Костурски край - Черчишча

Черчишча/Чърчишча, Чрчишта, Царциста, Цирциста/

от картата Авсро-Унгарския ГЩ 

Селото е разположено на около 17 км югозападно от Костур, в Костурската котловина на левия бряг на р. Чърчишка ( приток на р. Беливод). Землището на селото днес е присъединено към с. Добролишча. На времето селото е граничело на изток със село Добролишча, на юг с Дреничево, а на запад с Гръче.

По време на преброяването от 2001 г. неговото землище влиза в територията на тогавашната община ( дем) Четирок (Месопотомия), префектура Костур (Кастория).

Според османски данъчен регистър от 1568/1569 г. в Хрупишка кааза съществуват с. Чарчища , с. Малка Чърчища и с. Ая Йарги „с друго име Чърчища”. Чарчища е съществувало преди попадането на Костурско под турска власт, тъй като има признати 3 бащинии. Върху част от неговото землище са създадени 6 чифлика с големината на един чифт волове за обработка. Селото се състои от 4 мюсюлмански и 17 християнски пълни домакинства и от 13 неженени мъже християни.  В землището е отчетено, че работи 1 воденица. Проходът от селото за хазната е 5000 акчета. М. Чърчища се състои от 13 пълни християнски домакинства и от 6 неженени мъже. Земята или част от нея принадлежала на тимариота Арслан Челеби. Липсата на сведения за признати бащинии, говори, че селото по всяка вероятност е създадено след попадането на Костурско в пределите на Османската империя и в резултат на предоставена земя за издръжка, на създаден тимар. По всяка вероятност населението, което да я обработва е „внесено” от другаде, тъй като много от имената живеещи в него, рядко се срещат сред жителите на Чарчища. Регистратора отчита, че е имало воденица, но била разсипана и за нея не е взет данък. Приходът, който селото носи в държавната хазна е 3500 акчета. Ая Йорги е едно от трите селища съществували през това време в Хрупишката кааза. По всяка вероятност  земята на даденото селище е била собственост на монастир „Св. Георги”, а отбелязването от страна на попълващият данъчния регистър посочва, че се намира в съседство с определено село, в случая – Чърчишча. Селото се състои от  1 мюсюлманско и 24 християнски пълни домакинства и 14 неженени мъже. Приходът от селото в държавната хазна е 4700 акчета. Прави впечатление, че само в Ая Йорги има свещеник, който е представен с гръцкото „папа”. Това може да се обясни с факта за силно албанско присъствие в това село.

Общо в трите села живеят 5 мюсюлмански, 54 християнски пълни домакинства и 33 неженени мъже – християни.

Или общо от трите села приходът е 13 200 акчета или 1389 драма сребро, или близо по 224 акчета от пълно домакинство.

Трудно е да се определи от пълният данъчен регистър, дали трите селища са се намирали едно до друго, и кое от тях е продължило да съществува в края на ХIХ в.

В Пловдивската статистика е посочено като с. Чрчишта с 40 къщи и 135 жители.

В статистиката на Схинас от 1886 г. селото се споменава под името Цирциста със 120 християни, като население.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия под името Черчишта и е представено във вид на махала.

То не е посочено в статистиката на В. Кънчов от 1900 г., нито от секретаря на Българската екзархия Д. Мишев. /За него рипсват и данни в останалите статистики като на Теплов, Веркович, Ростковски, Милевоевич и др./

В картата на Контоянис е посочено като село вярно на Гръцката патриаршия.

Според Георги Константинов (Бистирицки) селото преди Балканската война е било чифлик, с  две мюсюлмански албански къщи. Но, по всяка вероятност къщите са много повече от две, като се има в предвид, че по-късно в селото са заселени 8 бежански семейства.

За селото не се споменава до 1926 г., когато се казва, че в него били настанени осем бежански семейства, което се потвърждава и от Пелагидис, който уточнява, че те са Понтийски гърци. За това трябва да приемем може би, че населението е било смесено религиозно между християни и мюсюлмани и по всяка вероятност до 1924 г. е чисто албанско. Евентуално по своята близост до с. Добролишча, да се е считало за едно цяло с него  и да се е брояло като отделна махала. Защото не може да се даде друг възможен правдободобен отговор защо липсва за него информация от сатистическите проучвания и преброявания дори след 1913 г.

Според преброяването от 1928 г. в с. Царсиста живеят 56 човека, 25 мъже и 30 жени, от които 32-ма или 33-ма са бежанци, които са дошли след 1922 г.

Но, явно бежанските семейства бързо го напущат, защото според статистиката от 1932 г. в селото е имало 3 семейства, които са декларирали своите албански корени.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е 47 човека, като съотношението на мъже спрямо жени  е 22/25.

Според Симовски населението на село Чрчишта е от македонски християни, в което били устроени бежанци  от Мала Азия.

Статистиката от 1945 г. го споменава като едно от селата с нараснало население – 54 човека.

Преброяването от 1951 г. отчита липса на население и както се посочи по – горе землището му е част от с. Добролишча (Калохори).

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:      

Арвани /Иврани/, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Алекси, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Алекси, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Андрея, Лазар - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Аргир, Христо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Бали – тимариот; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание на Мехмед Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Бали, Джафер - тимариот; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание на Мехмед и Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./ # дали имат общо с Хасан Бали и с Мехмед Хасан е трудно да се каже, но това са главите на другите две пълни мюсюлмански домакинства в селото.

Бали, Хасан - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание от яничара Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Васил, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Васо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния в землището на с. Чарчища, която е преминала в ръцете на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Гьин, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Гьин, Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Гьин, Страде - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Гърдан, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Димитри, Мишо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Димитро, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Димитро, Продан - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Димко, Аргиро /Гъргиро/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Димко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Димо, Алекси - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Димо, Миле - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Димо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Димо, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Ексино, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Ексино, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Ексино, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Ексино, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Екши - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги; бащата. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Екши, Мило - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Екши, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Екши, Нол /Пол/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Екши, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Екши, Ради /Бради/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Йорги, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Йорго, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Йорго, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Йорго, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Йорго, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Йорго, Стати - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Йорго, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Киро, Върбе - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Киро, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Киро, Лукро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Киро, Матослав - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Киро, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Киро, Пейо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Кичко, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Коста, Демур - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Коста, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Манол - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния в землището на с. Чарчища, която е преминала в ръцете на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Махмуд - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание на тимариота Мустафа. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Махмуд, Искендер - тимариот; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Мехмед - яничарин; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание на Бали Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Михаил, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Михо, Алказ /Елказ/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Михо, Васо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Михо, Драго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Михо, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Михо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Михо, Кули - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Михо, Пейо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Мустафа - тимариот; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание от Махмуд. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Нукро, Христ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

папа Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Папа, Аргир /Гъргир/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Параскева, Тоде - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Пейо, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Пейо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Петко, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Петко, Мато - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Петко, Орце - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Петко, Пейо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Петко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Петко, Стати - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Поло, Гьин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Поло, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Продан, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Продан, Койо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на М. Чърчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Стамо, Страте /Страде/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Страто /Страдо/, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Синан, Рахман - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Студе /Астуда/, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Тоде, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Тоде, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния в землището на с. Чарчища, която е преминала в ръцете на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 497./

Тодор, Параскева - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Хасан, Мехмед -  в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с големина един чифт волове за обработка в землището на с.Чарчища; преминал в притежание от тимариота Бали. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Христо, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./ # попълващия регистъра е отбелязал „баща Яни” и по всяка вероятност се казва Яни и е баща на Димко Яни

Яни, Гоне - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Яни, Гърдо /Гърдан/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Яни, Гьин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Яни, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Чарчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Яни, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Ая Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Яни, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Ая Йорги; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 541./

Яни, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Чарчища; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 496./

Яни, Храно - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Янко /Панко/, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

99. Янко, Мато - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на М. Чърчища. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 466./

Костурски край - Чърновишча

Чърновишча/Чърновища,  Чъровища, Черновища, Черналища,  Черноховище, Търновища, Црновишта/ дн. Μαυρόκαμπος

 

Панорамна снимка на селото днес

Селото отстои на 17 км северозападно от Костур, в областта Корешча, между селата Габреш, Поздивишча, Жервени и Дреновени. Разположено е в южното подножие  на Въро, разклонение на пл. Вич.                                                                                                                       

По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община ( дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория).

Предполага се, че за първи път селото се споменава под името Черноховище през ХV в. с 44 семейства. Но данните от следващият известен данъчен регистър поставят под въпрос, дали Черноховище – Черналища и Чърновишча са едно и също село. Защото липсата на духовно лице, или най-малко наследници на духовно лице, говори за наскоро създадено населено място. От друга страна и липсата на утвърдени бащинии от страна на султана, също говори за произхода на селото след попадането на Костурско в пределите на Османската държава.

Според османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава под името Черналища и се състои от две махали: Черналища и Лисичер. По всяка вероятност двете махали са създадени да обслужват ленните хасове на Мехмед Мустафа и на Шагирд Хюсеин Абдулах. Населението на втората махала е възможно да е доведено от Южна Албания, за което говорят  имената като Лека, Гин, Мелко, Христ и Пано. Така също и многото неженени мъже – 13 пълни домакинства и 19 неженени мъже. Общо в селото живеят 24 пълни християнски домакинства и 21 неженени мъже. В землището на селото има 1 воденица, и се плаща данък за внесено вино, към хазната. Освен към държавната хазна селяните предоставят средства и на споменатите притежатели на земята по 3200 акчета или близо по 337 драма сребро.

В последната четвърт на ХІХ в. Черновишча е чисто българско село. В " Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Търновища е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.

В Пловдивската статистика селото е посочено като Църновишта с 80 къщи и 214 жители българи.

Според Схинас в с. Черновишта живеят 300 християни и в селото има църкава.

В статистиката на Теплов селото е посочено като Чъровища с 30 къщи и 124 жители българи.

В статистиката на Веркович селото е посочено като Черновишта, в което има 30 къщи с 42 семейства, а жителите му са 120 мъже и 113 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е изписано Црновишта.

Ростковски в своята статистика представя селото под името Церновишта с 38 къщи и 222 славяни-патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Чърновища има 260 жители българи християни.

В началото на ХХ в. цялото население на Черновишча е под върховенството на Българската екзархия. По време на Илинденското въстание селото е било нападнато от войската, която опожарила с. Вишени на 23.VІІІ.1903 г. След ограбването му било подложено на огън. Според доклад на БТА  в Битоля от 50 къщи останали здрави само 3.   Според спомените на Н.Темчев, селото се е състояло от 40 къщи и всички били изгорени.                                     

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище, в което се учат 34 деца, обучавани от един учител.

Гръцката статистика отчита, че в селото живеят 100 патриаршисти и 200 екзархисти.

Според картата на Контоянис е патриаршистко село.

Под  натиска на андартските чети през 1906 г. цялото население признава Гръцката Патриаршия, но след Хуриета, отново се връща към Екзархията.

Селото не се отказва от нея до включването му в пределите на Гърция след Балканските войни.

една от старите къщи на Чърновишча

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Черновища преди Балканската война има 45 български къщи                                      

През 1913 г. жителите на селото са 207, от които 108 мъже и 99 жени.

През 1918 г. селото е включено като съставно  в Поздивишката община.

Седем семейства са се преселили в България в периода между 1914 – 1919 г.

Според Милойевич през 1920 г. селото наброява 40 къщи, заселено със славяни – християни.

През 1920 г. в него живеят 325 жители, от които 116 мъже и 209 жени. Общо 62 семейства.

В статистиката изготвена от МБЦК в САЩ в село Черновище живеят 890 българи.

През 1927 г. селото е прекръстено на Маврокамбос.              

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 328 жители (като 10 от тях са от други населени места), от които 126 мъже и 202 жени. След 1922 г. в селото не се е заселил бежанец.

В 1932 г. се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

Преброяването от 1940 г. отчита че жителите на селото са 340, от които 332 – ма живеят в него (145 мъже и 187 жени).

Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 350 жители, от които 325 славяноговорящи.

След края на гражданската война в селото остават 199 жители.

Селото е прочуто с черновския фасул.                                                                                           

ръчна веялка за фадул

В спомени,  документи, книги и в интернетпространството като жители на това село се споменават следните лица:                                                                                                                   

Бекиров, Васил - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Бойо, Койо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Бошко, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Васил, Стойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Влашев, Васил - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Генчев, Пандо - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Генчев, Спас - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Гин, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Гин, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Джамбазов, Христо Шукаров - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Джамбазов, Филип -  емигрирал в Австралия преди Втората Св. война; установил се да живее в гр. Перт; дарил 50 лири стерлинги за изграждане на „Австралийска болница в Македония. /виж: Македонска искра, 1947, бр.9.,с.2./

Димко, Иван - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Димо, Мелко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Зисо, Танас – роден през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Иван, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Иван, Стоян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Иван - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Мартин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Тихо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Йорго, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Киро, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Койо, Лека - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Койо, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Койо, Христ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Койо, Янука - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Крал, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Ламбров, Христо – емигрирал в САЩ; първоначално се е установил в Дирборн, Мичиган, а по – късно се установява в Детрой; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.12; т.ІV,с.11./

Макрев, Гямо/Дйамо/ – роден през 1853 г.; убит на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./    

Михаил, Атанасиос -  гръкоман; според писмо от Костурският владика Германос Каравангелис е бил селски първенец; убит от четата на Митре Влаха в селото на 17.1.1906 г. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 126,127./

Михал, Бошко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Михо, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Михо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Михо, Стойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Мичова, Евдокия Стерю – родена през 1886 г.; емигрира в България; установява се в Хасково, заедно с мъжа си Стерю Мичов. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./.

Никола, Васил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Никола, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Никола, Крал /Храл/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Пападопулос, Димитриос /Митос, Мито/– участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на ОблК на организацията; гръкоман; доверен човек на Г. Каравангелис; убил подвойводата на М. Влаха – Никола; по късно андартски капедан; в спомените си Г. Каравангелис, го описва като доверено лице, което е поддържало връзки с помаците от Жервени, което е предало изготвеният от него списък за убийство на изтъкнати екзархисти. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86; Чекаларов, В. Дневник...,с.337,350; Иванов, В.Отрязаната глава, изд. Сите българи заедно…, с. 289,311,339./

Пейко, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Пейо, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Пейо, Павло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Пейо, Петри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Петко, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Петко, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Петко, Тихо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Петре, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Петре, Слафко /Сланко/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

поп Атанас Флоринов– роден през 1863 г.; екзарх.свешеник; член на ВМОРО председател на СК; арестуван от турците през ІХ 1902 г. по време на събитията свързани с присъствието на полк.  Ан. Янков в Костурско; след Илинденското въстание отвлечен от войската в началото на Х. 1903 г.  заедно с брат си и убит по особено жесток начин в местн.Муртови колиби; в спомените си Н.Темчев посочва, че това е станало няколко дни след опожаряването на селото, че гавазинът на Германос Каравангелис, съпроводен от няколко илявета е поканил селският свещеник да се яви при владиката в Костур; поп Атанас бил придружен от брат си и по пътя били мъченически умъртвени . /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; От София до ...,с. 147; Чекаларов, В. Дневник...,с.74,118; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІ ; Ил. Илинден, бр.9(139), с.14./         

