Костурски край - Нестиме

Нестиме /Нестим, Нестин, Куфоксилия/ дн. Νοστιμο

Поглед от Одре планина към Нестиме, Хрупишча и Костурското езеро

Изглед към с. Нестиме

Селото е разположено в най-източните склонове на пл. Одре в областта Костенария на 15 км югозападно от Хрупишча и на 26 км от Костур . На близо 8 км североизточно от с.Бела църква, и на 3 км северно от с. Бухин

При преброяването от 2001 г. е представено като съставно село в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

Според Сидеридис преди управлението на Али паша Янински селото се е намирало малко по на юг от сега, в местността Палео Ностимо, където все още личали руините на къщи и на две църкви. След разграбването и унищожаване на селото, то се е установило на новото си място от оцелелите му жители.

В края на ХІХ в. Нестиме е българско село в Населишка кааза на Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. има 260 жители българи християни.

В началото на ХХ в. жителите на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия.

Според Хр. Силянов през април 1904 г. Нестиме минава под върховенството на Българската екзархия. В потвърждение на това са и двата документа на БТА в Битоля - единия с дата 27.5. 1904 г. до Министър – предесателя ген. Рачо Петров, а другия от 24.1.1905 г. до княз Фердинанд, където се посочва, че село Нестим(е) е приело Българската екзархия.  Според секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Нестин има 320 българи патриаршисти – гръкомани.

Според Сидеридис наказаният със смърт Хараламбос Пагунадас на 8.11.1904 г. е за това, че е ръководител на местният комитет на гръцката въоръжена пропаганда, но подобна организация в Костенарията, Вардас създава след 18 декември с. г., т.е. след гибелта на войводата Костандо Живков в с. Либешово. От друга страна в докладите си до Цариградската патриаршия Костурският владика Г. Каравангелис, би го посочил като жертва, а той дори не го споменава.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Нестиме преди Балканската война има 30 български и 20 помашки къщи.

След Балканските войни Нестиме попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Нестиме живеят 451 жители

При преброяването на населението от 1920 г. то нараства на 498 човека.

През 1928 г. селото е прекръстено на Куфоксилия, но на следващата името му отново е променено на Ностимон.

От селото са изселени 30 мюсюлмански семейства с обща численост 170 човека и на тяхно място са заселени 9 семейства на понтийски гърци с обща численост 32 човека, а жителите на селото през с.г. са 410 човека.

Потомци на изселените българи-мохамедани от селото, днес живеят в с. Газитепе, област Истанбул, Турция.

ученици, учители, общественици и родители 1930 г.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 г. се посочва, че населението е славянско, и че говори на гръцки и славянски.

Надморската височина, на която е разположено селото е 850 м.

                                                                

изглед от село Нестиме днес

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на селото се споменават следните лица:

Апостолу, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87- 88./

Дачо – член на ВМОРО; убит. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 644./

Дацу, Фотиос – селски първенец;гръкоман;  наказан от четата на Тома на 22 август 1906 г. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Друнгов, Яни – член на ВМОРО; куриер. /виж: Борбите в Македония ...,с.620./

Зисис, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Каминас, Спиро – учител в селото през 1930 г. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/Нестиме./

Мехмед – наемен убиец използаван от Г. Каравангелис; наказан от четата на Митре Влаха в с. Жужелци. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 657./

Пагодоникас, Петрос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

паметната плоча за Ламбро

Пагунадас, Хараламбос /Ламбро/ – кмет на селото; туркофил; предател; наказан от ВМОРО на 8.ХІ.1904 г.; според Сидеридис е бил свещеник и председател на СК  на гръцката въоръжена пропаганда и е съсечен по време на литургия от чета на ВМОРО. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с.582; Борбите в Македония ...,с. 620,622; Σιδερίδης, Μιλριάδης Δημήτριος. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων..., с.47-48./

поп Теохарис Папаконстантину – андартски деец, свещеник в селото през 1930 г. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/Нестиме./

поп Яни /папа Йоанис/ – роден около 1825 г.; грък по народност; убит от андартите в с. Шкрапари на 1.10.1905 г., защото бил казал, че българите работят по справедливо;това не пречи пък на Костурският владика Г. Каравангелис да го посочи като убит от четата на Кирязов. /виж: Борбите в Македония ...,с.625; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.78, 126,127./

Теано – учителка в селото през 1930 г. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/Нестиме./

Трандас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Филипу, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Фотис, Петрос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

16.Щеряна – учител в селото през 1930 г. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/Нестиме./

Снимките са използвани от сайта: commons.wikimedia.org/wiki/Category:Nostimo