четвъртък, 24 декември 2015 г.

Костурски край - Черешница

                Черешница/Чересница/  дн. Πολυκέρασον

Изглед към селото днес от площада пред черквата
Селото отстои на 15 км североизточно от Костур в южните разклонения на пл. Вич. На 5 км на запад е с. Тиолишча, на 4 км на север – Българска Блаца, а на 4 км на юг – Олишча и Олишченския монастир „Св.Врачи”.                                                                                                     По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община ( дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).
детайл от стара къща от селото
Според местни предания, разказани от Никола Пандов, жителите му са се преселили от полското село Фотинишча, което напуснали поради турските зверства.   За първи път Черешница се споменава в османо - турски документи от втората половина на ХV в. със своите 16 семейства. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 1066 акчета.
Следващото споменаване в османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. като село от Костурската кааза. В него живеят 24 пълни домакинства и 4 неженени мъже. Не се споменава да са отглеждали лозя, а се споменава само за платена такса за закупено вино. Възможно да е имало хан в селото. Липсата на данни за признати бащинии потвърждава, че селото е създадено след попадането на Костурско в пределите на Османската империя. Приходът от селото към държавната хазна е 5000 акчета или по 208 акчета на пълно домакинство.
По всяка вероятност тези данни от Османските данъчни регистри се отнасят за периода, когато селото се е намирало в една от местностите – Топлица,Чейма или в Долното село. Но липсата на сведения за наличие на духовно лице, навежда на мисълта, че по всяка вероятност, селото се е установило сравнително на скоро преди попълването на данъчния регистър, тъй като в спомените си Никола Пандов, казва че на трите места имало следи от черкви.
черквата "Св. Никола"
Черквата "Св. Никола" е построена през 1844 г.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Черешница  е посочено като село със 160 домакинства и 550 жители българи. Според статистиката на Схинас в Чересница има около 600 християни, църква и кръчма.
В статистиката на Теплов срещу  Черешница е записал село със 150 къщи и 580 българи.
В статистиката на Веркович за селото се посочва, че се състои от 156 къщи, 217 венчила, а жителите му са 529 мъже и 518 жени.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Чересница.
В сатистиката на Ростковски ца селото е записано, че се състои от 73 къщи, а жителите му са 384 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Черешница има 520 жители българи християни.                                                                                                                                   
През 1898 г. всички жителите на Черешница минават под върховенството на Българската екзархия.
спомен от старите къщи
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в селото има 640 българи екзархисти и функционира българско училище с 35 ученика и един учител.
При обиколката на Костурско Гоце Делчев през 1901 г. – на 21 и 22 декември заедно с Пандо Кляшев е в Черешница, по уреждане на организацията в селото.
По време на Илинденското въстание черешничани участват със своя чета, ръководена от Герман Чиковски. Според дневника на Михаил Николов Розов, трима от селската чета вземат участие в похода към Прилепско.
При потушаването на Илинденското въстание  серото е било нападнато от войска и башибозук на 14.VІІІ.1903 г. На 21.с.м. е нападнато отново от войска и башибозук.При двете преминавания са опожарени общо 83 къщи от 96.                                                                               Но според спомените на Стефан Шклифов и Яна Попгерманова, след опожаряването на селото по време на Илинденското въстание са останали запазени само 4 къщи, тези на Шклифови, Мангови, Дзонови и Лялъкини.
След въстанието 150 души се изселват в България.                                                                             Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като смесено българо - гръцко с 400 жители българи и 200 гърци.                                                                                                                   
На 18.11. 1907 г. в селото загива войводата Кузо Попдинов. Според спомените на Стефан Шклифов - Стефан Шестоваров, е дошъл в селото с чета на ВМОРО да проучи, кой го е предал и да накаже предателите. Убити са 15 възрастни жени.
Селото остава екзархийско до попадането си в пределите на Гъриция след Балканските войни.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Черешница преди Балканската война има 120 български къщи.
Според списъка от  1913 г. в селото живеят 660 жители, от които 390 мъже и 270 жени.
Селото заедно с Личишча и Фотинишча представлява една община през 1918 г.
Според Милойевич в селото има 70 славянски – християни къщи.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 88 семейства, а жителите са 343, от които 132-ма мъже и 211 жени .
минало и съвремие от Черешница
В статистиката на МБЦК в САЩ е записано, че селото се състои от 1430 българи.
През 1926 г. селото е прекръстено на Поликерасон, в превод много черешово.  Между 1914 и 1919 г.- 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото са извършени 20 политически убийства.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 328 човека, от които 149 мъже и 179 жени. Пет са настаненинте бежанци след 1922 г.
В 1932 г. са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.                                                                                                    
Според преброяването от 1940 г. жителите са 397 човека – 174 мъже и 223 жени, а сградният фонд е 93 сгради.
По време на Италиано-Гръцката война 20 мъже от селото са били мобилизирани.
След капитулацията на Гърция пред нацистка Германия се образува в селото българска община, а по – късно и структура на Централния българо – македонски комитет.
Комитет на СНОФ в селото се създава в края на 1942 г.
В периода 1943-1944 г. 10 човека от селото се включват в редовете на ЕЛАС и НОФ, а общо 40 се включват в редовете на паравоенната организация „Охрана”, но според спомените на Ст. Шклифов, само 20 са били готови да се бият до края.
На 21.VІІІ.1944 г. селото е нападнато от гръцки партизани. Общо жертвите от това нападение с наказаните в последствие от партизаните са 8 човека.
Според статистиката от 1945 г. с. Поликерасос живеят 1031 човека, от които 1000 са славяноговоряши, 550 от тях са с „негръцко национално съзнание“, 17 са избягалите в Югославия или в България. Но по всяка вероятност данните се отнасят за общината като цяло (Черешница, Фотинишча и Личишча).
По време на  Гражданската война в Гърция селото също понася загуби - по-голямата част от мъжете и жените над 16 годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Почти цялото население напуска селото.
След края на Гражданската война в селото остават 87 жители, според преброяването от 1951 г.
През 2006 г. селото е обявено за защитено селище от Министерството на Културата на Гърция. Мотивът на Министерството е: „за архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение.” Само 11 къщи са в момента обитавани.
Надморската височина, на която е разположено селото е 1220 м.
панорамна снимка към част от Черешница

В спомени, документите, книги и в интернет пространството като жители на това село са споменати следните лица:  
                           
Алекса - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Арнаутино, Тома – преселил се в селото след Първата св. война; става партизанин в ЕЛАС през август 1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 268,301./
Арнаутино, Христо – става партизанин от ЕЛАС през август 1944 г.; става кмет на селото през 1945 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,290,291./
Бабчоров /Бабчорчето/, Митре/ Дине/ – роден 1830 г.; убит от турците при опожаряването на селото на 14.VІІІ.1903 г./виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,294; . Ил.Илинден кн9(139), с.13/
Баров, Митьо /Мите/ – споменава се в спомените на Ст. Шклифов; негов братовчед; мобилизиран по време на Гръко – Турската война; четник в „Охрана”; убит при нападението над селото от страна на партизаните на 21.8.1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.14,63,96,246,274./
Баров, Стасе – заловен е бил от андартите на Еловска бука, заедно с дървари от Б.Блаца . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17./
Баров, Стоян – роден ок.1823 г.; заклан от башибозука при опожаряването на селото по време на Илинденското въстание./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.273./
Баров, Ташко - споменат в  спомените на Лефтера Ристовска пред Бл. Шклифов; емигрирал в Австралия. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91./
Барова, Люба – била е годеница на Тома Божков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Барова, Сика - ученичка в българското училище в родното си село. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.37,233-234./
Барова, Фана – съпруга на Мите Баров; родом от Вишени. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 274./
Бельов, Ване - споменат в спомените на Стефан Шклифов, като брат на Стасе; сбили се при подялбата на имота; дори си направил нова входна врата, за неговата част от къщата. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Бельов /Даскала/, Гиле – къщата му се е намирала в Долната махала; бил е на гурбет във Франция заедно с Лазо Йоров; по време на Италиано-Гръцката война е изпратен на заточение по островите; член на комисията за раздаване на помощи изпратени от България; партизанин в редовете на ЕЛАС от август 1944 г.; емигрира в Югославия; установява се в Битоля. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 224,230,233,239, 257,260,263,273,275,293./
Бельов, Йорги – по време на Гражданската война в Гърция е бил на около 60 г.; бит от Лекопулос, за да каже кой е убил Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 301./
Бельов, Стасе – накаран да донесе два котела с вода, в които да бъдат натопени дебелите въжета, с които са бити съселяните му на празника „Св.Св. Кирил и Методий” през 1913 г.; самият той е бит до загуба на съзнание от гръцките войници; на стари години се дели с брат си Ване, за имота се стига до бой между двамата.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 41,42,194./
Бельова, Виля – съпруга на Стасе Бельов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 44./
Бельова /Бельува/, Дита - споменат в спомените на Стефан Шклифов, като глобена и принудена да пие рицинова масло, защото говорила на български език; заточена за шест месеца от гръцката власт на остров по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 204; Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.86./
Бендерлията - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; установил се в София; зъболекар; роднина с родът Барови. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Божков, Васил /Цильо/ – мобилизиран по време на Гръко-Турската война; емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да живее в Сидни; брат на Калиопа Търпова. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.96./
Божков, Глигор /Голе/ - баща на Тома Божков; емигрирал е в Австралия; изпратил пари за лечението на синът си; през 60-те години на ХХ в. пристига със съпругата си в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 236,237./
Божков, Георги - емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да живее в Аделаида; брат на Калиопа Търпова. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Божков /Бошков/, Димитри -  дядо на Панайот Бошков. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91;. Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 62,155./
