събота, 11 август 2012 г.

Костурски край - с. Връбник


Връбник/Върбник,Връмник, Верлинк/

                           дн. Varnik


Селото се намира в малка котловина, обградена от скалистите планини Висок връх /Висок вър/ и Страната, разклонения на Корбец. Надморската му височина до 1000 м                                                                                                            
Селото е разположено недалеч от градчето Биглишча и на около 40 км северозападно от Костур и на около 30 км източно от Корча. На около 10 км северно от селото се намира Малкото Преспанско езеро.                                                                     
Връбник е част от албанската историко-географската област Девол, макар че някои автори смятат, че селото принадлежи към Македония и по-точно към областта Корешча, намираща се в днешна Гърция                                                     
Селото съществува още  през ХV в. като се споменава под това име в Османските данъчни архиви, със своите 36 домакинства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., село Връбник е посочено като Верлинк, обитавано от 86 домакинства с 220 жители българи.
По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. осем човека от селото вземат участие в него.
Според статистиката на В. Кънчов, в края на ХІХ в. населението на Връбник е 600 души българи християни. Гръцката статистика от 1905 г. показва Връбник като гръцко село с 600 жители, на базата на това, че до 1904 г. селото е патриаршистко..                  
Традиционните административни центрове на село Връбник са градовете Костур и Корча. В началото на ХХ в. Връбник е част от Биглишката нахия на Корчанска каза, но в духовно отношение е част от Костурската епархия.                                                                       
В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. жителите на Връбник се включват в национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в четите на ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на помощ на обсадените в с. Смърдеш чети на Б. Сарафов, В. Чекаларов и Ив. Попов, като заедно с четата на с. Въмбел удрят в гръб турската войска През юли и август 1903 г. жителите на Върбник масово взимат участие в  Илинденското въстание. На 29.VІІ. 1903 /ст. ст./ башибузук и войска от Биглишча ограбват и опожаряват напълно селото. На 15.VІІІ. с.г.  селото отново е нападнато и доограбено от турски военни части, а много жени са изнасилени През 1903-1904 г. селото отхвърля върховенството на проповядващата гръцка национална идея на Вселенската патриаршия и признава Българската екзархия. За разлика от голяма част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни във Връбник функционира българско училище.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Връбник преди Балканската война има 95 български къщи.                                                                                                           
След Балканската война Връбник е в територията на Гърция до 1924 г., когато окончателно е включено в пределите на Албания. Благодарение на това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села – Смърдеш, Въмбел, Косинец и др.                                                                                 
Гръцките преброявания от 1913  посочва, че в селото живеят 489 човека и от 1920 г. – 366.
Според различни данни от 20-те и 30-те години на ХХ в. броят на жителите му е между 330 и 700 души.. Много връбничани и техни потомци живеят в Гърция, САЩ, България, 
Р. Македония, в различни части на Албания / Корча, Тирана и др/.                                                                                                                     
През втората половина на 20-те години на ХХ в. Връбник е основна база за четите на ВМРО, действащи във Вардарска и Егейска Македония.                                                        
След 1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 г. – на албански. До 1929 г. жителите на селото на три пъти подават молба до албанските власти обучението да се провежда на български език, но искането им е отхвърлено. През 1939 г., когато районът е завладян от Италия, жителите на Мала Преспа и Връбник се обръщат към българските власти с молба за съдействие да бъде разрешена употребата на българския език в техните училища и църкви, но поради неблагоприятната политическа ситуация, въпросът не е решен. След 1944 г. правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат изпратени български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че жителите на целия район са обявени за македонско малцинство.                                                                     
След Балканските войни някои жители на селото се изселват в България, но се заселват бежанци от останалата в Гърция част от Костурско.                                   
Като сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани, преселили се в Албания, с тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години на ХХ в. проф. М.Огнянов ги описва по следния начин: Костурчани и по диалект, и по физически облик се различаваха от другите – по-едри, по-силни, с по-развита мускулатура и костна система. В поведението бяха по-експанзивни. Имаха силно изразено българо-македонско чувство и пазеха спомена за освободителните борби, в които някои от тях са участвали. Спомняха си за въстанията, за подвизите, до преди няколко години са подпомагали ВМРО. Поддържаха връзки и с техните роднини в България.                                                                                                               
Автентичният говор на жителите на Връбник спада към крайните югозападни български говори и е свързан с  костурския говор. В областта на лексиката и на фонетиката диалектната система на Връбник пази редица архаични черти, близки до старобългарския език. Един от примерите за това са остатъците от т.нар. назализъм, характерен за старобългарския език - застъпникът на  малката носовка е ен -братученди /вместо братовчеди/, говендо /вместо говедо/, пенда /вместо педя/ и др.                                                                                                                      
По отношение на застъпниците на старобългарската задна носова гласна /голямата носовка/ говорът на Връбник влиза в ареала на ъ- говорите (мъка, мъш за мъж, къшча за къща и т.н.), обхващащ по-големия дял от Северозападна и Североизточна България, части от Югоизточна България, както и някои райони в Македония.                                                                            
Днес във Връбник са напреднали процесите на езикова албанизация, особено в областта на фонетиката.                                                                                                                  

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на селото се споменават следните лица:

Ангелов, Митре - затворник в Битолския затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите..., с.41./
Андреев, Андон – роден 1872 г.; четник в четата на Кочо Хр. Лерински, с която да достигне до родният си край, влязла на 5.ІІ.1905 г./виж: Четите...,с.43./
Бело, Димитър – преподавател по албански език в Корчанския университет. /виж: Уикипедия с. Връбник./
Бело, Раки В.– преподавател по албански език във Великотърновския университет. /виж: Македонски преглед,2001,кн.4,с.111-138; пак там,2002,кн.2,с.65 - 86./
Богданов, Наум - по време на Балканската война служи в 3 рота от 12 Лозенградска дружина на МОО; по време на Междусъюзническата война се включва  в Сборната партизанска рота на МОО; записал се неизвестно, демобилизиран на 10.ІІІ.1914 г, от 6.VІІ.1913 г в гръцки плен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.90/
Васил – по време на Илинденското въстание е войвода на селска чета от Корешчата./ виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.12./
Василев, Лазар - по време на Балканската война служи в 3 рота от 6 Охридска дружина на МОО. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно..., с.112./

Георги  /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9 F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/


Грозданов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Грозданов, Кръсто – син на Н. Грозданов, който заедно с баща си се установява в Торонто, Канада; в негова памет подпомогнал финансово издаването на ІV т. От спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Грозданов, Нако – по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета; след въстанието е арестуван , но успява да избяга; през 1907 г. емигрира в Канада и се установява в Торонто. / виж: Македонски алманах,САЩ,1940,с.425./
Грозданов, Ставро – роден през 1886 г; член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е в четата на П. Кляшев; по – късно е войвода на българо – албанска чета; през 1907 г. е арестуван и осъден на смърт; амнистиран по време на Хуриета; емигрира в Торонто, Канада. /виж: Македонски алманах,САЩ,1940,с.441./
Грозданова, Василица – убита през 1903 г. /виж: Освободителното движение в Македония ХІХ/
Грозданова, Киля/Калковица, Кольовица/ – развратница; убита през V.1903 г. от Ат.. Кършаков и Д. Антонов; сестра  на Сотир Димитров от Въмбел. /Виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 232./

Грозданова, Митра – родена ок.1848 г.; убита при опожаряването на селото. /виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288./
Даилакис, Лаки (Лаки Дельо) – роден 1883 г.; гръкоман; заради убийство на помак от Божи град е принуден да премине в нелегалност; става четник при Ат. Кършаков;  преминал в редовете на въоръжената гръцка пропаганда благодарение на Коте Христов; андартски капедан действащ предимно в Корешчата и Корчанско;през декември 1907 г. е заловен и затворен в Битоля; амнистиран по време на Хуриета; по време на Балканската война е доброволец в гръцката армия; до предаването на селото към Албания живее кра Костур; убит през 1941 г. между селата Сливени и Жупанишча. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.447,448; Борбите в Македония ..., с.647; Уикипедия – Лаки Дельо./
Даилакис, Яни (Яни Дельо) – подвойвода при брат си по време на Гръцката борба за Македония; действа в Корешчата и Корчанско. /виж: Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, ΓΕΣ, 1979./
Динев, Дано – роден ок.1833 г.; убит от турците при опожаряването на селото на 31.VІІ.1903 г./виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288./
Динев, Илия – роден ок.1838 г.; загинал при опожаряването на селото от турските войници на 31.VІІ.1903 г./виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288./
Долов, Христо - затворник в Битолския затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите...у с.41./
Йоргов/Юргов/, Никола – четник през 1901 г.; един от хората изпращан да убие Иван в Костур през 1901 г. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.16,19,26-31,34,45,53; Освободителното движение в Македония...,т.І, с../

Касовски, Ламбри В. – роден 1882 г.; със завършен І клас; млекар; по време на Балканската война служи в 1 ротая от 10 Прилепска дружина, 16.Х.1912  - 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.399/

Константинов, Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Константинов, Николаки - затворник в Битолския затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите...у с.41./
Лабровските Гергови братя – ятаци; членове на ВМОРО./виж: Чекалоров, В. Дневник...,с. 198./
Лабровски, Щеро/Цильо/ - бакалин; развратничал не само с женени жени, но и с моми; макар, че нямал никакво учителско образование дълго време бил гръцки учител в селото си; представител на гръкоманската партия в селото; имало е желание да бъде бит , в момента, в който е убита Киля Грозданова.; сполучил да избяга с цялото си семейство в Билишча. ./виж: Чекалоров, В. Дневник...,с.  232,233./

Несторов, Бончо – роден на 2.VІІІ.1906 г.; през 1914 г. семейството му се преселва в България; завършва търговската гимназия в Пловдив; по – късно е работник и чиновник в Пловдив, Русе и София; за кратко е драматург на Кооперативния театър в София; в периода 1927 – 1929 г. е редактопр на в. „Трезва младеж”; през 1929 г. започва да издава сп. „Хоризонти”, от което излизант два броя; с разкази и статии участва във вестниците „Мисъл”, „Мисъл и воля”, „Щит”, „Глобус” и др.; поради обвързаността си с левите сили нееднократно е уволняван от работа; член е на прокумунистическия Съюз на трудовоборческите писатели; след 9.ІХ.1944 г. подкрепя новата власт; член е на БКП; от 1944 до 1962 г. е в редколегията на в. „Народна войска”(от 1952 г. „Народна армия”);  в този период излизат и по – големите му произведения „Светлина на Родпите” и др.; последното му издадено произведение е „Тъмни огньове” през 1979 г.; един от представителите на т. нар. социалистически реализъм; най – преиздаваното му проиведение е биографичната „Повест за моето детство”, която претърпява три издания, където описва детстовото си преди пристигането в България; умира през 1987 г. /виж: Енциклопедия на България, том 4, С.,1884,с.580 – 581./
Пандовски, Никола – революционен деец; член на ВМОРО и ВМРО. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХVІ/
Папазова, Веса – дъщеря на Н. Грозданов и сестра на Кр. Грозданов; живуща в Торонто, Канада; финансово подпомогнала издаването на т.ІV от спомените на Ив.Михайлов, в памет на баща си. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Попвасилев, Георги - по време на Балканската война служи в 4 рота от 6 Охридска дружина , демобилизиран на 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.574./
Сотир – изказал желание да стане четник през 1901 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.16,19,26-28-30,32./

Темелко, Кристо – роден през 1915 г.; през пролетта на 1937 г. става сержант в Тирана; след Втората световна война на първите избори за парламент е избран за депутата; през 1948 г. за проюгославска и антисъветска политика е отстранен от от ПБ на АКП; свален от поста директор на политическата дирекция ; изгонен от армията и изключен от АКП. /виж:Огнянов, М. Македония преживяна съдба, С., 2003, с. 143-144,159./

Тодоров, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Ткреко, Васил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9 F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Христов, Тоньо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0% A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Филипов, Георги – роден през 1884 г.; работник; неграмотен; по време на Балканската война служи във 2 рота от 9 Велешка дружина при МОО, 7.Х.1912 - 9.VІІІ.1913,  награден с бронзов медал . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.743./

Филипов, Търпо /Тръпо/  - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Фильов, Ламбро - по време на Балканската война служи във 2 рота на 11 Серска дружина на МОО,21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743.?/
Христов, Георги – участник в Българското опълчение 1877 – 1878 г. /виж: Уикипедия с. Връбник./
Шинанов, Васил Янев – роден 1868 г.; член на ВМОРО; куриер; четник в четата на Лазар Поптрайков през 1903 г.; нелегален до 1913 г. /виж: ЦДА,ф.1075К, оп.1,а.е. 36 а, л.413./

41.Янев, Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Няма коментари:

Публикуване на коментар