вторник, 28 август 2012 г.

Костурски край - Добролишча


                     Добролишча дн. Καλοχώριον

Селото е разположено на 17 км югозападно от Костур, в Костурската котловина на левия бряг на р. Бистрица, която тук е се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното с.Чърчишта.
При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село в община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Kостур (Кастория).
Под това име се споменава за първи път в края на  ХV в. в Османските архиви, в което живеят 140 семейства.
В края на ХІХ в. Добролишча е смесено българо-мюсюлманско село.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. , в него живеят 400 християни.
Така е посочено селото и в картата  на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката на В.Кънчов, то има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.
Според Георги Христов, помохамеданчето население е между малкото села, които наред с приемането на религията възприемат и езика.
В началото на ХХ в. всички християнски жители на Добролища са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцките документи селото е обявено за схизматическо от 1903 г.
По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в него християнското население се състои от 328 българи екзархисти и 32 власи.                                   
Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като гръцко с 500 жители.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Добролишча преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.            
След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 468 ж., от които 235 м. и 233 ж.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич в селото е имало 30 християнски и 40 мюсюлмански славянски къщи.
Според преброяването от 1920 г. населението намалява на 434 жители, или 77 семейства.
В 1926 г. името на селото е преведено като Калохорио, в превод добро село. 
Според Пелагидис  14 мюсюлмански семейства, с обща численост 198 човека се изселват през 1924 г. и на тяхно място се заселват 39 понтийски бежански семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Калохори живеят 455 ж., от които 211 м. и 244 ж., в това число са и 145 бежанци заселили се след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. от 39 семейства, 35 са с установен български и албански произход.
През 1940 г. населението на селото достига 634 ж., от които 311 м. и 323 ж. Сградният фонд на селото е 101 сгради.
През Втората световна война Добролишча е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.
Според статистиката от 1945 г. от 620 ж. 310 със славянско самосъзнание. По време на окупацията през 1941- 1944 г. 26 човека са имали антгръцки прояви и са се изселили или към Сърбия или към България.
По време на Гръцката гражданска война селото дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни. Извън страната са изведени 13 деца от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.                                                                                                                           Преброяването от 1951 г. посочва, че в селото има 585 ж.
Надморската височина, на която е разположено селото е 681 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:


Андонов, Лазо – прибирайки се от с. Чука е бил нападнат от турски разбойници и бил промушен на няколко места с ками, след смъртта му очите му били избодени от тях. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.198./

Бружев/Бружо/, Васил – четник в Костенарийската чета след Илинденското въстание. /виж: Борбите в Македония ...,с. 619./
Вангелов, Христо – роден 1883 г.; четник в четата на Петър Христов – Германчето, която е предвидена да действува в Преспанско и Костурско; четата навлиза в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж:Четите...,с.62./
Вангелова, Стеряна – родена през 1924 г.; участничка в гръцкото съпротивително движение през Втората св. Война; по време на Гражданската война в Гърция е секретар на ОК на АФЖ за Леринско и Костурско; избрана е за организационен секретар на Главния комитет на АФЖ за Егейска Македония; емигрира в Югославия. /виж: Македонска енциклопедија,т.1..., с.237./
Влахов, Спиро - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Влахов, Тодор – роден през 1913 г.; от 1935 г. е член на ГКП; през 1935 – 36 г. е в ръководството на местната ППО; арестуван през 1939 г. и заточен на о. Анафи; по време на Втората световна война е един от първите участници в партийните въоръжени групи в Костур, за което през ноември 1941 г. е арестуван от италианските окупатори, осъден е на три години затвор във Волос; след освобождаването си през 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС; след споразумението във Варкиза отново е преследван, но въпреки влошеното си здраве продължава своята нелегална дейност; умира през 1946 г. след тежко боледуване. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Губиденов, Димитър – дава сведение, че П.Гадзос е с  български произход; емигрира в България; установява се да живее в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 252./
Делов /Деловски/, Зисо – член на ГКП; затворен в Акронавлия по време на режима на Метаксас; освободен през юни 1941 г. след което се обявява за българин; през 1946 г. се установява в Скопие и става ръководител в НОФ за Костурско; умира през 1981 г. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Деловски/
Добролитски, Стасо Чанаков – член на ВМОРО; четник в Костенарийският район в след Илинденското въстание; през 1906 г. пристига в България. /виж: Марков, Г. Хрупицко..., с.155./
Иванов, Петър – роден 1883 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето./виж: Четите...,с.62./
Калиманов, Апостол Николов – син на Кольо Добролински; брат на Митре, Паскал и Щерю Калиманов; обвинен от съдрудник на ДС, че е дал подслон на брат си. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75,216./
Калиманов, Зисо – член на ГКП; по време на диктатурата на Метаксас е затворен в Акронавлия; освободен през 1941 г. по застъпничеството на българското правителство и се обявява за българин; включва се в редовете на ЕЛАС; убит е от италиански патрул през 1943 г. в с.Пелеканос (Пелка), Анаселишко. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Калиманов./
Калиманов, Митре Николов – брат на Апостол, Паскал и Щерю Калиманов; член на ГКП; първоначално е в редиците на паравоенната организация „Охрана”; преминава по късно в редиците на СНОФ. /виж: Уикипедия – Добролища – Митре Калиманов./
Калиманов, Паскал Николов/ Добролитски/ – син на Кольо Добролитски; брат на Апостол и Щерю Калиманов; един от най – събудените българи в Костурско през 30 – 40 те години на ХХ в.; нападнат от андартски части през зимата на 1943 г. с цел да бъде убит; участвал в съвместния поход на италианската армия и българските милиционни отряди в преследване на андартски чети през ІV.1943 г.; избран за член на ЦК на МБРК към Оста на общото събрание на 20.VІ.1943 г. провело се в Костур; попаднал във Вардарска Македония след войната е преследван от титовите власти и след няколко неуспешни опити, на 2.VІІІ.1947 г. успява да избяга в България. /виж: ИДА,т.94,с.46-47,61,63,69,70,74,86; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,216; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./
Калиманов, Никола Христов / Кольо Добролитски/ - роден през 1876 г.; с начално образование; до началото на 1902 г. е на гурбет в Атина;  участва в Илинденското въстание като центрови войвода на Апоскепскя център като преди това е четник в организационната чета; след въстанието емигрира в Гърция; през ІІ.1904 г. се завръща в Костурско и е определен за войвода в Нестрамско. Обсаден с 4 – ма свои четници води сражение цял ден и след свършване на патроните се самоубива на 30.Х.1906 г.; погребан е в Апоскепското гробище. /виж: Балкански новини,1906,бр.137;Борбите в Македония и...,с.840; Илинденско – Преображенското въстание1903 – 1968,с.233;Николов, М.Революционното..., с.186;Силянов,Хр.Освободителните...,т.І,с.460;Т.ІІ,с.197; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с.68,72,156,210,248,253,275; Дневник на костурския войвода...,с.98,100,147,172./
Калиманов, Тодор – български селски първенец /виж: Уикипедия – Добролища – Тодор Калиманов./
Калиманов, Търпо – от 1928 г. е член на ГКП; упражнявайки търговска дейност имал възможност да обикаля селата на Хрупишченския и Нестрамския район и да разпространява комунистическите идеи легално; през 1938 г. е арестуван и затворен в Акронавлия, а по-късно изпратен на Пилос; според Л.Мошов е успял да избяга от о.Пилос през лятото на 1941 г., но по всяка вероятност е освободен като българин, след застъпничеството на българското правителство; включва се в нелегалната дейност срещу немската и италианската окупация като организационен работник в родният си край; убит от италиански карабинер през февруари 1943 г. в с. Селца, Гревенско. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Калиманов, Щерю Николов /Добролитски/ - син на Кольо Добролитски; брат на Паскал; член на МБРК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75,216./
Каличанов, Андон – бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Которкова, Параскева - бита на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Мирковски (Марковски), Вангел – роден през 1915 г.;член на ГКП от 1934 г.; включва се активно в борбата срещу диктатурата на Метаксас; през 1939 г. е арестуван и заточен на о. Анафи; освободен през 1941 г. като българин; включва се в борбата срещу италианските окупатори, като ръководител на петчленна въоръжена група; през ноември с.г. е отново арестуван от италианската полиция и е осъден на 3 г. затвор. През 1943 г. след освобождаването се включва в редовете на ЕЛАС; командир е на въоръжен отряд; от 1946 г. се включва в редиците на ДАГ. загива през февруари 1949 г. в битката за овладяването на Лерин. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Павловски, Яни – участник в Гражданската война; емигрира в Ташкент,СССР; отказано е на молбата му да получи българско гражданство през 1958 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./

