Спомен за Дельо Марковски от с. Косинец

Дельо Динев Марковски (1871-1939), играе важна роля свързана с разузнавателната
дейност в Македония на Българския, Германския и Австрийския генерални щабове

                              Дельо Марковски по време на Първата световна война

[...] В Илинденското въстание Дельо беше един от първите. Той взе участие във всички сражения и походи 84 дена, и свали пушката си от рамо на 12 октомври 1903 г., когато се получи нареждане от началниците „да се приберат пушките и складират на сигурни места, за по-добри дни”. Огорчението, което изпита Дельо и неговите другари, че целият им труд отиде напразно, беше неописуемо.                                                                                                      Появата на гръцки чети в Костурския район намери Дельо на поста си. Опората, която той указа срещу тези пълчища от паликарета, е добре известна на всички българи от този край. Най-голямо бешенеговото огорчение, обаче, от изхода на Балканската война. Той не можа да се помири с мисълта, че гърците ще владеят неговия роден край. Не след дълго време видяхме Дельо в София немил, недраг да се движи между новопознати среди. Един ден, към края на месец октомври 1915 г., Дельо случайно се запознал с една група албанци емигранти, между които се движел и един австрийски генерал щабен офицер – майор Гилярди. На последния направило впечатление познаването на политичедкото положение на Албания от страна на Дельо и без много заобиколки го попитва, дали би се съгласил да замине с него заедно за Албания.  Нашият Дельо приема поканата и на следващия ден майор Гилярди заедно с албанските емигранти Селаедин Блошици, Осман ефенди, Сюлейман Кольония и Дельо заминават от София за Лом и по Дунава стигат Оршово, а от там в Сегедин, Темишвар и се озовават в гр. Митровище и Бучитрин, където се срещат с Аслан бей. Последният бе въоръжил една чета от 600 души милиционери с намерение да завземе Призрен и Люма. В Матия се присъединили към тяхната група Зогу бей с 2000 души четници с намерение да замине за Черновиц – Елбасан. На чело на този многоброен отряд застанаха Зогу бей и майор Гилярди. Те прогониха сърбите от Елбасан и плениха 140 души от хората на Есад паша. На втория ден [ок. 29 януари 1916 г.] след това пристигнаха и българските разезди. Тук Дельо като преводчик се срещна с капитан Серафимов от Пловдив, офицер от 23 полк.                                                      По настояването на Зогу бей майор Гилярди и неговите другари останаха в Елбасан около един месец. През това време там стигна полковник Протогеров заедно с Тодор Александров. Последният, след завръщането си в София, ми донесе писмо от Дельо, в което ми описваше своето пътуване в подробности. Особено ласкаво се произнесе Тодор Александров за дейността му между албанците и вниманието, което са хранили, както Зогу бей, така и майор Гилярди към нашия герой.                                                                                                                  По настояването на Тодора Зогу бей се съгласи Дельо да бъде изпратен в Поградец, където се срещна със стария си познайник – албанския революционер Темистокли, с когото създадоха връзката Албания – България, след което се зачислиха към разузнавателната служба на Щаба на Армията при началника на тази служба Лалю Метев и професор Курциус, чистокръвен германец, израснал в Атина, говореше гръцкия език като свой матерен език. Дельо бе спечелил доверието му и по негово искане се уреди канала Берлин-Корча, през който минаваше кореспонденцията на гръцките роялисти с Германия.                                                                 Разузнавателната служба от Поградец се простираше в един радиус от около стотина километра зад неприятелските линии, и стигаше до Аристокастро и Пърмет в Албания и до Костурско и Кайлярско в Македония.                                                                                           Контрашпионажната служба на противниците обаче, узнава, че Дельо Марковски е лицето, което познава всички техни пътеки из тази област и че е сила от първостепенна важност, и решава да приложи наказания над семейството му, което живееше в с. Косинец. Френската военно полицейска секция, която бе настанена в с. Дъмбени, арестува жената на Дельо и я подложи на нечувани страшни терзания. Французите безмилостно измъчиха тази нещастна жена с цел да узнаят движенията на нейния съпруг. След десет дневни мъчения нещастната жена на носилка била донесена обратно в селото, за да прекара цели месеци в безсъзнание, между живота и смъртта.                                                                                                                След свършването на голямата война, Дельо, съвършено съкрушен, се прибра в България, изоставен от всички, но ценен добре от албанската колония в София, която високо го уважаваше и почиташе. Самият той не пропущаше случай при важни тържества да се явява в Албанската легация и да поднася почитанията си към крал Зогу, едновремешният му боен другар.                                                                                                                                          Тежката болест, която напоследък го беше налегнала, осуети кралската покана до Дельо за едно негово посещение в град Тирана. Той си отиде във вечността, без дори да види повторно лицето на човека, с когото е делил скърби и радости. [...]

София, Коледа, 1939 г.
                                                                                                        Лазар Т. Киселинчев

1) Майор Леон Гилярди (19.09.1881, Карловац - 15.08.1935, Фиер) - по-късно главен инструктор на жандармерията на Албания. Произведен в чин генерал, убит през бунтовете във Фиер.
2) Ахмед Зогу бей (1895-1961) - крал на Албания (1928-1939).                                         

3)Лалю МетевЧехларов (28.02.1885, Габрово - 21.08.1957, София) - индустриалец, търговец и банкер; един от най-богатите българи. Първият българин с четири (!) висши образования, полиглот. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. О.з. поручик, разузнавач, двоен Кавалер на ордена „За храброст”, дружинен адютант на 1-а дружина (к-р майор Кабакчиев) от 23-и пехотен Шипченски полк. Масон от най-висока степен (вероятно получил посвещение именно в Албания). Един от най-скромните и благодетелни личности, които някога Габрово и България са създавали. След 9.IX.1944 г. Лалю Метев е подложен на всевъзможни репресии, унижения и грабежи от новата "народна власт" Национализацията го прави градинар, а болестта на Паркинсон - жив труп.

Препечатано от http://meteff.blog.bg/history/2011/09/08/voennoto-razuznavane-ro-shtv.815963