неделя, 3 юни 2012 г.

Андрей Тошев "Дипломатически писма и доклади на един търговски агент в Битоля" (продължение)




                                                                           24

Рапорт № 313 на БТА в Битоля до до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович, относно задържани българи от село Палеохор по повод интрига от страна на Леринския митрополит Йоаникий

                                                                                                       Битоля, 20 април 1904 г.

                                                 Господине Агенте,

На 1 Декемврий м.г. е бил убит от няколко души въстаници гръцкият свещеник поп Никола от с. Палихор, Кайлярска каза, който е минавал за явен шпионин и мразен от цялото тамошно българско население. Въпреки обсто­ятелството обаче, че навседе е било известно, [за] какво поп Никола е убит от войводата Никола Андреев и четата му, властите, като не могли да заловят ис­тинските злодейци, арестували като съучастници в убийството: Киряз Стоя­нов от с. Палихор (бивш учител в Ракита), Цине Дикев, Панде Василев, Тилче Николов и Тасе Цилев от с. Ракита. При всичко, че тяхната виновност с нищо не е могла да бъде доказана, даже и пред съда. Тези нещастници са осъдени по на 15 години затвор само вследствие доноса на Леринския гръцки митро­полит Йоаникий. Осъдените се намират понастоящем в Серфидженския за­твор, гдето излежават наказанието си и надали ще попаднат в амнистията, при всичко, че престъплението, което им се приписва, макар и неправомерно, има политически характер.
Приемете...
                                                                     Княжески Търговски Агент: (п) Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2022, л. 122-123.
Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.32.

                                                                               25

Поверителен рапорт  № 316 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за избягали турци от Битолския затвор, които са били замесени в бягството на 32 българи от него по – рано

                                                                                                    Битоля, 22 април 1904 г.

                                           Господине Министре,

След избягването на 32 души българи от тукашния затвор, за което имах честта да Ви съобщя с рапорт от 5 Март под № 186, всякой се надява­ше, че ще се въведат сигурни мерки за предотвратяване на подобни случки. Па и самите власти оповестиха това. Какви обаче са били взетите мерки, може да се види от факта, че миналата нощ избягаха от същия затвор двама турци: Шефки ага и другарят му Селиша бей. Първият от тях беше главният помощник на избягалите по-рано затворници при изкопаването на канала, през който избягаха, но за негово нещастие, два дни преди избягването на другарите му българи, той бил преместен в друг кауш. Щефки ага обаче излезе верен на своите другари и не ги издаде. Туй показва за лишен път некадърността на турските власти да запазят затворниците си и тогава даже, когато вземат най-строги мерки.
Приемете...
                                                           Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2061, л. 8-9.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.32 – 33.

                                                                26

Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство  в Битоля , с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров, Министър - председател и Министър на външните работи и на изповеданията.

                                              Господин Министре,
За да се запознае човек по-основно с поминъчното състояние на населението в Битолския вилает  трябвало би да разполага с много повече данни, отколкото тия що са предмет на настоящия рапорт, трябва при това и повече време. Моя главна цел в случая е да обрисувам, тъй да се каже, в едри черти нелесното положение на населението в този край. А за да бъде картината по-ясна, аз намерих за целесъобразно да разделя вилаета на четири части, които според нуждата се подразделят от своя страна. Тая групировка, неестествена може би на пръв поглед, ми се видя най-удобна, защото тъй по-лесно се изпъква общността - от една страна, разликата - от друга в поминъчно отношение на разните каази  във вилаета. Към първата група се отнасят Леринско и Костурско каази, които стоят най-добре икономически; към втората спадат Битолска и Прилепска каази; към третата - Преспа, Охридска каази, Демир-Хисарска и Крушовска нахии и към четвъртата група спадат Кичевска кааза и Поречка нахия. Към последната група се отнасят ония села, чиито жители се намират в най-западнало поминъчно положение.
Там, гдето нуждата го изисква, всяка кааза и нахия се подразделя по реда си на села: планински, крайпланински и полски. Какъв е поминъка в вилаета, кои са причините за неговия силен упадък, где и как населението може да се повдигне економически, при какви условия и пр. ще се види от редовете, що следват.

  
  1. КОСТУРСКА  И ЛЕРИНСКА  КААЗИ

Поминъчното състояние на жителите в Костур е средно. Главният занаят е кожухарството. Преди 20 - 30 години той е бил много по-цветущ, ала от тогава значително западна, главно за туй, че голяма част от населението, по липса на достатъчно средства или заразено от модата почна да се облича във френски дрехи. Сега от 5 - 6 години този занаят отново се съживява, благодарение на няколко солидни търговски къщи като: Джата, Мандопулос, Зисиядис и пр. , които отвориха кантори в Лайпциг, Одеса, Москва и в главните градове в Турция, като Цариград, Измир, Солун и пр. Тези къщи си доставят суров материал най-вече из Лайпциг, обработват го в Костур и тогава го разпращат в странство. Повече от 600 къщи се прехранват от кожухарство.
По-долната класа се занимава с риболовство. Главен източник за туй е езерото, отгдето изкарват най-вече крап и сомове. По-голямата част от тая риба се изнася главно за Еласона, Гревена, Населица, Корчанско, та дори и за Битоля и Солун. Развит е така също и ханджилъка, но в по-слаби размери. Пазаря става в понеделник.
 Главният поминък на Лерин е дребната търговия и лихварството. Последното е повече в турски ръце. Практикуват го и някои българи. Особено откакто почнаха мнозина сиромаси да заминават за Америка, лихварството се усили твърде много. Най-умерената лихва, и то най-често срещу ипотека е 20%. Достига обаче и до 60%. Всекой, който заминава за Америка взема 20 лири с условие, че на годината ще ги заплати 28.
Част от градското население се препитава със земледелие и с градинарство. Около 70 - 80 къщи се занимават с първобитно грънчарство. Глинените изделия изнасят за Леринско и Костурско. Панаир става от 1 - 15 май и то главно за добитък Пазаря е в сряда.
В самия град виноделието е съвсем слабо; особено от четири години насам, то е съвсем западнало по причина на перноспората.

************

 Селата на тия две каази могат се подраздели на:
а) планински, б) край-планински и в) полски.
Селяните на планинските и край-планинските села и в двете каази се отличават по своята интелигентност, свободолюбие и народолюбие. В туй отношение те стоят много по-високо не само от селяните на другите каази във вилаета, но дори и от гражданите в някои от вилаетските градове.
Едно тукашно семейство от 8 - 10 члена харчи ежегодно най-малко 30 лири, когато разноските на подобна челяд в другите каази на вилаета не превишават 15 - 20 лири. Изобщо може да се каже, че жителите на тия две каази до ланските събития прекарваха доста охолно.

 А.) Планинските села

 Поминъкът на чисто планинските села, разположени на източните и западните склонове на Неретска планина и в двете каази е въобще чужбината. Няма българин от тия места, който да не е бил в странство: България, Румъния, Австрия, Гърция, Цариград, Мала Азия, а от някое време и в Америка. В силата на стар обичай, всякой младеж е длъжен за прекара известно време на чужбина. Иначе той не може да се ожени лесно, макар и да бъде и от добро състоятелно семейство. Домоседите са за присмех на другарите си, особено пък на момите. Благодарение на странствуванието им и на сношенията им с по-просветени люде, всички почти селяни от тия краища, дори и неграмотните са много развити. Заедно с припечеленото те отнасят в селата си и известна Култура. За туй между впрочем сведетелстват техните спретнати жилища, много от които представляват солидни каменни постройки. Покъщнината им е проста, но чиста и наредена с вкус. Местността тук е планинска и неплодородна. Нивите се сеят на три години веднъж и то само ръж. Един дюлюм (1600 кв. м.) нива дава средно до два хектолитра ръж на стойност около 120 гроша. От друга страна разноските по обработването на един дюлюм земя не са малки. Преди да се посее нивата трябва да се изоре през лятото най-малко по

пет пъти по 10 гроша                = 50 гроша.
Пренос, вършитба и пр                20 “
Десятък                                          20 “
                  или всичко: . . . . . . . . .90 гроша

Значи на дюлюм остава чиста печалба 30 гроша.
От няколко години насам скотовъдството е западнало до най-долна степен. Главната причина за туй лежи в обстоятелството, че правителството, обвинявайки овчарите по тия планински села в разбойничество, не им дава мира.
Ето защо тук скотовъдството, което се намираше в доста цветущо състояние преди 20 - 25 години; сега почти досущ се затри. Преди двайсетина години в село Бабчор (Костурско) имало неколцина търговци - скотовъдци, като Коле Георгиев, Янаки Камфунов, Тодор Ставревски и др., които всяка пролет купували множество овци и кози, ползували се лете от млякото и вълната им и на есен ги продавали. Тая търговия докарвала всекиму от 80 - 100 лири най-малко, при всичко, че плащали доста тежки лихви за капитала, тъй като свой нямали. По настоящем в тия две каази са останали само тук - там някои куцовласи, които се занимават още със скотовъдство и то в твърде слаби размери. По-горе се каза, че единствения поминък в тия села е чужбината, ала при едни по-благоприятни условия, скотовъдството с голям успех би могло да се развие, защото по тия планински места има прекрасни пасбища и води. В такъв случай вместо да скитат далеч от своите огнища много от жителите на гози природно красив и богат край ще могат да се заемат със скотовъдство, масларството, сиренарство и пр., което няма да ги възнагради по-малко от странствуването им по целия Балкански полуостров и по-далеч.
Веднага след Освобождението на България селяните от горните села почувстваха нужда от по-охолен живот. Свободата ги зарази. Още през 1878 год. тук се образуваха чети, с цел да прогонят поляците - турци от селата и да отмъщават на злодеите турци.  През лятото 1878 г. тия чети сполучиха да пропъдят или избият поляците от всички планински села. Тия чети бяха под водителството на войводите Стефо от с. Бесфина (Преспанско), лани този войвода загина в с. Чеган (Леринско), като посрещаше четата на Янкова; Хаджи Павел . . . . . от с. Желево (Костурско) още жив в селото си; Капитан Наум . . . . . от с. Косинец (Костурско) убит; Митре Недин от с. Бабчар, тоже убит; Божин Йованов от с. Арменско (Леринско) жив; Дельо Стоев от с. Кучковени (Леринско) и пр.
След като очистиха планинските села от неприятните им турци- поляци, тия чети се присъединиха към някои гръцки банди, дошли от Гърция, а именно с главатарите: Катарахисар, Спано Николас, Чанакас и пр. и заедно с тях прегърнаха чисто разбойнически живот. Край другите пакости що вършеха, те започнаха да пленяват по-видните и богати селяни, които отпущаха срещу тежък откуп, според състоянието им от 50 - 300 лири. Няма село в този край незасегнато от подвизите на тия разбойници - патриоти. Това трая до 1882 година. От тогава до 1898 год. по тия села турчин - поляк не е стъпил. През 1898 год., обаче правителството се разпоредила да се назначат турци-поляци по всички християнски села. За да ги гарантира, то правеше отговорни кметовете и първенците за всичко, което може да ги сполети. При все туй в много села поляците бидоха убити, а други принудени да пренасят оръжие на селяните, без да обаждат на властта. Полякът Фетка в с. Нерет, на два пъти бе жестоко бит от войници и офицери да каже що знае за четите или за някои от селяните, ала той нищо не обади. Десятък в планинските села много рядко се е продавал на турци. Най-често го закупуват самите селяни, събират житото в пари и плащат на държавата, което им струва не по-малко от 20% вместо 12 и 1/ 2, което е нормалното. Туй се обяснява с обстоятелството, че самия десятък се купува скъпо, правят се разноски по събирането на парите, а понявга и кметовете в съгласие с аазите правят големи злоупотребления.
Мимо, това тия села са по-изостанали в туй отношение от полските, които прекупвачът на десятъка, така наречения мюлтезим- турчин е все и вся. Част от Костурските планински села - Корещата - много пострадаха от тая страна, защото двамата богати турци - Омер-ага от с. Св. Неделя и Касъм-ага от с. Капещица (и двамата в Костурско) бяха успели, благодарение подкрепата, що им оказваха властите и на съгласието им с албанските разбойници, да се натрапят за постоянни прекуповачи на десятъка. Ред години те го прекупуваха и събираха от селяните почти на половината от цялото. Омер-ага чрез брата си Нури-бей ежегодно ограбваше селяните от югозападната част на Корещата, а Касъм-ага - ония от североизточната част на същата местност. Ама най-сетне Нури-бей падна убит близо до гр. Хрупища през 1900 год. Година по-късно, недалеч от с. Писодер (Леринско) същата участ постигна и другаря му Касъм-ага.
По този начин измъчваните до тогава християнски села си отдъхнаха. И те биха противостояли смело на всеки един нов опит на потисничество от страна на подобни изедници, ако не ги бяха сполетели ланските тежки събития. Трябва да забележа, че всичките тия села са самостоятелни. Арменско (Леринско) бе единственото село, което по-рано плащаше около 700 лири данък годишно на Орхан-бей от Костур, собственик на селското землище. Ала от 1888 год., то се отказа да признава бега за стопанин, под предлог, че къщите в селото не са негови. Независимо от туй, много от по- състоятелните селяни бяха успели да си купят земи в землището на близкото село Мотешница, което ги правеше по-смели да откажат да заплащат на бега. Тогава последният заведе против тях дело, като изяви притежание над цялото село, а заедно с туй да му се заплатят и по 700 лири турски на година, заедно с лихвите за годините през, които не му бяха платили. Това дело заведено в 1888 г. се води до 1903 година. През този период то се е решавало ту в полза на бега, ту в селска полза; кога се е решавало в полза на бега, последният се е опитвал да секвестира имотите на селяните, но туй никога не му се е отдало, благодарение енергичния отпор, що е срещнал. През 1896 год. той отишъл в селото през Юний м. г. с 10 - 20 души стражари и с 25 кола да вдигне покосеното сено, но много селяни, преоблечени в женски дрехи, пропъдили както него тъй и стражарите, след което ги набили. Тая е една от причините за изгарянето на с. Арменско, през ланските събития. За да не се протака повече делото, селяните и бег, лани се спогодили селото да заплати на бега 2500 лири и да остане напълно самостоятелно. От тая сума, обаче селяните са заплатили до сега само 600 лири, а за останалите вероятно ще помислят.

 Б.) Край - Планински села

 Досежно жителите на край-планинските села, които се спущат до полето, каквито са: Тихолища, Сетома, Апоскеп и др. в Костурско и селата: Лаген, Крапещина, Котори, Неволяни, Кабасница, Кладораби, Клещина и пр. (Леринско) може де се каже, че страдат доста много, както от страна на правителството, така и от турския елемент въобще, поради съседството им с много турски села. Ежегодно всевъзможни турци-гладници прекупуват скъпо и прескъпо десятъкът в тия села, без да му мислят, отгде и как ще покрият парите. Те знаят само това, че и цялата реколта да приберат от селяните, властите няма да им попречат. Това и става. Ето защо често пъти селяните от тия села, в неравната си борба с властите и мюлтезии дохождат до самозащита.
Такъв бе случаят напролет със селото Котори през 1896 год. Десятъкът на туй село през тази година беше купен от трима турци. Хасан-уста от Лерин, Даут-ага и Алюш-ага от албанското село Кишава (Битолско). Понеже десятъкът бил купен тая година от тях много скъпо, а при това и реколтата била на висока цена, та още от началото на годината започнали да мъчат и да изтезават селяните и да ги заставляват всячески да им препродават десятъка на още по-голяма цена, от оная срещу която те се били ангажирали да го вземат.
При все туй, обаче селяните не се уплашиха от това и противостояха до край. Тогава двамата Кишавци се оттеглиха и изпратиха на тяхно място двама разбойници от Кишава. Без всякакво стеснение те започнаха да бият и терзаят селяните дотолкова, щото последните решили да се оплачат на властта; ала когато видели, че и от туй нищо не излиза те прибягнали към саморазправа и една нощ убили двамата Кишавци, а Хасан-уста ранили така, че едва подир осем месечно лекуване можел да стане от легло. От тогава по-свестните селяни избягали по чужбина, а останалите в село не могат да се занимават свободно с полските си работи, поради постоянните заплашвания на турците.
Също е и в другите села, където се взема от земледелците десятък най-малка 30 до 40 % вместо 12 1/ 2 % . Колкото се касае до смесените българо-турски села като: Неволяни, Клещина, Песочница, Арменоро, Вощарани, българите плащат във време на реколтата и оня десятък, който се следва да заплатят турците. Това става така, защото турците жънат, вършеят и прибират храната си без позволение, преди още да се е продал десятъка, така че когато дойдат после мюлезимите по селата, не намират турска стока, а събират пари за изплащане на ангажираната сума както и своя бенефис само от българите.
 Землищата на край-планинските села са най-плодородните, ала по горните причини селяните не могат да извлекат от туй особена облага, поради което се принуждават да дирят прехраната си в чужбина. По тия край-планински покрайнини се сее повече кукуруз и фасул. От един дюлюм (1000 кв. м.) се добива средно 6 - 10 хектолитра кукуруз и 60 - 150 килограма фасул, който се сее между кукуруза. От всичко туй земледелеца добива бруто до 500 гроша на дюлюм.

Разноските са следните:
 5 орания по 10 гроша           = 50 гроша
 2 прашения по 10 “              = 20 “
 пренос и прибиране             = 20 “
 десятък                                  = 120 “
 торене                                    = 50 “
                                       всичко 260 гроша
Значи остава един бенефис от около 140 гроша на дюлюм.

Във всички почти край-планински села като: Котори, Махала, Неволяни, Кабасница, Кладораби и Клещеник /в Леринско/, Тихолища, Кондораби, Сетома и Апоскеп (Костурско) приблизително 1/ 4 от работната земя дваж в годината се оползотворява. На есен се сее ечемен, за да се прибере през май, след което нивата се изорава и се сее с царевица и фасул. Тези ниви се смятат за най-добрите. Един такъв дюлюм чини от 20 - 30 лири.
 На много места в Леринско, особено в Саръ-гьола, т.е. по селата: Екши-су, Аетос, Зелениче, Петерско, Соровичево и Пътеле сеят и разни зеленчуци, като репички за ядене и за семе, семизат или тучница (Poctulaca aleraeca), магданоз, спанак и пр. По-голяма част от тия произведения се изнася за Цариград, от което доста се печели. Тъй например от един дюлюм репички, при една удовлетворителна реколта се добива до 60 килограма семе, чиято цена нивга не е била по-долу от 10 гроша килограма, а много пъти достига и до 40 гроша. Печалбата от тая търговия не е малко и много селяни са се обогатили от тия реколти. От друга страна спахиите (мюлтезимите), като не знаят често пъти цената на семената, десятъкът бива доста евтин.
 В тоя край се сее и не малко тютюн, ала с тая доходна култура се занимават преимуществено турци. Главната причина е, че те могат сами да правят контрабанда. От един дюлюм добре наторена нива може да се добие до 200 килограма тютюн, което не е малко. Даже този артикул би могъл да бъде предмет на един доста сериозен износ за странство и то на много износна цена, ако се обработва в по-големи количества и по-рационално. Почвата за тая култура е много благоприятна, особено в Саръгьолско, гдето би могло да се извади тютюн, който в нищо да не отстъпва от Ениджеския. Няколко села в Леринско като: Неволяни, Котори, Песочница, Лясковец напоследък тръгнаха да се занимават и с копринарство, но като нямат нужните познания, нито пък някакво насърчение от страна на Правителството, не могат да успеят. Вярвам обаче, че в бъдеще при по-добри времена и условия копринарството може да стане едно от първите поминъчни средства.

 В.) Полски села

В Леринско и Костурско тези села се подразделят на чифлици и на самостоятелни. До преди 8 - 10 години жителите на тия села умствено са стояли много по-ниско от колкото сега. Причината на това ще видим по-долу. Жителите на самостоятелните полски села се занимават със земеделие, от което черпят достатъчни средства за поминък, мимо злоупотребленията от страна на власти и спахии. Те имат свои собствени ниви, които обработват сами. Семейството обикновено е многочислено. Нарядко се среща къща с по-малко от 8 души. Всяко семейство притежава средно до 10 дюлюми ниви, от които получава до 2000 гроша приход годишно. От всеки дюлюм, посят с пшеница, която се сее най-много в тия села се получава минимум до 4 хектолитра.

Разноските по това са:
за две орания по 10 гроша     = 20 гр.
пренос и вършитба . . . . . .        30 “
десятък . . . . . . . . . . . . . . . .       40 “
                                        всичко 90 гр.

От получените 4 хектолитра по 60 гроша хектолитъра земевладелца добива 240 гр., така, че чиста печалба му остава около 150 гр. на дюлюм. Ечемик се сее по-слабо. От един дюлюм средно може да се добие до 6 хектолитра по 40 - 50 гроша прави 250 - 300 гроша. Понеже разноските са почти същи като при сеитбата на пшеница излазя чиста печалба от 150 - 200 гроша на дюлюм. Нивите изобщо са изтощени, по липса на тор. Обикновено се торят само ония ниви, предназначени за царевица и то от някои по събудени земледелци [Някои са се опитвали да си изпишат изкуствен тор от странство, но властите не са допуснали това. Пред 1897 год. Наум Христов от с. Неволяни докарал за опит 6 чувала такъв тор от Марсилия, но торът бил спрян в Солун и парите на човека пропаднали.] .
И от тия села мъжете ходят във чужбина. От всяко семейство има поне един мъж в странство, преимуществено в Америка, който ежегодно изпраща на своите не по малко от 2000 гроша за изплащане данъците, погашение заемите и др.
До преди десетина години селяните от полските самостоятелни села в нищо почти не се отличаваха от чифлигарите, ала откато почнаха да странствуват те се подигнаха не само икономически, но и в културно отношение.
Чифлигарите обработват чужди ниви, повечето турски наполовина. Агата, т.е стопанина на чифлика ги употребява. като свои слуги. За тия сиромаси няма бял ден. Те са същински роби. Цяло лято, делник и празник, те са длъжни да работят на нивите на Агата. Във всеки чифлик агите обработват част от земята - по 200 - 300 дюлюма сами, с така наречените момци (слуги). Най-важната роля в тия чифлици играят кехаята и поляка. Те назначават кметовете, аазите и др. като ги подбират винаги из своите приятели, които не им пречат да злоупотребяват с правата на селяните.
Може да се каже обаче, че в Леринско и Костурско, от две години насам се тури край на тия произволи. Селяните, които работеха на турските чифлици, отначало слабо, а после по-силно взеха да се опират на агите, след като в повечето места успяха досущ да се отърсят от тяхното господарство, а заедно с туй им покрусиха и привилегиите. Само, че туй им струва доста жертви. През 1900 - 1901 - 1902 год. не се минаваше ден да не стане убийство. Разгневените аги трепеха ония свои роби, които с осмеляваха да роптаят и вдигат глава срещу господаря. В архивата на агентството личат имената на мнозина от тия убити. Ала вместо да се сплашат, селяните добиваха повече смелост в своето озлобление против агите. Мнозина от тях, жадни за отмъщение, отиваха и си присъединяваха към върлующите вече чети. Сплашените аги не смееха да отидат даже до чифлиците си.
До минимум се намали и числото на момците, с които агите обработваха нивите си. По-голяма част от тях зарязаха агите и с помощта на свои роднини заминаха за Америка, гдето печелят стократно повече. Изобщо може да се каже, че земеделието в Костурско е по-слабо, едно по липса на земя и второ, че и малкото пространство, което би могло да се обработва постоянно, се зарива от сипеите на голите околни планини. В околността на Хрупища то е по-добро, защото почвата е по-силна и оросявана от река Бистрица. Лозарството изобщо е слабо развито в Леринско и особено в Костурско. Било е добре преди 20 - 30 години; ала поради тежките данъци от онова време насам, то запада значително. Единствените места, гдето още лозарството се крепи са: Екши-су, Суровичово, Пътеле и Петърско (Леринско) и гръцкото село Боготско (Костурско). Добро вино днес излиза само в тия села и най-вече в Екши-су и Суровичово. Износ се прави за целия Битолски и част от Солунския вилает, дори и за България.
При едно подобрение на работите в Македония, краища като Леринско и Костурско за по-малко от 2 - 3 години ще се повдигнат икономически, за да направят в бъдеще още по-големи успехи, както в поминъчно, тъй и в културно отношение, благодарение на техния бодър и трезвен ум, на голямата им възприемчивост, на енергията и на пословичното им трудолюбие.

II.  БИТОЛСКА И ПРИЛЕПСКА КААЗИ

Битоля е търговски център на цяла западна Македония. Всички стоки, предназначени за разни градове и паланки по целия вилает, както и за арнаутлука минават и се разпределят оттук. От друга страна тук се събират всички сурови произведения, произходящи из вътрешността и се изнасят за Европа през Солун. Поминъкът на градското население е твърде разнообразен. Със земеделие се занимават малцина и то преимуществено ония българи, които живеят по краищата на града. Мнозина от по-богатите турци владеят в околността обширни земи и чифлици, от които получават добри приходи. Нещо преди 24 години тук опитаха обработването на афиона, но без успех, вследствие на което тази култура се изостави окончателно. На пропадане е и табаклъка, който по-рано е бил в доста завидно състояние.
Преди години тук са се обработвали голямо количество кожи, особено овчи и кози на мешини и сахтияни. Главната причина за пропадането на тази индустрия е неумението на местните работници и конкуренцията на европейските фабрики.
Главната търговия е в ръцете на власите. Еснафското съсловие се състои преимуществено от българи. Евреи има малко, повечето от тях са манфактурджии. Арнаути има повече. Те се занимават главно с разни занаяти като: тюфекчилък, кожарство, брашнарство и ахчилък. На пазаря, който става всеки понеделник, тук се стичат много селяни от околните места. От Прилепско, Мариово и Дебър донасят за продан сирене, масло и добитък за клане; от Пътеле, Суровичово и пр. - вино; От Охрид, Преспа и селата около река Черна - риба; от Преспанско - дърва; от Крушево - Цапари и др. въглища; от Брустник - най-вкусни череши и пр.
Поминъкът на жителите от гр. Прилеп е в плачевно състояние. Занаятите западат един след друг - даже занаяти като медникарството и демирджийство, които се славиха едно време тук, сега едва въреят. Железарството се крепи кое как за удовлетворение повече на местните нужди. От някое време насам за Сърбия се изкарват тесли, които се работят в града. Тук се приготовляват тъй също и кантари. До преди 4 - 5 години Прилеп въртеше доста голяма търговия с износ на жива стока, главно овни, които се изкарваха за Цариград. Но сега и този поминък западна съвършено.
Табаклъка е в същото положение, както в Битоля. Земледелието и виноделието са тоже в упадък. Лозя има доста, но зле се обработват, поради липса на добри условия. От три години тук гроздобер не може да стане, понеже войниците изпояждат гроздето по лозята. В околността на града, прилепчани обработват доста много афион,който се изнася през Солун главно за Франция. Ежегодно от тая култура в града падат от 8 - 12 хиляди лири.

А.) Планински и Край-планински села

Жителите на тия села в Битолска и Прилепска каази са по-интелигентни, от колкото жителите на полските села, в същите каази. Понеже нямат добри ниви голяма част от тях открай време са зарязали земледелието и са се заловили главно със всевъзможни занаяти. Едни от тях са зидари и дърводелци като например жителите на голямото село Смилево; въгленари от селата Цапари и Гявато, Дреновци; воденичари като например жителите на селата Брусник, Лахци, Диково и пр., ханджий - от Буково, Оряхово, Кръстофор и други. Благодарение на чужбината и на занаятите селяните от планинските села на тия две каази държат може да се каже първо място между жителите на останалите села в Битолско и Прилепско. И най-простия селянин от тия села печели годишно не по малко от 20 (двадесет) лири турски.

Б.) Полски села.

В противоположност на Леринските и Костурските полски села, в Битолско и Прилепско тия села се намират в много западнало състояние, както в материално, така и в морално отношение. Жителите на тия села, както и ония на планинските в Марихово са много зле икономически. Понеже не странствуват, техния живот е първобитен. В жилищата им, обикновени кошари, редом с мизерията владее и голяма нечистотия. В туй отношение почти не съществува разлика между състоятелен и сиромах. Семейство от 10 члена не харчи повече от 10 - 15 лири. Никакъв подтик към економическо повдигане не се забелязва. При всичко, че всяка къща има колко-годе домашен добитък и киринни птици, не умее и не може да извлече от туй почти никаква облага. Когато млякото поскъпне до 2 - 3 гроша оката в града, те не могат да го донесат тук по нямане лесни съобщения и поради турски разбойничества. Ето защо те се принуждават да го правят на сирене, от което, като недотам добро, не могат да изкарат на четвърт от стойността на млякото. Изобщо икономическото положение тук мъчно може се повдигна, докато не настанат по-добри времена.
Тук повечето села са турски чифлици гдето нещастните селяни работят денонощно само за своите господари. С непосилен труд, те едва изкарват за себе си насъщния залък. За пример могат да се приведат чифлиците Кравари, Жабени, които са притежание на прочутия злосторник Абдуллах Шабан. Жителите на тия два чифлика в нищо не се отличават от същински роби. Едно осем членно семейство може да придобие през цялата година най-много 20 - 30 хектолитра жито и до 60 оки фасул. При това такова семейство може да се счита за щастливо.
Наистина между селяните из тия села има и собственици, ала те не са по-щастливи от чифликчиите, защото във всичките почти полски села има по няколко чифлици, чиито стопани - аги еднакво гледат на чифликчиите, както и на собствениците. Един собственик притежава най-много 30-40 дюлюма ниви, на които цената варира от 2 - 5 лири турски. Обработването на тия ниви, кога се сее например кукуруз, което е най-доходно например струва:

оране 4 пъти. . . . . . . . . . . . . . 30 гроша
семе. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .     6 “
превоз. . . . . . . . . . . . . . . . . . .  15 “
десятък . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31“
                                     всичко 84 гроша

От един дюлюм се получава от 5 - 7 хектолитра, които продадени по 50 гроша дават около 250 гр.; спаднати разноските, остават около 150 - 170 гр. като печалба от дюлюм. Ала трябва да се вземе предвид, че с един чифт волове не могат да се посеят повече от 10 дюлюма с кукуруз. Ето защо земята остава най-често необработена, понеже хората нямат достатъчно впрегатен добитък. Колкото до другите култури не остава повече от 40 гр. печалба на дюлюм, благодарение най-вече на безбожната експлоатация от страна на агите. Обработването на нивите за жито е същото както в Леринските полски села. Тъй като селяните не могат да си приготвят жито за през цялата година, те го привършват към края на март. Тогава по неволя се обръщат към агите, които им дават такова. В началото на м. април, като им вземат три за две и то само за един период от три месеци, понеже през юлий и август те събират даденото. Редом с туй върви и десятъкът, който отнима и последния залък на селяните. Касателно своеволията, грабежите и злоупотребленията от страна на агите в Битолската и Прилепската каази, може да се каже същото както за много села в Скопския вилает ( Вижд. Рапорта на Скопския Търговски Агент от 8-ий януарий 1904 г. под № 22, отдел II, стр. 3 - 4 и отдел ІІІ-ти). Тождествеността е удивителна, за да има нужда да се излагат и тук същите факти.


ІІІ. ПРЕСПА И ОХРИДСКА КААЗИ, ДЕМИР-ХИСАРСКА  И КРУШЕВСКА НАХИИ.

Думата "преспа" населението по тия места разбира всичката околност на Преспанското езеро, както и Ресенското поле. Различаваме Горна - Преспа, към която спада северния бряг на езерото и Ресенското поле и Долна - Преспа, която обгръща: южния, западния, и източния обръч на същото езеро. Цялата Преспа, състояща от град Ресен и от 63 села се разделя на две нахии: Ресенска с 29 села (Горна - Преспа) и Преспанска нахия с 34 села (Долна - Преспа) със седалище Наколец, а първата със седалище Ресен. Тия два административни центрове са мюдюрлци и спадат съм Битолската кааза. От всички села в Преспата нещо около 35 са чифлици, 7 са смесени, а останалите са самостоятелни.

РЕСЕНСКА НАХИЯ

Ресен е малък градец със твърде изпаднал поминък. Голяма част от жителите му се занимават с градинарство и овощарство. Вирее и грънчарството. Около тук има повече от десетина първобитни грънчарници, които изкарват разни глинени съдове за цяла Преспа. Мнозина се препитават и с риболовство. Другата търговия е нищожна. Лихварството е ужасно. Мнозина сиромаси са принудени да плащат по 30 до 50% докато се обърнат във истински роби. Кожарството е тоже съвсем почти изоставено.
По-рано тук са падали ежегодно по 10 - 12 хиляди ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи, които са се продавали на външни търговци или са били отнасяни в Охрид, гдето са били обработвани. Мнозина ресенци са се изселили в разни места на Балканския полуостров, главно в България. Земледелието е съвсем слабо развито в Ресенска нахия, при всичко, че тук-там има села с доста добра и плодородна почва. Причината на туй трябва да се търси сигурно отчасти в постоянното злоупотребление на спахиите и във непосилните данъци. Повечето от селяните не притежават ни педя земя, та се принуждават чужди ниви да обработват, срещу което едва изкарват необходимия залък. При туй работната земя изобщо е малко и изтощена. Торението е съвсем слабо. Скотовъдство няма никакво, поради систематичните грабежи, които се практикуват безпрепятствено в най-големи размери. Сиромашията е въобще голяма. Ето защо по-голяма част от селяните из Ресенско са принудени да дирят прехраната си в чужбина. Ежегодно от тук заминават стотини работници, главно за Цариград, гдето се занимават с градинарство и овощарство, което много им приляга. Завръщат се обикновено еднаж на 2 - 3 години и пак заминават. Въобще те са отлични градинари.
 От известно време насам обаче тяхното положение е от най-несносните, защото да отидат в Цариград не им се позволява. Да се занимават със земеделие тоже не могат, защото турци и арнаути им отнеха всичкия добитък. Не могат и за Америка да заминат, защото нямат пари. Като се вземе предвид и обстоятелството, че голяма част от тукашните села много пострадаха във време на въстанието, всекой може да си състави понятие за печалното състояние,в което са изпаднали по настоящем жителите на тая нахия. Ако при едно подобрение на работите в страната те във късо време могат да дойдат на себе си, защото са предприемчиви и работни люде. В некои тукашни села като: Кране, Бела - Църква, Козяк, та и самия Ресен, от двайсетина години насам обработват овощни градини, но понеже нямат необходимите знания за едно рационално овощарство, последното куца в голяма степен, вследствие на което и стопаните слабо се ползват от него. При все туй, от някое време насам и овощарството значително се разпространява из цялата нахия, благодарение насърчителния пример даден от Ресен. Преимуществено се култивират добри сортове круши и ябълки, част от които се консумират в Битоля, а малка част се изнасят дори в Солун. Добре би сторили селяните от тази нахия, ако се заемеха с отглеждането но Кюстендилски сливи, които струва ми се тук биха станали много добре, защото не са климатическите и почвени условия що липсват за това.

ДОЛНО-ПРЕСПАНСКА НАХИЯ.

Повечето села от тая нахия са чисто български. Те са разположени по бреговете на прекрасните Мало и Голямо - Преспанско езеро. Земледелците в този край се намират в горе-долу същото положение като в край-планинските села на Леринско и Костурско. Почвата е доста плодородна, ала зле обработвана. Жителите от тая нахия се занимават главно със зидарство, риболовство и пр., но главният им поминък е чужбината. Българите от този край отиват главно в Смирна и в Мала Азия въобще, гдето се занимават със зидарство. Ала от година насам по-голямата част от тия работници почнаха да заминуват за Америка.

ОХРИДСКА КААЗА.

Голям е икономическия упадък на Охрид. Кожухарството, тъй цветущо преди 30 - 40 години, днес е на изчезване. Едно време тук се донасяха сурови кожи не само от цяла Македония, но и от Албания, Босна, Херцеговина, обработваха се и се изпращаха по целия Балкански полуостров, Египет, Мала - Азия, Австрия и Германия, особено в Лайпциг. Голяма част овчи кожи се изнасяха и за Елбасан, гдето правят от тях толуми за масло и сирене. Всяка година Охрид е изнасял за Австрия, Германия, Франция и Америка не по-малко от 35 - 40 хиляди ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи. От 20 - 30 кожарски заведения, гдето по онова време работеха непрестанно по 1000 - 1500 души работници, сега не е останала ни една къща.
Западна значително и риболовството, главно поради намалението на рибата, вследствие нерационалното й ловене. Правото за риболовство се продава от държавата за две годишен срок през м. март. Обикновено се явяват крупни предприемачи, които отсетне разделят езерото на по-малки части и ги препродават на местните рибари. Най-вече се цени Стружката и по на изток Пешчанскате части, гдето се лови най-вкусна и едра пъстърва. В изобилие ягули падат при устието на р. Дрим. В по-малко количество се лови много вкусен шаран и мрена.
Край града има добри градини за зеленчук, който се изнася отчасти за Дебър, Поградец и пр. За Битоля се изпращат от тук до 20 000 оки вкусни ябълки. Лозарството не е в добро състояние,при всичко, че лозя не липсват. Причината трябва да се търси в неумението им да култивират лозята и в трудните условия, създадени от местните турци.
Благодарение силния икономически упадък, голяма част от Охридчане се изселват главно за България (София), Солун, Битоля, Цариград, а някои отиват и в Атина. Поминъка в Струга изглежда по-добре. Българите тук се занимават със земеделие, градинарство, грънчарство, дърводелство и кожухарство. Кожухарството е западнало. Поради разбойничеството, особено на арнаутското с. Велешча, земледелието тук тоже е много западнало. Градинарството е поставено по-добре. Изнасят зеленчуци, пипер и лук за околните места, за Дебърско и пр.
Глнените съдове, що се приготовляват тук, са хубави и съставляват предмет на доста оживена търговия. Разнасят и по Албания, Елбасан, Охрид и др. Риболовството в Струга е тоже на упадък. От 15 април до 15 юний в устието на Дрим ловят шаран, който през този сезон напуща езерото, за да се мърсти. Зиме ловят пъстърва. В най-голямо количество пада ягула. Поради близкото блато тук върлува много треска.
Пазар става в събота.
Поминъкът в Крушево е много слаб. Живущите в града граждани се прехранват чрез дребна търговия. Главните занаяти са: обущарството и дърводелство. Жените плетат чорапи, които изнасят дори за Смирна и Цариград. В самия градец има парни четири воденици. Има и дараци за вълна движени с пара. С тая търговия се занимават главно власите. Българите се занимават със зидарство и въглищарство. Земледелието и нищожно. По-рано ежегодно от тук са изкарвали 120 - 150 хиляди само кози кожи, ала сега този износ съвсем отслабна. Виноделие не съществува. От 2 - 3 години са направени опити с лозарство, което едва ли ще вирее, тъй като местността е висока и планинска. Поминъка е чужбината. Власите скитат по Румъния, повече по Яш, по-малко в Букурещ като механджии преимуществено. По-голямата част власи отиват в Египет, гдето се занимават главно с лихварство. От 10 - 15 години насам от Крушево се забелязва едно намаление на влашките къщи, които се изселват повече за Битоля.
Българските къщи наопаки - растат. Економическото положение на селското население в Охридската кааза е още по-лошо.То не е било цветущо и преди ланските печални произшествия, главно поради съседството на Албанците, които открай време безпрепятствено произволничат и разбойничествуват по тия беззащитни села. Изобщо може да се каже, че земледелието е като в Долна - Преспа. Понеже цялата кааза е повече планинска, место за обработване сравнително има малко. Най-добри ниви се намират в Малисията и в Охридското поле. Малисията или Стружката нахия представлява красиво поле, прорязано от р. Дрин и оросявано от множество нейни притоци. Тук почвата е добра и трудът би бил широко възнаграден ако не бяха хищните арнаутски банди главно от с. Велеща, които всичко плячкосват. Цялата Малисия има 22 села с град Струга за център. Тук, както и в Охридското поле, се ражда жито, овес, ячмен, по-малко кукуруз, още по-малко леща, просо, а тук там коноп и лен. Нивите са изтощени, поради непрекъснатото обработване и слабо торене. Собствениците в Охридската кааза са малцинство. В повечето полски села земите са притежание на разни турски бегове. Колкото се касае пък до планинските села, там нивите са много слаби, за да се не каже, че не струват нищо. По тая причина и от тая кааза жителите са принудени да скитат по чужбина да дирят прехраната си. Така напр. много от жителите на селата от Малисията отиват по целия Балкански Полуостров, дори и в Австрия, гдето се занимават с текерджилък, а ония от нахията Дебърца отиват в България, като дюлгери и зидари. От Дринско (селата около р. Дрин) излизат бозаджии и алваджии. Селяните от другите места на каазата отиват главно в Румъния, като аргати и хамали, отчасти в Сърбия и Черна - гора. Гурбетчиите, чиито число особно през последните години значително се увеличи,се завръщат обикновено след 2 - 3 години, плащат си дълговете и царщината и след 5 - 6 месеца отново отпътуват, за да дирят прехрана далеч от своите огнища.
Злоупотребленията по десятъка в тая кааза са несравнено по-големи, отколкото в другите части на вилаета, защото прекупниците са само арнаути - делрани, известни по своята развала и ненаситничество. Най-злочеста нахия в Охридската кааза е Дебърца с мюдюрски център Издеглавие. Търговия няма почти никаква. За скотовъдство и дума не може да стане. То е извънредно слабо, при всичко че в тия планински места би могло да бъде отлично. Преди 20 - 30 години то е било сравнително по-добре, ала сега съвсем е западнало вече. Добитък за клане сега се докарва повече из Албания. Главната причина за туй се крие от една страна в невероятните пречки, които се правят на скотовъдците от самите власти, както туй се забелязва и по другите каази, и от друга в постоянното разбойничество, практикувано от Дебърските арнаути. Тия готовани всяка есен налитат на орди в Охридските села и отвличат всичкия почти едър и дребен селски добитък. При всичко, че от две години насам, благодарение на българските чети, то попрестана, но не само, че не е още изкоренено, но даже се предполага, че ще се развие с нови сили щом престанат четите да бродят по тия места и да пазят интересите на бедното българско население.
От черниците в някои села, като например с. Родожда, на разстояние нещо около два часа от Струга, приготовляват особена ракия, която се много цени. При по-добри условия това производство с полза би могло да се усили.
Положението на Демир - Хисарската и Крушовската нахии напълно отговаря на онова в Охридската кааза.


IV. КИЧЕВСКА КААЗА И ПОРЕЧКА НАХИЯ

Кичево е населен преимуществено с турци. Български къщи има около 40. Търговията е в ръцете на Крушовските власи и на неколцина турци. Българите се занимават с градинарство и с месарство. Отиват на чужбина, повече в България, гдето се занимават главно с млекарство и хлебарство. И тук по-рано износът на кожи е бил доста сериозен, ала сега както и по другите градове из вилаета, тази индустрия съвсем е занемарена. Надали има във вилаета кааза, в която жителите да са по-безжалостно преследвани, както от местните турци, така и от страна на правителствените чиновници, които не познават граници на своите грабежи и произволи. Тук всички българи са вън законите. Всяко оплакване от българска страна влече подир себе си жестоки последствия. И последния жандарин тук е пълновластен господар. Прищевките и на най-долния турчин трябва да бъдат безусловно изпълнени от потиснатата рая, изложена на най-големи зулуми от страна на ненаситните аги. Примерите от такива злодеяния са в изобилие. За илюстрация ще приведа тук следния факт. През 1899 година в началото на м. Декемврий около 300 души албанци навлезли в с. Осой, състоящо се от стотина къщи, гдето прекарали около един месец. След като унищожили всичко, ограбили добитъка, изгорили 8 къщи и си заминали. Туй е станало, тъй да се каже под носа на цял табор войска, квартируваща в близкото турско село Могорче. Докото арнаутите стояли в с. Осой, жителите на туй село избягали в българското село Гаре (тоже в Поречито). Същевременно от друга арнаутска банда били ограбени и селата Лазарополе, Тресонче и Жупаселци (Дебърско). За да се види как гледат властите на справедливите оплаквания на потиснатото българско население в този злочест край, ще приведа само следния пример:
През месец февруарий н. г. бе назначен в Кичево за полицейски стражар християнина Коце Йованчев от Лерин. След пристигането си в Кичево, той имал нещастието да забележи, че тамошните турски полицейски вършили големи безобразия. Всякой българин, който отивал в конака по някоя работа бил принуждаван да дава гарантин само и само, за да му вземат пет гроша. След туй нефалетнамето (гаранцията) била унищожавана. Така се постъпвало и с всички ония, които отивали да си изкарат паспорти за странство.Това Коце имал смелостта да съобщи телеграфически на баш-полиц в Битоля. Ала последният вместо да направи нужното изследване, повикал Коце в Битоля и веднага го уволнил. В ръцете на турците се намира както имота, тъй и живота и честта на всеки българин. Ако някой баща има девойка за мъжене не може да стори това без изричното съгласие на поляка. Ала най-често поляка сам решава съдбата на момичето. Той посочва момъка, който трябва да се ожени за нея и за тая своебразна услуга взема от бащата 5 - 10 лири възнаграждение. Всякой българин, що се връща от чужбина тоже е длъжен да заплати на поляка един бакшиш най-малко от 5 лири турски. Ако не стори това, тогава 5 -те лири се удвояват и учетворяват и ако пак не бъдат заплатени, нещастния българин плаща с живота си. Такава е участта на тия нещастни бащи, които за да изкарат прехраната на домочадието си, принуждават се да скитат с години по чужбин а, за да загинат след завръщането си в село при своите.
Десятъкът не е данък, а официален грабеж, неокачествимо разбойничество. Винаги той се прекупува от най-знаменитите хайдуци - кръвници, които нахлуват в селата със своите орди, уж да събират десятъка. Ядат, пият, безчестят и на заминуване вземат така нареченото диш-парасъ, т.е. възнаграждение, загдето са били там на българска сметка. В особени тефтери те записват имената на селяните, определят кой колко десятък трябва да заплати и си отиват. Ако след месец отново се явят в селото и притурят в тефтеря лихва върху десятъка за миналото време. Като знаят от опит какво ги очаква, оголените селяни настояват да заплатят припадающий им се данък, ала спахиите отказват да си приберат вземаното и продържават да прибавят лихви, докато най-после задигнат всичката реколта. Има дори случаи, гдето тая система докарва селяните до окончателно разорение. Тогава спахиите им продават и последната педя земя, за да си приберат останалата част от десятъка. Такъв е следния пример. През 1893 година Али Риза от Кичево прекупил десятъка на с. Малковец. Край другото той свил селянина Миладин Стоянов да му заплати 40 гроша десятък срещу стоте оки жито, що родила нивата на този бедняк. Понеже нямал пари, той предложил на агата да му се издължи в жито, ала молбата му не се приела. След три месеца Али Риза изново дохожда в селото и вместо 40 поискал сега 160 гроша, като заплашил Миладина със смърт, ако не му се издължи. Понеже и сега нямал пари Миладин се видял принуден тайно да избяга в чужбина, от дето се завърнал едва подир четири години. Известен за това Али Риза пристига в селото и поисква вместо първоначалните 40 гроша 60 лири турски от Миладина. Поставен в безизходно положение селянинът се принудил да му даде запис за 30 л.т. Недоволен обаче и от туй, турчинът му обсебил и нивата, която струвала други тридесетина лири.
Не по-добра е участта в Кичевско и на всички други селяни, които биха искали да се занимават със земеделие, което е невъзможно при тия тежки условия, макар земята да е доста добра. Предвид на тия преследвания и мъчнотии едва ли се среща мъж в Кичевско, който да не е прекарал половината си живот в чужбина, гдето търси препитанието си.
Селата Кленовец, Душегубица, Иваница, Елховец, Поповец, Малковец, Лахчане, Добреновец, Яворец, Кнежино, Осой и Ращани, край другите беди, принудени са да заплатят на арнаутските главатари в Долни - Дебър един вид данък от 40 - 50 лири годишно. Този данък се нарича "Деребейлък". Всяко от тия села си има свой "деребей",които уж защитава селото от нашествията на арнаутите от Долни - Дебър. Ако селото не заплаща редовно на своя деребей или пък се откаже въобще да му плаща деребейлъка, тогава той разгласява това между Долно - дебраните, които нападат беззащитното село и го плячкосват окончателно.
Горно - дебрани не вземат деребейлък, но за това пък са по-опасни за населението. Колчем им скивне събират се на орди и нападат селата. Тези ншествия са хронически и се практикуват най-вече на есен. За да се снабдят със зимнина, главно с пастърма, арнаутите налитат по тия села и заграбват колкото добитък им мине на ръка. За да бъдат запазени от Горно - Дебърските хищници, много села в Кичевско се принуждават да заплатят други 40 - 50 лири на известен бег от Горни - Дебър, който срещу това им изпраща някой свой човек в селото да го пази. Изобщо може да се каже, че в този край българите - селяни се третират по-зле от самия добитък. Между впрочем те, както и техните събратя от Охридско, Демир - Хисарско и Крушевско заслужават по-добра участ. Предприемчиви, пъргави и пестеливи по природа, при благоприятни условия те в кратко време биха си създали едно економическо положение, безспорно по-завидно от настоящето, което едва се приближава към посредственото. За сега обаче не може да става и дума за някакво подобрение на техния поминък, чиито най-големи врагове са липсата на добри съобщения, несигурността, дори и по царските друмища и непрестанните арнаутски разбойничества. И да има сам - там някой състоятелен човек, той не смее да използва своето имане, нито пък да подобри в нещо живота си от страх да не обърне с туй вниманието на арнаутите, които не биха се подвоумили да му задигнат и ризата от гърба.
Най-накрая трябва да се забележи, че и прокарването на железницата Солун - Битоля способства в твърде голяма степен от една страна за обогатяването на отделни личности, които разполагаха с по-крупни капитали, а от друга страна - за опропастяването на хиляди сиромаси в Битолско. По-голяма част от ония, които изкарваха прехраната си напр. с кираджилък, ханджилък, самарджилък, налбанство и пр. се видяха принудени да се простят със занаятите си. Едни от тях, които имаха каква - годе възможност, отидоха в чужбина, главно в Америка, а другите останаха почти без всякакви средства за препитание.
Такова е в общи чърти економическото положение на християнското, особено но българското население в Битолско. Такова ще пребъде то до тогава, до като в Македония равенството е пуста дума, до като раята работи за агата.
Приемете, и пр. и пр.
                                                                 ВЯРНО!
                                                                 Секретар на Министъра: / Г. Т. Радев/
 ЦДИА, ф.176, оп. 1, а.е. 2095, л. 1-20
 Оригинал, ръкопис

Публ. от Тодор Добрянов – виж: http://www.promacedonia.com/statii/a_toshev.html

                                                             27

Рапорт № 330 от БТА в Битоля до дипломатическия агент Гр. Д. Начович по повод за среща с валията за несправедливо задържаните българи в  затвора след амнистията

                                                                                               Битоля, 1 май 1904 г.

                                                 Господине Агенте,

В отговор на писмото Ви от 26 того под №/№ 625 и 626 чест имам да Ви съобщя, че днес ходих при валията отново, да му говоря за несправедливо за­държаните в затвора българи след амнистията. Отговори ми, че най-късно до 2-3 дни щели да бъдат окончателно привършени списъците на всички арес­тувани още българи. Тогава той щял да ме покани в мое присъствие да се оп­редели кои още от затворниците са политически престъпници и следователно трябва да се освободят, и кои не. Поверително ми каза, че искал освобожда­ването на всички затворници, че му се правили спънки от Солун и Цариград. Съобщи ми тъй също, че задържането на мнозина българи било незаконно, призна, че избягалите из затворите не се явяват сега, защото двамината им другари, що се предадоха, бяха отново арестувани. Изказа съжаление, че не го оставили той сам да разреши тоя въпрос и завърши с думите, че мимо всички спънки, щял да даде доказателство на добра воля. Като зная обаче, че той тре­пери от сянката на Хилми паша и че няма инициатива, аз, без да се съмнявам в доброто намерение на валията, много малко вярвам в добрите резултати от тия негови намерения. Както съм имал случай да казвам и друг път, той не е лош човек, но не е администратор, а още по-малко за Битолски валия.
Приемете...
                                                             Княжески Търговски Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2023, л. 4.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 33.
                                                                          28

Списък на селата, в които не се позволява да се открият български училища поради отказването им от гръцката патриаршия

                                                                                                        Битоля, 2 май 1904 г.

Име на селото
Име на учителя
Месторождение
Забележка
Костурска каза:



1. Старичани
Илия Живков
Битоля
интерниран

Калиопа Зисова
Хрупища

2. Жужелци
Никола Костойчинов
Охрид
интерниран

Кист. Георгиева
Хрупища

3. Осничани
Зисо Сапунджиев
Осничани


Анаст. Талева
Битоля

4. Долене
Сидер Адамов
Галища

5. Могила
Сидер Стеров
Галища

6. Добролища
А. Наумов
Апоскеп

7. Д.Куманичево
Дим. Янакев
Шестеово


Ана Николова
Костур

8. Езерец
Н. Василев
Несрам

9. Чука
Л. Кръстев
Желин

10. Тиквени
Д. Георгиев
Шестеово

11. Кондораби
Д. Петров
Шестеово

12. Изгибле
Мих. Типов
Олища

13. Габреш
Сандо Байов
Несрам

14. Руля
Л. Поповски
Дъмбени

15. Върбник
Ал. Константинов
Битоля
интерниран
16. Косинец
Тома Шапарданов
Мокрени

17. Мокрени
Иван Данаилов
   Българска Блаца

18. Крушово
няма сведения за


(мах. Череш)
името на учителя


Преспанско:
19. Дупени
20. Герман
21. Ръмби
22. Медово
23. Стърково
24. Оровник
25. Рудари
26. Лък
27. Орово
28. Граждино
29. Нивици
30. Туманец
31. Сливница        Задето уж нямало изискваният от закона брой къщи
Демирхисарско:
32. Доленци
33. Манастир „Св. Йоан" при с. Слепче, отварянето му представлявало „опасност за държавата".
Леринска каза:
|34. Горничево К.Дамянов
35. Асаново село   Д. П. Андреев
36. Бач Андреа П. Иванов отказало се от Патриаршията преди две години
37. Вощарани        тук е затворена и черквата.

ЦДА, ф. 1786, on. 1, а. е. 2022, л. 111.

Списък на българските учители и свещеници, на които не се позволява от турските власти да изпълняват длъжността си

Име на учителя       Местоназначение     Месторождение Причини за запрещението
1. Никола Поповски
Хруиища        Косинец
            съден и интерниран
2. Ан. Каневчев
Охрид
             бил четник
3. Русе П. Тодоров
Велмей, Охридско
             бил четник
4. Ан. П. Христов
Зашле, Демирхисарско
              бил четник
5. Димитър Иванов
Охрид
            затварян като


         „вредително за държава


           лице", без да е съден
6. Андрей Христов
Крушово
           като предишния
7. Никола Стефанов
Рудари
           бил интерниран
8. К. Дамянов
Българска Блаца

9. Стоян Василев
Сребърно
същата причина
10. Кърсте Георгиев
Екши Су
без причина
11. Екатерина Динова
Вощарани
скрила се от страх след


случката в с. Прекопана
12. В. Трифонов Пешев
Екши Су
амнистиран
13. Н. Медочков
Пътеле
съден, но оправдан
14. Ване Антонов
Витолища, Мориховско
съден и амнистиран
15. Г. Зердев
Прилеп

16. К. Белчев
Битоля
същата причина
17. Петър Димев
Битоля

18. Н. Арнаудов
Битоля
бил интерниран
19. Ев. Спространов
Битоля
екстрадиран
20. Димитър Иванов
Битоля
екстрадиран
21. Хр. Секулов
Битоля
екстрадиран
22. К. Ципушев
Битоля
екстрадиран
Свещеници:
1.
Св. Стефан Костов, архиерейски наместник в с. Витолиша, защото е бил затварян.
2.
Св. Крайо П. Петков
Белчища
3.
Св. Димитър Игнатиев
Прилеп
4.
Св. Г. Шивачев
Прилеп
5.
Св. Атанас Николов
Прилеп
6.
Св. Хаджи Иван П. Адамов
Прилеп
7.
Дякон Илия П. Чопев
Крушово,      съден заради намерени у него                      
                         книжа с компрометирующо 
                                   съдържание
ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2022, л. 111а.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 34 – 36.
                                                             29

Тайно писмо № 1622 от МВР до МВР И в София със Сведения за пребиваващи в България българи от с. Лазарополе, Реканско, и за връзките им с близки сърбомани в родното им село
                                                                                                  
                                                                                             София, 3 май 1904 г.

На № 235
Министерството на вътрешните работи има чест да яви в Министерството на външните работи и на изповеданията, че своевременно стана с разпореждание да се повикат лично от надлежните околийски началници лицата, поименовани в отношението от 13 март т. г. под № 177, и се внуши на едни от тях да повърнат децата си в българското училище в с. Лазарополе (Македония), а на други да пишат на родителите и роднините си да се, откажат от заблужденията си и прегърнат българската кауза. Резултатът от това разпореждание, според получените отговори от надлежните окръжни управители, е следующият:
1. Мино Георгиев е писал на домашните си и на учителя в с. Лазарополе, но отговор още не е получил.
2. Георги Михайлов имал трима братя, от които един именуем Стамат бил учител, а другите двама — ученици в сръбското училище. Той им е писал да напуснат сръбското училище и постъпят в българското, но отговор още не е получил. В писмото си е препоръчал на Стамат да поиска от Екзархията да му даде учителско място в българското училище.
На Георги Михайлов началника е казал, че причината за да го повика и посъветва е тая, че понеже вземал участие в македонските събития в Русе, у македонците се появило съмнение, какво той, като сърбоман и като има братя в сръбското училище в Лазарополе, издава на сръбското правителство всички техни решения и те щели да се саморазправят с него, ако не се откажел от заблуждението си и ако братята му продължават да поддържат сърбоманството.
3. Томо Марков е поверил вече децата си в Лазарополското българско основно училище. За удостоверение на това той е представил писмо от същото училище, с дата 10 април под № 20.
4. Андо Николов не знае кое училище посещават децата му, но заявил, че скоро ще си отиде, за да ги доведе в с. Смядово (Преславска околия), гдето мислил да се засели.
5. Секо Мирчев (Мирков) има само едно тригодишно мъжко дете, което още не посещавало никакво училище. Той отказвал да е сърбоман и заявил, че детето му, когато порасне ще ходи в българското училище.
В Мездра живели заедно със С. Мирчев и други двама лазарополци: Трайко Стоянов и Антим П. Серафимов. И те отричали да са сърбомани. Единият от тях (Серафимов), поканен от българския архиерейски наместник в с. Гостивар, с писмо от 25 март т. г. под № 168, щял да заминава за Скопие за да се ръкоположи за свещеник в с. Церово.
6. На Ангела Стефов не можело да се направи никакво внушение, защото бил умоповреден и като такъв се намирал в приюта за неизлечимите душевно болни в Петро-Павлово.
7. Иван Трайков Мориновец бил излязъл из родното си село преди години, та не знаел в кое училище ходи детето му. Той обещал да направи потребното, за да напусне детето му сръбското училище, ако наистина ходи в него.
Тоде Г. Постолов бил писал на домашните си да повърнат децата му от сръбското в българското училище и получил отговор, че те (домашните му) сторили това.
9. Ангел Минов бил напуснал с. Остров и не се знаело за къде е заминал.
                                                                        Вярно,
                                                                        Секретар на Министъра: Г. Радев*

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 76, л. 29—30.
Препис. Машинопис.
* Върху документа е отбелязано: „Към № 282, Към № 206/904 г."

Публ. в Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 333 – 334

                                                                 30

Рапорт № 333 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на 15 български села в Костурско от Патриаршията към Екзархията
                                                                              
                                                                                                     Битоля, 3 май 1904г.

                                                 Господине Министре,

Чест имам да Ви донеса, че миналата седмица без всякакъв натиск се отказаха от Патриаршията заедно със свещениците си, както заявиха за туй официално на властта следните 15 села: Осничени, Старичани, Жужелци, Долени, Езерец, Бойне, Зиковища и Либешево (от Костенарнята), Лудово, Псора (Хрупишка нахия), Маняк (Несрамска нахия), Руля, Ошчима, Брезница и Габреш (Кореща).
За отказването на тия села най-много способствуха помощите, които се раздадоха от повереното ми агентство на амнистираните затворници гъркомани от тия места преди да заминат за родните си места. За някои от тях помогна и Митре Влахо със своята чета, без обаче да употреби какви и да е насилия.
Когато селяните от с. Осничени се явили в костурския конак да заявят на властта, че преминават под ведомството на Св. Екзархия, там се случил гръцкият митрополит Каравангелис. Поразен от туй тяхно заявление той протестирал пред каймакамина като казал, че туй непременно е резултат на натиска упражнен от комитета. Вследствие на туй биле пратени неколцина войници с двама полицейски да разследват на самото място работата, ала се установило, че селяните по добра воля минават към Екзархията. Това властта съобщила на гръцки владика за сведение. Не безинтересно е да се прибави, че Руля е родното място на гръцкий войвода Коте, който изоставен напоследък от всички се е оттеглил в Населичката кааза, цяла населена с гърци.
Приемете и пр.
                                                                Кн[яжески] т[ърговски] агент: А. Тошев
ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 7-8.
Чернова. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 35 - 36.

                                                                    31

Рапорт № 345 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович за среща с валията и за амнистирането на нови 30 българи

                                                                                                     Битоля, 8 май 1904 г.

                                                     Господине Агенте,

Днес валията ми съобщи, че вчера е било разрешено да се амнистират 30 души затворници, които утре щели да бъдат пуснати на свобода. Обеща да ми достави техния списък, който своевременно ще ви препратя. Каза ми при туй, че ходатайствувал за освобождаването на други 25-30 души затворници, ко­ито той считал тоже за политически престъпници, при всичко че в Цариград още се оспорвал политическият характер на техните престъпления. Той се надява обаче, че и те ще бъдат освободени.
Приемете...
                                                                     Княжески Търговски Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2023, л. 42.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.36
  
32


Донесение № 347 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Г. Д. Начович за освобождаване на затворници от затвора във връзка с амнистията

                                                                                                         Битоля, 10 май 1904

                                                    Господине Агенте,

Чест имам да Ви донеса, че вчера валията ми изпрати тук приложения списък на амнистираните българи, които по-рано бяха избягали от тукашния затвор. В числото на амнистираните влизат и тия, които бяха отново арестува­ни, след като се предадоха в село Зелениче. Няма да се възползват от амнисти­ята само двамата, които властта счита за обикновени затворници. Техните име­на в списъка не фигурират. То се знае, че няма и да се предадат. Взеха се мерки, да се съобщи на всички заинтересувани, че могат безнаказано да се предадат. За резултатите от това ще имам грижата да Ви съобщя допълнително.
Приемете...
                                                             Княжески Дипломатическа Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2023, л. 48.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.36 – 37.

                                                                        33

Рапорт № 352 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович в потвърждение на освободените българи от Битолския затвор и за оставащите още в него

                                                                                                    Битоля, 12 май 1904 г.

                                                   Господине Агенте,

В допълнение рапорта си от 8 того под № 345 чест имам да Ви изпратя тук приложен списък на затворниците, амнистирани и освободени на 10 того. Както ще видите, те са 31, от които троица се считат за гърци.
Относително другите тридесетина затворници, за които валията ми каза, че действал да бъдат амнистирани, досега още нищо не е направено, така щото заедно с тях в затвора остават 155 души, от които трите четвърти би трябвало да се освободят като политически престъпници.
Приемете...
                                                                 Княжески Търговски Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2023, л. 62.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 37.

                                                                               34

Поверителен рапорт № 366 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров относно освободените българи  от затвора в Битоля от април до момента

                                                                                                           Битоля, 18 май 1904 г.

                                 

                                          Господине Министре,

В отговор на поверителното Ви предписание от 14 того под № 277 имам чест да Ви явя, че до 30 миналий месец от тукашния затвор са освободени всичко 268 души българи, а от тази дата до днес други 31 души, тъй щото общото число на освободените досега възлиза на 299 души. В затвора оста­ват 183 души българи, при всичко, поне три четвърт от тях са политически престъпници.
Според сведенията, получени от вилаетското управление, от затворите на казалийските градове са били освободени 24 българи, а именно: 2 в Лерин, 8 в Прилеп, 3 в Кичево, 9 в Костур, 2 в Серфидже.
Както имах честта да Ви донеса и по-рано, валията няколко пъти вече ми съобщава, че направил постъпки за освобождаването още на мнозина, но и досега не бил получил отговор от Цариград. При туй днес пак намери случай да ми каже конфиденциално, че той имал най-добри намерения, но че ръцете му били вързани, главно от Хилми паша. На многократните му запитвания, какво ще стане със заточените в Диарбекир българи, той ми каза, че и този въпрос бил отнесъл за разрешение в Цариград.
От една частна телеграма от Александрия, Мала Азия, получена тук на 3 Май, се вижда, че 200 души от находящите се 329 заточеници българи в Ди­арбекир били освободени и се намирали на път за Солун. Досега обаче никой от тях не е пристигнал тук. Някои от заточениците в Синоп са съобщили на свои роднини телеграфически, че никой от заточените там българи политиче­ски престъпници не е освободен досега.
Приемете...
                                                                Княжески Дипломатически Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2023, л. 75-76.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 37 – 38.

35

Поверително писмо № 373 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на три български села в Леринско от Патриаршията към Екзархията

                                                                                                   Битоля. 20 май 1904 г.

                                                      Г-не Министре,

Чест имам да Ви донеса, че през последните няколко дни селата: Горничево, Лаген и Крапешино  заедно със своите свещеници се отказаха съгласно установения ред от Патриаршията и минаха към ведомството на Св. Екзархия. Никакви неприятности не са станали по този повод.
С туй числото на отказалите се села през текущата година достигна 13.
Приемете и пр.
                                                                        Кн[яжески] т[ърговски] агент:
                                                                                                          (под.) А. Тошев
ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 9.
Чернова. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 36.

                                                                      36

Поверителен рапорт № 378 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров за пристигането в Битоля на заточените в Диарбекир българи в резултат на амнистията

                                                                                                     Битоля, 22 май 1904 г.

                                               Господине Министре,

Чест имам да Ви донеса, че 203 души от заточениците през Октомврий миналата година в Диарбекир и амнистирани на 5 Април българи пристигна­ха в доста добро състояние на 21 того в Солун. Те почти всички са от Битолския вилает. Числото на всички затворници, които през Октомврий м.г. били откарани от тук на групи по 70-80 души до Диарбекир, възлиза на 324 души. Сто и двама от тези нещастници са умряли още по пътя между Битоля и Диар­бекир, и то изключително вследствие нанесения им побой от суварите, които са ги конвоирали.
Други десет души са станали жертва на шарката, която се появила през Януарий в диарбекирския затвор „Хасан Пашов хан" и която болест може би щяла да покоси всичките обитатели на този затвор, ако по инициатива на Лон­донския „Балкански комитет" не са били взети овреме нужните мерки.
Затворниците са били хранени в затвора само с хляб, по 300 грама на ден, и вода.
През първите дни синът на местния валия пращал в затвора на свои раз­носки топла храна, ходил даже сам при заточениците, утещавал ги и им из­действувал разни облекчения. Хората на „Балканския комитет" са се грижили също твърде много за заточениците, раздавали им няколко пъти захар, чай, сапун и подарили на всекиго по един кат дрехи.
На 5 Април заточениците, които изгубили вече всяка надежда за свобо­да, били изненадани с амнистията. Радостта била неописуема. На 8 Април те напуснали Диарбекир. Повечето от тях трябвало да пътуват пеша по нямане средства, тъй като валията им отпуснал само 14 коня. В Александрия те били причакани от френския консул, който още при пристигането им дал по 20 гроша на човек. Тук те престояли 12 дена и получили още по 23 гроша всеки от същия консул, който ги настанил в един френски параход, като им заплатил и билетите до Солун. В Измир властта не позволила заточениците да излязат на пристанището, но на парахода дошли няколко сестри от „Балканския ко­митет" и раздали по 20-30 гроша на човек. В Чанак кале те били причакани от тамошния френски консул, който също им дал по 23 гроша на всекиго и им казал много благи и насърчителни думи. Най-после на 19 того параходът пристигнал в Солун и стоварил заточениците на пристанището, гдето те били посрещнати пак от сестрите на „Балканския комитет", които им раздали по­мощ по два и половина лева на човек.
На завръщане заточениците изгубили един от своите другари, който по­гинал по пътя между Диарбекир и Александрия. Не са амнистирани и са оста­нали в Диарбекир само 8 души, обвинени на времето и осъдени по следните причини:
Петре Мицев и Никола Търпчев от с. Зелениче, Леринско, осъдени, пър­вият за дето синът му бил четник; вторият - за дето при един обиск намерили в градината му един патрондаш с патрони и една пушка „Гра".
Пандо Киров и Георги Николов от Пътеле, Леринско, осъдени за дето уж били намерени късове от телеграфни жици, вследствие на което властта пред­полагала, че те са секли телеграфните жици между Солун и Битоля.
Коста Проданов от Лерин, защото при един обиск в къщата му били на­мерени две бомби.
Иванчо Марков от Цапари, Битолско, обвинен, че убил уж някой си вой­ник във време на едно сражение до селото през месец Април м.г.
Мице Николов и Тале Костов от с. Спанци, Леринско, защото в къщата им била намерена една бомба.
Както виждате, Господине Министре, тия хора не са заловени като динамитни атентатори, та справедливо би било те да се възползват от амнистията. Точен списък на всички заточеници в Диарбекир, на умрелите от тях, на за­върналите се, както и на неамнистираните, ще имам грижата да Ви изпратя допълнително. На всички заточеници, които се явиха в Агентството, преди да заминат за домовете си, счетох за нужно да им дам по 15 гроша помощ.
Приемете...
                                                                      Княжески Търговски Агент: А. Тошев
ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2023, л. 100-101.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 38 – 39. 

                                                                 37

Поверителен рапорт № 384 от БТА от Битоля до министър – председателя Р. Петров и списък на амнистираните българи от Битолския затвор

                                                                                          Битоля, 27 май 1904 г.

                                             Господине Министре,

В допълнение към рапорта ми от 18 т.м. № 366, чест имам да Ви доложа, че през последните няколко дена са амнистирани още 41 българи, от които 38 екзархисти и 3 патриаршисти. Списъкът на едните и другите прилагам при настоящето си.
Заедно с амнистираните по-рано, техният брой достига 430 души. При това считам за нужно да прибавя, че досега от България са се завърнали в тукашния вилает всичко 20 души емигранти.
От обявяването на амнистията до днес са се предали на властта 15 души четници, и то 11 в Битоля, 1 в Охрид и 3 в Прилеп.
От избягалите на времето от Битолския затвор се явиха и предадоха само 9 души. Техните имена фигурират в тук приложен списък.
ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2023, л. 135.

СПИСЪК НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОСВОБОДЕНИТЕ БЪЛГАРИ ЗАТВОРНИЦИ ОТ БИТОЛСКИЯ ЗАТВОР (МАЙ 1904 Г.)
Име и презиме
Месторождение
Забележка
1. Найде Котев
Добровени
екзархист
2. Васил Динев
Зелениче
екрархист
3. Лазар Митев
Зелениче
екзархист
4. Коста Секулов
Буковик, Прилепско
екзархист
5. Лазар Ристев
Буковик, Прилепско
екзархист
6. Христо Костов
Буковик, Прилепско
екзархист
7. Митре Василев
Кривени
екзархист
8. Васил Иванов
Кривени
екзархист
9. Стоян Тръпчев
Раково
екзархист
10. Вилиан Тасев
Раково
екзархист
11. Велиан Ангелов
Раково
екзархист
12. Ангел Стоянов
Раково
екзархист
13. Георги Иванов
Буф
екзархист
14. Димо Нешков
Буф
екзархист
15. Георги Ив. Караманов
Буф
екзархист
16. Лазар Георгиев Киров
Река
екзархист
17. Димитър Янакиев
Невеска
екзархист
18. Цветко Трайков
Любойна
екзархист
19. Петре Петков
Потурнак, Прилепско
екзархист
20. Митре Димов

екзархист
21. Трайко Кондов
Укла, Прилепско
  екзархист
22. Стоян Филипов
Маково
екзархист
23. Атанас Стоянов
Бърник
екзархист
24. Петко Цветков Калоянов
Маково
екзархист
25. Цвятко Ковачев
Маково
екзархист
26. Ристе Стоянов Новачев
Маково
екзархист
27. Трайко Тръпчев
Маково
екзархист
28. Жеко Колев
 Прекопана
патриаршист
29. Папа Димитра


п.Икономов Щербина
(Флорина)
патриаршист
30. Щерю Николов
Щърбово
патриаршист
31. Сулейман Дауд
Сон
мохамеданин
32. Миле Димов
Орле, Прилепско
екзархист
33. Кичо Глигоров Димов
Битоля
екзархист
34. Петре Димов
Битоля
екзархист
35. Трайко Петров
Битоля
екзархист
36. Ламбе Папа Бумбул
Велме, Охридско
екзархист
37. Наде Риостев
Велме, Охридско
екзархист
38. Тома Василев
Велме, Охридско
екзархист
39. Найдо Димов
Песталево
екзархист
40. Николаки Константинов
Връбник
екзархист
41. Христо Долов
Връбник
екзархист
42. Митре Ангелов
Връбник
екзархист

Печат: Българско Търговско Агентство, Монастир (Битоля)
ЦДА, ф. 176, оп.1, а.е. 2023, л. 136.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с. 40 – 41.                                                       

                                                              38

Писмо № 391 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на седем български села в Анаселишка каза от Патриаршията към Екзархията

                                                                                              Битоля, 27 май 1904 г.

                                                     Г-не Министре,

Чест имам да Ви донеса, че през миналата седмица 7 български села от Насиличката  кааза заедно със свещениците си се отказаха съгласно установений ред от Патриаршията и минаха под ведомството на Св. Екзархия. Тия села са: Песяк, Бохин, Бела-Църква (Аспро-Клисия), Нестим , Скрапар, Либишево и Жиковица. Никакъв инцидент не се е случил по този повод. Напоследък костурский гръцки владика искал да обиколи тези села, но щом като селяните се научили за това, предупредили го да не дохожда, понеже нямало да го приемат.
Приемете и пр.
                                                               Кня[жески]  търг[овски]  агент:  А. Тошев

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 10.
Чернова. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 36 - 37.

                                                                   39
 
Писмо № 837 от БДА в Турция до българския търговски агент в Битоля А. Тошев със съвет да съдействува за преустановяване дейността на българските чети

                                                                                                     Цариград, 2 юни 1904 г.

                                                  Господине Агенте,

От рапортите на повереното Ви Агентство и от други източници имал съм възможност да се убедя, че турските войници, разквартировани отдавна по селата, продължават да вършат разни обири и ужасни злодеяния и насилия над мирното население.
Поради тази причина аз не съм преставал от дълго време да поддържам било пред турското правителство, било пред посланиците, че трябва вече да се дигнат войниците от селата, гдето далеч от всякакъв контрол се отдават на разни престъпления от всякакъв род.
В отговор на това винаги ми е било възразявано, че тая мярка  ощс не била възможна, защото солдатите били нужни да пазят селата от четите, които продължавали да действуват из Империята.
Мъчно е да се отблъсне такъв претекст, толкова повече че, както Вие известно, има още тук-там чети, организирани вън от Турция или  в самата страна, които, без ла принесат някаква полза на българската кауза, компрометират положението, което с толкова скъпи жертви си извоюва населението и излагат само това последнето на произвола  на турците. Със своите действия четите стават, съзнателно или не, косвено виновници за бедствията на мирното население, което заради тих страда от яростта и гнета на турските солдати.
За да се облекчи това положение, препоръчвам Ви, господине Агенте, да не щадите Вашите съвети и увещания всякъде, гдето трябва, за да се вразуми населението да не се увлича подир четниците и даже да им отстоява; от друга страна, ако имате възможност, употребете всичките си такт и умение да съветвате и онези, от които зависи организирането на чети, като им дадете да проумеят, че те ще изпълнят един истински патриотизъмски дълг, ако спрат действията си, които не само са гибелни за българската кауза и настояще време, но и са причината да се продължават тежките изпитни и нещастие на мирното население, към което най-сетне те би трябвало да имат повече милост от всеки друг.
Приемете, Господине Агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.

                                                                                                          Г. Начович
ЦДИА, ф. 331, оп. 1. а. е. 89, л. 26.
Ориг. Машинопис.

Публ. в: Величко Георгиев Стайко Трифонов,  Македония и Тракия в бобата за свобода. /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, С., 1995, с. 247 – 248.

                                                                   40
                                                                     
Поверителен рапорт № 576 от БТА в Битоля до министър-председателя в София за преминаване на 11 български села в Преспанско от Патриаршията към Екзархията

                                                                                            Битоля, 11 авг. 1904 г.

                                                                Г-не М-ре,

Имам чест да донеса до знанието Ви, че през изтеклия месец в Преспата се отказаха от Патриаршията и минаха целокупно към ведомството на Св. Екзархия следните български села: Перово, Асамати, Курбиново, Наколец, Ръмби, Медово, Рудари, Щърково, Лънг, Оровник и Граждино.
Всъде, дето е минал напоследък из този край Негово Високопреосвещенство охридский митрополит Методий, населението е изпращало при него депутации с молба да го признае за свое паство. Това отрадно явление се дължи на мерките взети отдето трябва с цел да се повдигне народното съзнание и по тия места. Желателно е само занапред тук да се назначат свестни хора за учители, особено в новоотказаните села, защото само тъй можем направи жителите им да бъдат истински българи и по чувство.
Приемете и пр.
                                                              Кн[яжески] т[ърговски] агент: А. Тошев
ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 13.
Чернова. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 41.

                                                                    41

Донесение № 609 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на две села в Леринско от Патриаршията към Екзархията

                                                                                           Битоля, 20 авг, 1904 г.

                                                           Г-не М-ре,

Чест имам да донеса до знанието Ви, че на 15 того гъркоманите в с. Арменско (Леринско) официално се отказаха от Патриаршията и заедно със старите екзархисти се черкуваха в местната черква.
Същия ден минаха към Екзархията и останалите няколко гъркомански семейства в с. Вощарени (съща кааза). Благодарение на туй селската черква, която поради разпри между гъркомани и екзархисти в продължение на 13 години бе затворена, се отвори отново.
Приемете и пр.
                                                                              Кн[яжески] т[ърговски] агент: А. Тошев

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 11.
Черновя. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 42.

                                                                    42

Поверително писмо № 670 от българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Р. Петров в София относно ужасните и масови жестокости на турските власти, с които смазват въстанието на българите в Битолски вилает и личните му позиции по македонския въпрос


                                                                                                         Битоля, 24 авг. 1904г.
                                                  
                                                               Господине Министре,

Неизразимите ужаси, които са предмет на настоящето изложение, са от естество да покъртят и най-коравото сърце, дълбоко да потресят н най-равнодушния човек. В разказите що следват всяка дума, всякой ред изтръгват по една въздишка. Човек се вижда неусетно обхванат от такава болезнена тъга, която мъчно и времето разсейва.
Ала редом с чувствата на дълбоко състрадание, той осеща и срам и негодувание при факта, че всички тия неизмерими зверства още се търпят на прага на цивилизована християнска Европа. Сякаш разиграната лани кървава драма не бе достатъчна да убеди просветените европейци в една действителна намеса в полза на измъчения македонец? Или нечуваните изтъпленпя, адските мъки, безчовечните изтезания, страшните издевателства не стигат да привлекат вниманието на свободолюбивите политици, за да се туря край на тая неравна борба, която погълна толкоз скъпи жертви? Защото македонеца всичко даде, като не пожали и живота си.
И сега, опожарен, опленен, останал без подслон и залък, той напразно простира ръце към хуманна Европа, която без да чувства всичкия позор на своето престъпно равнодушие, пак го остая в ноктите на вековния негов тиранин.
Нищо не бе в състояние да омилостиви съвременната дипломация, та ако не друго да му обезпечи поне залакът и честта на семейството му. Но види се, че дипломатите са безсърдечни, а обществената съвест още затънена, защото иначе трябваше отдавна да се тури край на отвратителния азиатски гнет, на непосилните вече болки на заробения македонски българин. Туй Европа бе длъжна да направи за честта на човечеството. Трябваше да го направи в името на оная хуманност, на оная справедливост и свободолюбие, за които ратуват светлите умове и всички напреднали народи. Ала изглежда, че грубите интереси са несравнено по-силни от великодушните намерения и желания на Европа. Сякаш европейските кабинети искат нови жертви, нови потоци невинна кръв, нови и по-големи насилия, нови пожари и нови опленявання, за да се намесят по-ефикасно за преобретяване ония правдини за потиснатия македонски роб, за които той тъй самоотвержено се бори от векове насам.
Би казал човек, чс в плановете на тая дипломация влиза изчезването на македонските българи, като вижда как безжалостно се остаят да гният систематически под ятагана на азиатеца, пред очите на европейските представители, пред очите на цяла Европа. И никой не може да откаже това, защото фактите са очибиющи поразителни. За никого вече не са тайна ланските кланета, както не е трудно да се предвидят и бъдещите кроежи на турските ръководящи кръгове. Защото тези кроежи, сочат към обстоятелството: бъдъщето да се отличи от миналото само чрез по-големи жестокости. Недоволни от станалото, турците замишляват нещо по-страшно. Ако миналото лято се изклаха 5000 души, бъдъщето клане трябва да бъде поголовно; ако се опожариха 130 села, за напред не трябва да се остави ни една колиба. И за да се осъществи тази сладка мечта на фанатизираните турци, те не престават да възбуждат българското население, раздухват враждата между гърци и българи, между власи и гърци, а мюсюлманите настройват против всички християни. Всичко туй те правят с цел да осуетят и най-минималните реформи, в което волно или неволно им помага самата европейска дипломация. Защото турците са галените деца на тая дипломация, вследствие политическата ревност между европейските сили. От дълги години вече Султана осланя господаруването си в Балканския Полуостров на политическото съперничество в Европа, както и на крупните спекулативни интереси, що имат във владенията му по-голямата част от най-видните европейски капиталисти.
При обявяването на февруарските реформи ни се казваше: „чакайте само два-три месеца и ще видите, всичко ще се уреди и свободата на Македония е гарантирана". И тяхното прилагане започна. Мюфетишът Хилми-Паша, най-хитрня, най-рафинирания турски дипломат от гръцко потекло — след кратко пребиваване в Скопие, избра за своя резиденция Битоля, дето се настани заедно със своя сложен апарат от подозрения, сплетни, шпионства и неизпълними обещания.
Специално съдилище захвана спешно и безапелационно да разглежда всички политически процеси, като изпрати голяма част невинни българи на заточение, от които половината загинаха още по пътя.
Изобщо добра деятелност разви този султански пълномощник, особнно по осмиряване възстаналото население през м. август. По лична негова заповед Крушово, Смилево, Гявото и пр. и пр. бидоха обърнати в пепел, а жителите им изклани. Доволен от този резултат, мюфетишът се намръщи, само кога му съобщиха, че част от населението на опожарените и ограбени села успяло да се отърве от ятагана. При все туй той наградил всички, що се отличиха по своята кръвожадност, на първо място Бахтияр паша, който изуми света със своята жестокост.
След тоя печален резултат, дипломацията намери тия окървавени реформи за „недостатъчни". Тогава се яви мюрщегската шумна програма и всички велегласно заявиха, че македонския въпрос е вече разрешен. Според тях не остава освен да се приложат тия пълни състоятелни вече реформи, за да се омиротвори Македония окончателно. Хилми паша се залови за работа с нова енергия.
Със стотини телеграфически разпореждания денонощно се правяха из трите вилаета. Театралните ефекти следваха един след друг. Мерки след мерки се вземаха, за да се обезпечи преди всичко спокойствието във вилаетите. Подвизите на книга бяха големи. Всички по-наивни хорица, между тях и много от по-умните си казаха: „Сега вече работата е сериозна"! Започна се реорганизирането на жандармерията. По цяла Европа се разгласи, че християните наравно с турците ще се ползуват с правата да бъдат стражари. Стана голям шум. Почнаха да назначават и бекчии християни. Шумът за реформите се усили. В Европа  вярата за прокарване реформите тоже сс усили.
Няколко десятки българи се освободиха. Амнистираха се и множество въстаници. Много от тях свободно почнаха да се разхождат из Битолските улици. Вярата в реформеното дело се увеличи с още 50% в Европа. Телеграфните агенции непрестанно лансираха депеши след депеши да оповестяват па света, че Хилми-паша, неуморимия реформатор, прави чудеса. Руските и австрийските консули сияяха от радост. Мюрщегските реформи бързо се прилагат. На населението се внуши, че още малко и то ще си отдъхне, ще заживее охолен живот. В туй време турското население се спотайваше. Макар недоволно от привидната промяна, то пасуваше временно и скритюм точеше своите ятагани. Послушно винаги кога му се дадат заповеди отгоре, то не прояви своето негодувание. Беше му заповядано да мълчи и то мълчеше. Всичкото оръжие, предадено и задигнато от българите, скритом му се раздаваше. В туй време пристигаха и цивилни агенти. Хилми паша побърза да ги посрещне и прикове в Солун. Дълги телеграми разгласиха прокараните реформи в Битолския вилает. Късогледите помощници приеха тия измислици за чиста монета. Всъщност какво бе извършено? Нищо. Между 2718 стражари в Битолския вилает се оказаха едва 89 българи, между 121 полицейски попаднаха само 5 българи. На назначените падари, вместо да се даде нужното оръжие, се отне и последното ножче. Вместо освободените 50-60 затворници, хвърлиха в затворите само в Битолския вилает други няколко стотни невинни българи. Амнистираните четници почнаха да преследват и арестуват за мними престъпления от разбойнически характер, уволнените турски чиновници, чиито виновност и золуми бяха явни и неоспорими, получиха по-високи служби, а най-компрометираните от тях се удостоиха и със султански ордени. Разбойниците станаха пазители на законите.
Обещаните и определени помощи за пресъзиждане опожарените жилища се дадоха тук там колко за лице. Данъците, които не трябваше да се събират от жителите на изгорените и разорени села, почнаха да се събират с още по-голяма настойчивост и тахсилдарите, подпомагани от полицията, не преставаха да разплакват опросялото население, чиито сълзи още не бяха засъхнали от претърпените неволи.
В много села тия царски служители задигаха на селените за данък и ония вещи, конто благодетелни комисии бяха раздали на опросялото население. Добър пример в туй отношение представлява Крушово, Селци в Охридско, Косинец (Костурско) и пр. и пр. А в селото Арменско, войници обраха от селените и ония няколко гроша, които ден по-рано властта им бе раздала да си направят колиби!
Редом с туй преследванията почнаха по старому. На места даже те се усилиха. За най-малкото подозрение оцелелите младежи се залавяха и хвърляха в затвора. Правосъдието, което винаги е служило да раздава само безправие в страната, с ново остервение се впусна в нови масови арести, в съченяванс нови престъпления, комплоти, анонимни писма и пр. Бог знае дали няма да се повтори същото и със сега амнистираните затворници!
Повдигна се въпроса за гаранцията на учителите. Верни на своята тактика, турците повидимому отстъпиха по този въпрос, като успяха, с удобрението на цивилните агенти, да разпределят всъщност учителите на три категории: подозрени, по-вече подозрени и съвсем подозрени. По този начин, както винаги, те узакониха своите безаконни мерки спроти този елемеит. Сега, когато и да им скимне, на основание на туй решение, санкционирано от помощниците на Хилми паша, те могат да заловят когото поискат и да го хвърлят в затвора. Окуражени от този успех, те отидоха още по-далеч. Подпомагани от гърците, те започнаха да коват интриги против по-видните българи, до като поискаха най-сетне вдигането на Битолския владика Григорий, когото се стараят да уличат в революционна деятелност. И понеже трябваше за очи макар да излязат с някои данни, те измислиха и написаха няколко писма, компрометирующн някои лица приближени на Митрополията, с цел да направят невъзможен Н. Високопреосвещенство. В същото време един отчаян гръцки рецидивист в услуга на властите стреля върху българския Митрополит в Струмица...
А реформите? А омиротворението?
За прозорливитс хора този е очаквания, естествения резултат на реформаторската игра.
Сега вече пред грубите факти и верующите почнаха да губят вяра и надежда. Дори и самите реформатори по едно време паднаха духом и отначало скритом, а сетне почти явно започнаха да изказват своето разочарование, за удивление на наивните и за смях на сериозните хора. Защото не е тайна вече, че сами даже цивилните агенти се отчаяха и дадоха да признаят – bon gre malgre, че те не са в състояние нищо да сторят. Свършиха значи там, отдето трябваше да почнат. Защото, още при самото им назначение, за всекиго бе ясно, че при неопределените техни права, тия асесори ще се изродят в жалки светчии на Хилми-паша. Така и стана. Въпроса за жандармерията се намира в същото комично положение. И той мина през една старателно прикрита еволюция, за да блесне с всичките си недъзи. И от него излезе запъртък. Когато наивния свят с нетърпение очакваше резултата от тайнствените съвещания на жандармерийската комисия, нейните членове минаваха времето си в разпри, защото не можаха да си разпределят сферите на влияние. До като силите искаха един минимум от 60 души чуждестранни офицери за жандармерията, Султана с половин уста се съгласи на един максимум от 25 души.
Но да допуснем най-после, че жандармерийските офицери отидоха по местата си. С това въпроса пак няма да се реши, защото не е числото на офицерите, което може да послужи като залог за оталожването на страната. Важно е тези офицери да бъдат облечени в права действителни и строго определени. Важното е да имат фактическото командуване, правото да наказват, да представляват на отстранение и уволнение дори не само подчинените им долни чинове, но и ония турски офицери, които ще им бъдат подчинени. Не стане ли тъй, хиляди европейски офицери са на пусто. Тяхната роля няма да се различава в нищо от оная на сегашните белгийци и шведи, която се равнява на нула. Защото деятелността на тяхна милост е да се разхождат и да си получават айлъците. В туй не трябва да си правим илюзии. Не трябва да се чудим тъй също ако някой от тия офицери падне убит посред бял ден от куршума на някой див арнаутин. Излиза прочее, че всички тия мероприятия ще дадат отрицателен резултат, тъкмо такъв какъвто се желае най-вече от Австрия. Защото явно е, че австрийците повече и от турците желаят размирици в Македония. Турция ги желае, за да може да парализира всеки почин за натрапено преобразувание и да прекара под нож останалите македонски българи.
Австрия ги иска — за да има предлог за по-ефикасна намеса в Македония. И особенно сега, тя се стреми към туй. защото смята момента за твърде благоприятен, когато ръцете на Русия са вързани с войната в крайния исток, Никога Австрия не се е бояла тъй много от реформи и тишина в Македония, нивга Егейско море не е било тъй привлекателно за нея, както сега. Никога Австрийския апетит за Македония не е бил тъй изострен както напоследък. Австрийската дипломация тръпне при мисълта, че другите държави могат да интервенират в полза на македонците и че може да се тури край на анормалното положение в Македония. Туй би било смъртоносен удар за тяхната перфидна политика, защото австрийските дипломати много добре знаят, че този, който завладее Бялото море, ще бъде господаря на Балканите. . . Ще сполучи ли Австрия? Ще успее ли Турция? Ето въпроси, на които отговора се таи може би в близкото бъдъще. В голяма степен обаче разрешението на тия въпроси ще зависи и от такта, прозорливостта и благоразумието наше и на ръководящите македонски кръгове. Всеки промах от наша страна би улеснил задачата на нашите врагове: австрийци, турци и гърци, а нам би причинил неизмерима пакост. В нашия интерес е, по моето скромно разбиране, да се даде пълна възможност на силите да изчерпат и последното средство и да се убедат кръгом, че не е този начинът, по който е възможно умиротворението на Македония.
Аз съм непреклонно убеден, че само тъй европейските сили ще престанат да обикалят дяволското блато при благата илюзия, че вършат нещо за тая робска земя. Тогава вярвам ще настане началото на края, ще настане един обрат благоприятен може би за македонската кауза. А докле настане този спасителен и величав момент, наша длъжност е зорко да следим събитията, да не преставаме да мислим и да работим за братската нам страна, за да не станем жертва на някакво самооболщение. Туй поведение нам се налага толкоз повече за туй, че момента що преживяваме е много критичен и привидно заглъхналия вулкан може да избухне с несравнено по-голяма ярост. Съглашението между Турция и България умно трябва да се използува...
Историята се повтаря. Същите почти перипетии, през които мина българската кауза преди руско-турската война, преживяваме и сега. Човек се удивлява на тождествената последователност в турската политика от тогаз и сега. Похватите са идентични. Еднакви са и резултатите, с тая може би само разлика, че сега всичко се развива при по-заплетени политически обстоятелства. Обстановката се отличава главно и в туй отношение, че в сегашната епоха на прогрес и светлина, идеята за свобода е по-дълбоко вкоренена в масата на поробените македонци. Благодарение особенно на ланското възстание, спасителния лъч на свободата озари и проникна тъй добре във всички слоеве на тукашното население, щото връщането е невъзможно вече. При всички свои негативни и печални резултати, ланските кланета имат туй поне утешително следствие. Редом с туй не трябва да се изпуща из пред вид и силното влияние, което освободените съседни народи упражниха и упражняват върху македонеца, готов с кръвта си да изкупи своята свобода.
Както едно време новината за реформите, обявена от Абдул Меджида чрез Хатишерифа през 1839 г. и по-после с Хатихумаюна от 1856 г., се прие с възсторг и ентусиазъм, както с радост се посрещнаха преобразованията на Халил Рифат паша и Джеват паша, които тоже останаха само на книга, така и сега реформите бидоха поздравени от потисната македонска рая. Но както тогава, тъй и сега, разочарованието ще бъде толкоз по-голямо и по-горчиво, колкото обещанията са по-тържествени. Защото, както тогаз, тъй и сега, реформите остават почти мъртва буква. Напротив озлобени от тия суетни макар опити на европейците, да се намесят в полза на християнското население, турците стават по-жестоки, изтъпленията и всевъзможните насилия ще вземат по-остър характер. При всякои опит да се извоюват за християнските поробени народи някакви минимални правдини, тиранията става по несносна, хомота по-тежък, гнета по-болезнен. Колкото повече искат да я заставят да направи известни отстъпки, толкоз повече Турция става по-дръзка, по-нахална. Така е било, така е и сега. Както през оная епоха на национално пробуждане, мнимите турски реформи не бяха освен една горчива подигравка с европейските дипломати, така и сегашните не съставляват освен една ирония по адреса на силите. Както по онуй време, тъй и сега, при всякой слух за реформи, турските власти умело възбуждат турския фанатизъм, за да неутрализират от рано благотворния ефект що може да се очаква от тия реформи. Не виждаме ли и в тая минута що става в Албания. Трудно ли е да се предвиди, какво може да стане и другаде из вилаетите?
Най-грозните кланета и зверства по онуй време се извършиха тъкмо в момента, когато се говореше за прокарване реформите. Както най-ничтожния смут тогаз предизвикан от невероятните насилия, даде повод на турците да се хвърлят с ярост и ожесточение против българското безоръжно население, тъй и днес всяко, макар и най-слабо проявено негодувание, служи като искра, която моментално може да възпламени турския фанатизъм, за да експлоднра с всичката си сила, както това вече видяхме миналото лято. Една заповед от Цариград е достатъчна да се даде най-широк простор на кланетата, да се облее Македония с нови потоци християнска кръв. Това стана през 1876 год., това стана през време на арменските кланета, това стана лани, това може да бъде и утре.
Тъжния отклик на извършените лани ужаси, още тънти и в най-отдалечените краища на цивилизована Европа. Ала тези печални отгласи, не пробудиха достатъчно заспалата обществена съвест. Масовите кланета на хиляди невинни хора, опожаряването на стотини села, ограбването на всичкия имот, като не е забравена често пъти и ризата от гърба на бедния селенин, систематичното приследване на всички по-интелигентни хора, гоненията на учителите, малтретирането на свещениците, оскверняването на черковите, изнасилванията, безчестията от всякакъв род, изтъпленията, неразказуемите азиатски скотства, вършени над малки момчета и девойчета, горението [на] живи хора, избожданието очите на мнозина клетници, разпарянето [на] трудни жени и тяхните рожби, закопването [на] живи хора, омъртвяваннята, чрез забиване кол в устата и всички останали престъпления, които човек чувства срам и ужас да предаде чрез перото, съставляват елементи на най-силния, най-справедливия протест пред цивилизована Европа, за всичко онуй, което се върши на пук на хуманността и висшата правда. Те доказват така също, че нищо не е в състояние да вчовечи туй азиатско племе: ни вековния контакт с просветена Европа, ни цивилизация, ни култура. И най-образования на глед турчин в душата си остава все такъв азиятец, какъвто е бил и първия потомък на Мохамеда. В туй отношение всички турци си приличат като две капки вода. Разликата е само в лустрото. И струва ми се, че лустросаните са най-опасните... През всичките времена тия варвари са били бич Божий за подчинените им народи. Мимо стрократно прокламираното равенство от много султани, както бе случая и с Меджида и Азиса, раята винаги остана осъдена да работи за агата. В този дух, през всичките времена се е възпитавало и възпитава мюсюлманското население.
Не! Никакви фермани и реформи не са в състояние да изменят характера на владеющето в Турция племе. До като турчина дава войска, а българина плаща харч - те нивга няма да бъдат равноправни граждани. Агите ще си останат все аги, раята все ще бъде рая, докато не настъпи денът на коренна ликвидация.
Всяко листо от историята ни дава за туй безчет доказателства. Никога Турция не е била лишена от палачи и чудовища, при чиито спомен човек неволно настръхва. И вместо техния брой да се намали, той се увеличава. Зловещите имена на Ахмед-Аа, Тосун-бей, Хафъз паша, Тефкер паша, Фазлъ паша, Адил паша, Хасан паша и пр., които са тъй тясно свързани с ужасите преди Руско-турската война, бледнеят пред още по-зловещите имена на инферналните герои, по чиито ръце още не е засъхнала кръвта що проляха през ланските тукашни смутове. Тия имена трябва да се забележат, защото и най-големите кръвопийци имат право да бъдат достояние на историята. Но понеже техния списък е много дълъг, аз ще дам имената само на най-главните от тях: Бахтияр паша бивш командант на Битоля, Хюсеин паша, военен командант на Костурско и Корчанско, Муядиг от с. Плешовица (Леринско), Люман, от с. Клещина (Леринско), Шериф Нуреднн от Неволяни (Леринско), Асан от Лерин, Али Кечо от Въртолом (Леринско), Кол Агаси Муса бей, наречен от турците Чакаларов, Шупелка от Лерин, Хайредин бей, бинбашня от Лесковския редивски табор, Азис Сульо от е. Клещина (Леринско), Рустем от с. Мургашево (Битолско), Решид бей от с. Горско (Леринско), арнаутина Гани и Шабан ходжа от Лерин, юзбашията Исмаил от Населичкия табор, Сефедин Ага от Св. Неделя (Костурско), Хасан Ага от Ошани (Костурско), всички бетове от Биглица и пр. и пр.
Начело на войници и башибозук, тия мрачни герои опожариха 116 села, убиха хиляди невинни хора и обезчестпха стотини девойки и невести.
За да бъде обаче илюстрацията по-пълна ще преведа за пример ужасиите вършени само в някои и други села. В с. Бабчор (Костурско) турския аскер извадил очите на Гине Гелев, Иван Марковски, Васил Миленцов, Лексо Димев, Колевица Белчева е промушена, като се спуснала да запази дъщеря си от опозоряване. Едно годишно детенце е оставено да умре от жажда; освен туй, над жените на туй оничтожено село са извършени грозни насилия.
В с. Смърдеш, покрай масовите кланета и множеството невероятни ужаси са изгорени повече от трийсет души.
В с. Цер са избодени очите и отрязани ушите на Йосиф Филипов, Заме Стоян Славов, Максим Стоянов. В същото село на осемдесет годишния архимандрит Спиридон извадили тоже очите, след което жив го изгорили.
В с. Бесвина, Мильо Янков е жив погребан от зверът Рустан Аслан.
В с. Косинец са изгорени жените Стояница Гешанка, Пеновица Ангелкова, Цветковица Опапка, Киро Миовски, Христовица Тушбарка е пронизана с щик, заедно с недоносената си още рожба. Неразказуемите мъки на 29 души мъченици от това село, преди да бъдат убити, се отказвам да пиша.
В с. Върбени Стефо Трайков е жив одран ... Коста Илиев е изгорен в фурна.
Ужасите в с. Арменско тоже са невероятни. Тук е било истинска касапница. Освен многото невинно посечени, едно 6 месечно пеленаче е било смазано. На Кръстевица Вранчева циците били отрязани, като се защищавала от изнасилване. Момичето й София било зрителка на тая безподобна жестокост. Трудната жена Василица Чогова била разпрана, изтръгната от утробата й рожбата изпитала същата участ. Тригодишното детенце Велика било отнето силом от майка си и посечено в нейно присъствие ...
Трандафилица Стойкова била скотски изнасилена, после промушена с щик, и тогава пронизана с куршум; 9-месечното й детенце Николчо било разсечено на късове до нея. Танас Стойков от същото село е умъртвен със затикнат кол в устата.
Между другото в с. Бобища, Катерина Яговчева била разпрана и изгорена както и Митко Янков. Всички тия жестокости са извършени от войските на Едхем паша. В с. Загоричане на шейсет и осъм годишния Типо Джанджев отрязали езикът, носът и ушите, после му запушили устата и го разстреляли. Приследвания Лексо Димо Мишев, за да избави себе си и семейството си от мъку, убил жена си, ранил тежко сестра си и най-после се самоубил.
В с. Българска Блаца, от войниците едновременно са обезчестени петдесет жени. Същото е станало и с много жени от с. Черешница.
В с. Апоскеп, всички девойки и невести, скрити в черквата, били тоже грозно изнасилени. В същото село са разстреляни седем души, заедно с 75 годишния свещеник Янаки, комуто предварително изскубали брадата. Всичко туй станало по заповед на Леринския комендант.
Поп Василий от с. Личища е убит с камъни в Костур от войници, които му смазали и главата. Мозъкът на тоя свещеник е бил размазан по калдаръма. В с. Дъмбени е убит с камъни стареца Стоян Караджов. В същото село са убити по най-безжалостен начин четниците Яне Прешленков и Христо Търповски, като се връщали да се предадат на властите, след амнистията от 15 октомври, високо оповестена от властта. След като им отрязали носовете и ушите, изболи им очите, изгорили пръстите на ръцете и краката и най-после ги промушили с байонети.
Други 17 младежи са убити по заповед на Бинбашията в с. Наколец, след като са биле амнистирани.
Но подобни сцени читателът ще срещне на всяка страница.
На много места и до днес, нещастните селени познават дрехите си на гърба на турски войници и башибозуци, познават добитъка си усвоен често пъти от разни държавни служители, ала бедните селени се виждат безсилни да сторят нещо, тъй като властите не обръщат никакво внимание, нито на техните законни жалби, нито на застъпничеството на консулите.
Наопаки, когато през април т. г. неколцина селени от с. Косинец (Костурско) заявиха на каймакамина в Костур да им се върне добитъка, намерен от самите тях у някои Костурски бегове, юзбашията, по заповед на каймакамина ги наби и ги прогони от конака ... За да се покрие работата, самата власт поставяше лъжливи свидетели, обикновено евреи, да удостоверяват, че заграбения селски добитък принадлежи на крадците турци.
Справедливостта го изисква да се прибави, че много ниска, подла й иредателска роля са играли и гърците през време печалните лански произшествия. Насърчавани с награди еднакво отвратителни като техните злодеяния, всъде дето минаха те всяваха злоба и страх.
Но и в туй отношение с най-широка слава се покриха гръцките владици, особено Костурския Каравангелис и Леринския. Читателят на много места в настоящето изложение ще срещне имената на тия вероломни кириарси, на тия Борджии, които се надваряха, кой от тях да покаже по-голяма ревност в преследванието на българите. Тук ще спомена имената само на свещениците: Василий от с. Личища, Костадин от с. Четирог, Атанас от с. Черновища, Михаил от с. Апоскеп, Яни от с. Дреновени, Трифон от с. Вишени, Данаил от с. Мокрени — всички избити в Костурско по наклеветяване на тамошния гръцки владика, защото не искали да го признаят за свой шеф, мимо най-жестоките изтезания, на които са биле излагани по негово настояване. Сами гръцките владици от Лерин и Костур в правителствения дом в Костур, нзскубалн брадата и били с плесници свещеник Герман от е. Черешнпца, защото с твърдост и постоянство изповядвал през тях, че е българин и че не желае да признае патриаршията. В с. Бух (Леринско) гръцкия владика е ходил заедно с войската да заплашва със смърт населението, ако се не откаже от Екзархията. Ала и при туй крайно злочестие добрите тукашни българи останаха непоколебими в своята вяра.
Леринския гръцки владика заставлявал селените от Арменско да кажат, че селото им пострадало от българските въстаници.
Костурския Каравангелис придружен от достойните си сподвижници Вангел и Едхем бей, събрал в Клисура жителите в църква, дето командира Едхем ги заплашил със смърт, ако не признаят владиката.
За да се избавят от разярения владика хората се видели принудени да подпишат предложените им готови заявления, с които искат уж признаването на патриарха.
В мънастиря св. Богородица, до с. Мокрени, биле изпратени от същия владика един мюлязимин и един полицейски чиновник с подобни заявления, които българите били силом заставени да подпишат.
В мънастиря Св. Врач, събраните селени от с. Загорчане, под натиска на Вангела, подписали тоже готови заявления, изпратени им от владиката.
На 18 август в с. Куманичево дошел митрополит Каравангелис, придружен от д-р Менелаос и Рустем чауш и принудил първенците да се откажат от Екзархията и да признаят Патриарха. Селените били заставени да подпишат за това готови заявления.
На 19 август същия владика с злорадно тържество влезал в българското училище в Костур, счупил училищните шкафове и портретите на Негово Блаженство Екзарха. След туй влезал в българския параклис, свалил иконите, а свитата му, състояща се от най-отчаяните гръцки разбойници негови добри приятели - ограбила черковните принадлежности.
В с. Бабчор гавазина на гръцкия владика е предвождал войските, които извършиха в туй село чудовищни злодейства над невинното население. Изобщо през време на възстанието този гръцки архипастир изпращал по селата свои въоръжени хора, придружавани от войници, които с нож в ръка заплашвали населението да се отрича от Екзархията, като му поднасяли да подписва и подпечатва готови заявления до властта. Който от свещениците или селените се противял, бил представян за комита и наказван с най-грозна смърт. Вангел е взел живо участие при изгарянето на много българси села, особено на Дъмбени и Косинец.
Това са в общи думи най-тъжните моменти от ланската кървава драма, която се разигра в Битолския вилает. Безсъмнено, картината не е още пълна, защото много злодейства, извършени с такава ревност от турци и гърци са още покрити с гъст мрак. Само бъдъщето ще може да хвърли ярка светлина върху грозните събития, при чиито разказ трябвало би да се черви всеки образован човек. Ако е вярно, че свободата се изкупва с кръв и че тя е гиздаво цвете, що никне и вирее по почва напоена с кръв, аз мисля, че до сега тя трябваше да поникне в злочеста Македония, прославена но своите неописуеми тегла, по потоците пролята кръв и по геройските подвизи на своите обезсмъртени чада герои ...
                                                                      *
Значителна част от настоящите сведения са събрани лично от Негово Високопреосвещенство св Пелагонийски митрополит Григорий, във време на обиколката му из Костурско и пр. през миналата зима за раздаване помощи на пострадалите. Други са събрани тоже непосредствено от самите селене, които на тълпи идваха в агентството, особенно през зимните месеци, да си изкажат теглата и да получат помощите, които им се отпуснаха. Трети най-после ни са доставени от очевидци. Проверени щателно тия сведения добиват още по-голяма цена, поради техната почти математическа точност.
По независящи от Агентството причини, не можаха да се доставят такива само от Крушево, ала допълнително и те ще бъдат събрани и изпратени. Тогава ще имаме една пълна картина за всичките беди, що сполетяха лани този нещастен край.

                                                ЛЕРИНСКА КААЗА

с. Бух

На 31 юлий, около 6 часът по турски, много войска с башибозук нахлула в землището на селото от към с. Клещино с непрекъснати гърмежи. Изплашеното население избегало в близката планина Острец (Суха гора). Пътьом до селото, войската и башибозука подпалили всички колиби и кошари, изгорили всички снопи,  както и църквата „Си. Георги". Като стигнали в селото, ограбили го и после го подпалили. Изгорели 211 къщи, а здрави останали само 19. Според твърдението на селените войската се е предвождала от мюлязимина Хаджи. Тоя ден били убити следните лица:
1. Сотир Димитров 70 г., с пушка.
2. Петре Кочов     90 г.,    " "
3. Илйо Наумчев убит както бягал.
4. Коста Илийов, изгорен във фурната гдето са е крил.
5. Яна п. Димитрова (била трудна).
6. Филип Колев, нейно момче.
7. Илийка Вълканова 105 годишна (убита с пушка).
8. Спасия Кузманова 60 годишна.
9. Неда Тръпчева 60 г. промушена с щик.
Населението останало в планината до 15 август. След това още три пъти е ходила войска в селото. С войската е отишел и Битолския гръцки владика, който е заплашвал, че ако не мирувало населението щяло да бъде цяло изтребено. Тоя път войската пак ограбила селото, като съблякла и дрехите от гърба на мъже н жени.
На 2 септемврий отишел в селото Никола Калков, влах от Писодер и проводник на едно отделение войска. Същия ден биле посечени от него и убити от войската:
10. Костадин Стоянов,
11. Павле Стойчев,
защото казали, че нямат оръжие, та нямало какво да предадат.
Цялото население се завърнало да живее в селото в привременни колиби, покрити със слама или ръженица.
Селото брои сега 1718 жители, от които 540 мъже (302 на чужбина), 428 жени, 411 момчета и 339 момичета.

с. Арменско

В понеделник на 4 август много рано още завървела войска от Лерин по шосето към с. Бигла. Тази войска, която била многобройна, и която се състояла повече от Илявета, се срещнала къде влашките колиби със съединените чети на Костурската и Леринската кааза.
След 5 часово непрекъснато сражение, войските се оттеглили и тръгнали по шосето към Лерин. Когато към 9 часа алатурка доближили до селото, неколцина се отделили, спуснали се по ската и се скрили в долът, от гдето са чули няколко пушечни изтрели. Тогава от шосето се започнала бомбардировката на селото. В същото време почти, едно отделение от около 200 души, с непрекъснати залпове напредвало към селото. Жителите, които били съветвани от гръцкия владика в Лерин да не напускат селото, сега като видели това, за да се спасят, едни ударили на бяг към срещния хълм, а други се скрили в къщи или по реката търтили към Лерин.
Когато войската влезла в селото, превърнала го в истинска касапница. Стенанията на жените и сърдцераздирателните писъци на децата заглушавали пушечните гърмежи. Свирепите илявета-арнаути убивали безразборно кого где срещнат - дома, на пътя или при бягание. Убиването ставало за удоволствие или за пари. Ала мнозина са убити, след като са си дали и ризата от гърба. Същевременно ограбвали къщите и ги подпалвали. Тоя ден били избити следните мъже и жени:
1. Свещеник Лазар 35 год. убит с щик
2.Ева Цветкова 15 г. убита с куршум
3. Илия Цветков 13 г. смъртно ранен
4. Лазар Мишев 70 г. убит с куршум
5. Димо Шумбов 50 г.    „    „    „
6. Маса Стойчева 18 г. смъртно ранена
7. Стоян Танчев 45 г.  убит с куршум
8. Симе Ташев 28      „    „    „
9. Петре Танев 13       „    „    „
10. Танас Алексов 55    „    „    „
11. Филип Алексов 15     „    „    „
12. Спасе Иванов 6 месечно дете смазано
13. Георги Стоянов 37 г. с куршум
14. Трайче Помпев 75    „    „    „
15. Грую Куфев 55          „    „    „
16. Доне Куфев 38            „    „    „
17. Мара Василева 32    „    изгорена
18. Траян Куфев 32         „    с куршум
19. Недялко Петров 45     „    „    „
20. Митре Иванов 60        „    „    „
21. Георги Митрев 24        „    „    „
22. Коле Иванов 70            „    „    „
23. Стойно Димов 35          „    „    „
24. Георги Богоев 27           „    „    „
25. Трайче Василев 80         „    „    „
26. Ордана Андреева 14       „    „    „
27. Илия Иванив 28      „    „    „
28. Коте Вранчев 40      „    „    „
29. Кузман Янев 50        „    „    „
30. Кръстевица Вранчева 40 г.като се защищавала от изнасилване прерязали и ушите и я промушили. Момичето й София, било зрителка на тая безподобна жестокост
31. Васил Стайков 35   г. убит с куршум
32. Данаил Тодоров 22  г. смъртно ранен
33. Кочовица Стайкова 58 г. смъртно ранена
34. Димитр Столчев 18  г. убит с куршум
35.Танас Трайчов 33    „    „    „ 
36. Божил Чочов 66     „    „    „
37. Карамфил Чочов 52     „    „    „
38. Пецан Чочов 70    „    „    „
39. Василица Чочова  38 била трудна, но невероятно свирепите турци я разпрали, извадили рожбата и, която тоже разпрали. Така са я намерили мнозина селени, кога се завърнали.
 40.Велика Василчина 3 год. посечена около майка си
41.Митра Пецанова 40   „   с куршум
42.Пецаница Чочова 70    „    „    „
43.Доста Неделкова 12      „    „   щик
44.Иван Димов 55         „    „    „ и куршум
45.Ристе Иванов 35           „    „    „   „
46.Илия Иванов 35            „    „    „   „
47.Илиовица Станоева 32    „    „    „   „
48.Велика Илиова 14         „    „    „   „
49.Димитр Младжов 47     „    с куршум
50.Недялко Василев 85          „    „    „
51.Иван Георгиев 60              „    „    „
52.Янкулица Георгиева 33   „    „    „
53.Илия Янкулев 12 год. с куршум
54.Илия Дамчев 65           „    „    „
55.Илиовица Дамчева 65 „    „    „
56.Коте Илия Дамчев 38 „    „    „
57.Димитр Вълканов 20 „    „    „
58.Трандафилица Стойкова 28 г. първо била изнасилена, после промушена с щик и пронизана с куршум. Девет месечното и пеленаче Никола било разсечено на късове до нея.
59.Василица Павлева  65 г. с куршум
60.Васил Павлев          65 год. смъртно ранен
61.Трандафил Пенев 15 г. с куршум
62.Танасица Шерифова 80 г. с куршум
63.Кочо Караяни 35     „   „    „
64.Таше Василев  75  „   „    „
65.Лексо Постолев 65  „   „    „
66.Тане Василев  58  „   „    „
67.Недялко Янев 18  „   „    „
68.Стойчо Янкулов 47 „   „    „
69.Филип Донев 23 „   „    „
70.Босилка Петрева 27  „   „    „
От подпалените къщи 149 изгорели, а 11 само останали здрави. Началникът на илавето е бил Кол агаси Муса-бей. Съшия ден изгорили 100 плевни, търла, 250 кола сено и много спопе. Изгорелите трупове на убитите, представлявали ужасно зрелище.
Освен смъртно ранените, тоя ден били ранени още:
1. Иван Христов с куршум в ръката,
2. Василица Груева с част от граната в ръката,
3. Васил Кузманов с куршум в краката
4. Богосилица Куртева - ранена с куршум в устата
5. Ристовица Куртева, с нож и куршум в ръката
6. Янкулица Стойкова - по-напред ранена с куршум, а после с нож н изрезали плешката
7. Наумка Лазарова, с куршум в крака.
8. Лазарица Маркова, с куршум в седалищната кост.
Първа помощ на ранените дали милосърдните сестри и учителите при французкото девическо училище в Битоля.
На 6 август друга войска илаве, слезла от към Бигла, ограбила скритите дрехи и покъщнина, изнасилила ранените жени, а на мъртвите, които биле внесени от селеннте в черквата, съблекли и задигнали  дрехите. Съшия ден бил убит Танас Стойков, на пътя от Лерин към Арменско. Намерили го с забит кол в устата.
Войската изнасилила още:
1. Филипица Стойкова,
2. Божина Стойкова, мома и
3. Петревица Костадинова.
Населението се е настанило пак в селото в привремени колиби и получава храна от благотворителната английска комисия. То брой 305 мъже (148 на чужбина), 268 жени, 204 момчета и 233 момичета.
Във втората половина на м. октомврий комисията, назначена от пашата да изследва всички офицери, които са извършили жестокости, слезла в Лерин и повикала първенците от злополучното с. Арменско. Всички разправили за кървавата сцена, но председателят Едип паша, настоявал, че в селото имало комити и че вторият път селото било ограбено от тях. Гръцкият владика повикал първенците и ги съветвал насаме, да изповядат пред комисията, че комитите ги ограбили, като ги уверявал, че подир туй, всякакви мъки и изтезания ще престанат за тях. След това, Едип паша се обърнал към българския свещеник Кръсте и го разпитвал как той покръщавал комити. А единият от германските офицери, член в комисията, избъбрал нещо по немски, като направил и жест с ръката към свещеника, посочил двата си пръста,  като искал да му каже „очите ти изваждам". После му рекъл „Лъжеш, че аскера е изгорил селото, комитите го изгориха".
Анкетната комисия повече от туй нищо не е направила. А всички селени положително твърдят, че слезлите в трапа войници са биле Леринските турци Али чауш, Рамадан и Шупелката, дълги години поляци, а сега облечени в формата на иляве. Те се крили там, до като слезе от планината повече войска, тогава почнали да стрелят.
От 20 юлий до първите дни на м. август, за миралай на войските в Леринско бил назначен Хайредин бей, бинбашия на Прешовския редифски табур. Казват, че бил уж интелигентен турчин, говорял добре френски и се възмущавал от варварските действия на подчинените си, които не искали да го слушат, а горели и убивали мирното население. Фактите обаче ни уверяват тъкмо в противното. Неговият табур особенно се отличил в кръвожадност и жестокост, както ще видим от туй що следва.
На 10 август дошел от Битоля в Лерин Ферик паша. Неговото влизане в града причинило голяма суматоха. Тука той събрал цялото християнско население и му се заканил, че всичко ще обърне в прах и пепел, ако то не се усмири. След това си заминал за Битоля. За командант на войските в Лерин бил изпратен Етхем бей. Горните сведения са събрани от ж[ителите] на с. Арменско: свещ. Кръсте, Велян Донев и гъркоманина Наумче Алексов, в присъствието на много други мъже и жени.

с. Неокази

На 22 юлий през селото минала районата чета и забрала всички мъже, които имали оръжие и други 26 души без оръжие. След една седмица тия що биле без оръжие се завърнали в селото. В четвъртъка на 31 юлий местните турци, без никаква причина, убили селския мухтарин Гиче Петричин. На другия ден, 1 август селото било заобиколено от войската, която пазела железницата. Част от нея влезла в селото и заедно със селените турци обискирали до една българските къщи. След туй заловили всички мъже, които се намирали в селото и вързани ги откарали под селската круша в турската махала. Тук бил юзбашията Хайдар бей със селските турски първенци: Вели бей, Муйдин, Миман, Шериф Асан и пр. всички въоръжени. Хайдар бей е човек къс, шишкав, рус, облечен бил в бяло палто и черен панталон. По списък лично той извикал най-напред:
1. Танас Тодорлиев
2. Димитр Заек
3. Стойче Попов
4. Гиче Йовчев
5. Ване Биров и
6. Деле Биров
и им поискал оръжието. Напраздно те го уверявали, че нямат такъво. Свирепия юзбашия заповядал да ги развържат и съблекат. После накарал да ги прострат с лице към земята и да им разпънат ръцете, които биле настъпени от по един войник. Трети войник тъпчал главата. Тогава сам юзбашията почнал с яка сопа да бие тъй разпънатите жертви, докато войниците ги ритали по главите. От налягане и тъпчене лицата на тия мъченици били обезобразени и съвършено раздрани. Войниците преставали да бият, само когато месата на задницата почвали да се разпадат. Така са биле бити гореспоменатите шест души. Подир тях извикали:
7. Алексо Додов
8. Ичо Додов
9. Христо Попов
10. Дзоле Асов
11. Найдо Петрески
12. Илио Василев
13. Илио Аджиев
14. Георги Емляков
15. Ване Белинчев
16. Миясне Нойков
17. Христо Танев
18.Димитр Цогляпанка
19.Петре Личов
20.Кръсте Петърчанец
21.Коста Петърчанец
22. Стойко Кантаров
23. Стефо Шанга
24. Васил Ляшов
25. Коле Божинов и
26. Стойче Пандилев,
понеже и те нямали да предадат някакво оръжие, биле бити, но не така жестоко, както първите. След боя наново всички биле вързани за ръцете отзад, един за други и предадени от юзбашията на едно отделение войска, да ги кара по пътя за към Лерин. При Стара река (местност близо до с. Върбени и железницата) смъртно болните, които не могли да ходят повече, паднали и спрели вървежа на веригата. Тогава всички 26 души са били промушени и убити от войниците. Обезобразените техни тела, стоели тук няколко дни незаровени. Когато някои жени отишли да ги видят, намерили, че всички са били мушкани зад ухото. Крадешком те сполучили да заровят повечето от тия жертви. Но заровените били разровени и разпокъсани от свините и кучетата. Едвам след два месеца събрали част от костите И ги пренесли в селските гробища. До като войниците отведат до Стара река и избият горните жертви, в селото под крушата се разиграла друга, още по-ужасна сцена.
Юзбашията почнал да превиква по четирма мъже и от останалите селени и да им иска оръжие. Нищо не било в състояние да го разубеди, че те нямат такова. Озверен, той ги предавал по четирма на един взвод от 8 души войници, които на разстояние. 100 или 200 разкрача от крушата ги разстрелвали и след това промушвали с щиковете. По този начин тоя ден били убити:
1. Наум Тодорлиев
2. Илия Кулев
3. Димитр Кулев
4. Георги Димов
5. Тане Пецуков
6. Коста Анецки
7. Гиче Анецки
8. Кръсте Балшчарлец
9. Иван Йовчев
10. Геше Христов
11. Тане Петрески
12. Христо Петрески
13. Васил Баниченец
14. Никола Баниченец
15. Ване Кирков
16. Ване Самарджиев
17. Лука Цаляпанка
18. Христо Дафов
19. Георги Забърдски
20.Тане Забърдски
21. Илйо Бачанец
22.Диме Пецуков
23. Тане Журов
24. Мице Костовски
25. Ичо Мятов
26. Мице Кантарод
27. Коле Лятов
28. Стойчо Баличето
29. Митре Пласти.
Последните двама са от с. Борешница и случайно са се намерили сега в селото. Митре Пласти и Лука Цаляпанка са били убити от башибозуците Лиман и Али Кочо. Същевременно другите селени турци, заедно с войската са ограбили и след това подпалвали къщите на българите. Сам юзбашията е подпалил три къщи. От 72 къщи останали здрави само седем. Църквата „Св. Атанас" е била тоже изгорена. Тоя ден войската изнасилила и много жени. Следните от тях явно изповядват и признават това:
1. Митра мома
2. Стоянка Василева мома
3. Гловеза Киркова невеста
4. Илина Лятова
5. Митра Ячева
Освен горните като четници в разни срещи с войските са биле убити още:
1. Коце Кулев
2. Танас Анецки
3. Гани Попов
4. Пеце Гичев
5. Илйо Гетов
6. Илйо Ване Аджиов
7. Димитр Бачанец
8. Тане Петърчанец
9. Дзоле Ляшов
10. Трайко Кантаров
11. Коста Чачар, убит по-рано.
При всичко, че селото е било ограбено и изгорено, вергията е била събрана до м. март от властта, чрез продажба на жито и добитък. За всичко станало селените се оплаквали на Хилми паша и на консулите в Битоля. По настоящем селото брои 423 души, от които само 55 мъже, 125 жени, 108 момичета и 135 момчета. Всички почти са биле прибрани в селото и живеели в здравите християнски и турски къщи.

с. Върбени

На другия ден, 2 август, същия юзбашия заминал за с. Върбени, гдето изкарал всички мъже на края на селото. От сред мъжете, извикал най-представителния по вънкашност българин Филип Марков и му поискал оръжието. Ала Филип нищо не отговорил. Юзбашията тогава изкомандувал и двадесет крушуми пронизали нещастния. Когато Хайдар бей се готвел да извика друг, пристигнал от Лерин един сувария. който му подал запечатан плик. Веднага убиването се прекратило и след като селените дали задължение, че никакво зло няма да сполети ни турчин, ни грък, войската заедно с юзбашията, заминала към железиопътната станция. Същия ден, вън от селото били убити:
2. Миленко Толев, грохнал старец и 3. Стефо Трайков, жив одран от към ръцете, след като му отрязали ръцете до костите, пререзали му и вратът и най-сетне го промушили. За това жестоко убийство свидетелствува Неда Минева Боева, която се намерила на същото място и която била опозорявана от много войници.
Сведенията за тия две села са събрани от Фано Заек, Тодора Бирова и Велика Дзоляшова от Неокази и свещеник Георги от с. Върбени.

с. Любетино

На 28 юлий минала войска през селото и убила с щиковете както вършеяли:
1.Илийо Костов на 42 год.
2.Наце Костов на 30 "
На 4 август дошла още повече войска и рано заобиколила селото. Башибозуците Сули от Зелениче, Демир ага от с. Горско и Азис Сулйо от с. Спанци водели войските от къща в къща и посочвали лицата. Мъжете били извадени извън селото, а всички жени събрали в авлията (двора) на Адин бей.
Най-напред биле подпалени три плевни, а Демир Али и Рустели от Неволяни със запалена ръженица почнали да подпалват и къщите. Първо подпалили къщата на Диме Колев. Предварително всички къщи били ограбени, От 55 къщи изгорели 43. Църквата „Св. Георги" и училището също така са изгорели.
Същевременно друго отделение войска закарала всички мъже, към турското село Горско. Тук по показание на Рашид бей от Горско, отделили и яко свързали 11 души. Останалите селени откарали по пътя за Невеска. Вързаните 11 души биле спрени при Додова чешма, час и четвърт на 3. з.[?] север от селото.
1.Зафир Ташов         55 г.  куршум и щик
2.Диме Колев     40 „  „      „      „
3.Диме Пейов     50„  „      „      „
4.Симо Тимев     27„  „      „      „
5.Ламбо Кръстев 40„  „      „      „
6.Геле Цилев       20„  „      „      „
7.Ноле Ванев       28„  „      „      „
8.Коле Стойчев   45„  „      „      „
9.Циле Георгиев  40„  „      „      „
10.Ване Георгиев 50„  „      „      „
11.Ице Митрев     60„  „      „      „
Същия ден в селото били убити:
12.Ноле Кръстев   27 г. с куршум
13.Коле Рогов        50„  „  щик
Ограбването на селото е станало от Алид ага от Лерин, доставчик на войската, Рустем Вели и Джемил ходжа от Спанци, Рифет Извер, Белйо, Гани и Шабан ходжа, също от Спанци.
Много жени са биле изнасилени от войската, ала известни са имената само на:
1.Стойна Цилева невеста
2.Софка Типева   "
3. Божана Зисова "
4. Петра Минчева "
5. Дафина Ванева "
Войската се състояла от иляве и редифи от анадолските полкове. Началникът й е бил юзбашията Мехмед Али бей.
Цялото село сега брой 274 души, от които 69 мъже, 70 жени, 85 момичета и 50 момчета. Повечето са се преселили да живеят в близкото село Айтос. Костите на убитите при Додова чешма, едвам след два месеца са били прибрани и заровени в селските гробища. Никакъв процес или оплакване от това село до 10 ноемврий не са били повдигнати пред властта поради страхът от местните турци. Тия сведения са събрани от Мария Д. Колева, Кире Георгиев и Петре Попов.

с. Прекопана

На 29 юний във вторник се известило на селяните от Димитр Заеков, че от към Невеска се движила много войска. Тогава цялото население се разбягало на север към местността Присей. Чули се два топовни гърмежи и от всички страни на селото избухнал пожар.
От 176 къщи изгорели 120. Същия ден в селото са биле убити:
1. Диме Мучев 50 г. болен, заклан.
2. София Мучева 50 г. Телата и на двамата са биле обезобразени.
3. Георги Попов 60 г. заклан на прага.
4. Диневпца Куркова 60 г. изгорена.
От вечер войските си заминали, а на другия ден всички селени се върнали в селото и се прибрали в здравите къщи.
Според твърдението на някои селяни, войските биле придизвикани да подпалят селото, защото на 22 юлий четите убили в сред село Ване П. Христов и свещ. Христо. Георги П. Христов напуснал четите, съединил се с проводника на войските Вангел и от Сребърно заминали за Невеска, дето известили на военната власт за станалите убийства.
Понеже името на Вангеля често ще се срещне, то селяните за него дават следната характеристика:
Вангел Георгиев е от с. Сребърно. Той е гръкоманин 30 годишен от долно произхождение. Отличава се по разбойническите си инстинкти. Винаги е служил за проводник на войската и за оръдие на гръцкия владика. На няколко пъти е бил интернирван от Цариград в селото си за кражба. За разбойничество бил осъден в Гърция, но успял да избяга от затвора. Той водял със себе си десетина въоръжени момчета от селото си с най-кално минало. Къщата на Вангела и на един от другарите му, били подпалени и изгорени от четите. Сам този мрачен герой, няколко дни преди движението избягал в Костур с трима свои другари.
В четвъртък, 14 август заранта се започнало сражение между центровата чета разположена на върха Кайнак, Нереска пл. на юг от с. Неред, и натрупаната няколко хилядна армия по край Костурското езеро, около селата Маврово, Личища и Фотинища. Най-напред войските не искали да тръгнат, но според както твърдят, Вангел насърдчил командиря им, като го уверил, че четата разполагала с много малки сили. Войските почнали да се изкачват по Кайнак, от няколко места, като не преставали да стрелят залпом. По пътя подпалили селото Бъмбоки (Костурска кааза). В туй време пък центровата чета все остъпвала   къде Църни- Връх, на юг от Търсие се съединила с черешничката селска чета. След кратко сражение четите отстъпили. Войските влезли в с. Черешница и го подпалили. Къде местността Дробяк на изток от селото, напредването на войските било спряно от съединените чети на Попова. Сражението траяло цели два часа. Четите и тоя път отстъпили пред несравнено по големите сили.
Войските минали през с. Прекопана и изгорели още 50 къщи от останалите 56. Населението предварително напуснало селото. Тогава   изгорело и селското училище, а църквата била осквернена. Славянските икони обезобразени, а славянските книги унищожени. От Прекопана войските се опътили към Върбица, гдето биле съсредоточени главните сили на Чакаларова. След кратка престрелка, четите очистили Върбица, а няколко хилядната армия, под командата на Етхем бей, къде 5 часа, привечер се (разположила под чадъри по цялото продължение на планината, а сам Етхем бей до вечерта стигнал в Клисура.
                                                     
                                                              II

                                            КОСТУРСКА КААЗА

с. Мокрени

В същия ден, 14 август, дошли башибозушки чети от Палеор и откарали 750 глави овце от овчаря Наум. Овцете биле селски. В петък сутринта от всичкия Сари-Гьол башибозушки чети с непрекъснати залпове, доближавали селото. Селяните почнали тоже да гърмят от към черквата и ги задържали вън от селото до 8 часа алатурка. След това, селяните се оттеглили към мънастиря „Св. Богородица", гдето било и останалото население от Мокрени.
Башибозукът влезъл в селото, ограбил някои къщи и подпалил две. На другия ден, по покана на Етхем бей, пред него се явили 20 души селяни в Клисура, и му целували полите, а той им съобщил, че Султанът опрощава тяхното село като ги поканил да се завърнат всички заедно с избегалите. Ала в събота на 16 август, селото пак се напълнило с башибозук. Селените известили за това командантина в Клисура, но той
им изпратил само едно заптие. От начало башибозукът се оттеглил, но когато видял, че
 към селото слизат войски отново се завърнал. Селото било подпалено с топовни залпове, а войската й башибозукът убивали, кого где срещнат. Тоя лен загинали:
1.Никола Котев        35  год. с пушка и щик
2.Наси Колянов        80  "           "            "
3.Мити Тасев            80  "           "            "
4.Нано Митрев         70  "           "            "
5.Пети Дуков            40  "           "            "
6.Коста Гърчев         60  "           "            "
7.Дони Ников           70 год. с пушка
8.Симо Ников           40  "           "     
9.Наси Гящев            60  "           "  
10.Наки Гящев          45   "           "           
11.Таси Манов          60    "           "            
12.Коли Кондев        90   "           "           
13.Васил Николов     40  "           "           
14.Гельо Ицков          62 "           "   
15.Марко Шапев        80  "           "           
16.Васил Стефов        40  "           "            
17.Типо Ников           70  "           "           
18.Таси Мишов          40  "           " 
19.Мити Гогев            60  "    убит в църквата
20.Наци Бачов            80  "       с пушка
21.Геле Димана          60  "       с пушка
22.Коли Мата              60 "           "        
23.Мити Нашов          80  "           "    
24.Василица Бачова   70  "           "       
25. Христо Нанов       45  "           "
33. Коце Котев            22  "           "  
26. Тасе Христов        17  "           " 
27. Наси Пуфев          80  "           " 
28. Васил Стерпов     70  "           " 
29. Мино Нанов         50  "           " 
30. Стоян Тимов        80  "           " 
31. Илйо Ташев         40  "           " 
32. Мити Котев         30 "           " 
34. Мити Сутев          80 "           " 
35. Мара Нашова       70  "           " 
36. Алексо Динев      17 "           " 
37. Зоя Ташова           70 "           " 
38. Свещ. Данаил       80 "           " 
При това изгорели 174 къщи и училището. Всичкият рогат добитък бил откаран, а покъщнината и житото ограбени или изгорени.
Освен горните на 23 юлий били убити в Костур с камъне и ножове и следните четирма първенци повикани от властта уж по някакъв въпрос по десетъка:
39. Геле Динев        на 60 год.
40. Дине Велков      "   "      "          
41 Наки Колянов     "  40     "
42. Петре Андреев   "  40     "
Няколко дни след изгарянето на селото в мънастира дошли един полицейски и един мюлязимин, събрали всички селяни и ги закарали е войска за Клисура, като ги съблекли по пътя. В мънастиря селените били принудени да подпишат готови заявления, че припознават Патриаршията, за да се избавят от клане. Когато отишле в Клисура, и се оплакали, властта се задоволила само с едно преброяване.
Се през туй време, четата на Андреева имала две срещи с войските: на хълма при Врапчинското езеро и при черквата „Св. Илия", на изток от с. Мокрени.
Четата е изгубила 25 души, само от Мокрени, а именно:
1. Аргир Динев
2. Ицо X. Георгиев
3. Кота Ташов
4. Димо Ташов
5. Геле Гелев
6.Георги Талев
7. Дине Тасев
8. Ване Козаров
9.Гире Гящов
10. Таси Тодев
11. Георги п. Стерйов
12. Наки Петрев
13. Мити Стоянков
14. Ст. Мишев
15.Георги Костов 
16. Мити Йотев
17. Вани Йотев
18. Туши Бочев
19. Ицо Мата
20. Дане Натов
21. Геле Пача
22. Тоди Михалина
23. Симо Донев
24. Георги п. Данаилов
25. ?
Следните четири души умрели от страх в мънастиря:
1. Стана Лазова
2. Маса Гящева
3. Катарина Тенева
4. Тина Шапева
Сведенията за Мокрени са събрани от Коле Бичина, Андрея Митев и Танас Качев.