Божков /Бошков/, Мане/Дамян/ – роден през 1844 г; убит от турците при опожаряването на селото по време на Илинденското въстание./виж: Ипр., 1983, кн. 3, с.127; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Божков /Бошков/, Панайот /Йоти/ Николов – роден през VІІ. 1923 г.; син  на Коле /Никола/ и Яна Божкови; с прогимназиално гръцко образование; като ученик в Костурската гимназия е член на ЕОН; освободен от партизаните по време на Гражданската война от мобилизация поради заболяване през 1948 г.; преселил се в Полша след края на Гражданската война, а от 1970 или 1971 г. е в България; спомените му са записани от Бл. Шклифов през 1981 г. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.85,91-95; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152,221-223,234-236,274,277-278,279,281, 291,297-298,301,302./
Божков, Никола - емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да живее в Аделаида; братовчед на Калиопа Търпова. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221,235./
Божков, Тома – бил болен от епилепсия, дошъл да се лекува в България през 1941 г.; по време на Гражданската война в Гърция се сражава в редовете на ДАГ; след края на на войната емигрира в СССР; установява се в Ташкент; през 60-те год. на ХХ в. пристига в София със семейството си; загива при пътен инцидент /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234,237./
Божкова, Глигорица – майка на Тома Божков, съпровождала го при лечението му в България; през 60-те години на ХХ в. със съпруга си се установяват в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234,237./
Божкова, Дина – омъжила се за Глигор Шимагов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 50./
Божкова, Митра – майка на Дина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 50./
Божкова /Бошкова/ – Джоджова /Джоджува/, Проша – сестра на П. Божков; омъжила са за Ставре Джоджув; емигрирала в Австралия със семейството си. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.85,91-./
Божкова, Яна – съпруга на Никола /Коле/ и майка на Йоти. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 235./
Божуркин, Ристо - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; преселил се в Пловдив; роднина с  Божкови и Търпчинови . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234-236./
Божуркина, Стефка /Динка Попова/ - споменава се в спомените разказани от Йоти Божков; осиновено дете от Ристо и Тана; дъщеря на Гечо Попов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 235./
Божуркина, Тана - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; съпруга на Ристо Божуркин; леля на Йоти Божков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234-236./
Бондилов /Бандилов/, Насо - споменат в спомените на Стефан Шклифов; роден е в Шестеово; заврян зет /домозет/ в селото; заразил се от комунистическата пропаганда. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 230,289-290./
Бошко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Братанова, Лина – споменава се в спомените на Яна Попгерманова, разказани пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Братанови - според спомените на Стефан Шкливов е род, който се преселил в България след  Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9./
Бусотов, Коста Пандов – роден през 1928 г.; член на ЕПОН от 1943 г.; сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947-1949 г.;  след края на Гражданската война в Гърция първоначално емигрира в СССР (1949-1953), след това в Полша (1953-1960), след това в България, Варна. /виж: Архивни справочници, т.6…., с. 67./
Бутков /Буткув/, Дине – участник в редовете на ДАГ; офицер. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.85./
Бутков /Буткув/, Христо – участник от редовете на ДАГ по време на Гражданската война. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.85./
Велян, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Влао, Ристо – домозет в Черешница; бил е женен за Льопа Зекова; овчар; включва се на страната на гръцката въоръжена пропаганда – андартин; благодарение на неговото застъпничество са се спасили дърварите от Черешница при избиването на блачани в Еловска бука; днес на негово име е кръстена главната улица в селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./
Гилькина, Маруша – омъжена за Кузо Колешков от Олишча; на нейната сватба войводата Кузо Попдинов е играл на хорото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.33./
Главчев, Андон /Доне/  Кузов – роден около 1883 г.; бил натоварен с биенето на камбаната в църквата при пристигането на поп Герман в селото, като екзархийски свещеник; емигрирал в САЩ; установил се да живее в Кентон, Охайо; съосновател на МПО „Борис Сарафов; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов; оставил  своите спомени записани на лента. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25; Михайлов, Ив.Спомени, т. 2, с. 11; т. ІІІ, с. 11; strumski.com/biblioteka/?id=838./
Главчев, Кузо – роден е в селата около Грамос; в Черешница е зет. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.26./
Главчев, Коста/Дине, Диме, Митре/ – роден през 1822 г; убит от турците по време на Илинденското въстание в родното му село на 14.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр., 1983, кн. 3, с. 127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,с.294; Ил.Илинден кн9(139), с.13./
Главчева, Тинка - едно от последните кръстени деца от поп Герман. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28./
Гюварди, Елена – родом от Керкира; съпруга на Андонис; учителка в селото преди нападението на Италия над Гърция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 220,230,231-232./
Гювардис, Андонис – родом от Керкира; в края на 30-те години на ХХ в. е секретар в селската община. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 220./
Гювардис, Димитри – син на Елена и Андонис; роден около 1935 г. на учил български език като малък. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 231-232./
Деспин, Гири – родственик на Ристо Влао и на Ване Пърпов /първи братовчеди/, предложил улица в селото да бъде кръстена на негово име; баба му е сред убитите жени от селото, които са обвинени в предателството на Кузо Попдинов; бил е в служба на гръцката полиция, като доносник; по време на окупацията на Гърция през Втората св. война става партизанин в ЕЛАС, за да избегне смъртното наказание от Охрана; Стефан Шклифов го описва като човек, който по маменето нямало друг по-добър, но за крадене, нямал сърце. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,35,187,202,206-211,218,220,232, 239,244,253-255,258,260,291,296./
Деспин, Кочо Гири – загива като партизанин от ЕЛАС в Грамос. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 268./
Деспина, Дита – първа братовчедка на Ст. Шклифов; съпруга на Гири Деспин; според спомените на Стефан дума на гръцки не знаела. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 207./
Деспина, Тинка - отказала да посещава гръцкото училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 58./
Джоджов, Атанас /Насо/ – братовчед със Стефан Шклифов; мобилизиран по време на Гръко-Турската война; взел участие в построяването на къщата на Никола Д. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 63,96./
Вангел и София Джоджови
Джоджов, Вангел С. – след края на Граоданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се да живее в гр. Ташкент; през 1953 г. се сгодява за София. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Джоджов, Васил - четник от паравоенната организация на „Охрана”, заедно с братята си Йорги, Стефо и Тома. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,279./
Джоджов /Джоджув/, Гечо Ставрев -  син на Ставре и Проша; племенник на П. Божков. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.92./
Джоджов, Йорги - четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Джоджов, Никола – емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да живее в Аделаида; зет на Калиопа Търпова. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Джоджов, Пандо -  отказал да посещава гръцкото училище; мобилизиран по време на Гръко-Турската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 57,63,96./
Джоджов, С.К. – емигрира в Австрлия преди Втората световна война; установява се да живее в Аделаида; по всяка вероятност член на МАНС; съобщава за сгодяването на синът си в Ташкент чрез в. „Македонска искра”. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Джоджов /Джоджув/, Ставре – женен за Проша Божкова; емигрира в Австралия при баща си. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91./
Джоджов, Стефо - споменава се в спомените разказани от Йоти Божков; установил се да живее с жена си в Пловдив. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 235./
Джоджов, Стефо - четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Джоджов, Тома – ученик в българското училище в родното си село; четник от „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.37,57,246; Шклифов, Бл. с.91./
Джоджова /Джоджува/, Лековица – възръстна жена, която е посочена от Ст. Шклифов, че навремето е ходила забрадена с бяла кърпа; майка на Пандо и Тома. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.81; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 57./
Джоджова, София - след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се да живее в гр. Ташкент; през 1953 г. се сгодява за Вангел Джоджов. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Джоджова, Стефка - споменава се в спомените разказани от Йоти Божков; установила се да живее в Пловдив със съпругът си Стефо. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 235./
Дзальов, Мите – притекъл се на помощ на Манол Стумбов, при нападението на андартите с цел да го убият.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19./
Дзонови – род от Черешница, живеещ в Долната махала. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 273./
Дзонов, Глигор /Голе/ - споменат в спомените на Стефан Шклифов; четник от „Охрана” къщата му е ограбена на 21.8.1944 г. от партизаните; застрелян от партизаните около 25.8.1944 г. край с. Поздивишча. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194,246,275,281./
Дзонов, Голе – взел участие в укриването на тленните останки на Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 302./
Дзонов, Йорги – член на ВМОРО; взел е участие в Илинденското въстание от 1903 г.; кмет в селото през 30-те години на ХХ в.; Стефан Шклифов го описва като българин до „коска”; заради имот се скарал с брат си Христо; по време на Италиано-Гръцката война е изпратен на заточение по островите; четник от Охрана”; убит на 21.8.1944 г. в селото от партизаните. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 155,184,186,194,224,246, 257,271./
Дзонов, Пандо Георгиев – споменава се в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 283./
Дзонов, Пандо Глигоров - споменат в спомените на Стефан Шклифов; син на Глигор, починал като малък. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Дзонов, Стасе – четник от втората чета на „Охрана”, въоръжена от германците; става партизанин в бригадата на Гоче, с нея влиза в Югославия в края на 1944 г.; изпратен е да прочиства Дебърско и Гостиварско от балисти. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 271,273,279,289./
Дзонов, Христо - споменат в спомените на Стефан Шклифов във врозка с подялбата на имот с брат му Йорги. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Дзонова – възрастна жена; убита по повод направеното разследване от Стефан Шестоваров, за извършеното предателство, при което загива войводата Кузо Попдинов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.33./
