Костурски край - Омотско

Омотско /Омоцко, Омоскон,Омоско Умскон/                   

                            дн. Λειβαδότοπος

Изглед към селото днес

Селото се намира в областта Нестрамкол на 41 км югозападно от Костур и на около 11 км западно от Нестрам, на левия бряг на р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. е представено като съставно село в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Около 1791 г. много от жителите на селото, заедно с тези от съседните села се изселват в Брацигово.

Черквата „Св. Никола” днес

Според статистиката на Схинас от 1886 г. село Омоскон е чифлик, което се намира на брега на река и в него живеят 15 семейства християни, а общият брой на населението е 120 човека.

В каратата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено под името Омотско.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Омотско има 247 жители – българи. В картата на Контоянис с. Умскон е представено като патриаршистко.

Цялото население е гръкоманско, останало под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Омоско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище, където учат 10 ученика, обучавани от един учител.

Гръцката статистика от с.г. представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.

Според документи на Битолското гръцко консулство  селото остава вярно на Гръцката Патриаршия до Балканската война.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.

Като се има в предвид, че организационно селото не попада в организационната територия на ВМОРО, според спомените на Георги Христов за Хрупищко, а не се споменава и в спомените на дейците от гръцката борба за Македония, можем да приемем, че населението остава извън борбата.

След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 102 жители, като съотношението между мъже и жени е 50/43.

Според Милойевич в селото има 15 християнски – славянски къщи.

При преброяването от 1920 г. се отчита нарастване на населението и то достига 114 жители, но съотношението между мъже и жени се запазва високо 64/50.

През 1927 г. е прекръстено на Ливадотопи.

Според Пелагидис село Омоцкон е било смесено село и от него се изселени 6 мюсюлмански семейства, с общо население 30 човека.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Ливадотопион живеят 123 човека, като този път съотношението между мъже и жени е променено 58/65. В селото са настанени четирима бежанци след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението нараства значително и то достига до 211 човека, като съотношението между мъже – жени е 107/104. Сградният фонд на селото е 45 сгради.

Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 200 човека.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и е напуснато от жителите си, а  40 деца са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци преди това.

В периода от 1951 г. до 1991 г. във всички преброявания извършвани в Гърция срещу името на селото стои цифрата 0. В последното преброяване от 2001 г. в него са регистрирани 41 жители, но като се има в предвид това, че е посочено, че пътят е с ограничено използване, а данни за надморската височина, липсата на  пощенски код и телефонна връзка с кметството е сведение за обезлюдено село, но снимките публикувани от Петридис Сакис, навеждат на мисълта, че в периода 2006-2007 в него има живот. .

Изглед към  камбанарията на черквата „Св. Никола” в Омотско днес

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като негови жители са споменати следните лица:

Андрея - роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Арнаут, Стерьо - роден около 1721 г.; преселил се със семейството си в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Арнаут Щерьо – роден през 1780 г.; изселва се в Брацигова през 1791 г. заедно с родителите си;  занимава се със строителство; през 1837 г. построява църквата „Св. Богородица” в Хасково; също така е автор и на много други проекти като църкви, джамии и часовникови кули. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Бинко - роден около 1740 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Бойчо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Буро - роден около 1740 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Бюлюк, Танчо - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Велю - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Глухче, Насе - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Гърнето, Ицо – роден около 1730 г.; баща на А. Мечкарин; преселва се в Брацигово през 1791 г. ; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.  /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Гърнето, Петко - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Гюро - роден около 1731 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Дамче - роден около 1721 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; постороил си собствена воденица в Брацигово през 1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Дзано - роден около 1740 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Диман - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Димир - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Димко - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Дуко - роден около 1726 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик; моста над Стара река през 1805 г., който е известен като „Дуков мост”. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Дюнко - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Зисо, Марко -  роден е през 1736 г.; през 1791 г. се изселва в Брацигово; занимава се със строителство; през 1813 г. построява заедно с майстор Петър Чомпал църквата „Св. Неделя” в Батак; негово дело е и църквата в с. Радилово. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Зога - роден около 1726 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Игнат - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Илчо - роден около 1752 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Исидор (Сидор) - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Йорго - роден около 1716 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Карабайрактар, Толю - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Кацар, Цильо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Копаран, Михо - роден около 1721 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Къню - роден около 1745 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Кърле - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Кьормишо, Мишо - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Манол (Нольо) - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Мечкарин (Гърнето), Атанас -  роден през 1786 г. ; преселва се в Брацигово, заедно с родителите си през 1791 г.; участва във възстановяването на Рилския манастир; през 1832 – 1833 г. построява Брациговската черква „Св. Йоан Предтеча”. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Михал - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Нано - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Недялко - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Ройко - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Саво - роден около 1745 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Серафим - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Сидо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г./виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Сотир (Соте) - роден около 1745 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Стамен - роден около 1740 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Устабаши, Ванчо – роден около 1716 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Фильо - роден около 1731 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Цанко - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Цанко - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Цойко - роден около 1740 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Чока - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

49.Шаваник, Кътю - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителни дейности в Рилския монастир в периода 1816-1819 г. /виж:Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12 – 27./

Костурски край - Олишча

Олишча/Олища, Охолища, Холища дн.

