неделя, 30 юни 2013 г.

Костурски край - Лошница



Лошница/Лошнича,Лосница/  дн. Γέρμας

Селото се намира на 27 км югоизточно от Костур, на 9 км северно от Богатско и на 9 км югоизточно от Горенци. Високо в пл. Синяк.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно от тогавашната община (дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория).
В края на ХІХ в. Лошница е гръцко село на самата южна българска етническа граница. Според статистиката на Шинас от 1886 г. в  с. Лосница живеят 800 християни.
Ст. Веркович споменава, че селото се състои от 130 християнски къщи, с едно училище и общият данък, който плащат жителите му е 18250 пиастри на Османската хазна.
На картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Лошнича.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска кааза и има 600 жители гърци християни. По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. селото има 400 жители гърци.
Макар че селото е чисто гръцко и да е използвано като място за среща между Костурският гръцки владика Германос Каравангелис с ръководителите на гръцката въоръжена пропаганда в периода 1903 – 1913 г., прави впечатление, че не са споменати много участници от това село, като ятаци, куриери или участници в гръцката въоръжена милиция в спомените на участниците в нея.
Гръцката статистика от с.г. го представя с 1 500 жители гърци елинофони.
По време на Балканските войни селото попада в Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 903 жители, от които 468 мъже и 435 жени.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 960 жители, от които 454 мъже и 506 жени. Всичко семействата в селото са 201.
През 1926 г. е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос
Според преброяването от с. г. в селото живеят 1024 ж., от които 471 мъже и 553 жени. В селото е заселен само един бежанец дошъл след 1922 г.
Според преброяването от 1940 г. в него живеят 1186 ж. Сградният фонд в селото е 358 сгради..
По време на германската окупация на Гърция при сражение на гръцка паравоенна чета с немски части, селото е опожарено.
Според статистиката от 1945 г. селото наброява 1224 ж.
В периода преди Граоданската война в Гърция е известно името на един водач на маджирски отряд, нападнал село Куманичево през 1945 г., но дали в този отряд е имало и други участници от селото, не е известно за сега.
Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 1032 човека, макар че селото не пострадва по време на Гражданската война.
След войната започва емиграция отвъд океана.
Наодморската височина, на която е разположено селото е 839 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Александрос – коджабашия на селото./виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.253./
Алексиу, А. - член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото през декември 1904 г. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Дзимас, Димитриос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото; участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Дуфляс, Зисис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; председател на СК; един от основателите на комитета „Македонска борба” от Й. Драгумис в Битоля; тъй като мястото на селото е стратегическо, заобиколено от всякъде с българоговорящи села е отговарял за неговата охрана; поддържал е постоянни връзки с Битолското гръцко консулство; след Хуриета от 1908 г. е принуден да напусне селото; преселва се в Атина; завръща се след Балканските войни. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Дуфлос, Йоргос - ръководител на маджирска банда нападнала с. Куманичево на 4 и 5. V.1945 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Катарахяс (Цикас),Зисис  кмет на селото; сътрудник на Каравитис по време на въоръжената гръцка пропаганда в периода 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Папайоану, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото; участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
8.Селциотис, Илиас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

петък, 21 юни 2013 г.

Костурски край - Ловраде



Ловраде /Головраде, Оловради, Лувради,       
   Лурати,Лонград, Лувъра/   дн. Σκιερόν

