сряда, 25 февруари 2015 г.

В памет на Митре Влаха и на загиналите с него и невинно наказаните за неговата смърт

обединената чета на Митре Влаха и Атанас Кършаков, през 1904-1905 г.


По повод годишнината от гибелта на Димитър Панджуров /Митре Влаха/, ще си позволим да публикуваме откъс от книгата на Георги Христов Марков „Хрупищко”:
„..Но вечните врагове на българския род не оставиха до край с. Жупанища без морален удар придружен с огромна загуба в човешки жертви. През една студена февруарска нощ тук загина многозаслужилият и безупречният легендарен войвода Митре Влаха с другарите си Вангел п. Христов бъдещият Костенарски войвода, Андон Брещенски и Ильо Въмбелски. След няколко дена районната чета погуби Кольо Гечов, Ставро Шишов, Димитър Апостолов, Христо Попов и Султа Далова. Първите трима обвинени в шпионство по убийството на Митре и другарите му, четвъртият по посочване на аскера някои скривалища, приготвени от него след като турците бяха го подложили на неописуеми мъки, непосредствено след злодиянието, последната за неморални деяния.
Тези две скръбни и пагубни покушения, извършени в един момент на голяма нужда от защитници на македонската кауза от домогванията на всеки ден засилващите се съюзени нейни врагове – турци и гърци, силно засенчва идеалното революционно минало на с. Жупанища. Падението на първите негови хора – членове на комисията, каквито бяха убитите К. Гечов, Ставро Шишов и Дим. Апостолов, особено първият който водеше, едва ли не през всичкия революционен период, освободителното дело в селото си умело с нужната сериозност и авторитетност, чувствително накърнява революционния престиж на жупанци постигнат с такъв труд, с такъв пламенен патриотизъм , с толкова морални и материални и човешки жертви. Дали, тъй печално  загиналите трима жупанци сами подготвили своята участ – смъртно наказание е един въпрос, който преди да се вземе за свършен факт, трябва да се разясни, за да се види самата истина, за да се запази авторитетът на организацията, честта на селото и тая на покойните дългогодишни безупречни дейци в полето на освободителната идея. Един бегъл поглед  върху развилите се напоследък в страната събития от една страна и върху условията и обстоятелствата от друга, при които се извърши страшното покушение на Митре и другарите му, ще хвърли достатъчно светлина върху достоверността на печалния факт, за да се узнае виновността или невинността:
  1. Враговете на българщината – турци и гърци да я провалят и унищожат, взаимно помагайки си, що се отнасяло до постигането на тая цел, създали в околията голяма шпионска мрежа, която следеше движението на четите и донасяше на своите господари. Съществуването на нови предатели мъчно можеше да се открие. Изменниците сполучливо и безнаказано са играели мръсната си роля. Турските офицери, между които и присъстващи при погубването на Митре и другарите му, дошли у П(андо) Сидов в с. Жупанища след Хуриета казваха, че предателството на това престъпно дело, станало в с. Апоскеп от братя х(аджи) Минчови, минаващи за честни и верни работници. Това предаде покойният Кольо Суков. Достоверността му обаче нуждае се от доказателства.
  2. Турските власти, особенно военните, напоследък се заели усърдно с преследванието и унищожението на четите, от които зависело главно, ако не и изключително, понататъшното поддържане и съществуване на революционната организация. За тази цел те усвоили и практикували нов начин и нова тактика на действие за откриване местообитаването и движението на „страшните” за тях комити, и за тяхното нападение. Войскови части нощно време, незабелязани от никого обсаждали селата и изходните пунктове и то едновременно по няколко села и пунктове. Напущали последните преди зори също неподушени от никого. Същата вечер едновременно с Жупанища били обсадени с. Смърдеш и др. Ако ставало нужда да навлязат в някое обсадено селище това правели призори или по-късно, като си давали вид, че сега пристигат. С тая тактика и подпомогнати от своите оръдия – гърци и българи – ренегати, местните турски власти постигнали вътре в няколко месеца крупни резултати, каквито нито един бяха постигнали преди и първите години след въстанието. Така те сполучиха да избият през месец септември 1906 г. в с. Езерец трима четници; през м. октомври с.г. в с. Добролища – войводата Кольо Добролитски и двама четници; м. февруари 1907 г. в с. Дреничево също 3-ма четници, в с. Жупанища с.м. и година Митре и другарите му. Малко след това в с. Косинец – още трима: Нашко (всъщност Нумо-б.м.) Марковски, Гуше Зубов и Щерьо Зисов.
  3. Разприте между хрупищките районни чети, своеволията, нарушенията на дисциплината, непредпазливостта, като следствие от това на някои четници, останали в последствие без сериозни титулярни войводи, немалко допринесли за постигането на горните нещастия. Тази анормалност между редовете на борците из Хрупищко, това падение на някои от тях до деморализиране, предизвика посред зима движението на кроткия, благия, тихия, скромния Митре, но велик по своята неустрашимост и своя борчески дух, незнаещ и непризнаващ никакви пречки при изпълнението на своя дълг, дори застрашаващи живота му.  
  4. Няколко дена преди случилото се нещастие с тоя герой и другарите му станало сватба в с.Жупанища. Тук са Търпо Бузльо, заместник на покойния К. Добролитски и четниците Доно Брещенски и Гиро Дренитски. Искат да играят, селската комисия строго им запрещава. Въпреки това те посещават сватбата и удовлетворяват желанието си. Изникналият конфликт между тях и членовете на комисията и едните и другите представили на Митре. Срещата стана в с. Апоскеп. Заминават в Жупанища. От тук със своя четник, придружен и от Вангел п. Христов и Доно Брещенски, Митре заминава за с. Старичени. Остава разглеждането на спора и присъдъдата по него на връщане. В Старичени покойният заедно с Георги Христов нареди останалите живи момчета от някогашната славна Костенарийска чета – Гуше Зубов, влах от същото село и Щерьо Зисов, Кастяндав брат да заминат за България на почивка, като нетърпими поради тяхната разюзданост. Вангел п. Христов назначи за войвода на Костенарията, който до рекрутирането на свои четници да си служи при нужда с такива от Нестрамската районна чета, а другарят му и съселянина му за такъв на последната. Митре на отиване от Старичени и на връщане от там за Жупанища обходи и селата Маняк, Изглибе и Тиквени. От последното село заминаха за лобното си място.
Спрял е с момчетата си у Кольо Гечов, който ги завежда на квартира у Кольо Зисов. Уведомен от хазяина си за някакво сражение станало в Смърдеш, поискал да узнае  за характера и резултатите му. Приготвено писмо за тая цел  Кольо Зисов предава на К. Гечов да нареди той като председател на селската комисия за препращането му в с. Дъмбени. В тоя момент се открива присъствието на аскер навлизащ от долния край на селото. Хазяинът предава това на Митре, който нарежда да напуснат последното. Въпреки увещанията дори и молбите на домакина другарите му да останат  в сигурното ново и никому неизвестно още скривалище, дългогодишният борец, спасяван много пъти при подобни случаи и мислейки, че аскерът сега пристига и докато сполучи да обсади селото, те ще земат балкана, останал непреклонен. Той не желаел да става причина да пострадат селяните и да загине марцина в случая, че бъде открит от врага. Тръгват с него и момчетата му, навлизат в един дол, водещ към върха „Св.Троица”, за да не бъдат забелязани. При изхода на дола – местността към монастира „Св.Никола” наречена „Росо”, били открити и нападнати. Мястото никак не им позволяваше да проявят своята неустрашимост и да развият своята боева сила. Скоро загинаха безславно без да причинят на неприятеля никакви човешки загуби.
За завръщането на Митре никой не е знаел, освен Кольо Гечов и К. Зисов, не бе уведомен Търпо Бузльо, който с двама още четника квартирува тук. Първите злокобни пушечни гърмежи изненадали всички. Четниците недоумяват и докато земат решение как да постъпят в случая сражението се прекрати. Мнозина биха го отдали на шашарма други на турска игра с цел да открият присъствието на комити в селото. Не съмнало още тържествуващите турци влизат в селото, нареждат да се съберат всички мъже в черквата. Чаушин някакъв си на два пъти потърси Кольо Суков под името Кольо Чока. Суков възползван от от погрешното предаване на прякора му мълчал. Посочил го Христо Шелуовара, ренегат, който придружавал потерите да лови своите братя. Офицеринът ядосан, че потърсеният умишлено не се обадил, бил го да безсъзнание. Нещастникът бил бит няколко пъти. Немилостиво били бити още Кольо Зисов, Георги Гогов, Чудов от Охрид, учител в селото и Христо Попов. Последният не можа да издържи: посочил на мъчителите си някои скривалища приготвени от него. Издателството извършил насаме. При лична ставка с Кольо Суков, той отказал, затова Кольо изпитал юмруците на разярените побойници. Каймакаминът от Кастур, уведомен за големия успех на аскера, за погубването на най-върлия враг на довлета; на хвъркатия герой, който цели години наред се дирил под камък и дърво и който тъй доблестно се спасявал от устройваните му капани нанасяйки им големи загуби, пристигнал на местозлодиянието. Престават побоите, може би заповед на шефа на околията. Тури се край на издевателството, което по всяка вероятност  би разкрило и скривалището дето са били скрили четниците. Аскерът с труповете на своите жертви натоваре на мулета, заминали тържествено за Костур. Оставени на показ пред входа на хукюмата почти по бели гащи, безжизнените останки на героите били фотографирани. Другия ден погребани в комитските гробища под с. Апоскеп, газени и сквернени от нечисития гръцки крак и вместо паметник да краси това свято място, останало опустено и покрито с буреняк.
