Хаджисавидис потвърждава също, че по – голяма част от заселниците са говорили Понтийски гръцки.

През 1926 г. селото е прекръстено на Комнинадес.

Според преброяването от 1928 г. в с. Комнинадес живеят 254 човека, като съотношението между мъжете и жените е 125/129. В това число са и 244 бежанци, които са настанени след 1922 г., от които съотношението между мъже – жени е 119/125.

От тази информация, може да се заключи, че ементуално, не цялото население е било чисто мюсюлманско до Балканските войни, а е имало малък брой албански християни (1-2 къщи).

Според  преброяването от 1940 г. в селото живеят 423 човека, като съотношението между мъже – жени е 198/225. Сградният фонд в селото е 74.

Според статистиката от 1945 г. населението е 443 човека.

Влиянието на ГКП в селото е било значимо, защото по време на Гражданската война в Гърция - 27 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци, което не е характерно, за други села от Костурско, в които има заселени компактни маси от бежанци след Малоазийската катастрофа..

При преброяването от 1951 г. то е останало с 246 жители.

Надморската височина, на която е разположено селището е 912 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Байрам - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;  неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Абдулах, Махмуд - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Абдулах, Тимур - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Абдулах, Хасан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Абдулах, Хюсреф - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  освободен роб на Мустафа чауш; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Абдулах, Ферхад – в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  освободен роб на Мустафа чауш; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Ашер, Ставро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Ашер, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Бали, Арслан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Бали, Курд - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на Сефер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Белина - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш(а?) притежател(ка) на бащиния, наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Вели, Демур - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;  неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Гьергь, Айдън - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Гьергьо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Гин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; преселник. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Гин, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; син на Гьин преселника. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Гьон, Айдън - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Гьон, Стойчин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Демур, Шехрияр - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Джафер - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Зулфо – злодей; заптие;  убито между Ошчени и Кърчишча  по решение на СК на ВМОРО на с. Косинец. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 647; Чекаларов, В. Дневник...,с.117,136; Константинов, Г. Българско Костурско…,с.38./

Ибрахим, Оруч - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Иса, Умур-шах - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Йорго, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Карагьоз, Абди - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Карагьоз, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;  неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Койо, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Костандин, Гал - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Марко, Влайко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Марко, Стамад - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Махмуд, Ахмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Мехдие - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина за обработка от ½  чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете и след смъртта на баща и Синан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Мирче, Комнин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Михаила, Мартин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Мустафа, Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Мустафа, Якуб - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Никола, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Никола, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Никола, Поло  - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от Петко Петко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Петко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, наследил бащиния от Петко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Петко, Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Саруджа, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Сефер  - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; наследен от Курд Бали. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Синан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина за обработка от ½  чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на дъщеря му Мехдие. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Стоян, Мартин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./

Хасан, Касъм - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Хъзър - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Хюсеин, Иса - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Хюсеин, Махмуд - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;  притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Шуджа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

53.Юсуф, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./

Забележка: Благодаря за изпратените снимки от приятел, за да се има все пак някаква представа за селото.

Костурски край - Чурилово

Чурилово /Журилово, Джурилово,Чирилово/

              дн. Άγιος Νικόλαος

 

пътна указателна табела показваща отбивката към с. Чурилово

Селото е разположено в географската област  Пополе в западното подножие на пл. Мурик. На около 3  км на запад е с. Горенци. 

изглед от монастира днес

До селото на около 6 км югоизточно (с кола), в западните склонове на пл. Мурик е разположен монастира „Св.Николай”. Предполага се, че основан в краят на ХVIII в. като мъжки монастир. По време на Гръцката въоръжена борба се превръща в база на андартите. За това на 26.02.1905 г. е изгорен от четата на Кузо Попдинов и селска милиция сформирана от селата Чурилово и Куманичево имайки в предвид извършеното убийство и палежи от страна на андартите в рамките на 10-тина дни в двете села след изгарянето на монастира ( като водач на четата в бг уйкипедия е посочен Никола Марковски, но за него Георги Константинов, пише че след раняването му по време на Илинденското въстание се отегля в България на лечение и поради разклатеното си здраве, не може да помогне в тежките борби, които преживява родният му край по-късно. В спомените си Г. Попхристов, пише, че по това време П. Кляшев е назначил за Пополеколски районен войвода - Кузо Попдинов/Блатски/ преди това в този район са били войводите Христо Цветков и Никола Кузинчев.). За това твърдение се намира потвърждение в направената притурка от Г. Константинов, но по погрешка е написана годината 1906. Възстановен е през 1963 г. вече като женски монастир. Килията на Павлос Мелас е превърната в музей. В монастира има издигнат паметник и на игумена архимандрит Григориос.   

