Костурски край - Кондороби

Кондороби/Кладорум, Кондорово, Кондораби, Клондороби, Кландорп/дн. Μεταμόρφωση

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на около10 км североизточно от Костур и на 2 км северно от Костурското езеро. На 4 км на север е село Тихолишча, на толкова на запад - Сетома, на 6 на югоизток – Фотинишча и на 8 на юг - Личишча. Намира се в Пополе кол.                                                                                                                                                   

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).

В Османския архив  под името Кладорум се съобщава селото и че в него живеят 59 глави на домакинства в края на ХV в.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г.  и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. е посочено с името Кондорово , в което живеят 58 домакинства и 210 жители българи.

Според статистиката на Шинас в с. Клондороби живеят 250 християни и има черква.

В картата на генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Кландорп.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Кондороби има 190 жители българи християни.                                                                                                                                                                                      

В началото на ХХ в. всички жители на Кондороби са под върховенството на Цариградската Патиаршия. Драгумис записва в дневника си на 14 юни 1903 г. за нападението над чифлика на Джафери от четата на Иван Попов.

То било нападнато по време на Илинденското въстание на 15.VІІІ.1903 г, а  след това било разграбвано и догаряно от башибозука няколко дни под ред. Населението се разпръснало по селата Маврово и Личишча. В сведението, което изпращат до чуждестранните консули в Битоля, ръководителите на въстанието в Костурско (В.Чекаларов, Л. Поптрайков, П. Кляшев, М. Розов и М. Николов) в селото са изгорени 30 къщи и посочват, че няма точни данни за убитите. Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолишча.

През 1904 г. селото е сред тези, които се отказват от Патриаршията и преминават на старната на Българската Екзархия, заедно със свещениците си. Но поради тази причина турската власт не разрешава през учебната 1904/1905 г. училището в селото да отвори врати.

По данни на секретаря на Екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Кондораби има 288 българи екзархисти.

На 2 май 1905 г. Вардас научава за убийството на гръкоман от ВМОРО.

В края на 1906 г. в селото било нападнато от андартите  на капитан Закас, в което било убити 5 екзархисти. На 30 ноември 1906 г. в. „Емброс” дава имената на загиналите, като обяснява, че „те са наказани за убийство на на техен съмишленик от българските банди”.Две седмици по – късно пак в същият вестник се появява съобщение, че всъщност са били наказани четирима схизматици от андартите на Закас. За това нападение над селото се споменава в документите на Битолското гръцко консулство, а така също и в спомените на митрополит Германос Каравангелис. По всяка вероятност Христо Силянов има това в предвид, като посочва, че през същата година селото пострадва от андартски нападения.

След 1908 г. в селото има и патриаршисти. Според спомените на Дота Камбурова в селото има 11 гръкомански къщи и двайсетина екзархийски преди началото на Балкансата война.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи

В Балканската война като доброволци в Македоно-Одринското опърчение се записват трима човека.

Кондороби попада в Гъриция след Балканските войни.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 212 ж., от които 108 мъже и 104 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно селище в община Тихолишча

Според Милойевич в селото има 75 къщи заселени със славяни – християни.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 182 ж., от които 78 мъже и 104 жени.

През 1928 г. в селото живеят 235 ч., от които 107 мъже и 128 жени, в т. ч. и трима бежанци заселили след 1922 г.

След 1919 г. 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото е извършено едно политическо убийство.

В 1932 г. са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.                                                                              

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 326 жители, от които 150 мъже и 176 жени.

След разгрома на Гърция от нацистка Германия през април 1941 г. в селото се установява българска общинска власт.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 345 човека, от които 300 българофони. По време на окупацията 24 жители на селото са проявили антигръцки настроения, заради, което са изпратени в затвора.

По време на Гражданската война в Гърция селото понася загуби - 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци с трима възпитатели, а голяма част от населението напуска селото.                                                                                               

Извършените ограбвания над селото по време на Гражданската война се изчисляват на над 5 милиона драхми.

