сряда, 25 март 2015 г.

110 години от клането в Загоричани

По повод 110 г. от извършеното клане в с. Загоричани от андартски чети си позволяваме да препубликуваме два докумнета от това време в памет на избитите невинни жители на селото, което и от свои и от гръцкия костурски владика Германос Каравангелис е било наричано "Малката София"

Поверителен рапорт №447 он БТА в Битоля до Министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията Димитър Петков, относно трагедията разиграла се в с. Загоричани на 24 срещу 25 март 1905 г.

                                                                                                     Битоля, 30 март 1905 г.


                                                             Господине Министре,

С прискърбие ида да Ви съобщя, че напоследък гърците извършиха едно ново престъпление, което по своите размери и по ужас надминава всички досегашни техни подвизи. На 24- того вечерта по тъмно една многобройна чета от около 200 – 300 души от далеч заградила от всички страни българското село Загоричани, Костурска кааза, което от 25 години е Екзархийско. Понеже четата си давала сигнал с тръби, то селяните помислили, че е аскер. Когато се разсъмнало и селяните излезли на улиците да отидат на църква, четата почнала да стреля от всички страни върху селото. След това тя навлязла вътре и се нахвърлила върху беззащитните селяни. Почнало се поголовно
клане. Всички селяни, заварени по улиците и край църквата избити. Гърците са влизали от къща в къща и убивали где кого заварят. Те хвърлили къщи с динамитни патрони, а някой пък запалвали с газ. Числото на убитите излиза на 60, между които има жени и деца. Ранени са 7 души; 10 къщи и 28 колиби били изгорени. Гръцката чета е злодействувала в селото на продължение на няколко часа. Сигурно всички селяни са щели да бъдат избити, ако не се бил притекъл от близкото село Куманичево турският поручик Назир бей заедно с 40 войника, които случайно са минавали край горното село. Според твърденията на консулите, базирани върху думите на селяните, спасението на селото  се дължи изключително на подпоручика. При неговото появяване четата се разбягала. След обяд е пристигнала и малобройна войска откъм Клисура и Костур. Имало е малка престрелка между войската и четата, но казват, че и от двете страни нямат ни убити, ни ранени. Гърците са стреляли с пушки Манлихер, Маузер, Гра, Мартина и още една друга гръцка система, която още не е определена. Патрони от тези пушки са били намерени. Четата си е служила също и с динамитни патрони и бомби. Тя е била предвождана от трима гръцки капитани, които са били с униформите си и с които е имало и около 15 души гръцки войници. Останалите четници са били от костурските гръцки села, от самия гр. Костур и от гр. Кожани.
Всички тия ужаси са констатирани от руския и австрийския консули, както и от италиянските офицери Албера, Гастолди и Манера, които след връчването на нотисата ми, препис, от която изпратих с рапорт от 27-того, под № 422, решиха и заминаха на местопроизшествието. Те са просто ужасени от това, що са видели и констатирали. Неописуемо е зрелището, което им се представило при влизането в селото.  В улицата край църквата – навсякъде лежали трупове, обезобразени жестоко. Имало 5 – годишни деца с отворени кореми, жени, убити с изсечени ръце. На някои черепите били разбити и мозъкът потекъл, на други – очите извадени, ръцете и краката съсечени и пр.
Единият селските свещеници 60 – годишен старец, тоже убит, покрит цял с рани. Едно цяло семейство избито с бомби, които са били хвърлени в къщата през комина и през две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и двете деца са ужасно обезобразени от бомбите. Най – малкото дете на 5 години е искало да избяга през вратата, но е било разпрано с бойнет в гърдите.
Руският консул господин Кал плачеше, когато ми разказваше туй, що видял. Австрийският консул господин Прохазка едвам си сдържаше сълзите. Те заявяват, че подобни ужаси не са виждали да правят и турците по време на въстанието. Консулите прибавят, че при влизането им в селото миризмата от разлагащите се вече трупове, писъците и риданията на останалите живи можели да покъртят душата и на най – жестокосърдечния.
След нападението на Загоричани такава голяма паника обхванало населението на околните села, че то всичкото се разбягало. Консулите разказват, че когато стигнали в близкото до Загоричани село Бобища, не намерили вътре жива душа. Какво е положението на населението може да се види и от туй, че когато консулите тръгнали да се връщат, събраните от околните села селяни с плач и молби са задържали конете им и не са ги пускали да си заминат.
След туй се поражда въпросът, как е било възможно да се извърши това клане? Че властите са съдействували, следните обстоятелства го доказват напълно:
1.Образуването на една чета от 300 души и нейното движение до Загоричани не е било възможно да не бъде забелязано от властта, особено сега, когато всички пътища и по всички села кръстосва аскер, който всякога намира и най – малочислената българска чета или отделни български четници.
2.Някалка дена преди нападението е пристигнала войска в Загоричани, която е свирела с тръби. При пристигането селяните казали на офицера, че ги е било страх да не идат гръцки чети, но той им отговорил да се не боят, когато чуят тръби, защото тогава иде аскер. При това четата, когато е заградила селото вечерта, си е служела тоже с тръба. А това сигурно не е съвпадение.
3.На 1-вий този месец селяни от Зелениче отишли при италиянския  в Лерин офицер и му дали едно заявление, с което искали да бъдат защитени от гръкоманите  от костурските села Белкамени и Елеово, които възнамерявали да ги нападнат и избият. По тази работа Гастолди направил на времето постъпки пред  каймакамина. На 17 т.м. Гастолди е бил отново уведомен, че Зелениче се заплашва от гръцки чети. Той съобщил за това посред нощ на каймакамина, обаче последният и в този случай не взел никакви мерки . Гастолди  му явил също, че един от шефовете на гръцката чета е някой си Девтерос Миханикос, грък инженер в Леринската кааза на държавна служба, но каймакаминът пак нищо не направил. След тези постъпки Гастолди предполага, че решението да се нападне Зелениче е било отменено и е било взето решение да се нападне Загоричани.
4.Няколко дена на ред преди нападението аскерът е правил обиск в Загоричани, тъй че селяните са били вече изплашени и ако някой от тях е имал оръжие, го е бил скрил.
Според мнението на консулите леринският и костурският каймаками са замесени в престъплението. Последният от тях е бил в Загоричани, но щом узнал, че консулите ще дойдат, побързал да си отиде.
С още по – голяма положителност обаче може да се каже, че истинските виновници в случая са фактическите каймаками в Лерин и Костур – гръцките там владици.
Консулите говорят с ентусиазъм за италианския в Костур офицер Манера, който първи се явил на местопроизшествието, както и за придружаващите ги полковник Албера и поручик Гастолди. По – обстоятелствени сведения по тоя случай ще Ви дам допълнително.
Засега Ви изпращам препис от заявлението и бележките, дадени на консулите от самото население в Загоричани.
Приемете...
                                                                              Княжески търговски агент: А. Тошев

Заявление от населението на село Загоричани до руския консул
                                          

                                      Господине Руский консул,

На 25 март т.г. в тъмни зори една гръцка разбойническа банда от около 200 души нападна селото ни от всички страни. Най – напред чухме да свири войнишка тръба и след това почнаха да гърмят с маузерови пушки. Населението, мислейки че е заградено от войска, не мръднало от мястото си и замръзна от силния гърмеж на хвърлените в разни места динамитни бомби и от куршумите, които като град се сипеха над покривите на замръзналите и от никъде непокровителствани селяни. С тази си голяма сила разбойниците не дадоха време на нещастните селяни да се окопитят и като навлязоха в селото на малки банди от 4 до 8 души и О, Боже!!!
Перото е безсилно да опише ужасните злодейства на тези звероподобни човеци, въоръжени от глава до пети. Те извършиха ужаси, нечувани досега във светсеката история на човечеството. Започнаха да чупят врати, да влизат в къщите и да убиват и обират всичко, каквото се изпречваше пред кръвожадните им очи. Безразборно убиваха и мъчеха и жени, и деца, и домашни животни. В тези критически часове голям бе плачът и олелията по цялото село. Безпомощното население, обзето от панически страх, тичаше по улицата и обезумяло търсеше прибежище да се скрие от куршума и ножа на тези безподобни поклонници на вандализма. Всякой, който попадне в немилостивите им ръце, бе трагически убит. Нито молбите, нито прегръщанията, нито целувките на плачущите жени, нито сълзите и писъците на малките невинни  деца, нито паричните възнаграждения, които разбойниците приемаха на драго сърце – нищо не бе в състояние да смекчи и омилостиви каменните сърца на тези варвари.
Първото им искане бе „Пари”; второ – обискираха всички под ред, а най-после – смърт, насилствена смърт, ужасна смърт безчовечна, смърт мъченическа!!!
Ний всички бяхме станали жертва на гръцката злоба и гръцкия фанатизъм, водител на който е костурският гръцки митрополит, ако не притича на време едно отделение войска. При появата на това малко отделение войска разбойниците се разпръснаха и ний останалите се спасихме от явна смърт. Намерението на тези платени убийци е било да унищожат цялото село, но провидението ни спаси!!! При малкото време, през което разбойниците вилнееха в селото ни, се извършиха злодения, размерите, на които ясно личат в привключените таблици.
След всичко гореказано ясно виждате какъв е нашият живот – живот страдалчески, живот непоносим, живот в постоянна тревога. Ний цялото население, апелираме към човеколюбива хуманна Европа, апелираме към цивилизацията, която вярваме не може да търпи подобни варварски сцени – достояние на средните векове, апелираме към европейското обществено мнение, апелираме и към цялата природа и към всичко, което покровителствува потъпкани народи, и високо заявяваме, че искаме и ний човешки живот и човешки права или смърт!!! Искаме наказание на виновниците и осигуряване на човешкия живот и човешките права.
                Село Загоричени,28 март 1905 г. От всичкото население

