На 24 септември 2013 г. се навършват 10 години от кончината
на един от най-изявените Костурчани от най-ново време. По този повод си
позволявам да вмъкна целият текст от сп. „Библиотека” бр.2 от 2012 г., написано от спътницата му, защото едва ли бих могъл да го напиша, по-добре и по вярно. Да се приеме като
поклон пред паметта и делото на:
БЛАГОЙ ШКЛИФОВ
Екатерина Шклифова
Биографични данни
Благой Шклифов е роден на 30 януари 1935 г. в българското
село Черешница, Костурско, сега в пределите на Северна Гърция. През
Гражданската война гръцката комунистическа партия организира изселването далеч
от родната земя на хиляди
български деца от Егейска Македония. Около 20 хиляди
„деца-бегълци“ с български етнически произход са екстрадирани в Полша,
Чехословакия, Унгария и СССР, като само деца от гръцки произход са заселени в
пределите на съвременна България.
През 1948 г. на 13-годишна възраст Шклифов попада в Унгария.
През 1953 в гр. Дебрецен завършва средното си образование с отличен успех.
Завършва университета „Ютвюш Лоранд“ в Будапеща през 1957 г. – руска филология,
а по-късно през 1962 г. –
българска филология. Още по време на следването си започва
да проучва говорите на преселените в Унгария и Полша бежанци от Егейска
Македония.
От 1957 г. до 1963 г. преподава руски език в техникума по
туризъм и в гимназия
„Бержини“ в Будапеща. Владее писмено и говоримо унгарски,
руски и гръцки, ползва немски език. През 1956 г. взема участие в Унгарското
въстание. На 23 октомври
1956 г. участва в демонстрацията на студентите в Будапеща.
Член е на въоръжената
национална гвардия към Университета до 4 ноември същата
година.
През 1964 г. пристига в България и записва докторантура по
диалектология при
проф. Стойко Стойков. Като докторант през 1968 г. участва в
Шестия славистичен конгрес в Прага и остро се противопоставя на
псевдонаучните постановки на
скопските учени (Поленакович), като изобличава
фалшификациите им. Докторската
си дисертация на тема „Костурският говор“ защитава през 1969
г. и постъпва на
работа в Института за български език (ИБЕ). Научната му
кариера там започва като
филолог-специалист, по-късно той е научен сътрудник, а от
1980 г. – старши научен
сътрудник втора степен. Взима участие в много славистични и
б ългаристични конгреси, симпозиуми, колоквиуми, конференции у нас и в чужбина
– Прага, Варшава,
Будапеща, Сегед, Дебрецен и др.
Благой Шклифов продължава да работи и в Унгария в областта
на българистиката
през цялата си научна кариера. Създава българистична школа в
Сегедския университет. Днес професорите Имре Тот, Феринц Ищван и Йодьон
Хоргоши са известни
българисти и извън пределите на Унгария. От 1986 г. до края
на живота си (2003)
Благой Шклифов преподава унгарска диалектология и историческа
граматика на
унгарския език в СУ „Св. Климент Охридски“.
Многобройни са срещите и беседите на Благой Шклифов със
заселилите се у нас
бежанци от всички краища на Македония, с роднините им,
пръснати по цял свят, дошли до България да се видят. Тези срещи го правят
популярен и търсен в бежан-
ските среди. В битността си на бежанец и в отговор на зова,
болката и жаждата на
българите във Вардарска Македония съставя листовка с десет
искания за национални, политически и социални права и реформи в Република
Македония. За пореден
път попада в черния списък на югославските специални служби.
През септември
1971 г. на връщане от посещение в Белград съветската
партийно-правителствена
делегация, начело с Л. И. Брежнев, се отбива в София и
ултимативно налага ред
югославски искания, между които и отмяна на честването на 24
май като празник
на славянските просветители св. св. Кирил и Методий и на
българската писменост
и култура. Непосредствено след това посещение са арестувани
няколко български
патриоти, между които и Благой Шклифов. Той е обявен за
опасен за добросъседските отношения между двете съседни страни и държан в ареста
повече от 10 дни.
След 10 години властта отново посяга върху личността и
правото на Благой
Шклифов да изследва и публикува българските говори от
Македония.
През 1981 г. акад. Ангел Балевски, председател на БАН,
незаконосъобразно
го премества от ИБЕ в Центъра за научна информация. До този
момент Благой Шклифов е филологът с най-много трудове по македонска
диалектология. Учен,
който събира автентични езикови материали със звукозаписна
техника и работи
по съвременна методология (различна от популярната по това
време методология
още от ХІХ век). Преместването на Благой Шклифов е умишлен
опит за спиране на
изследването на българските говори в Македония и в Албания.
То е и в абсолютен
унисон с резултатите от работата на българската комисия във
Встъпителния том на
Общославянския лингвистичен атлас (ОЛА). ОЛА е срамен за
България документ,
в който ръководителя на комисията Иван Кочев и нейните
членове – Маргарита
Троева-Тетовска, Тинка Костова, Елена Кяева, представят
българските говори
в Беломорска и Вардарска Македония като небългарски. Важно е
да се знае, че
гореспоменатия Иван Кочев същевременно е и съавтор и
съредактор на този том.
Появяването в книжарниците на Встъпителния том на ОЛА е
предотвратено с
криминални способи. За да не стане предателството на
българската национална
кауза в областта на езикознанието достояние на българските
езиковеди и широката
общественост, получените бройки от ОЛА тайно са изкупени и
унищожени.
С участието си в Общославянския атлас и в Общокарпатския
атлас БАН България
признава съществуването на самостоятелен македонски език на
диалектно равнище
и не изразява ясна позиция относно българския характер на
македонските говори.
Псевдонаучните постановки за македонските говори в тези два
атласа са със силата
на международни договорености и се отразяват неблагоприятно
на външната ни
политика. Подписани от името на българската държава от Иван
Кочев, те стават
силно политическо оръжие срещу самите българи, срещу
научните доказателства и
историческата истина. Ето как за фалшифицираната
националност на българите във
Вардарска и Егейска Македония принос имат и БАН, и група
български „учени“. Когато предателската позиция на БАН става общественоизвестна
година по-късно, въпреки опита за укриване, Президиумът на БАН оттегля
участието на
България от ОЛА и Общокарпатския диалектен атлас. За
съжаление това закъсняло
действие няма обратен ефект и не обезсилва постановките във
вече излезлите и
присъстващи във всички световни библиотечни центрове уводни
части на атласите.
То не предотвратява последствията от вече приетата от
България позиция – признаване на съществуването на македонски език при това на диалектно
равнище.
Общославянският лингвистичен атлас не признава за български
говорите във
Вардарска Македония, Егейска Македония, Албания и
Поморавието. С българско
участие е прокарана лингвистична граница на българските
говори между долното
течение на реките Струма и Места, която не само не
съществува, но и служи на
противобългарски интереси. Македония е била и ще бъде само
географска област,
но тъй като в тази област влиза и Пиринският край и
доколкото нашата делегация
не е оспорила изрично съществуването на македонски език, тя
приема разпространението му и в този край.
Според Втъпителния том на ОЛА люлката на българската
книжовност попада в
мрежата на скопяни, тоест на македонския език, тъй като
народностната, диалектна
основа на езика на Кирил и Методий е солунският диалект
(свидетелство за това са
преводите на евангелията). Как тогава бихме могли да имаме
претенции за това, че
езикът на Светите братя е български? За обществеността става
ясно, че участието
на българската делегация в ОЛА е огромен провал за България,
не само в научен,
но и в политически аспект.
Благой Шклифов разбира, че Встъпителния том на ОЛА е излязъл
от унгарския
славист и участник в ОЛА проф. Петер Кирай. Проф. Кирай е
безкрайно учуден
защо българската делегация в ОЛА застъпва всъщност
антибългарски позиции,
които са в пълно противоречие с работите на езиковедите у
нас, представящи езика
в етническите му граници.
Шклифов успява да получи единствения екземпляр на
Встъпителния том на
ОЛА, пристигнал по линия на книгообмена в библиотеката на
БАН. Негова мисия
става изобличаването на националното предателството,
извършено от комисията.
Той информира езиковеди, писатели, поети, високопоставени
държавни и партийни
функционери, за да бъде даден отпор срещу вече стореното
зло. За социалистическа
България смелостта да се говори открито истината е наказуем
грях. Акад. Пантелей
Зарев спешно вика Шклифов в БАН. Съобщава му, че акад. Ангел
Балевски е много
разгневен за това, че е дръзнал да „развява Атласа наляво и
надясно“, заплашва го
с преместване в Центъра за научна информация, със забрана да
работи по българските говори в Македония и да публикува.
Прозрачно ясна е целта на акад. Ангел Балевски – вътрешно
заточение на Благой
Шклифов в Центъра за научна информация и пълно ликвидиране
на проучването
на българските диалекти в Македония.
На среща в клуба на писателите поетът и държавният деец
Георги Джагаров
информира Шклифов, че по предложение на партийния функционер
Ив. Александров е разглеждан въпросът за неговото изселване от София –
с мотив, че Благой
Шклифов разстройва „патриотичния българистичен фронт“. След
като се запознава
с криминалната история на българската делегация в ОЛА и със
самия встъпителен
том, Джагаров омерзен възкликва: „Ив. Кочев е извършил предателство,
за което
заслужава да бъде разстрелян от шест метра“. Вместо това по
предложение на функционера Ив. Александров Кочев е удостоен с орден „Кирил и
Методий“, избран е за зам.-председател на дружество „Гоце Делчев“ в София и е
натоварен да отговаря
за държавната тайна в ИБЕ. Последното му дава възможност за
груба разправа с
научните работници, които не одобряват антибългарската му
дейност. През 1982 г.
започва пълен погром в ИБЕ. От работа са отстранени или
„доброволно“ напускат
около 20 изявени специалисти. Между тях са професорите
старобългаристи Боряна Велчева, Ангелина Минчева, Екатерина Дограмаджиева,
Румяна Златанова,
диалектолозите Максим Младенов, Христо Холиолчев, Благой
Шклифов, Димитър
Тилков, сърбохърватистката Татяна Дункова и други.
Атмосферата на шпиономания завладява ИБЕ. В кампанията срещу Шклифов е включен и
пенсионираният
полковник от МВР Найден Петров, по това време завеждащ
Държавната тайна на
БАН. През 1982 г., на общоинститутско събрание, той обвинява
Шклифов, че служи на югославски интереси. Следва молба от Шклифов до
председателя на БАН
за проверка на случая. Резултатите от проверката не са в
полза на Найден Петров
и лицата, стоящи зад него и всичко се потулва. Обичаен за
БАН по онова време
репресионен сценарий.
Заплахите, отправени лично от Ангел Балевски и Панталей
Зарев срещу Благой
Шклифов, се сбъдват. Със заповед 972 от 30 септември 1981 г.
той е преместен
в Центъра за научна информация, със забрана да работи по
проблемите на българските говори в Македония и да публикува. Шклифов се
обръща с молба към
Централния съвет на българските професионални съюзи (ЦСБПС)
за разглеждане
на незаконното му преместване. Отговорът на ЦСБПС гласи: „…
заповед 927 от
30 септември 1981 г. е незаконосъобразна и следва незабавно
да бъде отменена.
Молим за взетите мерки за отмяна на горната заповед и
възстановяване на ст.н.с.
втора ст. Благой Шклифов в Института за български език да
уведомите писмено
Централния съвет на Българските професионални съюзи“.
Междувременно от
Личен състав на БАН мистериозно изчезва дипломата на Благой
от Университета в
Будапеща. Налага се спешно да пътува до Будапеща, за да
получи препис. За акад.
Ангел Балевски решението на профсъюзите за възстановяването
на Благой Шклифов
в ИБЕ е просто една хартия и въпреки че по закон е длъжен,
не го възстановява на
предишната му месторабота. До преместването му Ш клифов е
ръководител на Проблемна група за комплексно проучване на македонските говори
в ИБЕ и единстве-
ният специалист в областта на македонската диалектология.
Публикува значимите
трудове за българските говори в Егейска Македония:
„Костурският говор“, (С., 1973
г.; първият труд след 9.ІХ.1944 г., изследващ български
говор извън политическите
граници на България), „Речник на костурския говор“
(„Българска диалектология.
Проучвания и материали“, кн. 8, 1977 г., с. 201–327),
„Долнопреспанският говор“
(С., 1979 г.) и подготвя за печат „Фразеологичен речник на
говора на с.Черешница,
Костурско“ (пръв по рода си фразеологичен речник на микросистема
в славянския
свят). На общоинститутско събрание през 1981 г. Шклифов е
предложен единодушно
за орден „Кирил и Методий“ по случай 1300-годишнината на
българската държава.
Вместо орден получава заповед за преместване в Центъра за
научна информация.
Изводът се налага от само себе си: забраната за работа на
Благой Шклифов, както
и прогонването от ИБЕ на около 20 изградени научни кадри е в
услуга на чужди,
антибългарски интереси.
През януари 1981 г. е обсъден и приет за печат вторият том
на „Атлас на бъл-
гарските говори в Егейска Македония“ с ръководител Шклифов,
като се налагат
няколко малки поправки. Директорът на ИБЕ (Дора Мирчева) и
зам.-директорът
(Ив. Кочев) отказват среща с вече бившия служител на ИБЕ
Благой Шклифов, отказват му и достъп до картотеката на Атласа, до диалектния
материал, който
сам е събрал и проучил. Томът и до днес не е публикуван.
Вместо това на 16 март
1982 г. помощник-директорът на ИБЕ Рангелов (следствен по
дело за нападение
с нож срещу колегата си Тодор Балкански, който е дръзнал да
публикува статия,
разобличаваща работата на Ив. Кочев в ОЛА), подава сигнал в
прокуратурата, където е заведено дело № 6855 срещу Благой Шклифов за
присвояване на държавна
собственост. На 17-и в 9 часа Шклифов е призован да се яви при
районния прокурор
Йорданов. Прокурорът го заплашва с арест и лишаване от
свобода за три години,
ако не върне някакви материали. За какви материали става
въпрос? За личния му
архив! Или казано по народному „крадецът вика дръжте
крадеца“. Омерзен от безочието и наглостта Благой прави достояние на държавните
органи новата срамна
кампания. Следственото дело е прекратено.
През следвашите осем години, въпреки трудностите, Благой
намира воля и сили
на собствени разноски в извънслужебно време да продължи да
проучва говорите
в Леринско, Ениджевардарско и Солунско.
След смяната на режима през 1989 г. той е възстановен на
предишната си работа
в ИБЕ. През 1993 г. е назначен за ръководител на Секцията по
ономастика и етно-
лингвистика. И отново засегнатите от научните му и етични
позиции препречват
хода на служебната му кариера. Със заповед № 328 от 20 април
1995 г. директорът
на ИБЕ (Юлия Балтова) незаконно го пенсионира, два месеца
преди да приключи
процедура му за доктор на филологическите науки. На 8 юли
1995 г. с протокол № 23
Президиумът на Висшата атестационна комисия дава научната
степен „доктор на
филологическите науки“ на вече пенсионирания Благой Шклифов.
Интелектуалци
правят подписка в негова защита с искане да бъде възстановен
на работа. Подписват се 136 видни българи – академици, професори, старши
научни сътрудници,
писатели, поети и др. На 23 ноември 1995 г. Шклифов се
обръща с писмо до УС на
БАН с думите: „Уважаеми дами и господа, не случайно сте
взели решение, а има
и указания на Председателя на БАН при пенсиониране в случай,
какъвто е моят по възможност да се изчака края на процедурата... Директорът на
Института
вместо да окаже съдействие за разширяването на научната ми
дейност върху
проучването на българските говори в Егейска Македония и
Албания, по същество
ликвидира това изключително важно и актуално от гледище на
националните ни
интереси научно направление. Как може да бъде окачествено
това от морална,
от национална, а и от научна гледна точка – при положение,
че в условията на
практикуваната жестока асимилация на нашите сънародници в
тези изконно
български земи говорите заглъхват без да бъдат
документирани? За всеки е съвършено ясно, че наред със стародавните и по-нови предметни
паметници и писмени
свидетелства, най-горещите доказателства за историческите
предели на една
нация са записите на все още съхранилите се до настояще
време национални говори. Затова всяка национална държава дава мило и драго за
документирането на
тези говори и като зеницата на окото си пази, импулсира,
стимулира изградените
специалисти-диалектолози, прави всичко възможно те да
предадат щафетата
на техните грижливо подбрани следовници… Както в миналото,
изглежда, така
и сега бях лишен от възможност истински да работя и създавам
кадри. Нещо
повече – за патриотичните ми позиции преди бях преследван… В
тогавашните
условия обаче все пак с неимоверни усилия успях да направя
преоценка на досегашните заимствовани схеми в българската диалектна и историческа
фонетика.
Независимо, че не всички ценят новите виждания и идеи,
извличани при основно познаване на източниците, като резултат от задълбочени
изследвания, което с
горест отбелязвам, убеден съм, че докторската ми дисертация
„Проблеми на
българската диалектна и историческа фонетика с оглед на
македонските говори“
ще предизвика дискусия в страната и чужбина. Достатъчно
робувахме на руски
и други схеми в езикознанието. Състоянието на нашите
диалекти и най-старата
история на нашия език дават възможност да бъдем водещи в
славистиката.“ По-
нататък Шклифов се спира на работата на скопяни, които имат
повече лекторати в
чужбина и на факта, че в Институтът по балканистика в Солун
е създадена група
за проучване на говорите в Северна Гърция, поставя въпроса с
каква цел са се запретнали нашите южни съседи да изследват говорите ни?
Отговорът е ясен.„Какво
правим ние? Преди всичко тъкмо по този изключително важен
въпрос се обръщам
към вас, уважаеми членове на Управителния съвет на БАН. Ще
наложите ли с
ваше нарочно решение в тематиката на ИБЕ при БАН да бъде
отредено подобаващото се място на проучването на българските говори в
Македония? Именно
този въпрос стои в основата на моята молба. Защото
ръководството на този
институт явно не счита, че такива изследвания са актуални.“
По късно ИБЕ открива конкурс за ст.н.с.ІІ ст., който Благой
печели и отново
е назначен. През януари 2000 г. Шклифов става старши научен
сътрудник първа
степен с новия си хабилитационен труд „Пастирската лексика в
района на Вич
планина (Костурско–Леринско)“.
С цел да обогати труда си и да събере изворов езиков
материал на 4 сeптември
2003 г. Благой заминава за Гърция. С магнeтофон и бележник в
ръце той събира
материали за новите си книги. Обхожда седемте костурски села
– родната Череш-
ница, Блаца, Загоричени, Бъмбоки, Горенци, Рупишча, Личишча,
солунските села
Койнари и Градобор. Покланя се пред останките от първата
столица Преспа и на
гроба на цар Самуил.
На път кам дома, на 21 септември, преди зазоряване (5:45 ч.)
