Бобишча /Бобище, Бобица, Бомбища, Бобища, Бобишта/ дн. Βέργα
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото е разположено в областта Пополе. В подножието на разклоненията
на Вич и Мурик (Которска, Голинска пл. и Руката). В проходът между
Костурско и Кайлярско, на около 20 км източно от Костур, на 10 от Горенци, на 4 км от Загоичани, на около 6 км
от Клисура
 |
| входа към селото днес |
При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната
община ( дем ) Свети Врач (Агии Анаргири), префектура Костур ( Кастория )
В паметта на потомците по повод създаването на селото
съществува следното предание: създава се от преселници дошли от с. Котори. Тъй
като селото било създадено върху бобовите бахчи (градини) на загоричанци от там
се появило и името на селото. Това предание били могло да се приеме за вярно?
Село Котори през ХV – ХVI
в. е част от Костурската кааза. Христо
Гандев посочва, че през средата на ХV в. в селото живеят 119 пълни
християнски домакинства. В описа на населените места в Костурско от 1530 г.
с. Котури е представено като част от хаса на султана с 71 пълни
християнски домакинства. През същата година землището на с. Загоричани също е
част от хаса на султана. В обширния поименен дефтер от 1568/9 г. с. Котори е
част от спахийската ленна система с две мюсюлмански и 31 християнски пълни
домакинства. Относно землището на с. Загоричани в горепосочения дефтер, писарят
е отбелязал, че землището му е било
предоставено за „чифлици на костурчани”. Именно в този документ (за сега
откритите) за първи път се споменава с. Бобишта с едно мюсюлманско и 5
християнски пълни домакинства и 2 непълни християнски домакинства или ергени.
Приходът, който селото носи в държавната хазна е 2000 акчета или над 330 акчета
от пълно домакинство. 700 акчета от тези
приходи идват от данъка по отглеждането на лозя и такси за произведена шира.
Лозята остават да бъдат водещи в земеделието до Първата св. война.
Въз основа на християнските имена, които се срещат сред
жителите на с. Котори е трудно да се каже дали имат родство с тези от Бобишча,
тъй като дали като лично или бащино се срещат имената Димо, Димитри, Михо,
Мелко и Нико, но не се срещат Гьергьо, Гого и Мико. Ако се приеме, че мюсюлманина Хасан Абдулах,
за който писарят е отбелязал „бенак” т.е. малоимотен земеделец е брат на Омур
Абдулах – жител на с. Котори, притежаващ земя равна на половин чифт
волове, може да се приеме верността в
родовата памет за историята на селото, но частично. Възможно е и в по-късни
години част от жителите на Бобишча да имат родови корени със с. Котори.
 |
| Черквата "Преп. Алипий" строена през 1847 г. |
Липсата на сведение за духовно лице потвърждава мисълта за
наскоро създадено населено място (през 40-те или 50-те години на ХVI в.). Но съществуването на
забележката „преселник” отхвърля
твърдението за току що създадено. Възможно е в духовно отношение, жителите да
са били обслужвани от поп Коста от Котори или от свещеници от други съседни
населени места.
През ХІХ в Бобишча е чисто българско село, чиито
жители са намирали прехрана в гурбетчийство – предимно в Цариград. Именно за
това по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) селото е нападано от
разбойническите дружини на Али Зот и Коста Рали с цел отвличане на деца на
богати гурбетчии в Цариград. Те са били ликвидирани след края на войната.
Селото е едно сред водещите в Костурско в борбата за
българска просвета и църква. Жителите му изпращат телеграма до екзарх Антим
І по повод избирането му на този пост, в която заявяват, че още на 14
септември 1871 г. са се отказали от Патриаршията. Поп Търпо Поповски в своите
спомени изрично посочва, че две са селата чисто екзархийски през 80-те год. на
ХIХ в. – Бобища и Дъмбени. Но по всяка
вероятност е имало семейства, които все още са клонели към Патриаршията, защото
пък в своите спомени поп Златко Каратанасов описва заслугите на новоназначения
свещеник Никола Маркулов през 1891-93 г. за цялостното преминаване към Екзархията.
 |
| сградата на училището днес |
През учебната 1873/1874 г. в селото отваря врати българско
училище, което се явява като трън в очите на гръцкия владика, който се стреми
да го затвори.
Според " Етнографията
на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол
през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в
Бомбишча има 60 домакинства със 190 жители българи.
В Пловдивската статистика с. Бобища е представено със 170
къщи и 590 жители българи.
Схинас го представя като патриаршистко село с 550 жители.
В периода 1882 – 1883 г. се изгражда нова българска черква
„Св. Николай”.
Според Теплов с. Бобища се състои от 60 къщи, в които живеят
230 българи.
В картата на Австро-Унгарския Генерален Щаб е записано като
село Бобища.
Ст. Веркович през 1889 г. описва селото, като в него има 46
български къщи, които плащат 6200 пиастри данък на Османската империя. Също
така споменава за църква и училище, в
което се обучавали между 10 – 15 ученика от свещеника при черквата. Но в
статистиката си срещу Бобишта е записал, че се състои от 66 къщи, в които
живеят 92 домакинства, от които мъжете са 245, а жените 236 българи.
Ростковски в своята статистика, представя с. Бобишта като
част от Клисурската нахия с 87 къщи, в които живеят 487 славяни-екзархисти.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. в Бобишча живеят
684 жители българи и административно принадлежи към Клисурската нахия.
Контоянис посочва че в селото има патриаршистка черква и
училище.
В края на ХIХ в. е поредният опит от страна на
Вселенската Патриаршия да върне селото към своето лоно. За това свидетелства
„Изложението на екзарх Йосиф I до Светия
Синод, като посочва, че кмета (коджабашията) е бил сред тези върху които е
оказван натиск от страна на каймакана да се откаже от Екзархията и да приеме
Патриаршията.
Пристигането на четата на
Анастас Янков през есента на 1902 г. с цел да вдигне въстание в Костурско-Леринския
район довежда до напрежение, както в района като цяло, така и в самото село. В
периода между 5-6 октомври до 8 ноември 1902 г. стават три сражения между
турската войска и четата (или части от нея) на полковник Анастас Янков. Първото
е в местността „Бобицките стени”, второто около с. Загоричани и третото в
самото село. На Архангеловден става в селото сражение на 6 четници предвождани
от П. Гайков и турска войска, дошла от Загоричани, която е известена от кмета
на селото, за присъствие на комити. Според П. Кляшев и поп Златко, Гайков
посетил селото с единственото намерение, да продаде на селяните пушките, които
имат и с набраните средства да се отправят
за Гърция, откъдето да отплават с кораб към България. В резултат на завързалото
се сражение загиват Петър Гайков от Жеравна, Димитър /Демир/ Костов от
Кономлади,, Кузо Погончев и Георги от Загоричани и Коста Чаушот. Всички са били погребани в братската могила в
Апоскеп, с изключение на последният, който бил изгорял в подпалената къща. В
спомените си Кляшев споменава, че общо изгорелите къщи са 4, а 2 жени били
арестувани.