През 1950 г. селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква „Преображение Господне“ която се намира на един хълм до селото в посока към Костурското езеро. Църквата има същия архитектурен модел като костурската „Богородица Кумбелидики“ и е също от ХІ в..                                                                                                   

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 189 човека.

През 60 – те години на ХХ в. в селото се създава младежката организация „Ламбракис”, която според сведение на ДС е промоаистко настроена.

Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на селото се споменават следните лица:

Алеков, Васил - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Ангелков, Сидо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Ангелков, Сотир - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Ангеликос – фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ангеликос, Х – изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ангелкос – пет фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ангелов, Никола Д. – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни е войник в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.31./

Ангелов, Стоян - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./

Ангелов, Христо - затворен в Битолския затвор “Котилхане”; осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./

Ангелу, Г – изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Василакис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Василев /Кондоробски/, Кочо  - четник в първата Костурска чета;  убил баща си като предател; емигрира в България; при завръщането си в родния край се удавил  в р. Саламбрия. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.94; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.607./

Георгиев, Христо - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./

Георгиев, Никола – един от ръководителите на Българо - македонския революционен комитет в годините на Втората световна война. /виж:Уикипедия -  Кондороби /

Гранчарис – две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гранчаров, Янко - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Гърчаров, Панайот - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Джафер(Джафери) – заможен турчин; събирал данни за движението на четите, заради което къщата му била нападната от четите на Ив. Попов и Н. Марковски; отбранявал се но изгорял заедно с къщата си преди Илинденското въстание /виж: Дневник на костурския войвода...,с.58,299-300; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йоану – три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йоану, Е – брутално измъчвана от полицая Нюню по време на гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йоану, Х - брутално измъчвана от полицая Нюню по време на гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кавалитци, Д. – жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Камбурис - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Камбурова, Дота – родена през 1902 г.; преслила се в България; установила се в Бургас; запис на нейните спомени е направен от Ек. Шклифова през 1982 г.; споменава се че братовчедка на майка и. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70-72./

Карациос - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Караянис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Караманидис, Т - изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Катерина – учителка в българското училище в селото през учебната 1910/1911 г.; родом от Прилеп. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70./

Кацамаки, М. - жестоко измъчван край Горенци по време на Гражданската война в Гърция, в следствие на което умира. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костов, Васил – затворен в Битолския затвор “Котилхане”, но не осъден след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./

Кърцанов, Петър – осъден на  затвор ; излежаващ присъдата си в Корчанския затвор и според властта е опасен елемент. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./

Кърцанов, Славчо – роден през 1894 г, , по време на Балканските войни е войник в 1 рота от 6 Охридска дружина, 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.397./

Ламбро – учител в българското училище в селото през учебната 1909-1910 г.; родом от Битоля. / виж: Шклифов, Бл. с.70./

Лексов, Христо – знаменосец на Блацкото центрово знаме по време на Илин-денското въстание./виж: Дневници и спомени...,с.72./

Лякопуло, Н. – жестоко измъчван край Горенци по време на Гражданската война в Гърция, в следствие на което умира. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мани - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Милонас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Митра – учителка в българското училище в селото през учебната 1911/1912 г.; родом от Прилепско. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70./

Миху - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мустакас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мухос, С - изтезаван край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папаянис, И. - изтезаван край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папаянис – пет фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Парцанис - седем фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петров, Д. - родом от Шестеово; учител в селото през учебната 1904/1905 г., на когото не е било разрешено да започне учебни занятия от турската власт. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.34./

Рукас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Салдари, Л - изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Салдарис, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Санакидис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сецоварци, Хр. – селски полицай; жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сопас, Петрос – гръкоман; убит през 1901 г. според сведение изпратено от митрополит Г. Каравангелис до Цариградската Патриаршия. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.120,121./

Стергиев, Атанас - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Стергиу, К - изпратена на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стергиу, Х - изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стериов, Васил - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, но не осъден след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./