при излизане от
моста над река Струма (15 км от Сяр), върху колата, с която
пътува Шклифов, връхлита лек автомобил със загасени фарове. Следва силен удар,
но колата не успява да
потъне в блатата на Струма, мантинелата я задържа. Шклифов и
неговият спътник
успяват да се измъкнат. Макар и със силни болки в гърдите
Благой е жив. Твърди
се, че не е приет в болница. Документи няма. Семейство
Кючукис от с. Волтеро
го приема в дома си с обещание да го откара до дома. Шклифов
отново е заточен,
но този път завинаги. Упояван с медикаменти и залъгван с
обещания за скорошно
отпътуване Благой чака смъртта в болка и самота. След 3 дни
семейство Кючукис
съобщава за кончината му.
Мъртвите не говорят.
Мъртвите не проучват българските говори в Егейска Македония.
Мъртвите не публикуват.
В личния му багаж няма магнетофонни записи и бележки от
проучваните говори.
Вместо тях – чалгарска музика и снимки на въоръжени хора.
Описаните странни и
подозрителни обстоятелства около смъртта на Благой дадоха
повод на журналиста
Владимир Йончев от в. „Новинар“ в броя му от 27 септември
2003 г. да напише
статията „Загиналият наш учен в Гърция блъснат от кола без
светлини. Още трима
са починали в Беломорието при подозрителни инциденти“.
Смъртта на Шклифов е
поредната (поне четвърта в Беломорието) смърт при
подозрителни обстоятелства,
сполетяла преди това двама местни българи, открито изявяващи
националното си
самосъзнание, и един депутат от турски произход в гръцкия
парламент.
Българското правосъдие разследва смъртта му по повод ПТП, повдига
обвинение срещу гръцкия гражданин Анагностидис за нарушение на
правилника за
движение и причинена по непредпазливост смърт при ПТП. След
осем години
съдебни дела в края на 2011 г. ВКС прие, че обвиняемият е
невинен по всички
обвинения. Антибългарската политика спрямо бежанците от
Егейска Македония
не се е променила и до днес.
Научно творчество
Противник на всяко застинало статукво Благой Шклифов е
отворен към
новите идеи и нестандартни методи на изследване. Упорит,
последователен
и всеотдаен към идеята за единството и единението на
българите от всички
краища на разпокъсаното Отечество. Той я следва неотклонно
без излишни
патриотарски пози като човек с всеки свой дъх и като учен с
всеки свой труд –
Костурският говор, С., 1973 г., Долнопреспанският говор, С.,
1979 г., Речник на
костурския говор. Българска диалектология. Проучвания и
материали. Кн. 8, 1977
г., с. 201–327, Проблеми на българската диалектна и
историческа фонетика с оглед
на македонските говори, С., 1995 г., Пастирската лексика в
района на Вич планина
(Костурско–Леринско), С., 2000 г., Български диалектни
текстове от Егейска Македония, С., 2003 г., Костурският говор, С., 1968 г.,
Сочетания ШТ, ЖД являются
первычними, С., 1992 г., За разширението на диалектната
основа на българския
книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и
книжовна норма
са нелигитимни, С., 2003 г.; и множество езиковeдски статии,
рецензии, научни
съобщения, публицистични материали.
Една от най-значимите му статии „Старобългарският субстрат в
унгарския
език“ е с основополагащо значение за унгарския и за
българския език, два езика,
които Шклифов отлично познава. В края на IX век унгарците се
заселват на територия, която е в пределите на българската държава.
Населението, намиращо се на
тази територия е било вече покръстено и народностно
обособено като българско.
В унгарския език навлизат голям брой старобългарски думи,
като резултат от
дългото съвместното съжителство със славянобългарско
население и процесите
на асимилацията. Ето защо старобългарският субстрат в
унгарския език е пръв и
основен лексикален славянски пласт. Резултатите от
задълбоченото проучване на
старобългарския субстрат са важни не само за историята на
средновековна Унгария,
но те биха послужили и за изясняване на някои въпроси от
историята на заемащия
централно място в славистиката българския език. Шклифов не
успява да завърши
работата си върху монографията по този важен за въпрос.