поп Димче – бил наказан от ВМОРО по заповед на В. Чекаларов. /виж: От София до..., с. 147./

Радко, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Райко, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Сикова, Мара – родена през 1853 г.; убита на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.276./

Стефо, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Стойко, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Ташов, Стефо – загинал в сражението при Псодерската кула по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 267./

Тихо, Матко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на м. Лисичер.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Тодор, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Трондоска/ Дерондоска/, Мара – родена през 1838 г.; убита на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./                                                                                                      

Хаджиев, Динко – деец на ВМОРО; член на ВМОРО; бил наранен при опита да бъде убит Демир от Гърлени; тайно лекуван в Костур. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІ/

Хаджиев, Иван - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Христ, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Христов, Ване/Ване Черновски/ -  през есента на 1902 г. е четник при Н. Андреев; по време на Илинденското въстание е назначен за войвода на тиолишката чета; след въстанието е в четата на М.Влаха; загива заедно с Лука Гульов /Влашето/ край с. Вишени на 25.Х.1904 г.; погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж:сп.Ипр, 1983, кн.3,с.129;Борбите в Македония и...,с.621;Дневници и спомени за...,с.40; Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968,с.233; Чекаларов, В. Дневник...,с165,167,168,246,261; Дневник на костурския войвода...,с.147./                                                             

Флоринов, Атанас - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./

Флоринов, Никола - отвлечен от войската в началото на Х. 1903 г.  заедно с брат си и убит по особено жесток начин в местн.Муртови колиби. /виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.276;. Ил. Илинден, бр.9(139), с.14/

Ставре Цилев

Цилев (Цилис), Ставре (Ставрос) – гръкоман; страхувайки се за живота си емигрира в Атина, преди Илинденското въстание; завръща се с първата андартска чета на капитан Г. Цонтос през есента на 1904 г.; участва в двете нападения над селата  Либешово през декември 1904 г. и Загоричани през  март 1905 г.; също така се отличава в нападенията над селата Поздивишча, Турие, Габреш и др. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Цилов, Ламбро – роден през 1883 г.; убит на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото./виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./

Шутков, Кузо - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./         

70.Янко, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./

Забележка: Искрено благодаря за изпратените снимки.

Костурски край - Цакони

Цакони /Чакони Бозор, Цаконас, Щакони/  

                            дн. Τσάκονη

Cakon Kostur 2015 - YouTube

https://www.youtube.com/watch?v=b4BHJMVE3JA

(извинявам се, ако нищо не се получи от този експеримент)

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на р.  Белица, на 13 км югозападно от Костур.

По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Св. Троица (Агиа Триада), префектура Костур (Кастория).

изглед от указателната табела и част от селото

Под името Чакони Бозор селото се споменава за първи път през ХV в. с 66 семейства.

Според Османски данъчен регистър обложените с данък мюсюлмански пълни домакинства в с. Голямо Цакони са 4,5 притежаващи земя равна на 1 чифт волове и на 4 домакинства с половин чифт волове за обработка, и на 38 християнски пълни домакинства и на 3 неженени домакинства, от които едно е мюсюлманско. Макар че се плаща данък за шира, няма регистриран данък за лозя, в землището на селото. По всяка вероятност лозята се намират в землището попадало в мезрата Ретошин, която е обработвана от жителите на селото.

Имайки в предвид, че 5 от имотите на починали (по всяка вероятност) мюсюлмани са онаследени от други лица, бихме могли да приемем, че става въпрос за бащинии, признати от султана, след попадането на Костурско в пределите на Османската държава.

Приходът от Г. Цакони към държавната хазна е  8000 акчета, или около 170 акчета на пълно домакинство.

С. Малко Цакони според Тодор Симовски се е намирало в района на с. Горенци, докато Г. Цакони, си е днешното село Цакони. Имайки в предвид, близостта на някой от имената, което може и да е знак за родствена връзка, ме навежда на мисълта, че са преселени от старото поселище и са настанени на свободна земя за обработка. Липсата на данни за духовно лице в селото, може да е знак, че е било наскоро създадено. По всяка вероятност, жители на селото са се преселвали и в други райони, защото не е логично пълните домакинства да намалеят от 66 на 48 (общо)

В М. Цакони живеят 10 пълни християнски домакинства и 1 неженен мъж. В землището на селото е имало 3 воденици. Приходът към държавната хазна е 3000 акчета, или по 300 акчета на пълно домакинство.

През 1886 г. Схинас го споменава под името Цаконас, че в него живеят 81 християни.

бегъл спомен от старото Цакони

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия се споменава под името Цакони.

В статистиката си Ростковски представя селото, като състоящо се от 53 къщи, в които живеят 332 албанци-мохамедани.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи – мохамедани или турци.

В края на ХIХ и началото на ХХ в. според  спомените на Г. Христов в селото са се отглеждали лозя.

В началото на ХХ в. християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в селото има 296 българи патриаршисти – гръкомани и работи гръцко училище, в което се учат 15 ученика, обучавани от 1 учител. Гръцката статистика от с.г. представя селото като чисто гръцко 350 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка. Но, дефакто Г. Христов, признава, че мюсюлманският елемент в селото е български, тъй като говори „доста добре български. Слабо владеят местния турски говор. Селото административно попада в Нестрам-колската нахия.

изглед от днешно Цакони

След Балканските войни Цакони попада в пределите на Гърция.

През 1913 г. в селото живеят 423 жители, от които 234 мъже и 189 жени.

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

След 1919 г. двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.

Според Милойевич в село Цакони е имало 60 къщи заселени със славяни – християни, 4 влашки къщи и 20 турски през 1920 г.

Преброяването от с. г. отчита 77 семейства  с 354 жители.

В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ селото е представено под името Щакони с 280 българи и 490 турци.

След 1922 г. от селото са изселени 40 мюсюлмански семейства, а на тяхно място са заселени 28, от които 10 от Мала Азия и 18 от Черноморието, според Пелагидис.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 341 жители, от които 92 са бежанци, дошли след 1922 г.

изглед от днешно Цакони

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 42 семейства със славянско самосъзнание.

Преброяването от 1940 г. отчита, че правно населението е 459 жители, от които 448 живеят в него (218 мъже и 230 жени). Броят на сградите в селото е 113.

През 1945 г. населението е 466 жители, от които 50 са славяноговорящи.

След края на Гражданската война броят на населението е 386 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 688 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони и притежател на земя в размер на половин чифт волове за обработка. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Ахмед - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на Голямо Цакони, чиято собственост върху земята е прехвърлена на Ахмед Мехмед. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Берат, Касъм - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на Голямо Цакони, чиято собственост върху земята е прехвърлена на Али Хасан. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Берат, Мустафа - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони наследил земя от Тургут. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Бойко, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Георги – собственик на воденица в близост до гр. Трикала; бил зет на войводата Кольо Добролитски; според спомените на Георги Христов: „много услужлив на приходящите революционери”. емигрирал в САЩ преди Балканските войни; по време на първата Балканска война се включва в доброволческата чета на Георги Драшков, сформирана в Синсинати; взема участие в боевете при Шаркьой; по време на Междусъюзническата война, участва в сраженията при Радкови скали и Драмче. / виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.139-140./

Георги - емигрирал в САЩ преди Балканските войни; по време на първата Балканска война се включва в доброволческата чета на Георги Драшков, сформирана в Синсинати; взема участие в боевете при Шаркьой; по време на Междусъюзническата война, участва в сраженията при Радкови скали и Драмче. / виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.147./

Гърдан, Стоян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Гърдо, Груйо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Гърдо, Драгаш - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Дервиш (?) – яничарин; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони наследил земя от Сюлейман. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Димитри, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Димитри, Тома - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./#  възможно да е син на Димитри Павел

Димо, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Димо, Синадин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./ # възможно да е син на Димо Куно /Кото/

Драгош, Велко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Драгош, Хрис - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./ # възможно да е син на Драгош Гърдан и брат на Велко Драгош

Дурсо, Траян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Малко Цакони; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Ейнехан, Синан - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони и притежател на земя в размер на един чифт волове за обработка. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Жулов, Доно – умъртвен вследствие на инквизия при нападение над селото от армия и маджири в началото на юни 1945 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 34./

Зисо – емигрирал в САЩ преди Балканските войни; по време на първата Балканска война се включва в доброволческата чета на Георги Драшков, сформирана в Синсинати; взема участие в боевете при Шаркьой; по време на Междусъюзническата война, участва в сраженията при Радкови скали и Драмче. / виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.147./

Йовци -  според спомените на Г. Христов е бил най-върлият гръкомански род в селото; техен зет е бил поп Никола Щерев Чапата от с. Маняк. / виж: Марков, Г. Хрупищко…, с.161./

Йорго, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Касъм - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на Голямо Цакони, чиято собственост върху земята е прехвърлена на Сюлейман Хасан. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Касъм, Мустафа - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони ; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Кольо /Кальо/ Цаконски – четник на ВМОРО; убит по време на сражение с аскера в с. Езерец на 30 септември 1906 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 679; Константинов, Г. Българското Костурско…,с. 16,45./

Куно /Кото/, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Манчо, Тимо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Марин, Малко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Мехмед, Ахмед - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони наследил земя от Ахмед. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Михайлова, Яна – родена през 1882г.; емигрирала в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирала, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Михо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Наке Цаконски – „стар” четник; участвал в наказателни операции; загинал през 1902 г.  в Шестеово. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 660; Чекаларов, В. Дневник...,с. 54,57,58; Константинов, Г. Българското Костурско…,с. 16,39./

Нико, Веселко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Никола, Бошко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Никола, Церо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Павел, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Пандази /?/, Андон – роден през 1873 г.; емигрирал в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Папапасхалис, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Петко, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./ # възможно да е син или внук на Петко Димитри

Петко, Дурсо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Петко, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Петко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Петко, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Петко, Куно - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./# възможно да е брат на Дерсо Петко и на Коста Петко

Петко, Мило - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Петко, Нако - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Петко, Синадин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./#  по всяка вероятност син на Петко Синадин

Петко, Тома - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Петко, Тимо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Петро, Анко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

поп Тома - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Поп, Панайот - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Пройко, Велко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Рума (?) – преселник; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Синадин, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./#  възможно да е брат на Петко Синадин

Синадин, Насто - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Синадин, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Стамко, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Станко, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Стойко, Атанас - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Стоян, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават двама човека с едни и същи имена като глави на домакинства и жители на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./ # възможно единият да е син на Стоян Гърдан, а другият брат на Янко Стоян; не е посочил съставителя на регистъра – „друг”, което навежда на мисълта, че са от различни етноси

Стоян, Янко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Малко Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.41 ./

Сюлейман - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на Голямо Цакони, чиято собственост върху земята е прехвърлена на яничаринът Дервиш. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Тодор – преселник; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Томчин, Бошко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Томчин, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Тургут - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на Голямо Цакони, чиято собственост върху земята е прехвърлена на Мустафа Берат. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Ферхад, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони и притежател на земя в размер на половин чифт волове за обработка. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Хасан, Али - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони наследил земя от Касъм Берат. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Хасан, Сюлейман - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони наследил земя от Касъм. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Хрис, Янко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

Хусрев, Касъм - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони и притежател на земя в размер на един чифт волове за обработка. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Хусрев, Пиране - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на Голямо Цакони и притежател на земя в размер на половин чифт волове за обработка. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.117 ./

Янко, Бойко /Тонко/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./

76.Янко, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на Голямо Цакони. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.118 ./