Габреш дн.
Γαβρέσι
Селото е разположено на 12 км северно от Костур, в областта
Корешча на двата бряга на Рулската река.
При преброяването от 2001 г. тогава селото е център на община
(дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория), по – точно Нови Габреш,
което се намира на левият бряг на реката.
През ХІХ в. Габреш е чисто българско село. В
"Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена
в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото
население от 1873 г. Габреш е посочено като село с 38 домакинства и 115 жители
българи.
Според статистиката на Шинас през 1886 г. в с. Габреси живеят 300
християни и има църква.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е
посочено като Габрес.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Габреш има 455 жители
българи християни.
В картата на Контоянис селото е посочено като гръкоманско с
училище.
Според Гунарис от 62 семейства, които наброя селото само 28 са
гръкомански преди Илинденското въстание.
В началото на ХХ в. всички, или почти всички, жители на Габреш са
под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев
през 1905 г. в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско
училище, където се обучават 53 ученика от един учител. Гръцката статистика от
с.г. представя селото като гръцко с 318 жители.
През април 1902 г. селото било наказано от турската армия, заедно
със Смърдеш за оказване на подкрепа на ВМОРО.
През май 1903 г. в околностите на селото се намирал Чекаларов с 35
четника според сведение на Драгумис.
На 16 март 1904 г. селото е посетено от група гръцки офицери
начело с Павлос Мелас по въпроса за проучване на възможностите за изпълнение на
плана за Македонската борба. От селото той пише писмо до жена си Наталия. В
което я уведомява, че първата къща която посещават е дома на четник от четата
на Коте Саров от Руля. Според Мелас първоначло селяните били уплашени, но като
разбрали, че Коте е влязал в селото се успокоили, защото той бил причината
селото да се спаси от опожаряване по време на Илинденското въстание. Били
настанени в къщата на гръкомана Калин. Четата била разпределена в три квартири.
Но хората не знаят гръцки. При това първо посещение било посетено училището,
което Мелас описва по следния начин: „ В 9, 30 посетихме селското училище. То
се помещава в доста голяма стая на първия етаж на стара къща. Стаята се
отоплява с голяма желязна печка. Всички ученици около 50 момчета и
6- 7 момичета до 11 годишна възраст Учителят е млад 25 – 30 годишен. Заплатата
си получава от костурския владика – 15 т. лири годишно. Той е женен и има три
деца.Той говори доста добре гръцки. Ръцете и лицата на всички бяха чисти, както
учелниците и тетрадките. Накарах 2 – 3 деца да четат и пишат...” Мелас споменава
за среща с първенците, където им било обяснено, каква ще разликата между тях и
ВМОРО, чийто хора изискват само пари, за набянето на оръжие и поддръжка на
четите, докато те ще дават оръжие безплатно за тези, които са съгласни да се
борят за свободата на Македония безплатно. На тази среща с първенците Мелас
цитира изказването на Коте Саров за разликата на пътя между Гърция и България.
Четата напуща селото на 10 през нощта.
На 8 ноември 1904 г. селото е посетено от силите на капитан Рувас,
който замества загиналия Мелас.
На 30 август 1905 г. става сблъсък между четата на Митре Влаха и
андартите край селото. Двама от андартите са ранени в станалото сражение.
През 1906 – 1907 г. в селото е поставен турски гарнизон между 60 –
70 войника.
Според Вардас в началото на 1907 г. с. Габреш е изцяло загубено за
андартското движение, с изключение на семейство Далипи.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Габреш преди Балканската
война има 100 български
къщи.
След Балканската война селото влиза в
Гърция.
Според списъка от 1913 г. с. Габреш е вписано в област Преспа и
наброява 648 жители, от които 323 мъже и 325 жени.
През 1918 г. е посочено за самостоятелна община.
Според Милойевич в Габреш е имало 100 християнски семейства
на славяни.
Според преброяването от 1920 г. в Габреш живеели 112 семейства.
Броят на жителите бил 509 човека, от които 201 мъже и 308 жени.
