Костурски край - Косинец

           Косинец /Косинеци, Костенец, Костенч/

                           дн. Ιεροπηγής

Селото е разположено на 27 км северозападно от Костур в близост до албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малимади. То е построено амфитеатрално между ридовете Чуката /Вилски връх/, Змията, Свети Атанас, Габро, Рудишча и Клишчевишча с изглед към пл. Грамос на юг, и областта Девол и пл.Морава на запад в Албания.  На 8 км на север от него се намира с. Смърдеш на около 6 км източно е с. Дъмбени, а на около 2 км югозападно обезлюденото с. Лабаница (Г. Райков в своите спомени го посочва като село отстоящо на половин час, отстоящо на северозапад от Косинец).                                                                                                                                   

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като център на община (дем) Кастраки, префектура Костур (Кастория).

Селото е разпределено в три махали, като в средната е църквата „Света Великомъченица Петка“, в която извира, считан за лечителен извор, на който през 1927 г. е прекръстено селото – Йеропиги, което от превод на гръцки означава - светен извор.

Църквата „Св. Петка“ е построена през 1867 г. и наричана днес „Агия Параскеви“ и е единствената оцеляла сграда след пълното разрушаване на селото през 1949 г..                              Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колишча, Селско /или Горяни/, Свети Иван /Свети Йоан/, Свети Илия и Умени. Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села е произхождал. Според Георгиос Модис /"Македонската битка и новата история на Македония", 1967/ селото е основано в началото на ХVІІ в., от власи дошли Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.

 Но, по всяка вероятност те са дошли в съществуващо вече населено място, тъй като информация за селото има още от ХVІ в. /1530 г./, когато  е споменато в османски дефтер под името Костенеч с 23 семейства от една страна, а от друга и да могат да бъдат асимилирани, както се изразява той.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, изддена през 1878 г. в Константинопол, селото е посочено в Костурска кааза със 192 домакинства и 548 жители българи.

Според статистиката на Шинас през 1886 г. в с. Косинеци живеят 200 семейства българи – християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Костенец.

През 1878 г. в Костурско действа с чета капитан Наум Орлов от Косинец, а 4 човека от селото вземат участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878/1879 г..

В края на ХІХ в. селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. В началото на ХХ в. са регистрирани 32 косинчани, които работят по строителните обекти в Стара Загора и там като членове на ВМОРО създават "Кружок" в края на 1901 г.

Косинец е първото село в Костурско заедно със Загоричани, в което е открито българско училище. Това става през 1869 г., когато в своя дом Т.. Поповски започва да преподава на 60 ученика. Училището е закрито през следващата година, тъй като той е изпратен  да преподава във Воден, но през учебната 1871-1872 г. то подновява работата си.^.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Косинец има 1 360 жители българи.

В началото на ХХ в. повечето от жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия, а след Илинденското въстание преминава изцяло към нея. Селото остава екзархийско въпреки натиска на гръцка въоръжена пропаганда чак до попадането си в пределите на Гърция през 1912 г.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в селото има 1 560 българи екзархисти, като функционират две начални български училища (мъжко и девическо), в които се учат 98 ученика, обучавани от двама учители.

По време на Илинденското въстание на 4 и 27.VІІІ.1903 г. е било нападнато от многобройна войска и башибозук, които се задали от към Биглишча, като преди това била нападнали, ограбили и подпалили с.Лобаница.Още при задаването на войската населението се разбягало към Дъмбенската планина. Башибозукът бил събран от селата Св.Неделя, Четирог, Ошани, Папратско, Гърлени, Шак, Зеленград, Попчани, Брачани, Тръстеник и Капещица.

При опожаряването и на Лобаница и Косинец наред с башибозука от изброените села, имало и редовна армия от Корчанско. Също така е взел участие и Вангел от Сребрени с 12 души въоръжени гърци, които според селяните всички били критяни. Четниците му, като видяли, че мюсюлмани колят наред кого срещнат от християните, се възмутила от постъпката на своя водач и го напуснали, и се завърнали в Гърция. През този ден били изгорени и всички околни воденици и кошари. Общо при двете нападения над с.Косинец по време на Илинденското въстание  от 205 къщи останали здрави само 2. Тогава изгорели и двете църкви “Св.Петка” в селото и “Св.Атанас” извън селото , заедно с българското училище.                            

Според свидетелства на гръцката Патриаршия през 1903 г. селото изцяло минало на страната на Българската Екзархия.

След 1903 г. мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 г. в Медисън, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.                           

 Гръцката статистика от 1905 г. представя Костенеци като село с 1 083 жители - 600 гърци и 483 българи.                                                                                                                                  

След въстанието косинчани са принудени да отблъскват и нападенията на гръцките андартски чети.

На 3 май 1907 г. селото е нападнато от обединените андартски  чети на Я. Критикос и Хр.Мичос, но са отблъснати от представители на селската милиция, като дава близо 20 човека загуби. От селото пострадват двама невинни, а андартите подпалват една къща и един дюкян. 

На 13 май 1908 г. 200 андарти под ръководството на капитан Макрис наново нападат Косинец, но отново са отблъснати от селската милиция с големи загуби. Но по всяка вероятност при това нападение има повече опожарени имоти, защото в рапорт на БТА в Битоля от 30 май с.г., се апелира да се окаже материална помощ от страна на правителството, тъй като имало съвсем разорени семейства.

По това време започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след  Междусъюзническата война през 1913 г., когато селото остава в пределите на Гърция.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Косинец преди Балканската война има 210 български къщи, о според спомените на Г. Трайчев през учебната 1911/1912 г. в селото е имало 159 къщи, с 822 жители, а в училището имало 5 учители.

По време на Балканската война 26 жители на селото вцемат участие като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

Четници от Костурската съединена чета и членове на селската милиция вземат участие по време на Балканската война във възпиране на настъпващата турска армия и башибозук в началото на декември 1912 г. от Билишча.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 1021 жители, от които 521 мъже и 500 жени.

През 1918 г. е обявено за селище, като самостоятелна община.

Според Милойевич в селото Косенец има 150 християнски къщи, населено е със славяни.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 563 жители, от които 218 мъже и 345 жени. Всичко 151 семейства.

До 1940 г. в България се изселват 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на населението на селото.

В 1924 г. в селото са заселени 58 души /12 семейства/ гърци бежанци от Понт, Турция.                През 1927 г. селото е прекръстено на Йеропиги.

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 г. в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са "българомислещи с изявено българско съзнание".

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет и чета на паравоената организация „Охрана”. Селото пострадва при извършени операции от страна на италиански наказателни отради.

По време на окупацията 28 човека са се проявили със своята антигръцка политика, а 23 са се изселили в посока към България и Сърбия.

През 1945 г. в селото има 458 души, 400 от които с "негръцко национално съзнание".               Селото силно пострадва по време на Гражданската война в Гърция и в 1949 г. е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители - и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са  изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

В преброяването от 1951 г. селото се води без жители. През1957 г. в селото /както и в съседните села Смърдеш и Вълбел / са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Тесалия и някои от съседната останала в Албания област Колония, като през 1961 и 1971 г. селото има съответно 449 и 440 жители. Преброяванията от 1981 и 1991 г. показват съответно 450 и 451 жители. Днес Йеропиги е най-голямото влашко село в региона.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1080 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменавт следните лица:

Анастасов, Димитър – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Анастасов, Петър – роден през 1889 г.; завършил ІІІ клас; търговец;  по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; неизвестно  – 10.VІІІ.1913 г.; награден с ордените „За храброст” – ІV степен и „За военна заслуга”. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.23./

Ангелкова, Пеновица – родена през 1843 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Ангелов, Ставро - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Ангелов, Трайко - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Андонов, Наум - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанас – кафеджия, държащ кафене в гр.Билища./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.33./

Атанасов, Ангел - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанасов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Атанасов, Илия – член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Банпашов/Банпашин/, Стоян/Стоянето/ - член на СК на ВМОРО след 1897 г.; в къщата му се събрали членовете на СК и селските войводи при обявяването на Илинденското въстание. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.17,82./

Бейдов, Григор – екзархийски свещенник; назначен за председател на църковно – училищната община в Костур; поради нехайство и млизане в конфликт с Панайот Дъмбенски е уволнен; назначен за учител в Дъмбени през учебната 1883/184 г.; поради интриги от страна на Костурският гръцки митрополит Кирилиос през 1885 г. лежи 8 месеца в Корчанския затвор без произнесена присъда; осовободен на 10 декември с.г., но е изпратев в Битоля, без право да напуска градът; през 1886 г. му е дадено правото да пътува, но намо право да учителствува; с ходатайство от страна на Българската екзархия, отново е назначен да учителствува в Костур, където до към 1890 е и председател на българската община; разпопен от Екзархията и е изпратен за монах в България; избягмайки от манастира се установява в Сърбия и преминава към сърбоманството; през 1896 г. е натоварен да отвари сръбски училища в Костурско; Лазар Поптрайков се е мъчил да го убие; носело се мълва, че е приел исляма, но е бил убит от турците.  /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХV; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба..., с. 16-18,29; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)...,с.45-47,54; Шопов, Ат. Из живота и положението на българите..., с. 255-256.; Чекаларов, В. Дневник..., т.130./

Бейдов, Коста – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.41./

Бендов, Атанас – бил направен опит да бъде подпалена къщата му от андартите при нападението над селото на 3.V.1907 г./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.37./

Бешчурка, Кировица – ятачка; в къщата и имало обезопасено скривалище. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.160./

Бизан, Цильо – член на Варненското македоно – одринско дружество; привърженик на полк. Ан. Янков. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.600./

Бицов/Бице/, Васил /Циле/  - член на ВМОРО; член на СК  след 1897 г.; куриер; отговорник на съгледвачите; участник в сраженията при Локвата и Виняри. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.185; Дневник на костурския войвода...,с.17,55,299./

Бицов/Бице/, Яне – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.89, 283./ 

Бицо, Петрето – член на ВМОРО в Атина; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.181./

Бицо, П. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./ # възможно е Петрето и П. Бицо да са едно и също лице.

Бойн, Миайло – къщата му е използвана за квартира на В. Чекаларов; заможен селянин; отказвал да плати разписки на ВМОРО; участник в Кримската война. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.174,175./

Бойн/Боюн/, Пандо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.83

Бойнка, Карафила/Наковица/ – снаха на М. Бойн; братовчедка на В. Чекаларов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.174,175./

Бойнка, Колйовица – родена ок.1833 г.; убита със секира от башибозука при нападението над селото на 27.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Бойнка, Матовица – родена ок.1818 г.; убита със секира от башибозука при нападението над селото на 27.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Бойнов, Васил/Цильо/ - доставчик на оръжие за Костурско. /виж:Дневник на костурския войвода...,с.17,83./

Бордашев, Насо – шуря на Л. Киселинчев. /виж:Дневник на костурския войвода...,с.54./

Бордошева - Кисилинчева, Кръстана – съпруга на Л. Кисилинчев; от брака им се раждат 5 деца: Ламбро, Славчо, Васил, Митра и Лиляна. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.27,101,103;http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm./

Вангелов, Петър - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василев , Атанас – роден през 1871 г.; с основна образование; каменар;  по време на Балканските войни е доброволец в нестроева рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.ХІ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9.Македоно...,с.109./

Василию, Анданиси - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василев, Димо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Василов, Илия – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василов, Янаки - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като водник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Весчур, Пенето -  член на ВМОРО /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Влаха, Митре – роден ок.1833 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г. / виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Влаха, Митре /Митра/ - въстанник по време на Илинденското въстание; загинал в сражението при Псодерската кула в сражение с турската войска. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.93./

Влахинка, Петревица – родена ок.1838 г.; застреляна от турските войници на 26.VІІІ.1903 г. /виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.283./

Вълчев, Сотир - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Вълчев, Стефан - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Вълчов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Георгиев, Никола - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Георгиев, Христо – бивш член на ВМОРО; посетил владиката  Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Билишча /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.51,299./

Гершан/Гермашин/, Наке – кмет на селото; член на СК на ВМОРО; убит при м.”Вир”. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 660; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ-ХІХ./

Гершанка, Герговица – член на ВМОРО; ятачка ;заловена от гръцките андарти при нападението над селото на 3.V.1907 г., за да им посочи къщата на Д.Марковски./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.35; Чекаларов, В. Дневник...,с.176./

Гершанка/Гершаничка/, Наковица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.196./

Гершанка,Елена/Стояница/ – родена ок.1828 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Гечка – възрастна жена; в къщата и имало направено скривалище за няколко човека /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.157,158./

Гинчов, Петър – роден ок. 1840 г.; член на ВМОРО; селски поляк; било му е възложено да прекъсне телефонната линия между Костур – Корча по време на Илинденското въстание.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 44, 134-136; Дневник на костурския войвода...,с.82,100./

Главков, Ламбро – затворен в Костурския затвор на 20.ХІІ. 1929 г. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Главковски, Киро – роден през 1839 г. ; убит при потушаването на Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Гулев, Ване – лежащ в Корчанския затвор с доживотна присъда по обвинение, че е участвал в убийството на Л. Кирчов. /виж: Тзавела, Хр.,Кръстикът...,с.35; Чекаларов, В. Дневник...,с.105./

Гулева/Гелева/, Иваница – родена през 1868 г.; откарана в плен,заедно с малкото си момиченце от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Гулева, Христина – родена 1901 г.; отведена в плен с майка си от башибозука при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Гулио, Ан. – гръкоман; убит заедно с братовчед си Антониос Терзис от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Гулио, И. – гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Гульов, Коста – четник в четата на Ат. Кършаков; загинал в сражение с андартите при с. Ошчима. /виж: Борбите в Македония ...,с.647./

Гучов, Илько - войвода на селска чета. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Гушлев, Дине – член на ВМОРО./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.35./

Гушлев, Лазар Атанасов -  през 1902 г. изпратен от ВМОК с чета  в Гевгелийско; след войните емигрира в САЩ. /виж: в.Струма,1902,бр.11./

Гушлев, Никола – член на ВМОРО и ВМРО; четник в четата на Илия Дигалов; преселил се в с.Връбник. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.8./

Гушлев, Наум – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гушлев, Христо/Христо Гучов,Христо Гучо/ - роден през 1869 г.; с основно образование; член на ВМОРО от 1899 г.; десетар; по време на Илинденското въстание   е войвода на наказателна чета от 20 човека от 6.VІІІ.; след въстанието заминава за Варна; през юни 1904 г. се завръща в Костурско, заедно със Ст.Стерьовски; загива в сражение с гръцки андарти през ІХ.1904 г. между селата Ошчима и Търново. /виж: в.Балкански новини, бр.62; в. Ден,1904-1905,бр.517,519; в.Илинден, 1926,бр.36; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968,с.240;Четите...,с.33;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 643; Чекаларов, В. Дневник...,с. 267,270,271,282; Дневник на костурския войвода..., с.93,96,100; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.11. /

Гушлева, Султана Динева - член на ВМОРО; ”Чаушка” в женското дружество; убита при нападението на андартите над селото на 3.V.1907 г./виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.35./

Дана – разпитвана от ръководството на ВМОРО, по обвинение за подстрекателство за безпътица на Елена ; глобена с 25 гроша за даване на лъжливи показания. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130-131./

Делев, Димитър – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./ metanastes.htm./

Делйо – убит през 1907 г. по погрешка от турски войник смятайки го за Делйо Марковски./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.33./

Джагров, Филип – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димитров, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Димитров, Георги – роден през 1874 г.; със завършен ІІІ клас; търговец; по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; 30.ХІ.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.215./

Димитров, Илия -  по време на Балканските войни е доброволец, последователно във 2 и 3 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.  /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.219./

Димитров, Ламбро – бивш член на ВМОРО; посетил владиката Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Биглишча. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.51,300./

Димитров, Никола – работещ в Атина; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 15./

Димов, Наум -  роден през 1884 г; със завършен ІV клас; предприемач; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина;16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.236./

Димов, Филип – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димов, Цвятко  - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Димодидаскалу /учителя от основното училище/, Филипос –  гръкоман, присъединил се към гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Динев, Никола – преселил се да живее в Албания; през 1926 г. гръцкият консул в Корча поискал от властта да бъде арестуван с обвинението, че като български комита нелегално преминава границата , за да влезе в Гръцка Македония. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Динев, Стоян – роден през 1892 г.; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; ранен на 22.VІ.1913 г.; награден с орзен „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.240./

Дудумов, Кръстьо (Ставрос Дудумис) – вуйчо на Мита Тодоровска; отказал да приеме гръцко име през лятото на 1913 г.; арестуван и откаран в Биглишча, където и умира. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Елена – обвинена от Дана за безпътни отношения с девера си;  глобена с 10 гроша за скриване на истината. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130-131./

Емануил, Трифон – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Емануилов, Ламбро /Имануил, Ламброс/ - изпратен на заточение на о. Анафи, затова защото не променил името на бакалницата: „Продавница Костенеци” с нещо на гръцки, а я променил на „Маламади” /виж: Утрински вестник, бр. 2827, 3.11.2008, с.1./

Жагров, Васил – в когото са били на квартира Чекаларов и Кляшев през зимата на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.158./

Желевар, Лазо – роден 1884 г.; четник от четата на Крушовския войвода Ив. Наумов Алябака,минала границата на 26.V.1904 г.; бил е предназначен да работи в Костурско./виж:Четите...,с.33./

Жуканчето, Ристо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.177./

Жутова, Йордана Антонова - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Иванов, Ламбри – роден 1881 г.; четник от Костурската чета на Хр.Цветков, предназначена преди да стигне до района си да окаже помощ срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко; загинал на “Ножот”./виж:Четите...,с.89./

Иванов, Стоян - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Иванов, Христо – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Илиев, Наум – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Илиев, Стоян - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Илка - родом е от Битоля; учителка в българското училище през  учебната 1912/1913 г. в селото. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Калановска, Надежда - родена 1906 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230; http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Калановски, Васил Николов -  емигрира в САЩ; установява се да живее в Гранит сити , Илинойс, където отваря собствено шивашко ателие и магазин за дрехи. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.588./

Калановски, Динко - роден през 1835 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282./

Калановски, Никола (Кольо) – член на ВМОРО; изпратен като делегат за помирението между полк Ан. Янков и В. Чекаларов; учител в българското училище в с.Желево; през учебната 1912/1913 г- в родното си село./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.15; Чекаларов, В. Дневник..., с. 142,145,160; Дневник на костурския войвода...,с.16,54; Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Калаотино, Георги - било му е възложено да прекъсне телефонната линия между Костур – Корча по време на Илинденското въстание. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Калин, Йото – член на ВМОРО; участник в сражението на Локвата; починал в Косинец.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.52,301./

Калинис, П. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Калинис, Христос – гръкоман, който заедно с Т. Емануил, Мих. Каршиако, Ант. Терзи създават първия местен гръцки комитет под въздействието на митрополита Германос Каравангелис; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Калинчев/Калин, Калипчев/, Ристо – член на СК в края на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.163,176,185,197./

Калоянов, Никола – учител в родното си село./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.28./

Калоянов, Христо – член на ВМОРО; куриер; донесъл сведения от Лариса. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.97./

Калчев, Иван – по време на Балканската война е четник в Сборната Костурска чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен./виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.333./

Канчев, Иван/Ването/ Янакиев - войвода на селска чета; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула по време на Илинденското въстание; по време на Балканската война е десетник в Сборната Костурска чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.335; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.455,553,566,567,570; Дневник на костурския войвода..., с.17,83,94,102,192,299 ./

Капитанова, Екатерина – продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./

Карайка Митрушка - член на женския комитет на ВМОРО; член на делегацията до Битоля изпратена от Горското началство до консулите и да разкаже пред тях за извършените жестокости от страна на турците при потушаването на Илинденското въстание . /виж: Дневник на костурския войвода...,с.103,104,301./

Карамаков, Насо – член на ВМОРО; куриер; занесъл обръщението за обявяване на Илинденското въстание в Кърчишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.27; Дневник на костурския войвода...,с.82./

Карамета, Кольо – по народност влах; член на ВМОРО; привлечен от Д. Куцио да се превърне в предател и да делят парите. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.134 – 136./

Карамета, Кольовица – съпруга на К. Карамета. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.135,136./

Караминовски, Атанас – роден ок.1838 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Каршиако, Мих. – гръкоман; един от основоположниците на създаването на местен гръцки комитет под въздействието на митрополит  Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Кенков, Георги/Гаки/ Димитров– роден на 17 март 1867 г.; през 1897 г. заминава на гурбет в Кн.България; завръща се през 1900 г. и е назначен за селски войвода; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; участва в редица сражения  с турски войски и с андартски чети; за проявена храброст по време на Илинденското въстание  е награден със „Свидетелство за храброст”; участва в редовете на селската милиция на ВМОРО, която отблъсква нападението на андартите на 3.5.1907 г.; през 1913 г. е арестуван от гръцките власти  и лежи в затвора до 1916 г.; след излизането си отива доброволец в Българската армия; умира през 1932 г. в с.Билишча, Албания; според Хр. Тзавелла починал в Косинец. /виж: сп. Ил. Илинден,1942,бр.5,с.11; Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,135,161,200; Дневник на костурския войвода..., с.17,52,58,59,82,83,85,93,94,99,171,301./

Кенков, Илия Д. – роден през 1884 г.; по време на Балканските войни е четник в четата на Коста Попето и доброволец  във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; неизвестно – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.343./

Кенков, Ламбро Гакев – роден през 1894 г.; син на Г.Кенков. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.32-33./

Киров, Апостол – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Киров, Димитър - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание загинал в српажение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284./

Киров, Ставро – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Киряков, Насо – четник в организационната чета в Корешчата през 1902 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.77./

Киселинчев -  дядо на Л. Киселинчев; участвал в сраженията при Каламбака по време на Гръцкото въстание от 1821 г. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.55./

Кисилинчев, Васил – роден ок.1823 г.; пронизан с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Кисилинчев, Георги Търпов – роден на 4.4. 1876 г.; със завършен ІІІ клас; склуптор, по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; ръководи с брат си Лазар задругата на костурчанските строители в София, която участва в строителството на Руската църкда „Св. Николай”, халите и банята в столицата, Военното книгоиздателство, Американския колеж, направата на каменните облицовки на „Св. Ал. Невски”; взема участие в делегацията посетила Костурско в началото на април 1943 г. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.19; Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.348;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 650; Дневник на костурския войвода...,с.21; Дървингов, П. История на Македоно-одсринското опълчение, т.І....с.82; http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html./

Кисилинчев, Лазар Търпов /Кирияку/– роден на 20.І.1874 г.; брат на арх. Г. Кисилинчев и скулптора П. Кисилинчев; завършва V гимназиален клас  в Атина; организатор по закопуването и пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; ръководител на Представителството на ВМОРО в Атина; работил в Атина като склуптор; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; по време на Илинденското въстание е избран за запасен член на Костурското горско началство, на мастото на В. Чекаларов; около 1911 г. се установява в Северна Америка, където взема участие по организирането на бежанците в Македоно-български братства; по време на Балканската война се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение и е началник на секцията патрондаши; през 1922 г. взема участие в изготвянето на устава на Македонската патриотична организация; през 20-т години на ХХ  в. е подпредседател на МПО; член е на комитета за политическите затворници по света; умира на 18.ХІІ.1946 г. в София./виж:Илинден 1903 – 1924.Сборник в...,с. 46,47; Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІ;Силянов,Хр. Освободителните..., т.І, с.463; т.ІІ,с.581; Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.5,19; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 650; Чекаларов, В. Дневник...,с. 25,36,47,48,65,67, 91,181, 203,232,256,267, 283,297-299,302-304,305-306; От София до Костур...,с.153; Дневник на костурския войвода...,; Николов, Б. ВМОРО- псевдоними и шифри 1893-1934..., с.6,12; Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение,т.І....,с.74; Трайков,В. и Тр. Митев, Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т.І...,с.144,171-172; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.606; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с.140,146,147 ./

Кисилинчев, Пандо Търпов – роден на 11.ІХ.1890 г.; брат на Лазар и Георги Кисилинчев; по време на Балканските войни взема участие в Костурската съединена чета , 20.ІХ. – неизвестно; през 1915 г. завършва Художественото индустриално училище; през 1920 г. е един от основателите на Дружеството на независимите художници; в периодът между 1922-1924 г. специализира в Германия; той е сред основателите на Македонския научен институт в София; след окупацията на Гърция през Втората световна война е един от хората, които вземат участие в делегецията на Костурското благотворително братство, посетила Югозападна Македония през май 1941 г.; умира на 18.ХІІ.1980 г. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.395,455,497,498; Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.348; Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.720; Дневник на костурския войвода...,с.21; Енциклопедия България,т3...,с. ; http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html./

Кисилинчев,Търпо – баща на Георги, Лазар, Пандо и Христаки; майстор строител, комуто султан Абдул Хамид ІІ в знак на благодарност дал една кесия жълтици и изпратен с много дарове и царска колесница до родното му село и пред входа на дома му да бъде постлан червен килим. /виж: Тзавела, Хр. Кръстикът..., с.5; Чекаларов, В. Дневник...,с.304,306; Дневник на костурския войвода...,с.17;. http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm/

Кисилинчев, Христаки/Христо/ Търпов /Кирияку/ – роден през 1873 г.; работил в Атина като склуптор /мрамороделач/; член на Представителството на ВМОРО в гръцката столица; доставчик на оръжие за Костурско; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; участник в сражението на Локвата; самоубил се да не попадне в ръцете на турците. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.91; Дневник на костурския войвода...,с.17,51,55; Из архива на Гоце Делчев ...,с.606-607./

Киселинчева, Търповица – майка на Георги, Лазар, Пандо и Христо /Христаки/; член на делегацията до Битоля изпратена от Горското началство до консулите и да разкаже пред тях за извършените жестокости от страна на турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.100,103,104./

