Костурски край - Мирославци

Мирославци/Мирославица/ дн. Μυροβλήτη

Мирославци е било разположено на около километър от десният бряг  на р. Белица между  Горуша  и Денската планина. Докато по спомените на Георги Христов: „Мирославица, потънало в зеленина, която покрива почти цялата му околност, най-живописната и най-очарователната от всички кътчета на Горуша планина... планината се простира във вид на плато до селата Тухол и Мирославица, спущаща се стръмно към първото село, стъпалообразно към последното, чието землище обхваща най-долното стъпало на терасата. Откъм р. Белица по стръмнината мъчно се изкачва за селото...”

При преброяването от 2001 г. е представено като бивше село от  тогаваината община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Мирославци, според почти всички източници, е албанско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Схинас през 1886 г. с. Мирославица е село с 20 фамилии от албански мюсюлмани.

Споменава се като с. Мирославци  в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Мирославци  има 230 жители арнаути мохамедани.

Според дневника на Киряк Шкуртов на 11 септември 1903 г. Костенарийската чета, заедно с въстаническият отряд на Васил Чекаларов в похода им към Колоня, достигат до селото, и макар че го заварнат пусто, го подпалват.

Гръцката статистика от 1905 г. показва Мирославица като село със 150 жители турци.

Само в картата на Контогони е представено като християнско селище.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 45 жители, от които 25 мъже и 20 жени.

През 1918 г. е обявено като съставно село в община Слатина.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 87 жители, от които 45 мъже и 42 жени.

През1928 г. селото е прекръстено на Мировлитис.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 92 жители, от които 58 мъже и 43 жени. В селото не са заселени бежанци след 1922 г. От селото през 1924 г. се изселват 15 мюсюлмански албански семейства, с обща численост 35 човека. Именно, това сведение, повдига един интересен въпрос, дали селото е било чисто мюсюлманско, или е било смесено. При положение, че в него не е бил заселен, нито един бежанец, а от него са се изселили 35 човека и по численост на населението е нараснало спрямо 1920 г. навежда на мисълта, че е било смесено най-малко в религиозно отношение.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 21 семейства, всичките с албанско самосъзнание.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 194 жители.

По време на Втората световна война селото пострадва.

Статистиката от 1945 г. отчита 74 жители.

По време на Гражданската война селото е заличено от картата на страната, но кои са причините, дали водените боеве в битката за Грамос и населението да е прехвърлено из други селища в Костурско, или се прехвърля да живее в съседна Албания, за момента не разполагаме със сведения.

Нито в документи, книги, спомени и в интернет пространството не са срещнати имена на хора родени от това населено място.