Брешчани/Брещени, Брешани, Брештани/ дн. Αυγή
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ представяща селото |
Селото е разположено в Костурската котловина, на
18 км югозападно от Костур и на 6 км западно от Хрупишча.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната
община (дем) Света Троица ( Агиа Триада), префектура Костур (Кастория).
 |
| сателитна снимка на селото днес |
Плодородното поле, върху което се намира селото е било
обитавано непрекъснато от времето на неолита – 5-6000 г. пр. Хр. Следи от които
са открити преди 10 години при археологически проучвания, на разстояние близо
от 500 м на север от днешното село. В околностите на селото са намерени и следи
и от класическата елинска и римска епоха – около V в. пр. Хр. и IV
в. сл. Хр.
Според Георгиу Т. Алексиу името на селото е дадено през
средновековието, което превежда като „мястото на бряста”
Селото се споменава за първи път в османски пълен поименен
данъчен регистър от 1440 г. с 35 пълни християнски домакинства и 5
неженени. Общият приход, който донася селото за империята е 3982 акчета.
Макар че данните са публикувани данни отнасящи се за Костурската кааза е
посочено, че селото спада към каазата Иштин.
В края на ХV в. в Османските архиви се споменава под името
Брешани с 45 християнски домакинства.
Следващото споменаване е в османски данъчен регистър от 1530
г. селото е споменато под името Брештани, административно спадащо към каазата
(нахията) Аштин, състоящо се от 55 пълни християнски домакинства и 22 непълни
(неженени) домакинства. Отбелязано е, че землището на селото е включено в
спахийско-ленната система, с предоставянето му за зиамети и тимари. Приходът от
селото към държавната хазна е 3575 акчета.
В османския пълен поименен данъчен регистър от 1568/1569 г.
селото се споменава под името Брештани,
административно попадащо в Хрупишката кааза. Голяма част от землището на селото
е поделена между 11 мюсюлмански чифлика. Но сред жителите на селото не се
споменава да има мюсюлмани. То се състои от 11 християнски пълни домакинства и
от 10 неженени мъже. Признаването на 5 бащинии от страна на султаните, говори,
че селото е съществувало преди попадането на Костурско и Хрупишко в пределите
на Османската империя. Но при посочването, кой ги наследява се повдига въпросът
– дали е възможно всички притежатели на бащинии, да не са оставили наследници,
та те да станат притежание на жителите на селото, или просто са напуснали по
някакви причини родният си край и са се преселили някъде другаде. В землището
на селото е имало лозя, но дали са били изключително спахийски е трудно да се
каже, но данъка за направата на шира съставлява твърде голям процент от общия
приход в държавната хазна 1600 акчета от 7800. В землището на селото е работила
1 воденица.
Изводът като цяло
е, че в периода от 1440 до 1530
г. селото нараства с по 10 пълни християнски домакинства, което ми се струва твърде незначително. Приходът,
който носи селото спада драстично от пълно домакинство – близо 114 акчета към
1440 г., на 65 за 1530 г. След което за период от близо 40 г. от селото са
изселени най-малко 44 пълни християнски
домакинства, а приходът нараства на 709 акчета от такова. За съществуването на
голяма вълна от изселването на население от Брешчани за този период време,
говори както на сведение за съществуването на духовно лице през 1568/1569 г.,
при положение, че преди близо 130 г. в селото е имало двама свещеника, а също
така че не се среща име, за което да е отбелязано, че е син на попа (папа). С
такава вълна бихме могли да обясним и ликвидацията на едноличните бащинии, и
преминаването им към жителите на селото като цяло. Като потвърждение на тази
мисъл, бихме могли да приложим и следният факт за размисъл, че спрямо личните
имена на жителите, спрямо с тези от 1568/1569 г. е, че като лични или бащини
имена са запазени само Димо, Коста, Михо, ако приемем Райо е производно на
Райко, а с ликвидацията на бащинията на Тодор изчезва и името му в именния
регистър от това време. При общо 7
домакинства при които се среща името Васил и Никола, е просто необяснимо да не
бъде в обръщение по-късно.
 |
| черквата "Св. Димитър" (бившата "Константин и Елена" |
На около километър северозападно от селото днес се намира
черквата „Св. Димитър”, която е била построена в началото на ХVIII в. Но от своето изграждане до 1850
г. е носела името „Св.Св. Константин и Елена” и е изпълнявала ролята на
гробищна черква. Построена е със строителен материал от раннохристиянска
базилика. В периода между 1826-1831 г. работи по украсата на гробищната черква –
зографа Аргир Михайлов от с. Чука, и създава три ценни стенописа и няколко
преносими икони, които са запазени и до днес.
В селото по това време е съществувала черквата „Св.
Димитър”. Около 1743 г. част от жителите на селото доброволно да се потурчват и
това принуждава местния свещеник с енориаршия си Йован, за да спрат процеса на помохамеданчване
поставят в храма голяма икона на Христос
Всемогъщ Съдия (оцеляла и до днес). В
последствие с увеличаването на мюсюлманското население в селото, около 1850
г. местния бей разрушава енорийската
черква „Св. Димитър” и я превръща в джамия. Християните са принудени да
пренесат иконите от разрушения храм в гробищната черква и я преименуват на „Св.