УБИТИТЕ МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА В ЗАГОРИЧАНИ ОТ ГРЪЦКАТА ЧЕТА
НА 25 МАРТ 1905 Г.

Име
Възраст
Членове в
Занятие


семейството

1. Георги Кандзов
70
4
говедар
2. Кузо Костадинов
70
6
воденичар
3. Дине Бушев
26
7
земеделец
4. Христо Темов
65
5
млекар
5. Гильо Коровешов
45
5
млекар
6. Гиро Модев
20
2
зидар
7. Дине Цуцилев
38
7
учител
8. Пандовица Михалкова
25
5

9. Свещеник Стефан
69
5
свещеник
10. Андон Течитиков
45
7
млекар
11. Петър Мацурев
59
4
дървар
12. Сидо Вулев
55
5
шивач
13. Васил Чичев
55
3
дървар
14. Василица Чичева
50
3
негова съпруга
15. Ноле Манчев
68
11
дървар
16. Ноле Дуков
90
12
земеделец
17. Кале Дуков
38
12
воденичар
18. Коста Шефев
48
3
дървар
19. Наум Морсов
70
8
касап
20. Ване Киров
71
1
шивач
21. Стоян Костадинов
52
13
земеделец
22. Янчо Трифонов
54
3
дървар
23. Янчо Дзифираки
23
7
земеделец
24. В ангел Гацев
85
4
земеделец
25. Филип Тончев
50
5
млекар
26. Стоян Тончев
20
5
негов син
27. Петър Шпатов
20
6
хлебар
28. Веле К.
37
1
шивач
29. Никола Константинов
80
15
земеделец
30. Кале Константинов
20
3
млекар
31. Джагота Тагаров
54
6
шивач
32. Яко Аврамов
75
8
търговец от Костур
33. Яни Кандзов
70
7
селски кмет
34. Султана Кандзова
15

негова дъщеря
35. Киряк Сапунаров
45
3
воденичар
36. Таси Рапов
62
4
млекар
37. Мите Лазов
48
5
млекар
38. Никола Благенов
75
11
бакалин
39. Георги Благенов
20

негов син
40. Марко Вангелов
20
11
зидар
41. Зиси Димов
80
4
овчар
42. Манол Зисов
14

ученик
43. Яни Каравешов
57
3
зидар
44. Таси Каравешов
50
2
млекар
45. Кузо Самарджия
50

самарджия
46. Ангелина
35

негова жена
47. Гина
17

негова дъщеря
48. Катерина
10

негова дъщеря
49. Олга
5

негова дъщеря
50. Мите Скриеров
75
2
шивач
51. Мите Погончев
70
7
хлебар
52. Мите Филчев
58
3
дърводелец
53. Христо Маразов
70
1
дървар
54. Христо Кандзов
60
3
земеделец
55. Мишо Йотев
70
2
просяк
56. Наки Мацурев
45
5
зидар
57. Кузо Дрендов
79
6
воденичар
58. Мите Кондев
45
4
млекар
59. Мите Костадинов

4
зидар
60. Кузо Панов
35
4
дърводелец
РАНЕНИ:



1. Петър Типоев
49
4
воденичар
2. Христо Султански
52
4
дървар
3. Мите Гацев
45

земеделец
4. Яневица Кандзова
56
4

5. Сирма Рапова
47
3

6. Христовица Маразова
53

сама
7. Аргир Кара Димов
9

ученик



ЦДА, ф. 176, on. 1, а.е. 2179, л. 5-10.

Публ. в: Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007, с. 18 - 23.;
Райчевски, Ст. 1904 – 1906  Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.63-68.

Рапорт от секретаря на Битолското търговско агентство Ракаров, до Андрей Тошев, относно обиколката му в Костурско и за състоянието на с. Загоричани след нападението от андартите на 25 март 1905 г., както и по други въпроси

                                                                                                     Битоля, 5 юни 1905 г.

                                             Господине агенте,

Известно Ви е, че на 2 априлий т.г. аз заминах за Загоричани, а оттам за други села из Костурската кааза, където трябваше да се раздадат помощи за пострадалото население както през 1903 г. от турците, така и през март т.г. от гърците...
Като става нужда да говоря за лошия живот, който прекарва всеки българин в тукашния вилает това го правя, не защото не Ви е известно, но защото длъжността ми е в случая да ги повторя.
Костурският край независимо от крайното бедствено състояние, в което разорението през 1903 г. го остави преди 6 дни бе изтърпял ново нещастие. Независимо от всичко това, той сега се намираше в истинска анархия от големите и многочислени гръцки чети, които навред го кръстосваха, и властта като имаше всичко това в предвид, имаше пълно основание да не допуща едно българско официално лице да го посети. Разрешението на този въпрос е в смисъл благоприятен за нас разрешение, което изненада всички, не може да се дължи на нещо друго, освен на личното разположение, което тукашния валия има към Вас. Това последното се потвърждава и от многобройните затруднения, които навсякъде ми се правеха от органите на властта по тяхна лична инициатива. Освен дето бях всякога ескортиран от 20 – 25 души войници с един офицер, не толкова за моя безопасност, колкото да ме наблюдават – работата дойде да посетя друго село, дето вследствие на Вашето въздействие тука, разрешаваше ми се да посетя само едно село. Пристигнех ли в това село, веднага подир мене пристига нарочно изпратен офицер да ме придружи за връщане, което трябвало веднага да стане и пр. Всичките тези спънки доказват най – нагледно колко голям е бил интересът на властта да не разрешава тази командировка.
В това пътуване аз минах или пък престоях в селата: Сурович, Сотир, Ново село, Рудник, Мокрени, Клисура, Бобища, Загоричани, Олище, Бомбоки, Чурилово, Горенци, Маврово, гр. Костур, с. Орман, Сливени, Дъмбени и Косинец. Цялата тази местност, през която се минава или досяга моят маршрут, по – нататък от  Загоричани, по характера си се дели:
1.Пополе кол със селата: Загоричани, Горенци, Чурилово, Куманичево, Олища, Черешница, Кондороби, Бобища и Бомбоки;
2.Костенария – на горе от реката Голеш ( приток на Бистрица) до паралелния с нея рид, обема селата: Езерец, Лувради, Долени, Жужелци, Старичани, Осничани;
3.Несрам кол , обема селата: Несрам, Желегоже, Галища, Тиквени, Четирок и въобще всички села в тази околност между реките Голеш и Бистрица;
4. Горна Кореща – по полите на планината Вич, между реките Девол и Желюва;
5. Долна Кореща – западните склонове  на планината Вич и по горното течение на реките Желюва и Бапчорска.
Преди да мина на етнографическото, политическото и икономическото положение на тези места от Костурската кааза, аз ще помена за пътя до Загоричани и за това последното.
Като се почне от с. Сурович до с. Бобища, някои от селата са населени с турци, а други смесени и като такива не са взели участие в движението през 1903 г. и затова са запазени, изключение прави само с. Мокрени, което е до някъде опожарено. Преди въстанието с. Загоричани е брояло 560 къщи; всички каменни, двуетажни и триетажни. Понеже мъжете странствали по целия Балкански полуостров, то това е оказало известно влияние върху културния живот на загоричанци. Тук са се зародили даже някакви по – възвишени духовни нужди. Селото е имало свой музикален хор от десет души – признак на материално благосъстояние. Опожарено през 1903 г., то сега представлява една покъртителна гледка. От големите каменни къщи са останали само почернели, полусъборени стени: никакво дърво, никаква зеленина. Единственото оцеляло здание е селската църква, която покрива около 800 – 900 кв.м земя. Латералите на женското отделение, които са снабдени с олтари, днес служат за училища. Съзидана на най – високото място в селото, тя като че ли е оставена нарочно със своята големина и хубост да напомня за предишното благосъстояние на това село.
След въстанието, понеже някой семейства са се лишили от главните си членове и останалите са разпилени по роднините си, а други се изселили, то числото на семействата е намаляло с осемдесет. Останалите 480 семейства, които се завърнали в крайна нищета, са се пристроили при някогашните си големи хигиенични здания. Тук в някой ъгъл на зданието са издигнати от камъни и кал още две ниски стени, които правят една колиба, отгоре покрита със слама. На голата земя, без постелка и завивки е била прекарана зимата на 1903 – 1904 г. Появилите се след тази зима болести в селото са отнесли много жертви, особено от децата. Преди миналото лято селото си е построило около 25 слаби къщици. При това населението е почнало да се пообличва  благодарение на примерното трудолюбие на жените и на тези от мъжете, които са заминали в странство и във вътрешността на държавата по печалба. В такова състояние е било селото към 25 март т.г., когато биде нападнато повторно и още по – ужасно опустошено от андартите.
Тук считам не за излишно да дам някой подробности по това последното нападение. Те най – добре характеризират жестокостта на нападателите и ръководящите цели на гръцките чети в Македония. Андартите са смятали, че помощта е раздадена в Загоричани, затова във всяка къща, щом влезели, първите им крясъци били: „Пари, кучета! Дайте лирите, които ви дадоха!” И за да дирят пари или под предлог, че дирят такива , те са прибягвали до най – срамните посегателства върху жените и момите. Почти навсякъде тези последните са събличани съвършено голи, за да се уверят, че не  крият пари някъде под дрехите си. Там, където им са попадали  само 5 – 10 пари, и тях са прибирали с жадност. Макара с конци, парчета от сапун, стари парцали, всичко се е задигало. От пояса на децата се развързвали стари негодни ножчета, купени някога по за 20 пари. Във всички къщи са прибирали от жените и децата поясите от кръста, кърпите от главите, обеците, герданите, сребърни и медни пръстени и най – сетне обущата от краката. В къщата на Яна Шпатова са изпили лекарството за очи вместо ракия. Жестокостите и обирите, понеже са вършени от цялата банда едновременно, те в основата си, макар и да са еднакви в начина на изпълнението са разнообразни и някой от тях заслужават да бъдат упоменати.
Яни Кандзов, кмет, когато го извадили от къщата навън, жена му и дъщеря му 15 – годишно момиче, почнали да плачат и молят за милост. Тогава един от андартите с два куршума ранил тежко жената, а друг нападнал с нож момичето. След няколко удара в дясното рамо с нож в гръдния кош, когато момичето паднало издъхващо, осем – десет куршума били изпратени в долната част на трупа и. След това бил убит и бащата с куршум в гърдите. От врата му откачили кесията с парите и часовника. Къщата има изглед на пуста. Не оставили даже старото развалено павурче с ракия. От трите вола в обора – двата били убити, а третия тежко ранен.
Христо Кандзов, брат на предшесвуващия. Заклан пред вратата на къщата. Двата му вола убити, кобилата жребна разпрана; Васил Гацев и син му Мито Гацев. Първият бил повален на земята жив и след това с камъни му смазали главата съвършено. Вторият бил свален с четири щикови удара и като го помислили за мъртъв, хвърлили една плоча върху главата му и заминали. От този удар тежко раненият има смазан нос, избити зъби и въобще неузнаваемо лице. Покривът на къщата е продупчен от бомби. Воловете убити. След пълното ограбване къщата била запалена, но жената на Мито Гацев успяла навреме да спре пожара; Филип Гьончев и син му Стоян Гьончев. Преди един ден се завърнали от Цариград, където били по търговия и донесли около 2000 франка. Всичките пари и вещи от къщи задигнали. Синът и бащата извадени на улицата и убити. Обезобразили им лицата с няколко излишни удара и седнали до самите трупове да си разделят парите и вещите; Никола Блаченов и син му Георги. В къщи, след като задигнали всичко, не оставили и захарта, и газенчето, направено от мастилено стъкло. Когато извадили вещите от един сандък, незабелязано за никого от домашните, поставили една бомба, затворили сандъка и си излезли. След малко бомбата експлоадирала, разпръснала сандъка, издънила и запалила част от дюшамето. Гвоздеите, с които била напълнена, разкъсали всичко в къщи. За щастие цялото 12 – членно семейство по това време било на улицата, където излязло след отведените баща и син,изплашено за тяхната съдба. Последните били застреляни на 20 крачки от къщата. Черепът на бащата счупили с викове „епископа ни плаща за това”. Тук се разбира костурският гръцки владика Каравангелис; Зиси Димов, 80 – годишен, прост овчар. Когато се потропало на външната врата, старецът се изплашил и останал в къщи заедно с 14 – годишното си момче Манол. Бабата отишла да отвори. Първият андарт, който влязъл, сграбил я с вик: „Пу тис ехис тес парадес?” („Де ти са парите”). Претърсил дрехите и навсякъде, измъкнал от пръста и един стар сребърен пръстен и след това влезал в къщи. Старецът и момчето стоели прави, изплашени. Андартът изгърмял с пушката си върху стареца. Куршумът ударил в корема, пробил гръбначния стълб и се забил в стената. Там до стената бил поставен сандък с бедна покъщина. Този сандък му привлякъл вниманието и той се спуснал към него, отворил го и го преровил, но като не намерил нищо ценно, андартът започнал да тършува из дрехите на умиращия старец. Разядосан още повече, че и тук не намерил нищо той изгърмял върху момчето. Куршумът пронизал гръдния му кош, пробил капака на сандъка и се забил в стената. Тогава той почнал да претърсва бабата. На ръцете и имало още два медни пръстена, купени преди много години по 5 – 10 пари. Андартът ги измъкнал, прегледал ги на светлината на вратата дали са златни, прибрал ги в джоба си и излязъл; Ангелина Буцева. Крайно бедна вдовица. Живее в колиба без прозорец. Претърсили навсякъде за пари. Всичкото си брашно две – три оки тя държала в едно гърне. Като мислели, че тя крие парите си там, андартите ровили из него с ръце, после го изсипали и разпръснали по земята, да се уверят, че действително няма пари. След това я изнасилели, отвързали от ръката един наниз от синци и си отишли; Наки Мацурев, сляп с двете очи. Без да подозира нещо, дали му цигара да пуши и го извели за ръка от къщата навън, заклали го с нож и след това му смазали главата с камъни; В къщата на Хр. Султанчев, като не намерили нищо за вземане, задигали пелените на детето.
В къщата на Петър Шпатов били отведени младежите: Тасе Райков, Иван Колкотронов, Коле Костадинов, Мито Лазов. Първият бил убит вън в двора с четири куршума. Вторият убит вън на двора, а останалите въведени вкъщи и там убити пред децата. Преди да бъдат убити, те били най – зверски измъчени. На Мито Лазов с нож разсекли устата, а на Колкотронов извадили и двете очи…
Кузо Самарджиев. Бил заобиколен в къщата си  и понеже не им отворил, почнала се една непрекъсната стрелба против стените и вратите. Най – после пробили слабия зид и оттам хвърлили няколко бомби, напълнени с гвоздеи. От експлозията са разкъсани мъжът, жената и двете момичета на 14 и 10 години. Най – малкото момиченце на 4 години останало здраво и понеже след експлозията на бомбата врата се изкъртила, то, като намерило изхода свободен, изскочило на двора, но тука било посрещнато от андартите, които с бойнет му разпрали корема.
Това са само няколко случаи от жестокостите и алчността, които андартите са проявили тоя ден… Вън от селото са били изведени 16 мъже, повечето от 60 години нагоре, и са избити  с щикови удари и с камъни. Останалите измежду тях трима живи, тежко ранени, разправят, че след като се оттеглили от селото разбойниците давали сметка на войводата, кой колко човека е убил. Като слушали този доклад пленените си помислили, че не е останал ни един жив човек в селото.
Тези жестокости са подействали на бедното население, че през време на моето стоене там, независимо от ранените, много жени и деца лежаха болни до смърт вследствие на изплашването. За довършване на бедствието това населеие трябваше да бъде повторно и окончателно оголено. Здравите дрехи са събличани от гърба, както на възрастните, така и на децата. Всички по здрави постели и завивки са прибирани, а за старите са накладвали огън и са ги хвърляли в него да изгорят. В същите огньове хвърляли и зърнената храна и брашното, гдето такива са били намирани. Почти всичкият работен добитък, който бил останал на селяните, е бил избит. Всичките седем коня, които тогава селото е имало са били отведени да отнесат тези скромни за разбойниците користи, които сега са били всичкото богатство на някогашното село Загоричани.
Селата Дъмбени и Косинец, с по 250 къщи, тоже опожарени през 1903 г., с тази само разлика, че тука и църкви не са останали. Все същата тъга обхваща човека, когато влезе в тях, както и в Загиричани. Тукашното население, сравнително по – бедно, не е можело и толкова да се устрои, колкото в Загоричани. Отвън както из улиците, тези села имат изглед на съвсем запустяли, понеже нищо не се вижда освен тук там почернели, оголени комини и полусъборени стени. Животът тук се води из самите развалини. В Дъмбени само една къща е останала неизгоряла и една е новонаправена, неизмазана и те служат за жилище на войниците, които най – малко веднъж в седмицата идват тук да правят обиски. Същата картина ни представляват и другите опожарени села от този край.
Както се вижда с привършването на 1903 г., не са се привършили страданията на тази страна. По своята отдалеченост от сърцето на българщината и по своята близост до гърците – тези последните, като са разчитали, че ще намерят тук една добра основа на техните стремежи, положили са най – големи усилия за погърчване на този  край, но без резултат. В последно време за реализирането на своята политика тук, глупава по своите цели, мръсна в средствата, гърците намериха като най – силен и най – подходящ съюзник, турското правителство. Това го виждаме в цяла Македония, обаче най – ревностни са се показали органите в Костурско. Тази ревност е дошла до такава степен на увличане, че трябвало да бъдат подканяни от където трябва към умереност.
По време на пребиваването ми в Костур там пристигна корчанския мютесарифин, командантът на гръцката погранична линия Хюсни паша, главният инспектор на всички погранични линии Хилми паша и очакваше се от Одрин Хакъ бей – юрисконсулт при Високата порта и придворен човек…
Друго обстоятелство, което иде да потвърди съюза между гърци и турската власт, е обстоятелството, че на последната е било много добре известно какво се готви или поне че се готви нещо за Загоричани. Както е известно нападението стана на 25 март т.г., а на 23 с.м. се разнесъл слух в Костур, че с. Загоричани е нападнато от една гръцка чета и почти цялото изклано. Но понеже този ден се  намирали из града някои от тези, за които се говорило, че са убити, то от това се уверили в неверността на слуха. На 24 обаче, още сутринта много от гражданите заедно с жени и деца са излезли на високия скалист край на града да гледат как ще гори Загоричани и понеже тая скала командвува над града, то събралата се там голяма тълпа не можела да остане скрита за никого. Обаче турската власт, която има толкова гъста шпионска мрежа, че най – затаените и тънки планове не могат да преминат през нея, в този случай не е разбрала нищо от това, което се е говорило из целия град.За допълнение на картината оставало е само каймакаминът да се яви с бинокъл сред тълпата, която очаквала приятното зрелище.
Вследствие заявлението на много жени от Загоричани, че клисурският доктор Аргиропулос в навечерието на клането е предупреждавал много от тях да се откажат
от българизма, защото иначе ще бъдат изклани, и че следователно той бил в течение на гръцкия заговор, турците за да маскират приятелството си към разбойниците,
напоследък арестуваха доктора,  но затворът му беше всякога свободен за посетителите гърци. Между последните, най – чести посетители на д-р Аргиропулос са били: д-р Менелаос, банкеринът Чакали, д-р Константин и д-р Карабина, всички известни като най – големи злосторници на българите. И в Костурско, както и в града за никого не е тайна, че те са съучастници в заговора на разбойниците. (Забележка: През май т. г. д-р Карабина се самообеси, понеже в чифлика му се намериха от властта 74 пушки, предназначени за гръцките чети.)
Вцелия този край гърците са най – силни в град Костур. Преди 25 март т.г. тук са били готови 60 семейства български да се откажат от Патриаршията и те щяха да съставят ядрото, около което щяха да се лепят нови единици, но произшествието на тази дата ги сплашило и те отложили намерението си за друго по – благоприятно време. С някои от тях аз имах случай да говоря и да се уверя в това. Гърците разбират накъде клонят техните симпатии и като нямат още сериозни причини да упражнят над тях онова варварство, на което те показаха вече, че са способни, задоволяват се само с това, че всички свои грехове пред властта стоварват върху тях. През нощта срещу еврейската пасха т.г. хаврата била осквернена от неизвестни лица. Евреите се оплакали пред гръцкия владика. Последният им казал, че това е работа на българите: „Кои? Тук нали няма българи!” – му възразили евреите. „Има – казал той – има 250 къщи: Верговци, Петраковци и др., но са скрити българи”. Той ги посъветвал даже да се оплачат пред властта за това.
Българското население в Костурския край има подавляюще болшинство. В един разговор с тамкашний каймакамин той призна, че в града населението било турско и гръцко, но че селското население в околността било само българско. Както навсякъде, тъй и тук местността е наложила характера си върху поминъка и нравите на населението. Населението от Пополе по – рано са били овчари ила са странствували из Одринско, Цариград и Гърция, гдето са били пак като млекари. Обаче след въстанието за тях, както и за всички българи, Цариград е затворен, а 
гърците, за да не паднат по – долу от турците, избраха друго средство да затворят границата си за трудолюбивите българи. Тези започнаха тази пролет поголовно да изтребват всички български работници в Гърция и Тесалия, които имат смелостта да не отричат народността си, и същевременно наредиха постове, като например  в с. Конско, Кожанско, по пътищата от Македония за Гърция, където да обират и избиват всички българи, които минават от там. Вследствие на това населението на тези села, както и на всичко Костурско, което по близост дирише някаква прехрана в Гърция, днес бездействува или забягва в България и Румъния. Населението на Горна и Долна Кореща се поминава със земеделие, и слабо лозарство, а това на Костенарията – с воденичарство. Тези последните странствуват най – вече из България: Пловдивско, Шуменско, Провадийско и в Турция в Кавала и Скеча, където се занимават тоже с воденичарство. Жителите на Горна и Долна Кореща с изключение на селата Кономлати и Статица, които по всичко подхождат на тия от Пополе, както и тези от Костенарията, са най – надежният български елемент в Македония. Нещастията вместо да ги убият, още повече са ги възвеличили и в една бъдеща борба те ще се хвърлят в нея, с още по – голяма смелост, защото няма вече какво да рискуват. Омразата срещу съединеният враг си е спечелила еднакво право с правото за живот и един недостатъчно обяснен съвет за мируване може да изложи човека на неприятност между хората и по нравствената си чистота.
Жените тук оспорват на мъжете първенството и по революционна деятелност. По – голяма част от младите жени и моми ходят постоянно въоръжени с револвери или поне с ножове. През време на моето пребиваване там аз на два пъти се отдалечавах скришом по на 4 – 5 км далеч от селото, но на два пъти забелязах, че близо около мен се навъртат 3 – 4 жени, които събират съчки за горене или пък зеленина за храна, и никога не се възвръщаха преди мен. В навечерието на тръгването ми, каза ми се от селяните, че те са ме следили за моя охрана. Положението на Косинец е също такова. Тук, въпреки сиромашията ревността към делото дохожда до там, че младежите отказват да заминат за Америка и където и да е било другаде, за да се намерят у дома си, когато ще има нужда от тяхното мъжество.
Както в цялата страна, така и в този край 1903 г. заедно с големите нещастия им донесла някаква свобода. Освен войската, която отива да прави обиски, и то денем, никакъв друг турчин или арнаутин от въстанието до днес не е стъпвал по тези села.