Кисилинчева, Цветана В.- пронизана с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македо-ния и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Койчев, Иван – роден през 1872 г.; по време на Балканските войни е доброволец в Костурската съединена чета при МОО; загинал на 16.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.353./

Кондов, Кръсто - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284./

Косински, Нумо – един от първите четници в Корешчата. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 661./

Коста – девер на Елена; обиняван че поддържа безпътни връзки със снаха си. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130,131./

Костадинова, Рина - родена 1901 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Костов, Васил - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Костов, Стефан – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кръстов,Стоян – роден през 1838 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Куция/Криво/, Динето – протогер; член на ВМОРО; арестуван по Иванчовата афера през 1901 г. ; превърнал се в слуга на турците; предлагал на К. Карамета  да бъдат предадени В. Чекаларов, П. Кляшев, Н. Шинков и В. Сарев за 400 лири; показал малодушие при обявяването на Илинденското въстание; убит от аскера по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.19, 134-137,159, 162; Дневник на костурския войвода...,с.48,50, 85,90; Освободителното движение в Македония...,т.І,,с. ХХVІІІ./

Куцата, Диневица – съпруга на Д. Куцио. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.135,137./

Кърпача,Спиро – влах; детето му било убито при нападението над селото на 3.V.1907 г от андартите и след това било насечено на части, като мислели, че е дете на Д.Марковски./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.38./

Кършаков, Анастас Андреев – син на Андрей и Йорданка К. и брат на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършаков, Андрей Иванов – баща на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers . tripod.com/karshakov/

Кършаков, Атанас Андреев -  роден през 1883 г.; учи в българската гимназия в Битоля, но я напуска и отива четник при М.Лерински; по – късно е назначен за войвода на наказателна чета в Костурско; два месеца преди Илинденското въстание е тежко ранен, след потушаването му успява да замине за Варна, където се лекува близо три месеца; през пролетта на 1904 г. се завръща в Костурско; 4.VІІ.1907 г. между селата Стенско и Гръче се сражава едновременно с гръцки андарти и турска войска; привечер  в края на сражението е тежко ранен, но успява да се добере до с.Стенско, по негова молба една жена му изкопава гроб в градината и той се самоубива, а неговите четници за всеки случай му отсичат главата, за да не попадне за гавра в ръцете на гърците или турците. /виж: в.Ден,1907,бр.1265;в.20 юли,1924,бр.2;сп.Ил.Илинден1927-1928,бр.3,с.6-9;пак там,бр.10,с.10;Македонски вести,1935,бр.31;Борбите в Македония и...,с.848;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІІ;т.ІІ, с.ХХІІ;Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.464;т.ІІ,с.582; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.460;Четите...,с.33; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В., Дневник...,с. 43-46, 85-88,93,107,156,161,181,189,196,210,232, 235, 238,241,256, 268,274; Дневник на костурския войвода...,с.17,36,59,60,83,84,87, 137,172; http://memebers.tripod.com/karshakov/    # на времето Христофор Тзавелла публикува снимката на войводата Тодор Дочев от Стара Загора, като написа, че това е Никола Дочев (брат на Тодор), който бил заел овакантеното място. Тази невярна информация зае своето място и продължава да се лансира. Никола Дочев, никога не е достигал до Костурско, докато за брат му има два неоспорими документа за това: Докладът на Андрей Тошев от 27.11.1907 г., където се среща името му, като помощник на Костурският околийски войвода Христо Цветков; и в Четите преминали през Кюстендилският пункт на ВМОРО.                                                               

Кършаков/ Саров,Сарев/, Васил Динев – член на ВМОРО; братовчед на Ат.Кършаков; с основно образование; земеделец; терорист; през 1902 г. е селски войвода; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г. ; участва в сражението на Локвата и Виняри;  взема участие в Илинденското въстание ; след въстанието емигрира в САЩ, откъдето се завръща в навечерието на Балканските войни; след 1916 г. се заселва в София и работи като печатарски работник./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.117,134,135,137,161,200; Николов,Борис Й.Вътрешна...,с.89; Дневник на костурския войвода...,с. 17, 52,85, 90, 95,96,100,./

Кършаков, Коста – четник от наказателната чета на Хр.Гушлев по време на Илинденското въстание./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129./

Кършаков, Стефан – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 27, 89,177,283./

Кършаков/Кършак/, Филип/Фильо, Липо/ Саров – роден през 1880 или 1881 г. ; с основно образование; работник; женен за Ф. Кършачка, която изоставил; взема участие в Илиндинското въстание, участва в похода на Костурските въстаници в Прилепско, откъдето се отправя към България; четник от Костурско-Преспанската чета на Петър Христов-Германчето,минала границата на 15.ХІ.1905 г.; взема участие в четата на Ат. Кършаков, по време на неговата гибел; заснет е сред четниците с отрязаната глава на войводата;  по време на Балканските войни е доброволец в Огнестрелния парк на МОО; 30.ХІ.1912 г.– неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.397; Чекаларов, В. Дневник...,с.176; Четите..., с.62; Уикипедия – Атанас Кършаков./

Кършаков, Христо Андреев – син на Андрей и Йорданка К. и брат на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Вана Андреева– сестра на Ат.Кършаков. /виж:http://memebers. tripod.com/karshakov/

Кършакова, Василка Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Веса Георгиева – родена 1908 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман; продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15; http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=230;http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Кършакова, Елена Андреева – сестра на Ат. Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова Йорданка Андреева – съпруга на Андрей К. и майка на Ат. Кършаков. /виж:http://memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Мита Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършакова, Цвета Андреева – сестра на Ат.Кършаков. /виж:http: //memebers.tripod.com/karshakov/

Кършаковска, Търпа – мома, която със свой братовчед и комшия имала любовни връзки; дори била бременна; било и предложено да се омъжи за момъка, но отхвърлила, като казала, че още е мома и може да бъде прегледана от доктор; избягала в Статица преди да роди. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130./

Кършачка, Фильовица – била  напусната от мъжа си; според договора трябвало да се заплатят 2 лири обезщетение; била със съмнително поведение. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.176./

Лазар - четник от наказателната чета на Хр.Гушлев по време на Илинденското въстание../виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129./

Лазов, Доне – осъден на 4 г затвор във връзка с “Иванчовата афера” в  Корчанския затвор. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

Лазов, Митро – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ламбров, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Ламбров, Наум - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Лячка, Сотирица - откарана в плен, заедно с 12 год. си момиче Цвета от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но били спасени от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж:Георги-ев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Лячка, Цвета Сотирова – родена през 1891 г.; откарана в плен, заедно с майка си от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да я заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.295./

Майналовски, Андон Христов – бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; взема участие в Илиндинското въстание; заловен от турците; осъден на 101 г. затвор и е изпратен на заточение в Мала Азия; успява да ицбяга с италиански параход до Бургас, и отново пристига в Стара Загора; малко по-късно в града пристигат и останалите членове на семейството му. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81-82./

Майналовски, /Майноловски/, Иван А. – роден през 1889 г.;  по време на Балканските войни е доброволец от 1 рота от 6 Охридска дружина; ранен на 22.VІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.414./

Майналовски, Лабро – говорил против ръководството на ВМОРО в Костурско; показал малодушие при обявяването на въстанието; баща му и майка му били изпратени да го търсят, за да се яви в четата, защото в противен случай къщата му щяла да бъде подпалена. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.159,160,196; Дневник на костурския войвода...,с.85,90./

Майналовски, Ламбо – изпратен в Костурския затвор от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Майналовски /Майноловски/, Ставри/Ставре/ - роден през 1880 г.; завършен ІІ клас; майстор; по време на Балканските войни служи в нестроевата рота от 6 Охридска дружина, в 1 рота на 5 Одринска дружина, Огнестрелният парк на МОО; 21.ІХ.1912 – 10.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.414./

Майналовска, Доновица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.175./

Майналовска, Лабровица – срамувала се от страхливостта на мъжа си, който при обявяването на въстанието избягал към Лобаница.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.85./

Манеловска, Диневица - откарана в плен,заедно с със снаха си,дъщеря си  и внуците си от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Манеловска, Наумовица - откарана в плен,заедно със свекърва си и двете си момчета по на 5 и 8 год. от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия... , с.282./

Манеловска, Хрисанта Динева – дъщеря на Д. Манеловска, която била ранена в главата и след това откарана в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.282./

Манеловски, Димитър – роден през 1853 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Манеловски, Дине – роден през 1838 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г/виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Маке-дония и Тракия...,с.283./

Манеловски, Мито – роден през 1848 г.; насечен на части от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Маке-дония и Тракия...,с.283./

Маноловски, Трайко – гръкоман; предател; много близък с помаците от Св. Неделя и Юмеровците ; арестуван и лежал три години в затвора заради убийството на Хр. Станчев; член на ВМОРО ; член на СК  обвинявал своите неприятели в предателство; обвинен, че е виновен за убийството на Н. Гершамин; убит на 1.V.1901 г. в дюкяна си.. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІХ/

Марков, Тодор - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Марковска, Василка Делева - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Марковски, Андон Трайков – член на Варненското Македоно одринско дружество; привърженик на ВМОРО.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.414./

Марковски, Вангел/Гелето/ -  член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 174,176./

Марковски, Георги – работил в Атина; член на Македонския комитет в Атина. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Марковски, Георги – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марковски, Делйо/Делян/ Динев – роден през 1871 г.; от 1898 г. е член на ВМОРО; пъдарин на селото; през 1901 г. е арестуван при т.нар. “Иванчова афера” и лежи две години в Корчанския затвор; след излизането си от затвора организира снабдяването на Костурско с оръжие от Албания; участва като войвода на чета в Илинденското въстание, след него остава в родният си край и участва в редица сражения с гръцки андарти; по време на Първата световна война  е зачислен към разузнавателната служба на Щаба на армията; изпратен е в гр.Поградец където урежда разузнаването в тила на войските от Съглашението, както и канал , по който минава  тайната кореспонденция на гръцките роялисти с Германия; след края на войната се заселва със семейството си в София; умира на 31.ХІІ.1939 г. в София. /виж:сп.Ил.Илинден,1939,бр.1,с.5-7;Борбите в Македония и...,с.650; Освободителното движение в...,т.І,с.ХХХ;Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.32-40; Тзавела,Хр., Кръстикът...,с.50.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146,147; Чекаларов, В. Дневник...,с.19; Дневник на костурския войвода...,с.17,102./

Марковски, Кръсто Динев - член на ВМОРО; брат на Д.Марковски; ятак; доставчик на оръжие за Костурско; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40; Чекаларов, В. Дневник..., с.182; Дневник на костурския войвода...,с.17,83./

Марковски, Лазар – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марковски, Наум/Нумо/ Динев– роден 1882 г.; брат на Д. Марковски; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов-Германчето,минала границата на 15.ХІ.1905 г.; войвода в Костурско; отговарящ за връзките между ВМОРО и албанското национално освободително движение; на 14.ІІІ.1907 г. води сражение с турската войска и загива заедно с тримата си четници. /виж: Четите..., с.62.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Дневник на костурския войвода...,с.113; Ил.Илинден,1941,бр.2(122),с.12./

Марковски, Никола – емигрира в САЩ; установява се в Минеаполис, където става съсобственик на фотографско ателие „Студио Орфей”. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.595./

Марковски, Трайко В.– член на Варненското македоно – одринско дружество; завърнал се преди пристигането на полк. Ан. Янков в Костурско; изпратен като делегат за помирението между полк. Ан. Янков и В. Чекаларов; председател на СК в края на 1902 г.; пощальон на организацията; участник в сражението на Локвата; награден със свидетелство за Храброст; четник по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.142,146,157,161, 174,196,197,204, 205; От София до Костур...,с.167; Дневник на костурския войвода...,с.58,75,82,83,88,95,102-104; Из архива на Гоце Делчев ...,с.609./

Мацанка, Ристовица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.163./

Мацанов, Стоян – роден през 1843 г.; застрелян от башибзука при потушаване на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с293./

Мацанов, Тръндо/Трендо/ – роден ок.1818 - 1823 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.283; Чекаларов, В. Дневник...,293./

Мацанова, Мануша Тръндова – родена 1823 или 1825 г.; заклана от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.283; Чекаларов, В. Дневник...,293./

Мельов, Трайко – член на СК на ВМОРО; разкрит да сътрудничи на турската власт и наказан. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 657./

Миновски, Киро – роден ок.1838 г.; изгорял жив в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Миновски, Паскал – роден през 1876 г. или през 1879 г.; завършено начално образование; зидар – работник;  по време на Балканските войни е доброволец от 3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 6.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.442./

Миовски, Димитър – роден през 1879 г; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Миовски, Дичо – член на ВМОРО; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.160,176,177,196,200./

Миовски, Лазо Павлов – член на ВМОРО; разузнавач /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.84./

Миовски, Ламбе – от 1947 г. е доброволец в ДАГ; използван като куриер; след края на Гражданската война на Гърция, след като е бил ранен е изпратен на лечение в Унгария; с родителите си се събира в Румъния, където живее до 1970 г.; след което се изселва в Скопие. /виж: Македонско сонце, бр. 702, 14.12.2007, с. 44./