с. Бобища

Това село лежи в полите на Върбица.
На 14 август, населението, изпоплашено ог непрекъснатите залпове на хилядници души, разбегало се към Клисура, гдето и сполучило да стигне. Само около 25 души, останали да се крият из нивите. На другия ден, 15 август, юзбашията Исмаил от населичкия табур слезъл от Клисура с войска и подпалил селото. Войските на Етхем бей се състояли от анадолски и арнаутски редивски табури.
От изпокрилите се по нивите селени, тоя ден войските убили:
1.Дине Кочаров        65 г.  с щик
2.Дине Джинов           70 "         "  куршум
3.Митко Янков            70 "        изгорен
4.Иван Сарков             55 "         "  куршум
5.Мане Христов          23 "          "     "          
6.Кузма Митрев          14 "           "    " 
7.Мите Дзиля              50 "           заклан с нож
8.Ване Джаклев          70 "            " 
9.Тасе Димитров         13"           ранен с куршум
10.Кузо Христов         45 "           заклан с нож
11.Тана Лякова           110 "           " 
12.Тана Стефова         75  "            " 
13.Катерина Яговчева 50 г., последната била жива разпорена и после изгорена.
Същият ден, башибозушки чети от Маврово, Личища, Горенци и Куманичево ограбвали неизгорелите къщи и ги подпалвали. Същите изгорели училището и селските воденици. Така щото селото от 113 къщи било съвсем изгорело още същия ден. От пожара са оцелели само зидовете и покривите на двете черкви.
Още кога пристигнал в Клисура Етхем бей, двама селяни: Насе Тенекеджиев и Ат. Николов отишли да го молят да не се изгаря тяхното село, защото хората в него не биле размирници, или же ако има неколцина такива, то царската войска, само тях да преследва й избие. Команданта обаче ги изпъдил и им се заканил, че ще заповяда да ги застрелят. След това вече населението от Бобища не смеело да излезе вън от къщите, гдето се криело.
На четвъртия ден след изгарянето на селото, в Клисура пристигнал Костурския гръцки владика Каравангелнс. Тогава командантът събрал всички българи в църквата „Св. Никола", викал им, че всички били комити, че нищо не могли да направят и най-после им се заканил че всички ще бъдат изклани, ако не припознаят владиката. В църква[та] присъствувал и владиката с Вангела. За да се избавят от клане българите подписали представените им готови заявления и всички целунали ръка на владиката, който им раздал и по 1/2 ока хляб.
Ограбеният добитък и вещите се продавали в Клисура на много долни цени. На населението не се допускало да излиза от къщи и да купува вещите си или добитъка.
Освен горните, в разни срещи с войските, като четници били убити:
1.Манол Розов
2.Андрея Сидов
3.Насе Орлов
4.Кузо Розов

с. Загоричане

Това село е разположено при полите на Върбица, Когато войската зела позиция по планината, започнала се бомбардировката на селото с топовни залпове. Населението изпоплашено, напуснало селото и се разбегало в посока към мънастиря Св. Врач по сред град от куршуми. Голяма част от населението останала да пренощува в полето. На другия ден, Св. Богородица, войските, които подпалили Бобища, стигнали в Загоричане, което тоже подпалили. Тоя ден изгорели само 1/3 от къщите. Отишлите в селото жени в съботата, видели че не всички къщи били още изгорени. Когато войската забелязала приближаването на жените до селото разпръснала ги с залпове от към планината.
Башибозук от всички турски села, подкрепяван от войската всеки ден на тълпи нападал селото, ограбвал къщите и ги опожарявал. Когато селото било нападнато от войската на 15 август, няколко души войници влезли и в къщата на Васил Туруфлиев, който заедно с жена си бил скрит в избата. Васил се защитил с орьжие, убил един забит, според твърдението на заптиите в Костур, и се избавил. Жена му Василица била пленена и държана от юзбашията Исмаил Бедри около една седмица. Същия ден билн пленени и откарани от войските в Маврово всички жени, които бяха забегнали към полето, а намерените мъже били убивани първо с куршум а после промушвани с байонети, пред очите на жените им.
Ограбването и горението на с. Загоричане продължило цели две седмици. Населението се прибрало в мънастиря Св. Врач и не смеело да излезе вън от него. Иляве отишло дори до мънастиря и се готвило да го нападне, но селените събрали помежду си около 50 лири, дали ги на войниците и тъй се спасили от клане. По натиска на Вангела и тук селяните подписали представените им готови заявления, че за иаиред ще признават гръцката патриаршия. Загубите, които са станали с изгарянето и ограбването на това   село,   са неизчислими. Английските кореспонденти, които на местото видели къщите, оценяват едно на друго минимум по 100 лири едната. На 15 август и следните дни били убити:
1. Поле Гечков       на 80 г. с куршум и щик
2. Тасо Шалвов      "     "  "  "        "           " 
3. Мите Костида     "    83 " "        "           " 
4. Умче Ложавчев   "   70  " "       "           "  
5. Гила Цимура      "     85 " "       "           " 
6. Насе Стериов      "    85 " "       "           " 
7. Марко Митров    "    28 " (болен) "           "  
8. Геле Байчев         на 32 г. заклан в лозята пред жена му и детето му.
9. Ице Петличков    "   70 "  с  куршум и щик
10. Вангел Шпатов  " 62 "    "           "        "          
11. Насе Чулев          " 70 "   "           "        "         
12. Умче Пишмаров " 75 "    "           "       "            
13. Тито Джонджев 80 г. уловен във воденицата по издайичеството на Веджи бей от Костур. Най-напред му отрезали езика и му запушили устата. После отрезали ушите и носът и най-после го промушили с щикове.
14. Диме Сапунаров     80 г. с куршум и щик
15. Яне Тагаров             75 " "        "           " 
16. Никола Шотлов      65 "  "       "           " 
17. Насе Манов             63 " "        "           " 
18. Христо Кочков       35 " "         "           " 
19. Васил п. Димитров 70 " "         "           " 
20. Кузо Буцев               63 " "        "           " 
21. Василица
и. Димитрова                  60 " "        "           " 
22. Лйочка                       60 " "        "           " 
23. Джонка                      58 " "        "           " 
24. Сима Каликатранова 40 " "       "           " 
25. Илко Костъндов      15 " "          "           " 
26. Проса Кирова          17 " "          "           " 
Преследван от войските Лекси Димо Мишев убил жена си Кича Димо Мишева и майка си Иваница Лексова, а сестра си Ленка ранил тежко и след туй се самоубил. Когато войниците стигнали на мястото, по край Мишак, обрали парите на мъртвите и ранената, съблекли им дрехите и си заминали. Ранената влечешком стигнала в Олища и от там в Св. Врач. Във време на своята обиколка, сам Митрополит Григорий привързал раните на ранената, като й оставил и лекарство да се лекува.
Като четници от същото село били убити в разни стражения:
1. Коле Грънчаров
2. Мите Кочев
3. Георги Бешев
4. Таме Новачев
5. Коле Качев
6. Филе Карадимов
7. Диме В. Буцев
8. Геле Топалов
От 506 къщи изгорели 505 и двете училища. На църквата оцелели само зидовете и покрива.
Жителите на селата Прекопана, Бобища, Мокрени и Загоричане и до днес не са се прибрали дома си, макар властта да ги принуждава да си направят колиби, като им дава и по 100—150 гроша за колиби.

с. Бъмбоки

На 31 юлий, двама сслени, Стефан Гичов и Петр Стефов, баща и син, на отиване в Клисура за лечене, били заклани под Клисура от башибозука. На 14 август било подпалено селото гдето изгорели всички 53 къщи, заедно с училището и църквата Св. Троица. Населението избегало в мънастиря Св. Врач.
През този ден в селото се убили от башибозука и войските още:
1.Кара Христо                70 год. с куршум и щик
2. Танас Дели Олан       65 год. изгорен
3. Танасица "      "          65 "           " 
4. Дине Митов    "          35   "    (ням и куц) изгорен
5. Митревица Вълчева  70   "    с куршум и щик
6.Колевица Делиолан заклана и промушена

с. Черешница

Това село е подпалено на 14 август, но не могли да изгорят всички къщи. Същия ден били убпти:
1. Митре Главчев         75 г. с куршум
2. Дине Бабчор             80 "   "       "         
На 21 август минали други войски, които подпалили и останалите здрави къщн и убили:
3.Филип Рогов             75 г. заклан
4. Стоян Баров             80 "       " 
5. Дамян Василев        60 г. с куршум
6. Петре Попов            60 "  "    "          
7. Тимяне Змернов      75 " заклан
8. Христо Змернов       30 "        " 
9.Риса Фянова             65 " убита с куршум
10.Сидо Търпов          70 " заклан
11. Тимяна Бабчор      50 " с куршум
Като четници от това село биле убити:
1. Никола Ников
2. Васил Рогов
3. Иван Пецов
От 96 къщи, изгорели 83, останали здрави 13.
Населението се прибрало в тия къщи и в колиби.

 с. Бълг[арска] Блаца

Войската,  която подпалила с. Вишени същия ден подпалила и с Блаца. Населението избягало в местността ( на ю. запад) Рид и било заобиколено от войската. През тоя ден биле убити:
1.Михаил Петров с щик в село
2.Досьо Димитров     80 г. с щик
3.Стерийо Власие      12 "        " 
4.Атанас Василев       20 г. болен, разсечен
5.Търпче Костадинов 75 г. с щик
6.Пандо Костадинов   80 "           " 
7.Анастас Колиов       70 "           " 
8.Пандо Николов        55 "           " 
9.Петре Кузманов       60 "           " 
10.Нунта Атанасова    60 "           " 
11.Елена Атанасова     25 "           " 
А ранени биле през този ден:
1.Деспа Пандова         50 год.
2. Димитр Пандов       12 "
3. Тана Пандова          14 "
Освен туй, войниците откарали от с. Рида   около 50 жени в гората гдето ги държали цели 20 часа. Тук са биле извършени над тях диви опозорявания, както това сами изповядват.
1.Киряка Димова и
2.Киряка Колева.
Същото е станало и с жените в с. Черешница, което същия ден е било догорено от същата войска. На другия ден, войските заминали за към с. Дреновени.
Като четник от Блаца бил убит още и Илко Вангелов 32 г.
В селото изгорели 70 къщи. Населението се завърнало в селото и живее в оцелелите къщи и в новопостроени колиби.

с. Кондороби

Това село било подпалено на 15 август, а след това ограбвано и догоряно от башибозука няколко дни под ред. Изгорели всички къщи и църквата. Населението се разпръснало по селата Маврово и Личища.

с. Поздивища

На 18 август, голяма част от войските слезла в Костур за дунанмата на 19-й. През 19, 20 и 21 с. м. войските останали в града и след като се снабдили с
потребната провизия, на 22 се отправили за Вишени, Българска Блаца и Черешница, а оттам на другия ден се завърнали през Вишени, като ограбили и подпалили по пътя селата: Черновица, Дреновени.             
Други войски под командата на Леринския командант същия ден слезли от към Бабчор, ограбили Поздивища и изгорели 29 къщи и 103 плевни. След туй заминали към Габреш, а от там към Бесфина.
Населението бе избягало в кономладската Черна гора на югозапад от Кономлади и Лисец на север от същото село.
Тоя ден били убити:
Ристовица Спасова па 50 год., защото сс възпротивила да даде магарето си на войските и Лазовица Лазарова 65 г. изгаряла в къщи.
Костурските войски, които сс отличили по своята ярост п жестокост, след като изгорили Дреновени, заминали за Дъмбени и изгорили всички колиби вън от селото.
Като четници от Поздивища били убити:
1.Търпе Траянов
2.Антон Кузов

с. Жервени

Това село е чисто помашко.
На 21 юлий четата на Попова убила 20 души турци, които се връщали от Костур, гдето ходили на пазар. На 23 с. м. четите поискали от населението да си здаде оръжието. Селените обаче отговорили с огън, вследствие на което четниците им запалили селото. През тоя ден били убити още шест души турци. Селото е било догорено в продължение на няколко дни. Населението се е криело в близката Жервенска гора. Изгорели всички 90 къщи. На 26 юлий дошла войска и прибрала цялото население в Костур.
С. Жервени е потурчено от преди стотина години. Черквата на това село е била обърната в джамия, а иконите отнесени в черквата Св. Георги в с. Бабчор, гдето се пазят и до днес.

с. Апоскеп

На 31 юлий войската убила в селото Кузо Цидов, 56 годишен, за да му вземе леската.
На 30 август, около 300 души войници отишли в селото да искат от населението оръжие. Като не могли да вземат нищо, уловили:
1. Свещеник Михаил    на 45 г.
2. Лазар Лукаров           " 50 "
3. Нико Д. Шумалиев   " 55 "
4. Стасе Г. Шолда         " 35 "
5. Наум Фотев                " 55 " ,
които с едно отделение войска биле изпратени в Костур. След това селяните биле подканени заедно с офицерите да изберат по-удобно място за настаняване на войските на постоянно местожителство, изкачили се над селото, гдето намерили подобно място. Но съединените чети на Чакаларова, които били разположени в Апоскопската планина,отворили огън към 7 часа по турски. .
Боят продължил до 1 ч. вечерта. Разярените от туй власти в Костур, предали на войниците Стасе Жолда и Наум Фотев, които ги промушили с щиковете си.
На другия ден, друга войска отишла в селото и го подпалила. Населението още от вечерта на 30 август избягало в Костур. Останалите три лица от горепоменатите били придадени на едно отделение войска с заптието Ляше, да ги откарат в Битоля. Ала къде църквата Св. Илия и тримата били убити.
От намерените им обезобразени тела могло да се съди, че преди да умрат, върху тях  били извършвани нечути жестокости
Освен тях, същия ден убили в селото:
6.Търпен Цида           95 г. убит с щик
7.Васил Томев            80 "    "   с щик и изгорен
8.Наке Станишев      75 "    "       "             "
9.Чоли Стоянов         70 "    "      "              "
10.Търпо Ралев         45 " (болен) с щик
11.Митре Търпенов  22 "
Като четници биле убити:
1. Петре Гечов
2. Аргир Николов.
Същия ден войници обезчестили:
1.Стоянка Ляпова, мома
2.Пена Наумова         "
3.Гърка п. Янева невеста
4.Митревица Милева "
5. Спасовица Шалдева и всички други жени, които се били скрили в къщата на Поп Яни и в църквата.
От 128 къщи останали здрави само две, всички други изгорели. Населението се прибрало в колиби.

с. Черновища

Един ден, след изгарянето на с. Вишени, на 23 август, същите войски минали през с. Черновища, ограбили и го подпалили. Изгорели всички 47 от 50 къщи. Същия ден били убити:
1. Гямо Макрев       50 години
2. Мара Сикова       50 "
3. Ламбро Цилов     20 г. убит с куршум
4. Мара Трондоска  65 г.    "         "
Около три недели пред Димитровден дошла войска в селото, придружена от Мехмед Айдинов от с. Жервени и уловила българския свещеник Атанас и брат му Никола Флоринови, вързват ги и ги подкарали към Жервенската планина. Предварително ги изтезавали за оръжие. Селените мислили, че заловените ще бъдат отведени в Костур, но след два дни им намерили труповете при Муртови-колиби, па север от с. Черновища, с посечени глави и промушени с щикове.

с. Дреновени

След село Черновища, войските ограбили и подпалили долната (гъркоманска) махала на селото. Изгорили 40 къщи от 45-те в тая махала. След нея подпалили горната махала, където от 70 къщи останали само 9 здрави. При това изгорели и всички плевни в селото. Когато населението бягало сувариите на Леринския командант заловили:
1. Наки Гямов              на 75 г.
2. Свещ. Яни                на 75 "
3. Григор Христов         " 65 "
4. Лазо Стойков             " 70 "
5. Лазо Спиров               " 45 "
6. Геле Колев                  " 65 "
7. Кръсто Стоянов          " 52 "
Те биле заведени при командантина, който ги разпитвал за четите, а после ги изпратил при Костурския комендант. Той току що бил пристигнал от Вишени. Най-напред изкубали брадата на свещеника; след това по заповед на команданта ги наредили в една редица и посред писъка на жените, с един залп всички биле разстреляни. След два дни слезли от гората селяни, които ги заровили в местността Орлово седло на изток от Дреновени.
Всичкият рогат добитък бил откаран, но на Дъмбенския мост го зарезали на пътя. Взели само 45 коня. Същия ден биле подпалени и около 350 снопе.
Като четници от това село са биле убити:
1. Александр Христов
2. Димитр Динев
След възстанието населението се прибрало в селото в колиби и в здравите къщи. То получило помощ за всяка колиба по 50—70 гр. от властите в Костур.

с. Шестеово

На 25 юлий дошли в селото два табура войска. Населението се разбягало. Войските се предвождали от Костурския Веджи бей и идели с намерение да приберат жените и децата на изгореното турско село Жервени. Според както казвали отпосле селените турци, истинската цел на войската е била да изколи всички мъже в селото, тъй като най-напред там се развило знамето на възстанието. Но понеже не намерила никого, тя подпалила селото като предварително го ограбила.
Тоя ден изгорели 30 къщи и 22 плевни, а убити биле:
1. Мария Малковска на 70 г.
2. София Настова       "   " "
И на двете главите биле смазани.
Кога войската се пустнала по разбягалото се население, била пресрещната от три възстанически чети, които попречили на понататъшното й напредване. По такъв начин населението се спасило и успяло да се изпокрие в далечните гъсти лесове на планината Черна-Гора, западно от Шсстеово.
На Другия ден, през селото минала друга войска, подпалили някои къщи и убила:
3. Янаки Илйов        на 90 год. прободен с щик и тялото му обезобразено.
4. Милио Новачков  на 70 год. убит с щик
5. Султана Недялкова мома         "       "
6. Петра Сърбинова на 28 год.     "       "
След сражението при Апоскоп на 31 август, пак дошла в селото войска и съблекла съвсем населението, като откарала и всичкия селски добитък. Башибозука събличал от гърбовете на жените и децата всички горни дрехи до ризата.
Същия ден убили:
7. Мария Панова, на 35 г. с куршум, за гдето не искала да съблече дрехите си.
8. Янчо Сиркелов на 68 г. убит с куршум.
Осемнадесет годишните моми: Траяна Сиркелова и Търпена Апостолова биле изнасилени от войската.
Янаки Стасков, бил убит като четник.
Освен гореспоменатите от същото село през време на движението са биле убити от четите:
1. Кузман Сърбинов и
2. Димитр Натев, за гдето носели писма, с които правителството, предлагало на населението да се предаде.
Цялото село брой 136 къщи, 30 от които изгорели.

с. Вишени

На 21 юлий местната селска чета нападнала на войската, която била на постоянно местожителство в селото. Започнала се престрелка, която траяла цели 3 часа. Тъкмо когато четата се тъкмяла да подпали къщите гдето биле разквартировани войниците, на последните пристигнали в помощ други още войници. Туй дало възможност на турците да напуснат селото, след като запалили няколко къщи. Преди още да се почне сражението, жителите изпразнили селото и се настанили в гората. След осем дни те пак се завърнали и почнали вършидбата. Така останало населението на мира до 22 август. Тоя ден от към Костур дошли много войски, влезли в селото и го подпалили. Населението се разбягало, ала после се събрало в местността Присой, северно над селото.
В 24 часа изгорели 181 къщи, а останали здрави само 15. На следующия и по следующия ден войските заобиколили местността Присой, гдето се криело населението, ограбили го, съблекли дори и дрехите на жените и децата и заклали:
1. Коле Лейков           на 65 год.
2. Дине Кара-Йоргов      65 г.
3. Гиле Сотиров              55 "
а със себе си завлекли:
4. свещеник Трифун  на 65 год.
5. Сидер Бакрачев,       " 65 " и към с. Габреш ги измушкалн с щикове.
На 24 август войската заедно с башибозук се завърнала и минала през селото. Тоя път биле откарани 100 глави едър добитък, а до 31 съший башибозушките чети не оставили нищо от живото имане.
Кузовица Мелйова, невеста на 25 год. е била скотски изнасилена от много войници.
След 25 септемврий всички селяни се прибрали в селото в колиби покрити със слама.
Като четници от това чело биле убити:
1.Пандо Бакрачев и
2.Яни Мелйов.

гр. Костур.

На 24 юлий, двама работници българи, идяли за Костур от към Фурка. Къде местността Топлища (хълмиста местност, западно от града на пътя за Жупаница), войската ги взела за комити, почнала да стреля и убила единия. Другия бил убит по-сетне в с. Маняк от селския поляк. В същия ден улавят българския свещеник Васила, в с. Личища, и го закарват в Костур, заедно със сина му Андон и още едно момче от селото. Същевременно в града и околността се е вдигнала тревога, че комити  нападнали града. Свещеника бил убит по пътя с камъни и главата му била смазана. Почнало се старателно дирене на българете по ханищата. Тези, които биле дошле в градът изпоплашени ударили на бяг. В бягството си е бил уловен и заклан от войските и българския свещеник Костадин от с. Четирог. Това положение се продължило до понеделника, и в тоя промеждутък били убити 34 души българи от разни села. В това число влизат и четиримата първенци от с. Мокрени, убити в Костур. Същия ден бил задигнат от къщи и българина Янко от Хрупища (виден гражданин), и предаден на военната власт да го откара в Костур. Ала край града, той бил съблечен и разстрелен.
На 28 юлий пристигнал в Костур от Населич Хюсеин Паша, военен командант на Костурско и Корчанско.
На 17 август, гражданската власт, поискала от общинския председател в Костур, ключовете на българското училище, за да настанят в него войска. Председателя помолил да му се даде срок, за да извади вещите и принадлежностите от параклиса, но войските счупват вънкашните врати и нахлуват в училището. След туй разбиват вратите по стаите и се настаняват в тях. На 19 август в училището влезал гръцкия владика Германос, счупил училищните шкафове и потрета на Н. Бл. Българския Екзарх. Влезъл в параклиса гдето свалил иконите, а свитата му ограбила принадлежностите. След два месеца, войските изпразнили училището, но както от параклиса, така и от училицето, останали само голи зидове. Общинския председател не рачи да приеме училищното здание в такова състояние и иска от властта обезщетение за загубите.
За преминаване на селата от Екзархията, към Патриаршията, владиката Германос бил завел през време на движението, следната тактика: Изпращал в известно село свои въоръжени хора с войска, които с нож в ръка заставлявали населението да се откаже от Екзархията, като му поднасяли да подписва за това и готови заявления до властта. Който от свещениците или селените се противил или отклонявал, бил представян за комита и с най-грозна смърт наказван. Такива са примерите със свещениците от Личища, Костадин от Четирог, Атанас от Че[р]новища, Михаил от Апоскеп, Яни от Дреновени, Трифон от Вишени и свещеник Данаил от Мокрени. По тая причина с бил убит и Янко Кръстев от Хрупища. По такъв начин гръцкия владика сполучил да накара да припознаят патриаршията свещениците от селата Позднвища, Бобища, Загоричани, Куманичево, Четирог, Желин, Айтос и Зелениче.
Ония пък български свещеници, които властите не можали да заловят на времето, бидоха заловени по-късно и сега още гният по затворите в Костур и Битоля. Такива са свещеник Димитр от с. Шестеово, свещеник Герман от с. Черешница, свещ. Кръсте от с. Брезница и свещ. Никола от с. Олища, който биде освободен напоследък, само защото обещал, че ще признае гръцкия владика. Свещеник Герман се показал особенно твърд. В присъствието на Хюсеин паша, той е бил изваден в правителствения дом в Костур, пред владиците Костурски и Лерински, които му предлагали да признае патриаршията, за да бъде веднага освободен от затвора. Ала той постоянствувал да изповядва, че е българин. Тогава Костурския владика го хванал за брадата, а Леринският му лепнал една плесница.

с. Дъмбени

Преди още избухването на възстанието съседните турски села много се плашили от Дъмбени и настоявали да се изгори, както и Смърдеш. Около 8 дни след възстанието, от към турските села Св. Неделя и Четирог се движела към селото много войска и башибозук с постоянни залпове. Мъжете биле напуснали селото. Три топовни залпове изпоплашили останалото в селото население, което ударило на бяг, към Дъмбенската планина. Башибозукът и една част от войската влезли в селото, ограбили всичко което могли да задигнат от къщите и след това ги подпалили. Другата войска се спуснала към планината по разбягалото се население и убила:
1. Търпен Ангелов             70 г. с щик
2. Йото Радков                     "  "  с куршум
3. Митре Терзиовски        102 " "   "
4. Трайко Ангелов              80 " "   "
5. Ставро Кепков                80 " "   "
6. Динко Гулйов                 80 " "   "
7. Митревица Аджиева      65 " "  "
8. Динковица Солимезова 60 " разпрана
9.Лазовица Караджова      60 "    "
10. Илйца Папа Шункова  90 "    "
Напредването па войските било спряно от съединените чети на Чакаларова. Започнал се ожесточен бой. Войските отстъпили и се разбягали. На бягане, башибозукът отнесъл една невеста на 21 години, четири момичета по на 13-14 години, които държал една седмица и после ги изпратил назад в селото.
Два дни след изгарянето на селото, населението почнало да се завръща, даже някои захванали да вържат снопите и да прибират житото. Така се продължило до 26 август, когато от към Дреновенн внезапно нахлули в селското училище безчиелсио множество войска. Селеннтс се разбегалн на запад от селото, ала повечето от тях биле заобиколени от войниците, които тоя ден убили:
1.Лексо Ангелков                   65 год.  с куршум
2.Христо Удунджи                 85   "      "  щик
3.Геле Цалйов                         80   "      "  куршум
4.Динко Миовски                   58   "      "     "
5.Динко Майдов                     55   "      "  щик
6.Кръсто Ризов                       80   "      "    "
7.Васил Чолка                        65   "      "   куршум
8.Мишо Москов                     65   "      "     "
9.Стоян Караджов                  85   "      "   камъни
10.Иван Шитерков                 80   "      "      "
11.Нолйо Шушнов                 85   "      "    щик
12.Иван Каракаш                   80   "      "      "
13.Георги Каракашов             8   "       "      "
14.Лазо Манчев                     55  "       "     куршум
15.Йоти Ангелчев                   5  "       "      щик
16.Колйо п. Стефанов          22  "       "        "
17.Пандовица   Близнакова  25 г. убита с куршум, защото не искала да се завърне в селото.
18. Василя Ризова                 18 г. с куршум
19. Колевица Мустанска      70 г. с куршум
20. Цветковица Пашова       80 "   "    "
21. Василица Скивинка        65 "  "     "
Заобиколените от войници жени биле възвърнати от войските край селото, съблечени и някои от тях изнасилени. След туй им отрезали косите за сребърните пари по тях, събули им чорапите, а на някои даже взели всичките дрехи от гърба, като ги оставили само по една риза. След това всички дрехи биле натоварени на селски добитъци и заедно с останалия добитък откарали към Костур. На другия ден пристигнали башибозушки чети от Четирог, Сливени и Св. Неделя и с казми и дикели изкопали и отнесли и това, което селените успели да си скрият. Разбегалото се население стигнало в Костур, гдето било откарано всичкото им живо имане. Оплакали се на властта, ала пашата изискал да се явят всички мъже пред него. Населението тоя ден пренощувало в с. Апоскеп. На другия ден пашата изпратил селфидженския табур на постоянно местожителство около селото.
На заминаване от селото башибозукът подпалил и всички снопи, останали неовършепи. Селото броело 242 къщи, от които останали здрави само 2. Освен това биле изгорени двете селски училища и църквата Св. Никола.
Освен туй, войските и башибозука откарали 61 мулета, 104 магарета, 222 волове, 118 крави, 70 телета и 3200 овци, а 32 кошара пчели [били] разтурени.
Като четници от същото село биле убити в срещите си с войските:
1. Пандо Близнаков
2. Киряк Василев
3. Насо Пачков
4. Гелио Кърчиски
5. Петре Караманчев
6. Ване Бекирчев
7. Илио Казпов
8. Ставро Здролйов
9. Йото Здролйов
10. Кузо Джунда
11. Колйо Каракашов
12. Георги Влашев
13. Лазар п. Трайков.
А след султатнекото ираде за опростяване четниците на 15 октомврий в Дреновеие биле убити по най-жесток начин:
14. Яне Прешленков
15. Христо Търповски, които се завръщали да се предадат на властта.
Смъртта на тия ратници е била една от най-жестоките. След като им отрязали носовете и ушите, изболи им очите, изгорили им пръстите на ръцете и краката и най-после ги пронизали с щикове.

с. Косинец

В неделята на 3 август, в селото се получило писмо от жандармерийския бимбашия Мухтар ага в Корча, с което канил населението да се подчини на реда. Селяните му отговорили, че те са верни султанови поданици и че ако имало въстаници по горите, царските войски са в сила да ги преследват и убиват. При все туй, в понеделник около 3 часа се задала от към Биглица многочисленна войска, размесена с башибозуци и иляве, спряла се в с. Лабаница, ограбила го и го подпалила. След един час, с залпове, същата войска продължила пътя си към Косинец, ограбила го и го подпалила. Тоя ден изгорели всички 70 къщи в Лабаница, а от 205 къщи в Косинец останали здрави само 17. Още при появяването на войската населението се разбягало към Дъмбенската планина.
Башибозукът бил събран от селата: Св. Неделя, Четирог, Ошени, Долно Папратско, Гърлени, Шак, Зеленград, Попчани, Врачани, Тръстеник и Капещица и се предвождал от Сефедин ага от Св. Неделя и Асан ага от Ошени. Освен това до Лабаница дошли и всички бегове от Биглища.
При изгарянето на тия две села взел участие и Вангел с 12 души въоръжени гърци. Според казването на селените, те всички са биле критяни.
Като видели, че турци горят и убиват кого где срещнат от християните, дружината на Вангела се възмутила от постъпките на шефа си и се завърнала в Гърция, гдето дала едно подробно изложение върху истинското положение на работите.
На 4 август били убити:
1. Стояница Гешанка            75 г. изгоряла
2. Пеновица Ангелкова        60 "    "
3. Цветковица Оцайка          70 "    "
4. Киро Миновски                 65 " изгорял
5. Васил Киселинов              80 " убит с щик
6. Цветана Василева             80 "    "         "
7. Пене Пулячев                    63 "    "         "
8. Митровица Петличарова  55 г. посечена
9. Илия Петков                      12 г. заклан
10. Христовица Тумбарка    23 трудна заклана и после пронизана с щик
11. Танас Мишов                  63 г. с куршум  
12. Иван Орлинов                 28 г.      "
13. Герго Рука                       70 "       "
Тоя ден биле изгорени и всички воденици, а на заминаване за Костур през Олища , войските изгорили всички селски кошари и снопе и откарали в плен:
1. Цветковица Ниновска с малко 8 годишно момченце
2. Диневица Манеловска със снаха, и
3. Наумовица с две момчета на 5 и 8 год.
4. Хрисанта Манеловска, дъщеря на Диневица ранена в главата
5. Иваница Гулева, невеста, с малко момиченце
6. Христина Наумова 20 год. мома
7. Сотирица Лячка с 12 годишно момиче Цвета
8. Иван Христов 12 годишен
Вечерта на чатирско поле ги държали отделно и щели да ги изколят, но ги спасил някои си милязим. На другия ден ги предали на властта в Костур. Войските биле илявета, лядри - арнаути и чешариоти, зависящн от Лепчишкия командант. Откарали и 700 глави овце.
Башибозушки чети продължавали грабежа още цяла седмица. Селените след това се върнали в здравите къщи в селото и останали тука до 26 август. Ала на 27 селото отново било заобиколено от многочислени войски и башибозук, които влезли и съблекли жените: обрали им парите, гривните и пр. и им съблекли всички горни дрехи. Всички вещи биле откарани, заедно с всичкия селски добитък.
От оцелелите по-рано 17 къщи, тоя ден изгорели още 15. Изгорени биле при
това църквата Св. Петка в селото, Св. Атанас, вън от него и училищното здание.
Освен това на 27 август войниците убили:
1.Матовица Бойнка           85 г. заклана със секира
2. Колйовнца Бойнка        70 "      "          "      "
3. Димитр Манеловски     50 "   посечен на части
4. Мито Манеловски         55 "          "      на късове
5. Дине Манеловски          65 "           "       "     "
6.Киро Пиндзов                 65 "    заклан
7. Иван Мола                      67 "   измушкан с щик
8. Васил Пандов                 70 "          "         "    "
9. София Пандова               50 "          "         "    "
10.Тръндо Налчев               65 "   разсечен на три къса
11.Атанас Караминовски   65 "  убит с куршум
12. Васил п. Цветков           "   "    "          "
13. Петревица Влахинка     "   "    "          "
14. Тръндо Мацанов           85 "    заклан
15.Мануша Тръндова         80 "     заклана
16. Пандо Ристовски          70 "        "
17. Динко Калановски        68 "      убит с куршум
18. Митре Влах                   70 "         "          "
19. Диневица Тумбарка      85 "         "          "
20. Сотир Флинов               85 "   изболи му очите
21. Стоян Кръстов               65 "   с куршум
22. Никола Петков              57 "   "      "
23. Свещ. Ставре                 90 "   "      "
24.Дине Стоянов                 48 "   "       "
25. Пене Пиндзов                60 "   "       "
26. Наум Миовски              64 "   "      "
27. Наум Апостолков         27 "   "      " от Кърчища
28.Гаки Димев                    26 "   "      "       "
29. Риса Потинова, невеста на 32 г. откарана от войските в Св. Неделя и още не е била върната ( 28 ноември).
Тази войска откарала 1333 глави овце и 584 глави едър добитък.
Като четници били убити:
1. Кръсто Кондов
2. Димитр Киров
3. Търпо Трайков.
Населението се прибрало в селото и живеело във временни колибки. Помощи от правителството получило, както и другите села.

