Костурски край - Кърчишча

Кърчишча/Кърчище, Крциста, Кърциста/

                           дн. Πολυάνεμο

Селото е разположено на 27 км западно от Костур, на 5 км югоизточно от Долно Папратска, на хълмисто място близо до границата с Албания.  

При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

За първи път под името Кърчище се среща в османски дефтер от 1530 г. с 87 домакинства.

Било е чифлик на пашата от Лесковик.                                                                                             

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  е посочено като село с 67 домакинства и 220 жители българи.

В статистиката на Шинас от 1886 г. се споменава като с. Кърциста със 100 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Крциста.

В края на ХІХ в. Кърчишча е село в  Хрупишка нахия на Костурска кааза на Османската империя.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото има 385 жители българи християни, 30 турци и малко арнаути християни.

В началото на ХХ в. жителите на Кърчишчча са под върховенството на Цариградската патриаршия, макар в своите спомени – учителят Георги Райков, да споменава, че населението да е признавало екзарх Йосиф І за свой духовен глава, за момента не се срещат потвърждения в документите, за това негово твърдение. Също така той го представя като село, което принадлежи в административно отношение към Хрупишката нахия.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г.в селото има 384 българи патриаршисти - гръкомани и работи гръцко училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Гръцката  статистика от  с.г. представя селото като гръцко - с 450 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Кърчища преди Балканската война има 60 български къщи и го поставя като село намиращо се в областта Корешча. Георги Марков в своите спомени също него вписва в общата картина на Хрупишченско, което навежда на мисълта, че и за него селото е неразривно свързано с Корешчата.

По време на Балканската война двама човека от селото се включват като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 318 жители, от които 147 мъже и 171 жени.

През 1918 е посочено като център на община съвместно със селата Тръстика и Ново село.

Според Милойевич в селото живеят 50 славянски – християнски семейства.

При преброяването през 1920 г. в селото живеят 243 жители.

През 20-те години мюсюлманското население на Кърчишча се изселва в Турция. Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 249 жители, и че в селото е настанен само един бежанец след 1922 г.

През 1926 г. селото е прекръстено на Полиаменон.

Според статистиката от 1932 г. в с. Полиаменос има 42 семейства, от които 18 са славяноговорящи.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 270 жители, от които 128 мъже и 142 жени. Сградният фонд на селото е 61 сгради.

Статистиката от 1945 г. отчита, че от 273 човека, 240 са неблагонадежни славянофони. По време на окупацията 9 са  проявили антигръцки настроения, и които по – късно са избягали към Сърбия или България.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва - цялото му население го напуска, а 56 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.

Според преброяването от 1951 г. селото не съществува. Възстановено е по – късно.

Надморската височина, на която се намира е 888 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на селото се споменават следните лица:

Ангелиовци – известен възрожденски екзархийски род ,от който произхожда съпругата на поп Стефан – Саракина. /виж: Тзавела,Хр.,Кръстикът...,с.50./

Андоновски, Сотир – роден е през 1918 г.; след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война се включва в редовете на ЕЛАС; по всяка вероятност заради противоречие с ръководството на ГКП се прехвърля във Вардарска Македония; края на Втората световна война го заварва като командир на батальон в Първа егейска ударна бригада. /виж: Македонска енциклопедиjа..., с.58./

Антоновски, Коста – родев е през 1912 г.; произхожда от бедно семейство; след смъртта на баща му, му се налага да се включи от малък за оситуряването на прехраната на семейството; след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война се включва в редовете на ГКП; обикаля околните села, за привличане на членове за ЕАМ; от 1943 г. е партизанин от редовете на ЕЛАС; от 1946 г. е доброволец в ДАГ; командир на рота; загива в сражение край с. Прекопана на 1.11.1947 г.; на 4.6.1948 г. посмъртно е произведен в чин капитан. /виж: http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Antonovski_Kosta.htm./

Апостолков, Наум – роден през 1876 г.; застрелян в с.Косинец на 26.VІІІ.1903 г.  от турските войници при повторното опожаряване и разграбване на селото. / виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Апостолов, Михал /Гранити/ – роден на 25.11.1923 г.; включва се в редовете на ЕЛАС през 1843 г.; партизанин в отряд „Лазо Търповски” от есента на с.г.; след сблъсък с ръководството на ГКП се прехвърля във Вардарска Македония през пролетта на 1944 г.; заместник-политически комисар на чета и командир на взвод към Кострския – Лерински батальон „Гоце” до края на Втората световна война; от късната есен на 1946 г. е включен в щаба на ДАГ; загива като комисар на батальон в битката за Грамос на 31.3.1948 г. / виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар за Егеjскиот дел на Македонjа во 2008..., с. 21-22;Македонска енциклопедиjа..., с.75; www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Apostolov_Mihal_%28Graniti%29.htm ./

