Шестеово /Шестайова, Шештаово, Шестово,
Шистево, Шлемите, Тестеово/ дн. Σιδηροχώριον
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото отстои на 10 км северно от Костур и на 5 км северно
от Костурското езеро, в областта Пополе в южните разклонения на пл. Вич. На 5
км на изток е с. Тиолишча, на 10 на север - Жервени, а на 4 на юг - Сетома.
По време на преброяваенто от 2001 г. селото се намира в тогавашната
община (дем) Вичи (Вици), префектура Костур (Кастория).
 |
| местността "Хубавите дъбове" |
Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от
Битолско. Основание, за това негово твърдение му дава факта, че в околностите
на Шестеово е бил убит братът на бъдещият цар Самуил – Давид от власи (т.е. каракачани,
а не куцовласи) разбойници в местността „Хубавите дъбове”. Но като се има в
предвид, че край селото се намира и местността „Градището”, трябва да се
приеме, че селището е съществувало, като значимо населено място най-късно през IХ – Х в. През 1979 г. Никола
Нотис, обработвайки нивата си попада на каменен саркофаг, в който е бил
погребан знатен мъж, според откритите запазени артефакти. Предполага се, че са
именно на Давид.
 |
| от старите къщи на дн. Шестеово |
За първи път под името Шестайова селото се споменава от ХV в. в Османските документи, и че в него
живеят 60 семейства.
В друг османски данъчен регистър пак от ХV в. но записано
като с. Шештаово са споменати 22 глави на семейства и един неженен. Събираните
данъци от селото за Държавната хазна са в размер на 1574 акчета. Това
намаляване на населението говори за известно изселване на огромна част от
жителите на селото, посоката на това преселване е неизвестна.
Следващото споменаване на селото е в Османски данъчен регистър от
1530 г., неизвестно защо селото е споменато под името Шлемите (Ишлемите), дали
на попълващият данъчен регистър или при разчитането е прочетено така. Та според
този регистър в селото има 1 мюсюлманско и 23 християнски пълни домакинства и 5
неженени мъже. Приходите, които носи по това време в държавната хазна е 6060
акчета.
В пълния поименен османски
регистър от 1568/1569 г. се споменава, че данъкът, което селото е давало на по
преди на спахията сега е включен към приходите от селото за държавната хазна.
Според този опис, тогава селото се състои от 2 пълни
мюсюлмански и 28 пълни християнски домакинства и 2-ма неженени мъже (или две
непълни домакинства). Потвърждение на идеята, че е било значимо населено място отпреди попадането на Костурско в пределите
на Османската империя откриваме във факта, че според въпросния
регистър е записано, че в него има признати 15 бащинии. Но интересен въпрос се открива, че всички тези бащинии стават притежание на жителите на селото,
защото никой от тези собственици не оставя наследник да ги наследи. И, ако по
напред приемах ме, че е възможно, при една или друга причина да не са оставили
никакъв наследник. То сега единственото възможно обяснение е те, да
са били принудени да се изселят от родното си место. Като потвърждение на тази
мисъл бихме могли да посочим, че като име срещано по-късно в документите е липсата това на Гюрко (като лично или бащино). Липсата на данни за духовно лице (дори
на техни наследници) в едно толкова старо селище е, възможното и правдоподобно обяснение е, че също са напуснали
родният си край преди изготвянето на поименния регистър.
 |
| къща от днешно Шестеово |
В землището на селото по това време е имало значително
количество лозя, тъй като налогът платен за направата на шира и данъка за
лозята възлиза общо на 890 акчета. Приходът, който селото носи на държавната
хазна е 3000 акчета или средно по 100 акчета от пълно домакинство.
Според спомените на Тено Косев (предадени от проф. Димитър
Яранов), родом от с. Турье през 1875 г. неговите родители, заедно със семейства
от Шестеово и от други Костурски села, се отправят да търсят повече и по-добра
земя в пределите на Османската империя, като са се установили най-накрая в селата
Стенгел кьой или Челтик, Бигленска околия, Мала Азия. Но броя на семействата,
които са тръгнали напълно доброволно, не е известен.
Според спомените на учителя Наум Христов Георгиев под
с. Шестеово се намирало с. Лъка, което
било обезлюдено през 70-те години на ХIХ в., информацията, която имаме за него, ще представим в
Костурски край – 2.
Та може със сигурност да се каже (на основание на преки, или
косвени сведения), че в периода от ХV до средата на ХХ в. огромна част от Шестеовци са били
принудени ( дали насилствено или по доброволен начин), да напущат родният си
край и да търсят друго място по света,
за да създават нови домове.
 |
| изглед към Шестеово на идване от Тиолишча |
В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”
издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото
население от 1873 г. Тестеово е
посочено като село с 80 домакинства и 140 жители мюсюлмани и 400 жители българи.
Четирима жители на селото вземат участие в Кресненско –
Разложкото въстание от 1878/79 г.
В Пловдивската статистика е посочено като Шестеово със 140
къщи и 400 жители българи.
В статистиката си Теплов, също го посочва под името Тестеово
със 120 къщи и 450 жители българи.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Шистево живеят
850 хриситияни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено Шестово.
Ростковски в своята статистика срещу с. Шестеово е записал,
че селото се състои от 147 къщи, в който живеят 250 славяни-екзархисти и 275
славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Шестеово има 890
жители българи християни.
Според сведения на гръцката църква първият екзархийски
свещеник в Шестеово
се появява през 1891 г., а схизматическото движение се е
засилило твърде много през 1903 г.
На 12.2. 1902 г. в селото става сражение, в което загива
войводата Кузо Стефов.
Преди Илинденското въстание цялото село приема
върховенството на Българската екзархия. Като се има в предвид, че то не е
посочено сред селата, напълно или частично допреминали към Българската Екзархия
в писмото на Търговския Агент в Битоля, до княз Фердинанд от началото на 1905
г., може да се приеме за истина.