с. Лабаница

Всички 80 къщи в селото са опожарени. Войската и башибозука са убили:
1.Попадията                         70 г.  с куршум
2.Тольо Гульов                    75 г.        "
3.Митре Капитанчев           60 г. с куршум
4.Стоян Димов                     70 "       "
5.Наке Голичев                    60 "       "
6.Наковица Голачева           65 "     съсечена
7.Митре Коломанчев           62 "     съсечен
8.Наке Дънев                        60 "   с куршум
9.Лазовица Капиданка         63 "        "
10.Ильовица Марковичина  21 "       "
11.Наум Манчов                   75 "       "
12.Дошо Манджов               65 "       "
13.Лазар Сотирчев            ранен с куршум
14.Дина Сотирска               "       "     "
15.Коловица Богданска      "       "     "
16.Гельовица Димитровска     "       "     "

с. Върбник

Това село се състои от 60 къщи, които са изгорени до една. Чи­слото на убитите е неизвестно.

с. Смърдеш

На 9 май около 500 души войска от Лесковецкия табур с бимбашия Хайредин бей тръгнала от към Косинец за Смърдеш. Кога наближила селото, разделила се На два отряда и заловила пътищата. Петима четници, които биле в селото, офейкали. Войниците от единия отряд хвърлили няколко залпове след тях. Като чули туй, другите войници почнали да стрелят, първо с пушки, а после и с топове. От всички тия гърмежи било ранено само овчарчето Рачо. Настанала обща паника. Населението се опитало да бяга към Брезница, но не могло, защото като град куршуми се сипели върху него. Смръкнало се обаче пушкането с топове не престанало през цялата нощ. Щом се съмнало, една част от войските с залпове нахлула в селото. Неколцина селени се решили да се явят пред бимбашията и да го питат, зашо прави това, но не успели, тъй като куршумите валели като град. Войските се предали на грабеж, а ограбените къщи подпалвали. Населението, което оставало вътре, ударило на бяг по разни посоки. Разсвирепелитс се войници, убивали кого где срещнели с брадви, пушки и щикове. Тоя ден загинали следните жители от Смърдеш:
1.Велчо Богоя                      70    год.  убит и после изгорен
2.Лазо Партала                    90      "        "     с куршум
3.Пандо Гергов                    28      "        "           "
4.Лазо Кърстов                    18      "        "            "
5.Ване Наумов                     16      "        "            "
6.Мито Пандов                    30      "        "            "
7.Митре Пандов                  25       "        "            "
8.Дано Арнаудов                70       "        "             "
9.Ване Кръстов                   22       "        "            "
10.Колио Кърстов               30       "        "            "
11.Йото Караджов              70       "         "           "
12.Търпо Гакев                   60       "         "           "
13.Георгивица Шкипова    27       "         "           "
14.Фоти Мерджов               50       г.    заклан и изгорен
15.Митре Геджов                27       "      с куршум и изгорен
16.Илийца Геджова            55      год. с куршум и изгорена
17.Василица Думова          35        "            "                 "
18.Софа Дульова                60        "             "                "
19.Гаковица Дульова         55        "             "                "
20.Мара Дульова                12        "             "                "
21.Кръстовица Дульова     45        "             "                "
22.Сотир Дульов                13        "             "                "
23.Ставро Митрушев         55        "           щик
24.Дина Ставрова               18        "             "
25.Ристовица Сульова        45        "          заклана
26.Митре Чолаков              80         "             "
27.Ристовица Чолакова      30        "              "
28.Петровица Кападура     45        "               "
29.Иваница Манчова          22        "       заклана и изгорена
30.Насо Марколия              45        "             "                "
31.Дине Савов                     70        "             "                "
32.Доне Узунов                    45      "              "                "
33.Лазо Жагров                    90      "              "                "
34.Пандо Жагров                 25      "              "                "
35.Пандо Рачов                    60      "              "                "
36.Станковица Парделка    40      "     убита със секира
37.Св. Василий                    80      "      убит с щик
38.Герго Репацов                50       "      изгорен
39.Илица Репацова             50       "      изгорена
40.Тасе Костана                  90       "     убит и изгорен
41.Митре Костана                2       год. дете заклано
42.Сотир Печов                  60       г. с куршум и щик
43.Ване Посърков              70       "          "              "
44.Кина Цафарка                70      "          "               "
45.Танас Цафарка               70      "          с щик
46.Кръсто Дудум                70      "              "
47.Георгица Клека              60     год.      с щик
48.Цилийо Косяк                70       "             "
49.Георгица Лекарка          80       "             "
50.Дине Шамандура           65       "          изгорен
51.Ристе Митаков               75       "      разсечен на части
52.Толе Цуцул                    62       "         с щик
53.Пандо Цуцул                 60       "             "
54.Ванчо Пинчов               75       "        изгорен
55.Ристо Пинчов                40       "          с щик
56.Колйо Дамов                 55       "             "
57.Дине Колйов                 25       "        с куршум
58.Пандовица Филкова     70       "           с щик
59.Наумица Лескова          37       "             "
60.Баба Кандайка               90       "             "
61.Стефовица Вържинова 80       "             "
62.Янкула Кази                   70       "           изгорен
63.Диновица Лабаничарова 55     "             "
64.Диновица Драгоманска 40       "          с куршум
65.Лазовица Макриева        80      "              "
66.Нумо Узунов                   60      "            изгорен
67.Наумица Узунка             60      "         с щик и изгорена
68.Стойна Узунова              18      "            "              "
69.Цветковица Манчова     60       "           "              "
70.Наумица Манчова          60       "           "              "
71.Цана Манева                    1        "           "              "
72.Диме Шкундуг                70       "          "               "
73.Пена Кирка                      85       "         с щик
74.Яневица Дамянка            60      "              "
75.Ендрица Дамянка            23      "              "
76.Фатия Кирка                      1      "           с куршум
77.Наумица Шанка               65     "               "
78.Стефовица Гугучка          65    год.     с куршум
79.Наумица Гугучка             40     "              "
80.Дичо Пецуга                     30     "              "
81.Димо Школиов                 75     "              "
82.Василица Динкина           70    "            "
83.Цветковица Макриева      58     "           "
84.Лино Чолак                                   убит с куршум и щик
85.Стоян Вържинов                            "           "              "
86.Лазо Рачов                                      "           "              "
87.Герго Цафара                                 "           "              "
88.Митре Марков                               "           "              "
89.Търпо Цуцулев                              "           "              "
90.Лаки Поповски                              "           "              "
91.Герго Папуджиев                          "           "              "
92.Ламбро Лабаничар                        "           "              "
93.Дядо Янчо                                     "           "              "
94.Зорка Влаха                                  изнасилена и убита.
След тоя подвиг войските къде 4 часа заминали към Биглища и Косинец. След тях нападнали башибозуци от Биглища, Капещица, Видово, Шак и др., натоварили ограбените вещи и покъщнина на кола и ги откарали заедно с всичкия селски добитък. Ала жандармерийския бимбашия Мухтар ага ги посрещнал на пътя и върнал добитъка. Отнесени биле само 100 глави едър добитък и около 300 глави овце и кози. От 260 къщи останали здрави само 68. При това изгорела църквата Св. Георги и селското училище.
На 27 август селото било отново нападнато от анадолските редифски табури, които откарали 105 волове, 69 мъски и 72 крави, 20 магарета и 62 телета.
Като четници от същото село биле убити:
1. Колйо Шамандуров
2. Търпо Цуцулев
3. Герго Чакаларов
4. Лаки Христов
Забегналото население се върнало в селото и се настанило в оцелелите къщи и новопостроени колиби.

с. Брезница

Това село не е изгорено. Към 15 октомври Чакаларов изгорил къщата на Дине Джайков, като на предател. В къщата е изгорел и синът на Дине Лазо, а самият Дине е бил ранен с куршум и подир три дена умрел. За предателство бил обесен на една круша в същото време коджабашнята на селото Георги Иванов, а полякът Андон х. Велков, промушен с щикове. Поп Кръсте от селото се обвинява от жената на Джайкова, като съучастник в убийството на мъжа й. По тая причина попът бе арестуван 5 месеца в Костур, а сега е в Битолския затвор.

с. Въмбел

Това село било подпалено и изгоряло същия ден, когато биле подпалени и Дъмбеиските колиби. Войските, които го подпалили дошле от към Биглица. От 125 къщи изгорели 86. Тая войска преспала около с. Връбннк и на другия ден пак се възвърнала към Въмбел. Населението успяло да избяга, преди да дойде войската. Част от войниците се изкачили към планината Липовец. Тук в билото на планината те открили 15 скрити въоръжени момчета и ги убили.
1.Петре Папа                   17      год.
2.Георги Наумов             20       "
3.Търпо Лазов                 25      "
4.Никола Димитров        24       "
5.Андон Димитров         24        "
6.Цветко Ламбров           23        "
7.Наум Лазов                   28        "
8.Никола Панов              30         "
9.Наум Георгиев             17         "
10.Вангел Тодоров         18         "
11.Георги Андонов         28         "
12.Яни Киров                  20        "
13.Андон Костадинов    22         "
14.Яни Христов              23         "
15.Сотир Митрев            21         "
Тоя и предишния ден в селото са биле убити:
16.Ставро Спасов           90      год.    с щик
17.Тръндо Митрев          90        "           "
18.Ница Тасев                 85        "            "
А в планината са биле убити:
19.Иван Ставрев            85        "   с  куршум
20.Яне Андонов             22        "           "
21.Никола Пандов         80        "            "
22.Димитр Пандов        12        "            "
23.Наумица Лякова       40        "            "
Като четник е бил убит: Петре Христов 38 год.
Освен това войските откарали 1300 глави овце, 437 глави едър добитък, 9 мъски и 14 магарета. Сега населението се прибрало здравите къщи и в колиби. Помощи за къщите е получило както другите села.

с. Върбник

На 31 юлий пристигнала войска от към Биглица, влезла в селото с залпове и го подпалила. Всички 82 къщи заедно с църквата Св. Георги и училището биле изгорени. Откаран бил всичкия селски добитък.
Паднали убити:
1. Митра Грозданова       55 год.
2.Дано Динев                  70   "
3.Илия Динев                  65   "

с. Жупанища и  с. Орман

На 4 август илявето от с. Сливени заедно с башибозук от всички турски села в полето тръгнали за с. Жупанища. Селяните като видели, че войска приближава към селото, намерили за добре да изпратят няколко души да я посрещнат.
Изпратени биле вън от селото:
1. Васил Шишков
2. Сидо п. Чернов 60 год.
3.Коле Гешов      45   " и
4.Дине Гогов        55 " обаче и четиримата биле заклани. Тогава илявето и башибозуците нахлули в селото, ограбили старателно всички селски покъщнини и вещи, натоварили ги на селските кола и добитъци и ги откарали. След туй подпалили селото. Както с. Жупанища, така и с. Орман са биле окончателно опожарени. Опожарени биле тъй също църквата Св. Петка в Жупанища, Св. Атанас в с. Орман и Св. Димитър, Св. Троица и Св. Илия вън от селото.
Тоя и последующите дни са убити още:
5. Кузо Атанасов            14 год.
6. Търпо Жеков              70   "
7. Кузо Макалчев           60   "     тия двама селени от с. Жупанища
8. Иван Арнаудов           80   "      били убити в с. Апоскеп
9. Наум Кирязов             25   "
10. Йото Янев                 40   "
11. Нико Апостолов       65   "
12. Насо Дельов              65   "
13. Лазо Младенов         60   "
14. Кръсто Василев        80   "
15. Георги Томев             ?
16. Христо Насев            67   "
Населението от тия села се прибрало да живее в сламени колиби в селата си, за построяването на които е получило от правителството, както и всички други
изгорени села, помощ от по 50—100 гроша.
Особенни комисии, назначени от Хилми Паша в Битоля, обиколили изгорените села и определили, като какви суми са нуждни за да се въздигнат наново къщите. Тия комисии разделили къщите на две категории: на такива, които трябвало на ново да се въздигат и на такива, които могли само да се поправят. За първите определили по 100—150 гроша, а за вторите по 50—100 гроша. Според уверяването обаче на жителите от селата: Бобища, Загоричани, Дъмбени, Косинец и Смърдеш, само за очистването местата на изгорените и разрушени къщи в тия села потребна би била една сума от 500—800 гроша.

с. Куманичово.

В това село са изгорени всичко три къщи. На 27 юлий стигнал в селото башибозук от Горенци, Маврово и Личища. Изплашеното население избягало в долнята махала. Убит е бил само Пенчо Сираков.
На 17 август дошла войска с башибозук, ограбила селото и подпалила 2 къщи от горната махала. Опожаряването на селото било спряно по просба на турците от долната махала.

Войници изнасилили: Параскева Д. Пувчева и сестра й Мария.
На 18 август дошел в селото гръцкия владика, придружен от д-р Менелаос и Рустем чауш и принудил първенците да се отметнат от Екзархията и да припознаят патриаршията. За това селените подписали представените им готови заявления.
Като четници от Куманичево биле убити:
1. Коле Чолаков
2. Гого п. Христов
3. Диме Д. п. Христов
4.Коле Д. п. Христов
5.Коле Петрушов

с. Бабчор.

Това село не е изгорено. На 14 август тръгнали от Лерин три табури войска, по направление към Бабчор. По пътя за туй село, те минали през [с] Турие и се установили в планинската местност Павлово гумно (Нерезска планина). На северо-запад от Бабчор, между селата Прекопана, Бабчор и Вишени (близо до върха на Вич пл.) на юго-изток от селото. В същото време, част от войските, които подпалили Вишени, заминали към местността Порта, а други от към с. Кономлади пристигнали на ридът Къндова глава, западно от Бобчор, а трети войски идящи от към Бел Камен, заели върха на планината Вич. Всичката тая войска, след като изследвала местността около Бабчор и се уверила, че безопастно може да се влезе в селото нападнала го от всички страни. Една част от населението, което се опитало да бяга, било уловено от Леринските войски и задържано едно денонощие. А  костурските пък войски, убивали  кого где срещнали, като обезобразявали и труповете на убитите. Така биле убити тоя ден:
1. Гине Гилев            на 20 год.
2. Иван Марковски       50 год.
3. Танас Стойчев          50  "
Тези клетници били изкарани от селото заедно с жените и децата им и по пътя за към Прекопана, пред очите на семействата им, изболи им очите и ги насекли на късове.
4. Тодор Ставревски, тоже бил насечен.
5. Киряко Джайков на 60 год. взели му 60 лири и след това го убили.
6. Филип Кочов на 70 г. заклан.
7. Васил Миленцов на 18 год. първо очите му изболи и после го заклали.
8. Лексо Димов на 60 год. същата участ.
9.Колевица Белчева, 50 годишна промушена, като бранела дъщеря си от опозоряване.
10.Елена Анастасова на 1 год. умрело от страх и жажда.
Войските сс предвождали от  гавазина  на гръцкия митрополит Емин, който заловил свещениците Никола и Димитр и се готвял да заколе първия, но свещ. Димитр, който бил станал по-рано патриаршист го измолил, като дал на Емина и 150 гроша.
Освен тия, от с. Бабчор, са биле убити още следните лица:
11.Никола Анастасов                   30     год.
12.Георги Петрев                          22      "
13.Зисовица Ставревска               60      "
14.Коста Янакиев                          20      "
15.Георги Стойчев                        50      "
16.Георги Огненов                        50      "
17.Митре Журнов                         23      "
18.Янаки Пеов Ильов                   20      "
19.Никола Дамянов                      35      "
20.Ильо Постолов                         25      "
21.Никола Иванов                        25       "
22.Иван Търпков                          20       "
23.Пандо Къндов                         30        "
24.Иван Колувсов                        50       "
25.Георги Гьоревски                   20       "
26.Нуме Димев                            25       "
27.Коста Лексов                          30       "
28.Христо Шамановски              25       "
29.Яни Димов                              60       "
30.Танас Гегов                             50       "
31.Диме Марковски                    30       "
Между изброените по-горе убити, единадесет души са биле четници.
Войските извършили и много опозорявания на жени и девойки.

с. Кономлади.

И това село не е изгорено, но е ограбено на 23 август от Леринските войски, които осквернили и церквата. На заминаване към Бабчор, войските взели в плен Карафила Кънчова на 55 год., заедно с дъщеря й Софа 17 годишна, но ги пуснали след 24 часа, като им взели 4 меджедии.
На 17 септемврий, дошла нова войска в селото и пак го ограбила, като откарала и 545 глави овце.
На 25 септемврий бил убит в гората, когато берел дърва:
1. Яне Темелков на 30 год., а на 16 октомврий бил заклан, кога кастрел шума в гората:
2. Стоян Иванов на 16 год.
Като четници от Кономлади биле убити:
1. Васил Котев
2. Мелйо Гелев
3. Доне Карафилов
4. Васил Трайков
5. Стоян Мельов
6. Ставро Донев
7. Лазо Гелев
8.Димитр Котев

с. Турие

Това село също не е изгорено. На 21 септемвр[и] са убити от войската кога кастрели шума:
1. Танас Христов
2. Коста Ангелов
3. Петре Михалев
4.Танас Младенов

с. Олища.

Това село е ограбено от башибозука, който го и подпалил на 23 август. Изгорели са обаче само три къщи. Като четници били убити:
1. Дино Ицов
2.Зисо Костов.

с. Българска Блаца.

Войската, която подпалила Вишени, същия ден подпалила и Блаца. Населението избягало в местността Рид на юго-запад и било заобиколено от войската. През тоя ден биле убити:
1.Михаил Петров в селото.
2. Досю Димитров            80 год.
3.Стерйо Влаше               12  "
4.Атанас Василев             20  "
5.Търпче Костадинов       80  " 
6. Анастас Колиов            70   "
7. Пандо Николов             55   "
8. Петре Кузманов            60   "
9. Нунта Атанасова           25   " .
Все същия ден са ранени:
1. Деспа Пандова               50 г.
2. Димитр Пандов             12 г.
3. Тана Пандова                 14 "
Освен това, войниците откарали със себе си 50 жени и ги държали около 20 часа в ближната гора. Тук биле извършени диви опозорявания.
Киряки Динова и К. Колева сами изповедват. Същото е станало и с жените в с. Черешница, което село е било догорено същия ден от войската.
На другия ден, войските заминали за към с. Дреновени.
Като четник от Блаца е убит Илко Вангелов 32 г. В селото изгорили 70 къщи. Населението се завърнало от после и живее сега в колиби.
Главните сили на четите във време на възстанието са биле разположени по рътовете на планината Върбица. Около 25 дни пътищата за Костур и Суровичево биле затворени и съобщенията прекъснати. Етхем бей, командант на войските в Леринско скроил план, сам той да удари от към гърба на четите, а Ибрахим Ефенди Миралай направо да тръгне от Суровичево с три табура. Същевременно други три табура да се отправят от Лерин към Бабчор. За тая цел Етхем бей е прекарал 10 табура войска от Суровичево в Лепчища и от там по реката Бистрица в Костур. На 13 август, Хилми паша съобщил на консулите в Битоля, че той бил дал вече потребните заповеди на войсковите команданти да действуват настъпателно и да преследват четите. На 14 август войските на Етхем бея се изкачили на Кайнак и по ръта на планината стигнали до вечерта във Върбица и Клисура, като изгорили по пътя [си] селата Бъмбоки и Черешница, а догорили с. Прекопана. На другия ден 15 август, подпалили Бобища и Загоричане, а в съботата опустошили и Мокрени.
По-голямата част от войските слезли в Костур и на 22 август на ново се изкачили на Вишенската планина, изгорили Вишени и Блаца и догорили Черешница. На другия ден 23 август, слезли в Черновища, изгорили го, опожарили и Дреновени и заминали към Габреш, гдето се срещнали с войските от Лерин. На 24 август биле опожарени Дъмбенските кошари и през Дъмбенската планина, войските минали във Въмбел и го опожарили. На 26 съблекли жените в Дъмбеин и Косинец, на 27 ограбили Смърдеш и заминали за Бесвина, което село тоже ограбили. На края на м. август тия войски се срещнали в с. Герман, Преспанско, с пълчищата на Бахтиар паша. За тоя си подвиг Етхем бей е бил повишен в чин паша и като такъв се завърнал в Лерин, а на офицерите и войските са биле изпратени императорски поздравления, заедно с много ордени.

                                                                     III
                                                     БИТОЛСКА КААЗА

През първите дни на възстанието, съединените чети нападнали на турските къщи в смесените села и изгорили 57 турски къщи и 23 в които живеели българи в с. Пъпле, 25 турски къщи в с. Ръмби, 26 в с. Герман, 11 в с. Любойно и 7 в Астамати, всичко 126 турски къщи. На 26 юлий от с. Пъпле биле убити:
1. Георги Кърстин 50 год. с куршум
2. Вангел Ристов    20   "     "     "
3. Стоян Калин       20   "     "     "
А при сражението в с. Дупени от с. Наколец паднали:
1. Свещеник Христо 90 г. с куршум
2. Стефан                   85 "        "
3. Поп Найдов           25 "        "

с. Любойно.

На 15 август многобройна войска и башибозуци тръгнали от Наколец към Любойно с топове. Населението се разпиляло по планината. Като влезли в селото, ограбили го и опожарили всички 99 къщи. Изгорена била и църквата Св. Иван. Тоя ден и после, при движението на анадолските табури на Бахтиар паша загинали:
1.Костадин Петров                   70       год.  с куршум
2.Симо Петрев                          55         "            "
3.Стоян Петрев                         60         "            "
4.Иван Ристов                           70         "            "
5.Колевица Голомадова           60         изгорена
6.Стоян Илиев                           70        "       с куршум
7.Спасе Митрев                         25        "            "
8.Фоте Ложанчев                      50         "            "
9.Митре Митре Стоянов          55         "            "
10.Евтим Стоянов                     30         "            "
11.Сърбин Павлев                     60         "            "
12.Лазарица Видинова             70         "            "
13.Стоян Трайков                     30         "            "
14.Яневица Гърчица                 80         "            "
15.Иван Ралич                           90         "            "
16.Никола Стефанов                12         "            "
17.Коле Стоянов                       25        "            "
Като четник е убит само: Лазар Секулов.

с. Брайчино.

Същия ден и същата войска подпалила и изгорила и това село. От 65 къщи останали здрави само 8. При това и в двете села биле изгорели всички почти снопе, сено и селски плетища. Черквата в с. Брайчино била ограбена и осквернена.
След три дни биле убити:
1.Танче Ничов                 65 год.     с куршум и щик
2.Митре Тегов                 90 "             "             камъни
3.Христо Иванов             85 "              "               "           
4.Таса Спиров                  28 "              "               "           
5.Тане Стоянов                48 "               обезглавен
6.Петре Ничов                 40 "             с куршум
7.Коте Янкулов               40  "            "   и щик
8.Василка Янева              25 "            изнасилена и убита
9.Яна Симова                   20 "                 "                 "           
Всичкото останало население в селото било откарано от войските в с. Наколец, гдето го задържали цели две седмици. Мнозина селяни биле жестоко изтезавани, в това число и селския свещеник Ристе. Между башибозуците, които се отличили по грабеж и жестокости, селяните посочват Рустем от Пъпле, Решид от Наколец и Джелйо онбаши от Крани. Населението е било освободено, когато пристигнал каймакамина от Битоля. Ограбените селски вещи и покъщнина селяните видели като ги отнасят в Наколец и заявило на надлежната власт, но оплакванията им не се взели под внимание.
Като четник от Брайчино бил убит: Васил Стефанов 28 год.
Населението живее по настоящем в колиби направени до пепелищата на изгорените къщи.

с. Щърбово.

И това село е ограбено от същите войски на 15 август. Убити са:
1. Дойчин Котев         60 год.
2. Дойчиница Котева 60  "
3. Ристо Милев           20  "
4. Фоти Ташев            50  "
5. Наум Стоянов         22  "
Откарани 1200 овце, 10 коне и 10 вола.

с. Курбиново.

Същата участ е имало и това село. Житото и покъщнината са ограбени. Откарани са също 450 овци и 20 говеда. Този ден загинали от турска ръка:
1. Божин Виденов
2. Ристе Наумов
3. Илия Йовев
4. Пандо Митрев
5. Насте Ристанов
6. Андрей Илиев.

с. Претор.

Ограбено тоже на 15 август. Убити са:
1. Коле Ставрев         60 год.
2. Яне Стефанов        80  "
3. Темелко Божинов110 год.
4. Иван Янков             65  "
5. Трайче Милощов    60  "
6. Депа Божинова       75   "

с. Бесвина

Ограбено на 24 август. Убитите от това село са:
1. Тоде Ставрев          65 год. с щик
2. Толе Динев             70 год. с щик
3. Стоян Станков        70 г.        "           
На 27 септемврий бил жив погребан от Рустем Аслан старецът
4. Мильо Янков
5. Милйо Колев, бит от войниците, вследствие на което се поминал след десет дена.
Черквата била осквернена.

Като четници от с. Крани паднали:
1. Ламби Несторов
2. Найдо Трайков
Освен тия изгорени биле от войските и башибозука всички
28 български къщи в с. Наколец
2      "                "      "     Слимница
1      "                "      "      Претор
1      "                "      "     Астомати

с. Рудари.

След султанското ираде за опростяване на възстаниците на 2-и септемврий всички, които биле излезли от селото с оръжие предали се на местната власт в с. Наколец. Ала четири дни не са изминали и бимбашията от Наколец с войски и башибозук заобиколил селото, влезал вътре и избил следните младежи:
1. Андрей Спиров                     с куршум
2. Милял Василев                           "
3. Русе Т. Василев                  избодени му очите
4. Ставре Василев                      с куршум
5. Георги Томев                              "
6. Митре Георгиев                  измушкан
7. Дамо Георгиев                        с куршум
8.Ничо Гелев                                  "
9.Коте Гелев                                   "
10.Гроздан Колев                     измушкан
11.Павле Сотиров         13 год. заклан
12. Ничо Георгиев                   с куршум
13.Митре Георгиев                        "
14.Боше Котев                                "           
15.Неделко Новачев                       "           
16.Георгевица Томева                    "           
17.Алексо Спиров
Освен тия в с. Ръмби биле промушени с щикове: 6 мъже и една жена. В Герман 18 души мъже и жени и в с. Дупени 3 жени.

                                                РЕСЕНСКО
                                          (Битолска кааза)

с. Крушье.

В ханищата на текето до с. Крушье квартирували 50 души войници. Тая войска на 28 юлий била нападната от четите. Станало сражение, което траяло цели 6 часа. На войските пристигнала помощ от Ресен и четите отстъпили. Тогава войска и башибозук ограбили селото и го подпалили.
На 4 август друга войска минала през селото, ограбила и изгорила и това, което останало здраво. Във време на грабежа извършен главно от башибозука в Буково биле откарани 1360 глави дребен добитък, 68 чифта волове, 135 крави, 26 коня, 315 кила жито, а 95 свини биле избити.
Освен това от селените биле убити с пушки и ножове и щикове:
1.Тасе Лозанов              на 75 год.
2.Ставри Ристев             "  85   "
3.Нанчо Колев                "  40   "
4.Ставри Попов               "  35   "
5.Нанчо Ставрев             "  16   "
6.Митре Павлев              "  80   "
7.Стефан Цветков          "  80   "
8.Ристе Йонов                "  40   "
9.Алеко Перев                "   7   "
Изгорели всички 73 къщи, а черквата била само ограбена и осквернена.

с. Леорека.

След като изгорили Крушье, на 21 юлий войските с юзбашията Реджеб и башибозукът с Хюсеин ага, Челю, Юнуз Дебрашли и Гани бей, нападнали с. Леорека с залпове и го ограбили. Населението се разбягало, както това от Крушье. Селото било подпалено и от 49 къщи изгорели 45.
В това време е убит само Толе Йосифов на 70 год.
На 15 август през селото минала многочислена войска, ограбила всичко що останало скрито, а башибозука със собствените кола на селяните и с воловете им откарал всички вещи и земледелчески оръдия. Откарани били: 55 вола, 45 крави, 5 коня, 1500
овци и 80 свини убити.
От селените тоя ден са убити:
1. Цветко Грозданов           57 год.
2. Евтим Темелков              45 "
3. Наум Ристев                    46 "
4. Евтим Стефов                 40 "
5. Георги Гяватчанин         90 "
6. Коте Цветанов                55 "
7. Коле Тасев                       25 "
Тая войска с башибозука, в който бил забелязан Юсреф от Буково, изнасилили
и много жени. Изповядват това:
1. Гошевица Ристева          невеста
2. Кръстевица Ставрова     45 год.
3. Илиовица Янкова           45 "
4. Ангя Темелкова              45 "
5. Котевица Цветкова         60 "
6. Гошевица Симонова       57 "
7. Евтимица Кърстева         27 "
Населението от Крушье и Лиорека се пръснало да живее в Ресен и в останалите здрави села. То се храни от помощите, които благодетелното английско дружество отпуща на всеко изгорено и ограбено семейство в Ресенско.

с. Боуно.

На 23 юлий, в сряда, войници и башибозук заградили селото и го обстреляли от двете страни с залпове. Преди да стигнат в селото те убили:
1. Тасе Кръстев         70 годишен
2. Наум Стойчев       78 "
Населението се разбягало, а войските и башибозукът подпалили къщите. От 95 къщи изгорели 83. След два дни дошла друга войска, изгорила още 6 къщи и задигнала всичко що намерила.
През това време войски от Ресен убили:
3. Кръсте Настев         на 55 год.
4. Ристе Тасев              "   24 "
5. Митре Тасев             "   28 "
След четири дни войските откарали: 170 вола, 196 крави, 900 овце и кози, а башибозука задигнал 68 кила пшеница. При това турците от Ресен натоварили и отнесли около 2500 снопа.
Когато горело селото, изгорели живи:
6. Донка Тасева              32 год.
На 26 август пак минала войска през селото и убила:
7. Монка Митрева          28 год.
8. Стефо Настев              46 год.
След като било разгласено султанското ираде за опростяване на възстаниците, които се предадат, девет души от Боуно на 7 октомврий поискали да сложат оръжието, за което местната власт в Ресен един ден по-рано била известена от селския мухтарин. Ала кога тръгнали да се връщат, над с. Избища биле заобиколени от Охридски редифи и избити по най-жесток начин. Ето имената на тия нещастници:
1. Митре Темелков, главата му била строшена с приклади.
2. Трайче Митрев ударен с куршум.
3. Коле Василев отрезани му ушите и носът, след което му изболи очите.
4. Йонче Радев, строшили му зъбите, след което го пронизали с два куршума.
5. Стефо Наумов, застрелян.
6. Тане Ристев, отрезали му ухото, след което го промушили с щик.
7. Нанчо Ставрев, разстрелян
На 26 август биле изнасилени пред Шукри ага, башибозук и беледие Реизи в Ресен, следните жени:
1. П. Трайчевица                на 65 г.
2. Колевица Сърбинова          42 г.
3. Ставревица Наумоска         60 "
4. Цветковица Манческа         35 "
5. Наумица Янкова                  50 "
6. Султана Талева                    17 "

с. Подмочани.

В четвъртък на 24 юлий, къде 6 ч[аса] в[ечерта] приближавала войска от към Ресен с залпове. Старците и жените и децата, които биле останали в село, като чули гърмежите, разбегали се към планината. Войската обаче ги застигнала, заловила ги и им съблекла всички дрехи до ризата. През този ден са убити от войската:
1.Симо Стоянов                     на 7 год. с пушка
2.Ристе Настев                       "  50 "     изгорен
3.Нечо Георгиев                    "  90 "     застрелян
4.Ноне Янев                           "  30 "           "
5.Илия Нечов                         "  90 "      заклан
6.Кръсте Симов                     "  11 "      застрелян
7.Нестор Георгиев                 " 110 "           "
8.Андрей Илиев                     "   8 "           "
9.Ванча Стефова                    "  40 "           "
10.Ката Мицева                     "  35 "           "
11.Динка Трайчева                "  30 "      изгорена
12.Зуда Динкина – дете        на 2 год.  изгорена
13.Сава Евтимова                      7 "        застреляна
14.Ката Илиова                        40 "           "
15.Лена Гошева                          3 "           "
16.Неша Мишева                        8 "           "
17.Никола Митов                     15 "           "
Същевременно било подпалено и селото, всички 99 къщи на което биле изгорени.
Изгорено било и училищното здание, а от черквата останали само покрива и зидовете.
Вън от селото, същия ден войските се срещнали със селската чета, която открила огън. Сражението траяло няколко часа. Във време на сражението паднали:
18. Гоше Цветков
19. Никола Митов
Три седмици по после, дошле нови войски в селото и околността и убили:
20.Трайче Стойчев               60  год.
21.Павле Наумов                  62  "
22.Нелко Димов                    62  "
23.Симо Ристев                     60  "
24.Ставре Петрев                  63  "
25.Панде Трайчев                 14  "
26.Митре Тасев                     30  "
27.Яне Иванов                       90  "
28.Ламбе Илиев                     22  "
29.Темелко Танев                  50  "
Последните двама биле убити от башибозука. При това войските плячкосали: 144 волове. 250 крави и телета, 50 коня, 833 глави овце и кози.
Същия ден са ранени шест жени и двама мъже, а войниците са изнасилили:
1. Мара Танева             70 г.
2. София Ристева         40 "
3. Арса Котева              60 "
4. Ванча Колева           40 "
5. Ката Митрева           33 г.
6. Василка Трайчева    20 "
7. Доля Костова           30 "
8. Менка Евтимова      13 "
Като четници от с. Подмочани са убити:
1. Кочо Илиев, войвода
2. Ради Стойчев
3. Коте Радев
4. Ставре Босилков
5. Нанчо Стефов
6. Стоян Николов.
Населението, останало без покрив, се разпръснало из околните села и в Ресен. Прехранва се от помощите на английското благотворително дружество.