В Шестеово, Апоскеп, които са толкова близо до Костур, както в почти всички български села там, досега не е събиран данъкът за 1904 г. Таксилдарите, като не смеят да отидат по селата, канят селяните да дойдат в града и да си платят данъка, обаче никой до днес не се явил да стори това. Някои турски и арнаутски села, както например Сливени, които по – преди са били гнезда на най – големите злосторници в околността, днес макар и въоръжени до зъби, не смеят да закачат някой българин… Нещо повече: някои от турските бегове от страх да не бъдат разорени, както действително са разорени много други като тях, не само помагат материално на българските чети, но по всеки начин се стараят да засвидетелствуват някакви симпатии към българското революционно дело. Например чифликът на с. Маняк, на юг от Костур – Зулфикяр бег, освен дето е дал големи парични помощи на комитета, освен дето е отворил хамбарите си за Жупанища, което избягало тогава в неговия чифлик, но напоследък сам е подбутнал своите селяни да се откажат от Патриаршията и открито зел този техен акт под свое покровителство.
Училищата и Църквата, двата най – високи фактора за поддържане на народния дух в единство, са съвсем занемарени.Причината да западне училищното дело трябва да се дири нетолкова в пакосничеството на турци и гърци, колкото в самите нас. Гърците, които в Гърция нямат на много места и колиби за училища ,тук в Костур, както навсякъде в Македония, имат най – величествените здания за училища. Редом с тях свенливо сгушени стоят българските училища, стари, мрачни, тесни и полусъборени здания. Независимо от това, че чужденецът вижда физиономията на града в по – хубавите постройки, не е трудно да се разбере какви противополжни чувства се зараждат в детинската душа от едното и другото здание. Първото става извор на национална гордост и съзнание за народна мощ, а второто – на неувереност  в своите сили и незачитане своето. В много от селата, които имат училища, както Апоскеп, Сетома, Чурилово, Горенци и др. училищата са затворени.
Затворено е училището в Костур, което служеше като класно училище за цялата кааза. В  повечето от разорените села пък училища няма, защото и къщи още няма. Независимо от това, понеже на учителя тук се заплаща по – малко и от селски пъдар, то за тази длъжност с крайно редки изключения са настанени хора ограничени, неподготвениза своите длъжности в училището, неразбиращи своето високо призвание между народа. Така например учителите в Загоричани поп Стефанов и Вулев, на които сравнително по – добре се плащат от всички други селски училища, след получаване на помощта, която им се раздаде на 4 априлий т.г., първи са избягали в София, като оставили семейства и цяло село. Непреследвани  от никого те са избягали от страх да не ги нападнат андартите втори път. По техния пример за късо време от селото са избягали още 86 души мъже. Тези учители като остават селските деца без училище, в България ще минат като мъченици и навярно ще вземат мястото на някои много по – достойни от тях. Голяма услуга ще се направи на населението тук, ако на тях и тем подобни не се дават никакви длъжности в Княжеството.
В черковно отношение макар упадъкът да не е тъй чувствителен както училищния, все пак това не се дължи на свещениците. Животът на българина тук и вярата му в Бога взаимно се крепят. Църковното дело тук дължи само на горещата вяра, в която нещастният влага всички надежди и упования. Много малко са тези свещеници, които са показали готовност да споделят съдбата на паството си. Примерите са
много:
Поп Златко от с. Бобища, бивши енорийски свещеник  в с. Горенци, освен
заплатата си получавал такава и от Екзархията. През време на въстанието увещавал енориятите си да признаят Патриаршията и понеже те не се съгласили, той избягал в Костур. Явил се при тогавашния председател на общината поп Григорий, взел с измама от него две лири, а след това отишъл в грацката Митрополия, дал писмено обещание, че се връща в лоното на „Св.Църква”, получил паспорт за Гърция, а оттам заминал за България и се настанил в някое варненско село.
Поп Константин Трайков от с. Жупанища. През въстанието избягал във Варна и от там му дали за енория с. Злокучани. С амнистията бил заставен да се върне тука. Обаче, като се побоял това лято да има пак въстание, рано през пролетта забягнал пак във Варненско, Злокучани. Напразно били молбите и увещанията на жупанчани, сега те стоят без свещеник.
Поп Димитър от Шестеово, без да бъде преследван от някого, за да огради личната си безопасност, тази година през март с редовен паспорт е заминал за Варна, където по всяка вероятност ще е получил вече нова енория, а село Шестово стои без свещеник. И много други. Въобще, както почти всичката македонска интелигенция, така и свещеници и учители, като знаят, че в България ще намерят прием, те тук са всякога нащрек; подушат ли във въздуха и най – слаби признаци от буря, оставят народа на съдбата му и бягат.
Главата на черковната община в Костур, човек ограничен, не само безполезен, но и вреден на българското дело. За да се отърве от работа, той често пъти изпраща хората в повереното Ви агенство. По този начин бедните хора губят цели седмици време и последната си пара, за да дойдат в агентството и да научат, че това е работа само на председателя на общината. Тождествен случай имаше скоро с жителката от с. Брезница – Тренда Георгиева, на която мъжът и учител се поминал. Тя се явила на председателя  да го пита има ли право  на пенсия и как  трябва да постъпи в случая. Понеже при него са списъците със заплатите на учителите, той трябваше да си зададе труда за 5 – 10 минути да види правени ли са на покойния удръжки и на каква сума и след това да даде на жената нужното упътване. Вместо това той казал, че това не е негова работа – нека дойде в Битоля и без стеснение я заставил да направи 250 км път до и обратно Битоля.
В борбата срещу гърците същото престъпно нехайство. Изплашен да го не убият, той се е затворил в зданието на общината и почти никъде не излиза. Обаче, както имах сам случай да се убедя, опасността вътре в града не е толкова голяма, особено за него, понеже всякога е придружен от добре въоръжен гавазин. Все в следствие на този страх той категорически отказа да дойде в Биглища, където трябваше да се извикат околните български села за раздаването на помощта. Под предлог на опасност , макар навсякъде да ни екскортираха по 20 – 25 души войници, той остана в Костур да посреща великденските празници, а на бедното население отложи раздаването на помоща след тях, и то като ги привика в града. По този начин някои от селяните трябваше да направят до 80 километра за идване и връщане; при това без да се вземе в съображение опасността, на която те се излагат.
Още един случай на недомисленост и безгрижност към делото. Единствената в Костур къща, която още преди 20 години се е обявила за българска екзархийска, това е къщата на Екатерина Дамянова. Понеже трудно може да преживява едно семейство, изложено само сред цял град от враждебни елементи, то е било субсидирано, като му се е плащало 12 лири годишно за зданието, което служило като български ученически пансион. Преди година мъжът умрял и остава жена си със седем деца.  През всяко време турци и гърци се надпреварват кой повече зло да направи на това семейство. Първите от тях по време на въстанието са заели служещото за пансион здание  и са гонаправили на казарма. Едва преди няколко месеца е освободено полуразсипано. Гръкоманите, между които са най – ревностни нейните роднини, един през други и правят повече зло. Стъклата на прозорците безнаказано се трошат с камъни от улицата; двете и по – големи момичета са наранявани с нож, а през моето пребиваване там едното от тях беше бито до смърт и се спаси съвсем случайно. За да не праща децата си в гръцко училище в Костур, тя харчи последни средства и ги праща в българските села в околността. Нейната къща е отворена всякога за всички жени и мъже от българските села.
Като не помогнали заплашванията, напоследък гърците употребяват порационални средства, за да се отърват от единственото прибежище на българите, те и предложили годишно наем за къщата 40 наполеона. Тя отхвърлила предложението им. Тогава председателят на общината им дошъл на помощ. За да направи някакви икономии, общинският съвет, състоящ се от селяни, на които е простено да не разбират от тези работи, под негово председателство взел решение, да се спре плащането на наем за зданието на Екатерина Дамянова, понеже училището  в града е затворено. Това става преди изтичането на учебната година. И сега, за награда на своето постоянство , като сама сред един град от гръкомани, дето не и дават никаква работа, тя или ще трябва да бяга, или да стане гръкоманка, или пък, ако продължава да упорства, тогава ще трябва да умре от глад [като] назидание за тези български къщи, които са готови да се отцепят от Патриаршията.
Друго едно обстоятелство, по което председателят, а може би и Св. Екзархия нищо не е направено, е това че повечето от селата са лишени, от черковно славянски книги въпреки многократните им заявления.
На привършване за неизлишно считам да добавя, че според мен една ревизия върху деятелността и паричната част в черковните общини  не ще остане без добри сетнини. В този случай ще трябва да се обърне сериозно внимание тоже върху произволно създадения в общините километраж за разни командировки. За раздаване милионния заем 3 % от сумите се дават в разпореждане на председателити или владиците. От тези суми те трябва да покриват разходите си. Даже ако не се вземе под внимание обстоятелството, че селяните се викат в общината или само в две села, все пак действителните разходи, правени на широка ръка, далеч и много далеч не стигат нито четвъртина от тези 3 %. Много уместно ще бъде, ако се провери дали част от тези суми си покриват истинските разходи, или обратно, с разни разходи се покриват сумите.
Приемете...
                                            Секретар на Княжеското търговско агентство в Битоля:
                                                                                                                             (п) Ракаров
ЦДА, ф.176,оп.1,а.е.2307, л. 77 – 84.

