Костурски край - Костараджа

Костараджа/Косторожде,Костурази,Кощеряк, Костурач, Костараци/   дн. Νέο Κωσταράζι

Селото се намира на 15 км южно от Костур и на около 5 км северно от Богатско, на десния бряг на р. Бистрица в западното подножие на пл.Синяк.                                                

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно в тогавашната община (дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава през средата на ХV в. в османските данъчни регистри под името Косторажде със своите 5 домакинства.

През ХІХ в. Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци или огърчени българи - на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад - български.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. в с. Костурази живеят 800 християни.

В картата на генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е показано като Костараджа или Кошчеряк.

Според статистиката на В. Кънчов през 1900 г.  Костараджа (Кощерякъ) има 150 българи и 600 жители гърци християни, което за разлика от сегашното село е отстояло на около 5 км на изток.

Според Гунарис с. Костараци има 190 семейства с 800 жители.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Костурач има 650 жители гърци и работи гръцко училище, където учат 60 ученика, обучавани от двама учители.

Гръцката статистика от с.г. показва 800 жители гърци.                                                                                                   

Селото се използва за база на гръцката въоръжена пропаганда по време на Македонската борба (1903-1913 г.). През него преминават първите две гръцки чети през август-септември 1904 г. под водачеството на Каудис и Мелас. Но от спомените на владиката Германос Каравангелис става ясно, че още през 1903 г., то се е првърнало в база на гръцката въръжена пропаганда, защото изрично посочва, че след срещата си с П. Мелас, последният се е отправил за Костараджа, където се намирали останалите членове на четата.

В резултата на Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.                                                                                           

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 941 жители, от които 501 мъже и 440 жени

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

Според преброяването от 1920 г. семействата са 189, а населението 796 жители

През 1928 г. се отчита, че броят на населението е 798 човека., и че в селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението е 956 жители, от които 447 мъже и 509 жени. Сградният фонд на селото е 293 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 1023 човека.

По време на Гражданската война селото силно пострадва и затова се премества на сегашното си място.

През 1951 г. в него живеят  941 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 874 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следнте лица:

Анастасио - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Антимос – роден е през 1830 г.; първоначално учи в родното си село, след което се замонашва в Сливенския манастир; става игумен на Сливенския манастир, като костурският митрополит го издига до архимандрит; ро време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, манастирът под ръководството на игумена се използва като база на андартските чети; убит при опожаряването на манастира от Митре Влаха 8.ІІІ. 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

арх. Прохор/у/ -. посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Атанасио - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Бастелас, Динас - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация член и на  селската милиция; взема участия при нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Гавро, Зисис – кмет на селото; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./

Гаврос, Зисис –участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Георгаки - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Георгиу – двама човека с такова име са посетили през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направили дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Деметио –монах, посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Ефстратиу, Антониу - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Ефтимиадис, Зисис –  участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Захараиас - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Кутувас, Николаос – по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г. взема участие като андарт; участва в четите на капитаните Д.Далипи и  К. Папаставро. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Костонарис, Йоанис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Кумис, Козма – учител в местното училище в периода на „Македонската борба” 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./

Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Никола/у/ - двама човека с такова име са посетили през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направили дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Никола/у/,Мариа/с/ Константинон. - посетила през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Николау, Савас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

папа Христос – член на местният комитет на Гръцката въоръжена пропаганда. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./

Серангос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Стале - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Стамулус - посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Султанас - посетила през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Тодор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Тозо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Христомидис, Пандазис – учител; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; един от първите, които посрещат Павлос Мелас при неговото пристигане в Костурско; служил е за свръзка между Каравангелис и Мелас;  както и като свръзка между Павел Киров от една страна с Каудис и Караливанос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./

Христооло/н/, Димитриу Константинон -  посетил през 1592/1593 г. манастира „Преображение” (Големия Метеор)  и направил дарение. /виж: Σπανός, Β.  ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./

Цяцос, Аргириос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

31.Яни – земеделец; донесъл вода на четата на В. Чекаларов в навечерието на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.245./

Костурски край - Косинец

           Косинец /Косинеци, Костенец, Костенч/

                           дн. Ιεροπηγής

Селото е разположено на 27 км северозападно от Костур в близост до албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малимади. То е построено амфитеатрално между ридовете Чуката /Вилски връх/, Змията, Свети Атанас, Габро, Рудишча и Клишчевишча с изглед към пл. Грамос на юг, и областта Девол и пл.Морава на запад в Албания.  На 8 км на север от него се намира с. Смърдеш на около 6 км източно е с. Дъмбени, а на около 2 км югозападно обезлюденото с. Лабаница (Г. Райков в своите спомени го посочва като село отстоящо на половин час, отстоящо на северозапад от Косинец).                                                                                                                                   

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като център на община (дем) Кастраки, префектура Костур (Кастория).

Селото е разпределено в три махали, като в средната е църквата „Света Великомъченица Петка“, в която извира, считан за лечителен извор, на който през 1927 г. е прекръстено селото – Йеропиги, което от превод на гръцки означава - светен извор.

Църквата „Св. Петка“ е построена през 1867 г. и наричана днес „Агия Параскеви“ и е единствената оцеляла сграда след пълното разрушаване на селото през 1949 г..                              Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колишча, Селско /или Горяни/, Свети Иван /Свети Йоан/, Свети Илия и Умени. Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села е произхождал. Според Георгиос Модис /"Македонската битка и новата история на Македония", 1967/ селото е основано в началото на ХVІІ в., от власи дошли Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.

 Но, по всяка вероятност те са дошли в съществуващо вече населено място, тъй като информация за селото има още от ХVІ в. /1530 г./, когато  е споменато в османски дефтер под името Костенеч с 23 семейства от една страна, а от друга и да могат да бъдат асимилирани, както се изразява той.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, изддена през 1878 г. в Константинопол, селото е посочено в Костурска кааза със 192 домакинства и 548 жители българи.

Според статистиката на Шинас през 1886 г. в с. Косинеци живеят 200 семейства българи – християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Костенец.

През 1878 г. в Костурско действа с чета капитан Наум Орлов от Косинец, а 4 човека от селото вземат участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878/1879 г..

В края на ХІХ в. селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. В началото на ХХ в. са регистрирани 32 косинчани, които работят по строителните обекти в Стара Загора и там като членове на ВМОРО създават "Кружок" в края на 1901 г.

Косинец е първото село в Костурско заедно със Загоричани, в което е открито българско училище. Това става през 1869 г., когато в своя дом Т.. Поповски започва да преподава на 60 ученика. Училището е закрито през следващата година, тъй като той е изпратен  да преподава във Воден, но през учебната 1871-1872 г. то подновява работата си.^.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Косинец има 1 360 жители българи.

В началото на ХХ в. повечето от жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия, а след Илинденското въстание преминава изцяло към нея. Селото остава екзархийско въпреки натиска на гръцка въоръжена пропаганда чак до попадането си в пределите на Гърция през 1912 г.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в селото има 1 560 българи екзархисти, като функционират две начални български училища (мъжко и девическо), в които се учат 98 ученика, обучавани от двама учители.

По време на Илинденското въстание на 4 и 27.VІІІ.1903 г. е било нападнато от многобройна войска и башибозук, които се задали от към Биглишча, като преди това била нападнали, ограбили и подпалили с.Лобаница.Още при задаването на войската населението се разбягало към Дъмбенската планина. Башибозукът бил събран от селата Св.Неделя, Четирог, Ошани, Папратско, Гърлени, Шак, Зеленград, Попчани, Брачани, Тръстеник и Капещица.

При опожаряването и на Лобаница и Косинец наред с башибозука от изброените села, имало и редовна армия от Корчанско. Също така е взел участие и Вангел от Сребрени с 12 души въоръжени гърци, които според селяните всички били критяни. Четниците му, като видяли, че мюсюлмани колят наред кого срещнат от християните, се възмутила от постъпката на своя водач и го напуснали, и се завърнали в Гърция. През този ден били изгорени и всички околни воденици и кошари. Общо при двете нападения над с.Косинец по време на Илинденското въстание  от 205 къщи останали здрави само 2. Тогава изгорели и двете църкви “Св.Петка” в селото и “Св.Атанас” извън селото , заедно с българското училище.                            

Според свидетелства на гръцката Патриаршия през 1903 г. селото изцяло минало на страната на Българската Екзархия.

След 1903 г. мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 г. в Медисън, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.                           

 Гръцката статистика от 1905 г. представя Костенеци като село с 1 083 жители - 600 гърци и 483 българи.                                                                                                                                  

След въстанието косинчани са принудени да отблъскват и нападенията на гръцките андартски чети.

На 3 май 1907 г. селото е нападнато от обединените андартски  чети на Я. Критикос и Хр.Мичос, но са отблъснати от представители на селската милиция, като дава близо 20 човека загуби. От селото пострадват двама невинни, а андартите подпалват една къща и един дюкян. 

