четвъртък, 23 април 2020 г.

Смърдешката театрална трупа в Медисън, Илиноис




Настоящата публикация е по повод споделения материал на „Илюстрация Бяло море“, който гласи следното: „Едно съкровище, експонат на ДА – Благоевград. Снимка от 1909 г. на Смърдешката театрална група „Подкрепа“ от Медисън, САЩ, в изпълнение на постановката „Безсмъртните дела на Костурските герои“, посветена на Илинденската епопея. Но снимката вълнува с друго. Неизвестно знаме на Костурска чета, на което бледо личи жена, държаща сабя и надпис СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ. Момиченцето, което придържа портрет на българския революционер Борис Сарафов, родом от с. Либяхово (днес Илинден), Благоевградско. И надписите на български език. Как пишеха членовете на Смърдешката театрална група, сред които родственик на костурския войвода Пандо Кляшев, може да се прочете под самата снимка от техните автентични подписи. Те са на чист български език и гласят: Подарявамъ на обичния ми братовчедъ К или Кл Пазов../ 18 март 1909 Медисонъ Америка / Вашъ братучедъ *К.Кляшевъ“ Необходимостта, която породи написването на настоящият материал е да се хвърли малко повече светлина с публикуваната прекрасна снимка и даденият обяснителен текст.
След Илинденското въстание от 1903 г., в което Костурско взема най-активно участие със своите близо 2000 въстаници. Макар че, сред членовете на  неговото Горско началство да няма изтъкнат военен специалист (офицер),  а като резервен член да е включен фелдфебел Иван Попов, проумяват простата военна истина, че да има успех едно военно начинание – трябва да се търси противника и той да бъде разгромяван при възможност. Това предизвиква походите към нахийските центрове Билишча, Клисура, Невеска и турския гарнизон при с. Псодери, Леринско, първите дни на въстанието. Костурчани търсят и намират подкрепа от Леринското горско началство за съвместни военни действия при Невеска и Псокери. След „наводняването“ на Костурско с редовен турски аскер, и последното дадено от тях голямо сражение при с. Апоскеп, буквално до стените на гр. Костур, Костурското горско началство взема решение останалите боеспособни въстаническите сили да бъдат разделени на две и да поемат в две диаметрално противоположни посоки – Прилепско и албанската област Колонья, за да облекчат положението на мирното население от по-нататъшни репресивни действия на редовната турска войска и башибозука. Именно в това трябва да се търси логиката за похода към Колонья, предоставяща един постоянен контингент за разграбване на въстаналите български села от Костурската област  Корешча. Последните сражения в Илинденското въстание са дадени от Костурските въстаници в Прилепско и Леринско. 
Нежеланието на Кралство Гърция да приема гурбетчии „схизматици“ (екзархисти), слабото търсене на специализирана работна ръка в Княжество България и трудното издаване на тескерета за работа в пределите на Османската империя, защото се изисква съгласието на гръцките владици, довежда мъжкото население от въстаналия Битолски окръг да търси „свежи пари“ за възстановяването на изгорените си домове в Новият свят (Америка) от пролетта и лятото на 1904 г. и в следващите години. Естествено сред тях най-активни са хората от Костурско. В „Българо-Американския календар-алманах за 1920 г.“ (с.158) четем, че Смърдешкото благотворително дружество „Пандо Кляшев“ е основано още през 1906 г. в гр. Медисън, Илинойс и е едно от най-активните и продължава да съществува към 1920 г. Наред с него в същият град съществуват Дъмбенското, Брезнишкото (основано 1909 г.), Косинското (от 1906 г.) благотворителни дружества и Апоскепското дружество „Успех“. През 1914 г. се основава българско младежко дружество „Съгласие“. В съседният град Гранит сити (разделя ги само железопътната линия) през 1913 г. се основава първото българско женско дружество „Българката в Америка“Битолско благотворително дружество „Зора“ пак през същата година. През 1910 г. по инициатива на свещеник Христо Карабашев в Медисън е открита третата българска черква в САЩ -  „Св. Троица“. Черквата при пожар изгаря през 1919 г. До 1922 г. няма сведения да е възстановена. „Въпреки тежките условия при които се създават и развиват българските дружества в Америка, като липса на доволно българска интелигенция, семейства, доволно имиграция, постоянното местене на нашите сънародници от град на град и от щат на щат, ний виждаме честото основаване на нови дружества, преимуществено селски, които макар и малочислени, виреят успешно и проявяват доста успешна деятелност, като помагат на членовете си когато имат нужда, помагат на своите черкви и училища в родните им села, отпускат пари за различни народни нужди и някои от тях даже разполагат с доста крупни суми пари в своите каси.“  Тези дружества се създават по образеца на македоно-одринските дружества в България. По сведения на съвременици само от Гранит сити и Медисън през 1906-1907 година всяка седмица се изпращат за България “повече от 25 000 долара, от които се реализираше добра печалба” от страна на посредниците. По това време според някой сведения в двата града преселниците от Македония достигали до 5000 човека. Но според въпросният източник „Българо-Американски календар-алманах за 1920 г.“ в Гранит сити живеят 300, а в Медисън – 500 българи. Като се има в предвид, че след попадането на Костурско и Леринско в пределите на Кралство Гърция, се отчита че най-много бежанци идват от там, но броят на живеещите там намалява.
Сред дарителите, за издаването на спомените на Иван Михайлов, срещаме имена на хора живеещи все още в Гранит сити, докато няма нито един, който да е посочено, че живее в Медисън.
Относно знамето, което се вижда на снимката - от дневника на Михаил Николов Розов ( член на Костурското горско началство) имаме описание на три от знамената на Кономладската, Блацката и Загориченската центрови чети, които участват в похода към Мориховско и Прилепско. Кономладското и Блацкото са от ярко червена коприна, докато Загорицкото е от тъмно червена коприна. Знае се, че последното се е намирало в Македонския дом в София и с него са били покрити тленните останки на Гоце Делчев, за това няма да се спираме на неговото описание. На Кономладското знаме от едната страна е изобразена мома с извадена сабя, а с краката си тъпче полумесеца. На Блацкото знаме е изобразен паднал въстаник, на когото млада мома поставя венец. От другата страна на знамето са написани стихове на Ботев от „Молитва“ на първото, и от „Хаджи Димитър“ на второто с копринена нашивка. В „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, събрал, съставил и коментирал Христофор Тзавелла, четем че на 21 юли 1903 г. в с. Косинец е осветено знамето на Косинската чета, а  на следващият ден в с. Дъмбени е осветено и тяхното знаме. Именно в Дъмбени става събиране на други три знамена от Костурско – Косинец, Смърдеш и Дъмбени. Но за жалост, Лазар Киселинчев, не дава описание нито на едно от трите знамена. Имайки в пред вид, че в Медисън се основават благотворителни дружества от трите села, трябва да приемем, че това е едно от тях. Ако се опрем на информацията от дневника на Лазар Киселинчев, че за знаменосец на Косинското знаме е бил натоварен Лазар Палчев, който през 1905 г. емигрира от България в Америка и се установява в Медисън, спокойно може да се приеме според мен, че на тази снимка ние виждаме, как е изглеждало въстаническото знаме на Косинец. Всъщност това знаме е извезано от прилепчанката Виктория Михайлова, която е учителка в с. Смърдеш.  Макар че логически погледнато на театрално представление организирано от Смърдешкото благотворително дружество, да вземе участие в постановката тяхното въстаническо знаме от времето на Илинден и е напълно нормално, но за жалост не разполагам със сведения за неговата участ.
войводата Тане Николов от Хасково и Никола Костов - Сиин от с. Мокрени, Костурско,  със семейството си
Относно портрета на Борис Сарафов: трябва да се има в предвид, че в Костурско наред с Гоце Делчев са на почит и уважение. Защо Борис Сарафов? В края на март 1903 г. той минава на инспекция в Костурско. Ето какво пише в Дневника си Васил Чекаларов при посещението на Сарафов в с. Косинец на 26 март 1903 г.:  „.. След него (Сарафов – б.м.) говорих аз, първо описах миналото на Сарафов и значението на неговото идване во нашия край, после неговото държане со организацията и го изтъкнах, че той се явява тук като наш началник, на когото всеки има право да се оплаче за всичко и всеки какво му тежи било от началниците било от войводите или четниците да му се оплачат. Всичкото днес говорено произведе голям ефект и всички викаха продължително „ура“ и „да живее нашия по-горен началник!““ Към това като се прибави и станалото сражение в Смърдеш на 28 март между турската войска и четата на Борис Сарафов и Костурските чети намиращи се в селото, оказване на помощ от страна на селската милиция от селата Връбник, Въмбел, Лабаница, Косинец и Дъмбени, явили се в гръб на турската войска, за да спомогнат за пробив на блокадата от обсадените чети, може спокойно да се каже, че случилото се е една генерална репетиция за бъдещото въстание. Като такава може да се приеме и отговора на властта  на 8-9 май с.г. над селото.
Васил Чекаларов и Борис Сарафов