Общо 117 жители на селото вземат участие в редовете на ВМОРО
– преди по време и след Илинденското въстание, от които 44 са загинали в
борбата за освобождение на родния край. А, по време на самото въстание в
центровата Апоскепска и в Шестеовската селска чета са се включели общо 57
четника. Според дневника на Михаил Николов центровата и селските Шестеовска и
Апоскепска чети, вземат участие в похода на обединените въстанически сили от
Костурско в походът им към Прилепско в края на август.
 |
| Хотел-ресторант "Логгас" в Шестеово |
Според първоначалния план на въстанието изготвен от
Костурското горско началство, трябвало да бъде нападнат аскера, който се
намирал в селото, но до сражение не се стигнало, тъй като войниците се били
отеглили към Костур.
Селото по време на Илинденското въстание било нападнато и е
направен опит за неговото опожаряване от два табора войска и башибозук, командвани
от Веджи бей и юзбашията Караман бей, дошли от Костур на 25.VІІ.1903 г. Тяхната
задача била, да приберат жените и децата на изгореното от въстаниците с.
Жервени. Но според думите на мюсюлманското население, казани по-късно, главната
цел била да бъде избито мъжкото население на Шестеово, защото там най-напред се
развяло знамето на въстанието. Тогава изгорели 30 къщи и 22 плевни. Войската се
помъчила да преследва бягащите селяни, но била пресрещната от три въстанически
чети. На следващият ден селото било споходено от нова войска и башибозук,
когато се били подпалени още няколко къщи. За последно по време на потушаването
на Илинденското въстание селото е нападнато на 31.VІІІ. с.г. от войска и башибозук
след сражението над с.Апоскеп дадено от обединените въстанически чети
предвождани от В.Чекаларов. Но те само ограбили населението, като отвлекли
всичкия селски добитък.
В късната есен на 1903 г. е едно от селата посетени от Пелагонийският български владика
Григорий, който е натоварен да раздаде помощи отпуснати от Българското
правителство и Червеният кръст, на пострадалите села в Битолския вилает по
време на въстанието.
Според сведението изпратено от Костурското горско началство
до дипломатическите представители в Битоля, селото наброява 180 къщи.
По време на проучвателната обиколка на Павлос Мелас в Костурско, селото е едно първите посетени от него. Още тук с тъга установява,
че никой от селото не знае и една гръцка дума.
 |
| сателитна снимка на Шестеово |
В докладна на Битолския Търговски Агент ог 19.3.1905 г. се
споменава, че двама жители от с. Шестеово, заедно с учителят от с. Българска
Блаца – Иван К. Дамянов, били пресрещнати край Нов чифлик (записано Големи чифлик )
от трима турци и били убити.
В картата си Контоянис го представя като патриаршистко село,
в което има училище.
По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през
1905 г. в Шестово има 544
българи екзархисти и 496 българи патриаршисти – гръкомани и функционират две
български училища. Eкзархийското
училище се учат 53 ученика, обучавани от
един учител, и гръкоманско със 6 ученика
и един учител.
Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като смесено
българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.
В спомените си учителят Георги Райков от с.Търново посочва,
че селото се състои от 252 къщи.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Шестеово преди
Балканската война има 120 български къщи.
 |
| родната къща на Любка Рондова |
След
Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото брои 602 жители, от които
269 мъже и 333 жени.
По същото време, според спомени на неговите жители, в селото
е имало 22000 овце.
В периода между 1913 – 1915 г. според Г. Константинов
/Бистрицки/ след установяване на
гръцкото управление в селото са извършени убийства над българското население,
но не са посочени данни или имена. Също така къщите на българите – бежанци, са
били ограбени и опожарени.
По време на Първата световна война гръцката власт
конфискувала 4000 овце, за изхранването на френската армия, която се намирала в
Костурско.
През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич в селото има 150 славянски християнски
къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 137
семейства, а броят на населението е 573 жители, от които 218 мъже и 355 жени.
В статистиката изготвена от МБЦК в САЩ в Шестеово живеели
1875 човека.
Според Михаелидес са ликвидирани 14 имота на семейства
преселили се в България.
През 1927 г. селото е прекръстено на Сидерохори.
Между 1914 и 1919 г. 14 души от Шестеово подават официално
документи за емиграция в България, а след 1919 г - 12.
В селото са извършени 12 политически убийства.
Според Симовски между войните предимно към България се
изселват 55 семейства с 239 души.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Сидирохори живеят
628 жители. В селото са заселени 8 бежанци дошли след 1922 г.
В 1932 г са регистрирани 70 българофонски семейства, всички
с „изявено славянско съзнание“.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 609 човека,
от които 275 мъже и 334 жени.
Сградният фонд в селото е 128 сгради.
След разгрома на Гърция от Хитлеристка Германия през април
1941 г. в селото е установена българска общинска власт.
По време на Втората световна война селото попада в
Италианската зона и пострадва от новите си управници.
Според сведенията от 1945 г. в селото има 550 българофони,
всички с „негръцко национално съзнание“. По време на окупацията на Гърция
антигръцки са били настроени 24 човека, които са били емигрирали или в Сърбия
или в България.
По време на Гражданската война в Гърция селото също понася
загуби - 44 души са убити (според други източници се говори за 50), 462 души се
изселват в социалистическите страни, а
159 ( според други са 230) деца от селото са изведени от комунистите извън страната като деца бежанци. Но имайки в предвид броя на населението по
това време, би трябвало да е било използвано за сборен пункт.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 315 жители.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в
Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението,
регистриран от преброяванията.
 |
| некрополната черква "Св. Никола" на идване от Сетома |
В селото има четири черкви – „Св. Атанасий”, която по
времето на диктатурата на Метаксас е била разрушена и наново изградена, защото
била с камъни, по които се виждали български писмена; некрополната черква „Св.
Никола”; „Св. Димитър” и „Св. Илия”
Надморската височина, на която е разположено селото е 1040
м.
В спомени, документи,
книги и в интернет пространството от това село се споменават следните лица:
Абдулах, Хасан - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото
притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Алексовски, Мито – брат
на Доца, Цила, Тома и Яни; отведен като дете бежанец в Полша със сестра си
Доца, където и остава. /виж: в. Утрински
вестник,бр. 2745, 24.7.2008./
Алексонски, Яни – брат
на Доца, Цила,Тома и Мито; отведен като дете бежанец в Чехословакия, където
остава. /виж: в. Утрински вестник,бр.
2745, 24.7.2008./
Алексовска - Горгоревска, Доца – родена ок. 1935-1936 г.; като дете бежанец е отведена в
Полша с по- малкият си брат; двете и по – големи сестри са отведени от гръцките
войници по островите; а другият и брат е преселен като дете бежанец в
Чехословакия през 1948 г; завършва педагогика и 30 години работи като
преподавател по руски език. /виж: в. Утрински вестник,бр.2724,30.6.2008;
бр. 2745, 24.7.2008; mhrmi.org/media/aegean_drama_22_m.asp./
Алексовска, София – майка
на Доца, Тома, Цила, Мито и Яни; останала сама в края на Гражданската война;
умира от мъка през 1952 г. /виж: в.
Утрински вестник,бр. 2745, 24.7.2008 mhrmi.org/media/aegean_drama_22_m.asp./
Алексовска, Тома – сестра
на Доца, Цила, Мито и Яни; отведена с баща си и сестра си Цила на заточение на гръцките острови; освободена
през 1952 г.; остава да живее в Гърция.
/виж: в. Утрински вестник,бр. 2745, 24.7.2008./
Алексовска, Цила – сестра
на Доца, Тома, Мито и Яни; отведена
първоначално на заточение с баща и и сестра и Тома из гръцките острови;
останала в родното им село; по – късно се преселила във Вишени. /виж: в. Утрински вестник,бр. 2745, 24.7.2008;
mhrmi.org/media/aegean_drama_22_m.asp./
Андрея, Стойко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Апостолова, Търпена –
родена през 1885 г.; изнасилена от турските войници при потушаването на
Илиндниското въстание./виж:
Георгиев,В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.277./
Атанас - гръкоманин;
учител в гръцкото училище в селото; убит от К. Рашайков на свадба в Тиолишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 326,363,369; Освободителното движение в
Македония...,т.І,с.XLІV./
Атанасова, Султана/Султа/ Недялкова – родена 1873 г.;
промушена с щик /или умряла от страх/ от турските войници, нападнали селото на
26.VІІ.1903 г. ./виж: Георгиев, В., Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник...,с.292; Ил.
Илинден, бр.9(139), с.13./
Бондилов/Пандилов/, Христо Василев – член на ВМОРО; изпълнявал куриерска служба в района на гр.
Лариса; удавил се в р. Саламбрия през 1902 г. на път за Костурско / виж: в. Македонска правда,
бр.5,1.Х.1933,с.4; Чекаларов, В. Дневник...,с.90,94; Архивите говорят т.25. Из архива на Гоце Делчев…, с. 165,166./
Буджов, Димитър Илиев – взел
е участие в Илинденското въстание от 1903 г.; дядо на Любка Рондова. /виж: Уикипедия – Шестеово – Любка Рондова./
Вангелов, Григор – четник
и секретар (писар) в четата на Ат.Петров; запазената от него бележка с
указанието на къде четата трябва да замине след убийството на Нуредин ага,
става причина за една от аферите в Костурско.
/виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІ; Христов, Г.
Хрупищко…,с.151./
Вангелова, Д. – била е
нападната от гръцки войници, но притеклите се на помощ нейни съселянки успели
да ги откажат от „нечестивите им намерения” /виж:
Генов, Г.Беломорска Македония…, с.184./
Васил - двама човека с
такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от
ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от
ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Владов – род, който е
напуснал селото. /виж:
novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./
Вълковска, София Настова – родена ок.1833 г.; главата и
била смазана от турските войски извършили нападението над селото на 25.VІІ.1903
г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов,
Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./
Гавалов, Димитър – член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Гавалова, Мария /Николовица /Малковска – родена между
1813 - 1833 г.; главата и била смазана от турските войски извършили нападението
над селото на 25.VІІ.1903 г./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В.
Дневник...,с.292; Ил. Илинден, бр.9(139), с.13./
Гаваловци – род в
селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода
пиехме…, с. 184./
Георгиев, Васил – роден
през 1889/1890 г; неграмотен; по време на Балканските войни се записва като
доброволец в 3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 16.Х.1912 – неизвестно.
