Костурски край 2 - с. Гърлени

Гърлени /Гърлани, Горлени,  Грлени/ дн. Χιονάτον

 

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ представяща селото

Селото се намира на 18 км югозападно от гр. Костур, в подножието на връх Гълъмбевица.

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно в община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в публикуваните Османските данъчни архиви от 1530 г. в каазата Иштин под името Гърлани. В документа е посочено че землището на селото е предоставено за зиамети и тимари на спахии. В него тогава има 15 пълни, 20 непълни и 3 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който селото внася в държавната хазна е 4185 акчета.

панорамна снимка на селото

Според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. в землището на селото е имало 7 чифлика на тимариоти. Големината им не е уточнена, но по всяка вероятност са големи, колкото може да се изорат с един чифт волове. Според него в посочената година в селото са живеели 19 пълни християнски домакинства и 10 неженени мъже. В землището на селото е имало 1 воденица. Към землището на селото в различно време преди това попада земята на изоставените села /мезри/ - Власар (Влашовица – покрай тази мезра може що годе да бъде локализирано едно изчезнало село от картата на Костурско – с. Връпско, за което ще бъде следващата статия) и Корубина (предположението за Корубина почива на базата, че носи същият номер в дефтера, както и селото). Населението им дали се е прибавило, към това на Гърлени, или е преселено, някъде другаде е трудно да се каже в момента. Друг интересен момент от това време, е че един от притежателите на бащинии е посочен с албанското име Деде. Приходът в държавната хазна от селото с това на мезрата Корубина е 6800 акчета. Липсата на сведение за духовно лице в селото навежда на мисълта, че част от християнските домакинства са пренасочвани към пустеещи „мъртви” земи, но е трудно да се предположи техният брой.

Следващото споменаване на селото е в Османския данъчен архив от 1636 г. Сведенията в него се мъгляви и неясни. В тях се споменава, че като християнско население в махалите живеят 7 войнушки и 3 обикновени християнски домакинства. По всяка вероятност махалите са повече от две и броят на мюсюлманските домакинства, да е надхвърлял тези на християнските.

В края на ХІХ в. селото е помашко, намиращо се в Хрупишката нахия на Костурската кааза. Според Т. Симовски, населението променя вярата си в немирните години при управлението на Али паша Янински, но е твърде възможно това да е станало преди.

В пловдивската статистика селото е записано като Грлени и посочено, че се състои от 110 къщи, в които живеят 280 мюсюлмани.

През 1886 г. Схинас посочва, че в селото живеят 150 мюсюлмани.

В статистиката на Веркович е записано като Горлени, което се състои от 102 къщи, в които живеят 340 помаци.

За Ростковски селото се състои от 114 къщи, в които живеят 606 албанци мохамедани.

На картата на генералния щаб на Австроунгарската армия е посочено като с. Грлени.

Както В. Кънчов в статистиката си от 1900 г., така и гръцката статистика от 1905 г. го представят с 600 жители. Разликата е, че в първата са представени като помаци,  а във втората като турци.

изглед от селото днес

Макар и да не е посочено, че по време на Илинденското въстание, мъжкото население на селото да е участвало в башибозушките части, по всяка вероятност са вземали участие в разграбването и опожаляването на селищата от Долна Корешча.

В картата си Контогони го посочва като християнско село.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.

По време на Балканската война, селото е посетено от съединената Костурска чета на Васил Чекаларов, Иван Попов и Христо Силянов. Последният в книгата си „От Витоша до Грамос” е записал: „Със слава на лоши турци се ползуваха и помаците от село Гърлени…Физиономиите им, въпреки многото сродявания с турци и арнаути и въпреки систематичните усилия на властта да ги потурчи съвсем, са чисто славянски, а езикът им е благозвучен и с оригинално произношение старобългарски език… И все пак Гърлени в турско време бе резиденция на неколцина от най-ненавистните насилници и злодеи… Отказахме се да подпалим и къщата на Молла Демир: тя пък била слепена с къщите на други безобидни гърленци, пред чиито плачове и молби отстъпихме.”

След Балканската война селото е включено в пределите на гръцката държава.

При преброяването от 1913 г. се установява, че в  него живеят 700 човека, от които 388 мъже и 312 жени.

поглед към черквата "Св. Никола"

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

Милойевич, през 1920 г. го посочва като село със 130 къщи, а населението като влахо – мохамеданско.

Преброяването от 1920 г. посочва, че в него живеят 738 жители, от които 412 мъже и 326 жени разпределени в 138 семейства.

До 1919 г. две семейства напущат Гърлени и се заселват в България, според Михаелидес.