През 1926 г. е преименувано на Гаврос.
Според преброяването от 1928 г. селото наброява 405 жители, от
които 178 мъже и 227 жени. В селото са настанени седем бежанци след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 88 семейства и
всичките са със славянско самосъзнание.
Между 1914 и 1919 г. 9 души от Габреш подават официално документи
за емиграция в България, а след 1919 още 7. В селото има едно политическо
убийство. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от
официалните данни. През
1940 г. населението вече е 384 г., а сградният фонд е 94 сгради.
Според статистиката от 1945 г. от 355 жители, 340 са
славяноговорящи.
През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна
зона и пострадва от окупаторите. По време на окупацията 35 човека били вземали
участие против гръцката държавност. Всички те избягали през 1944 г. към
България и Сърбия.
Известни комунисти и сепаратисти в този период били Наум Пейос и
Михаил Керамицис. В началото на 1946 г. 40 селяни напущат селото и се
прехвърлят в Югославия, според Колопулос като сепаратисти. По време на
Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, 87 деца от Габреш са изведени
от селото от комунистическите части като деца бежанци. Според преброяването от
1951 г. жителите на селото били 447 жители.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия,
САЩ и Канада. Надморската височина, на която е разположено
селото е 820 м.
В спомени, документи, книги и в интернет сайтова като жители
на това село се споменават следните лица:
Аазата, Павло – член на ВМОРО и на СК; глобен с половин
лира от районното ръководство на ВМОРО за бездействие и, че не се грижи за
напредъка на организацията. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Атанасиу, Димитриос – по време на гръцката въоръжена
пропаганда се включва като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Байов, Сандо – родом от Нестрам; учител; в списък от 2
май 1904 г. изготвен от Българското търговско агентство в Битоля става ясно, че
в селото е забранено да се отвори българско училище поради отказа им от
Гръцката Патриаршия; може би него има в предвид в писмото до жена си Павлос
Мелас. /виж: Райчевски, Ст.
1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.34./
Бесвински, Ангел – за него споменава Христофор Тзавелла, че е
бил подвойвода в четата на Петър Христов – Германчето; прякорът му идвал покрай
жена му, която била пемица и знахарка, родена в с. Бесвина; в така наречената
Костурско - Битолската чета водена от Петър Христов и влязла в македония през
Кюстендилският пункт на ВМОРО на 15.11.1905 г. името Ангел сред четниците няма.
/виж: Тзавелла, Хр. Дневник на костурския войвода..., с.142./
Бисков, Илия – в края на Гражданската война се преселил
със семейството си във Югославия; настанен във Войводина; изразил желание до
българското посолство да му бъде разрешено да се пресели в България. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101./
Битов, Лазар/Джон/ – по родители от Габреш; жиеещ в Торонто,
Канада; подпомогнал издаването на т.ІІ от спомените на Ив. Михайлов в памет на
баща си Н. Битов и на тъста си А. Лазов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІ,с.11т.ІІІ,с.10./
Битов, Никола
– емигрирал в С.Америка
през 1908 г.; установил се в Торонто, Канада; баща на Л.Битов. /виж:Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІІ.с.11./
Битов, Никола – установил се да живее
в Торонто, Канада; подпомагнал издаването на т.ІV от спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,
т.ІV,с.9./
Битова, Вана – съпруга на Н. Битов;
живуща в Торонто, Канада; подпомогнала финансово отпечатването на спомените на
Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.9./
Битовски, Кръсте - роден е през 1926 г.; през Втората
световна война се преселва в Югославия и се установява в Битоля; завършва
Философския факултет, група история на Скопския университет ; през 1965
г. защитава и докторска дисертация на тема „Дейността на Пелагонийската
митрополия (1878 - 1912)“ ; от 1967 г. работи в Института за национална
история, като научен сътрудник - редовен професор в Сектора за проучване национално-революционното
и освободително движение в Македония в началото на ХХ в.; лежи две години в
лагера Голи оток; след излизане от затвора продължава да работи в Института за
национална история; автор е на много монографии и статии и на един том от
