понеделник, 29 юни 2020 г.

Костурски край 2 - с. Долени


Долени /Далени, Долани, Долене, Доляни/         
                          дн. Ζευγοστάσιον

топографска карта на АвстроУнгарския ГЩ
Селото се намира на 15,5 км югозападно от Хрупишча, между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на пл. Одре, на десния бряг на р. Голешово /Госно/..
При преброяването от 2001 г. селото е съставно тогава в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
храмът "Успение Богородично" в с. Долени
В центъра на селото е разположена средновековна православна черква. Храмът е еднокоробен и кръстокуполен, изграден през ХI в. На южната стена на наоса има надпис, според който първото изписване е от 1432 г. Има стенописно изображение на Св. Климент Охридски. Вторият иконописен слой е от 1749 г. и покрива стените в нартекса и ниските части на наоса. Второто изографисфане става по времето на Костурския митрополит Хрисант и ефимерия свещенник Димитър. През 1924 г. храмът е обявен за паметник на културата.
За пърмви път селото се споменава под името Долани в османските дефтери от 1530 г. с 36 християнски домакинства.
Следващото споменаване в османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. в с. Далени имало 37 пълни християнски домакинства и 30 неженени мъже. Признаването на 3 бащинии от страна на турската власт говори за съществуването на селото отпреди завладяването на Костурско.  В землището на селото е имало 1 воденица. Приходът, който носи  в държавната хазна е 5800 акчета
Според Иджемал дефтери от 15.2.1636 г., в който са отбелязани само броя на християнските домакинства е записано, че в с. Долене живеят 5 пълни домакинства.
Изключвайки естественият прираст на населението е видно, че за малко повече от 100 години, то е намаляло с 31 пълни домакинства, които по всяка вероятност са препратени да обработват новополучени поземлени владения, които се оказват „мъртва земя” в Мизия, Тракия, Македония или в други части на Османската империя. Като потвърждение на това твърдение, може да послужи факта изчезването на имената Койо, Петко, Стайно и др. в последващите години.
Тодор Симовски посочва, че според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е било разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се преместило на сегашното си място.
В статистиката на Схинас от 1886 г. селото се споменава под името Доляна, и е с население 300 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено под името Долени.
В края на ХІХ в. Долени е чисто българско село, намиращо се в Костенарията. Според статистиката на В. Кънчов Долени има 224 жители българи.
В сатистиката си Ростковски посочва, че селото се състои от 32 къщи, с 273 славяни патриаршисти.
В началото на ХХ в. цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев в Долени има 280 българи екзархисти. Той не посочва в селото да има българско училище, но от донесения на БТА в Битоля и от документи на Българската Екзархия е видно, че през учебната 1903/1904 г. не е разрешено от турските власти на учителя Сидер Адамов от с.Гаришча да учителствува в селото. Според публикация на проф. Стоянка Кендерова, училището не се намира в самостоятелна сграда, построена за тази цел и броят на учениците, които се обучавали в него е може би 37.
Гръцкта статистика от с.г. показва Доляни като село с 300 жители гърци.
Селото е нападано от андартски чети според Христо Силянов.
Според Битолското гръцко консулство селото си остава вярно на Гръцката Патриаршия.
Но в архива на Вардас има сведение, че преди да започне гръцката въоръжена борба за Македония селото е схизматическо ( Екзархийско) и до Хуриета е успяло да се върне към Патриаршията, но ако не са средствата, които се давали за това, то щяло да се повърне към Екзархията. В селото има 40 семейства и населението му наброява 281 човека. Гръцката пропаганда е отдляла средства за гръцки учител в селото.
Според Георги Константинов /Бистрицки/  в Долени преди Балканската война има 40 български къщи.
По време на Барканските войни четирима човека от селото се записват като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.
След Балканските войни Долени попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 344 човека, от които мъже 192 и жени 152.
През 1918 г. селото е съставно в община Жужелци.
Според Милойевич в селото е имало 30 християнски – славянски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 226 човека, а съотношението между мъже и жени е 101/ 167.
След 1914 г.- 6, а след 1919 г. още 8 жители на Долени емигрират в България по официален път. В селото са извършени 2 политически убийства.
Според статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен комитет в САЩ в с. Долени живеят 1750 българи.