През 1924 г. мюсюлманското население е изселено в Турция, а на негово място са заселени бежанци от Мала Азия и Понтос – 87 семейства, от които 58 от Мала Азия и 29 от Черноморието, с численост 331 човека.

В периодът 1931 – 1934 г. на бежанците са раздадени 3927 дка земя.

През 1928 г. селото е прекръстено на Хионато, което в превод означава „снежно”.

През с. г. селото наброява 326 жители, от които 154 мъже и 172 жени. Всички бежанци.

При преброяването през 1940 г. населението е 363 човека, от които 181 мъже и 182 жени, живеещи в 78 домакинства. Осем човека от селото живеят на друго място.

Броят на населението се запазва същият в края на Втората световна война.

По време на Гражданската война в Гърция, в селото се образуват банди от гръцки преселници, които тероризират съседните български села, но самото то не е сред пострадалите.

От селото комунистите извеждат 11 деца – бежанци, макар че на 9.2.1946 г. в своя доклад, го споменава като не организирано, но това е разбираемо.

Тринадесет негови жители се изселват към САЩ и Канада, в края на гражданската война.

През 1951 г. селото наброява 324 жители.

Надморската височина на селото е 960 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Армутидис – семейство населяващо днес селото./виж:  lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

Архонтопулос - семейство населяващо днес селото. ./виж:  lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

Асанов, Шемо -  роден около 1863 г.; женен  с две дъщери; поляк на Амза бег; бил е няколко години харамия; обвинен, че е обезчестил жена от Оловраде заедно с поляка Сенко от с. Лъка; убит от Кузо Темелков. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.242-244; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІХ./

Асанов, Ячо – брат на Шемо; едноок. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.242-244./

Бали, Календер - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Берберакис - две фамилии има с това име днес в селото. ./виж: lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Бахтияр –  бил е гавазин на българското училище в Костур; домакин на сборната чета на В. Чекаларов по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.548./

Вартанидис - семейство населяващо днес селото. /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_ e.html./

Василеядис - семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Велко, Митан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Велко, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Верверакис - семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Гюрко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Деде - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която след евентуалната му смърт е станала собственост на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която след евентуалната му смърт е станала притежание на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Димитри, Илия - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Димитри, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./# възможно е да са братя с Илия Димитри

Димитриадис - семейство населяващо днес селото. /виж:  lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Димитро, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Драго, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Ейнебей - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Ейнехан, Шахин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Елефтерио - семейство населяващо днес селото. /виж:  lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Емануилидис - семейство населяващо днес селото. /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Жутко, Бошко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Калода, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Калоян, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Каравасилис – три фамилии има с това име днес в селото. /виж:  lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Каралиотис - семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Караниколас - две фамилии има с това име днес в селото. /виж:  lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Кекилоглу - три фамилии има с това име днес в селото. /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Кесидис – семейство населяващо днес селото. /виж:lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Костис - три фамилии има с това име днес в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Костопулос – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Лугара /Логара/, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Манолидис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Меселидис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Михал, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Михаила, Мало /Кало/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487-488./

Молла Демир – спахия; устройвал срамни оргии из Корешчата преди създаването на ВМОРО; помощник на Юмер ага; прославил се със своята жестокост; било е решено да бъде наказан от ВМОРО през 1899 г., но по попогрешка е убит друг; подпалил с башибозушката си банда селата Яновени и Калевишча по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.546,547,579; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХ./

Мустафа, Сефер - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Мустафа, Хюсеин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Никола, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Николаидис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Панайотидис - две фамилии има с това име днес в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Папаанагностоу – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Пейо, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Петко, Милош - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Пиргелис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Пройко, Пеянко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Раде, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Раче /Рака/, Бошко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Раче /Рака, Заче/, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Раче /Рака/, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Савулидис - три фамилии има с това име днес в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Салибудко – предводител на башибозушка банда по време на Балканската война и опожарил селата Яновени и Калевишча. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.579./

Синан, Ейнехан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Синан, Исхак - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото; тимариот. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Скетерис - две фамилии има с това име днес в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Съръоглу – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Танко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Танко, Йован - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./

Танко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Танко, Продан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Танко, Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./ #възможно е да са баща и син с Танко, Янко

Тодор, Милош - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 488./

Тунтас – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Тругутис - три фамилии има с това име днес в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Хаджидимитриу - семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh _e.html./

Циганис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Чаридис – семейство населяващо днес селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Язицидис – пет фамилии живеят момента в селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh _e.html./

Янасмоглу – има две фамилии с това име в момента в селото. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

74.Янко, Танко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 487./