Миовски, Мито – роден 1936 г.; езиковед от Р. Македония. /виж: Уикипедия – Косинец./

Миовски, Митре – изпратен в Костурския затвор от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Миовски, Наум – роден през 1839 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Мирка – родом е от Битоля; учителка в българското училище през  учебната 1912/1913 г. в селото. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Михайлов, Гроздан – преселил се в София, по време на Балканските войни, е доброволец в лазарета при МОО; 22.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г . /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.457./

Михайлов, Петър - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Миховски, Атанас Георгиев -  роден през 1895 г.; след Междусъюзническата война семейството му емигрира в България; установява се във Варна; участва в Първата Световна война; след войната в 1919 г. става член на БКП; през 1920 г. е принуден да напусне Варна от властите и се установява в Горна Джумая; работи като шивач, а по-късно като архивар в градския мирови съд; по време на Септемврийското въстание е член на Горноджумайския отряд; арестуван е, но по-късно е освободен; след въстанието става през януари 1924 г. е  секретар на окръжния комитет на БКП; участва във Витошката конференция през V. 1924 г.; според някои източници е отвлечен от чета на ВМРО и убит в с. Грамада край Г. Джумая, а според други е арестуван и убит в полицейското управление в града. /виж: Енциклопедия Пирински край,т.І,с. /

Мишов/Мимчев/, Атанас/Насо/ – роден ок.1840 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Мола, Иван – роден през 1836 г.; измушкан с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Налчев,Тръндо – роден ок.1838 г.; разсечен на три части от башибозука на 26.VІІІ.1903 г. виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Наумов, Алексо – емигрира в САЩ; установява се в Медисън,Илинойс, където заедно с унгареца Никола Брабан откриват бръснарски салон. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.591./

Наумов, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Наумов, Атанас – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./# възможно е с предходният да са едно и също лице

Наумова, Христина – родена през 1883 г.; откарана в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да я заколят,но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282./

Неманови – в къщата им се намирал аскера разположен  в селото. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.82./

Николов, Георги – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Нинката – притежвал воденица при “Св.Илия”./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.39./

Нинов, Търпо Ц. –роден през 1897 или през 1895 г.; откаран в плен задно с майка си по време на потушаването на Илинденското въстание; спасен по чудо от един турски офицер и са откарани към Костур. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Нинова/Ниновска/, Цветковица – родена през 1867 г.;откарана в плен, заедно с 6 или 8 год. си дете от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да ги заколят, но била спасена от някакъв турски офицер и на следващият ден били предадени в Костур. /виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...с. 295./

Ниновски, Ильо Василев – оженил се през 1906 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.149./

Нолчев, Кръсто – член на ВМОРО и на СК през 1902 г./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.89./

Орлинов, Гроздан – учител в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.28./

Орлинов, Иван – роден през 1875 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с293./

Орлинов /Орлин, Наум – хайдутин през 70 –те и 80 –те години на ХІХ в.; през 1880 г. води сражение с турска потеря край с. Турье  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.158,186; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18,19./

Орлинов, Милйо – баща на поп Стефан./виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

Орлинова, Саракина – съпруга на поп Стефан, родена в с.Кърчишча произхожда от рода на Ангелиовци. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Орлинова, Флора – майка на поп Стефан./виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Орлов, Вангел – роден през 1877 г.; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.523./

Орлов, Георги В. – роден през 1874 г.; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.523./

Оцева, Деспа Ц. – родена през 1831 г.; убита при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,293./

Павлов, Андон - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Палчев – строителен предприемач. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.147; Из архива на Гоце Делчев ...,с.611./

Палчев Атанас – член на ВМОРО; участва в ръководството на местния комитет след Илинденското въстание. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146; Чекаларов, В. Дневник...,с.181./

Палчев, Димитър – роден през 1888 г.; студент; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 1 Дебърска дружина; 5.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.530./

Палчев, Енди – емигрира в САЩ; установява се да живее в  Акрон, Охайо; подпомогнал парично издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.14./

Палчев, Лазар – говорил против ръководството на организацията; знаменосец на Косинското знаме по време на Илинденското въстание; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула; емигрира в САЩ; установява се да живее в Медисън, Илинойс, където отваря бакалница, хлебарница и месарница. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.578; Чекаларов, В. Дневник...,с.159,160,196; Дневник на костурския войвода...,с.85,94./

Палчев, Никола – арестуван по време на “Иванчовата афера”, очакващ присъда в Корчанския затвор./виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

Палчев, Янаки – член на ВМОРО ./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34./

Палчето, Мито /азаата/ - свирач на кавал; развеселявал въстанниците  по време на Илинденското въстание. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.95./

Панайотов, Андо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Пандов, Васил – роден през 1833 г.; измушкан с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Пандова, Василка - родена 1900 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=231./

Пандова,София – родена през 1853 г.; измушкана с щикове от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Панчев, Димитър – студент – медик; по време на Балканските войни доброволец в 1 Дебърска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.537./

Попстефанов /Папастефану/, Георги /Георгиос/ – според Вардас е ръководител на на гръцките комитети в района на Корешча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./

Парцулов, Коста – учител в българското училище през учебната 1912/1913 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Пенова, Мара – родена през 1833 г.; заклана по време на потушаването на Илинденското въстание от нахлулия в селото башибозук. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293./

Пенчев/Пенцас/, Зисо /Зисис/ – учител; сътрудник на Г. Цонтос по време на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Петличарова, Митровица – родена ок.1848 г.; посечена от башибозука при опо-жаряването на селото по време на Илинденското въстание на 4.VІІІ.1903 г. /виж:Гергиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петков, Илия – роден през 1890/1891 г.; заклан от башибозука на 4.VІІІ.1903 г. при първото опожаряване на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петков, Никола – роден през 1845 или 1852 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Чекаларов, В. Дневник..., с.293./

Петра – родена през 1884 г.; внучка на баба Гечка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.158./

Петре –  влах по народност; овчар.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 43./

Петров, Димитър – преселил се да живее в Албания; продължил да поддържа ВМРО, за това гръцкият консул в Корча искал да бъде арестуван през 1926 г. като комита преминаващ нелегално в Гръцка Македония. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Петров, Михо – влах по народност; овчар с баща си Петре. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.43.:

Пиндзов, Киро – роден през 1838 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.283./

Пиндзов, Пене – роден 1843 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Пин/д/зов, Коста Поппетров – син на поп Петър, арестуван заедно с баща си хвърлен в Костурския затвор на 20.ХІІ.1929 г. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Пинзов, Васил – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пинзов /Пинзата/, Кръстю Ставрев – пунктов началник на ВМРО във Варна; собственик на бюфет в Морската градина и сладкарница „Македония”; убит в акция срещу македонските активисти на Великден 1952 г. край тр.Белица; според спомените на Пандо Младенов бил роднина на Д. Благоев. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.906; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с. 64,67./

Пинзов, Ставро – роден през 1862 г.; неграмотен; майстор; член на ВМОРО; пощальон на организацията; по време на Балканските войни е доброволец  в Огнестрелния парк на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.571; Дневник на костурския войвода...,с.75./

Пинзова, Христина Кръстева – дъщеря на Кр. Пинзов; съпруга на Атанас Пашков; арестувана на 8.VІ. 1946 г. от Тома Трайков; след двуседмични мъчения е изпратена с другите арестувани из концлагерите Босна и Заград – Добруджа. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.906; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с. 64./

Пировска, Василка - родена 1899 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Пировски, Атанас – четник в четата на Наум Марковски. /виж:Ил.Илиндин, 1941, кн.2,с.12./

Пировски, Васил – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литaксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пировски, Димитър/Митро/ Киров- член на ВМОРО; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146,147; Чекаларов, В. Дневник...,с.200,264; Дневник на костурския войвода...,с.102,103; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІ./

Пировски, Илия – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 204./

Пировски, Кирил Лазаров – роден през 1926 г.; член на ЕПОН от 1942 г.; през 1944 г. взема участие в партизанското движение в редовете на ЕЛАС; политзатворник през 1946 г.; доброволец в редовете на ДАГ в периода 1947-1949 г., през което време е раняван 4 пъти; след края на Гражданската война в Гърция -  емигрира, по-късно се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 365./

Пировски, Митре К. – четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска на 29.VІІ.1903 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.91; Чекаларов, В. Дневник..., с. 264./

Пировски, Петър – арестуван от гръцката власт на 20.ХІІ.1929 г. и хвърлен Костурския затвор. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720./

Пировски, Яни – роден през 1923 г.; от 1938 г. е член на младежката федеративна комунистическа организация (ОКНЕ); през 1943 г. е секретар на РК на ЕПОН за Корешчата, през същата година е издигнат и член на ОК на ЕПОН; през август 1944 г. е в Леринско – Костурския батальон „Гоче”; от май 1945 г. е член на Окръжното ръководство на НОФ, отговарящ за Костурско; от 1946 г. е член на ОК на КПГ и Изпълнителният К. на ЕАМ за Костурско; загива на 12.2.1949 г. в битката за освобождаването на Лерин. /виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.37 – 38./ Пировска, Дичовица – ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 196./

Попзахариев, Митре – очакващ присъда в Корчанския затвор във връзка с “Иванчовата афера”. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

поп Захарий – от първите ръкоположени за български свещеник в Костурско. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.19,32./

поп Наум Отцев – роден през 1870 г.; екзархийски свещеник; за революционна дейност е арестуван и лежи в битолския затвор; през юни 1903 г. е освободен; по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на Косинец; след въстанието бяга в Гърция, но е заловен и лежи в Атинския затвор; в началото на 1904 г. пристига във Варна и е свещеник в с.Кичево, Варненско; умира на 29.V.1927 г. във Варна. /виж: в.Пастирско ехо,1927, бр.23; Илинден 1903 – 1926.Сборник в...,с.54; Чекаларов, В. Дневник...,с. 40-43, 145,146, 160,161,204; От София до Костур...,с.167; Дневник на костурския войвода..., с.16,82,84,96./

поп Петър Пин/д/зов - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстаие след опожаряването на селото успява да се спаси в Брезница и там се явява като привърженик за признаването на гръцкия владика Каравангелис; един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт; дядо на Христо Руков по майчина линия  – професионалния фотограф на ВМОРО; на 20.ХІІ.1929 г. бил изпратен в Костурския затвор, за това, че властта открила скрита библия на български език./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.584; Михайлов,Ив. Спомени, т.ІV,с.720; Чекаларов, В. Дневник...,с. 25, 281,283; Дневник на костурския войвода...,с.82,303./

поп Ставре – роден между.1808 - 1813 г.; екзархийски свещеник; най-възрастният член на ВМОРО в селото, търсен събеседник и съветник ; ятак; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. ./ виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник...,с.182; Дневник на костурския войвода...,с.16,48,305./

поп Стефан Орлинов, -  протосингел на гръцкия владика Венедикт в гр.Драма. Основоположник на рода Поповски. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

поп Търпо Иванов Поповски – роден на 21.V.1948 г.; учи до VІІ клас  в гръцката гимназия в Цариград, а след това в българското училище във Фенер, Цариград; учителствува в Косинец, Дъмбени, гр.Воден, гр. Корча и др.; през 1893 г. е ръкоположен за свещеник; служи като председател на българските общини в Лерин, Костур, Битоля и др.във връзка с Иванчовата афера е арестуван и осъден на 7 г. затвор и лежи в Корча; амнистиран през есента на 1902 г.; през февруари 1903 г. е отново арестуван и осъден на 3 г. затвор и лежи в Битоля, откъдето е амнистиран през пролетта на 1904 г.; председател на Окръжния комитет на ВМОРО в Битоля през 1905-1906 г.; след Балканските войни е изселен в България; умира на 25.V.1927 г. в София. /виж:в.Македония, 1928,бр.487,488; ИИИ, т. ХХІ,с.251; Сониксен,А.Изповедта на...,с.65,74; Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ,с.206; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.460; Тзавелла,Хр.Кръстникът; Чекаларов, В. Дневник..., с. 101,154,205; Дневник на костурския войвода...,с.16; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14; Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.12,18,20, 27,30,31,33./

Попйовчев, Нумо Търповски – член на ВМОРО; разузнавач; войвода на селската чета по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 84,85,91,117, 159; Дневник на костурския войвода...,с.17,46,85,102./

Попов, Димитър – роден през 1867 г; с основно образование; майстор; по време на Балканските войни служи като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина и в Огнестрелния парк на МОО; 1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.580./

Поповска, Василка Поптърпова – дъщеря на поп Търпо; загинала през 1907 г. при нападението на турците в селото. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 641; Борбите в Македония ...,с.632./

Поповска, Деспа – съпруга на Васил Поповски,родена в с.Гръче от рода на Попалексовци. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповска, Доста – дъщеря на поп Сттефан. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Поповска, Крайна – дъщеря на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът..., с.50./

Поповска, София – дъщеря на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът..., с.50./

