Ново село /Новоселяни, Новоселени/
дн. Κορφούλα
Според
преброяването от 2001 г. с.Корфула е бивше село разположено на територията на
тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).
Било
е разположено в подножието на планината
Алевица. На километър по въздушен път източно от границата с Албания. На
по-малко от 2 км югозападно от него се намира с. Шак, на 31 км е западно от Костур, на 20 км северозападно от Нестрам и на 30
км от Хрупишча..
Селото е посочено в
картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката си от
1900 г. В. Кънчов, го посочва като село в Нестрамска нахия, в което живеят 174
албанци-мохамедани.
Но същевременно в
Хрупишката нахия посочва с. Новоселяни, и че в него живееят 100 българи –
християни и 50 турци, което село не е отбелязано в картата на Генералният щаб
на Австро-Унгарската армия. Имайки в предвид, че самият той, никога не е
посещавал Костурско, а информацията за населените места му е предавана от хора
от този край, живеещи в Солун и Цариград, бихме могли да я приемем за грешна
информация.
В картата на
Контоянис е посочено като село подвластно на Гръцката Патриаршия.
Гръцката
статистика от 1905 г. представя селото като гръцко - със 100 жители.
Според
секретаря на Българската Екзархия през
с.г. в селото живеят 160 българи екзархисти. Но имайки в пред вид близостта на
селото до Кърчишча и да не е нападано или посетено от андартските формирования,
буди съмнение достоверността на неговата информация. Също така според гръцки
източници, селото остава свързано с Цариградската патриаршия и след Хуриета. От
друга страна то не попада в организационната територия на ВМОРО, преди и след
Илинденското въстание. Но също така няма информация, неговите жители да вземат
участие и в редовете на гръцката въоръжена пропаганда.
Според
Георги Константинов /Бистрицки/ Новоселени
преди Балканската война има 13 български къщи.
След
Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от
1913 г. в селото живеят 85 жители, от които 47 мъже и 38 жени.
През 1918 г. селото
е посочено като съставно в община Кърчишча (отстоящо на 4 км западно от него).
Според Милойевич в
с. Ново село има 10 къщи на славяни – християни.
Преброяването от 1920
г. отчита, че в селото има 71 жители.
Според преброяването
от 1928 г. в с. Корфула живеят 87 души, от които 32 мъже и 55 жени, и в селото
е настанен един бежанец след 1922 г. Но за сега няма сведения от селото да са
изселвани мюсюлмани, което отхвърля данните на Кънчов за турско или евентуално
– албанско-мюсюлманско население.
Статистиката от 1932
г. отчита, че в селото живеят 10 семейства, и че всичките са със славянско
самосъзнание.
Според преброяването
от 1940 г. селото нараства на 151 човека.
Между
двете световни войни в селото са извършени 9 политически убийства, което
навежда на мисълта, че селото може би е било комунизирано.
По време на
окупацията на Гърция, селото не е пострадало, тъй като статистиката от 1945 г.
отчита, че то е нараснало и е достигнало до 165 жители, но това не изключва
повече жители от него да са вземали участие в редовете на ЕЛАС.
По време на
Гражданската война е възможно селото да е пострадало, тъй като при
преброяването от 1951 г. се посочва като обезлюдено, но е възможно и цялото
население да е емигрирало. Второто предположение е по-вероятното, като се има в
предвид, че 35 деца са изведени извън пределите на страната и изпратени в
източноевропейските страни.
В
спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село
са посочени лицата:
Андреева, Евантия – взела участие като
доброволка в редиците на ДАГ, по време на Гражданаската война; участва в
сраженията при отбраната на Вич, Грамос, Каймакчалан; участва в битките за
Воден, Съботско и Негуш; загива в местността Даламари, над Негуш; произведена е
посмъртно в чин лейтенант на 25.2.1949 г. и наградена с медал за храброст. /виж: рollitecon.com/html/freedom_fighters / Andreeva_Evantija.htm./
Караоланов, Гаврил – ученик във
френското търговско училище в Солун. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.70./
3.Марков, Христо – роден
през 1903 г.; според неговите спомени в селото никога не е имало училище; през
1943 г. се включва в редовете на ЕЛАС; по – късно се сражава в редовете на ДАГ;
в края на Гражданската война емигрира в Румъния и се установява в гр. Георгиу –
Деж; интервюиран от Бл. Шклифов. /виж:
Шклифов, Бл. Костурски говор…, с.159./
Няма коментари:
Публикуване на коментар