Костурски край - Радигоже

Радигоже/Радогожд,Радогозди, Радигосди, Радогоже, Радогош/ дн. Αγία Άννα

панорамна снимка на с. Радигоже днес

Селото се намира в областта Нестрамкол на 22 км югозападно от Костур и на 4-6 км североизточно от Нестрам в зависимост от пътя, който ще бъде избран (ако пътувате по този по който може да се отбиете за с. Стена (на 6 км - западно от Радигоже) или тръгнете по пътят свързващ Нестрам с Костур).

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

изглед от Радигоже днес

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. със своите 13 глави на семейства, един неженен и една вдовица. Общият приход за Османската хазна, който носи селото е 976 акчета.

Под името Радогожд в Османските архиви селото споменава отново от края на ХV в., като в него живеят 54 семейства.

В статистиката си Схинас от 1886 г. споменава селото Радогозди като чифлик с 15 домакинства.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Радогожд.

В края на ХIХ в. върху землището на селото е имало два чифлика, които го разделят на Горно и Долно Радигоже.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Радигоже има 85 жители българи-християни.

Цялото население на селото след Илинденското въстание преминава под върховенството на Българската екзархия, според докладите на БТА в Битоля. Като се има в предвид, че в селото не е създаден революционен комитет на ВМОРО, а и никой от дейците не го споменава като посетено, това едва ли е станала насилствено, а е било като отзвук от посещението на Пелагонийският митрополит Григорий в Костурско, при раздаване на помощи на пострадалото население след въстанието, когато съседни села подават молби за отказ от върховенството на Вселенската Патриаршия.

По данни на секретаря и Д. Мишев  през 1905 г. в Радогоже има 144 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.

Гръцката църква също отчита, че до Хуриета то е останало вярно на Гръцката Патриаршия.

Липсата на сведения и от дейците на гръцката въоръжена борба за Македония, потвърждават, че селото е останало извън техният обсег – както за набиране на сътрудници, така и за извършване на наказания над елементи, които са гравитирали към Българската Екзархия.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селото има 137 жители, от които 65 мъже и 72 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно на община Галишча.

Според Милойевич в с. Радогош има 15 домакинства на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 111 човека.

През 1928 г. е прекръстено на Агия Анна .

изглед от центърът на селото

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 129 жители, от които 48 мъже и 81 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 15 домакинства.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 152 човека, а сградният фонд е 39 сгради.

По време на окупацията през Втората световна война през декември 1941 г. има арестувани негови жители от италианците, обвинени че са разпространители на комунистически идеи, а по-късно през 1943 г. селото е изгорено от германците. Въпреки това статистиката от 1945 г. отчита, че броят на населението се запазва същият, но 140 човека са славянофони.

Имайки в предвид, че представител на селото взема участие в общото събрание при създаването на Македоно Българският Революционен Комитет през късната пролет на 1943 г. в Костур, и че близо в 40 населени места се създават селски комитети, може със сигурност да се каже, че и в Радигоже е съществувал и е имало членове на паравоенната „Охрана”.

По време на Гражданската война в Гърция селото отново силно пострадва, а 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци. Но, по всяка вероятност селото е било сборен пункт, откъдето са тръгнали толкова много деца.

изглед към селото

Според преброяването от 1951 г. в селото са останали само 46 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 732 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Андрия - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Апостолов, Зафир – получил лекарства за 1000 лв в периода 23.V.-10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.888./

Димо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Йорг - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Киряков, Кузма - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; избран за член на Контролната комисия и полицейски командир в Костур и Хрупишча. /виж: ИДА,т.94,с. 74.; promacedonia.org/mpr/ohrana.html/

Мано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Мара – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Михо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никифор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Тодор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

14.Яно - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Костурски край - Пселско /Пчелско/

Пселско /Пселечко,Пчелско, Пселкон, Селско /  дн. Κυψέλη

табелата, която ви посреща пред селото

Селото се намира в областта Нестрамкол на 39 км югозападно от Костур и на 20 км югозападно от Нестрам,  в склоновете на пл. Горуша. Селото географски е в Епир, а не в Македония.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община ( дем ) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото, под името Пселечко, са в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., според който в селото има 28 семейства и 22 ергени. Приходът, който дава селото към държавната хазна е 10000 акчета. В това време в селото не са се отглеждали лозя, но е плащан данък към хазната за доставяне на вино в размер на 150 акчета. В района на селото е имало две воденици. Според поименният списък трудно би могло да се приеме, че към 1568/1569 г. селото е населено с гърци.
Селото е посочено в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия с двете си утвърдени имена – Пселско и Селско.

изглед  от селото

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в Пселкон живеят 350 християни.

В статистиката си Ростовски, го посочва с името Селско с 33 къщи и с 216 жители – албанци християни.

А, според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Селско има 680 жители –  гърци.

В картата на Конотоянис е посочено като село обвързано с Гръцката Патриаршия.

По време на Илинденското въстание покрай  селото преминава четата на Васил Чекаларов в похода и към областта Колоня. И, именно в по-късните си спомени за „Хрупищко” Георги Хр. Марков, го описва под името Пчелско, като кацнало на една полянка, заобиколено от  борови и букови горички.

като "кацнало на една полянка"

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което учат 60 ученика, обучавани от двама учителя.

В гръцката статистика от с.г. селото е с 216 жители гърци.