Според Михаелидес пет семейства от селото са емигрирали за България и имотите им са ликвидирани.
стара къща от селото
През 1927 г. селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.
При преброяването от 1928 г. в с. Зевгостаси живеят 207 човека, като съотношението между мъжете и жените е 77/130. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 42 семейства, които са верни на патриаршията, но населението е славянско.
През 1940 г. в селото има 187 жители, като съотношението между мъже и жени е 71/116.
Известно е, че през юли 1944 г. в района на Костенарията и Нестрамско действат 7 партизански отреди на ЕЛАС, невъзможно е селото и неговите жители да не са били принуждавани да осигуряват най.малко храна за тяхната поддръжка.
Според статистиката от 1945 г. от 190 човека, които  живеят в селото, 170 са славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни. Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.
Според структурите на НОФ селото приспада към околия Полето, в Костенарийския район. В селото е имало създадени комитети на НОФ, НОМС и АФЖ в тях членували двама комунисти, 14 члена на НОФ, 8 на НОМС и 6 на АФЖ, към 9.02.1946 г.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да живеят само 87 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Апостолова, Фил(к)а Костадинова /по мъж Шалева/ - родена през 1895 г.; омъжила се за Паскал Василев Шалев от с. Жужелци. /виж: според информация на правнука им Васил Дончев/
Бабулев, Васил – е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./
Бабулев, Георги - е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./
Василев, Коста – по време на Балканските войни взема участие в редовете на  4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.111/
Велко, Пано /Мато/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димо, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго ковач - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ +може да е занаят, а може да се приеме и за Йорго, синът на ковача
Йорго, Андро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Йорго, Пано /Нано/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Сотир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Киро, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Киро, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Койо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Койо, Мишко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Койо, Петко – двама човека с едно и също име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./ # също не е отбелязано друг
Котулов /Котулас/, Атанас /Атанасиос,Танас/ – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е работил като мелничар; с още трима екзархисти  в с .Хориво, Анаселишка кааза е бил заловен от М. Цонтос и са изпратени на о. Крит; от тогава се включва в Македонската борба на гръцка страна; първоначално служи като свръзка на Г. Цонтос с Битоля; по късно се превръща в терорист и андарт; често е изпълнявал поръчки за избиване на българи и гърци, които са се смятали, че са станали предатели; предаден и арестуван през септември 1907 г.  лежи в турски затвор и след Хуриета от 1908 г.;по време на Първата световна война е изпратен с мисия в Драма, която по това време се намира в български ръце; екзекутиран от българските власти през 1917 г.; в българските дипломатически писма е посочено, че той заедно с друг съселянин е убит от гръцките андарти на 20.ІІІ.1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101./
Лазаров, Илия – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Мато, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Михо /Тихо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Михо, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Лефтара /Месаря/, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Никола, Димо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Никола, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Панко, Данко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
папа Димитър – ефимерия свещеник; по времето на когото става второто изографисване на черквата „Успение Богородично“ през 1749 г. /виж:Уикипедия – с. Долени – „Успение Богородично“/
Паскал (или Паскалев) – баща на братята Никола и Янаки Паскалеви от гр. Хрупишча е родом от това село. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.131./
Паскалевски, Паскал – роден е на 14.І.1914 г.; след 1941 г. участва въ гръцката комунистическа съпротива; след 1946 г. е активен член на НОФ, като сътрудник на агитационно – пропагандаторските и структури; редактор на в.”Непокорен”; ръководител на 20 – дневните педагогически курсове по „македонски език” в с. Герман през 1947 г.; след края на Гражданската война емигрира в Полша, където продължава да участва в живота на гръцката политическа емиграция; редактор на в. „Демократияа” изд; след 1965 г. се преселва в България, установява се в София; преводач на Ботев, Д. Димов, П. Матев и др. на гръцки; от 1997 г. член на дружеството на писателите на Македония; умира на 13.V.2004 г. в София. /виж:Киселиновски, Ст. Македонски дейци…, с.153 -154.;Даскалов, Г. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Сп. М.пр. кн.3, 2006, с.33-37;Македонска енциклопедия, т.ІІ, с. 1119-1120./
Паскалевски, Спартак Паскалев – роден на 29.І.1947 г. в Скопие; син на Паскал Паскалевски; учи в Художествената гимназия в София, през 1971 г. Художествената академия, като специализира графика; участвал е в общи художествени изложби в България, Полша, Германия и Италия; през 1996 г. става доктор по изкуствознание, а от следващата година е доцент по история на изобразителните изкуства в Шуменския Университет „Епископ Константин Преславски”; твори графика,, живопис, малка пластика, иконопис; през 2008 г. в абатство Химерод, край гр. Трир, Германия, създава триптиха „Мистичен празник” с тримата небесни покровители на Европа: св. Бенедикт и св.св. Кирил и Методий; платното е изложено до самия олтар на катедралата. /виж: Съвременни български графици,С.,1881.; сайт на БНР, 2 май 2008 г./
Пейо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Зери - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Калоя - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Пейо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Перо, Пейо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ # попълващият регистъра не е споменал, че е друг
Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Атанас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Матко /Янко/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Начо /Ячо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Христ – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483,484./# по всяка вероятност са от различни етноси, защото попълващият регистърът не е посочил друг
Петровски, Манол – убит от турска чета на 27.2.1906 г., когато се връщал от Хрупишча, където е ходил на пазар. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./
Петровски, Христо – мелничар; убит в с. Хориво, Анаселишка кааза от андартите на 20.ІІІ.1905 г., според донесение на БТА в Битоля, но по всяка вероятноест е заловен от М. Цонтос и изпратен на о. Криг. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77 ./
Пройо, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Ристов, Васил – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Сидов, Васил - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,610./
Сидор, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Сирд, Васил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо, Пир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо /Стано/, Танчо /Янчо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; уточнено е баща, и би трябвало да е на Петри Стамко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Филипов, Георги - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743./
Филипов, Яне - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.745./
Христ, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Яни, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Яни, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Янко /Панко/, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Янко, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
80.Яно, Райко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Костурски край 2 - Добролишча

карта на Австро-Унгарския ГЩ представящ селото

       Добролишча /Добролища, Добронище, Добромишта, Добролишта/ дн. Καλοχώριον

Селото е разположено на 17 км югозападно от Костур, в Костурската котловина на левия бряг на р.Белица. Днес към землището на Добролишча е присъединено и това на изоставеното с.Чърчишта.
изглед от днешното село
При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Kостур (Кастория).
Под това име се споменава за първи път в края на  ХV в. в Османските архиви, в което живеят 140 пълни домакинства.
В Османските данъчни архиви от 1530 г. селото е записано под името Добронище, в което живеят 2 пълни мюсюлмански, 102 пълни, 36 непълни и 2 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който носи селото в държавната хазна е 10 783 акчета.
Следващото споменаване на селото в Османския поименен данъчен регистър е от 1568/1569 г. Според този документ в двете махали на селото живеят 2 пълни мюсюлмански, 83 пълни и 12 непълни християнски домакинства. Приходът, който селото носи в държавната хазна е 15800 акчета.
За около близо век селото намалява с 57 пълни християнски домакинства, без да се вземат под сметка тези, с които би се увеличило, без да се правят предположения, от естественият прираст. По всяка вероятност въпросните пълни домакинства са пренасочени към „мъртви земи“ предоставени като нови поземлени владения в пределите на Османската империя.
В двата последни документа е посочено, че землището на селото е включено към хаса на султана. По това време по всяка вероятност жителите на селото обработват земите на мезрата Петралица, които също спадат към хаса на султана.
През 1791 г. в с. Ковачевица, Неврокопско, се заселват между 5-10 домакинства преселници от селата Омотско, Слимница и Добролишча и създават Арнаутската махала в селото. Като майстори строители полагат основите на Ковачевската архитектурна школа, която просъществува до 1912 г.
В края на ХІХ в. Добролишча е смесено българо-мюсюлманско село.
В Пловдивската статистика е посочено, че с. Добролишта се състои от 50 къщи, в които живеят 62 мюсюлманина и 100 българи.
В Кресненско – Разложкото въстание от 1878-1879 г. един човек от селото взема участие в него.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. , в него живеят 400 християни.
Така е посочено селото и в картата  на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката на В.Кънчов, е посочено, че то има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.
изглед от съвременното село
Според Георги Христов, помохамеданчето население е между малкото села, които наред с приемането на религията възприемат и езика. На базата на това сведение, дадено от Г. Христов и на едно сведение от 1932 г. бихме могли да се опрем на твърдението, че мюсюлманското население, не е чисто българско, а може би и с албански корени. Относно етническият състав на населението по всяка вероятност в края на ХIХ и началото на ХХ в. то е българско, албанско и влашко (каракачани, а не куцовласи, макар че се среща предположение за една къща), независимо от религиозната им принадлежност.
Според Ростковски с. Добромишта се състои от 77 къщи, в които живеят  124 турци и 200 славяни патриаршисти, намиращо се в Хрупишка нахия.
В началото на ХХ в. всички християнски жители на Добролишча са под върховенството на Българската екзархия (според гръцките документи селото е обявено за напълно схизматическо от 1903 г.)
През учебната 1903/1904 г. на учителят А. Наумов от с. Апоскеп не е разрешено да отвори вратите на българското училище в селото.
По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в него християнското население се състои от 328 българи екзархисти и 32 власи.                                  
Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като гръцко с 500 жители.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Добролишча преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.           
В писмо №1968 от Българската църковна община в гр. Костур до БТА в Битоля – Живко Добрев от 6.11.1906 г. се описва станалото сражение в селото между войводата Никола Калиманов и двама негови четници с редовна турска войска: „Чест имам да Ви явя, че на 2 того два табура аскер блокираха с;Добролища и откриха сражение, което трая от сутринта до вечерта късно тоя ден. Сражението аскера открил и водел с находящите се там няколко души размирници (Живко Добрев в свой рапорт №873, уточнява че това войводата Коле с двама четника), от които макар и от аскера 6 души и един мюлеазимин бидоха ранени, убили трима. Но във време на сражението и след него, аскера изгоря училищното здание и 12 къщи невинни, с цялата им покъщина, които днес останаха на пътя без прехрана и подслон в най-тежко положение.“ Относно станалото сражение, Живко Добрев допълва картината във въпросният си рапорт: „Макар и състояща се само от 3-ма души тази чета е отблъсквала атакитена турците в продължение на повече от 15 часа. Боят се е свършил чак на следващият ден, 3-и того с избиването на коле двамата му другари…“
По време на Балканските войни 1912-1913 г. двама човека от селото вземат участие като доброволци в редовете на Македоно-Одринското опълчение.
След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 468 човека, от които 235 мъже и 233 жени.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич в селото е имало 30 християнски и 40 мюсюлмански славянски къщи.
Според преброяването от 1920 г. населението намалява на 434 жители, или 77 семейства.
През 1926 г. името на селото е преведено като Калохорио, в превод добро село.
Според Пелагидис  14 мюсюлмански семейства, с обща численост 198 човека се изселват през 1924 г. и на тяхно място се заселват 39 понтийски бежански семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Калохори живеят 455 човека, от които 211 мъже и 244 жени, в това число са и 145 бежанци заселили се след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. от 39 семейства, 35 са с установен български и албански произход. По всяка вероятност в тези данни се има в предвид само за старите семейства и не включва новозаселените.
През 1940 г. населението на селото достига 634 жители, от които 311 мъже и 323 жени. Сградният фонд на селото е 101 сгради.
В периода от септември 1941 до май 1942 г. селската организация на ГКП и нейната младежка структура ОКНЕ претърпяват значителни загуби от разкрития.
добролитската чета на "Охрана"
През Втората световна война Добролишча е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Тя съвместно с тази от Четирирок правят опит да привлекат селяните от селата Дреничево, Цакони, Граче и Д. Папратско в борбата им против партизаните от НОД.
През април 1943 г. се организира панихида в памет на войводата Никола Калиманов – Добролитски от членове на „Охрана“.
Първият Костурски партизански отряд с командир Яни Пачура, извършва нападение срещу четата на „Охрана” в селото, според М. Фотев, тя била разбита. През лятото на 1943 г., за да се спасят от нападенията на частите на ЕЛАС 150 четници от „Охрана” от селата Добролишча, Жупанишча, Изглибе, Маняк и др. се прехвърлили в редовете на партизаните. Но има податки за нейното съществуване поне до януари 1944 г.
Христо Андоновски, съобщава че шовинистично настроени офицери и войници от редовете на ЕЛАС по време на Втората световна война, които са влезли в с. Добролишча и претрепали до смърт възрастни хора, чийто синове са били в редовете и. Заплашвали ги със заканите: „Вие сте българи, мислите че тука ще дойде България. Тука всички са гърци, тука е Гърция и всякога ще бъдете под нея.” Къщите им били ограбени, а прозорците счупени.
Според статистиката от 1945 г. от 620 жители 310 са със славянско самосъзнание. По време на окупацията през 1941- 1944 г. 26 човека са имали антгръцки прояви и са се изселили или към Сърбия или към България.
На 14.5.1945 г. селото било блокирано и оплячкосано от бандата на Андон Аманатидис. Наред с разграбването на покъщината били бити много от жителите му.
В структурите на НОВ по време на гражданската война, селото попада в Жупанишченския район, според докладна на Паскал Митревски от 12.1.1946 г. в селото има изградени структури на НОФ,НОМС и АФЖ. Членовете на първите две достигали по 20 члена. Успешното изграждане на структури на НОВ в селото не били посрещнати радушно от членовете на ГКП, в друга докладна на П. Митревски пише: „ В с. Добролишта, както ни съобщава в своето изложение др. Герман двама члена на ГКП са хванали и са пребили един наш районен секретар.
По време на Гръцката гражданска война селото дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни. Извън страната са изведени 13 деца от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства. Бежанци от селото по време на гражданската война в Гърция били настанени в Гаково и Крушевлье.
Преброяването от 1951 г. посочва, че в селото има 585 жители
Надморската височина, на която е разположено селото е 681 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Алексев, Доро - глава на 6 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Алексев, Насе - глава на 4-ри членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Али - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, заедно с брат си Сефер, които са наследени от жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Али - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като наследил чифлика на Солак Махмуд, глава на домакинство и жител на махалата Алибег  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Ангелко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото; неизвестно къде е – „хаймана”.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Ангелко, Насте - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# вероятно е син на Ангелко.
Андонов, Лазо – прибирайки се от с. Чука е бил нападнат от турски разбойници и бил промушен на няколко места с ками, след смъртта му очите му били избодени от тях. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.198./
Богос, Стамад - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Бойо, Бойо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Бойо, Кочо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# възможно е да са братя с Бойо
Б/Й/оргуд, Траян - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# по всяка вероятност е син на Б/Й/оргунд Койчин
Бошко, Стонуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Бран, Киро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Бружев/Бружо/, Васил – четник в Костенарийската чета след Илинденското въстание. /виж: Борбите в Македония ...,с. 619./
Вангелов, Христо – роден 1883 г.; четник в четата на Петър Христов – Германчето, която е предвидена да действува в Преспанско и Костурско; четата навлиза в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж:Четите...,с.62./
С.Вангелова
Вангелова, Стеряна – родена през 1924 г.; участничка в гръцкото съпротивително движение през Втората св. Война; по време на Гражданската война в Гърция е секретар на ОК на АФЖ за Леринско и Костурско; избрана е за организационен секретар на Главния комитет на АФЖ за Егейска Македония; емигрира в Югославия. /виж: Македонска енциклопедија,т.1..., с.237./
Ванев, Търпо - глава на 6 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Васил, Стамуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Велко, Кочо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Велко, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Велко, Янко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./ # по всяка вероятност са братя.
Ветин, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Влахов, Спиро - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Влахов, Тодор – роден през 1913 г.; от 1935 г. е член на ГКП; през 1935 – 36 г. е в ръководството на местната ППО; арестуван през 1939 г. и заточен на о. Анафи; по време на Втората световна война е един от първите участници в партийните въоръжени групи в Костур, за което през ноември 1941 г. е арестуван от италианските окупатори, осъден е на три години затвор във Волос; след освобождаването си през 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС; след споразумението във Варкиза отново е преследван, но въпреки влошеното си здраве продължава своята нелегална дейност; умира през 1946 г. след тежко боледуване. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Волчин, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Георгиев, Стоян - глава на 3-ри членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Губиденов, Димитър – дава сведение, че П.Гадзос е с  български произход; емигрира в България; установява се да живее в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 252./
Губи(д)енова, Лабрия – една от жестоко битите жители на селото на 4.5.1945 г. от хората на Андон Аманатидис. /виж: Пейов, Н. Македонците и граганската воjна во Грциjа…, с.124./
Данко, Валко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Дануд, Бранко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Дануд, Давид - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./ # по всяка вероятност са братя.
Делов /Деловски, Делевски/, Зисо – член на ГКП; затворен в Акронавлия по време на режима на Метаксас; освободен през юни 1941 г. след което се обявява за българин; през 1946 г. се установява в Скопие и става ръководител в НОФ за Костурско; написал донос срещу Е. Фотева; умира през 1981 г. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Деловски; Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.125,126./
Дервиш - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, заедно с брат си Иляс, които са наследени от Пири.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото; преселник  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димитри, Атанас - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димитри, Велко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димитри, Кируд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димитри, Станко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# по всяка вероятност е баща на Димуд Станко
Димитри, Стамуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# по всяка вероятност Атанас и Стамуд са братя и синове или на Димитри преселник или на Димитри Волчин.Възможно е и всеки от тях да е син на единият, но имат някаква обвързаност
Димитри, Тихо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Димо, Мартин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Добролитски, Стасо Чанаков – член на ВМОРО; четник в Костенарийският район в след Илинденското въстание; през 1906 г. пристига в България. /виж: Марков, Г. Хрупицко..., с.155./
Захире – шивач; споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Иванов, Йото - роден около 1856 г.; според някои сведения е убит с коня си (според други е ранен) на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.386-387./
Иванов, Петър – роден 1883 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето. /виж: Четите...,с.62./
Иляс - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, заедно с брат си Дервиш, които са наследени от Пири.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Йовко, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Йорго, Яни - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Калиманов, Апостол Николов – син на Кольо Добролински; брат на Митре, Паскал и Щерю Калиманов; обвинен от съдрудник на ДС, че е дал подслон на брат си Паскал. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75,216./
Калиманов, Зисо – член на ГКП; по време на диктатурата на Метаксас е затворен в Акронавлия; освободен през 1941 г. по застъпничеството на българското правителство и се обявява за българин; включва се в редовете на ЕЛАС; убит е от италиански патрул през 1943 г. в с.Пелеканос (Пелка), Анаселишко. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Калиманов./
Калиманов, Митре Николов – брат на Апостол, Паскал и Щерю Калиманов; член на ГКП; първоначално е в редиците на паравоенната организация „Охрана”; преминава по късно в редиците на СНОФ. /виж: Уикипедия – Добролища – Митре Калиманов./
Калиманов, Паскал Николов/ Добролитски/ – син на Кольо Добролитски; брат на Апостол, Митре и Щерю Калиманов; един от най – събудените българи в Костурско през 30 – 40 те години на ХХ в.; нападнат от андартски части през зимата на 1943 г. с цел да бъде убит; участвал в съвместния поход на италианската армия и българските милиционни отряди в преследване на андартски чети през ІV.1943 г.; избран за член на ЦК на МБРК към Оста на общото събрание на 20.VІ.1943 г. провело се в Костур; срещу документ му са били дадени 2500 лв. от Христо Руков за семейството му през 1944 г.; попаднал във Вардарска Македония след войната е преследван от титовите власти и след няколко неуспешни опити, на 2.VІІІ.1947 г. успява да избяга в България. /виж: ИДА,т.94,с.46-47,61,63,69,70,74,86; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,216; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895; strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko _1944.pdf; Trovsky,Nick.Македонската тайна армия:ВМРО Милицията и доброволческите батальони во Югозападна Македония 1943-1944 г…,с.21; Миноски, д-р М. Минчо Фотев и националноослободителното движенье на македонскиот народ…,с.34,41,52;…,с.348./
Калиманов, Никола Христов / Кольо Добролитски/ - роден през 1876 г.; с начално образование; до началото на 1902 г. е на гурбет в Атина;  участва в Илинденското въстание като центрови войвода на Апоскепскя център като преди това е четник в организационната чета; след въстанието емигрира в Гърция; през ІІ.1904 г. се завръща в Костурско и е определен за войвода в Нестрамско. Обсаден с 2 – ма свои четници води сражение цял ден и след свършване на патроните се самоубива на 30.10/2-3.11.1906 г.; погребан е в Апоскепското гробище. /виж: Балкански новини,1906,бр.137;Борбите в Македония и...,с.840; Илинденско – Преображенското въстание1903 – 1968,с.233; Николов, М.Революционното...,с.186;Силянов,Хр.Освободителните...,т.І,с.460; Т.ІІ,с.197;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с.68,72,156,210,248,253,275; Дневник на костурския войвода...,с.98,100,14, 172./
Калиманов, Тодор – български селски първенец /виж: Уикипедия – Добролища – Тодор Калиманов./
Калиманов, Търпо – от 1928 г. е член на ГКП; упражнявайки търговска дейност имал възможност да обикаля селата на Хрупишченския и Нестрамския район и да разпространява комунистическите идеи легално; през 1938 г. е арестуван и затворен в Акронавлия, а по-късно изпратен на Пилос; според Л.Мошов е успял да избяга от о.Пилос през лятото на 1941 г., но по всяка вероятност е освободен като българин, след застъпничеството на българското правителство; включва се в нелегалната дейност срещу немската и италианската окупация като организационен работник в родният си край; убит от италиански карабинер през февруари 1943 г. в с. Селца, Гревенско. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Калиманов, Щерю /Стергио/ Николов /Добролитски/ - син на Кольо Добролитски; брат на Паскал, Апостол и Митре; член на МБРК; срещу документ му са били дадени 2500 лв от Христо Руков през 1944 г.. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75, 216; strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko_1944.pdf./
Каличанов, Андон – бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Кандин, Велко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Киро, Атанас - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Киро, Николина - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Киро, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Киро, Петри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кируд, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кирчо, Христ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Койчин, Б/Й/оргуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кончур, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Костадин, Стефа(н) - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Костадинов, Зисо - глава на 7 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска, а от жена му били отнети 15 турски лири. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Которкова, Параскева - бита на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Кочи, Мануд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кочо, Поло - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кочкир, Кочко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кукуз, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Курд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, който е наследен от жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Курд, Мустафа - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото; безимотен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Кюркчия, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Макриев, Темистокли – член на „Охрана“; срещу документ му са били дадени пари от Христо Руков за семейството 2553 лв. през 1944 г. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko_ 1944.pdf./
Манол, Маруд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Манол, Михаил - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Марко, Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Мартин, Перхан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Маруд, Кируд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./ # може да е син на Маруд Манол
Махмуд, Солак - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, който е наследен от Али.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Мелак, Стамуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# по всяка вероятност е баща на Мелак и Сотир Стамуд
Меми - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, който е наследен от Али.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Метаник, Палче - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Милош, Тодор - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./ # може да е син на Милош Петко.
Мирковски (Марковски), Вангел – роден през 1915 г.; член на ГКП от 1934 г.; включва се активно в борбата срещу диктатурата на Метаксас; през 1939 г. е арестуван и заточен на о. Анафи; освободен през 1941 г. като българин; включва се в борбата срещу италианските окупатори, като ръководител на петчленна въоръжена група; през ноември с.г. е отново арестуван от италианската полиция и е осъден на 3 г. затвор. През 1943 г. след освобождаването се включва в редовете на ЕЛАС; командир е на въоръжен отряд; от 1946 г. се включва в редиците на ДАГ. загива през февруари 1949 г. в битката за овладяването на Лерин. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Мируд, Христ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Мируд, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Мирчо, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Митов, Доне - глава на 7 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска, а заедно с това му били съсипани и 50 пчелни кошера. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Митойко, Кочо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Михаил, Боговин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# може да е син на Михаил Манол
Михаил, Васил - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# по всяка вероятност е баща на Стамуд Васил
Михалко, Михо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Наумов, Михаил - глава на 5 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Никола, Ганко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# писарят е записал, че в селото се срещат двама човека, от една народност с името Ганко Никола
Новачева, Кальопа - една от жестоко битите жители на селото на 4.5.1945 г. от хората на Андон Аманатидис. /виж: Пейов, Н. Македонците и граганската воjна во Грциjа…, с.124./
Павловски, Яни – участник в Гражданската война; емигрира в Ташкент,СССР; отказано е на молбата му да получи българско гражданство през 1958 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./
Пано, Халун /Мамалон/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Пано, Панта - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Пандова, Гировица – глава на 4-ри членно семейство; къщата и е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Пандов, Тасе - глава на 3-ри членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Пандов, Търпо - глава на 6 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска;бил е арестуван, а заедно с това от башибозука му били задигнати и 2 вола. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Пантов, Зисо (Зисий) – участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: wikipedia.org/ wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Петко, Кочо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Петко, Милош - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Петко, Панчо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# може да е син на Петко Мируд.
Петко, Христ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Петровска, Ангелина - една от жестоко битите жители на селото на 4.5.1945 г. от хората на Андон Аманатидис. /виж: Пейов, Н. Македонците и граганската воjна во Грциjа…, с.124./
Пири - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като наследил чифлика на братята Дервиш и Иляс.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
поп Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
поп Кочи - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Попвасилев, Киро – член на ОК на СНОФ; през март(1944 г. по всяка вероятност) при поставена засада от членове на „Охрана“ е ранен в близост до селото си, за да не бъде заловен се самоубива. /виж:Миноски, д-р М.  МИНЧО ФОТЕВ и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949)…,с.43./   
Поплазаров, Андон - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Поплазаров, Лазо – бил е учител; член на Секретариатът на СНОФ; редактор на в-к „Славяномакедонски Глас” издание на СНОФ; сред арестуваните от ЕЛАС във връзка с разпущането на СНОФ през май 1944 г. член на ГКП, борец на ЕЛАС, член на ЦС на НОФ; по време на Гражданската война в Гърция е обвинен за шпионин на Тито; арестуван и осъден в СССР на лагер в Сибир; през 1955 г. е освободен и реабилитиран; завърнал се в НРМ; починал през 1991 г. в Скопие. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с.26,32,38,39,40; Миноски, д-р М.  МИНЧО ФОТЕВ и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949)…,с.157./
Пролко, Петро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Радомир, Киро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./ # по всяка вероятност негови синове са Атанас, Николина и Петко Киро
Сефер - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш притежател на чифлик, заедно с брат си Али, които са наследени от жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Синадин, Комнен - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стамуд, Мелак - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стамуд, Сотир - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Станко, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Станко, Димуд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Станко, Мелак - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Станко, Сотир - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стасов, Зисо – бил му задигнат един вол, а самият той арестуван. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Стати, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Децко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Койчо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Пано - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стойко, Синадин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Стонуд, Яно - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Тасица, Стамад - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Тасова, Василица – вдовица; живеела в черковна къща под наем; глава на 3 членно семейство; била задигната и изгорена цялата и покъщнина на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Тепов, Илия –по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.702./
Тимева, Вълчевица - вдовица; живеела в черковна къща под наем; била задигната и изгорена цялата и покъщнина на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Тодо, Сабри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Тодор, Йован - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Толев, Ицо  - глава на 6 членно семейство; къщата му е била изгорена на 2.11.1906 г. от турската войска, а башибозука му задигнал 1 вол. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.385-386./
Толев, Ицо - глава на 5 членно семейство; била ограбена всичката му покъщнина, а баща му е убит. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с386./
Толев, Илия - по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.716-717./
Том, Панайот - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на махалата Алибег.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Търпов,Ташко – роден 1880 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето. /виж: Четите...,62./
Христе, Вал - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# може и да е син на Христ Мируд.
Христовски, Васил – роден през 1913 г.; от 1934 г. е член на ГКП; участва в редовете на гръцката армия в Итало – гръцката война; от началото на юни 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС с чин подпоручик; през 1946 г. става командир на първи партизански отряд на НОФ за Костурско; по-късно се присъединява към ДАГ, където е командир на подразделение към 588 батальон; комендант на зона „Грамос”; умира в резултат на раните си при отбраната на Грамос на 8 август 1948 г. /виж:Литовски, Ал. Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2008...., с.27; Миноски, д-р М. Минчо Фотев и националноослободителното движенье на македонскиот народ…,с.99-100,120,180./
Цервуд, Кире - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Черуп, Панчо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./
Янев, Толе – роден около 1856 г.; кмет на селото през 1906 г.; според някои сведения е убит (според други ранен) на 2.11.1906 г. от турската войска. /виж:Георгиев, В и Ст.Трифонов, Македония и Тракия в борбата за свобода…,с.386-387./
Яни, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./# възможно да е син на Яни Йорго
154.Янче, Степан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.30 ./