сряда, 29 юли 2015 г.

Костурски край - Тиквени

                           Тиквени /Тикфени/дн. Κολοκυνθού

изглед от центърът на селото днес
Селото е разположено на 10 км западно от Костур, в Костурската котловина между р. Белица /Бистрица/ и Рулската река.
поглед към селото от магистралата
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава през ХV в. в Османските архиви, като в него живеели 35 семейства.
Следващото споменаване на селото е в Османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. Според, който преди въпросната година в землището на селото са били обособени три тимара, които били преобразувани на чифлици, но чиито собственици не са живеели в селото. Към въпросната година, когато е изготвен регистърът, в селото е имало едно мюсюлманско и 22 християнски пълни домакинства, от които две вдовишки.  Общият приход, който селото внася в държавната хазна е 3000 акчета, или малко над 2 кг сребро. Признаването на бащинии в селото, от страна на Османската власт, навежда на мисълта, че корените на селото трябва да са отпреди завладяването на Костурско от турците. В землището на селото има една воденица. От данъците и налозите е видно, че в района на селото не се отглеждат лозя, но ¼ от приходите на хазната идват от налога върху ширата.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Манастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г.и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Тиквени е посочено като село с 49 домакинства и 130 жители българи и 20 мюсюлмани.
Според статистиката на Схинас през 1886 г. в с. Тикфени, живеят 200 християни и в селото има черква и кръчма.
В статистиката си Теплов  представя селото с 35 къщи, а в него населението се състои от 20 мюсюлмани и 110 българи.
Като с. Тиквени е посочено и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката си Веркович посочва, че с. Тиквени се състои от 40 къщи, 54 домакинства, в които живеят 157 мъже и 162 жени.
В статистиката си Ростковски посочва с. Тиквени в Костурска нахия, с 25 къщи и 144 жители славяни-патриаршисти.
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Тиквени има 190 жители българи християни.
Според картата на Контоянис селото е патриаршистко.
Според сведения в гръцката преса, селото било пострадало в края на януари 1903 г. от турската войска, заедно със селата Жупанишча и Горенци, за това защото подкрепяли българските комити.
Според гръцката православна църква селото през 1902 г. се било обявило за екзархийско, само нямали сведения за свещеника, дали е останал верен на Патриаршията или е преминал към Екзархията.
сградата на днешното училище в селото
В писмо до княз Фердинанд търговският агент в Битоля, посочва, че селото е минало към Екзархията изцяло, което довежда до затваряне на училището в селото.  В друг документ пак издаден от Битолското БТА споменава, че на учителят Д. Георгиев от Шестеово, не е разрешено да отвори училището в Тиквени.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в селото има 360 българи екзархисти. Гръцката статистика от с.г. не отразява промените и представя селото като гръцко с 200 жители.
Преди да се отправи Митре Влаха към Жупанишча, където ще загине минава през с. Тиквени, дори има съмнение, че от тук тръгва предателството, довело до смъртта му.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чифлик Тиквени преди Балканската война има 35 български къщи.
сгради от днешното село
Като взели участие в Македоно-Одринското опълчение са повече от вписаните в иданието, публикувано от Държавните архиви.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция. Според списъка от 1913 г. в селото живеят 207 жители, от които 117 мъже и 90 жени.
През 1918 г. селото е обявено като съставно село от Жупанишката община.
След 1919 г. един човек се изселва по официален път в България.
Според Милойевич през 1920 г. в селото е имало 15 славянски къщи.
Преброяването от с.г. отчита,  че в селото живеят 145 жители.
В статистиката на МБЦК в САЩ, срещу името на с. Тиквени е записано, че в него живеят 437 българи.
През 1926 г. името на селото е преведено на Колокинту  и е съставно село в община Четирок.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 220 жители, от които 118 мъже и 102 жени. В селото е настанен само един бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото живеят 35 семейства и всичките са със славянско самосъзнание, което навежда на мисълта, че заселеният бежанец, е напуснал селото.
През 1932 г. две седмици в селото върлува епидемия, при която умират много деца.
Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 282 жители, от които 134 мъже и 148 жени. Сградният фонд в селото е 61 постройки.
През Втората световна война Тиквени е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на ЦМБК, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”
по улиците на днешното Тиквени
По време на Втората световна война в селото били заловени 6 човека на 24 март 1944 г. от партизаните, двама от които били изпратени и бити с бухалки в бежанското село Мелантиос, двама в с. Лагас, а за останалите двама съдбата им е неизвестна. Долу горе по същото време при престрелка загива една жена, а две момичета по неизвестни причини били удавени в р. Бистрица, според А. Колиопулос.
През лятото на 1944 г., някои селяни, които участват в паравоенната организация „Охрана” се изселват от селото, за да се спасят от евентуално преследване от страна на гърците. Те се заселват в гр. Плевен, където се предполага че още от края на ХІХ в. има емигранти от селото.
Според статистиката от 1945 г. селото наброява 280 жители, от които всички са славяноговорящи, а 60 % са неблоганадежни.
Между март 1948  и август 1950 г. гръцката власт отвежда от селото 21 деца и ги изпраща в лагера „Тринити” в Солун, създаден по идея на кралица Фредерика. Комунистическата власт по време на гражданската война отвежда като деца бегалци в Източна Европа.
Като политически бежанци в края на Гражданската война се изселват три семейства в Югославия, едно от които се настанява в Охрид, а другите в Скопие. Между 50 – те и 60 – те години, като икономически емигранти се намират 26 човека. Също така има икономически бежанци, които се настаняват в Хановер, Германия.
Според преброяването от 1951 г. населението в селото е 204 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 634 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтова като жители на това село се споменават следните лица:

Амицас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Антониу – четири фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Апостолоу – четири  фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Аргириу – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Атанасиу – десет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Базинас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бенас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бецос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бинакос – шест фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Богдан, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Будак, Кочи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Бунтасис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бутасис – четири фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василеядис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василеу – пет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Велев, Кирил – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Лорейн, Охайо; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.10;т.ІV,с.9./
Велко, Киро - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Влахопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Георгиу - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Григориадис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дакулас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Далянис – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Даров /Дорев/, Никола – по време на Междусъюзническата война е доброволец в Сборната партизанска рота при МОО; 18.V.1913 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.230; Иванов, В. Отрязаната глава…, с. 115,136./
Делипалас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димаки - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитри, Стамат /Стамад/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Димитри, Христо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Димитриу – осем фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Динов /Динев/, Ставри – по време на Балканските войни участва като доброволец във 2 рота от 8 Костурска дружина и в Сборната партизанаска рота при МОО; 16.Х.1912 – 14.ХІІ.1913 г; в плен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.240; Иванов,В. Отрязаната глава…, с.91,114,126./
Донко, Христо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Дордомозис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дукас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ефтимиу – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Живко – баща на Апостол, Костандо, Христо и Щерьо; починал през 1922 г. ./виж:  Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.578/
Живков, Апостол – брат на К. Живков; загива като войник от българската армия по време на Първата световна война. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.572/
Живков, Костандо – овчар или воловар в с.Псора; самоук; през юни 1901 г. убива един турчин, пъдар в с. Псора и става нелегален; по време на Илинденското въстание и след него е четник при  Н. Желински, а след неговата смърт е войвода  в Костенарията; загива в седем часово сражение с гръцки андарти на 4.ХІІ.1904 г. в с.Либешово. /виж:Борбите в Македония и...,с.841; Силянов,Хр. Освободителните...,т.ІІ,с.578; Чекаларов, В. Дневник...,с.239; Марков, Г. Хрупищко…, с.140,146,168./
Живков, Христо – брат на Костандо; загива като гръцки войник в Мала Азия през 1922 г. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.593/
Живков /Зисов/, Щерю – брат на К. Живков; член на ВМОРО; участник в национално осовободителните борби; загинал в сражение с турците през 1907 г. в с. Косинец; погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…, т. II, с. 595; Дневник на костурския войвода...,с.147; Марков, Г. Хрупищко…, с.170,171./
Живковица – майка на Апостол, Костандо, Христо и Щерьо; жива и след 1930 г.; преселила се да живее в Хрупишча. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.578/
Зиндрос – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зиогас – четири фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисиадис – шест фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Золотас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зорбас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Илиопулос – четири фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоану – четири членна фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йованис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йорго, Малдебан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./ # това е интересно като лично име, трима човека по това време живеят в селото. В превод от съвременен турски език, посредством гугъл преводача „mal de bana” означава „забранена стока” и не зная дали не трябва да се приема като длъжност – лице, което да следи да не се пренасят контрабандни ( недекларирани и необложени с данъци и акцизи) стоки. В края на Османското робство, за това са проверявали заптиетата, при влизане в градовете. А, е възможно и да са отговаряли да няма кражби от чифлиците, един вид охрана.
Йорго, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; по всяка вероятност, негови синове са Стоян и Насто.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Калайджис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калоян - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, която след неговата смърт е преминала за обработка в ръцете на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Каптиено, Зисо – Г. Христов в спомените си „Хрупищко”, го споменава като един от заподозрените в предателство по повод гибелта на Митре Влаха в Жупанища. /виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.173./
Караянис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Касарис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Киро, Малдебан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Кояна - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; вдовица.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Кокидопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кокинопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Колевечин, Евгения – през 1946 г. била арестувана като автономистка. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Константину – четиринадесет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Коровецис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Коцопулос – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кочо, Рудо  - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Н. Кръстев
Кръстев, Наум – посочен е като „комитаджия” в гръцкия в. „Емброс” сред четници взели участие в Сборната партизанска рота на МОО и попаднали в плен. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…, с. 103,/
