неделя, 27 ноември 2016 г.

Костурски край 2 - Арменохор (мезра)

                Арменохор /Арминаро/
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ
Това село ( мезра) е едно от изчезналите от днешният Костурски край. Според Османски данъчен регистър от 1530 г. селото спада в Костурската кааза (нахия). Землището на селото е предоставено към тимар или зиамет на спахия. Селото тогава се състои от 5 пълни християнски домакинства от 2 непълни домакинства или ергени и от 2 вдовици. Приходът към държавната хазна е 650 акчета. В поименния пълен регистър на Османската империя от 1568/1569 г. селото е посочено вече като обезлюдено. Приходът, който постъпва в държавната хазна от обработваната земя е 554 акчета. За жалост попълващият регистъра не посочва кое село се грижи за обработването на земята, с което да ни даде представа, къде се е намирало.  Георги Хр. Марков в своята книга „Хрупищко” на три пъти споменава местността „Арминоро”, която се намира над гр. Хрупишча по пътя към Костур и в близост до местностите „Сопо” и „Скалки”, и че там се откриват следи от античния Орест. Според въпросния регистър мезрата се споменава след с. Дупяк и преди с. Сливени. Но това не е гаранция, бившето село да бъде поставено в този ариал. Самото наименование на селото, навежда на мисълта, че то е съществувало от преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя. Имайки в предвид близостта му до новоизграждащият се казаларски център Хрупишта жителите му да са преселени там.

Забележка: Според мен на фрагмента от картата, мезрата Арменохор трябва да се намира вдясно от пътя за Костур, в района на петното от точки.



неделя, 20 ноември 2016 г.

Костурски край - 2 - Апоскеп

     Апоскеп /Поскепос, Апоскепе/ дн. Απόσκεπος
 
фрагмент от картата  на Австро-Унгарския ГЩ
Селото е разположено в Костурската котловина на 5 км северозападно от Костур (Кастория).  Граничи със селата Сетома и Шестеово на север и североизток, с Тиолишча, Кондороби и Фотинишча, на изток и югоизток, с Костур и Жупанишча на юг, на запад със Сливени.
Селото спада към местността Пополе кол, според някой е неделима част от Корешчата.
Електронният вариант на в..”novazora.gr” и Стоян Кочов в една от своите книги  разказват една легенда за създаването на селото. Тя гласи следното: един воловар от фамилията Танаскови, му се загубила кравата и тръгнал да я търси. Намерил я в землището на днешното село и видял колко хубаво и богато е мястото и прибирайки се при своите успял да ги убеди да се преселят там и да създадат ново поселение. А, турците дали името на селото „Апус кюп” (голямо зарито в земята гърне). Тази легенда е много по-млада от възрастта на селото, защото намеква, че то е създадено след попадането на Костурско в пределите на Османската империя.
Авторът на тази легенда по всяка вероятност е представител от рода Танаскови.  За това твърдение се опирам на следните факти: 1. Цариградският в. „Вести” от 8.9.1912 г. публикува дописка на ученика от трети клас (дн.7-ми клас) на Българското трикласно Костурско училище – Димитър Стефанов, в която описва една екскурзия из околностите на Костур.  На Гьоргьовден с.г. са били в с. Апоскеп, и са ходили до местността „Лабана”, където се е намирала стара медна мина. Ето как описва впечатленията от това, което вижда:  „Неусетно се намерихме в един дълбок трап. Виждаше се само един прорез от бистрото небе. Тук бе рудата. За жалост, реката бе затрупала разкопките, та не можахме да видим леговището на рудата. Намерихме обаче хубави и чисти  парчета халкопирит, малахит и азурит.” Явно, че този рудник е от открит тип и отдавна е изчерпан. В турският дефтер от 1568/9 г. се описва, че в селото има 20 пещи за печене на вар (което говори, че по това време основният поминък не е земеделие и животновъдство), което ще бъде в по-късен етап (когато се ражда легендата). Кога този рудник е бил използван: дали в праисторическата епоха, дали по времето на полиса Орест, в който по всяка вероятност е влизало и землището на с. Апоскеп, дали  по време на римската епоха или до включването на Костурско в пределите на Османската империя, е трудно да се каже. Но запазването в родовата памет на местност наречена „Ковачо”, навява на мисълта, че именно там трябва да се търсят първоначалните корени на селото. Лично не съм срещал материали за археологически проучвания в района на селото.
2. Признаването от страна на султана на 6 бащинии, говори за съществуването на селото отпреди поподането на Костурско в пределите на Османската империя.
3. Писарите на османските регистри записват името такова, каквото са го чули – Пескопос, Апоскепос, т.е. че то е съществувало с това име. Имената, които дават на новообразувани села върху пустеещи земи, са предимно на първият спахия създал селище с доведени от някъде хора да обработват земята дадена му за временно ползване от султана. Много рядко са ( като % спрямо останалите селища) на възприятия (Гьок пала) или почиващи на етнически принцип (Булгаркьой, Арнауткьой, Ерменкьой). За последните не е ясно дали  са заварени или са новосъздадени селища (но с окончанието кьой – село, навежда на мисълта, че са създадени по време на Османската империя).
от малкото стари къщи на Апоскеп
В Османските данъчни регистри от средата на ХV в. селото е споменато под името Пескопос, в което живеят 10 семейства. Общият приход от селото  е 686 акчета.
Следващото споменаване на селото в османски данъчен регистър  от 1530 г. е под името Апоскепос, в което живеят три пълни мюсюлмански домакинства, 23 християнски пълни домакинства и 5 неженени (или непълни домакинства). Землището на селото е предоставено за тимари или зиамети на спахии. В държавната хазна от селото влизат 1403 акчета.
В Османския поименен данъчен регистър от 1568/1569 г. селото се споменава под името Апоскеп. Попълващият регистъра е записал, че в селото има едно мюсюлманско  домакинство, което притежава земя равна на половин чифт волове за обработка. Но от посочените имена на мюсюлмани е ясно, че са потомци на бивши християни, които са имали признати бащинии от султана. С другите бащинии на християните може със сигурност да се каже, че при включването на Костурско в пределите на Османската империя в с. Апоскеп са признати общо 6 бащинии. Възможно е да са свързани с рудодобива и металолеенето. Селото по това време се състои от 1 мюсюлманско и 8 пълни християнски домакинства и от 3 непълни домакинства или ергени. В землището на селото, както казахме и по-горе е имало 20 работещи  пещи за вар.  Приходът от селото в държавната хазна е 3000 акчета. По всяка вероятност през изминалите близо 40 години, над 25 от пълните християнски и мюсюлмански домакинства (имайки в предвид естествения прираст) са напуснали родното си място, сред които и притежатели на бащинии. Какви са причините - дали изчерпването на медните залежи и жителите, като специалисти са препратени към други рудници в пределите на империята е трудно да се каже. Но прави впечатление високата ефективност на домакинство към държавната хазна – над 333 акчета, срещу 68 и 56 спрямо предните периоди от известни документи за момента.
За жителите на селото е било много по-печелившо да правят негасена вар и да я носят на пазарите в Костур, Хрупишча, Кожани и Лерин (или да я предоставят на търговци от тези градове, а защо не и за други), отколкото да се занимават с животновъдство и земеделие.
Според цитираният ученик Д. Стефанов, ето как описва околността: ”Цялата Апоскепска планина се състои от варовити камени.”, т.е. идеален материал за изработка на негасена вар, за която има пазар, защото споменатите градове са строителна площадка и се нуждаят от нейното производство. През ХIХ в. вече никой не споменава в спомени, документи и т.н. за съществуването дори на една пещ за изпичане на вар. Селото вече е прочуто със своите лозя, от които както гроздето, така и виното намират  пазар в Костур, Лерин и дори в Кожани.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Апоскеп  е посочено като село с 90 домакинства и 290 жители българи.
поглед към Апоскеп
Според Пловдивската статистика къщите в с. Апоскепе са 120, в които живеят 390 българи.
Двама жители от селото вземат участие в Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г.
В статистиката на Схинас за селото се споменава , че в него живеят 500 християни, че има църква и училище. Но едва ли става въпрос за българското училище, което е открито през учебната 1883/1884 г., в което преподава Никола Скънеца.  В „Доклад № 403 до Министъра на Външните работи и Изповедания н София” от 21.май 1884 г. написан от екзарх Йосиф I, посочва и Апоскеп сред изброените Костурски села, в които има открито българско училище през изминалата учебна година и настоява  да бъде осигурена помощ от Попечителството, за да не затвори врати.