В архива на Вардас е посочено като село вярно на гръцката въоръжена борба от самото начало. В селото имало 45  фамилии и общо 380 жители. В селото работило училище.

По всяка вероятност жители на това село са участвали като милиция при нападения над близки български села от Костенарията по време на Македонската борба.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

една от старите къщи в селото

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 403 жители, от които 195 мъже и 208 жени.

През 1918 г. селото е обявено за център на община заедно със с. Жужел.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 317 жители, от които 136 мъже и 181 жени, всичко 49 семейства.

През 1926 г. е прекръстено на Кипсели.

Според преброяването от 1928 г. в селото населението е 339 жители, от които 171 мъже и 168 жени. В селото са били настанени двама бежанци след 1922 г.

През 1940 г. населението е 402 жители, от които 199 мъже и 203 жени. То се запазва такова и според статистиката от 1945 г. и преброяването от 1951 г., което навежда на мисълта, че то остава вярно към централната власт, по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.)

През 1970 г. населението на селото е преселено в в с. Маняк и гр. Костур. Но според преброяването от 2001 г. в него живеят 86 човека.

част от площада на селото до кметството

Надморската височина, на която е разположено селото е 1258 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица:

Атанас, Тофо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Башта /или Баста/, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Бойо, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Васос, Петрос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Войко, Бойо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Георгиу, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Димко, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Длаго, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йоргаки, Андрея - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Йофко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Михо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Тихо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Киро, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Янко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Космас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Космас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Коста, Гурко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Котас, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Кръсте, Коста - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Маро/или Паро/, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Манчо /или Янчо/ - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Михо, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мишле, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Нацьос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Никола, Мишо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пано, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
папа Димитриос – гръцки свещеник в селото; участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Пейо, Пейо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Продан - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Йорго - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Перо, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Поло, Димо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Продан, Михаил - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Продан - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./ 
Рубос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Семери, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Славе, Петко- споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Стамо, Кириянче - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Страйка, Йофко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Христос, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Тренде, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Цямис, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./
Шенко/или Шифо/, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Яни, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
61.Янина, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Забележка: Благодаря на Павел за изпратеният материал, с който се допълва картината за историята на селото.

Костурски край - Псора

Псора/ Псохари, Псоре, Псеоре, Псората/

                          дн. Υψηλόν

 

изглед от с. Псора

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на р. Бистрица. Намира се на  19-21 км югозападно от  Костур (в зависимост през кой път ще се премине – през Желегоже или Брешчани) и на 3 км югозападно от Брешчани.

по улиците на с. Псора

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория).

В статистиката си Схинас от 1886 г. го посочва като с. Псохари с 30 жители.

В статистиката на Веркович – с. Псоре – 15 къщи, с 24 семейства, в което живеят 70 мъже и 65 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Псора.

В статистиката на Ростовски, селото също е изписано като Псоре, в което има 17 къщи, но жителите според авторът са албанци-тоски и са 83.

старите къщи на Псора

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Псора има 84 жители българи християни.

В картата на Контоянис е посочено като с. Псохори, в което има патриаршистка църква и училище.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Псоре има 120 българи-екзархисти.

Гръцките документи за църковното отношение на селото са противоречиви. В някой от тях се посочва, че и от преди и след Хуриета, селото си остава патриаршистко. А в други, че е схизматическо от 1903 г.

Вардас също го обявява за схизматическо още от началото на Македонската борба, в което имало 11 семейства с обща численост 71 жители.

В потвърждение на това твърдение на Вардас, може да се намери потвърждение, в писмата от Българското Търговско Агентство в Битоля, според които преди първата половина на 1904 г. селото приема Българската Екзархия. Но като цяло селото остава в страни от разразилата се борба, преди и след Илинденското въстание. Косвени доказателства за това, могат да се посочат с простия пример, че не е посочен нито един негов жител да се е включил в редовете на гръцката въоръжена борба за Македония, както и, че Георги Марков Христов, в книгата си „Хрупищко”, дори не го споменава, което означава, че е останало в страни от погледа и на дейците от ВМОРО.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Псеоре преди Балканската война има 13 български къщи.                     

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.                                                            

старите къщи на Псора

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 108 жители, от които 55 мъже и 53 жени.

През 1918 г. е обявено за съставно село от Старичанската община.

Според Милойевич селото се състои от 18 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 102 жители, като 50 мъже и 52 жени.

През 1926 г. селото е прекръстено на Ипсилон.                                                      Според преброяването от 1928 г. селото наброява 121 жители, от които 58 мъже и 63 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 18 семейства, които са славянски и е отбелязано, че мъжете или не знаят или се правят, че не знаят гръцки.

по улиците на с. Псора

През 1940 г. в селото живеят 154 жители, от които мъжете и жените са по – равно – 77.

Сградният фонд, с който разполага селото е 28 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото вече живеят 196 жители.

По време на  Гражданската война в Гърция три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита 142 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават:

Искамбов, Никола – убит от андартите в близост до Шатиста по пътя за гр. Кожани, заедно с група жътвари от с. Жупанишча, отправили се на гурбет в Гърция. /виж: draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Забележка: Според обредно-празничната система на Православната църква, днес е Бабин ден. Денят, в който се отдава почит, пред жените помогнали за израждането на дедите ни.

Също така благодаря за предоставените снимки от Псора.