/виж:
Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.149./
Георгиев, Ламбро – роден
през 1883 г; с основно образование; работник; по време на Балканските войни се
записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 23.Х.1912 г
– 11.VІІІ.1913 г./виж: Архивни
справочници,т.9, Македоно...,с.160./
Георгиев, Стасе - лежи
в Корчанския затвор осъден на 3 г., преди Илинденското въстание, като опасен ръководен кадър на ВМОРО. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите
войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.35./
Георгиев, Христо - осъден
на 10 г. затвор в „Котилхане” в Битоля, наклеветен от Костурския владика
Германос Каравангелис. /виж: Тзавелла,
Хр. Кръстинкът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.35./
Георгиев, Христо – роден
през 1891 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота
от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г;ранен на 8.VІІ.1913 г;
награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни
справочници,т.9, Македоно...,с.173./
Герг – двама човека с
такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от
ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от
ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Гюрко - споменава се
като глава на домакинство и като
жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Гюрко, Петко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Гюрко, Станко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Диман, Менко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Димитри –
синът на Димитри; в Османските данъчни
регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Димитри, Андрон - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Димитри, Никола - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Димитри, Стойко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Димитров, Григор П. – член
на ВМОРО; организатор . /виж: Тзавела,
Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681./
Димитров, Никола – роден
на 18.9.1890 г.; установява се в България и учи в Балчик и Русе; учи
агрономство в Германия; взема участие в Балканските войни 1912/1913 г.; след
1913 г. се установява да живее във Варна, където става привърженик на идеите на
БЗНС; помощник-кмет на Варна по време на мандата на Янко Мустаков (1935-1943
г.), а от 23.6.1943 г. до 26.1.1944 г. е кмет на Варна; с негово съдействие са
построени водопроводът „Батовата – Варна”, термичната електрическа централа и
музеят „Владислав Варненчик”; председател на българо-полското дружество във
Варна; умира на 8.1.1986 г. /виж:
Уикипедия – Шестеово – Никола Димитров./
Димо – трима човека с
такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от
ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от
ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Димо, Мино - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Димов, Димитър - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Димов, Коста - взема
участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Осма
чета под войводството на Григор Огненов. /виж:
wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./
Димовски, Борче – роден
е на 15.3.1943 г.; емигрира с родителите си в Югославия; на Олимпийските игри в
Мексико от 1968 г. представя Югославия в
отбора по борба; след като приключва със спортната си кариера се преселва в
Германия; умира на 27.6.2014 г. в Щутгарт. /виж:
Уикипедия – Шестеово – Борче Димовски./
Донко, Кольо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Дуров, Алексо - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Илйов/Илиев/, Янаки –
роден ок.1793-1813 г.; убит на 26.VІІ.1903 , като тялото му било обезобразено,
след като бил пронизан с щик./виж:Георгиев,В.,Ст.
Трифонов,Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник...,с.292;
Ил.Илиден,бр. 9(139),с.13../
Илковски, Яни – роден
през 1932 г.; през ІІ.1947 г. постъпва като доброволец в ДАГ; изпълнява и
куриерски задачи; ранен през 1949 г.; лекува се в България; установява се с
майка си по – късно в Чехословакия; от 1966 г. живее в Скопие. /виж: Македонско сонце, бр. 694,
19.10.2007, с. 45./
Ильо – бил е овчар
монастира „Св.Врач”. /виж: Шклифов, Бл.
На кол вода пиехме…,с.36./
Йован - споменава се
като глава на домакинство и като жител на селото в османските данъчни
регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Калоян, Коста - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Киричева, Василка Андонова – родена през 1922 г.; била е ятачка на партизаните на ЕЛАС в
периода 1943-1944 г.; доброволка в ДАГ от 1948 г. до края на Гражданската война
в Гърция; след края на войната емигрира в Полша, където живее до 1960 г.; след
това идва в България и се установява във Варна. /виж: Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за
БКП…,с.206-207./
Кирк, Стамко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Кирко, Янко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Клявчев, Коста – споменава
се в спомените на Стефан Шклифов. /виж:
Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 185./
Кольов - род, който е
напуснал селото. /виж:
novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./
Комнен, Димитри - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Кондо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се
споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на попълването на
поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Костадинов /Констадину/, Атанас /Атанасиос/ – учител в гръцкото
училище; участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация; член
на селската милиция; вземал участие при нападения над български села, от
андартските чети в района. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Коста - споменава се
като глава на домакинство и като
жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Коста, Унко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Крузо - споменава се
като глава на домакинство и като жител на селото в османските данъчни
регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Кръстев, Младен –
роден през 1862 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1
рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с
бронзов медал./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.388./
Лазаров, Стасо – член
на ВМОРО; за оздравяване на селото е препоръчвал да бъдат наказани коджабашията
Ристо и Станко. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.172./
Лазаров, Тома - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Лазов, Атанас – емигрира
в САЩ; установява се да живее във Форт Уеин, Индиана; подпомага финансово
издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІ,с.13.І
Лазов, Кузма - член на
българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората
световна война. / виж: Даскалов, Г.
Българите в Егейска Македония…, с.488./
Лазов, Яне /Шестеовски/– по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с.
Шестеово. /виж:Томов,А.,
Г.Баждаров,Революционното...,с.121; Илинденско – Преображенското въстание,1903
– 1968,с.233; Чекаларов, В. Дневник...,с.262; Македонците в
културно-политическия живот на България…,с.97./ # някъде се посочва, че е загинал по време на въстанието, но
по всяка вероятност се свързва с Янаки Стасков, тъй като той единствен е
посочен като загинал четник по време на въстанието.
Лейков, Лазар - емигрира
в САЩ; установява се да живее във Форт Уеин, Индиана; подпомага финансово
издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІ,с.13.І
Майов, Васил - член на
българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората
световна война. / виж: Даскалов, Г.
Българите в Егейска Македония…, с.488./
Малков, Ване Доров – според
Петре Наковски е внук на комита, дядо му е бил загинал на Ножот; участник в
редовете на ДАГ; загинал при отбраната на местността Котелската кула на 16.7.
1947 г., след привършване на боеприпасите скочил в пропаста, за да не бъде
заловен от врагът. /виж: Наковски, П. На
пат со времето…, с.70; novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./ # ако дядо му, независимо дали по бащина
или по майчина линия е от Шестеово, това не може да бъде вярно, тъй като
единиственият Шестеовец намиращ се в района, около „Ножот” е Христо Попов, за
който се посочва, че е неженен. Следователно, трябва да се приеме, че става
въпрос за братът на дядо му, е участвал и загинал в този район, и че по женска
линия е свързан с родът на Поповци.