Поповски, Анастас – син на поп Стефан; дълги години бил кмет на селото. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповски, Васил – син на поп Стефан; занимавал се със земеделие; противопоставил се на Синан бей от Пляса, който искал да превърне с.Косинец в чифлик. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.50./

Поповски, Констандин – син на поп Стефан. /виж: Тзавела,Хр. Кръстикът...,с.50./

Поповски, Лазар Поптърпов – роден през 1891 г. в  гр. Костур; син на поп Търпо Поповски, който тогава е архиерейски наместник в градът; брат на Никола Поповски; след войните заедно с баща си се изселва в България; потъпва във Военното училище;  по време на Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти Македонски полк от 11-а Македонска дивизия; ранен в битката при завоя на Черна; награден с орден „За храброст”; назначен за градоначалник на Ксанти; при сватбата му е кум Павел Шатев, с когото стават много близки; след уволнението от армията се отдава на журналистическа дейност; след Горноджумайските събития от 1924 г. напуща България; н периодът 1925 – 1927 г. е военен аташе в легацията в Тирана; става член  на ВМРО (об); обвинен е за сръбски шпионин, заради което е идключен от редовете на ВМРО (об); от 1933 г. е гл. Редактор на в. Камбана (по-късно „Нова камбана), който през 1941 г. е спран, заради антигерманската си позиция;  интерниран до 1943 г. последователно в Гонда вода, Асеновградско, а до 1944 г. в Еникьой, Ксантийско. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул и участва в преговори с Вселенския патриарх Вениамин по признаването на Българската патриаршия; през 1946 г. имуществото чу е конфискувано; по време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван и изтезаван; умира през 1952 г. в затвора. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.38-40,218; Карчев П. През прозореца на едно пол,столетие..., с.721,1030; Добринов, Д. ВМРО (обединена)..., с. 62; Михайлов, Ив. Qua vadis, Bulgaria?....,с.25-34; Шанданов, П. Богатстното ми е свободата..., с. 64./

Поповски, Никола Поптърпов – роден около 1876 г.; син на поп Търпо; член на ВМОРО; учител; лежал в Корчанския затвор очакващ присъда във връзка с “Иванчовата афера”; член на СК от пролетта на 1903 г.; през 1905 г. е назначен за учител в гр. Хрупишча, но турската власт не му разрешава да заеме мястото; до 1911 г. живее в Косинец, където се занимава с преподаване в местното училище и с търговия на училищни пособия; през учебната 1911/1912 г. е учител в Костур и управляващ книжарницата на Пандо Сидов; същевременно е агент на Българско застрахователно дружество „България” и на Народно осигурително дружество „Балкан”; през 1914 г. работи в Ксанти; след края на Първата световна война в Земеделска банка в Кърджали, където умира през 1922 г. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36; Чекаларов, В. Дневник...,с.19,39,51,52,204; Дневник на костурския войвода..., с.17,83; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ; Райчевски, Ст. 1904-1905. Гоненията на българите..., с. 35; Никола Поповски -Уикипедия../

Попотцова, Цветковица – родена ок. 1833 г.; изгоряла жива в къщата си при нападението на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Поптръндов, Насо – член на ВМОРО; гурбетчия в Гърция; избран за член на СК в края на 1902 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.129,162./

Поптръндов, Нумо – член на ВМОРО; ятак; арестуван заради убийството на Хр. Станчев. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 27; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ./

Попхристов, Пенчо/ Пенчо Попхристов Терзиовски/ - член на ВМОРО; избран за член на СК; учител в гръцкото училище в Брезница; по – късно става член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов, В. Дневник...,с. 41,42, 88,89,162,176,178,179,181,197; Дневник на костурския войвода...,с.48,101,102./

Попцветков, Васил – роден през 1838 г.; застрелян от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г. виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282./

Попцветков, Цветко Василев – роден 1876 г.; член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; заловил криещия се в Лобаницкото землище Лабро Майналовски; установил се в България; участник в Илинденската организация; починал на 3.І.1943 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.90; Ил.Илинден,1943,бр.141,с.17./

Попчев, Нуне - член на СК на ВМОРО след 1897 г. / виж: Дневник на костурския войвода...,с.17./

Потинова/Порягова/, Риса /Риста/ Н.– родена през 1871 или 1883 г.; която била откарана от башибозука в с.Св. Неделя и до 28.ХІ.1903 г не се била прибрала./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283; Чекаларов, В. Дневник...,с. 296./

Пулячев/Пуляч/, Ването – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.183./

Пулячев, Пене – роден ок.1840 г.; пронизан с щик от турските войници при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македо-ния и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с. 294./

Рисковски, Пандо – роден ок.1833 г.; заклан от башибозука при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.283./

Рисковски, Ристо - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; заловил криещия се в Лобаницкото землище Лабро Майналовски. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.90./

Ритцев, Димитър – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Руков, Александър – син на Наум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Аргир – роден ок.1833 г.; застрелян от войската при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.282./

Руков, Вангел – син на Нум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Герго – роден през 1841 г.; застрелян от турските войници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Руков, Лазар – баща на Ламбро и Наум Рукови. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков, Ламбро Лазаров – брат на Наум Руков; загива като четник в четата на В. Чекаларов по време на въстанието . /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник..., с.161./

Руков, Ламбро Христов – син на Хр. Руков ; завършва гръцка гимназия в Костур; заради левичарската си дейност е репресиран от полицията в родното си село по време на изборите от 1936 г.; с. г. е хвърлен в затвора „Акронавплиа”; след капитулацията на Гърция през 1941 г. се установява в София и постъпва в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”; посещава родният си край през 1942 – 1944 г.; след 9.09.1944 г.  се включва като доброволец  в бригада „Гоце Делчев”, която е в състава на МНОФ участва в освобождението на Вардарска Македония от германците, като офицер; след завръщането си от фронта се установява в София; работи като служител в Дирекцията по печата към външното министерство и говорител в гръцката емисия на Радио София; обвине от свой земляк, че е фашист, че се е занимавал с контрабанда и пр.; тази кампания против него е организирана от гръцките политемигранти в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 66,70-72, 231-232./

Руков, Наум Лазаров– роден на 20.VІІ.1847 г.; брат на Ламбро Руков; участва в освободителното движение през втората половина на ХІХ в. войвода е на чета по време на Креснеско – Разложкото въстание от 1878-1879 г.; от 1880 до 1902 г. живее в Атина; бакалин; член на Представителството на ВМОРО в гръцката столица; подпомага изграждането на канал за пренасяне на оръжие; арестуван по афера в гръцката столица извършена от българи гръкомани от Костурско; лежи  в затвора Палестрон; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; емигрира в България след освобождаването си; установява се в София където умира на 31.VІІ.1937 г. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145; Чекаларов, В. Дневник...,с.91; Дойнов, Д. Кресненско..., с.26; Из архива на Гоце Делчев ...,с.614; Документи на централните ръководни органи на ВМОРО, т.І, ч.1..., с.355./

Руков, Петър – син на Наум Руков; родил се в кораба, когато родителите му напущат Атина , за да се преселят в България. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Руков/Рука/, Стасето - един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 283./

Руков, Христо Ламбров– роден на 30.ХІ. 1887 г.; на десет годишна възраст заминава за Атина; завръща се в Косинец след разгрома на Илинденското въстание; син на Ламбро Руков; член на ръководството на ВМОРО в родното си село; през 1905 г. е изпратен в София да учи фотография; след завършване на курса се завръща в Косинец и се превръща в специален фотограф на ВМОРО за Костурско; арестуван през 1907 г. по подозрение от турската власт; в къщата му става среща между дейци на ВМОРО и на албанското освободително движение; участва в защитата на селото от андартско нападение през май 1908 г.; в преиода 1910 – 1912 г. е учител в Костурско;след Балканските войни остава в Костурско; лежи в Костурския затвор през 1915,1922 и през 1927 г.арестуван на 20.ХІІ.1929 г.след извършен обиск в домът му, когато са открити пушки, бомби и патрони от Илинденската епопея, и е хвърлен отново в Костурския затвор; интернирван и заточван през 1932 и през 1939 г.; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; заради изявите си като българин през 1942 г. е арестуван от италианските окупационни власти и инквизиран; хвърлен е в затвора от където  през февруари 1943 г. е освободен със съдействието на българския посланник в Атина, след което е приютен в София; през V. – VІІ. с.г. е член на комисия, която пристига в Костурско, за да раздаде помощи на пострадалото население в Костурско; след 9.ІХ.1944 г. е третиран като „великобългарски шовинист” и е въдворен за две години в ТВО”Белене” ; умира след 1964 г. във Варна. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.720; ИДА,т.94,с. 74; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146-148; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.19,52,133, 216,231; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.908; Дневник на костурския войвода...,с.119,136./

Рукова, Евдокия – дъщеря на Хр. Руков и сестра на Л.Руков; омъжена за учителя Коста Макриев, който на 29.05.1944 г. в м. Локвата и Винярите” произнася прочуствено слово за 16 български четници, загинали в сражение с турците в навечерието на Илинденското въстание; заради това само след броени дни  е убит от гръцки националисти свързани с ГКП и ЕЛАС; това предизвиква брожение сред населението на Косинец; след Гражданската война се установява във Варна. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 232./

Рукова, Мария – дъщеря на Наум Руков. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Рукова, Търпена -  съпруга на Наум Руков, от когото има четери деца. /виж: Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.145./

Ружков /Рускос/, И. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Савова, Христина - родена 1912 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман  /виж:http://musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230./

Саров/Сарето/, Кольо – зет на Д. Кривио, който го принуждавал да предаде Н. Шинков. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.161, 162./

Сидерков/Сидерчето/, Георги/Гаки/ – роден 1880 г.; четник от организационната чета преди Илинденското въстание; по всяка вероятност взема участие в Илинденското въстание, след което емигрира в България; четник от Костурската чета на фелд.Бончо Василев, влязла в Македония на 11.ІV.1905 г. /виж:Четите...,с.50; Чекаларов, В. Дневник...,с.156,161./

Сидеров, Васил – воденичар; член на ВМОРО . /виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.45./

Ставрев, Петър - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като десетник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Стамков, Васил - изпратен да разбере, в коя къща се укрива предателя Трайко от Руля. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.33./

Стамчев/Станчев/, Мичо /Мицо/ - роден  ок.1845 г.; от 1875 до 1878 г. е четник при кап. Петко войвода под името Ив. Димитров; след Освобождението на България се заселва във Варна; през април и май 1897 г. е войвода на четата „Странджа” в Одринска Тракия./виж: в.Отечествен фронт,1982,бр.11455; Орманджиев,Ив.Революционното..., с8-12;Преображенското въстание...,с163./

Стамчев/Стамчето, Станчев/, Христо/ Ристо/ - кираджия; убит от турците. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 668; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Стамчев /Станчев/, Търпо /Търпен/ Христов – член на ВМОРО; арестуван от турците във връзка с убийството на Тр. Маноловски; ятак; кум на Д.Марковски; в къщата му е било складирано част от въоръжаването на организацията; там е бил единият пункт от който става отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34; Чекаларов, В. Дневник...,с.183; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Станоев, Петър – учител в бъгарското училише в селото през учебната 1883/1884 г.

Станчева, Христовица – арестувана във връзка с убийството на Тр. Маноловски; тъй като се смятало, че е отмъстила за мъжа си. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Станчева, Мара X. /Христова/ – родена 1892 г.; пленена от т,урските войници по време на потушаването на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.295; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІ./

Стасков, Йото / Гюто / - дошъл с полк. Ан. Янков; изпратен за старши в родното си село; член на ВМОРО по – късно;  взел участие в сражението на „Локвата”; останал между последните сражаващи се при Псодерската кула по време на Илинденското въстание; участник в отблъскването на андартското нападение над селото на 3.V.1907 г. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34-40.; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.147; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,125,161; Дневник на костурския войвода...,с.52,59,94./

Стоянов, Атанас - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Стоянов, Атанас – роден 1883 г.; четник от четата на фелд.Б.Василев, минала границата на 11.ІV.1905 г./виж:Четите...,с.50./ # възможно е с предходният да са едно и също лице

Стоянов, Димитър - посетил владиката  Г. Каравангелис с молба да му ходатайства за тескере за Мала Азия пред медюрина на Билишча.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.51./

Стоянов, Дине – роден през 1855 г.; застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Стоянов, Тръндо - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Сърбов, Динето – член на ВМОРО; ятак. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.185./

Сърбов, Лабро – роден през 1895 г.; пленен от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание.  /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Сърбов, Сърбо – роден през 1899 г.; пленен от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Сърбова, Риста – родена през 1883 г.; пленена от турските войници по време на потушаване на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Терзиев, Петър -  роден през 1888 г.; по време на Балканските войни доброволец  в 1 рота от 6 Охридска дружина, 1.Х.1912 – неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.703./

Терзиев/Терзиевски/, Търпо/Търпето/ – роден през 1884 г.; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; по време на Балканските войни доброволец  в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с. 703; Чекаларов, В. Дневник...,с.200./

Терзиевски, Йорго – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.181./ 

Терзиовски, Александър Н. – преселил се в САЩ след войните; установил се в Медисън,Илинойс; отворил собствена бръснарница. /виж: Гаджев, д-р Ив.,История на...,т.І,с.97./

Терзиовски, Доно –  член на ВМОРО; арестуван по Иванчовата афера през 1901 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.19, 41./ # по всяка вероятност Д. Терзиовски и А. Терзис са едно и също лице

Терзиевска, Доневица – член на ВМОРО; ятак./виж:Чекаларов, В. Дневник..., с.41./

Терзиовска, Наковица –  член на ВМОРО; ятак. ./виж:Чекаларов, В. Дневник..., с. 41-43./

– /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLV/

Терзис, Андониос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК; убит от ВМОРО в дома си заедно с братовчед си Ан. Гулио. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77,78./

Терзис, Зисис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Терзис, Йоанис – председател на местния комитет на гръцката въоръжена пропаганда;  член е на селската въоръжена милиция; взема участие в нападения над села в района от частите на андартите; участва в сражението, когато загива Ат. Кършаков; работил е с капитаните Цонтос, Раковитис и Д. Макрис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Тимиев, Наум - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като водник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Тодоров, Васил - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Тодоровска – Ниновска, Мита – родена ок. 1907 г.; до 1913 г. е учила в българска забавачница и училище; участничка в партизанското движение по време на Втората световна война, заедно със съпруга си и едната си дъщеря; след края на гражданската война емигрира в Румъния; интервюирана от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския гонвор…, с. 143 – 144./

Тумбаркова, Диневица – родена ок.1818 г.; застреляна от турските войници при нападението над селото на 26.VІІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Тумбаркова, Мара/Христовица/ – родена през 1876 или 1880 г.; била е бременна и е заклана от башибозука нападнал селото на 4.VІІІ.1903 г и след това пронизана с щик. /виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Фармаки, Цильо – член на ВМОРО; ятак./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.185./

Флинов, Сотир – роден ок.1818 г.; преди да бъде убит на 26.VІІІ.1903 г.му били избодени очите от турските войници. ./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Христов, Иван – роден през 1889 или 1891 г.; откаран в плен от войската  към с.Четирог, където възнамерявали да го заколят,но бил спасен от някакъв турски офицер и на следващият ден бил предаден в Костур./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.282; Чекаларов, В. Дневник...,с.296./

Христов, Панчо – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.189./

Цветков, Киро - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Цеманов, Цельо – член на ВМОРО; ятак; в къщата му преспиват В. Чекаларов и Б. Сарафов при инспекторската обиколка на последния в Костурско през пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.204./

Цемани, В. - гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в организацията създадена от митрополит Германос Каравангелис; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77./ # напълно е възможно Ц. Цеманов и В. Цемани, да са едно и също лице. Цельо(Цильо), което е галено на Васил.

Чекракчиев,  Търпо Трайков – член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.284; Чекаларов, В. Дневник...,с.267; Дневник на костурския войвода...,с.93; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLV../

Чолов, Ставри - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Шинков, Атанас – емигрира в САЩ; установява се да живее в Ню Йорк , където успява да открие собствен хотел;парично подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15;т.ІV,с.14; Гаджев,д-р Ив. История на...,т.І,с.585../

Шинков/Шенков/, Никола – член на ВМОРО; избран за член на СК през 1902 г.и включен отново през пролетта на 1903 г.; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; загинал в сражение с турската войска на „Локвата”. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.  75,84,89,92,117, 134,135,142,145,158,161, 200, 205,274; Дневник на костурския войвода...,с.49,51,55 ./

Янакиев, Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янакиев, Кането/Наки, Кане/ – привърженик на ВМОК./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.145,146; От София до Костур...,с.167./

Янаков, Ангел - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

Янаков, Коста - член на ВМОРО; бил е на гурбет в Стара Загора в началото на ХХ в.; един сред съосновотлите на революционния „Кружок” на ВМОРО на 26.ХІІ.1901 г., който се считал като участие в комитета в родното си място; по всяка вероятност взема участие в Илиндинското въстание. /виж: Цветков,М., В.Станчев и Б.Николов, Искри от жертвената клада..., с.81- 82./

366.Янаков, Коста -  роден през 1878 г.; по време на Балканските войни служи в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 г.– неизвестно. / виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.816./  # възможно е с предходният да са едно и също лице

Костурски край - Кономлади

Кономлади/Кономлат, Кономлати/

            дн. Μακροχώρι

Селото отстои на около 29 км северно от Костур, в областта Корешча, на около 10 км северозападно от Габреш. Разположено е в една котловина между Вич и нейните разклонения Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Селото е  имало три махали - Горна, Средна и Долна махала. На пет км на север е с. Статица, а на 5 км на югозапад е с; Поздивишча.                                                                              

При преброяването от 2001 г. селото е съставно тогава в община (дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория)

Селото е било основано от трима братя (според местна легенда), бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се преместило на днешното си място.

За първи път селото се споменава през ХV в. в Османските архиви като Кономлат, и че в него има 137 домакинства.

В края на ХІХ в. Кономлади е чисто българско село.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Кономлади е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители българи.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. е посочено с 900 жители - християни. Има църква и училище за момчета. Също така в селото има чешми, ханове.

В картата на генералния щаб на Австро – Унгарската армия показано като с. Кономлати.

По време на Кресненско – Разложкото въстание 8 човека от селото вземат участие.

През 80-те години  на ХІХ в. в селото през учебната 1883/1884 г. е бил учител Константин Дамянов, но имайки в предвид спомените на Г. Райков, може да се предположи, че още в началото на 70-те години на ХІХ в. е започнало да функционира българско училище.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Кономлади има 1 100 жители българи християни.

Селото е било медюрски център на Корешчата.

В началото на ХХ в. жителите на Кономлади са под върховенството на Българската екзархия и Цариградската Патриаршия. Според Пецивас през 1902 г. в селото има 120 семейства и е религиозно разделено на две равни части – патриаршисти  и екзархисти.

Според планът за Илинденското въстание, местният турски гярнизон трябвало да бъде нападнат и бомбандиран от въстаниците, но това се било осуетило, тъй като планът бил изготвен в последните часове преди обявяването му.

Селото по време на Илинденското въстание не е било опожарено, а само ограбено от леринския гарнизон на 23.VІІІ.1903 г, когато била осквернена черквата „Св.Атанасий”, построена през 1897 г. На 17.ІХ.с.г селото било посетено отново от войска и отново подложено на ограбване и били отвлечени 545 овце.                                                                                                                              

Драгумис дава сведения, че по време на Илинденското въстание са загинали 8 жители на селото, но по всяка вероятност става дума за загиналите като въстаници, представители на селото.

След убийството на Павлос Мелас, обезглавеното му тяло е било пренесено в Костур и е минало през селото.

В гръцката преса през декември 1904 г. се появява информация, че андартската чета на капитан Зоидис е заловила осем селяни от Кономлади.

Според списъкът приложен към писмо до княз Фердинанд от 24 януари 1905 г. от БТА в Битоля – Андрей Тошев селото е изцяло преминало към Българската екзархия през 1904 г. и училището в селото не е било затворено от турската власт.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в селото има 1 136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти - гъркомани и функционират българско и гръцко училище. В екзархийското училище се учат 90 ученика, обучавани от двама учители, а в гръкоманското 20 ученика с един учител.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като гръцко с 200 жители.

На 3 юни 1907 г. селото било атакувано от андарти.

В първите дни на април 1908 г. властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезания и насилия.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи. В спомените си Г. Райков, долу горе за същото време посочва, че селото е наброявало 200 къщи. Но имайки предвид Дневникът на В. Чекаларов, трябва да отбележим, че по всяка вероятност в селото е имало и някой влашки семейства, въпреки, че те не са отразени в корекциите правени от Георги Христов.                                                                                                                 

През 1912 г. в селото се освещава  последната българска църква в Костурско.

По време на Балканските войни 7 човека от селото вземат участие като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 1202 ж, от които 580 мъже и 622 жени. Селото е представено като част от Преспа.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич в селото има 230 къщи населени със славяни – християни.

Според преброяването от 1920 г. в селото има 242 семейства, а жителите са 1031 човека, от които 439 мъже и 592 жени.

В периода 1914 – 1919 г. според Михаелидис са се изселили 51 жители за България, а след 1919 г. още 36-ма подават официални документи за емиграция.

Според преброяването от 1928 г. с. Макрохори, което административно се намира в ном Флорина живеят 802 жители, от които 322 мъже и 480 жени. В селото са настанени 18 бежанци дошли след 1922 г. В селото са извършени 13 политически убийства. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади се заселват предимно в с. Ново Кономлади, Петричко.     

Според статистиката от 1932 г. в селото живеят 230 семейства, 200 от които са славяни.

Преброяването от 1940 г. отчита 946 жители, от които 431 мъже и 515 жени.

След капитулацията на Гърция по време на Втората световна война в селото се създава местна българска общинска власт.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 1031 жители, 1000 от които са славяноговорящи.

Според Симовски по време на гражданската война в Гърция са убити 69 души от селото, а 607 избягват в Източна Европа и Югославия, а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци..

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 438 жители.

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.                                                                                                                                Надморската височина, на която е разположено селото е 950 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Ангелов, Анастас – роден 1870 г.; четник от Костурската чета на Хр.Цветков, която преди да достигне до поверения и район трябвало да подпомогне четите в Прилепско и Велешко срещу въоръжените чети на сръбската пропаганда; загинал в сражението на “Ножот”./виж:Четите...,с.90./

Андонов, Петре – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу  се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Анастасов, Павел -  по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 8 Костурска дружина; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9.Македоно..., с.22./

Атанасов, Иван - роден през 1908 г.; емигрира в САЩ през 1913 г. със семейството си; според Д. Литаксоу  се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Атанасов, Ставро - роден през 1896 г.; емигрира в САЩ през 1913 г. със семейството си; според Д. Литаксоу  се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Атанасов, Търпе - роден през 1907 г.; емигрира в САЩ през 1913 г. със семейството си; според Димитриос Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Атанасова, Лазара - родена през 1873 г.; емигрира в САЩ през 1913 г. със семейството си; според Д. Литаксоу се е декларирала като македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Батева, Гърка - родена ок. 1903 г.; емигрирала в България; установила се да живее в с. Ново Кономлади; интервюирана от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския говор…,с.145 – 147./

братя Янакиеви – емигрирали в САЩ; установили се в Милуоки,Уискансън; собственици на най- голямата и модерна българска фурна в Америка и Канада произвеждаща 3000 хляба дневно. /виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,т.2,с.100/

Бърдарова, Търпена Васильовска – съпруга на Васил Котев, за когото се омъжва около 1880 г.; от брака им се раждат три момчета и три момичета; умира през 1925 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Вангелов, Наки - роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Васил – по народност влах; харамия; подпомагал пренасянето на оръжие от Гърция в Костурско. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.198,200. /

Василев, Васил – осъден на 5 г затвор под натиска на Г.Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./  

Василев, Глигор/Григор/ - роден през 1883 г.; член на ВМОРО; куриер; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.54, 113,118; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василев, Яни - роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец.  /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./  

Василев, Янко - роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./   # Забележка: не е ясно дали не е едно и също лице с предходният                                                                           

Василева, Цвета – родена 1904 г.; емигрира в България; народна певица; взела участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg /karton.asp ?zapisID=43./

Ватев, Васил Трайков– четник от центровата Кономладска чета по време на Илинденското въстание; участник в похода на Костурчани до Прилепско; загинал в сражение с турската войска и башибозука при с.Лаген, Леринско през Х. 1903 г. /виж: Дневници и спомени...,с.154,221; Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Влаха, Нико – племенник на Митре Влаха; убит от Йоанис Пулакис около 13.2.1905 г. /виж: http://lithoksou.net/vardhas.html./

Гащаров, Доне - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Гащаров, Никола – роден 1875 г.; учил в родното си село до 4 отделение, учител му бил Константин Дамянов от Б. Блаца; бил е гурбетчия в Румъния и Америка; през 1910 г. се завръща в родното си село; подгонен от гърците през 1913 г. емигрира в България и се установява в с. Нов чифлик (Ново Кономлади), Петричко; интервюиран от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския говор…,с.147 – 148./

Геле – войвода / виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ/

Гелев, Гурко – член на ВМОРО; куриер./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 78,79./

Гелев, Лазо - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник в Кономладската чета ; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Гелев, Стасо/Тасо/ – четник в Корешчанската организационна чета през 1902 г.; с издръжка за семейството му; през есента на 1902 г. е в селото си; в края на с. г. е прекаран зад граница ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.51,54,57,58,64, 73,76,93, 149,180./

Гелева – сестра на Стасо Гелев; член на ВМОРО; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.149./

Георги – четник от селската чета./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.130./

Георгиев, Иван - роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Фоти - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Гогушев, Георги  - член на антибългарския комитет създаден от владиката Г. Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74./

Грендов, Йован - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Димев, Кърсто - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Димитров, Георги – четник в четата на Ат. Петров /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21./

