Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

 

Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

                                                  

   Митрополит Григорий на владишкия трон, в черквата „Св.Неделя“ или 

„Св.Богородица“,Битоля. Снимката е правена от братя Маняки, около 1900 г.

От това, което чух да разказва Дедо владика и от допълнителните разкази на общинския председател отец Григорий Попдимитров  научих се, че в сряда към 1 часът вечер дедо владика стигнал в Костур в къщата на каймакамина и тутакси поискал да узнае причината за внезапното му повикване. Каймакаминът се извинил, като му казал, че полицейският агент не е бил изпращан да го вика, ами само да се тури на разположението на владиката, и за тая му постъпка той е арестувал полицейския. След тия обяснения дедо владика заминал за дома на общинския председател, дето и се настанил .

                               

 Това е една снимка, която се среща в интернет пространството, и е представена като „Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур организиран от  Германос Каравангелис, през май 1904 година  по повод идването в града  на българския битолски митрополит  Авксентий“. Вярно изворът, от който е почерпена информацията е гръцки, а дедо имаше една раздумка, ако срещнеш умрел гърк по друма си, що да праиш?  Да провериш! Та, по всяка вероятност тази снимка е от ноември 1903 г. и владиката е Григорий, а Авксентий става Пелагонийски владика, след неговата смърт. По всяка вероятност снимката е дело на Леонидас Папазоглу.

Още в тъмни  зори на другия ден от неколко черкви камбаните зели да звонят. Гърците се събрали в гръцката митрополия и една тълпа начело с гръцкия владика Каравангели, качен на кон, с демонски викове тръгнала към конака. Тълпата останала на двора, а владиката се качил в конака и заявил на мютесарифина, че той протестира, за дето в епархията му е стъпил български владика, и че събраният народ иска отстранението му от града .

                                               

                                                  Владиката Германос Каравангелис,               

                                                като наместник на патриаршеския трон

                                                в Константинопол 1912-1913 г.

От отговора на мютесарифина, види се, владиката останал недоволен, та тълпата се завърнала със същия церемониал. Когато стигнала до къщата на председателя, крясканията се увеличили . Поставената тук военна стража не я допуснала да се приближи, като е употребила в тоя случай даже и сила. Камбаните биели и вълнението ставало се по-голямо и по-голямо . Административната власт на глед показвала се като безсилна да усмири и разпръсне тълпите. Сам каймакаминът дошъл да моли дедо владика да си излезе от града, но той категорически му отказал. До вечерта бил изпратил и главния полицейски да го моли да избави властта от това положение. Но и нему дедо владика дал същия отговор. Към 10 часът по турски сутринта каймакаминът пак дошъл при дедо владика и на ново го молил да си излезе от града. Тоя път владиката отстъпил, като видял, че при такива условия не ще могат да се раздават помощи на пострадалото българско население, и обещал на каймакамина, че още днес той заминава за с. Шестеово, където властта ще трябва да пренесе и всичките му вещи от Костур. След това при владиката се явил военният каймакамин и го молил за същото. Същевременно гръцкият владика Каравангели устроил една демонстрация от  жени, които викали и се притискали около къщата на председателя. Войските, които пазели къщата, ги изгонили. Когато тая тълпа от жени и мъже заедно с гръцкия владика тръгнала  към правителствения дом, жандармерийският юзбашия се явил при дедо владика и му съобщил , че мютесариф паша и  каймакаминът го очаквали на двора, за да го изпратят. Юзбашията е уверил дедо владика, че са били взети  всички мерки за безопасното му излизане. Тогава той тръгнал , съпроводен от пашата, каимакамина и други цивилни чиновници. Изпратили го до извън града. А едно отделение войска го придружавало и до с. Шестеово. Гръцкият владика с жените е бил спрен от друго отделение войска при къщата на Мюнтаз бей, до като българския излязъл от града. 

Тази информация беше почерпена из книгата на Наум Темчев,  Спомен от една обиколка през 1903 г. Променен е само правописа.

Как Костур преживява Илинденското въстание според спомените отец Григорий Попдимитров Лазаров

 

                  Как Костур преживява Илинденското въстание

               според  спомените отец Григорий Попдимитров Лазаров

                                           

                                                     Отец Григорий Попдимитров, снимката

                                                       е от последните му години в София

На 1 април 1903 г. отец Григорий Попдимитров е назначен от Екзархията за председател на българската църковно – училищна община и архиерейски наместник в Костур. Пристига в градът със жена си и трите си деца на 14 април с.г.Работи за утвърждаването на българщината и спирането на гръцката пропаганда. Според Златко Карастоянов по време на Илинденското въстание се укрива у сарафите Авраам и Манехето, за да не бъде убит от разгневените турски тълпи.

През зимата на 1904 г. открива 15 дневен курс за опресняване на знанието на църковния ред и служба на около 10 свещеника отговарящи за петнадесетина села от Костенарията и Нестрамколско, които току що са се отказали от Цариграската Патриаршия и са преминали  в лоното на Българската Екзархия. Срещу него са правени два опита за атентат от гръцки терористи. Изпълнява задълженията си до 10 септември 1905 г.

Тази публикация е по повод изправяне на едно грешно твърдение в интернет пространството, че по време на Илинденското въстание в Костур председател на Българската черковно - училищна община и архиерейски наместник на Българската Екзархия в Костур е отец Георги Бейдов.

                                                       

                                         Равинът на  Костур, снимка Леонидас Папазоглу

            …Аз бех останал единствения българин в града. Възстанието се започна и в началото то все ужас между гръцкото и турско население в Костур. Но скоро пристигна много войска от Населица. Тук се настани и самият командант Хюсейн паша .Колко войска се беше натрупала, не зная , но факт беше, че тя заминаваше и пак се завръщаше, без да може да потуши движението. На 24 юлий войските, които стоеха около града, почнаха да стрелят върху двама дюлгери от Апоскеп, които влизаха в града. Турското население силно се разстревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи из селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха в Подзери /един от кварталите на Костур намиращ се до пристанището – б.м./ на брега на езерото българския свещеник Василий от с. Личища заедно със сина му. Трагична бе неговата смърт. Нещастният свещеник, със свързани отзад ръце, не успя да го представят на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, кол му заби в устата и го посипа с камъни. На другата страна на езерото, по пътя към Фурка, солдати застигнаха българския свещеник Костадин от Четирог и го убиха. Отпосле той се намери с отрезана глава и промушен на неколко места . Същият ден с камъни беха убити и четирима първенци от с. Мокрени. Аз яко се затворих в къщи. Полицейски ме потърсиха. Предложи ми се да напусна квартирата, дето живеех, и да се пренеса в друга, или заедно със семейството си да се поселя в някой хан. Помислих си, че и за мен е настъпил критическия момент. Не се съобразих с исканието на полицията. Вика ме командантинът и ме покани като духовен глава да съветвам с писма населението по селата да не се бунтува. Аз се отказах от такъва една услуга да направя, като обясних на пашата, че възстаналото население не се усмирява с думи, а с оръжие. Командантинът ме отпусна. Не се боех вече, но  и вън не се показвах. Пазар никакъв не ставаше, нищо не се внасяше от вън. Цените на продуктите  за ядене много се покачиха . Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живее. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 август. В града пристигнаха многобройни войски . Всички училища се отвориха за войските.

                                       

                                  Последният випуск на българското трикласно училище

                                в Костур, през учебната 1912/1913 г. със своите учители

На 17 поканиха и мене да отворя българското училище. Съгласих се да направя това, като помолих да ми се даде къс срок, за да се изнесат вещите  от училището и параклиса. До като аз се готвех да направя това, гръцкият владика Каравангели влязъл с войска, изпочупил портретите в училището и кандилата в параклиса, като е грабнал и изнел по скъпите вещи. Войските едва преди месец освободиха училището. Повикаха ме да ми го предадат, ала аз не го приех, защото. в него и параклиса останаха само голи стени. Властта тогава го запечати, та и до сега стои така.

                                                               

                                                ученик от българското училище в Костур,

                                                 снимката е дело на Леонидас Папазоглу

Но  гръцкият владика не се задоволи само с тоя си подвиг. Той се възползува от положението, когато цялата страна бе окупирана от многобройни войски, излезе по селата и извърши ред злодеяния, за които на друго место би бил съден като истински разбойник . Той предлагаше на населението и на свещениците да подписват заявления, че стават гърци. Който се противеше, убиваше се . Така мъченически загинаха по искането на гръцкия митрополит, освен двамата свещеници, които по-горе споменах, още и свещ . Михаил ст с. Апоскеп, свещ. Трифун от с. Вишени, свещ. Данаил от с. Мокрени и свещениците  от Черновища и Дреновени. А ония български свещеници, които не успеха да убият, хвърлиха ги в затвор, дето и до сега лежат. Чисти екзархийски села не останаха в епархията . Но скоро бурята замина . Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голям свой неприятел и счита себе си в духовно отношение, така както е било преди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието са зависели духовно от Патриаршията сега я отхвърлят, като гледат делата на владиците. Подписаните  заявления през време на потушаване на възстанието от само себе се анюлират.

Тези спомени на отец Григорий Попдимитров са извадени от книгата на Наум Темчев “Спомен от една обиколка през 1903 г.“ променен е само правописът използван тогава, за по-лесната четивност. И по погрешка, както посочих в началото, се преписват на Георги Бейдов.

За тактиката на турската войска при потушаване на въстанието в Костурско през погледа на населението

 

За тактиката на турската войска при потушаване на въстанието в Костурско през погледа на населението

 

Тази тема, която предлагам на вниманието се появи при прочита на книжката на Наум Темчев - Спомени от една обиколка през 1903 г., издадена през 1910 г. в Скопие. Мисля, че представлява интерес, защото от досега публикувани, дневници и спомени на участници във въстанието се споменава за големите маси от турска войска, която принуждава въстаниците да приемат дадено сражение или да се помъчат да го избегнат.

                                                         

                                                   Турски войник от Костурският гарнизон.

                                                    Снимката е дело на Леонидас Папазоглу

Прислужваха ни две момчета, едното от които следвало четата на Чакаларова и давало медицинска помощ на болните и ранени четници. Аз го помолих и то ми разказа следното по сраженията на Върбица:

Безчислени войски още рано зеха да се катерат на Кайнак, без да обръщат внимание на огъня на центровата чета. Настъпателното движение па войските против съединените чети подкачи така : най-напред потегли едно големо отделение. Като напредна то на около три километра, тогава потегли второ. Първото следваше да върви. Когато измина и второто 3 километра, потегли трето и т. н. ІІредните редове на нашите чети беха на позициите си. Когато първото отделение се доближи на 400 крачки, четите отвориха огън. Тогава задните отделения се спуснаха да тичат едни на горе, а други на долу, за да ни заобиколят.

                                                  

                                     

                                     Селската Жупанищка чета с войвода Пандо Сидов

                                   Снимката е правена в Клисура от Леонидас Папазоглу

Четниците изпраздниха позициите и зеха да се отеглюват в ред. Войските се настаниха на Върбица, а ние към 11 часът бехме вече в Клисура. Град от куршуми се сипеше върху нас.