Теплов в своята статистика представя селото с 80 къщи, в които живеят 310 българи.
И за Веркович, къщите в селото са 80, в които живеят 126 домакинства, с 315 мъже и 327 жени, всичките българи.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Апоскепе.
Ростковски в своята статистика представя с. Апоскеп със 116 домове, в които живеят 300 славяни-екзархисти и 130 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Апоскеп има 740 жители българи християни.                                                                                                                                    
Приема се, че  в селото се създава организация на ВМОРО през 1900 г., но като имаме в предвид, че няколко жители от селото се включват в първата чета на Организацията през с.г. според мен  ядрото ѝ се създава в периода около 1898/9 г., когато учител в селото е Лечо
Лечо Церовски
Церовски. Със своето местоположение, на селото се обръща голямо внимание - от една страна, че то е  врата към Костур , от друга е свързваща брънка между Пополето, Корешчата и Костенарията (под Костенарията се включват както самите села намиращи се в тази област, така и селата спадащи към Нестрамколската и Хрупишката нахия).
Според гръцки свидетелства от 1902 г. в селото живеят 107 семейства, от които 41 са патриаршистки ( гръкомански ). В гръцкото училище се учат 25 ученика, обучавани от един учител.
Според списък изготвен през 1903 г. в с. Апоскеп има 120 семейства, и в него живеят 621 човека. По всяка вероятност този документ е изготвен от СК на ВМОРО в предвид предстоящото въстание и колко човека могат да бъдат мобилизирани за него. Този документ според мое мнение е създаден в периодът между 16.2. и 19.3.1903 г. За това твърдение ще цитираме следните документи: 1. В спомените си Пандо Кляшев, разказани пред проф. Любомир Милетич казва: „На 16 февруарий в Апоскеп стана едно събрание на центровите водители, в което се обмисли как да се подготви въстанието и какво да се върши през първия ден на въстанието.” 2. В „Дневника” си В. Чекаларов е отбелязал, че на 19.3.1903 г. е сформирана селската чета, и тогава със сигурност можем да твърдим, че около тази дата е вече попълнен въпросният списък. За жалост това е единственият известен до момента документ от Костурско изготвен от СК на ВМОРО.
Всъщност по това време селото се е деляло на две махали – източна и западна. Те били разделени от голям извор, за който се предполагало, че водата му идва от Преспанското езеро, защото през зимата била топла, а през лятото студена. Селяните го наричали „Божи дар”.
изворът "Божи дар" днес
По свидетелства на Гръцката патриаршия селото е напълно загубено за нея през 1903 г., което се потвърждава в дневниците и спомените на участници в национално освободетилената борба на Македония и Одринска Тракия.
По време на Илинденското въстание над 60 човека се включват във въстаническите чети. Селската чета се състои от 41 четника, разделена на 4 отделения. При обявяването на въстанието на 20 юли е предвидено Апоскепската селска чета да вземе участие в провалилото се превземане на Костур.
Част от Апоскепските въстаници вземат участие в превземането на Клисура и Невеска. Въстаници от селото вземат участие и в похода до Мориховско.
На 30.VІІІ.1903 г., между 200-300 войника отишли в селото да искат от населението оръжие. След това селяните били подканени заедно с офицерите да изберат по удобно място за настаняване на войската на постоянно местожителство и се изкачили над селото. Там били пресрещнати от въстаническите сили предвождани  от В.Чекаларов, които били разположени в Апоскепската пл. В предговорът към книгата „Костурско в македонската революция официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша” Христо Силянов по повод това сражение дава следната информация: „Здраво окопани на мъчнодостъпните позиции „Ковачо”, „Летников връх” и „Вардарска глава”, въстаниците отблъскват турските атаки.” Сражението започнало около 7 часа по турски и продължило до 1 часа по турски. За наказание на другия ден селото било опожарено. От 128 къщи останали здрави само 2 (според дневника на Панайот Робев не изгорелите къщи са 4 плюс училището и черквата, в които се установили завърналите се семейства). Населението било избягало още на 30 август вечерта  към Костур.   Всъщност Апоскеп е последното опожарено Костурско село по време на потушаването на Илинденското въстание от страна на турската власт.
пред иконата на Св.  Илия
По повод станалото сражение на 4 септември Драгумис записва в своя дневник: „Престрелка в Апоскепос, убити 27 комити, а от войската само един войник.” По-късно Дакин, също описва сражението, като споменава, че четниците са използвали бомби срещу 200-та войника, с които се сражават. Загубите за турската страна са 80 войника. В спомените си Пандо Кляшев посочва, че първоначално в завързалото се сражение между въстаниците и турската войска, последните са били 100 човека, но в последствие към тях се присъединяват части изпратени от Костур и дошли от Тиолишча. Загубите за въстаниците са трима (двама от Апоскеп – Петре Гегов и Георги Шлянков и един от Жупанишча). На мястото на сражението в последствие били отведени Наум Робев, Лазо Лукаров и поп Мишо и били одрани живи. Двама от апоскепени са били убити край Нов чифлик и двама в селото.
В дневника си Драгумис, отбелязва че на 13 септември селяните предават 16 пушки на властите (в дневника си Панайот Робев потвърждава тази информация, като допълва, че били искани от властите още две). По всяка вероятност тези сведения, които отбелязва в дневника си, дипломата Драгумис получава от писмата на Костурския владика Г. Каравангелис, който го информира на 22 септември, че екзархийския свещеник на Апоскеп (поп Мишо – б.м.), заедно с други седем затворника са били убити извън селото (става въпрос за посочените имена и бройки по-горе и за Нако Андреев от с. Мокрени – б.м).
Хенри Брейлфорд описва състоянието на селото и неговите жители така през декември 1903 г.: „Наех коне (от Костур – б.м.), за да посетя селата, първото село в което се спрях беше Апоскепос, само на три мили от града. От всички къщи, бяха оцелели пет или шест, другите бяха опожарени. Попитах за свещеника, учителя и кмета, но селяните ми казаха, че са починали в рамките на предишните две седмици. При събирането на информация от всяко семейство, установих че след прибирането им в селото след въстанието на практика всяко семейство е загубило по някой свой член
в следствие на заразяване от инфекциозен грип, чийто симптоми много приличат на коремния тиф.”
Селото не е посетено от Пелагонийският владика Григорий по време на раздаването на помощи за пострадалите села в Костурско, но негови представители са били извикани в Шестеово, за да получат полагаемата помощ за селото си.
По данни на секретаря на Екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Апоскеп има 912 българи екзархисти и работи българско училище, където се учат 44 ученика, обучавани от един учител. 
Но като се има в предвид, че най-верните хора на гръцката организация са Апостол Лукаров, Зисо Узунов /Голио/ и Хаджимакови с целите си семейства, едва ли може да се приеме, че всичкото население на селото е екзархийско. По всяка вероятност през учебната 1906/1907 г. отваря врати и гръцко училище.
Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като смесено българо - гръцко с 320 жители българи и 300 гърци.
Вардас е записал в дневника си срещу датата 7.5.1905 г. „Дойде пратеник от Кастория и ми донесе писмо от владиката, в което настояваше на всяка цена да ликвидирам екзархийския свещеник на Апоскепос, на празника на Кирил и Методий, независимо където и да се намира. Отговорих му, че е невъзможно, поради липса на достатъчно мъже.”
поклонението пред братската могила след Младотурската революция от 1908 г.
В книгата си „Едновековно мълчание (1913 – 2013) Стоян Кочов, чрез устата на своя герой комитата (охраниот) Кръстьо Карпов разказва, през 1908 г. след Хуриета с участието на младотурците била построена братска могила в Апоскеп, в която да бъдат погребани всички загинали по време на Илинденското въстание (войводи, четници, техни роднини и др. жертви). Тази гробница била разрушена от гърците на празника „Св. Дух” през 1913 г. Но в никакви документи и спомени, не се среща потвърждение за съществуване на втора братска могила, освен тази, която е фотодокументирана, и в която са положени тленните останки на войводи, четници и мирни жители на Костур, за които гръцката митрополия не разрешава да бъдат погребани в местните гробища на града, като изявени българи. Но младотурците нямат никакъв принос в нейното създаване, защото в нея са положени тленните останки на дейци на ВМОРО отпреди въстанието.
След Илинденското въстание започва постепенно насочване на апоскепяни към Америка. В гр. Медисон, Илиноис основават Апоскепско дружество „Успех”, което е едно от най-старите благотворителни дружества в новите земи.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Апоскеп преди Балканската война има 150 български къщи.                                                                                                 
При избухването на Балканската война 14 апоскепяни се включват в редовете на Македоно Одринското опълчение.
По време на Балканската война селото е посетено от съединената Костурска чета на В. Чекаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов. По всяка вероятност е възстановена селската милиция, тъй като тя взема участие в отразяването на турското настъпление край Капещица и запазва селата Лабаница, Смърдеш, Косинец, Дъмбени и др. от опожаряване.
След Балканските войни Апоскеп попада в пределите на Гърция.
Георги Константинов /Бистрицки/ посочва селото, като едно от пострадалите след установяването на гърците в него,  където са убити хора, а къщите на избягалите българи са разграбени и след това опожарени. Този процес започва още  непосредствено след оттеглянето на Костурската съединена чета. Потвърждение на това твърдение намираме в документа: „Жалба от 21 затворника българи в Кожанския затвор” от 1 април 1913 г., подписана от трима апоскепяни, които като останалите пишат, че са сред  хората, които не са жалили нито морални, нито материални жертви, както в близкото минало, така и сега. Арестувани са преди 3-4 месеца. В друг документ, озаглавен „ Списък на арестувани и осъдени в гръцки затвори македонски българи” от 12 май с.г. личат имената на трима апоскепяни.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 465 човека, като съотношението мъже жени е 216/249.
Обявено е за самостоятелна община през 1918 г.
Според Милойевич в селото е имало 250 славянски - християнски къщи.
При преброяването от 1920 г. е констатирано, че населението е намаляло на 333 човека, като съотношението мъже – жени е 132/201.
В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ в Апоскеп живеят 2235 българи.
Според Михаелидес са ликвидирани 23 имота на семейства емигрирали в България.
Между 1914 и 1919 г. - 15, а след 1919 г.  още 26 души от Апоскеп емигрират в България по официален път.
В селото са извършени 2 политически убийства.                                                                          При преброяването от 1928 г. се отчита повишаване на населението и то достига 360 човека, като съотношението мъже – жени е 154/206. В селото не е бил заселен бежанец дошъл в Гърция от Турция след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 80 семейства.
По време на преброяването през 1940 г. населението е 377 човека, като съотношението мъже – жени е 178/199. Сградният фонд на селото е 119 сгради.
По време на Италияно-Гръцката война от 1940-1941 г. 36 от мобилизираните апоскепчяни намират смъртта си на фронта.
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 379 човека, от които 340 са славяноговорящи. По време на окупацията 51 човека са показали антигръцки настроения. Към Сърбия и България са избягали 34 човека.
По време на Гражданската война,  15 човека са преследвани, за своите идеи.
В докладна на Главното ръководство на НОФ (изготвена от П. Митревски) от 9.2.1946 г., за организационните структури на НОФ в Егейска Македония селото е вписано към Корешченския район – Дреновенски подрайон и че в него има 3 члена на ГКП, 12 члена на НОФ, 14 на НОМС и 2 на АФЖ. Но от докладна от 12.1. с.г. става ясно, че в целият Дреновенски подрайон, включително и в селата няма ръководни органи, тъй като са се отказали.
В друга докладна, изготвена в началото на февруари с.г., четем: „Терорът в последно време се манифистира под нова форма, чрез масовите присъди издадени от съдилищата над затворените, като присъдите са от доживотен затвор до 5 години, по инсценирани лъжливи обвинения. При осъждане следва цялостна конфискация на имотите.”
Макар да не е посочено името на нито едно населено място в Костурско, но имайки в предвид, че негови жители са лежали в гръцките затвори от средата на 40-те, до средата на 50 –те години, това сведение се отнася в частност и за Апоскеп.
Между март 1948 и август 1950 г. , 28 деца от селото са взети от гръцката власт, за да бъдат изпратени в създадения от кралица Фредерика лагер „Тринити” в Солун. 12 деца с един възпитател са изведени от селото от комунистите, за да бъдат изпратени в страните от Източна Европа. Деца и възрастни от селото имало настанени във Войводина в селата Гаково и Крушевлье. Също така деца бежанци от Апоскеп има настанени в детски дом в Прилеп
Според преброяването от 1951 г. населението е 270 човека.
След войната започва мигриция към Костур и отвъд океана.
Надморската височина, на която е разположено селото е 880 м.
 
панорамна снимка от селото към Костурското езеро
В документите, спомените, книгите и според различни интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Мустафа - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който притежавал земя равна на чифт волове за обработка; след смъртта му земята станала собственост на жителите на селото; по всяка вероятност е  имал призната бащиния от султана.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Аджиманков (Хаджимако), Митре - глава на 12-членно семейство през 1903 г.; цялото семейство се включва в гръцкия комитет на Македонската борба 1904 – 1908 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Алекса - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.122./
Алексов, Никола  Хр. – роден през 1874-1875 г.; взел участие в МОО по време на Балканската война, служил в 4 нестоева рота  на 6 Охридска дружина; награден с бронзов медал./ виж: Архивни справочници, т. 9, Македоно...,с.19/
Ангелов, Теодор - емигрира в Чехословакия  през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Атанасов, Панайот – роден през 1892 г.; четник  в сборната Костурска чета по време на Балканската война ; 18.ІХ. - 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници, т. 9, Македоно...,с.69/
Атанасов, Йото – братовчед на Коста Николов, арестуван на 13 юли 1913 г. от гръцките войници и е заклан по зверски начин в гората. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 270-271./ # въцможно е Панайот и Йото да са едно и също лице
Бадулйов, Кольо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бакалов, Георги Григоров /Дедо Гаки/ - роден през 1880 г. наследниците предполагат, че заедно със своите чичовци са създали една от големите бакалии в Костур, и ме от там произхожда фамилията им; по всяка вероятност се е преселил след войните в България и се установява в Бургас. /виж: dedogaki.dir.bg/_wm/files/login.php? df=693177&dflid=3&ERROR=CURVE_HANDS./
Бакалов( Бакале), Гяки (Гаки) - глава на 5-членно семейство през 1903 г.; емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бакалов, Насо - глава на 8-членно семейство през 1903 г.; емигрирал за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бакалов, Стоян – роден през 1866 г.; глава на 6-членно семейство през 1903 г.;  учител; един от основателите на селската организа;ия на ВМОРО;  решено е при посещението на Г. Делчев да бъде наказан със смърт; председател на СК; другар на Коте; участвал в обир на къща в Неволяни, Леринско; по време на Илинденското въстание е войвода на 60 членната селска чета (?); през 1904 г. е арестуван и осъден на три години затвор; на сл.г. е амнистиран и заминава за САЩ; по време на Хуриета се завръща и започва да учителствува в с. Сетома, след което се завръща обратно в Америка, кога се е завърнал в родния край не е известно, но емигрира за България със семейството си през 1916 г.  / виж: Илинденско – Преображенското въстание1903 – 1968, с.233; Николов, Б. Й. Вътрешна..., с.15; Чекаларов, В. Дневник...,с. 54,57,58,261;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с37;  novazora.gr/arhivi/4842./
Бантилас - две фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Блянчов, Гиоргий - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Божинов, Анастас – член на паравоенната организация „Охрана”; награден от Министерството на войната с 1600 лв за особенни заслуги в периода 23.V. – 10.VІІ.1943 г.; емигрира в Югославия през 1943 г.; според „novazora” е член на НОФ  /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.889;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora.gr/arhivi/4842./
Божинов, Анелаги - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Божинов, Глигор - емигрира в България през 1942 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Божинов, Лазар – през 1920 г. се завръща от Америка; член на ГКП; отговорник за район в Костурско; лежал в гръцките затвори от 1936 до 1941 г.; сражавал се в редовете на СНОФ в периода 1943 – 1944 г. ; емигрира в Югославия през 1944 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora.gr/arhivi/4842. /
Божинов, Наум Фотев – сред първите организирани във ВМОРО от селото; бил е секретар на СК. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с37;  novazora.gr/arhivi/4842./
Божинов, Нумо - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ # по всяка вероятност става дума за Н.Ф. Божинов
Панайот Божинов
Божинов, Панайот - завършва българската екзархийска духовна семинария в Цариград; след завършването ѝ се завръща в Костурско; взема участие в Илинденското въстание; участва в сраженията при Вишени и Клисура; автор е и на стихотворения, които се превръщат в песни,  най - известната е "Смъртта на Лазар Поптрайков"; работи като учител в българската прогимназия в Костур; поради възникнали противоречия с църковното - училищно настоятелство емигрира в САЩ; завръща се в родният си край през 1910 г.; бил е противник на идеята за разделянето на Македония, за това бил убит в Костур през 1913 г. след овладяването му от гръцката армия. /виж: Народна волjа, jули 2010, Панайот Божинов/
Божинов, Спиро - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Божинова, Сотира - емигрира в Югославия през 1945 г., с три деца.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Браов (Бран?), Васил – глава на 6-членно семейство през 1903 г.; селски първенец, който започнал да обвинява ВМОРО за унищожаването на селото по време на Илинденското въстание; емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин./виж: Дневници и спомени...,с.80;  lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./
Браов, Гавро - лежал в гръцките затвори от 1948 до 1949 г.  /виж: 
lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Браов, Коста - сражавал се в редовете на ЕЛАС  през 1945 г.(?) и в ДАГ през периода 1946 – 1948 г.; починал. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora.gr/arhivi/4842./