паметника на архимандрита

                                                                        

По време на преброяването от 2011 г. селото е посочено като съставно в община ( дем) Св. Врач ( Агион Анаргирон), префектура Костур (Кастория).

За първи път с. Чурилова се споменава през ХV в., в което живеели 25 семейства.

Следващото споменаване в Османски данъчен регистър от 1530 г. е посочено под името Корилова с 22 християнски пълни домакинства и и 3-ма неженени мъже. Приходът от селото за държавната хазна е 2749 акчета. Част от землището на селото е включена в спахийски зиамети и тимари.

Следващото споменаване е в Османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. под името Чурилово с 18 пълни християнски домакинства и 2 неженени.  Тъй като има призната една бащиния от султана, трябва да се приеме, че селото е съществувало на това място, преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя.  Край селото е имало лозя, но няма данък за направата на шира. Приходът от селото към държавната хазна е 3000 акчета, или близо по 167 акчета на пълно домакинство.

панорамна снимка на селото днес

Според "Етнографитя на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Журилово има 100 домакинства с 320 жители българи.                                                       В Пловдивската статистика е посочено под името Джурилово и се състои от 100 домакинства и 320 жители българи.

Според Схинас през 1886 г. то е село с 350 жители, християни. В селото има черква  и училище.

Теплов  го споменава под името Жюрилово, според него селото се състои от 100 къщи, но в него живеят 380 българи.

В „Топографическо-этнографическiй очеркь Македонiи”  Ст. Веркович го споменава като Чирилово през 1889 г., в което има 35 български къщи с 51 семейни двойки и 103 нафуза и 20 мюсюлмански къщи и 47 нафуза. Жителите се занимават със земеделие. В селото имало християнска черква обслужвана от двама свещеника.

Но в стастиката го споменава с името Жюрилово и в скоби Чирилово, там посочва че се състои от 104 къщи с 145 семейства от 360 мъже и 349 жени. Но не посочва в селото да има мюсюлманско население.

В статистиката си Росковски посочва, че с. Чурилово се състои от 56 къщи, в които живеят 245 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Чурилово има 390 жители българи. 

В началото на ХХ в. цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Чурилово има 560 българи екзархисти. Гръцката статистика от с.г. представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.

В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко с училище.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.

Селото е било организирано от ВМОРО преди 1903 г. От дневника на Васил Чекалоров, става ясно, че посещава селото на 11 юли 1903 г. и местният СК се оплакал от двама четници, които се укривали в селото. В планът за въстанието селото попада в Загорицкия център. Но колко човека от селото вземат участие в него не може да се каже. То е сред малкото села от Пополето, които не пострадват от зулуми на войската и башибозука при потушаването на Илинденското въстание. Възможно е това да се дължи до близостта на селото с Горенци и Куманичево.

През март 1905 г. селото е било нападнато и ограбено от андартите, според сведение дадено от Г. Константинов /Бистрицки/.

След Балканските войни Чурилово попада в пределите на Гърция.

Според статистиката от 1913 г. в селото живеят 262 жители, от които 123 мъже и 139 жени.

В периода 1914 – 1919 г. -  4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 г. - 12.

През 1918 г. село Чурилово е съставно село от Куманичевската община.

Според Милойевич в селото има 70 християнски къщи, а населението е славянско.

В статистиката изгатвена от МБЦК в САЩ селото е посочено с 1000 жители българи.

Преброяването от 1920 г. отчита 151 жители, от които 51 мъже и 100 жени.

Според преброяването от 1928 г. селото наброява 140 жители, от които 57 мъже и 83 жени. В селото не е регистриран бежанец след 1922 г. 131 от жителите са местни, а останалите са придошли от други населени места.

Статистиката от 1932 г. обявява, че в селото има 25 семейства, 5 от които са славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е 154 жители, от които 76 мъже и 78 жени.

Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 139 жители, от които 100 са славяноговорящи. Двама от жителите са били емигрирали за Сърбия и България.

Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гражданската война в Гърция.

През 1951 г. населението наброява 75 човека.

През 1955 г. е прекръстено на Агиос Николаос, по името на съседния монастир.                                                                                             

Надморската височина, на която е разположено селото е 930 м.