От изложеното по горе, относно събирането на мъжете в черквата и нанесените побои, става ясно, че аскерът действал по предварително определени директиви и дадени инструкции, с цел да открият присъствието на лоши хора в селото, може би и на Митре Влаха или поне посоката на тяхното движение. Кольо Суков бил посочен от по-рано като най-близък и най-верен човек на комитите. Дали останалите бити жупанци се смятали за такива, по доносничество или случайно ги подложили на изтезания остана неизвестно. Може би побоите щели да продължават в по-висок темп и в по-широк размер за разкриване на всичко що се знае в Жупанища по организацията, ако случайно Митре и другарите му се изплъзнеха от ръцете на обсадителите, които с погубването им морално са напълно удовлетворили. Тоя начин на действие иде да покаже, че местните турски  власти узнали движението на Митре, отбиването му и пребиваването на други четници в с. Жупанища. Но кой извърши предателството, как и къде стана то, остана тайна.
След великото покушение заговори се, че движението на жертвите било открито още в с. Апоскеп отдето тръгнали за Жупанища, че те били предадени от тиквенци Ристо Царо и Зисо Каптиено, че били забелязани от самия аскер на пътя от Тиквени за Жупанища. Но всички тези слухове останали си само догатки и предположения. Истинският извор на злото си остана неразкрит. Но с положителност може да се твърди, че всички демонски сили против българщината и нейния стремеж за извоюване на политическа свобода бяха въстанали противнейния най-велик представител в околията, следователно най-опасния враг за сигурността на държавата и еленизма. Това изключва намесата пряка или косвена във великото злодеяние на К. Гечов, Ставро Шишов, Дим. Апостолов. Ръководното началство на освободителното дело обвини тях в шпионство, зарад което смъртно били наказани. В полза на тяхната невинност говорят и следните обстоятелства:
  1. Преди да се земе туй съдбоносно решение, комисията получи изрична заповед, носеща подписа на П(андо) Чулков, сега покойник, гласеща;  в продължение на няколко дена да открият и посочат предателите по убийството на Митре и другарите му, в противен случай те ще отговарят с живота си.
  2. Обтегнатото отношение между някой четници от районната чета и комисията иникнали поради запрещенията на последната, особено председателя и, да не своеволничат първите, поради което влагайки се лична амбиция при издирването корените на злото за морално удовлетворение, допринесло се за увеличение на подозрението и съмнението, паднали върху тримата комисари.
  3.  Повдитането на всички  врагове на българщината и нейната осовободителна кауза с цел да го повалят и унищожат с всички средства, революционното околийско началство задушавано излагано в опасност за осъществяването на освободителното дело дори и на българщината трябваше бързо да реагира и действува, за да излезе от туй безизходното положение ; трябваше да се убият оръдията  на турци и гърци, за да се всее страх между населението, за да не се създават  измежду него нови такива, виждайки съдбата на шпионите. Изтребването на последните служеше и за морално удовлетворение на опечалените, за отмъщение на злодеите, за намаление на многобройните врагове и за манифестиране силата и мощта на революционната оргазация. Бяха решили да убият едновременно всички заподозрени в шпионство, за да всеят страх между населението.
  4. Мерките взети против враговете на последната, за да се запази тя от техните домогвания трябваше да се прилагат при едно възбудено състояние  на духовете, причинено вследствие създаденото от неприятелите лошо положение за съществуването на освободителното дело и многобройните жертви, особено тая в лицето на Митре. При такава психологична атмосфера каквато разсъдъка затъмнява, не може да се действува разумно, не може да се схванат нещата каквито са всъщност, не може да се действува безпрепятствено, обективно и безгрешно. Тези обстоятелства взаимно засилващи се наложиха смъртната присъда да се изпълни върху живота на тримата дългогодишни  революционни работници. Останалите двама убити едновременно с тях, а именно Христо Попов и Султа Далова наказали се – първия за издаването на посещавани от него скривалища, последната за неморални деяния нетърпящи и осъждани от институтите на ВМОРО. Подозрението в шпионаж на Дим. Апостолов се засили и оправдава донякъде от обстоятелството, че той е брат на известният ренегат свещеник Аргир и член на Апостоловската фамилия. Но защо съселяните му и районната чета и началството го търпели и го издигали често пъти до положението на член на комисията, считайки го не само благонадежден, но и достоен, да поста щому се поверявал? Не говори ли това, че поведението на брат му изменник не ангажира неговото добро име като революционен деец? Когато може да се дойде до такова заключение за Дим. Апостолов, който чрез брата си, оръдие на гръцката Митрополия можел да попада под гръцко зловредно влияние и от него да се създаде опасен за организацията орган на нейните врагове, що остава да се каже за другарите му, по идея, длжност и съдба, К. Гечов и Ст. Шишов, които са били до момента на преписваното тям злодеяние, далеч от влияние, едничкия извор за създаване на пряко или косвено шпионство? …
От изследванията, които направи пишущият тия редове, лично и добре познат на К. Гечов подобни признаци не са се открили както нему, така и на другарите му – Ст. Шишов и Дим. Апостолов. Същият подчертава тяхната невоност в името на истината и за запазването честта и авторитета на организацията, честта на селото и техния дух от сквернение с прозвището предатели.


Откъс от книгата на Георги Христов Марков. Хрупищко.Държавен Архив – Хасково, 2002, с.169-174.

Костурски край - Руля

Руля /Хровиля,Черулина,Рула,Рулия/ дн. Κώτας



музеят на Коте Саров в родното му село
Според преброяването от 2001 г. с. Котас (Руля) се намира в тогавашната община Кристалопиги (Смърдеш), префектура Флорина /Лерин/.
стара къща в с. Руля
Селото е разположено на 38 км югозападно от Лерин и на 30 км северно от Костур в подножието на пл. Корбец в областта Корешча. На северозапад селото граничи с Бесфина, на североизток с Търново, на юг с Брезница, на изток с пл. Черна гора, а на запад с Върба планина. Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица.
Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър (дефтер) от 1530 г., където е записано като Хровиля с 25 семейства.
съдбата на старите къщи 
В Османският данъчен регистър (дефтер) от 1568/1569 г. се поменава под името Черулина с 28 семейства и 8 неженени. Приходът, който внасяло селото в османската хазна бил 4000 акчета. Ако се има в предвид, че е бил плащан данък за шира, би означавало, че са се отглеждали лозя, и е възможно в този период селото да е било на по-ниско място от сегашното. Но все пак се е намирало около Рулската река, тъй като според въпросният регистър, селото е плащало данък и за две воденици.
От друга страна като се има в предвид и това, че във въпросният легистър не се споменава, че никой не притежава, или че селяните обработват нечия бащиния, би могло да се предположи, че селото е създадено по-късно.
Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин - Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“.
Според Хр. Тзавелла през 1865 г. в селото е построена черквата „Св. Богородица” и е отворено българско училище.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол и през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Руля е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Рула има 400 жители, християни, църква и две ханчета разположени по пътищата.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено Рулия.
В каратата на Контогони е посочено под името Рула и е християнско.
В статистиката си Теплов посочва, че в Рулия има 30 къщи и 100 жители българи.
Според статистиката на Веркович в с. Рулия къщите са 40, в които живеят 54 семейства, всички са български – мъжете са 157, а жените – 162.
В статистиката на Ростковски с. Рулия има 86 къщи с 435 жители славяни-екзархисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Руля има 500 жители българи, намиращо се в нахията Корешча.
стара къща от Руля
В началото на ХХ в. почти цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.
По време на Илинденското въстание от 1903 г. в Руля се организират две чети на ВМОРО – селска с 37 четника под войводството на Ставро , който е и кмет на селото и четата на Коте Хр. Саров, наброяваща 169 четника, но не всички са от селото.
След Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото минава под върховенството на Българската екзархия, за което свидетелства в писмо до княз Фердинанд БТА в Битоля – Андрей Тошев.
Това преминаване на селото към Екзархията, било санкционирано от турската власт, като тя не дала разрешително да бъде отворено българско училище през учебната 1904/1905 г.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище, в което се учат 45 ученика, обучавани от един учител.
Според сведения на гръцката църква през 1903 г. селото преминава към Екзархията.
Сведенията, които дава в писмото до жена си Павлос Мелас споменава за гръкоманството  в селото: „В селото има трима свещеници и един учител, който говори доста зле гръцки език. В една класна стая учат всичките 23 деца, всред тях няма момичета.”
къща в с. Руля
На 29.9.1905 г. андартски отряд принуждава селяните да подпишат петиция до владиката в Костур, с която декларират, че се отказват от Екзархията. Подписаният документ бил занесен във владишкия дом в градът от делегация. След това били изпратени от Г. Каравангелис, да я депозират в конака. Каймакамина, като я погледнал, ги запитал: „Защо, желаете да станете гърци, след като вие сте българи?” На, което член от депутацията отговорил: „Ако и ти дойдеш със заплаха и ни принудиш да станем турци, ще го направим, за да спасим селото си”.
Два дни след завръщането на депутацията селото отново било обкръжено от андартския отряд. Делегатите били безмилостно бити, пострадали и жени от селото.
Но въпреки всичко през 1907 г. с. Руля вече не се счита от Вардас за крепост на гърците в Костурския край.
В началото на април 1908 г. турската власт претърсва селото, като обиските са съпроводени с насилие и изтезания.