Малков, Ило - емигрирал
в Австралия преди Втората Св. война; установил се да живее в гр. Перт; секретар
на ЦК на МАНС и редактор на в. „Македонска искра”; дарил 50 лири стерлинги за
изграждане на „Австралийска болница в Македония. /виж: Македонска искра, 1947, бр.9./
Малков /Малкото/, Кольо – споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.
185./
Малков, Коста – емигрирал
със семейството си в Австралия; установил се да живее в гр. Перт. /виж: Македонска
искра, 1949, бр. 20,с.3./
Малков, Методи - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Малков, Пенчо - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Малков, Петър Христов /П.Шестевски/ - завършва прогимназиално образование; според Г. Константинов
е бил учител, описва го като: „ пъргав, енергичен и деятелен мъж” ; става член
на ВМОРО; използван е като куриер на организацията; един от хората, които
настояват, за да се заздрави духът на селото, трябва да бъдат наказани Ристо
коджабашията и Станко; от началото на 1903 г. е четник; по време на
Илинденското въстание е четник в наказателната чета на Н. Кузинчев; след
гибелта на Кузо Попдинов става Пополеколски районен войвода; загива в сражение
с турската войска на 20.ІІ.1908 г. в с. Вишени. /виж:в. Балканска трибуна,1908,бр.431;в.Вечерна поща,бр.2348; Дневници и
спомени за...,с.35;Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968,с.228;
Чекаларов, В. Дневник...,с.126,172,240; Константинов, Г. Българско Костурско…,
с.53; Николов, Б. Борбите в Македония…, с. 26; Ипр.,1983,кн.3,с.129./
 |
| Кони Малкова със съпруга си Петър Сидеров от с. Лаген |
Малкова (Сидерова), Кони Костова – единствена дъщеря на Коста Малков; член на МАНС; секретарка
на женската организация към него в Перт и представител в ЦК на МАНС; омъжила се
на 1.5.1949 г. за Петър Сидеров, роден в с. Лаген, Леринско. /виж:
Македонска искра, 1949, бр,15, с.3; бр. 20,с.3./
Мано - споменава се
като глава на домакинство и като жител на селото в османските данъчни
регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Мано, Мино - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Манчо, Шерко - в Османските данъчни регистри
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Мелин, Михо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Мелин, Янко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Мелко, Никола - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер
за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Мелко, Петко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на селото.
/виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Мино, Пейо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Михо - споменава се
като глава на домакинство и като жител на селото в османските данъчни
регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Михо, Петко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Михо, Стамуд - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Младо – братовчед на
Доца Гогаровска, който е бил сред децата бежанци. /виж: mhrmi.org/media/aegean_drama_22_m.asp./
Накевица – сестра на
Насо и съпруга на Нако. /виж: Чекаларов,
В. Дневник..., с. 117./
Нако (Наки, Янаки) Големия – преди да бъде
създадена ВМОРО е убил турчин и е лежал в затвора, успял да избява в България,
от където се завръща и се включва в първата Костурска чета, създадена през 1900
г.; взел участие в убийството на Касъм ага от Капешчица; изпратен да замине в
четата на Марко Лерински; отделя се с Коте Христов в началото на ІХ. 1900 г;
след това е четник в четата водена от Т. Горанов; изпълнява смъртната присъда
над Тр. Маноловски от Косинец; присъединява се към четата на полк. Ан. Янков и
е произведен във войвода на местна чета, която първоначално трябвало да се
насочи към Костур по време на подготвяното въстание; после е изпратен със
задача да подпали с. Сетома когато ще се обяви въстанието на 7.ІХ.1902 г.; заминава
за Гърция с групата на полк. Ан. Янков; завръща се в Костурско преди
Илинденското въстание; отвлича Ристо Янчев и е обвинен с шуря си в неговото
убийство / според П. Кляшев убития е Стасо/ ; наказан в родното си село от
организацията по време на въстанието. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.57,58,73,90,94,116,117; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.49; Освободителното движение в
Македония...,т.І,с.ХХХІІ.; От София
до Костур ..., с. 140; Николов, М. Революционното...,с.45; Попхристов, Г….,
с.26./
Насо – шуря на Нако;
гурбетчия в Чанак кале; завърнал се в Костурско в началото на 1902 г. с мисълта
да вземе участие в освободителните борби; става четник при Коте Христов;
участва в убийството на Христо Янчев. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 68,116,117./
Натев, Димитър -
наказан от ВМОРО по време на Илинденското въстание, защото носел писма от името
на властта за населението да се предаде./виж:Геор-гиев,В.,Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.278./
Никола - трима човека
с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри
от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери
от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Никола, Петко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Никола, Михо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Никола, Янко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Новачков /Навацис/, Атанас /Атанасиос/ - участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация; убит в
Костур. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./?
Новачков, Васил – в
неговата къща се самоубиват Кузо Попстефов и Василка Иванова. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 681./
Новачков, Милйо /Мильо, Илия/ – роден през 1833 г.; убит с щик от турските войници
нападнали селото на 26.VІІ.1903 г./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.277; Чекаларов, В.
Дневник...,с.292; Ил. Илинден, бр.9(139), с.13./
Новачкова, Елена – съпруга
на Васил ; в техния дом се самоубиват Кузо Попстефов и Василка Иванова. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 681./
Панова /Пенова/, Мария
– родена през 1868 г.; застреляна от башибозука на 31.VІІІ.1903 г, защото не
искала да съблече дрехите си. /виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.277;. Ил. Илинден, бр.9(139), с.14./
Пашов, Лазар - член на
българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората
световна война. / виж: Даскалов, Г.