Димитров /Димитриев/, Панайат /Панагиот/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE% D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Динев, Митре - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Диньо – четник от Костурските чети. /виж: Освободителното движение в Македония ...,т.І,с .ХХІ/

Иванов, Анастас – четник от Костурската чета на Хр.Цветков; загинал в сражение с турската войска край с.Дреновени./виж:Четите...,89./

Иванов, Стоян – роден през 1887 г.; заклан в гората, когато кастрел шума на 16. Х.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Иванова, Пена – сестра на Васил и Новачко Котеви; жестоко бита от турските войници при екзекуция над селото през ІХ.1902 г. /виж:Георгиев,В., Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.113./

Капетану, Митрина – участничка  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; ятак на андартите по време на „Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Карамфилов, Димитър - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Карафилов, Доне/Дине/ – член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник в Кономладската чета ; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с../

Карапетров, Венко – арестуван на 18.Х.1927 г. и жестоко бит от стражарите. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./

Карапетров, Ване/Ане/ - член на дружество „Еленизмо”. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74,77./

Карапетров, Дине – пушката му била открита при обиск от страна на турската власт. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 56./

Коджабаша, Траян – живеещ в Долната махала; наказан с бой заради женкарство по заповед на Б. Сарафов./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.211./

Коджабашията, Кръсто – член на антибългарския комитет организиран от владиката Г. Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74./

Колев, Лазар /Лазарос Колис/ – гръкоман; чрез него се предавали парите по подкупите по време на Иванчовата афера; по-късно решил сам да спечели пари от подобна дейност; обикалял селата придружен от въоръжена охрана и с пушка в ръка да иска пари; превърнал се според П. Кляшев в дерибей; предател; предоставил портрета на В. Чекаларов в конака в Костур; наказан от организацията; убит като предател от Коте ІХ.1901 г. /виж: От София до Костур..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..., с.29,31,32,55; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ; . Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 120,121/

Колев, Пандо – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Колиазов, Андон – след Гражданската война е настанен в Полша; неговият роднина Н. Милушев, живеещ в Пловдив, отправя молба до БЧК, да му съдействат да го изтегли в България; молбата на роднината е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 136./

Константинов, Яне - роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Костов, Димитър/Демир/ - четник от първата чета в Костурско; участва в убийството на Абедин бег; изпратен в България; завръща се с четата на полк. Ан. Янков; загива през 1902 г. при Бобишча, като четник в четата на П. Гайков./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,128,164; От София до Костур...,с.157; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.48,479; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ-ХХVІІ./

Костова, Риса/Митревица/ – жена с леко поведение и доносник на турската власт, за това е наказана в началото на 1902 г.; тетка на Траян и съпруга на Димитър /Демир/ /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 668.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.43-45; Чекаларов, В. Дневник..., с.55-58; От София до Костур...,с.139 ./

Котев, Андон /Доне/ - роден около 1859 г.; брат на Васил Котев; починал около 1959 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котев, Васил Христов/Цильо Кономладски – Васил с едната нога/- роден през 1878 г.; четник е при Ат.Петров и участва в убийството на Касъм ага; за революционна дейност лежи в затвора от 1900 до 1901 г.; касиер на СК; с големи заслуги селата от Рулската река да не въстанат по време на подготвяното въстание от полк. Ан. Янков; в края на 1902 г. излиза в нелегалност и става четник при М.Влаха; по време на Илинднеското въстание е войвода на Кономладската центрова чета; участва в превземането на гр. Невеска; загива в сражение с турски войски на 8.Х.1903 г. във Вич пл./ виж: в.Илинден, 1925, бр.3;  Дневници и спомени за...,с.153,154,207, 216, 221; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968,с.235,238,243,245; Освободителното движение в..., т.І, с.ХХVІІ;т.ІІ,с.ХХ; Силянов, Хр. Освободителните..., т.І, с.393.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.479 ; Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.291;.Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник...,с.55,79,81,83,84,93,104, 106,114,118,142, 151,153,154,187,210,237, 239, 240,245,261,264,266-268,272,275; От София до Костур...,с.148; Дневник на костурския войвода...,с.51,92,93,94, 96,172;Иванов, В. Отрязаната глава..., с. 279./ # по всяка вероятност прякорът Васил с едната нога се отнася за касиера на СК на ВМОРО – Васил Томев

Котев, Георги Попсотиров – учител в българското училище в селото; член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; участва вв сражението при Псодерската кула. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник...,с. 26,75, 84,140,151,153,240,244; Дневник на костурския войвода...,с.92./

Котев, Григор/Георги/ В. – син на В. Котев; четник в центровата Кономладска чета по време на Илинденското въстание; участвал в сражението на Псодерската кула; давал фалшиви сигнали на турската войска с пленената тръба. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.187; Дневник на костурския войвода...,с.139,192, 193, 197; по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев././

Котев, Димитър - член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник в Кономладската чета; загинал в сражение с турската войска./ виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.291./

Котев, Димитър – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Акрон, Охайо; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.2,с.13./

Котев, Новачко – брат на В. Котев; член на ВМОРО; пазач на лозята, арестуван от турските войници през ІХ.1902 г и изпратен в Костурския затвор, където бил лошо бит; селски войвода; по време на Илинденското въстание е знаменосец на Кономладското центрово знаме; участва в превземането на гр. Невеска; през юли 1904 г. е отново арестуван и лежи в Битолския затвор до май 1906 г. /виж: Дневници и спомени за...,с72,154; Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.113.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.479;. Николов,Б., Борбите в Македония.Спомени на...,с.24; Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.84; Чекаларов, В. Дневник...,с.93,106; Дневник на костурския войвода...,с.103; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV; по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котев, Тодор Василев – роден около 1893 г.; син на В. Котев и Търпена Бърдарова; починал около 1968 г. дъщеря на В. Котев и Търпена Бърдарова; починала януари 1963 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котев, Траян Василев - роден около 1897 г.; син на В. Котев и Търпена Бърдарова; починал около 1968 г. дъщеря на В. Котев и Търпена Бърдарова; починала 8.3 1969 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котев, Христо – брат на Васил Котев; починал около 1909 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котева, Мария Василева – родена около 1890 г.; дъщеря на В. Котев и Търпена Бърдарова; починала януари 1963 г. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Котева, София /Софка/ Василева - дъщеря на В. Котев и Търпена Бърдарова. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

Кочев, Манол – роден 1883 г.; до 1903 г.  работил в Смирна; призован от ВМОРО да участва в Илинденското въстание се завръща в Костурско и влиза в четата на М. Влаха; бил е натоварен с Ив. Москов да подпалят Костур; след въстанието се преселва в България и работи като строител в Асеновград. /виж:Дневници и спомени...,с.203; Чекаларов, В. Дневник...,с.257./

Крешкова, Йоргивица – родена ок. 1887 г.; споменава се от Бл.Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския говор…,с.145 – 147./

Кръсто – пъдар; четник, за когото е решено да бъде изпратен извън района. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.51,55,59./

Кънчова, Карафила – родена през 1848 г.; била отвлечена в плен заедно с дъщеря си София,но след 24 часа били пуснати срещу 4 меджии./ виж:Георгиев, В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Кънчова, София – родена през 1885 г.; отвлечена заедно с майка си на 23.VІІІ. 1903 г от Леринския аскер,но след 24 часа били пуснати срещу 4 меджии./ виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Лазев, Киро - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Лазов, Петре - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Лазов, Сотир - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Ламбров, Яни – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Лена – жена с леко поведение; любовница на Касъм ага и Нежиб; доноснк на турската власт и затова през 1902 г. е наказана със смърт. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 654; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.43-45; Чекаларов, В. Дневник...,с.55-58; От София до Костур...,с.139./

Люков, Наке – член на ВМОРО и на СК./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с 55./

Лясков, Димитър А. – роден през 1887 г.; с основно образование; бакалин; по време на Балканските войни е доброволец във 2  рота от 10 Прилепска дружина, Сборна партизанска рота; 3.Х.1912 – 9.ІІІ.1914 г.; в гръцки плен; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.410;. Иванов, В. Отрязаната глава..., с. 91,93,114./

Лясков, Ставри Андонов/дядо Ставри, дядо Андрея, Ставро Донев / - роден ок.1843 г.; член на ВМОРО; куриер; председател на СК; по време на Илинденското въстание е войвода на една от Кономладските селски чети; загива заедно с М.Розов в сражение с турската войска на 3.ІХ.1903 г. на вр. Сокле, Ниджа пл. /виж: Дневници и спомени за...,с.153; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.ХХІІ; Силянов, Хр. Освободителните..., т.І,с.391; Чекаларов, В. Дневник..., с. 22,26,55,57, 84,105, 113,151,153,187,188; Дневник на костурския войвода...,с.92,93, 103, 183,298; Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Маки, Мария Тръпчева - родена през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1913 г., заедно с баща си; според Д. Литаксоу се е декларирала като македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Маки, Тръпче - роден през 1858 г.; емигрира в САЩ през 1913 г., заедно с дъщеря си; според Д. Литаксоу се е декларира като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марков, Атанас /Атанасий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0% B3% D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Марчов, Зипо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Миланов/Меланов/, Никола – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Кентон ,Охайо; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени, т.2,с.13;т.ІІІ,с.13;т.ІV,с.12./

Мелйов, Ване - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Мелйов, Стоян – четник от Кономладската центрова чета; загинал в с.Лаген,Ле-ринско през Х.1903 г./виж:Дневници и спомени...,с.154,221; Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.291./

Милушев, Наум – преселил се в България; живеещ в Пловдив; отправил молба до БЧК да бъде доведен племеника му  А.Колиазов от Полша; молбата му е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 136.

Минов, Иван - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г., където е избран за войвода на  Кономладския  милиционен район. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Митов, Борис - селски първенец,подкрепящ българската църква и училище в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24./

Митрев, Божидар /Теохар/ – роден през 1900 г; син на войводата Митре Влаха; след гибелта на баща му е отведен в България заедно с майка си от хора на ВМОРО (според други това става през 1913 г.); работи като общ работник в Захарна фабрика, където става член на БКМС; завършва гимназия като частен ученик; секретар на VІІ районен комитет на БКМС; от 1921 г. е член на БКП;  в периода 1922 – 1925 г. работи във Военната организация на БКП; по време на Септемврийското въстание от 1923 г. е в охраната на Г.Димитров и В.Коларов; арестуван след въстанието; амнистиран през 1924 г.; член на ВМРО /обединена/; убит от хора на Вачо Михайлов през 1932 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.902; Енциклопедия България,т.4..., с.287./

Митрев, Георги - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Митрушев, Тодор - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Мичов, Георги – селски първенец,подкрепящ българската църква и училище в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24./

Мичов, Динко - селски първенец,подкрепящ българската църква и училище в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24./

Младенов, Лазо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Наки Голио  - местен ашлак, който заставил мюдюрицата да предаде оръжието след обезоръжаването на Жервени. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.480./

Наки – снабдил се с евтини животни от Лерин след неговото завладяване от гръцката армия по време на Балканската война. /виж:  Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.525./

Наум – фамилията му е неизвестна; по време на гръцката въоръжена пропаганда действа като водач на група от андартските части. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Наумов, Атанас /Танас/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Наумов, Васил – емигрирал в САЩ; първоначално се установил да живее в Барбертон, Охайо, а по – късно се преселил в Детройт, Мичиган; подпомагал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІ,с14; т.ІІІ,с.15; т.ІV,с.14./

Наумов, Йован - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Наумов, Стоян Христов /Стоян Христов/ - роден на 18.VІІІ.1898 г.; през 1911 г. емигрира с чичо си в Америка и се установяват в Сейнт Луис, но скоро чичо му умира; работи като работник във фабриките и по железопътните линии на щата Монтана;  през 1918 г. постъпва в колеж, а по – късно завършва Университета във Валпарайсо, Индиана; през 1922 г. се установява в Ню Йорк, където първоначално работи като преводач; започва работа като журналист в различни вестници; кореспондент на Балканите в периода 1927 – 1929 г.; интервюира Иван Михайлов и цар Борис ІІІ; не е допуснат от гръцките власти до родното си село; през 30 – те години на ХХ в. посещава още няколко пъти страната ни и прави репортажи за междуособните борби в редовете на ВМРО; член е на МПО; през 1936 г. публикува книгата си „Герои и палачи”; през 1938 г. публикува автобиографичната си книга „Това е моята страна”, където определя себе си и близките си като българи; по време на Втората световна война е аналитик по въпросите на партизанските движения на Балканите; по това време станва член на Македонския народен съюз на Георги Пирински и тогава се македонизира; избиран  е за сенатор на Долната и Горната камара в щата Върмонт; през 1980 г. му е присъдена титлата доктор хонорис кауза на Скопския университет; през 1986 г. става член на МАНИ и почетен член на Дружеството на писателите на Македония; умира на 24.І.1996 г. в гр. Дувър, Върмонт; след смъртта му в града е издигнат негов паметник. /виж:Гаджев,д-р Ив.История на...,т.І,с.133-134;т.ІІ,625 – 628; Уикипедия – Стоян Христов./

Наумов, чорбаджи Христо – баща на В. и Ст.Христов./ виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,т.ІІ,с.625,628./

Наумова, Митра – майка на В и Ст.Христов. /виж: Гаджев,д-р Ив. История на...,т.ІІ,с.625./

Наумов, Лазо - роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Начев, Делйо – поляк в селото; заловен от Геле Търсенски и е заплашен да бъде убит, ако не му се предадат жена му и дъщеря му; арестуван от турската войска през ІХ.1902 г и изпратен в Костурския затвор, където бил жестоко бит. /виж:Георгиев, В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.113; Чекаларов, В. Дневник...,с.106./                                                               

Николов, Митре - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Николчев, Иван Манов – убит от андартите при засада на път за Лерин на 13 април 1908 г. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Нунчев, Тодор - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Панайотов, Душо - роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Панайотов, Стойчо – по време на Балканските войни е четник в Сборната партизанска рота при МОО,18.V.- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9.Македоно..., с.531./

Пандев, Марко Илиев – на 18.Х.1927 г. бил арестуван от гръцката полиция и жестоко бит; в края на месеца е принуден да  избяга в България. /виж:Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV,с.720./

Панджаров, Александър – от рода на Митре Влаха; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; избран за помощник войвода на Кономладския милиционен район. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Панджаров/Пангаров/, Атанас/Насо/ Николов –  брат на М. Влаха; заедно с баща си пренасят оръжие от Гърция в Костурско; по време на Илинденското въстание е в една от четите; взема участие в националноосвободителните борби и след Илинденското въстание в Костурско; установява се в България след Хуриета; по време на Балканската война е четник от Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г / виж: Архивни справочници, т.9. Македоно..., с.537.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.364; Чекаларов, В. Дневник...,с. 29,38,39,50,53,198,240; Дневник на костурския войвода...,с.139; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.46,48; Шклифов, Бл. Костурския говор…, с. 147./

Панджаров, Димитър Николов /Митре Влаха/ – роден през 1873 г.; в гр.Билища, Корчанско; по националност влах; самоук; овчар; през 1900 г. е четник при М.Лерински; от 1902 г. е войвода на чета; участва в многобройни сражения с турските войски и гръцките андарти; с трима четници попада на засада край с. Жупанишча; в сражението всички са тежко ранени; М. Влаха доубива другарите си, унищожава архивата и оръжието, и се самоубива на 22.ІІ. 1907 г. /виж: в.Реформи,1903-1904,бр.44; в.Вечерна поща,1907,бр1991; в .Ден,1906-1907, бр.1140,1141,1185; в.Телефон,1907,бр.148;в.Илинден,1922, бр.50; пак там, 1926, бр.8; в.Целокупна България,1941,бр.71,72; сп.Македоно-одрински преглед,1907, бр.30,с.471;пак там,бр.31,с.490;пак там,бр.36,с.566; сп.Ил. Илинден,1927-1928, бр.3,с.6; сп.Македонски вести,1935,бр.13; Борбите в Македония и...,с.834; Силянов, Хр.Освободителните...,т.І,с.458; т.ІІ,с.574.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.49,480,482; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; От София до Костур..., с. 136,138; Чекаларов, В. Дневник...,с. 29,32,33,38-40,44, 45,47,50,51,54,57,58,62,64, 69,73, 90, 101,107,109, 116, 117,122,124,140, 151,153, 154,156,177,179,185-189,210,211,229, 238,239,244,246,248,253-270,327,337,368-370; Дневник на костурския войвода...,с. 92,93,102,103,139,147,171,172,174, 192,195; Из архива на Гоце Делчев ...,с.412; спомени на Георги Попхристов http://www.promacedonia. org/gph/gph_14.html; http://www.promacedonia. org/gph/gph _21.html; Марков, Г. Хрупицко...,с. 222./

Панджаров, Наум – брат на Митре Влаха; един от участниците в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; загинал в сражение с турската войска в близост до гр. Гребена през 1902 г. /виж: Чекаларов, Дневник...,с. 29,38,39,50,53; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІІ./

Панджаров, Никола – баща на М. Влаха; един от участниците в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско. /виж: Чекаларов, Дневник...,с. 29,38,39,50,53; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.46,48./

Пандов, Лексо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Пандов, Нако – избягал с Павел Киров, да се спаси от наказание./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.55./

Пандов, Никола – член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на с.Кономлади; с четата си е в отряда на М.Николов. /виж: Дневници и спомени за...,с.154,216; Николов, Борис Й.Вътрешна...,с.123./

Пандов, Христо - роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Петков, Динко – наказан с бой заради женкарство. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.211./

Петрова, Мария – родена през 1913 г.; емигрира в САЩ през 1922г. с майка си; според Д. Литаксоу се била декларирала като македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Петрова, Стаса – родена през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1922 г., заедно с дъщеря си; според Д. Литаксоу се декларирала като македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

поп Димитър – екзархийски свещеник; член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 54./

поп Петър – дядо на Васил Котев. /виж: по сведения на Васил Котев, син на Траян Котев, цитиран в Уикипедия – Васил Котев./

поп Сотир Котев,– екзархийски свещеник; член на ВМОРО; ятак; председател на СК на ВМОРО; жестоко бит от турците преди Илинденското въстание; от побоя месото на краката му окапало; убит от гърците през 1913 г../виж: Николов, Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник..., с.210; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІ./

поп Христо Наков– гръкомански свещеник; член на ВМОРО и на СК. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник...,с. 55,151,211./

Попдимитров, Кърсто - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Попдимитров,Христо - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Попов, Доне – войвода на една от селските чети на с. Кономлади. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.136./ # възможно е информацията да се отнася за Андон(Доне) Котев

Попов, Георги – роден ок.1925 г.; рязан с бръснач по главата, защото говорил на български./виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.182,715./

Попов, Коле – четник в Котевата чета../виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.113,114./ 

Попов, Сотир - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Попов, Траян - селски първенец,подкрепящ българската църква и училище в родното си село./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24./

Попова, Велика – родена ок. 1903 г.; емигрирала в България; установява се да живее в с. Ново Кономлади; интервюирана от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския говор…,с.145 – 147./

Рочката, Наке – първият български учител в селото./виж: Николов,Б., Борбите в Македония.Спомени на...,с.10,24./

Саров, Кольо Пандов–  член на ВМОРО; обвинен, че не слуша ръководството, прибира разбойнически чети заедно с брат си Марко, за взаимоотношенията му  с Лазовица Траянова от Поздивишча; за да му бъде опростено се задължил да убие Коте Христов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 26,50,54-56, 74,77,125,151; От София до Костур...,с.138; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV./

Саров, Марко Пандов – член на ВМОРО; обвинен, че не слуша ръководството, прибира разбойнически чети заедно с брат си Кольо. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 54-56,125,151; От София до Костур...,с.138; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV./

Саров, Ристо - роден през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литаксоу  се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Сидеров, Атанас Димитров – заедно с баща си, дядо си са били завлечени в неизвестна посока от гръцка банда. / виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с. 715./

Сидеров, Димитър Йованов – заедно с баща си и сина си бил отвлечен в неизвестна посока от гръцка банда. / виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с. 715./

Сидеров, Йован – бил отвлечен от гръцка банда в неизвестна посока заедно със сина си и внук си. / виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с. 715./

Скульов, Кота - наказан с бой заради женкарство по заповед на Б. Сарафов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.211./

Спасо /Стасо/ – един от първите терористи на организацията  в Костурско; бивш пъдар; напуща четата ръководена от Ат. Петров и се отделя с Коте през 1901 г.; след това с Вельо и Иванчо напуща и Коте и се отегля в родното си село; прехраната му се осигурява от братята Марко и Кольо Пандови., които за да спасят селото от зулумите им , успяват да убият Вельо от Демирхисарско, Спасо (Стасо) избягва при Коте. /виж: Освободителното движение в Македония..., т.І,с. ХХVІІ/

Сърбинова, Олга - родена ок. 1910 г.; емигрирала в България; установява се да живее в с. Ново Кономлади; интервюирана от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурския говор…,с.145 – 147./

Темелков, Яне – роден през 1873 г.; убит в гората на 25.ІХ.1903 г, в момента , в който си събирал дърва за огрев./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Толев, Сотир - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Томев, Васил – член на ВМОРО; касиер на СК от 1902 г.; ходел с две патерици; бил отведен от турската войска в Костурския затвор. /виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.113; Чекаларов, В. Дневник...,с.106,113./

Томов, Сотир - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Трайков, Сотир – роден 1882 г.; поляк в селото; арестуван от турската войска дошла на екзекуция през 1902 г. и изпратен в Костурския затвор; четник от Преспанско – Костурската чета на П. Христов-Германчето, влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж:Четите...,с.62;Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.113./

Трайков, Търпен - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Траянов, Сотир –  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 25./

Тръпчев, Иван – роден през 1867 г.;  по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІІІ степен. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.736./

Тръпчевица -  бротовчедка на Траян; наказана от ВМОРО за извършено предателство и леко поведение. / виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.43-45.; Чекаларов, В. Дневник...,с.55-58; От София до Костур...,с.139./

Урдов, Стоян  – четник в Кономладската центрова чета по време на Илинденското въстание; загинал при с.Лаген,Леринско през Х.1903 г./виж: Дневници и спомени...,с.154,221./

Филев, Стасо - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Фотев, Георги – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1904 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

хаджи Сотир - член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.106./

Христо – аза; жестоко измъчван от турците преди Илинденското въстание да издаде къде има скрито оръжие в селото; обесван е с главата надолу. /виж:Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІ

Христов, Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3% D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Христов, Кърсто - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Христов, Петре - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Христов, Търпен - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Христов, Търпо Димитров – емигрантски активист в САЩ. /виж: Уикипедиа – Кономлади./

Христов, Цветко – деец на ВМОРО /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІ/

Цветков, Вангел – взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Цветков, Ламбро - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./

Цветков, Христо – роден между 1874 – 1877 г.; четник през 1900 г. в четата на Коте Христов; емигрира в България; завръща се в Костурско през 1902 г.; четник е в четата на М.Влаха преди и по време на Илинденското въстание; след въстанието остава в Костурско и заедно с М.Влаха  водят ожесточени сражения  с гръцките андарти; участва в сражението  при „Ножот”, Прилепско през 1907 г.; след сражението се отправя за райна си; ранен в сражението в което загива П. Кляшев в с. Дреновени на 31.7.1907 г., но остава в района до Хуриета; по време на Балканската война е войвода на чета № 25  , която е предвидено да действа в Битолски Демирхисар; доброволец в 13 Кукушка дружина  на МОО; през Междусъюзническата война е в отряда на В.Чекаларов; по време на Първата световна война е войвода на чета, в Моравската военна област; през 1921 г. се включва в дейността на МФРО; на 15.3.1923 г. санместно с четата на Ив. Филев води сражение с гръцки части в Корешчата, след коетосе изтегля в Албания;  присъединява се към националистическото крило на ВМРО /об/; умира през ІХ.1934 г. в с. Нови Чифлик, (Ново Кономлади) Светиврачко. /виж:в.Варненски новини,1934 ,бр.3699; в.Македонско слово,1934,бр.2; Борбите в Македония и ...,с.870; Иванов,В. Отрязаната..., с.24,63,73,74,84-86,96,101-104,107, 114, 116,  123 –126; Освободителното движение в...,т.І,с.ХLVІІІ; т.ІІ, с.ХLVІ; Силянов,Хр. Освободителните..., т.ІІ, с.594; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.48,398,410,411,414, 441,456,509, 510, 513,515,517,524,587; Четите...,с.89; Николов, Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24,32; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 679; Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.790; Чекаларов, В. Дневник...,с.187,188, 238,267; Дневник на костурския войвода...,с.112,116; Уикипедия – Христо Цветков./

Чебишев, Мелйо Гелев – четник от Кономладската центрова чета, която взема участие в похода на Костурчани до Прилепско по време на Илинденското въстание; загива в сражението при с.Лаген, Леринско. /виж:Дневници и спомени...,с.154,221;Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.291./

Челювица – майката на Стасе, която потвърдила за извършеното предателство от страна на Митревица в Костур. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.57./

чорбаджи, Васил /Васил Христов Наумов/ - син на Хр.Наумов и М.Наумова; по – малък брат на Ст.Христов; емигрирал в Австралия./ виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,т.ІІ,с,628./

Шанов, Дине – наказан с бой заради женкарство по заповед на Б. Сарафов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.211./

Шанов, Коле - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Янакиев, Георги – четник от Костурската чета на Хр.Цветков, която влизайки в Македония в началото на VІ.1907 г. се отправя за Прилепско и Велешко, за да подпомогне местните чети срещу сръбската въоръжена пропаганда; загива в сражението на “Ножот”./виж:Четите...,с.89./

Янев, Георги - роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литаксоу се е декларирал като македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Янев, Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание 1878/1879 г. като четник от първа чета под предводителството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0% B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

174.Янев, Димко - осъден на 5 г затвор под натиска на Каравангелис. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.34./