стара къща от с.Руля
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Руля преди Балканската война има 75 български къщи.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. селото е част от Преспа и в него живеят 572 жители, от които 303 мъже и 269 жени.
През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич с. Руля наброява 100 славянски – християнски къщи.
Според Михаелидес две семейства от селото емигрират в България.
През 1927 г. селото е прекръстено на Катохорион, а през 1932 г. на Котас по името на Коте Христов.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 491 ж., и в него са настанени двама бежанци след 1922 г.
В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 120 семейства, от които 70 са със славянски вярвания.
Според преброяването от 1940 г. в с. Котас живеят 586 жители, от които 272 мъже и 314 жени.
Статистиката от 1945 г. посочва, че в селото живеят 619 души, всички са славяноговорящи, 200 от тях са с антигръцки настроени, 269 са съмнителни, а само на 150 може да се разчита.
По време на Гражданската война в Гърция над 125 човека от селото се включват в редовете на ДАГ и НОФ, а 35 са жертвите дадени от селото в периода 1947-1949 г.
Надморската височина, на която е разположено селото е 946 м.

В спомени,документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Аличев, Стоян – заклан от турците по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Аличева, Павловица – бременна; по време на Илинденското въстание е била разпрана с ятагн от турците и гледали малкото и дете извадено от утробата и, а след това е заклана. ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Андон, Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Атанасова, Севда /Севда Атанасиу/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Атанасовски, Гьорги /Георги Атанасиу/- загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Бицков, Блаже – водещ кларнетист, направил магнетофонни записи в Националното радио. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./
Бицков, Доне /Доне Бицко/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Бицков, Кръстьо - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Бицков, Насо - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Бицков, Ристо - загинал през 1949 г. в Сиянечко. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Бицкова, Мара - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./
Боцо/Тоцо/, Агапин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Велкан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Велян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Йован - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бърнчуков, Тодор Цветков – племенник на Коте Саров; заведен в Битоля от Мухтар ага за да присъства при изпълнението на смъртната присъда над роднината му. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 652./
Бърсе, Александра - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Бърсе, Павле - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Вангелов(Вангел), Младен(Уладен) – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Васил К. – отведен  като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Васил Л. – отведен  като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Василиу, Елени – изнасилена от полицаите през април 1945 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Витачо, Яно - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е житер на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Вичко, Стойко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Вучко, Апостол - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Гаповски, Илия /Ило Г. Гапков/ - загинал през 1949 г. на Лисец. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Георгиев(или Димитров), Димитър/или Георги/ – роден през 1883 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец; един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георгу, Еленка - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Георгу, Мария - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Герг, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Герг, Кук – според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Герк, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Гиоргу, Карамфили - изнасилена от полицаите през април 1945 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грозданов, Васил – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец; един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Грозданов, Пандо – ковач; в неговата работилница е била пренесена архивата на Л. Кисилинчев и Кр. Тзавелла през 1941 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./
Делев, Л. – арестуван с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…, с.183./
Дельо – той трябвало да заведе четата, която да накаже Трайко. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.57./
Джавела, Насо - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Джавела, Рита /Пита/ - загинала през 1949 г. в Руля. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Джавеловски, Пане /Тане Джавела/ - загинал през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Джавеловски, Стоян /Стоян Джавела/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Вич. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Димако, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Димано, Дука - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Димитровски, Доне /Доне Димитров/ - загинал през 1947 г. в Преспанско. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Кале Динев
Динев, Кале – четник в четата на Коте Хр. Саров; според Хр. Тзавелла е последният, който го е напуснал; на общата снимка на четите на Митре Влаха и Атанас Кършаков, правена през зимата на 1904-1905 г., го виждаме там. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…,с.102.
Динева, Лефтерия - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./
Диневска, Стояна - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Диневски, Яне - загинал през 1948 г. в Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Дойчин, Домич - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Дуко, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
 Дуко, Стоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с такова име  са жители на селото и глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Завела, Алеко - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Анастас - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Велика - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Зоя - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Ставро - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Иванов, Васил – роден през 1884 г.; участва в Илинденското въстание; през 1904 г. става войвода на селската чета; след 1912 г. емигрира в Северна Америка; установява  се в Торонто, Канада. /виж:Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.62;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148./
Ивановска, Фана - отведена като дете бежанец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./
Ирини Л. – отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Ламбро - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Панула - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Тоани - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Урания - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йорго, Димитри - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Калина – тетка на Лена и София, която е останала да живее в родното си село. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Камбури, Вангел - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Карабаки, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Карагяковски, Вельо /Велио Караб/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Карафилов, Спиро – участва в Кресненско-Разложкото въстание, като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0% B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Карафиловски, Васил /Васила Карафилова/ – според в. Македонска искра е жена, която е загинала през 1949 в Буф, а според другият източник е мъж. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Кешини, Васил - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Кешини, Траян - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Кешинов, Йоан/Трайко, Стоян/ – баща на Траян; по време на Иванчовата афера започнал да предава на турците, като целта му била да предаде Коте; за да отклони вниманието на турците от с. Кономлади В. Чекаларов лично го съсича в началото на 1902 г.; самият Чекаларов посочва, че е убил Трайко/Стоян/ на 27.ХІ.1901 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 674; Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45./
Кешинов, Траян Йоанов/Стоянов/ – първоначално е бил член на ВМОРО; твърде красив; насила обрязан и потурчен в Костур; след убийството на баща му става явен сътрудник на турската власт; убит е от изпратеният четник Христо от Лерин на 3.І.1902 г., който след изпълнението на смъртната присъда е настигнат извън Костур и убит. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45-47; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.135; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 674-675; От София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ./
Стато и Веселина Козарови
Козаров, Стато – на фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Козарова, Веселина - на фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Коломанов, Христо – дядо на Стато Козаров; убит от гърците през 1912 г. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Конбир - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Конбир, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
 Коста Васил – баща на Дмитрула; емигрирал в Австралия по всяка вероятност преди Втората световна война. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./
Костовска, Димитрула Василева /Митра Костова,   Димитър Костовски /  - родена пруз 1927 г; загинала през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3; 1954, бр.1, с.2./
Костовски, Траян /Трайко Костов/ - загинал през 1949 г. при Лунжер. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Куно/Кото/, Дурли - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Куно, Илин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Марку, Зоя - загинала през 1949 г. при с. Отавион. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Масина, Богдан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Масина, Янак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Мечко, Малчко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Мечко, Стойо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
 Милев, Пандо – по време на Балканските войни е доброволец във 2 отделна партизанска рота и войник в 3 рота от 5 Одринска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.437./
Лазаров, Н. - арестуван с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…, с.183./
Мано, Стамко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
 Миховски, Лазо – загинал по време на Гражданската война. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./
Нестор Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ничов, Трайко /Трайко Ницу/  - загинал през 1948 г. в Сиянечко. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Ничо, Георге - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ничова, Фани Пандилова – родена през 1927 г.; сражавала се в редовете на ДАГ; загинала по всяка вероятност в битката за Лерин. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./
Нолиу, Вангелис - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Нолиу, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Оливер, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Папакарафили, Лазо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Папакарафили, Поликсена - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Папакарафили, Ристо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Пейо, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Пейо, Куно /Кото/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Пейо, Янко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Петровски, Гьорги /Георги Петрулос/ - загинал през 1949 г. в Преспанско. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
поп Карафил Бурджунов – служил в черквата „Св. Богородица. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
поп Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
поп Павел /Павле/ Настев -  служил в черквата „Св. Богородица”./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.22; Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
поп Христо Бурджунов - служил в черквата „Св. Богородица. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
Пандов(Пандо), Васил – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
папа Христос Пападимитрио – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: ΑΦΑΝΕΙΣ ΓΗΓΕΝΕΙΣ…, σ.170./
Пападопулос, Василис - член на  гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папакарафилис, Василиос – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./
Попкарафиловски, Васил – загинал през 1947 г. при Нестрам. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Преспаковски, Спиро - загинал по време на Гражданската война. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./
Рамо, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Мария - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Стояна - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Христина - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамовски, Ване /Ване Рамов/ - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./              
Рачков, Нестор – деец на ВМОРО; участник в сражението при с. Пъпли; след Балканските войни лежи Еди куле. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83% D0%BB%D1%8F./
Рачковска, Дафина Г. – емигрирала в Австралия; на 19.12.1952 г. се сгодила за Мик Марку  родом от с. Каленик, Леринско. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 3,с.2./
Рачковска, Трандафиля - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рачковски, Алеко - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рачковски, Тома - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ристевски, Ване Л. /Ване Христу / - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Ристевски, Ставро В. /Ставро Христу/ - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Ристевски/Мишевски/, Ристо /Христо Мишов/ - загинал през 1948 г. при Фалцата. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./# възможно е и да са двама лазлични човека
Ристовска - Пригода, Лена – дъщеря на Рина и Спиро; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша; там създава семейство. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Ристовска, Рина – майка на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша преселила се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Ристовска - Гаковска, София – родена през 1944 г.; дъщеря на Спиро и Рина; отведена като дете бежанец през 1948 г. в Румъния, първоначално в Синая, а по-късно в лагера Тулгеш; през 1956 г. се събира със семейството си в Полша; от 1966 г. се преселва в Скопие. /виж: Утрински вестник, бр. 2724, 30.6.2008; бр. 2739,17.7.2008./
Ристовски, Спиро – баща на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша; преселил се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Коте Хр. Саров
Саров, Коте Христов/ Костадин Хр. Саровски или Христо, Констандинос - Котас / -   роден през 1860 г.; според свидетелства на гръцки историографи той е най – известният славяноговорящ гръцки капитан;  без образование; причината да стане хайдутин, е че жена му била харесана от Касъм бей; член на ВМОРО от 1899 г.; терорист и куриер; през 1900 г. е назначен за войвода  на първата организационна чета в Костурско; ; честолюбив; ограбил пощенската кола идваща от Билишча, пренасяща пари, които отказал да предаде на Окръжния комитет на ВМОРО, което довежда до изключването на синовете му от Българската класическа гимназия в Битоля и са изпратени да учат в Атина от Германос Каравангелис на държавна издръжка от страна на Гърция; по време на Илинденското въстание участва в нападението над с. Пъпли, Преспанско;  още преди пристигането на гръцките офицери  Кондулис, Колкотронис, Папуляс и Мелас, четата му е на издръжка от гръцкия владика; с негово съгласие е убит Л.Поптрайков, като главата на войводата е изпратена на костурския владика Каравангелис; през 1904 г. е арестуван от турците и осъден на смърт чрез обесване; обесен е на Ат пазар в Битоля на 27.ІХ.1905 г., въпреки направените опити за неговото спасяване от страна на гръцкото консулство.  /виж: в. Реформи,1903 -1904, бр.7,9,27; сп. Македоно- одрински преглед,1905,бр.10,с.151;сп.Ил.Илинден, 1943,кн.2,с.12;Борбите в Македония и...,с.847;Николов,М.Революционното движение...,с.44-46,60-63,68-70; Освободителното движение в...,т.І,с.ХLVІІ; т.ІІ,с.ХLVІІІ; Силянов,Хр. Освободителните...,т.І,с.464; т.ІІ,с.581.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.49; Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.22-23; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 652; От София до Костур...,с.136-139,141-143,147-150,157,171,173,174,176,177; Чекаларов, В. Дневник..., 16,18,19,32-34,38,42,52-58,62,72-75,77,78,84,93,94,97,103-105, 113,114,117,118,122,125,126, 148,153, 154, 160,184,198,199,202-204, 234, 238,256,265,274,279,327; Дневник на костурския войвода...,с.19,60,86-90,163,184,196,241, 265,276,301-302; Из архива на Гоце Делчев ...,с.617; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./
Сарафовски, Насо /Насо Саров/ - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Сарафовски, Пандо / Пандо Саров/ - загинал през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Сару, Анастаси - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Сару, Вангелия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Сару, Левтерия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Стойко, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Стойо, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Стоянов, Геле(Коле) – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Тасе, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Тасева, Фана /Фана Тасе/ - загинала през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Тзавела, Кичо – роден през 1854 г.; заклан през 1905 г. от капитан Вардас /Георгиос Цонтос/ при нападение над селото. /виж: в.Шоу,25.07.2007,с.46-47./
Тзавелла, Кръстан – събрал 9700 поговорки и пословици от Югозападна Македония. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./
Ставро Тзавелла
Тзавелла, Ставро Стоянов – кмет на селото; войвода на селската чета по време на Илинденското въстание; убит от капедан Вардас. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148; Дневник на костурския войвода...,с.71./
Тзавелла, Трайко Кр. - един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./
Тзавелла, Христо – получил през 1954 г. прибраната от П. Грозданов архива. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./



Христофор Тзавелла
Тзавелла, Христофор Траянов – роден на 3.04.1934 г.; изпратен като дете на гръцки политемигранти в Чехословакия през 1948 г.; следва във Висшия строителен институт в Бърно; през 1955 г. заминава за Канада, с помощта на Червения кръст и се установява в Торонто и сътрудничи на различни вестници, създател на радиопрограмата „Македонски радиочас”; пристига в България през 1964  г.; поет, фолклорист, историк и етнограф на културното и историческото наследство на Костурско. /виж: в. Труд, 26.02.1999, с.9;Дума,31.01.2007;в.Шоу,25.07.2007,с.46-47; . wikipedia.org/wiki/Христофор Тзавелла./
Тодоро, Мичо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Тодоро, Ратко/Ранко/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Топалис, Апосотлос - член на  гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Трайко, Александра - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайко, Аргири - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайко, Пандо –на страниците на в. Македонска искра има публикувана обява, че се търси от Х.Н. Цигерис. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3./
Трайко, Севасти - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайков(Ерайко), Андреа – роден през 1891 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Трандафилу, Андромахи - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Василиос – гръкоман, който е убит в селото на 20.1.1906 г. от четата на Митре Влаха. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127./
Трандафилу, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Павлос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Траяновска, Трендафила /Фила Траянова/ - загинала през 1949 г.. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Трендафиловски, Насо /Насо Тряндафилов/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Трендафиловски, Мичо /Мито Траянов/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Трока, Лазарос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трока, Павлос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Троковска, Велика - загинала през 1949 г. в Руля. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Турлумис, Севасти – израства по домове в Румъния, като дете бежанец; успява да се събере със семейството си в Ташкент, СССР; през 1963 г. подава молба до славянския комитет да и бъде разрешено да се пресели със семейството си в България, като в родна земя; препоръчано и е да подаде молба до посолството в Москва. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 176./
Филипови, П. – семейство; съобщили чрез в. „Македонска искра” за станалият годеж на дъщеря им. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 15,с.4./
Филипова, Крисула П. – публикувано е съобщение във в. „Македонска искра, че се е сгодила за Ило Попов от Кучковени, Леринско, на 24.10. 1948 г. в Мелбърн. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 13,с.3./сн.30
Филов, Сотир – емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хажели, Вангел - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Хажели, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Анастаси - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Антигона - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Василиос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Георге - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Деспа - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Димитри - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Димитриос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Евдоксия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Евтимия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Елена - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Йоани - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Олга - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Христина - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Христо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христо Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Цигерис, Х.Н. – по всяка вероятност родом от Руля, емигрирал в Австралия; установил се да живее в Джералдтон; член на МАНС; пуснал съобщение във в. Македонска искра, че търси Пандо Трайко. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3./
Янаки, Калиопи - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янаки, Сотири - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янаки, Христо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янев, Никола – роден през 1861 г; завършено ІІІ отделение; каменоделец; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина;14.Х.1912 – неизвестно./ виж: Архивни справочници.т.9. Македоно... , с.819./
Яневски, Наке /Наке Накев/ - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

199.Янко, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Забележка: Представители на родът Тзавелла, за които се срещат сведения в различни източници, са споменати така, както са срещнати. За Османският документ от 1568/1569 г., за който авторите не са посочили, че се отнася за с.Руля, основанието ни, да считаме, че става въпрос именно за него, е че там не са посочени, да живеят или да имат собственост мюсюлмани, така както е съседни нему села - Брезница, Бесвина, Ошчима, Търново и др. планински села.

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Костурски край - Ресуля

Ресуля/ Ресулa,Ресульян,Καλονέρι до 1959 г./ дн. Βέλος

изглед към селото на идване от с. Моласи
Селото се намира на 26 км южно от Костур и на 14 км пак южно от Хрупишча.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Кастория.
черквата "Св. Илия"
Първите сведения за селото, което се споменава като Ресуля и административно попада в Хрупишката нахия, за момента са от 1568/1569 г. от Османски данъчен регистър, според който обработваемата земя на селото е разпледелена в няколко чифлика. Ликвидирането на последните остатъци от бащинии на християнското население, говори за много по-стар произход на селото от средата на ХVI в. Приходът, който влиза в държавната хазна е 2200 акчета. От същият регистър от данъкът за отглеждане на прасета и тяхното  клане за Коледа, логически навежда на мисълта, че населението, което работи в чифлиците е християнско.
Трудно е от малцината споменати имена в Османският данъчен регистър, да се определи тяхната етническа принадлежност.
През 1874 г. в селото е била построена църквата „Св.Илия”.
В картата на Генералния щаб на Австро-Унгарската армия селото е представено като Ресула.
В края на ХІХ в.  Ресуля е гръцко село в Населишка кааза на Османската империя.
В статистиката си Ростковски го споменава под името Ресульян, което се състои от 15 къщи, в които живеят 75 гърци-мюсюлмани.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Ресуля има 100 жители гърци християни.
Населението на селото е включено към създадените комитети в Костенарията от гръцката въоръжена пропаганда, през зимата на 1904 г.
След Балканските войни попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 129 човека.
През 1928 г. селото е применувано на Калонери, през 1959 г. -  на Велос.
Интересното е,  че при двете промени на имената на селото, липсват данни, то да е населено.
Надморската височина, на която е разположено селото е 1224 м.


В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Андрей – собственик на бащиния, която за известно време е била притежание на Тимур Мехмед, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г., когато вече е посочена като собственост на Мехмед Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Андрей, Киро – собственик на бащиния, която  е преминала в ръцете на Мехмед Хасан, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Апостолу, Т. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./   
Димитриос, В. – по всяка вероятност ръководител  на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  
Йоану, В. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  
Курд, Катиб - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Мехмед, Тимур – за известно време притежавал бащинията на Андрей, според данните на Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Петро – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, преминала в ръцете на Мехмед Чауш Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Сюлейман, Хюсеин - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Фотиу, Ат. -  член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  
Фотиу, К. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  
Хасан – земята на селото, му е била предоставена като тимар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Хасан, Мехмед – син на тимариотът Хасан; собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Хасан, Мехмед Чауш – собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
15.Хатун – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, станала собственост на Мехмед Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./