многотомната „История на Македония“; носител е на наградата на град
Скопие „13 ноември“, както и на републиканските награди „11 октомври“ и „Гоце
Делчев“; умира в Скопие на 9 .І. 2009 г. /виж:
Уикипедия – Кръсте Битоски./
Бишкаро, Ставро – член на ВМОРО; противник на четите. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.50,51./
Будина, Вангел/Ангел/ Василев – роден през 1870 г.; по националност влах;
неграмотен; през 1895 г. е в четата на пор. В. Мутафов и участва в
акцията на Македонския комитет; от 1898 г. е четник в Костурско, отначало
при Коте Христов, а след това при В.Чекаларов и М.Влаха; след Илинденското
въстание като войвода в Костурско и Преспанско; обграден от турска войска
, води цял ден сражение и когато свършва патроните излиза на балкона на
къщата и пред очите на турците се самоубива през 1908 г. в с.Лънг,
Преспанско. /виж:
в.Илинден,1926, бр.33; Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.22; Дневник на
костурския
войвода...,с.142./
Вангел – братовчед Д. Далипис; ръководител на
гръцката организация в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Васил – поляк на селото; също е бил и
чехлар; обещава да се запопи, за да може да бъде прогонен гръцкия свещеник от
селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.23,193,194./
Васил – дърводелец; гурбетчия в Гърция. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 93./
Васил – производител на въглища със стрико си Т.
Карпанджа; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 191./
Далипис, Анастасиос – роден през 1896 г.; втори син е на
Димитрис Далипис; след гибелта на баща му; всичките деца са изпратени в
Гърция; взема участие като доброволец в Балканската война макар, че е само на
16 години; завършва Военната академия през 1917 г.; участва в Гръцко – Турската
война и е награден със златен орден за храброст; през 1923 г. напуска армията и
следва в Атинския политехнически университет; работи като инженер - геодизист;
избиран е за депутат от Костурско – Леринския район през 1932,1935 и 1936 г.;
става член на профашистката организация „Национално единение на Гърция”; по
време на Итало – Гръцката война е заместник командир на 33 пехотен полк, където
е ранен и получава втори златен орден за храброст; по време на германското настъпление
се намира на о. Крит, от където се отегля в Египет при овладяването на острова
от немската армия; през 1946 г. е избран за четвърти път за депутат; губернатор
е на Западна Македония по време на Гражданската война в Гърция; умира след
операция в Атина на 15.7.1949 г. /виж:
Уикипедия – Анастасиос Далипис./
Далипис, Атанасиос – син на Димитрис Далипис, след
смъртта на баща му е изпратен с цялото семейство в Гърция; завършва Военна
академия; взема участие в Гръко – Турската война, където загива с чин лейтенант. /виж: Укипедия – Анастасиос
Далипис./
Далипис, Димитрис - истинското му име Тони (Антон)
Константинов Кехайов; първоначално е член на ВМОРО и взема участие в
Илинденското въстание; след въстанието се оттегля от организацията и се
прехвърля в редовете на гръцката въоръжена пропаганда в периода на Македонската
борба 1903 – 1913 г.; започва да си сътрудничи с Коте Христов(Котас) и Павлос
Мелас; през ноември 1904 г. е боец от четата на Г.Катехакис (капитан Ревас) ;
загива на 19 ноември 1906 г. заедно с андартския капитан Павел Киров в с.
Ошчима в сражение с четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха; загива според някй
сведения край с.Желево, а според други сведения в Песодерския
манастир „Св.Троица”, предаден от комити. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.362,363,366; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.576; Борбите в Македония ...,с.647; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Далипис, Флорос – брат на Д. Далипис; по време на
Македонската борба сътрудничи на Каудис и Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Динев, Ламбро – член на ВМОРО и на СК; глобен с половин
лира от районното ръководство на ВМОРО за бездействие, и че не се грижи за
напредъка на организацията. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 69,191./
Дичов, Тольо/Апостол/ - 15 години живял в Атина; арестуван от
турската власт в Солун по подозрение, когато се прибирал за родното си село, за
да участва в Илинденското въстание /виж:
Дневник на костурския войвода...,с.42./
Дичов, Наум – въдворен от югославските власти в с.
Крушовле, Сомборско със съпругата си; готов да се откаже от родителските си
права, за да могат двете му дъщери, настанени в Чехословакия, да бъдат взети от
сестра му В. Томова в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 137./
Дичов, Павле – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през
1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Дичова, Ангелина - въдворена от югославските власти в с.
Крушовле, Сомборско със съпруга си е готова да се откаже от родителските си
права, за да могат двете и дъщери, настанени в Чехословакия, да бъдат взети от
леля им В. Томова в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 137./
Дъмбенарят, Нико - член на антибългарския комитет организиран
от костурския владика Г. Каравангелис. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./
Запрянов ( Зепрен), Илия - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Зисо, Илия – емигрирал в САЩ през 1906 г.; при
пристигането си на о. Елис, декларирал, че е македонец. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Золумов, Никола Гиров – роден в Софлу; по родители от Габреш;
емигрирал в С. Америка; установил се в Торонто, Канада; подпомогнал финансово
издаването на т.ІІ и т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов,
Ив.Спомени, т.ІІ, с.12 и
т.ІV,с.10./
Илиев, Ставро - емигрирал в С. Америка; установил
се да живее в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.11;т.ІV,с.10./
Илиев (Илия), Стоян - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Илов (Ило), Тисо - емигрирал в САЩ през 1909 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Карпанджа, Танас – производител на дървени въглища. /виж:Чекаларов,
В. Дневник...,с. 191./
Керамитчиев, Апостол – роден през 1913 г.; завършва гимназия в
Костур;следва класическа филология, археология и история в Солун и София; взима
участие в партизанското движение във Вардарска Македония; в периода 1957 – 2979
г. работи в Археологическия музей в Скопие; умира през 1997 г. в Скопие. /виж: Македонска енциклопедија..., т. І,
687./
Керамитчиев, Михайло – роден 1915 г.; завършва основно
образование в родното си село, а гимназия в Костур; от 1934 г. е симпатизант на
ГКП, на сл. г. нейн чл.; през 1939 г. е арестуван и лежи по затворите до 1940
г.; взема участие в Италиано – Гръцката война, като от фронта е интерниран с
други 400 войници на ос. Кефалония; включва се в редовете на СНОФ; избран е за
пратеник на ПЕЕА за Костур; през 1944 г. е назначен за полотически комисар на
Леринско – Костурската бригада и на Първа егейска ударна бригада; по време на Гражданската война в Гърция е на посещение в България, за постигане на договорка с ЦК на БКП, за освобождаване на всички македонстващи в страната при положение, че се включат в редовете на ДАГ. /виж: Уикипедия – Михайло
Керамитчиев; Младенов, П. Въ и извънъ Македония...,с. 68./
Кизов, Кръстьо – емигрирал и се установил да живее в
Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов.
/виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.11./ Кизов,
Лабро – четник от Котевата
чета; убил съселянина си Д. Яневски . /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.256,265,266./
Кизова, Райна – съпруга на Кр. Кизов, живееща в Торонто,
Канада; финансово подопомогнала издаването на спомените на Ив. Михайлов със
съпруга и децата си./виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.11./
Киримиджиев, Мельо – емигрира в Канада; установява се при зет
си Тольо Скендеров и сестра си Митра; става един от първите проводници на
македонизма в българската диаспора в Канада. /виж:
Шклифов, Бл. Диалектни текстове...,с. 30./
Киров, Ването – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 75./
Колето – съдържател на хан в Костур; член на ВМОРО.
/виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 31./
Кондракчията, Дичо – член на ВМОРО и СК; имал спор със Ставро.
/виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 67,69,202./
Кондракчията, Ставро – член на ВМОРО и СК;имал спор с Дичо. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 67,69./
Коста – участник в Сборната партизанска рота на В.