Гр. Ресен

През време на въстанието в града квартирувал 2 бюлюк от ючунджи табур в Охрид (18 алан) с юзбашия Реджеб, син на поган Омер от Битоля и с мюлязим Ибрахим. Те опожарявали селата с един бюлюк редифи лябри, с юзбашия Ашим и мюлезим Адем. Към тях на 23 юлий се присъединил още един бюлюк редифи от Прищенския табур с юзбашия Шефки мюлезим Хаки. Тия войски винаги биле придружавани от иляве от Охридско и Битолско. На 24 юлий те след като изгорили Подмочани разделили се: Прищенския бюлюк се завърнал в Ресен, а низамите и илявето заминали за Преспанско, гдето при с. Слимница се срещнали с въстанически чети и изгубили 5 души. След четири дни, пак се върнали в градът.
На 25 юлий от Ресен биле убити в Гявато:
1. Налчо Наумов   50 год.
2. Ставре Нанчов  60 г.
3. Ташко Ставрев  25 "
В събота сутринта на 26 юлий убили в правителствения дом:
4. Никола Ляпчев на 40 год. издаден от Ст. К. Милиовски.
На другия ден загинал:
5. Вангел Евтимов, изпратен от юзбашията Реджеб, за да вземе едно агне от бюлюка и [е] убит на пътя.
Ония от гражданите, които не предали пушките си и биле подозрени от властта, по всякакъв начин се стараяли да им се напакости. Така пострадал гражданина Андрей Милушев, комуто изгорели един нов хан в с. Дърмени, 40 коли сено и 500 метра плат, а ограбили 1300 снопа пшеница, 200 снопа ечмик и откарали една биволица и 1 мъска.
Когато войските отивали да опожарът някое село, всякога се придружавали от башибозушки чети. На чело на тоя башибозук стояли: Хюсеин Челио, Рифан Лиман, Сабри Мустафа, Раме Камбер, Демир Исмаил, Хюсеин Ракиб и Мугеш Камче, които съставлявали едната партия. Другата се състояла от Шукри Мехмед, беледие Реизи, Юнус Дебрашли, Гани бей, Реджеб Алид, Джемал Халил и Али Ибрахим. Тия две партии биле враждебни една на друга и се преследвали.
Ограбените вещи от селата се продавали в града на следните ниски цени:
Бакър до един грош оката
Вълна " 60 пари "
Масло " 2 гроша "
Църковни потири и кръстове по 10 гроша.
Една овца до 1 грош
Волове, биволи и крави се продавали само за кожата.

с. Дупени.

В четвъртъка на 31 юлий, когато селяните си вързали снопе, войска и башибозук нахлули с залпове в селото. Населението се разбягало към планината. По полето били убити:
1. Наум Трайчев           65 год.
2. Георги Наумов         65 г.
3. Ставре Христов        48 г. заклан
4. Митре Наумов          40 "
5. Петре Георгиев         57 "
6. Васил Йонов              80 "
7. Трайче Митрев          88 "
8. Велика Гецанова       75 "
9. Кира Янева                66 "
10. Елена Янева            70 "
Селото било ограбено и изгорено. Освен 65-те къщи опожарени биле и всички плевни и плетища по градините, както и селските воденици. При това избили и всички свини и откарали всичкия селски добитък заедно с земледелческите оръдия на селените.
Същия ден биле ранени:
1. Костадин Митрев      10 г.
2. Наум Иванов              58 "
3. София Илиева            25 "

4. Лена Николова           22 "
5. София Нанева             25 "
6. Дафина Славева         55 "
Следните жени биле изнасилени:
1. Ката Тасева                 38 год.
2. Тасия Евтимова          23 год.
3. Велика Гещакова        32 "
4. София Мириева          28 "
5. Ванча Симова             25 "
От 22-мата четници от това село биле убити:
1. Кръсте Танев              25 год.
2. Никола Стефов           29 год.
3. Нанчо Танев                25 "
4. Христо Наумов           19 "
Повечето селени се прибрали да живеят в Ресен.

с. Ехла.

На 5 август към 4 ч. войска и башибозук нападнали селото с залпове и почнали да пленят и подпалват всяка къща. Изгорели 53 къщи и училището. Черквата била ограбена и осквернена. Населението се разбягало. През тоя ден са убити:
1. Тане Кърстев             25 год. с щик
2. Ристо Митрев            95   "     нож
3. София Кръстева        30   "      "
На 20 август минала многобройна войска през селото и убила:
5. Илия Христов       на 45 г.
6. Митра Янева         "   72 "
Тоя ден войските изгорили сеното и сламата, дигнали житото и снопите и откарали всичките волове, крави, коне, овце и кози. Тоя ден са изнасилени от войската:
1. Неда Лозева          на 37 год.
2. Мара Босилкова        25 "
3. Ана Настева               27 "
4. Лена Наумова            25 "
В това село войските изгорили къщата и ограбили всичкото имане и на Шефки бей, защото взел участие в движението на четите. При предаването, той бил уловен и арестуван.
В сражението около селото бил ранен и Хюсеин Челйо, а при грабежа бил и известния башибозук Зилман Сали, облечен във форма на иляве.
Населението се прибрало по здравите села.

с. Златари.

На 15 август около 7 ч. в. на 1/4 час разстояние от селото пристигнали около 300 души войска и башибозук и с залпове влезли в селото гдето почнали да грабят и да опожаряват. Населението зело гората. Тоя ден е убит: Начо Неданов на 70 год.
Войската откарала говеда, коне и овце със себе си и осквернила и ограбила църквата.
Към 10 ч. в. същата войска и башибозук заминали за с. Кривени, което ограбили и опожарили.
Няколко дена преди опожаряването на с. Златари, Малик Чауш, колджия на реджията, поискал от селените овни, крави и няколко пушки, за да попречал на изгарянето на селото им. Но като получил отрицателен отговор, заедно с юзбашнята Реджеб Ферад, Сюлейман Гиритли и пр., придружени от войска и башибозук отишле и изгорили селото.
На 25 август, когато селяните тръгнали по работа на полето, Хюсеин Чемо и Моглик Чауш с 20-тина илявета и башибозук уловили 13 селяни на нивите им, вързали ги по трима, като им казали, че ще ги карат в Ресен. Но понеже не ги водяли по пътя за Ресен, те се възпротивили и не искали да върват. Тогава насилствено биле закарани в планината Чемино и всички посред нечути мъки и изтезания били измушкани с щикове. Имената им са:
1.Стефо Гайтанов        55  год.
2.Йонче Димитров       16   "
3.Георги Ставрев         18   "
4.Наум Ристев              40   "
5.Ташко Янев               30   "
6.Ристе Литев               58   "
7.Иван Илиев               65   "
8.Стефан Дурев           50   "
9. Стоян Мирчев          65   "
10. Георги Стоянов      30   "
11. Ристе Стефов          25   "
12. Трайчо Наумов       30    "
Само Андрей Трайчев останал жив, понеже след като го проболи на няколко места с щик, помислили, че е умрял и го оставили. След няколко часа обаче той дошел на себе си и пълзешком слезъл от планината.
Селяните отишле в Ресен и известили властите за станалото, но мюдюрина Хюсни Шемседин ги изпъдил, като им казал, че съселяните им биле убити от комити, а не от турци.
Привечер дошла друга войска в селото и окончателно го ограбила. На заминаване същата войска взела със себе си няколко жени, които биле съблечени по пътя и оставени само по една риза.
От 57 къщи, изгорели 54.

с. Кривени.

Когато било нападнато Крушово, Кривенските планини биле наводнени от войски. На 15 август от тях се отделили около 40 души с башибозук, ограбили селото и го подпалили. На 19 август дошле други войски, които отнели всички вещи, които селените биле упазили от башибозука. Откарани биле също и 10 говеда и 700 овце, а сеното било изгорено. Войниците намерили и скривалището на селските жени, заобиколили ги и ги съблекли. Имало и много изнасилвания. Населението било настанено в планината в местността Висок кладенец, гдето прекарало цели 7 недели.
Като четник от Кривени бил убит в Цапари Мице Иванов.
Селото броело 71 къщи, от които изгорели 63.

с. Покървеник.

На 18 август от Ресен надошле в това село много войски и башибозук и го обстреляли от вси страни. Куршуми като град се сипели върху селото, вследствие на което населението избягало и се скрило на 1/2 час далеч в планината. Тогава войските влезли в селото, ограбили го и го изгорили. Цялото село състоящо се от 30 къщи, станало на пепел. На заминаване войската подпалила с. Вълкодере и откарали 20 глави добитък. Тоя ден бил убит 100 годишния старец Тане Карамфилов и Гоше Янков 35 годишен.
От към с. Вълкодере войските слезли в полето; една част се отправила за Ресен, а друга към с. Перово, което опожарила.

с Вълкодере.

Преди да се подпалили селото, жителите му избягали в Отешово. Обаче, когато на другия ден войските пристигнали в това село и го подпалили, то населението му се разбягало към с. Дупени и Шуменец. Откарани биле 600 брави от Вълкодере, както и всичкия добитък от Перово.
Тоя ден е убит: Андон Вельов 65 год.
Всички 8 къщи съставляющи селото биле изгорени.

с. Перово.

Когато войските почнали да опожаряват с. Перово, жителите му намерили убежище в тръстиката на Преспанското езеро, от което селото отстояло само на 1/2 час. За да се скрият, селяните се качвали на лодки и по известни канали от към езерото влизали в тръстиката, която на места е висока до 4—5 метра. Тук отсичали пръчки до над водата, от тях правели снопчета, които поставяли върху стръковете. Така направените одъри отгоре пак покривали с тръстикови пръчки. В такава една тръстикова колиба се настанявало едно или няколко семейства. По-нататък на едно разстояние от 3—4 метра друго семейство правело същото върху водата. По такъв начин семейства от цели села се криели с месеци в тръстиките без ни най-малко да подозират това войските. Ала най-после, три седмици след изгарянето на селото, те биле издадени и обиколени от войските.
В това време са убити:
1. Босилко Митрев           76 год.
2. Иван Кърк Ялан            86 "
3. Панайотов - офицер от българ. армия
Като четник е убит на 18 август Георги Чавкалов. От 81 къщи, от които се състояло селото, останали здрави само четири.
Населението се прибрало да живее в селата Дърмени, Царедвор и Ресен.
В началото на възстанието селските чети подпалили и изгорили селата Прелюбие, Шурленци, състоящи от по 5 къщи, и 15 турски къщи от с. Лахци. Тия села биле чифлици на Али ага.
Когато войската нахлула в Ресенско, убила 60 годишния старец Тасе Рнстев от Шурленци.

с. Метимер.

На 14 август войските на заминаване към Смилево ограбили селото и съблекли жените, които намериили в село. На другия ден 15 август войски и башибозук на връщане подпалили селото и го изгорили.
Тук са убити:
1. Диме Цветков       на   40 год.
2. Търпче Наумов      "    23 "
3. Ристе Кузов            "    75 "
4. Лазо Николов         "    90 "
Като четници от същото село са убити:
1. Ристе Донев
2. Спиро Колев
Населението се криело цели пет седмици в с. Гопеши. От 22 къщи останали здрави само четири.

с. Петрино.

Това село е подпалено и опожарено в съботата пред Св. Богородица. Същия ден са убити:
1. Гоше Кипрев         30 год. посечен
2. Стефо Темелков    60 г.
Войските дошле от към дервена, изгорили 9-те къщи и откарали говеда, овце и коне със себе си.

с. Царедвор.

Тук от четите са осъдени на смърт и убити:
1. Толе Ангелов
2. Ставре Ристев
3. Апостол Трайчев.
От башибозука са убити:
1. Коте Андоновски
2. Тошевица Стойковска
Като четници от същото село са убити:
1. Никола Кокарев
2. Христе Нунев.

с. Дърмени.

Това село се състои от 80 български и 20 турски къщи.
Във време на движенията са убити:
1. Тасе Шутафов 40 год.
2. Тане Вельов     45 "
3. Васил Георев   65 ", убит от Мурад Мунча от Царедвор и Айро Шиникът, кога вързвал снопе на нивата си.

с. Янковец.

От това село е убит само Владимир Настев, 25 год. на 14 септемврий, когато сечал дърва в гората.

с. Езерени.

Това село е ограбено на 15 септемврий. Убит е Мице Иванов.

с. Бела-Църква.

Също ограбено.
Убит е Милош Бандалов, 75 годишен, от войските, които отивали да подпалят с. Подмочани.

                                            ГЯВАТО-КОЛ
                                          (Битолска кааза)

с. Гявато.

Чисто българско село, състояще се от 247 къщи, отстои западно от Битоля на едно разстояние от 20 километра. В организационно отношение туй село е играело доста видна рол. То възстана на 20 юлий. Възстаниците, на брой 145 души, биле доста добре въоръжени с пушки „Гра" и с по 70—80 патрони средно число. Разполагали и с по няколко пачки динамит, който не могли да употребят. Бомби нямали. Разпределени на четири групи, Гяватските възстаници се навъртали главно около и вътре в селото, с цел да пазят и да попречат на всякакво нахлуване на аскер и башибозук. На 20 юлий тия възстаници, на чело с районната чета, началник на която бил Георги Сугарев, 29 год. момък родом от Битоля, направила без особенни резултати една демонстрация на съседното турско село Доленци, с цел да се сплашат околните турски села. Целта отчасти била постигната.
На 28 юлий селото било нападнато за отмъщение от редовния аскер, квартирующ в ближното село Кожани, на брой 100 души и множество башибозуци от околните села. Именно тоя ден се случила тук и районната чета, която с помощта на Гяватските четници сполучила да изгони неприятеля. Обаче не се минало 1/2 час и от Битоля бил изпратен голям войсков отряд, с топове-полски батареи и селото било нападнато наново с несравнено по-голяма сила. Четите отстъпили последвани от Гяватските семейства. Гранати като град хвърчели подир тях. Селото останало в ръцете на неприятеля. След като го ограбили, то било опожарено и сринато с земята. Същевременно тук загинали от неприятелските куршуми и гюлета и много невинни хора. Като четници във време на сражението при изгарянето на Гявато паднали:
1. Йонче Шибев     28 год.
2. Митре Тасев       28 "
3. Стоян Кондов     36 "
4. Наум Миникът Долейнчанин.
Между Гяватските възстаницн се намирали 7 - 8 души и от с. Доленци, в което има 20 къщи български. Като невинни жертви са паднали:
1.Ристе Бардев                       52 год.
2.Гроздан Белев                     78 год.
3.Митре Мащанов                 75  "
4.Митревица Мащанова
5.Георгия Чаталов                110 год. (изг.)
6.Мише Юруков                     55  "
7.Лоце Филипов                     40  "
8.Гоше Бубев                          70  "
9.Апостолица Апостолова    50  г.
10.Толенца Бендева                58   г.
11.Търпевица Главинчева      76   "
12.Гоше Здравев                      50  год.
13.Коле Гулабов                      65   "
14.Георги Папалев                  85   "
15.Филип Лешников               90  год. (изгоен)
16.Ристе Лайманов                  90  "
След уничтожението на Гявато, жителите му голи, гладни, лишени почти от най-необходимото, биле настанени във влашкото село Гопеши, с. Цапари и в смилевската гора ведно със смилевците. Под предлог на страх цинцарите от Гопеши изгонили Гяватските семейства, които се прибрали в Смилевската гора при другите. След изгарянето на Смилево на 14 и 15 август, гяватските жители се скитали няколко време не мили не драги, а после нахлуха в Битоля и с. Цапари. След изгарянето на Гявато, гяватските възстаници биле около с. Смилево в Биглата.
Следните гяващани са невинно убити при превзимането на Смилево:
1. Насте Размов             35 г.
2. Танас Василев           22 "
3. Тасе Главинчев         45 "
4. Стефо Домазет          32 "
5. Сирма Таповчева      12 "
6. Василка Кузева           8 "
7. Котевица Калинина  40 "
8. Велка Лайманова      40 "
9. Наумче Настев           28 "
10. Спиро Ристов           32 " от с. Доленци
11. Ламбо Тасев             38 "
От Гяватските възстаници разпределени по Биглата имало около 30 души и в Пелистер.
На 6 септемврий до българското село Слепче близу до мънастиря „Св. Иван", мнозина четници биле обсадени през нощта. На заранта се открила престрелка. Там паднали всичко 32-ма възстаници, между които 6 от Гявато. Имената им са:
1. Петре Милошчин      34 год.
2. Лазо Юруков             26 "
3. Наум Каймето           32 "
4. Симон Божанин        40 "
5. Найдо Булабов          18 "
На 22 септемврий — дата на Пелистерското сражение, гяващани
не биле там, с изключение на неколцина. Тук паднал само Апостол Андонов 27 г.
На 23 септемврий, четите биле разпуснати и гяващани се върнали при оголелите си и гладни семейства в Битоля и Цапари.

с. Цапари.

Туй село отстои на 3 часа растояние западно от Битоля и брой 254 къщи. Жителите му са чисти българи. По ланското въстание Цапари е заемало второ място след Смилево в Битолскня район. Неговото възстание се ознаменува и се предшествува с една кървава драма. На Георгьовден 23 априлий едно отделение от 200 души кавалерия дохожда да обискира селото. Цапарци вземат оръжието си и се вмъкват в гората. Четирима кавалеристи биле повалени. Това накарало войската да отстъпи и да потърси помощ в Битоля. И действително, след малко пристигнал цял полк пехота. Цапарци обаче спечелили време и се задънили добре в Пелистера. Като не могла да направи нищо на въоръжените, войската избила и изклала всички невинни хора, които биле скрити или застигнати извън селото.
Тъй загинали:
1.Рашко Ристев                   20      г.  обезглавен
2.Аце Димев                        40           "
3.Гоше Бойчев                     28           "
4.Тодор Булев                      58           "  баща и син
5.Мице Тодоров                   16
6.Спиревица Танчева          40 г.
7.Йован п. Зенгов                35 "

8.Апостол п. Зенгов             30 "       братя
9.Темелко п. Зенгов             26 "
10.Спиро Котев                    45 "       обезглавен
11.Станко Кочов                  60 "
12.Саздан Сазданов             32 "
13.Стойче Сазданов             21 "
Разочарован, за гдето Цапарци избягали в гората и открили огън срещу войската, командующият забира 78 души селени от по-старите и ги откарва в Битолския затвор. Петнадесет други осъжда без всякакви факти и ги изпраща в Диар-бекир. Цапарци едва след 3 - 4 дена се завърнали в село, от като се научили, че възстанието се отложило. Не могли да се върнат само 6-ма силно подозрени, между които бил и младия свещеник Найдо и учителите К. Белчев и Сим. Трайков.
На 1 юлий местната чета от 32 души била предадена и разбита в Цапарската гора. Паднали 9 души, от които четирма цапарци, а именно:
1. Свещеник Найдо Ставрев     29 г.
2. Учител Сим. Трайков            23 "
3. Ристе Найдов Иовев              27 " видни младежи
4. Ристе Сазданов                      26 "
Вследствие на това сражение цапарци наказали със смърт, като шпиони, следните селски чорбаджии:
1.Мице Вельов                         63 г.
2.Гоше Вельов                         41 "   братя
3.Петре Трайков                      53 г.
4.Васил Трайков                      44 "   братя
5.Стойче Ванев                       33 "
6.Стерьо Търпчев                    61 "
7.Ставре Мукев                       60 "
8.Йованче Сазданов               47 "
9.Лазар Гошев                         27 "
10.Йонче Иванин                   65 "
Цапари дало 147 души възстаници въоръжени с гръцки пушки -  система „Гра" и с по 90— 100 патрони средно число. Бомби не притажавали. Разполагали с 8-9 пачки динамит, но те останали неупотребени.
На 22 цапарските чети, състоящи се от 92 души, защото една чета цапарци се намирала по това време в Биглата, биле обсадени на върха на Пелистер и се принудили цял ден да се сражават. Подкачения в 3 часа бой се свършил вечерта на 1 часа (по турски), с големи загуби и от двете страни. Аскера се състоял от 7000 души и [на] 3 - 4 пъти през деня се впускал в решителна атака, но бивал отблъскван с големи загуби. Привечер, към 12 1/2 часа, патроните на момчетата се довършили и те отстъпили. За последен път те се събрали и ударили залпом с останалите им по няколко патрони, след което окончателно се оттеглили. Останалите живи четници избегали из позициите на неприятеля.
Там паднали следните:
1.Марко Ласков           30 г.
2.Христо Траянов        25 "
3.Наум Ямандилов      28 "
4.Васил Йончев           32 "
5.Лазар Йончев            32 "
6.Лазе Дамаски            32 "
7.Митре Дамаски         30 "
8.Наум Ангелков         22 "
9.Стойче Мицаков       38 "
10.Апостол Стойков    30 "
11.Михаил Дупемов    30 "
12.Вангел Велов          33 "
13.Спиро Карафилов   25 "
14.Йонче Симонов      28 "
15.Лазар Йонев           22 "
16.Стойче Шетков      30 "
17.Тасе Данчов           42 "
18.Вангел Тачев         28 "
19.Коле Танчев           24 "
20.Найдо Илков          35 "
21.Ристо Бъчваров      24 "
22.Георгия Дилев       30 "
23.Петре Гошев          25 "
24.Ристе Калинин       26 "
25.Димитрия Василов 35 "
26.Михаил Гошев        18 "
27.Наум Гиков             50 "
28.Марко Гиков           23 "
29.Спиро Талев            20 "
30.Марко Ташков        20 "
31.Йоне Гошев            25 "
32.Илия Симонов        28 "
33.Стефан Кузов         30 "
34.Наум Тренев           22 "
35.Лазар Станин          35 "
36.Петре Ванев            29 "
37.Кости Наумчев       30 "
38.Ристе С. Ачев         52 "
39.Коле Кукунов         20 "
40.Коле Трайков          19 "
41.Наум Тайков           30 "
42.Ташко Трайков       24 "
Там паднаха още петима, между които и Дуко и Янаки войводи и бивши унтерофицери от българската армия.
Инак селото останало непокътнато, дало обаче много човешки жертви.

с. Сърбци.

Това съседно с Цапари село е дало следните жертви:
1. Митре Михайлов        25 г. убит на 14 август
2. Наум Неданов             30 "    "      "    "     "
3. Митре Миленков        31 "    "      "    "     "
4. Лазар Обедников        38 "    "      "    6 септември
5. Симоница Ничева       70 "    "      "    "     "

с. Роотино.

От това село са загинали двама четници:
1. Ристе Гулев и
2.Кости Трайчев, убит в Битоля.

с. Лера.

От това село са убити:
1. Доля Тапчева
2. Спиревица Тапчева
3.Цветко Илиев, бивш учител.

с. Смилево.

Това село отстои на 30 километра западно от Битоля и брои 350 къщи. Населението му е чисто българско.
В организационно отношение то заема първо място между битолските села. Може да се каже, че то даде най-добре обучени и най-добре въоръжени четници.
На 20 юлий в 11 часа по турски биде нападнат квартирующия в селото аскер на брой около 70 души. Турците изгубиха 40 души убити и 22 ранени. От въстаниците се уби от другарите по погрешка само Пандуров — родом от България и другар на Сарафова, а четника Кошка биде легко ранен. Други жертви нямало. Селото се превзело от възстаниците и селените го изпразнили и се установили в гората, след като закопали покъщнината си. На другия ден, 21 юлий, около 9 ч. вечерта пристигнала от Битоля помощ на разбития и още обсаден в селото аскер. На 1/4 час разстояние, войводата Стоян Дон­ски с 8 души четници посрещнал 400-те души аскер на местността „Гьорчев-гроб" и след едночасово сражение аскера с значителни загуби се отказал да настъпва към селото. След това отстъпил и Донски.
На другия ден 22-й по заповед на щаба четите изпразниха селото и отстъпиха към гората.
До 14 август селото бе в ръцете на възстаниците. На 9 август многоброен аскер се приближил на един час разстояние от селото, но се върнал обратно, без да се реши да нападне. На 14 август обаче, селото биде нападнато едновременно от четири страни. Аскера възлизал на няколко хиляди и се предвождал от Бахтиар паша. След няколко часово сражение четите отстъпили в гората. В туй време паднали около 30 въстаници и то повечето необучени и не добре въоръжени. Убитите са изключително от с. с. Могила, Църно Буки и Секирени. Тогава аскера с множество башибозук навлезли в селото, опожарили го и го ограбили.
Като четници паднали следните смиловци:
1.Антон Кузманов          45 год.
2.Даше Трайков              47 "
3.Аврам Дуков                21 "
Ето и имената на закланите в гората невинни жертви :
1.Веле Донев                           35 год.
2.Илинка Стоячева                 30 год.
3.Била Стойчева                       7 "
4.Андрей Трайков                   50 "
5.Коста Карпузов                     65 "
6.Никола Цветков                    35 "
7.Йоле Георгиев                      12 "
8.Петре Танасков                    36 "
9.Ристе Делов                          12 "
10.Даме Стойчев                     14 "
11.Ристе Карагюлов                50 "
12.Кочо Стоянов                     18 "
13.Свобода Кочова                 (три седмично дете)
14.Тула Цветкова                    60 год.
15.Коста Ристановски             80 "
16.Стоян Костов                      50  "
17.Ристе Стойчев                     12 "
18.Цона Павлева                        6 месечна
19.Менда Донева                       7 годишна
20.Ристо Трошев                      60 год.
21.Тасе Серджов                      30 год.
22.Павлевица Серджова          28 год.
23.Георги Йолев                       20 "
24.Даневица Стаматовска       28 "
25.Ристе Бучуков                     70 "
26.Павлевица Макриова         46 "
27.Била Божкова                      30 "
28.седем годишното й дете
29.Веле Петров                         18 год.
30.Петра Йолева                       27 "
31.Лена Павлева                       28 "
32.Тане Дамев                           23 "
33.Михаил Делов                      18 "
34.Стойче Тасев                        20 "
35.Менда Илиева                      50 "   сляпа
36.Андрей Костревски             60 "  хром
37.Менда Ангелова                  70 "   сляпа
Освен изброените по-горе невинни жертви убити са и ранени и много от Гяватските семейства, които откато изгоре селото им бяха настанени в гората при Смилевци. Село Смилево бе обърнато в прах и пепел.
Стотина семейства останаха да поправят развалините и прекараха, зимата в най-голяма мизерия. Останалите се прибраха в Битоля.
Като четници още преди възстанието паднали:
1. Миха Велянов, 30 годишен, виден четник тъкмян за началник и войвода — паднал в Цапарското сражение на 1 юлий, заедно с Лозанчева.
2. Георги Кръстев   35 г.
3. Трайчо Наумев    40 "   загинали в с. Могила заедно с Цветкова
4.Кузе Ристев          30 "
5.Веле Илиев — войвода в Преспанско, паднал с Кокарева.
6.Цветко Бегът      35 г. паднал при Слепче.

с Старо Смилево.

Това селце, което тоже е опожарено минава за махла на Смилево и брои 12 български къщи. Невинно загинали от тук са:
1. Тале Наковски        60 г.
2. Христо     "              30 "
3  Кръста       "             18 " едно семейство
4. Толевица       "        57 "
5. Столче Талев          18 "
6. Стояница Стефова 24 "
7. Темелко                   65 "
8.Лозевица                 45 "

Гр. Битоля.

Следующите невинни българи са убити тук на 23 априлии:
1. Ристе Митрев     35 год.
2. Баше Грозданов 35 "
3. Иван Буковец     60 "
4. Ангел Пажев      65 "
5. Веле Милев        46 "
Във време възстанието от тоя град са паднали следующите четници:
1.Йован Ристев                      30 год.
2.Кръсте Петров                    25 год.
3.Тодор Корунов                   20 "
4.Спиро Гьорев                      28 "
5.Китан Телев                        19 "
6.Кузо Христов                      30 "
7.Тодор Цветков                    28 "
8.Божил Георгиев                  24 "
9.Петре х. Георгиев               20 "
10.Ташко Христов                 20 "
11.Боше Нечов                       30 "
12.Тодор Христов                  23 "
13.Коста Найдов                    23 "
14.Коста Христов                  28 "
15.Атанас Петрев                  20 "
16.Анастас..........                   19 "
17.Христо Танев                    32 "
18.Борис Темелков                23 "
19.Дойчин Стефанов             22 "
20.Спасе Митрев                   24 "
21.Иван Балев                        20 "
22.Вангел п. Константинов  20 "
23.Атанас Петрев                   20 "
24.Тома Бараков                     31 "

с Могила.

Тук е станало сражение на 8 май, между войската и четата на учителя П. Цветков. Изгорени са само десетина къщи. Невинни жертви от това село са:
1. Ангел Петков
2. Георги Петков
3. Недан Рибар
4. Жена му Иванка
5.Митра Цветкова
6.19 годишната дъщеря на Митра.
Като четници са паднали:
1. Лозан Николов                  20 г.
2. Ристе Саботков                 35 "
3. Стойче Тасев                     27 "
4. Спасе Николов                  40 "
5. Илия Николов                    22 "
6. Диме Николов                   30 "
7. Цветан Кършижегловски 28 г.

с. Долно Оризари.

От това село са убити следующите четници:
1. Тодор Талев       56 год.
2. Митре Тодоров  20 "
3. Стоян Йошев
4. Марко Цветанов
5. Баше Талев

с. Тройкърсти - Сърбци

Като четник от това село е паднал само Божил Ристев 22 г.

с. Църно буки.

От това село са убити следующите четници:
1.Ристе Толев                  26 год.
2.Веле Трайчев                29 "
3.Тале Момок                  40 "
4.Цветан Димев              35 "
5.Столче Нечов               "  "
6.Ристе Иванов              27 "
7.Георги Секулов          28 год.
8.Секула Грозданов      44 год.
9.Видан Ангелов           23 "
10.Кръсте Велянов        48 "
11.Павле Анев               38 "
12.Ристе Толев              30 "
13.Михаил Кузманов    33 "
14.Ризан Секулов          30 "
15.Диме Петков             20 "
16.Георги Ангелов        28 "

с. Облаково.

От това село са паднали единадесет четника, а именно:
1. Цветан Димев            38 год.
2.Найдо Лазаров            35 "
3.Лазо Марков                36 "
4.Марко Смилев             28 "
5.Темелко Размов           27 "
6.Веле Ристев                  35 "
7.Цветко Петров             19 "
8.Диме Нечов                  35 "
9.Недялко Мицев  
10.Наум Вельов              40 "
11.Тодор Петрев             35 "

с. Кръстофор.

Имената на убитите от това село четници са:
1. Тодор Кръстев         38 год.
2. Вангел Спасев         30  "
3. Иван Видиновски    38 "
4.Петр Стефов            25 "

с. Логоварди.

От това село са убити следующите четници:
1.Атанас Мицев            25  г.
2.Никола Велянов        22  "
3.Димитр Ристев          18  "
4.Ташко Трайчев          27  "
5.Георги Котев             27  "
6.Тодор Николов          20  "
7.Дойчин Стоянов        25  "
8.Георче Талев              40  "
9.Кръсте Петрев           20  "
10.Наум Йованов         25  "
11.Стоян Грозданов    25  "
12.Божил Ристев         27  "

с. Поешево.

И това село е дало значително число жертви, имената на убитите четници са:
1.Георги Ристев                 22 год.
2.Петр Тодев                      25 "
3.Стоян Трайчев                20 "
4.Богой Николов               25 "
5.Ристе Котев                    40 "
6.Коле Ристев                    20 "
7.Григор Стоянов              23 "
8.Иван Велянов                 30 "
9.Атанас Цветков              30 "
10.Кръсте п. Николов       22 "
11.Костадин Петков         20 "
12.Митре Колев                30 "

с. Борешани.

От това село е убит само един четник:
Кръсте Талев 35 год.

с. Велушино.

И от това село е паднал само един четник, а именно:
Лазар Илиев 40 год.
 с. Карамани.

Като четници от това село са паднали:
1. Стоян Талев              22 год.
2. Йованче Цветанов   45 год.
3. Лазо Ристев              22 "
4. Ристе Илиев             50 "
5. Никола Лазаров       35 "
6. Лазар Аврамовски   45 "

с. Кукуречани.

От тук са паднали трима четници, а именно:
1. Ацко Чашитовски  38 год.
2. Петре Гешовски     45 "
3. Петре Страчкар

с. Новаци.

И това село е дало само една жертва от своите четници, а именно:
Петр п. Иванов          25 г.

с. Обършани.

Имената на убитите от това село четници са:
1. Нове Неданов        38 год.
2. Тръпче Йовчев      20 "
3. Диме Ангелов       25 "
4. Стефан Димов       30 "
5. Йованче Ристев     38 год.
6. Петре Николов      20 "
7. Даме Янкулев         35 "
8. Боше Котев             35 "
9. Спасе Станоев        33 "
10. Диме Китанов       28 "

с. Вогяни.

От това село са убити следующите:
1. Никола Нешков      20 год.
2. Неделко Нешков    32 "
3. Марко Илиов          28 "
4. Стефан Шияк          35 "

с. Пашино — Руфци.

Като четник от това село е паднал само Мирче Богоев 35 год.

с. Бяла — Черкова.

Невини жертви от това село са:
1. Иван Талев           25 год.
2. Цветан Донев       60 "
3. Кочо Найдов        40 "
4. Траян Кочов         18 "
5. Васил Стоянов      19 "
Като четници са паднали:
1. Стефан Трайчев   30 год.
2. Траян Велков       23 "
3. Йован Милошов  26 "
4. Петко Велев         34 "
5. Ристе Стоянов      25 "
6. Митре Йосифов   36 "
7. Станко Велев       27 год.
8. Толе Йовчев        32 "
9. Нове Стефанов   23 "
10. Блаже Милев    36 "
11. Тодор Стойчев  25 "
12. Коче Нешков     23 "
13. Кузман Ристев   35 "
14.Илия Талев        27 "

                                    ДЕМИР-ХИСАРСКО
                                      (Битолска кааза)

Монастир
Св. Иван Предтеча
На 13 август войски и башибозуци от селата Прибилци, Мургашево, Обедник и Суходол изгорили монастирския хан при Слепче. Минали край монастиря, но не влезли в него, но успели да убият следните 9 души от разбегалите се монастирски хора:
1. Филип Цветков от с. Смилево  50 год.
2. Диме Цветков от с. Градища    60 "
3. Спасе Митрев от Битоля           22 "
4. Лазар Петрев от с. Мренога     40 "
5. Евтим от Охрид                         45 "
6. Тале Бъчваров от Битоля          52 "
7. Ташко Бошев                              50 "
8. Митре Николов от с. Слепче    25 "
9. Стоян Котев " Загориче             16 "
Освен монастирските хора, тоя ден загинали още:
1. Ристе Дамчев от с. Лесково     18 год. убит на Лесковската рудина.
2. Илия Тасев от с. Стругово         7 год.
3. Спасе Нечов   "   Крагуево        55 "
4. Йовче Нечев "           "                60 "
5. Стефан Бошков " Боища           60 "
Предводители на башибозука са биле: Реджо от Обедник, Рустем от Мургашево, Мучо, Шевки, Малик, Нуруш Акив и Шазе от Прибилци
На 27 август други войски пристигнали около монастиря и се срещнали с четите при с. Добромирово. В сражението и около монастиря имало 6 табура войска. За проводници на войската служили споменатите по-горе башибозушки предводители.
Тоя ден загинали:

1.Павле Ристев от с. Вардино   на 25 год.
2.Стоян Ристев от с. Боища      на 20 години.

с. Белче.

Войски и башибозук от Прибилци и Мургашево ограбили на 5 август селото и после го опожарили. От 8 къщи останала само една. Същия ден са убити:
1. Тоше Ристев        40 год.
2. Блаже Ристев       38 "
3. Стоянка Ристева  50 "

с. Сопотница.

На 11 август войски и башибозук стигнали в селото с залпове, ограбили го и го опожарили. От 77 български къщи биле останали само 11. Войските биле дебралии, а башибозука се предвождал от същите лица, както и при Слеиче. Те убили следните лица:
1. Георги Симонов на 70 год.
2. Стоян Дамев        "    "   "
Тоя ден четите срещнали войските в Доленичката кория, гдето се сражавали с тях няколко часа.
На 17 август от същото село загинал:
3. Петре Янкулов на 45 год.,
а на 26 септемврий, на Сопотничкото поле бил убит:
4. Петре Кузманов на 35 год.

с. Мренога.

На 20 август войски и башибозук минали през това село и убили следните лица, които срещнали на пътя:
1. Павле Шоклев на 55 год.
2. Цветан Бошев      "   40 "
4. Иван Солунчев    "   56 "
5. Георги Блажев     "   31 "
6. Силян Димитров "   16  "
7. Тале Новев            "   20 "
и Бона Новева, ранена.
Същевременно тия войски ограбили селото.

с. Злоещица.

Това село е ограбено от дебърски войски и башибозук на 18 сеп­темврий, в който ден биле убити:
1. Богоя Иванов  на 36 год.
2. Никола Толев  "   16 "
3. Стойко Ристев "   60   "  убит от бой.
Като четници биле убити:
1. Мице Стоянов
2.Доле Ристев от с. Слепче.

с. Цер

Башибозук и иляве, размесени с редовни войски на път от Кичево за Крушово, на 30 юлий минали през селото,   гдето биле останали само старци. Преди обаче войските да влязат в селото четите почнали да гърмят от към планината. На тоя ден били убити в селото
следните лица:
1. Хаджи Спиро          60 год. с куршум
2. Кочо Наумов           85 "           "
3. Стоян Брушка          85 "          "
4. Ангеле Николов      95  "          "
5. Кръсте Павлевски   65  "           "
6. Йосиф Филипов      95 год. избодени му очите
7. Стоян Китев            96 "       с куршум
8. Траян Юруков         95 "       с нож
9. Спиро Митан           70 "      "  куршум
Същевременно селото било ограбено и подпалено. Тоя път изгорели 30 къщи. Уловени биле и някои жени, които съвсем биле съблечени. След една седмица, селяните се завърнали в селото. На 7 август, когато същите войски доближавали селото на връщане от Крушово, пак някъде в планината изгърмели две пушки. Селото било отново заобиколено и подпалено. Тогава изгорели още 148 души. А убити биле:
1. Велян Косов   [на] 35 год. с щик и
2. Блаже Бърдаров         също с щик.
След това войските и башибозука заминали към с. Сълп, като откарали и 66 говеда, 27 магарета и 25 коне.
Подир 3 - 4 дена населението се завърнало в селото. Като четници от с. Цер са убити следните лица:
1. Ангел Китев в сражението при Карабунища.
2. Велян Кръстанов
3. Спиро Бурев
4. Ташко Табев
5. Йон Стаматов в сражението при Карабунища.
6. Спиро Дзунов
7. Ангеле Мицев
8. Стилиян Ариликов
9. Мице Щурбанов
10. Блаже Магдев     в сражението при Зачле.
11. Наум Заеков
12. Ристе Чавка
13. Димо Секанов   в сражението при Брезово.
14. Стоян Кацов
15. Стоичко Йоцов  в сражението при Смилево.
Населението се прибрало след това да живее в останалите здрави къщи (около 60). Най-бедните селени получават помощ от английското благотворително дружество.

с. Г. Дивяци.

Това село се състои от 50 къщи, които са биле ограбени от войската и башибозука на 30 юлий. В сражението при Крушево, като четници от това село са убити:
1. Богоя Янкулов
2. Никола Ангелов
3. Никола Силянов
4. Кърсте Здравев

с. Пуста Река.

Същия ден, войските и башибозука минали през туй село и го ограбили. Убити в сражението при Крушево и Зачле:
1. Мицко Павлев
2. Илия Секулов
3. Никодим Трайчев
4.Тирчо Цветанов

с. Зашле

На 22 септемврий башибозук и войски от към Крушево минали през селото и убили:
1. Стоян Славов       на   55  год.
2. Максим Стоянов   "    35   "
3. Стойче Симонов    "   38   "
4. Мелка Ристева       "   17   "
5. Мице Стоянов        "   19   "
6. Блаже Илиев           "   45   "
7. Павле Пейов            "  30   "
 Освен горните същия ден биле ранени:
Ванчо Ристев и Гюрга Ристева.

с. Мало Дивяци.

На другия ден, 23 септемврий от това село бил убит:
1.Блаже Тасев. Същия ден е бил убит и в с. Арилево:
2.Георги Стоянов.

с. Брезово.

Башибозук и войски, начело със Сулйо от Доленци, идящи от Прибилци, нападнали това село на 10 септемврий, ограбили го, осквернили черквата и убили:
1. Свещ. Максим на 38 год. заклан от към врата и мушкан с щикове.
2. Силян Дамазет на 40 г., шията му била пресечена на полу после мушкан, след което му отрязали ръцете [повреда в док.] проболи [го] на много места.
Същия ден биле изнасилени:
1. Спировица Попова
2. Богойца Трайчева
3. Михалевица Гарска
4. Николица Миклеска
5. Гюревица Миклеска.
Три дена по-късно, същите войски от към Доленци пак минали през селото, ограбили го и убили:
1. Никола Миклески   50 год. с куршум
2. Трайче Стойковски 50  "           "
На 22 септемврий, минали много войски край Брезово, идящи от Прибилци и Крушово и убили на полето:
3. Танаско Йосифов    70 г.
4. Стоян Пейчинов      80 "
5. Лазар Цветковски    35 "
6. Коста Кайчаревски  40 "
7. Кърста Кайчаревска 32 "
8. Блаже Силянов          30 "
9. Соколе Миленков      35 "
10. Спасен Стойков       30 "
11. Никола Стоянов       45 "
12. Коле Секулов           18 "
13. Янаки от с. Белица.
След това селото било наново ограбено.
Като четници от Брезово биле убити:
1. Сотир Ристев
2. Йоше Трайчев
Свилян Кръстев, ранен в краката, още не оздравял.

с. Църско.

От това село са убити:
1. Мате Тренев          60 г. и
2.Костадин Здравев  19 г.
А обезчестени са следующите жени:
1. Ника Дукаленца    50 год.
2.Мара Богданица    21 "

                                                               IV
                                               КИЧЕСКА КААЗА

с. Лахчани.

На 20 август станало сражение между четите и войските от Дебър и Кичево, размесени с башибозук начело с Тахир Толе. При отстъпването си четите минали през селото, а след тях и войските, които го ограбили и подпалили. Изнасилена била Ивана Лазарова.
До 15 октомврий населението се настанило в колиби. На 25 същия месец войски от Дебър и башибозук заобиколили селото. Тогава от някъде се хвърлила пушка. Всичките помислили, че това са комити и се втурнали в селото. Населението ударило на бяг и войската стреляла отзаде му, но убила само:
Стоян Станков 20 год.
Тоя ден башибозука откарал със себе си всичкия добитък на селото, състоящ се от 430 говеда и ограбил всичко каквото намерил в колибите.
Селяните твърдят, че ограбването на колибите е станало от Сюлейман Али от с. Реч, който получавал агалък от селото по 10 л. т. който данък обаче му бил отказван от четири години насам.
Селото броело 68 къщи, но сега са всички опожарени.

с. Юдово.

На 26 септемврий в туй село дошел Кичевския каймакамин Джалал бей и поканил всички забегнали мъже да се върнат в селото си и да му предадат оръжието си. Понеже никой не се отзовал на тая покана, каймакамина заповядал да се запали селото. Най-напред почнал Ризман Чауш, който с запалени главни е подпалвал всяка къща. Ограбена била покъщнината и житото. След един ден се завърнали всички селени и предали на властите единадесет пушки.
Всичките къщи в селото (33 на брой) са изгорени.

с. Душегубица.

Войски и башибозук от Дебър, под предводителството на Бежер Точ, Мурад Тоска и Шакир бей Егенол от Дебър на 20 август минали през селото, ограбили го и го подпалили. Тоя ден били убити:
1. Божил Милошев       на 30 год. с нож
2. Цветаница Секулова      70  "     "   "
На 29 септемврий същите войски минали през селото и откарали всичкия жив добитък.
Тоя ден бил убит Дамян Китанов, а ранена Наумица Аврамова, която била с кърмаче в ръцете, но то останало живо. Таска Гюрчинова е изнасилена. Това село е броело всичко 45 къщи.

с. Карбуница

На 22 юлий около това село станало сражение. Войските минали през селото, ограбили го и го подпалили. Същевременно са убити:
1.Ристе Силянов                  55 год. заклан
2.Мицко Георгиев               50  "       "
3.Мицковица                        50  "       "
4.Траян Стойков                  65  "       "
5.Дойчин Търпов                 45  "       "
6.Моисо Божинов                68  "       "
7.Ивана Моисова                 35  "       "
8.Мицковица Милевска      50  "       "
9.Мойсовица                       65  "       "
10.Лазо Андреев                 35  "      (от с. Старово)
11.Велян Новачев               40  "      ( "   "   Кладенец)
Изнасилени биле:
1.Саневица Петрова   на 21 год. и
2.Щериовица Софева на 25 години.
Като четници от туй село са биле убити:
1. Григор Стойков
2. Харитон Якимов от с. Доленци, а Костадинка Лазарова била тежко ранена.
Селото броело 80 къщи.

с.Иванчища.

Войски от Дебър и башибозук минали на 27 юлий през селото, ограбили го и го подпалили. Същия ден изгорела и църквата в селото Убити:
1. Найде Стефанов  50 год.
2. Йове Наумов         90 год.
В деня на въстанието, 20 юлий са убити:
3. Велян Търпев   на 40 год.
4. Павле Невев        " 55 "
5. Михал Ристев      " 48 "

Населението живее в колиби направени върху развалините на селото.
Селото броело 56 къщи.

с. Орланци.

Две недели след 20 юлий, около това село, войските и башибозукът имали сражение с четите. След сражението селото било ограбено и от подпалените къщи изгорели 19.
При това от изпокрилите се в селската черква биле убити следните лица:
а) от с. Орланци:
1. Теофил Костов         35 год.
2. Илия Здравески        80 "
3. Илия Ялабак             90 "
4. Настевица Четоска   30 " изгорена
б) От с. Диченци:
1. Тодор Гирев              38 год.
2. Щерйо Костадинов   33 год.
3. Мике Лозев                25 " от Врайчел
4. Билбил Мицков         22 "
5. Илия Миоказец          98 "  " Миокази
6. Теофиле Стоянов      40  "  " Челопеци
7. Стоян Говедар           50 "   " Миокази
8. Милош от Ижица      40 "
Като четници в сражението при Подувач погинали:
1. Киро Миладинов       от Речани      20 г.
2. Софроний Миладинов       "             "   "
3. Наке Цветков                      "             25 "
4. Милан Тренев                     "             23 "
5. Георги Оженов                    "            45 "
6. Йонче Новев                        "            22 "
7. Трайче Ристев     с. Орланци                  35 "
8. Михо Йосифов           "                            47 "
9. Гроздан Дойкин         "                            32 "
10. Генко Куслески        "                            27 " 
11. Петко Ристев            "                            30 " 
12. Мане Колев               "                            17 "
13. Милан Шашов          "                            24 "
14. Лазе Петрев               "                            27 "
15. Генко Пелески   от Орланци                 17 " 
16. Смиле Стойков         "                            48 "
17. Тодор Радески           "                            47 "
18. Люб. Миладинов       "                            15 "
19. Арсо Сърбинов   от с. Доленци             30 "
20. Никодим Търпев  "           "                     40 "
21. Насте Петков        "     с. Ижица             30 "
22. Йован Йованов     "      " Ръбетино         40 "
23. Спасен Търпев      "            "                    38 "
24. Гино Апостолов    "       Орланци           25 "
25. Траян Павлев         "     с. Ижица            32 "
26. Велян Гюрчин        "            "                  20 "

с. Козичино.

Башибозук и войски с каймакамина Джелал на чело, на 10 септемврий дошле в селото и го подпалили. От 55 къщи изгорели 34. Предводител на башибозука е бил Мехмед от с. Шуто, Тоя ден изгорели и всички плевни и кошари. От това село са убити:
1.Янкула Кръстев           45 год.
2.Силян Петков               65 " 
3.Насте Стоянов              45 "  в присъствие на каимакамина
4.Дичо Костадинов         34 " 
5.Дамян Груйов               42 " 
6.Иван Гинов                    27 " 
7.Тодосия Митков            13 "  заклани
8.Доста Василева               4  "  от башибозук
и отнета от ръцете на майка й и заклана. Майка й ранена в ръката и главата.
9.Стоян Дукадинов           13 г.  заклани в село в
10.Мице Петрев                 35 "   присъствието на каймакамина
11.Костадин Стоянов        70 " 
12.Христо Гиорев              70 "   заклан
13.Божил Търпев               30 "      "
14.Иван Траянов                15 "    убит с пушка
15.Здраве Сърбинов          56 "        "         " 
16.Спасевица от с. Миокази, разсечена
17.Тодорица от  с. Патеец, разсечена
Лазар Груев тежко ранен с ножове и дясното му външно ухо отрезано. Още не излекуван.
Откарани биле 9 коне, 6 магарета, 4 вола и 400 глави овце и кози.
Съблечени биле 105 жени до риза и ограбени и изнасилени са:
1. Теофилка Ванчова на 25 год.
2. Таска Лазева            "   16 "
3. Цвета Груева            "   22   " и
4. Доста Анастасова, която свръх позора била и немилостиво бита.

Св Врачи

Башибозук, под предводнтелството на Мехмед от с. Шуто и войски с каймакамина Джелал същия ден 10 септемврий, ограбили селото и го подпалили. От 35 къщи изгорели 28. Освен това откарали 30 глави едър добитък и 102 глави овци и кози.
Съшия ден биле изнасилени:
1. Василикия Богданова    25 год.
2. Темяна Петкова             40 "
3. Анна Янакиева               45 "
4. Досия Янакиева             14 "
5. Санда Миладинова        15 "
6. София Ристева               60 "
7. Миланица                       55 "
8. Менка Ристева               70 "
9. Митра Никодимова       55 "
10. Менка Богатинова       40 "
11. Яна Костадинова         41 "
12. Наталия Янакиева       25 "
13. Доста Петкова             60 "
14. Менка Симонова        50 "
15. Грозда Стоянова         40 "
16. Роса Янева                   40 "
17. Божана Блажева          45 "
От това село е убит също и Мице Георгиев на 45 години.

с. Патеец.

Същият башибозук и войски подпалили и изгорили през същия ден 11 къщи от находящите се всичко 13 такива в това село. Откарана била покъщнината и 115 глави овце.
На 23 септемврий от това село са убити:
1. Дукадин Йосифов      на 50 год.
2. Васил Георгиев            " 45 "
Изнасилени са от войските:
1. Яковица                          40 год. и
2. Велика Траянова           90 год.

с. Ръбетино.

Това село е изгорено на 27 юлий от войски и башибозук. Изгорели всички 16 къщи. В опожаряването на селото взел участие Никола Поповянец, член в хюкюмета, за отмъщение, че селяните не биле търгували всички от дукяна му. Всичкият добитък 20 глави едър  и 150 овце бил плячкосан. При това биле изгорени всички плевни и кошари.
Като четници са убити двамина, споменати при изброените убити в сражението до Подувач—Орланци.

с.Миокази.

Туй село състоящо се от 33 къщи било ограбено на 13 септемврий. Откарани 23 глави едър добитък и 150 овце.
Убита са:
1. Кърсте Траянов        106 год. заклан
2. Доста Траянова          98 год. с куршум
3. Стоян Миладииов      25 "          "
4. Вълче Стойков           58 "          "
5. Менка Димова            56 "          "
Последните двама са убити в Орланечката църква. Изнасилени са:
1. Звезда Генадиева        25 год.
2. Данилица                     23
3. Санда Мисева              15

с. Челопеци.

Селото имало 34 къщи, то е ограбено на 27 юлий. Убити са:
1.Мицко Максимов            23 г. убит с куршум
2.Серафим Андонов           40 "     "          "
3.Харитон Нейров              30 "     "          "
Темка Максимова на 27 години била отведена на сила от башибозука и потурчена.

с. Речани.Ребетино

Това село с ограбено и изгорено на 10 септемврий. Състояло се е от 16 къщи.

с. Дупяни.

Също ограбено и изгорено. Имало е 36 къщи. Изнасилени са биле:
1. Благуна Найдова
2. Султана Михайлова
3. Ангя Сапкова
4. Любика Кръстева и
5. Меглена Миладинова.

                                                              
                                                       V

                                             ОХРИДСКА КААЗА

В Охридско от 20 юлий до 13 август са изгорени следните села:
1. Село Издолени, състояще се от 30 къщи, всички изгорени. При това башибозука откарал 79 гл. едър добитък, 428 дребен и 26 коня.
2. с. Сируля, състоящо се от 60 къщи, всички изгорени. Ограбени са: 142 гл. едър добитък, 1139 дребен, 25 коня и 7 магарета.
3. с. Злести, 70 къщи, изгорени. Ограбен добитък: 63 гл. едър, 325 дребен, 17 коня и 2 магарета. Изгорени са също и 250 кила жито.
4. с. Лешани, 60 къщи, 50 от тях изгорени. Ограбен добитък: 119 глави едър, 836 дребен, 16 коня и 14 магарета. Ограбени са също 120 кила жито, а изгорени 180.
5. с. Ботун, 100 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 116 глави едър, 656 дребен и 19 коня. Всичкото жито, което се намирало в селото е изгорено.
6 с. Велмей, 70 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 194 гл. едър, 1475 гл. дребен и 41 коня. Жито 98 кила ограбени и 190 изгорени.
7.с. Върбяни 90 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 45 гл. едър, 110 дребен, 8 коня и 4 магарета. Жито: 310 кила изгорени.
8. с.Сливово, 60 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 25 гл. стър  183 дребен, 4 коня и 2 магарета. Жито: 130 кила изгорени.
9. с. Гърко-Поле, 4 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 12 глави едър и 5 коня. Жито: 120 кила ограбени и 58 изгорени.
10. с. Средо-Речи, 4 къщи изгорени. Ограбен добитък: 35 гл. едър и 14 коня. Жито 89 кила ограбени и 65 изгорени.
11. с. Брежани, 100 къщи, всички изгорени. Ограбен добитък: 150 гл. едър, 1890 гл. дребен, 2128 кила жито изгорени.
12. с. Лесковец, 20 къщи всички, изгорели.
13. с. Долно и Горно Косел, 40 къщи, от тях 30 изгорени. Ограбен добитък 35 гл. едър и 168 дребен.
14. с. Завой, цяло изгорено. Ограбен добитък 125 гл. едър, 529 дребен, 7 коня и 3 магарета. Жито 20 кила ограбени и 63 изгорени.
15. с. Мешейща, 200 къщи, 20 от тях изгорени. Ограбен добитък: 29 глави едър, 527 дребен и 9 коня.
16. с. Локово, 40 къщи, всички опожарени. Всичката жива стока ограбена.
17. с. Селце, 80 къщи, всички изгорени.
18. с. Бурунец, 40 къщи, изгорени,
19. с. Издеглавие и 20 с. Ябланица, цели изгорени.

с. Опейница.

От това село, състояще се от 80 къщи, са изгорени 77.
Още от зори на 31 август около 3000 души войска, заобиколила местността около с. Куратица, дето биле събрани няколко селски чети. Сражението траяло до 11 часа вечерта, след което четите биле принудени да остъпят. От четниците паднали 22. След това, войската нападнала жителите на селата Опейница и Куратица и убила от с. Опейница:
1. Митра Ристова,
2. Христина Краневска,
3. Коста Краневски,
4. Стефан Мойсов,
5. Коле Мирчев,
6. Мицко Мирчев,
7. Георги Петрев,
8. Миле Петрев,
9. Спиро Митрев,
10. Блаже Колевски,
11. Симон Колевски,
12. Иван Секулов,
13. Христо Секулов,
14. Иван Амуджа,
15. Петре Митрев,
16. Гюргя Митрева,
17. Стефан Блажев,
18. Спасе Наумов,
19. Христо Сотиров,
20. Иван Котевски,
21. Богой Котевски,
22. Блаже Сидаров,
23. Сърбиница Груйовска,
24. Васил Грозданов,
25. Кръстан Грозданов,
26. Владимир Трайков,
27. Ставре Трайков,
28. Яни Шитраков,
29. Иван Георгиев,
30. Яне Секулов,
31. Кръстан Огненов.
Ранени от същото село:
1. Мирчевица Ангелова,
2. Ильовица Калевска,
3. Коле Калевскн,
4. Селвия Силянова,
5. Спасе Николов,
6. Спасе Тилевски,
7. Благуна Тилевска,
8. Лазар Груйов,
9. Ламбе Блажев,
10. Стоян Настов,
11. Пейчин Шибаков.
От с. Куратица са убити:
1. Гина Котоска,
2. Кръста Кръстанова,
3. Звезда Секулова,
4. Георгица Йосифова,
5. — Йосифова (дете на (5) пет дена),
6. Сава Петковска,
7. Менка Иовева,
8. Спаса Найдова,
9. Кита Тасева,
10. Кърсте Митрев,
11. Андон Колев,
12. Коста Йорданов,
13. Ангел Милошов,
14. Стоян Секуловски,
15. Трапче Неделковски,
16. Евтим Стоянов,
17. Цветко Спирайчин,
18. Дамян Трайчев,
19. Сандре Аврамовски,
20. Христо Буюклия,
21. Жена му Цвета,
22. Иван Стефанов,
23 Никола Стефанов,
24. Дечовица заедно с едногодишното и дете.
Ранени:
1. Фиданица Аврамовска
2. Стояница Петковска
3. Николина Митревска
4. Димовица Котевска
5. Митре Котевски
6. Найда Котовска
7. Николина Котовска
8. Риста           "
9. Никола        "
10. Василка Стефанова
11. Билбилица Лютовска
12. Невенка Таневска
13. Никола Дервушовски
14. Евтим Йосифов
15. Лазар Фиданов
16. Сърбин Димов
17. Ристо Богоев.
Освен споменатите убити и ранени в селата Опейница и Куратица има още много деца от 1 месец до 7 години хвърлени от скалите в дола. Вън от това, войниците изгорили 200 кила брашно, 250 кила жито, 1500 снопе и 18000 оки сено. Всичката жива стока е откарана. Множество семейства останали без покрив и облекло се оттеглили в горите.
 с. Вехчани

Това село, което се състои от 600 къщи е опленено цялото. Застреляни биле двама първенци и свещениците: Поп Петр и поп Пантелей. Тридесет души от същото село са смъртно бити.

с. Скребатно.

От 100 къщи и тук са изгорени 90. Трима души са съсечени и едно дете одушено. От селския добитък са откарани: 83 гл. едър, 836 дребен, 21 коня и 4 магарета. Изгорени са също и 85 кила жито.

с. Горно-Белица.

На 13 август 200 души арнаути-башибозук навлезли в това влашко село, преседели 3- 4 дена, обезчестили много жени и като ограбили всичко каквото намерили, заминали със същата цел за други села.

с. Велгощи.

Всички 250 къщи тук биле изгорени от аскера и башибозука. На 26 Юлий биле изгорени множество мъже, жени и деца: едно дете е обесено и множество жени и моми обезчестени. Черквата на това село е била осквернена от аскера, който ограбил и всичката жива стока и храни.
На 17 август са убити и изгорени следующпте лица:
1. Петре Бурджаков
2. Траян Бурджаков
3. Тодор Вретов
4. Йонче Латков
5. Диме Шибаков
6. Стоян Муйов
7. Коста Шибаков
8. Петре Муйов
9. Ильо Мотов
10. Наум Бинташов
11. Наумица Бибакова
12. Яница Войданова
13. Стефанца Балова
14. Ристина Търпова
15. Григор Ишков
16. Наум Лютов
17. Яким Бъндев
18. Димо Кецов
19. Евтим Размов
20. Ильо Шибаков
21. Ильо Вретов
22. Коте Бараков
23. Тане Арнаудов
24. Коте Настов
25. Георги Настов
26. Григор Новачев
27. Ангел Новачев
28. Николица Шикова
29. Наум Панджаков
30. Наумица Панджакова
31. Димко Новачев.
Обезчестенн и след това убити;
32. Яна Войданова
33. Стефана Балова
34.Ристана Търпева.

с. Белчища.

Войска и башибозук навлезли в това село на 30 юлий и след като ограбили всичкия едър добитък и храни, убили и изгорили следните лица:
1. Христо Митрев
2. Стоян Павлев
3. Нейко Наумов
4. Карафил Костов
5. Целе Танев
6. Миле Кочов
7. Тане Митрев
8. Андон Московски
9. Трифун Танев
10. Велян Силянов.

с. Мишлешово

От това село, състояще [се] от 70 къщи, са изгорени 15 и то от най - заможннте.
На 23 юлин са убити:
1. Ристе Прентов
2. Иван Петков
3. Стоян Димов
4. Коста Каймак
5. Спиро Мижимаков.
Ограбени са също и 12 гл. едър добитък, 3 коня   и   230 кила жито.

с. Драслайца.

В това село войската, след като ограбела 18 глави едър добитък и 5 коня, убила:
1. Никола Димовскн
2. Никола Спиров
3. Христо Плакси
4. Стоян Дамазет
5. Ильо Крушар
6. Богдан Спасов
7. Андрей Илиев
8. Георги Лазаров.
Освен това има и трима души ранени.

с. Лъжани.

Войската навлезла в това село на 23 юлий и убила:
1. Поп Георги
2. Апостол Ляулев
3. Насте Стефов
4. Георги Спасев
5. Яков Спасев
6. Ристо Попов
Ограбени са: 63 глави едър добитък, 48 дребен, 35 коня и 750 кила жито. Цялото село се състои от 30 къщи, които са оцелели с изключение на най-богатата къща на семейството Поповци, която е изгорена с всичките имущества.

с.Слатино.

Всички 150 къщи в туй село са оничтожени.
На 27 юлий са убити:
1. Димитр Угринов
2. Дамян Стойков
3. Кита Димитрова
4. Гюргя Секулова
5. Огнен Мойсов
6. Михаил Димитров
7. Кита Иванова
8. Темелко Янкулов
9. Кръстан Божинов
10. Стоян Танев
11. Неде Христов
Освен убитите има и четирма ранени. От същото село са обезчестени:
1. Бата Йолева          мома
2. Ленка Николова     "
3. Божина Христова жена
4. Митра Стойкова
5. Петра Тасева

с. Мраморец.

От това село са убити:
1. Здраве Настов
2. Здраве Ристев
3. Кофил Павлев
4. Стефан Тасев
5. Гълъб Максимов
6. Гъркина Сотирова
7. Войне Момиров.
Цялото село, състояще се от 70 къщи е уничтожено. От селския добитък са откарани: 158 гл. едър, 1969 дребен и 25 коня. Изгорени са и 280 кила жито.

с. Плаке

Всички къщи, 50 на брой, са изгорени и опленени.
Убити са:
1. Коле Иванов
2. Цветан Гьорев
3. Велян Иванов
4. Петр Ристев
5. Павле Ставрев
6. Мице Стефанов
7. Васил Домазетов
8. Евтимица Стоянова.
Освен ограбените вещи, войската задигнала и 110 глави едър добитък, 830 дребен и 27 коня, както 153 кила жито.

с. Свинища.

И тук всичките къщи (80 на брой) са опленени и изгорени.
Убити са:
1. Велян Лазов
2. Насто Мирчев
3. Георче Радески
4. Толе Веляноски
5. Кърстан Цветанов
6. Гьоре Отенов
7. Ристе Кузманов
8. Митре Становски
9. Здраве Веляновски
10. Стамена Веляновска.
Задигнат е почти всичкия селски добитък, а повечето храни са изгорени.

с. Издеглавье.

Цялото село, състоящо сс от 80 къщи, е опленено и опожарено.
На 28 юлий са убити:
1. Наум Савев
2. Стамат Петрев
3. Димо Аврамов
4. Угрин Филипов
5. Гюрчин Кузманов
6. Стана Траянова.
Башибозука и войската са извършили множество насилия над жените в това село. Обезчестени:
1. Иванка Иванова
2. Гайта Стоянова
3. Костадинка Алексова
4. Спаса Гюрчинова
5. Найденка Димова
6. Зографина Йолева
7. Бена Спасова
8. Фаня Котева.

с. Ърбине.

И това село, състояще се от 50 къщи, е опленено и след това опожарено.
Убити са:
1. Янкула Велянов
2. Неде Йованов
3. Христо Андреев
4. Стойна Андреева.
Обезчестени:
1. Благуна Наумова
2. Ангя Илиева.
Ограбен добитък: 129 глави едър, 671 дребен, 31 коня и 5 магарета. Задигнати са и 540 кила жито.

с Таш-Моруница.

Всичките къщи, на брой 60, биле опленени, а после до една изгорени.
На 23 юлий от това село са паднали:
1. Николица Несторова
2. Ангелица Яковчева
3. Симоница Петкова
4. Стояница Илиева
5. Марко Стоянов.
Всичката жива стока била ограбена както и 200 к[ила] ж[ито].

с. Збъждье

Всичките къщи и от това село, на брой 90, са биле опленени и после опожарени до една.
На 18 август са убити:
1. Траян Стоянов
2. Китан Наумов
3. Нове Силянов.
Всичкия добитък и храни са ограбени или изгорени,

с. Ържано.

Цялото село, състояще се от 60 къщи, е опленено и след това опожарено. Човешки жертви са паднали само три, а именно: ;
1. Тома Апостолов
2. Наум Танев
3. Илевица Апостолова.
Откарани са 15 гл. едър добитък, 990 глави дребен и 32 коня. Ограбено е също и всичкото жито.

с. Присовяни.

Всички къщи и от това село (60 на брой) са опожарени до една.
Убити са:
1. Апостол Петков
2. Стойна Котева
3. Фидан Сотиров
4. Мильа Новева.

с. Речица.

И тук всичките къщи (20) са опленени и опожарени.
От селените са загинали:
1. Велян Здравев
2. Димко Николов
3. Христо Стоянов
4. Коста Христов.
Ограбени са от селото: 32 глави едър добитък, 748 глави дребен, 9 коня и 29 кила жито, а 75 са изгорени.

с. Лактине.

Всички 70 къщи на това село са обърнати в пепелища.
Убити са: Андрей Митрев и Велян Ристев.
От селския добитък са откарани: 11 глави едър, 178 дребен и 5 коня. 250 кила жито са изгорени.

с. Турие.

Същата участ е постигнала и това село от 40 къщи, които са биле ограбени и изгорени.
Убити са: Янко и Кърстана Геореви.
Откарани са: 21 едър добитък, 263 глави дребен и 5 коня. Всичкото жито е изгорено.

с. Цървена-Вода.

И това село (50 къщи) е цяло изгорено. Тук са убити:
1. Христо Трайчев
2. Христо Балзаков
3. Димитр Петров
4. Андрей Стефанов
5. Климе Каневчев
6. Стоян Кръстев
7. Блаже Ситняков
8. Цветан Стоянов.
Освен изброените по-горе жертви от тази кааза има и други, имената на които не са могле да се узнаят. Така например от селата Сируля, Свинища, Вогяни и Плаке има повече от 150 души убити, а главно жени и деца. Множество жени и деца са биле откарани в с. Косел, в кулата на прочутия злосторник Мефаил ага. Черквите на 32 села са ограбени, осквернени, а някои и опожарени. Всички воденици, плевни, кошари и т. н. са изгорени.
Такъв е, господине министре, резултата от ланските тъжни произшествия. Още по неотраднн ще бъдат последствията и от едно бъдъще възстание, неподготвено както трябва на време и оставено под ръководството на хора, лишиени от ония качества, които трябва да притежава един истински революционен главатар. Миналото ни показа, че покрай многото Гарибалдевци, липсва един Кавур.
Приемете, Господине Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
                                                                               Княжески търговски агент:
                                                                                                   (подп.) А. Тошев
                                                                                   Вярно:
                                                                                   За секретар на министра: Б. Спасов
                                                                                                                                                                                                 

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 89, л. 47—124, 187—190.
Заверен препис. Ръкопис.

Публ. в: Величко Георгиев Стайко Трифонов, Македония тракия в борбата за свобода /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, МНИ, С., 1995, с.248 – 333.








1 коментар: