22 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

22 август - Дъмбени - петък

                            Васил Чекаларов по време на Илинденското въстание

От Попов получихме писмо от Габрецко, во което ни пише че освен 300-400 души аскери дето излезнаха и изгориха Вишени и Блаца, но от към Турие излезнали 7000-8000 аскери и без да повреди села се устремили над самия Бабчор и поставили чадъри. Со Попов били четите: вишенската, бабчорската, загорицката и бобицката така щото и Попов можи да е с около 250 души, станахме много и се измени вече положението и вчерашното решение. Да се замине со толкова души за Нестрамско и Костенарията невъзможно е за прехрана. Освен това ако и там ни изпратят турците некоя голяма сила, тогава невъзможно е и връщането ни. Затова решихме да проверим силите и да се разделим на 2-3 отделения и да заминем от Преспата за към Мориховските планини, да се срещнем со щаба и да решим нашата задача. Писахме на четите да се приберат към Въмбелската планина, към 8 часа потеглихме за „Вълканови чезми”, дето бехме определили на Попов да се срещнем, чакахме го до 1/2 часа нощта, като не дойде и на много места се виждаше доста запалени гореше това ни даваше да разберем, че всичко е хванато от аскерите. 

                                                                   Иван Попов

Към 3 часът ноще стигна ни Попов и ни каза: че аскери 7000 души разположени во поздивишките и черновишките ливади тъй като аскерите пристигнали до Черновища и сигурно утре ще обискират тези планини, затова писахме на дъмбенските и косинските въстаници всички да се приберат во Въмбелската планина. Ние минахме по Смърдеш, казахме и на смърдешани и се прибрахме во Въмбелската планина „Какасул”.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

22 август – петък, Смърдеш, Корбец

                                                          Лазар Киселинчев

 

От рано-рано, по пъто Смоймир слезее въстаници ена върволица, края не се виждаше; седнали сме со Илия Биолчев и като овчари ги броиме, първо минават некои чети селски от Пополье  и Блачески център, Апоскепския и Загорицкия, след тия иде Цильо Котев и Кономладци, един по един све отбрани мъжлаци, Нумо Желински со неговата чета, Дъмбенци, Габрешени и Дреновци, Смърдешени и други; минае 1467 души; нашия център, Косинските чети и Лобаницката, други 124 души; началниците со 35 души и Гучо со 12 души – свичко 1538 въстаници; во тоя сбор не влизае Въмбелци и Върбичени, които от вчера се прехвърлие по Корбец, както и некои други чети, шчо не можее да префърли къде „Бучие”. Като изминае свите ние бе`ме най-назад, за да прибираме некой, които изоставие  и в 4 часа и ние потеглихме за Корбец; минаме до Въмбел и отъмо гледаме по „Бучие” черновица от аскери, едни по едни се соберве  по въровите, требва да са повече от три иляди души;  вечерта направия чадъри при „Вълкана”, там нощувае.

Из дневника на Панайот Наумов Робев

22 август. Слух се тръгна, че аскерът ще нападне прибраните челяди в Черна гора, за това още от рано се поместиха от тамо и навървиха дряновски осой под шестеовската бука, като безумни във вид на керван. Плач, викове, писъци се чуваха, ала не знаехме неприятеля близо ли е! А ние се намирахме на Лабана наела... По заповед на нашето началство вечерта на 1 ½ часа тръгнахме за Въмбелските планини от Лабана, но като не можахме да стигнем до там – преспахме на Дъмбенската кастола. Минахме и Локвата и Валкан, дето по-напред стана славно сражение ( чудни планини тези – само върхове остри и долини дълбоки, всички голи, понейде обрасли с дървета).

Из спомените на Иван Попов

На другия ден войската тръгна по нашите дири, за да обискира същата планина. Тук пак се съединих с ръководителите Поп Трайков, Чакаларов и Кляшев, с които се бяхме разделили на 14 август, и от там заедно се прехвърлихме на Въмбелската планина.

Из Поверително писмо № 670

с. Поздивища

...войски под командата на Леринския командант същия ден /22.8/ слезли от към Бабчор, ограбили Поздивища и изгорели 29 къщи и 103 плевни. След туй заминали към Габреш, а от там към Бесфина.

Населението бе избягало в кономладската Черна гора на югозапад от Кономлади и Лисец на север от същото село.

Тоя ден били убити:

Ристовица Спасова па 50 год., защото сс възпротивила да даде магарето си на войските и Лазовица Лазарова 65 г. изгаряла в къщи.

Костурските войски, които сс отличили по своята ярост и жестокост, след като изгорили Дреновени, заминали за Дъмбени и изгорили всички колиби вън от селото.

с. Вишени

На 21 юлий местната селска чета нападнала на войската, която била на постоянно местожителство в селото. Започнала се престрелка, която траяла цели 3 часа. Тъкмо когато четата се тъкмяла да подпали къщите гдето биле разквартировани войниците, на последните пристигнали в помощ други още войници. Туй дало възможност на турците да напуснат селото, след като запалили няколко къщи. Преди още да се почне сражението, жителите изпразнили селото и се настанили в гората. След осем дни те пак се завърнали и почнали вършидбата. Така останало населението на мира до 22 август. Тоя ден от към Костур дошли много войски, влезли в селото и го подпалили. Населението се разбягало, ала после се събрало в местността Присой, северно над селото.

В 24 часа изгорели 181 къщи, а останали здрави само 15. На следующия и по следующия ден войските заобиколили местността Присой, гдето се криело населението, ограбили го, съблекли дори и дрехите на жените и децата и заклали:

1. Коле Лейков           на 65 год.

2. Дине Кара-Йоргов      65 г.

3. Гиле Сотиров              55 "

а със себе си завлекли:

4. свещеник Трифун  на 65 год.

5. Сидер Бакрачев,       " 65 " и към с. Габреш ги измушкалн с щикове.

На 24 август войската заедно с башибозук се завърнала и минала през селото. Тоя път биле откарани 100 глави едър добитък, а до 31 съший башибозушките чети не оставили нищо от живото имане.

Кузовица Мелйова, невеста на 25 год. е била скотски изнасилена от много войници.

След 25 септемврий всички селяни се прибрали в селото в колиби покрити със слама.

с. Българска Блаца.

                         Панорамна снимка към с. Българска Блаца днес

 

Войската, която подпалила Вишени, същия ден подпалила и Блаца. Населението избягало в местността Рид на юго-запад и било заобиколено от войската. През тоя ден биле убити:

1.Михаил Петров в селото.

2. Досю Димитров            80 год.

3.Стерйо Влаше               12  "

4.Атанас Василев             20  "

5.Търпче Костадинов       80  "

6. Анастас Колиов            70   "

7. Пандо Николов             55   "

8. Петре Кузманов            60   "

9. Нунта Атанасова           25   " .

Все същия ден са ранени:

1. Деспа Пандова               50 г.

2. Димитр Пандов             12 г.

3. Тана Пандова                 14 "

Освен това, войниците откарали със себе си 50 жени и ги държали около 20 часа в ближната гора. Тук биле извършени диви опозорявания.

Киряки Динова и К. Колева сами изповедват. Същото е станало и с жените в с. Черешница, което село е било догорено същия ден от войската.

На другия ден, войските заминали за към с. Дреновени.

В селото изгорили 70 къщи.