Българското училище в Смърдеш, отваря врати през учебната 1883/1884 г. и негов пръв учител е Кузо Шапарданов (роден в с. Българска Блаца), според спомените на поп Търпо Поповски. А, както се вижда през 1903 г. в селото има две училищни сгради – за момчета и момичета, които на 8-9 май са изгорени при нападението на селото от турската войска.
Снимката, която беше споделена и на фб страницата на Костурски край е уникална най-вече с това, че по всяка вероятност дава първоначалното име на Смърдешкото благотворително дружество от 1906 г. – „Подкрепа“, защото театралната трупа не може да има отделен живот от дружеството. От друга страна, че приема за свой патрон „Пандо Кляшев“ е след 1909 г., но по всяка вероятност преди 1913 г., когато край Бел Камен загива друг велик смърдешанин – Васил Чекаларов. Също така дава отговор и за начина на набиране на допълнителни средства за своята благотворителна дейност.
Относно имената К. Кляшев, възможно  да е син на Жан ( Яне) К. Кляшев, собственик на най-старото кафене, открито през 1911 г. в Медисън, а вече през 1920 г. и Балканска параходна агенция.
А, снимката до когото е изпратена може да е К(ръстьо Ставрев) Пинзов – роден в с. Косинец, емигрирал в България, установява се във Варна, пунктов началник на ВМРО.

Честито Воскресение Христово!

вторник, 7 април 2020 г.

Смъртоносен грип


                                                                    Смъртоносен грип
Във връзка с разразилата се пандемия свързана с kovid – 19, се заговори за испанския грип от 1919-1920 г. Срещнах публикации, в които като средство за лечение се посочваше червения лук. По този повод ще си позволя да цитирам откъс от книгата на Благой Шклифов „На кол вода пиехме“, издадена през 2011 г. от издателство „Изток – Запад“. Целта на настоящото споделяне на част от нея е да се даде някаква представа на обществеността, какво е представлявал испанския грип, като симптоми, начин на лечения, последствия. Като място на действия са посочени две села от областта Пополе, която е неразривна част от Костурско – селата Тиолишча и Черешница, но главното действие се развива в последното. Спомените за епидемията са разказани от Баща му Стефан Николов Шклифов и от майка му Доста Томова Шамова. Според гръцките статистически данни през 1920 г. селото е наброявало 363 жители. Прочитайки целият текст, ще можете да добиете информация за смъртността от испанския грип само в това село, но предполагам, че картината не е пълна, защото майката на Благой Шклифов си спомня само за починалите моми и две деца. Сигурно е имало и починали мъже. Тъй като текста е на Костурски диалект в скоби с различен шрифт е дадено пояснение, какво означава думата. Не съм посочил патати, най-малко за това, че в българската кухня има ястието пататник.
„Помина едно лошо – войната, господ ни изпрати друго лошо – църн грип. Най-напред се разчу, що во Костур люде умират от грип. Старите на сред село се разправеха. Едни велеха: „На високо сме, на чист въздух, може и да не дойде при нас.“ Други велеха: „ Не треба да се ходи во Костур, защото може да се молепса – зарази некой и да ни я донесе во селото“. Дедо Кузо Мафин и Кузо Лялькин беха седнати на столове пред Поповия дюкян. Си ги кършеха пърстите и си зборваха за грипо. Дедо Кузо Мафин со мъка во душата изрече:                              - Народо стана лош и така господ не наказва. Се тепаха, се колеха, светиците от църквите ги изгореха, не верват ни во Ристос, ни во Богородица. Заради греховете на другите, ние ке търгаме (теглиме) сега. Болята не отберва, повече добрите ги зева. Не бяха малко тия мъки, що ги изтеглихме со войните, сега друго лошо ни идва на главите ни.  Кой знае колко къщи ке поцърнат и ке се затворят. Лоши новини идват от Тиолишча. И тамо кладе ръка църнио грип, бере, косе све млади. Вчера дойде хабер, що го закопаха Томето Накитаму. На осемнайсет години беше. Овчаро Гиро Головодов  от Тиолишча им казал на наши овчари. Тиолицките гробища се запълнаха со пресни гробове. Кой знай и нас що ни чека…                                               - Подир мало време лошото дойде, кладе ръка и во Черешница – намесва се и майка ми. – За ден-два свички легнаха на постелица. От нашите само аз не се разболех. Най-напред на баба ти Софа я фати, сетне свички не яхна. Дедо ти Томето фати да вика: „Изгорех от огън, бърго патати да ми кладете на главата и гърдите“. Яс посекох резенчиня патати  за главата, ги стълчих и на гърдите му кладох. Му олесна огъна и ми рече: „Клавай им на сите.“ Най – голямата ми сестра Митра викна: „И на мене да ми кладиш“. Им кладох на нашите и отидох при стрико Стасето Шамов, брат на татко ми, да ги видя що правят. Що да видя, свички на постеля, со голем огън и страшна кашлица. На свички им изкладох папати. Со зор им давах чай. Една неделя нищо не кладоха во уста. Не се усещаха дека се намерват. Свички беха зайдени като за той век и ревеха (бълнуваха) като со ангели да говорят. Лекарска помощ никаква. Людето сами се бореха против смъртта. По два пъти на дено им клавах сечени и тълчени патати на двете семейства Шамови. Им ги перех кърпите от ъркатините (храчките) и от пататите. Вода им носех. Стрина Дина и брачеда ми Дита, що сега е тука во София, весден викаха: „Доте, мила Доте, от чешмата студена вода да ни донесеш“. Чешмата беше до нас и те искаха при свеко пиене направо  от чешмата да им давам вода. Не можеха да излезат надвор (отвън) водата да си я сторят и по голема нужда да ходят. Им кладох каски от френдзите и легени на тремовете и ги чистех. Майка и татко со благодарност се обръщаха към господ: „Сполай ти господи, що ни го остави ово чупе ( момиче ) здраво, за да ни прави измет, да не обслужва болни на постеля. Като господ ме имаха и стрико Стасето, стрина Дина, брачедите Дита, Циля, Дана и Начо. Още ги пуля (виждам ) изтърнати на постелите над душеците со вързани глави и гърди. Кревати тогава още немахме. Главите одвай ги мърдаха, стенеха и енчеха (енча –пак е стена, но тук е в смисъл оплакваха ). Единио вика „вода сакам“, другио викай „пататите да ми ги смениш, ке изгоря от огън“, третио „ми се моча ( пикае )“. Денем и нощем на нога бех. Остави, що гледах болните, и за добитоко требеше да се грижа. Да им давам храна, вода да ги напивам- Свепак господ голем бил, ме остави мене здрава. Инак и воловете сакаха да пукнат за водичка, от глад пачите да ги изтъргнат. Тро по тро (малко по-малко/ лека полека ) огъно спадна, си дойдоха на себе си. Ама цел месец беше нужен, за да им дойдат силите.                                                                  
 - По селото се разнесе злокобната новина, дека Цена Кирова умре. Свички се учудихме, такава силна девойка да умре. По нея и Дина Ингельова. Беше на двайсет години. До дванайста година учеше в во българската гимназия во Битоля. Ако не беше Балканската война и нечуваната сръбска омраза и жестокост спремо българите, ке беше станата учителка и може би ке беше жива. Беше хубава, висока и руса. По Дина я закопаха Льопа Зекова. Една чупа на четири братя. Беше първа мома на селото – напредлива на работа, песнолика, оролика, со руса коса и зелени очи, со лице като месечина. Живо и умрено я изплака. Изгоре земята, дека легна. Немаше и кой да копае гробове. Слава богу остана здрав Глигори Арнаутино и той копаше, и закопаваше. Един ден се разчу из селото, що и двете Лялькини деца умреха – Стефо и Люба. Стефо беше на четири, а Люба на три. Беха като ангелчиня, приказливи и много милостливи. Пееха и песнички. Татко им беше во Стамбол на гурбет. Кузо Лялькин им беше и дедо и татко. Много им се радваше. Сакаше да си идва от пазар от Маврово, те на Ридо да го чекат. Той слези от магарето, да ги качи них, шекерчиня да им даде. Те литаха от радост и му викаха „деде, деде“. И дърво и камен ги изплачи. И на нас още ни сълзят очите, като си спомниме за них. Дедо Кузо и баба Велика Лялькини дур во гробо ги плачеха децата. Снаха им Дана отиде при мъжо си Гиле во Стамбол и господ им даде две деца. Старите останаха сами во селото и от мъка им се рапръснаха сърцата.“

четвъртък, 27 септември 2018 г.

Костурски край 2 - село Делово

Делово  /Делова, Делево/

В една от книгите си Петре Наковски посочва, че в горното си течение р. Бистрица се нарича Делово, според мен именно там трябва да бъде търсено поредното изчезнало село от картата на Костурския край, което е било запазено в народната памет.
Според Христо Гандев в края на XV в. селото се споменава като Делова /Делово/ с 52 пълни християнски домакинства.
В Османският данъчен регистър от 1530 г. селото се споменава като Делова, землището на селото е предоставено за тимари и зиамети, в него по това време са отчетени 23 пълни, 26 непълни и 3 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който селото внася в държавната хазна е 6511 акчета.
Според Османският данъчен регистър от 1568-1569 г. с. Делево, спадащо в Костурската кааза, се състои от 35 пълни и 11 непълни християнски домакинства. В държавната хазна от това село влизат 10000 акчета.
Поради липса на други сведения за селото от по-късен етап, е трудно да се определи точно, кога землището му се превръща в мезра. Също така дали населението му се е разселило в съседни населени места, или централизирано е било насочено към пустеещи „мъртви” земи в пределите на Османската империя.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Боце, Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Васо, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Васо, Яни - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Витрано, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Димитри, Стефко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Димитри, Киро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Димо, Йорги - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Димо, Яшин /Ясин/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Ексино, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Ексино, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Ексино, Мартин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Кирайно, Башта - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Киро, Кочи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Киро, Яни - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Кирязи, Йорги – двама човека се споменават в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Коста, Бранданин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Коста, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Кочи, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Кочи, Кирязи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Мартун, Аспо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Михо, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Насто, Стано - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Нико, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Нико, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Нико, Яни - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Пандо, Комили /Домли/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
папа Манол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
папа, Кирязи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./# твърде е възможно да е вдовец  
Папа, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Папа, Кирязи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Папаманол, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Папаяни, Нико - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Петко – преселник; споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Петко, Васо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Петко, Яни - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Радо, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Райко, Киро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Тодо, Коста - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яни, Коста - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яни, Петро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яни, Радо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яно, Киро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яно, Кирязи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
Яно, Темелки - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./
44.Яно, Тодо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.96./


петък, 21 септември 2018 г.

Костурски край 2 - село Горуша дервен

Горуша /Гурше, Гуруша дервен/
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ представящ къде трябва да се е намирало селото

Това е едно от изчезналите села на Костурско. Самото име показва, че то се е намирало в пл. Горуша. Предположение за неговото местоположение помага изготвената топографска карта от Генералния щаб на Австро-Унгарската армия, от където се вижда, че да изпълнява функции по охрана на пътища може да бъде разположено само по пътя свързващ селата Лъка (Лънга) и Котелци. Липсата на сведения за воденица ни кара да предположим, че по всяка вероятност, то се е намирало около кота 1408 и съседната височина на юг.
За първи път то се споменава в Османският данъчен регистър от 1530 г. за каазата Иштин е записано като село Гурше, чието землище е включено във военно-ленната система на Османската империя и е предоставено за зиамети и тимари на спахии. Според този документ в селото има 101 пълни, 31 непълни и 4 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който селото носи в държавната хазна е 3948 акчета.
Следващото споменаване на селото е в  Османският поименен данъчен регистър от 1568/1569 г., където е отбелязано, че: „Жителите на споменатото село са ангажирани в охраната на прохода, за това от всяко домакинство, са задължени да плащат данъка испендже по 10 акчета и да предоставят по две киле пшеница и едно – ечемик. Не се освобождават от други глоби и такси, като за внесено вино от вън.” Според този документ в селото живеят 35 пълни и 24 непълни християнски домакинства. Платената такса за вино от 1800 акчета навежда на мисълта, че в селото може би е имало хан и станция за подмяна на коне, защото наложената такса говори за вноса на голямо количество вино, което едва ли е било използвано само за лична консумация. Всички духовни лица са записани с нормата „поп”, смущаващ е твърде големият им брой, и липсата на сведения за техни наследници. Приходът, който селото внася в държавната хазна е 6800 акчета.
В Османския данъчен регистър от 1636 г. селото е посочено под името Гуруша и се потвърждава, че жителите му продължават да бъдат със статута на охранители на прохода. Според този документ в селото има 31 християнски домакинства.
За малко повече от 100 години, броят на пълните домакинства намалява със седемдесет (изключвайки от сметката на тези от естественият прираст), което говори за засилен миграционен процес към пустеещи „мъртви” земи в пределите на Османската империя.
Поради липса на сведения след 1636 г. не може да се каже със сигурност, кога селото е изчезнало от картата на Костурско и жителите му дали остават в пределите на Костурско или последват съдбата на своите съселяни.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Андрея, Козма - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Баста, Койо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Баста, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Васко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Васо, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Вретенар, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Вретенар, Янко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Гьин, Гьин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Гьин, Павло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Гьин, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Гьин, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Димитри, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Драган, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Дука, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Дука, Янко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Иван, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Йорго, Димо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Йорго, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Йорго, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Киро, Илура - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Киро, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Ковач, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Коста, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Кулах, Андрея - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Кулах /Колац/, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Марко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Матия, Крал - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Матия, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Мизак, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Михаил, Павло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Михо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Пано, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Паскал, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Пелуш, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Пелуш, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Петко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Петко, Думо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Петко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Петко, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Петко, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
поп Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
поп Скоре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
поп Шерко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Поп, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Степан, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Танко, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Тодор, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Тодорко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Тихо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Христ, Васо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Христ, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Шерко, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Янко /Панко/, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Янко /Панко/, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
Ячо /Баджо/, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./
56.Юнджи, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 585./


неделя, 9 септември 2018 г.

Костурски край 2 - с. Голешово

Голешово /Галешаво, Голешова, Гунешево/
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ, където реката е записана като Голешо (Госно)
Административно селото е спадало към Хрупишчката кааза.
Това е едно от изчезналите села на Костурско. Предположението за локализация на мястото, където се е намирало, почива на базата, че близо три века по-късно (след известните за него данни), то оставя името си на реката.
Логично погледнато, неговото местонахождение би трябвало да се приеме, че това е било до извора Глава вода, който се приема за начало на р. Голешово, или край него, в планината Одре. Но в Османският данъчен регистър от 1568-1569 г. няма данни за съществуване поне на една воденица. Следователно е съществувало извън руслото на реката.
След това, за да бъде направен опит за неговата локализация оставаше да се направи справка с номенклатурата от данъци и такси, които се вземат от съществувалите села по течението на реката. Единственото най-близко по номенклатура се оказва с. Лудово, което ме навежда на мисълта, че именно в този район трябва да се търсят останките от това селище. Съществуването на призната бащиния, навежда на мисълта, че селото е съществувало от преди включването на Костурско в пределите на Османската империя, и е било сравнително голямо населено място, за да се приеме, че именно за това реката носи неговото име.
Липсата на данни за каазата (нахията) Аштин от XV в. не ни дава възможност да потвърдим или отхвърлим предложената версия.
За първи път името на селото се среща в Османските данъчни архиви от 1530 г. записано е под името Голешова. Според този документ землището на селото е предоставено за зиамети и тимари на спахии. В селото има 23 пълни, 3 непълни и 5 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който селото внася в държавната хазна е 3131 акчета.
В средата на ХVI в. землището на селото е включено в хаса на Хъзър паша.
Селото според данъчният регистър се състои от едно мюсюлманско и 11 християнски семейства, и 7 неженени. Според имената на християнското население може да се предположи, че то е доведено от южните части на Албания. Но съществуването на бащиния, която е може би на останал единствен от старото население, показва, че корените на селото са отпреди попадането на Костурско в пределите на Османската империя. Приходът, който носи в държавната хазна е 3100 акчета.
В Османският данъчен регистър от 1636 г., отнасящ се само за християнското население в Хрупишката кааза е записано като село Голешова с шест християнски домакинства.
От дотук посочените данни от Османските данъчни регистри се вижда ясно, че за близо 100 години броят на пълните домакинства постоянно намалява, не може със сигурност да се каже, дали собствениците на тимари, зиамети и хасове, са ги изпращали в новополучени ленни владения, или централизирано са били изпращани в пустеещи „мъртви” земи. Духовното лице се е определило като „поп”, но липсата на данни за потомци на духовни лица, потвърждава версията, за преселвания.  Поради липсата на по-нататъшни данни от Османските архиви е трудно да кажем дали селото е заличено по време на Али паша Янински или много по-рано. А, дали негови жители стават основатели на с. Псора, може да бъдат само едни безпочвени твърдения.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Герг, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Демитри, Ангелани - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Дервиш Челеби – спахия; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; починал; правото за ползване на земята е придобил синът му, но името му не се споменава. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390 ./
Димитри, Малко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Йорго, Койо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Йорго, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кирко, Койо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Койо, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./# след името е посочено „баща”, но в съседство няма жител на селото, който да е записан с бащино име Коста
Кочи, Геншо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кочи, Онания - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кочи, Панайот - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Матия, Кирязко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Никола Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Никола, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Петко, Герг - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
поп Масин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Пройко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на селото; собственик на бащиния. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Селдо, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
20.Яни, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./


събота, 1 септември 2018 г.

Костурски край 2 - с. Връпско

Връпско /Върбичко/
 
Фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ, с розовите петна са отбелязани възможните места, където би могло да се намира с. Връпско, (Според мен би трябвало да е западно от Папратско). Мезрата Властар трябва да се намира някъде над с. Граче
Името на селото се свързва с мезрата Властар /Влашовица/ намираща се между селата Гърлени, Връпско и Папратско
Според Османският данъчен регистър от 1530 г. селото се споменава като Върбичко, чието землище е предоставено за зиамети и тимари на спахии. В него тогава е имало 94 пълни и 38 непълни християнски домакинства. Приходите, които внася селото в държавната хазна е 8403 акчета.
Следващото споменаване на селото е в Османският поименен данъчен регистър от 1568-1569 г., където е записано под името Връпско и заедно с мезрата Дренова (землището на мезрата не е в близост със селото) са включени в хасовете на султана. ( В същият документ се среща и мезрата Връпцка, в сведението си за нея писаря е записал: „Без рая, хас на негово превъзходителство Хъзър паша, спадаща към Хрупишча. Приходът от мезрата е 557 акчета”. Възможно е землището на мезрата да граничи с едно от селата Хиркош или Сиркош, което е неиндефицирано или с Тръстика. Двете села са включени в хаса на въпросния Хъзър паша. Ако приемем, че въпросната мезра е в близост до с. Тръстика, може да се изкаже предположение, че населението на Връпцка да е в основата на Връпско). През 1569 г. в него живеят 165 пълни и 35 непълни християнски домакинства (сред пълните домакинства са записани и 3 вдовишки). По броя на живущите в него домакинства селото се е нареждало на 4-то място по големина в кааза Иштин (Хрупишча) след Грамос, Осничани и Русичани. Приходът, който носи селото в държавната хазна е 10800 акчета. В землището на селото е имало и 4 еднодолапни воденици. Отглеждало се и грозде, защото е платен данък за направата на шира.
Сведения за селото липсват след 1569 г. В известният досега Османски данъчен регистър от 1636 г., в който се споменават само населените места с християнско население в Хрупишка кааза името на селото не се среща, което навежда на мисълта, че може населението му да е пренасочено към пустеещи „мъртви” земи в пределите на Османската империя или да е приело мюсюлманската религия, което е малко вероятно, защото щеше да си съществува. Възможно е и част от населението да се е заселило в някой съседни села. Съществуването на много духовни лица и на техни потомци говори, че за период от близо 40 години няма някакъв наложен миграционен процес. Това нарастване с близо 70 пълни домакинства, налага въпросът – дали са от естествен или механичен прираст, но писарят за никого не е посочил да е преселник.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:


Андрич (Андрица), Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Арванит, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Богдо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Богдо, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Бойке (Тонка), Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Васо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Вито, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Гого, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Гого, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Гогач (Гугач), Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Гогоч (Гугуч), Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Дако, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димако, Вито - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димако, Мешо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димко, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Йорго – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димо, Мануки - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Михо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димо, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димо, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Димо, Яни – двама  човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Димота, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Дуйо, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Дука, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Дука, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Дука, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Дума, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Дундо, Богдо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Еврено, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Еврено, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Еврено, Михо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Еврено, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Еврено, Пейо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Емро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава вдовицата Емро като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Ерина (Арбина), Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Жупан, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Ико (Енку), Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Ико, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорги, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорги, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорги, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорги, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорги, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорго, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорго, Мартин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорго, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорго, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорго, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорго, Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Йорго, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Йоргуна, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Калайоер, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Киряки, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Койо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Койо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Кузма, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Кузма, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава вдовицата на Мано  като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мано, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мано, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Манол, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Марин, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Марин, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мартин, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мато, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мато (Пано), Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мато, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мато (Пано), Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мато (Мано), Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мато, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мато, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мато, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мато, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Мешо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Мило, Пейко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Михал, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Михо, Боне (Йоне) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Михо, Димо – четирима човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинство и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423,424./
Михо, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Михо, Койо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Михо, Тодор – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423,424./
Михо, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Михо, Яни – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423,424./
Несир, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Никифор, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Никифор, Стано (Стайо) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Никола, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Нуги (Йоги), Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Оливер, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Павло, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Пано (Нано), Стано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Панчо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Панчо (Пано), Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Панчо (Янчо), Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Панчо (Манчо), Стефо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
папа Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
папа Кузма (Козма) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
папа Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
папа Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Папа, Еврено - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папа, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папа, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папакузма, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папанестор, Богдо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папанестор, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папаяни, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Папако, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Параскева, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Пейо, Мартин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Пейо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петко, Михо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петко, Райо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Стати - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петко, Яни – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Петро, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Петрия (Пирина), Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Пеце (Леце), Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Поло, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Рудо, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стаки, Виши - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Сталко, Нугре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стамо, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стамо, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава вдовицата на Стано като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стано, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стано, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стати, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стати (Стане), Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Степаки, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стефо, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стефо, Поло – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423,424./
Стефо, Стане - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стефо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Стефо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стойо, Димо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стойо (Стано), Томо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стойко, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Стойко, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Ташко (Яшко), Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тихо, Нике - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Тодор, Думо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Тодор, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тодор, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тодор, Фома - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тома, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тома, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Тома, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Челенка, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Димо – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Яни, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Яни, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Яни, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Кузма - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Мартин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Мешо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Яни, Михо – четирима човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423,424./
Яни, Панич (Манич) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
Яни, Петко – двама човека в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 423./
Яни, Стати - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./
192.Янопуло, Яно - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 424./