Чекаларов по време на Междусъюзническата война; попаднал в гръцки плен. /виж:
Иванов, В.Отрязаната глава...,с.115./
Костов (Коста), Никола - емигрирал в САЩ през 1907 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Кралева, Мария - емигрирала в САЩ през 1923 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българка. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Кръстовски, Димитър – емигрирал в С. Америка; установил се в
Торонто, Канада ; подпомогнал финасово издаването на т.ІІ,ІІІ и ІV от спомените
на Ив.Михайлов./виж: Михайлов, Спомени, т.ІІ,с.13; т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./
Кръстовска, Веса – съпруга на Д. Кръстовски; живееща в
Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на ІV том от спомените на
Ив. Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.11./
Лазов,
Атанас – емигрирал в САЩ;
установил се във Форт Уейн, Индиана. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІ,с.11./
Ламбро – четник от четата на полк. Ан. Янков;
загинал в сражението на Бобитските стени. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.164./
Лесковски, Лазо – член на ВМОРО; глобен с 20 гроша от районното
ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за напредъка на организацията. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.69./
Лесковски, Ристе – член на ВМОРО; глобен с 30 гроша от
районното ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за напредъка на
организацията. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.69./
Марков, хаджи Благой – емигрирал в С. Америка; установил се в
Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на т.ІІ,ІІІ и ІV от спомените
на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІІ,с.13;т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.12./
Марков, Георги – емигрирал в Канада; установил се в Торонто;
в негова памет синът му х.Бл.Марков дарява пари за отпечатването на т.ІV от
спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.І.,с.12./
Марков, Емануил - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Маркова, Лоза – дъщеря на Л. Филев; съпруга на х.Б.
Марков; подпомогнала финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.12./
Мелко – поляк в Габреш; бит от турски войници и
отведен в Костур, но бил освободен преди да стигне до града, защото се намесели
Габрешките жени. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 104./
Накев, Димитър – живущ в Торонто, Канада; подпомогнал
финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени,
т.ІV,с.13./ Накева,
Вана – живуща в Торонто,
Канада със съпруга си Д.Накев; финансово
подпомогнала издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.13./
Насо – бакалин в Костур; родом от Габреш. /виж: Силянов, Хр.
Писма и изповеди на...,с.590./
Новачков, Атанас - участник в Гражданската война в Гърция на
страната на ДАГ; след нейният край емигрира с майка си в Полша; около 1955 г.
се установява с нея в България; жени се за Екатерина Чекаларова. /виж: Спомени от Екатерина
Чекаларова Новачкова за баща и Васил Чекаларов - в: Отрязаната глава...,
с.233./
Новачков, Борис – емигрирал в С. Америка; установил се да
живее в Торонто , Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14./
Новачков, Васил – установил се да живее в Торонто, Канада;
подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.ІV,с.13./ Новачков,
Лазар – синът му Атанас се жени за дъщерята
на Васил Чекаларов – Катя в София. /виж:
в. Новинар, 9.9.2006 г.; Отрязаната глава..., с.247 /
Новачков, Стасе – емигрирал в С. Америка; установил се в
Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.14./ Новачкова,
Мария /Пенчо/ - установила се
да живее в Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на спомените на
Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Споамени,
т.ІV,с.13./
Новачкова, Дана - майка на Ат. Новачков; след края на
Гражданската война емигрира с него в Полша, а по - късно се установяват в
София. /виж: Отрязаната
глава..., с.247./
Новачкова, Милка –установила се да живее в Торонто, Канада; подпомогнала финансово
издаването на спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13./
Павурджията, Ване – коджабашия; гръкоман. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,
с.193,194./
Пандов, Гиро Яне – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през
1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Панчаровски, Васко – роден през 1932 г.; изведен е от страната
по време на Гражданската война, като дете бежанец; настанен е в Чехословакия,
където завършва история и география в Пражкия университет; емигрира в Канада;
инициатор за сформирането на сдружението на децата бежанци от Егейска Македония
в началото на 90 – те години на ХХ в; умира в Торонто на 11.4.2009 г. /виж: Дневник, 12.4.2009.; Утрински
вестник, 22.4.2009./
папа Митрос - гръкомански свещеник; по време на
гръцката въоръжена пропаганда се включва като съветник към отряда на капитан
Каравитис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Пападопулос, Петрос - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Папалазару, Стамати – гръкоман; адвокат в Атина; председател на
комисия. /виж: Из
архива на Гоце Делчев ...,с.611./
Пейов, Наум Ламбров – роден на 18.8.1919 г.; член на ГКП от 1938
г.;участва в Гръко – италианската война през 1940 г.; по време на Втората
световна война е един от организаторите на комунистическата съпротива в Егейска
Македония; командир на партизанския отряд „Лазар Търповски”; член на ОК на СНОФ
за Костурско ( декември 1943 – май 1944 г.); изпратил изложение до Околийския
комитет в Костур, с което иска след прогонването на окупатора да се даде
възможност на населението за самоопределяне; задържан от силите на ЕЛАС на 8
май 1944 г.; успява да се спаси от ареста на 16 с.м и с. г.; емигрира в
Югославия, където създава Първа егейска ударна бригада, която е създадевна като
част от югославската партизанска армия в Битоля през ноември 1944 г.; бригадата
е разформироватна през април 1945 г.; член на ЦК на МКП; депутат в
местиня Македонски парламент и във федералната Скупщина в Белград; автор е на
книги свързани с история на Егейска Македония след 1941 г.; през цялото време
той остава верен на вижданията на ЮКП за Южна Македония; умира 21 май 2003 г.в
Скопие. /виж:Незаборава.Први
македонски баталjон,с.11-12; Шклифов, Бл. с.39; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.27-28; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Петров, Нико - член на антибългарския комитет организиран
от костурския владика Г. Каравангелис. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./
поп Димитър – според Георгиос Макрис, е един от
виновниците за гибелта на Павлос Мелас. /
виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попов, Димо – член на ВМОРО; глобен с една лира от
районното ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за напредъка на
организацията. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Ралев, Лазар - емигрирал в С. Америка; установил се в
Торонто, Канада; подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІІ,с.15;т.ІV,с.13./
Ралева, Цвета – установила се да живее в Торонто, Канада;
подпомогнала отпечатването на т.І. от спомените на Ив. Михайлов в памет на
съпруга си Л. Ралев. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.13./
Скендеров, Благой – живеещ в Торонто Канада; подпомогнал
издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си, брат си и
снаха си. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени,
т.ІV,с.13-14./
Скендеров, Борис - живеещ в Торонто Канада; подпомогнал
издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си, брат си и
снаха си. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени, т.ІV,с.13-14./
Скендеров, Ванчо – починал в следствие на побоя нанесен от
редовната войска обкръжила селото на 30.V.1945 г. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 33./
Скендеров,Тами - живеещ в Торонто Канада; подпомогнал
издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си, брат си и
снаха си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.1314./ Скендеров,
Тольо – емигрирал в С.
Америка; установил се да живее в Торонто, Канада, в чиято памет синовете
му правят дарение за отпечатване на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Спомени,
т.ІV,с.13-14; Шклифов, Бл.
с.30./
Скендеров, Трайко - живеещ в Торонто Канада; подпомогнал
издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си, брат си и
снаха си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.1314./ Скендеров,
Христо - живеещ в Торонто
Канада; подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на
родителите си, брат си и снаха си. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13-14./
Скендерова, Митра – съпруга
на Тольо Скендеров; установила се да живее в Торонто, Канада, в чиято памет
синовете и финансово подпомагат издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени ,т.ІV,с.14; Шклифов, Бл.
с.30./
Сотиров, Лазар – епитроп; член на ВМОРО; председател на СК;
освободен поради бездействие и водене на партизанство./виж: Чекаларов, В.