„Долнопреспанският говор“ (1979) регистрира важния за
науката преходен,
осъществяващ връзка между западните и източните македонски
говори, диалект
на практически почти изцяло прогонените коренни жители на 14
български села
от района на Малото преспанско езеро.
За всичките си трудове Шклифов с магнетофон в ръка събра от
бежанците в
Полша, Унгария, Чехословакия, Румъния, Югославия огромен
изворов материал.
Само в „Долнопреспанският говор“ диалектните текстове са 76
страници. Неопровержими свидетелства за нерадостната съдба на българите от
този край те предста-
вляват ценност за историци, етнографи, етнолози,
лингвогеографи, фолклористи
и всички, които носят болката на Македония в сърцата си. В
предговора към цитирания по-горе труд проф. Шклифов пише: „Долнопреспанчани,
както стотици
хиляди българи, прокудени от Македония, са пръснати по целия
свят. С много от тях станах близък и взаимно си гостувахме. Посрещаха ме като
свой по кръв и
съдба. Научих да говоря диалекта им…“ Според Шклифов не може
да се пристъпи
към описание на даден диалект без да се познава основно на
говоримо равнище,
според него идните поколения езиковеди трябва да имат
солидна езикова опора за
бъдещите си научни трудове. Той презира онези езиковеди,
които изграждат тезите
си, ползвайки чужда методология и оскъден езиков материал.
През 1995 г. проф. Шклифов публикува фундаменталната си
монография „Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с
оглед на македонските
говори“ и получава научната степен „доктор на
филологическите науки“. В този
теоретичен труд, респектиращ както с обема, така и със
съдържанието си Благой
Шклифов се противопоставя на опитите да се измести основата
на старобългарския
език и отхвърля използвания за него от някои съвременни
руски учени термин „старославянски“, с който те поставят най-стария писмен
славянски език извън времето
и пространството. Шклифов ревизира традиционните представи
за т.н. двойно ударение, което според него всъщност се свежда само до
удължаване на втората гласна.
Това си научно твърдение Шклифов подкрепя с направените от
него сонограми. В
разглеждания труд Шклифов подлага на обоснована критика
повтаряните близо
два века твърдения за праславянския облик на съчетанията
„ТЙ“ , „ДЙ“, както и
за облика на Ъ и внася революционното предложение, че суфиксите
ШТ и ЖД са
общославянски. Отричайки практиката да се правят фонетични и
фонологични
хипотези въз основа на отделни думи, той препоръчва това да
става в рамките на
обоснованите и въведени от него цялости, наречени
акцентно-ритмични единици
/АРЕ/, с което създава нов подход за проучване на диалектите
и прави съществен
теоретичен принос в методологията на езиковите изследвания.
Следващият му труд „Пастирската лексика в района на Вич
планина (Костурско – Леринско)“ е пръв по рода си в българската
етнолингвистика. С него Благой Шклифов придобива научното звание „ст.н.с. І степен“
(професор). Тук той разкрива един интересен и важен тематичен пласт от
традиционната пастирска лексика и свързаните с нея над 1000 названия на предмети,
оръдия на труда,
процеси, обичаи, обреди, благопожелания, клетви и заклинания
към хищници,
която по богатство на изследвания материал няма равна на
себе си.