Руините от селото се намират на 25 км югозападно от Костур,15 км югозападно от Хрупишча, на 2 км западно от Забърдени и на 4 км северозапдно от Долени , в пл. Одре на десния бряг на р. Голешово.
При преброяването от 2001 г. е представено като бивше село от тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Според преданията Ловраде е основано през ХVІ – ХVІІ в. от седем семейства.
В края на ХІХ в. е малко българско село  в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на Шинас от 1886 г. се отчита, че името на селото е Оловранте или Луврати, в което живеят 300 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено също с две имена – Лонград и Ловради.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Оловраде има 181 жители българи.
В началото на ХХ в. цялото население на Ловраде е под върховенството Цариградската патриаршия.
Според Иван Катарджиев цялото село било взело участие в Илинденското въстание от 1903 г. Но за това реални факти във вид на документи, дневници, спомени на участници от това време дефакто не потвърждават това твърдение. В дневника на Васил Чекаларов обхващаш периодът от 1901 г. до Илинденското въстание, липсва информация, за каквато и да е дейност на организацията в селото или споменаването на някой дори да е бил ятак или куриер. В спомените си Михаил Николов също не споменава нещо за селото. В спомените си разказани пред проф. Милетич – Иван Попов, спаменава село Оловради на три пъти, като в последния уточнява, че е сред посетените през февруари 1903 г. Изрично посочва, че организационна чета е посетила Костенарията преди това, но тъй като тогава повечето мъже били на гурбет, нищо не знаели за нея, и че имено при тази обиколка селото за първи път е посетено. Пандо Кляшев в спомените си също не споменава селото или някой жител от него, който да се е включил в революционното движение. Георги Марков, също не споменава селото в книгата си „Хрупищко”. БТА в Битоля – Андрей Тошев, също не дава сведения за някой пострадали от селото по време на въстанието, или за унищожена собственост от страна на турската армия или башибозук. Може да има представители на селото, които да са вземали участие по време на Илинденското въстание в Костенарийската чета, какъвто би могъл да бъде случаят с бащата на В. Ивановски.
В картата на Контоянис селото е посочено под името Лурати, което е подвластно на Гръцката Патриаршия, и има училище.
Гръцката статистики от 1905 г. показват Луврадес като село с 300 жители гърци. Всички останали свидетелства – на гръцката църква, консулството в Битоля отчитат, че селото е преминало на страната на Екзархията през 1904 г., и че е „повредено”.
Вардас, както и неговите  съвременници, отбелязват селото под името Лувъра, което е екзархийско, и в което има 30 семейства (225 души). Всички тези източници, цитирани до момента, потвърждават изнесената информация от писмото на Българският Търговски Агент в Битоля – Андрей Тошев до княз Фердинанд от януари 1905 г., в което се посочва, че през 1904 г. селото е приело Българската екзархия.
За връщането към лонното на Вселенската Цариградска патриаршия, мерките от страна на Гръцката въоръжена пропаганда не закъсняват. Нападнато е от гръцки андартски чети през август 1905 г., когато са извършени грабежи. През септември или октомври на с.г. след изпращането на заплашителни писма от страна на гръцката въоръжена пропаганда селото е отново нападнато, и силите са насочени към 6 къщи, които явно са били крепост на Екцархията в селото, и са подпалени с цел да се изкарат укрилите се в тях.  Нападението е отблъснато с жертви от селската милиция на Ловраде и околните села, при отстъплението си андартите отвели коне със себе си. Нови нападения последват и през 1906 и 1907 г. В периода 18-20 май 1907 г. селото на два пъти е нападнато от андартски чети и цялото село е изгорено. Това принуждава всичките 36 домакинства (252 човека) да напуснат селото и да потърсят спасение в гр. Хрупишча. В документ от БТА в Битоля, до дипломатическия агент в Цариград от 10 юни с.г. се посочва, че когато селото е нападнато и опожарено в него е нямало мъже, тъй като повечето от тях били отишли на гурбет, а кмета и азите се намирали по служба в нахийския център Хрупишча. В рапорта си от 13 юни с.г.  управляващият БТА в Битоля Хр. Минчович до Министъра Външните Работи на Княжество България – Димитър Станчов, се обръща с молба да се окаже помощ на жителите му „повечето жени и деца, са на открито небе и без никакви средства за живеене”.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Лувраде преди Балканската война има 30 български къщи.
По време на Балканските войни един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – Одринското опълчение.
След Балканските войни Ловраде попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в с. Лувъра живеят 176 човека, от които 90 мъже и 86 жени.
През 1918 г. селото е представено като съставно от община Езерец.
Според Милойевич в с. Луврада е имало 7 славянски – християнски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в с. Ловрадас живеят 141 човека.
Според Михаелидес в селото са ликвидирани имоти на 7 семейства, които са емигрирали в България.
През 1928 г. селото е прекръстено на Скиерон. Тъй като в селото не са настанени бежански семейства след 1922 г., то преброяването от с.г. отчита, че населението е останало 22 човека, от които 10 мъже и 12 жени.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 10 семейства, всички са с пробългарско съзнание.
Изселено е през 30-те години на ХХ в.
Според В. Ивановски по време на Гражданската война в селото е разположен щаб на ДАГ. По това време селото е напълно унищожено от редовната гръцката армия. Единствената запазена сграда тогава е селската църква.

В спомени,  документи, книги и в интернет простронството като жители от това село се споменават следните лица :

Андонов, Петро – селски кмет; глава на 8-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Андонов, Томе - глава на 3-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Андонов, Фоти - глава на 5-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанас – баща на В. Иванковски; участник в Илинденското въстание; бил пленен по време на въстанието; избегнал смъртното наказание благодарение на ходатайството на Костурският гръцки владика Германос Каравангелис. /виж: Укипедиа – Васил Иванковски./
Атанасов, Андон - глава на 4-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Аргир - глава на 4-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Димитър - глава на 6-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Стерйо - глава на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Тодор - глава на 19-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Атанасов, Яни - глава на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Василев, Дино - глава на 8-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Василев, Сидо - глава на 10-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Георгиев, Кръсто - глава на 6-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Георгиев, Тодор - глава на 5-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Гетовци – според местните предания, това е едно от седемте семейства, които са сред основателите на селото. /виж: Уикипедия – Головраде./
Гятов, Зисо  - убит от андартите през VІІ.1906 г. в селото. /виж: Борбите в Македония ...,с.630./
Делова, Тяновица – убита при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония ...,с.648./
Димитров, Атанас - глава на 9-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Димитров, Васил - глава на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Васил - глава на 6-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Георги - глава на 5-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Фоти - глава на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Зисов, Атанас - глава на 12-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Зисов, Георги - глава на 3-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Ивановски, Васил – роден на 18.10. 1906 г.; заедно със семейството си след опожаляването на селото си се преселва в Хрупишча; по време на Първата световна война цялото семейство емигрира в България и се установява в Пловдив, където завършва прогимназия (ІІІ клас); от 1922 г. става член на БКМС, а на следващата и член на БКП ; участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г.след атентата срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, преминава в нелегалност; през октомври 1926 г. емигрира в СССР и минава на македонистки позициии; през 1932 г. се връща в България и става член на ВМРО /об./; пише за  „Македонско знаме”  „Македонско единство“ и в сп. „Македонски вести“; в „Македонско знаме“ под псевдонима Бистришки публикува и основното си произведение „Защо ние македонците сме отделна нация“; по време на Втората световна война преминава в нелегалност, но вследствие на провал е заловен през 1942 г. и е осъден на 15 години затвор;  през 1943 г. е прехвърлен от Пловдивския затвор  в затвора в Идризово, където създава основното си произведения „Македонският въпрос в миналото и днес”; през юли 1944 г. успява да избяга от затвора и се присъединява към партизаните; член е на АСНОМ; през 1944-1945 г. се противопоставя на просръбската и антибългарска политика на Лазар Колишевски при създаването на македонския литературен език и азбука; през ноември 1945 г. по поритически причини напуска Скопие и се връща в България; развива дейност в България за откъсването на Пиринска Македония от страната и присъединяването ѝ към Югославия в периода 1945 – 1948 г.;  през 1949 г. е арестуван като Титов шпионин и е осъден по процеса на Трайчо Костов на 12 г. строг тъмничен затвор; амнистиран след Априлския пленум 1956 г.; умира в София през 1991 г. /виж: Добринов, Д. ВМРО (обединена)..., с.226; Гребенаров, Ал. Легални и тайни организации на македонските бежанци..., с. 245;  Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения..., с.85,454-455; Иванковски, В. Зашто ние Македонците сме отделна нациjа..., с. 14 – 65; БКП, Коминтернът и Македонският въпрос (1917-1946). Документи, т.II, С., 1999, с. 1245-1248./
Ивановци - според местните предания, това е едно от седемте семейства, които са сред основателите на селото. /виж: Уикипедия – Головраде./
Йованче, Тоше Йоско – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кирязов, Васил – селски аза; глава на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Кирязов, Никола - глава на 16-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Костов, Кърсто - глава на 4-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Мангова, Димовица - убита при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония ...,с.648./
Мангова, Тана Димова – родена през 1891 г.; убита при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония ...,с.648./
Нестимски, Аргир Атанасов – изселил се да живее в Билишча; през 1927 г. по време на Коледните празници отива при близките си в Хрупишча, но е арестуван и заточен на о. Крит. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./
Николов, Димитър - глава на 8-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Николов, Димитър – роден през 1886 г.; тухлар; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 11 Серска дружина при МОО; 28.Х.1912 – 10.VІІІ. 1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.502./
Николов, Дина - глава на 5-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Атанас - глава на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Сидо - глава на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Стерйо - глава на 5-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Фоте - глава на 12-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Петров, Никола – селски аза; глава на 7-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Томов, Георги - глава на 4-членно семейство; къщата   му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Фотев, Дино - глава на 4-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Фотев, Ставро - глава на 14-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Шуткова, Търповица - убита при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония ...,с.648./
Янев, Анастас - глава на 7-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Янев, Стерйо - глава на 5-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
48.Янев, Филип  - глава на 10-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение  на андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./

вторник, 18 юни 2013 г.

Костурски край - Лисотер, Личишча



Лисотер /Лицотер, Лисотери/ дн. Περιστερά

Селото се намира в областта Нестрамкол на 34 км югозападно от Костур и на 9 км югозападно от Нестрам, в северните поли на пл. Грамос, на десния бряг на р. Бистрица..
При преброяването от 2001 г. е посочено като бивше село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).
В края на ХІХ в. селото е в Костурска каза на Османската империя. Но не е отбелязано в статистиката на В. Кънчов и от секретаря на Българската екзархия Д. Мишев.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според Симовски населението на с. Лисотери е от гърци качауни.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 89 жители, от които 42 мъже и 47 жени.
През 1928 г. е прекръстено на Перистера и е посочено, като съставно село от община Нестрам.
Според преброяването от 1928 г. в него живеят 104 жители, от които 47 мъже и 57 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г. За това относно етническата принадлежност на населението може да се приеме за вярно твърдението на Симовски, че населението е било гръцко.
През 1940 г. населението нараства на 114 жители, като мъжете и жените са по равен брой 57 .
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 100 човека.
По време на гражданската война селото е обезлюдено и такова остава до 1951 г.
Надморската височина, на която се е намирало селото е 1149 м.

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не съм срещнал да е споменат някой като жител на това село.


                                            Личишча дн. Πολυκάρπι

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу Костур /15 км по шосето/ и на 1 км северно от Маврово. Край селото минава Стара река, която в миналото е заблатявала целия район.                                                                                  
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община (дем) Македони, префектура Костур (Кастория).
В началото на ХІХ в. френският консул при Али паша Янински – Франсоа Пуквил пише за селото, че се състои от 50 семейства българи и турци.                                                                  
По време на Кресненско – Разложкото въстание от 1878-1879 г. жители на селото вземат участие в него като четници.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. в селото живеят 340 християни и 500 турци.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Личища има 270 жители българи и 120 турци, административно числящо се в областа Пополе.
В началото на ХХ в.  Личища е едно от малкото чисто патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Личища има 560 българи патриаршисти – гъркомани и в селото функционира гръцко училище, в което се учат 25 ученика, обучавани от един учител.
Гръцката статистика от с. г. представя селото като смесено гръко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Личишча преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.                                                                                                   
В 1911 г. в Личишча е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а през 1913 г. е осветена църквата „Света Варвара“.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 380 жители, от които 207 мъже и 173 жени.
През 1918 г. селото е обявено като съставно село на община Черешница.
Според Милойевич селото се състои от 70 славянски - християнски и 95 турски къщи.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 585 жители, от които 282 мъже и 303 жени.
Според Пелагидис през 1924 г. от селото са изселени 20 мюсюлмански семейства с обща численост 250 човека, и на тяхно място са заселени 31 бежански семейства, от които 26 са от Мала Азия и останалите от други места. Имайки в предвид тази информация, относно настанените бежански семейства, трябва да се приеме, че евентуално по-напред е имало мюсюлмански семейства, които са напуснали селото, или че има и българи, които са напуснали селото, което не е отразено до сега в литературата, защото едва ли са настанени повече семейства от наличният сграден фонд.
През 1926 г. селото е прекръстено на Поликарпи и е прехвърлено към община Маврово.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 585 жители, от които 279 мъже и 306 жени, в това число и 195 бежанци, които са пристигнали след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. от всичко 75 семейства, само 10 са запазили славянското си самосъзнание, останалите вече са започнали да се променят.
Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 735 човека, от които 374 мъже и 361 жени.
По време на окупацията през Втората световна война с антигръцки прояви се били 92 човека. Избягали в Сърбия или България 12 човека.
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 740 жители, от които 370 са славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция - 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца – бежанци, а в началото на 1949 г. селото е обезлюдено и населението му преселено в с. Маврово, за да не оказва помощ на ДАГ. След приключването на Гражданската война жителите му се завръщат.
Според преброяването от 1951 г. в селото са останали 184 жители.
През 1963 г. в селото се сформира подразделение на младежката организация „Ламбракис”, в която са членували хора с българско самосъзнание. Според спомените на тези, които са членували в нея, местното ръководство е изпълнявало функциите на областно ръководство за Костурско.