Димитри, Кочко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Димитри, Стоян - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Димко, Оговин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Димо, Кирко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Добри - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Душко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Зеков, Георги /Йорги/ - син на Глигор Зеков; бил е на гурбет в Цариград /Истанбул/ завърнал се в родното си село; баща му за това, че отказал да отиде на гурбет в Австралия го прогонва от родният му дом със семейството му; член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война; обучавал роднински деца на българско писмо; починал от охтика. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 190-192,228,231,233,239,242,245; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Зеков, Глигор /Гиле/ - зет на Васил и Никола Шклифови, женен е за тяхна сестра; уличен в измама; починал е в Анадола. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.11./
Зеков, Глигор – един сред битите българи от гръцките войници на празника „Св. Св. Кирил и Методий” през 1913 г.; заточен за 6 месеца на о. Трикили; бил е на гурбет в Америка; прогонил синът и снаха си от дома си; по време на Италиано-Гръцката война е изпратен на заточение по островите. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,53-54,185,190-192,224./
Зеков, Кирил /Киро/ - брат на Глигор; член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война; член на комисията за раздавани на помощи изпратени от България; бит през 1941 г. от италианците по донесение, че притежава оръжие; подвойвода на местната чета към „Охрана”; къщата му се е намирала в края на Горната махала, била е използвана като място от където да се отбраняват при нападение от страна на партизаните; къщата му е била изгорена при нападението от партизаните над селото на 21.8.1944 г., а самият той успял да се спаси със съдействието на Ване Пърпов и Йорги Ристовски, тъй като е роднина с тях, преобличайки се в женски дрехи; с германците бяга за Югославия, заловен край Лерин от партизаните, но е пуснат; през 1945 г. лежи в затворът в гр. Сяр; след освобождаването си от затвора заминава за Скопие със съпругата си при синът си Тома. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 191,232,233,239,240,242,244,245,246,250, 259, 266,269,274,278,281,282,283,286,293; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Зеков, Кузо – бит от италианците по донесение, че притежава скрито оръжие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 244./
Зеков, Петре – брат на Глигор; изселил се в Пловдив; в неговият двор Георги /Йорги/ построява новата си къща. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 191./
Зеков, Ставро – след Хуриета е емигрирал в Америка; по време на Балканските войни се включва като доброволец в МОО и пристига в Костурско; завръща се на нова в Америка, където е и погребан. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.38./
Зеков, Тома Кирилов /или Киров/ – по всяка вероятност след края на Гражданската война в Гърция, емигрира в Югославия; установява се в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 293./
Зекова, Кальопа – съпруга на Киро Зеков; със съпруга си се установяват да живеят в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 283./
Зекова, Тана – сестра на Йорги и дъщеря на Глигор. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 190-192,228./
Змернов,  Дамян /Тимяне/ Василев – роден ок.1828 г.; заклан от башибозука на 21.VІІІ.1903 г. при повторното нападение над селото по време на Илинденското въстание./виж: Ипр., 1983, кн.3,с.127; Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.273; . Ил.Илинден кн9(139), с.13/
Змернов, Христо Бошков/Божков/ – роден през 1868 или1873 г.; заклан от башибозука / или застрелян/ на 21.VІІІ. 1903 г. при повторното опожаряване на селото по време на Илинденското въстание./виж: Ипр., 1983, кн.3, с.127; Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.273; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Зонов, Георги - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Зонов, Глигор - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Зурлев /Зурлов/– род от Черешница, живеещ в Долната махала. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 273./
Зурлев, Киряко – член на ВМОРО; участвал в убийството на игумена на монастира „Св. Врач” – Константин, където е ранен. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.29-30./
Зурлев, Кузо – завършил българското училище в Цариград. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.31./
Зурлева, Софа – дъщеря на Киряко Зурлев; учила в българската Битолска гимназия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39./
Зурлов, Атанас /Насето/ - споменат в спомените на на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 185./
Иванов, Аргир - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Ингельов, Пандо – споменат в спомените разказани от Стефан Шклифов пред синът му Благой. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.37./
Ингельова, Дана - учила в българската Битолска гимназия; починала в резултат на „лошия грип” след Първата св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39./
Йован - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Йорго, Хрис - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Йоров, Лазо – бил е на гурбет във Франция с Гиле Бельов и решил да остане там да живее;  загинал като френски войник, сражавайки се срещу германците по време на Втората св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 224./
Йорови - според спомените на Стефан Шкливов е род, който се преселил в България след  Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9./
Караджов, Ангел - интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Караджов, Лазар – интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Кираджиев /Кираджията - Чиков/, Георги /Йорги/ – син на „Пирко” Чиков; първоначално се занимавал с превоз на стоки „кираджилък” и с тази си професия, неговите потомци създават нова фамилия – разклонение на родът „Чикови”; предприемчив и трудолюбив, отворил дюкян в родното си село; в двора на къщата си направил воденица; участник в селската чета по време на Илинденското въстание; ранен от турските войници при опожаряването на селото по време на въстанието; убит край с. Стар чифлик, по поръчение на владиката Германос Каравангелис от помаци от Жервени./виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.21-24; Ипр.,1983,кн.3,с.127./
Кираджията, Томе - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
Кираджиева – Лялькина, Дана Йоргова – дъщеря на Йорги; омъжена за Гиле Лялькин; установили се да живеят в Цариград /Истанбул/; починала и погребана в българското гробище там. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22./
Кираджиева – Пандова, Дота Йоргова - дъщеря на Йорги; омъжила се за Кольо Пандов; преселили се в София, където е починала и погребана. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22./
Кираджиева, Проша Йоргова – дъщеря на Йорги; заминава при сестра си Дана в Цариград. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22./
Кираджиева – Търпчинова, Цана Йоргова – учила в българското училище в родното си село; омъжена за Йорго Търпчинов, заедно със съпруга си се преселват в България, установяват се в София и там е погребана. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22,37./
Кираджиева, Циля /Василка/ Йоргова - дъщеря на Йорги; отказала да посещава гръцкото училище; заминава при сестра си Дана в Цариград; починала е млада. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22,58./
Киранин, Апостол /Толе/ - решил в края на 20-те години на ХХ в. да ходи на гурбет в Аржентина със Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 162-167,169./
Кирк - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Киров, Васил /Цильо/- четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Киров, Кольо /Коле/ – бил осиновен временно от Йорги Ников – Гегата; четник от „Охрана”; самоубил се при нападението на партизаните над селото на 21.8.1944 г., заявявайки: „Яз сам ке се убия, ама на гръцки ръце не се предавам!” /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 186,274,282./
Киров, Кузо – споменат в спомените на Стефан Шклифов, като жител на селото; четник от „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 218,246./
Кирова, Кича – съпруга на Кузо Киров. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 218./
Кичанова - Стумбова, Митра – омъжена в Б. Блаца; мъжът и е един от убитите блачански дървари в Еловска бука; отгледала наскоро роденото си дете Пандо Стумбов в родното си село. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./
Кичанова, Стойна – майка на Митра; помогнала и при отглеждането на синът и. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./
Королов, Борис – братовчед на Стефан Шклифов; след Първата св. война заедно с майка си и сестра си пристигат при баща си, който се е установил да живее в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 62-63./
Королов, Кузо – като ученик в българското училище в родното си село, играл в пиеса ролята на Хр. Ботев. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.26./
Королов, Мите – името му се споменава в детските спомени на Ст. Шклифов . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.14./
Королови - според спомените на Стефан Шкливов е род, който се преселил в България след  Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9./
Котов, Голе – внук на Тома Шамов; четник от паравоенната организация на „Охрана”; обвинен през 1945 г., че е убил гръцки учител избягва в Битоля; в последствие емигрира в Австралия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,271,294,296 , 299,300./
Котов, Дине - четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Котов, Лябе - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Котов, Ристо - бит от гръцките войници на празника „Св. Св. Кирил и Методий” за да предаде пушката си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45./
Котова, Проша - ученичка в българското училище в родното си село. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.37./
Котова /Котува/, Фана – три месеца е заточена на остров от гръцката власт по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.86./
Кочко, Думан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Кочова - възръстна жена, която е посочена от Ст. Шклифов, че навремето е ходила забрадена с бяла кърпа. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.81./
Кочова, Дота - учила в българското училище в родното си село през 1911/12; отказала да посещава гръцкото училище след установяването на гръцкото управление в Костурско; емигрирала е в Австралия, до 1974 г. е била жива. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39,58./
Ланчо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Лука – влах по народност; четник в четата на Ив. Попов. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІХ/
Мангов, Апостол /Толе/ Колев – емигрант в Америка отпреди Балканската война; женен в Олишча. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 42./
Мангов, Атанас /Насо/ – един хората взели участие в укриването на тленните останки на Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 302./
Мангов, Борис – споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 291./
Мангов, Бури - споменат в спомените на Стефан Шклифов; отказал да се декларира като българин през 1941 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 230,232./
Мангов, Васил /Цильо/ Колев – зет на Стасе Бельов; емигрант в Америка отпреди Балканската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 42./
Мангов, Гиле – споменава се в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.280./
Мангов, Кольо – имал е 4-ма сина; пръв, който е бит от гръцките войници на празника „Св.Св. Кирил и Методий” през 1913 г. за предаване на пушката си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 42,45./
Мангов, Кузо Колев – емигрант в Америка преди Балканската война от 1912 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 42./
