Руля /Хровиля,Черулина,Рула,Рулия/ дн. Κώτας
 |
| музеят на Коте Саров в родното му село |
Според преброяването от 2001 г. с. Котас (Руля) се намира в тогавашната
община Кристалопиги (Смърдеш), префектура Флорина /Лерин/.
 |
| стара къща в с. Руля |
Селото е разположено на 38 км югозападно от Лерин и на 30 км
северно от Костур в подножието на пл. Корбец в областта Корешча. На северозапад
селото граничи с Бесфина, на североизток с Търново, на юг с Брезница, на изток
с пл. Черна гора, а на запад с Върба планина. Руля е на десния бряг на Рулската
река, ляв приток на Бистрица.
Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър
(дефтер) от 1530 г., където е записано като Хровиля с 25 семейства.
 |
| съдбата на старите къщи |
В Османският данъчен регистър (дефтер) от 1568/1569 г. се
поменава под името Черулина с 28 семейства и 8 неженени. Приходът, който
внасяло селото в османската хазна бил 4000 акчета. Ако се има в предвид, че е
бил плащан данък за шира, би означавало, че са се отглеждали лозя, и е възможно
в този период селото да е било на по-ниско място от сегашното. Но все пак се е
намирало около Рулската река, тъй като според въпросният регистър, селото е
плащало данък и за две воденици.
От друга страна като се има в предвид и това, че във
въпросният легистър не се споменава, че никой не притежава, или че селяните
обработват нечия бащиния, би могло да се предположи, че селото е създадено
по-късно.
Според легендите селото е било първоначално в местността
Горно село, на самия път Лерин - Корча, но тъй като страдало от опустошенията
на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на
манастира „Успение Богородично“.
Според Хр. Тзавелла през 1865 г. в селото е построена
черквата „Св. Богородица” и е отворено българско училище.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника” издадена в Константинопол и през 1878 г. и отразяваща статистиката на
мъжкото население от 1873 г. Руля е показано като село с 36 домакинства и 100
жители българи.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Рула има 400
жители, християни, църква и две ханчета разположени по пътищата.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия
селото е посочено Рулия.
В каратата на Контогони е посочено под името Рула и е
християнско.
В статистиката си Теплов посочва, че в Рулия има 30 къщи и
100 жители българи.
Според статистиката на Веркович в с. Рулия къщите са 40, в
които живеят 54 семейства, всички са български – мъжете са 157, а жените – 162.
В статистиката на Ростковски с. Рулия има 86 къщи с 435
жители славяни-екзархисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Руля има 500
жители българи, намиращо се в нахията Корешча.
 |
| стара къща от Руля |
В началото на ХХ в. почти цялото население на Руля е под
върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има
70-90 патриаршистки семейства.
По време на Илинденското въстание от 1903 г. в Руля се
организират две чети на ВМОРО – селска с 37 четника под войводството на Ставро
, който е и кмет на селото и четата на Коте Хр. Саров, наброяваща 169 четника,
но не всички са от селото.
След Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото
минава под върховенството на Българската екзархия, за което свидетелства в
писмо до княз Фердинанд БТА в Битоля – Андрей Тошев.
Това преминаване на селото към Екзархията, било
санкционирано от турската власт, като тя не дала разрешително да бъде отворено
българско училище през учебната 1904/1905 г.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Руля има 600
българи екзархисти и работи българско училище, в което се учат 45 ученика,
обучавани от един учител.
Според сведения на гръцката църква през 1903 г. селото
преминава към Екзархията.
Сведенията, които дава в писмото до жена си Павлос Мелас
споменава за гръкоманството в селото: „В
селото има трима свещеници и един учител, който говори доста зле гръцки език. В
една класна стая учат всичките 23 деца, всред тях няма момичета.”
 |
| къща в с. Руля |
На 29.9.1905 г. андартски отряд принуждава селяните да
подпишат петиция до владиката в Костур, с която декларират, че се отказват от
Екзархията. Подписаният документ бил занесен във владишкия дом в градът от
делегация. След това били изпратени от Г. Каравангелис, да я депозират в
конака. Каймакамина, като я погледнал, ги запитал: „Защо, желаете да станете
гърци, след като вие сте българи?” На, което член от депутацията отговорил:
„Ако и ти дойдеш със заплаха и ни принудиш да станем турци, ще го направим, за
да спасим селото си”.
Два дни след завръщането на депутацията селото отново било
обкръжено от андартския отряд. Делегатите били безмилостно бити, пострадали и
жени от селото.
Но въпреки всичко през 1907 г. с. Руля вече не се счита от
Вардас за крепост на гърците в Костурския край.
В началото на април 1908 г. турската власт претърсва селото,
като обиските са съпроводени с насилие и изтезания.
 |
| стара къща от с.Руля |
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Руля преди
Балканската война има 75 български къщи.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. селото е част от Преспа и в него
живеят 572 жители, от които 303 мъже и 269 жени.
През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич с. Руля наброява 100 славянски –
християнски къщи.
Според Михаелидес две семейства от селото емигрират в
България.
През 1927 г. селото е прекръстено на Катохорион, а през 1932
г. на Котас по името на Коте Христов.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 491 ж., и в
него са настанени двама бежанци след 1922 г.
В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 120
семейства, от които 70 са със славянски вярвания.
Според преброяването от 1940 г. в с. Котас живеят 586 жители,
от които 272 мъже и 314 жени.
Статистиката от 1945 г. посочва, че в селото живеят 619
души, всички са славяноговорящи, 200 от тях са с антигръцки настроени, 269 са съмнителни,
а само на 150 може да се разчита.
По време на Гражданската война в Гърция над 125 човека от
селото се включват в редовете на ДАГ и НОФ, а 35 са жертвите дадени от селото в
периода 1947-1949 г.
Надморската височина, на която е разположено селото е 946 м.
В спомени,документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се
споменават следните лица:
Аличев, Стоян – заклан
от турците по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Аличева, Павловица – бременна;
по време на Илинденското въстание е била разпрана с ятагн от турците и гледали
малкото и дете извадено от утробата и, а след това е заклана. ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Андон, Л. -
отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Бицков, Блаже – водещ
кларнетист, направил магнетофонни записи в Националното радио. /виж: Дневник на костурския
войвода...,с.15./
Боцо/Тоцо/, Агапин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Велкан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Велян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бойо/Тоно/, Йован - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Бърнчуков, Тодор
Цветков – племенник на Коте Саров; заведен в Битоля от Мухтар ага за да
присъства при изпълнението на смъртната присъда над роднината му. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 652./
Бърсе, Александра - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Бърсе, Павле - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Вангелов(Вангел),
Младен(Уладен) – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Васил К. –
отведен като дете бежанец в Румъния по
време на Гражданската война в Гърция.
/виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Васил Л. – отведен като дете бежанец в Румъния по време на
Гражданската война в Гърция. /виж:
Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Василиу, Елени –
изнасилена от полицаите през април 1945 г.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Витачо, Яно - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
житер на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Вичко, Стойко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Вучко, Апостол - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Георгиев(или Димитров),
Димитър/или Георги/ – роден през 1883 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец;
един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж:
Дневник на костурския войвода...,с. 276;
www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георгу, Еленка - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Георгу, Мария - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Герг, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Герг, Кук – според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител
на селото и глава на домакинство. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Герк, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Гиоргу, Карамфили
- изнасилена от полицаите през април 1945 г.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грозданов, Васил
– роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец; един от предалите
архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на
костурския войвода...,с. 276; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Грозданов, Пандо – ковач;
в неговата работилница е била пренесена архивата на Л. Кисилинчев и Кр.
Тзавелла през 1941 г. /виж: Дневник на
костурския войвода...,с. 276./
Делев, Л. – арестуван
с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…,
с.183./
Дельо – той
трябвало да заведе четата, която да накаже Трайко. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.57./
Джавела, Насо - загинал
през 1948 г. на Малимади. /виж: в
Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Джавела, Рита /Пита/
- загинала през 1949 г. в Руля. /виж:
в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Димако, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Димано, Дука - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
 |
| Кале Динев |
Динев, Кале – четник
в четата на Коте Хр. Саров; според Хр. Тзавелла е последният, който го е
напуснал; на общата снимка на четите на Митре Влаха и Атанас Кършаков, правена
през зимата на 1904-1905 г., го виждаме там. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и
ВМОК…,с.102.
Диневска, Стояна - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Дойчин, Домич - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Дуко, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Дуко, Стоян - според
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с такова име са жители на селото и глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148
./
Завела, Алеко - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Анастас - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Велика - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Зоя - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Панде - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Завела, Ставро - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Иванов, Васил – роден
през 1884 г.; участва в Илинденското въстание; през 1904 г. става войвода на
селската чета; след 1912 г. емигрира в Северна Америка; установява се в Торонто, Канада. /виж:Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.62;
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148./
Ивановска, Фана - отведена
като дете бежанец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши
учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното
педагогическо училище в София. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./
Ирини Л. – отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Ламбро - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Панула - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Тоани - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йоану, Урания - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Йорго, Димитри - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Калина – тетка на
Лена и София, която е останала да живее в родното си село. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Камбури, Вангел - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Карабаки, Елени - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Карафилов, Спиро – участва
в Кресненско-Разложкото въстание, като член в чета №4 под войводството на Стефо
Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%
B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Карафиловски, Васил
/Васила Карафилова/ – според в. Македонска искра е жена, която е загинала
през 1949 в Буф, а според другият източник е мъж.
/виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm;
в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Кешини, Васил - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Кешини, Траян - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Кешинов, Йоан/Трайко,
Стоян/ – баща на Траян; по време на Иванчовата афера започнал да предава на
турците, като целта му била да предаде Коте; за да отклони вниманието на
турците от с. Кономлади В. Чекаларов лично го съсича в началото на 1902 г.;
самият Чекаларов посочва, че е убил Трайко/Стоян/ на 27.ХІ.1901 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 674; Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до
Костур...,с.139; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45./
Кешинов, Траян
Йоанов/Стоянов/ – първоначално е бил член на ВМОРО; твърде красив; насила
обрязан и потурчен в Костур; след убийството на баща му става явен сътрудник на
турската власт; убит е от изпратеният четник Христо от Лерин на 3.І.1902 г.,
който след изпълнението на смъртната присъда е настигнат извън Костур и убит. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди
на...,с.45-47; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.135; Тзавела, Хр. Спомени
на Анастас Лозанчев..., с. 674-675; От София до ..., с. 139; Чекаларов, В.
Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ./
 |
| Стато и Веселина Козарови |
Козаров, Стато – на
фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Козарова, Веселина - на
фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Коломанов, Христо – дядо
на Стато Козаров; убит от гърците през 1912 г. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./
Конбир - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител
на селото и глава на домакинство. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Конбир, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Коста Васил – баща на Дмитрула; емигрирал
в Австралия по всяка вероятност преди Втората световна война. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./
Костовска, Димитрула
Василева /Митра Костова, Димитър
Костовски / - родена пруз 1927 г;
загинала през 1949 г. при битката за Лерин.
/виж:
pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm;
в Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3; 1954, бр.1, с.2./
Куно/Кото/, Дурли - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото, но е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Куно, Илин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Марку, Зоя - загинала
през 1949 г. при с. Отавион. /виж: в
Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./
Масина, Богдан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Масина, Янак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Мечко, Малчко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Мечко, Стойо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Милев, Пандо – по време на Балканските
войни е доброволец във 2 отделна партизанска рота и войник в 3 рота от 5
Одринска дружина при МОО. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.437./
Лазаров, Н. - арестуван
с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…,
с.183./
Мано, Стамко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Нестор Л. - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ничо, Георге - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ничова, Фани
Пандилова – родена през 1927 г.; сражавала се в редовете на ДАГ; загинала
по всяка вероятност в битката за Лерин. /виж:
Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./
Нолиу, Вангелис - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Нолиу, Елени - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Оливер, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Папакарафили, Лазо - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Папакарафили,
Поликсена - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската
война в Гърция. /виж: Македонска искра,
1949,бр.17,с.2./
Папакарафили, Ристо -
отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в
Гърция. /виж: Македонска искра,
1949,бр.17,с.2./
Пейо, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Пейо, Куно /Кото/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото, но е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Пейо, Янко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
поп Карафил Бурджунов
– служил в черквата „Св. Богородица. /виж:
Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
поп Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
поп Павел /Павле/
Настев - служил в черквата „Св.
Богородица”./ виж:Николов,Б., Борбите в
Македония. Спомени на..., с.22; Тзавелла,
Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
поп Христо Бурджунов
- служил в черквата „Св. Богородица. /виж:
Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./
Пандов(Пандо), Васил
– роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
папа Христос
Пападимитрио – участник в гръцката
въоръжена пропаганда на местната
организация. /виж: ΑΦΑΝΕΙΣ ΓΗΓΕΝΕΙΣ…, σ.170./
Пападопулос, Василис
- член на гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папакарафилис,
Василиос – участник в гръцката
въоръжена пропаганда на местната
организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./
Рамо, Елени - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Мария - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Стояна - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рамо, Христина - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рачков, Нестор – деец
на ВМОРО; участник в сражението при с. Пъпли; след Балканските войни лежи Еди
куле. /виж:
wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83% D0%BB%D1%8F./
Рачковска, Дафина Г.
– емигрирала в Австралия; на 19.12.1952 г. се сгодила за Мик Марку родом от с. Каленик, Леринско. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 3,с.2./
Рачковска, Трандафиля
- отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в
Гърция. /виж: Македонска искра,
1949,бр.17,с.2./
Рачковски, Алеко - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Рачковски, Тома - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Ристовска - Пригода,
Лена – дъщеря на Рина и Спиро; в края на Гражданската война в Гърция
емигрира със семейството си в Полша; там създава семейство. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Ристовска, Рина – майка
на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството
си в Полша преселила се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
Ристовска - Гаковска,
София – родена през 1944 г.; дъщеря на Спиро и Рина; отведена като дете бежанец
през 1948 г. в Румъния, първоначално в Синая, а по-късно в лагера Тулгеш; през
1956 г. се събира със семейството си в Полша; от 1966 г. се преселва в Скопие. /виж: Утрински вестник, бр. 2724,
30.6.2008; бр. 2739,17.7.2008./
Ристовски, Спиро – баща
на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството
си в Полша; преселил се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./
 |
| Коте Хр. Саров |
Саров, Коте Христов/
Костадин Хр. Саровски или Христо, Констандинос - Котас / - роден през 1860 г.;
според свидетелства на гръцки историографи той е най – известният
славяноговорящ гръцки капитан; без
образование; причината да стане хайдутин, е че жена му била харесана от Касъм
бей; член на ВМОРО от 1899 г.; терорист и куриер; през 1900 г. е назначен за
войвода на първата организационна чета в
Костурско; ; честолюбив; ограбил пощенската кола идваща от Билишча, пренасяща
пари, които отказал да предаде на Окръжния комитет на ВМОРО, което довежда до
изключването на синовете му от Българската класическа гимназия в Битоля и са
изпратени да учат в Атина от Германос Каравангелис на държавна издръжка от
страна на Гърция; по време на Илинденското въстание участва в нападението над
с. Пъпли, Преспанско; още преди
пристигането на гръцките офицери
Кондулис, Колкотронис, Папуляс и Мелас, четата му е на издръжка от
гръцкия владика; с негово съгласие е убит Л.Поптрайков, като главата на
войводата е изпратена на костурския владика Каравангелис; през 1904 г. е
арестуван от турците и осъден на смърт чрез обесване; обесен е на Ат пазар в
Битоля на 27.ІХ.1905 г., въпреки направените опити за неговото спасяване от
страна на гръцкото консулство. /виж: в. Реформи,1903 -1904, бр.7,9,27; сп.
Македоно- одрински преглед,1905,бр.10,с.151;сп.Ил.Илинден,
1943,кн.2,с.12;Борбите в Македония и...,с.847;Николов,М.Революционното
движение...,с.44-46,60-63,68-70; Освободителното движение в...,т.І,с.ХLVІІ; т.ІІ,с.ХLVІІІ; Силянов,Хр.
Освободителните...,т.І,с.464; т.ІІ,с.581.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,
с.49; Николов,Б., Борбите в Македония.
Спомени на..., с.22-23; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 652; От
София до Костур...,с.136-139,141-143,147-150,157,171,173,174,176,177;
Чекаларов, В. Дневник...,
16,18,19,32-34,38,42,52-58,62,72-75,77,78,84,93,94,97,103-105,
113,114,117,118,122,125,126, 148,153, 154, 160,184,198,199,202-204, 234,
238,256,265,274,279,327; Дневник на костурския
войвода...,с.19,60,86-90,163,184,196,241, 265,276,301-302; Из архива на Гоце
Делчев ...,с.617; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./
Сару, Анастаси - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Сару, Вангелия -
отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Сару, Левтерия - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Стойко, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Стойо, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Стоянов, Геле(Коле)
– роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Тасе, Коста - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Тзавела, Кичо – роден
през 1854 г.; заклан през 1905 г. от капитан Вардас /Георгиос Цонтос/ при
нападение над селото. /виж:
в.Шоу,25.07.2007,с.46-47./
Тзавелла, Кръстан – събрал
9700 поговорки и пословици от Югозападна Македония. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./
 |
| Ставро Тзавелла |
Тзавелла, Ставро
Стоянов – кмет на селото; войвода на селската чета по време на Илинденското
въстание; убит от капедан Вардас. /виж:
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148; Дневник на костурския
войвода...,с.71./
Тзавелла, Трайко Кр.
- един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.
276./
Тзавелла, Христо – получил
през 1954 г. прибраната от П. Грозданов архива. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./
 |
| Христофор Тзавелла |
Тзавелла, Христофор Траянов
– роден на 3.04.1934 г.; изпратен като дете на гръцки политемигранти в
Чехословакия през 1948 г.; следва във Висшия строителен институт в Бърно; през
1955 г. заминава за Канада, с помощта на Червения кръст и се установява в
Торонто и сътрудничи на различни вестници, създател на радиопрограмата „Македонски
радиочас”; пристига в България през 1964 г.; поет, фолклорист, историк и етнограф на
културното и историческото наследство на Костурско. /виж: в. Труд, 26.02.1999, с.9;Дума,31.01.2007;в.Шоу,25.07.2007,с.46-47;
. wikipedia.org/wiki/Христофор Тзавелла./
Тодоро, Мичо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Тодоро, Ратко/Ранко/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569
г. е жител на селото и глава на домакинство.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Топалис, Апосотлос
- член на гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Трайко, Александра - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайко, Аргири - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайко, Пандо –на
страниците на в. Македонска искра има публикувана обява, че се търси от Х.Н.
Цигерис. /виж: Македонска искра, 1950,
бр.7,с.3./
Трайко, Севасти - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трайков(Ерайко),
Андреа – роден през 1891 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Трандафилу, Андромахи
- отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в
Гърция. /виж: Македонска искра,
1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Елени - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Коста - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Павлос - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трандафилу, Панде - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трока, Лазарос - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Трока, Павлос - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Турлумис, Севасти – израства
по домове в Румъния, като дете бежанец; успява да се събере със семейството си
в Ташкент, СССР; през 1963 г. подава молба до славянския комитет да и бъде
разрешено да се пресели със семейството си в България, като в родна земя;
препоръчано и е да подаде молба до посолството в Москва. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 176./
Филипови, П. – семейство; съобщили чрез в. „Македонска искра” за
станалият годеж на дъщеря им. /виж:
Македонска искра, 1949, бр. 15,с.4./
Филипова, Крисула П.
– публикувано е съобщение във в. „Македонска искра, че се е сгодила за Ило
Попов от Кучковени, Леринско, на 24.10. 1948 г. в Мелбърн. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 13,с.3./сн.30
Филов, Сотир –
емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хажели, Вангел - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Хажели, Елени - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Анастаси - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Антигона - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Василиос - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Георге - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Деспа - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Димитри - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Димитриос - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Евдоксия - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Евтимия - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Елена - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Йоани - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Коста - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Олга - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Панде - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Христина - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христу, Христо - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Христо Л. - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Цигерис, Х.Н. – по
всяка вероятност родом от Руля, емигрирал в Австралия; установил се да живее в
Джералдтон; член на МАНС; пуснал съобщение във в. Македонска искра, че търси
Пандо Трайко. /виж: Македонска искра,
1950, бр.7,с.3./
Янаки, Калиопи - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янаки, Сотири - отведена
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янаки, Христо - отведен
като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./
Янев, Никола –
роден през 1861 г; завършено ІІІ отделение; каменоделец; по време на
Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска
дружина;14.Х.1912 – неизвестно./ виж: Архивни справочници.т.9. Македоно... ,
с.819./
199.Янко, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е
жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./
Забележка: Представители на родът Тзавелла, за които се срещат сведения в различни източници, са споменати така, както са срещнати. За Османският документ от 1568/1569 г., за който авторите не са посочили, че се отнася за с.Руля, основанието ни, да считаме, че става въпрос именно за него, е че там не са посочени, да живеят или да имат собственост мюсюлмани, така както е съседни нему села - Брезница, Бесвина, Ошчима, Търново и др. планински села.