Пантов, Зисо (Зисий) – участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/ wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Поплазаров, Андон - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Тепов, Илия –по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.702./
Толев, Илия - по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.716-717./
Търпов,Ташко – роден 1880 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето. /виж: Четите...,62./
28.Христовски, Васил – роден през 1913 г.; от 1934 г. е член на ГКП; участва в редовете на гръцката армия в Итало – гръцката война; от началото на юни 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС с чин подпоручик; през 1946 г. става командир на първи партизански отряд на НОФ за Костурско; по-късно се присъединява към ДАГ, където е командир на подразделение към 588 батальон; умира в резултат на раните си при отбраната на Грамос на 8 август 1948 г. /виж:Литовски, Ал. Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2008...., с.27./

неделя, 26 август 2012 г.

Костурски край - Висанско


                           Висанско /Визанско/ дн. Πευκόφυτον

Висанско е разположено на р. Сандрапорос между планините Горуша от изток и Аренес от запад. Въпреки че е част от Костурско, Висанско географски принадлежи към Епир.
При преброяването от 2001 г. селото е посочено тогава като съставно от община (дем) Аренес, префектура Костур (Кастория).
Съдейки по името му, през ХVІІІ  в.  селото най-вероятно е било населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на  Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. в селото живеят 170 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Визанско.
В края на ХІХ в.  Висанско е село в Борботска нахия в Костурска каза.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Висанско има 160 жители гърци. По данни на секретаря на Българската екзархия Д.Мишев през 1905 г. във Висанско има 150 гърци и в селото работи гръцко училище с 20 ученика и един учител.
През 1912 г. след Балканската война Висанско попада в Гърция.                                       
Според списъка от 1913 г. селото наброява 174 жители, от които 94 мъже и 80 жени.
През 1918 г. е представено като село от община Слатина.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 176 жители, от които 82 мъже и 94 жени.
В 1928 г. е прекръстено на Певкофито. Според преброяването от с. г. в селото има  231 жители, от които 114 мъже и 117 жени. В селото не е настанен бежанец след 1922 г.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 322 жители, от които 155 мъже и 167 жени, сградния фонд е 58 .
Според статистиката от 1945 г. броя на жителите се запазва същия – 322.
По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и в 1947 г. е напуснато от жителите си. След войната в 1950 г. е възстановено.
Според преброяването от 1951 г. в селото има 196 жители.
Поради свлачища през 1964 г. по решение на перфекта на областта Мазаракис повечето от населението е преселено в с. Маниаки. През 2001 г. в селото живеят 36 човека.
Надморската височина на която е разположено селото е 961 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село са посочени следните лица:

Антониу – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубулис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубулис, Д. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисис - три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Келепурис, П. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Котопулос, А. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляпис, Д. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляпис, Т - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Манчос – фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Никас - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Никос - две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику, А - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику, Г – заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику, Т - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
15.Пасалис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

                   

