Костурски край - Нестрам

                      Нестрам /Несрам/ дн. Νεστόριον

Изглед към  селото днес

Селото отстои на 26 км  югозападно от Костур, в полите на пл. Горуша между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на Бистрица. На север селото граничи със селата Граче (13км) и Дреничево (10 км); на северозапад със селата Стенско (5 км) Гърлени (12 км) и Ревани (17 км); на запад с Омотско (16 км); на североизток с Радигоже (7 км); на изток със селата Галишча (12 км) и Старичани (17 км); на югоизток със Забърдени (8,5 км) и на юг със селата Вичишча (14 км) и Езерец.(15 км)

черквата "Св.Архангели" в Г. Нестрам

Селото се дели на две махали -  Горен Нестрам /е по голямата, в която се намирало кметството и полицейският участък/, но в която имало само една черква  и Долен Нестрам / разпалажена до самата река Белица/, но в нея имало изградени две черкви.                 

Д;Нестрам и черквата "Успение Богородично"

                                                                                                                 

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като център на едноименна община (дем) в префектура Костур (Кастория), каквато продължава да бъде след новото териториално-административно делене на страната след 2011 г..

черквата "Св. Троица"  над Нестрам

Относно произхода на името на селото, съществуват няколко легенди: първата, че името  произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“ /според Христофор Тзавелла – лично Василий ІІ, разрешил общината да издържа  семействата на ослепените войници/ „Макар че били ослепявани и изгубили битката, Нестрамарите не се срамували да носят името българско. За това до днес, людето в Нестрам не се срамуват да викат "по-добре с едно око, но българин да се наричам!" Тая история е предадена на мен от дедо ми Ристо, Бог да го прости, и комуто бе предадена от неговия си дядо” – цитата е използван от Крис (Кръстю) Иванов;  

останалите две легенди отнасят името на селото в годините на превземането на крепостта над селото от турците – едната е предадена от свещеник Златко Каратанасов, в която турците призовавали войниците да се предадат, а те отговаряли, че ги е срам да го сторят, а турците ги убеждавали с израза: „Не е  срам”, и че от там е дошло името „Нестрам”; в по-късно време се появява третата версия (качена на сайта на номархия Кастория), че жителите на селото се изправили срещу турците и казвали: „нем стра” (т.е. нямам страх), от където идвало и името - Немстрам.

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в., където в с. Нестрам са посочени 67 глави на семейства, шестима неженени и три вдовици. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 3963 акчета.

В края на ХV в. Османските архиви, посочват че в с. Несрам  живели 127 семейства.

По време на Османското робство, Нестрам е обособено като център на мюдюрлук на съседните села от Нестрамкол, какъвто се запазва до Балканските войни.

Френският консул при Али паша Янински ( Пуквил) и същевременно пътешественик го описва като българско село със 120 домове.

По време на Негушкото въстание през 1822 г. в района на селото е била разположена турска военна част на бивак. Войниците взели да посягат на жените, което довело до събирането на 700 жени (млади и стари), които се надигнали срещу своеволията на войниците. На третия ден войската била вдигната от райна на селото.

В края на ХІХ в  Нестрам е голямо чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Нестрем е посочено като село с 400 домакинства с 1 250 жители българи.

През учебната 1883/1884 г. отваря врати първото българско училище в селото. В него преподава учителят Коев от Стара Загора.

За първи път в статистиката си Схинас през 1886 г. споменава, че селото се дели на Горно и Долно Нестрам, като населението му общо е 1800 жители. В него има църква и ханове.

В картата на Австро-Унгарския Генерален Щаб селото е представено, като Горен и Долен Нестрам.

В картата си Контоянис го представя като екзархийско и патриаршистко.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Несрам (Нестрам) има 2 700 жители българи.

Още в периода на 1894- 1895 г. се създава първата местна организация на ВМОРО, която по ред причини не успява да укрепне.

В началото на ХХ в по-голямата част от жителите на Нестрам приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Горно Нестрам има 1 240 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти, а в Долно Нестрам 1 400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционират български училища, като  в Долно Нестрам се учат 40 ученика, обучавани от двама учители, а в Горно Нестрам се обучават 73 ученика също от двама учители. .                                                                                                           

Гръцката статистика от с. г. представя селото като изцяло гръцко - с 1 800 жители.