Димитър”.
Схинас през 1886 г. го посочва като смесено село мюсюлманско
– християнско по равно разделени, от 40 къщи. В селото има църква и джамия, две
чешми. Отглеждат се зърнени култури, сено и грозде.
В статистиката си Веркович го изписва като Брешени, състоящо
се от 30 къщи, в които живеят 43 семейства състоящо се от 110 мъже и 119 жени –
българи и 13 мюсюлмански къщи, с 57 мъже.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено като Брешчени.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. селото наброява
180 българи християни и 125 турци.
 |
| надписът върху владишкия трон |
В периода след Илинденското въстание селото не отхвърля
върховенството на Цариградската патриаршия. За това може би огромна роля
изиграва посещението на костурския гръцки владика Германос Каравангелис, при
когото черквата „Св. Димитър” е обновена и в нея е поставен владишки трон. На
гърбът на който е поставен надпис описващ събитието.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев
през 1905 г. в селото живеят 120 българи патриаршисти – гъркомани.
В архива на Вардас селото се посочва като смесено от 15
гръцки фамилии ( 142 човека) и 3 български фамилии ( 16 човека).
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Брешчани преди
Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.
След Балканската война селото попада в пределите на гръцката
държава.
През 1913 г. в селото живеят 317 жители, от които 172 мъже и
145 жени.
През 1918 г. селото е съставно от община Желегоже.
През 1920 г. Милойевич посочва, че в селото има 28
християнски и 27 мюсюлмански, цялото население е славянско.
Преброяването от с. г. отчита че в селото живеят 312
жители, от които 149 мъже и 163 жени.
През 1926 г. селото е преименувано на Криа Нера, през 1929
г. на Авги.
Според Пелагидис 40 мюсюлмански семейства ( 200 човека ) са
изселени и на тяхно място са заселени 38 семейства, от които две от Тракия,
осем от Мала Азия, пет от Черноморието, 22 от Кавказ, и едно по всяка
вероятност от България.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 265
жители, от които 127 мъже и 138 жени, от тях 95 са бежанци дошли след 1922 г.,
45 мъже и 50 жени.
Преброяването от 1940 г. отчита 433 жители, от които 216
мъже и 217 жени. Сградния фонд е 69.
В селото е съществувала секция на паравоенната организация
„Охрана” в която членуват 55 човека, по време на окупацията на Гърция през
Втората световна война. Има емигрирали в България и Сърбия в периода между
1941-1944 г.
Според статистиката от 1945 г. от 416 жители, 208 са
славяноговорящи.
От донесение на П. Митревски до ръководството на НОФ става
ясно, че по време на Гражданската война в Гърция селото попада в Хрупишкият
район, обхванати са 12 члена в НОФ, 10 в НОМС, 2 ГКП и 5 члена в АФЖ.
Като деца бежанци по време на Гражданската война в Гърция от
Брешчани са отведени в лагера Дутовлье, Словения (отворил врати на 25.11.1948
г. от деца току що пристигнали в съюзната република); през 1952 г. в
новооткрития детски дом във Валандово, Македония, но не е ясно от кой детски
дом са прехвърлени (дали от Бела църква, Цриквеница, Стара гора или др.)
Жертвите, които дава селото по време на гражданската война в
Гърция според Тодор Симовски са 17 загинали, и още 125 човека които се изселват
в България и в други страни от т.нар. Източна демокрация.
През 1965 г. в центъра на селото е построена нова черква,
която носи името „Константин и Елена”. Построена е със средства дарени от
местни жители и бежанци.
