Костурски край - Лучишча

Лучишча/Лютишча, Лучища/ дн. Κερασώνα

                                                изглед към  днешното село

Селото се намира на 25 км югозападно от Хрупишча. На около 2,5 км северно от него се намира с. Бухин, а на около 500 м с. Зиковишча (Жиковишча). В южните склонове на пл. Одре.

При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория). То е последното село граничещо с дем Горуша. В близост до селото Чърчишката река влива водите си в р. Беловод.

В края на ХІХ в.  Лучишча е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Лучища има 90 жители българи.

Селото не попада в организационната територия на ВМОРО. По време на Илинденското въстание от 1903 г., не е споменато в дневници и спомени на участвалите в похода на Костурските чети под ръководството на Васил Чекаларов да са минали покрай него.

На етническата карта на Костурското братство от 1940 г. Лучишча е отбелязано като гръцко към 1912 г.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Лучишча преди Балканската война има 20 гръцки къщи. Относно характера на населението представлява интерес писаното от Георги Христов Марков, който дословно пише следното: „... спадащите административно към Лепчищката (Анаселищката) околия български села, а именно: Песяк, Бела Църква, Шкрапар, Нестиме, Предмери, Бойни, Либишово, Жиковища и Лучища.” Макар че го слага при чисто българските села от Костенарията,  той не прави поправка, относно етническият състав на населението, която е дадена от  Георги Константинов /Бистрицки/.

След Балканската война селото попада в Гърция.

Населението през 1913 г., което живее в селото са 126 човека, през 1920 г. то спада на 100 жители.

През 1927 г. селото е преименувано на Керасона

Селото не се споменава сред пострадалите по време на Втората световна война и Гражданската война. Няма за момента сведения за участници в редовете на ЕЛАС или ДАГ.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица:

1. Мино, Пасхалис (Минов, Паскал) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./

2. Папастериос (поп Стерьо)- участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./