Костурският патриаршески митрополит Германос Каравангелис определя Нестрам като: "седалище на фанатични българи"                                                                                          

Според гръцки свидетелства до Хуриета селото си е останало чисто патриаршистко, а след неговото обявяване 30 семейства се обявили за екзархийски.

В телеграма до Отоманския парламент от председателят на Костурската българска община Иларион се посочва, че от 440 къщи, 300 са преминали към Екзархията.

Според Георги Константинов Бистрицки Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи, а според   Георги Христов и три куцовлашки .                                                                

По време на Балканските войни 20 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – Одринското опълчение.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в Нестрам живеят 2731 жители, от които 1300 мъже и 1431 жени.

Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.

По време на Първата световна война 350 човека от селото са изпратени да работят в строителни лагери в Солун, от френската комендатура в Костур.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със с. Стенско.

Според Милойевич  с. Несрам наброява 455 славянски християнски къщи и 10 християнски влашки къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че селото е намаляло до 1979 души, от които 792 мъже и 1187 жени. Михаелидис смята, че са ликвидирани 20 имота на семейства изселили се в България.

В периода 1914-1919 г.- 63, а след 1919 г.- 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.

По време на Гръко-турската война /1920-1923 г./ от Нестрам са мобилизирани и изпратени на фронта не малко нестрамци.

През 1926 г. селото е прекръстено на Св. Нестор.

Но през 1928 г.  е преименувано на Несторион

Според преброяването от с. г. в селото живеят 1888 човека, в това число и 8 бежанци, заселили се в селото след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в с. Несториус има 500 семейства.

През 1938 г. комунистическата партия организира стачка в селото.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало на 2677 жители, от които 1286 мъже и 1391 жени. Сградният фонд на селото е 853 сгради. В училищата през тази година е имало 600 ученика.

По време на Гръко-италианската война, пет човека от селото загиват на фронтовата линия.

През Втората световна война селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 г. извършват наказателни акции в него. На 2 май 1943 г. селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.

На 10 март 1942 г. жители на селото сформират първата партизанска чета в Костурско.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 2000 човека, от които 1300 са славяноговорящи.

Една от пещерите край Нестрам, в които според легендите живеели ослепените Самуилови войници, а по време на Гражданската война се помещавали болниците на ДАГ.

По време на Гражданската война в Гърция селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива.

Войните и последвалата масова емиграция зад океана в Австлалия, САЩ и Канада, стопяват селото и днес то няма и хиляда жители.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото живеят 1767 човека.
В миналото традиционият занаят на местните жители е било строителството /дюлгерството/, което ги е отвеждало в различни части на Османската империя – Солун, Цариград, Пловдив, Кавала, Драма, Сяр и в Мала Азия. По-рядко строителни тайфи от Нестрам са намирали работа в Милано, Виена, Дубровник, Будапеща и др. Но също така съседната плодородна земя е способствала и за развитието на земеделието, а близките гори способствали и за развитието на търговията с дървен материал.

Надморската височина, на която е разположено селото е 779 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се посочват следните лица:

Алекса - трима  човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Анастас - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Анастасов, Петър – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Андреопулос, Христо – член на ГКП; по време на Втората световна война взема участие в съпротивителното движение, заради което е арестуван от италианците; измъчван за да издаде къде има скрито оръжие и амуниции ги повежда към манастира край с. Чука, за да се хвърли в една 150 метрова пропаст, казвайки на придружаващите: „Добре, тук са пушките!” /виж:pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo. htm./

Андронико- споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Атанасов, Димитър - по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2  рота от 11 Серска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.63./

Асенов, Христо /Ингилиза/ - четник в четата на Стефо Николов в Леринско; след неговата смърт се прехвърля в четата на полк. Ан. Янков; участва в целия негов поход в Костурско през 1902 г.; прибира се с него в България. /виж: От София до Костур..., с. 134,173./

Байов, Пандо Ризов – присъединил се към Костурския отряд под ръководството на В.Чекаларов в похода към албанската област Колоня по време на Илинденското въстание; убит от андартите по поръчка на Каравангелис в с. Дупяк./виж:Дневници и спомени...,с.64; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 639; Марков, Г. Хрупищко..., с.115./

Байов, Ризо – според Нова зора е загинал по време на Илинденското въстание. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./ # лично за мен не е ясно, дали информацията подадена от Нова зора, не се отнася за Пандо Ризов Байов.