В плана по подготовката за
Илинденското въстание селото попада в Загорицкия център. Според Наум Темчев 33
жители на селото вземат участие в него като четници в селската и в центровата
чета. Но според спомените на Марко Иванов, в плана за въстанието всички чети от
Загорицкия район трябвало да се явят на Илинден над гр. Клисура за превземането
му, но на уреченото място се явили само 40-50 четника от Бобишча. Въстаниците
от селото участват в овладяването на Клисура и Невеска. Също така в похода на
Костурските чети към Прилепско.
На 14.VІІІ.1903 г., по време
на Илинденското въстание, населението изплашено от непрекъснатата стрелба на
настъпващата многобройна турска войска и башибозук забягнало към гр. Клисура.
Само около 25 човека останали да се крият из нивите. На другия ден, войската
предвождана от юзбашията Исмаил Бедри, от Анаселичкия табор слязла от
Клисура и подпалила селото. Същият ден, башибозук от Маврово,
Личишча, Горенци и Куманичево ограбвали не изгорелите къщи и ги подпалвали. Те
подложили на огън мъжкото и девическото училище и селските воденици. Всичките
113 къщи (според Н.Темчев къщите са 115, а според Милойевич са 108) са изгорели
на този ден. От пожара оцелели само зидовете на двете черкви. Милойевич споменава,
че всички изгорели къщи са били на два етежа.
 |
| черквата "Св. Николай" строена 1882-83 г. |
На четвъртият ден след
изгарянето на селото, в Клисура дошъл Костурският гръцки владика
Г.Каравангелис. Етхем бей, който предвождал няколко табора с войски заповядал
населението да се събере в черквата “Св.Никола” и да припознае владиката,
защото в противен случай ще бъдат изклани. За да се предпазят от смъртта
българите подписали предварително подготвените заявления .
Гунарис посочва, че по време на Илинденското въстание всички
50 семейства са били на лагер.
Гръцката статистика от 1905 г. не отчита неговото
съществуване.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в
Бобишча има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище, в
което през учебната година има 89 ученика, обучавани от един учител.
Според Христо Силянов по време на гръцката въоръжена
пропаганда селото пострадва през 1906 г., когато е нападнато от андарти,
Бистрицки уточнява, че са убити 5 български първенци и са опожарени няколко
къщи. На друго място Георги Константинов /Бистрицки/ в книгата си „Българското
Костурско” не уточнява годината, но посочва, че са били убити повече от 10
жители на селото от андартите. По всяка вероятност и двамата грешат за годината
или нападенията от страна на андартите над селото са най-малко две. Според
свидетелството на Иван Мишов, жител на гр. Варна през 1905 г. в резултат на
нанесен побой и след това убити са 12 човека, сред които и баща му Георги
Мишков – кмет на селото в него момент.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ селото преди
Балканската война наброява 125 български къщи.
Според Милойевич фамилиите Дичеви, Петреви, Рибови,
Чоканеви, Фотови, Каракостови, Мичови, Люзови, броящи общо 14 къщи, произхождат
от един старовремески род, и спадат в енорията на черквата „Св. Никола”.
Докато фамилиите Шилиман, Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови,
Папаниколови, Данови, Горгонови, Сарафови, Качарови, Илкови, Парделови,
Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови, Кокови, броящи общо 21 къщи,
произхождат от друг старовремски род, и тяхната енория е към черквата „Св.
Алипий Стълпник”
 |
| центарът на селото днес |
В 1912 г. вследствие на Балканската война Бобишча
попада в Гърция. Преброяването, което е извършено с. г. отчита, че в него
живеят 243 - ма човека от които 121 мъже и 122
жени.
В Държавен вестник, бр. 259 от 21.12.1918 г. селото е
посочено, че се намира в Загориченската община.
Милойевич го посочва с името Бобиште с 40 славянски къщи
през 1920 г.
През 1920 в селото живеят 141 жители, от които 48 мъже и 93
жени.
В статистиката изготвена от МБЦК в САЩ с. Бобища е посочено
със 740 жители-българи.
През 1921 г. живущите в Цариград българи от Бобища се сдружават
и основават благотворително братство „Нов живот и Напредък”. Целта на
учреденото братство е да събира помощи, с които да помага за развитието на
черквата и училището и да подпомага бедни и сираци.
В 1926 г. е прекръстено на Верга..
След 1919 г. 56 жители на Бобишча емигрират в България по
официален път, а Михаелидис
посочва, че 48 домакинства емигрират в България и ликвидират имотите си.
През 1928 г. в селото живеят 155 жители ( 68 мъже и 87
жени). В селото не са настанявани бежанци от Мала Азия и Черноморието, като 147
са родени в селото и има само осем жители от други населени места.
В 1932 г. в селото има 30 българофонски семейства всички с
„изявено българско съзнание“. Извършени са 3 политически убийства. Общо до 1940
г. в България се изселват 55 семейства, а 10 семейства в Цариград и на други
места.
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война
жители на селото се включват в редовете на паравоенната организация „Охрана”,
за това свидетелства Ташко Мамуровски, който в книгата си „Паскал Митревки и
неговото време (1912-1978) пише следното: „В края на август и началото на
септември 1944 година на обръщението на македонския батальон „Гоче”,
въоръжените от окупатора селяни от селата Мокрени, Бобишта, Загоричани,
Куманичево, Олишта, Бъмбоки и от някои други села масово предадоха оръжието си,
а много от тях доброволно се включиха в редовете на батальона…”
В 1945 г. в селото има 440 (?) българофони всички с „негръцко
национално съзнание“.
Селото пострадва и по време на Гръцката гражданска война,
когато селото е било нападнато от четата на маджира Коларас и дава десетина
убити, има запалени къщи, а 50 души се изселват в социалистическите страни. 33
деца от Бобишча са изведени от селото от комунистическите части като деца
бежанци.
 |
| панорамна снимка на Бобишча днес |
Организационно по време на Гражданската война в Гърция
селото се числи към Корешчанска околия на НОФ в Тиолишченски район, но Паскал
Митревски в доклада си до ръководството на организацията не посочва за
съществуващи структури на ГКП, НОФ, НОМС и АФЖ в селото.
Бежанци от Бобишча са заселени в Гаково и Крушевле,
Войводина.
През 1951 г. населението на селото е 131 жители .
Надморската височина, на която е разположено селото е 836 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като
жители на това село се споменават следните лица:
 |
| по една от улиците на селото днес |
Абдулах, Хасан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото;
регистратора го е посочил като малоимотен земеделец (бенак) /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Анастасов,
Михаил – роден през 1883 г, готвач,
взема участие в Междусъюзническата война в редовете на 3 рота на 4 Битолска
дружина на МОО, в периода 20.VІІ – 10.VІІІ.1913 г. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.22./
Анастасова,
Зорка Трайкова – родена 1895 г.; емигрира в България; народна певица; от нея
проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=231./
Апостолов,
Симеон – взема участие в
Междусъюзническата война в редовете на 2 рота на 5 Одринска дружина на МОО в
периода 20.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници, т.9,
Македоно...,с.49/
Атанасов, Кузо - роден
около 1890 г; посочен като включен в извършените измервания при проучването за
антропологията на българите. виж:
Годишник на Софийският университет.1.Историко-филологически факултет, т.ХVII 1920-1921,.. с.182-183./
Атанасов,
Трифон – роден през 1878 г, взема
участие в Балканските войни в нестроевата рота на 6 Охридска дружина . /виж:
Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.72/
Божова,
Цвета Орлова / с псевдоним Скот/ – родена
през 1873 г; завършва Солунската девическа гимназия през 1891 г. и следва
медицина в София; учителствува в Скопие и с. Кърналово, Демирхисарско, където
става секретар на РК на ВМОРО; съпруга на Ст. Божов; през 1907 г със свои
средства въоръжава чета и заминава за Демирхисарско; на конгреса в с. Либяхово,
Неврокопско през с.г. е обезоръжена от Я. Сандански и върната обратно в София.
/виж: в. Вечерна поща,1907,бр.2251; в. Дневник,1908,бр.1958; Г.
Кандиларов, Българските гимназии...,с.158; Хр. Силянов, Освободителните...,
т.ІІ, с. 573; Николов, Б. ВМОРО – псевдоними и шифри…,с.88./
Бояджиев,
Никола – кмет на селото в началото на
80 – те години на ХІХ в., включил се активно в изграждането на черквата „Св.
Николай”. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19./
Бутлов, Васил Гелев - според спомените оставени от поп Златко Каратанасов е зет на Константин
Чулев и е натоварен от тъста си да отиде в с. Загоричени и да предаде на
квартируващата там войска за присъствието на четници под водачеството на Петър
Гайков. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно
– училищната..., с.42./
Ванев, Благой - роден
около 1900 г; посочен като включен в извършените измервания при проучването за
антропологията на българите. виж:
Годишник на Софийският университет.1.Историко-филологически факултет, т.ХVII 1920-1921,.. с.182-183./
Вергов,
Илко Хр/истов/ -
протогер; според спомените оставени от поп Златко Каратанасов е залял
вратата на къщата с газ и я подпалил, в която са се били укрили четниците
предвождани от Петър Гайков. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19./
 |
| Я. Гелев като ученик |
Гелев,
Янаки – роден през 1868 г.; завършил
Солунската мъжка българска гимназия; юридическия факултет в Цариград през 1895
г.; през учебната 1901/1902 г. е преподавател в Серското българско
педагогическо училище; секретар на Серската българска община; арестуван
след Солунските атентати от 1903 г.. /виж: Галчев, Ил. Българската
просвета..., с.121; Кандиларов, Г. Българските гимназии и основни училища в
Солун…, с.89; pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html./
Гогачев, Иван – баща
на Илия Г.; довел от Цариград сина си в България в периода 1920-1922 г., след
което отново се връща в родния край; по-късно довежда в София жена си Султана и
Люба Розова; отново заминава за родния край, където умира; по-късно тленните му
останки са пренесени в София. /виж:
коментари с. Бобишча – Гроздана Иванова./
Гогачев, Илия – роден
около нач. на ХХ в.; след края на Първата св. война заминава за Цариград където
престоява около 2 години, след което пристига в София заедно с баща си Иван
Горгачев в периода 1920-1922 г.; женен за Люба Розова; член на ВМРО; починал в
София. /виж: коментари с. Бобишча –
Гроздана Иванова./
Гогачева, Люба
Манолова Розова – доведена в София от Иван Гогачев около 1925 г. ; омъжва
се за Илия Гогачев; от брака им се раждат децата – проф. Иван Гогачев и Милка
Гогачева- Халачева; починала в София. /виж:
коментари с. Бобишча – Гроздана Иванова./
Гогачева, Султана – съпруга
на Иван Гогачев и майка на Илия; пристига в София със съпруга си Иван и с
бъдещата си снаха Люба около 1925 г.; починала в София. /виж: коментари с. Бобишча – Гроздана Иванова./
Гого - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото; преселник. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Гого, Нико - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.161 ./
Горганови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 2 къщи и заедно с Шилиман, Чулеви,
Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови,
Данови, Сарафови, Качарови, Илкови,
Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови
произхождат от един стар род; спадали
към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
 |
| сем. гробница на рода Гучови в Истанбул |
Гучови –
представители от този род има установили се в Истанбул, които през 1943 г. се
преселват в София. /виж:
информация дадена от Христо Копанов./
Гьергьо, Димо - споменава
се в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Данови - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
3 къщи и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови, Горганови, Сарафови, Качарови,
Илкови, Парделови, Фаслеви, Левендови,
Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Джаклев,
Ване – роден ок.1833 г.; заклан от
турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Джинов
/Джинар/, Дине – роден ок.1833 г.;
застрелян от турски войник на 15.VІІІ.1903 г, криейки се по нивите край
селото./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13 ./
Джинови /Джимови/ - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям,
Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Илкови, Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./# Милойевич го е посочил като
Джимови, но по всяка вероятност е Джинови
Дзиля,
Мите – роден през 1853 г.; заклан от
турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Димитри, Мелко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Димитри, Михо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Димитров,
Иван – взема участие в Балканските
войни в редовете на 2 рота на 8 Костурска дружина в периода 16.Х.1912 –
10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.218/
Димитров,
Тасе – роден през 1890 г.; ранен при
опожаряването на селото от турските войници; според Н. Темчев е убит./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942,
кн.6(136), с.13./
Димо, Мико - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Дичеви - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 2 къщи
в селото, които заедно с Петреви, Рибови. Чоканеви, Фотеви, Каракостови,
Мичови и Люзови произхождат от един стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Златанов,
Димитър (Димитър Попзлатанов Караатанасов) –
роден през 1897 г.; член на БРСДП (т.с.)от 1917 г.; телеграфист; от 1922 г.
живее в Търговище; участник в нелегалната дейност на БКП; политзатворник в периода
1943 – 1944 г.; след 9 септември 1944 г. е чл.на Градския и Окръжния Комитет на
БКП – Търговище; председател на ИК на ГНС (1950 – 1959) /виж: Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 170./
Илкови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям,
Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Калиманов,
Никола – роден през 1882 г.; през
1901 г. завършва Серското българско педагогическо училище; преселил се в София;
учител; по време на Балканските войни се сражава в редовете на 4 рота на 4
Битолска дружина от 2.Х.1912 г, демобилизиран – неизвестно; награден с „Кръст
за храброст” – ІV степен. /виж: Галчев, Ил. Българската просвета ...,
с. 119; Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.332/
Каракостови - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
2 къщи в селото, които заедно с Дичеви,
Петреви, Рибови, Чоканеви, Фотеви, Мичови и Люзови произхождат от един стар
род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Карамарин, Петър - по свидетелство на
Иван Мишков е бил бит до безсъзнание, а после убит от гръцка банда, по всяка вероятност през
1905 г. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от
Македония…, с. 281./
Кацарови /Качарови/ - според Милойевич
е фамилия Качарови, която се състои от 2 къщи и заедно с Шилиман,
Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови,
Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови, Илкови, Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови,
Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”; потомци от
този род днес живеят в Истанбул и в Бобишча според Христо Копанов родът е Кацарови. /виж: /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58.; информация дадена от Христо Копанов./ # от
този род би трябвало да е убития Дине Качаров /Кочаров/ по време на потушаване
на Илинденското въстание
Кирови – потомци от този род днес живеят в Истанбул. /виж: информация дадена от Христо Копанов./
Коков, Димитър Кочев – син на Кочо, който успял да се спаси при
нападението над къщата им по време на Кримската война. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищното…,с.38./
Коков, Кочо – заможен
млекар в Цариград; къщата му в селото била нападната за да бъде ограбена от
разбойническите банди на Али Зот и Коста Рали по време на Кримската война
1853-1856 г.; отвлекли две от децата му за откуп, след като им бил отказан,
били заклани. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищното…,с.38./
Кокови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 7 къщи, една от тях е в селото, 4 къщи в Констанца
и 2 къщи в Истанбул, които са свързани с млекарския занаят; след опожаряването
на селото през 1903 г., те са дошли и са отведат жените и децата си, а тези
които живеели в Констанца, през с.г. дошли в селото да се оженят и отвели
булките си; тази фамилия заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям, Тутинци,
Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови, Качарови, Илкови Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Джимови произхождат от един стар
род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”; потомци
от този род днес живеят в Истанбул и София. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58.; информация дадена от Христо
Копанов./
Константинов,
Тодор – взема участие в Балканските
войни в редовете на 2 рота на 5 Одринска дружина, демобилизиран на 10.VІІІ.1913
г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.360/
Копанов,
Атанас – роден
около 1870 г.; преселва се в Цариград, където умира.
/виж:
информация дадена от Христо Копанов./
 |
| Кузо Копанов |
Копанов,
Кузо Атанасов - роден през 1890 г.; оженва се за Парашкева (Петра) Шишкова;
погребан е в българските гробища „Св.Димитър” в кв. Ферикьой; в книгата „Никола
Фурнаджиев и Истанбул” че е роден през 1887 г. и е встъпил в длъжност прислужник
в трикласното българско училище „Йосиф I”
на 15.10.1934 г.
/виж:
информация дадена от Христо
Копанов; Хюсеин Мевсим, Никола Фурнаджиев и Истанбул…, с.)
Копанов, Михаил – възпитаник на Солунската българска гимназия;
директор на училище «ЙосифI, Цариград, около 1907-1908 г.; негови потомци днес живеят в
Бургас. /по спомени на Хр. Копанов./
Копанова,
Калиопи (Опа) Атанасова – родена 1912 г.; дъщеря на Ат. Копанов.
/виж:
информация дадена от Христо Копанов./
 |
| семейната гробница на рода Копанови |
Копанова,
Митра (Димитра) Атанасова –родена 1912 г.; дъщеря на Ат. Копанов.
/виж:
информация дадена от Христо Копанов./
Костадинов, Благой Фанев – посочен
като глава на 6-членно семейство; преселили се във Варна през 1906 г.; син на
Теофан /Фани/ Попов и внук на поп Константин. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 281./
Костадинов,
Димитър – роден през 1868 г ; служи в нестроевата рота на 6
Охридска дружина на МОО по време на Балканските войни от 2.Х.1912 г./ виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.363./
Костов, Янко /Янко Костов Илиев/ – роден на 15.8.1894 г.; след Илинденското
въстание семейството му се преселва в България и се установява във Варна;
участва като доброволец в МОО по време на Балканската война; взема участие в
редоветена Българската армия по време на Първата св. Война; пленен и откаран в
Солун, откъдето успява да избяга и през 1920 г. Се връща във Варна; става член
на БКП /т.с./; взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.; около 1934
г. Става собственик на малка консервна фабрика; секретар на Варненския ОК на
БКП през 1937 г.; участва в изграждането и ръководенето на ОФ комитети в града
и окръга след 1942 г.; през юни 1944 г.
е арестуван и заедно с други е разстрелян и хвърлен в Черно море. /виж: Укипедия – Бобища – Янко Костов./
Качаров
/ Кочаров /, Дине – роден през 1838
г.; промушен с щик на 15.VІІІ.1903 г,криейки се из нивите край селото./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.270; Ил.Илинден,1942,
кн.6(136), с.13./
Ларгов,
Янаки - според
спомените оставени от поп Златко Каратанасов е убит по погрешка от турските
войници на 8.11.1902 г. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.43./
Ларгови –
потомци от този род днес живеят в Истамбул и Америка. /виж: информация дадена от Христо Копанов./ # от
този род е и Димитър Симеонов Ларгов – капитан на националния отбор по футбол;
президент на Българския футболен съюз в периода 1991-1993 г. – сведение дадено
от анонимен източник, към първата публикация за с. Бобишча.
Левендов,
Константин - според
спомените оставени от поп Златко Каратанасов през 1902 г. е бил азаа (съветник)
в селото; един от хората които отишли да приканят Петър Гайков с четниците си
да се предаде; убит от четниците. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.42./
Левендов, Ристо К. – като дете бежанец е бил
настанен в домът „Кузман Йосифовски –
Питу”, Скопие. /виж:Китаноски,
М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.151./
Левендови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям,
Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Илкови, Парделови, Фаслеви,
Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”; потомци от този род днес живеят в Истамбул, София и Париж. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58.; информация дадена от Христо Копанов./
Люзови /Люсеви/ - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
1 къща в селото, които заедно с Дичеви,
Петреви, Рибови, Чоканеви, Фотеви, Каракостови, и Мичови произхождат от един
стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”; от този род е имало представители в Цариград, но днес няма
техни потомци там. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58.; информация
дадена от Христо Копанов./
Лякова,Тана – родена ок. 1793 или 1800 г.; заклана от турски
войник при опожаряването на селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.
Трифонов, Македония и Тракия..., с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13 ./
 |
| Д. Ляпов като ученик |
Ляпов,
Димитър Н. /Гурин/ - роден през 1870
г.;завършва българската гимназия в Солун през 1890 г.; секретар на Българската
екзархия ; от 1894 до 1896 г. е ръководител на РК в Цариград и осъществява
връзката между ВМОРО и арменската националистическа организация Дашнакцютун; по
време на арменската криза 1895-1896 г. снабдява арменските революционери
с бомби и динамит за акциите им в Цариград; при посещението на княз Фердинанд І
в Цариград през 1896 г. комитетът му връчва писмо, подкрепящо реформите в
Македония и Одринско; на Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г.
Цариградският революционен комитет губи самостоятелността си и влиза в състава
на Одринския революционен окръг; напуска Цариград и се мести в София, където на
ІІІ конгрес на македонските дружества в Княжество България е избран за член на
ВМОК; участва в редактирането на в.”Реформи” в периода 1899 – 1905 г.; частен
секретар на министър-председателя Васил Радославов; през 1905
г. участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид ІІ
организиран от арменския революционен комитет в Женева; след Младотурската
революция от 1908 г. е сред противниците на прекратяването на дейността
на ВМОРО и през 1910 г. става инициатор на създаването на БНМРО; по време на
Балканската война участва като доброволец в четата на Георги Занешев,
подпомагаща действията на българската армия в Разлога и освобождението на
градовете Мехомия и Сяр; в щаба на 3 – а Солунска дружина в периода от
17.ІХ.1912 г. – неизвестно кога се уволнява; награден с орден „За храброст” –
ІV ст.; след войните е член на Илинденската организация; умира на 17.ІІ.
