Долно Папратско дн. Κάτω Πτεριά
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото е разположено на 21 км западно от гр.Костур, в
северното подножие на пл. Гълъмбица (Алевица).
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Четирок
(Месопотамия), префектура Костур (Кастория).
 |
| черквата "Успение Богородично" в селото |
За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. и според него то се дели на две махали – Г. и Д. Папратско.
Махалата Долно Папратско се състои от 19 пълни и 8 непълни (неженени мъже)
християнски домакинства. Липсата на регистрирано потомство на духовно лице,
което да е навършило години, за да бъде записано, като непълно домакинство, навеждат
на мисълта, че то е създадено около десетина години преди съставянето на
въпросния документ. Свещеникът е записан по гръцката норма „папа” и по всяка
вероятност е обслужвал и двете махали.
Като се има в предвид, че са признати 7 бащинии, то за
разлика от други села в Костурско, за които можеше да се предполага, че са
съществували преди да попаднат под турска власт. То по всяка вероятност на
населението на Долно Папратско е било дадено някакъв специфичен статут. През ХV - XVII в. по
течението на реките Белица и Бистрица и техните притоци е имало специални хора
натоварени с търсенето и събирането на златоносен пясък от тях. Счита се, че
към края на XVII
в. и в началото на следващият започва
процес на западане и отказване от неговото търсене. Но е възможно този процес
да е започнал и по-рано. Само по този начин бихме си обяснили премахването на
бащиниите в селото (в махалата). В землището на селото по онова време е имало
общо 5 воденици (две с два долапа и 3 с по един долап). Приходът, който внася
селото общо в държавната хазна е 15500 акчета.
В Османски данъчен регистър от 1636 г., в който са описани
населените места в Хрупишка кааза, в които има християнски домакинства, името
на селото не се среща. Възможните обяснения за това са или временно селото да е
прехвърлено към Костурска кааза, или че към него момент в селото (с двете
махали), да е само мюсюлманско. Има евентуално и трета възможност, да е
обезлюдено, но е малко вероятно.
Кога за първи път двете махали се обособяват в отделни
селища е трудно да се каже за момента. Също така е трудно да се каже и кога
точно се променя статута на селото и то е превърнато в чифлик, за разлика от Г.
Папратско.
 |
| изглед от днешното село |
Като такъв го посочва единствено Б. Милойевич, но
поднесената информация от него, ни кара да му се доверим. Беят живеел в
Лесковац, Албания. Авторът дава интересни подробности относно отношенията между чифлигари и чифликчия. На
новопристигнал работник в чифлика, беят се задължавал да му построи къща със
селскостопанските постройки и да му осигури зърно, както за посев, така и за
прехраната на наетия работник (чифчия) и евентуално на цялото му семейство.
След прибирането на реколтата, работника бил длъжен да отдели 1/3 от добива за
бея, а останалите 2/3 оставали за него, но в тях се включвало и семето за
следващия посев. В последните години на робството вместо всеки чифчия да дава
полагащия се дял на бея, цялото село се задължавало да му плати 150 т.лири
годишно.
Относно строежа на къщите, което било характерно само за с.
Д. Папратско, Б. Милойевич пише, че зидът на жилищната сграда и на
селскостопанските постройки (отнася се за всяка къща) е цялостен, тъй както и
покривната конструкция. Зидовете са от камък, за разлика от съседните нему села,
които са от керпич. Броят на селскостопанските помещения свързани с къщата
стигали до шест. Селото е било купно (сбрано).
По течението на р. Белица (според Г. Христов Марков селото
се намира на Четирската река) от селото до Ошени нивите в равнинната част са били
засети с царевица и пшеница, а по планинските скатове с лозя.
В края на ХІХ в. селото е част от Хрупишката нахия на
Костурска кааза, заселено с християни. Опирайки се на хипотезата, че към 1636
г. цялото население е мюсюлманско, то именно след тази година да е обособено
като чифлик и неговият собственик, да е набирал работна ръка, според
споменатите по-горе условия. Този процес се запазва до края на ХIХ и началото на ХХ в., тъй
като тогава в селото се заселва един род от с. Кърчишча и един сирак от Ново
село (Новоселяни), Костурско.
Името на селото се споменава в Пловдивската статистика, но
дали само данните за вероизповеданието или и тези на къщите и населението са
сгрешени, е трудно да кажем. Според нея селото се състои от 20 къщи, в които
живеят 57 мюсюлмани.
Схинас го споменава в своята статистика от 1886 г. като
описва и двете селища, като казва че горе на хълма живеят повече от 60
мюсюлмански семейства, а долу в ниското живеят 15 български семейства, които
притежават две воденици.
Веркович в своята статистика го посочва като помашко,
състоящо се от 96 къщи и 118 жители (мъже).
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено като Д. Папратско.
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото
наброява 105 жители българи – християни.
В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко село.
До Балканската война населението остава лоялно към
Цариградската патриаршия.
Няма данни селото да попада в обсега на ВМОРО и по някакъв
начин населението да е съпричастно към Илинденската епопея.
 |
| черквата и изглед към къщите от днешното село |
Секретарят на Българската екзархия през 1905 г., го посочва,
като патриаршистко – гръкоманско село с 88 жители.
Гръцката статистика от с.г. пък го представя като гръцко
село със 75 жители.
Селото не попада полизрението и в структурите на гръцката
борба за Македония.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Долно Папратско преди
Балканската война има 15 български къщи.
След Балканските войни селото е включено в пределите на
Гърция.
В списъкът от 1913 г. е посочено населението на двете
селища, което е общо 442 жители, от които 245 мъже и 197 жени.
През 1918 г. двете селища са обявени като самостоятелна
община.
Според Милойевич в Долно Папратско е имало 12 славянски –
християнски къщи.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 103 човека.
В статистиката на Македоно-Българският Централен комитет в
САЩ селото е записано като Папрацко, където живеят 185 българи и 125 турци.
След 1919 г. само един жител по официален път емигрира в
България.
През 1926 г. селото е преименувано на Като Птерия.
Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и
то достига до 113 жители, в селото не е настанен нито един бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. от общо 18 семейства – 13 са
с българско самосъзнание.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало
до 194 жители.
Според Минчо Фотев в края на март или в началото на април
1943 г. въоръжените чети на „Охрана” от селата Четирок и Добролишча, предвождани
от Пандо Макриев и Кузо Кирязовски, наред с Дреничево, Цакони, Граче са
нападнали (по-точното е посетили) и Долно Папратско. Селяните били насилвани да
се въоръжат и да се включат към тях, за да се борят против партизаните и НОД
срещу окупаторите по време на Втората световна война.
Според статистиката от 1945 г., където двете села са
посочени като едно цяло и в него живеят 511 души, от които 91 са
славяноговорящи.
Селото, макар и с 91 славяноговорящи не попада в структурите
на НОВ, според сведение на Паскал Митревски от февруари 1946 г.
Но до края на Гражданската
война в Гърция това може да е станало при общата мобилизация на ДАГ. Защото не
може по друг начин да се обясни, че цялото население избягва в Албания и от там
е отправено към други социалистически страни. Официално един от жителите му емигрира
за САЩ през 1949 г.
Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.
В документи като жители на това село са посочени следните
лица:
Богдан, Пейо - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Велян, Кочко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Вистар, Димитри - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Властар, Райко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Димитри, Петко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Димо - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Донко, Думко - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Драгия - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Йорги, Калуджа - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Йорго, Васо - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Йорго, Панко /Янко/ -
споменава се като глава на домакинство
и жител на м-та Д. Папратско в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Йорго, Петко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Мара - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственичка на бащиния,
която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Марко, Проян /Троян/
- споменава се като глава на домакинство и жител на м-та Д.
Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Мато, Йован - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Мато, Димитри - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен; шивач (терзия). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Мелко, Янко /Матко,
Панко/ - споменава се като глава на домакинство и жител на м-та Д.
Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414.8
Мило, Йован - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Мило, Михайло - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Мице, Пройко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Пано, Атанас - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Пано, Петко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
папа Йорги - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Пейо, Димитри - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Пейо, Колйо - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Петко, Михал - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която след неговата смърт е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Петко, Пано /Мато/ - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Петко, Райко - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Прогон - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която след неизвестни обстоятелства е наследена първоначално от Янко, а след това
от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Пройко, Йован - споменава
се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Пройко, Райко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 415./
Райко, Петко - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Тано, Пейо - споменава
се като глава на домакинство и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Христо - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която след неговата смърт е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
Яниша /Маниса/, Петко
- споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
36.Янко /Панко/ - споменава
се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния,
която след неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото; също
така преди това я унаследява от Прогон. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 414./
415./
Забележка: Тъй като информацията за Г. Папратско ще бъде забравена, за това си позволих да публикувам материала преди да бъдат представени всички села в старо и днешно Костурско, започващи с буквата "Г"
Няма коментари:
Публикуване на коментар