Балабан - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Беговски, Пандо – един от първите включили се в редиците на ВМОРО през 1894-95 г. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Богдан - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Варсанов, Аргир - в края на Гражданската война се преселил със семейството си във Югославия; настанен във Войводина; изразил желание до българското посолство да му бъде разрешено да се пресели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101./

Васил - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Висулчев, Никола Паскалев – баща на Кераца Висулчева; емигрира със семейството си в България и се установява в Анхиало. /виж: в.Утрински вестник, бр. 2871,25 декември 2008./

портрет на Кераца Висулчева

Висулчева, Кераца – родена на 7.ІV.1910 г.; родителиете и Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев се преселват в България и се установяват в Анхиало, където Кераца завършва гимназия; през 1929 г. се записва в Художествената академия София; през 1935 г. завършва образованието си като печели наградата на фонд „Ана Бешевлиева”; до 1941 г. учителствува в Горноджумайско, Хасковско и Кърджалийско; след присъединяването на Вардарска Македония към България, заминава да преподава в Скопската девическа гимназия „Царица Йоана” до септември 1944 г.; връща се в България и става учителка в Пловдив; през 1958 г. е изключена от съюза на художниците; през 1989 г. е отново възстановена; през 1996 г. се премества да живее в Скопие.; умира на 13.І.2004 г. в Скопие; целокупното и творчество се съхранява в Македония.  /виж: в.Утрински вестник, бр. 2871,25 декември 2008./

Висулчева, Петра Ляпчева – майка на Кераца и съпруга на Никола; емигрира със цялото си семейство в България и се установавя в Анхиало. /виж: в.Утрински вестник, бр. 2871,25 декември 2008./

Владо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Влашето, Кольо – член на ВМОРО; живеещ в Г. Нестрам; взел участие в убийството на Нуредин бей от с.Св. Неделя; след разформироване на четата на Ат. Петров, се прехвърля в Гърция; един от удавилите се в р. Сарандос, през пролетта на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.72,95-97; Марков, Г. Хрупищко..., с.151,186./

Влашки, Кузо – според Нова зора е загинал по време на Илинденското въстание. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Георги – собственик на къща от Д. Нестрам; първоночално в неговата къща Г. Марков открива българско училище през учебната 1908/1909 г. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с. 189./

Георгиев, Коста –роден през 1884 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1  рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.158./

Георгиев, Кръстю  - роден на 12.VІІІ.1900 г.; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА - Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е. 259./

Георгиев, Яни /Яне/ - роден през 1886 г.; с начално образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 10 Прилепска дружина при МОО;22.Х.1912 – неизвестно; ранен при Узун Химитлер. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.173./

Гечев, Пандели Паскалев – роден 1918 г.; участник в Гражданаската война; след края и емигрира в Узбекистан; през 1967 г. се установява в България; умира 2005 г. /виж: Уикипидшя – Нестрам./

Гечев, Фоти – роден през 1924 г.; участник в редовете на левицата по време на окупацията и Гражданската война в Гърция; установил се даживее в България. /виж: Уикипидия – Нестрам./

Гечева, Ники – родена 1922 г.; участничка в Гражданската война; починала през 2008 г. /виж: Уикипедия – Нестрам./

Гин - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Гоне - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Гьорчевски, Коста – според Нова зора е взел участие в четите на ВМОРО. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Дабижив - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Демирков, Кузо – отвлечен от андартите през ІІІ. 1943 г., заедно със сина си и убит. /виж: ИДА,т.94,с.47,55; : Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.14./

Дзундзи – гръкоман от Горни Нестрам; един от заможните жители на селото; посочва се в спомените на Г.Хр.Мароков, като един от стълбовете на гърцизма. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.157,189./

Дидое - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Димитров, Пандо – роден през 1878 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 5 Одринска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.225./

Димитрова, Леонида – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димитровски,Георги – роден на 20.12.1941 г; дипломирал се през 1966 г.; македонски учен. /виж: feit.ukim.edu.mk/.../Diplomirani_1966.xls‎; Уикипедия – Нестрам./

