Връбник/Върбник,Връмник, Верлинк/
дн. Varnik
Селото се намира в малка котловина, обградена от скалистите
планини Висок връх /Висок вър/ и Страната, разклонения на Корбец. Надморската
му височина до 1000 м
Селото е разположено недалеч от градчето Биглишча и на около
40 км северозападно от Костур и на около 30 км източно от Корча. На около 10 км
северно от селото се намира Малкото Преспанско
езеро.
Връбник е част от албанската историко-географската област
Девол, макар че някои автори смятат, че селото принадлежи към Македония и
по-точно към областта Корешча, намираща се в днешна
Гърция
Селото съществува още през ХV в. като се споменава под
това име в Османските данъчни архиви, със своите 36 домакинства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката
на мъжкото население от 1873 г., село Връбник е посочено като Верлинк,
обитавано от 86 домакинства с 220 жители българи.
По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. осем човека от селото вземат участие в него.
Според статистиката на В. Кънчов, в края на ХІХ в. населението на Връбник е 600 души българи християни. Гръцката статистика от 1905 г. показва Връбник като гръцко село с 600 жители, на базата на това, че до 1904 г. селото е патриаршистко..
Според статистиката на В. Кънчов, в края на ХІХ в. населението на Връбник е 600 души българи християни. Гръцката статистика от 1905 г. показва Връбник като гръцко село с 600 жители, на базата на това, че до 1904 г. селото е патриаршистко..
Традиционните административни центрове на село Връбник са градовете Костур и
Корча. В началото на ХХ в. Връбник е част от Биглишката нахия на Корчанска
каза, но в духовно отношение е част от Костурската епархия.
В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. жителите на Връбник се
включват в национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в
четите на ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на
помощ на обсадените в с. Смърдеш чети на Б. Сарафов, В. Чекаларов и Ив. Попов,
като заедно с четата на с. Въмбел удрят в гръб турската войска През юли и
август 1903 г. жителите на Върбник масово взимат участие в Илинденското
въстание. На 29.VІІ. 1903 /ст. ст./ башибузук и войска от Биглишча ограбват и
опожаряват напълно селото. На 15.VІІІ. с.г. селото отново е нападнато и
доограбено от турски военни части, а много жени са изнасилени През 1903-1904 г.
селото отхвърля върховенството на проповядващата гръцка национална идея на
Вселенската патриаршия и признава Българската екзархия. За разлика от голяма
част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни във Връбник
функционира българско училище.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Връбник преди
Балканската война има 95 български къщи.
След Балканската война Връбник е в територията на Гърция до
1924 г., когато окончателно е включено в пределите на Албания. Благодарение на
това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните
костурски села – Смърдеш, Въмбел, Косинец и
др.
Гръцките преброявания от 1913 посочва, че в селото
живеят 489 човека и от 1920 г. – 366.
Според различни данни от 20-те и 30-те години на ХХ в. броят
на жителите му е между 330 и 700 души.. Много връбничани и техни потомци живеят
в Гърция, САЩ, България,
През втората половина на 20-те години на ХХ в. Връбник е
основна база за четите на ВМРО, действащи във Вардарска и Егейска
Македония.
След 1913 г. обучението в
училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 г. – на албански. До
1929 г. жителите на селото на три пъти подават молба до албанските власти
обучението да се провежда на български език, но искането им е отхвърлено. През
1939 г., когато районът е завладян от Италия, жителите на Мала Преспа и Връбник
се обръщат към българските власти с молба за съдействие да бъде разрешена
употребата на българския език в техните училища и църкви, но поради
неблагоприятната политическа ситуация, въпросът не е решен. След 1944 г.
правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат изпратени
български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия
македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се
обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че
жителите на целия район са обявени за македонско
малцинство.
След Балканските войни някои жители на селото се изселват в
България, но се заселват бежанци от останалата в Гърция част от
Костурско.
Като сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани,
преселили се в Албания, с тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години
на ХХ в. проф. М.Огнянов ги описва по следния начин: Костурчани
и по диалект, и по физически облик се различаваха от другите – по-едри,
по-силни, с по-развита мускулатура и костна система. В поведението бяха
по-експанзивни. Имаха силно изразено българо-македонско чувство и пазеха
спомена за освободителните борби, в които някои от тях са участвали. Спомняха
си за въстанията, за подвизите, до преди няколко години са подпомагали ВМРО.
Поддържаха връзки и с техните роднини в България.
Автентичният говор на жителите на Връбник спада към крайните
югозападни български говори и е свързан с костурския говор. В областта на
лексиката и на фонетиката диалектната система на Връбник пази редица архаични
черти, близки до старобългарския език. Един от примерите за това са остатъците
от т.нар. назализъм, характерен за старобългарския език - застъпникът на малката
носовка е ен -братученди /вместо
братовчеди/, говендо /вместо
говедо/, пенда /вместо педя/ и др.
По отношение на застъпниците на старобългарската задна
носова гласна /голямата носовка/ говорът на Връбник влиза в ареала на ъ-
говорите (мъка, мъш за мъж, къшча за къща и т.н.), обхващащ по-големия дял от
Северозападна и Североизточна България, части от Югоизточна България, както и
някои райони в
Македония.
Днес във Връбник са напреднали процесите на езикова
албанизация, особено в областта на
фонетиката.
В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като
жители на селото се споменават следните лица:
Ангелов, Митре - затворник в
Битолския затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904
г. /виж:
Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите..., с.41./
Андреев, Андон – роден 1872 г.;
четник в четата на Кочо Хр. Лерински, с която да достигне до родният си край,
влязла на 5.ІІ.1905 г./виж: Четите...,с.43./
Бело, Димитър – преподавател по
албански език в Корчанския университет. /виж: Уикипедия
с. Връбник./
Бело, Раки В.– преподавател по
албански език във Великотърновския университет. /виж:
Македонски преглед,2001,кн.4,с.111-138; пак там,2002,кн.2,с.65 - 86./
Богданов, Наум - по време на
Балканската война служи в 3 рота от 12 Лозенградска дружина на МОО; по време на
Междусъюзническата война се включва в Сборната партизанска рота на МОО;
записал се неизвестно, демобилизиран на 10.ІІІ.1914 г, от 6.VІІ.1913 г в гръцки
плен. /виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно...,с.90/
Васил – по време на
Илинденското въстание е войвода на селска чета от Корешчата./ виж: Николов,
Борис Й. Вътрешна...,с.12./
Василев, Лазар - по време на
Балканската война служи в 3 рота от 6 Охридска дружина на МОО. /виж:
Архивни справочници, т.9, Македоно..., с.112./
Георги
/Георгий/ - участник
в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета
под ръководството на Павле Янев. /виж:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9 F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Грозданов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото
въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо
Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Грозданов, Кръсто – син на Н. Грозданов, който заедно с баща си се установява в Торонто, Канада; в негова памет подпомогнал финансово издаването на ІV т. От спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Грозданов, Нако – по време на
Илинденското въстание е войвода на селската чета; след въстанието е арестуван ,
но успява да избяга; през 1907 г. емигрира в Канада и се установява в Торонто. /
виж: Македонски алманах,САЩ,1940,с.425./
Грозданов, Ставро – роден през 1886 г;
член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е в четата на П. Кляшев; по –
късно е войвода на българо – албанска чета; през 1907 г. е арестуван и осъден
на смърт; амнистиран по време на Хуриета; емигрира в Торонто, Канада. /виж:
Македонски алманах,САЩ,1940,с.441./
Грозданова, Василица – убита
през 1903 г. /виж: Освободителното движение в
Македония ХІХ/
Грозданова, Киля/Калковица, Кольовица/ – развратница;
убита през V.1903 г. от Ат.. Кършаков и Д. Антонов; сестра на Сотир
Димитров от Въмбел. /Виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 232./
Грозданова, Митра – родена ок.1848 г.;
убита при опожаряването на селото. /виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов
,Македония и Тракия...,с.288./
Даилакис, Лаки (Лаки Дельо) – роден
1883 г.; гръкоман; заради убийство на помак от Божи град е принуден да премине
в нелегалност; става четник при Ат. Кършаков; преминал в редовете на
въоръжената гръцка пропаганда благодарение на Коте Христов; андартски капедан
действащ предимно в Корешчата и Корчанско;през декември 1907 г. е заловен и
затворен в Битоля; амнистиран по време на Хуриета; по време на Балканската
война е доброволец в гръцката армия; до предаването на селото към Албания живее
кра Костур; убит през 1941 г. между селата Сливени и Жупанишча. /виж:
Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.447,448; Борбите в Македония ..., с.647;
Уикипедия – Лаки Дельо./
Даилакис, Яни (Яни Дельо) – подвойвода
при брат си по време на Гръцката борба за Македония; действа в Корешчата и
Корчанско. /виж: Ο Μακεδονικός Αγών
και τα εις Θράκην γεγονότα, ΓΕΣ, 1979./
Динев, Дано – роден ок.1833 г.;
убит от турците при опожаряването на селото на 31.VІІ.1903 г./виж: Георгиев,
В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288./
Динев, Илия – роден ок.1838 г.;
загинал при опожаряването на селото от турските войници на 31.VІІ.1903 г./виж:
Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288./
Долов, Христо - затворник в Битолския затвор;
включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на
българите...у с.41./
Йоргов/Юргов/, Никола – четник
през 1901 г.; един от хората изпращан да убие Иван в Костур през 1901 г. /
виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.16,19,26-31,34,45,53; Освободителното движение
в Македония...,т.І, с../
Касовски, Ламбри В. – роден 1882 г.; със
завършен І клас; млекар; по време на Балканската война служи в 1 ротая от 10
Прилепска дружина, 16.Х.1912 - 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни
справочници,т.9, Македоно..., с.399/
Константинов, Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през
1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Константинов, Николаки - затворник в Битолския затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите...у с.41./
Лабровските Гергови братя –
ятаци; членове на ВМОРО./виж: Чекалоров, В. Дневник...,с. 198./
Лабровски, Щеро/Цильо/ - бакалин;
развратничал не само с женени жени, но и с моми; макар, че нямал никакво
учителско образование дълго време бил гръцки учител в селото си; представител
на гръкоманската партия в селото; имало е желание да бъде бит , в момента, в
който е убита Киля Грозданова.; сполучил да избяга с цялото си семейство в
Билишча. ./виж: Чекалоров, В. Дневник...,с. 232,233./
Несторов, Бончо – роден на 2.VІІІ.1906
г.; през 1914 г. семейството му се преселва в България; завършва търговската
гимназия в Пловдив; по – късно е работник и чиновник в Пловдив, Русе и София;
за кратко е драматург на Кооперативния театър в София; в периода 1927 – 1929 г.
е редактопр на в. „Трезва младеж”; през 1929 г. започва да издава сп.
„Хоризонти”, от което излизант два броя; с разкази и статии участва във
вестниците „Мисъл”, „Мисъл и воля”, „Щит”, „Глобус” и др.; поради обвързаността
си с левите сили нееднократно е уволняван от работа; член е на
прокумунистическия Съюз на трудовоборческите писатели; след 9.ІХ.1944 г.
подкрепя новата власт; член е на БКП; от 1944 до 1962 г. е в редколегията на в.
„Народна войска”(от 1952 г. „Народна армия”); в този период излизат и по
– големите му произведения „Светлина на Родпите” и др.; последното му издадено
произведение е „Тъмни огньове” през 1979 г.; един от представителите на т. нар.
социалистически реализъм; най – преиздаваното му проиведение е биографичната
„Повест за моето детство”, която претърпява три издания, където описва
детстовото си преди пристигането в България; умира през 1987 г. /виж:
Енциклопедия на България, том 4, С.,1884,с.580 – 581./
Пандовски, Никола – революционен деец;
член на ВМОРО и ВМРО. /виж:
Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХVІ/
Папазова, Веса – дъщеря на Н.
Грозданов и сестра на Кр. Грозданов; живуща в Торонто, Канада; финансово
подпомогнала издаването на т.ІV от спомените на Ив.Михайлов, в памет на баща
си. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Попвасилев, Георги - по
време на Балканската война служи в 4 рота от 6 Охридска дружина , демобилизиран
на 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно...,с.574./
Сотир – изказал желание да
стане четник през 1901 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,
с.16,19,26-28-30,32./
Темелко, Кристо – роден през 1915
г.; през пролетта на 1937 г. става сержант в Тирана; след Втората световна
война на първите избори за парламент е избран за депутата; през 1948 г. за
проюгославска и антисъветска политика е отстранен от от ПБ на АКП; свален от
поста директор на политическата дирекция ; изгонен от армията и изключен от
АКП. /виж:Огнянов,
М. Македония преживяна съдба, С., 2003, с. 143-144,159./
Тодоров, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание
през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Ткреко, Васил - участник в Кресненско – Разложкото въстание
през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9 F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Христов, Тоньо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през
1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0% A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Филипов, Георги – роден през 1884 г.; работник; неграмотен; по време на Балканската война служи във 2 рота от 9 Велешка дружина при МОО, 7.Х.1912 - 9.VІІІ.1913, награден с бронзов медал . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.743./
Филипов, Търпо /Тръпо/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в
четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Фильов, Ламбро - по време на Балканската война служи във 2 рота на 11 Серска дружина на МОО,21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743.?/
Христов, Георги – участник в
Българското опълчение 1877 – 1878 г. /виж:
Уикипедия с. Връбник./
Шинанов, Васил Янев – роден
1868 г.; член на ВМОРО; куриер; четник в четата на Лазар Поптрайков през 1903
г.; нелегален до 1913 г. /виж: ЦДА,ф.1075К, оп.1,а.е. 36 а, л.413./
41.Янев, Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през
1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