В селото остават около 50 жители с български произход.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 271
жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 676 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като
жители на това село се посочват следните лица:
Али, Мехмед - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва
като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Мустафа – двама човека с едни и същи имена се посочват в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като притежатели на чифлици в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Сюлейман - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Тимур - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Андрия - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Атанасов, Сидо – преселил
се в Хрупишча; български национален деец в Кавала и Драма; в Кавала притежавал
воденица; убит от гръцки терористи на пътя между двата града. /виж:
Марков,Г. „Хрупицко”...,с.132./
Балабан - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Бело - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Богдан - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Богоя - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Бойо, Басто /Бащо/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта
и Хрупишта…, с. 591./ # възможно и да се чете „баща (на) Йорго”
Брешченски, Доно
(Андон)– с
основно образование; член на ВМОРО; дълго време е бил терорист на
организацията; през 1907 г. е определен за районен войвода на Нестрам кол; на
път за района си загива заедно с Митре Влаха и В. Попхристов в сражение с
турската войска на 22.ІІ.1907 г. в с. Жупанишча. /виж: в.Ден,1906-1907,
бр.1185; в.Илинден,1926, бр.8; сп. Македоно – одрински преглед,1907,
бр.36 , с.566; Борбите в Македония и...,с.631; Тзавела, Хр. Спомени на
Анастас Лозанчев..., с. 646./
Васил - трима
човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като
жители на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Георгиевски, Кирко
– роден
1921 г.; включва се под влиянието на брат си от рано на страната левите сили;
лежи три месеца в затвора по време на диктатурата на Метаксас през 1938 г.;
записва се един сред първите в редиците на ЕАМ по време на Втората световна
война; след предателство е арестуван и осъден на 20 г. затвор, от Атина е
прехвърлен в Италия, а от там е изпратен в немските лагери; след капитулацията
на Германия се завръща в Гърция; през 1946 г. се записва като доброволец в
редовете на ДАГ; завежда разузнавателната секция на 14 – та пехотна бригада, на
който пост загива край с. Желин през юли 1948 г./виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National
Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Георгиевски, Коста
– роден
1916 г.; през 1938 г. по време на диктатурата на Метаксас е арестуван и лежи в
затвора в Хрупишча; по време на италиано – гервманската окупация на Гърция е
сред първите които се присъединяват към ЕАМ; през 1943 г. се включва в ЕЛАС;
издига се до командир на партизанска единица; заради участието си на страната
на ГКП след споразумението от Варкиза е преследван заедно със семейството си;
това го води да стане доброволец в ДАГ. загива на 26.7.1947 г. край Аграфа. /
виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National
Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Гьон - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Гуре - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Гьорче - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Гърде, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Данче - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Димитров, Христо
- убит
от гръцките андарти. /виж: http://www.ebooksread.com
/authors-eng
/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Димо - четирима
човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като
жители на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Ивановски, Щерьо – двамата му сина са обесени при
нападението на маджирската банда под ръководството на Андреас Пападополуос./виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Димо, Дука - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Димо, Яни - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния,
която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йован – жител
на селото, който със свещеника правят опит в периода около 1743 г., да бъде
прекъснато доброволното помюсюлманчване
на местното население поставяйки иконата на Христос Всемогъщ
Съдия. / виж: fos-kastoria.blogspot.bg/2016/10/18.html./
Йорго, Басто - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 591./ # възможно и да се чете „баща (на)
Йорго”
Йорго, Димо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йорго, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йорго, Стойо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Калоян - двама
човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като
жители на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Касъм, Алишах - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Касъм, Мехмед - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Кирк - споменава
се като глава на домакинство в османските данъчни регистри
от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Койо - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Коста - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Коста, Славе - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Коста, Йорги - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # възможно да е брат на Славе Коста
Крузел - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Лазар - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е
наследена от жителите на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Мале, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния,
която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Манко - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Мано - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Мара – две вдовици
с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като
жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Махмуд, Мурад - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мацура - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния,
която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Михал - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Михо - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Михо, Димо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Михо, Йорго – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./ # посочено е, че се
отнася за друг със същото име, следователно, са от една и съща народност
Михо, Коти /Кони/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Мустафа - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мустафа, Али - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мустафа, Меми - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Никола - четирима човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Палашев, Дине Насов – убит
от гръцките андарти, заедно с баща си. /виж: http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Палашев, Насо – убит от гръцките
андарти, заедно със синът си. /виж: http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Пано, Тихо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
папа Букре - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
папа Яно - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Пасова, Елефтерия – емигрирала в
България; пише молба до ЦК на БКП от 1956 г да бъде разрешено на брат и да
дойде да живее в България , не е разрешено. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 147./
Петко, Дано - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Петко, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # възможно да е брат на Дано Петко
Петко, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Петко, Тихо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Петру - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Попхристов, Вангел – терорист
на организацията; съвместно с Доно Брешчански убиват Ахмед бей от с.Желегоже,
Костурско; през 1907 г. е определен за районен войвода в Костенарията; на път
за района си загива заедно с Митре Влаха и Доно Брешчански в сражение с
турската войска в с. Жупанишча на 22.ІІ.1907 г. . /виж:
в.Ден,1906-1907,бр.1185; в.Илинден,1926,бр.8; сп.Македоно – одрински преглед,
1907,бр.36 , с.566; Борбите в Македония и...,с.631; Тзавела,
Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 666./
Райко - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Райо, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Славе, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # по всяка вероятност е син на
Славе Коста
Сотиров, Пандо – брат на Ел.
Пасова; участник в Гражданската война; емигрира в Ташкент; сестра му моли да му
бъде разрешено да дойде в България, тъй като от малки са имали желание един ден
да дойдат в България; чиновника е написал „ не се разрешава”. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./
Стайко - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Стайо - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Стамат - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Стане, Капуки - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Степан - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Татул - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Тодор - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Тодор - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е
наследена от жителите на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Урош - споменава се като
глава на домакинство в османските
данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Фотев, Петре - убит от гръцките
андарти. /виж: http://www.ebooksread.com
/authors-eng
/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
82.Яно - двама човека с
такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на
селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV
век..., с.112./
Няма коментари:
Публикуване на коментар