Василев, Йоти – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ване, Наум - емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гачков, Пандо – гръкоман; доставил газ на андартската чета, която напада с.Косинец на 3.V.1907 г./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.34./

Георгиев(Гуергнев), Киро (Киво) - емигрира в Америка през 1910 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиев, Ламбро – роден през 1877 г.; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.160./

Гуржев, Нумето – член на ВМОРО; притежател на воденица в Папрецко. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.147./

Дамовски, Лазо - емигрирал в Америка през 1910 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димев, Гаки – роден през 1877 г.; застрелян в с.Косинец на 26.VІІІ.1903 г. от турските войници при повторното опожаряване и разграбване на селото./ виж:  Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.283./

Димиов, Атанас – роден през 1886 г.; емигрирал в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димитров, Нако – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Жуглев – ятак на андартите; в плевнята му били намерени трима умрели андарти, които били ранени при нападението над с. Косинец на 3.V.1907 г. / виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.40./

Иванов, Антон Панайотов – роден през 1873 г.; взема участие в Илинденското въстание от 1903 г.; емигрира в България и се заселва във Варна; член на Илинденската организация; умира във Варна на 19.VІІІ.1933 г. /виж: Ил.  Илинден, септември - октомври 1933, кн. 9-10./

Иванов, Киро - емигрирал в Америка през 1910 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Иванов, Ламбро – баща на Алики, Лефка/Елевтерия/  и Олга; емигрирал в Австралия  през 1937 г.; установил се в гр. Перт. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Иванова, Алики – сестра на Лефка и Олга.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Иванова, Донка – майка на Алики, Лефка/Елевтерия/ и Олга; починала през 1947 г. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Иванова - Косева, Лефка – родена през 1932 г.; мобилизирана в редовете на ДАГ от Х. 1947 г., обучавана два месеца; ранявана е няколко пъти, лекувана в Солунска болница при последното си раняване; през 1950 г. емигрира в Австралия при баща си в гр. Перт, там се омъжва за Григори Косев от Вишени през 1953 г. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Иванова, Олга – сестра на Лефка и Алики. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Илия, Гиорги - емигрирал в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каравасилис – семейство, което днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Карамфилов, Спиридон /Спиро/ Имов– баща на литературния критик Ефрем Каранфилов; от рано останал сирак и заедно с тримата си братя емигрира в България; завършва право в СУ „Климент Охридски; мирови съдия в с. Бобошево, Г. Джумая /Благоевград/ и Кюстендил, където се установява да живее; умира през 1934 г. /виж: ВИС,2005,бр.2,с.42; Елдъров, С. Българи, България, Български съдби..., с.97,98/

Косецидис - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лазов, Стефко –роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Момир, Стефан - емигрира в Америка през 1909 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мончорис - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наковски, Петре -роден през 1937 г.; изведен от Гърция с групата на така наречените деца бежанци; израства и получава образованието си в Полша, където защитава и докторат на тема „Македонските деца в Полша“ ; превежда от полски език над 40 книги; пръв посланик на Република Македония в Полша от 1995 до есента на 1999 г.; носител на златен медал за заслуги към полската култура; той  е автор на романите „Постеля за чемерните“, „И камакът е земя“ , както и на трилогията за Гражданската война в Гърция  „Голямото надолнище“, „Голямата измама“  и подготвяната за печат„Третата смърт“ /виж:сп.Македонско сонце,2005,бр.552,с.20-22; http//www.ohridnews.com; Уикипедия - Петре Наковски./

Наумов, Стоян – по време на Междусъюзническата война е доброволец в 4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 12.VІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.485./

Папоцидис - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папоциду - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петров, Атанас - емигрира в Америка през 1910 г. и пристигайки на о. Елис декларира, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сакалидис - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сиас - семейство, което сега живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сотиров, Глигор - емигрира в Америка през 1910 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спиро – влах; говедар в селото; гръкоман; куриер на андартската чета нападнала с.Косинец на 3.V.1907 г./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.37./

Тайга, Нунио - емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Танахи, Миладан П. - емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Танас, Яни – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Тениев, Лазо - емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо, Наум - емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо, Никола – емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо, Павле - емигрира в Америка през 1909 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо, Ристо - емигрира в Америка през 1909 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е македонец, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо, Сотир – емигрира в Америка през 1907 г. и пристигайки на о. Елис е декларирал, че е българин, според Д. Литоксоу. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

49.Цилидис – две семейства с тази фамилия, които живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./