Госно (Госна, Госнон, Госну, Госини) дн. Λαχανόκηποι
фрагмент от картата на Австроунгарският ГЩ
 |
| р. Голешово и част от селото днес |
Селото се намира на 12 км югозападно от Костур и на 5 км
западно от Хрупишча, на левия бряг на р. Голешово (на картата на Австро-Унгарския
ГЩ, реката е записана и като Госно).
При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно
в тогавашната община
(дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур
(Кастория).
За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър
от 1530 г. под името Госна, с 29 пълни, 7 непълни (или ергенски) и 3 вдовишки
християнски домакинства. Средствата, които селото внася в държавната хазна са
3392 акчета.
Според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. в с. Госно има 7 мюсюлмански и 12 християнски
пълни домакинства и 10 непълни домакинства, от които едно е мюсюлманско.
Липсата на сведения за бащинии, навежда на мисълта, че селото е създадено след включването
на Костурско в пределите на Османската империя. В селото по това време се
отглеждат лозя. В държавната хазна от селото влизат 4000 акчета.
В Османски данъчен регистър от 1636 г., в който са посочени
само християнските семейства, срещу селото е записано, че се състои от 5 пълни
християнски домакинства. Посочено е още, че селото е подчинено на Мехмед ага,
кетхюда на Абдюлаки паша. Днес е трудно да се каже дали пълни домакинства са
били пренасочвани към пустеещи „мъртви” земи в пределите на Османската империя,
но по всяка вероятност това е факт, тъй като за 30-40 години (изключвайки
естествения прираст), те намаляват с 10. Не е ясно и през 1636 г. дали това
свеждане до 5 е в резултат на приемането на исляма, или от пренасочване на
ресурси.
 |
| гробищната черквата "Св.Николай" строена през 19 в. |
За момента не е ясна съдбата и на приелите исляма, та в края
на ХІХ в. Госно да е чисто християнско село.
В Пловдивската статистика селото е записано като Госна и се
състои от 25 къщи, в които живеят 82 българи.
Според Схинас през 1886 г. село Госнон наброява 200 жители
християни.
В картата на Генералния щаб на Австроунгарската армия селото
изписано като Госно.
В статистиката си Ростковски също посочва селото под името
Госна, което се състои от 22 къщи, в които живеят 112 славяни патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов в селото има 152 жители
българи и се намира в Хрупишката нахия.
 |
| изглед от селото днес |
В началото на ХХ в. населението на Госно е под
върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на
Българската екзархия – Д. Мишев през 1905 г. в Госно има 240 българи
патриаршисти - гъркомани и в селото работи гръцко училище, в което учат 20 деца
и има един учител. Гръцката статистика от с.г. показва Госно като село с 200
жители гърци.
Според Драгумис през 1903 г. край селото са убити шестима
мюсюлмани от близкото село Забърдени. В дневника си В. Чекаларов си е записал:
„4 юли – Старичанска кория – петък …
Вечерта слезнахме всички во селото… и свикахме селяните на общо събрание.
Дойдоха от Госно и Лудово членовете от комисиите и тия присъстваха на
събранието…Попов стигна со дружината си и ни съобщи, че на пътя заловили седем
души турци от селото Забърдени… Зехме ги и така ги занесохме во гората
Стариченска… 5 юли – Стариченската кория – събота …Сбрахме всичките войводи
около мене, а именно: Попов, Митре, Стерио, Кольо Добролийски, Биолчев, Георги
Христов, Пандо и аз и решихме съдбата на тия днешни жертви. Седемтех турци
забърденци да се занесат близо при Хрупища и тамо всички да се убият…” На 6
юли Стерио Ташков докладва, че са убити на пътя близо до Хрупишча, но тава не
изключва и да е близо и до с. Госно. Но всъщност единият е починал в
последствие от ранните си. От цитираната част от дневника на В. Чекаларов става
ясно, че в селото е създаден комитет на ВМОРО
В архива на Вардас, село Госну е посочено, че се състои от
16 фамилии, от които две са екзархистки, със 132 жители, от които 16
екзархисти. Тази ценна само по себе си информация, води до въпросът: „Кой греши
– Вардас или Мишев?”