Костурски край - Витан


           Витан /Вицани/ дн. Βοτάνι

Селото се намира на 7 км югоизточно от Хрупишча, на десния бряг на р. Бистрица.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Селото вероятно е било населено от българи, но е напуснато в смутните години при управлението на Али паша Янински и заселено от гърци качауни от Епир.
В края на ХІХ в. Витан е гръцко село на самата българо - гръцка етническа граница - първото село в северна посока е българското Песяк.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Вицани.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Витан има 80 жители гърци.
Според Драгумис селото приличало повече на българско.
В архива на Вардас е отбелязано като гръцко село при започване на Македонската борба 1904 – 1908 г., в което има 12 семейства с 101 човека. В селото имало гръцко училище.
В 1912 г. след Балканската война селото попада в Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 107 жители, от които 59 мъже и 48 жени.
През 1918 г. е посочено като съставно село от Хрупишката община.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 99 жители, от които 48 мъже и 51 жени.
През 1928 г. е прекръстено на Вотани. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 107 жители, от които сама двама мъже са от настанените бежанци след 1922 г.
През 1940 г. пребрбояването отчита, че в селото живеят 141 жители, а сградният фонд е 21 сгради.
Статистиката от 1945 г. отчита, че селото не е пострадало след края на Втората световна война и в него живеят 136 жители.
По време на Гражднската война Витан силно пострадва , но все пак в селото живеят 103 жители според преброяването от 1951 г.
Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село са посочени следните лица:

Васил – по народност грък; ангажирал се за доставката на оръжие от Гърция за Костурско. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 66; Из архива на Гоце Делчев ...,с.413./
Димантопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димантопулос, П. - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димантопулос, Х. - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитрияди, Зисис – не е изключено, да е роден и в Хрупишча; сведенията за него  са противоречиви; тъй като в гръцките архиви се споменава, че се е сбил с местни екзархисти в началото на 1903 г., за което е осъден на една година затвор; излиза предсрочно благодарение на направените постъпки от страна на гръцкото консулство в Битоля ( а селото си е чисто гръцко, и не може да има привърженици на Българската Екзархия); принуден е бил да се изсели със съпругата си тъй като живота му бил в опасност; завръща се в селото; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; след Балканските войни е кмет на общината. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Долаc, Д. - по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо фашистите. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоану, Василиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Касарис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кирязидис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кициос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Колиопулос – три фамилии с това име днес има в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Котас – две фамилии с това име днес има в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Куцомихас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Михалакас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нанос, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Насиопулос – четири фамилии с това име днес има в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Насиопулос, К. – по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо - фашистите; лежал е в гръцките затвори. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Насиопулос, Т - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. . / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Николау, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация  и в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Пападопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Димитрис – убит в началото на октомври 1946 г. в дома си от монархо – фашистите. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Лисимахос – роден през 1915 г.; гръцки комунистически деец по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо фашистите, а самият той е задържан в Костурския затвор, като обвиняем в поддържането на паравоенната организация „Охрана” ; емигрирал след гражданската война; преводач. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Полиопулус, П - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сидиропулос -  три фамилии с това име днес има в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сидиропулус, Т - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стерюу - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Терпсопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янакопулос – фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янакопулос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Янакопулус, И - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янакопулус, С - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янис, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
34.Янулидис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./


      

събота, 25 август 2012 г.

Костурски край - Вичишча


      Вичишча/Вичишта, Вициста/ дн. Νίκη

Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 8 км  югоизточно от Нестрам, в северните поли на пл. Одре , на левия бряг на р. Голешово..
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
В статистиката на Шинас от 1886 г. с. Вичишта е посочено като село със 150 жители християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е записано като Вечишта.
В края на ХІХ в. Вичишча е село със смесено население в Костурска каза на Османската империя, обградено от селата Лъка, Скумско, Езерец, Лувраде и помашкото Забърден. В статистиката на В. Кънчов  - Вичища  е показано като гръцко село със 160 жители гърци.
Гръцката статистика от 1905 г. отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.
В картата на Контогони е посочено като християнско село.
Имайки в предвид участник в Македоно Одринското опълчение, който декларира българско име и фамилия можем да приемем, или че населението е смесено както в национално, така и в религиозно отношение: българо – албанско, или е привърженик на ВМОРО.
Според Георги Марков преди 1912 г.в  селото е имало 40 албанско – мохамедански къщи. Той посочва, че те били коректни към организацията и за това не били закачани от нея.
В 1912 г. след  Балканската война Вичишча попада в Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 303 жители, от които 164 мъже и 139 жени.
През 1918 г. селото е посочено като съставно село от Забърденската община.
Според Милойевич Вичишта е село населено с албански мюсюлмани в 35 къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 318 жители, от които 171 мъже и 147 жени. През 1924 г. 35 албански семейства с численост 250 човека се изселват, а на тяхно място се заселват 40, от които едно от Мала Азия, а останалите от Понта. През 1929 г. на бежанските фамилии са раздадени 1966 дка обработваема земя, според Пелагидис.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 123 жители, всички бежанци след 1922 г.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е станало 261 жители, а сградния фонд е 49 сгради.
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 260 жители.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 214 жители. През 1954 г. селото е преименувано на Нике.
Надморската височина, на която е разположено селото е 888 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтовете, като жители на това село са посочени следните лица:

Григориадис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гурзулидис – фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йорданов, Никола – роден 1868 г.; по време на Балканските войни служи във 2 рота на Кюстендилската дружина и в 7 Кумановска дружина на МОО, от 27.ІХ.1912 г, по нататъшната му съдба е неизвестна./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.326/
Караянидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Котидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
7.Цимплидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костурски край - Вишени


                    Вишени дн. Βυσσινιά

Селото отстои на 13 км северно от Костур, в областта Пополе кол в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на изток е село Българска Блаца, на 6 на запад - Жервени, а на 6 на юг - Тихолишча.                                                                                                                         
При преброяването от 2001 г. с. Висиния е представено  тогава в община (дем) Вич (Вици), префектура Костур ( Кастория).
За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в., със своите  24 глави семейства и четирима неженени. Приходът, който внася селото в Османската хазна е 1920 акчета.
В Османските архиви в края на ХV в. под името Вишани се среща отново, като се посочва, че там живеят 82 семейства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Вишени е посочено като село с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. селото е близо 1000 жители – християни и в него има черква и училище за момчета.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено и като Вишени и Вишани.
През 80 – те години на ХІХ в. са построени две църкви в селото – „Св. Никола” и „Св. Атанас”. От тогава започва да функционира и българско училище.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Вишени има  1 150 жители българи християни.
В началото на ХХ в.  всички жителите на Вишени са под върховенството на Българската екзархия.
На 2.VІІІ.1902 г.  в сражение с турска войска  в селото загиват Лазар Москов и Колйо Рашайков. На този ден били изгорени пет къщи от турските войници.                         
На 21.VІІ.1903 г., по време на Илинденското въстание, местната селска чета нападнала войската, която се намирала  в постоянен гарнизон в селото. Започналата престрелка продължила близо 3 часа. В момента, в който четата се канила да подпали къщите, в които се намирали войниците, на помощ им пристигнали други войници. Това дало възможност на разквартируваните войници да напуснат безпрепятствено селото, като преди това запалили няколко къщи. На 22.VІІІ. откъм Костур дошли войски, които го опожарили. За 24 часа изгорели 181 къщи, а останали здрави само 15. На следващият ден войските заобиколили местн. Присой, където се криело населението, ограбили го, съблекли дори и дрехите на жените и децата. След това селото било посещавано на няколко пъти от войска и башибозук и била отвлечена всичката жива стока от него.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. във Вишени има 1 280 българи екзархисти и функционират две български училища за момчета и момичета, като общият брой на учениците е 101 и се обучават от общо двама учители.
Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско с 950 жители.
Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.
На 26 май 1908 г. с. Вишени е нападнато от силни андартски отряди предвождани от Диканому и Макрис. Според спомените на Макрис били убити 25 екзархисти – мъже и жени и опожарени 20 къщи. Тъй като отрядът му бил нападнат от турска войска, той бил принуден да се оттегли. При това нападение от гръцка страна били дадени две жертви – критиянина Стилиодакис и атинянина Констанинос, който бил сержант – музикант в гръцката армия. За това нападение на андартите се появява публикация и във в.”Таймс”, където е посочено, че жертвите дадени от селяните са 8 жени и 2 мъже и че 4 – ма са ранени. Пет дни по – късно се появява нова информация по същата тема, като в нея се казва, че убитите мъже са 9, а жените – 4 и 4 са ранените. За последно в.”Таймс” пуща информация по нападението над селото на 3 юли 1908 г., в която се казва, че селото било нападнато от 30 – 40 антарти под ръководството на Макрис. На полето били заловени и убити девет жени, в селото още четирима души. Също така били ранени три жени и изгорени четири къщи. Андартите  били възпрепятствани да извършат повече „подвизи”  благодарение на трима жандармеристи, които минавали случайно през селото и открили огън срещу нападателите.
Българският търговски агент Т. Недков в писмо министъра на Външните работи и изповеданията посочва поименно 13 убити, 3 ранени и един умопъркал се от станалата случка. Изгорени са три къщи и 7 плевни.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Вишени преди Балканската война има
170 български къщи.                                                                                                   
Според списъка от 1913 г.  в селото живеят 960 човека, като съотношението между мъже и жени е 460/500.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Между 1914 и 1919 г. 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 г. - 29.
Милойевич, представя село Вишени  с 200 славянски – християнски къщи.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 700 човека, като съотношението мъже – жени е 241/459. Семействата са 175.
Михаелидес посочва, че са ликвидирани 13 имота на семейства изселили се в България.
През 1927 г. селото е прекръстено на Висиния, в превод вишнево.
Според  преброяването от 1928 г. в селото живеят 642 човека, като съотношението е 249/393. Били са заселени двама бежанци дошли в страната след 1922 г.
В 1932 г. се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                                                                                              
В селото има 29 политически убийства. Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни.
При преброяването от 1940 г. се констатира, че населението е 684 човека, а съотношението е 294/390.
През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.
Според статистиката от 1945 г. от 664 жители, 650 са славянофони. Също така се посочва, че през 1945 г. селото е било напуснато от 15 човека, които са заминали за Югославия и са описани като хора „със силен сепаратистки и комитаджийски характер”.
15 човека са били преследвани за своите идеи по време на Гражданската война.
Мартинова в свое изследване посочва, че от селото са били изведени 159 деца, съпроводени от 8 възпитатели в страните от Източна Европа.
Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 472 човека.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.
Надморската височина на която е разположено селото е 900 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове,  като жители на това село се споменават следните лица:

Агите, Дина - емигрирала в САЩ през 1923 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Алекса - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Алексополу - семейство, което днес живее в селото./ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Анастас - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Анастас, Кръсто(Кристо) - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Анастасов, Григор(Гигор) – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Андреев, Васил - изгоряла плевнята му при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Андреу – три семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Андреу, Г. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Андреу, И. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Андронико - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Антониу - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Атанасов, Кузман - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бакалина /Бакаляни/, Анастас/Стасе/ – член на ВМОРО; касиер на СК; освободен от длъжност за всяване на разкол в селската организация./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,111./
Бакрачев, Григор Кузманов– роден през 1878 г.; завършва италианското търговско училище в Цариград през 1896 г.; през същата година се завръща в Костурско, където е избран за член на околийския комитет; за революционната си дейност е подгонен и заминава за Марсилия; там той работи като главен счетоводител във валутния отдел на Руско – френската банка; в Марсилия основава македонско дружество; след Хуриета се установява в София, където работи в Българска народна банка, а по – късно и във Френско – Белгийска банка; след Първата световна война се занимава с търговия; умира на 20.ХІІ.1963 г. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.15-16; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 639././
Бакрачев, Кузма – роден 1886 г.; четник от четата на Хр.Цветков, която трябвало първо да подпомогне борбата срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това да се отправи за Костурско; загива в сражение с турската войска край с.Дреновени – VІІІ.1907 г./виж: Четите...,с.89; Ипр.,1983,кн.3,с.126./
Кузман Бакрачев - с него се запознал през 1879 г. учителят в Бабчор Наум Христов; от спомените на последният не става ясно дали е същият Кузман Бакрачев, който се е бил установил в Цариград и е баща на Григор и Тома Бакрачеви. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./
Бакрачев, Митре – член на ВМОРО и СК. ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,111./
Бакрачев, Пандо – четник по време на Илинденското въстание; участва в похода на Костурчани до Прилепско; загива в сражението край с.Лаген, Леринско. /виж: Дневници и спомени...,с.154,221./
Бакрачев, Сидо – убит от турските войници след опожаряването на селото на 25. VІІІ.1903 г по пътя към с.Габреш ./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128;Георгиев,В., Ст. Трифотнов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Бакрачев, Тома Кузманов – роден на 9.Х.1877 г.;брат та Г.К.Бакрачев; търговец; като член на РК ръководи Костурско – Леринското дружество в Цариград през 1901 г.; той урежда изпращането на динамита на „гемиджиите” в Солун; във връзка с атентатите е арестуван и осъден на смърт през 1903 г.; по – късно е помилван и присъдата е заменена с доживотно заточение; през Хуриета е освободен и се преселва в София; тук той открива първата параходна агенция в България; умира на 4.ХІ.1951 г. /виж: сп. Независима Македония,1932,кн.1,с.1;Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.16; Чекаларов, В. Дневник...,с. 61./
Бакрачева, Митевица – получила завещанието на Л. Москов преди гибелта му и писма, с които се викали на помощ въоръжената милиция на ВМОРО от съседните села. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 110./
Барпалиос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бациос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Блашев, Георги – след убийството на жена му и  снаха му и изгарянето на къщата му с плевнята се умопобъркал при нападението на андартската чета предвождана от капитан Макри през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Блашева, Стойна Кирякова - както е работила на полето е била отвлечена заедно със свекърва си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Блашева, Струма Георгиева – както е работила на полето е била отвлечена със снаха си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Бойко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Васил, Йован - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев, Атанас – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Василев, Иван – роден през 1867 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Василев(Васолив) - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Виша  - според Филип Пеов е една от основателите на селото, на която е преименувано. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Влада – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Вълканов, Танас Христов - овчар; убит от хора от помашкото с. Жервени, както пасял овцете си на 10.12.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията на българите..., с.169./
Гергевски, Спасо/Стасо/ – член на ВМОРО; отговарящ за склада с оръжието на ВМОРО в селото; войвода на първата селска чета сформирана във Вишени; по време на Илинденското въстание е войвода на чета от родното си село./виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІІ; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,113,122./
Георгиев, Търпен - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гергинис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Георгиу - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гикас - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гилев, Гиле Сотиров– роден ок.1848 г.; убит от турските войници при опожаряването на селото на 25.VІІІ. 1903 г./виж: Ипр.,1983, кн.3, с.128 ; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., 278; Силянов, Хр. Освободителните..., т.І, с../
Гилев, Тома – фолклорист. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гилева, Мара Петрова - както е работила на полето е била отвлечена заедно с  дъщеря си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Гилева, Сия Петрова – родена през 1890 г.; както е работила на полето е била отвлечена заедно с майка си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Голев, Васил – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Голегашов, Динето – член на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./
Гологашев, Петре – в неговата къща се укрил ранения Л.Москов в сражението на 3 август 1902 г.  / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./
Гологашева, Петревица – издърпала самоубилия се Л. Москов, за да спаси подпалената си къща. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,111./
Дабижив - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Дамянов, Анастас – роден 1888 г , по време на Балканската война служи в 6 Охридска дружина, неизвестно кога е постъпил, демобилизиран на 4.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.197./
Дамянов, Пандо – роден през 1869 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Дидов - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Дидое – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Дикайолакос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитри - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. . / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Димитри, Йован - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитров, Гиорги - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитров, Спиро - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Донев, Мичо – родителите му получават временни визи да посетят България, за да се видят със сина си. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./
Драгия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Другос, Х - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Евтимиу - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Жоржов, Яни – половината му къщата е изгорена на 3 август 1902 г. от турските войници. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./
Иванов, Пандо – роден през 1890 г, по време на Балканската война служи в 1 рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 г – неизвестно кога демобилизиран./ виж:с.294./
Иверко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Илиев, Иван - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Илков, Коста – емигрирал в Северна Америка; установил се в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Иван. Спомени, т.ІV,с.11./
Илкова, Катерина – емигрирала в С. Америка; установила се в Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.11./
Илку, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Илку, Д. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Илку, М. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Илчов, Коле Стоянов - член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г.; плевнята му изгаря при въпросното нападение. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Ишкирова, Гоча Христова – родена през 1889 г.; както е работила на полето е била отвлечена заедно с майка си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Ишкирова, Катя Христова - както е работила на полето е била отвлечена с дъщеря си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Ишкирова, Софка Петрова - ранена през м.V.1908 г. при нападението на андартска чета ръководена от капитан Макри. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Ишкиров, Пандо –  член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Ишков, Васил – емигрира в САЩ през 1910 г.; установява се във Форт Уейн, Индиана; включва се в работата на тамошното македоно – българско дружество; на Втория конгрес на МПО и избран за президент на организацията; умира през 1961 г. /виж: http://www.macedonian.org/about/history_eshcoff.asp./
Ишков, Дине Карайоргов  – роден през 1838 г.; убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.VІІІ.1903 г., в мест. Присой ./виж: Ипр.,1983 , кн.3, с.128; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Йоанис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йорг - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Йоргич - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./
Калков, Дине – роден ок. 1818 г.; убит от турците при опожаряването на селото на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.1983,кн.3,с.128; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./
Калков (Калку), Георги (Г. ,Йоргето) – роден през 1916 г.; водач на коледарска група в първата година от диктатурата на Метаксас, когато било забранено да се пее на майчин език, но тъй като никой не можел да запее коледарските песни на гръцки казал на другарите си: „Немате стра, бре да му е...майката, ке запейме по наши, полека.”; през юли 1946 г. става командващ на въоръжена група в рамките на НОФ в пл. Вич; цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили; от пролетта на следващата година влиза в ДАГ; след първия конгрес на НОФ е избран за член на Главния му комитет; умира в местността Кунджилия в Пиерия на 18.3.1948 г.; посмъртно е повишен в чин майор от ГЩ на ДАГ. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 12; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2008..., с.20.; Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калкос, К. - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калку, Димитрула - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Каратодоров/ Карайоргов, Юргов/ , Хр. - член на ВМОРО и СК; кехая. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.  61,62,111,186./
Каратолис, А. - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Касарис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кафеджис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кипров, Васил – обвинен от жената на Т. Цильов, че е възможно да е предателя съобщил на турците за присъствието на Л. Москов и К. Рашайков, посочил къщата в която се укриват; дължал на черквата борч от 35 лири. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.
112/
Кляфас, Д. – измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Козина, Глигор - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Койков, Васил Атанасов – роден през 1848 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Конопис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Константа - емигрирала в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Константин - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Косев, Григори – съпруг на Лефка Иванова; баща му е емигрирал в Австралия; от 1947 г. иска да замине при баща си, но е мобилизиран от редовната армия; от 1950 г. се установява в Перт, Австралия, а от 1953 г. се жени за Лефка. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./
Костов (Кастов), Христо - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Костов, Митре – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кочов, Търпян/Търпен/ – бил човек, който дружал с турците и се породило съмнение, че е предател; къщата и плевнята му изгорели при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Чекаларов, В. Дневник...,с.186./
Кочова, Елена Кузова - както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Кочова, Стефка Василева - както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Кръсте, Панайоти - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кръстев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кръстев, Иван – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кузман, Дамян(Деймън) - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кузев, Дамян - по време на Балканската война служи във 2 рота на 2 Скопска дружина на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.391./
Кузо – епитроп; повдигнал е въпроса за отчетността на сметките. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,62./
Кьосев, Филето – според Филип Пеов е един от основателите на селото.
/ виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Лазова, Констандина – живее в родното си село; през 1959 г. сестра и Е. Тошева прави опит да я изтегли в България; молбата и е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./
Лазариду - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лебамов, д-р Александър –по родители от с.Вишени; живущ в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансофо отпечатването на ІІІ т от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./
Лебамов, Аргир – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; баща на дееца на МПО Георги Лебамов /Джордж Лебамов /; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от Спомените на Иван Михайлов. / виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./
Лебамов, Георги – убит от турците при сражението в което загиват Л. Москов и К. Рашайков, заедно със снаха си./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./
Лебамов, Георги/Джордж Лебамов/ – син на Аргир Лебамов; по родители от с.Вишени; деец на МПО; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от спомените на Ив.Михайлов; също така с брат си Иван спонсорират намирането на гроба на Владо Черноземски в Марсилия.  /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12; Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.79; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов..., т.І, с. 900./
Лебамов, Иван – по родители от с.Вишени; живущ във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от спомените на Ив. Михайлов; член на МПО; също така подпомогнал и финансово с брат си Георги /Джордж/ намирането на гроба на Владо Черноземски в Марсилия. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов..., т.І, с. 900 ./
Лебамов, Климент -  по родители от с.Вишени; живущ във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ.от спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./
Лебамова, Василица – убита от турците заедно със свекъра си на 3 август 1902 г. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./
Лебанов, Атанас /Ат. Лебамов/– емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана;  открил собствен магазин; подпредседател на ЦК на МПО. /виж: Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.190,273./
Лейков, Василето – дядо на Атанас Лейков; участвал в прокопаването на Коринтския канал. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 8./
Лейков, Георги - за да се спаси от гръцките жестокости, избягва от родният край със семейството и се установява в Драмско през 1944 г. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.20./
Лейков, Коле – роден ок.1838 г.; заклан от войниците в местн. Присой. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./
Лекимис, А. – изпратен на заточение през септември 1946 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Леко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Лурос, П. - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макрицкова, Султана Йошова – родена през 1863 г.; както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Марков, Васил Христов – роден през 1848 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит в мест. „Лапчени”на 8.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Марков, Георги - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Марков, Дамян Константинов – роден през 1858 г.; баща на Т. Марков; самоук; дългогодишен кмет на селото; ръководител е на селския комитет на ВМОРО и член на първия Околийски комитет в Костур през 1900 г; през 1902 г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор; участва в Илинденското въстание; през 1912 г е арестуван от новоустановилата се гръцка власт и е изпратен на заточение на о. Трикери; умира на 28.І.1941 г. в София. /виж: в.Зора,1941,бр.648; М. Николов, Революционното движение...,с.56;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 656; Чекаларов, В. Дневник...,с.35; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХІХ./
Марков (Марчов), Дамян – роден през 1862 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Марков, Йорго – член на ВМОРО; назначен за касиер на СК./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 111./
Марков, Търпен Дамянов – роден през 1879 г.; син на Д. Марков; учи в Солунската българска мъжка гимназия, а по - късно завършва Битолската българска гимназия; един от двигателите на ученическият кръжок към Тайното революционна братство в Турция, след вливането му във ВМОРО се приобщава;  учител в родното си село; арестуван за революционна дейност успява да избяга от затвора; под името Димитър Върбанов  отива учител в Малко Търново през есента на 1902 г.; там е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; умира на 21.ІХ.1903 г. в Пловдив. /виж: Орманджиев, Ив, Георги Кондолов и...,с.45; Освободителното движение в...,т.І, с.ХХІХ; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.111; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 656; Из архива на Гоце Делчев ...,с.609; Марков, Г. Хрупицко..., с.134./
Масинис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мелиов, Пандо – по време на оран на нива открил голям глинен съд ( питос ). /виж: Лейков, Ат. История..., с. 11./
Мелйов, Яни – четник от селската чета по време на Илинденското въстание. Загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278./
Мелйова , Елена Василева - ранена през м.V.1908 г. при нападението на андартска чета ръководена от капитан Макри. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Мелйова, Кузовица – родена през 1878 г.; невеста, която била скотски изнасилена от множество войници./виж: Георгиев, В, Ст. Трифонов, Македония и Тракия... , с.278./
Мелиу, Евдокия - измъчвана и бита  от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мелиу, М. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мелиу, Н. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мелов, Стасето  – член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Милиос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Милку, Н. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Милошев, Панайот – роден през 1927 г.; записва се като доброволец в ДАГ през 1947 г.; взема участие в сраженията на Вич, Сиянечко, Караджовско; ранен в защитата на Вич през май 1948 г.; заради проявената му храброст и военни способности е произведен в чин капитан и е командир на рота от 10 дивизия на ДАГ; в сраженията за овладяването на Съботско загива на 23.12.1948 г.; на 2.2.1949 г. с указ е обявен за герой и е награден посмъртнос медал за храброст. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Митре, Никола - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Митрев, Йорго – роден през 1835 г.; убит от турските войници на 2.VІІІ.1902 г. Заедно със снаха си. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./
Митрева, Мария Василева – убита от турските войници на 2.VІІІ.1902 г., заедно със свекъра си. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./
Михайлов, Евтим - по време на Балканската война служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО, 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.458./
Михо - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./
Набакос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Никовичев /Никовичин /, Стоян Митрев – роден през 1885 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета използван за заложник и след това убит в местн. „Дивячките” през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Никовичева /Никовичина/, София Стоянова – отвлечена със съпруга си както работила на полето от андартската чета на капитан Макри, и била използвана като заложник, в местн. „Дивячките” е ранена през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Никола - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Никола(Николи) - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Николов, Иван - изгоряла плевнята му при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./
Николов, Христо - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нолев, Христо –  участва като доброволец в българската армия по време на Сръбско – Българската война от 1885 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Огненов, Василето – лежал в гръцкия полицейски участък в Костур, бит с пръчки и камъни. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./
Огненос, Мария Наумес - емигрирала в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Палеганкин, Томето – починал от сърдечен удар при тържеството за Илинденското въстание по време на италианската окупация на Костурско. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./
Пандо, Георги - емигрирал в САЩ през 1907 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пандо, Никола - емигрирал в САЩ през 1912 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пандо, Петре - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пандо, Петро - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Панделис - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пандов, Георги – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Пандов, Спиро – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1915 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Пандорф, Никола/Ник/ – роден около 1892 г; емигрирал в САЩ по време на Хуриета; работил в различни щати, докато се установи във Форт Уейн, Индиана; до 90-та си година работи в „Линкълн лайф иншуранс къмпани”; участник в първият конгрес на Македоно- българският съюз в Чикаго; член на МПО; умипа през 1983 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.61,273./
Пантелис, Козмас - емигрирал в САЩ през 1915 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Панчо, А. – цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Панчос – три семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папатолис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
папа Йорг - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Паппас - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Параскенари, К. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Парценари, Калиопи – измъчвана  и бита  от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пасу, Агно - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пеов, Филип   събирал информация за родното си село. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Петко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...., с.101./
Перникис, Н. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Петров, Кузман(Канзан) - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Плаков, Димитри - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
поп Димитър – завлечен от турските войници при нападението над селото по време на Илинденското въстание. / виж: Ипр.,1983,кн.3,с.128./
поп Кочо – роден през 1833 г.; член на ВМОРО; издигнат за председател след свалянето на поп Христо на СК; убит по време на Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 111,295./
поп Кузо Марков – свещеник в селото по време на италианската окупация. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./
поп Трифон – роден ок.1838 г.; на 25.VІІІ.1903 г бил отведен от турските войници в посока към с. Габреш, където по пътя бил промушен с щикове./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
поп Христо – през 1879 г. е бил певец в местната църква; екзархийски свещеник;член на ВМОРО; избиран за председател на СК; свален от председателското място за разкол в селската организация и за това, че не е изпратил писмата за оказване на помощ  до съседните села, а лично той избягал в с. Бабчор по време на сражението, в което загива К. Рашайков и Л. Москов; забягнал в Б. Блаца, за да се спаси от турските зверства по време на Илинденското въстание, а по – късно се изселва и в България, за да се спаси от преследванията на костурския владика Г. Каравангелис; според учителят Наум Христов, той е бил един от добрите свещеници в Костурско. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.128; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник..., с.61,106,110-112,186; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІІ; . Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./
Попдимитров, Милош – фолклорист. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попхристов, Дамян – роден през 1888 г.; от 27.6.1950 до 18.8.1954 г. е пълномощен министър в Риму Италия. /виж: Министерство на външните работи. Посолство на Република България, Рим, Италия./
Постанаров,Тиме - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./
Пръстенаров, Митето – член на КПГ, делегат на Солунския конгрес проведен през 1934 г. /виж: Лейков, Ат. История...,с.5./
Пуфис, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пуфка, Димитрула - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пуфка, Пилка - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пълтев, - учител; член на ВМОРО; секретар на СК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61./
Райко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Рашайков, Йото – четник в четата Н. Андреев; ранен в сражението в Смърдеш на 28.ІІІ.1903 г.; по време на Илинденското въстание е войвода на селска чета от Вишени включена в отряда на Ив. Попов. /виж: Ипр.,1983,бр.3,с.124; Илинденско-Преображенското въстание 1903-1968,с.233; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХХІХ; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.391; Чекаларов, В. Дневник...,с.167,207,208,261./
