Костурски край - Шкрапари

Шкрапари/Шкрепари, Шкрапар, Скрапари/ дн. Ασπρονέριον

 

Фрагмент от топографската карта на ГЩ на Австро-Унгарската армия

Селото се намира на 7 км югозападно от Хрупишча, в северното подножие на пл. Одре.

На север селото граничи с Госно, на изток със Семаси, на юг с Марковени, на запад с Братимир, Нестиме и Старичани.

По време на преброяването от 2001 г. селото административно спада в тогавашната община  (дем) Хрупишча  (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Шкрапари е малък чифлик, населен с българи, в Костурска кааза на Османската империя, намиращо се „на върхът на един рид, който е водораздел на две рекички” според Милевойевич. Определя го като събрано населено място. Относно взаимоотношенията между собственика на чифлика – агата и работещите на него чифчии, Милевойевич пише: „В Шкрапари, от същия район, взаимоотношенията са по различни. Очистеното жито, тук се разделяше на две половини. Агата е длъжен да даде от своята половина „царското”, т.е. десятакът и да отделя всяка година необходимото количество зърно за семе. На чифчиите принадлежала всичката слама и острицата от класовете. Чифчиите били задължени да работят със свои животни, а при нужда на допълнителна работна ръка, те да плащат на наетите аргати.”

Всички плевници в селото били отдалечени от къщите, посочва още Милевойевич.

В Пловдивската статистика селото е посочено като Шкрапар с 15 къщи и 54 мъже- българи-хриситяни.

черквата "Св. Илия"

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в село Шкрепари живеят 90 християни и има черква.

Става въпрос за черквата "Св. Илия", която е построена през 1836 г. и е изографисана от роденият в с. Чука - зограф Аргир Михайлов.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е споменато под името Шкрапари.

В статистиката си Ростковскш посочва село Скрапар, че административно спада кам Анаселичката кааза, и ме в него има 9 къщи, които са населени с гърци- християни.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Шкрапари има 90 жители българи.

В началото на ХХ в. цялото население е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия.

Макар, че ръководителят на районния комитет на ВМОРО е роден в това село, никъде в неговото краеведско изследване „Хрупищко”, не споменава за съществуване на СК в селото, или за взели участие в Илинденското въстание. Възможно е в архивите му, които се съхраняват в Хасково да има повече сведение и информация оставена от него за Шкрапари.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Шкрепар има 50 българи екзархисти.

В документите на Битолското гръцко консулство се споменава, че селото е подвластно на Гръцката патриаршия преди и след Хуриета.

В архива на Вардас, се съдържат сведения, които оборват изнесената информация на гръцкото консулство в Битоля.  Селото преди началото на гръцката Македонска борба е било схизматично, но до Хуриета е успяло да се повърне към Патриаршията, според твърденията на Вардас. Населението не говори гръцки език. В селото има 5 семейства с обща численост 41 човека. Поддържа се гръцко училище с един назначен учител.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чифлик Шкрапар преди Балканската война има 8 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка. Къщите, според Милевойевич, не са изградени еднотипно (от един и същи материал), зидовете били изградени или от керпич, или от шистови камъни.

След Балканските войни Шкрапари попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 46 човека, като съотношението между мъже и жени е 25/21.

През 1918 г. селото е посочено като съставно село на община Бяла черква.

Според Милойевич в селото има общо 6 къщи, които са по равно разделени на славяни - екзархисти и елинизирани славяни - патриаршисти.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 48 човека, като съотношението между мъжете и жените е 27/21.

През 1928 г. селото е прекръстено на Аспронери.

Според преброяването от с. г. в с. Аспронери живеят 47 човека, като съотношението мъже – жени е 26/21. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

По време на преброяването от 1940 г. се установява значително нарастване на населението, като то достига до 114 жители като съотношението между мъже – жени е 55/59. Сградният фонд на селото е 14 сгради.

Статистиката от 1945 г. отчита, че населението е 100 човека.

Трудно е да се каже за момента, колко човека от селото вземат участие в Гражданската война в Гърция. В информация изготвена от Паскал Митревски към 9 февруари 1946 г., става ясно, че Шкрапари се намира в т. нар. Костенарийски партиен район, и че са проведени разговори за създаване на комитет на НОФ, но в публикуваните документи от Ташко Мамуровски и Ристо Стефов от по-късен период, липсва информация, колко човека се включват, или колко са мобилизирани в редовете на ДАГ.

През 1948 г. се посочва, че  26 деца от селото са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци. Но, имайки предвид броя на жителите, може да се предположи, че е  използвано като пункт за събиране на деца и от съседни села. Но, щом има отведени деца, означава, че имало и мобилизирани майки и бащи в последната фаза на Гражданската война.

Първото преброяване след Гражданската война от 1951 г. отчита, че населението е намаляло на 57 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 971 м.

