Костурски край 2 - Бела църква

Бела църква /Бела черква/ дн. Ασπροκκλησιά

 

фрагмент от картата  на Австро-Унгарския ГЩ

Селото е разположено в най-източните склонове на пл. Одре в областта Костенария на 6 км южно от Хрупишча . Граничи със селата: Шкрапари, Марковени, Песяк, Моласи, Черчишча, Братомир, Нестиме и Старичани.

Преброяването от 2001 г. посочва селото като съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

спомен от старите къщи на Бела църква

За това, че до момента не са публикувани данни от Османските архиви отнасящи се за каазата (вилаета, нахията) Аштин (Иштин, Аштилин), приемаме че първите сведения, с които разполагаме за селото са от Османски данъчен регистър от 1530 г., където е записано като Бела черква, селото административно спада към каазата Аштин.  То се състои от 1 мюсюлманско и 23 християнски пълни домакинства и 10 непълни християнски домакинства. Приходът в държавната хазна, което носи селото е 3278 акчета.

Според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. с. Бела църква административно спада към Хрупишката кааза и  се състои от 9 мюсюлмански и 23 християнски пълни домакинства и от 15 непълни домакинства или неженени мъже, от които 1 мюсюлманин.  Признаването право на бащиния от страна на султана, говори, че селото е съществувало отпреди падането на Костурско под турска власт. По всяка вероятност мюсюлманското домакинство посочено в данъчният регистър от 1530 г. да е било християнско, чийто потомък е Али – собственик на бащиния. Неопровержимо доказателство за народностния състав на преобладаващата част от християнското население на селото като българска  от това време е духовното лице – поп. В селото е съществувала една воденица, която при попълването на регистъра е била изоставена. В землището на селото са се отглеждали лозя, за направената шира бил платен данък в размер на 1600 акчета. Приходът от селото в държавната хазна е 6000 акчета. То е от малкото села в Костурско и Хрупишко от това време, в които не се откриват следи на силни миграционни процеси. Спрямо данните от предния регистър селото е нараснало с 8 пълни домакинства.

В периода между ХVI – ХIХ в. настъпва изселване на мюсюлманското население. Възможно е да се е насочило към Хрупишча, Лепчишча (Анаселица) или някъде другаде.

В края на ХІХ в. Бела църква е българско село в Населишката каза на Османската империя (всъщност то попада в нея по всяка вероятност при създаването и през ХVII в.). Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - на юг има само гръцки и влашки села. 

къща от съвременното село

Посочено е  Австро-Унгарската карта на Генералния щаб.

През 1886 г.  според Схинас в селото живеят 300 християни, и има църква. 

Ростковски в своята статистика посочва с. Бела Црква, че се намира в Населичката кааза и едноименна нахия, според него селото се състои от 30 къщи, в които живеят 150 гърци-християни.

В статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бела църква има 210 жители българи християни.

В началото на ХХ в. християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. В доклад на БТА в Битоля – Андрей Тошев през април 1904 г. Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия и това е станало не под натиска на ВМОРО, а благодарение на раздадените помощи на пострадалите след Илинденското въстание от 1903 г., от Пелагонийския митрополит Григорий.

Според секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в селото има 240 българи патриаршисти – гръкомани.

Капетан Вардас /Георгиос Цонтос/  посочва, че селото е било екзархийско, но се е повърнало към Патриаршията с 36 домакинства и в него живеят 262 жители, с което потвърждава изнесената информация от БТА в Битоля.

Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи, а според Георги Христов Марков и 1 куцовлашка.

След Балканската война  селото попада в Гърция.

При преброяването извършено през 1913 г. в селото Аспроклисия живеят 257 жители, от които 122 мъже и 135 жени. 

Милоиевич през 1920 г. посочва, че в селото има 35 къщи.

При преброяването през 1920 г. броят на жителите се запазва - 257, но са намалели мъжете - 108  и 149 жени. Възможно е това да се дължи на гурбетчийството, към Америка. Не се посочва от селото да има преселил се в България

През 1928 г. селото наброява 273 жители, от които 267 са местни, а останалите 6 са преселници, но не са бежанци дошли след 1922 г.

През 1940 г. населението е 410 души, от които 198 мъже и 212 жени. Не пострадва по време на Втората Световна война.

През 1945 г. запазва броя на жителите си от 410.

По време на Гражданската война в Гърция селото е включено към Костенарийския район, Паскал Митревски съобщава на ръководството на НОФ, че в началото на 1946 г., че е основана негова структура, но не посочва брой членове. Няма привърженици на НОМС и АФЖ.

черквата "Св. Атанасий"

Никъде до сега не са открити сведения, за участници в редовете на ДАГ, за отведени деца от селото, като бежанци в страните на народната демокрация. Но, като се вземе под внимание, че населението е намаляло с близо 50 човека (имайки в предвид естественият прираст), може би жителите му попадат в онова сведение, което Паскал Митревски съобщава в писмо до членът на ЦК на ГКП и министър на ПДВ от 28.5.1948 г. – Милтияди Порфирогенис,: „Икономическата ситуация на населението от подрайоните на Полето и Костенарията в Костурски окръг е отчайваща, особено след последните масови обездомявания. Много семейства, които успяха да преминат на свободната територия заедно с пренесеното жито и добитъка си. Житото им беше прибрано от нашата армия, като им беше обещано, че тя ще се ангажира с тяхната прехрана. Също така им бяха отнети  и  овцете, с условието, че ще им бъдат върнати, като се настанят в свободните села. Много от овцете бяха заклани за нуждите на армията…Искам да отбележа, че техният живот е много тежък и с право негодуват…Както пишат нашите кадри, които работят в Рупишта, между обездоменото население, което се намира в момента там, се забелязва силно негодувание. Селяните искали да се върнат в родните си села, дори някой вече са го направили.”

При преброяването през 1951 г. в него живеят 360 жители.

Черквата „Свети Атанасий“ в Бела църква е градена в 1851 г. и в нея има запазени икони от по-стар храм.

вкаменената гора

Между Бела църква и съседното село Нестиме има запазена вкаменена гора.

Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове  като жители на това село се споменават следните лица:

Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследил земя равна на два чифта волове за обработка от Ибрахим. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Али, Ибрахим - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Али, Тимур - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Ахмед, Махмуд - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Бошко, Михал - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Васил, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Василиу (Василев), Георгиос (Георги) – участник  в  местната организация по време на гръцката въоръжена пропаганда на Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Гин, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Груйо, Дафко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Гурлас (Гурлев), Анастасиос (Анастас)– участник в гръцката въоръжена  пропаганда в  местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Димитри, Атанас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото, която е наследена след смъртта на Рустем Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Димитри, Кочко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Димитри, Манол - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Димитри, Матея - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Димитри, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Димитри, Продан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Ибрахим войвода - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Ибрахим - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ два чифлика със земя равна на един чифт волове за обработка в селото; след смъртта му те са наследени от Али. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Илин, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Илия, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Йорго – баща; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Кирко, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Киро, Агапин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Киро, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Койо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Койо, Хранчо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Коста, Митре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Костандин, Мите - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Марко, Койо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Матея, Митре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Мехмед, Рустем - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото; след смъртта му тя станала притежание на Атанас Димитри. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Михаилидис (Михайлов), Константинос (Константин) – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е бил свещеник; по време на Македонската борба 1903 – 1913 г.  се включва като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Никола, Мите - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Пано, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Пано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Петко, Елко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Петко, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Петко сарайо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

поп Янко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Пройко, Сарандин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Руш, Костандин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Станко, Киряко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Стойко, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Стойко, Митре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Стойко, Продан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Стойко, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Турут - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, която след смъртта му е преминала в ръцете на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Челеби, Мехмед – кадия; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Шерко /Сирко/, Цветко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

48.Юсуф, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 480./

Снимки, които са използвани са от приятел и на Никос Василиядис