Българите в Егейска Македония…, с.488./
Петко, Петри - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Петрев, Танас /Атанас/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като
четник в Осма чета под войводството на Григор Огненов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./
Петрев, Василий - взема
участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Осма
чета под войводството на Григор Огненов. /виж:
wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./
Петри, Димо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Петров/Жервенски/, Атанас – без образование; през 1900 г.е бил е изпратен от Битоля
като куриер по доставката на оръжие от Гърция за Костурско; назначен от П.Христов за войвода в Костурско; с четата
извършва убийството на Нуредин бей; по – късно е войвода в Ресенско и
Преспанско; загива на 26.V.1902 г. в Долна Преспа. /виж:Николов, М. Революционното...,с.70-73,77,79; Освободителното
движение в Македония...,т.І,с.ХХХV;Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.137.;
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 663; От София до ..., с. 116,140; Чекаларов, В. Дневник..., с.
17,18,21-23,33,34,48,50--55,64,69,72; Из архива на Гоце Делчев ...,с.612; Христов, Г. Хрупищко…, с. 167./
Петров, Атанас – лежи
затворен, но не осъден в „Котилхане” в Битоля. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…,
с.35./
Петров, Георги – роден
през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.;
според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Петров, Янаки /Нако, Наки, Накито/ малкия – Хр. Силянов го описва като най-младия и най-гиздав между
всички костурски четници, с голобрадо още лице; четник от четата на Кузо
Стефов; загинал на 12.2.1902 г. в родното си село. / виж: Чекаларов, В. Дневник…, с.157, Силянов, Хр. Писма и изповеди на…,
с. 146; Силянов, Хр. Освободителното движение в Македония…, т.1, с.ХХХII; Константинов, Г.
Българско Костурско…, с.39 / # Г. Константинов, грешно посочва, че е родом от с. Цакони
Петров, Яни – роден
през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.;
според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
поп Димитър Георгиев Пройков /Пройнов/ - затворен в Корчанския затвор; осъден на 7 г.
затвор, с обвинението, че е опасен ръководен кадър на ВМОРО, амнистиран; след
Илинденското въстание е в Битолския затвор „Котилхане” осъден на 10 г. затвор,
наклеветен от хората на Каравангелис. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 53,101; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.577; Освободителното движение в Македония...,
т.І,с.ХХХVІ; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Тзавелла,
Хр. Кръстинкът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.35,36./ # двама са свещенниците с името Димитър. Неговото име не
фигурира сред освободените през 1904 г.
поп Димитър – по всяка
вероятност става за него дума от цитираният от Силянов документ на БТА в
Битоля, според който под натиска на Вангелис е признал Цариградската патриаршия
и е останал свободен и не е арестуван наред с Търпена Попдимитрова и поп
Димитър Пройков; без да бъде преследван от някого избягал от енорията си и се
преселил във Варна през март 1905 г. /виж:
Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.33; Райчевски, Ст. 1904-1906.
Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с.89; Силянов, Хр. Освободителното движение в
Македония…,т.II,
с.12./
поп Коста - лежи в
Корчанския затвор осъден на 7 г., преди Илинденското въстание, като опасен ръководен кадър на ВМОРО. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите
войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.36./
Попдимитров, Христо /Ристето/ - донесъл писма от името на полк. Ан. Янков до Митре Влашето,
Коте Христов и Хр. Силянов./виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 122./
 |
| Търпена Попдимитрова |
Попдимитрова, Търпена – родена
през 1884 г.; член на ВМОРО; учителка в различни села в Костурско; член на
Тайния съюз на българските учителки в Костурско, които подготвят учениците от
последните класове да оказват съдействие на четите; през учебната 1902/1903 г.
е учителка в с. Дъмбени, по клевета на Костурския владика Германос Каравангелис
е затворена в Битоля, заедно с четирима свои съселяни; умира през 1918 г. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 109,117,131,134,166,172,173,
181,189; 237,241; Силянов, Хр.
Освободителните…,т. II, с.577; Дневник на костурския войвода...,с.45,300;
Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІ; Македонски преглед,1995,
кн.3, 115-148./
Попов – род, който е
напуснал селото. /виж:
novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./
Попов, Христо / Атанас / – роден 1886 г.; четник в Костурската чета на Хр.Цветков (под
№ 5), която преди да стигне до повереният си район, трябвало да помогне на организационните
чети в Прилепско и Велешко да се справят с въоръжената сръбска пропаганда; бил
оставен за старши на групата на костурските четници на “Ножот”; според
твърдението на Ст. Аврамов и възприето от Хр. Силянов, че е помощник войвода на
четата, че е един от хората, които настоявали да се приеме сражението на този
връх, и ако се наложи да загинат там и изпълнил дадената дума; но в дневника на
четите преминали през Кюстендилският пограничен пункт на ВМОРО, срещу неговото
име е отбелязано, че загива във Велешко, а не край с. Ракле. /виж:Четите...,с.89; Силянов, Хр.
Освободителните борби на Македония,т.2…, с588; Освободителното движение в
Македония и Одринско…,т.2, с. ХХХV./ # също така може да се сравни с електронният
вариант публикуван от „Библиотека Струмски” на л.52, за което им благодаря, тъй
като цитираната книга бе издадена в
ограничен тираж от Държавния Архив. / виж:strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_ Cheti.pdf./
Пройков, Петър - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Ратко /Ранко/, Гелко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Ристо /Танчо/ – коджабашия;
гръкоман; замесен в Иванчовата афера; събирал пари от хората за да ги спасява
от турците след Иванчовата афера; под давление на владиката в Костур, настоявал
да бъде назначен гръцки учител. / виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.172; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.