Публ. в: Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007, с.24-33.;
Райчевски, Ст. 1904 – 1906  Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.80 - 91.


неделя, 22 март 2015 г.

Костурски край - Сетома

Сетома/ Сетомо, Сетъмо, Сатома, Сатом, Стоми /        
                               дн. Κεφαλάριον

изглед от с. Сетома от 1926 г.
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 6 км северно от Кастур. На 4 км на север е с. Шестеово, а на 4 североизточно с. Тихолишча.         
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) и префектура Костур (Кастория).
спомен от старите постройки в Сетома
Първото споменаване на селото е в документи от 1445 г. под името Сатома.    В документи от 1530 г. се споменава като Сатом, а в 1545 г. като Стоми.
В  средата на ХV в. Османските данъчни регистри със своите 25 глави на домакинства, двама неженени и три вдовици.  Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 1447 акчета.
Следващото споменаване н Османските данъчни регистри е през 1568/1569 г., като в него живеят 3 мюсюлмански семейства и 12 християнски семейства, а също така и 4 неженени, от които един е мюсюлманин. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 2000 акчета. Населението обработва земите и на обезлюденото село Влашкарница или
спомен от старите къщи
Власкарица. Според този документ в  селото работели и две воденици в този период, а също така в неговото землище е имало християнски лозя на костурчани.
Около 1834 г. в селото била построена църквата „Св.Наум” , която според местни предания била посветена на св. Наум Охридски по инициатива на седем семейства, които били дошли от Струга и се заселили в селото.
В " Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Сетомо е посочено като село с 65 домакинства и 220 жители българи.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. село Сетома е смесено, в което живеят 150 християни и 250 мюсюлмани.
С това име е посочено селото и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
изглед от Сетома през зимата
Според статистиката на Веркович селото се състои от 60 християнски къщи, в които живеят 90 семейства българи, като мъжете са 233, а жените 222. В селото има и 24 мюсюлмански къщи, в които живеят 69 мъже турци.
В статистиката на Теплов с. Сетомо има 60 къщи, в които живеят 220 българи.
Ростковски в своята статистика го представя под Сетама със 79 къщи в които живеят 130 турци и 153 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Сетъмо /Сетома/ има 190 жители българи християни и 150 жители турци или помаци.
По време на Илинденското въстание от 1903 г. българското население от селото взема участие в него. То  попада организационно в Блацкия център. Тъй като в досега публикуваните части  от дневника на Михаил Николов Розов (воден в периодът на въстанието), не е посочил за съществуването на Сетомска селска чета, може да се предположи, че нейни представители са влизали в Блацката центрова чета, която до 15 август е брояла 122 човека.
От друга страна до момента не са открити сведения, какво е било отношението на мюсюлманската част от жителите на селото по време на потушаването на Илинденското въстание, но логическо погледното при нападението над с. Шестеово на 25 юли от войска и башибозук предвождани от Вежди бей и юзбашията Караман бей, която потеглила от Костур и е минала през с. Сетома  е възможно някой представител от селото да се е включил в редовете на башибозука. Възможно е и при второто нападение над селото, след сражението при Апоскеп на 31 август, отново да има негови представители.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Сетомо има 320 българи екзархисти. Гръцката статистика от с. г. представя селото като смесено гръко-турско с 200 жители гърци и 250 турци.
Според свидетелства на Гръцката патриаршия християнското население на селото е схизматическо ( екзархийско ) от 1903 г.
тялото на убития В. Малеганос
При започването на гръцката борба за Македония по всяка вероятност на селото се обръща особенно внимание. За да изкажем това мнение ни навежда на мисълта факта, че по всяка вероятност като учител в това село е изпратен с препоръка на Стефанос Драгумис - Василиос Малеганос от Костур. По всяка вероятност, наред с опита да създаде селска организация в селото в подкрепа на гръцката въоръжена борба,  е възможно и да е събирал сведения, за по-изтъкнати българи – екзархисти, за движение на българските чети от района на Корешча и Пополе, които е предавал на гръцкия владика в Костур. Убит е на 14.2.1905 г. с множество прорезни рани. Макар да не е посочено убийството му като мотив за нападението над с. Загоричане, близо месец по-късно, не е изключено, да има връзка.
В района край селото са извършени и не малко убийства над българи-екзархисти по поръчка на костурския владика Германос Каравангелис. Тези убийства не са извършени от местното население, а от жервенци.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Сетома преди Балканската война има 50 български и 20 турски къщи.                                                                                                                                   
поглед към Костурското езеро в далечината
По спомените на Христо Силянов (и частично потвърдено от Изложението на Костурската съединена чета от 5 април 1913 г.), село Сетома е второто село в Костурско ( на 24 октомври 1912 г.), в което турското население е обезоръжено, от смесената Костурска чета. Според него в селото е имало 30-35 мюсюлмански къщи и от там са иззети 56 бойни пушки от различни системи и 17 револвера.
След Балканските войни Сетома попада в пределите на Гърция.
В списъка от 1913 г. е посочено, че в селото живеят 408 човека и съотношението между мъжете и жените е абсолютно равно – 204.
През 1918 г. селото е обявено като самостоятелна община.
Според Милойевич в селото има 90 славянски – християнски и 60 славянски – мюсюлмански къщи.
спомен от старите къщш
Населението по време на преброяването от 1920 г. се запазва същото като през 1913 г. – 408, но интересното е в съотношението между мъже – жени е 177 – 231.
В селото има извършено едно политическо убийство.
В 20-те години мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция.
Според Пелагидис от селото са изселени 30 мюсюлмански семейства, със 164 човека, и на тяхно място са заселени 25 бежански семейства, от които 16 са от Мала Азия и 9 са Понтийски гърци.
През 1926 . селото е прекръстено на Кефаларион.                                                                              
из убиците на Сетома
При преброяването от 1928 г. се отчита, че в с. Кефаларион живеят 371 човека, от които 155 мъже и 216 жени. В това число на населението са 81 бежанци заселени след 1922 г. Съотношението между мъже – жени на бежанците е 33/48.
Според статистиката от 1932 г. живеят 5 семейства с ясно изразено славянско самосъзнание.
При преброяването от 1940 г. се отчита нарастване на населението и то е 563, като съотношението между мъжете и жените е 261/302. Сградният фонд на селото е 121 сгради.
Според статистиката от 1945 г. населението е 580 човека, от които 290 са славяноговорящи.. По време на окупацията на Гърция 67 човека са проявили антигръцки чувства. 30 от тях са емигрирали в Сърбия и България. Пет са в затвора или подследствени.
По време на Гражданската война в Гърция част от жителите на селото го напускат, а 50 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.                      
                                                                     
По време на преброяването от 1951 г в селото живеят 311 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 626 м.