Дневник...,
с. 69./
Ставров, Атанас – емигрирал в Канада, установил се в
Торонто; в негова памет синовете и жена му даряват пари за отпечатване на
спомените на Ив. Михайлов./виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.14./ Ставров,
Кръстьо – син на А. Ставров и
брат М. Ставров; живеещ в Торонто, Канада подпомогнал финансово издаването на
спомените на Ив. Михайлов, в памет на баща си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т. ІV,с.14./
Ставров, Манол / Стив Ставро/ - емигрирал в Торонто, Канада;
бизнесмен; подпомогнал финасово издаването на спомените на Ив. Михайлов в
памет на баща си А.Ставров. /виж:Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV, с.14./
Ставрова, Цвета – живееща в Торонто, Канада; заедно със
синовете си Кръсто и Маноли подпомага финансово издаването на спомените на Ив.
Михайлов в памет на съпруга си А. Ставров. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.14./
Стамо – един от участниците в убийството на Динко
Яневски. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с. 278./
Станко (Стойко) – един от 43 – та жители на Костурско, които
в началото на май се отправили на гурбет в Гърция и които били нападнати от
андартска чета в Конско; един от малцината оцелели, макар и да е бил ранен. /виж: Марков, Г. Хрупицко..., с.
178; Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с. 102./
Стериов ( Стаиро), Танас (Тоануси) - емигрирал в САЩ през 1910 г. и при пристигането си на о.
Елис декларира, че е българин. /
виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тенекев, Лазар – участник в национално освободителните
борби; в негова памет племенника му Д. Кръстовски дарява средства за
отпечатването на ІV том от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени, т.ІV,с.11./
Тенекева, Ляца /Ламбро/ - живуща в Торонто, Канада; подпомогнала
финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив.
Спомени, т.ІV, с.14./
Толов, Яне – роден през
1888 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Томова, Василка – изказала желание да осинови и приюти при
себе си двете дъщери на брат си Н. Дичов в България. /виж: Даскалов, Г.
Между реваншизма на Атина,..., с. 137./
Трайко – четник от наказателната чета на Н. Кузинчев
по време на Илинденското въстание./виж: Ипр.,1983,кн.3,с.129./
Трайков (Трайко), Христо - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Филев, Ламбро – роден през 1874 г; през 1897 г. заминава
за Варна, където става член на ВМОРО; завръща се обратно в родното си село и
участва в Илинденското въстание, като четник при В. Чекаларов; след въстанието
е войвода на селската чета; през 1916 г. емигрира в Торонто , Канада. /виж: Македонски алманах,
САЩ,1940, с.418./
Филипов (Филип), Толе - емигрирал в САЩ през 1909 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Флоров, Пандо – емигрирал в Канада, живеещ в Торонто;
подпомогнал отпечатването на спомените на Ив. Михайлов, заедно със съпругата си
Пара. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.14./ Флорова,
Пара – живееща в Торонто,
Канада; заедно със съпруга си П. Флоров подпомагат издаването на спомените на
Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени , т.ІV,с.14./
Фоте, Дине – член на ВМОРО и на СК; глобен с 30 гроша
от районното ръководство за бездействие и не се грижи за напредъка на
организацията. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Ханджията Глигор – собственик на хан в селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 192,193./
Христов, Димитър ( Димитриос - емигрирал в САЩ през 1916 г. и при
пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Янев /Яневски/, Дине /Динкото/ – член на ВМОРО и на СК; куриер; оглавявал
разузнавателната група на селския комитет, чието основно задължение през 1903
г. е било да следи движението на Костурския гарнизон; убит от Котевата чета в
навечерието на Илинденското въстание; противник на гърцизма; Чекаларов
предполага, че е убит по внушение на Г. Каравангелис, бил един от твърдите
противници на приемането на гръцки свещенник в селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 55,75,84,151,191-193,256,265,266,274;
Дневник на костурския войвода...,с.103,300; Освободителното движение в
Македония...,т.І, с.L./
Яневска, Диневица – посрещнала четниците от сборната чета на
В. Чекаларов по време на Балканската война. /виж:
Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.478,479./
110.Янов, Илия – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през
1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Няма коментари:
Публикуване на коментар