ХХVІ;Никоров, М. Революционното...,с.84./
 |
| Любка Рондова |
Рондова, Любка – родена
на 24.8. 1936 г; през 1948 г. по време на Гражданската война в Гърция е
изведена извън страната като дете-бежанец; живее в Полша и в Чехия; завършва
славянска филология в Карловия университет в Прага; през 1960 г. семейството на
Любка се установява в България и тя работи като екскурзовод, преводач и
редактор и служител в отдели по културата в различни ведомства; сериозният ѝ
път на народна певица започва след като се премества в София и постъпва в
ансамбъла за народни песни и танци „ Гоце Делчев“ , където остава 30 години,
като дълго време е негова солистка и лице; тук, в средата на българи преселници
от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар,
изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и
своите изпълнителски умения на известна българска народна певица; издава три
компакт диска, в които част от песните и са от родният и край, а другите са
авторски; починала на 15.3. 2016 г. в София. / виж: Уикипедия – Шестеово –
Любка Рондова/# През 2015 г., бе създаден документалния
филм на Максим Караджов и Цветан Томчев «Родена във въздуха» с участието на Любка Рондова. През
декември същата година бе представен в Дом на киното в София. Приятел помогна
да бъде осъществен контакт с авторъ, за
представянето му в Стара Загора, като второ излъчване на продукта. Нужно беше
само да се осигури залата в РБ «Захари Княжевски» и сумата от 500 лв, тъй като
филмът не е субсидиран от държавата, киното, телевизията..., а набираните
средства, да могат да се вложат в друг проект. Всички тези условия, бяха
предадени на зам.кмета по културата на Община Стара Загора, но по всяка
вероятност е стигнала до извода, че въпросът за съдбата на децата – бежанци, е
твърде маловажен проблем, когато страната и Европа се тресеше от опасността на
бежанската вълна, теоритически идваща от Сирия. От януари 2016, когато лично
съм говорил с г-жа Сотирова, а чрез общински съветник и беше даден телефонен
номер за връзка с г-н Томчев... До сега филмът е представен още в Несебър, в Нощ на музеите –
Етнографски музей, в Столичната библиотека и в сградата на Община Велико
Търново. А, през това време Любка Рондова си тръгна от този свят.
Сиркелов, Янчо /Яни/ –
роден през 1835 г.; убит от башибозука на 31.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев,В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.277; Ил. Илинден,
бр.9(139), с.14./
Сиркелова, Траяна –
родена през 1885 г.; била изнасилена от войската по време на потушаване на
Илинденското въстание./виж:Георгиев,В.,Ст.
Трифонов,Македония и Тракия...,с.277./
Сотириос /Сотир/ - гръкоман;
според доклад на Германос Каравангелис, който не е публикуван в посочената
книга, но е включен в изготвената таблица с жертвите от страна на Цариградската
патриаршия е бил учител в селото и е убит в него през 1900 г. /виж: Official documents
concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.
120,121./ # твърде вероятно да е един и същи учител – Атанас, убит от Кольо Рашайков.
Спасо/ Стасе/ – одобрен
да остане четник в Костурско при посещението на Г. Делчев в района;
присъединява се към четата на Коте Христов. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.54, 58,62,116; Освободителното движение в Македония..., т. І, с.XLІІ./
Спиро – четник в четата на Коте Саров. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 19-21./
Спирова, Василка Иванова – учителка в селото през учебната 1901/1902 г.; родена в
Битоля; преди това е била учителка в Хрупишча; годеница на Кузо Стефов; загива
заедно с него. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.53; От София до Костур...,с.144; Силянов, Хр. Писма и изповеди
на...,с.144-146; Дневник на костурския войвода...,с.43; Освободителното
движение в Македония...,т.І,с. ХХІІІ-ХХІV; Константинов, Г. Българско
Костурско…, с.39./
Стамко, Йорго - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Стамко, Малко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Стамко, Муно - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Стамуд - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се
споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на попълването на
поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Станко – гръкоман;
заедно с коджабашита Ристо поддържал връзки с Костурския владика Г.
Каравангелис. /виж: Чекаларов, В.
Дневник..., с.172./
Стано - споменава се
като глава на домакинство и като
жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Стано, Блажо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на попълването
на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Стасков/Спасков/, Янаки
– роден през 1878 г.; взел участие в Илинденското въстание като четник; загинал
в сражение с турската войска./виж:Георгиев,В.,Ст.
Трифонов,Македония и Тра-кия...,с.277; Ил. Илинден, бр.9(139),с.14./
Стефан - споменава се
като глава на домакинство и като
жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Стефанов, Георгий - взема
участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Осма
чета под войводството на Григор Огненов. /виж:
wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./
Стойо, Ставре - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Сърбинов, Кузман –
наказан от ВМОРО по време на
Илинденското въстание, защото носел писма от името на властта до населението да
се предаде./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.278./
Сърбинова, Петра/Наковица/ – родена през 1875 – 1878 г.; промушена с щик от турските
войници нападнали селото на 26.VІІ.1903 г./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В.
Дневник...,292; Ил. Илинден, бр.9(139), с.13./
Тасо – четник в четата
на Ат. Петров от края на 1900 или началото на 1901 г.. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІV/ # възможно е, да е едно и също лице със Спасо/Стасе/
Ташевци – род в селото
споменат в спомените разказани от Ст. Шклифов пред синът му. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.