Стериу - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стефиев, Христо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Стоянов, Сидо – селски чорбаджия; съученик на Б. Срафов в Солунската гимназия; отказвал да си закупи оръжие; било му наложено наказание бой с тояга и да закупи три пушки – една за себе си и две за бедни членове. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.200-201./

Стояну, Дамяно - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Траянос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фонетиотис - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фонетиотис, Т - починал след нанесеният му побой край гарата от страна на фашистите Н. Лякопуло и М. Кацамакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христов, Борис - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Христов, Кузо – роден 1882 г.; четник от Костурската чета на Кузо Попдинов; влиза в Македония на 10.ХІ.1904 г. /виж: Четите...,с.39./

Христов /Христев/, Сотир – роден през 1878 г.; с основно образование; земеделец; по време на Балканските войни е войник във 2 рота от 10 Прилепска дружина, четник в Сборната партизанска рота на МОО; неизвестно – 9.ІІІ.1914 г.; попаднал  в гръцки плен. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.758,778; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.51,91,114./

Христоу - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христу, Г. - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цолос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Циасопулос - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чачов, Филип – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Синсинати, Охайо; подпомогнал финансово за отпечатването на спомените на Ив. Михайлов, заедно с жена си Нада. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.15;т.ІV,с.14./

Чачов, Христо – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Синсинати, Охайо; финансово подпомогнал за отпечатването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.16;т.ІV,с.14./

Чачова, Дана – емигрирала в САЩ; установила се да живее в Синсинати, Охайо; подпомогнала финансово за издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.15;т.ІV,с.14./

Шеваров, Кузман - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Шистовари - изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шистоварис - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шопов, Киряко – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Ню Йорк; подпомогнал финансово за издаването на спомените на Ив. Михайлов. / виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15./

78.Янков, Дамян - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Костурски край - Клисура

Клисура /Влахоклисура/ дн. Κλεισούρα

Селото (в началото на ХХ в. е било градче) е разположено високо в северните склонове на планината Мурик в прохода между нея и Вич, свързващ Костурско и Леринско с Кайлярско.                                               

При преброяването от 2001 г. е представено като център на тогавашна едноименна община (дем), в която освен селото влиза и манастира  „Св. Богородшца“, префектура Костур (Кастория).

Основано е през ХV в. със сливането на пет влашки селища - Котори ди Лазия, Агру ал Кяку, Череши, Карджа и Гюра. Но е по-вероятно, семейства от тези села да се установили на това място и да са го основали, напушайки старите си поселища. За такъв вариант, относно създаването на градчето допуска и френският пътешественик Пуквил, който е минал през него през 1806 г., като дори уточнява, че те са се заелили при унищожаването на гр. Москополе през ХV в., и че на това място са се устновили 500 семейства. Но, не може Пуквил да не е бил наясно, че гр. Москополе е разсипан за първи път в края на 60-те години на ХVІІІ в., а се е превърнал в притегателен център за влашкото (аромънското) население през ХV в.

В османските данъчни регистри от 1481 г. е посочено като село със 76 семейства.

В една приписка на костурския свещеник Папааргириос се споменава клисурчанина Маркос Петрос Маркулис, който в1598 г. пострадва за вярата в Хрупишча и тялото му е хвърлено в р.Бистрица.

Османският пътешественик Евлия Челеби описва града в 1661 г.

Периодът между 1750 – 1880 г. може да се счита за Златният век на Клисура.

Около 1700 г. в Клисура е отворено първото училище, а по-късно през същият век са отворени още три, включително прогимназия.

През 1866 г. основното училище на Клисура изгаря заедно с библиотека притежаваща 2000 тома.                                                                                                  

По време на Гръцката революция манастирът „Св. Богородица“ дава убежище на негушкия въстаник Заферакис Теодосиу, а братята Зафира подпомагат финансово Ригас Велистинлис. Трима клисурчани са членове на  „Фелики етерия “.                                              

В края на ХІХ в. Клисура е процъфтяващо градче, център на самостоятелна нахия в Костурска кааза. Населението му се препитава предимно с търговия, кираджийство и скотовъдство. Търговски кантори на клисурчани има в Цариград, Виена, Букурещ, Яш, Одеса, Дрезден, Будапеща, Ниш, Панчево и Земун.

През втората половина на ХІХ в. в него се установява Апостол Маргарит и в 1868 г. отваря първото училище с преповадане на арумънски – „Основно училище на Влахоклисура” и с това в градчето се загнездва румънската пропаганда. То не е избрано случайно, защото Клисура, все още е притегателен център за влашките селища от Костурската, Анаселищката, Гревенската и Кайлярската каази. Тук А. Маргарит е преподавател до 1880 г.

В "Eтнография на вилаетите Андрианопол, Монастир и Салоника” издаден в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Клисура е посочено като градче с 1 000 домакинства и 3 100 жители власи.

В края на ХІХ и началото на ХХ в.  борбата между прорумънската и прогръцката патрия се изостря. В отговор на прорумънските действия са образувани три гръцки силогоса - „Омония“, „Пророк Илия“ и „Свети Маркос“. Последната е създадена през 1918 г.

В статистиката си Шинас през 1886 г., го описва като град, в който живеят 1000 семейства елино-власи, притежава три църкви, три хана с малък капацитет за преспиващи. В градът има добре уредени гръцки училища. Различни видове магазини.

Ст. Веркович през 1889 г. споменава за него, „че е населено само с куцовласи, и че от него са излезли много умни и богати хора, но днес е в бедност. Къщите са 650, а лятото живеят до 760 семейства. В Клисура има 60 – 70 магазина и два хана. Има две големи църкви.Тук стават и два пазара. Някои жители на това градче водят голяма търговия с европейските градове и даже имат собствени складове и кантори. Данъкът им е 35000 пиастри.”

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия градът е посочен с името Влахоклисура.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Клисура има 3 400 жители власи.                    

На 22 юли 1903 година Клисура е освободена от българските въстаници по време на Илинденското въстание. След въстанието Георгио Цондос /капитан Вардас/ образува в Клисура комитет, който да подкрепи гръцката борба за Македония.                                                                По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Клисура има 4 800 власи и в него работят три гръцки училища, в които в които се учат 300 ученика, обучавани от осем преподаватели, а също така има и две влашки училища с четирима учители и 50 ученика..                                       

Гръцката статистика от с.г. показва Клисура като градец с 3 700 жители гърци и 100 власи.                                                                                                                                                 Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 г. власите в града са 515 семейства, от които патриаршистки 500 и 15 „румънеещи се“.  

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Влахо-Клисура преди Балканската война има 900 влашки къщи. Според свещеник Златко Каратанасов къщите са 1000.                                               

След Балканските войни Клисура попада в пределите на Гърция, като преди това на 2 ноември 1912 е изгорена от турците - от 700 къщи оцеляват 300. Изгорена е и църквата „Свети Николай“, на чиято камбанария още на 5 октомври 1912 г. било окачено гръцкото знаме.

Двама жители на Клисура се запосват в редовете на Македоно – Одринското опълчение, като доброволци.

Според списъка от 1913 г. в Клисура живеят 3200 жители, от които 1658 мъже и 1542 жени.

Започва постепенна миграция към градовете, Румъния и отвъд океана която силно сваля числото на жителите на градчето.                                                

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич през 1920 г. градчето наброява 700 влашки къщи.

Преброяването от същата година отчита, че в него живеят 1477 жители ( 658 мъже и 819 жени) или 380 семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в Клисура живеят 1346 човека. Не е настанен бежанец след 1922 г., и че 621 жители на града се установили да живеят в други населени места.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в него живеят 1194 жители, от които 584 мъже и 616 жени. Сградния фонд е 404 сгради.

По време на Втората световна война партизани на ЕЛАС убиват трима германски войници и за отмъщение на 5 април 1944 г. са убити 246 души, а 160 къщи са изгорени. В 1945 г. в градчето има 1 300 жители, от които 1 250 „с гръцко национално съзнание“ и 50 „румънеещи се“. По-късно Клисура пострадва и в Гражданската война. 

Преброяването от 1951 г. отчита, че населението в Клисура е останало 750 жители. 

Надморската височина, на която е разположено селото е 986 м.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове  като жители се споменават следните лица:

Антула, Константин С. – роден 1819 г.; занимава се с търговияц установява се в Белград; избиран е за народен представител; умира през 1886 г. /виж: Уикипедия – Клисура./

Аргиропуло, Аспасия – по баща Папапетру; омъжва се за д-р Йоанис Аргиропулос през 1886 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропуло, Ифигения - дъщеря на Аспасия и Йоанис. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропулос, Йоанис – роден в Богатско; в средата на 80 – те години на ХІХ в. се установява като лекар в Клисура; ръководител на местният комитет създаден по инициатива на Г. Цонтос през 1904 г.; в навечерието на клането в с. Загоричане предупреждавал жените да се откажат от българския си корен, за да не бъдат изклани; бил е хвърлен в затвора от страна на турската власт, за да бъдат прикрити следите посочващи разбирателството между турската власт и андартското движение /1905-1909/; умира през 1920 г. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.30; Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 84; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; ΑΦΙΕΡΩΜΑ:Ο ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΙΑΤΡΟΣ ΙΩΑΝΝΗΣ ΑΡΓΥΡΟΠΟΥΛΟΣ(1852-1920) ./

Аргиропулос, Георгиос - роден през 1896 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1969 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропулос, Димитриос - роден през 1904 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1937 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропулос, Константинос Йонис – роден през 1887 г.син на Аспасия и Йоанис; завършва местното училище през 1903 г. и продължава учението си в гимназията Цотули в Кожани;  по – късно продължава да учи медицина и фармация в Атинския университет; живее в Солун, където умира на 7 февруари 1984 г. / виж: Αφών Κυριακίδη, Ένα πρότυπο αυτοδιοικούμενης κοινοτικής εκπαί­δευσης, εκδ. Οίκος, Θεσσαλονίκη 2001, σ. 489; Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропулос, Милтиадис - роден през 1900 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1978 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Аргиропулос, Харилаос – роден през 1891 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1952 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./

Безас, Димитриос – андартски деец; шпионин от 1903 г.; работил с Ламброс Коромилас, Маврудис Героянис и Георгиос Хадзианестис. /виж: http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=233&&show=1./

Беза, Марку – роден през 1882 г; завършва Румънския лицей в Битоля, а по-късно - Филологическия факултет на Букурещкия университет; от 1906 г. започва работа в румънското посолство в Лондон; като дипломат във Великобритания изучава модерната английска литература; между 1931- 1939 г. е генерален консул на Румъния в Йерусалим; румънски писател; починал през 1949 г. /виж: Cuvata‎, Dina. Scriitori armãneshtsã, Scopia 2001, p. 12-13 /

Бербери, Симион роден 1871 г.; завършва Румънския лицей в Битоля през 1889 г.; завършва медицина; работи като вицеконсул в румънското консулство в Битоля, като същевременно практикува и медицина. /виж: Уикипедия – Клисура- Симион Бербери./

Вадраханис, Йоанис – подръжник на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Влахов, Христо – роден през 1877 г, неграмотен; мелничар; по време на Балканската война е войник в 4 рота от 5 Одринска дружина на МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г /виж:Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.129./                                                                              

Вуцияс, Константинос Сарифас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; избран за касиер при формирането на гръцкия комитет през декември 1904 г. / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Вучо, Джордже – роден през 1854 г.; търговец в Белград, където и умира през 1909 г. /виж: Уикипедия – Клисура./

Георгиев,Петър –  роден 1885 г.; четник от Битолската чета на Лука Джеров, влязла в Македония на 1.VІІІ.1907 г./виж:Четите...,с.95./                               

Георгиадис, Александрос – през 1902 г. заминава да работи в Суровичево; там се включва във въоръжената гръцка пропаганда, като служи за връзка между комитетите в Лехово и Клисура;  през 1907 г. взема участие с  четата на капитан Папаставрос ( Мавроматис) в сражение край Лехово; по късно в четата на Н. Андрианаки взема участие в нападенията над с. Вишени и с. Лесковец (Леринско); има принос в унищожаването на мюдюрина на гр. Невеска Зенел бей и на турската банда на Кара Али; продължава да служи на гръцката организация  до Балканската война. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./

Гига,Никола – роден ок. 1872 г.; осъден на 15 г.  затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./     

Дарварис, Димитриу – роден през 1757 г. в семейството на богатия търговец Никола Дарварис; първоначално и самият той се отдава на търговия, но по - късно се обръща към преподаване и писане; учи класическа филология в Будапеща и Лайпциг и философия в Хага; преподаява в Земун и Виена, където се установява с четиримата си братя;  участва в издаването на „Ермис о логиос”; умира през 1823 г. /виж: Уикипедия – Димитриу Дарварис./

Дарварис, Йоан – брат на Димитриу и син на Никола; занимавал се с търговия в Земун; той е, който подкрепя брат си да продължи да се учи. /виж: Уикипедия – Димитриу Дарварис./

Дарварис, Николай – богат търговец; имал складове в Земун; баща на Димитриу Дарварис. /виж: Уикипедия – Димитриу Дарварис./

Дино, Н. - вземал участие в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско, преди Илинденското въстание; издаден от поляка Симо и е арестуван, заедно със сина си. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./

Дино, Фани Н. – вземал участие в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско, преди Илинденското въстание; издаден от поляка Симо и е арестуван, заедно с баща си. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./

Зафира – братя ; подпомагали финансово Ригас Велестинлис.   /виж: Уикипедия – Клисура./                          

Каделкос, Йоанис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; убит е през ноември 1905 г. от чета на ВМОРО по пътя между Айтос и Лерин. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./

Кики, Никола Д. – роден на 13.8.1841 г.; занимавал се с търговия; установил се в Белгарад; благотворител; починал на 22.2.1918 г. /виж: Уикипедия – Клисура./

Кики, Никола П. – роден 1807 г.; установява се в Белград; търгонец и благотворител; починал 1873 г. /виж: Уикипедия – Клисура./

Кокотас, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./

Костов, Аргир – роден през 1891 г.; неграмотен; гарсон; по време на Балканските войни е четник в Струмишката чета и войник във 2 рота от 15 Кукушка дружина при МОО, неизвестно – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.370./                                                           

Костопулос д-р - родом от Битоля, живеещ в Клисура. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)./

Кянтос, Георгиос К. – учител; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; през 1904 г. се среща с Павлос Мелас и другите трима сапътстващи го офицери, определени за действия в Западна Македония; избран за секретар на местният комитет. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Леку, Георгиос - подръжник на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Манос, Николаос - избран за помощен член при сформирането на местният комитет на гръцката въоръжена пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Маркулис, Маркос Петрос – през 1598 г. бил хвърлен от моста на р. Бистрица в гр.Хрупишча от турците. /виж: Уикипедия – Клисура./                                                                                          Мона, Никола – роден 1884 г.; четник от влашката чета на Александър Кошка, която е предвидена да действува в Западна Македония; минава границата с Турция на 27.ІV.1907 г.; загива в сражение с турската войска 28.VІ.1907 г. /виж:Четите...,с.83./                                                                                           Нану, Симота – роден ок. 1864 г.; богаташ; отвлечен от Караливанос за откуп през 1899/1900; осъден на 10 г. затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35; Чекаларов, В. Дневник...,с350./       

19.Наслас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; убит от ВМОРО на 30.9. 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82;  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.78, 126,127./

Неса, Николаос - подръжник на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Неса, Янакис - подръжник на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Панайотов, Никола - осъден на 10 г. затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./   

Панайотопулос, Андреас – член и ръководител на комитета на гръцката въоръжена пропаганда в Клисура през 1904 г.; през лятото на 1912  г. оглавява  чета съставена само от критяни, с която действа в Морихово; по време на Втората световна война е привърженик на организацията на Георгиос Пулос, която се противопоставя както на ЕЛАС, така и на българската паравоенна организация „Охрана”. /виж: Уикипедия – Андреас Панайотопулос; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82;Георгиев, В. и Ст. Трифонов Гръцката и сръбската пропаганди..., с. 246 ./

Панайотопулос, Димитриос  ( капитан Цикас) – по малък брат на Андреас; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва първоначално като андарт, а после израства до ръководител на чета, действаща в района на Костурско и Кайлярско . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Панайотопулос, Констандинос –  по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец в Енидже – Вардарска кааза; включва се от 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Папа, Георги – учител в румънското училище; противник на Й. Аргиропулос. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

папа  Георгиос Пападулас – по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Папагригорис – свещеник; оставил приписка за Маркулис. /виж: Уикипедия – Клисура./

Папапетрос, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Пацас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на комисията за местна отбрана и сътрудник на гръцкото консулство в Битоля. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Пацас, Георгиос Й. – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация и участва във въоръжената милиция; избран за съветник в местният комитет при неговото сформиране през декември 1904 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82 ; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Пациос, Йоанис – по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец от четата на А. Панайотопулис; загива в сражение край с. Турие през 1906 г . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Пиндос, Николаос - избран за помощен член при сформирането на местният комитет на гръцката въоръжена пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Пиндос, Ташулас - подръжник на елинизма в Клисура; избран за помощен член при сформирането на местният комитет на гръцката въоръжена пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

поп Николау Попеску /Папафлесас/ - ръководител на румънската партия в Клисура в края на ХІХ в; успява за издейства разрешение от турската власт да се чете поред на гръцки и румънски в черквата „Св.Николай”. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Сявас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Симо –  бивш поляк в Бобишча; преносвач на оръжие от Гърция за Костурско; хванат от турската власт и извършил предателство, според което са арестувани хора от Костурско. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.614./

Станкас /Стасинопулос/, Димитрис / капитан Мизас/ - роден 1864 г.; член и ръководител на комитета на гръцката въоръжена пропаганда в Клисура през 1904 г.; андартски капитан по време на гръцката въоръжена пропаганда; Каравитис го цитира като един от власите от Клисура взели участие в „Македонската борба”; починал 1951 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82; Уикипедия – Димитриос Станкас ./

Стефики, Анастас /Ташула/ - привърженик на А. Маргарит;кмет на Клисура през 80-те и 90-те години на ХІХ в.; противник на Й. Аргиропулос. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./

Танасов, Коте – взема участие в Кресненско-Разложкото въстние от 1878 – 1879 г., като четник в чета № 1 под командването на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Торнивукас, Константинос – деец на гръцкия комитет в Солун. /виж: Уикипедия – Клисура./

Тотас (Цициос), Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация от 1904 г.;  изпълнявал е ролята на куриер между отделните андартски сили; убит през 1906 г. от ВМОРО в Леринско . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Фанопулос, Петрос - по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец от четата на А.Панайотопулос;  убит е от турците през 1909 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Фоти, Йон – роден на 11.10.1887 г.; завършва румънския лицея в Битоля; учи философия  в Букурещкият университет; сътрудничи на редица вестници и списания, както в Румъния, така и в Гърция; писател и преводач; починал през 1946 г. /виж: Уикипедия – Клисура - Йон Фоти./

Чолакис, Петрос - по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец от четата на Г. Цондос;  убит е в манастира „Св.Врач”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./

Шериф бей – албанец по народност; мюдюрин в Клисура в края на ХІХ в.; симпатизиращ на революционното движение на българите. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)./

66.Янев, Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстние от 1878 – 1879 г., като четник в чета № 1 под командването на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8