Надморската височина, на която се намира селото е 618 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Анастаси - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Аргир - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Аргирус, Емануил – роден през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Брайко - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Василев, Тръпко – роден на 14.ІІІ.1876 г.; през 1906 г. завършва общия курс на Държавното рисувално училище в София; основната професия на Василев е декоратор, но художественото му наследство се състои предимно в пейзажи; през 1910 г. открива първата художествена галерия в София, която става известна като „Тръпковата галерия“; въпреки недоброто си материално положение той поддържа галерията в продължение на години и така допринася много за популяризирането на изобразителното изкуство в България; по-известни негови платна са : „Люто в гората“ и „В гората“, и двете рисувани през 1956 г. и притежание днес на Националната художествена галерия; през 1957 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий” I ст.; умира на 9.ХІ.1970 г. в София. /виж: Укипедия – Тръпко Василев. /
Василиос /Висилиос/ - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Георги - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Глигорио, Козма – родена през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Гогов, Атанас Евтимов – роден на 11.VІІІ.1938 г.; има завършен 6 клас в гръцко училище; един от ръководителите и организаторите на младежката организация „Ламбракис”; арестуван първоначално в Костур, а след това прехвърлен в Кожани, където е осъден на 6 месеца затвор; след излизането си от затвора, успява да се прехвърли в Италия, а после се установява в Западна Германия. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 153-155./
Гогов, Евтим – баща на Атанас и Никола; убит през 1947 г., за това че синът му се включил в редовете на ДАГ. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 153./
Гогов, Никола Евтимов – по време на Гражданската война се сражава в редовете на ДАГ; загинал през 1947 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 153./
Гямев, Цветко - вземал участие в Креснеско – Разложкото въстание от 1878-1879 г. като четник от чета №8 под водачеството на Григорий Огненов и Кара-Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Дамянов, Мане – член на младежката организация „Ламбракис”;  по време на военната хунта е арестуван. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 154./
Димитриос - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Дросо, Киро - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Йоаникио – монах; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Калини – монахиня; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Калиники – монахиня; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Калос - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Калос, Тиома - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Керамичиев, Димитър – роден на 2.VІІІ.1936 г.; едно от децата бежанци от селото; през 1961 г. завършва филосовския факултет на Скопския университет; през 1979 г. завършва магистратура в Белградския университет във Факултета по политология; от 1981 г. започва да работи във Факултета за физическа култура, като преподавател по психолоия на спорта; през 1991 г. защитава докторантура в Скопския университет; професор е на Белградския университет; умира на 25.V.2008 г. в Скопие. /виж: Македонска енциклопедиjа, т.1..., с.688./
Койко - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Константин – монах; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Лазов, Петър – вземал участие в Креснеско – Разложкото въстание от 1878-1879 г. като четник от чета №8 под водачеството на Григорий Огненов и Кара-Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Мерсо - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Наумо, Коле – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Панайоти – монах; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Пенко - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Петров, Никола - вземал участие в Креснеско – Разложкото въстание от 1878-1879 г. като четник от чета №8 под водачеството на Григорий Огненов и Кара-Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
поп Бойко /Брайко/ - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
поп Васил – екзархийски свещеник; обслужвал Хрупишката енория; убит с камъни по време на Илинденското въстание. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 640; Македонски дневник (спомени на Търпо Поповски..., с. 98-99./
Роксо - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Романо, Дука – монах; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Самаров, Киро - член на младежката организация „Ламбракис”;  по време на военната хунта е арестуван. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 154./
Сидов, Яни – бил е сред основателите на младежкото подразделение на организацията „Ламбракис” в родното си село; арестуван по време на хунтата и осъден на 7 месеца затвор в Кожани. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 154./
Ставиа, Андреа – родена през 1873 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Тиодо – преосвещеник; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Томо - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Фотини – монахиня; споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
39.Христо, Паун – роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

неделя, 9 юни 2013 г.

