вторник, 28 август 2012 г.

Костурски край - Добролишча


                     Добролишча дн. Καλοχώριον

Селото е разположено на 17 км югозападно от Костур, в Костурската котловина на левия бряг на р. Бистрица, която тук е се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното с.Чърчишта.
При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село в община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Kостур (Кастория).
Под това име се споменава за първи път в края на  ХV в. в Османските архиви, в което живеят 140 семейства.
В края на ХІХ в. Добролишча е смесено българо-мюсюлманско село.
Според статистиката на Шинас от 1886 г. , в него живеят 400 християни.
Така е посочено селото и в картата  на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката на В.Кънчов, то има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.
Според Георги Христов, помохамеданчето население е между малкото села, които наред с приемането на религията възприемат и езика.
В началото на ХХ в. всички християнски жители на Добролища са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцките документи селото е обявено за схизматическо от 1903 г.
По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в него християнското население се състои от 328 българи екзархисти и 32 власи.                                   
Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като гръцко с 500 жители.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Добролишча преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.            
След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 468 ж., от които 235 м. и 233 ж.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич в селото е имало 30 християнски и 40 мюсюлмански славянски къщи.
Според преброяването от 1920 г. населението намалява на 434 жители, или 77 семейства.
В 1926 г. името на селото е преведено като Калохорио, в превод добро село. 
Според Пелагидис  14 мюсюлмански семейства, с обща численост 198 човека се изселват през 1924 г. и на тяхно място се заселват 39 понтийски бежански семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Калохори живеят 455 ж., от които 211 м. и 244 ж., в това число са и 145 бежанци заселили се след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. от 39 семейства, 35 са с установен български и албански произход.
През 1940 г. населението на селото достига 634 ж., от които 311 м. и 323 ж. Сградният фонд на селото е 101 сгради.
През Втората световна война Добролишча е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.
Според статистиката от 1945 г. от 620 ж. 310 със славянско самосъзнание. По време на окупацията през 1941- 1944 г. 26 човека са имали антгръцки прояви и са се изселили или към Сърбия или към България.
По време на Гръцката гражданска война селото дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни. Извън страната са изведени 13 деца от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.                                                                                                                           Преброяването от 1951 г. посочва, че в селото има 585 ж.
Надморската височина, на която е разположено селото е 681 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:


Андонов, Лазо – прибирайки се от с. Чука е бил нападнат от турски разбойници и бил промушен на няколко места с ками, след смъртта му очите му били избодени от тях. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.198./

Бружев/Бружо/, Васил – четник в Костенарийската чета след Илинденското въстание. /виж: Борбите в Македония ...,с. 619./
Вангелов, Христо – роден 1883 г.; четник в четата на Петър Христов – Германчето, която е предвидена да действува в Преспанско и Костурско; четата навлиза в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж:Четите...,с.62./
Вангелова, Стеряна – родена през 1924 г.; участничка в гръцкото съпротивително движение през Втората св. Война; по време на Гражданската война в Гърция е секретар на ОК на АФЖ за Леринско и Костурско; избрана е за организационен секретар на Главния комитет на АФЖ за Егейска Македония; емигрира в Югославия. /виж: Македонска енциклопедија,т.1..., с.237./
Влахов, Спиро - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Влахов, Тодор – роден през 1913 г.; от 1935 г. е член на ГКП; през 1935 – 36 г. е в ръководството на местната ППО; арестуван през 1939 г. и заточен на о. Анафи; по време на Втората световна война е един от първите участници в партийните въоръжени групи в Костур, за което през ноември 1941 г. е арестуван от италианските окупатори, осъден е на три години затвор във Волос; след освобождаването си през 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС; след споразумението във Варкиза отново е преследван, но въпреки влошеното си здраве продължава своята нелегална дейност; умира през 1946 г. след тежко боледуване. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Губиденов, Димитър – дава сведение, че П.Гадзос е с  български произход; емигрира в България; установява се да живее в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 252./
Делов /Деловски/, Зисо – член на ГКП; затворен в Акронавлия по време на режима на Метаксас; освободен през юни 1941 г. след което се обявява за българин; през 1946 г. се установява в Скопие и става ръководител в НОФ за Костурско; умира през 1981 г. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Деловски/
Добролитски, Стасо Чанаков – член на ВМОРО; четник в Костенарийският район в след Илинденското въстание; през 1906 г. пристига в България. /виж: Марков, Г. Хрупицко..., с.155./
Иванов, Петър – роден 1883 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето./виж: Четите...,с.62./
Калиманов, Апостол Николов – син на Кольо Добролински; брат на Митре, Паскал и Щерю Калиманов; обвинен от съдрудник на ДС, че е дал подслон на брат си. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75,216./
Калиманов, Зисо – член на ГКП; по време на диктатурата на Метаксас е затворен в Акронавлия; освободен през 1941 г. по застъпничеството на българското правителство и се обявява за българин; включва се в редовете на ЕЛАС; убит е от италиански патрул през 1943 г. в с.Пелеканос (Пелка), Анаселишко. /виж: Уикипедия – Добролища – Зисо Калиманов./
Калиманов, Митре Николов – брат на Апостол, Паскал и Щерю Калиманов; член на ГКП; първоначално е в редиците на паравоенната организация „Охрана”; преминава по късно в редиците на СНОФ. /виж: Уикипедия – Добролища – Митре Калиманов./
Калиманов, Паскал Николов/ Добролитски/ – син на Кольо Добролитски; брат на Апостол и Щерю Калиманов; един от най – събудените българи в Костурско през 30 – 40 те години на ХХ в.; нападнат от андартски части през зимата на 1943 г. с цел да бъде убит; участвал в съвместния поход на италианската армия и българските милиционни отряди в преследване на андартски чети през ІV.1943 г.; избран за член на ЦК на МБРК към Оста на общото събрание на 20.VІ.1943 г. провело се в Костур; попаднал във Вардарска Македония след войната е преследван от титовите власти и след няколко неуспешни опити, на 2.VІІІ.1947 г. успява да избяга в България. /виж: ИДА,т.94,с.46-47,61,63,69,70,74,86; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,216; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./
Калиманов, Никола Христов / Кольо Добролитски/ - роден през 1876 г.; с начално образование; до началото на 1902 г. е на гурбет в Атина;  участва в Илинденското въстание като центрови войвода на Апоскепскя център като преди това е четник в организационната чета; след въстанието емигрира в Гърция; през ІІ.1904 г. се завръща в Костурско и е определен за войвода в Нестрамско. Обсаден с 4 – ма свои четници води сражение цял ден и след свършване на патроните се самоубива на 30.Х.1906 г.; погребан е в Апоскепското гробище. /виж: Балкански новини,1906,бр.137;Борбите в Македония и...,с.840; Илинденско – Преображенското въстание1903 – 1968,с.233;Николов, М.Революционното..., с.186;Силянов,Хр.Освободителните...,т.І,с.460;Т.ІІ,с.197; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с.68,72,156,210,248,253,275; Дневник на костурския войвода...,с.98,100,147,172./
Калиманов, Тодор – български селски първенец /виж: Уикипедия – Добролища – Тодор Калиманов./
Калиманов, Търпо – от 1928 г. е член на ГКП; упражнявайки търговска дейност имал възможност да обикаля селата на Хрупишченския и Нестрамския район и да разпространява комунистическите идеи легално; през 1938 г. е арестуван и затворен в Акронавлия, а по-късно изпратен на Пилос; според Л.Мошов е успял да избяга от о.Пилос през лятото на 1941 г., но по всяка вероятност е освободен като българин, след застъпничеството на българското правителство; включва се в нелегалната дейност срещу немската и италианската окупация като организационен работник в родният си край; убит от италиански карабинер през февруари 1943 г. в с. Селца, Гревенско. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Калиманов, Щерю Николов /Добролитски/ - син на Кольо Добролитски; брат на Паскал; член на МБРК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65,75,216./
Каличанов, Андон – бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Которкова, Параскева - бита на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Мирковски (Марковски), Вангел – роден през 1915 г.;член на ГКП от 1934 г.; включва се активно в борбата срещу диктатурата на Метаксас; през 1939 г. е арестуван и заточен на о. Анафи; освободен през 1941 г. като българин; включва се в борбата срещу италианските окупатори, като ръководител на петчленна въоръжена група; през ноември с.г. е отново арестуван от италианската полиция и е осъден на 3 г. затвор. През 1943 г. след освобождаването се включва в редовете на ЕЛАС; командир е на въоръжен отряд; от 1946 г. се включва в редиците на ДАГ. загива през февруари 1949 г. в битката за овладяването на Лерин. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters./
Павловски, Яни – участник в Гражданската война; емигрира в Ташкент,СССР; отказано е на молбата му да получи българско гражданство през 1958 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./