Макар, че селото е обявено за Патриаршистко, на 12 април
1907 г. капитан Закас иска от жителите на селото да потвърдят своята вярност
към Костурския владика. Повод за това искане са дали или появили се публикации
в гръцката преса, че селото се състои от фанатизирани екзархисти, или за
настъпили процеси сред неговите жители, днес е трудно да се каже. Но, няма огън без дим,
тъй като на 1 юни с.г. гръцкия консул в Битоля – Димарас докладва на Външния
министър на Гърция, че влиянието на Патриаршията в Госно е възстановено.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ чифлик Госно преди
Балканската война има 30 български къщи и административно спада към Нестрам
кол.
 |
| само стопанските постройки напомнят за кирпечените къщи |
Според Георги Христов една част от населението на
селото се е занимавало с градинарство. Б. Милойевич потвърждава
написаното от Г. Христов. Той посочва, че местата около р. Голешово са
превърнати в бахчи, на които се отглеждат водолюбиви култури, предимно
царевица. Произведената стока от селяните била насочена главно за пазарите към
Нестрам и Биглишча, но не бива да се изключват и тези на близките Хрупишча,
Костур и Лепчища.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
В преброяването през 1913 г. с. Госнон е наброявало 121
жители, от които 59 мъже и 62 жени.
През 1918 г. селото е обявено като съставно към
Стариченснската община под името Госини.
След 1919 г. - 1 жител на Госно емигрира в България по
официален път.
Милойевич го посочва като село с 50 къщи със славянско
население.
При преброяването през 1920 г. в селото живеят 161 жители,
от които 86 мъже и 75 жени.
През 1926 г. селото е прекръстено на Лаханокипи и
продължава да се води към Стариченската община.
В селото не са заселвани бежанци след 1922 г. и през 1928 г.
селото наброява 196 жители, от които мъжете и жените са по равен брой 98. Само
4 от жителите са от друго населено място.
Статистиката от 1932 г. посочва, че в селото има 23
семейства и всички са славяноговорящи.
Населението през 1940 г. е 264 човека, от които 141 мъже и
123 жени.
През март 1943 г. четата на „Охрана” от с. Старичани,
организира поход към селата Жужелци, Лудово, Госно и Брешчани, с цел да създаде
чети или да привлече „комити”, като им бъде раздадено оръжие, за да се борят
против партизаните. Според М. Фотев, при отказ от страна на селяните от тези
села, те били жестоко бити. При тази акция, най-тежко пострадал попът на
селото, който бил застрелян без съд в Костур.
От 6 юли до 16 август 1943 г., макар селото да не е
споменато, попада в района на прочистване на партизанското присъствие от страна
на италиански военни части от Костурския гарнизон и чети на паравоенната
организация „Охрана”. Липсват сведения да има пострадали от селото. Но е
възможно тогава да е превърната в руйни предполагащата се за средновековна,
черквата „Св.Лука”. По всяка вероятност 15 жители на селото вземат участие в
редовете на ЕЛАС, които по-късно лежат в гръцките затвори в периода 1945-1949
г.
Статистиката от 1945 г. установява, че в селото живеят 273
човека, от които 140 са славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция (1946-49 г.) в
селото се създава диверсионна група, подпомогната от местната организация на
НОФ, с цел да нанася удари в тила на монархическата армия. Макар че към
9.2.1946 г. в сведението си до ръководството на НОФ Паскал Митревски да посочва,
че селото което спада към район Хрупишча не е организирано.
През този период - 15 души от Госно загиват, а 25 души
емигрират в социалистическите страни.
Преброяването на населението извършено през 1951 г. отчита,
че в него живеят 268 човека.
Надморската височина на която е разположено селото е 704 м.
В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като
жители на това село се споменават следните лица:
Абдулах, Махмуд - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
безимотен; възможно да е брат с Ферхад и Хюсеин, но е възможно просто
родителите да са им приели исляма. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Абдулах, Ферхад - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Абдулах, Хюсеин - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен, по всяка вероятност брат на Ферхад.
/виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Абдулах, Хюсеин - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на
чифлик с обработваема площ, за която
са нужни един чифт волове в землището на селото, но също така е
отбелязано в регистъра, че е и дърводелец.
/виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Адамапулос – фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh
_e.html./
Алемшах - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на
чифлик с обработваема площ, за която
са нужни един чифт волове в землището на селото; не е жител на
селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Бацелос - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.
html./
Бацелос, Т. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Буциадис - фамилия живееща в съвременното
село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_
e.html./
Васил хаймана - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Вълкашин, Демур - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Вълкашин, Кирко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Гака, Г. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./
Гакис - фамилия живееща в съвременното
село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Гоудис – три фамилии живеещи в съвременното
село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Гранциос – четери фамилии живеещи в
съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Гранцос – три фамилии живеещи в
съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria
_gh_e.html./
Гранцос, А. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Гранцос, Н. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Гранцос, Т. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Демур, Поло - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Димитри, Велко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Динадис – три фамилии живеещи в
съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria
_gh_e.html./
Динадис, А. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция , за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Динадис, Е. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Динадис, Н. – измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Зармпос – две фамилии живеещи в
съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria
_gh_e.html./
Заркос, А. - измъчван и преследван от властта по
време на Гражданската война в Гърция, за това че е вземал участие в
съпротивителното движение, а също така и лежал в затвора. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Йорги, Петко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Йорги, Стоян - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Йорго, Болто - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Йорго, Мето - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Йорго, Поло - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Канцадис - фамилия живееща в съвременното
село. /виж:lithoksou.net/kastoria_gh_e.
html./
Караянис –
шест фамилии с това име живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Караянис, В. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за
това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Киро, Стоян - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Ковач говедарят - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./ # водещият регистъра е отбелязал
хаймана
Коста, Михаил - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Куроу –
шест фамилии с това име живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Мар /Яр/, Дудо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Никола, Яни - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Папас -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Папас, Н. –
лежал в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Папас, С. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за
това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Паппас –
шест фамилии с това име живеят днес в съвременното село. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папалазару -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria
_gh_e.html./
Паламбру, Х. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за
това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папахристос –
две фамилии живеещи в съвременото село. /виж:
lithoksou.net/ kastoria
_gh_e.html./
Папахристоу, А. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция,
за това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пейо, Димко - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Пейо, Петко - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Пиплиос -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: http://lithoksou.net/ kastoria
_gh_e.html./
поп Христо – арестуван през март 1943 г. от четата на „Охрана” от с.
Старичани и откаран в гр. Костур, където бил разстрелян без съд и присъда, за
това че отказал да проагитира съселяните си да се организират за борба против
партизаните. /виж: Миноски, д-р
М. МИНЧО ФОТЕВ и
националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на
Македонија (1941-1949)…,с.38../
Руселис (Руселиев), Филипос (Филип) –
участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация; член на
селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сакавитис (Сакавитов), Антониос Антон) -
участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сакавитис (Сакавитов), Атанасиос (Атанас)
– участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сакавитис (Сакавитов), Василиос (Васил) –
участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация; член на
селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сакавитис (Сакавитов), Григориос (Григор) –
участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сакавитис (Сакавитов), Христос (Христо)– участник в
гръцката въоръжена пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сефер, Мехмед - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Ставридис – две
фамилии има днес в селото. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./
Ставридис, Г. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за
това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ставридис, П. -
измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция,
за това че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стоян, Йорги - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Стоян, Янина - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./ # не е ясно тук дали така трябва да
се чете това име или като Стоян дошъл от Янина.
Филиадис -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.
html./
Фусеас -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.
html./
Хайдар, Иса - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като жител на селото; безимотен. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Хайдар, Насух - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Хасан, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438
./
Христ, Киро - в Османски данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./
Христидис -
фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.
html./
 |
| Христо Чаушев |
Цаушис (Чаушев), Христос (Христо) -
участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация;
по-късно се включва в четата на Лазар Апостолов, в която става подвойвода; през
1908 г. оглавява собствена чета и действува съвместно с Петрос Манос и Стефос
Григориу в Костурско и Леринско; убит е през 1944 г. от членове на паравоенната
организация „Охрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ. 72 – 73,85;
Παπακυριακόπουλος Π. Ιωάννης, Βούλγαροι και Ιταλοί εγκληματίαι πολέμου εν
Μακεδονία, Αθήνα, 1946, Επαναδημοσίευση, Αναστατική
έκδοση, Εκδόσεις Πελασγός, Αθήνα 2001, σελ. 71./
Циамис, Христос - участник в гръцката въоръжена
пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
76.Янцос –
две фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./
Няма коментари:
Публикуване на коментар