Димковски, Дамян - участник в Гражданската война; според Нова зора един от активните борци в НОФ. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Димо - трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Динга, Ники – член на ГКП от 1944 г., като по време на окупацията е била член на ЕПОН; след споразумението във Варкиза с цялото си семейство е интернирана в Четирок; включва се като зоброволка в ДАГ от 1947 г.; издигната е в офицерско звание;  в битката за Лерин през февруари 1949 г. е обкръжена от вражески сили и за да не бъде пленена, слага край на живота си. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Dinga_Niki.htm./

Афрадита Дуваловска

Дуваловска, Афродита /Флога/ – родена 1922 г.; по време на Втората световна война се включва в редовете на ЕПОН; в началото на 1944 г. става партизанка в редовете на ЕЛАС; преследвана след споразумението във Варкиза; от 1946 г. е доброволка в ДАГ; завършва военно училище към ДАГ; взема участие в битките за Грамос през 1948 г.; с нейната част се сражава в Горуша планина, където е ранена; загива на 11.11 1948 г. в отбраната на Вич. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Duvalovska_Afrodita./

Дуваловски, Пандо – роден 1924 г.; през 1942 г. е арестуван от италианците и лежи в затвора, от където е освободен след капитулацията на Италия; включва се в редовете на ЕЛАС; завършва офицерската школа; сред първите е, които се присъединяват към ДАГ ; участва като ротен командир в отбраната на Грамос, където е ранен; загива на 3.9.1948 г. при Бела вода; посмъртно произведен в чин майор. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm./

дякон Евстатий

дякон Евстатий /Георги Димитров Шкорнов/- роден на 12.ІІ.1873 г.;на 15 годишна възраст става послушник в Зографския манастир; завършва френската католическа гимназия в Солун през 1896 г.; по късно служи като дякон  в българската черква в Букурещ; след убийството на Михайливяну е принуден да избяга от Румъния; през 1903 г. влиза в Македония с четата на Б.Сарафов; на Смилевския конгрес е избран за член  на Горското началство на Гявотколския район; след въстанието остава заедно с Д.Груев в Битолско; през 1905 -1906 г. е войвода в Ресенско; по време на Балканската война е войвода на чета №29 и действува в района на Воденско; през Първата световна война  служи  в щаба на 11 Македонска дивизия; умира на 20.ІІІ.1935 г. /виж:в.Македония,1931, бр.1313; в.Български доброволец,1935,бр.3;сп.Македонски вести,1935,бр.12,с.3; сп. Ил.  Илинден,1927-1928,кн.6,с.7;пак там,1934-1935,кн.4-5,с.6; Борбите в Македония и...,с.188,635; Освободителното движение в...,т.ІІ,с.ХІІІ; Силянов,Хр. Освободителните...,т.І,с.461;т.ІІ,с.15,16.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.362,389,398,402;Четите...,с.56; Архивни справочници. т9. Македоно...,с.254; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 646; Марков, Г. Хрупищко..., с.134./

Зайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Зисо, Зиси /Зисо Зисов/ - по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г. взема участие като андарт в четата на С. Малиос /Стефанос Дукас/; участва при нападенията над с. Осничани и Езерец.. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Згур - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Илина – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Ицоти/Христо/ -  гръкоман. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.97./

Йорг - пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Калапутев, Ристо – участник в Гражданската война; според Нова зора един от активните борци в НОФ. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Калапути, Яни – член на ГКП; арестуван от време ва немската окупация на Костурско през Втората световна война; след жестоки мъчения е обесен. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm./

Калапутино, Томе - участник в Гражданската война; според Нова зора един от активните борци в НОФ. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Калояни – трябвало да предаде разписката на Аристотел Лумбаро получена от Л. Порязов; живеещ в Костур. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.172,178./

Калояни, Козма – роден 1917 г.; член на ГКП от 1941 г.; арестуван на следващата година от италианските окупатори; лежи в затворите в Костур и Атина повече от една година; освободен през август 1943 г. и се включва в редиците на ЕЛАС; член на Нестрамския Районен Комитет на ГКП; след споразумението във Варкиза продължава своята дейност в района; през април 1947 г. попада на засада край с. Чука и при завързалата се престрелка е тежко ранен; успява да стигне до селото и да се скрие в една плевня; преследван от враговете си по оставените кървави следи е обкръжен; изгаря жив в подпалената плевня; обгореното му тяло е разнасяно из съседните села и в родното му село. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm./

