Костурски край - Ново село

Ново село /Новоселяни, Новоселени/

                      дн. Κορφούλα

Според преброяването от 2001 г. с.Корфула е бивше село разположено на територията на тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

Било е разположено  в подножието на планината Алевица. На километър по въздушен път източно от границата с Албания. На по-малко от 2 км югозападно от него се намира с. Шак,  на 31 км е западно от Костур, на 20 км северозападно от Нестрам и на 30 км от Хрупишча..

Селото е посочено в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

В статистиката си от 1900 г. В. Кънчов, го посочва като село в Нестрамска нахия, в което живеят 174 албанци-мохамедани.

Но същевременно в Хрупишката нахия посочва с. Новоселяни, и че в него живееят 100 българи – християни и 50 турци, което село не е отбелязано в картата на Генералният щаб на Австро-Унгарската армия. Имайки в предвид, че самият той, никога не е посещавал Костурско, а информацията за населените места му е предавана от хора от този край, живеещи в Солун и Цариград, бихме могли да я приемем за грешна информация.

В картата на Контоянис е посочено като село подвластно на Гръцката Патриаршия.

Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като гръцко - със 100 жители.

Според секретаря на Българската  Екзархия през с.г. в селото живеят 160 българи екзархисти. Но имайки в пред вид близостта на селото до Кърчишча и да не е нападано или посетено от андартските формирования, буди съмнение достоверността на неговата информация. Също така според гръцки източници, селото остава свързано с Цариградската патриаршия и след Хуриета. От друга страна то не попада в организационната територия на ВМОРО, преди и след Илинденското въстание. Но също така няма информация, неговите жители да вземат участие и в редовете на гръцката въоръжена пропаганда.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Новоселени преди Балканската война има 13 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 85 жители, от които 47 мъже и 38 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в община Кърчишча (отстоящо на 4 км западно от него).

Според Милойевич в с. Ново село има 10 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 71 жители.

Според преброяването от 1928 г. в с. Корфула живеят 87 души, от които 32 мъже и 55 жени, и в селото е настанен един бежанец след 1922 г. Но за сега няма сведения от селото да са изселвани мюсюлмани, което отхвърля данните на Кънчов за турско или евентуално – албанско-мюсюлманско население.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото живеят 10 семейства, и че всичките са със славянско самосъзнание.

Според преброяването от 1940 г. селото нараства на 151 човека.

Между двете световни войни в селото са извършени 9 политически убийства, което навежда на мисълта, че селото може би е било комунизирано.

По време на окупацията на Гърция, селото не е пострадало, тъй като статистиката от 1945 г. отчита, че то е нараснало и е достигнало до 165 жители, но това не изключва повече жители от него да са вземали участие в редовете на ЕЛАС.

По време на Гражданската война е възможно селото да е пострадало, тъй като при преброяването от 1951 г. се посочва като обезлюдено, но е възможно и цялото население да е емигрирало. Второто предположение е по-вероятното, като се има в предвид, че 35 деца са изведени извън пределите на страната и изпратени в източноевропейските страни.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село са посочени лицата:

Андреева, Евантия – взела участие като доброволка в редиците на ДАГ, по време на Гражданаската война; участва в сраженията при отбраната на Вич, Грамос, Каймакчалан; участва в битките за Воден, Съботско и Негуш; загива в местността Даламари, над Негуш; произведена е посмъртно в чин лейтенант на 25.2.1949 г. и наградена с медал за храброст. /виж: рollitecon.com/html/freedom_fighters / Andreeva_Evantija.htm./

Караоланов, Гаврил – ученик във френското търговско училище в Солун. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.70./

3.Марков, Христо – роден през 1903 г.; според неговите спомени в селото никога не е имало училище; през 1943 г. се включва в редовете на ЕЛАС; по – късно се сражава в редовете на ДАГ; в края на Гражданската война емигрира в Румъния и се установява в гр. Георгиу – Деж; интервюиран от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурски говор…, с.159./