Костурски край - Ливада, Линотопи



                 Ливада /Чайркьой, Чайр/

Селото е посочено в картата на Австроунгарския генерален щаб под името Ливади и Чайркьой. В гръцката статистика от 1905 г. е посочено като с. Чайр и че в него живеят 37 мюсюлмани. В картата си Контогони също го посочва, че се намира в Костурска Кааза . През 1913 г. в него живеят 25 жители, 12 мъже и 13 жени.
През 1918 г. селото посочено като съставно към Яновенската община.
Симовски, го определя, като влашко село през 1912 г. и обезлюдено през 1940 г.
По всяка вероятност населението му е било влашко, защото ако беше мюсюлманско, щеше да има регистрация за изселване на населението в Турция.

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не се среща за момента,  да е споменат някой като жител на това село.



                                   Линотопи /Линитова/

Линотопи се е намирало в северното подножие на пл. Грамос, на десния бряг на р. Бистрица, по средата между селата Тухол и Омотско.
При преброяването от 2001 г. е посочено като бивше село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава в Османските дефтери под името Линитова, в което има 72 домакинства, в края на ХV в..
Големият културен и икономически растеж, който преживява селото е през ХVІ-ХVІІ в./1570-1656 г./, той се свързва с живота на зографските фамилни ателиета. Следи от т.нар. Линотипна зографска  школа се откриват освен в Егейска и Вардарска Македония, а и в  Южна Албания, Епир и Тесалия. Характеристиката на иконостасния комплект или отделни икони в храмовете „Св.Атанасий” „Св. Йоан Предтеча” и „Рождество Христово”в с.Арбанаси и храма „Св. Димитър” в Пловдив са тяхно дело.
През 1769 г. Линотопи е било едно от грамощенските влашки села, което е съсипано заедно със съседните Грамос и Николица по времето на Али паша Янински. Жителите му се разпръсват в различни посоки в Западна Македония, като някой от тях стигат до Битоля и Охрид. Други, като родителите на Константинос Белиос и Стерьос Думбас, спират временно във Влашка Блаца, за да достигнат до Виена. По всяка вероятност тогава се променя и народностния състав на населението.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Линотопи има 250 жители арнаути християни, селото административно е принадлежало според него към Нестрамската нахия.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

В документи, спомени, книги и в интернет пространството, като жители на това село се посочват следните лица:



Димитрио – двама човека с такова име са посочени в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора, възможно е да са били и зографи изписали стенописи в манастира. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Димитрула – споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Димо - споменава се в поменика триптих на Слепчанския манастир Св. Никола, Прилепско; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 117./
Жито, Пол - споменава се в поменика на Слепченския триптих; не е изключено да е зограф работил в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
Йован – споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора; възможно е да е бил зограф, изписал стенописи в манастира. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Йон - споменава се в поменика триптих на Слепчанския манастир Св. Никола, Прилепско; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 117./ # възможно е Йон и Йован да са едно и също лице.
Коста – споменава се в поменика триптих на Слепчанския манастир Св. Никола, Прилепско; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 117,132; http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_4/15%20=%20023_3%20Spisanie%202011%20Gergova.pdf./
Марко - споменава се в поменика триптих на Слепчанския манастир Св. Никола, Прилепско; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 117./
Мартин - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в него. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Михаил - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в него. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Никола Зограф – представител на една от първите известни зографски фамилии от Линотопи; през 1639 г. стенописи в храма  „Св. Никола” на архонта Томан в Костур; през 1647 г. изписал храма „Св. Димитър” в Сиатища; през 1651 г. в храма „Св. Петър” с. Бежани, Южна Албания; 1652 г. манастира „Преображение” край с. Дряново, Анаселишка кааза. /виж: artoficons.com/wp-content/uploads/bsk-pdf-manager/ 8_STATIA-I-Na-Bulgarski-reduced-size.pdf; artoficons.com/wp-content/uploads/bsk-pdf-manager/5_STATIA-II-Copy-Bulgarski-reduced-size.pdf;. youplanet.com/guide/articles/172/ churches-in-kastoria/
Никола - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в него. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./  #възможно е да се отнася информацията и за Никола Зограф
Никола - споменава се в поменика на Слепченския триптих; по всяка вероятност е бил преписвач на книги, защото е записано в триптиха: „пак писа Никола”. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
Отатира, Олимпия - споменава се в поменика на „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
Писка, Георги – майстор златар; направил обкова на иконата Света Богородица Одигитрия ат 1789 г. /виж: Уикипедия – Линотопи./
Полози - споменава се в поменика триптих на Слепчанския манастир Св. Никола, Прилепско; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в манастира. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 117./
поп Георги /Георгиа/ - споменава се в поменика на Слепченския триптих. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
поп Димитър /Димитриа/ - споменава се в поменика на Слепченския триптих. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
поп Илия - споменава се в поменика на Слепченския триптих. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
поп Йоан -  споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
поп Стамат/а/ - споменава се в поменика на Слепченския триптих. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
поп Стефан - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./
поп Татиан - споменава се в поменика на Слепченския триптих. /виж: Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки..., с. 22./
24.Реджиджано - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора; възможно да е бил и заграф изписал стенописи в него. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