185./
Теохаров, Христо - член
на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис;
андартски главатар; братовчед на Анастас; участвал при обсадата на Жупанишча,
когато загива М. Влаха. /виж: Георгиев,
В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник...,
с.350,369,370./
Тодоров, Васил – роден
1882 г.; четник от Велешката чета на Ст.Димитров, влязла в Македония на
12.ІІІ.1904 г./виж:Четите...,с.29./
 |
| Теод. Тодоров |
Тодоров, Теод. – емигрира
в САЩ; установява се да живее във Форт Уеин. /виж: Гаджев,д-р Ив.Българската емиграция...,т.І,с.528./
Тома - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се
споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на попълването на
поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Търпенов, Георги - лежи
в Корчанския затвор осъден на 4 г., преди Илинденското въстание, като опасен ръководен кадър на ВМОРО. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите
войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.35./
Търпенов, Яни - лежи в
Корчанския затвор осъден на 4 г., преди Илинденското въстание, като опасен ръководен кадър на ВМОРО. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите
войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.36./
Франо, Кольо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Хасан, Кучи - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;
безимотен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70
./
Христо – в неговият
дом е пребивавал Пелагонийският владика Григорий при раздаването на помощи на
пострадалите по време на потушаването на Илинденското въстание от 1903 г. от
селата Шестеово и Апоскеп. /виж:
Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с. 169./
Христов, Атанас - лежи
затворен, но не осъден в „Котилхане” в Битоля. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстинкът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…,
с.35./
Христов, Никола –
роден през 1874 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1
рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 5.Х.1913 г; бил е в плен. /виж:
Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.775./
Христов, Тома Янчев – роден
на 1.3.1895 г.; произведен подпоручик на 5.10.1916 г.; поручик на 30.5.1918 г.;
служил по време на Първата св. война в 27 Чепински пех. полк; уволнен през 1920
г. /виж: Офицерски корпус…., т.7, с. 55./
Цветков, Илия – починал
на 120 г. възраст в родното си село през 1959 г., всички гръцки вестници били
писали за това. /виж: novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./
Шерко, Петко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Шестеварчето, Григор - участник
в националноосвободителните борби на Македония; погребан в братската могила в
с. Апоскеп. /виж: Ил. Илинден, 1928,
кн.1, с. 8; Дневник на костурския войвода...,с.147./
Шестеовски /Шестовски/, Никола /Кольо/ Георгиев – брат на Кузо; израства в Кондороби; включва се в редовете
на ВМОРО, а по-късно във ВМРО; през 1942 г. се завръща с брат си и се включва в
изграждането на МБРК в Костурско; на 5.3.1943 г. е избран за член на ЦК на МБРК
към Оста, отговарящ за Пополеколския район;
през август 1944 г.е заловен от части на ЕЛАС, заедно с брат си и Хр.
Насков от Езерец, край с. Кондороби и отведени за Хрупишча, но от моста на р.
Берик скача в реката, според друга версия е разстрелян от партизаните при опит
за бягство. /виж: ИДА,т.94,с.47; Гаджев, д-р
Ив. Иван Михайлов...,с.895; Даскалов, Г.Участта на българите в Егейска
Македония…, с.414-548; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 249-250./
Шестеовски/Шестовски/, Кузо Георгиев – брат на Кольо; член на МБРК към Оста; през август 1944 г.
е заловен от частите на ЕЛАС край с. Кондороби, заедна с брат си и с Хр. Насков
от с. Езерец; лежи дълги години в гръцки затвор, след което емигрира в България
и се установява във Варна, където и увира. /виж:
ИДА,т.94,с.47; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.901; Даскалов, Г. Участта на
българите в Егейска Македония…, с. 414-548; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,
с. 286./
Шестоваров – притежател
на кожен магазин в Женева, който се бил оженил за дъщерята на Чарли Чаплин. /виж:
novazora.gr/arhivi/category/nasi-sela/page/5./
Янакиев /Шестевски/, Димитър – учител в българското класно училище в Костур, писар в
българската Костурската църковна община; убит от гърка Тома Георги по указание
на Германос Каравангелис на 9 май 1905 г.; убиецът е бил заловен с нож в
ръката, с който е нанесъл четири прободни рани, и е признал, че той е извършил
убийството, като отмъщение за погубването на гръцкия учител в с. Сетома;
погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж:
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Христов, Г.
Хрупищко…,с.140; Константинов, Г. Българско Костурско…, с. 17,46; Райчевски, С.
1904-1906. Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с. 114; Ил. Илинден, 1928, кн.1, с. 8; Дневник на
костурския войвода...,с.147 ./
Янакиев, Димитър – получил
като бежанец парична помощ от Костурско братство през 1946 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 77./
Янев, Атанас – роден
през 1883 г; по време на Междусъюзническата война се записва като доброволец в
3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 1.VІ. – 8.VІ. 1913 г; починал. /виж:
Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.816./
Янев, Паско Петров – роден
на 5.4.1917 г.; член на РМС от 1936 г.,
а на БРП(к) от 1937 г.; партизанин в Габровски-Севлиевския отряд от юли 1942 до
септември 1944 г.; участва в Първата фаза във войната срещу Нацистка Германия
като помощник-командир на 4-ти артилерийски полк; служи в БНА като достига до
чин генерал-майор; автор е на мемоарната книга „Това не се забравя”./виж: Уикипедия – Шестеово – Паско Янев;
Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП…,с.473./
Яни – член на
Костурската Българска черковна община; убит на 14.3.1905 г. край Нов чифлик от
трима турци (по всяка вероятност помаци от с.Жервени, тъй като единият от тях
бил разпознат като Хасан от същото село). /виж:
Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите от Македония и Одринско…, с.
96./
Яно - четирима човека
с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри
от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери
от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
Янко, Андрод - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Янко, Никола - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която в момента на
попълването на поименния данъчен регистър е станала притежание на жителите на
селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и
Велес…,с.70 ./
Янко, Пейо - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Янко, Шерко - в Османските данъчни регистри от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.70 ./
Янос – споменава се
като глава на домакинство и като
жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.83./
174.Янчев /Янчов/, Христо /Ристо/ – член на ВМОРО; убит от Нако и Насо по поръка на Коте
Христов. /виж: Чекаларов, В.
Ддневник...,с. 53,89,94,117; Из архива на Гоце Делчев ...,с.412; Константинов, Г. Българско
Костурско…, с.39./ # Г. Константинов, грешно го посочва, като
жертва дадена по време на смъртта на Кузо Стефов и Василка Иванова Спирова.
