Из дневника на
Васил Чекаларов:
Всичките нещастни фамилии от Дъмбени се движат и се
прикриват во Берик, всеки се надпреварваше да дойде да ни види.
След обед
потеглихме за Габреш. Тук забрахме чорбаджиите габрешени и им направихме едно
мъмрение, защото от правителството получили едно известие да си мируват и пр. А
те отговориха со писмо, на турски, че имали мъка от комитите, и немали що да
правят. Това писмо се улови се научихме за отиването на [...] то Яневски били
Стамо, така щото те го направили по желанието на владиката, понеже само Динкето
не се съгласяваше да приема гърцкия свещеник во Габреш. Ми [...] и во Брезница.
Тук намерихме брезницката чета, избегала от Коте, защото той пак почнал да
работи со владиката [...] Жельовени. Жельовенци се предали на аскерите и дали
около 20-30 коне за мекере на аскерите.
с. Смърдеш по време на Първата световна война
Стигнахме во Смърдеш дето бехме пострешнати от селските
чети, които ни посрещнаха радостно, даже и нещастните фамилии всячески се
мъчеха да скрият скръбта си по изгорелите имоти.
Атанас Кършаков в средата
Тук говорихме им, държахме
неколко надеждни речи и след това официално подарихме маузеровата пушка на
Кършаков, който ни посрещна, макар и още болен от раната.
Вечерта четите излезнаха на „Бели Кладенци”, а ние
останахме у Цильо Поповски.
Из Поверително писмо № 670
Костур
На 17 август, гражданската власт, поискала от общинския
председател в Костур, ключовете на българското училище, за да настанят в него
войска. Председателя помолил да му се даде срок, за да извади вещите и
принадлежностите от параклиса, но войските счупват вънкашните врати и нахлуват
в училището. След туй разбиват вратите по стаите и се настаняват в тях.
с. Куманичово.
На 17 август дошла войска с башибозук, ограбила селото и
подпалила 2 къщи от горната махала. Опожаряването на селото било спряно по
просба на турците от долната махала.
Войници изнасилили: Параскева Д. Пувчева и сестра й Мария.
Няма коментари:
Публикуване на коментар