събота, 1 юни 2013 г.

Костурски край - Кьошк чифлик, Лабаново, Лагор, Либешово



                          Кьошк чифлик

Името на селото не се среща сред посочените в "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., теоретически би могло да се предположи, че е едно от онези 15 селища „с непознато име”, в които живеят  българи.
Селото е споменато единствено в статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. със 45 българи християни, и според която  то административно е представено заедно със Стар чифлик към нахия Нестрам, но самият той под обяснителна бележка в края на страницата  пише, че „са чифлици от околността на гр. Костур”.

В докаменти, книги, спомени и в интернет пространството не се среща за момента друга информация и за лица, които да са известни от това населено място.

                                Лабаново /Лобаново/

Името на селото не се среща сред посочените в "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., теоретически би могло да се предположи, че е едно от онези 15 селища „с непознато име”, в които живеят  турци, тъй като там не се прави разлика между българин християнин и българин помак, а съответно и за грък, и щом е мохамеданин, значи е турчин.
Селото е споменато единствено в статистиката на Васил Кънчов от 1900 г., според която  то административно е принадлежало към нахия Хрупишча. В него са живеели 175 гърци-мохамедани. Това е единственото село в Костурско, в което населението е гръцко, приело мюсюлманската религия. Засягайки въпроса за гръцките мохамедани в Етнографията си, В. Кънчов посочва и неговото местоположение. „Те образуват една дълга ивица край десния бряг на Бистрица. Начеват със с. Лобаново близо до моста Смикси...”. Според Веркович, приемането на мохамеданската религия е станало през втората половина на ХVІІІ в. Ако селото е съществувало би трябвало да се намира срещу  днешното село Нова Костараджа / Νέο Κωσταράζι/

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не среща да е споменат някой като жител на това село.
                           
      Лагор /Лаора, Лагора/ дн. Λάγουρη

При преброяването от 2001г. е бивше село от тогавашната община (дем) Хрупишча  /Аргос Орестико/, префектура Костур /Кастория/.
Би могло да се приеме, че за първи път името на селото се споменава през 1769 г., когато е едно от седемте нападнати и разрушени населени места в Костурско от албански банди.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. в с. Лаора живеят 50 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Лагора.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с. Лагор живеят 60 гърци. Селото се намирало в Костенарийската нахия на Костурската каза, според него.
Секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. посочва, че в селото живеят 75 гърци.
Селото не е споменато в гръцката статистика от с. г.
Според архива на Вардас преди Хуриета в селото е имало 7 гръцки семейства с обща численост 39 човека.
Според Г. Константинов /Бистрицки/ преди Балканската война селото наброява 12 гръцки къщи.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
Лагор е от малкото села в Костурско, което запазва старото си име не променено. Според списъка от 1913 г. в с. Лагора живеят 29 жители, 15 мъже и 14 жени.
През 1918 г. селото е обено като съставно в община Хрупишча.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 16 жители. През 1928 г. то наброява 17 жители и в селото не е заселван бежанец след 1922 г.
Броят на сградите през 1940 г. е 5.
Според статистиката от 1945 г. селото е обезлюдено.

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не среща да е споменат някой като жител на това село.


