Бойно или Бухин /Болище, Бухина, Бойна, Бойне, Бойни, Бояни,
Боени, Божик/ дн. Ανθιρο
Селото се намира на 20 км
югозападно от Хрупишча, в южните поли на пл. Одре.
Сведенията за това село са противоречиви ( в първият вариант
на Костурски край бяха споделени в две статии за всяко от имената. За това
заглавието на тази статия е написано така).
Първите сведения за селото са в Османския поименен данъчен
регистър от 1568/1569 г., където се споменава под името Бухина, административно
подчинено в Хрупишката кааза. Състоящо се от 28 пълни християнски домакинства и
28 непълни домакинства или неженени мъже. Признаването на бащиния, говори че по
всяка вероятност селото е съществувало отпреди попадането на Костурско,
респективно Хрупишко в пределите на Османската империя. Като в повечето села от
Костурско и в Бойно, причините за предоставянето на земята за обработка от
жителите на селото не става ясно, дали притежателят и не е оставил преки мъжки
наследници, или по някакви причини се е изселил от селото. През този период в
землището на селото е имало два чифлика, чиито собственици са били Хазър и
Пири. Приходът от селото в държавната хазна е 6800 акчета.
В книгата на Харун Йени „Demography
and settlement ın Paşa sangağı sol-kol regıon accordıng to muhasebe-i Rumeli
deffteri dated 1530” , сред изброените населени места в каазата Ащин, сравнявайки
ги с тези от Османския поименен данъчен регистър от 1568/1569 за с. Бухино, е
посочено като с. Болище, в което през 1530 г. живеят едно мюсюлманско непълно,
78 пълни християнски, 27 непълни християнски и две вдовишки домакинства. Приходът
от селото в държавната хазна е 9456 акчета.
 |
| из уличките на селото |
Приемайки, че тези данни се отнасят за с. Бойне (Бухино) и
липсата на сведения за съществуването на духовно лице и на негов потомък от
данните за 1568 г. можем да приемем, че най-малко 70 пълни християнски
домакинства са насочени към пустеещи („мъртви”) земи в пределите на Тракия и
Мизия през ХVI в.
В края на ХІХ в. Бойно /Бойне, Бойна/ е представено в
Костенарийската нахия на Костурската каза. Докато с. Бухин е чисто българско село от Населичка
каза на Османската империя.
В Пловдивската статистика е посочено като с. Бойне с 40
къщи, в които живеят 138 българи-християни.
В статистиката на Ростковски в нахия Хрупишта не посочва
данни за съществуването на село с едно от двете имена. В данните му за каазата
Населич, посочва с. Бухин, което се състои от 29 къщи, в които живеят 130
славяни-патриаршисти.
 |
| от старите къщи на селото |
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в селото живеят
240 българи и административно попада в Костенарийските села. В същата статистика
на В. Кънчов - Бухин има 130 жители българи и административно попада в
Населичката кааза.
В началото на ХХ в. цялото
население на Бухин е под върховенството на Цариградската патриаршия.
Няма сведения населението да се включва активно в
националноосвободителните борби, нито под името Бойно или Бухин. Но след
Илинденското въстание от 1903 г. с.Бойно преминава под ведомството на
Българската екзархия, за което споменава БТА в Битоля – Андрей Тошев. В
по-късно писмо споменава и за с.Бухин от Населичка кааза, което също е признало
върховенството на Българската екзархия.
Според секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905
г. броят на населението на с. Бойно е същият, но всички са българи-екзархисти.
При него съществува и информация и за с. Бухин, в което живеят 240
българи-патриаршисти.
Христо Силянов споменава селата Бойне и Божик (под което
разбира може би Бухин).
Имайки в предвид топографската карта на Австро-Унгарския
Генерален щаб, където е посочено с. Бухин, но липсва сведение за с. Бойне,
можем да приемем, че става дума за едно и също населено място, което по бит и
култура спада към Костенарията, както и духовно е част от Костурската епархия,
но след сформирането на административната единица Населич (Анаселица, Лепчища)
попада в нея. И по този начин се създава впечатление за две различни населени
места.
 |
| от старите къщи на селото |
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Бойне преди
Балканската война има 30 български къщи, а според Георги Христов и 1
куцовлашка.
След Балканските войни с. Бойно или Бухин попада в пределите
на Гръцката държава.
Според изготвената статистика от
Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ с. Боени е неразделна част от
Костурско и в него живеят 335 българи.
През 1928 г. селото е прекръстено
на Антирон
Проф. Г. Даскалов посочва, че през
1941 г. населението на селото е посочено като добре говорещо както славянски,
така и гръцки език.
Па време на Гражданската война в
Гърция, в докладна на Паскал Митревски е посочено, че с. Бояни спада към района
Рупишта и има създадени комитети на НОФ и НОМС. Липсват данни за бежанци от
селото към държавите от т. нар. Източни демокрации, но по всяка вероятност по
време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.) жителите на селото да са
престояли за известно време в Хрупишча.
В спомени, документи, книги
и в интернет пространството като жители на това село се споменава следното
лице:
Агапин, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Алекси, Стамир - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димитри, Киро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димитри, Михо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димитри, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димко, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димко, Панко /Янко/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство
и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димко, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Димко, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорги, Алекси - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Киро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Нецо /Пецо/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Панко /Янко/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Йорго, Тоде - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Кико, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Бошко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Мато - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Пейо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./# интересното тук е,
че водещият регистъра не е отбелязал друг, което навежда на мисълта, че може да
е от друга етническа група
Киро, Перо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Пройо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Стамко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Стамко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Киро, Танко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Косто, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Лазар, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Лазар, Симо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Ламброс, Андрея - участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната организация. //виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./
Никола, Кочо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Никола, Стамир - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Никола, Стамко - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Никола, Стойо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Агапин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Браилко /Бранилко/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Димитри - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Масиро /Кастро/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Никола - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Пало - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пейо, Христ - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Петко, Киро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Петко, Стамко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Петри - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която
след неговата смърт преминала в ръцете жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Пройо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Сари /Чинари/, Димитри - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Стамко, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Стамко, Цело - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Стойо, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Стойо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Стайо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Танко, Иван – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
Танко, Сидор - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 472./
За визуалната
представа от с. Бойне (Бухин) днес, приятел ми изпрати снимки правени от Jimmu Clarku и Nikos1954 на
селото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар