Костурски край - Грамос

            Грамос /Грамоща, Грамоста,Грамости/

                        дн. Γράμμοστα

Селото е разположено високо в склоновете на едноименната планина Грамос. В близост до алпийското езеро Гиздово (Гиздава).                            

При преброяването през 2001 г. селото тогава е представено като център на едноименна община (дем) в префектура Костур (Кастория).

Сведения за селото до края на ХVІІ в. липсват за момента.

До ХVІІІ в. се предполага, че е българско село, но в немирните години  - преди и по време на управлението на Али паша Янински, когато в съседство с него са разрушени общо седем села от албански банди, и по време на Гръцкото въстание от 1821 г., населението му се изселва в съседното с. Дреновени и в него се заселват власи.

Според родоватата памет на композитора Георги Холянов, в началото на ХVІІІ в. в Грамос е пристигнал католически мисионер от Испания – Холеан де Лармосос, който се бил оженил за далечна негова прабаба, която била аромънка, което означава, че селото (макар че той го нарича град) си е било влашко село. Така, че твърдението за обезбългаряването на селото са виновни албанските нападения, не може да се приеме за вярно

Статистиката от 1873 г., която е публикувана през 1875 г. посочва, че в него живеят 120 влашки семейства.

Шимас през 1886 г. посочва, че селото е било разрушено от албанците и сега в него имало 50 християнски семейства, а също така и три черкви.

Вайганд през 1895 г. споменава, че селото се намира на източния склон на планината и в него живеят 300 аромъни.

В картата на Генералния щаб на Австроунгарската армия е споменато като с. Грамоста.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Грамосъ / Грамости / има 160 жители власи. Административно се числи към Нестрамската нахия.

По време на Илинденското въстание в него влиза четата на В. Чекаларов в похода си към областта Колоня и е радушно посрещната от населението.

Гръцката  статистика от 1905 г. показва Грамос като село с 250 жители гърци.

Папахаджи в своята статистика от 1905 г. го посочва като влашко с 500 жители.

Аравантинос, посочва че селото е подчинено към Хрупишча, и че в него живеят 400 семейства куцовласи. Като влашко го посочва в картата си от 1909 г. и Хрисохоу.

Контоянис в своята карта го посочва като подчинено на Гръцката патриаршия. Чалкиопулос, посочва, че в него живеят 450 жители православни власи през 1910 г.

През1912 г. по време на Балканската война Грамос попада в Гърция.                                    Преброяването направено през 1913 г. го посочва като обезлюдено.

През 1918 г. селото е част от община Слимница.

Статистиката от 1920 г. отчита, че се използва като лятно селище от власите.

През 1927 г. селото преминава към община Аргива Орест ( Хрупишча).

По време на преброяването през 1928 г. се установява, че в него живеят 13 жители, от които 11 мъже и 2 жени. В селото не са настанявани бежанци след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. се посочва, че в него живеят 64 семейства и всички са власи.

Преброяването от 1940 г. установява, че в селото има 55 жители и всички са мъже. 183 са жителите, които са правно от това село.

След края на Втората световна война селото е обезлюдено. Същото се оказва и през 1951 г.

През 2001 г. в селото живеят  28 жители.

Селото е разположено на 1390 м надморска височина.

В спомени,   документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Накицас, Йоанис – бил е ръководител на селските милиции в района ( по всяка вероятност Вардас има в предвид на влашките села в планината Грамос); по – късно преминава в нелегалност и действа в Корешчата, като сътрудничи на Георгиос Цондос (Вардас); на 26.10. 1906 г. посещава жена си в с. Здрелца, но е разкрит от властите и при опита да бъде заловен загива; погребан е в Костур. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77,80;  Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Σδράλτση./

2.Холянов, Георги – български композитор, неговият род произхожда от това село. /виж: Уикипедия – Георги Холянов – Усмивката на Холянов./