1941 г в София. /виж: в. Зора,1941,бр.6504; сп. Ил. Илинден, 1937,
бр.6, с.7; пак там, 1941, бр.3, с.2; Борбите в Македония и...,с.841;Г.Кандиларов,Българските
гимназии..., с.90; Гоце Делчев, Спомени...,с.407; Михаил Герджиков, Спомени...,
с.406; Освободителното движениев...,т.І,с. ХХІХ, т.ІІ,с. ХХІV; Хр. Силянов,
Освободителните...,т.І, с.465; т.ІІ,с.583; Архивни справочници,
т.9,Македоно..., с.190; Из архива на Гоце Делчев ...,с.608./
Лятови - според Милойевич е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно
с Шилиман, Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови, Качарови,
Илкови, Парделови, Фаслеви, Левендови,
Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./ # напълно е възможно да става
въпрос за родът Ляпови
Марко,
Кръсто – роден през 1895 г.; емигрира
в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу,
декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Марко,
Никола – роден през 1872 г.; емигрира
в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу,
декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Мико, Димко - споменава се в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.161 ./
Митрев,
Кузма /Кузман/ – роден през 1889 г.;
застрелян от турски войник на 15.VІІІ.1903 г из нивите на селото./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942,
кн.6(136), с.13./
Михайлов,
Атанас – роден през 1862 г. (според
надгробната плоча през 1867 г.); завършва педагогическото училище в Солун, а
след това и педагогически курсове в Загреб ; учителства дълги година в различни
градове на Македония; директор е на гимназии в Скопие, Битоля и Солун;
арестуван от властите и заточван; след Първата световна война се преселва в
България и чете лекции в Пловдивската духовна семинария; убит през 1933 г. в Пловдив; баща е на дееца
на Македонския младежки съюз Димитър Михайлов (роден в Скопие през 1909 г. –
починал в София през 1992 г.); погребан в централните Софийски гробища в
парцел № 34. /виж:Куманов,
М.Македония…,с. ; sofiapomni.com/parcel.php?id=34 /
Мичов, Мити – овчар;
според спомените на поп Златко Каратанасов бил натоварен от турците да тътри
тялото на убития Петър Гайков до центъра на селото. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.43./
Мичови - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
1 къща в селото, които заедно с Дичеви,
Петреви, Рибови, Чоканеви, Фотеви, Каракостови, и Люзови произхождат от един
стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Мишков, Георги – кмет на селото през 1905 г.; по свидетелство на синът му Иван е бил бит до безсъзнание,
а после убит от гръцка банда, по всяка
вероятност през 1905 г. /виж: Райчевски,
Ст. Бежанците от Македония…, с. 281./
Мишков, Иван – роден
около 1880 г; посочен като включен в извършените измервания при проучването на
антропологията на българите; преселил се в България по всяка вероятност 1905
г.; установил се да живее в гр. Варна; син на Георги Мишков. /виж: Годишник на Софийският
университет.1.Историко-филологически факултет, т.ХVII
1920-1921,.. с.182-183; Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…,с.281./
Николов,
Атанас – селски първенец, който
отишъл в Клисура и се явил пред Етхем бей и молил да не се опожарява селото им,
защото хората живеещи в него не са разбойници; бил изгонен от бея, който се
заканил, че ще заповяда да го разстрелят ./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов,
Македония и Тракия...,с.270-271./
 |
| Михаил Николов Розов |
Николов,
Михаил /М.Н.Розов/ - роден на
25.VІІІ.1874 г.;завършва българската гимназия в Солун през 1896 г.; като ученик
става член на ВМОРО; учителствува в Дойран, Воден и Костур; той е един от
ръководителите на революционната организация в Костурско; през септември 1902 г
е арестуван и лежи в Корчанския затвор до началото на 1903 г., когато е
амнистиран; по време на Илинденското въстание е член на Костурското горското
началство; след въстанието се заселва във Варна; автор е на книгата
„Революционното движение в Костурско. Спомени” по време на въстанието си
води обширен дневник, който не е публикуван изцялостно; умира на 1.VІІІ.1934 г.
във Варна. /виж: сп.Ил. Илинден,1933-1934, бр.9, с.2; пак там,1939, с.2;
Борбите в Македония и..., с.855; Освободителните движения вМакедония...,т.І,с.
ХХХІІІ; Хр. Силянов, Освободителните..., т.І, с.468;т.ІІ,с.585; От София до...,
с. 136,144; Чекаларов, В. Дневник..., с. 38,52,62,64,119,126, 154,
246,274,297-299; Дневник на костурския войвода..., с.171,182; Из архива
на Гоце Делчев ...,с.611; Бистрицки. Българското Костурско…,с.51./
Николов,
Петър – взел участие в Балканските
войни , първоначално във 2 рота, а по- късно в нестроева рота на 5 Одринска
дружина на МОО; награден с бронзов медал, демобилизиран на 10.VІІІ1913 г. /виж:
Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.510/
Николов,
Стефан – завършва Одринската гимназия
„Д-р Петър Берон” през 1902 г.; член на ВМОРО от 1900 г.; като учител Дедеагач
е и член на околийския комитет на ВМОРО в периода 1902 – 1907 г.; през
1912-1918 г. е учител в Българското основно и класно училище „Йосиф I”, в Цариград. /виж: Д-р Петър Берон...,с.568;
Николов, Борис Й., Вътрещна...,с.119; Караманджуков, Хр. Западнотракийските
българи…,251; Галчев, Ил. Българската просвета в Източна Тракия и Цариград…,
с.103,125,134,140-141./
Новачков,
Илия – емигрирал в САЩ; установил се
в Ню Йорк; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ на спомените на Иван
Михайлов./виж: Михайлов, Ив., Спомени, т.ІІІ,с.14./
Орлов,
Атанас /Насе/ – четник по време на Илинденското въстание; загинал в
сра-жението с турската войска при м.”Гулината”; тялото му било покрито с
центровото Загорицко знаме; Н. Темчев грешно посочва, че загинал при Чеган. /виж:
Дневници и спомени...,с.80; Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,
с.271; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Орлов,
Благой – завършва Солунската гимназия
през 1892 г.; работи като учител в българското училище в Цариград, където става
член на ВМОРО. /виж: Николов, Б. Й. Вътрешна македоно – одринска
революционна организация…, с.121. /
Орлов,
Илия – роден 1877 г, ; през 1897 г.
