Олишча/Олища, Охолища, Холища дн.
Μελισσότοπος
 |
|
Изглед към селото и монастира „Св. Врач”
|
Селото е разположено в географската област Пополе, в южното подножие на пл. Върбица,
разклонение на Вич, на около 22
км източно от Костур и на 10 северно от Горенци, на 4 км северозападно от
Загоричани, на 4 км северно от Бъмбъки, на 2 км западно от манастира „Св. Врач”
или „Св. Безсребърници”, известен още като Олишченски манастир, на 10 км
югозападно от Бобишча.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като
съставно село в тогавашната община (дем)
„Св. Врач” (Агии Анаргири) в префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава в Османските архиви под
името Охолища в края на ХV в. със своите 160 семейства.
През ХІХ в Олишча е чисто българско село.
Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща
статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Олишча има 40 домакинства със
150 жители българи.
В статистиката на Схинас от 1886 г. се посочва, че в с.
Холища живеят 300 вселенски християни.
Ст. Веркович също споменава селото но с името Тихолища, но
по описанието става ясно, че се отнася за с. Олишча. Според него имало 34
брачни двойки, които плащали 4140 пиастри данък на Османската империя. Посочва,
че почвата е плодородна, но голяма част от населението отива на гурбет, защото
земята била недостатъчна. В селото имало една църква с един свещеник. Децата се
обучавали в близкия манастир „Св.Врач”.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено като с. Олища.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Олишча живеят
390 жители българи. Цялото село е под върховенството на Българската екзархия и
не се отказва от нея чак до Балканската война.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в
Олишча има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище, в
което се учат 23 ученика, обучавани от един учител.
 |
|
Изглед от селото днес
|
Гръцката статистика от с. г. показва Олишча като село с 225 жители
българи и 225 гърци
По време на Илинденското въстание селото е било ограбено от
башибозук на 23.VІІІ.1903 г и било подпалено , но са изгорели само 3 къщи.
В едно от последните писма до жена си, с дата от 2.10.1904
г. Павлос Мелас споменава селото и населението му, като невярващо, че може да
се противопостави на българите (сиреч ВМОРО).
Според Христо Силянов, селото е нападнато през 1906 г. от
андартски отряди.
Според Георги Константинов /Бистрицки / Олища преди
Балканската война има 90 български къщи.
През 1912 г. вследствие на Балканската война Олишча попада в
пределите на Гърция.
В Олища и Загоричани. На 29.XII. м. г. в с. Олища отишъл
гръцки андартин Миза от Клисура с гръцки войници и [взели] 33 овци. На едного
от притежателите взели бакшиш, за да му освободят една овца; поискали му и
чорапи, но не намерили.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 412 жители, от
които 204 мъже и 208 жени.
През 1918 г. е обявено за център на община заедно със с.
Бъмбъки.
Според Милойевич в Олишта има 65 славянски – християнски
къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 286 жители,
от които 124 мъже и 162 жени.
Ликвидирани са шест имота на семейства, които са емигрирали
в България според Михаелидес. Според други сведения, след 1919 г. 9 жители на
Олишча емигрират в България по официален път.
В 1927 г. селото е прекръстено на Мелисотопос.
Според преброяването от 1928 г. в с. Мелисотопос живеят 336
жители, от които 151 мъже и 185 жени, в това число и един бежанец дошъл в
селото след 1922 г.
Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 65 семейства
и всичките са славяноговорящи.
Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 362 жители,
от които 169 мъже и 193 жени.
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война
в селото се създават младежки антифашистки групи през 1942 г.
Статистиката от 1945 г. отчита, че селата Мелисотопос и Ставропотамос
/Бъмбъки/ имат 723 ж., от които 700 са славяноговорящи.
Селото пострадва по
време на Гражданската война в Гърция, когато 45 деца са изведени от селото от комунистическите
части като деца бежанци.
Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 233 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 732 м.
 |
|
Изглед черквата в селото днес
|
В спомени, документи,
книги и в интернетпространството като негови жители са споменати следните лица:
Апостолов, Козма – роден
през 1865 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според
Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Атанасов, Дамян – роден
през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според
Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Аргиров, Ильо
Поплуков – син на поп Лука и Лозана Аргирова; дезиртирал от гръцката армия.
/виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184./
Аргтирова, Лозана – съпруга
на поп Лука; интернирана на о.Крит, защото сина и дезиритирал от гръцката
армия. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184/
Вълчев, Аргир – съпруг
на Ангелина; по време на престоя им в Югославия след края на Граоданската война
в Гърция е бил подложен на тормоз заедно с жена си от сръбските власти;
емигрира със съпругата си в България през 1958 г. и се установяв във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за
БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 89./
Вълчева, Ангелина
Кузова – родена през 1924 г.; член на АФЖ, по време на Гражданската война е
помагач на партизанските отряди от ДАГ; след края на Гражданската война в
Гърция емигрира в Югославия, където живее до 1958 г.; след това емигрира със
семейството си в България и се установява във Варна. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния
държавен архив, т.9, С., 2003, с. 89./
Гошева, Фана
Григорова – родена през 1913; по време на Гражданската война в Гърция е
мобилизирана в редовете на ДАГ от 1948
до 1949 г.; сред края на войната емегрира в Полша в периода от 1949 до 1960 г.;
през 1960 г. се преселва със семейството си в България и се установява във
Варна. /виж:Пътеводител по мемоарните
документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с.
115./
Иванов, Димитър –
с основно образование; работник; по време на Балканските войни е доброволец във
2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 23.Х.1912
– 10.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен. /виж:Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.282./
Ицов, Дино – член
на ВМОРО; четник в селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в
сражение с турската войска. / виж:
Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и
Тракия...,с.291./
 |
| Георгиус Киру |
Киров(Киру), Георги (Георгиас)
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация; убит от ВМОРО на 9 февруари 1906 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86; Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.
126,127./
Клапсов, Христо – през
1928 г. заедно със сина си и 5 съселяни е заточен като виден българин. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./
Костов,Зисо - член
на ВМОРО; четник в селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в
сражение с турската войска./
виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,
Македония и Тракия...,с.291./
Кузов, Спиро – по
време на Междусъюзническата война се записва като доброволец в 3 рота от 9
Велешка дружина при МОО; 20.VІІ.- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.393./
Николов, Костадин – роден
през 1883 г; завършен І клас; сарач; по време на Балканските войни се записва
като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО и в Сборната
партизанска рота; 16.Х.1912 – 10.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен; награден с
орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.506-507./
Пандели, Христо – роден
през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Папавасилиу, Козмас –
убит на 9 февруари 1906 г. в селото от чета на ВМОРО. /виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127
папа Христос
Папамихаил - участник в гръцката
въоръжена пропаганда на местната
организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./
Парнавела, Панайот
Аргиров – брат на Фана Шопова; арестуван и убит. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в
Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 467./
поп Константинос - родом
от Самос; игумен на Олишчанския манастир, въпреки че е бил женен; направена му
е засада от М. Влаха при която е ранен;
умира пренесен в манастира, където е погребан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.
366, 367./
поп Лука Аргиров – къщата
му била нападната и подпалена от „капитан” Стефо, защото синът му Ильо
дезиртирал от гръцката армия; попа успял да се спаси. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.184./
Попов, Спас – съпруг
на Велика; по време на окупацията на Гърция през Втората световна война се
сражава в редовете на ЕЛАС./виж: Пътеводител
по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9,
С., 2003, с. 356./
Попова, Велика
Христова – родена през 1921 г.; по време на Втората световна война и
окупацията на Гърция е помагач на отрядите на ЕЛАС; по време на Гражданската
война в Гърция, първоначално също е помагач на ДАГ, но през 1948 г. е
мобилизарана; след края на войната емигрира първоначално в Полша, където
престоява до 1952 г, след което заминава за СССР; през 1963 г. пристига в
България със семейството си и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в
Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 356./
Попхристов, Пандо – роден
1888 г.; четник от Битолската чета на Лука Джеров, влязла в Македонияна
1.VІІІ.1907 г./виж:Четите...,с.95./
Салауров, Кузо – женен
за Сия, тетка на Ст. Шклифов от с. Черешница. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.80./
Скеклиов, Тома Алеков
– роден през 1924 г.; член на ЕПОН от 1942 г. и на ГКП от 1946 г.; по време
на окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гражданската война
е помагач към отрядите на ЕЛАС и ДАГ; след края на Гражданската война емигрира
първоначално в СССР, където престоява до 1956 г, а след това заминава за Полша;
през 1962 г. се преселва в България със семейството си и се установява във
Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните
документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с.
382./
Скеклиова, Елефтера
Кузова – родена през 1928 г.; член на ЕПОН от 1943 г. и на ГКП от 1950 г.,
от 1962 г. на БКП; по време на Втората световна война при окупацията на Гърция
е помагачка на отрядите на ЕЛАС в Костурско; по време на Гражданската война в
Гърция се включва като доброволка в редовете на ДАГ от 1947-1949 г.; след края
на войната емигрира в Полша, където пребива на два пъти (1949-1952 и 1956 –
1962) от 1952 до 1956 е в СССР; през 1962 г. със семейството си се преселва в
България и се установява във Варна. /виж:
Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен
архив, т.9, С., 2003, с. 382./
Шопова, Фана Аргирова
– родена през 1920 г.; сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949
г., като първоначално е в състава на партизанският отряд с командир Нули от
с.Ватохори, след раняването и през 1948 г. работи в бонлница към ГЩ; в края на
Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; през 1962 г. със семейството си
пристига в България и се установява във Варна. /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в
Централния държавен архив, т.9, С., 2003, с. 467./
Янков, Васил –
роден през 1875 г.; работник; по време на Междусъюзническата война се записва
като доброволец във 2 рота от 4 Битолска дружина при МОО; 20.VІІ.- 10.VІІІ.1913
г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.821./
29.Янкулов, Стефан – роден
през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според
Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Няма коментари:
Публикуване на коментар