През 2000 г. излиза от печат знаменателната му студия „За
разширението на
диалектната основа на българския книжовен език и неговото
обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелигитимни“. В нея той
прави преглед на
изграждането и официализирането на новобългарския книжовен
език, който още
преди и след Освобождението недалновидно, погрешно и без
чувство за единство
на българската нация е насочван от руския възпитаник Марин
Дринов към ненаучната монодиалектна основа на североизточното наречие,
въпреки протестите на
Кузман Шапкарев и издаващите списание „Лоза“ будни студенти
от Македония –
Даме Груев, Петър Попарсов, Димитър Мирчев (по-късно
литератор и езиковед), Георги Баласчев (по-късно известен български историк) и
други. Този подход към
изграждане на българския книжовен език отдалечава
западнобългарските носители от книжовните варианти и през 1944 г. значително
улеснява създателите на
втора(македонска) норма. Общонационален език се създава, за
да сплоти нацията
в едно цяло, а не за да я разедини. За голямо съжаление
езиковата политика на
Княжество България, а по-късно и в Царство България е била
еквивалентна на
необмислената външна политика, причинила много страдания
както на българите
в Македония, така и в Царството. В студията си Благой
Шклифов акцентира на факта, че „македонската“ азбука и книжовна норма са
нелигитимни, защото са наложени от сръбските окупационни власти, без да са одобрени с
мнозинство даже от свиканата под техен натиск комисия в манастира „Св. Отец
Прохор Пчински“. И в края на студията си Шклифов предупреждава: „Скопските
управници трябва да знаят много добре, че ако не престанат с фалшификациите на
историята, които водят до омраза и ненавист и са постоянен източник на
напрежение, българската общественост ще се противопостави най-енергично! Влизането
на Р. Македония в европейските структури трябва да е белязано с очистването
от вредните и
опасни извращения от сърбокомунистическото минало!“
Последната излязла от
печат приживе книга на Благой Шклифов е в съавторство с
Екатерина Шклифова –
„Български диалектни текстове от Егейска Македония“, С.,
2003 г. Тук са включени
подбрани диалектни текстове от Костурско, Леринско,
Долнопреспанско, Воденско, Ениджевардарско и Солунско, които достоверно представят
разнообразието
в областта на фонетиката, акцентната система, морфологията и
лексиката. Трудът
е предназначен за слависти, изучаващи богатството на
българските говори, преки
наследници на езика на Светите братя Кирил и Методий –
единствена изходна
достоверна основа за славянското историческо езикознание.
Текстовете са полезни за историци, етнографи, етнолингвисти, лингвогеографи,
писатели и за всеки,
който се интересува от трагичната съдба, от духовната и
материална култура на
българското население в Егейска Македония. „Нека разорението
на българщината
в Егейска Македония бъде предупреждение за всички, които не
са си взели поука
от муждуетническата вражда на Балканите и от опасността,
криеща се във
фалшификациите и възраждането на всякакъв вид шовинизъм.
Това се отнася
преди всичко за „научната“ дейност на сърбите и тяхната
креатура в Скопие.“
– пише Шклифов в увода към труда.
Посмъртно, в края на 2011 г. от печат излезе последната му завършена книга „На
кол вода пиехме (Записки за Христовите мъки на българите в
Егейска Македония
през ХХ век)“, описваща жестокия гръцки режим в Егейска
Македония, режим
на зловещи престъпления към местното българско население,
нечувано насилие,
прокуждане и изтребление на хиляди егейски българи, всъщност
геноцид над един
народ. Книгата е и разказ за историята на Костурския край,
родното му село Черешница и съдбата на рода му. Историите са разказани от дядо
Стефан (бащата на Шклифов), баба Дота (неговата майка) и стотици бежанци,
които споделят с него мъката по родните български места и болката от погубените
майки, бащи, братя, сестри и деца.
Днес, 100 години след началото на гръцкия режим в Егейска
Македония, няма
живи бежанци от Беломорието, които да пазят непокътнати
местните български
говори. В Северна Гърция живеят около 200 хиляди гръцки
граждани от български
произход по родните си места. В местния български диалект
навлизат множество
гръцки и сръбски заемки, въпреки че хората пазят и помнят
говора си. Самосъзна-
нието им е подложено на агресивна асимилация както от страна
на Гърция, така и
от страна на Р. Македония.
Благой Шклифов успя да запише, изследва и публикува огромен
обем български диалектни текстове от последните живи носители на чистия
говор. Сега вече
изпълнението на такава задача е невъзможна, мъртвите не
говорят.
И все пак забраната, преследването, заточението и дори
смъртта не са непреодолима сила за силния борбен дух и любовта към Отечеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар