Костурски край - с. Чука

                                     Чука /Цукас/ дн. Αρχάγγελος

фрагмент от карта на Австро-Унгарския ГЩ

Селото се намира в областта Нестрамкол на 23 км западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания пл. Алевица на малка река, ляв приток на р. Бистрица над с. Радигоже. Селото на югозапад граничи със Стенско, на северозапад със Зеленоград и Гърлени, на североизток с Граче, на изток с Дреничево и на югоизток с Радигоже.

По време на преброяването от 2001 г. е отчетено като бивше село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър от средата на ХV в. Според него в селото има 29 пълни домакинства и трима неженени. Общият приход за империята, от жителите на селото е 2090 акчета.

Следващото споменаване в Османски данъчен регистър е от 1530 г., според който в селото има 14 пълни християнски домакинства и 8 неженени мъже и една вдовица. Част от землището или цялото е предоставено на спахии (зиамет и тимар). Общият приход за държавната хазна по това време е спаднал на 1916 акчета.

Следващото споменаване на селото е в  Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото се състои от 21 пълни християнски домакинства и 5 неженени мъже. Според този регистър в землището на селото не е посочено да има лозя, но е платен данък за направа на шира. В землището на селото е имало 2 воденици и една тепавица.  Приходът, който селото носи в държавната хазна е 2800 акчета. Средно от пълно домакинство приходът варира от 72 акчета в средата на ХV в; на 136 акчета през 1530 г. и 133 акчета през 1568/9 г.

По всяка вероятност, макар че селото да е съществувало на същото място от преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя, за което свидетелстват двете бащинии, построяването на монастира „Св. Архангели” през 1254 г., а историята на селото трябва да се търси много по-отрано, тъй като  в близост има сведение за съществуване на постница. Но сравнявайки имената между данъчните регистри от средата на ХV в и този от 1568/9 г. , може да се  приеме, че известна част (ако не всичките) от старите родове, са го напуснали и са се преселили, някъде другаде. Основание за това твърдение  дава липсата на данни за духовни лица ( в регистъра от 1568/9 г.), от една страна, и че липсват сведения  за техни синове близо век по-късно.

изглед към водопада край който се намира монастира

Според Д.М.Никол в изследването му „Черквите в Западна Македония” пише, че през 1684 г. селата Чука и Галища заедно с монастирите край тях били придадени на монастира „Св. Богородица Мавриотиса” в Костур. Ако монасите и послушниците към тях са били спаднали под минимума, за да могат да поддържат както сградният фонд, така и земята, която им е била дарена още на времето от византийски аристократи и от властващата династия на Палеолозите, е възможно земята и поддръжката на монастирското имущество да е прехвърлено на въпросният монастирски комплекс в Костур. Но едва ли и целите села, като се има в предвид, признатите бащинии, съществувалите обособени парцели за зиамет и тимар на спахии в землището на селото в предходните векове, т.е. съществуването на свободна земя за раздаване от турските султани. И всичката тази земя да бъде прехвърлена от мюсюлмански владетел на християнско учреждение, излеглежда нелогично. За да се случи нещо подобно, трябва или цялото село, да е било обезлюдено, или да няма нито един мюсюлманин, който да желае да бъде ползвател на освободената земя, че чак  тогава, да бъде дадена за обработка на въпросният монастир, който да гарантира годишни приходи за хазната. А, монастира край селото е възможно да е бил обезлюден по това време имайки в предвид близостта на мюсюлманските села Зеленград и Гърлени и да са ивършвани нападения и ограбвания на монастира и неговото имущество.

В Пловдивската статистика с. Чука е посочено с 15 къщи и 50 жители българи.

Според статистиката на Схинас -  с. Цукас наброява 150 християнски семейства.

Независимо от огромното разминаване на данните, не говори да е било напълно обезлюдено. В селото има черква и чешма – посочва Схинас.

Според статистиката на Веркович в селото също има 15 български къщи, но в които живеят 20 семейства, като съотношението на мъжете спрямо жените е 60/51.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е записано като Чука.

В статистиката на Ростковски е отбелязано срещу селото, че се състои от 19 къщи, в които живеят 129 славяни-патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с.Чука има 154 жители  българи хистияни.

 В началото на ХХ в. цялото население на  селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но в първата половина  на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. Това се потвърждава от писмото на БТА в Битоля А. Тошев до княз Фердинанд, в което посочва, че цялото село заедно със свещенника е припознало Екзархията, в резултат на което е затворено българското училище.  В документ изготвен от същото агентство и озаглавен „Списък на селата, в които не се позволява да се открият български училища поради отказването им от гръцката  Патриаршия” е посочено с. Чука и името на учителя Л. Кръстев, родом от с. Желин.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Чука има 160 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. не отразява промяната и представя Цука като гръцко село със 150 жители.

Г. Христов не споменава и не описва селото, което говори, че не го е посещавал и организирал, да се създаде комитет на ВМОРО. Но по всяка вероятност в селото е имало най-малко съмишленици на организацията, което предизвиква нападение над него от страна на андартите.

През 1907 г. селото е нападното от андарти, в книгата си Г. Константинов /Бистрицки/ посочва, че 7 от жителите на селото са били изклани от тях (в спомените на Хр. Чеповски този акт е извършен лично от Вардас, без да посочва броя на жертвите).

В спомените си Хр. Чеповски, разказани пред Бл. Шклифов, споменава че през с. г. в селото им имало както българско, така и гръцко училище.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чука преди Балканската война има 30 български къщи и 1 гръцка, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в него живеят 164 жители, от които 75 мъже и 89 жени.

През 1918 г. е съставно село от община Граче.

Според Милойевич в селото има 30 славянски къщи.

В статистиката си МБЦК в САЩ посочва, че в с. Чука живеят 180 българи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 149 жители, от които 54 мъже и 95 жени.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 152 жители, от които 58 са мъже и 94 жени. В селото е настанен един бежанец дошъл след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 28 семейства и всички са славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. посочва, че в селото живеят 201 човека, от които 83 мъже и 118 жени, сградният фонд  е 46 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 202 човека, от които 186 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и е напуснато от жителите си, а 59 деца ( април – май 1948 г.) са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Но имайки предвид, броят на населението, по всяка вероятност селото е използвано като център за набиране на деца от съседни села за извеждане от пределите на страната.

Иван Доровски казва, че голяма част от преселилите се жители на с. Чука в Унгария са настанени в с. Иванча ( Никос Белоянис), заедно  с бежанци от Костурските села Граче, Драничево, Пилкати и Яновени.

едни от малките остатъци от монастира

В близост до селото и на километър и половина от с. Радигоже се е намира монастира  „Св. Архангели”. Според Г. Алексиу е построен през 1254 г. и е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия. Монастира е разрушен през 1943 г. от италианските окупационни части. От него днес са запазени три сгради, сред които черквата „Животворящ източник” и трапезарията към монастира. Над монастирският комплекс има пещера, която е била използвана като свещенно място за поклонение отпреди построяването на монастира. Подходът към пещерата днес е много труден.

В 1955 г. обезлюденото село е прекръстено на Архангелос.

Надморската височина, на която е било разположено селото е 851 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството  като жители на това село са посочени следните лица:

Алекса - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Андонова, Христина – жител на Пловдив, през 1956 г. пише молба до ЦК на БКП, с което моли да бъде разрешено на брат и Т. Панзовски, живеещ в Чехословакия да се пресели в България; молбата и остава без последствие. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Аранит - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е бивш жител на селото и сабственик на бащиния, която е станала собственост на Йорго Стамо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Бале /Пале/, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Бано - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Богдан - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Герг - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Гин, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Гин, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Гин, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко и Йорго Гьин

Дабижив - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Джанзовска, Клеанти - отведена като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Димо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Доровски, Иван – роден през 1936 г.; изведен от страната през 1948 г. с групата на децата – бежанци и е настанен в Чехословакия; завършва филологическия факултет в Бърно; защитава кандидатска  дисертацията с темата „Райко Жинзифов и руската и украинска литература”; доктор на филологическите науки; преподавател в Бърно по литературна история на Балканските народи; главен редактор на сп. „Универзитас” и „За приятелите на Южните славяни”; през 1979 г. е избран за член на МАНИ; почетен член на дружеството на Македонските писатели. /виж:http://dpmk.org/d.htm /

Йорг - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Йорго, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Киряки, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Киряки, Мишо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко Киряки

Киряки, Мишо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото ; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # регистраторът е посочил, че двамата са от един и същи етнос, с уточнението „друг”

Киряко, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Конди, Гин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Михо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат на Гин и Йорго Конди

Лазари - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Маврияд - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Милош, Гьон - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # възможно е в предходният регистър, да е посочено, че е преселник, посочен е като последно домакинство след бащиниите, по всяка вероятност е от албански произход

Минци /Сихи/, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

1955 г. в Алма Ата, Казахстан

Митревски, Паскал – роден 1912 г.; учи в Хрупишча и в Костурската гимназия; завършва право в Солунския университет;  свързва се с левицата още преди започването на Втората световна война;  след 1941 г. постепенно започва да се приближава все по – близо до идеите на ГКП и ЕЛАС в Костурско; секретар на Костурския Окол.К. на СНОФ от декември 1943 г. до разпускантето му през май 1944 г.; секретар на създадената в Битоля „Политическа комисия за Егейска Македония” (октомври 1944 – април 1945 г.); от основаването на НОФ в Скопие е негов секретар (23.ІV.1945 г.); след преминаването му към ГКП (октомври 1946 г.) се завръща в Гърция и става член на Обл. Бюро на ГКП за Македония и Тракия; през І.1948 г. е избран за секретар на НОФ на неговият първи конгрес; в началото на ІІ.1949 г. е провъзгласен за министър в т. нар. Демократично правителство на Гърция;  след прекратяването на Гражданската война е арестуван като „Титов агент” на 3 .Х. 1949 г. в лагера Бурели, Албания и е прехвърлен в Москва, където през 1952 г. е осъден от Върховния съд на СССР на 25 г. затвор; през пролетта на 1956 г. е освободен, а малко по – късно присъдата му е анулирана; през 1957 г. се установява в Скопие, където и умира 11 ноември 1978 г. /виж: Киселиновски, Ст. Македонски дейци (ХХ век), Скопие,2002, с. 134-135; Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.22,23,40,52,57./

Митров /Митрофцки//, Насо /Чукски,Чуцки/ - Христо Чепов в спомените си го поставя сред войводите, по всяка вероятност трябва да е войвода на селската чета на ВМОРО; четник в Нестрамколската чета; според спомените на Г. Христов на 10 ноември 1906 г. е взето решение в присъствието на П. Кляшев, да бъде изпратен на почивка в България заедно с Кузо Манятски, Христо Четирски и Стасо Добролитски, като стар четник; за него неговите съселяни създали песен, която се пеела на свадби и панаири. /виж: Марков, Г. Хрупищко…,с.155; Константинов, Г. Българското Костурско…, с.16; Шклифов, Бл.Костурският говор…,с.156./

Михайлов /Михали/, Аргир /Аргири/ – роден около 1790 г.;художник – иконописец; негово дело са иконстасите в черквите „Успение Богородично” в Долни Нестрам, „Благовещение Богородично” в Старичани, „Св. Параскева” в Изглибе, „Пророк Илия” в с. Шкрапари (1838 г.), и църквата „Св. Атанасий” в Костур; починал през 1850 г. Івиж: http://asproneri.blogspot.com; Уикипедия – Чука – Аргир Михайлов./

Михо - тримаа човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Никола - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

папа  Герг - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

папа  Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Пело, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Свето - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стайко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стайо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стамат - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стамо, Йорго – преселник; според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство; наследил бащиния от Аранит. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Станимир - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Тихо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е бивш жител на селото и сабственик на бащиния, която е станала собственост на Пейо Яни. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Тодор - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Тома, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Чеповски /Томопулос/, Христо – роден по всяка вероятност около 1902 г.; баща му е бил влах-овчар, а майка българка; разказал спомени пред Бл. Шклифов за селото и родът си; посещавал е българското училище, но като слушател защото е бил малък, тъй като е отбелязано, че е неграмотен; според спомените му баща му е бил ятак на четите на ВМОРО. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 156-157./

Чорова, Кираца – родена преди 1900 г.; разказала местна приказка/пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с.157./

Цанзов, Тодор – след Гражданската война; се преселва със семейството си в Ташкент, СССР; през 1958 г. получава разрешение да се пресели в България; установява се в Пловдив. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./

Яни, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Яни, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с едни същи имена са жители на селото и  глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # и двамата са от един и същи етнос, защото регистраторът е посочил, срещу името на втория „друг”

Яни, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Яни, Койо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото ; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Яни, Мето - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # възможно да е брат с Киро Яни

Яни, Пейо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство; наследил бащиния от Тихо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с единият от Йорго Яни

Яни, Тодор - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко и Йорго Яни

57.Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Забележка: Благодаря на Христо, за част от изпратените снимки от остатъците на монастира "Св. Архангели" и околността край него. Весело Великденски празници на всички приятели.