Μελισσότοπος

Изглед към селото и монастира „Св. Врач”

                                                                          

Селото е разположено в географската област Пополе, в южното подножие на пл. Върбица, разклонение на Вич, на около 22 км източно от Костур и на 10 северно от Горенци, на 4 км северозападно от Загоричани, на 4 км северно от Бъмбъки, на 2 км западно от манастира „Св. Врач” или „Св. Безсребърници”, известен още като Олишченски манастир, на 10 км югозападно от Бобишча.                                                                                                                       

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно село в  тогавашната община (дем) „Св. Врач” (Агии Анаргири) в префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османските архиви под името Охолища в края на ХV в. със своите 160 семейства.

През ХІХ в Олишча е чисто българско село.

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Олишча има 40 домакинства със 150 жители българи.

В статистиката на Схинас от 1886 г. се посочва, че в с. Холища живеят 300 вселенски християни.

Ст. Веркович също споменава селото но с името Тихолища, но по описанието става ясно, че се отнася за с. Олишча. Според него имало 34 брачни двойки, които плащали 4140 пиастри данък на Османската империя. Посочва, че почвата е плодородна, но голяма част от населението отива на гурбет, защото земята била недостатъчна. В селото имало една църква с един свещеник. Децата се обучавали в близкия манастир „Св.Врач”.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Олища.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Олишча живеят 390 жители българи. Цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Олишча има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище, в което се учат 23 ученика, обучавани от един учител.

                                                                                

Изглед от селото днес

Гръцката статистика от с.  г. показва Олишча като село с 225 жители българи и 225 гърци

По време на Илинденското въстание селото е било ограбено от башибозук на 23.VІІІ.1903 г и било подпалено , но са изгорели само 3 къщи.

В едно от последните писма до жена си, с дата от 2.10.1904 г. Павлос Мелас споменава селото и населението му, като невярващо, че може да се противопостави на българите (сиреч ВМОРО).

Според Христо Силянов, селото е нападнато през 1906 г. от андартски отряди.

Според Георги Константинов /Бистрицки / Олища преди Балканската война има 90 български къщи.

През 1912 г. вследствие на Балканската война Олишча попада в пределите на Гърция.                                  

В Олища и Загоричани. На 29.XII. м. г. в с. Олища отишъл гръцки андартин Миза от Клисура с гръцки войници и [взели] 33 овци. На едного от притежателите взели бакшиш, за да му освободят една овца; поискали му и чорапи, но не намерили.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 412 жители, от които 204 мъже и 208 жени.

През 1918 г. е обявено за център на община заедно със с. Бъмбъки.

Според Милойевич в Олишта има 65 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 286 жители, от които 124 мъже и 162 жени.

Ликвидирани са шест имота на семейства, които са емигрирали в България според Михаелидес. Според други сведения, след 1919 г. 9 жители на Олишча емигрират в България по официален път.

В 1927 г. селото е прекръстено на Мелисотопос.

Според преброяването от 1928 г. в с. Мелисотопос живеят 336 жители, от които 151 мъже и 185 жени, в това число и един бежанец дошъл в селото след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 65 семейства и всичките са славяноговорящи.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 362 жители, от които 169 мъже и 193 жени.

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в селото се създават младежки антифашистки групи през 1942 г.

Статистиката от 1945 г. отчита, че селата Мелисотопос и Ставропотамос /Бъмбъки/ имат 723 ж., от които 700 са славяноговорящи.

Селото  пострадва по време на Гражданската война в Гърция, когато 45 деца  са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 233 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 732 м.

                                                               

Изглед черквата в  селото днес

     

В спомени,  документи, книги и в интернетпространството като негови жители са споменати следните лица:

Апостолов, Козма – роден през 1865 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Атанасов, Дамян – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Аргиров, Ильо Поплуков – син на поп Лука и Лозана Аргирова; дезиртирал от гръцката армия. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184./

Аргтирова, Лозана – съпруга на поп Лука; интернирана на о.Крит, защото сина и дезиритирал от гръцката армия. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184/

Вълчев, Аргир – съпруг на Ангелина; по време на престоя им в Югославия след края на Граоданската война в Гърция е бил подложен на тормоз заедно с жена си от сръбските власти; емигрира със съпругата си в България през 1958 г. и се установяв във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 89./

Вълчева, Ангелина Кузова – родена през 1924 г.; член на АФЖ, по време на Гражданската война е помагач на партизанските отряди от ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в Югославия, където живее до 1958 г.; след това емигрира със семейството си в България и се установява във Варна. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 89./

Гошева, Фана Григорова – родена през 1913; по време на Гражданската война в Гърция е мобилизирана  в редовете на ДАГ от 1948 до 1949 г.; сред края на войната емегрира в Полша в периода от 1949 до 1960 г.; през 1960 г. се преселва със семейството си в България и се установява във Варна. /виж:Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 115./

Иванов, Димитър – с основно образование; работник; по време на Балканските войни е доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 23.Х.1912 – 10.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен. /виж:Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.282./

Ицов, Дино – член на ВМОРО; четник в селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска. / виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.291./

Георгиус Киру

Киров(Киру), Георги (Георгиас) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; убит от ВМОРО на 9 февруари 1906 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 126,127./

Клапсов, Христо – през 1928 г. заедно със сина си и 5 съселяни е заточен като виден българин. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Костов,Зисо - член на ВМОРО; четник в селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.291./

Кузов, Спиро – по време на Междусъюзническата война се записва като доброволец в 3 рота от 9 Велешка дружина при МОО; 20.VІІ.- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.393./

Николов, Костадин – роден през 1883 г; завършен І клас; сарач; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 16.Х.1912 – 10.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.506-507./

Пандели, Христо – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Папавасилиу, Козмас – убит на 9 февруари 1906 г. в селото от чета на ВМОРО. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127

папа Христос Папамихаил  - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Парнавела, Панайот Аргиров – брат на Фана Шопова; арестуван и убит. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 467./

поп Константинос - родом от Самос; игумен на Олишчанския манастир, въпреки че е бил женен; направена му е засада от М. Влаха  при която е ранен; умира пренесен в манастира, където е погребан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.  366, 367./

поп Лука Аргиров – къщата му била нападната и подпалена от „капитан” Стефо, защото синът му Ильо дезиртирал от гръцката армия; попа успял да се спаси. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184./

Попов, Спас – съпруг на Велика; по време на окупацията на Гърция през Втората световна война се сражава в редовете на ЕЛАС./виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 356./

Попова, Велика Христова – родена през 1921 г.; по време на Втората световна война и окупацията на Гърция е помагач на отрядите на ЕЛАС; по време на Гражданската война в Гърция, първоначално също е помагач на ДАГ, но през 1948 г. е мобилизарана; след края на войната емигрира първоначално в Полша, където престоява до 1952 г, след което заминава за СССР; през 1963 г. пристига в България със семейството си и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 356./

Попхристов, Пандо – роден 1888 г.; четник от Битолската чета на Лука Джеров, влязла в Македонияна 1.VІІІ.1907 г./виж:Четите...,с.95./

Салауров, Кузо – женен за Сия, тетка на Ст. Шклифов от с. Черешница. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова,  Български диалектни текстове..., с.80./

Скеклиов, Тома Алеков – роден през 1924 г.; член на ЕПОН от 1942 г. и на ГКП от 1946 г.; по време на окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гражданската война е помагач към отрядите на ЕЛАС и ДАГ; след края на Гражданската война емигрира първоначално в СССР, където престоява до 1956 г, а след това заминава за Полша; през 1962 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 382./

Скеклиова, Елефтера Кузова – родена през 1928 г.; член на ЕПОН от 1943 г. и на ГКП от 1950 г., от 1962 г. на БКП; по време на Втората световна война при окупацията на Гърция е помагачка на отрядите на ЕЛАС в Костурско; по време на Гражданската война в Гърция се включва като доброволка в редовете на ДАГ от 1947-1949 г.; след края на войната емигрира в Полша, където пребива на два пъти (1949-1952 и 1956 – 1962) от 1952 до 1956 е в СССР; през 1962 г. със семейството си се преселва в България и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 382./

Шопова, Фана Аргирова – родена през 1920 г.; сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г., като първоначално е в състава на партизанският отряд с командир Нули от с.Ватохори, след раняването и през 1948 г. работи в бонлница към ГЩ; в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; през 1962 г. със семейството си пристига в България и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 467./

Янков, Васил – роден през 1875 г.; работник; по време на Междусъюзническата война се записва като доброволец във 2 рота от 4 Битолска дружина при МОО; 20.VІІ.- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.821./

29.Янкулов, Стефан – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./