Костурски край - Вичишча

      Вичишча/Вичишта, Вициста/ дн. Νίκη

Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 8 км  югоизточно от Нестрам, в северните поли на пл. Одре , на левия бряг на р. Голешово..

При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

В статистиката на Шинас от 1886 г. с. Вичишта е посочено като село със 150 жители християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е записано като Вечишта.

В края на ХІХ в. Вичишча е село със смесено население в Костурска каза на Османската империя, обградено от селата Лъка, Скумско, Езерец, Лувраде и помашкото Забърден. В статистиката на В. Кънчов  - Вичища  е показано като гръцко село със 160 жители гърци.

Гръцката статистика от 1905 г. отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.

В картата на Контогони е посочено като християнско село.

Имайки в предвид участник в Македоно Одринското опълчение, който декларира българско име и фамилия можем да приемем, или че населението е смесено както в национално, така и в религиозно отношение: българо – албанско, или е привърженик на ВМОРО.

Според Георги Марков преди 1912 г.в  селото е имало 40 албанско – мохамедански къщи. Той посочва, че те били коректни към организацията и за това не били закачани от нея.

В 1912 г. след  Балканската война Вичишча попада в Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 303 жители, от които 164 мъже и 139 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно село от Забърденската община.

Според Милойевич Вичишта е село населено с албански мюсюлмани в 35 къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 318 жители, от които 171 мъже и 147 жени. През 1924 г. 35 албански семейства с численост 250 човека се изселват, а на тяхно място се заселват 40, от които едно от Мала Азия, а останалите от Понта. През 1929 г. на бежанските фамилии са раздадени 1966 дка обработваема земя, според Пелагидис.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 123 жители, всички бежанци след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е станало 261 жители, а сградния фонд е 49 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 260 жители.

Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 214 жители. През 1954 г. селото е преименувано на Нике.

Надморската височина, на която е разположено селото е 888 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтовете, като жители на това село са посочени следните лица:

Григориадис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гурзулидис – фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йорданов, Никола – роден 1868 г.; по време на Балканските войни служи във 2 рота на Кюстендилската дружина и в 7 Кумановска дружина на МОО, от 27.ІХ.1912 г, по нататъшната му съдба е неизвестна./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.326/

Караянидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Котидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пападопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

7.Цимплидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./