Пантов, Зисо (Зисий) – участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/ wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Поплазаров, Андон - бит на 17.ІІІ.1945 г. от въоръжени маджири от с. Папратско, и домът му е ограбен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Тепов, Илия –по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.702./
Толев, Илия - по време на Балканската вайна  участва в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.716-717./
Търпов,Ташко – роден 1880 г.; четник от четата на П.Христов-Германчето. /виж: Четите...,62./
28.Христовски, Васил – роден през 1913 г.; от 1934 г. е член на ГКП; участва в редовете на гръцката армия в Итало – гръцката война; от началото на юни 1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС с чин подпоручик; през 1946 г. става командир на първи партизански отряд на НОФ за Костурско; по-късно се присъединява към ДАГ, където е командир на подразделение към 588 батальон; умира в резултат на раните си при отбраната на Грамос на 8 август 1948 г. /виж:Литовски, Ал. Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2008...., с.27./

5 коментара:

  1. Вече стигнахте и до буквата "Д" във Вашите публикации. Чакам с нетърпение да видя, какво ще съдържа материала Ви за Дъмбени.

    ОтговорИзтриване
  2. Статията е копирана от българоезичната Уикипедия, както и много други. Не знам защо авторът посочва всякакви източници, но не и самата Уикипедия. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Извинявам се, че се намесвам, но г-на, или г-жата не си е направил трудът да погледне, че всичко това е биографично-библиографски справочншк Костурски край. Например лично аз не срешнах информация в Уикипедията за Андон Каличанов или Параскева Которкова, а може би отправелият критика е пропуснал някой имена, за които е посочено, че е от въпросното място за, което се настоява да бъде споменато.

    ОтговорИзтриване
  4. Госпожата или госпожицата (моля, да бъда извинен) е права. В текстовата част за даденото населено място не са посочени източниците. По всяка вероятност е било подготвено за печатно издание. Това показват препратките за имената на личностите до момента от населените места. Защото действително като цяло всичко минава като един вид енциклопедия за Костурският край. Тъй както преди промените в България се подготвяше Енциклопедия на Благоевградски окръг, а се превърна в Енциклопедия на Пиринския край.

    ОтговорИзтриване
  5. Тази и другите подобни статии в блога са комбинирани от Уикипедия и сайта на Литоксу, откъдето да речем са добавени статистиките на Схинас (не Шинас) и Молойевич. За Уикипедия лесно може да се провери, тъй като цели пасажи са копирани дословно и при търсене на Google намира 90-100% съвпадение. Отделно половината цитирани източници са от периода 1996-2006 година, което автоматично показва, че няма как основната информация да е от източник (сборник или енциклопедия) подготвян до 1989 година. Като например данните на Георги Христов. Но няма да задълбавам повече, смятам все пак, че би било колегиално да се оценява по достойнство усилието и работата на участниците в проекти като горепосочения.

    ОтговорИзтриване