Чурилово /Журилово, Джурилово,Чирилово/
дн. Άγιος Νικόλαος
 |
| пътна указателна табела показваща отбивката към с. Чурилово |
Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на пл. Мурик. На около
3 км на запад е с. Горенци.
 |
| изглед от монастира днес |
До селото на
около 6 км югоизточно (с кола), в западните склонове на пл. Мурик е разположен
монастира „Св.Николай”. Предполага се, че основан в краят на ХVIII в. като мъжки монастир. По време на
Гръцката въоръжена борба се превръща в база на андартите. За това на 26.02.1905
г. е изгорен от четата на Кузо Попдинов и селска милиция
сформирана от селата Чурилово и Куманичево имайки в предвид извършеното
убийство и палежи от страна на андартите в рамките на 10-тина дни в двете села
след изгарянето на монастира ( като водач на четата в бг уйкипедия е посочен
Никола Марковски, но за него Георги Константинов, пише че след раняването му по
време на Илинденското въстание се отегля в България на лечение и поради
разклатеното си здраве, не може да помогне в тежките борби, които преживява
родният му край по-късно. В спомените си Г. Попхристов, пише, че по това време П. Кляшев е назначил за Пополеколски районен войвода - Кузо Попдинов/Блатски/ преди това в този район са били войводите Христо Цветков и Никола Кузинчев.). За това твърдение се намира потвърждение в
направената притурка от Г. Константинов, но по погрешка е написана годината
1906. Възстановен е през 1963 г. вече като женски монастир. Килията на Павлос
Мелас е превърната в музей. В монастира има издигнат паметник и на игумена
архимандрит Григориос.
 |
| паметника на архимандрита |
По време на преброяването от 2011 г. селото е посочено като
съставно в община ( дем) Св. Врач ( Агион Анаргирон), префектура Костур
(Кастория).
За първи път с. Чурилова се споменава през ХV в., в което
живеели 25 семейства.
Следващото споменаване в Османски данъчен регистър от 1530
г. е посочено под името Корилова с 22 християнски пълни домакинства и и 3-ма
неженени мъже. Приходът от селото за държавната хазна е 2749 акчета. Част от
землището на селото е включена в спахийски зиамети и тимари.
Следващото споменаване е в Османски данъчен регистър е от
1568/1569 г. под името Чурилово с 18 пълни християнски домакинства и 2
неженени. Тъй като има призната една
бащиния от султана, трябва да се приеме, че селото е съществувало на това
място, преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя. Край селото е имало лозя, но няма данък за
направата на шира. Приходът от селото към държавната хазна е 3000 акчета, или
близо по 167 акчета на пълно домакинство.
 |
| панорамна снимка на селото днес |
Според "Етнографитя на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща
статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Журилово има 100 домакинства с
320 жители българи.
В Пловдивската статистика е посочено под името Джурилово и се състои от
100 домакинства и 320 жители българи.
Според Схинас през 1886 г. то е село с 350 жители,
християни. В селото има черква и
училище.
Теплов го споменава
под името Жюрилово, според него селото се състои от 100 къщи, но в него живеят
380 българи.
В „Топографическо-этнографическiй очеркь Македонiи”
Ст. Веркович го споменава като Чирилово през 1889 г., в което има 35
български къщи с 51 семейни двойки и 103 нафуза и 20 мюсюлмански къщи и 47
нафуза. Жителите се занимават със земеделие. В селото имало християнска черква
обслужвана от двама свещеника.
Но в стастиката го споменава с името Жюрилово и в скоби
Чирилово, там посочва че се състои от 104 къщи с 145 семейства от 360 мъже и
349 жени. Но не посочва в селото да има мюсюлманско население.
В статистиката си Росковски посочва, че с. Чурилово се
състои от 56 къщи, в които живеят 245 славяни патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Чурилово има
390 жители българи.
В началото на ХХ в. цялото село е под върховенството на
Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Чурилово
има 560 българи екзархисти. Гръцката статистика от с.г. представя селото като
изцяло гръцко с 350 жители гърци.
В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко с
училище.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чурилово преди
Балканската война има 70 български къщи.
Селото е било организирано от ВМОРО преди 1903 г. От
дневника на Васил Чекалоров, става ясно, че посещава селото на 11 юли 1903 г. и
местният СК се оплакал от двама четници, които се укривали в селото. В планът
за въстанието селото попада в Загорицкия център. Но колко човека от селото
вземат участие в него не може да се каже. То е сред малкото села от Пополето,
които не пострадват от зулуми на войската и башибозука при потушаването на
Илинденското въстание. Възможно е това да се дължи до близостта на селото с
Горенци и Куманичево.
През март 1905 г. селото е било нападнато и ограбено от
андартите, според сведение дадено от Г. Константинов /Бистрицки/.
След Балканските войни Чурилово попада в пределите на Гърция.
Според статистиката от 1913 г. в селото живеят 262 жители,
от които 123 мъже и 139 жени.
В периода 1914 – 1919 г. -
4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България,
а след 1919 г. - 12.
През 1918 г. село Чурилово е съставно село от Куманичевската
община.
Според Милойевич в селото има 70 християнски къщи, а
населението е славянско.
В статистиката изгатвена от МБЦК в САЩ селото е посочено с
1000 жители българи.
Преброяването от 1920 г. отчита 151 жители, от които 51 мъже
и 100 жени.
Според преброяването от 1928 г. селото наброява 140 жители,
от които 57 мъже и 83 жени. В селото не е регистриран бежанец след 1922 г. 131
от жителите са местни, а останалите са придошли от други населени места.
Статистиката от 1932 г. обявява, че в селото има 25
семейства, 5 от които са славяноговорящи.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е 154
жители, от които 76 мъже и 78 жени.
Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 139
жители, от които 100 са славяноговорящи. Двама от жителите са били емигрирали
за Сърбия и България.
Голяма част от жителите на селото го напускат по време на
Гражданската война в Гърция.
През 1951 г. населението наброява 75 човека.
През 1955 г. е прекръстено на Агиос Николаос, по името на
съседния монастир.
Надморската височина, на която е разположено селото е 930 м.
 |
| снимка на селската черква |
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители от това село се споменават
следните лица:
Андрея, Кирко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ #
възможно да е син на Андрея Петко
Андрея, Ставина - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава жител на селото;
неженен. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
 |
| Григориос Диамантидис |
архимандрит Григориос
Диамантидис – роден през 1837 г.; учил е в родното си село; след приемане
на монашеството е назначен да управлява сиропиталището към монастира; по-късно е издигнат за игумен на Чуриловския
монастир; Лазар Кисилинчев в писмо до Г. Делчев, го обвинява като предател на
укрилата се чета на Н. Андреев, но в дневника на Чекаларов не се откриват
доказателства, да подкрепят това твърдение, всъщност в монастира са потърсили
убежище 4-ма четника от четата на Андреев (Г. Константинов, че това е четата на
Стерьо Ташков, но по това време той е четник в четата на Н. Андреев); служил
като ятак на П. Мелас и другите андартски капидани начело с Вардас; той един от
хората, който е посочен да му се има пълно доверие от страна на Костурския
владика Г. Каравангелис; за това, че монастира се е превърнал в база на
Гръцката въоръжена пропаганда през 1905 г. е
изгорен от чети на ВМОРО, но по това време игумена не бил там „и така се
спаси от сигурна смърт” ( Г. Каравангелис); умира през 1912 г.; гръцките
историографи бъркат като във въпросното цитирано изданеи ги разделят на две
личности ( архимандрит Григориос и Григориос Диамантидис). /виж: Уикипедия – Чурилово – Григорий Чуриловски; Чекаларов, В.
Дневник..., с.167-168,359; Архивите говорят, т.25. Из архива на Гоце Делчев…,
с.194; Константинов, Г. Българското Костурско…, с.39; Силянов, Хр. Освободителните
…,т. II, с.576; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70,82./
Атанасов /Атанасиос/,
Константин /Константинос/ - гръкоман; посочен от костурският владика Г.
Каравангелис в доклад до Цариградската Патриаршия, като селски първенец убит в
селото от чета на ВМОРО на 14.2. 1906 г. /виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127./
Велян, Йорго - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Димитри, Кирко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Димитри, Петри - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Димитри, Янко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека се споменават като глави на
домакинства и жители на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ #
по всяка вероятност единият от тях е брат с Петри Димитри; имайки в предвид, че
попълващият регистъра, не посочва за вторият човек с едно и също име „друг”,
може да се предположи, че двамата са от различни етноси
Караколев, Дино Кузев
– роден през 1866 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със
семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Кирк, Нико - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Киряков,Христо – роден
1883 г.; четник от Костурската чета на К.Попдинов, преминала границата на
10.ХІ.1904 г.; завърнал се в България на 15.ХІІ. 1905 г. /виж:Четите...,с.39./
Коджабаша, Динето – член
на ВМОРО; направил забележка на Н. Андреев, че посещава селото и се отбива в
къщи, в които има развратници, за което е бит от войводата. /виж: Чекаларов,В. Дневник...,с.246./
Коце, Никола – роден
през 1864 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според
Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кузев, Димитър Динев
– роден през 1912 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със
семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Кузева, Василка
Динева – родена през 1909 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали
със семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Кузева , Мария Дино –
родена през 1861 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали със
семейството си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Кузманов, Димитър – доброволец в МОО по време на Балканската война;
2-ра рота на 5-та Одринска дружина; 15.10.1912 – 10.8.1013 г. / виж:Македоно-одринското опълчение…, с. 392./
Мелидис, Костас Христос – роден през 1920 г.; член на ГКП от 1943
г. и на БКП от 1953 г.; по време на окупацията на Гърция през Втората световна
война се включва в комунистическото съпротивително движение, участва в акция в
с. Горенци, заради което е арестуван и лежи в затвора; партизанин в ДАГ от 1947
до 1948 г. в 18-та партизанска бригада; след раняването му е изпратен на
лечение в България, където остава; установява се във Варна. / виж:Архивни справочници,т6. Пътеводител на
мемоарните документи на БКП…, с. 271./
Милев, Дино – убит
на 2.3.1905 г. от андарти извън селото; възможно да е бил член на ВМОРО и
участник в селската милиция на селото и да е взел участие в изгарянето на
Чуриловския монастир на 26.2.1905 г. /виж:
ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-23-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
# също така е възможно Дино Милев и
Динето Коджабаша да са едно и също лице.
Наско - в Османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Наско, Панчо - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Начов, Костадин – посочен
като свидетел на инцидента с Дамян Петров. /виж:
sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Нико, Кирко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./ #
по всяка вероятност е син или внук на Нико Кирк, възможно да е свързан с
родствени връзки с Хрис Нико
Нико, Хрис - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Николов, Аргир – роден през 1890 г; доброволец в МОО по време на
Балканската война; служи в 4-та рота на 8-ма Костурска дружина;
15.10.1912-20.1.1913 г. / виж:Македоно-одринското
опълчение…, с. 496./
Николов, Живко – роден
през1881 г.; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в
Малешевско през март 1903 г.; неотбивал военна служба. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./
Нисла, Ганче - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Оговин, Пройко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Петко, Андрея - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Петков, Никола - посочен
като свидетел на инцидента с Дамян Петров. /виж:
sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Петров, Дамян – на
27.11.1913 г. бил спрян от двама гръцки кавалеристи, питайки го какъв е –
българин, или грък. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com
_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Стамко, Коста - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.86 ./
Станко, Грую - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Стефо – преселник; в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Стойко, Кирко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Христов,Апостол –
роден 1882 г.; четник преди Илинденското въстание; обвинен в самоправство от
съселяните си; след въстанието емигрира в България; четник в Костурската чета
на Кузо Попдинов, влязла в Македония
на 10.ХІ.1904 г./виж:Четите...,с.39;
Чекаларов, В. Дневник...,с.246./
37.Чиран, Оговин - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.86 ./
Няма коментари:
Публикуване на коментар