Браов, Ламбро – роден през 1880 г.; член на ВМОРО от 1900 г.; арестуван в Атина през 1902 г.; добродушен и остоумен; по време на Илинденското въстание е десетник в селската чета; починал от плеврит на 4.Х.1903 г.; погребан в Костур. /виж: Дневници и спомени..., с.75,80; Чекаларов, В. Дневник…, с. 27-30,53,62,65; Дневник на костурския войвода...,с.98,299; Освободителното движение в Македония…,с. ХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.601; Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Браов (Правос), Мито (Д.) - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1958 г.; осъден на доживотен затвор,според сведение на ДАГ от 1947 г.  /виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Браов, Митре - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Браов (Бравов), Михаил (Нихалил?) - лежал в гръцките затвори от 1948 до 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Браов, Наум - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Браов, Спасо - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Браова, Конлавица - лежала в гръцките затвори от 1948 до 1955 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубев (Бувис), З. – осъден на 18 години затвор,според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубев, Йото – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Бубев, Нумо – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Бубев, Спасо - сред загиналите апоскепчани по време на Италияно-Гръцката война. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Бубев, Цвето - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубев, Цильо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Будев, Мирче - емигрирал за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Будев, Ризо (Риро?) - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Будев, Ристо - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Будев, Търпо – бил  в гръцките затвори през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Будев, Фоти - лежал в гръцките затвори от 1948 до 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бутетому, Кольо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бърлев, Коце Иванов – глава на 4-членно домакинство; установил се като бежанец във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Бърлева, Феномена Коцева – съпруга на Коце Бърлев; била е българска учителка по всяка вероятност в Апоскеп; била е арестувана от гръцката власт и държана в затвор, първоначално в Загоричани (4-месеца) и в Солун (3 месеца), откъдето успяла да избяга през 1914 г. в България. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Вангелов, Георги – роден през 1876 г.; работещ като малтарджия; член на Представителството на ВМОРО в Атина; арестуван през V. 1902 г. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.601./
Васакос – фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев, Панайот – през 1916  г. е бит с мокри въжета от гърците и в последствие е убит. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Василков, Георги - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василков, Дичо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василков, Търпо - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Вегов, Георги - емигрира в Канада през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Велев, Георги – член на паравоенната организация „Охрана”; награден от Министерството на войната с 1500 лв за особени заслуги в периода 23.V. – 10.VІІ.1943 г.; по-късно става член на НОФ.  /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.890; novazora.gr/arhivi/4842./
Велева (Велена), Рина - емигрира в Югославия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Велков, Георги - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1945 г. и ДАГ  в периода 1946 – 1947 г.; загинал. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora. gr/arhivi/4842./
Велкова, Пена - сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1948 – 1949 г.; загинала. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora.gr/arhivi/4842./
Вельов, Ставро - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Галиос - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Галиос, Лоханис - емигрирал в САЩ през 1915 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гайлов, Марко - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гачов, Петро - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гегата, Михаил – обвиняван в предателство. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.602./
Гегов /Гегата, Бега/, Петър /Петре/ Наумов – роден ок. 1858 г.; през 1902 г. е на гурбет в Атина; приятел на Г. Количев от Поздивишча и Нумо Голев от Апоскеп; обвинен е от В. Чекаларов, че е един от възможните предатели срещу организацията; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска над родното си село на 30.VІІІ. 1903 г.; погребан в братската могила. /виж: Дневници и спомени...,с.75,80; Чекаларов, В. Дневник...,с.93; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.; Дневник на костурския войвода...,с.100,147,299; Ил. Илинден, 1928, кн.1(11), с. 8./
Георгиев, Илия - емигрирал в САЩ през 1910 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Георгиев, Наум – роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ 
metanastes. htm./
Георгиев, Панайот -  през 1916  г. е бит с мокри въжета от гърците и в последствие е убит. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Георгопулис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Герамов, Йото – по време на Илинденското въстание е четник от селската чета./виж: Дневници и спомени...,с.76./
Гершанче ( Горшанов), Йото (Панайот) – глава на 5-членно семейство през 1903 г.; член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 200;  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Гершанова, Лена - емигрирала в България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гйорманов, Йото – десетник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Глигоров (Глигор), Гюргин (Джинорзин?)  роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs .
 com/onoma/metanastes.htm./
Голев, Киро – сътрудник на Каравангелис; един от основателите на дружество „Еленизмо”  / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.72./
Голев, Нумо – член на дружество „Еленизмо”; приятел на Г. Количев от Поздивишча.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.100./
Гусиопулос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. netkastoria_gh_e.html./
Далов, Дине - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Далов, Коста - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Далов, Стерьо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Делов, Нумо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Деляов, Димо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Джинов, Лазо Накев /или Наке Лазов/ - сред основателите на организацията на ВМОРО в селото. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с37;  novazora.gr/arhivi/4842./
Джйорлев, Спасо - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Джуманчов, Кольо - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Димитри, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Димитри, Цветко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен, но ако е баща на Бойко Петко, трябва да е вдовец.   /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./# по всяка вероятност е в роднински връзки с Бойко Петко
Димитров, Вангел – роден през 1880 г.; с началното образование; майстор; по време на Балканската война взема участие в МОО, в продоволствения транспорт и огнестрелния парк; от 30.ХІ.1912 г – неизвестно до кога./виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.208./
Димитров, Вангел – глава на 4-членно домакинство установило се във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271-272./# възможно да е едно и също лице със горния В. Димитров
Димитров, Григор – роден през 1891 г.; с ІІІ отделение; зидар; по време на Междусъюзническата война се сражава в редиците на 2 рота от 13 Кукушка дружина на МОО; в периода 10.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г./виж: Архивни справочници, т.9, Македоно..., с.211./
Димитров, Киро Вангелов – син на Вангел и Елена; през 1922 г. е бил заплашен да бъде взет за войник в гръцката армия и се преселва в България. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 272./
Димитров, Константин Й. - с килийно образование; по всяка вероятност се преселва в България по време на войните; от юни1920 до 28.11.1923 г. е завеждащ енорията в с. Етъра, Габровско; изисквал е от своите енориарши да спазват строго вълчите, лисичите, самодивските и други подобни празници; също така оставя сред населението и споменът, че е лекувал населението от различни болести; проповедите му се опирали преди всичко на "Софронието". /виж: sites.google.com/site/churchsvdimitaretara/istoria-na-h./
Димитров, Кръсто – роден  през 1885 г.; четник от четата на фелд. Бончо Василев, влязла в Македония на 11.ІV.1905 г./виж: Четите...,с.50./
Димитров, Ставри (Ставиа?) – емигрирал в САЩ през 1905 г. и през 1911 г; пристигайки на о. Елис заявява, че е македонец. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитрова, Елена Вангелова – съпруга на Вангел; изселила се от Апоскеп през 1922 г. заедно с двете си деца при съпруга си. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 272./
Димитрова, Зорка Вангелова – дъщеря на Вангел и Елена; преселила се с майка си и брат си в България, установила се във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Димитрова, Ст. – родена през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу декларирала, че е македонка.  /виж:www.freewebs.com /onoma/  metanastes.htm./
Димитър – учител в Руля; емигрирал в България; установил се във Варна. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./
Димитропулос - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димов, Пандил – по време на Илинденското въстание четник от селската чета./виж: Дневници и спомени...,с.75./
Динев, Ламбро – по време на Балканската война взема участие в редовете на 2 рота на 11 Серска  дружина на МОО; от 19.ХІ.1912 г- неизвестно до кога; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.240/
Динето - селски пърнец, който започнал да обвинява ВМОРО за опожаряването на селото по време на Илинденското въстание./виж: Дневници и спомени...,с.80./
Доброслав - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, ... с.122./
Душков, Дино - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Душман - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, ... с.122./