снимка на селската черква 

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители от това село се споменават следните лица:

Андрея, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ # възможно да е син на Андрея Петко

Андрея, Ставина - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Григориос Диамантидис

архимандрит Григориос Диамантидис – роден през 1837 г.; учил е в родното си село; след приемане на монашеството е назначен да управлява сиропиталището към монастира;  по-късно е издигнат за игумен на Чуриловския монастир; Лазар Кисилинчев в писмо до Г. Делчев, го обвинява като предател на укрилата се чета на Н. Андреев, но в дневника на Чекаларов не се откриват доказателства, да подкрепят това твърдение, всъщност в монастира са потърсили убежище 4-ма четника от четата на Андреев (Г. Константинов, че това е четата на Стерьо Ташков, но по това време той е четник в четата на Н. Андреев); служил като ятак на П. Мелас и другите андартски капидани начело с Вардас; той един от хората, който е посочен да му се има пълно доверие от страна на Костурския владика Г. Каравангелис; за това, че монастира се е превърнал в база на Гръцката въоръжена пропаганда през 1905 г. е  изгорен от чети на ВМОРО, но по това време игумена не бил там „и така се спаси от сигурна смърт” ( Г. Каравангелис); умира през 1912 г.; гръцките историографи бъркат като във въпросното цитирано изданеи ги разделят на две личности ( архимандрит Григориос и Григориос Диамантидис). /виж: Уикипедия – Чурилово – Григорий Чуриловски; Чекаларов, В. Дневник..., с.167-168,359; Архивите говорят, т.25. Из архива на Гоце Делчев…, с.194; Константинов, Г. Българското Костурско…, с.39; Силянов, Хр. Освободителните …,т. II, с.576; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70,82./

Атанасов /Атанасиос/, Константин /Константинос/ -  гръкоман; посочен от костурският владика Г. Каравангелис в доклад до Цариградската Патриаршия, като селски първенец убит в селото от чета на ВМОРО на 14.2. 1906 г. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127./

Велян, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Димитри, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Димитри, Петри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Димитри, Янко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ # по всяка вероятност единият от тях е брат с Петри Димитри; имайки в предвид, че попълващият регистъра, не посочва за вторият човек с едно и също име „друг”, може да се предположи, че двамата са от различни етноси

Караколев, Дино Кузев – роден през 1866 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кирк, Нико - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Киряков,Христо – роден 1883 г.; четник от Костурската чета на К.Попдинов, преминала границата на 10.ХІ.1904 г.; завърнал се в България на 15.ХІІ. 1905 г. /виж:Четите...,с.39./

Коджабаша, Динето – член на ВМОРО; направил забележка на Н. Андреев, че посещава селото и се отбива в къщи, в които има развратници, за което е бит от войводата. /виж: Чекаларов,В. Дневник...,с.246./

Коце, Никола – роден през 1864 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузев, Димитър Динев – роден през 1912 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кузева, Василка Динева – родена през 1909 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кузева , Мария Дино – родена през 1861 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кузманов, Димитър – доброволец в МОО по време на Балканската война; 2-ра рота на 5-та Одринска дружина; 15.10.1912 – 10.8.1013 г. / виж:Македоно-одринското опълчение…, с. 392./

Мелидис, Костас Христос – роден през 1920 г.; член на ГКП от 1943 г. и на БКП от 1953 г.; по време на окупацията на Гърция през Втората световна война се включва в комунистическото съпротивително движение, участва в акция в с. Горенци, заради което е арестуван и лежи в затвора; партизанин в ДАГ от 1947 до 1948 г. в 18-та партизанска бригада; след раняването му е изпратен на лечение в България, където остава; установява се във Варна. / виж:Архивни справочници,т6. Пътеводител на мемоарните документи на БКП…, с. 271./

Милев, Дино – убит на 2.3.1905 г. от андарти извън селото; възможно да е бил член на ВМОРО и участник в селската милиция на селото и да е взел участие в изгарянето на Чуриловския монастир на 26.2.1905 г. /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-23-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./ # също така е възможно Дино Милев и Динето Коджабаша да са едно и също лице.

Наско - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Наско, Панчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Начов, Костадин – посочен като свидетел на инцидента с Дамян Петров. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./

Нико, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ # по всяка вероятност е син или внук на Нико Кирк, възможно да е свързан с родствени връзки с Хрис Нико

Нико, Хрис - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Николов, Аргир – роден през 1890 г; доброволец в МОО по време на Балканската война; служи в 4-та рота на 8-ма Костурска дружина; 15.10.1912-20.1.1913 г. / виж:Македоно-одринското опълчение…, с. 496./

Николов, Живко – роден през1881 г.; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г.; неотбивал военна служба. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

Нисла, Ганче - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Оговин, Пройко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Петко, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Петков, Никола - посочен като свидетел на инцидента с Дамян Петров. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./

Петров, Дамян – на 27.11.1913 г. бил спрян от двама гръцки кавалеристи, питайки го какъв е – българин, или грък. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com _content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./

Стамко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Станко, Грую - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Стефо – преселник; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Стойко, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./

Христов,Апостол – роден 1882 г.; четник преди Илинденското въстание; обвинен в самоправство от съселяните си; след въстанието емигрира в България; четник в Костурската чета на Кузо Попдинов, влязла в Македония на 10.ХІ.1904 г./виж:Четите...,с.39; Чекаларов, В. Дневник...,с.246./

37.Чиран, Оговин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./