Из дневника на
Панайот Наумов Робев
На 9 септември, вечерта с вуйко ми се сурнахме в селото ни
от Руля, разбрахме що стана с него.
Видяхме фамилиите са неповредени, т.е. няма
убити жени, деца, само, че биле измъчени от всяка страна позорно... изсъблечени
и оставени голи, боси, гладни. Мъже са избити вън от селото – баща ми, Лазо
Лукаров, попо Мишо – убити в неделята с позорна смърт (одрани живи) горе, дето
стана сражението; Нико Пирналиев и Стасето Шолдов измушкани доле в полето при
чифлика нов, а другите в селото, дето ги намираха. Паднаха убити и 3-ма
жупанци. Селото цяло изгорено. Четири къщи здрави останаха, училището и
църквата. Челядите там са прибрани. Тях ги терале (карали) няколко дни като стадо овце от града в чифлика и пак в
селото, гладни, изнурени, печално. Някои фамилии гръкомански останаха в града
да живеят. Остналите живи мъже изплашени от нанесените върху им злочестини и
неволи предадоха си пушките. Дадоха 16 пушки, искат им още две. Първенците до
толкова са отчаяха от делото щото викаха и викат: „...Угасна комитетът, ни
разсипахти, ни изгорихте и нищо няма добро да донесете... Ний, неке викат Цилю
Браов, Ставре, Мишайков, Черкачо, Динето, Петрето, Теохарчо – всички. Те искат
уморванье.”
Из дневника на
Киряк Шкуртов
На 9 септември стигнахме в с. Денско, тоже влашко
и повече от Хрупища познати, нахранихме се с хубав кашкавал и папури.
изглед от Грамос
Няма коментари:
Публикуване на коментар