Костурски край - Стенско

Стенско / Стенцко,  Стенче, Стенскон/ дн. Στενά

Селото се намира на 30 км западно от Костур, в източното подножие на  пл. Гълъмбица или Галевица (Алевица).      

Карта на района според ГЩ на Австро-Унгарската армия

На юг селото граничи с Нестрам, който отстои на 5 км; на запад с Омоцко, което по пътя отстои на 20 км; на север със Зеленград  (12 км)  на изток със селата Радигоже (7 км) и Чука (4 км).

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

първата къща  на идване от Нестрам

Най-точно описание за селото дава в своите спомени Василка Костова: „… ести голо место, нема дарва, има голи стени, тарнйа, трева. И от двете страни ести заградено со стени, затова се кажви Стенцко. Има стени и от тас и от тас страна. На стреде ести селото. Пот селото течи река.” Като планинско село не е купно, деляло се на Горно и Долно Стенско. Имайки в предвид описанието, което дава В. Костова, днешното село не е на  землището на старото. За това твърдение, основание ми дава, както вида на черквата, така и липсата на река в близост до него. На сателитната карта, реката стои близо до пътя (сравнена с Австро-Унгарската карта) в близост до отклонението за с. Чука.

В средата на ХV в. селото за първи път се споменава в Османските данъчни регистри като Стенче с 25 домакинства, от които три вдовишки. Общият приход, който селото носи за Османската хазна е 1260 акчета.

В края на ХV в. в Османските архиви, от този район се среща името на с. Стипенче, което според някой е възможно да се отнася  за Стенско, в което са посочени 115 домакинства. Но смущаващ е факта с многото домакинства. Нараснало е повече от пет пъти. Ако селото преди и след това  се е намирало  на едно и също място, просто е не естествено да е нараснало толкова. Опирайки се, както на следващите статистически данни за него, така и по спомените на хора родени близо 400 г. след това описващи местоположението и отглежданите кулутри, които не се отличават много от онова време: „ Нийа садими пченица, ечмен, мисир, овес, уроф (фий), арж (ръж), фасул….Живото беше мачен.”

последната сграда от селото в посока към Зеленград

Следващото споменаване на селото е в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. Според него, тогава селото е чисто християнско, в което има 24 семейства, административно спадащо към Хрупишката нахия. Интересното в този документ е високият брой на неженените мъже – 25. Общият приход, който селото внася в държавната хазна е 8000 акчета (или близо  5,5 кг сребро). И в това село липсват сведения за отглеждане на лозя, но ¼ от парите идват от данък за шира. В землището на селото е имало две воденици. От по-горе изброените култури, не са събирани данъци за отглеждане на фасул и царевица.

По всяка вероятност от селото са се изселвали не малко хора, причините за това явление в миналото, са както недостатъчната плодородна земя, така и натиска от албанският демографски бум през ХVІ в. Свидетелство за това са едичните освиделствувания за момента с представители на селото, който са сред групата заселила се в Брацигово през 1791 г.

В края на ХІХ в. Стенско е село в Хрупишка нахия на Костурската кааза от Османската империя.

В статистиката на Схинас от 1886 г. с. Стенскон е посочено със 120 християни, като население.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено също като Стенско.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Стенско има 126 жители българи християни.

изглед на черквата в селото

В началото на ХХ в.  цялото население на Стенско е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархи Д. Мишев през 1905 г. в Стенеско има 144 българи патриаршисти, но не посочва в него да има каквото и да е училище.

Гръцката статистика от с. г. представя Стенско като изцяло гръцко със 170 жители.

Според свидетелства на Битолското гръцко консулство, селото остава вярно на Гръцката патриаршия преди и след Хуриета.

На 20 юни 1906 г. в местността „Остри връх” край селото, част от четата на Никола Добролитски, под водачеството на Кузо Димитров от с. Маняк, води сражение с андартска чета.

четата с главата на войводата си

На 4 юли 1907 г. четата на Атанас Кършаков се сражава край селото с андартските чети на капитан Рупакас (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас (Н. Платанияс), както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на противника. Четниците отрязват главата му, за да не позволят с нея да се гаврят враговете му, и се оттеглят към с. Дъмбени, където си правят снимка с нея. Снимката е дело на фотографа Леонидас Папазоглу, по късно Христо Руков преснима снимката.

Но, нито в спомените на Георги Христов Марков, нито някой друг деец на ВМОРО споменава селото да е обект на внимание от тях. Същото се отнася и за дейците от гръцката въоръжена борба за Македония.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ чифлика Стенско преди Балканската война има 7 български къщи                                                                                                       

След Балканските войни Стенско влиза в пределите на Гърция.                                          

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 145 човека, съотношението на мъже спрямо жени е 67/78.

През 1918 г. селото е посочена като съставно в Нестрамската община.

Милойевич посочва, че в селото е имало 16 славянски – християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. населението е 130 човека, като съотношението между мъже и жени е 63/67.

В статистиката на МБЦК в САЩ, срещу името на с. Стенцко е записано, че в него живеят 160 българи.

През 1926 г. е прекръстено на Стена.

из днешно Стенско

Преброяването от 1928 г. посочва, че населението е 148 човека, като съотношението между мъжете и жените е 64/84. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 18 семейства.

По време на преброяването от 1940 г. населението е 204 жители, като съотношението между мъже – жени е 95/109. Сградният фонд на селото е 52 сгради.

По време на Втората световна война селото първаначално попада в италианската окупационна зона, а след капитулацията на Италия са заместени от германците и е изгорено от тях.

Въпреки това според статистиката от 1945 г. броят на населението се запазва -  204 жители, от които 180 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция селото отново  пострадва и на практика е напуснато от жителите си. Комунистическите части  извеждат 65 деца бежанци. Но имайки в предвид броят на населението,  може би е използвано като средищен център за набиране на деца от съседни села.                                                                                                                              

Преброяването след Гражданската война през 1951 г. отчита, че в него са останали само 25 жители.

Надморската височина, на която се намира селото е 1039 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Андрия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Бале /Пале/, Христо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Ганджев, Коста – екзархист; потърсен от андарти, да бъде заловен и наказан на 16.8…? /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-23-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Ганзовски, Георги – роден през 1924 г; влиза в комунистическата младежка организация и от 1943 г. се сражава в редовете на ЕЛАС; участва и в Гражданската война в Гърция; след разгрома на комунистическите сили в 1949 г. емигрира в Албания и оттам в СССР; от 1950 до 1953 г. учи във военно-политическа академия, от 1956 до 1960 г. във висше партийно училище, а от 1962 до 1964 г. завършва икономически факултет със специалност икономика на съветската търговия; през 1964 г. става аспирант в Академията на науките на Узбекистан и в 1969 г. става кандидат на икономическите науки по политикономия и започва работа в Академията на науките на Узбекистан, като преподава и политикономия в Таджикистанския медицински институт; през 1970 г. се заселва в Югославия и започва работа в Правния факултет в Скопие; в 1972 г. е избран за доцент, a в 1976 г. за извънреден професор в Катедрата за икономически науки./ виж: www.pf.ukim.edu.mk/

Георгиу, Костас - патриаршист; убит на 12 септември 1905 г. от чета на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.77, 124,125./

Герго - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Гин - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Гин, Велйо / Велино / - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Гин, Радин -споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Гон – трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Дела  - вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Димитре, Павле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитре, Пано - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Калоян - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Манчо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Михал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Никола - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димитри, Стойко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Димо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Йорго, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Йорго, Колйо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Киро, Продан - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Киряковски, Леко - напуснал родният край с децата бегълци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Кице, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Коста, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Костова, Василка – разказала спомените си за селото и за живота в него  пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 155-156./

Костовски, Таки – роден през 1933 г.; член на ЕПОН; участник в Гражданската война от 1947 г.; ранен и отведен на лечение в Албания; след излекуването си се връща отново в Гърция; разпределен в младежкото подразделение „ДЕЛТАМИ”; участва в боевете при Грамос; от 1949 г. емигрира в СССР; през 1971 г. се установява в дн. Р. Македония и работи в железниците, където се пенсинира. /виж: Македонско сонце, бр. 670, 4.5.2007, с. 44-45./

Кочко, Миле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Кочко, Миро - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Кочко, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Кочо, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Лазарова, Поликсена Пальова - продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./

Лазор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Лубне  - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Мара – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Мартин - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Мато, Коста - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Мато, Петре - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Минкул - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Михал, Илия - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Михаил, Атанас - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Михо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Нико - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Никола – двама  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Никола, Богдан - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Никола, Калоян - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Никола, Кочо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Пал - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Пал, Крал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Пале, Ста(в)ре - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Панко, Михаил - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Панко /Янко/, Михаил - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Панко /Янко/, Пано - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Пано, Киро - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Пано, Пройко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Панчо /Янчо/, Михал - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

папа Герг - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

пaпa Димитри - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Пенко / Янко /, Тодор - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Петко, Велко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Петко, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Петко, Михаил -споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Петре, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Райко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Райос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Рашайко - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Рус, Коле - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Рус, Танчо /Панчо, Янчо/ - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Стана  - вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Станиша, Велко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Станиша, Йован - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Станиша, Мишо - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Стойко, Петко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Татуш - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Толе - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

Чулка - роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.  /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Шади, Стамко - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./

Янос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. и жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.97./

79.Янчо /Танчо/, Йорго - споменава се  в Османски данъчен регистър през 1568/1569 г. като неженен и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 479 ./