На 13 май 1908 г. 200 андарти под ръководството на капитан Макрис наново нападат Косинец, но отново са отблъснати от селската милиция с големи загуби. Но по всяка вероятност при това нападение има повече опожарени имоти, защото в рапорт на БТА в Битоля от 30 май с.г., се апелира да се окаже материална помощ от страна на правителството, тъй като имало съвсем разорени семейства.

По това време започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след  Междусъюзническата война през 1913 г., когато селото остава в пределите на Гърция.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Косинец преди Балканската война има 210 български къщи, о според спомените на Г. Трайчев през учебната 1911/1912 г. в селото е имало 159 къщи, с 822 жители, а в училището имало 5 учители.

По време на Балканската война 26 жители на селото вцемат участие като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

Четници от Костурската съединена чета и членове на селската милиция вземат участие по време на Балканската война във възпиране на настъпващата турска армия и башибозук в началото на декември 1912 г. от Билишча.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 1021 жители, от които 521 мъже и 500 жени.

През 1918 г. е обявено за селище, като самостоятелна община.

Според Милойевич в селото Косенец има 150 християнски къщи, населено е със славяни.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 563 жители, от които 218 мъже и 345 жени. Всичко 151 семейства.

До 1940 г. в България се изселват 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на населението на селото.

В 1924 г. в селото са заселени 58 души /12 семейства/ гърци бежанци от Понт, Турция.                През 1927 г. селото е прекръстено на Йеропиги.

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 г. в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са "българомислещи с изявено българско съзнание".

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет и чета на паравоената организация „Охрана”. Селото пострадва при извършени операции от страна на италиански наказателни отради.

По време на окупацията 28 човека са се проявили със своята антигръцка политика, а 23 са се изселили в посока към България и Сърбия.

През 1945 г. в селото има 458 души, 400 от които с "негръцко национално съзнание".               Селото силно пострадва по време на Гражданската война в Гърция и в 1949 г. е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители - и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са  изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

В преброяването от 1951 г. селото се води без жители. През1957 г. в селото /както и в съседните села Смърдеш и Вълбел / са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Тесалия и някои от съседната останала в Албания област Колония, като през 1961 и 1971 г. селото има съответно 449 и 440 жители. Преброяванията от 1981 и 1991 г. показват съответно 450 и 451 жители. Днес Йеропиги е най-голямото влашко село в региона.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1080 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменавт следните лица:

Анастасов, Димитър – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Анастасов, Петър – роден през 1889 г.; завършил ІІІ клас; търговец;  по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; неизвестно  – 10.VІІІ.1913 г.; награден с ордените „За храброст” – ІV степен и „За военна заслуга”. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.23./

Ангелкова, Пеновица – родена през 1843 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Ангелов, Ставро - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Ангелов, Трайко - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Андонов, Наум - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанас – кафеджия, държащ кафене в гр.Билища./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.33./

Атанасов, Ангел - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанасов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанасов, Илия – член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Банпашов/Банпашин/, Стоян/Стоянето/ - член на СК на ВМОРО след 1897 г.; в къщата му се събрали членовете на СК и селските войводи при обявяването на Илинденското въстание. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.17,82./

Бейдов, Григор – екзархийски свещенник; назначен за председател на църковно – училищната община в Костур; поради нехайство и млизане в конфликт с Панайот Дъмбенски е уволнен; назначен за учител в Дъмбени през учебната 1883/184 г.; поради интриги от страна на Костурският гръцки митрополит Кирилиос през 1885 г. лежи 8 месеца в Корчанския затвор без произнесена присъда; осовободен на 10 декември с.г., но е изпратев в Битоля, без право да напуска градът; през 1886 г. му е дадено правото да пътува, но намо право да учителствува; с ходатайство от страна на Българската екзархия, отново е назначен да учителствува в Костур, където до към 1890 е и председател на българската община; разпопен от Екзархията и е изпратен за монах в България; избягмайки от манастира се установява в Сърбия и преминава към сърбоманството; през 1896 г. е натоварен да отвари сръбски училища в Костурско; Лазар Поптрайков се е мъчил да го убие; носело се мълва, че е приел исляма, но е бил убит от турците.  /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХV; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба..., с. 16-18,29; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)...,с.45-47,54; Шопов, Ат. Из живота и положението на българите..., с. 255-256.; Чекаларов, В. Дневник..., т.130./

Бейдов, Коста – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.41./

Бендов, Атанас – бил направен опит да бъде подпалена къщата му от андартите при нападението над селото на 3.V.1907 г./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.37./

Бешчурка, Кировица – ятачка; в къщата и имало обезопасено скривалище. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.160./

Бизан, Цильо – член на Варненското македоно – одринско дружество; привърженик на полк. Ан. Янков. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.600./

Бицов/Бице/, Васил /Циле/  - член на ВМОРО; член на СК  след 1897 г.; куриер; отговорник на съгледвачите; участник в сраженията при Локвата и Виняри. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.185; Дневник на костурския войвода...,с.17,55,299./

Бицов/Бице/, Яне – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.89, 283./ 

Бицо, Петрето – член на ВМОРО в Атина; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.181./

Бицо, П. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./ # възможно е Петрето и П. Бицо да са едно и също лице.

Бойн, Миайло – къщата му е използвана за квартира на В. Чекаларов; заможен селянин; отказвал да плати разписки на ВМОРО; участник в Кримската война. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.174,175./

Бойн/Боюн/, Пандо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.83

Бойнка, Карафила/Наковица/ – снаха на М. Бойн; братовчедка на В. Чекаларов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.174,175./

Бойнка, Колйовица – родена ок.1833 г.; убита със секира от башибозука при нападението над селото на 27.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Бойнка, Матовица – родена ок.1818 г.; убита със секира от башибозука при нападението над селото на 27.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Бойнов, Васил/Цильо/ - доставчик на оръжие за Костурско. /виж:Дневник на костурския войвода...,с.17,83./

Бордашев, Насо – шуря на Л. Киселинчев. /виж:Дневник на костурския войвода...,с.54./

Бордошева - Кисилинчева, Кръстана – съпруга на Л. Кисилинчев; от брака им се раждат 5 деца: Ламбро, Славчо, Васил, Митра и Лиляна. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.27,101,103;http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm./

Вангелов, Петър - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василев , Атанас – роден през 1871 г.; с основна образование; каменар;  по време на Балканските войни е доброволец в нестроева рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.ХІ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9.Македоно...,с.109./

Василию, Анданиси - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василев, Димо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василов, Илия – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василов, Янаки - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като водник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Весчур, Пенето -  член на ВМОРО /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Влаха, Митре – роден ок.1833 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г. / виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Влаха, Митре /Митра/ - въстанник по време на Илинденското въстание; загинал в сражението при Псодерската кула в сражение с турската войска. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.93./

Влахинка, Петревица – родена ок.1838 г.; застреляна от турските войници на 26.VІІІ.1903 г. /виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.283./

Вълчев, Сотир - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Вълчев, Стефан - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Вълчов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Георгиев, Никола - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Георгиев, Христо – бивш член на ВМОРО; посетил владиката  Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Билишча /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.51,299./

Гершан/Гермашин/, Наке – кмет на селото; член на СК на ВМОРО; убит при м.”Вир”. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 660; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ-ХІХ./

Гершанка, Герговица – член на ВМОРО; ятачка ;заловена от гръцките андарти при нападението над селото на 3.V.1907 г., за да им посочи къщата на Д.Марковски./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.35; Чекаларов, В. Дневник...,с.176./

Гершанка/Гершаничка/, Наковица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.196./

Гершанка,Елена/Стояница/ – родена ок.1828 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Гечка – възрастна жена; в къщата и имало направено скривалище за няколко човека /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.157,158./

Гинчов, Петър – роден ок. 1840 г.; член на ВМОРО; селски поляк; било му е възложено да прекъсне телефонната линия между Костур – Корча по време на Илинденското въстание.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 44, 134-136; Дневник на костурския войвода...,с.82,100./

Главков, Ламбро – затворен в Костурския затвор на 20.ХІІ. 1929 г. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Главковски, Киро – роден през 1839 г. ; убит при потушаването на Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Гулев, Ване – лежащ в Корчанския затвор с доживотна присъда по обвинение, че е участвал в убийството на Л. Кирчов. /виж: Тзавела, Хр.,Кръстикът...,с.35; Чекаларов, В. Дневник...,с.105./

Гулева/Гелева/, Иваница – родена през 1868 г.; откарана в плен,заедно с малкото си момиченце от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Гулева, Христина – родена 1901 г.; отведена в плен с майка си от башибозука при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Гулио, Ан. – гръкоман; убит заедно с братовчед си Антониос Терзис от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Гулио, И. – гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Гульов, Коста – четник в четата на Ат. Кършаков; загинал в сражение с андартите при с. Ошчима. /виж: Борбите в Македония ...,с.647./

Гучов, Илько - войвода на селска чета. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Гушлев, Дине – член на ВМОРО./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.35./

Гушлев, Лазар Атанасов -  през 1902 г. изпратен от ВМОК с чета  в Гевгелийско; след войните емигрира в САЩ. /виж: в.Струма,1902,бр.11./

Гушлев, Никола – член на ВМОРО и ВМРО; четник в четата на Илия Дигалов; преселил се в с.Връбник. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.8./

Гушлев, Наум – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гушлев, Христо/Христо Гучов,Христо Гучо/ - роден през 1869 г.; с основно образование; член на ВМОРО от 1899 г.; десетар; по време на Илинденското въстание   е войвода на наказателна чета от 20 човека от 6.VІІІ.; след въстанието заминава за Варна; през юни 1904 г. се завръща в Костурско, заедно със Ст.Стерьовски; загива в сражение с гръцки андарти през ІХ.1904 г. между селата Ошчима и Търново. /виж: в.Балкански новини, бр.62; в. Ден,1904-1905,бр.517,519; в.Илинден, 1926,бр.36; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968,с.240;Четите...,с.33;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 643; Чекаларов, В. Дневник...,с. 267,270,271,282; Дневник на костурския войвода..., с.93,96,100; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.11. /

Гушлева, Султана Динева - член на ВМОРО; ”Чаушка” в женското дружество; убита при нападението на андартите над селото на 3.V.1907 г./виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.35./

Дана – разпитвана от ръководството на ВМОРО, по обвинение за подстрекателство за безпътица на Елена ; глобена с 25 гроша за даване на лъжливи показания. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130-131./

Делев, Димитър – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./ metanastes.htm./

Делйо – убит през 1907 г. по погрешка от турски войник смятайки го за Делйо Марковски./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.33./

Джагров, Филип – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димитров, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Димитров, Георги – роден през 1874 г.; със завършен ІІІ клас; търговец; по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; 30.ХІ.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.215./

Димитров, Илия -  по време на Балканските войни е доброволец, последователно във 2 и 3 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.  /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.219./

Димитров, Ламбро – бивш член на ВМОРО; посетил владиката Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Биглишча. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.51,300./

Димитров, Никола – работещ в Атина; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 15./

Димов, Наум -  роден през 1884 г; със завършен ІV клас; предприемач; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина;16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.236./

Димов, Филип – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димов, Цвятко  - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Димодидаскалу /учителя от основното училище/, Филипос –  гръкоман, присъединил се към гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Динев, Никола – преселил се да живее в Албания; през 1926 г. гръцкият консул в Корча поискал от властта да бъде арестуван с обвинението, че като български комита нелегално преминава границата , за да влезе в Гръцка Македония. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Динев, Стоян – роден през 1892 г.; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; ранен на 22.VІ.1913 г.; награден с орзен „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.240./

Дудумов, Кръстьо (Ставрос Дудумис) – вуйчо на Мита Тодоровска; отказал да приеме гръцко име през лятото на 1913 г.; арестуван и откаран в Биглишча, където и умира. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Елена – обвинена от Дана за безпътни отношения с девера си;  глобена с 10 гроша за скриване на истината. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130-131./

Емануил, Трифон – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Емануилов, Ламбро /Имануил, Ламброс/ - изпратен на заточение на о. Анафи, затова защото не променил името на бакалницата: „Продавница Костенеци” с нещо на гръцки, а я променил на „Маламади” /виж: Утрински вестник, бр. 2827, 3.11.2008, с.1./

Жагров, Васил – в когото са били на квартира Чекаларов и Кляшев през зимата на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.158./

Желевар, Лазо – роден 1884 г.; четник от четата на Крушовския войвода Ив. Наумов Алябака,минала границата на 26.V.1904 г.; бил е предназначен да работи в Костурско./виж:Четите...,с.33./

Жуканчето, Ристо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.177./

Жутова, Йордана Антонова - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Иванов, Ламбри – роден 1881 г.; четник от Костурската чета на Хр.Цветков, предназначена преди да стигне до района си да окаже помощ срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко; загинал на “Ножот”./виж:Четите...,с.89./

Иванов, Стоян - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Иванов, Христо – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Илиев, Наум – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Илиев, Стоян - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Илка - родом е от Битоля; учителка в българското училище през  учебната 1912/1913 г. в селото. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Калановска, Надежда - родена 1906 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230; http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Калановски, Васил Николов -  емигрира в САЩ; установява се да живее в Гранит сити , Илинойс, където отваря собствено шивашко ателие и магазин за дрехи. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.588./

Калановски, Динко - роден през 1835 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282./

Калановски, Никола (Кольо) – член на ВМОРО; изпратен като делегат за помирението между полк Ан. Янков и В. Чекаларов; учител в българското училище в с.Желево; през учебната 1912/1913 г- в родното си село./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.15; Чекаларов, В. Дневник..., с. 142,145,160; Дневник на костурския войвода...,с.16,54; Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Калаотино, Георги - било му е възложено да прекъсне телефонната линия между Костур – Корча по време на Илинденското въстание. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Калин, Йото – член на ВМОРО; участник в сражението на Локвата; починал в Косинец.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.52,301./

Калинис, П. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Калинис, Христос – гръкоман, който заедно с Т. Емануил, Мих. Каршиако, Ант. Терзи създават първия местен гръцки комитет под въздействието на митрополита Германос Каравангелис; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Калинчев/Калин, Калипчев/, Ристо – член на СК в края на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.163,176,185,197./

Калоянов, Никола – учител в родното си село./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.28./

Калоянов, Христо – член на ВМОРО; куриер; донесъл сведения от Лариса. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.97./

Калчев, Иван – по време на Балканската война е четник в Сборната Костурска чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен./виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.333./

Канчев, Иван/Ването/ Янакиев - войвода на селска чета; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула по време на Илинденското въстание; по време на Балканската война е десетник в Сборната Костурска чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.335; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.455,553,566,567,570; Дневник на костурския войвода..., с.17,83,94,102,192,299 ./

Капитанова, Екатерина – продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./

Карайка Митрушка - член на женския комитет на ВМОРО; член на делегацията до Битоля изпратена от Горското началство до консулите и да разкаже пред тях за извършените жестокости от страна на турците при потушаването на Илинденското въстание . /виж: Дневник на костурския войвода...,с.103,104,301./

Карамаков, Насо – член на ВМОРО; куриер; занесъл обръщението за обявяване на Илинденското въстание в Кърчишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.27; Дневник на костурския войвода...,с.82./

Карамета, Кольо – по народност влах; член на ВМОРО; привлечен от Д. Куцио да се превърне в предател и да делят парите. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.134 – 136./

Карамета, Кольовица – съпруга на К. Карамета. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.135,136./

Караминовски, Атанас – роден ок.1838 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Каршиако, Мих. – гръкоман; един от основоположниците на създаването на местен гръцки комитет под въздействието на митрополит  Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Кенков, Георги/Гаки/ Димитров– роден на 17 март 1867 г.; през 1897 г. заминава на гурбет в Кн.България; завръща се през 1900 г. и е назначен за селски войвода; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; участва в редица сражения  с турски войски и с андартски чети; за проявена храброст по време на Илинденското въстание  е награден със „Свидетелство за храброст”; участва в редовете на селската милиция на ВМОРО, която отблъсква нападението на андартите на 3.5.1907 г.; през 1913 г. е арестуван от гръцките власти  и лежи в затвора до 1916 г.; след излизането си отива доброволец в Българската армия; умира през 1932 г. в с.Билишча, Албания; според Хр. Тзавелла починал в Косинец. /виж: сп. Ил. Илинден,1942,бр.5,с.11; Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,135,161,200; Дневник на костурския войвода..., с.17,52,58,59,82,83,85,93,94,99,171,301./

Кенков, Илия Д. – роден през 1884 г.; по време на Балканските войни е четник в четата на Коста Попето и доброволец  във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; неизвестно – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.343./

Кенков, Ламбро Гакев – роден през 1894 г.; син на Г.Кенков. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.32-33./

Киров, Апостол – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Киров, Димитър - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание загинал в српажение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284./

Киров, Ставро – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Киряков, Насо – четник в организационната чета в Корешчата през 1902 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.77./

Киселинчев -  дядо на Л. Киселинчев; участвал в сраженията при Каламбака по време на Гръцкото въстание от 1821 г. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.55./

Кисилинчев, Васил – роден ок.1823 г.; пронизан с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Кисилинчев, Георги Търпов – роден на 4.4. 1876 г.; със завършен ІІІ клас; склуптор, по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; ръководи с брат си Лазар задругата на костурчанските строители в София, която участва в строителството на Руската църкда „Св. Николай”, халите и банята в столицата, Военното книгоиздателство, Американския колеж, направата на каменните облицовки на „Св. Ал. Невски”; взема участие в делегацията посетила Костурско в началото на април 1943 г. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.19; Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.348;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 650; Дневник на костурския войвода...,с.21; Дървингов, П. История на Македоно-одсринското опълчение, т.І....с.82; http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html./

Кисилинчев, Лазар Търпов /Кирияку/– роден на 20.І.1874 г.; брат на арх. Г. Кисилинчев и скулптора П. Кисилинчев; завършва V гимназиален клас  в Атина; организатор по закопуването и пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; ръководител на Представителството на ВМОРО в Атина; работил в Атина като склуптор; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; по време на Илинденското въстание е избран за запасен член на Костурското горско началство, на мастото на В. Чекаларов; около 1911 г. се установява в Северна Америка, където взема участие по организирането на бежанците в Македоно-български братства; по време на Балканската война се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение и е началник на секцията патрондаши; през 1922 г. взема участие в изготвянето на устава на Македонската патриотична организация; през 20-т години на ХХ  в. е подпредседател на МПО; член е на комитета за политическите затворници по света; умира на 18.ХІІ.1946 г. в София./виж:Илинден 1903 – 1924.Сборник в...,с. 46,47; Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІ;Силянов,Хр. Освободителните..., т.І, с.463; т.ІІ,с.581; Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.5,19; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 650; Чекаларов, В. Дневник...,с. 25,36,47,48,65,67, 91,181, 203,232,256,267, 283,297-299,302-304,305-306; От София до Костур...,с.153; Дневник на костурския войвода...,; Николов, Б. ВМОРО- псевдоними и шифри 1893-1934..., с.6,12; Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение,т.І....,с.74; Трайков,В. и Тр. Митев, Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т.І...,с.144,171-172; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.606; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с.140,146,147 ./

Кисилинчев, Пандо Търпов – роден на 11.ІХ.1890 г.; брат на Лазар и Георги Кисилинчев; по време на Балканските войни взема участие в Костурската съединена чета , 20.ІХ. – неизвестно; през 1915 г. завършва Художественото индустриално училище; през 1920 г. е един от основателите на Дружеството на независимите художници; в периодът между 1922-1924 г. специализира в Германия; той е сред основателите на Македонския научен институт в София; след окупацията на Гърция през Втората световна война е един от хората, които вземат участие в делегецията на Костурското благотворително братство, посетила Югозападна Македония през май 1941 г.; умира на 18.ХІІ.1980 г. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.395,455,497,498; Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.348; Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.720; Дневник на костурския войвода...,с.21; Енциклопедия България,т3...,с. ; http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html./

Кисилинчев,Търпо – баща на Георги, Лазар, Пандо и Христаки; майстор строител, комуто султан Абдул Хамид ІІ в знак на благодарност дал една кесия жълтици и изпратен с много дарове и царска колесница до родното му село и пред входа на дома му да бъде постлан червен килим. /виж: Тзавела, Хр. Кръстикът..., с.5; Чекаларов, В. Дневник...,с.304,306; Дневник на костурския войвода...,с.17;. http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm/

Кисилинчев, Христаки/Христо/ Търпов /Кирияку/ – роден през 1873 г.; работил в Атина като склуптор /мрамороделач/; член на Представителството на ВМОРО в гръцката столица; доставчик на оръжие за Костурско; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; участник в сражението на Локвата; самоубил се да не попадне в ръцете на турците. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.91; Дневник на костурския войвода...,с.17,51,55; Из архива на Гоце Делчев ...,с.606-607./

Киселинчева, Търповица – майка на Георги, Лазар, Пандо и Христо /Христаки/; член на делегацията до Битоля изпратена от Горското началство до консулите и да разкаже пред тях за извършените жестокости от страна на турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.100,103,104./

Кисилинчева, Цветана В.- пронизана с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македо-ния и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Койчев, Иван – роден през 1872 г.; по време на Балканските войни е доброволец в Костурската съединена чета при МОО; загинал на 16.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.353./

Кондов, Кръсто - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284./

Косински, Нумо – един от първите четници в Корешчата. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 661./

Коста – девер на Елена; обиняван че поддържа безпътни връзки със снаха си. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130,131./

Костадинова, Рина - родена 1901 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Костов, Васил - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Костов, Стефан – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кръстов,Стоян – роден през 1838 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Куция/Криво/, Динето – протогер; член на ВМОРО; арестуван по Иванчовата афера през 1901 г. ; превърнал се в слуга на турците; предлагал на К. Карамета  да бъдат предадени В. Чекаларов, П. Кляшев, Н. Шинков и В. Сарев за 400 лири; показал малодушие при обявяването на Илинденското въстание; убит от аскера по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.19, 134-137,159, 162; Дневник на костурския войвода...,с.48,50, 85,90; Освободителното движение в Македония...,т.І,,с. ХХVІІІ./

Куцата, Диневица – съпруга на Д. Куцио. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.135,137./

Кърпача,Спиро – влах; детето му било убито при нападението над селото на 3.V.1907 г от андартите и след това било насечено на части, като мислели, че е дете на Д.Марковски./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.38./

Кършаков, Анастас Андреев – син на Андрей и Йорданка К. и брат на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършаков, Андрей Иванов – баща на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers . tripod.com/karshakov/

Кършаков, Атанас Андреев -  роден през 1883 г.; учи в българската гимназия в Битоля, но я напуска и отива четник при М.Лерински; по – късно е назначен за войвода на наказателна чета в Костурско; два месеца преди Илинденското въстание е тежко ранен, след потушаването му успява да замине за Варна, където се лекува близо три месеца; през пролетта на 1904 г. се завръща в Костурско; 4.VІІ.1907 г. между селата Стенско и Гръче се сражава едновременно с гръцки андарти и турска войска; привечер  в края на сражението е тежко ранен, но успява да се добере до с.Стенско, по негова молба една жена му изкопава гроб в градината и той се самоубива, а неговите четници за всеки случай му отсичат главата, за да не попадне за гавра в ръцете на гърците или турците. /виж: в.Ден,1907,бр.1265;в.20 юли,1924,бр.2;сп.Ил.Илинден1927-1928,бр.3,с.6-9;пак там,бр.10,с.10;Македонски вести,1935,бр.31;Борбите в Македония и...,с.848;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІІ;т.ІІ, с.ХХІІ;Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.464;т.ІІ,с.582; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.460;Четите...,с.33; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В., Дневник...,с. 43-46, 85-88,93,107,156,161,181,189,196,210,232, 235, 238,241,256, 268,274; Дневник на костурския войвода...,с.17,36,59,60,83,84,87, 137,172; http://memebers.tripod.com/karshakov/    # на времето Христофор Тзавелла публикува снимката на войводата Тодор Дочев от Стара Загора, като написа, че това е Никола Дочев (брат на Тодор), който бил заел овакантеното място. Тази невярна информация зае своето място и продължава да се лансира. Никола Дочев, никога не е достигал до Костурско, докато за брат му има два неоспорими документа за това: Докладът на Андрей Тошев от 27.11.1907 г., където се среща името му, като помощник на Костурският околийски войвода Христо Цветков; и в Четите преминали през Кюстендилският пункт на ВМОРО.                                                               

Кършаков/ Саров,Сарев/, Васил Динев – член на ВМОРО; братовчед на Ат.Кършаков; с основно образование; земеделец; терорист; през 1902 г. е селски войвода; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г. ; участва в сражението на Локвата и Виняри;  взема участие в Илинденското въстание ; след въстанието емигрира в САЩ, откъдето се завръща в навечерието на Балканските войни; след 1916 г. се заселва в София и работи като печатарски работник./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.117,134,135,137,161,200; Николов,Борис Й.Вътрешна...,с.89; Дневник на костурския войвода...,с. 17, 52,85, 90, 95,96,100,./

Кършаков, Коста – четник от наказателната чета на Хр.Гушлев по време на Илинденското въстание./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129./

Кършаков, Стефан – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 27, 89,177,283./

Кършаков/Кършак/, Филип/Фильо, Липо/ Саров – роден през 1880 или 1881 г. ; с основно образование; работник; женен за Ф. Кършачка, която изоставил; взема участие в Илиндинското въстание, участва в похода на Костурските въстаници в Прилепско, откъдето се отправя към България; четник от Костурско-Преспанската чета на Петър Христов-Германчето,минала границата на 15.ХІ.1905 г.; взема участие в четата на Ат. Кършаков, по време на неговата гибел; заснет е сред четниците с отрязаната глава на войводата;  по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; 30.ХІ.1912 г.– неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.397; Чекаларов, В. Дневник...,с.176; Четите..., с.62; Уикипедия – Атанас Кършаков./

Кършаков, Христо Андреев – син на Андрей и Йорданка К. и брат на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Вана Андреева– сестра на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers. tripod.com/karshakov/

Кършакова, Василка Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Веса Георгиева – родена 1908 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман; продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15; http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=230;http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Кършакова, Елена Андреева – сестра на Ат. Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова Йорданка Андреева – съпруга на Андрей К. и майка на Ат. Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Мита Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Цвета Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършаковска, Търпа – мома, която със свой братовчед и комшия имала любовни връзки; дори била бременна; било и предложено да се омъжи за момъка, но отхвърлила, като казала, че още е мома и може да бъде прегледана от доктор; избягала в Статица преди да роди. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130./

Кършачка, Фильовица – била  напусната от мъжа си; според договора трябвало да се заплатят 2 лири обезщетение; била със съмнително поведение. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.176./

Лазар - четник от наказателната чета на Хр.Гушлев по време на Илинденското въстание../виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129./

Лазов, Доне – осъден на 4 г затвор във връзка с “Иванчовата афера” в  Корчанския затвор. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

Лазов, Митро – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ламбров, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Ламбров, Наум - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Лячка, Сотирица - откарана в плен, заедно с 12 год. си момиче Цвета от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но били спасени от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж:Георги-ев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Лячка, Цвета Сотирова – родена през 1891 г.; откарана в плен, заедно с майка си от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да я заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Майналовски, Андон Христов – бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; взема участие в Илиндинското въстание; заловен от турците; осъден на 101 г. затвор и е изпратен на заточение в Мала Азия; успява да ицбяга с италиански параход до Бургас, и отново пристига в Стара Загора; малко по-късно в града пристигат и останалите членове на семейството му. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81-82./

Майналовски, /Майноловски/, Иван А. – роден през 1889 г.;  по време на Балканските войни е доброволец от 1 рота от 6 Охридска дружина; ранен на 22.VІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.414./

Майналовски, Лабро – говорил против ръководството на ВМОРО в Костурско; показал малодушие при обявяването на въстанието; баща му и майка му били изпратени да го търсят, за да се яви в четата, защото в противен случай къщата му щяла да бъде подпалена. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.159,160,196; Дневник на костурския войвода...,с.85,90./

Майналовски, Ламбо – изпратен в Костурския затвор от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Майналовски /Майноловски/, Ставри/Ставре/ - роден през 1880 г.; завършен ІІ клас; майстор; по време на Балканските войни служи в нестроевата рота от 6 Охридска дружина, в 1 рота на 5 Одринска дружина, Огнестрелният парк на МОО; 21.ІХ.1912 – 10.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.414./

Майналовска, Доновица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.175./

Майналовска, Лабровица – срамувала се от страхливостта на мъжа си, който при обявяването на въстанието избягал към Лобаница.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.85./

Манеловска, Диневица - откарана в плен,заедно с със снаха си,дъщеря си  и внуците си от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Манеловска, Наумовица - откарана в плен,заедно със свекърва си и двете си момчета по на 5 и 8 год. от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия... , с.282./

Манеловска, Хрисанта Динева – дъщеря на Д. Манеловска, която била ранена в главата и след това откарана в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.282./

Манеловски, Димитър – роден през 1853 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Манеловски, Дине – роден през 1838 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г/виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Манеловски, Мито – роден през 1848 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Маке-дония и Тракия...,с.283./

Маноловски, Трайко – гръкоман; предател; много близък с помаците от Св. Неделя и Юмеровците ; арестуван и лежал три години в затвора заради убийството на Хр. Станчев; член на ВМОРО ; член на СК  обвинявал своите неприятели в предателство; обвинен, че е виновен за убийството на Н. Гершамин; убит на 1.V.1901 г. в дюкяна си.. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІХ/

Марков, Тодор - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Марковска, Василка Делева - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Марковски, Андон Трайков – член на Варненското Македоно одринско дружество; привърженик на ВМОРО.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.414./

Марковски, Вангел/Гелето/ -  член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 174,176./

Марковски, Георги – работил в Атина; член на Македонския комитет в Атина. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Марковски, Георги – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марковски, Делйо/Делян/ Динев – роден през 1871 г.; от 1898 г. е член на ВМОРО; пъдарин на селото; през 1901 г. е арестуван при т.нар. “Иванчова афера” и лежи две години в Корчанския затвор; след излизането си от затвора организира снабдяването на Костурско с оръжие от Албания; участва като войвода на чета в Илинденското въстание, след него остава в родният си край и участва в редица сражения с гръцки андарти; по време на Първата световна война  е зачислен към разузнавателната служба на Щаба на армията; изпратен е в гр.Поградец където урежда разузнаването в тила на войските от Съглашението, както и канал , по който минава  тайната кореспонденция на гръцките роялисти с Германия; след края на войната се заселва със семейството си в София; умира на 31.ХІІ.1939 г. в София. /виж:сп.Ил.Илинден,1939,бр.1,с.5-7;Борбите в Македония и...,с.650; Освободителното движение в...,т.І,с.ХХХ;Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.32-40; Тзавела,Хр., Кръстикът...,с.50.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146,147; Чекаларов, В. Дневник...,с.19; Дневник на костурския войвода...,с.17,102./

Марковски, Кръсто Динев - член на ВМОРО; брат на Д.Марковски; ятак; доставчик на оръжие за Костурско; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40; Чекаларов, В. Дневник..., с.182; Дневник на костурския войвода...,с.17,83./

Марковски, Лазар – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марковски, Наум/Нумо/ Динев– роден 1882 г.; брат на Д. Марковски; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов-Германчето,минала границата на 15.ХІ.1905 г.; войвода в Костурско; отговарящ за връзките между ВМОРО и албанското национално освободително движение; на 14.ІІІ.1907 г. води сражение с турската войска и загива заедно с тримата си четници. /виж: Четите..., с.62.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Дневник на костурския войвода...,с.113; Ил.Илинден,1941,бр.2(122),с.12./

Марковски, Никола – емигрира в САЩ; установява се в Минеаполис, където става съсобственик на фотографско ателие „Студио Орфей”. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.595./

Марковски, Трайко В.– член на Варненското македоно – одринско дружество; завърнал се преди пристигането на полк. Ан. Янков в Костурско; изпратен като делегат за помирението между полк. Ан. Янков и В. Чекаларов; председател на СК в края на 1902 г.; пощальон на организацията; участник в сражението на Локвата; награден със свидетелство за Храброст; четник по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.142,146,157,161, 174,196,197,204, 205; От София до Костур...,с.167; Дневник на костурския войвода...,с.58,75,82,83,88,95,102-104; Из архива на Гоце Делчев ...,с.609./

Мацанка, Ристовица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.163./

Мацанов, Стоян – роден през 1843 г.; застрелян от башибзука при потушаване на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с293./

Мацанов, Тръндо/Трендо/ – роден ок.1818 - 1823 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.283; Чекаларов, В. Дневник...,293./

Мацанова, Мануша Тръндова – родена 1823 или 1825 г.; заклана от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.283; Чекаларов, В. Дневник...,293./

Мельов, Трайко – член на СК на ВМОРО; разкрит да сътрудничи на турската власт и наказан. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 657./

Миновски, Киро – роден ок.1838 г.; изгорял жив в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Миновски, Паскал – роден през 1876 г. или през 1879 г.; завършено начално образование; зидар – работник;  по време на Балканските войни е доброволец от 3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 6.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.442./

Миовски, Димитър – роден през 1879 г; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Миовски, Дичо – член на ВМОРО; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.160,176,177,196,200./

Миовски, Лазо Павлов – член на ВМОРО; разузнавач /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.84./

Миовски, Ламбе – от 1947 г. е доброволец в ДАГ; използван като куриер; след края на Гражданската война на Гърция, след като е бил ранен е изпратен на лечение в Унгария; с родителите си се събира в Румъния, където живее до 1970 г.; след което се изселва в Скопие. /виж: Македонско сонце, бр. 702, 14.12.2007, с. 44./

Миовски, Мито – роден 1936 г.; езиковед от Р. Македония. /виж: Уикипедия – Косинец./

Миовски, Митре – изпратен в Костурския затвор от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Миовски, Наум – роден през 1839 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Мирка – родом е от Битоля; учителка в българското училище през  учебната 1912/1913 г. в селото. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Михайлов, Гроздан – преселил се в София, по време на Балканските войни, е доброволец в лазарета при МОО; 22.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г . /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.457./

Михайлов, Петър - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Миховски, Атанас Георгиев -  роден през 1895 г.; след Междусъюзническата война семейството му емигрира в България; установява се във Варна; участва в Първата Световна война; след войната в 1919 г. става член на БКП; през 1920 г. е принуден да напусне Варна от властите и се установява в Горна Джумая; работи като шивач, а по-късно като архивар в градския мирови съд; по време на Септемврийското въстание е член на Горноджумайския отряд; арестуван е, но по-късно е освободен; след въстанието става през януари 1924 г. е  секретар на окръжния комитет на БКП; участва във Витошката конференция през V. 1924 г.; според някои източници е отвлечен от чета на ВМРО и убит в с. Грамада край Г. Джумая, а според други е арестуван и убит в полицейското управление в града. /виж: Енциклопедия Пирински край,т.І,с. /

Мишов/Мимчев/, Атанас/Насо/ – роден ок.1840 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Мола, Иван – роден през 1836 г.; измушкан с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Налчев,Тръндо – роден ок.1838 г.; разсечен на три части от башибозука на 26.VІІІ.1903 г. виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Наумов, Алексо – емигрира в САЩ; установява се в Медисън,Илинойс, където заедно с унгареца Никола Брабан откриват бръснарски салон. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.591./

Наумов, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Наумов, Атанас – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./# възможно е с предходният да са едно и също лице

Наумова, Христина – родена през 1883 г.; откарана в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да я заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Неманови – в къщата им се намирал аскера разположен  в селото. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Николов, Георги – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Нинката – притежвал воденица при “Св.Илия”./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.39./

Нинов, Търпо Ц. –роден през 1897 или през 1895 г.; откаран в плен задно с майка си по време на потушаването на Илинденското въстание; спасен по чудо от един турски офицер и са откарани към Костур. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Нинова/Ниновска/, Цветковица – родена през 1867 г.;откарана в плен, заедно с 6 или 8 год. си дете от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...с. 295./

Ниновски, Ильо Василев – оженил се през 1906 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.149./

Нолчев, Кръсто – член на ВМОРО и на СК през 1902 г./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.89./

Орлинов, Гроздан – учител в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.28./

Орлинов, Иван – роден през 1875 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с293./

Орлинов /Орлин, Наум – хайдутин през 70 –те и 80 –те години на ХІХ в.; през 1880 г. води сражение с турска потеря край с. Турье  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.158,186; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18,19./

Орлинов, Милйо – баща на поп Стефан./виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

Орлинова, Саракина – съпруга на поп Стефан, родена в с.Кърчишча произхожда от рода на Ангелиовци. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Орлинова, Флора – майка на поп Стефан./виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Орлов, Вангел – роден през 1877 г.; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.523./

Орлов, Георги В. – роден през 1874 г.; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.523./

Оцева, Деспа Ц. – родена през 1831 г.; убита при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,293./

Павлов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Палчев – строителен предприемач. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.147; Из архива на Гоце Делчев ...,с.611./

Палчев Атанас – член на ВМОРО; участва в ръководството на местния комитет след Илинденското въстание. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146; Чекаларов, В. Дневник...,с.181./

Палчев, Димитър – роден през 1888 г.; студент; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 1 Дебърска дружина; 5.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.530./

Палчев, Енди – емигрира в САЩ; установява се да живее в  Акрон, Охайо; подпомогнал парично издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.14./

Палчев, Лазар – говорил против ръководството на организацията; знаменосец на Косинското знаме по време на Илинденското въстание; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула; емигрира в САЩ; установява се да живее в Медисън, Илинойс, където отваря бакалница, хлебарница и месарница. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.578; Чекаларов, В. Дневник...,с.159,160,196; Дневник на костурския войвода...,с.85,94./

Палчев, Никола – арестуван по време на “Иванчовата афера”, очакващ присъда в Корчанския затвор./виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

Палчев, Янаки – член на ВМОРО ./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34./

Палчето, Мито /азаата/ - свирач на кавал; развеселявал въстанниците  по време на Илинденското въстание. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.95./

Панайотов, Андо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Пандов, Васил – роден през 1833 г.; измушкан с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Пандова, Василка - родена 1900 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Пандова,София – родена през 1853 г.; измушкана с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Панчев, Димитър – студент – медик; по време на Балканските войни доброволец в 1 Дебърска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.537./

Попстефанов /Папастефану/, Георги /Георгиос/ – според Вардас е ръководител на на гръцките комитети в района на Корешча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Парцулов, Коста – учител в българското училище през учебната 1912/1913 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Пенова, Мара – родена през 1833 г.; заклана по време на потушаването на Илинденското въстание от нахлулия в селото башибозук. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Пенчев/Пенцас/, Зисо /Зисис/ – учител; сътрудник на Г. Цонтос по време на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Петличарова, Митровица – родена ок.1848 г.; посечена от башибозука при опо-жаряването на селото по време на Илинденското въстание на 4.VІІІ.1903 г. /виж:Гергиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петков, Илия – роден през 1890/1891 г.; заклан от башибозука на 4.VІІІ.1903 г. при първото опожаряване на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петков, Никола – роден през 1845 или 1852 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петра – родена през 1884 г.; внучка на баба Гечка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.158./

Петре –  влах по народност; овчар.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 43./

Петров, Димитър – преселил се да живее в Албания; продължил да поддържа ВМРО, за това гръцкият консул в Корча искал да бъде арестуван през 1926 г. като комита преминаващ нелегално в Гръцка Македония. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Петров, Михо – влах по народност; овчар с баща си Петре. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.43.:

Пиндзов, Киро – роден през 1838 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.283./

Пиндзов, Пене – роден 1843 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Пин/д/зов, Коста Поппетров – син на поп Петър, арестуван заедно с баща си хвърлен в Костурския затвор на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Пинзов, Васил – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пинзов /Пинзата/, Кръстю Ставрев – пунктов началник на ВМРО във Варна; собственик на бюфет в Морската градина и сладкарница „Македония”; убит в акция срещу македонските активисти на Великден 1952 г. край тр.Белица; според спомените на Пандо Младенов бил роднина на Д. Благоев. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.906; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с. 64,67./

Пинзов, Ставро – роден през 1862 г.; неграмотен; майстор; член на ВМОРО; пощальон на организацията; по време на Балканските войни е доброволец  в Огнестрелния парк на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.571; Дневник на костурския войвода...,с.75./

Пинзова, Христина Кръстева – дъщеря на Кр. Пинзов; съпруга на Атанас Пашков; арестувана на 8.VІ. 1946 г. от Тома Трайков; след двуседмични мъчения е изпратена с другите арестувани из концлагерите Босна и Заград – Добруджа. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.906; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с. 64./

Пировска, Василка - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Пировски, Атанас – четник в четата на Наум Марковски. /виж:Ил.Илиндин, 1941, кн.2,с.12./

Пировски, Васил – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литaксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пировски, Димитър/Митро/ Киров- член на ВМОРО; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146,147; Чекаларов, В. Дневник...,с.200,264; Дневник на костурския войвода...,с.102,103; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІ./

Пировски, Илия – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 204./

Пировски, Кирил Лазаров – роден през 1926 г.; член на ЕПОН от 1942 г.; през 1944 г. взема участие в партизанското движение в редовете на ЕЛАС; политзатворник през 1946 г.; доброволец в редовете на ДАГ в периода 1947-1949 г., през което време е раняван 4 пъти; след края на Гражданската война в Гърция -  емигрира, по-късно се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 365./

Пировски, Митре К. – четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска на 29.VІІ.1903 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.91; Чекаларов, В. Дневник..., с. 264./

Пировски, Петър – арестуван от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. и хвърлен Костурския затвор. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Пировски, Яни – роден през 1923 г.; от 1938 г. е член на младежката федеративна комунистическа организация (ОКНЕ); през 1943 г. е секретар на РК на ЕПОН за Корешчата, през същата година е издигнат и член на ОК на ЕПОН; през август 1944 г. е в Леринско – Костурския батальон „Гоче”; от май 1945 г. е член на Окръжното ръководство на НОФ, отговарящ за Костурско; от 1946 г. е член на ОК на КПГ и Изпълнителният К. на ЕАМ за Костурско; загива на 12.2.1949 г. в битката за освобождаването на Лерин. /виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.37 – 38./ Пировска, Дичовица – ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 196./

Попзахариев, Митре – очакващ присъда в Корчанския затвор във връзка с “Иванчовата афера”. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

поп Захарий – от първите ръкоположени за български свещеник в Костурско. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.19,32./

поп Наум Отцев – роден през 1870 г.; екзархийски свещеник; за революционна дейност е арестуван и лежи в битолския затвор; през юни 1903 г. е освободен; по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на Косинец; след въстанието бяга в Гърция, но е заловен и лежи в Атинския затвор; в началото на 1904 г. пристига във Варна и е свещеник в с.Кичево, Варненско; умира на 29.V.1927 г. във Варна. /виж: в.Пастирско ехо,1927, бр.23; Илинден 1903 – 1926.Сборник в...,с.54; Чекаларов, В. Дневник...,с. 40-43, 145,146, 160,161,204; От София до Костур...,с.167; Дневник на костурския войвода..., с.16,82,84,96./

поп Петър Пин/д/зов - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстаие след опожаряването на селото успява да се спаси в Брезница и там се явява като привърженик за признаването на гръцкия владика Каравангелис; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт; дядо на Христо Руков по майчина линия  – професионалния фотограф на ВМОРО; на 20.ХІІ.1929 г. бил изпратен в Костурския затвор, за това, че властта открила скрита библия на български език./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.584; Михайлов,Ив. Спомени, т.ІV,с.720; Чекаларов, В. Дневник...,с. 25, 281,283; Дневник на костурския войвода...,с.82,303./

поп Ставре – роден между.1808 - 1813 г.; екзархийски свещеник; най-възрастният член на ВМОРО в селото, търсен събеседник и съветник ; ятак; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник...,с.182; Дневник на костурския войвода...,с.16,48,305./

поп Стефан Орлинов, -  протосингел на гръцкия владика Венедикт в гр.Драма. Основоположник на рода Поповски. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

поп Търпо Иванов Поповски – роден на 21.V.1948 г.; учи до VІІ клас  в гръцката гимназия в Цариград, а след това в българското училище във Фенер, Цариград; учителствува в Косинец, Дъмбени, гр.Воден, гр. Корча и др.; през 1893 г. е ръкоположен за свещеник; служи като председател на българските общини в Лерин, Костур, Битоля и др.във връзка с Иванчовата афера е арестуван и осъден на 7 г. затвор и лежи в Корча; амнистиран през есента на 1902 г.; през февруари 1903 г. е отново арестуван и осъден на 3 г. затвор и лежи в Битоля, откъдето е амнистиран през пролетта на 1904 г.; председател на Окръжния комитет на ВМОРО в Битоля през 1905-1906 г.; след Балканските войни е изселен в България; умира на 25.V.1927 г. в София. /виж:в.Македония, 1928,бр.487,488; ИИИ, т. ХХІ,с.251; Сониксен,А.Изповедта на...,с.65,74; Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ,с.206; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.460; Тзавелла,Хр.Кръстникът; Чекаларов, В. Дневник..., с. 101,154,205; Дневник на костурския войвода...,с.16; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14; Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.12,18,20, 27,30,31,33./

Попйовчев, Нумо Търповски – член на ВМОРО; разузнавач; войвода на селската чета по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 84,85,91,117, 159; Дневник на костурския войвода...,с.17,46,85,102./

Попов, Димитър – роден през 1867 г; с основно образование; майстор; по време на Балканските войни служи като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина и в Огнестрелния парк на МОО; 1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.580./

Поповска, Василка Поптърпова – дъщеря на поп Търпо; загинала през 1907 г. при нападението на турците в селото. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 641; Борбите в Македония ...,с.632./

Поповска, Деспа – съпруга на Васил Поповски,родена в с.Гръче от рода на Попалексовци. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповска, Доста – дъщеря на поп Сттефан. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Поповска, Крайна – дъщеря на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

Поповска, София – дъщеря на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Поповски, Анастас – син на поп Стефан; дълги години бил кмет на селото. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповски, Васил – син на поп Стефан; занимавал се със земеделие; противопоставил се на Синан бей от Пляса, който искал да превърне с.Косинец в чифлик. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповски, Констандин – син на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът...,с.50./

Поповски, Лазар Поптърпов – роден през 1891 г. в  гр. Костур; син на поп Търпо Поповски, който тогава е архиерейски наместник в градът; брат на Никола Поповски; след войните заедно с баща си се изселва в България; потъпва във Военното училище;  по време на Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти Македонски полк от 11-а Македонска дивизия; ранен в битката при завоя на Черна; награден с орден „За храброст”; назначен за градоначалник на Ксанти; при сватбата му е кум Павел Шатев, с когото стават много близки; след уволнението от армията се отдава на журналистическа дейност; след Горноджумайските събития от 1924 г. напуща България; н периодът 1925 – 1927 г. е военен аташе в легацията в Тирана; става член  на ВМРО (об); обвинен е за сръбски шпионин, заради което е идключен от редовете на ВМРО (об); от 1933 г. е гл. Редактор на в. Камбана (по-късно „Нова камбана), който през 1941 г. е спран, заради антигерманската си позиция;  интерниран до 1943 г. последователно в Гонда вода, Асеновградско, а до 1944 г. в Еникьой, Ксантийско. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул и участва в преговори с Вселенския патриарх Вениамин по признаването на Българската патриаршия; през 1946 г. имуществото чу е конфискувано; по време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван и изтезаван; умира през 1952 г. в затвора. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.38-40,218; Карчев П. През прозореца на едно пол,столетие..., с.721,1030; Добринов, Д. ВМРО (обединена)..., с. 62; Михайлов, Ив. Qua vadis, Bulgaria?....,с.25-34; Шанданов, П. Богатстното ми е свободата..., с. 64./

Поповски, Никола Поптърпов – роден около 1876 г.; син на поп Търпо; член на ВМОРО; учител; лежал в Корчанския затвор очакващ присъда във връзка с “Иванчовата афера”; член на СК от пролетта на 1903 г.; през 1905 г. е назначен за учител в гр. Хрупишча, но турската власт не му разрешава да заеме мястото; до 1911 г. живее в Косинец, където се занимава с преподаване в местното училище и с търговия на училищни пособия; през учебната 1911/1912 г. е учител в Костур и управляващ книжарницата на Пандо Сидов; същевременно е агент на Българско застрахователно дружество „България” и на Народно осигурително дружество „Балкан”; през 1914 г. работи в Ксанти; след края на Първата световна война в Земеделска банка в Кърджали, където умира през 1922 г. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36; Чекаларов, В. Дневник...,с.19,39,51,52,204; Дневник на костурския войвода..., с.17,83; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ; Райчевски, Ст. 1904-1905. Гоненията на българите..., с. 35; Никола Поповски -Уикипедия../

Попотцова, Цветковица – родена ок. 1833 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Поптръндов, Насо – член на ВМОРО; гурбетчия в Гърция; избран за член на СК в края на 1902 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.129,162./

Поптръндов, Нумо – член на ВМОРО; ятак; арестуван заради убийството на Хр. Станчев. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 27; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ./

Попхристов, Пенчо/ Пенчо Попхристов Терзиовски/ - член на ВМОРО; избран за член на СК; учител в гръцкото училище в Брезница; по – късно става член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов, В. Дневник...,с. 41,42, 88,89,162,176,178,179,181,197; Дневник на костурския войвода...,с.48,101,102./

Попцветков, Васил – роден през 1838 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г. виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282./

Попцветков, Цветко Василев – роден 1876 г.; член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; заловил криещия се в Лобаницкото землище Лабро Майналовски; установил се в България; участник в Илинденската организация; починал на 3.І.1943 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.90; Ил.Илинден,1943,бр.141,с.17./

Попчев, Нуне - член на СК на ВМОРО след 1897 г. / виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Потинова/Порягова/, Риса /Риста/ Н.– родена през 1871 или 1883 г.; която била откарана от башибозука в с.Св. Неделя и до 28.ХІ.1903 г не се била прибрала./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Чекаларов, В. Дневник...,с. 296./

Пулячев/Пуляч/, Ването – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.183./

Пулячев, Пене – роден ок.1840 г.; пронизан с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македо-ния и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с. 294./

Рисковски, Пандо – роден ок.1833 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.283./

Рисковски, Ристо - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; заловил криещия се в Лобаницкото землище Лабро Майналовски. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.90./

Ритцев, Димитър – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Руков, Александър – син на Наум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Аргир – роден ок.1833 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Руков, Вангел – син на Нум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Герго – роден през 1841 г.; застрелян от турските войници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Руков, Лазар – баща на Ламбро и Наум Рукови. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Ламбро Лазаров – брат на Наум Руков; загива като четник в четата на В. Чекаларов по време на въстанието . /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник..., с.161./

Руков, Ламбро Христов – син на Хр. Руков ; завършва гръцка гимназия в Костур; заради левичарската си дейност е репресиран от полицията в родното си село по време на изборите от 1936 г.; с. г. е хвърлен в затвора „Акронавплиа”; след капитулацията на Гърция през 1941 г. се установява в София и постъпва в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”; посещава родният си край през 1942 – 1944 г.; след 9.09.1944 г.  се включва като доброволец  в бригада „Гоце Делчев”, която е в състава на МНОФ участва в освобождението на Вардарска Македония от германците, като офицер; след завръщането си от фронта се установява в София; работи като служител в Дирекцията по печата към външното министерство и говорител в гръцката емисия на Радио София; обвине от свой земляк, че е фашист, че се е занимавал с контрабанда и пр.; тази кампания против него е организирана от гръцките политемигранти в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 66,70-72, 231-232./

Руков, Наум Лазаров– роден на 20.VІІ.1847 г.; брат на Ламбро Руков; участва в освободителното движение през втората половина на ХІХ в. войвода е на чета по време на Креснеско – Разложкото въстание от 1878-1879 г.; от 1880 до 1902 г. живее в Атина; бакалин; член на Представителството на ВМОРО в гръцката столица; подпомага изграждането на канал за пренасяне на оръжие; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; емигрира в България след освобождаването си; установява се в София където умира на 31.VІІ.1937 г. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник...,с.91; Дойнов, Д. Кресненско..., с.26; Из архива на Гоце Делчев ...,с.614; Документи на централните ръководни органи на ВМОРО, т.І, ч.1..., с.355./

Руков, Петър – син на Наум Руков; родил се в кораба, когато родителите му напущат Атина , за да се преселят в България. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков/Рука/, Стасето - един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 283./

Руков, Христо Ламбров– роден на 30.ХІ. 1887 г.; на десет годишна възраст заминава за Атина; завръща се в Косинец след разгрома на Илинденското въстание; син на Ламбро Руков; член на ръководството на ВМОРО в родното си село; през 1905 г. е изпратен в София да учи фотография; след завършване на курса се завръща в Косинец и се превръща в специален фотограф на ВМОРО за Костурско; арестуван през 1907 г. по подозрение от турската власт; в къщата му става среща между дейци на ВМОРО и на албанското освободително движение; участва в защитата на селото от андартско нападение през май 1908 г.; в преиода 1910 – 1912 г. е учител в Костурско;след Балканските войни остава в Костурско; лежи в Костурския затвор през 1915,1922 и през 1927 г.арестуван на 20.ХІІ.1929 г.след извършен обиск в домът му, когато са открити пушки, бомби и патрони от Илинденската епопея, и е хвърлен отново в Костурския затвор; интернирван и заточван през 1932 и през 1939 г.; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; заради изявите си като българин през 1942 г. е арестуван от италианските окупационни власти и инквизиран; хвърлен е в затвора от където  през февруари 1943 г. е освободен със съдействието на българския посланник в Атина, след което е приютен в София; през V. – VІІ. с.г. е член на комисия, която пристига в Костурско, за да раздаде помощи на пострадалото население в Костурско; след 9.ІХ.1944 г. е третиран като „великобългарски шовинист” и е въдворен за две години в ТВО”Белене” ; умира след 1964 г. във Варна. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720; ИДА,т.94,с. 74; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146-148; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.19,52,133, 216,231; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.908; Дневник на костурския войвода...,с.119,136./

Рукова, Евдокия – дъщеря на Хр. Руков и сестра на Л.Руков; омъжена за учителя Коста Макриев, който на 29.05.1944 г. в м. Локвата и Винярите” произнася прочуствено слово за 16 български четници, загинали в сражение с турците в навечерието на Илинденското въстание; заради това само след броени дни  е убит от гръцки националисти свързани с ГКП и ЕЛАС; това предизвиква брожение сред населението на Косинец; след Гражданската война се установява във Варна. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 232./

Рукова, Мария – дъщеря на Наум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Рукова, Търпена -  съпруга на Наум Руков, от когото има четери деца. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Ружков /Рускос/, И. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Савова, Христина - родена 1912 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Саров/Сарето/, Кольо – зет на Д. Кривио, който го принуждавал да предаде Н. Шинков. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.161, 162./

Сидерков/Сидерчето/, Георги/Гаки/ – роден 1880 г.; четник от организационната чета преди Илинденското въстание; по всяка вероятност взема участие в Илинденското въстание, след което емигрира в България; четник от Костурската чета на фелд.Бончо Василев, влязла в Македония на 11.ІV.1905 г. /виж:Четите...,с.50; Чекаларов, В. Дневник...,с.156,161./

Сидеров, Васил – воденичар; член на ВМОРО . /виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.45./

Ставрев, Петър - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като десетник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Стамков, Васил - изпратен да разбере, в коя къща се укрива предателя Трайко от Руля. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.33./

Стамчев/Станчев/, Мичо /Мицо/ - роден  ок.1845 г.; от 1875 до 1878 г. е четник при кап. Петко войвода под името Ив. Димитров; след Освобождението на България се заселва във Варна; през април и май 1897 г. е войвода на четата „Странджа” в Одринска Тракия./виж: в.Отечествен фронт,1982,бр.11455; Орманджиев,Ив.Революционното..., с8-12;Преображенското въстание...,с163./

Стамчев/Стамчето, Станчев/, Христо/ Ристо/ - кираджия; убит от турците. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 668; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Стамчев /Станчев/, Търпо /Търпен/ Христов – член на ВМОРО; арестуван от турците във връзка с убийството на Тр. Маноловски; ятак; кум на Д.Марковски; в къщата му е било складирано част от въоръжаването на организацията; там е бил единият пункт от който става отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34; Чекаларов, В. Дневник...,с.183; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Станоев, Петър – учител в бъгарското училише в селото през учебната 1883/1884 г.

Станчева, Христовица – арестувана във връзка с убийството на Тр. Маноловски; тъй като се смятало, че е отмъстила за мъжа си. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Станчева, Мара X. /Христова/ – родена 1892 г.; пленена от т,урските войници по време на потушаването на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.295; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Стасков, Йото / Гюто / - дошъл с полк. Ан. Янков; изпратен за старши в родното си село; член на ВМОРО по – късно;  взел участие в сражението на „Локвата”; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула по време на Илинденското въстание; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.147; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,125,161; Дневник на костурския войвода...,с.52,59,94./

Стоянов, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Стоянов, Атанас – роден 1883 г.; четник от четата на фелд.Б.Василев, минала границата на 11.ІV.1905 г./виж:Четите...,с.50./ # възможно е с предходният да са едно и също лице

Стоянов, Димитър - посетил владиката  Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Билишча.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.51./

Стоянов, Дине – роден през 1855 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Стоянов, Тръндо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Сърбов, Динето – член на ВМОРО; ятак. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.185./

Сърбов, Лабро – роден през 1895 г.; пленен от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание.  /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Сърбов, Сърбо – роден през 1899 г.; пленен от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Сърбова, Риста – родена през 1883 г.; пленена от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Терзиев, Петър -  роден през 1888 г.; по време на Балканските войни доброволец  в 1 рота от 6 Охридска дружина, 1.Х.1912 – неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.703./

Терзиев/Терзиевски/, Търпо/Търпето/ – роден през 1884 г.; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; по време на Балканските войни доброволец  в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с. 703; Чекаларов, В. Дневник...,с.200./

Терзиевски, Йорго – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.181./ 

Терзиовски, Александър Н. – преселил се в САЩ след войните; установил се в Медисън,Илинойс; отворил собствена бръснарница. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.97./

Терзиовски, Доно –  член на ВМОРО; арестуван по Иванчовата афера през 1901 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.19, 41./ # по всяка вероятност Д. Терзиовски и А. Терзис са едно и също лице

Терзиевска, Доневица – член на ВМОРО; ятак./виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.41./

Терзиовска, Наковица –  член на ВМОРО; ятак. ./виж:Чекаларов, В. Дневник..., с. 41-43./

– /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLV/

Терзис, Андониос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК; убит от ВМОРО в дома си заедно с братовчед си Ан. Гулио. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77,78./

Терзис, Зисис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Терзис, Йоанис – председател на местния комитет на гръцката въоръжена пропаганда;  член е на селската въоръжена милиция; взема участие в нападения над села в района от частите на андартите; участва в сражението, когато загива Ат. Кършаков; работил е с капитаните Цонтос, Раковитис и Д. Макрис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Тимиев, Наум - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като водник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Тодоров, Васил - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Тодоровска – Ниновска, Мита – родена ок. 1907 г.; до 1913 г. е учила в българска забавачница и училище; участничка в партизанското движение по време на Втората световна война, заедно със съпруга си и едната си дъщеря; след края на гражданската война емигрира в Румъния; интервюирана от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Тумбаркова, Диневица – родена ок.1818 г.; застреляна от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Тумбаркова, Мара/Христовица/ – родена през 1876 или 1880 г.; била е бременна и е заклана от башибозука нападнал селото на 4.VІІІ.1903 г и след това пронизана с щик. /виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Фармаки, Цильо – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.185./

Флинов, Сотир – роден ок.1818 г.; преди да бъде убит на 26.VІІІ.1903 г.му били избодени очите от турските войници. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Христов, Иван – роден през 1889 или 1891 г.; откаран в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да го заколят,но бил спасен от някакъв турски офицер и на следващият ден бил предаден в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Христов, Панчо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.189./

Цветков, Киро - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Цеманов, Цельо – член на ВМОРО; ятак; в къщата му преспиват В. Чекаларов и Б. Сарафов при инспекторската обиколка на последния в Костурско през пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.204./

Цемани, В. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./ # напълно е възможно Ц. Цеманов и В. Цемани, да са едно и също лице. Цельо(Цильо), което е галено на Васил.

Чекракчиев,  Търпо Трайков – член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284; Чекаларов, В. Дневник...,с.267; Дневник на костурския войвода...,с.93; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLV../

Чолов, Ставри - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Шинков, Атанас – емигрира в САЩ; установява се да живее в Ню Йорк , където успява да открие собствен хотел;парично подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15;т.ІV,с.14; Гаджев,д-р Ив. История на...,т.І,с.585../

Шинков/Шенков/, Никола – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.и включен отново през пролетта на 1903 г.; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; загинал в сражение с турската войска на „Локвата”. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.  75,84,89,92,117, 134,135,142,145,158,161, 200, 205,274; Дневник на костурския войвода...,с.49,51,55 ./

Янакиев, Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янакиев, Кането/Наки, Кане/ – привърженик на ВМОК./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.145,146; От София до Костур...,с.167./

Янаков, Ангел - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Янаков, Коста - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

366.Янаков, Коста -  роден през 1878 г.; по време на Балканските войни служи в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 г.– неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.816./  # възможно е с предходният да са едно и също лице