Мангов /Мангув/, Лябе /Льобето/ – един от хората, които отказват да се декларират като българи през 1941г.; става партизанин през март 1944 г.; участник в Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 154,196,202,232,268,276, 291; Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с. 85./
Мангов, Слави – споменава се в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 173./
Мангов, Тома – бит от турците след Илинденското въстание, спасен поради застъпничеството от Йоргевица Шклифова; бил е на гурбет в Америка; дал на заем пари на Стефан Шклифов да отиде в Аржентина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 41,164,258,290./
Мангов, Христо Колев – емигрант в Америка отпреди Балканската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 41./
Мангов, Христо /Ицо/ Томов – става партизанин от СНОФ през есента на 1943 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 258./
Мангова /Мангува/, Гиливица – избяягала от селото за да се спаси от андартите по време на Гражданската война в Гърция; починала е млада; била погребана с невестинската си премяна. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.84,95./
Мангова, Кича – споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; първа братовчедка на Никола Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 154,220./
Мангова, Кристина - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Мангова, Мара – омъжена е в с. Вишени; съпругът и е починал като заточеник на о. Трикили. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 54./
Мафина, Ана – спомената в спомените на Стефан Шклифов като жител на селото; на нейното гумно се извършва побоя над мъжкото население от селото от гръцки войници на празника „Св.Св. Кирил и Методий” през 1913 г.. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 41./
Мафина, Проша - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; сестра на Мите Чобаников. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Мелко, Яврос - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Милошев, Никола - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Михаил, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Митова, Лина - отказала да посещава гръцкото училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 58./
Митрева, Сия /Тимяна Бабчор/– родена през 1853 г.; убита от турците при опожаряването на селото по време на Илинденското въстание на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.,1983, кн. 3, с. 127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,294; . Ил.Илинден кн9(139), с.13/
Неделков, Иван /Ване/ - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война; четник от паравоенната организация на „Охрана”, заедно с братята си Йорги и Пандо; помилван от партизаните и не е убит с братята си; от фанатик българин се превърнал в гръкоман; през 1948-49 г. е бил надзирател в концлагера на о. Макронисос и с дърво е биел политическите затворници; след това емигрира в Америка. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,278,281,284; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Неделков, Йорги - четник от паравоенната организация на „Охрана”; убит около 25.8.1944 г. край с. Поздивишча от партизаните. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,259,278,281./
Неделков, Кузо - бит от гръцките войници на празника „Св. Св. Кирил и Методий” за да предаде пушката си; кмет на селото през 1913 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,53./
Неделков, Пандо - четник от паравоенната организация на „Охрана”; убит около 25.8.1944 г. край с. Поздивишча от партизаните. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,259,278,282./
Неделкова, Калиопа – съпруга на Кузо Неделков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 53./
Ников - Гегата, Йорги – по време на Илинденското въстание е бил в наказателната чета; бил е на гурбет в Америка; бил е бездетен - осиновил е общо четири  деца – две от Черешница и по едно от Прекопана и Олишча, но от първите три  се е отказвал ; по време на Италияно-Гръцката война е изпратен на заточение по островите; по време на Втората св. война е лежал в български затвор в Битоля, заради нелегален публичен дом в същия град и е изгонен от България; през 1948 г. се прехвърля във Вардарска Македония и там умира в старчески дом. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 184-187,192,224,230,237, 258./
Ников, Никола – член на ВМОРО; работил в Цариград; завърнал се още през 1902 г. в родното си село да участва във въстанието подготвено от ВМОК; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска в м. „Кайнако”./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.273; От София до..., с. 147; Чекаларов, В. Дневник...,с.273../
Ников, Петре – споменат в спомените на Йоти Божков, като човек, който е давал пари под висока лихва. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 237./
Никова, Циля - отказала да посещава гръцкото училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 58./
Никова, Тана – сестра на Йорги. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 184./
Никола, Веласкар - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./ # възможно да е син на Никола Михаил
Николас - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Олюмбия -  от Костур; учителка в Черешница от 1914 до 1917 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 57-58; Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 152 ./
Павльов – член на ВМОРО; в къщата му е имало скривалище, в което се е бил укрил Кузо Попдинов, в което се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на турците; къщата се е намирала между Сульовата и Плястовата.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.32./
Пандов, Андрея – споменава се в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 301./
Пандов, Кръсто – участник в съпротивителното движение в Гърция по време на Втората световна война и Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.84./
Пандов, Никола /Кольо/ -  роден около 1901 г.; съпруг на Дота Й. Кираджиева; със съпругата си се преселват в София, след войните; основна връзка с партизаните до 1948 г.; разказал спомените си пред Благой Шклифов. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.22,50 – 52,183,232,233,259,290,299; Шклифов, Бл. Костурският говор…, с.150-152./
Пандов, Манчо /Мане/ – бит от гръцките войници на празника „Св. Св. Кирил и Методий” за да предаде пушката си; заточен на о. Трикили; кмет на селото през 30-те години на ХХ в. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 42,45,53-54,58,198./
Пандов, Мане Колев – син на К. Пандов; преселил се в България по време на Втората св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 233./
Пандов, Пандо Колев - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 266,283./
Пандов, Христо /Ицо/– брат на Кольо; споменава се в спомените на Стефан Шклифов; четник от „Охрана”; установил се да живее в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 183,246,273,283./
Пандова, Кальопа – съпруга на Ицо Пандов; емигрирала с мъжа си в Македония. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 283./
Палязов, Ангел - интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Пейо, Шерко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Пенчо - споменат в  спомените на Лефтера Ристовска пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91./
Пенчов, Петре – къщата му се е намирала в края на Горната махала на селото; бит през 1941 г. от италианците, по направено донесение, че притежава пушка; четник в „Охрана”; къщата му е била нападната от партизани на ЕЛАС под ръководството на Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 244,246,254,282,299./
Пенчов, Ристо – плевнята му е била изгорена при нападението на партизаните над къщата на Петре Пенчов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 254./
Пенчова, Митра – след края на Гражданската война в Гърция, отишла да прибере тленните останки на Дине Сульов в Горенци. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 298-299./
Петревицка - възръстна жена, която е посочена от Ст. Шклифов, че навремето е ходила забрадена с бяла кърпа. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.81./
Петревска, Мича - ученичка в българското училище в родното си село. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.37./
Петревски, Кърсто – емигрирал в България; установил се да живее в София, кв. Дървеница; женен за Дита Шамова. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 239./
Петревски, Мити – къщата му се е намирала в близост до българското училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 55./
Петров, Илия – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Пецов, Иван - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска в м. „Кайнако”. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,с.273./
Пецов, Кольо – отишъл е на гурбет в Америка; лежал в затвора за направата на фалшиви долари; след освобождаването си идва в България; след това заминава в Русия, установява се в Петербург; за фалшифицирането на сръбски динари е арестуван и изгонен от СССР; установява се в България, София, където е погребан. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 238-239./
Пецов, Наки – брат на Кольо Пецов; учил и живял в Женева; установява се да живее в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 239./
Пецов, Христо – собственик на ресторант „Македония” в Пловдив; съпругата му е била от родът на Зекови. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 235,236./
Пецови – според спомените на Стефан Шкливов е род, който се преселил в България след  Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9./
Пижарков, Ване - споменат в спомените на Стефан Шклифов; брат на Кича Шклифова и Гиле Пижарков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Пижарков, Глигор /Гиле/ - споменава се  в спомените на Ст. Шклифов, като жител на селото; брат на Кича Шклифова; бил е на гурбет в Австралия; скарал се с брат си за имот след смъртта на баща им. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.15,63,194./
Пижарков, Кузо – баща на майката на Стефан Шклифов – Кича. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Пижарков, Стасе – по време на Гражданската война в Гърция е отведен като дете бежанец в Унгария; изпратил снимка и писмо до баща си, който е емигрант в Австралия, което е публикувано във в. Македонска искра. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 18,с.2./
Пижарков, Тома – син на Глигор и Проша Пижаркови; четник от паравоенната организация на „Охрана”; убит от партизаните край с. Поздивишча около 25 август 1945 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,269,271,278,281./
Пижарков, Ташко – пръв братовчед на Стефан Шклифов; емигрирал в Австралия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 61./
Пижаркова, Люба – дъщеря на Глигор и Проша и сестра на Тома. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 271./
Пижаркова, Нета – споменава се в спомените на Стефан Шклифов, разказани пред синът му Благой. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 213./
Пижаркова, Проша /Гилевица/ – майка на Тома Пижарков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 266,269,271./
Плястов, Бури – първи братовчед на Стефан Шклифов по майчина линия; описва го като скаран с работата, но обичащ да краде; поляк в селото през 1935 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 211-214./
Плястов, Васил /Цильо/ - брат на Бури; по време на Италиано –Гръцката война е изпратен на заточение по островите като българин ; член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 213-214; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Плястов, Дине - четник от паравоенната организация на „Охрана”; става партизанин при Васил Алексовски през есента на 1943 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,257,287./
Плястов, Коста /Коле, Лямето/ - братовчед на Слави; става партизанин през август 1944 г.; в края на с. г. взема участие в избиването на участници в от ПАО; бил е сред заточените на о. Гюра; след края на Гражданската война идва в България при двете си сестри; но е изпратен да се засели в Свищов, отказва; преселва се в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 264-266,289./
Плястов, Мите -  споменава се в спомените на Стефан Шклифов; баща на Слави; бил е 15 г. на гурбет в Америка; работил е в Лерин; член на ГКП, като такъв става сътрудник на гръцката полиция, по негова вина са обесени 9 човека в Леринския затвор; убит в Поздивишча около 25.8.1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.277,278, 280,284./
Плястов, Наки – брат на Ристо; притежавал е воденица във Враня, Сърбия от преди Балканските войни. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 60./
Плястов, Ристо – бил е псалт в черквата „Св.Никола”; заточен на о. Трикили; през 1914 г. е бил поляк. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.38,41,53-54,60,63./
Плястов, Слави Митев – споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; член на комисията по раздаване на помощи дошли от България; четник от „Охрана”; партизанин в редовете на ЕЛАС от август 1944 г.; емигрира в Югославия; установява се в Битоля. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152,233,243,246,260,263, 278, 286, 293./
Плястова, Дота – споменава се в спомените на Стефан Шклифов; сестра е на Кича Шклифова. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.277./
Плястова, Кича – сестра на Коста; преселила се в България, в София преди Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 265./
Плястова, Рина – сестра на Коста; преселила се в България преди Гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 265./
Плястова, Славовица – избягала от селото, когато са пристигнали андартите по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.84./
Плястова /по баща Петревска/, Фанка - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; съпруга на Коста. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 266./
поп Анастас/Атанас/- член на ВМОРО; председател на СК; арестуван през есента на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.68; От София до Костур...,с.147./
поп Антимос – албанец по народност, роден е в с. Бел камен, Леринско, свещеник в Черешница след 1916 г. и учител в селското училище по време на Първата св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28,58./
поп Герман  Д. Чиковски
поп Герман Димянов Чиковски – по време на Илинденското въстание е войвода на четата в родното си село; след потушаването на въстанието е заловен и лежи в затвора; на сл.г. е амнистиран; по-късно е отровен от гърците в Костур. /виж.Църковен вестник,1900, бр.3; в.Вечерна поща, 1904, бр.922; сп. Ил. Илинден,1928-1929, кн.4, с.12; Македонски алманах,САЩ,1940,с.50; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.23./
поп Кузма - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
поп Наки Ристовски – роднина със Стефан Шклифов по майчина линия; бил е на гурбет в Австралия; през 30-те години става поп в селото; по време на окупацията на Гърция през Втората световна война, започнал да изсича гората „Люта” за да произвежда дървени въглища от дърветата . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.13,151-154,173,213,215,221./
поп Никола Чапов – родом е от с. Маняк, след смъртта на поп Герман Чиков е назначен за екзархийски свещеник в Черешница; през 1916 г. е убит от френските войници с обвинението, че е български разузнавач. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28,50./
поп Христо Григоров – екзархийски свещеник в селото; споменава се в спомените на А. Дамянов. /виж: Ил. Илинден кн.6(26), с.11,12./
поп Христо Поппетров – бил е патриаршистки свещеник преди пристигането на поп Герман в селото, като екзархийски свещеник; противопоставил се на отричането от гръцкия владика в Костур дори и след като цялото село се отрича от гръкоманството в присъствието на Б. Сарафов; преселил се в България след Илинденското въстание, установил се в Плевен, където умира. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.110,201; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.26,29./
Попов, Васил /Цильо/ - бит от гръцките войници на празника „Св. Св. Кирил и Методий” за да предаде пушката си; заточен на о. Трикили. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,53-54./
Попов, Гечо – споменат в спомените на Стефан Шклифов; дъщеря му е осиновена от Ристо и Тана Божуркини. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 191,235./
Попов, Голе – името му се споменава в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.275./
Попов, Дамян /Мане/ – гурбетчия в Патагония през 30-те години на ХХ в; починал в Аржентина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 171-172./
Попов, Ильо – един от мобилизираните за Италияно-Гръцката война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 219,220./
Попов, Петър – роден през 1850 г.; убит от турците при опожаряването на селото по време на Илинденското въстание на 21.VІІІ.1903 г./виж: Ипр., 1983, кн.3, с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,294;  Ил.Илинден кн9(139), с.13./
Попов, Пецо – собственик на воденица, която се е намирала на 10 мин. от селото в посока към Костур; била е подпалена по време на Втората св. война от Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 223,267,281./
Попова, Динка - не избягала от селото по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с. 83./
Попова – Мангова, Лена /Ристовица/ - родила дъщеря си Дота по време на укриването на населението във Вич в мест. Рамна по време на потушаването на въстанието от 1903 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24./
Поппетров, Гиле – член на ВМОРО; заедно с братята си, са единствените, които са били за гръцки свещеник в селото; според спомените на Яна Попгерманова, жена му е била заловена от турците при потушаването на Илинденското въстание в Костурско и е накарана с други жени, да играе гола край огъня. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24,26,32./
Поппетров, Леко – заедно с братята си Христо и Гиле са единствените, които са били за патриаршистки свещеник в селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.26./
Попопетров, Христо  - заедно с братята си Леко и Гиле са единствените, които са били за патриаршистки свещеник в селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.26./
Попхристова, Дамяна – дъщеря на поп Христо. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.29./
Попхристова, Мича – дъщеря на поп Христо. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.29./
Поппетрови - според спомените на Стефан Шкливов е род, който се преселил в България след  Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9./
Попярмов, Сидо Търпов – роден през  1833 или 1843 г.; заклан от турците по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр., 1983, кн.3,с. 127; Георгиев, В., Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Пърпов /Вардас/, Ване Филев - споменат в спомените на Стефан Шклифов; жител на Горната махала; изпратен от баща си да учи шивачество в Б. Блаца;  женен за блачанка; имал е 7 деца; през 1935 г. е цанен за пъдар на черешницките и блацките лозя, когато извършва убийството на овчарчето Стасе Тръпков от Бапчор, заради дадени му пари на заем; съден е в Бер; станал доносник на гръцката полиция; отказал да се декларира като българин през 1941 г.; през 1943 г. става партизанин към ЕЛАС, за да избегне  смъртното си наказание от Охрана; убит по нареждане на Георги Кальков от Вишени в началото на Гражданската война в Гърция; погребан в коритото на селската река до Кириджиовата воденица.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 195-202,206,232, 239,241,243,253-255, 258,267,268,269,273,274,278,279,281,286,290-291,300-304./
Пърпов, Васил /Цильо/ - четник в „Охрана”; музикант; бил е сред заточените на о. Гюра след края на Втората св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152,212,246,283,302./
Пърпов, Ильо – далечен роднина с Ване Пърпов; клал овце заради кожата им, за да може да се увият битите от гръцките войници през 1913 г. негови съселяни; мобилизиран по време на Гръко-Турската война; четник в „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,96,133,242,246,271./
Пърпов, Йорги – син на Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 243./
Пърпов /Пърпув/, Кольо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.90./
Пърпов/Пърпув/, Кузо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с. 90./
Пърпов, Лельо – според спомените на Стефан Шклифов, целият му живот е преминал като гурбетчия в Цариград (Истанбул), на стари години решил да се прибере в родното си село, но заради това, че бил български поданик полицията му дала срок да напусне селото в срок от три дни, чрез ходатайството на поп Наки при Пихеон, заповедта е отменена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 215./
Пърпов, Михали – баща на Ильо Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 271./
Пърпов, Пандо -  през 1916 г. се отправя към Битолско, за да се включи в Българската армия, убит е от сърбите. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 85./
Пърпов, Спиро Лельов - споменат в спомените на Стефан Шклифов, като зет на поп Наки. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 215./
Пърпов, Таки – бил е поляк в селото в средата на 50-те години. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152-153./
Пърпов/Пърпув/, Ташко - споменат в  спомените на Лефтера Ристовска пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91./
Пърпов, Филе - бил е гурбетчия първоначално в Америка; ограбен от синът си Ване за това през 30-те години на ХХ в. отива на гурбет в Аржентина на 60 годишна възраст; бил е и говедар в селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 171,183,198-200./
Пърпова, Кальопа – съпруга на Филе; спомената в спомените на Стефан Шклифов като  мързелива и безпътна жена, която наемала две слугини да и вършат къщната работа; в нейната къща приспива костурския владика при обиколка из Пополето. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 198-200,282,291./
Пърпова - Барова, Лена - спомената в спомените на Стефан Шклифов; сестра на Филе Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 199./
Пърпова /Пърпува/, Люба - спомената в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.90./
Пърпова, Ляля – спомената в спомените на Стефан Шклифов, разказани пред синът му Благой. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 68./
Пърпова /Пърпува/, Олга - родена е в Б. Блаца; съпруга на Ване Пърпов; партизанка в района на Грамос към ЕЛАС. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 264,301; Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91./
Пърпова /Пърпува/, Панайотка – девет месеца е заточена на остров от гръцката власт по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.86./
Пърпова /Пърпува/, Фана –  съпруга на Ильо; като далечна роднина на Ване е разпитана при процеса провел се в Бер по повод убийството на Стасе Тръпков; напуснала селото, когато е завладяно от андартите по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 201,271; Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.84./
Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Райо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Решко, Бодин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Решко, Иван - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Ристовска, Лефтера – родена през 1923 г.; с първоначално гръцко образование; записът на нейните спомени е направен от Бл. Шклифов през 1999 г.; починала в Черешница през 2000 г. / виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.83-91./
Ристовска, Сула – съпруга на Цильо. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 153./
Ристовски, Аргир – разказал спомени пред Благой Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 238./
Ристовски, Атанас /Насето/ - споменат в спомените на Стефан Шклифов.
/виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 55./
Ристовски, Васил /Цильо/ Наков – споменава се в спомените на Стефан Шклифов, разказани пред синът му Благой; син на поп Наки. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152-154,269,302./
Ристовски, Геле - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; описва го като много честен човек. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 257,264./
Ристовски, Гиле – член на комисията за раздаване на помощи от България през 1941 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 232./
Ристовски, Йоти Наков – син на поп Наки; описан е като крадец; член на комисията по раздаване на помощи, изпратени от България; четник от „Охрана”; през есента на 1943 г. става партизанин; през есента на 1944 г. влиза в Югославия, като партизанин в бригадата на Гоче; пенсионира се като полковник от ЮНА. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152,233,240, 241,246,258,279./
Ристовски, Киро - учил в българската Битолска гимназия; емигрирал в Америка, където е и погребан. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39./
Ристовски, Михали Наков -  син на поп Наки; описан е като крадец и злосторник; сражава се в гръцката армия по време на Италияно-Гръцката война и се предава в плен на италиянците, от Рим е изпратен в София; след завръщането си родният край се включва в създаването на местната „Охрана”, назначен е за войвода на селската чета; убит в Солунският затвор от германците. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.191, 212,221,246,260,263,269,284./
Ристовски, Тома - четник от паравоенната организация на „Охрана”; става партизанин към ЕЛАС през август 1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,260,263./
Рогов, Бельо – участвал в укриването на тленните останки на Ване Пърпов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 302./
Рогов, Васил - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска в м. „Койнако”. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник...,с.273;. Ил.Илинден кн9(139), с.13./
Рогов /Муцуни/, Митьо /Мите/ - споменава се в детските спомени на Ст. Шклифов; мобилизиран по време на Гръко-Турската война; един от първите гурбетчии от селото в Аржентина; през 1941 г. е един от хората, които не се декларират като българин . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.14,96,162,169,232,264,266,293./
Рогов, Типо – овчар; Ст.Шклифов го описва като българин до „коските”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 9,184,187./
Рогов/Розов/,Филип /Филйо Грабачо – героят с боздугано/ - роден ок.1828 или 1840 г.; заклан при нападението на селото на 21.VІІІ.1903 г./виж: Ипр., 1983, кн. 3, с.127; Георгиев, В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник..., с.294; Ил.Илинден кн9(139), с.13; Ил. Илинден кн.7(27), с.9./
Сидов, Мане – споменат в спомените разказани от Йоти Божков пред Благой Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 223./
Сидови – покривът на къщата им бил покрит с френски керемиди и билото било измазано с пясък и вар, за разлика от останалите къщи, които били покрити с прости керемиди и измазани с пръст. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с. 76./
Симко - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Ставила, Стамад - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Стайко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Станко, Оговин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Стасин, Йорги - споменат в спомените на Стефан Шклифов, като човек, който помирил братята си Кольо и Ицо при подялбата на имота, след смъртта на баща им; гурбетчия в Америка. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Стасин, Кольо – споменат в спомените на Стефан Шклифов; участва в Гръко-Турската война като новобранец; притежател на кафене и бакалия в селото; шуря на Киро Зеков; бит от италианците през 1941 г. по обвинение, че притежава пушка; при нападението на партизаните над селото на 21.8.1944 г. бакалията му била ограбена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 97,194, 207,209,230,239,240,244,275./
Стасин, Христо /Ицо/ - споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 194./
Стасина, Мара - спомената в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 206,209-210./
Стасина, Фана – съпруга на Кольо Стасин и сестра на Киро Зеков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 209-211,240./
Стефан - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Стойкова, Льопа - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Стоян, Братуна - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Стоян, Вичко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Стоян, Мето - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Аристид Дамянов Сульов
Сульов, Аристид /Арестид/ Дамянов – роден през 1873 г; учил в родното си село, в Битоля и Солун;  започва работа при роднини в Цариград; първоначално е член на ВМОК; бил изпратен от полк. Ан. Янков да проповядва за въстание в Костурско; назначен е за главен учител в трикласното българско училище в Костур, но там възприема идеите на ВМОРО и се противопоставя на полковника по време на подготвяното въстание през ІХ. 1902 г.; след Илинденското въстание и затварянето на училището в града е принуден да емигрира в България, където работи като чиновник и търговец на дребно; по време на Балканските войни се записва като доброволец в нестроева рота от 1 Дебърска дружина при МОО; 20.ІХ.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен; член на Илинденската организация; починал на 8.10.1941 г. в София. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.197 ; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба…, с.30; Милетич, Л. Спомените на Иван Попов…, с.58; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 644; От София до ..., 141,158; Чекаларов, В. Днвник...,с. 68,172,178, 238,246; Из архива на Гоце Делчев ...,с.603; Ил.Илинден, кн.9(129),  с.6; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.27./
Дине Сульов в периода 1943-1944 г.
Сульов/Сулев/, Костадин /Дине/ Томов - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г., където е избран за помощник войвода на Блацкия милиционен район; войвода на селската милиция в родното си село; взема участие при защитата на селото от нападение на части на ЕЛАС на 21 август 1944 г.; къщата му е била оплячкосана и опожарена; бяга с германците към Македония, но е заловен от партизаните в Леринско, но не е убит; в края на 1944 г. или в началото на 1945 г. се установява в Битоля; един от първите включил се в редовете на ДАГ; първоначално е помощник ротен командир, достига до чин полковник; загива в с. Горенци – септември 1947 г. / виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246,,258,259,275,281,282,286, 297,298-299; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина…,;  ИДА,т.94,с. 74./
Сульов /Сулов/, Дамян Василев – роден през 1853 г.; убит от турските войници по време на Илинденското въстание при повторното опожаряване на селото на 21.VІІІ. 1903 г./виж:Ипр., 1983,кн.3,с.127;Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник..., с.294 ./
Сульов, Йоти – лежал е в концлагера на о. Гюра; зет на Кузо Шимагов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 52./
Сульов, Марин – споменава се в спомените на Стефан Шклифов, разказани пред синът му Благой. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 62,179./
Сульов, Михал Динев – според спомените на А. Дамянов е бит от войници дошли от Загоричане, Прекопана и Костур през пролетта на 1903 г., защото го помислили за български учител. /виж: Ил. Илинден кн.6(26), с.12./
Темелки, Мето - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Темелки, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Тоарков, Дине – внук на поп Герман Чиковски; четник от втората чета на „Охрана” въолъжена от германците; застрелян около 25.8.1944 г. край с. Поздивишча от партизаните. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.29,271,279,281./
Тоарков, Леко – споменава се в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 282./
Тоаркова, Лефтера - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Тодора – вдовица; споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Тодоричин, Лябе – бил е осиновен временно от Йорги Ников – Гегата; четник от „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 186,246./
Трайков, Йорги – родом е от Б. Блаца, заврян зет /домозет/ в селото; четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Триянов, Вангел – родом от Горенци, зет е в селото; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; член на СК на ВМОРО; присъствал на разследването по повод гибелта на войводата Кузо Попдинов; след Хуриета заминава на гурбет в Америка; участва като доброволец в Балканските войни 1912-1913 г.; бит от гръцките войници на празника „Св.Св. Кирил и Методий” 1913 г., за да предаде пушката си; заточен на о. Трикили.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.33,38-39,45,53-54./
Триянов, Индрия – участва в Гръко-Турската война като новобранец; заминал в Австралия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 97,223./
Триянова, Дота – съпруга на Индрия; взела участие в конгреса на НОФ провел се в Габреш. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 223./
Триянова, Люба – дъщеря на Дота и Индрия; изпратена като дете бежанец в Унгария; емигрирала при баща си в Австралия със сестра си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 223./
Триянова, Тана – спомената в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39./
Триянова, Фана – дъщеря на Дота и Индрия; изпратена като дете бежанец в Чехословакия; емигрирала със сестра си в Австралия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 223./
Търпов, Димитър – след края на войната емигрира с жена си Калиопа и с един от синовете си и с една от дъщерите си в Югославия. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Търпова, Калиопа Д. – родена през 1913 г.; след края на Гражданската емигрира в Югославия с мъжът си и две от децата си – син и дъщеря, друг нейн син и две дъщери са отведени като деца бежанци в Унгария; има снахи и внуци, които са емигрирали в Полша , в СССР – снаха и внук, в Костурско има останала снаха и внуци; починала на 14.3.1953 г. в болница в Скопие. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./
Тръпчев,  Кузман Василев – роден през 1872 г; по време на Балканските войни е доброволец в 8 Костурска дружина при МОО; неизвестно; загинал на 9.ІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.737./
Търпчинов, Йорго – роден през 1902 г.; ученик в българското училище; женен за Цана Й. Кираджиева; глобен по време на диктатурата на Метаксас за говорене на български език; четник от „Охрана”; къщата му е ограбена от партизаните на 21.8.1944 г.; преселили се в България; починал е в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.12,22,37,204,246,259,264,267,275,302./
Търпчинов, Коле - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; установил се да живее в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Търпчинов, Кузо Търпчев – брат на Цана; доброволец в ДАГ; загинал по време на Гражданската война в Гърция на Мали Мади планина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 220,298./
Търпчинов, Петре – роднина; срещу надница орял нивите на Никола и Кича Шклифови. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.15,44./
Търпчинов, Стасе /Михалчо / - брат на Петре; бил е поляк в селото; Стафан Шклифов го описва като нервен човек; бит от гръцките войници през 1913 г. за да предаде оръжието си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.15,16,45./
Търпчинов, Стефо - загинал по време на Гражданската война в Гърция на Мали Мади планина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 220./
Търпчинов, Търпче – клал овце заради кожата им, за да може да се увият битите от гръцките войници през 1913 г. негови съселяни; по време на Гръко-Турската война е ранен като войник от гръцката армия; братовчед е с Ристо Божуркин; четник в „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,204,236,246,266./
Търпчинова, Вена – останала да живее в къщата на Стефан и Дота Шклифови, след тяхното заминаване за България. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 63./
Търпчинова, Глигорица - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов; сестра на Коле Търпчинов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Търпчинова, Митра – майка на Фана. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 273./
Търпчинова, Фана – убита при нападението на партизаните на 21.8.1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 272-273./
Търпчинова - Божкова, Цана Търпчева – родена през VІ. 1923 г.; с начално гръцко образование; съпруга на П. Божков; емигрира с мъжа си в Полша в края на Гражданската война в Гърция; след това се установяват в България през 1971 г.; разказала спомените със съпруга си пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.91,94-95;. Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 236,277,282/
Флоринов, Лазар – емигрира в Сев.Америка; заселва се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, заедно с жена си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.14./
Флоринова, София - емигрира в Сев.Америка; заселва се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, заедно със съпруга си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.14./
Футини, Никола – учител в селото през учебната 1913/1914 г.; родом от Костур; но според други спомени е бил родом от Пелопонес и са го наричали подигравателно „Шупльо”.  / виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с.152; . Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 55-56./
Фянова,Риса – родена ок.1838 г.; убита от турските войници при опожаряването на селото по време на Илинденското въстание на 21.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983, кн.3,с.127;Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.273; Чекаларов, В. Дневник..., с.294./
Христов, Анастас – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов, Георги – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христовски, Вангел - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./
Христовски, Бл. Д. – емигрира в САЩ; установява сес в Уеслейвил, Пенсилвания. /виж:Гаджев,д-р Ив.История на българската...,т.І,с.545./
Цинин, Атанас /Насе/ - четник от паравоенната организация на „Охрана”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 246./
Цинин, Дине - споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 234./
Цинин, Йорги – споменава се в спомените разказани от Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 153./
Цинин, Кузо – споменава се в спомените на Стефан Шклифов; имал е воденица до селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 282./
Цинин, Пандо – братовчед на Стефан Шклифов; през 1914 г. емигрира в Америка. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 55,56./
Цинина, Василица – майка на Пандо Цинин. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 56./
Черпачкина, Цана - отказала да посещава гръцкото училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 58./
Чиков, Димян – баща на поп Герман, Коле, Михали и Стоян; имал е чифлик край турската столица, в който се отглеждали биволици и крави, от които се произвеждало сирене, което продавал в собствен магазин в Цариград. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чиков, Кольо /Колето/ Димянов – брат на поп Герман; заедно с братята си Герман и Михали се занимавал с магазин за сирене в Цариград и отглеждането на биволици и крави в чифлик край турската столица, останал от баща им. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чиков, Кузо Попгерманов – син на поп Герман, брат на Софа и Яна; по време на Илинденското въстание е носел вода на въстаниците със сестра си Софа; учил е в българската Битолска гимназия; емигрирал в Америка и починал там. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24,39./
Чиков, Ламбро Попгерманов – син на поп Герман и брат на Кузо и Яна; по време на Първата световна война се сражава в редовете на гръцката армия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28./
Чиков, Михали Димянов - брат на поп Герман; първоначално с братята си поп Герман и Кольо са поддържали магазин за сирене в Цариград и чифлик, в който се отглеждали биволици и крави, останал от баща им Димян, след това заминал на гурбет в Русия, установил се в Одеса. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чиков, Насо Димянов – бил е гурбетчия в Америка; по време на Балканската война се завръща и става доброволец в МОО; взема участие като български войник и в Първата световна война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28./
Чиков, Пирко – къщата му се е намирала в съседство с тази на Шклифови; имал е двама сина от първият си брак – Йорги и Сотир; след смъртта на жена си се жени втори път,; втората му жена децата наричали „баба Ести” /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.20./
Чиков, Сотир – син на „Пирко” Чиков; женен за Христана, родом от Битолско, учителка в българското трикласно училище в гр. Костур; преселили се със съпругата си в София и починали там. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.21,27./
Чиков, Стоян Димянов– брат на поп Герман; заминал на гурбет в Русия, установил се в Одеса. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чикова, Ангелина – майка на поп Герман, баба на Яна; била е куриер на ВМОРО. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24,25./
Чикова, Божа – жена  на Стоян Чиков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чикова, Васила /Циля/ Попгерманова - учила в българската Битолска гимназия; починала от „лошия грип” след Първата св. война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.39./
Чикова, Ката – жена на Михали Чиков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.25./
Чикова, Софа Попгерманова – дъщеря на поп Герман и сестра на Кузо и Яна; по време на Илинденското въстание заедно с брат си е носела вода на въстаниците. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24./
Чикова – Гямова, Яна Попгерманова – дъщеря на поп Герман; разказала спомени за баща си и за съдбата на съселяните си, записани от Благой Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9,10,23,234./
Чикови – стар род в селото, според спомените на Яна Попгерманова от този род произлизат родовете – Цинини-Шклифови, Шкембови, Пецови, Кираджиеви, Митрендзови, Чобаникови – общо 15 семейства. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.23,49./
Чиковски, Киро - решил в края на 20-те години на ХХ в. да ходи на гурбет в Аржентина със Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 162-166,171,202./
Чиковски, Леонди – построил къщата си върху основите на старата къща, която е била разрушена по време на Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.24./
Чиковски, Лябе Тодоричин – селски глашатай по време на диктатурата на Метаксас; четник в „Охрана”; през есента на 1943 г. става партизанин при СНОФ; убит в Сърбия през 1945 г. по повод убийството на В. Алксовски, бил е хвърлен жив в кладенец.  /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 206,207,246,254,258,259,279,285./
Чобаников, Киро – едно от последните кръстени деца от поп Герман. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28./
Чобаников, Кузо – братовчед на поп Герман; след смъртта му станал настойник на децата му. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.28./
Чобаников /Чубаников/, Мито – работил като гурбетчия в Русия и Сев. Америка; завърнал се в родното си село по време на хуриета; построил къща през 1911 г., която била единствена с балкон в селото; за празника „Св. Кирил и Методий” през с.г.  дал пари, за да се направи курбан; също така подарил икона донесена от Одеса за черквата в селото след, което се завърнал обратно в Америка и повече не стъпил в родното си село „защото беше фанатик българин”; по-късно  се установява в София; синът му по-късно служи като офицер от Б.А. . /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.76;  Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.31,234./
Шамов, Атанас /Насето/ - баща на Начо Шамов; давал е пари под лихва. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 237./
Шамов, Ване Начов – споменава се в спомените разказани от Йоти Божков. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221./
Шамов, Васил /Циле/ Томов -  брат на Доста и Ламбро; имал е три деца, живеещ при баща си; четник от „Охрана”; осъден на 10 г. затвор, заради Михали Ристовски. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.8,194,246,247,295./
Шамов, Ламбро Томов – брат на Доста и Васил; оженил се през 1933 г. за Славка Пишмирова от Б. Блаца; преди Втората св. Война заминава за Австралия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,23,24,194,195,214./
Шамов, Начо Атанасов – споменат в спомените на Стефан Шклифов; като войник от гръцката армия е ранен в Мала Азия; отказал да се декларира като българин през 1941 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 96,187,214,232,291,296./
Шамов, Стасе – по време на окупацията на Гърция през Втората световна война, започнал да изсича гората „Люта”; брат на Тома . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.13,194./
Шамов, Тома – дядо на Благой Шклифов; Стефан Шклифов, го описва като „авторитарен човек, който нито се водеше, нито се караше…нито со лошо нито со добро не можеше да се разбереш”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 46,56,…,185,187,194-195…,241,242,244,250,276,293,295./
Шамова, Дита – сестра на Начо; изселила се в България. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 188./
Шамова /Шамува, по баща Ристовска/, Льопа – съпруга на Васил ; по време на Гражданската война избягала от селото по спомените на Лефтера Ристовска. / виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.83; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 195./
Шамова – Панчова, Ница – сестра на Тома Шамов; омъжена във Вишени за Пандо Панчов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 159./
Шапов, Спиро – мобилизиран по време на Гръко-Турската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 96./
Шапова, Мара – отказала да посещава гръцкото училище. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 58./
Шерко, Аргир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Шерко, Душко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./ # па всяка вероятност са братя с Мелко Шерко
Шерко, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Шилков, Георги - интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Шилков, Димитър - интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Шимагов,/Шимагуф/, Глигор /Голе/ Леков  - правел сватба на 11.5.1913 г.; жестоко бит от дошлите в селото гръцки войници; емигрирал в Америка. / виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 151; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.40,45,48-49,52./
Шимагов, Кузо Глигоров – син на Глигор и Дина; бил е в концлагера на о. Гюра; разстрелян в Атина през 1948 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 52,152, 302./
Шимагов, Леко – баща на Глигор. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 45,48,49./
Шимагова, София – майка на Глигор. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 46,49./
Шимагова, Фана - спомената в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 201./
Шкембов, Борис -  останал в Гърция след Гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 60./
Шкембов, Бури – споменава се в спомените на Стефан Шклифов при нападението над селото извършено от партизаните на 21.8.1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 274./
Шкембова /Шкембува/, Бурвица - по време на Гражданската война в Гърция избягала в Костур по спомените на Лефтера Ристовска. / виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.83./
Шкембова /Шкембува/, Ивайнца /Гаганица/ – по време на Гражданската война в Гърция избягала в Костур по спомените на Лефтера Ристовска. / виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.83; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 227./
Шкембова /Шкембува/, Малина - възръстна жена, която е посочена от Ст. Шклифов, че навремето е ходила забрадена с бяла кърпа. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.81./
Шклифов /Цинин/, Андон /Доне/ Йоргов -  първи братовчед на Стефан; взема участие в Гръко-Турската война като новобранец; бил е на гурбет в Аржентина, Патагония, след Втората св. война там е починал; от брака си има четири деца – три момичета и едно момче, всички насила са били мобилизирани по време на Гражданската война в Гърция; трите му дъщери след края на войната се установяват в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.15,53,63,96,171,173,266./
Благой Ст. Шклифов
Шклифов, Благой Стефанов – роден на 30.1.1935 г; един от онези 63 деца изведени от партизаните през април 1948 г.; установил се да живее в Унгария; в началото на 60 – те години се установява в България; известен български езиковед посветил живота си на изследването на диалектите от Егейска Македония; починал през 2003 г при неизяснени обстоятелства. / виж: в. Новинар,27.09.2003; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 199. /
Шклифов, Васил Динев – брат на Никола, заедно с него е бил на гурбет в дъскорезница край Бурса; след това е бил на гурбет в Аржентина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.11,164./
Шклифов, Георги Стефанов – брат на Бл. Шклифов; мобилизиран в ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. / виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.73; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.275,299-300./
Шклифов, Дине – прадядо на Благой; починал е млад в Анадола. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,./
Шклифов, Дине Николов – роден през 1914/15 г.; брат на Стефан и чичо на Благой Шклифов; мобилизиран по време на Италиано - Гръцката война; четник от „Охрана”; кмет на селото през 1943 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.15,17,…, 220,236-238,244,246,256,273,301…./
Шклифов, Йорги Динев – брат на Никола; бил е на гурбет в Бурса; притежавал е млекарски магазин в Измир, където е починал. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 23,42,237./
Шклифов, Кузо – братовчед на Стефан; помагал при посторяването на къщата на Никола. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 63./
Шклифов, Никола Динев – дядо на Благой Шклифов; роден през 1870 г.; участвал е в Илинденското въстание като четник от селската чета, бил е куриер; бил е на гурбет  в Бурса, Северна Америка. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,23,24,47,49,62-64…./
Шклифов, Нуме – брат на Дине, Стойче и Йордана. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,23,24./
Шклифов, Стасе Василев – син на Васил и Ката Шклифови, с баща си е бил на гурбет в Аржентина. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 164./
Шклифов /Склифас/, Стефан /Стефанос/ Николов – роден през 1904 г., но в последствие е записан, че е роден през 1903 г.; учил е само в първо отделение на българското училище в родното си село; пристига в България през 1969 г.; спомените му са записани от синът му Благой и са предадени в посмъртно излязлата му книга „На кол вода пиехме”.  /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 250;  Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.72-82; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме,С., изд. Изток-Запад, 2011./
Шклифов, Стойче – брат на Дине, Нуме и Йордана. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,23,24./
Шклифов /Цинин/, Ташко Андонов – син на Андон; един от първите доброволци в ДАГ; загива по време на Гражданската война в Гърция, край Негуш. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 173,297./
Шклифова, Василка /Циля/ Андонова – дъщеря на Андон /Доне/ и Гена; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в Югославия, установява се да живее във Велес. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 237./
Шклифова /Цинина/, Гена – съпруга на Андон /Доне/; роднина с Георги Кальков от с. Вишени ; след края на Гражданската война емигрира с дъщерите си в Югославия, установява се да живее в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 237,297./
Шклифова /по баща Шамова - Сяму/  Доста /Теодота – Дота/ Томова - майка на Благой и Георги Шклифови; родена през 1904 г., но е записана, че е родена през 1906 г.; пристига в София през 1969 г. при сина си; разказала спомени за живота си, които са предадени в книгата му „На кол вода пиехме”. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме,С., изд. Изток-Запад, 2011; Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.72-73,82-83; /Шклифов, Бл. Костурският говор…, с.152../
Шклифова, Йоргивица – стрина на Благой Шклифов; майка на Доне Шклифов; помъчила се да спаси Тома Мангов и Стасе Бельов, когато са бити от турци и гърци. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.30,38,40,42-43…,236,273./
Шклифова, Йордана – сестра на Дине, Нуме и Стойче; омъжена във Вишени. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,8./
Шклифова, Ката – съпруга на Васил; стрина на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 164./
Шклифова, Кича – съпруга на Стефан ; баба на Бл. Шклифов, преди да се роди баща му е имала 3 починали деца, която не избягала от селото по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с. 83; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.7,15,16,17,19,38,42, 43,53…,269,277,..../
Шклифова, Славка Андонова – дъщеря на Андон /Доне/ и Тана; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в Югославия, установява се да живее в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 236-237./
Шклифова /Цинина/, Софа Андонова – споменава се в спомените на Стефан Шклифов; дъщеря на Андон и Тана; омъжена за Йоти Ристовски; след края на Гражданската война в Гърция  емигрира в Югославия, установява се да живее в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 152,237,266./
Шклифова, Софка /Шофка/ – прабаба на Благой, съпруга на Дине Шклифов, която по спомените на Ст. Шклифов на времето не е носела черна шамия. /виж: Шклифов, Бл.и  Ек. Шклифова, Български  диалектни текстове от Егейска Македония…,с.81; . Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.9,12,15,38,42,43,53,57,60…./
Шкумбови -   къщата им останала в развалини след въстанието. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.14./
Щърбанов, Коста - интерниран със свои съселяни от гръцките власти. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,тІV,с.720./
Янко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./
Янко, Бошко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./ # по всяка вероятност са братя с Димо Янко
Янко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Янко, Траян - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.121./
Янков, Киряк – роден 1878 г.; четник от Костурската чета на фелд.Бончо Василев, влязла в Македония на 11.ІV.1905 г./виж: Четите...,с.50./
449. Яно - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.108./


 Забележка: Не е свалена цялата информация от книгата на Благой Шклифов "На кол вода пиехме", за това срещу някой от имената след последната посочена страница има поставено многоточие. 
Весело посрещане на Божик и Новата 2016 г.!