Евангелу, Ристо  – написал донос срещу Е. Фотева. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.125./
Желев, Коста - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Желев, Пано - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Жетанов, Петро - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Жорев, Димитър Ян. – учител в българското училище в селото./виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./
Захов (Зако), Димитър (Митко) - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.; емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисов, Глигор - завършил е Солунската българска гимназия "Св.Св.Кирил и Методий"; през учебната 1912/1913 г. е учител в българското училище в Черешница; през май 1913 г. при обезоръжителна акция на гръцката войска в селото е бит заедно с другите селяни пред погледа на учениците му, заради отказът му да стане гръцки учител; отведен от баща си в родното си село пребит;  наскоро отново е бил арестуван, прекаран през Черешница и убит заедно с други български свещеници и учители край с. Загоричани. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме..., с. 37,38,39,43-44,45,51,52-53./
Зисов, Григор -  братовчед на Коста Николов, който на 13 юли 1913 г. е арестуван от гръцките войници и зверски заклан от тях в гората над селото. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 270./ # по всяка вероятност е съвпадение на имена с горния
Златков, В. – емигрирал в САЩ; през 1920 г. установил се  в Албертон, Монтана. / виж: Гаджев, д-р Ив. Пос. съч...,т.І.с. 107./
Злеов, Григор – четник от селската чета по време на Илинденското въста-ние./виж: Дневници и спомени...,с.76./
Иванов, Д. – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Иванов, Ристо – по време на Илинденското въстание четник от селската чета. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Илиев, Димитър – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:  freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Ицков (Ицкос), З. - бит и измъчван от жандармерията през септември 1946 г.,според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ицков, Нумо – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Йоанидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йорг - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век ...,с.122./
Йорлов, Васил - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1948 г. /виж:  lithoksounet/kastoria_gh_e.html./
Йосов, Анастас - емигрирал в САЩ през 1910 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йото – български учител в селото; убит от андартите заедно с попа и двама български първенци от селото./ виж: Николов, Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./
Йотов, Лексо – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Йоров, Митре – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Кадеов, Константин - емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калабаков, Паскал - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калабимов, Пандо – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Калйин, Теохар - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Каля – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.122./
Калябаков, Пандо - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калябаков, Паскал - сражавал се в редовете на ЕЛАС през 1945 г. и ДАГ в преиода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Камалиов, Намо - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Камизов, Илия - по време на Илинденското въстание четник от селската чета. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Камизов, Насо - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Караколйов (Каваколйо), Митро (Димитриос) - глава на 3-членно семейство през 1903 г.; емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кардиов, Стоян - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кашариков, Панайот - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кимерков, Леонид – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Кисериова, Леонида - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кисейов, Леоници - емигрирал за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Киширкиев, Теохар - емигрирал за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Клюши, Стево - лежал в гръцките затвори от 1948 до 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Койов, Дине - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Койос - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.122./
Колов, Атанас /Насо/ Йорлев /Йорльов/ –  роден през 1873 г.; член на ВМОРО; бил четник в Костурските чети; четник при Коте; участник в убийството на Касъм ага и Неджиб ага; участвал в обир на къща в Неволяни, Леринско;  обвинен в неспазване на дисциплината и е предложено да се обезоръжи и да се изпрати в странство; арестуван през 1902 г. в Атина; представен е като помощник на Ст. Бакалов по време на Илинденското въстание, по-вярното е, че войвода на Сетомската селска чета. /виж: Чекаларов, В. Дневник…, с.54,58,261; Из архива на Гоце Делчев ...,с.607 ; ; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968, с.233; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХІV; Попхристов, Г…., с.26; Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Комидис -  три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Константину - две фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Коста,…? – споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото; като лично име е представено Шаматон, но по всяка вероятност може би е бил производител на тухли от огнеопорна глина ( шамод – огнеопорна глина) . /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./# по всяка вероятност е брат с Гьергьо и Димитри
Коста, Гьергьо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Коста, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Коцев, Благоя - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Костова, Невенка – по всяка вероятност вдовица; преселила се в България през 1916 г. тъй като къщата и била ограбена и след това опожарена; установила се във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Коцев, Димитър - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.  и в ДАГ през 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Коцев, Димитър - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ # може да са едно и също лице
Коцев, Живко - емигрира в Югославия през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Коцев, Зисо - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кочева (Кочена), Рина - емигрира в Югославия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кочова, Калиопа - емигрира в Югославия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кубуров, Лабро - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кубуров, Пенчо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кубуров, Стоян - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кузов, Петър – роден през 1887 г.; по време на Балканската война служи в 4 рота на 6 Охридска дружина на МОО в периода 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.393./
Кумелов, Зио - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кумелов, Киро - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртев, Илия - лежал в гръцките затвори от 1938 до 1941 г.; емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртев, Йован - преселва се в Югославия през 1958 г. при роднини; излиза с паспорт.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртов (Куртев), Томе - сражавал се в редовете на ЕЛАС  през 1945 г. и в ДАГ в периода 1947 – 1949 г. ; емигрира в СССР през 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртов, Христо – преселва се в Югославия през 1953 г. при роднини; излиза с паспорт.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртовски, Панайот – глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртовски, Ристо - глава на 10-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куртопулос – две  фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кутрев, Панайот - лежал в гръцките затвори от 1948 до 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кутрева, Паноя - лежала в гръцките затвори от 1948 до 1955 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кутрова, Софка - емигрира в Югославия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лазаров, Анастас – роден през 1873 г.; с основно образование; майстор; по време на Балканската война се включва в огнестрелния парк на МОО от 30.ХІ.1912 г .- неизвестно до кога /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно..., с.400./
Лазаров, Димитър – глава на 3-членно домакинство; след установяването на гърците в родното му село се преселил в Цариград, от където през 1921 г. се преселил в България и се установява във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Лазаров, Янаки – роден 1887 г.; четник от четата на войводата Лука Джеров предвидена за Битолско; влязла в Македония 1.VІІІ.1907 г./виж: Четите... , с.95./
Лазароу - две фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лазо ( или Танас), Танас (или Лазо) - емигрирал в САЩ през 1905 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лазов, Иван (Гван?) - емигрирал в САЩ през 1910 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лапов, Кольо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лахци – учител в гръцкото училище в селото през учебната 1906/1907 г.; сътрудник на Вардас. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лексов, Коле – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Лесков, Ристо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Локов, Нумо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лукаров (Лукарис), Апостол (Толйо) – глава на 5-членно семейство през 1903 г.; участник в гръцката въоръжена  пропаганда член на местната организация; заедно със З. Узунис и Хаджимакос се противопоставят на засилващото се влияние на ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лукаров /Луаров/, Лазар /Лазо/ – роден ок.1853 г.; глава на 8-членно семейство през 1903 г. ; смята се, че е първият организиран в селото; секретар на СК на ВМОРО; участник във вземането на пари от с. Прекопана заедно Л. Поптрайков и К. Рашайков; по време на Илинденското въстание е откаран от турските войници заедно с няколко съселяни в гр.Костур на 30 август  1903 г., на сл.ден бил изпратен с едно отделение войници , за да бъде откаран в Битоля, край църквата “Св.Илия” бил убит; от намереното му обезобразено тяло  могло да се съди , че преди да бъде убит  е бил жестоко измъчван; според Н. Темчев, е сред петимата апоскепчани, които са отведени в Костур; на 31 август 1903 г. бил изведен от затвора и под Шестеово бил мъченически убит. /виж: Дневници и спомени...,с.80; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.; Дневник на костурския войвода...,с.62; Освободителното движение в Македония...,с. ХХІХ;  lithoksou. Net /kastoria_gh_e.html; Ил.Илинден, кн. 10 (140), с.12; Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с37;  novazora.gr/arhivi/4842./
Лукуровски, Томо – екзархист, който заедно с поп Яни започнали да убеждават населението, по време на Илинденското въстание, да се откаже от Екзархията и да приемат Патриаршията, за да се предпази от турските зверства. /виж: Дневници и спомени...,с.77./
Луков, Митре - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лякимов, Борис – през ІІ. 1943 г.е дошъл в България ; убит от части на ЕЛАС през ІІІ.1943 г. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.19./
Лякимов, Динко – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Лякимов, Митре - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лямов, Динко – по време на Илинденското въстание е четник от селската чета./виж:Дневници и спомени...,с.76./
Ляпис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляпов, Ристо - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляпова, Стоянка – мома; изнасилена от турски войници на 31.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Макaлцес - три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макалцис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макридис - осем фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мамучов, Мельо - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангелов( Манчелов), Филйо – глава на 6-членно семейство през 1903 г.; четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангелов /Манчелов/, Анастасио  - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангелов /Манчелов/, Митре - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангелов (Манчелов Мангелис, Манчатели), Теодор (Т.) – бит и измъчван от жандармерията през септември 1946 г.,; сражава се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангелова, Благойка И. – дете бежанец; учила в училището „Вера Циривирш – Трена”  в Скопие. /виж: Китаноски,М. Г.Доневски, Деца Бегалци од Егееjска Македониjа во Jугославиjа…., с.153./
Манолов, Ламбо – роден през 1881/1882 г , изселил се във Варна, със завършен І клас; майстор; по време на Балканската война взема участие в Продоволствения и Огнестрелен парк на МОО, от 3.ХІІ.1912 г. –  неизвестно до кога. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.421./
Матов, Флори – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Мелко, Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Мелко, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./# възможно да е брат на Апостол
Мешко бенак - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Милев, Д.М. – поляк в селото през 1912 г. споменат в спомените на Д. Стефанов. /виж: в. Вести, бр.4,8.9.1912. – спомени на  Димитър Стефанов за една „Ученишка екскурсия”./ # възможно  да е едно и също лице с Митре Милйов
Милйов (Мильов), Митре (Мито) – глава на 5-членно семейство през 1903 г. ; десетник от селската чета по време на Илинденското въстание./виж: Дневници и спомени...,с.76;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Милйова, Митревица – съпруга на М. Милйов; изнасилена от турските войници по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов , Македония и Тракия...,с.276./
Мильов, Петър (Пето) - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мисирлиев, Илйо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мисирлиев, Релйо - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Митрев, Геле – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Митрев, Наум – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Митрето - четник при Коте; участвал в обир на къща в Неволяни, Леринско.; обвинен в неспазване на дисциплината и е предложено да се обезоръжи и да се изпрати в странство. / виж: Чекаларов, В. Дневник…, с. 54,58,59./
Михо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.122./
Мишайков – селски първенец, който обвинявал ВМОРО за изгарянето на селото по време на Илинденското въстание./виж: Дневници и спомени...,с. 80./
Мишайков, Апостол - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Гиро (Джуро, Гюро?) - глава на 9-членно семейство през 1903 г.; емигрирал за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Гиро - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1948 г.; починал.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; novazora.gr/arhivi/4842./
Мишайков (Мишайнов), Мито - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1948 г.; загинал.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Митре - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Панайот -  сред загиналите апоскепчани по време на Италияно-Гръцката война. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Мишайков, Пенчо - глава на 10-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Ставро - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайков, Тимко - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мишайкова, Кина - емигрира в Югославия през 1943 г., с четири деца.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Молов, Петре – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Насо – пъдар в селото. / виж: Чекаларов, В. Дневник…, с. 28./
Наумов, А. - учител в с. Добролишча, през учебната 1903/1904 г.; поради преминаването на селото към Българската екзархия им е забранено да имат училище. / виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията на българите..., с.34/
Наумов, Лазо (Лазар)  – четник от селската чета по време на Илинденското въстание; емигрира в САЩ през 1905 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж: Дневници и спомени...,с.75;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Наумова, Пена – мома, обезчестена от турските войници по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Несторов, Илйо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.htm./
Никола - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.122./
Николов, Аргир – четник по време на Илинденското въстание; загинал.
/виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Николов, Коста – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д.Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Николов, Коста – глава на 6-членно домакинство; арестуван на 13 юли 1913 г. и му бил нанесен страшен побой; преселил се в България през 1914 г.; установил се да живее във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 270./ # възможно да е едно и също лице с горния Коста
Ничев, Живко - сражавал се в редовете на НОФ  в периода 1946 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Оердиклов, Доро (Дора?) -  глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Оруч, Якуб  - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който притежавал земя равна на половин чифт волове за обработка; след смъртта му земята станала собственост на жителите на селото; по всяка вероятност е потомък на християни, които са имали призната бащиния от султана.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Панайотов, Александър (Лексо, Алекса) – глава на 3-членно семейство през 1903 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин; взема участие в Балканските войни в редовете на 2 рота на 11 Серска дружина на МОО в периода 21.Х.1912 – 10.1913 г; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен./виж: Архивни справочници, т.9, Македоно..., с.530;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Панайотов, Димитър – глава на 7-членно домакинство; лежал в Солунския затвор повече от година; преселил се в България на 3.3.1920 г.; установил се да живее със семейството си във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./
Панайотов, Кръстю – роден през 1894 или 1895 г. ; с начално образование; зидар; по време на Междусъюзническата война се сражава в редовете на 2 рота на 13 Кукушка дружина в периода от 10.VІІ до 10.VІІІ.1913 г ; след това става духовник; починал през 1975 г.; погребан в парцел № 14 в Централните Софийски гробища./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.531; sofiapomni.com/parcel.php?id=14./
Панев, Коле – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Паницидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_ghe.html./
Пападамянис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_ghe.html./
Папаянис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пардиклов, Кольо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пердикас - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Петко, Бойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Петрето – селски първенец, който започнал да обвинява ВМОРО за нещастието сполетяло родното му село./виж: Дневници и спомени...,с.80./
Петро - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.122./
Пецуров, Киро - сражавал се в редовете на ЕЛАС през 1945 г. (?) и в ДАГ в периода 1946 – 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецуров, Киро - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецуров, Нико - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г. и в ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецуров, Никола - емигрира в Чехословакия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецуров, Флорин - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецурова, Вана - емигрира в Чехословакия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пецурова, Стамена - емигрира в Югославия през 1948 г., с три деца.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пирналиев, Нико/ Нико Д. Шумалиев/ – роден ок 1848 г; глава на 3-членно семейство през 1903 г.;  отведен с няколко съселяни в гр.Костур на 30 август 1903 г., на сл. ден предаден на група войници да бъде отведен в Битоля, но е убит по жесток начин край (тук версиите са няколко – б.м.) църквата “Св. Илия”, край Нов чифлик и под Шестеово. /виж: Дневници и спомени...,с.80; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275; :  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Ил.Илинден, кн. 10 (140), с.12./
Плянков, Т. Я – кмет на селото; арестуван след Междусъюзническата война; затворен в Солунската „Еди куле”. /виж: Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония…, с. 348./ # твърде е възможно да има неправилно разчитане на името или печатна грешка при препечатването, защото е твърде вероятно фамилията да е Шлянков и това да е Георги Янакиев, който по това време също в друг документ е посочен като кмет в селото и след нанесеният му побой от градоначалника м Костур, да е изпратен в Солунския затвор.
Попдимитров, Динко - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитров, Панайот - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитров, Панайот - емигрира в Чехословакия през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитров, Спасо - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитров, Теохар - бил в гръцките затвори през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитров, Теохар - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдимитрова (Пападимитриу), Венеция - арестувана през май 1945 г. и лежала в затвора, защото е била член на ЕЛАС, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попнастев /Церовски/, Алексо /Лечо/ - през учебната 1898/1899. или 1899/1900 г.  е бил учител в село Апоскеп след свършване на учебната година става първият учител преминал в нелегалност влизайки в четата на Коте Хр. Саров; според спомените на Г.Попхристов заедно с Лазар Поптрайков поставя основите на терористичните групи в Костурско. /виж: Попхристов, Г…., с.24,26; Ил. Илинден, 1927, кн.9, с.7,10./
поп Михаил / Мельо/ Будов – екзархийски свещеник; роден ок.1858 г.; глава на 4-членно семейство през 1903 г.; на 30 август 1903 г. бил откаран в Костур, на сл. ден с едно отделение войници трябвало да бъде откаран в Битоля, но край църквата “Св. Илия” след жестоки мъчения бил убит; според Н. Темчев, е сред петимата апоскепчани, които са отведени в Костур; на 31 август 1903 г. бил изведен от затвора и под Шестеово бил мъченически убит. /виж: Дневници и спомени...,с.79; Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.ХХХVІ;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Ил.Илинден, кн. 10 (140), с.12./
поп Панайот - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. / виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./
поп Теохар Кесириов - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
поп Теохар Желязков – през 1913 г. на излизане от българската митрополия в Костур е бил отведен в полицейският участък, където бил обискиран; през 1916 г. е бил бит от гърците, че е български свещенник; преселил се в България и се установява със семеъството си във Варна. /виж: sitebulgarizaedno. com/index.php?option=com_ content&view=article&id =598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61;  Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 271./ # възможно да е едно и също лице с поп Теохар Кесириов
поп Яни – екзархийски свещеник, който по време на Илинденското въстание, започнал да агитира да се признае гръцкия Патриарх за духовен глава , за да се спаси селото от турските зверства. /виж: Дневници и спомени...,с.77./ 
Попов, Динко – четник от селската чета по време на Илинденското въста-ние./виж:Дневници и спомени...,с.76./
Поповски, Георги - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Поповски, Пандо -  представен е като един от помощниците на Ст. Бакалов по време на Илинденското въстание. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Попянов, Лазо - глава на 10-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попянов (Папаянис), Н. - арестуван през май 1945 г. и лежал в затвора, защото е бил член на ЕЛАС, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попянов, Панайот - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попянева, Гърка – невеста; изнасилена от турските войници по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Попянева (Папаяни), Елефтерия – арестувана през май 1945 г. и лежала в затвора, защото е била член на ЕЛАС, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попяпов, Стасо – четник от селската чета по време на Илинденското въстание, който на 22.VІІІ. бил на пост и го напуснал; прибрал се в къщи; изпратил оръжието си в четата. /виж: Дневници и спомени...,с.76./
Порсанидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Порязов,Сидо – глава на 9-членно семейство през 1903 г.; четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.76;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Почев, Мичо - сред загиналите апоскепчани по време на Италияно-Гръцката война. /виж: Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с38; novazora.gr/arhivi/4842./
Почевски, Мичо - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г. и в ДАГ през 1946 – 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Почевски, Мичо - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ # твърде е възможно да се отнася за едно и също лице, което да е било в състава на Първа ударна Егейска бригада
Почевска, Тина - емигрира в Югославия през 1944 г. с три деца.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Радко, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Радко, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Ралев, Пандо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ралев Продан - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ралев ( Ралис), Траян (Траянос)  осъден на 6 години затвор, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ралев,Търпо – роден през 1858 г.; бил е болен, промушен с щик и изгорен на 31.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Ралис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ральов, Стоян - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Речов, Апостол - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Робев /Майстор/, Наум Фотев – роден през 1848 г; баща на П. Робев., който с няколко съселяни бил откаран на 30 август 1903 г. в Костур, на сл. ден бил пронизан с щикове от разярените войници; според Н. Темчев, е сред петимата апоскепчани, които са отведени в Костур; по време на сражението между въстаническият отряд и войската е бил изваден от затвора и всред градът е бил най-мъченически умъртвен./виж: Дневници и спомени..., с.79-80; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.275; Ил.Илинден, кн. 10 (140), с.12./
Робев, Панайот Наумов – син на Наум Робев; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; по време на войните 1912-1913 г. участва в отряда на Васил Чекаларов; загинал в Загоричане през 1913 г. /виж: Дневници и спомени...,с.75./ # според цитирания сайт е син на Наум Ангелов Робев. geni.com/people/Панайот-Робев/6000000002810344752./, но такова име не се среща в други архивни документи
Робева, Кираца /Недка Браова/ - сестра на Л. Браов и съпруга на П. Робев. /виж: Дневници и спомени...,с.80./
Салаков, Васил - глава на 10-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сарандис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Скънеца, Никола – първият учител в българското училище в селото, което отваря врата през учебната 1883/1884 г. /виж:Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), С.,2006,с.47-48./
Сланков, Лазар - емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сланкова, София - емигрира в Югославия през 1946 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Солаков,Томе – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Сомов, Васил - емигрира в Чехословакия  през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сомов, Лазо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сомов, Митре - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сотир – бакалин; член на ВМОРО; наел бакалница в Костур за нуждите на организацията. / виж: Чекаларов, В. Дневник…,с.30,31./
Сотириу – четири  фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сотиров (Сотириу), А. – осъден на пет години и половина затвор, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ставре – селски първенец, който след опожаряването на селото започнал да говори срещу ВМОРО./виж: Дневници и спомени...,с.80./
Ставров, Васил /Доктора/ - авантюрист; приносител на писмото до българския щаб в Битоля присъединил се към четата. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 476,477./
Станишев, Наке – роден ок.1828 г.; промушен с щик и изгорен на 31.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Стефанов, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Стефанов, Георги - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./
Стоянка – годеница на Л. Браов, починала от плеврит в Костур на 2.Х.1903 г. /виж: Дневници и спомени...,с.80./
Стоянов, Илия - емигрирал в САЩ през 1910 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стоянов, Киро – по време на Балканските войни служи в редовете на 2 рота на 5 Одринска дружина на МОО, неизвестно от кога, демобилизиран е на 10.VІІІ.1913 г./ виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.672./
Стоянов, Кузо – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Стоянов, Ламбро – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Стоянов, Чоли – роден ок.1833 г.; промушен с щик и изгорен на 31.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Сумелова, Пановица - емигрирала за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сульов, Кольо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сумовска(Шумувска) , Теурица - емигрирала за България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сърбов, Благой – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни се сражава в редовете на 1 рота от 9 Велешка дружина от 26.ХІ.1912 г.; убит на 2.V.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.684./
Сърбов, Стоян – глава на 3-членно семейство през 1903 г.; по време на Илинденското въстание четник от селската чета./виж: Дневници и спомени...,с.76;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сърбов, Сърбо - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сърбовски, Димитър П. – поляк в селото през 1913 г.; арестуван след Междусъюзническата война; затворен в Солунската „Еди куле”. /виж: Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония…, с. 348./
Танаска - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фоти Танаскас
Танаскас (Танасков), Фотис (Фоти) Пападимитриу (Попдимитров)  – в преиода 1903 – 1904 г. е използван от митрополит Германос Каравангелис като куриер; става андартин в четата на Ап. Маргарит от Костур; взема участие в нападенията над с. Зелениче през 1904 г. и с. Загоричани на 25.ІІІ.1905 г.; загива по време на Балканската война. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71./
Танасков, Ване - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Танасков, Яне - глава на 2-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Таушанов (Таушан), Козма (Косна) - емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Таушанов, С.И. - земеделец; арестуван след Междусъюзническата война; затворен в Солунската „Еди куле”. /виж: Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония…, с. 348./
Теохаров, Коста роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; съвместно с Ламбо Василев открива първият български склад за каменни въглища в Медисън, Илинойс; според Д. Литоксоу декларирал, че е македонец. / виж: Гаджев, д-р Ив. Пос. съч...,с.600; Bulgarian-Amerikan calendar-almanac for 1920…,с.169; freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Теухарчо – селски първенец, който след опожаряването на селото започнал да хули ВМОРО по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.80./
Тогаридис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тома – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75/
Томев, Васил – роден ок.1823 г.; промушен с щик и изгорен на 31.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Томопулос - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Трупанков /Трупанов/, Дине - глава на 4-членно семейство през 1903 г.; посочва се като един от първите включили се в редовете на ВМОРО.  /виж:  lithoksou. Net /kastoria_gh_e.html; Кочов, Ст. ЕДНОВЕКОВНО МОЛЧЕЊЕ(1913-2013)…,с37;  novazora.gr/arhivi/4842./
Турнас - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Търпенов, Митре – роден през 1881 г.; убит на 31.VІІІ.1903 г от турците./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Узуни ( Узунова), Евтерпи или Сисаина (Търпена, Зисовица) Голева – след убийството на мъжа и сина и от П. Сидов и Д. Мильов от четата на Чекаларов през 1903 г., става сътрудник на гръцката пропаганда; по време на Македонската борба 1904 – 1913 г.служи  като куриер ; оказва съдействие и помощ на четите на капитаните Вардас, Дурас, Малис и Петропулакис; през 1907 г. с Пантелис Пасхо и Панайот Кириязи извършват убийство над ръководителя на ВМОРО в селото; Сисаина е заловена и обвинена от турското правосъдие, че тя е подтикнала към това престъпление; осъдена е на 15 г. затвор и е изпратена в Корча; затворена е в Битоля и там остава до Хуриета от 1908 г.  /виж:  Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71.; Чекаларов, В. Дневник...,с.109./
Узунов (Узунис), Зисо (Зисис) Голев - член на дружество „Еленизмо” ; обвинява се, че е един от предателите срещу членове на ВМОРО в Атина през 1902 г.; участник в гръцката въоръжена  пропаганда като ръководител  на местната организация; съпруг на Евтерпи; член на Областния комитет на гръцката пропаганда в Костурско; убит заедно със сина си от четниците П. Сидов и Д. Мильов. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.; Чекаларов, В. Дневник..., с.77,93,363./# ролята и мястото, което му се приписва от гръцките изследователи на гръцката Борба за Македония е силно завишена, тъй като той е убит, преди навлизането на андартите в нейните предели.