завършва Солунската българска мъжка гимназия; типограф, по време на Балканските
войни служи в нестроевата рота на 4 Битолска дружина на МОО от 2.Х.1912 –
неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.523./
Орлов,Петър – учи в педагогическото училище Запион в Атина;
български учител е в Прилеп и Битоля; замества в Загоричани оттеглилия се
Георги Динков през 1872 г.; през 1876-1877 г. е учител в Бобишча, по-късно в
Олишча; в периода 1877-1881 г. е директор на българските училища в Прилеп; умира
в мизерия в София през 1920 г. ; бил е учител на Михаил Николов Розов. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно –
училищната..., с. 12,15,31,47; Поповски, Т. Македонски дневник..., с. 31;
Ипр.,1983, кн.3,с.125; Чекаларов, В. Дневник...,с.62./
Папаниколови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви,
Таралям, Тутинци, Розови, Данови,
Горганови, Сарафови, Качарови, Илкови,
Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови
произхождат от един стар род; спадали
към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Папаоглу,
Никола - според
спомените оставени от поп Златко Каратанасов в неговата къща се били настанили
четниците предвождани от Петър Гйков на 7/8.11.1902 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.42./
Парделов /Перделов/, Васил - по свидетелство
на Иван Мишков е бил бит до безсъзнание, а после убит от гръцка банда, по всяка вероятност през
1905 г. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от
Македония…, с. 281./ # записан или разчетен като Перделов
Парделови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям,
Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Илкови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Петреви - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща
в селото, които заедно с Дичеви, Рибови. Чоканеви, Фотеви, Каракостови,
Мичови и Люзови произхождат от един стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Пецева,
Петра – родена през 1896 г.; народна
певица; направен и е запис от Николай Кауфман. /виж: musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?
zapisID=92; musicart.imbm.bas.bg/
karton.asp? zapisID=231./
поп
Георги Попнаумов – екзархийски
свещеник; по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото
му от редовни войски и башибозук се отказва от Екзархията и приема гръцката
Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129; Каратанасов, Зл.
Черковно – училищната..., с.14,18, 34../
поп
Григорий Попнаумов – екзархийски
свещеник; по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото
му от редовни войски и башибозук се отказва от Екзархията и приема гръцката
Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129; Каратанасов, Зл.
Черковно – училищната..., с.34../
поп
Златко Каратанасов (Каратанчев) –
участник в църковните национални борби; екзархийски свещеник в с. Горенци; след
въстанието успява да се качи на гръцки кораб и да избяга в България, но преди
това посетил поп Григорий, председател на църковната училищна община в Костур
от когото взел две лири, след това посетил владиката Каравангелис и дал писмено
обещание да премине в лонното на Патриаршията срещу което получил документ да
се прехвърли в Гърция; през 1906 г. пристига във Варна; работи като свещеник в
с. Кирилово (дн. кв. Кирково, В.Преслав до 1932 г.; починал около 1935 г. /виж: И
пр.,1983,кн.3,с.128-129; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.30; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.33; Райчевски,
Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.89; Освободителното движение в
Македония...,с. ХХV./
# биографичните
бележки за отец Златко Каратанасов са непълни и неточни, те са нарочно позовани
на сведенията от други източници, самият той оставя спомени, които са
публикувани през 1935 г. от името на Костурското благотворително братство
„Черковно-училищната борба (1868 - 1903)”
поп
Константин Димитров – според спомените оставени от поп Златко Каратанасов тъй като бил добър
ловец е натоварен от Костурския гр. владика Никифор да убие загориченския
учител Георги Константинов – Динката, но се отказал да изпълни владишката
заповед; свещеник в селото през 60-70 те години на ХIХ в. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19;
Българска възрожденска интелигенция…,с.196./
поп
Константин /Костадин/ Попов /П. Дино/ - според спомените на поп Златко Каратанасов е
ръкоположен за екзархийски свещеник през 1872 г.; член на ВМОРО; предаден като участник в групата по
пренасянето на оръжие от Симо от гр. Клисура; заловен и откаран в Костур
заедно със сина си Фани; според
свидетелството на неговият внук Благой: „дядо беше поп в селото Бобища, стар
човек, 70-годишен, и майка ми с мен и три сестри бях при дяда ми попа. Често
идваха турци и биеха, тормозеха дядо попа”; пак по свидетелство на внука му
Караливанос (записано е като Карагиванос), който бил дошъл в селото с турска
войска, бил подложен отново на бой и му била оскубана брадата, и за да бъде
свестен бил поливан с вода от жена си и снаха си; емигрирал със семейството си
във Варна през 1906 г. /виж: Каратанасов, Зл.
Черковно – училищната..., с.31; Райчевски Ст. Бежанците от Македония…,с.281; Из
архива на Гоце Делчев ...,с.604./ # в спомените оставени от поп Златко Каратанасов поп
Константин е сред хората отишли да приканят четниците под командата на Петър
Гайков да се предадат, не става ясно точно за кой от двамата с това име става
въпрос, но би трябвало да е за поп Константин Попов, защото сред четниците е
синът му Теофан /Фани/, от друга е единственият, който не е застрелян от
четниците.
поп
Константин Шаханов –
екзархийски свещеник; един хората, които активно участват в построяването на
църквата „Св. Николай” през 80 – те години на ХІХ в.; при опожаряването на
селото му се отказва от Екзархията и приема Патриаршията./виж: И пр.,1983, кн.3,
с.128-129; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19;
Шопов, Ат. Из живота и положението..., с. 232 - 238./
поп
Никола Маркулов –
екзархийски свещеник от 1891/93 г. спомогнал за цялостното преминаване на
селото към Българската екзархия; по време на Илинденското въстание при
опожаряването на селото му от редовни войски и башибозук се отказва от
Екзархията и приема гръцката Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129;
Шопов, Ат. Из живота и положението..., с. 232 – 238; Каратанасов, Зл. Черковно
– училищната..., с.18 – 19,36../
Попгорганов,
Георги Петров – преселва се в България неизвестно кога; служи в
българската армия; включва се в
македонското освободително движение; в края на 1902 г. става четник в ревизионната
чета на Тома Давидов, с която навлиза в Македония; по време на Балканските
войни служи в 3 рота от 15 Щипска дружина на МОО, 3.ІІІ. – 11.VІІІ.1913 г /
виж: Ил. Илинден, 1943, бр. 143, с. 11 – 12.; Архивни справочници,
т.9,Македоно..., с.575/
Попкараатанасов,
Марко - по време на Балканските войни
служи в 15 Щипска дружина на МОО, 3.ІІІ. – 10.VІІІ.1913 г / виж:
Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.575/ # според анонимен източник
е бил участник в Илинденското въстание; след потушаването му заминава за
Цариград, където изучава хлебарския занаят; преселва се в България и се
установява във Варна; взема участие и в Първата св. война; нетови потомци днес
живеят във Варна.
Попхристов, Манол – в
къщата му се е укрил Димитър Коков по време на нападението на бандите на Али
Зот и Коста Рали. /виж: Каратанасов, Зл.
Черковно-училищното…,с.38./
Попов,
Петър Г. - по време на Балканските
войни служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913
г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.582/
Попов,
Теофан /Фани/ Попкостадинов /Дино/ – участник в пренасянето на оръжие
от Гърция за Костурско; заловен от турската власт след предателство на Симо от
Клисура; сполучва да избяга от затвора и се включва в редовете на четата на
полк. Ан. Янков; остава в четата на Петър Гайков; по време на ликвидирането и
на 8.11.1902 г. успява да се спаси и да се прикрие в Которската планина;
починал през 1919 г. във Варна. /виж: От София до Костур...,с.157;
Освободителното движение в Македония..., т.І, с.XLІV; Из архива на Гоце Делчев ...,с.604;
Каратаносав, Зл. Черковно-училищното…,с.42; Райчевски, Ст. Бежанците от
Македония…, 281./
Пуйчев, Георги – според негово
свидетелство след Илинденското въстание семейството му се било установило в
Цариград, където престояло до 1912 г.; по време на Балканските войни се върнало
в родният си край, но след измяната на съюзниците се изселило в България и се
установява във Варна; глава е на 6-членно семейство. /виж:
Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 282./
Путлови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Таралям,
Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Илкови, Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Рибов,
Блаже Петров - доброволец в редовете
на ДАГ; загива в сражението за овладяването на Гревена. / виж: For
Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ./
Рибови - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
3 къщи в селото, които заедно с Дичеви,
Петреви, Чоканеви, Фотеви, Каракостови, Мичови и Люзови произхождат от един
стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”; от този род е имало представители в Цариград, но днес няма
техни потомци там; една част от рода се преселва в София; от този род има
представители и днес в Бобишча. /виж:
Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58.; информация
дадена от Христо Копанов./
Розов,
Атанас Митрев – епитроп; спомогнал за
изграждането на църквата „Св. Николай” в родното си село. /виж:
Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19./
Розов,
Димитър А. – завършил е Солунската
българска мъжка гимназия; учител в родното си село. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.34./
Розов, Димитър Н(иколов) - по негово
свидетелство е бит през 1902 г. от капетан Караливанос /записано е
Карагивандрос/ по нареждане на турската власт; през 1905 г. е бил арестуван в
Солун в срок от един месец, заподозрян като един от инициаторите за атентат
срещу султан Абдул Хамид; преселил се в България на 15.12.1922 г. с 7-членно
семейство; заселил се във Варна. /виж:
Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 282./
Розов,
Златко Пандов – роден на 11.V.1896
г.; преселва се в България около 9.ІХ.1944 г.; установява се да живее в
Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Розов,
Кузо – през 1902 г. заедно с М. Розов
организират канал за пренасяне на оръжие от Гърция за Костурско; предаден
на турската власт от Симо от гр. Клисура; амнистиран през пролетта на 1902 г.;
по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с.
Бобишча; загива в м. „Кайнако” край с. Черешница в сражение с турската войска
на 14.VІІІ.1903 г. /виж: сп. Ил. Илинден, 1942, бр.5, с.13; М. Николов,
Революционното движение в...,с.175; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.271; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
 |
| Манол Розов |
Розов,
Манол – роден през 1878 г.; завършва
Битолската българска гимназия през 1900 г.; в края на с.г. е арестуван и
лежи в Корчанския затвор до 1902 г.; след излизането от затвора учителствува в
родното си село; от пролетта на 1903 г. е нелегален и е избран за член
Костурското горско началство; по време на Илинденското въстание участва в
превземането на градовете Клисура и Невеска; загива в сражение с турската
войска над с. Пожарско, Воденско в Нидже пл. на вр.”Сокле” на 3.ІХ.1903 г. /виж:
в.Илинден,1926, бр.7; сп. Македония, 1904, бр.6, с.6; сп. Ил. Илинден,1927-
1928, бр.1,с.7,13; пак там, 1939, бр.6, с.2; Борбите в Македония и ...,861;
Освободителното движение в..., Т. І, с. ХХХІХ; Хр. Силянов,
Освободителните...,т.І,с.471; Силянов, Хр. Писма и изповеди
на...,с.402,403,467; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.271;
Чекаларов, В. Дневник..., с. 155,172,178,189,246-248,255-269,282;
От София до Костур...,с.157; Дневник на костурския войвода...,с.59,60
,103,171,176,179,182,183; Из архива на Гоце Делчев ...,с.614;
Бистрицки. Българското Костурско…,с.16,42,51./
Розов,
Никола Емануилов – член на ВМОРО;
чрез него поп Златко Каратанасов успява да предупреди организацията за
намерените документи в арестувания Лазар Поптрайков. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.40 - 41./
Розова,
Зорка - родена 1895 г.; емигрира в България; народна певица; от нея
проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: musicart.imbm.bas.bg/karton. asp? zapisID=230./
Розова,
Олга Пандова – родена на 16.V-.1876
г.; емигрира в България; установява се в Хасково, със сина си. /виж: ТДА-
Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Розова,
Цвета Златкова – родена през 1922 г.;
емигрира в България; установява се в Хасково с баща си. /виж: ТДА-
Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Розови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 7 къщи, 3 от тях са в селото и 4 къщи в Ксанти; тези в Ксанти са били
свързани с градинарството; след опожаряването на селото през 1903 г., те са
дошли и са отвели жените и децата си; тази фамилия заедно с Шилиман, Чулеви,
Таралям, Тутинци, Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови, Качарови, Илкови
Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от
един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Сарафови - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви,
Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови,
Данови, Горганови, Качарови, Илкови,
Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови
произхождат от един стар род; спадали
към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Сарков,
Иван – роден 1848 (или 1833) г.;
застрелян от турската войска на 15.VІІІ.1903 г, криейки се из нивите./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942,
кн.6(136), с.13 ./
Сидов,
Андрей – войвода на селската чета
по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска
при мест.”Гулината” при защита на знамето на Загорицката центрова чета; .тялото
му било покрито с центровото Загорицко знаме; Н. Темчев грешно го посочва сред
загиналите на Чеган. /виж: Дневници и спомени...,с.73-74;Георгиев, В.,Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.271; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Симов, Димитър - в рапорт № 374 от БТА в Сяр д-р Кожухаров е
посочил, че до преди няколко месеца е бил знатен млекар в Кавала, застрашен със
смърт от гърците се е преселил в Сяр, но в скоро време се очаква да се изсели и
от там. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов.
Гръцката и срълската пропаганда в Македония…,с. 147./
Ставреви - потомци от този род днес живеят в Истамбул, Америка и
Австралия. /виж:
информация дадена от Христо Копанов./
Ставров,
Ильо – израства в бедно семейство;
овчар; през 1947 г. се присъединява към редовете на ДАГ; достига до длъжността
ротен командир; загива в сражение край Мецово през 1948 г. / виж: For
Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ./
Стефова,
Тана – родена ок.1828 г.; заклана от
турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Стойчев,
Ламбо – роден през 1868 г, по време
на Балканските войни служи в нестроевата рота на 6 Охридска дружина на МОО,
1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.661/
Таралям - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
1 къща и заедно с Шилиман, Чулеви, Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови,
Горганови, Сарафови, Качарови, Илкови,
Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови
произхождат от един стар род; спадали
към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Тенекеджиев,
Георги А. – завършил Солунската
българска гимназия; учителствувал в родното си село. /виж: Каратанасов,
Зл. Черковно – училищната..., с.38./
Тенекеджиев,
Атанас (Насе) Стоянов – селски
първенец, който заедно с Ат. Николов, се явил пред Етхем бей с молба да бъде
пожалено селото им и да не се изгаря, защото хората са невинни. /виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270 – 271; Каратанасов, Зл.
Черковно – училищната..., с.16 ./
Тенекеджиев,
Кръсто /Кръстьо/ - по време на
Балканските войни служи в Интендантската рота на МОО, по – късно се включва в
сборната партизанска рота на МОО, убит в Леринския затвор на 7.VІІ.1913 г.;
според други свидетелства това е става на 7.12 с.г. / виж: Архивни справочници,
т.9,Македоно...,с.700; Генов, Г. …,210./
Тенекеджийови – представители от този род е имало в Цариград, но днес там
не живеят техни потомци. /виж:
информация дадена от Христо Копанов./
Типов, Дине – по
свидетелство на Еленка Христова е бил малтретиран от гръцка банда, по всяка
вероятност през 1905 г. /виж: Райчевски,
Ст. Бежанците от Македония…, с. 281./
Турунджев,
Стефан Типов - по време на
Балканските войни служи в четата на Г. Занков,4 рота на 10 Прилепска дружина, 1
рота на 11 Серска дружина, демобилизиран на 10.VІІІ.1913 г, награден с бронзов
медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.704/
Тутинци - според Милойевич е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно
с Шилиман, Чулеви, Таралям, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови,
Качарови, Илкови, Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Фаслеви - според Милойевич е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно
с Шилиман, Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови, Качарови,
Илкови, Парделови, Левендови, Лятови,
Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Фотеви - според
Милойевич е фамилия, която се състои от
2 къщи в селото, които заедно с Дичеви,
Петреви, Рибови, Чоканеви, Каракостови, Мичови и Люзови произхождат от един стар
род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”.
/виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Христов,
Константин – взел участие в
Междусъюзническата война в редовете на 4 рота от 5 Одринска дружина,13.VІІ-
10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.771/
Христов,
Кузо – роден ок.1858 г.; заклан от
турски войник, криейки се из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942,
кн.6(136), с.13./
Христов,
Мане /Мите/– роден през 1880 г.; прострелян от турски войник на
15.VІІІ.1903 г докато се крие из нивите край селото./виж: Георгиев, В., Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13 ./
Христова,
Еленка – вдовица
с три деца; преселила се в България през 1905 г. ; установила се да живее във
Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от
Македония…, с. 281./
Черкезов, Филип
Христов – преселил се в България и се установява във Варна, като глава на
двучленно семейство по всяка вероятност след 1920 г.; свидетелства, че баща му
бил убит от гърците в Серес. /виж:
Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 281-282./
 |
| семейната гробница на рода Чилчеви |
Чилчеви - потомци от този род днес живеят в Истанбул. /виж: информация дадена от Христо Копанов./
Чирганов/
Гирганов, Гурганов/ , Атанас – роден
през 1876 г, по време на Балканските войни служи в 4 рота от 10 Прилепска
дружина на МОО, 1.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.177,799/
Чоканеви - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 2 къщи
в селото, които заедно с Дичеви, Петреви, Рибови, Фотеви, Каракостови,
Мичови и Люзови произхождат от един стар род;; спадали към енорията на черквата “Св.Никола”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Чоли,
Мичо - доброволец в редовете на ДАГ
през 1946 г.; взема участие в защитата на свободните територии при Грамос и
Вич; първоначално е ротен командир, по – късно е издигнат за политкомисар; през
1948 г. със своята част защитава връх Алевица, където загива със смъртта на
смелите. / виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen
Freedom Fighters ./
Чулев,
Константин - според
спомените оставени от поп Златко Каратанасов е кмет на селото през есента на
1902 г.; посочен като виновник за
предаването на четата на Петър Гайков; един от хората, които отишли да приканят
комитите да се предадат след обсадата на селото; убит от четниците. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.42-43./
Чулеви - според Милойевич е фамилия, която се състои от 1 къща и заедно
с Шилиман, Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови, Сарафови,
Качарови, Илкови, Парделови, Фаслеви,
Левендови, Лятови, Путлови, Джимови и Кокови произхождат от един стар род; спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58./
Шилиман /Силиманис/ - според Милойевич
е фамилия, която се състои от 4 къщи, една от тях е в селото Бобишча, и
3 къщи в Истанбул, които са свързани с млекарския занаят; след опожаряването на
селото през 1903 г., те са дошли и са отвели жените и децата си; тази фамилия
заедно с Чулеви, Таралям, Тутинци, Розови, Папаниколови, Данови, Горганови,
Сарафови, Качарови, Илкови Парделови, Фаслеви, Левендови, Лятови, Путлови,
Джимови и Кокови произхождат от един стар род;
спадали към енорията на черквата “Преп. Алипий Стълпник”; представители
днес от този род живеят в Бобишча, САЩ и Германия. /виж:Милоjевића, Б.Jужна Македониjа...,с.58; информация на Хр. Копанов./
Шишков,
Димитър – роден 1882 г, ; син на София и Лазар Шишкови; по време на Балканските войни служи в
нестроевата рота на 6 Охридска дружина;.преселил се от Цариград във Варна, където
умира около 1935 г. и там е погребан. /виж: информация дадена от Христо Копанов;Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.805 /
Шишков,
Лазар – женен
за София; преселва се в Цариград; погребан в гробищата Егрикапу. /виж: информация
дадена от Христо Копанов./
Шишкова,
София (Софа) – омъжена
за Лазар Шишков; с него се преселва в Цариград; погребана е в гробищата
Егрикапу. /виж: информация
дадена от Христо Копанов./
Шишкова,
Парашкева (Петра) Лазарова – родена
през 1898 г.; дъщеря на София и Лазар Шишкови; омъжена за Кузо Копанов; погребана е в
българските гробища „Св.Димитър” в кв. Ферикьой. /виж: информация дадена от Христо Копанов./
Шишкова,
Султана (Стамболенка) – дъщеря
на София и Лазар Шишкови; от Цариград със съпруга си се установяват във с.
Върбени, Костурско към 1935 г. /виж:
информация дадена от Христо Копанов./
Шишкова, Мария - дъщеря
на София и Лазар Шишкови; омъжена за Сотир Бундев от Ресен; преселва се от
Цариград във Варна. /виж: информация дадена от Христо Копанов./
Шишманов, Марко – преносвач
на оръжие от Гърция за Костурско; предаден от Симо от Клисура на турската
власт. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./
Яговчева
/Яловчева/, Катарина – родена през 1853
или 1858 г.; била жива разпорена и после изгорена при опожаряването на селото
на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
150.Янков,
Митко – роден ок.1848 г .; изгорен жив
от турската войска влязла в селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.270; Ил.Илинден,1942, кн.6(136), с.13./
Забележка: Благодаря
много за оказаното съдействие от страна на Христо Копанов, както за
предоставената информация за някой от родовете на Бобишча, така и за
посещението на Българското гробище в Истанбул. Използвани са снимки и от Теофанис
Силиманис; Флавиус Пъртуци