Либешово/ Лебишово, Лебисово, Любишево/
                       дн. Αγιος Ηλιας

Селото се намира на 25 км  югозападно от Хрупишча и на 2 км източно от с. Жужелци (дн. Спилеа) в полите на планината Одре. Южно от селото е разположен Зиковишкият манастир „Свети Атанасий“.
При преброяването от 2001г. е съставно село от тогавашната община (дем) Хрупишча  (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Либешово има 350 жители българи, и е представено като село от Костенарията.
В началото на ХХ в.  цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава из;яло под върховенството на Българската екзархия, според писмо на БТА в Битоля до княз Фердинанд.
Гръцката статистика от 1905 г. представя Либисово като село с 310 жители гърци.
В една или друга степен селото не остава безучастно в разгорялата се борба за надмощие. В селото има привърженици на българската и гръцката кауза за Македония, и плаща своя данък. Според документи, в селото са извършвани наказания и от страна на двата комитета. Макар че с. Видолушче да е служело като база за почивка на Вардас, според спомените на владиката Г. Каравнгелис имено в Либешово са ставали неговите срещи с капедан Лицас и други андартски капедани.  
Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи, а според Георги Марков и една куцовлашка. Според последният, макар и да спадало селото към Хрупищко, административно било част от Анаселишката кааза преди Балканските войни.
По време на Балканската война един жител на селото се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение, а е възможно и да са двама. Вторият, ако не са едно и също лице е посочил като родно село Либешово, но че е жител на Костур.
След Балканските войни селото попада в Гърция. През 1927 г. е прекръстено на Агиос Илиас.
В документ на гръцките училищни власти от 1941г. се посочва, че в Либешево „населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски“. По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и населението му драстично намалява.
Надморската височина, на която е разположено селото е 927 м.

В спомени, документи, книги и в интернет простронството като жители от това село се споменават следните лица :

Алезоти, Евангелос – епитроп на църквата в селото;  едно от доверените лица, които са получавали пари от гръцките консулства в Солун и Битоля , за да оказват помощ на гръцките училища в Костурско. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./
Андонов, Андон – отвлечен от андартските части по време на Втората световна война; успял да избяга. /виж: ИДА,т.94,с.44-45./
Андонов, Георги – член на ВМОРО и на СК; не издържал на мъченията на които е подложен от капедан Вардас; издал скривалището в което са намирали останките на К. Живков и Я. Христов; наказан от ВМОРО на 17.ІІІ.1905 г. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.572; Борбите в Македония ...,с.623, 624./
Димитров, Щерьо – роден през 1892 г.; живее в Костур; завършен ІІ клас; бръшнар; по време на Балканските войни е четник в четата на Н.Андреев. /виж: Архивни справочници.т. 9.Македоно..., с.231/
Ковачев, Щерьо Д. – роден през 1892 г.; завършено ІІ отделение; търговец, по време на Балканските войни е доброволец в 3 рота от 13 Кукушка дружина при МОО, 3.ІІІ – 13.ІV.1913 г. /виж: Архивни справочници.т. 9.Македоно..., с.352./ # някой от данните говорят, че лицето Щерьо Димитров  и Щерьо Д. Ковачев са едно и също лице
Мичовски, Мито/Христо/ Христов – член на църковното настоятелство; член на ВМОРО и на СК; измъчван от хората на капедан Вардас да издаде скривалището, в което се е укрил К. Живков; издържал на мъченията и убит от андартите. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 659; Силянов, Хр. Освободителните…, т. II, с.584; Борбите в Македония ...,с.623./
Николау, Петрос – епитроп на църквата в селото; участвал в разпределението на парите получавани от гръцките консулства в Солун и Битоля за нуждите им заедно със Евангелос Алезоти. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./
поп Стерио - гръкомански свещеник; предал Костандо Живков; тайно доверено лице на Костурския владика Германос Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 358,359; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.324,325./
Фоти, Георгиос – гръкоман; според писмо на Костурският владика Г. Каравангелис до Цариградската патриаршия, е убит на 18 март, след като Костенарийската чета е влязла в селото да събере милицията за нападението над Зиковищенският манастир.  /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.68-69, 124,125./
Христов /Христо/, Атанас /Атанасиос/ – гръкоман; андартин; убит на 17.ІІІ.1905 г.; според писмо на Костурският владика Г. Каравангелис до Цариградската патриаршия, това е станало на 18 март, след като Костенарийската чета е влязла в селото да събере милицията за нападението над Зиковищенският манастир.  /виж: Борбите в Македония ...,с. 624;  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.68-69, 124,125./
11.Шутков, Петър Христов – член на ВМОРО и на СК; измъчван от хората на капедан Вардас да издаде скривалището, в което се е укрил К. Живков; издържал на мъченията и убит от андартите. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с. 595; Борбите в Македония ...,с.623./