Рашайков, Колйо (Никола) – роден през 1867 г; член на ВМОРО; терорист на организацията наказал със смърт гръкоманския учител в с. Шестеово даскал Танас в с. Тиолишча през септември 1899 г.; загинал заедно с Лазар Москов в сражение с турската войска в родното си село на 2.VІІІ.1902 г . /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с. 57,58,64,73,106,110-113,157; От София до Костур...,с.176; Дневник на костурския войвода...,с.62; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІ, ХХХІХ; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.16../
Рашайкова, Колевица – разпитвана за съмнение в предателство по повод смъртта на съпруга и; съобщава че много жени се събрали и играли хоро, като научили за смъртта му. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.112./
Ресинис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Решайкос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Римпапов/Ромпакас или Христо/, Тома /Томас/   гръкоман; ръководител на група в местната селска организация по време на гръцката въоръжена пропаганда назначен от Й. Тзавелла; участва като милиционер в нападенията над с.Дарда, Корчанско през 1906 г.; през 1907 г. участва в нападението над с. Косинец; послужил като предводител на андартските чети нападнали Вишени през май 1908 г.; ранен в коляното от защитниците на селото; по време на Балканските войни не взема участие; след Междусъюзническата война се преселва в Битоля; участва в сръбските контрачети срещу българщината; получил пенсия от сръбското правителство; според други гръцки източници взема участие в двете Балкански войни и в Първата световна война като гръцки доброволец. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 3- 4; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76;. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. X-136/
Ристовица – била бита за това, че играла хоро като разбрала за убийството на К. Рашайков. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 112./
Родьов /Родйов/, Христо – роден през 1848 г.; участва като доброволец в българската армия по време на Сръбско – Българската война от 1885 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит на 8.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Свирков, Христо  –  участва като доброволец в българската армия по време на Сръбско – Българската война от 1885 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Секолопулу - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сидо – споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. с.89./
Сидос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Силянов, Димитър - по време на Балканската война служи в 1 рота на 6 Охридска дружина на МОО,1.Х.1912 г, неизвестно кога демобилизиран. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.610/
Сиолу, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сиолу, К. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сиоповоу - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сотириу - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сотиров, Гиле – роден през 1830 г.; убит по време на Илинденското въстание в родното си село. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.294./
Спасо, С - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Спирос, Л. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Спирос, П. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стана – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Ставро - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Стефанос, Андрея - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стоянов(Стоян), Митре – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1903 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Стоянов - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стумбов, Васил/ Цильо /  - един организаторите по честване на годишнината от Илинденското въстание през 1941 г. в селото; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; фолклорист.  /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6; ИДА,т.94,с. 74; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Талев, Христо - по време на Балканската война служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО, 1.Х.1912 г, неизвестно /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.688./
Таско, Гр. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тасос, А. – през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тодор - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Толев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тома – строител на воденици през ХХ в. във Вишени и околните села. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 10./
Тоскос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тотонидис - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тошева, Ефтимия – преселила се да живее в Пловдив; през 1959 г. подава молба до ЦК на БКП да изтегли от Гърция сестра си К. Лазова със семейството и; молбата е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./
Трайков,Търпо – роден през 1842 г.; в къщата му се намирали турски войници на конак, които го убили на 2.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./
Траяна – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./
Траянос - семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Трифос, Яни - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Търпов, Спиро – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
хаджи (Хаджиов) Спиров - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хаджиев, Сидо -  според Филип Пеов е един от основателите на селото. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./
Хаджиев, Спиро Иванов – роден през І.1873 г; един от първите членове на ВМОРО в Костурско; по време на Илинденското въстание е войвода на чета от родното си село; участва в превземането на градчетата Клисура и Невеска; в края на въстанието влиза в четата на Б.Сарафов и заминава за Княжество България; завръща се в родния край; войвода на селската милиция; взема участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти през май 1908 г.. /виж: Ил.Илинден, 1944, бр.2, с.11-13; Лейков, Ат. История на..., с. 4./
Христо, Константин – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христо, Наум – роден през 1875 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов, Георги Андреев – роден през 1881 г.; член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е войвода на чета в Костурско; къщата и плевнята му изгорели при нападението на андартите над селото през май 1908 г.; емигрира в САЩ през 1909 г. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.179; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm ./
Христов, Йоте – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов, Костадин – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов, Наум - член на ВМОРО; заточен в Диарбекир с десетгодишна присъда. Възможно да е едно и също лице с Наум Христо. /Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията на българите..., с.25./
Христов, Никола – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов, Панайот - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христов, Тома - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цимопулос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цинцаров,Тимян/ Дамян/ - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.107./
Циули, Гр. – цялата  покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Циулу, Елени – убита след споразумението във Варкиза в жандармерията без причина. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цициас - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цомев, Стоян - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
.Цулев, Митре – къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.107./
Цулев, Ристе - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./
Цулев, Типо – член на ВМОРО; ятак; в къщата му се били укрили  Лазар Москов и Колйо Рашайков; убит от турските войници още преди да стане сражението; къщата му била опожарена./ виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.106,107, 110; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.XLІV./
Цулева/Пушева/, Ристовица - къщата и е изгорена на 3 август 1902 г. от турските войници / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./
Цулева/Цильова/, Типовица –разпитана за причините за станалото сражение в селото. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.112./
Чапас, Т - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янев, Яни – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./ 
Янкос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./
Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./
Янчов, Кольо –  член на селската милиция, взема участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./
269.Янчов, Тръпче – убит от турските войници на 2/3 VІІІ. 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./