Калоянов, Танас – роден през 1918 г.; участва в комунистическото движение от 1936 г., а през следващата става член на ГКП; през 1942 г. е заловен от италианските окупационни власти и затворен в атинския затвор Авероф; в началото на следната 1943 г. успява да се освободи и се присъединява към ЕЛАС, където е комисар на отряд; след споразумението от Варкиза е принуден да емигрира в Югославия; през октомври 1946 г. влиза в ДАГ,  в която служи като комисар на чета и батальон; загива на 16 ноември 1947 г. в боевете за Грамос. /виж: Уикипедия – Танас Калоянов./

Капитанчето, Христо Ат. – включва се в Костурския отряд под ръководството на В.Чекаларов в похода в албанската област Колоня./виж: Дневници и спомени..., с.64./

Карабельов, Ризо/Ристо/ – четник в организационната чета за Корешчата през 1902 г.; напуснал четата  на 4 юли  с.г.. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 668; Чекаларов, В. Дневник...,с. 76,92,94,96,98; Марков, Г. Хрупищко..., с.115./

Качаунов, Мелйо Д. – гръкоман; предател; не е открит при влизането на отряда ръководен от В.Чекаларов в селото и за това му е изгорен дюкяна. /виж: Дневници и спомени...,с.64./

Качаунов, Мичо - един от първите включили се в редиците на ВМОРО през 1894-95 г. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Киров, Христо – роден през 1893 г;с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2  рота от 10 Прилепска дружина при МОО;22.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници. т. 9. Македоно..., с.347./

Евгения Киряку

Киряку, Евгения – родена 1922 г.; израства като сирак, баща и загива по време на Гръко-Турската война през 1922 г. в Мала Азия; по време на Втората световна война годеникът и е разстрелян от окупаторите; член на ГКП от 1941 г.; арестувана през 1942 г.и откарана в Атина; след освобождаването преминава в нелегалност; член на Костурския Околийския Съвет на ЕПОН, отговаряйки за района на Добролишча; след споразумението във Варкиза е арестувана и лежи в Костурския затвор; освободена в началото на 1948 г. и се включва в редовете на ДАГ със сестрите си; взела е участие в сраженията при Грамос, Вич, Лерин, Негуш, Воден ; загива при отбраната на Одре планина, като политически командир, през 1949 г. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm./

Койо споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Колев, Павле – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Коста - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Костов, Григор – роден през 1890 г.; студент; по време на Балканските войни се записва като доброволец в четата на дякон Евстатий и по-късно войник в 4  рота от 15 Щипска дружина при МОО; неизвестно – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.371./

Кръстев, Георги – роден на 15.ІV.1929 г.; син на Кръстю и Минка; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кръстева, Анастаска – родена на 10.V.1931 г.; дъщеря на Минка и Кръстю; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кръстева, Ангелина – родена на 15.ІV.1935 г.; дъщеря на Минка и Кръстю; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кръстева, Василка – родена на 20.ІХ.1937 г.; дъщеря на Минка и Кръстю; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кръстева, Марийка – родена на 10.V.1939 г.; дъщеря на Минка и Кръстю; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Кръстева, Минка – родена на 5.ІІІ.1904 г.; емигрира в България; установява се в с. Гледачево, Новозагорско със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Лаократис/Леократи/, Темистокли  – псевдоним; представител на ДАГ в Белград; след края на Гражданската война емигрира в Ташкент, СССР /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.26-27,30,36./

Леко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Мано - пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на докамакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Манол - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Мара – две вдовици с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селотои глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Марко – дошъл с четата на полк. Ан. Янков; заловен след сражението на Бобитските стени; а според спомените на Ан. Янков, е избягал от четата, когато тя е достигнала до родното му село. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.164,166; От София до Костур..., с.150./

Меленцов – жител на Д.Нестрам; изселил се със семейството си в Ксанти; предоставил къщата си безвъзмездно за откриване на българско училище там. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.189./

Милев /Малев, Мелев/ Васил – роден през 1889 г.; кермидчия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в четата на Н.Андреев; и по-късно в  1  рота от 13 Кукушка дружина при МОО;неизвестно – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.437./

Милчо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Мито -   член на ВМОРО; живеещ в Долен Нестрам. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.97./

Митов, Христо – роден 1885 г.; четник от Кратовската чета на Ной Димитров; влязла в Македония на 8.VІІІ.1907 г.; завърнал се в България на 19.ІХ.с.г./виж:Четите...,с.96./

Михал - двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Михо - трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Нако – член на ВМОРО; ятак. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.95./

Никола - пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Николов, Кузма – четник от Костурската чета на Хр.Цветков, която преди да стигне до района си трябвало да окаже помощ при прочистването от сръбски чети в Прилепско и Велешко; загинал на “Ножот”./виж:Четите...,с.89./

Павлов, Георги В. – сгоден за Славка А. Конакова във Варна на 4.ІІ.1934 г. /виж: в. Македонска трибуна, бр.23,11.ІІ.1934,с.4./

Павлов, Паскал – учител; секретар на СК на ВМОРО; отказал да приеме четата на Митре Влаха през юли 1902 г., което вбесило В. Чекаларов; арестуван, лежи в Корчанския затвор; амнистиран февруари 1903 г. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV; Из архива на Гоце Делчев ...,с.611; Марков, Г. Хрупищко..., с.115,137. /

Палабегов(Паломбис), Марко (Маркос) - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на ОблК на организацията; изпълнявал е ролята и на разузнавач и доставчик на военни материали. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Палабегов(Паломбис), Павлйо (Павлос) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; убит е от четници на Чекаларов в походът му към областта Колоня по време на Илинденското въстание ( в началото на септември 1903 г.). /виж: Дневници и спомени...,с.64; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Пандо – говедар; брат на Янето/Янко/ . /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.96./

Пандовски, Георги – участник в Гражданската война. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

папа Васил - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

папа Владо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Пападимитриу, Тома /Чоляс/ - роден 1921; израства в бедно семейство от малък започва да работи като строител и дърводелец; става член на ГКП през 1941 г., а от 1943 г. се включва в редовете на ЕЛАС; след споразумението във Варкиза е избран за секретар на местната партийна организация; през 1946 г. е сред първите които стават доброволци в ДАГ; от обикновен редник стига до чин капитан; от 1946 до 1949 г. е раняван на два пъти; награден с медал през 1948 г. при отбраната на Грамос;  загива на 21.4.1949 г. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma.htm./

Пападопулос, Харисиос /Хариси Попов, още Харис или Хариз/ – учител в гръцкото училище; един от хората, които спомагат да бъде разкрита революционната дейност на учителя Г. Марков; член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис; включил се по-късно в структурите на гръцката въоръжена пропаганда./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Марков, Г. Хрупищко..., с.115; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Паракандов, Паскал – според Нова зора е участвал в четите на ВМОРО. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Паскалев, Димитър – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Паскалев, Марко – роден през 1891 г.; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2  рота от 10 Прилепска дружина при МОО и Сборна партизанска рота; 22.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г.; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.540./

Паскалев, Трифун – роден 1934 г.; учен от Р. Македония. /виж: Уикипедия – Нестрам./

Пашов, Алеко – член на ГКП от 1943 г.; сражава се в редиците на ЕЛАС по време на окупацията на Гърция; след споразумението във Варкиза е преследван; доброволец в редиците на ДАГ от 1946 г.; командир в 14 бригада; през 1948 г. е тежко ранен; загива на 11 април 1949 г. при отбраната на Грамос.. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko./

Пашов, Танас – роден 1924 г.; член на ГКП от 1942 г.; един от първите които се включват в частите на ЕЛАС, като взема участие в срожения срещу италианските и немски окупатори по време на Втората световна война; след споразумението във Варкиза е арестуван и измъчван от полицията; включва се в редовете на ДАГ между първите; капитан в 14 бригада; загива като ротен командир на 17.4.1948 г. в местността Горица; посмъртно произведен в чин майор. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Pashov_Tanas.htm./

Пейков, Георги (Нестрам) – член на ГКП отпреди войната;след края на Гражданската война емигрирал в СССР;  написал донос срещу Е. Фотева. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.125,126./

Петро - двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Плякот, Паскал – според Нова зора е загинал по време на Илинденското въстание. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

поп Яни – екзархийски свещеник; изпратен на курсове в Бачковския манастир по време на Хуриета. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.190./

Попиванов, Михаил  - убит от части на ЕЛАС през ІІІ.1943 г. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.14./

Поптърпов (Папатерпо, Папатерпос), Марко (Маркос) - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; председател на СК и член на Обл.К на гръцката организация; спомогнал за неутрализиране на ВМОРО през 1904 г. в родното си село; бил нападнат от чета на ВМОРО през 1906 г., но успял да я отблъсне. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 374; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Поптърпова – Иванова, Тинка – омъжена за Иван Кръстев Иванов от Луковит. /виж: makedonskatribuna.com/Zdravej55.htm./

Попянакиев, Кольо – отвлечен от андартите при едно от нападенията над селото през 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47./

Попянков, Георги Михайлов – убит от андартите през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Рад(е) - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Радев, Иван Атанасов - роден през 1902 г.;  работи като тютюноработник в Ксанти;  през 1921 г. става член на Гръцкия младежки комунистически съюз; през 1923 г. се изселва в Пловдив; и взема дейно участие в дейността на местните профсъюзи и македонски емигрантски организации; от 1927 г. е сред учредителите на Работническата партия в Пловдив; Секретар е на Пловдивския районен комитет на БКП (т.с.) от 1929 до 1932 г., а в 1932 - 1934 работи в пловдивската секция на МОПР ; организира нелегален канал за прехвърляне на хора в СССР през Гърция; през ХІ 1934 г. е арестуван в Перник и осъден на 12 години затвор; през VІІІ. 1935 г. успява да избяга от затвора в Пловдив и в края на годината емигрира в Гърция; работи като технически сътрудник в Централния комитет на ГКП;  ръководи техническата дейност в Пирея, а от ІХ. 1937 г. - в Солун;  арестуван е на 24 ІХ с.г., осъден на 1 година затвор и експулсиран в България, където е изпратен да излежава старата си присъда; през 1942 г. е в лагера Българово, от който бяга прeз VІІ. 1943 г.; става нелегален в четата „Петър Ченгелов“, на която е политкомисар, а от Х. 1943 до 26 VІІІ. 1944 г. е командир на ІІ ВОЗ; след 9.ІХ. 1944 година до 1951 г. е в Българската армия; от 1951 до 1952 г. е директор на пивоварна „Каменица“ в Пловдив; от 1952 до 1953  г. е директор на „Каменни кариери“ в София, а от 1953 до 1954 г. работи в ЦК на БКП; от 1954 до 1963 г. е председател на Българския ловно-рибарски съюз; умира през 1969 г. /виж:Енциклопедия България, том 5, С., 1986; Пътеводител по меомарните документи за БКП...,с.360-361../

Радос, Андреас – роден през 1938 г.; изведен от комунистическата власт като дете бежанец в Румания; гръцки поет и преводач в Румъния. /виж: «Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα; Уикипедия - Нестрам./

Райко - двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Ризов, Пандо – учител; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.94-97; Марков, Г. Хрупищко..., с.115./ 

Ризов, Панде П. – роден през 1893 г.; завършено ІІІ отделение; обущар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 13 Кукушка дружина при МОО; 3.ІІІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9. Македоно...,с.595./

Ристо – според внук му е бил четник по време на Илинденското въстание. /виж: dnevnik.bg/sviat/2008/04/14/485167- коментара на Крис (Кръстю) Иванов./

Русин - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Скорну, Теодора – родена 1922 г.; през 1941 г. става член на ГКП; на сл. г.  е избрана за член на Костурския Окл.С. на ЕПОН; след споразумението във Варкиза е арестувана и лежи в затворите в Костур и Кожани; включва се в редовете на ДАГ от 1946 г. и е издигната за политкомисар; участва в отбраната на Епир, Грамос и Вич; загива през август 1948 г. в отбраната на Грамос, на връх Жужели; посмъртно повишена в чин капитан. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm./

Спасов, Христо - по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2  рота от 11 Серска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.629./

Спасов, Янко – роден през 1872 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 5 Одринска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.629./

Сребрен, Коста – гръкоман; предател;коджабашия на Д. Нестрам; член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис; не е открит за да бъде наказан и за това е изгорена къщата му по заповед на В.Чекаларов./виж:Дневници и спомени..., с.64; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов, В. Дневник...,с. 95,97,98; Марков, Г. Хрупищко..., с.189./

Стайко – двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Стайо -  трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Стамат - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Стефан - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Стоян – споменат от К.Костадинов. /виж: http://kostadin.eu/2010/02/09/./

Стоянов, Георги - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 5 Одринска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.667./

Стратов, Дим. – участник в Гражданската война; офицер. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Топаловски, Мирко – според Нова зора е взел участие в четите на ВМОРО. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Тодор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Толо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Тонке - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Тутунов, Григор – подарил стенен часовник на българското училище в Г.Нестрам. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.191./

Хайдах – поляк в селото. //виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.95,96./

Хаджис, Михаил /Мшхаил Хаджиев/– участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Хаджис, Пантелис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Хаджис, Пантелис / Пандо Хаджиев/– той е бил един от изявените гръкомани в селото, заедно с братята; поради опасност да не бъде убит от четата на Чекаларов напуща родното си село;  по – късно се завръща, когато започва организираната гръцка пропаганда се включва се в  местната структура; също така е куриер и съдейства на капитаните Г. Цонтос, Лахтарас, Зикас, Л. Апостолидис; поддържал е също така връзки и с митрополит Германос Каравангелис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Христос Хаджис

Хаджис, Христос /Христо Хаджиев/ – един от изявените гръкомани на селото; за да не приеме отказването си от Патриаршията и да признае Българската Екзархия през 1901 г. заедно с П.Паломбис и М.Папатерпис емигрират в Атина; завръщат се преди Илинденското въстание; за да избегне евентуалното си наказание бяга  със семейството си в гр. Хрупишча; след прекратяване на въстанието се завръща в родното си село; по време на въоръжената гръцка пропаганда 1903 – 1913 г. е  председател на Обл.К на гръцката организация; през този период работи както с гръцкия митрополит Г. Каравангелис, така и с капитаните  Закис, Рупакис, Малиос и Румелиотис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Харизов /Ризов/, Живко – роден през 1889 г.; завършено ІІІ отделение; бояджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в четата на Н.Андреев; 3  рота от 13 Кукушка дружина при МОО; неизвестно – 6.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.595,756,757./

Хирос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Христо – трябвало да преведе четата на полк. Ан. Янков до Гърция; изоставил ги при с. Лефтерохори, Гребенско. /виж: От София до Костур...,с.150./

Христов, Григор – роден през 1886 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.765./

Цацис, Антониос /Андон Чачев/- участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Чалмов /Чаммов/ Коста Василев – роден през 1882 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в Костурската съединена чета при МОО; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно..., с.794./

Чолакан /Чалакан/, Христо - един от първите включили се в редиците на ВМОРО през 1894-95 г.; гръцки учител; един от хората, които способстват да бъде разкрита революционната дейност на Г.Мрков пред турците. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.115; novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela./

Шкарпов /Шкорлев/ Пандо – роден през 1886 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в Костурската съединена чета при МОО;18.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.806./

Шкорнов, Димитър – баща на дякон Евстатий (Георги Шкорнов); занимавал се с търговия на вълна; 15 години е бил кмет на селото. /виж:Ил.Илинден, 1934 – 1935,кн.4-5, с.6./

Шкорнова, Мария – майка на дякон Евстатий. /виж:Ил.Илинден, 1934 – 1935,кн.4-5, с.6./

Янаки - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Янев, Христо – роден през 1888 г.; с основно образование; зидар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 22.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т9. Македоно...,с.820./

Янето /Янко/– член на ВМОРО; куриер. /Чекаларов, В. Дневник...,с.94,96-98./

Яно - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.113./

Янков, Пандо – роден през 1892 г; бояджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3  рота от 11 Серска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.822-823./

157.Янчев, Григор - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1  рота от 8 Костурска дружина при МОО;30.ХІ.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.824./

Забележка: някой от изображенията са използвани от сайта  bg.wikipedia.org/wiki/Nestram-Gorno.jpg за визуализация на материала.