Узунова(Узуни), Олимпия - арестувана през май 1945 г. и лежала в затвора, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ундов (Унда), А. - арестуван през май 1945 г. и лежал в затвора, защото е бил член на ЕЛАС, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ундов, Гямо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ундов, Кузо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Ундов, Нумо - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Ундов,Ристо – по време на Илинденското въстание четник от селската чета.
/виж: Дневници и спомени...,с.75./
Ундов, Търпо - глава на 8-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ундов, Христо - лежал в гръцките затвори от 1938 до 1941 г. виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фелипов, Трайко - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Филев, Насо - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Флорин, Димитри - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Флорин Поц... – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Фумузов, Захо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фумузов, Митре - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фумузов, Христо - сражавал се в редовете на ЕЛАС през 1945 г. и в НОФ 1946 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фумузов, Ристо - емигрира в Чехословакия през 1946 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фурмадов, Григор – избягал от селото си, за да се спаси от турските зверства по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.80/
Фурмузова, Анастасия - емигрира в Чехословакия през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хаджимакос - четири фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хаджимакос (Хаджимангов), Йоанис (Иван) – сътрудничи на гръцките митрополити в Костур Филарет и Германос Каравангелис, още преди да започне Македонската въоръжена борба от страна на гръцкия комитет; през 1900 г. заминава за Атина, където помага на властта да разкрие двама агенти на ВМОРО намиращи се в гръцката столица; когато се завръща в родния си край, от страх да не бъде наказан от ВМОРО се установява в Костур и помага на гръцкия владика за връзка с андартските дружини;  през 1907 г. предава информация за намиращата се чета на Митре Влаха в Жупанишча, където четата е разгромена, а войводата загива. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71./
Христов, Ламби – взема участие в Балканските войни, като се сражава в редовете на 1 рота на 9 Велешка дружина на МОО в периода 29.ХІ.1912 – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.772./
Христов(Кристоф), Никола - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христов, Радой – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75./
Хърсе - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.160 ./
Цакос - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Церамис - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цидов, Кузо – убит на 31.VІІ.1903 г от войниците, когато отивал да събира дърва; роден през 1847 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275./
Цидов, Търпен – роден през 1808 г.; убит с щикове в селото на 31.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275./
Цимзов, Спасо - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цинзов, Анастас Л. – роден през 1873 г.; с начално образование; майстор; по време на Балканската война служи в Продоволствения транспорт на МОО от 3.ХІІ 1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с. 791/
Цилянков, Митре - глава на 3-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чалйов, Ставро - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чаркагов, Димитър – по време на Илинденското въстание четник от селската чета./виж: Дневници и спомени...,с.76./
Чаркачов, Дино - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Черамов, Панайот - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Черамов, Радой - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Черкачо – селски първенец, който започнал да обвинява ВМОРО, че е виновна за сполетялото нещастие родното му село./виж: Дневници и спомени...,с. 80./
Чолакът, Лазо – ятак на четата на Коте, който изхранва четниците отделили се от М. Лерински в началото на ІХ. 1900 г. /виж: Освободителното движение в Македония.. ., т.І, с.XLІХ./
Чулеов, Михаил - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чулеов, Михайло - емигрира в Чехословакия през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чулеов, Пано - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чулеова, Живка - емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чулеова, Костандина - емигрира в Чехословакия  през 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чульов, Георги - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шалдева, Спасовица – невеста; изнасилена от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276./
Шалдов, Георги - глава на 9-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шалдов, Георги - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шамов, Илно - лежал в гръцките затвори от 1945 до 1950 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шамов (Сиомас), Митре (Д.)- лежал в гръцките затвори от 1945 до 1956 г. ; осъден на 6 години и половина затвор, според сведение на ДАГ от 1947 г./виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шамов, Томе - лежал в гръцките затвори от 1938 до 1941 г. виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шандров, Благоя - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.; НОФ в периода 1946 – 1947 г.; ДАГ 1947 – 1949 г.; загинал.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. Html; novazora.gr/arhivi/4842./
Шатанов, Теохар - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.; емигрира в Чехословакия  през 1946 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шатов, Васил - сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.  и ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шекрос - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шелдов, Алеко - сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шемовска, Теодага - лежала в гръцките затвори от 1948 до 1955 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шемовска, Хартклия - лежала в гръцките затвори от 1947 до 1949 г.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шетанов, Васил - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шетанов, Митре - глава на 5-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шетанов (Шатанов), Петре - емигрира в СССР  през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шетанова (Сатани), Евгения - арестувана през май 1945 г. и лежала в затвора, защото е била член на ЕЛАС според сведение на ДАГ от 1947 г.; емигрира в СССР  през 1948 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шлянков, Георги – глава на 9-членно семейство през 1903 г.; работил във Варна; завръща се през зимата на 1902 г. в селото си като привърженик на ВМОК; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска над родното си село на 30.VІІІ. 1903 г. /виж: Дневници и спомени...,с.75; Чекаларов, В. Дневник..., с.195;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шлянков, Георги - емигрира в България със семейството си през 1916 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шлянката, Димитър  - работи в България; установил се да живее във Варна; привърженик на ВМОК; член на Македоно – одринското дружество в града. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./
Шлянков, Ставро (Ставрос) - емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е българин. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шлюпкас - фамилия, която днес живее в селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шолдов, Алеко - емигрира в Югославия през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_ghe.html./
Шолдов, Георги - емигрира в Югославия през 1944 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шолдов / Шолйов/, Спасо - глава на 6-членно семейство през 1903 г.; според Н. Темчев, е сред петимата апоскепчани, които са отведени в Костур; по време на сражението между въстаническият отряд и войската е бил изваден от затвора и всред градът е бил най-мъченически умъртвен.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Ил.Илинден, кн. 10 (140), с.12./# по всяка вероятност Н. Темчев, не е точен, защото в Дневника си Панайот Робев за датата 9.9.1903  г. между другото е записал:”…Нико Пирналиев и Стасето Шолдов измушкани доле в полето при чифлика нов.” и по всяка вероятност става въпрос за Стасо Г. Шолдов
Шолдов, Стасо Г. – роден през 1868 г.; десетник от селската чета по време на Илинденското въстание; след сражението над селото му на 30.VІІІ.1903 г с турската войска остава в него; заловен от турските войници и измушкан край селото от тях. /виж: Дневници и спомени...,с.76,80;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.275./
Шолдова, Анастасия - емигрира в Югославия през 1945 г. , с три деца. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шомев, Динко - глава на 7-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шомев (Сиомас), Н. – осъден на 6 години затвор, според сведение на ДАГ от 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шумалиев, Кръсто - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Щатанов, Гелйо – по време на Илинденското въстание е четник от селската чета./виж: Дневници и спомени...,с.76./
Янакиев, Георги – може би първи селски кмет след включването на селото в пределите на Кралство Гърция след Балканските войни; бил бит от градоначалника на Костур. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_ content&view=article&id =598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Янев, Христо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Янков, Димитър - емигрира в Чехословакия  през 1947 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янков, Динко - глава на 4-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янков, Петро - глава на 6-членно семейство през 1903 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янков,Трайко – глава на 3-членно семейство през 1903 г.;  четник от селската чета по време на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.75;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янковски (Яновски), Христо – сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1945 г.; емигрира в Югославия през 1945 г. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янковска, Стефана - емигрира в Югославия през 1945 г. с четири деца.  /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янкулов, Христо – член на НОФ. /виж: novazora.gr/arhivi/4842./
443.Яно - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.122./

Историческата справка за  селото беше представена на научната конференция посветена на

80 години от рождението на проф. Благой Шклифов и в публикуваният сборник ще излезе с научният си апарат.
С тази публикация започват допълненията към населените места от Костурски край