15 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

15 август - Вишенската пресека - петък

Писахме на Попов, който се намирал во „Вич” (на Порта), повикахме комисията вишенска да им дадеме неколко пушки и да закрием дълга, като раздадохме маузеровите пушки, другите гръцките, като артисаха, ги дадохме из селата да закрием стари сметки. Загоричката и бобицката чети ги повърнахме към Пополие и ние со смърдешката, дъмбенската и наказателната чети, заминахме за Черешница, тук останахме да пренощуваме.

Из спомените на Иван Попов

Другия ден изгориха и с. Загоричани, Бъмбоки, Мокрени, Бобища и Кондороби (15 август) и от тогава вече нататък  почнаха редовно да горят селата. Населението избягваше по планините. Принуждавахме са да пращаме чети да носят жито по воденици – интендантски отделения; всяко село си имаше комисия за това. Определени жени месеха хляб и пр.

Из Поверително писмо № 670

с. Мокрени

                                         изглед от село Мокрени днес

 

На другия ден, по покана на Етхем бей, пред него се явили 20 души селяни в Клисура, и му целували полите, а той им съобщил, че Султанът опрощава тяхното село като ги поканил да се завърнат всички заедно с избегалите.

с. Бобища

На другия ден, 15 август, юзбашията Исмаил от населичкия табур слезъл от Клисура с войска и подпалил селото. Войските на Етхем бей се състояли от анадолски и арнаутски редивски табури.

От изпокрилите се по нивите селени, тоя ден войските убили:

1.Дине Кочаров        65 г.  с щик

2.Дине Джинов           70 "         "  куршум

3.Митко Янков            70 "        изгорен

4.Иван Сарков             55 "         "  куршум

5.Мане Христов          23 "          "     "          

6.Кузма Митрев          14 "           "    " 

7.Мите Дзиля              50 "           заклан с нож

8.Ване Джаклев          70 "            " 

9.Тасе Димитров         13"           ранен с куршум

10.Кузо Христов         45 "           заклан с нож

11.Тана Лякова           110 "           " 

12.Тана Стефова         75  "            " 

13.Катерина Яговчева 50 г., последната била жива разпорена и после изгорена.

Същият ден, башибозушки чети от Маврово, Личища, Горенци и Куманичево ограбвали неизгорелите къщи и ги подпалвали. Същите изгорели училището и селските воденици. Така щото селото от 113 къщи било съвсем изгорело още същия ден. От пожара са оцелели само зидовете и покривите на двете черкви.

Още кога пристигнал в Клисура Етхем бей, двама селяни: Насе Тенекеджиев и Ат. Николов отишли да го молят да не се изгаря тяхното село, защото хората в него не биле размирници, или же ако има неколцина такива, то царската войска, само тях да преследва й избие. Команданта обаче ги изпъдил и им се заканил, че ще заповяда да ги застрелят. След това вече населението от Бобища не смеело да излезе вън от къщите, гдето се криело.

с. Загоричане

                                  панорамна снимка на с. Загоричани днес

Това село е разположено при полите на Върбица, Когато войската зела позиция по планината, започнала се бомбардировката на селото с топовни залпове. Населението изпоплашено, напуснало селото и се разбегало в посока към мънастиря Св. Врач по сред град от куршуми. Голяма част от населението останала да пренощува в полето. На другия ден, Св. Богородица, войските, които подпалили Бобища, стигнали в Загоричане, което тоже подпалили. Тоя ден изгорели само 1/3 от къщите. Отишлите в селото жени в съботата, видели че не всички къщи били още изгорени. Когато войската забелязала приближаването на жените до селото разпръснала ги с залпове от към планината.

Башибозук от всички турски села, подкрепяван от войската всеки ден на тълпи нападал селото, ограбвал къщите и ги опожарявал. Когато селото било нападнато от войската на 15 август, няколко души войници влезли и в къщата на Васил Туруфлиев, който заедно с жена си бил скрит в избата. Васил се защитил с орьжие, убил един забит, според твърдението на заптиите в Костур, и се избавил. Жена му Василица била пленена и държана от юзбашията Исмаил Бедри около една седмица. Същия ден билн пленени и откарани от войските в Маврово всички жени, които бяха забегнали към полето, а намерените мъже били убивани първо с куршум а после промушвани с байонети, пред очите на жените им.

Ограбването и горението на с. Загоричане продължило цели две седмици. Населението се прибрало в мънастиря Св. Врач и не смеело да излезе вън от него. Иляве отишло дори до мънастиря и се готвило да го нападне, но селените събрали помежду си около 50 лири, дали ги на войниците и тъй се спасили от клане. По натиска на Вангела и тук селяните подписали представените им готови заявления, че за иаиред ще признават гръцката патриаршия. Загубите, които са станали с изгарянето и ограбването на това   село,   са неизчислими. Английските кореспонденти, които на местото видели къщите, оценяват едно на друго минимум по 100 лири едната. На 15 август и следните дни били убити:

1. Поле Гечков       на 80 г. с куршум и щик

2. Тасо Шалвов      "     "  "  "        "           " 

3. Мите Костида     "    83 " "        "           " 

4. Умче Ложавчев   "   70  " "       "           "  

5. Гила Цимура      "     85 " "       "           " 

6. Насе Стериов      "    85 " "       "           " 

7. Марко Митров    "    28 " (болен) "           "  

8. Геле Байчев         на 32 г. заклан в лозята пред жена му и детето му.

9. Ице Петличков    "   70 "  с  куршум и щик

10. Вангел Шпатов  " 62 "    "           "        "          

11. Насе Чулев          " 70 "   "           "        "         

12. Умче Пишмаров " 75 "    "           "       "            

13. Тито Джонджев 80 г. уловен във воденицата по издайичеството на Веджи бей от Костур. Най-напред му отрезали езика и му запушили устата. После отрезали ушите и носът и най-после го промушили с щикове.

14. Диме Сапунаров     80 г. с куршум и щик

15. Яне Тагаров             75 " "        "           " 

16. Никола Шотлов      65 "  "       "           " 

17. Насе Манов             63 " "        "           " 

18. Христо Кочков       35 " "         "           " 

19. Васил п. Димитров 70 " "         "           " 

20. Кузо Буцев               63 " "        "           " 

21. Василица

и. Димитрова                  60 " "        "           " 

22. Лйочка                       60 " "        "           " 

23. Джонка                      58 " "        "           " 

24. Сима Каликатранова 40 " "       "           " 

25. Илко Костъндов      15 " "          "           " 

26. Проса Кирова          17 " "          "           " 

Преследван от войските Лекси Димо Мишев убил жена си Кича Димо Мишева и майка си Иваница Лексова, а сестра си Ленка ранил тежко и след туй се самоубил. Когато войниците стигнали на мястото, по край Мишак, обрали парите на мъртвите и ранената, съблекли им дрехите и си заминали. Ранената влечешком стигнала в Олища и от там в Св. Врач. Във време на своята обиколка, сам Митрополит Григорий привързал раните на ранената, като й оставил и лекарство да се лекува.

с. Кондороби

Това село било подпалено на 15 август, а след това ограбвано и догоряно от башибозука няколко дни под ред. Изгорели всички къщи и църквата. Населението се разпръснало по селата Маврово и Личища.