В спомени, доскументи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Гийван - споменава се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Абдулах, Омер - споменава се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Абдулах, Юсуф - споменава се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Алекса  - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Али, Ибраим –  предал доброволно оръжието си на сборната Костурска чета по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.444./
Андронико - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Баин - споменава се като бивш собственик на бащиния в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г., която се обработва от селяните на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Бежан  - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Бехрам - споменава се като собственик на чифлик в землището на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.;  преди това земята е влизала в тимар. /виж:  Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Велихна - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Велко, Янко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Вигиков, Кръсто - детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Геле –  еднорък ; член на ВМОРО; по време на Балканската война бил изпратен за парламентьор за предаването на сетомските турци на сборната въоръжена Костурска чета на В. Чекаларов. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 442,444./
Гийван, Реджеп - споменава се като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.;  по всяка вероятност занимаващ се с животновъдство или обработващ чужда земя /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Гилевски, Паскал – роден на 1.7.1939 г.; през 1948 г. е  изведен като дете бежанец и до 1956 г. живее в Унгария, след което се заселва в Скопие, където живее баща му; завършва философския факултет на Скопския университет;  от 1970 г. е член на дружеството на писателите на Македония; през 1998 – 2002 г.е директор на националната библиотека „Свети Климент Охридски“;  член е на Унгарската академия на науките и изкуствата и на Македонския ПЕН център; в политическо отношение е смятан за близък до ВМРО - ДПМНЕ, както и за  българофил/ виж: Друговац, М. Историја на македонската книжевност, Скопје 1990, с. 578.; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.31 – 32; http://www.plusinfo.mk/mislenje/941/Nashata-lustracija-e-nov-politichki-kriminal. /                                                              
Гопил, Гоин - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Григориос – според доклад на Костурският гръцки митрополит Г. Каравангелис е бил ранен при убийството на Ефтимиос Христу на 3 август 1906 г. в селото, от четата на Кузо Попдинов. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94./
Гюро - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Дабижив - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./ Дервиш Али – споменава се като собственик на два чифлика в землището на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./
Димо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Димитри - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Димитри, Петко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Димитри Петко - споменава се като жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.; ерген.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Динев /Динов/, Аргир – роден през 1889 г;с основно образование; по време на Балканските войни е доброволец в 12 Лозенградска дружина. /виж:Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.241./                                                             
Добре - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Йован, Хрис - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Йорг - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Йорго - споменава се като бивш собственик на бащиния Османските данъчни регистри през 1568/1569 г., която се обработва от селяните на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Киро, Симо - споменава се като жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.; ерген.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Конде - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Костадинов, Ставро – роден през 1877 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета;20.ІХ.- 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.367./
Костов, Кольо – роден през 1891 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета; 12.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.с.373./ 
Кочов, Петър - детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Кузев, Аргир – първият, който се занимава с проучване на Костурския говор и на оформящите се в него области; установил се да живее в Пловдив и става член на Тракийското дружество „Антим I” в града; избран е за делегат от дружеството за Осмия редовен тракийски събор през 1924 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 10; Шивачев, Ст. Тракийската организация в Пловдив…, с. 77./
Лебановски, Траян - детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Мано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Мара – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Мелов, Русе - детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Менко - споменава се като бивш собственик на бащиния в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г., която се обработва от селяните на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Михаил, Ставре - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Михос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Музов, Стоян – детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Наумов, Иван - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./
Нико - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Николов, Васил - детето му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Николов, Сотир – роден през 1891 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.512./
папа Никола  - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Пири, Мустафа – споменава като собственик на чифлик в землището на селото в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…, с. 119 ./
поп Кимо - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Приселица, Гого - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./ #по всяка вероятност на този и следващият в списъка, показва, че са се били преселили от някъде. Т.е. не са местни
Приселица, Йован - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Пройо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Райко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Реджиб, Абедин – предал доброволно оръжието си на сборната Костурска чета по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.444./
Риза – турчин; предал четата в Шестеово, в резултат на което загиват Кузо Стефов, Василка Иванова и Янаки Петров./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.117./
Сарандин, Димитри - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Сетомски, Тома – през 1942 г. оглавява местната чета на паравоенната организация „Охрана”; през март 1944 г. застрелва партизанина Васил Алексовски; присъединява се към отеглящите се германски части от Костур; заловен е от партизани и разсрелян през 1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 259-262,285./
Стамат - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Стамко, Кирко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Стана – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Типов, Васил  - емигрирал в САЩ; установил се да живее в Улф Пойнт, Монтана. . /виж:Гаджев, д-р Ив.История на българската...,т.І,с.516./
Типов,Тома /Том/ - емигрирал в САЩ; установил се да живее в Арго, Илинойс. /виж:Гаджев, д-р Ив.История на българската...,т.І,с.516./
Тодор - двама човека с такова име се споменават като жители на селото и глави на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Тутук - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Филип - двама човека с такова име се споменават като жители на селото и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Христана – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Христу, Ефтимиос – според докладите на митрополит Г. Каравангелис до Вселенската патриаршия е убит в селото на 3 август 1906 г. от четата на Кузо Попдинов; но в самата таблица на края е посочено грешно името Тома. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./
Чедо, Кирко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Чедо, Петко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Шестоваров, Никола – участва при основаването на Македоно - българския комитет в Костур; член е на неговия ЦК; в периода 1943 – 44 г. действа предимно в района на Пополето; през август 1944 г. е заловен от частите на ЕЛАС; прави опит за бягство като скача от моста на р. Берик, но е убит от конвоиращите го партизани. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония…, с. 414 – 548./
Юсеин, Хасан – предал доброволно оръжието си на сборната Костурска чета по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.444./
Юсуф, Омер - споменава се като жител на селото -  ерген в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Яно - двама човека с такова име се споменават  като жители на селото и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./

77.Янко, Яно - споменава се като жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.; ерген.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./

Забележка: три от снимките, които са поместени, са споделени от Aegean Macedonia - Егејска Македонија. С тялото на убития В. Малеганос е била направена от Л. Папазоглу, а останалите са предоставени от приятели, за което им благодаря.

сряда, 11 март 2015 г.

Костурски край - Семаси

                              Семаси /Сехас/  дн. Κρεμαστόν

 
сградата, която ще ви срещне при влизане в селото
Селото се намира на 4 км западно от Хрупишча, на десния бряг на р. Бистрица. Югоизточно отстои на 2 км от Марковени, а югозападно на близо същото разстояние се намира с. Шкрапари.
в далечината се вижда Хрупишча от селото
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната обшина (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Първите сведения за селото са в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г., но това не означава, че населенето място няма по-стар произход. Част от землището на селото влизат в хасовете на султана, друга част от земята е била предоставена на еничарите Насух и Али, като последният е бил наследен от сина си. Отделно спрямо християнското население в селото е посочено, че някой притежават и обработват бащиниите си, а други бащинии се обработват от селяните. Според този данъчен регистър, тогава селото се състои от две мюсюлмански и двадесет и девет християнски семейства.Тогава в селото има и седем ергени. Данакът, което селото дължи към държавната хазна е 3500 акчета. На територията на землището е имало и две воденици.
Селото е посочено с това име и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
черквата в селото
В края на ХІХ в. Семаси е чифлик  в Костурска каза на Османската империя. Този си статут запазва до Балканските войни.
В статистиката си Ростковски, представя селото под името Сехас, със 6 къщи и според него населението е славяно-мохамеданско и е с 33 жители.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Семаси има 50 жители – българи и се намира в местността  Костенария.
В началото на ХХ в. цялото население е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Семаси има 80 българи гръкомани.
В спомените си Георги Христов, не споменава нищо за селото и за нечие революционно участие в редовете на ВМОРО.
В архива на Вардас се среща съобщение, че в началото на гръцките въоръжени действия селото било схизматично (екзархийско) настроено, но бързо било повърнато към Патриаршията. Това обяснява, защо в края на 1904 г., когато в Костенарията се създават селски комисии, които да подпомагат  гръцката борба за  Македония, негови представители не са поканени. Не са известни имената на негови жители да се включат в нея. Населението, според Вардас, не знаело гръцки език. В селото имало  6 гръкомански фамилии, които наброявали общо 41 човека,  но  им е бил изпратен учител да обучава децата на селяните на гръцки език.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чифлик Семаси преди Балканската война има 6 български къщи.
След Балканските войни попада в Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 54 човека, от които 31 мъже и 23 жени.
През 1918 г. селото е представено като съставно в община Хрупишча.
Според Милойевич  селото е смесено и в него имало 5 къщи на славяни християни и албанци мюсюлмани.
къща в с. Семаси днес
Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 49 човека.
Според Михаелидис е ликвидиран един имот на семейство емигрирало в България.
През 1928 г. селото е прекръстено на Кремастон
Преброяването от с. г. отчита, че селото наброява 46 жители, и че в него се е настанило само един бежанец дошъл в страната след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 6 семейства, макар и да са славяни те продължават да бъдат верни на Патриаршията. За селото е отбелязано, че мъжката част от селото знае и говори гръцки.
Преброяването от 1940 г. отчита най- големият брой население след 1913 г. – 77 жители, а сградният фонд на селото е 11 сгради.
Статистиката от 1945 г. отчита че населението е намаляло на 70 жители, а преброяването от 1951 г. отчита че в селото живеят 65 човека.

Като жители на това село в спомени, документи, книги и в интернет пространството се споменават следните лица:

Алекси, Атанас - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от Неделко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Алекси, Велко - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Али – яничарин, на комуто е предоставена земя в рамките на 30-50 дка; предоставена за ползване на неговият син. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Андрея, Йорго - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
баща Петко - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г., който по всяка вероятност е бил  вдовец /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ # в регистърът е записан след Петко Иван
Бойко, Ангело - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Бойко, Мато - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Бойко /Йонко/, Ставре - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Деспо, Бойко - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Димитри, Станко - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Донко, Лазар – притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Иван, Михаил -– посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Иван, Петро - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Калудо, Киро - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Кира – притежател(ка) на бащиния, която е започнала да се обработва от селяните според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Коста, Яни - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Кочко, Никола -– посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Лазар, Стоян - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Лазар Донко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Марко, Ставро /Пир,Старо/– посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Матко - притежател на бащиния, която е започнала да се обработва от селяните според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Насух яничарин, на комуто е предоставена земя в рамките на 30-50 дка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Неделко - притежател на бащиния, която е наследена може би от роднина  според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Димитри  – посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #възможно е, да е брат на Михаил и Петко
Никола, Иван  – посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Марко - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Мато - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Михаил - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Михо - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Никола, Петко - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Петко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #от данъчният регистър не става ясно дали с долният посочен човек не са едно и също лице
Никола, Петко - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #възможно е, да е брат на Михаил и Димитри
Пейо - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Пейо, Кочко - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Пейо, Мило - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Пейо, Ставре - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Пейо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Пейо, Тодор Мило - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Мило Пейо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петко - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петко, Никола - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Петко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #от данъчният регистър не става ясно дали с някой от долопосочените хора с това име  не са едно и също лице.
Петко, Никола -  посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петко, Никола - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петко, Тодор - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петко, Янко -  посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Петро, Иван - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Райко, Никола -  посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Стева, Лука – посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Степан, Калоян - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #възможно е, да е син на Степан Череп и брат на Никола
Степан, Никола - посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./ #възможно е, да е син на Степан Череп и брат на Калоян
Тодор - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Тодор, Киро - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Тодор. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Череп, Степан   – посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Череп, Тодор  – посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Яни, Тодор - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Янко - притежател на бащиния, която е наследена от синът му според  Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Янко, Димитри -  посочен като жител и глава на домакинство в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
Янко, Мире - посочен като жител на селото в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г.; обработващ бащинията си наследена от баща си Янко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./
56.Янко, Пройко - посочен като жител на селото, който е ерген  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 426 ./



Забележка: Ако някой е тръгнал специално за селото да посети скалната черква "Св. Никола(й)", неще я открие, защото тя се намира над с. Здрелца.

четвъртък, 5 март 2015 г.

Костурски край - Света Неделя

Света Неделя /църква Манастир Богородица, Монастир Света Неделя /  дн. Αγία Κυριακή
изглед към селото на път от с. Ошени

Селото е разположено на 17 км западно от  Костур, в Костурската котловина.  Близки населени места са: на 4 км източно от Ошени, на близо 5 км северозападно от Четирок, на близо 7 км западно от Сливени и по на 8 км южно от Косинец и Дъмбени.
по пътя от към Ошени
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно от тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).
Имайки в предвид, че селата Ошени и Папратско са споменати в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. в каазата Хрупища, където е записана и „църква Манастир Богородица”, можем да приемем, че това са първите сведения за него в момента. Според този документ, приходът от юшура (десеятъка) от житата и другите зърнени култури е 1900 акчета. От което следва, че земята и е била предадена на Монастира преди Османските завоевания, тъй като липсват посочени имена за притежатели на земя, жители на това населено място, или че земята е собственост на султана. Кога и при какви обстоятелства, монастира е унищожен, за момента липсват сведения.
Според Пуквил през 1826 г. селото  Св. Неделя е  обитавано от 200 турски и християнски семейства.
В края на ХІХ в. Света Неделя е смесено във верско отношение (християни – мюсюлмани) село. Друг е въпроса, за етноса на това мюсюлманско население в статистиките - вариращ от турски, албански към български.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Света Неделя е посочено като село с 90 домакинства и 220 жители българи и 70 мюсюлмани.
Според Схинас през 1886 г. селото макар и да наброява 70 души, които са предимно турци, разполага с джамии, чешми и страноприемници.
Според статистиката на Теплов, която отразява мъжкото население, в селото има 80 къщи, в което мюсюлманското население е 70 човека и 220 българи.
Според Веркович в селото има 20 мюсюлмански къщи – населени с 90 мъже и 55 къщи, в които живеят 88 български семейства – мъжете са 225, жените – 219.
Според Ростковски в село Св. Неделя има 83 къщи, в които живеят 561 албанци-тоски.
картата на Авсро-Унгарския Генерален щаб
В картата на Авсро – Унгарския Генерален щаб, селото е представено като Монастир Света Неделя. Но, докато за други посочени монастири в картата, тук не е посочен съответния знак. Според сведенията посочени в bg.wikipedia, през 1954 г. е построена кръстокуполната черква „Света Богородица Фанеромени” (Света Неделя), а през 2003 г. монастирът е обновен и разширен и започва да работи като женски с четери монахини. Монастира се намира на около 500 м източно от селото.
това е шосето, което води към днешния монастир
В статистиката на В. Кънчов в 1900 г. Св. Неделя има 80 жители българи християни и 350 турци. Цялото християнско население на селото е гъркоманско т.е. под върховенството на Цариградската патриаршия.
По време на потушаването на Илинденското въстание, представители от селото вземат участие като башибозук в разграбването и опожаряването на селата Дъмбени и Косинец. Според доклад на БТА в Битоля – Андрей Тошев, от с. Косинец  била отведена Риса Потинова в с. Св. Неделя и до август 1904 г. няма сведения да се е прибрала в селото си.
съвременна къща в селото
По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.
Гръцката статистика от с.г. представя селото като гръко-турско - със 175 жители гърци и 375 жители турци.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.                                                                                                     
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според  списъка от 1913 г. в селото живеят 450 човека., от които 232 мъже и 218 жени.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич, в селото е имало 13 славянски – християнски  и 57 славянски – мюсюлмански къщи
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 92 семейства, а общият брой на населението е 395 човека, като съотношението между мъже и жени се запазва 207/188.
Според Пелагидис от селото били изселени 180  мюсюлмански семейства, с обща численост 467 човека, а на тяхно място били настанени 60 бежански понтийски  семейства.
И Хаджисавидис потвърждава, че бежанците използвали Понтийски гръцки.
Преброяването от 1928 г. отчита, че населението е 264 човека, от които 221 са бежанци настанили се след 1922 г.
черквата в селото Св. Неделя днес
Според преброяването от 1940 г. населението нараства на 427 жители, като съотношението между мъже и жени е 192/235.Сградният фонд на селото е 79 сгради.
През Втората световна война в Св. Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета, за терор над българското население.
Спаред статистиката от 1945 г.  населението е 405 човека. В нея, не се посочва, да има хора, които се чувстват българи, или да са участвали, или симпатизирали на паравоенната организация „Охрана”, но остава необясним факта посочен от проф. Добрин Мичев, че през лятото на 1943 г. :”Български младежи са отвлечени и по време на нападенията над селата Жупаница, Несрам, Четирок, Хрупища, Св. Неделя и др.” при андартски нападения.
Според преброяването от 1951 г . то е 362 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 680 м.
според човека осигурил ми тези снимки за публикацията е трудно да се открият подобни къщи в селото днес

и тази
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Абедим /Абидим/ бей - притежател на чифлик в селото; убит. /виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.237./
Аршлан ага - турски жандарм. /виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.239./
Меровци – кърседарско помашко семейство; техни села са били Косинец, Дъмбени, Жупанишча, Дреничево, Черновишча, а също така са имали чифлици и в Кономлади и Статица. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 657; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.L./
Меро -  поддържащ връзки с Наум Поповски. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.192./  #възможно е, да е посочен като от родът на Меровци
Нури бей/ Нуредин ефенди, Нуредин ага/ – брат на Юмер бей; ограбвал населението от югозападната част на областта Корешча в помощ на брат си;  тежко ранен от четата на Ат. Петров през пролетта на 1901 г. в близост до Хрупишча; бил е убеден, че е прострелян от турци. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 661;Чекаларов, В. Дневник...,с. 16,90,100; Христов, Г. Хрупищко..., с. 222; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.103; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.48; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV./
Омер ага – брат на Нури бей; с помощта на властта и с подкрепата на албанските разбойници събират десятъка от селата намиращи се в югозападната част на областта Корешча. /виж:доклад на Андрей Тошев./ # според някой Омер и Юмер, са едно и също лице
Сефедин /Сефедим/ ага /бег, ефенди / – виден представител на заможното мюсюлманско семейство на Меровци; неговия конак бил най-грандиозното здание в Костурско; бил главатар на башибозушка част по време на потушаването на Илинденското въстание; след въстанието  изтезавал селянте, за да може да получи пари от тях; селяните от селата Дреновени, Черновища и Поздивишча, се оплаквали, че сечал безнаказано селските им гори и пущал  добитъка си в техните ниви; съпровождал войската при обиколка из селата, като се проявил особено в с. Косинец, където си позволил да набие няколко селяни и да вземе пушката на поляка; организатор на башибозушки чети от Албания по време на Балканската война; подпалил с бандата си селата Яновени и Калевишча. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 670; Чекаларов, В. Дневник...,с. 43,60,61; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.545,579; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІ; Райчевски, Ст. 1904-1906. Ганенията на българите в Македония…, с. 70,101./
Юмер ага - жандарин в гр. Корча./виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.278./
9.Юмер бей – брат на Нури бей; собственик на чифлик в Дъмбени. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.L./