Кукулис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кутлас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кутрубинас – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ламброс – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лекос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лиропулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лицос – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макрис – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Манол, Василко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Марица - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; вдовица.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Марку - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мафровитис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Миро, Саро - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Митрев, Никола – по време на Междусъюзническата война е в Сборната рота на МОО; попада в гръцки плен. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…, с. 48,51,91,95,
Михаил, Малдебан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74-75 ./
Муслас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Муто - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  собственик на чифлик, който след смъртта му е наследен от синът му Бекир. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Муто, Бекир - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; земята е била наследена от него след смъртта на баща му - Муто /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Нацас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Никола, Насто - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; по всяка вероятност е брат на Стоян и син на Никола.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Никола, Стоян - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Никола, Хрис - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.75./
Николаидес - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Николау – деветнадесет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Николис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ницас – седем фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Павлопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пантазис – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападамос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папатанасиу - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папаламбропулос- фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папанаум - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папаномус - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папахристу - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пасхалис – шест фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пацас – четири фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Петко, Манол - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Петру – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пиперопулос – пет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пири - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава, че двама човека, с това име са притежавали тимари в землището на селото, които са превърнати в чифлици. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Ревас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Рисиос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Роцас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Симидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Симос – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Смоликас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сотирас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стамат /Стамад/, Йорго - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Стамат/Стамад/, Синадин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Стерядис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стерюу – пет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стойо, Пейо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Тасиос – три фамилиис това име живеещи в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Теодоракис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Теодору – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Типу - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Н. Тодоров
Тодоров, Никола – роден през 1891 г; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина и в Сборната партизанска рота при МОО; неизвестно – 1.ІІІ.1914 г; в гръцки плен от 12.VІІ.1913  до 1.ІІІ.1914 г. / виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с.103,115;Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.712./
Токалидис – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Томас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Топузис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Торис – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тромарас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Търпов, Щерйо – роден 1882 г.; четник от Костурско в Преспанската чета на П.Христов - Германчето, влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г. /виж: Четите..., с.63./
Фасулас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фасулис – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фесих - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като тимариот в землището на селото, който в последствие е превърнат в чифлик и е наследен след смъртта му, от синът му Хасан. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Фесих, Хасан Хасан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик в землището на селото, който е наследил/виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
след смъртта на баща му.
Филиу – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фотядис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Халкас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ханджарас – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хрис, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
Христоу – дванадесет фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цагас – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цакас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цалдикас – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Царо, Ристо - Г. Христов в спомените си „Хрупищко”, го споменава като един от заподозрените в предателство по повод гибелта на Митре Влаха в Жупанища. /виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.173./
Цикос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цукалис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуманис – три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Челеби, Каим - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик в землището на селото, който след смъртта му преминава в ръцете на селото; би могло да се изкаже предположение, че по всяка вероятност е потомък на християни от това село. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./
147. Янко, Андрон - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.74 ./


вторник, 21 юли 2015 г.

Костурски край - Стенско

Стенско / Стенцко,  Стенче, Стенскон/ дн. Στενά

Селото се намира на 30 км западно от Костур, в източното подножие на  пл. Гълъмбица или Галевица (Алевица).      
Карта на района според ГЩ на Австро-Унгарската армия
На юг селото граничи с Нестрам, който отстои на 5 км; на запад с Омоцко, което по пътя отстои на 20 км; на север със Зеленград  (12 км)  на изток със селата Радигоже (7 км) и Чука (4 км).
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).
първата къща  на идване от Нестрам
Най-точно описание за селото дава в своите спомени Василка Костова: „… ести голо место, нема дарва, има голи стени, тарнйа, трева. И от двете страни ести заградено со стени, затова се кажви Стенцко. Има стени и от тас и от тас страна. На стреде ести селото. Пот селото течи река.” Като планинско село не е купно, деляло се на Горно и Долно Стенско. Имайки в предвид описанието, което дава В. Костова, днешното село не е на  землището на старото. За това твърдение, основание ми дава, както вида на черквата, така и липсата на река в близост до него. На сателитната карта, реката стои близо до пътя (сравнена с Австро-Унгарската карта) в близост до отклонението за с. Чука.
В средата на ХV в. селото за първи път се споменава в Османските данъчни регистри като Стенче с 25 домакинства, от които три вдовишки. Общият приход, който селото носи за Османската хазна е 1260 акчета.
В края на ХV в. в Османските архиви, от този район се среща името на с. Стипенче, което според някой е възможно да се отнася  за Стенско, в което са посочени 115 домакинства. Но смущаващ е факта с многото домакинства. Нараснало е повече от пет пъти. Ако селото преди и след това  се е намирало  на едно и също място, просто е не естествено да е нараснало толкова. Опирайки се, както на следващите статистически данни за него, така и по спомените на хора родени близо 400 г. след това описващи местоположението и отглежданите кулутри, които не се отличават много от онова време: „ Нийа садими пченица, ечмен, мисир, овес, уроф (фий), арж (ръж), фасул….Живото беше мачен.”
последната сграда от селото в посока към Зеленград
Следващото споменаване на селото е в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. Според него, тогава селото е чисто християнско, в което има 24 семейства, административно спадащо към Хрупишката нахия. Интересното в този документ е високият брой на неженените мъже – 25. Общият приход, който селото внася в държавната хазна е 8000 акчета (или близо  5,5 кг сребро). И в това село липсват сведения за отглеждане на лозя, но ¼ от парите идват от данък за шира. В землището на селото е имало две воденици. От по-горе изброените култури, не са събирани данъци за отглеждане на фасул и царевица.
По всяка вероятност от селото са се изселвали не малко хора, причините за това явление в миналото, са както недостатъчната плодородна земя, така и натиска от албанският демографски бум през ХVІ в. Свидетелство за това са едичните освиделствувания за момента с представители на селото, който са сред групата заселила се в Брацигово през 1791 г.
В края на ХІХ в. Стенско е село в Хрупишка нахия на Костурската кааза от Османската империя.
В статистиката на Схинас от 1886 г. с. Стенскон е посочено със 120 християни, като население.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено също като Стенско.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Стенско има 126 жители българи християни.
изглед на черквата в селото
В началото на ХХ в.  цялото население на Стенско е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархи Д. Мишев през 1905 г. в Стенеско има 144 българи патриаршисти, но не посочва в него да има каквото и да е училище.
Гръцката статистика от с. г. представя Стенско като изцяло гръцко със 170 жители.
Според свидетелства на Битолското гръцко консулство, селото остава вярно на Гръцката патриаршия преди и след Хуриета.
На 20 юни 1906 г. в местността „Остри връх” край селото, част от четата на Никола Добролитски, под водачеството на Кузо Димитров от с. Маняк, води сражение с андартска чета.
четата с главата на войводата си
На 4 юли 1907 г. четата на Атанас Кършаков се сражава край селото с андартските чети на капитан Рупакас (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас (Н. Платанияс), както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на противника. Четниците отрязват главата му, за да не позволят с нея да се гаврят враговете му, и се оттеглят към с. Дъмбени, където си правят снимка с нея. Снимката е дело на фотографа Леонидас Папазоглу, по късно Христо Руков преснима снимката.
Но, нито в спомените на Георги Христов Марков, нито някой друг деец на ВМОРО споменава селото да е обект на внимание от тях. Същото се отнася и за дейците от гръцката въоръжена борба за Македония.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ чифлика Стенско преди Балканската война има 7 български къщи                                                                                                       
След Балканските войни Стенско влиза в пределите на Гърция.                                          
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 145 човека, съотношението на мъже спрямо жени е 67/78.
През 1918 г. селото е посочена като съставно в Нестрамската община.
Милойевич посочва, че в селото е имало 16 славянски – християнски къщи.
Според преброяването от 1920 г. населението е 130 човека, като съотношението между мъже и жени е 63/67.
В статистиката на МБЦК в САЩ, срещу името на с. Стенцко е записано, че в него живеят 160 българи.
През 1926 г. е прекръстено на Стена.


из днешно Стенско
Преброяването от 1928 г. посочва, че населението е 148 човека, като съотношението между мъжете и жените е 64/84. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 18 семейства.
По време на преброяването от 1940 г. населението е 204 жители, като съотношението между мъже – жени е 95/109. Сградният фонд на селото е 52 сгради.
По време на Втората световна война селото първаначално попада в италианската окупационна зона, а след капитулацията на Италия са заместени от германците и е изгорено от тях.
Въпреки това според статистиката от 1945 г. броят на населението се запазва -  204 жители, от които 180 са славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция селото отново  пострадва и на практика е напуснато от жителите си. Комунистическите части  извеждат 65 деца бежанци. Но имайки в предвид броят на населението,  може би е използвано като средищен център за набиране на деца от съседни села.                                                                                                                              
Преброяването след Гражданската война през 1951 г. отчита, че в него са останали само 25 жители.
Надморската височина, на която се намира селото е 1039 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Андрия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Бале /Пале/, Христо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Ганджев, Коста – екзархист; потърсен от андарти, да бъде заловен и наказан на 16.8…? /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-23-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Ганзовски, Георги – роден през 1924 г; влиза в комунистическата младежка организация и от 1943 г. се сражава в редовете на ЕЛАС; участва и в Гражданската война в Гърция; след разгрома на комунистическите сили в 1949 г. емигрира в Албания и оттам в СССР; от 1950 до 1953 г. учи във военно-политическа академия, от 1956 до 1960 г. във висше партийно училище, а от 1962 до 1964 г. завършва икономически факултет със специалност икономика на съветската търговия; през 1964 г. става аспирант в Академията на науките на Узбекистан и в 1969 г. става кандидат на икономическите науки по политикономия и започва работа в Академията на науките на Узбекистан, като преподава и политикономия в Таджикистанския медицински институт; през 1970 г. се заселва в Югославия и започва работа в Правния факултет в Скопие; в 1972 г. е избран за доцент, a в 1976 г. за извънреден професор в Катедрата за икономически науки./ виж: www.pf.ukim.edu.mk/
Георгиу, Костас - патриаршист; убит на 12 септември 1905 г. от чета на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.77, 124,125./
Герго - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Гин - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Гин, Велйо / Велино / - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Гин, Радин -споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Гон – трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Дела  - вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Димитре, Павле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитре, Пано - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Калоян - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Манчо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Михал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Никола - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димитри, Стойко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Димо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Йорго, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Йорго, Колйо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Киро, Продан - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Киряковски, Леко - напуснал родният край с децата бегълци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./
Кице, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Коста, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Костова, Василка – разказала спомените си за селото и за живота в него  пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 155-156./
Костовски, Таки – роден през 1933 г.; член на ЕПОН; участник в Гражданската война от 1947 г.; ранен и отведен на лечение в Албания; след излекуването си се връща отново в Гърция; разпределен в младежкото подразделение „ДЕЛТАМИ”; участва в боевете при Грамос; от 1949 г. емигрира в СССР; през 1971 г. се установява в дн. Р. Македония и работи в железниците, където се пенсинира. /виж: Македонско сонце, бр. 670, 4.5.2007, с. 44-45./
Кочко, Миле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Кочко, Миро - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Кочко, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Кочо, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Лазарова, Поликсена Пальова - продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./
Лазор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Лубне  - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Мара – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Мартин - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Мато, Коста - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Мато, Петре - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Минкул - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Михал, Илия - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Михаил, Атанас - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Михо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Нико - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Никола – двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Никола, Богдан - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Никола, Калоян - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Никола, Кочо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Пал - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Пал, Крал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Пале, Ста(в)ре - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Панко, Михаил - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Панко /Янко/, Михаил - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Панко /Янко/, Пано - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Пано, Киро - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Пано, Пройко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Панчо /Янчо/, Михал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
папа Герг - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
пaпa Димитри - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Пенко / Янко /, Тодор - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Петко, Велко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Петко, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Петко, Михаил -споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Петре, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Райко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Райос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Рашайко - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./
Рус, Коле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Рус, Танчо /Панчо, Янчо/ - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Стана  - вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Станиша, Велко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Станиша, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Станиша, Мишо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Стойко, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Татуш - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Толе - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./
Чулка - роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.  /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./
Шади, Стамко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./
Янос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

79.Янчо /Танчо/, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./