сателитна снимка на селото днес

В документи, спомени, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Карамановци – род или семейство, състоящо се от една къща; според Милевойевич, са се преселили в селото през 1907 г. от с. Бойне. /виж: Милевойевич,…, с.58. / # сведението извлечено от архива на Вардас, потвърждава изнесеното от Милевойевич за 6-те къщи, от които то се състои, но отхвърля твърдението му, че в три от тях живеят елинизирани славяни, защото Вардас твърди, че никой от жителите не знае гръцки. Също така теоретичски дава и броят на членовете, от които се състои това семейство – 5-членно

Георги Хр. Марков

Марков, Георги Христов – роден на 18.І. 1876 г.; заедно с целият се изселват в Хрупишча и отраства там; учи в Солунската мъжка гимназия, където става член на централната ученическа петорка към Тайното революционно братство в Турция; завършва българската гимназия в Битоля; дългогодишен учител в Хрупишча; организатор на ВМОРО в Костенарията, Нестрамско и Хрупишко; за своята революционна дейност е многократно арестуван, съден и лежи в Битолския затвор; по време на Илинденското въстание е войвода на чета и взема участие в похода на отряда на В.Чекалорав в албанската област Колоня; след въстанието заминава за България през Гърция; връща се в Македония през март 1904 г.; прави опит да помири враждуващите войводи Нумо Желински и Никола Добролитски; арестуван и лежи в турските затвори; освободен след младотурската революция става учител в Нестрам; през 1913 г. е арестуван от новата гръцка власт и през 1914 г. е принуден да се изсели в България с цялото си семейство; първоначално се утановява в Ксанти; най – накрая окончателно се заселва в Хасково; един от учредителите на Костурското братство; умира на 29.Х. 1964 г. в Хасково; автор е на краеведската книга „Хрупищко”. /виж: сп.Ил.Илинден,1938, кн. 6, с. 3; ИНВИМ, 1989, т. VІІІ, с. 63; Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002. Предговор от Нели Дончева;Чекаларов, В. Дневник..., с.65,92,93,97,98,100,234, 238,239./

Стерйовци – род живеещ в селото по време  на Първата Световна война; според Милевойевич е стар род; „Св.Димитър” е бил техния закрилник. /виж: Милевойевич,…, с.58. /# интерес представлява въпросът, дали това е въпросната куцовлашка къща, която Г. Христов, добавя към статистиката на Г. Константинов /Бистрицки/?

4.Търповци – род или семейство живеещо в една къща в селото по време на Първата св. война; според Милевойевич са се преселили в селото през 1877 г.; родов празник е „Голяма Богородица”. /виж: Милевойевич,…, с. 58./

Проучвайки Османския поименния данъчен регистър от 1568/1569 г., сравнявайки данните с този от 1530 г. си зададох въпросът, ели е възможно селото (чифлика), да е от този тип села, които попълващият регистъра най старателно е отбелязъл: „Село Черек-Бишево, отделило се от с. Бишово; с. Моласи, отделило се от Пепелуша; село Мелничан, отделило се от Кърчишча”? Или е възможно, да е едно от неустановените села от Методия Соколски или от Александар Стояновски.

И, като най-близко намиращото се до Шкрапари е селото Семаси, но неизключвайки и горе посочените села, стигнах до заключението, че е възможно, селото да е наследник(продължител)  на с. Хиркош или Сиркош( според регистъра от 1568/1569 г.) и Слогишин (според регистъра от 1530 г.).

Доводи за това твърдение: 

1.И двете села са посочени като част от хасове: Семаси  на Султана, а Хиркош (Сиркош) на Хъзър паша според регистъра от 1568/1569 г. Докато, според регистъра от 1530 г. част от землището и на двете села е предоставена за зиамети и тимари на спахии. Марковени, Бела църква и Старичани през 1530 г. са представени, като села част от чието землище е предоставено за зиамети и тимари на спахии. Но в регистъра от 1568/1569 г. не са посочени да са прехвърлени към някой хас.

2.В Семаси се плащат данъци и налози за отглеждането на пшеница, ръж, ечемик, овес, грах, леща, лен, коноп, лук, орехи, ябълки, пашкули, и такса за направата на 50 медри  шира               В Хиркош – пшеница, ечемик, ръж, грах, леща, просо, лен, пашкули и такса за направата на 200 медри шира                                                                                                     

В Марковени – пшеница, ръж, просо, овес, леща, грах, плодове, орехи и такса за  25 медри шира.                                                                                                                                  

В Бела църква – пшеница, ръж, ечемик смесен с овес, просо, нахут, леща, грах,  орехи, коноп, лен, плодове и такса за 200 медри шира.                                                                       

В Старичани – пшеница, ръж, ечемик, грах, овес, череши, орехи, пашкули и такса за 30 медри шира.

Т.е. селата разположени по Одре планина ( Семаси, Хиркош, Старичани), през 16 в. са били залесени с черничови гори, за да може да бъдат изгхранени копринените гъсеници

3.Всички изброени в този пасаж населени места, според данните от поименния данъчен регистър, съществуват признати от султана бащинии, което говори, че са съществуали  на това си място, преди попадането на Костурско и Хрупишко в пределите на Османската империя.

Според Османския данъчен регистър от 1530 г. в с.Слогишин има 5 пълни мюсюлмански и 74 пълни християнски домакинства, 27 непълни домакинства или ергени и една вдовица. Приходите от селото в държавната хазна са 8010 акчета.Административно тогава селото е представено в нахията (каазата) Аштин.

В поименния данъчен регистър  от 1568/1569 г.  с. Хиркош (административно в нахията Хрупишта) е посочено с 3 пълни мюсюлмански и 61 пълни християнски домакинства и с 27 ергени или непълни християнски домакинства. На землището на селото има признати от султана 5 бащинии. Приходите от селото към държавната хазна са леко намалели, те са 7440 акчета. Но спрямо пълно домакинство са малко над 101,39 акчета ( през 1530 г.) срещу 116,25 акчета.

Каква е причината за огромното разминаване в имената, не мога да дам  обяснение за момента.

Тенденцията за намаляването на християнското население, която се забелязва през изминалите 38 г, ще се запази до втората половина на 19 век.

Друг е въпросът, дали през далечния 16 в. селото (чифлика) се е намирал там, където ни го описва Б. Миливойевич, или се е намирал в съседство с отбелязаният монастир или черква на топографската карта на ГЩ на Австро-Унгарската армия. С това, да идва и промяната на името.